Б. Киров

"От друга страна - при такова приемане (същността на Западната Цивилизация е християнството) към тази Западна Цивилизация би следвало да приобщим Латинска и Централна Америка, защо не Филипините и Етиопия?" Хънтингтън е разширил ядрото – той говори за юдейско-християнска, ако трябва да сме напълно коректни към неговата дефиниция. И да – Латинска и Централна Америка той определя като “цивилизации без ядро”, гравитиращи към по-мощните им сродни по различни признаци цивилизации, в конкретния случай Западната; според него в Африка също няма ясно дефинирано цивилизационно ядро. "Помня една географска карта на цивилизациите, където ние и сърбите например например не бяхме включени към Западната, Отдавна съм чел Хънтинтън,както и да е , но останах с впечатлението че картата отразява неговото и виждане. Как така се твърди че същността на Западната Цивилизация е християнството, а православните България и Сърбия са изключени?" Това с което лично не съм съгласен в теорията на Хънтингтън, е че той абсолютно механично и по политически причини разграничава Западната (в нея включва католици, протестанти и юдейската) цивилизация от Православната – това е обяснимо като “санитарен кордон” срещу могъщата военно ядрена Русия през 90-те, когато пише книгата си, това донякъде е обяснимо и днес, но според Хънтингтън, по неговата логика, България и Румъния не бива да влизат в ЕС и НАТО (запада), но те ВЛЯЗОХА, а Гърция отдавна беше там; самият Хънтингтън изпада в противоречие със себе си, според мен, за да сервира оперативна теория на поръчителите си, които са прагматици, а не теоретици. "А какво ще стане ако преобладаващото мнозинство в някоя от страните от Западната цивилизация стане атеистично - и започне е да попълва попълва в проброителните листовки "религия- нерелигиозен" (религия на предците -също). Аз съм попълнил точно такава листовка - нито баща ми, нито дядо ми са били вярващи.. " Нищо особено няма да се промени, поне векове наред, защото "програмирането" на цивилизационните модели (в които религиите са набор от ценности и ядра) също е продължавало векове. Ти самият цитираш Герард Хофстеде, а ето какво казва той в реч по време на връчването на титлата от НБУ в България: “Софтуер на ума” или “ментално програмиране” е метафора на потребителите на компютри за модела на мисли, чувства и поведение, който всеки човек придобива в детството си и следва през живота си. Без такива умствени програми поведението на хората би било непредвидимо и социалният живот – невъзможен.Умственото програмиране се появява по няколко начина. От многото термини, използвани за описание на умствените програми, следните четири обхващат цялата концепция: Символи, Герои, Ритуали и Ценности. От тези концепции, символите са най-повърхностни и ценностите са най-комплексни, а героите и ритуалите са видими и ги наричам “практики”. Ценностите са невидими. Предаването на колективните умствени програми чрез обучение продължава през целия ни живот. Най-фундаменталните елементи – ценностите, се научават първи, когато съзнанието ни е най-възприемчиво. До достигането на десетгодишна възраст повечето деца имат твърдо установена ценностна система и след тази възраст е трудно да бъдат правени промени в нея.” Дори и атеистите, които си въобразяват, че не са носители на ценностите на християнската цивилизация, всъщност носят в съзнанието и подсъзнанието си тези ценности, защото те са били програмирани там поколения наред от културно-историческата среда. Същото важи за будисти, мюсюлмани и конфуцианци, те дори и атеисти, си остават будисти, мюсюлмани и конфуцианци по своята ценностна система и манталитет. Това даже не е въпрос на религиозни вярвания, а на ценностна система, и то формирана в течение на много векове. За линка към текста на Боузман благодаря, ще го прочета целия. Но това, което си цитирал от него, не противоречи на теорията на Хънтингтън, нито на тази на Тойнби - изместен е само фокусът от религията при Хънтингтън.

Алвата винаги е твърдял интересни и парадоксални неща, най-добре е сам да си развие тезата. Какво правим тогава с мюсюлманите, конфуцианците, будистите и християните? Световни съединени щати - и нека по-силният да вземе всичко?

