Б. Киров

Наистина и според мен основният ни проблем е този. Ако имахме възможност да си клонираме идеален Лидер с IQ 160, морал на пуританин и магистър в Кеймбридж по математика и право, и го сложим за министър-председател на България, сигурно бързо щяхме да тръгнем по пътя на Сингапур в икономиката. Но такива хора се раждат на точното място и време на 100 години веднъж, а шансът да станат лидери е сигурно на хиляда години. Не е добре за нас обаче да викаме и чакаме Неволята (тя няма да дойде), защото колата на държавата ни е пред счупване.

Нямам повече плюсове да ти сложа за този пост, но последното, което си написал възнамерявах да го напиша, но не го сторих, за да не бъда заподозрян в анти-демократичност - ти си го изразил по-добре от мен. Всъщност точните думи на Томас Соуъл след заключението му, че Ли Куан Ю е прагматик , които цитирах по-горе бяха: Democracy can be wonderful as a principle where it is viable, but disastrous as a fetish where it is not. Lee Kuan Yew understood the pitfalls and steered around them. If our Western advocates of “nation-building” in other countries would learn that lesson, it could be the most valuable legacy of Lee Kuan Yew. - Демокрацията може и да е прекрасно нещо като принцип, където е жизнена (има почва), но е бедствие като (се гледа на нея като на) фетиш, там където не е. Ли Куан Ю разбираше тези капани и ги заобикаляше. Ако нашите западни адвокати на рецепти за "изграждане на нации" в други страни научат този урок, това ще бъде най-ценното завещание на Ли Куан Ю.

Започвам четвъртата и последна част от изложението на фактите по тази тема, ще го завърша утре, тук е само общата част за икономиките на двете страни, така както ги виждат обобщено авторите от този сайт: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html В последното изречение за България е казано почти всичко за проблемите пред икономическото развитие, но уплътняването с цифри е далече по-интересно и показателно. Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации Общ поглед – икономика Сингапур притежава високо развита и просперираща отворена пазарна икономика. Страната се радва на забележително благоприятна и лишена от корупция среда, стабилни цени и по-висок БВП на глава от населението от повечето развити държави. Безработицата е много ниска. Икономиката зависи предимно от експорт, в частност битова електроника, продукти на АйТи сектора, медицински и оптически прибори, фармацевтика, съчетано с добре развит транспорт, бизнес и финансов сектор. Растежът се сви до 0.6 процента ръст през 2009, но се възстанови след 2010 със засилването на подновения експорт. Ръстът се забави през 2014-15 под 3 процента, предимно заради спад в търсенето на експортните продукти, дължимо на забавянето на глобалната икономика, съчетано с бавния растеж на сингапурската промишленост. Правителството се опитва да реструктурира икономиката на страната като намали нейната зависимост от чуждестранна работна ръка и повиши заплатите на сингапурските работници. Сингапур привлече големи инвестиции във фармацевтиката и производството на медицинска апаратура и се опитва да укрепи и засили позициите си на водещите финансови пазари и хъбове за високи технологии в Югоизточна Азия. Сингапур е член на 12-членната Trans-Pacific Partnership free trade negotiations, както и ASEAN, заедно с още 9 страни плюс Австралия, Китай, Индия, Япония, Южна Корея и Нова Зеландия. През 2015 Сингапур, заедно с останалите членове на ASEAN, формира ASEAN Economic Community. България е бивша комунистическа страна, която се присъедини към ЕС на 1 януари 2007. В периода 2004-2008 тя реализира средногодишен растеж над 6 процента, дължащ се от значително банково кредитиране, увеличено потребление и директни чужди инвестиции. Успешното управление демонстрира желание за икономически реформи и балансирана данъчна политика, но глобалния икономически срив понижи вътрешното потребление, експорта, финансовите инвестиции и индустриалната продукция. БВП започна да се свива след 2009. Въпреки благоприятните условия за инвеститори и плоския корпоративен данък, сериозните предизвикателства си остават. Корупцията в публичната администрация, слабата правосъдна система, силната организирана престъпност продължават да теглят надолу инвестиционния климат в страната и понижават нейните икономически перспективи.