Ник, Хънтингтън пише през 1996, това е 6 години след края на Студената война, и той не е академичен и спекулиращ учен, какъвто е Тойнби, той е анализатор, който има необходимия теоретичен багаж, за да изгради своя теория, но неговият анализ е направен със съвсем друга цел - най-напред той пише една сравнително конспективна статия, която предизвиква голям политически интерес, след която на базата на нея прави цялостно изследване с повече практическа насоченост, адресирана към вземащите решения политически елити; затова и трудът му е толкова популярен сред тях, и на Изток, и на Запад. Трудът на Фукуяма за "края на историята" и пълната и окончателна победа на либерализма в целия свят е контрапункт на Хънтингтън; и двамата пишат най-вече за американските управляващи елити, и двамата имат свои последователи сред тях.

Така е, всички тези доводи са резонни. Но те са адресирани към една конюнктурна политическа доктрина, която временно разделя и противопоставя, а не към коренната и естествена принадлежност на Р. към европейската цивилизация при цялата й своеобразност; от 18 и през 19 век Р., при всичките политически и военни противоречия с другите европейски държави, е неделима част от голямото европейско семейство и основен играч на сцената на "реалната политика" в Европа - политически, религиозно и културно. Това най-вече е заслуга на прозападната политика на Петър Първи, но за разлика от болшевиките, той не къса връзката й със западната християнска цивилизация, не я тласка към такава самоубийствена за нея крайност; налагането на комунизма вече е отказ от християнството (първата работа на болшевиките е да взривят храмовете), отказ от културата, отказ от ценностите на цивилизацията въобще, комунизмът също беше мултикултурен - в него се проповядваше "пролетарски интернационализъм", което е друга форма на фундаменталистки глобализъм, а всъщност модерно варварство.

Нещо повече, православните църкви са част от фундамента на Християнството. Не забравяйте, че първите президенти на САЩ са се клели в Библията. И понеже в някои постове по-горе, точно християнството се оспорва като фундамент на Западната цивилизация (към която принадлежим и ние българите, към която на същото основание принадлежат и руснаци, и гърци) ще цитирам отново така оспорвания в този форум американски гражданин от еврейски етнически произход, Самюъл Хънтингтън, автор на стратегическо проучване, възложено му от западните елити The Clash of Civilizations and the Remaking of World Order, 1996: "Някои американци се стремят да насаждат мултикултурализъм у дома; други се опитват да насаждат универсализъм навън; а някои правят и двете. Мултикултурализмът у дома е заплаха за Съединените щати и за Запада; универсализмът в чужбина е заплаха за Запада и за света. И двете гледни точки отричат уникалността на западната култура. Глобалните, монокултуралисти искат да преобразят света по подобие на Америка. Местните мултикултуралисти искат да преобразят Америка по подобие на света. Мултикултурна Америка е невъзможна, защото незападна Америка не е американска. Мултикултурният свят е неизбежен, защото глобалната империя не е възможна. Съхраняването на Съединените щати и на Запада изисква обновяване на западната идентичност. (западната идентичност, според Хънтингтън е Християнството, подчертавам това!) Сигурността на света изисква приемането на глобална мултикултурност… При един сблъсък на цивилизациите Европа и Америка ще вървят скачени заедно или скалповете им ще бъдат закачени поотделно. При един по-мащабен сблъсък, при глобалния „същински сблъсък“ между Цивилизацията и варварството великите световни цивилизации — с високите си постижения в религията, изкуството, литературата, философията, науката, техниката, морала и способността за съпричастност — също ще се окажат или скачени заедно, или закачени поотделно.” Мултикултурализъм до степен обезличаване е връщане към модерно варварство; уникалност на западната култура е християнската й същност.

Имам един въпрос към защитниците на тезата за различието между българската и руската православни църкви: между звъна дори на две църковни камбани съществува разлика, и какво следва от това? Не призовават ли те към едно и също? И не е ли тук голямата тема за принадлежността към християнството? Или за неговото отричане.

Това е изумителна цифра, ръст на възвращаемост повече от 1500 процента. Романе, можеш ли да кажеш дали се прави нещо по въпроса в България, и дали има въобще такова производство?

Капитане, насочваш копие към великани, но публиката дори не подозира, че те съществуват; тя ги провижда като вятърни мелници. Много стара история.