Е, имало е време, когато Мара Белчева пише в писмата си, че пребивава в хотел на езерото Лаго ди Комо с парите от учителската си заплата; златният лев тогава е имал реална сила. Това като отклонение, то е за друга тема. Публикувам третата и предпоследна част, тук може да се желае повече в частта за правосъдие, разчитам на колегиална подкрепа. 3. Съпоставителни факти за държавното, политическото и правното устройство на двете страни; данните са от https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html Данните за българската съдебна система са от бълг. уикипедия Управление: (Sin) Парламентарна република; (Bg) Парламентарна република Правова система: (Sin) English common law; (Bg) Правната система на гражданското право, континенталната правна система или романо-германската правна система е правната система на всички европейски страни без Великобритания, всички държави от Южна Америка, част от Азия (напр. Китай и Турция). Тя е базирана на римското право. Основен източник на правото за континенталната система е законът, а подпомагащ - обичаят. Участие в международни правни организации: (Sin) не е подписала членство; в ICJ Международен съд на ООН декларация за участие; (Bg) участва като наблюдател в ICCt Международен наказателен съд; приема юрисдикцията на ICJ с резерви; приема юрисдикцията на ICCt Гражданство по рождение: (Sin) не; (Bg) не Гражданство по произход: (Sin) поне 1 родител трябва да е гражданин на Сингапур; (Bg) поне един родител трябва да е гражданин на България Двойно гражданство: (Sin) не; (Bg) да Резидиране необходимо за гражданство: (Sin) 10 години; (Bg) 5 години Право на глас: (Sin) 21 навършени години; универсално и задължително; (Bg) 18 години; универсално (вече задължително) Кабинет: (Sin) кабинетът се посочва от президента по съвет на премиера; кабинетът е отговорен пред Парламента; (Bg) министерският съвет се номинира от премиера, избран от Народното събрание Ли Куан Ю: тук в разрез със сухата статистика, ще прекъсна това изложение, защото иначе то би изглеждало нечестно неточно. Този човек, колкото и субективно да звучи, е в основата на феноменалния прогрес на Сингапур, без неговата личност, това едва ли щеше да се случи. Ли Куан Ю е роден на 16 септември 1923 г. в Сингапур, в семейство от китайски произход. Отначало учи в родината си – в Училището „Телок Курау“, Института „Рафълз“ и Националния университет на Сингапур („Рафълз Колидж“), после право в британския Кеймбриджки университет (1945-1949).През 1949 г. се завръща в родината си. От 1950 г. се занимава с адвокатска практика в Сингапур, в компанията Laycock and Ong, участва в профсъюзни движения. През 1954 г. е избран за генерален секретар на партията „Народно действие“, която идва на власт през 1959 г. Оттогава до 1990 г. заема поста премиер-министър. В периода 1990-2004 г. е министър в правителството на Го Чок Тонга. Той е 31 години министър-председател на страната, от 2004 г. такъв е неговият син, като председател на управляващата партия. Синът му също е завършил Кеймбридж, но специалност математика. Когато идват на власт през 1959 г., Ли и съмишлениците му се обличат изцяло в бели дрехи – с това те искат да символизират, че са неопетнени от корупция и законът за тях е висша норма – и успяват да запазят репутацията си неопетнена. Ето как накратко го описва коломнистът Томас Соуъл: http://capitalismmagazine.com/2015/03/rule-of-law-trumps-majority-rule-in-singapore-the-legacy-of-lee-kuan-yew-1923-2015/ “Когато Сингапур беше британска колония, Ли Куан Ю учеше в университета в Кеймбридж след Втората световна война, и беше много впечатлен от нормалната, спазваща закона Англия през онези дни. Той беше потресен от големия контраст с бедния и разяждан от престъпност Сингапур от онази епоха. Днес Сингапур е с брутен вътрешен продукт на глава от населението с повече от 50 процента по-висок от тази на Обединеното кралство и престъпност значително по-малка от тази в Англия. Проучване от 2010 показа повече патенти и патентни заявки направени от малкия град-държава Сингапур, отколкото от Русия. Малко места по света могат да се мерят със Сингапур по чистота и подреденост. Тази забележителна трансформация на Сингапур се проведе под авторитарното управление на Ли Куан Ю в продължение на три десетилетия като министър-председател. И това се случи въпреки някои много сериозни недостатъци, които доведоха до хаос и самоунищожение други страни. Сингапур имаше малко дадености откъм природни ресурси. Страната дори дори е трябвало да внася питейна вода от съседна Малайзия. Населението му се състои от хора от различни раси, езици и религии - китайско мнозинство и значителни малайски и индийски малцинства. Във време, когато други страни от Третия свят учредяваха правителства, контролиращи икономиките и оплакващи се, че тяхната бедност се дължала на "експлоатация" от по-напредналите индустриални държави, Ли Куан Ю насърчаваше пазарната икономика, приветстваше чуждестранните инвестиции, и задължаваше децата на Сингапур да учат английски, за да максимизира ползите от позицията на Сингапур както голямо пристанище за международната търговия. Сингапурските училища преподават и различните местни езици на своите китайски, малайски, индийски и тамилските ученици. Но всеки трябва да научи английски, защото това е езикът на международната търговия, на която зависи икономически просперитет на страната. Накратко, Ли Куан Ю е прагматик, а не идеолог. Избираемост: (Sin) президентът се избира директно с всенародно гласуване за срок от 6 години; след изборите за парламент, лидерът на партията или коалицията с мнозинство предлага премиера на президента; заместник-министър-председателите се посочват от президента; (Bg) президентът и вице-президентът се избират с пряко гласуване за 5 години (възможност за 2 мандата); министър-председателят се избира от народното събрание; заместник-министър председателите се посочват от премиера Законодателна власт: (Sin) Еднокамерен парламент (101 места, 89 се избират директно, 9 се номинират от президента, и до 9 (но сега са 3) са от членове на извънпарламентарни опозиционни партии, за да се осигури политически баланс, депутатите се избират за 5 години (Bg) Еднокамерно Народно събрание, 240 депутати, избират се чрез директен вот за срок от 4 години Резултати от последните избори: (Sin) PAP 69.9%, WP 12.5%, други 17.6%; кресла в парламента - PAP 83, WP 6; (Bg) Места в НС - ГЕРБ 84, БСП 39, ДПС 38, РБ 23, Патриотичен Фронт 19, България без Цензура 15, Атака 11, АБВ 11 Съдебна власт: (Sin) Върховен съд (състои се от президент (председател) и 16 съдии, организирани във Висш Апелативен съд и поставен под него Върховен съд; всички спорове в специализираните нисши съдилища се решават от двете инстанции на Върховния съд (Bg) Висшият съдебен съвет (ВСС) е висш административен орган на съдебната власт в Република България, установен в конституцията от 1991 г. В края на 1991 г. е избран първият му състав.ВСС (Висш Съдебен съвет) се състои от 25 члена с най-малко 15 години стаж като юристи, от които минимум пет години като съдия, прокурор, следовател или хабилитиран учен по право. От този състав на съвета членове по право са председателят на Върховния касационен съд (ВКС), председателят на Върховния административен съд (ВАС) и Главният прокурор, назначени с указ на президента на републиката. Заседанията на ВСС се свикват най-малко един път в седмицата от министъра на правосъдието или по искане на 1/5 от неговите членове. Заседанията на съвета се председателстват от министъра на правосъдието (но той няма право да участва в гласуването), а в негово отсъствие последователно от Председателя на ВКС, Председателя на ВАС и Главния прокурор. Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда, ако присъстват повече от половината от членовете му. Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет с явно гласуване, освен когато Конституцията изисква друго. Решенията на съвета са особен вид индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол от ВАС относно тяхната законосъобразност. Върховният касационен съд (ВКС) на България осъществява върховен съдебен надзор в държавата върху гражданските, наказателните, военните и търговските дела. Касация означава отмяна. Решенията на Върховния касационен съд са окончателни и не подлежат на обжалване. В него днес работят 85 съдии с над 15 години юридически стаж, разпределени в три колегии: гражданска, наказателна и търговска. ВКС разглежда жалби и протести срещу актове на окръжните съдилища, когато същите са действали като втора инстанция, и срещу актове на апелативните съдилища. При възникване на въпрос за конституционосъобразност, съдът може да го отнесе до Конституционния съд; Конституционния съд (12 съдии) е извън съдебната власт; Конституционният съд на България (КС) е институция, създадена с Конституцията от 1991 г. Конституционният съд се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение. Например по делото за конституционността на регистрацията на ДПС от 1991 г. при 6 гласа за обявяване на регистрацията на партията за противоконституционна и 5 гласа против до решение не се стига и така ДПС продължава да съществува. Според някои критици невзимането на решения по този начин се прави умишлено. Избор на съдии и срок: (Sin) всички съдии се посочват от президента измежду кандидати, определени от премиера, след консултация с председателя на Върховния съд; съдиите се избират за доживотен срок; (Bg) Единадесет члена на Висшия Съдебен Съвет се избират от Парламента и единадесет члена се избират от органите на съдебната власт (чрез делегатски събрания на съдии, прокурори и следователи – 6 съдии, 4 прокурори и 1 следовател). Мандатът на изборните членове на ВСС е петгодишен и те не могат да бъдат преизбирани за два последователни мандата. Към Висшия съдебен съвет се създава Инспекторат, който се състои от главен инспектор и десет инспектори. Главният инспектор се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок от пет години. Инспекторите се избират от Народното събрание за срок от четири години със същото мнозинство. Инспекторатът проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяването на техните функции. Главният инспектор и инспекторите при осъществяване на функциите си са независими и се подчиняват само на закона. Инспекторатът действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи. Председателят на Върховния касационен съд се назначава за срок от 7 години от президента на Република България, по предложение на Висшия съдебен съвет. Една трета от членовете на Конституционния съд се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Групи за обществен натиск: (Sin) Няма; (Bg) КНСБ; Подкрепа, редица регионални, етнически и национални неправителствени организации Участие в международни организации: (Sin) ADB, AOSIS, APEC, Arctic Council (observer), ARF, ASEAN, BIS, C, CP, EAS, FAO, FATF, G-77, IAEA, IBRD, ICAO, ICC (national committees), ICCt, ICRM, IDA, IFC, IFRCS, IHO, ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IPU, ISO, ITSO, ITU, ITUC (NGOs), MIGA, NAM, OPCW, Pacific Alliance (observer), PCA, UN, UNCTAD, UNESCO, UNHCR, UPU, WCO, WHO, WIPO, WMO, WTO; (Bg) BIS, BSEC, CD, CE, CEI, CERN, EAPC, EBRD, ECB, EIB, EU, FAO, G- 9, IAEA, IBRD, ICAO, ICC (national committees), ICCt, ICRM, IDA, IFC, IFRCS, IHO (pending member), ILO, IMF, IMO, IMSO, Interpol, IOC, IOM, IPU, ISO, ITU, ITUC (NGOs), MIGA, NATO, NSG, OAS (observer), OIF, OPCW, OSCE, PCA, SELEC, UN, UNCTAD, UNESCO, UNHCR, UNIDO, UNMIL, UNWTO, UPU, WCO, WFTU (NGOs), WHO, WIPO, WMO, WTO, ZC

Благодаря за участието ти в темата, надявам се да стигнем до някои интересни резултати, но ако не друго, поне да се позабавляваме. Лично за мен нещата, за които пишеш са нови. Точно Rule of Lаw (въпросът на всички въпроси;)) и според мен това е Въпросът! и там е ключът към всичко, ще предоставя сравнителна информация за двете съдебни системи, това ще ми отнеме малко повече време, и предполагам няма да е пълна, а и не съм юрист, така че ми се ще там да уплътним по-добре фактите и понятията. Ще разчитам на компетентна помощ и корекции.

Ето коригираните данни извадени от сайта на World Economic Outlook (WEO) data, IMF за растежа на БВП на глава на населението в Сингапур и България в периода 1970-2014 (за първите 6 години за България тук липсват данни); тези данни по същество не променят общата пропорция, дори показват още по-ярко бързия растеж на сингапурския БВП, особено в периода 1970-76 (когато тук липсват данни за българския БВП) U.S. dollars | Units GDP is expressed in current U.S. dollars per person. Data are derived by first converting GDP in national currency to U.S. dollars and then dividing it by total population. http://www.econstats.com/weo/V008.htm

Благодаря Ник, уточнението ти е добро, могат да се коригират, но това което пишеш още повече разтваря ножицата на разликата в цифрите в полза на Сингапур; ще се върна към тези данни, ще ги коригирам. Това, което по-долу помествам, е по данни от сайта на ЦРУ, който работи добре с цифрите, макар, че и те могат да бъдат подлагани на корекции и проверки. Засега не правя никакви заключения, не коментирам, изнасям факти, които разбира се, подлежат на проверка. Въобще нямам намерение да изтъквам предимствата на затворената планова икономика в сравнение с отворения капиталистически пазар, още повече дори от тези цифри се вижда, че не на това се дължи икономическото чудо на Сингапур. 2. Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде); данните са взети оттук: https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/sn.html https://geert-hofstede.com/countries.html Етнически групи: Sin китайци 74.2%, малайци 13.3%, индийци 9.2%, други 3.3% (2013 est.); (BG) българи 76.9%, турци 8%, роми 4.4%, други 0.7% (вкл. Руснаци, арменци, власиRussian), други (неизвестно) 10% (2011 est.) Езици: Sin мандарин (официален) 36.3%, Eанглийски (официален) 29.8%, малайски (официален) 11.9%, хокиен 8.1%, кантонски 4.1%, тамилски (официален) 3.2%, теочен 3.2%, др. индийски нар. 1.2%, др. Китайски диалекти 1.1%, други 1.1% (2010 est.); (BG) български (официален) 76.8%, турски 8.2%, ромски 3.8%, други 0.7%, неуточнени 10.5% (2011 est.) Религии: Sin будизъм 33.9%, мюсюлмани 14.3%, таоисти 11.3%, католици 7.1%, хиндуисти 5.2%, др. християнски 11%, други 0.7%, атеисти 16.4% (2010 est.); (BG) православни 59.4%, мюсюлмани 7.8%, други (вкл. католици, протестанти, арменски православни и юдаизъм) 1.7%, атеисти 3.7%, неуточнени 27.4% (2011 est.) Население: Sin 5,674,472 (July 2015 est.); (BG) 7,186,893 (July 2015 est.) Население по възраст: 0-14 години: Sin 13.14% (мъже 381,404/жени 364,424); (BG) 0-14 yгодини: 14.53% (мъже 538,266/жени 505,927) 15-24 години: Sin 17.43% (мъже 486,979/жени 502,159); (BG) 15-24 години: 9.95% (мъже 373,340/жени 341,507) 25-54 години: Sin 50.39% (мъже 1,393,686/жени 1,465,601); (BG) 25-54 години: 43.35% (мъже 1,598,130/жени 1,517,744) 55-64 години: Sin 10.16% (мъже 288,489/жени 287,992); (BG) 55-64 години: 13.45% (мъже 451,841/fжени 514,696) 65 години и отгоре: Sin 8.88% (мъже 229,117/жени 274,621) (2015 est.); (BG) 65 години и отгоре: 18.72% (мъже 547,887/жени 797,555) (2015 est.) Възрастовите съотношения на зависимите хора измерват брой лица, които са икономически зависими и се нуждаят от подкрепа на другите. Тяхната голяма бройка рязко контрастира в групите 0-14 год. и тази на най-възрастните (65+) с онези от групата на работещите (15-64). Промените в процента зависими хора е индикатор за потенциалната обществена подкрепа, която е необходима в резултат на промените във възрастовите групи в населението. Когато раждаемостта намалява, намалява и процента на зависими, защото пропорционално спадада броя на малолетни в извънработна възраст. Ако обаче този процент продължава непрекъснато да спада, процентът на зависими в перспектива ще расте, защото процентът на работещите с времето ще намалява, заедно с увеличаването на възрастните извън работна възраст. Коефициент на тотално зависими е сбор от малолетни (0-14) и възрастни (65+) спрямо 100 души в работна възраст (15-64). Висок коефициент на зависими е индикация, че като цяло групата на работещите и икономиката като цяло са изправени пред проблем да носят голяма тежест за да поддържат и да осигуряват социални услуги на малолетните и възрастните лица. Коефициент на малолетни зависими е сбор от малолетни (0-14) спрямо100 души работещи (15-64). Високият коефциент на малолетни зависими е индикатор, че трябва да се правят големи инвестиции в образование и социални услуги за деца. Коефициент на възрастни зависими е сбор от възрастните (65+) спрямо 100 работещи (15-64). Увеличаването на тази група е индикатор за голам натиск върху държавата за пенсионни фондове и здравни грижи. Потенциален коефициент на зависими е бройката на хората в работна възраст (15-64) спрямо един възрастен (65+). Колкото по-възрастно е населението, толкова намалява величината на този коефициент, което означава, че има по-малко петенциални работници, които да поддържат възрастните. Коефициент на тотално зависими: Sin 37.4%: (BG) 51.9% Коефициент на малолетни зависими: Sin 21.4%; (BG) 21.5% Коефициент на възрастни зависими: Sin 16.1%; (BG) 30.4% Потенциален коефициент на зависими: Sin 6.2% (2015 est.); (BG) 3.3% (2015 est.) Средна възраст: общо: Sin 34 години; (BG) 42.1 мъже: Sin 33.9; (BG) 40.2 жени: Sin 34.1 (2015 est.); (BG) 44.2 (2015 est.) Прираст на населението: Sin 1.89% (2015 est.); (BG) -0.58% (2015 est.) Раждаемост: Sin 8.27 раждания/1,000 население (2015 est.); (BG) 8.92 /1,000 (2015 est.) Смъртност: Sin 3.43 /1,000 население (2015 est.); (BG) 14.44 /1,000 население (2015 est.) Нетен миграционен индекс: Нетен миграционен индекс е съотношението между лицата влизащи и напускащи страната през годината на база 1000 лица. Лицата влизащи в страната обозначаваме с “имигранти”, а тези напускащи като “емигранти”. Нетният миграционен индекс отбелязва цялостната промяна на населението. Нетен миграционен индекс не прави разлика между икономически мигранти, бегълци и др., както и между легални и нелегални мигранти. Sin 14.05 /1,000 население (2015 est.); (BG) -0.29 /1,000 население (2015 est.) Урбанизация: Градско население: Sin 100% (2015); (BG) 73.9% (2015) Ръст на урбанизация: Sin 2.02% годишен прираст (2010-15 est.); (BG) -0.31% Средна възраст за първо раждане на дете: Sin 29.8 (2010 est.); (BG) 26.3 (2011 est.) Смъртност на майки при раждане: Sin 10 /100,000 (2015 est.); (BG) 11 deaths/100,000 (2015 est.) Детска смъртност при раждане: 2.48 /1,000 live births; (BG) 8.66 /1,000 Продължителност на живот: общо: Sin 84.68 год.; (BG) 74.39 years мъже: Sin 82.06 години; (BG) 71.05 years жени: Sin 87.5 (2015 est.); (BG) 77.93 (2015 est.) Раждаемост: Sin 0.81 деца/жена (2015 est.); (BG) 1.45 деца/жена (2015 est.) Разходи за здравеопазване: Sin 4.6% от БВП (2013); 7.6% of БВП (2013) Лекар на човек от населението: Sin 1.95 /1,000 (2013); (BG) 3.87 /1,000 (2012) Брой болнични легла: Sin 2 легла/1,000 души (2011); 6.4 легла/1,000 души (2011) Възрастни с наднормено тегло: Sin 6.8% (2014); (BG) 25.6% (2014) Разходи за образование: 2.9% от БВП (2013); (BG)3.5% от БВП (2012) Грамотност (население над 15 години): Sin 96.8%; (BG) 98.4% Неграмотни, възраст 15-24:Sin 7%; BG 28.4% В посочените данни, първите цифри са за Сингапур (Sin), вторите за България (BG) И най-интересната част, къде е България, респективно Сингапур, според модела на Хофстеде: https://geert-hofstede.com/countries.html За България: Равновластност (Power Distance – Отдалеченост от властта) Този показател отчита факта, че не всички индивиди в едно общество са равнопоставени – той борави с различията в националните култури по отношение на тази неравновластност. Отдалеченост от властта (неравновластност) се дефинира като степента, която най-малко овластените членове на институции или организации в страната приемат и очакват тази власт да бъде разпределена неравновластно.