Много добър въпрос! Преди половин година, когато се включих в този форум, имаше една тема започната от Южняк (тя не е затворена още) за Сорос, Орбан и всички срещу Европа. Там Орбан беше дал приблизително следния отговор в едно интервю, специално за Германия и Меркел: десните (християндемократи) са принудени да правят политически отстъпки пред левите си коалиционни партньори в управлението (които в случая са “политкоректни” либерали), и затова погазват християндемократическите си десни принципи. Приблизително такъв беше отговорът на Орбан, и той говореше за някакъв “мастер план”, по който се подменят истинските десни ценности на Европа, включително в Унгария. Интервюто си стои публикувано в темата, тогава го преведох цялото, заедно с това на Сорос. Темата обаче умря с мълчанието на Южняк, за което съжалявам, защото тя е още по-актуална днес. Ето я точно тази част от интервюто с Орбан: -Г-н Орбан, когато казахте, че Европа има нужда от огради, всички ви нападнаха; а сега същите хора търсят съветите ви и казаха, че сте бил прав. Извиниха ли ви се за предишните нападки? "Не, ние си говорим по един начин когато сме насаме и по друг начин в публичното пространство. Няма нужда от извинения, в частни разговори те мислят като мене." -искате да кажете, отдавна сте знаели какво ще се случи на Европа? "Да. Дискутирали сме го с месеци (преди да се случи), но резултатите от безплодните дискусии бяха все едни и същи - "нека ги пуснем да влязат": Нещо повече - през първите месеци, никой не посмя да каже открито - съдбата на Европа е поставена на карта, европейската идентичност е поставена на карта, съществуването на Европа е поставено на карта. Вместо това обсъждахме технически въпроси от типа на "а къде ще ги настаним, ако дойдат". Никой не запита "а какво ще се случи с нашия начин на живот и с културата ни на живот, като дойдат". Не искам да обвинявам никого - а и нямам достатъчно кураж да го направя публично - но не мога да се отърва от мисълта за някакъв "мастер план", който беше изпълнен; не искам никого да обвинявам, но не мисля, че ставащото е случайност - има план. НО, се страхувам да говоря за това." -Какъв план? "Това е най-трудният въпрос. За да му отговорим, ние трябва да препрочетем някои от левичарските писания за бъдещето на Европеския съюз, излезли през последните години; за Паневропейско общество и европейска свръхдържава; като препрочитам тези творби напоследък си отбелязвам "изчезващата роля на националната държава", на която акцентуват левите писаници. Европейското Ляво и американските Демократи са изковали нова теория за създаването на един нов свят. Ще е пресилено да се кажа, че зад мигрантската криза стои идеята за този "нов свят". Но без съмнение, насочването на мигрантски поток по посока европа е във връзка с осъществяването на тази идея.(за нов свят)" -Как? "Някои виждат в близкоизточната криза възможност. От поне 10-20 години европейската лява интелигенция подготвя теоретически почвата и се готви за подобна възможност; в мигрантите европейското ляво вижда бъдещи леви избиратели; така че, лявото импортира леви гласоподаватели от близкия изток." -Меркел не е левичар, а именно тя отвори вратите. "Игра на власт. Меркел е зависима от съюзниците си социалисти. Тя е на власт с техните парламентарни гласове. Но вие сте прав, Меркел е ключът. Ако тя утре каже, "стига толкова, Германия се препълни, няма да приемаме повече чужденци и вълната ще изчезне. Но Меркел няма мнозинство в германския парламент. И играта на изнудване от страна на германските социалдемократи по отношение на меркал е брутална. Социалдемократите отказват тя да направи това изявление, отказват въвеждането на граничен контрол, отказват дори елементарни неща като създаването на транзитни зони." -тоест социалдемократите отказват нещо толкова базисно, като охраната на европеските граници??? "Размерите на кризата показват, че те не просто не могат да осигурят нещо толкова елементарно като граничен контрол, те не могат - и не искат - да осигурят спазването на собственото си европейско бежанско законодателство". "Бежанската криза подсказва нещо - освен икономическа криза, станала очевидна с фалита на Гърция, в Европа има и криза на демокрацията - кой, по дяволите, упълномощи европейските политици да приемат милиони емигранти? Кой даде мандат на Меркел и останалите да импортират близкоизточници с милиони? На кои избори? На кой референдум?Още по-лошо, а някой изобщо попита ли избирателите за това? И съвсем лошо, а дали някой позволи на избирателите да попитат политиците си, - не само че не им поискаха съгласието, политиците не им позволиха и да диспутират въпроса - пълно игнориране на волята на народите, които са ги избрали. Защо? В Европа са граждански общества, защо никой не иска да пита гражданите, защо не дискутира тези въпроси с гражданите, та става въпрос за неща като персонална сигурност, тероризъм и културна идентичност, в се неща, които се отнасят за европейското гражданство - как така тези хора, европейските граждани, нико не ги пита????" "За съжаление изглежда сякаш Европа изоставя принципите на демокрацията и влиза в диктатура." "Либерализмът вече не е свобода - либерализмът е политическа коректност. А политическата коректност е обратното на свободата. Резултатът е затворен кръг -затворена, херметична политика, където суперелитите решават всичко без да се допитват до народите си и без да им искат мнението". Но това е обратното на демокрацията, това е демонстрация, че мнението на гражданите вече не играе, че то няма значение; това ще афектира все почече живота ни през следващите години и е симптом че влизаме в криза на демокрацията, по-страшна и по-зловеща дори от бежанската криза. Вярвам, че това е централния дестабилизиращ фактор на европейската общност - не мигрантската криза,огромните бройки влизащи имигранти, а подмяната на демокрацията с пълзяща диктатура. Привързаността на Европа към принципите на демокрацията е ерозирана и поставена под въпрос." Ето я връзката към темата, интервюто със Сорос там е още по-любопитно