България заема високи позиции в това отношение (70 пункта), което означава, че хората приемат йерархичния ред, при който всеки един заема полагаемото му се място безпрекословно. Йерархията в организацията изглежда отразява наследени неравенства, централизацията е популярна, подчинените очакват да им бъде казвано какво да правят от някакъв идеализиран бос, подобен на наследствен аристократ. (Ник, тези заключения напълно потвърждават моите лични наблюдения), ето това е конкретната връзка към текста: https://geert-hofstede.com/bulgaria.html Индивидуализъм (Individualism): Фундаментален показател, измерващ степента на вътрешна независимост при всеки отделен член на обществото спрямо останалите. Може да се илюстрира с това дали хората описват себе си с местоимението “аз” или с “ние”. В индивидуалистичните общества хората, предполага се, се съсредоточават около собствената си личност или семейство. В колективистичните общества хората принадлежат към “групи”, които се грижат за членовете си, а те са лоялни към тях от своя страна. България с 30 точки по този показател може да се счита за колективистично общество. Това се манифестира към дългосрочна привързаност на членовете към “групата” – била тя семейство, роднински кръг, или по-широка общност. Лоялността в колективистичните култури е върховна ценност, и измества повечето правила в обществото, както и регулациите. Такова общество насърчава силните връзки между членовете на групи, където всеки от тях поема колективна отговорност към групата. В колективистичните общества нарушението на това правило (принадлежност към групата) води до “загуба на лице” и срам; взаимотношенията работник-шеф са оцветени в морални категории (както е в семействата), уволненията и издигането имат въздействие върху колектива групово, управлението е управление на група. Мъжественост (Masculinity) Високите показатели в тази област са индикатор, че обществото може да бъде движено от конкуренция, амбиция и стремеж към успех, като “успех” е синоним на “победител” (ной-добрият състезател) – ценност, която се насажда от училищна възраст и преминава през живота в организации. Ниските показатели (женственост) са индикация, че доминиращите нагласи в обществото за грижа за околните и качеството на живот. Женствено общество е онова, в което качеството на живот е атрибут на успех и е адмирирано от околните. Мотивацията с “мъжествените” общества е противоположна. България има 40 пункта в този показател и се счита за относително “женствено” общество. В женствените общества фокусът е поставен върху “да работиш, за да живееш”, мениджърите наблягат върху консенсус, равенство между хората, солидарност и качество на живот. Конфликтите се разрешават с компромис и преговори. Феномени като “свободно време” и “гъвкавост” са популярни. Няма ударение върху висок личен статус. Бягство от несигурност (Uncertainty Avoidance) Този показател е базиран върху факта, че бъдещето за едно общество винаги е неизвестно: трябва ли да се опитваме да контролираме бъдещето или да оставим нещата просто да се случват? В различните култури тази неяснота води до различна степен на тревожност и всяка от тях се справя по различен начин с нея. Степента в която отделните членове на културната общност се справят с неочаквани и непознати ситуации, и формират вярвания и институции, чрез които се опитват да ги избягват, формират точките в Бягство от несигурност. България има 85 точки в тази категория, която индикира извънредно висока степен на избягване на несигурност. Държави, показващи високи нива на Бягство от несигурност поддържат строги етични убеждения и поведение и са нетолерантни към неортодоксално поведение и идеи. В тези култури има емоционална нужда от правила (дори ако правилата изглеждат неработещи) времето е пари, хората имат вътрешен порив да бъдат заети и да работят усилено, прецизността и точността са норма, иновациите могат да срещнат съпротива, сигурността е важен елемент в индивидуалната мотивация. Дългосрочна ориентация (Long Term Orientation) Тази категория описва как всяко общество се отнася към връзките си с миналото, докато решава въпросите на настоящето и бъдещето си, като отдава приоритет на последните две. Нормативните общества, които имат ниски показатели в тази област, предпочитат да се придържат към славните стари традиции и гледат на промените с подозрителност. Онези с високи точки, приемат по-прагматичен подход: те насърчават инвестициите и усилията за модерно образование, като начин да се подготвят за бъдещето. Със своите 69 точки България има прагматична култура. В общества с прагматична ориентация, хората вярват, че истината зависи често от ситуацията, средата и времето. Те демострира способност да адаптират традициите си лесно при промена на условията, силна склонност да спестяват и инвестират, пестеливост и постоянство в постигането на резултати. Толерантност, снизходителност (Indulgence) Едно предизвикателство, което се изправя пред човечеството, сега и в миналото, е степента, в която са социализирани малките деца. Без социализация ние не можем да се превърнем в "човеци". Това измерение се определя от степента, в която хората се опитват да контролират желанията и импулсите си. Сравнително слаб контрол се нарича "толерантност" и сравнително силен контрол се нарича "рестриктивност". Културите могат, следователно, да бъдат описани като толерантни или рестриктивни. България има много нисък рейтинг от 16 точки в това измерение, който я нарежда сред слино рестриктивните култури. Общества с ниска оценка в това измерение клонят към цинизъм и песимизъм. Също така, за разлика от толерантните (снизходителни) общества, рестриктивните общества не поставят силен акцент върху свободното време (забавленията) и контролират удовлетворяването на своите желания. Хората с тази ориентация имат усещането, че действията им са ограничени от социалните норми и се чувстват донякъде виновни, че им се отдадат. Ето и графичното изражение на всичко написано за българските национални особености (народопсихология): Как стоят в този аспект показателите на Сингапур в сравнение с България? Изненадващо сходни, ето тяхната сравнителна графика, при съпоставяне по отделни показатели: По четири показатели (Равновластност (Power Distance – Отдалеченост от властта), Индивидуализъм, Мъжественост и Дългосрочна ориентация) има съществена близост; при други два (Бягство от несигурност и Толерантност) има огромна разлика. Засега се въздържам от каквито и да било заключения и обобщения, изнасям само факти и информация, преминавам към трета точка от тази тема: 3 Съпоставителни факти за държавното, политическото и правното устройство на двете страни (следва продължение)

България и Сингапур споделят един национален символ - лъвът. Как обаче изглеждат нещата при двете съпоставими като население страни? В тази тема предлагам сравнение между развитието (с акцент върху икономическия просперитет) на двете държави в период от 44 години (1970-2014). Няма да натрапвам изводи, ще покажа общодостъпни факти, като ще подчертая някои от тях, върху които ще се фокусирам. Предлагам на уважаваните съфорумци, между които познавам мнозина с отлични аналитични възможности, следния подход. Ще разгърна фактите, като посочвам източниците, в няколко групи: Общо съпоставяне на растеж на БВП през тези 44 години Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде) Съпоставителни факти за държавното, политическото и правното устройство на двете страни Съпоставителни детайлизирани факти за икономиката – структура, отрасли, пропорции, транспорт, комуникации Имам следната молба, след като разгърна в посочения ред цялата групирана и селектирана по този начин информация (не претендирам че е изчерпателна), върху базата на всичко това, да анализираме и синтезираме. Да не го правим предварително, и “на парче”, защото така изпадаме в риск от късогледство и изкривяване на картината. Целта на темата е да очертае обективна картина на силните и слабите страни в развитието на двете страни, да открие възможните допирни точки (доколкото съществуват) и да се опита да открие нови гледни точки от по-различен ъгъл. Започвам с първата част, като сравнително бързо ще разгърна цялата информация, за да е налична при дискусиите. 1. Общо съпоставяне на растеж на БВП между икономиките на България и Сингапур в периода 1970-2014 От пръв поглед се очертава следната картина от гледна точка на икономически растеж и БВП: За България: В периода 1971-1981 година България е имала годишен растеж на БВП средно с 6.8 процента годишно. В следващото десетилетие 1982-1990 (последното планово социалистическо) България е имала средно 2.3 процента растеж годишно, като последните две години от тези 10 (преходните) спадът е средно с 8 процента годишно. Следващото трето десетилетие 1991-2000 е катастрофа за българската икономика – там средногодишният процент е отрицателен с – 2.5 Четвъртото десетилетие 2001-2010 средногодишният ръст е сравнително добър от 3.1 процента, въпреки двете отрицателни години поради кризата (2009-2010) За последните 4 години от 2011-2014 имаме скромните 1.16 процента ръст на годишна база Или обобщено за 44 години БВП на България е нараствал на годишна база средно с около 3.5 процента годишно, което само по себе си изглежда добре, ако беше стабилно – но не е – защото големият растеж от 6.8 е през първите десет години, а през останалите 34 средният растеж е от 2 процента годишно. Кошмарно зле е положението в периода 1991-2000, когато средният спад е минус 2.5 процента на годишна база, това е “черна дупка” в българската икономика за цели 10 години. В последните 4 години имаме стабилно мижав растеж от около процент. Както се изразяваше един колега тук, попаднали сме в “потенциална дупка” в икономиката, от която доста трудно ще се измъкнем, без радикални реформи. Как стоят цифрите в друг аспект – двете графи вдясно индикират процентния дял на българския БВП в световен и европейски съпоставителен план. Една засечка в началната 1970 и крайната 2014 години показват следната картина: през 1970 г. България е имала 0.25 процента от общото световно производство и 0.65 от общото европейско производство, толкова е била нейната икономическа тежест, съизмерена по двата показателя. През 2014 г. БВП на България тежи 0.073 от БВП на света и 0.26 от БВП на Европа. С други думи – в икономически план България е олекнала 3.5 пъти спрямо теглото на световната икономика (движила се е толкова пъти по-бавно) и около 3 пъти спрямо теглото на европейската икономика. Нека сега обърнем поглед за сравнение към другия “лъв” – Сингапур. Как изглеждат нещата през този период от 44 години за Сингапур в икономически план от гледна точка нарастването на неговия БВП? Най-повърхностният поглед показва следната картина – Сингапур тръгва през 1970 г. от по-ниска база от България, през тази година БВП на глава от населението е бил 916 ам.долара срещу 1070 ам.долара на човек в България; през 2014 г. Обаче разпределението на БВП на глава от населението в Сингапур е 57648 ам.долара на човек, докато в България те са 8063, тоест разликата е 7 пъти (700 процента) в полза на сингапурската икономика. Нека видим, подобно на България, как се е движил ръста на сингапурската икономика по десетилетия през тези 44 базови години. През първото десетилетие (1970-1981) Сингапур реализира средно 10.15 процента годишен прираст на БВП. Трябва да се има предвид, че базовата първоначална година (в която България все още има предимство) не е най-ниската точка за Сингапур, тя е сравнително висока такава, защото предходното десетилетие 1959-1970 са още по-зле в икономически план за Сингапур, преди това той е бил щат на Малайзия, провъзгласил независимостта си през 1959 г. и започва самостоятелното си развитие като бедна страна от Третия свят, така че изследването ни започва от тази сравнително ниска база (1970) за страната, но десетилетието преди нея е било на развитие с ускорен ръст, за да се стигне до това ниво. За сравнение, през същото десетилетие (най-силното за българското развитие в този 44-годишен период) растежът на БВП е бил 6.8 процента на годишна база или около 70 процента в сравнение с този на Сингапур. И така, преминаваме към годините 1981-1990 в растежа на БВП на сингапурската икономика – той е годишно 7.91 процента, като има 1 година на отрицателен и 2 години нисък. За сравнение, в плановата социалистическа икономика през същото десетилетие ръстът на БВП е 2.3 процента на годишна база, или повече от 3 пъти по-нисък. През третото десетилетие, което е кошмар и катастрофа за БВП на България (минус 2.5 процента спад на годишна база) Сингапур бележи средно годишен икономически ръст от 7.2 процента; тук вече става истинското разминаване в сравнение с движението на БВП в България (отрицателно) и това на сингапурската икономика (стабилно и бързо положително). Защо това се е случило и как, е въпрос на конкретен анализ. Четвъртото десетилетие на сингапурската икономика (2001-2010) изглежда по следния начин – средногодишен ръст от 5.9 процента, като има две отрицателни години (2001 и 2009); съпоставимо с българския ръст на БВП през тези години това е около 2 пъти (200 процента) повече – България запазва растеж средно от около 3 процента за периода, това са силни години за нея. За последните 4 години се забелязва известно забавяне в ръста при Сингапур – на годишна база той е 4.2, докато в България ръста е 1.16 или съотношението е в полза 4:1 за сингапурския растеж. Как изглеждат данните са относителната икономическа тежест на сингапурската икономика в световен и локален мащаб: през 1970 г. сингапурския БВП е бил 0.057 процента от световния (срещу 0.25 за България или българския е тежал 4 пъти повече от този на Сингапур); през 2014 г. сингапурският БВП е бил 0.39 от световния (срещу 0.073 за България), или иначе казано българският тежи близо 6 пъти по-малко – за тези 44 години нещата са се променили драстично, Сингапур е направил 24 пъти по-голям скок от България, от 4 пъти по-малка тежест, той е сменил позицията с 6 пъти по-голяма). Очевидно става въпрос за системни разлики, водещи в коренно противоположни посоки в икономически план. В следващите части ще се опитам да покажа факти, които биха могли да открият гледни точки към осъзнаването и дефинирането на тези системни разлики. Всички данни за растежа на БВП през разглеждания период са взети оттук: http://www.kushnirs.org/macroeconomics_/en/index.html Следва продължение: 2. Съпоставителни факти за населението, етническия му състав, демографията и националните особености (по Модела на Хофстеде)

Дайте сега да говорим по-конкретно. Сега, ако тази компания, която е българска, е малка (а в номенклатурата на продуктите й и сега има такива продукти, вижте тук http://www.huvepharma.com/products/get-by-api?filter_id=1&filter_type=api ), не знам какво е “някоя голяма компания”. “Xювeфapмa e мeждyнapoднa фapмaцeвтичнa ĸoмпaния, ĸoятo пpиcъcтвa в пoвeчe oт 95 cтpaни пo cвeтa и зaeмa 14-тo мяcтo в ĸлacaциятa нa ĸoмпaниитe във вeтepинapнo-мeдицинcĸия бpaнш в cвeтoвeн мaщaб. Tя paзpaбoтвa, пpoизвeждa и пpeдлaгa, ĸaĸтo вeтepинapнo-мeдицинcĸи пpoдyĸти, фypaжни дoбaвĸи, eнзими, пpoбиoтици зa живoтнoвъдcтвoтo, тaĸa и пpoдyĸти зa xyмaннaтa мeдицинa. "Хювефарма" има четири производствени мощности - три в България в градовете Пещера, Разград и Ботевград и една в САЩ в Сейнт Луис, Мисури. Продава продуктите си по цял свят. За сделката с миноритарния дял в "Хювефарма" става ясно от съобщение на международната агенция за кредитен рейтинг Standard & Poor's, която дава оценка на поне 750 млн. евро.” – фактите са оттук: http://www.capital.bg/biznes/kompanii/2014/07/29/2352636_hjuvefarma_se_vrushta_izcialo_vuv_familiiata/ https://www.emis.com/php/company-profile/BG/Huvepharma_EOOD__%D0%A5%D1%8E%D0%B2%D0%B5%D1%84%D0%B0%D1%80%D0%BC%D0%B0_%D0%95%D0%9E%D0%9E%D0%94__bg_2318056.html https://money.bg/deals/hyuvefarma-kupuva-himicheski-zavod-v-italianskiya-grad-garesio.html Май говорим за едно и също, ще се опитам малко да хвърля светлина. Преди години гледах едно интервю със собственика на "Хювефарма". Там човекът ясно обясни причините да си изнесе производството си от България в САЩ – политически и чиновнически рекет. Ако под “приоритетите на нашата малка сладка държавица са съвсем други” се разбира точно рекет, значи това не е нито “нашата”, нито “сладка” държавица, а нещо друго, и то си има италианско име, придобило световна популярност. За някакви общоевропейски закони, забраняващи такова производство ли става дума? Как тогава ирландците са заобиколили този проблем?

Всичко това и още морета от кръв не са дело на Иисус Христос, а на злоупотреби с името му, той няма нищо общо с човешките пороци, нито учението му. Той никога не е казвал на хората да се мразят и убиват едни други.

Е, за това можем да отворим нова дискусия, макар че може би не е за тази тема. Веднага се сещам за силната връзка между католическа религия и национализъм във Франкова Испания, Португалия на Салазар, дори и хитлеристите наблягат на религията, както и Мусолини, и се обвързват с нея, макар че в един момент започват да я подменят с някаква тяхна окултна каша, заменяща традиционната религия (Орденът СС е и окултно-религиозна организация), след което изпращат традиционните свещеници в концлагери. Национализмите винаги се нуждаят от опората на религии, поне така ми се струва, те не воюват срещу религиите, а търсят интегрирането си с тях. Лично мнение, изказано малко прибързано може би, може и да бъде оспорвано. Контрапункт - обединението на Италия от Гарибалди става под републиканско знаме, но пък довежда на власт непоклатимо краля, отново тържествува католицизма. Левски е свещеник, но ратува за чиста и свята Република.

Приемам, така е.

Темата е “Различия между руското и вселенското православие”, но спорът се измести и фокусира върху БПЦ, та се стигна чак до либерализма, либертарианството, религиите въобще и изкуството. Изчетох сега внимателно всички постове на спорещите (предимно Атом и Капитана) и имам само един въпрос (като по неинформиран и от двамата) към тях пък и към всички: Защо РПЦ отказа да отиде на Събора? Това е и основният въпрос в темата на Алвата за различията между руското и вселенското православие, всичко останало е изместване. Атом в предишни постове е дал следният отговор: “По някаква причина руснаците в последния момент решиха, че не искат събора да се провежда. Каква е причината - един господ знае, но това не е съдържанието на документите, които се приемат на събора. Руската страна активно участва в подготовката на тези документи. Общо взето предварително е решено въпроси по които има разминаване между РПЦ и Константинопол да не се разглеждат (например въпроса с календара). Т.е. документите са колкото позиция на Цариград, толкова позиция и на РПЦ. Разминаване там няма. Нещо повече, РПЦ предварително прие всички проекто-документи на Архирейски Събор - т.е. със или без Всеправославен събор тези документи са и нейно решение, при това съборно. Руснаците нямат проблем . Те се оттеглиха от събора с мотива, че на него не присъстват всички. Т.е. извинението им е абсолютно християнско и съборно - "ние сме за истинска пълна съборност, а на събора няма да присъстват всички". Няма проблем и да приемат решенията му (и ще ги приемат) и да продължат напред.” Според така написаното, РПЦ няма проблеми да приеме решенията на Събора, и ще ги приеме, но си е намерила повод (другите неучаствали ПЦ) да не участва в него. Значи излиза, че не решенията са причината, а самото й участие е нежелано от нея сега. Защо? И защо точно сега, какво ще промени времето, след като тя “няма проблем да приеме решенията му” (според Атом, на Събора)? Никой от участниците в дискусията не изказа дори предположение за отговор на този въпрос.

Скоро прочетох „Нашето постчовешко бъдеще“ от Фр. Фукуяма (същият е автор и на "Краят на историята и последният човек") и това, което ми стана ясно от книгата му е, че следващата голяма технологична революция ще бъде в областта на генното инженерство. Тази революция на практика вече е започнала. След като това е така, защо България сама се изолира от процеса; ресурсите, които посочва д-р Милн от Ирландия са "правителство, фармацевтични производители и академична общност", плюс 60 млн. евро - какво от това нямаме? Желание и разбиране ли?

Въпросът за корелация между емоционалност-религия-изкуство е много комплексен. Според мен, без да мога сега да цитирам конкретни автори и изследвания в тази връзка (а има много и интересни), отливът от религиите в западния свят като цяло оставя една огромна празнина в емоционалната сфера, в която се настанява с пълна сила т.н. “масово изкуство” – госпелът е ярка илюстрация за тази връзка, също масово посещаваните концерти на всякакви музикални групи, понякога наподобяващи големи религиозни екзалтирани събори от миналото, фетишизирането и идолизирането на рок, поп и всякакъв род звезди, киното като индустрия и “втора реалност”, масовите спортни прояви и зрелища, всичко това се настанява на мястото на религиозните вярвания и екзалтации от миналите столетия. Същевременно църквата, особено протестантската, все по-плътно използва средствата на масовата култура – да присъстваш на масова проповед на звезда-проповедник е грандиозно шоу и изживяване, не само за вярващите. Тази връзка, процесът на взаимодействие и трансформирането на архетипните религиозни нагласи, тяхната сублимация в масовата западна култура е много интересна и заслужава отделна тема. Науката също е начин за намаляване на тревожността, но тя не е "масова стока", а повече бутикова такава за интелектуални елити; широката маса хора винаги ще има необходимост от положителни колективни обединяващи емоции и преживявания. Ако не религиозни, някакви други.

Поздравления за добре свършената работа по превода и за стойностния текст, който предлагаш в защита на идеята си. Да, след като прочетох текста, вече съм на по-различна позиция. Все пак, авторът изследва най-вече корелацията “религия-просперитет” от гледната си точка на заинтересовано лице в качеството му на американски гражданин. Акцентът е сложен върху разделянето на държавата от църквата и по-малката намеса на втората в живота на хората; изследванията му за връзката между качество на живот и религия е впечатляващо широкообхватно и убедително. Заключението му обаче, че религиите не са генетично заложено човешко качество, каквото например е речта и желанието за материално притежание, според мен не е безспорно доказано от него, още повече, че самият автор няма емпирични изследвания в тази област, а само логическо предположение върху косвени доказателство. Като контра аргумент на прима виста мога да изтъкна органичната връзка между възникването на изкуството и религията, и тяхното взаимно проникване и общ корен. Има редица изследвания в тази област, които могат да бъдат цитирани, на пръв прочит се сещам за теорията на Юнг за архетиповете. В някои области – театъра, например – генезисът на изкуството е добре проучен и връзката му с религията е очевидна, като първоизточника е религията. Подобна е връзката и с изобразителното изкуство. Има две неща, които едно чисто рационално мислене, чийто върховен израз е изкуствения интелект (компютър или друг) не могат никога да постигнат – създаването на изкуство и религия. Причината е една – и в двете има човешка емоция. Абсолютното потискане на емоционалната сфера в човешката психика за сметка на интелекта и рациото също са патология, както всички крайности. Тук уточнявам за протокола, че лично съм атеист, интересуващ се от практиките на будизма, но от гледна точка техниките му за лично съвършенство на психиката.

Ник, тезата ти, че големите живи религии са патология е абсурдна. 1. Ти най-напред написа друго “Самите религии са отговор на патологии в обществата, погледнато в исторически аспект.”, което не е същата теза, но после “превключи” тезата като вече ни убеждаваш, че самите религии са патология, а не отговор на такава. Това е подмяна и се използва в илюзионизма и играта “тука има – тука нема”. Слагаш носна кърпичка в черна шапка, но вадиш после оттам бяло зайче, децата се радват! 2. Но да разгледаме логическа фаза 2 в твоите доказателства – религията е патология, защото щом казва на вярващия, че ако не вярва, ще страда в адски мъки и няма да се спаси. Затова насаждала “постоянен страх и тревожност”, който вече е патология. Тук отново превръщаш “зайчето” в кърпичка, защото не религиите казват това на вярващите, а църквите; совата не е сова. Добре обаче, така да е. Сега да те попитам нещо съвсем друго: когато се учиш да караш автомобил и инструкторът ти казва да не караш в насрещното движение, защото можеш да катастрофираш, да загинеш, и да убиеш себе си и други хора, това насаждане на патология ли е? После като шофьор, ако нямаш непрекъснато предвид това и не спазваш правилата за движението и управлението на автомобила, това патология ли е? Ти винаги трябва да знаеш, че този автомобил (твоя личен живот) може да бъде средство за движение, но и средство за отнемане на живот (твой и на други хора), и трябва да се съобразяваш с тази реалност, докато го караш; съзнанието за това патология ли е?

Викингите паднаха с много, но го направиха красиво; отиват си достойно, раздадоха се на 100 процента. Между другото, съдията си затвори очите за чиста дузпа на французите.

Ще се върна пак на тази твоя мисъл, тя изразява същността на съвременния Запад. Да, така е – след Ренесанса и Просвещението, Западът става много повече материалистичен и езически, отколкото монотеистично религиозен, той се връща към гръко-римското си антично наследство, образно казано “влиза в обувките” на Елино-Римската цивилизация. Но Античния свят загива под ударите на варварите не поради тяхната сила, а поради собствената му вътрешна слабост. Днес “варварите” също са по границите и вътре в Запада, и те имат своите силни монотеистични религии. И тъй като едва ли бих го изразил по-добре от Солженицин, ще се позова на думите му, изречени пред випускници на университета Харвард през далечната 1978 г., в разгара на Студената война. В речта си Солженицин предупреждава хората от Запада за ахилесовата пета в тяхната философия и начин на живот: “Ние сме се откъснали от Духа към Материята – несъразмерно, прекомерно. Зад пределите на физическото благополучие и натрупването на материални блага всички други, по-фини и по-високи особености и потребности на човека са оставали извън вниманието на държавните устройства и социалните системи, като че ли човекът няма по-висок смисъл на живота си. Така са били оставени пролуки за злото, през които сега то свободно прониква. Сама по себе си оголената свобода никак не решава всички проблеми на човешкото съществуване, а поставя множество нови. В основите на ерозиралия хуманизъм и на всеки социализъм може да се видят общи камъни – безкраен материализъм, свобода от религията и от религиозната отговорност (при комунизма доведена до антирелигиозна диктатура), съсредоточеност върху социалното строителство и наукообразността в това (Просвещението от ХVIII век и марксизмът). Не е случайно, че всички словесни клетви на комунизма са около човека с главна буква и неговото земно щастие. И хуманизмът, напълно изгубил християнското си наследство, не е способен да устои в това съревнование. А има катастрофа, която вече е настъпила реално: това е катастрофата на хуманистичното автономно безрелигиозно съзнание. Като мярка за всички неща на Земята то е поставило човека – несъвършения човек, който никога не е свободен от самолюбието, користолюбието, завистта, тщеславието и десетки други пороци. И ето, грешките, неоценени в началото на пътя, сега отмъщават за себе си. ”

Прогнози за мача довечера? Моята е 2:1 за Италия, след бетонно забъркано "катаначо" и няколко контраатаки с голове, след непрекъснат щурм от германците.

Понякога наистина се впрягам в думите повече отколкото е необходимо Между другото, малко ОТ: преди години и при мен се появиха две напористи мормончета, които много здраво и методично работеха по въпроса да ме приобщят към тяхната църква (момчетата бяха симпатяги, а аз проявявах любопитство да ги слушам); историята приключи, когато им поисках пари за издаване на библия за деца, те панически избягаха и никога вече не ми задаваха въпроси от рода на "усещате ли топлината в душата си, когато си мислите за Бог?"

Това вече не е моята тема. Не мисля така. Отговор на патология и патология са две съвършено противоположни неща - хирургическата операция е отговор на тежко заболяване, но тя е начин за лечение на патология. Същото е и с патологиите в обществото и религиите, те винаги идват като реакция на патология в обществото. но не са патология. Не говоря за религиозните институции, каквито са църквите. Църква и религия са различни неща. И ако погледнем обективно, в основата на всяка от големите живи днес религии винаги стои по един единствен човек, който се изправя сам срещу целия съществуващ до негово време обществен ред и показва нов и по-добър път за човешкия род като цяло и в частност за отделния човек - Буда, Мохамед, Конфуции, Христос, Мойсей са такива фигури; след тях идват църквите, тълкувателите, царете, войниците и фарисеите, но те не са религия, хората следват винаги първия създател на всяка религия, защото откриват своята лична истина в неговите думи.

Съгласен съм, но това иска време, много време, виж какво пише Хофстеде пак в същата реч по този повод: Някои хора вярват, че модерните средства за комуникация ще доведат до хомогенизация на съзнанията. Но 2000 години история не са изтрили разликите в манталитета между народи, които са били под владичеството на Рим, и тези, чиито прадеди са останали варвари. Дори ако технологията влияе на умствената нагласа, тези влияния са много частични и постепенни. Поне през следващите 200 години разликите в умствените програми ще се различават значително между различните нации. Въпреки това ако националните умствени програми продължат да се различават, националните идентичности няма да са сериозно застрашени. Някои символи могат да бъдат загубени и заменени от европейски символи, по-малко герои ще станат международни герои, дори по-малко ритуали ще се променят до европейски ритуали. Основните ценности ще останат силно националистични компоненти. Разликите в националните умствени програми са по-голям проблем за Европейския съюз, отколкото съюзът е проблем за разликите в умствените програми. За съюза ще е задача да координира ефективно нации, чиито граждани мислят, чувстват и се държат толкова различно едни от други. Ще мине доста време, преди да станат възможни Съединените европейски щати по подобие на Съединените американски щати. Със или без Съюза, Европа ще остане “Europe des parties” (Charles de Gaulle).

Е, не случайно богомилството има корени в нашите земи и души; личното ми мнение е, че има една доста голяма зона на препокриване в ценностите на всички основни религии и това са универсалните ценности, за които говориш, но уви - все още няма универсална религия, може би, както и "философския камък" или "вечния двигател", такава ще бъде създадена някога, в някой от световете, тук или на друго място.

Това е оригинална гледна точка в която можем да се срещнем и да се съглася с теб, съгласен съм и е интересна позиция, за която не съм се замислял. Просто ми свършиха плюсовете, слагам три за този твой постинг. +++