Здравей! То е като въпроса за камъните на Гагов - те си съществуват обективно, но в главите на различните хора могат да бъдат възприемани като божа благодат или наказание, въпрос на мислене; шегувам се, разбира се, но според мен възприемането на това кое е изкуство и кое не е още по-трудно от примера с падащите камъни, много субективно е. Така че и ти си имаш пълно основание да не ти харесва това изкуство, и си права за себе си, въобще не грешиш. Което въобще не означава, че имаш естетическа слепота, нито пък че онези които го харесват, са естетически гении. Още в началото казах, че не съм му поклонник, и ако трябва да съм откровен, лично за мен тези инсталации не са кой знае колко стойностно изкуство, но все пак мисля и чувствам че са изкуство, и явно в естетическата скала на много хора са много високо. Личното ми мнение е, че ако Кристо беше останал само на нивото на художник, без инсталациите, той можеше да рисува същите абстрактни платна, на "облечени обекти", вероятно щеше да има своите почитатели и място като интересен абстрактен художник, който рисува обекти като символични обобщения, но нямаше да постигне такава световна слава и известност, каквато има с гигантските си инсталации. А сега се получава така - той финансира инсталациите си със скици и фотографии, след което цената и стойността на тези скици отива до небето, заради неговите инсталации. Но и в двата случая - инсталации и изображения - според мен, това е изкуство и творчество, в него има естетика и оригиналност, не е кич, в никакъв случай - можем да го приемем или отхвърлим, но не можем да го пратим в кошчето с боклук. Специално в последната му инсталация в Италия, открих за себе си, интересно изразена идея за свързване на изолирани острови, дори и да го беше нарисувал върху плоско платно, с тези цветове и линии, щеше да му се получи красива абстрактна картина.

Не съм поклонник на творчеството на Кристо, но според мен въпросният автор на цитираната статия демонстрира само крайно ограничено разбиране за изкуството и при това лекомислено и безапелационно хвърля думи: “Творчеството на Кристо е апотеоз на пиара. Опаковка без съдържание. Мегаломания, в името на самата мегаломания..: Изкуството трябва да те кара или да мислиш, или да се бунтуваш. И заради това безкрайното утешение на света е, че кичът има срок на годност.” Тогава, ако изкуство е само и единствено онова, което “трябва да те кара или да мислиш, или да се бунтуваш”, а всичко останало е кич, какво тогава е това например, щом не ни кара “да мислим и да се бунтуваме”?, но безспорно е Изкуство? Изкуство е всичко, до което се докосне Творец, и то е винаги красиво и уникално, защото той (художник, скулптор, поет) така го е видял и сътворил отново, както бог сътворява света. Ван Гог може да нарисува чифт скъсани стари обувки, но те са Изкуство, не кич, защото той ги вижда така, както никой друг на този свят никога преди него и след него няма да ги види, затова казваме, че той е Творец, това е неговият Свят. Тук няма мисъл и бунт, има Изкуство. Всички инсталации на Кристо според мен са изкуство, в това число и последната му инсталация, той притежава способността да вижда света по уникален начин и да го изрази, дали ни харесва или не, това е друг въпрос. Че Кристо е майстор на пиара и способен предприемач, освен че твори изкуство, няма съмнение, но за мен това е само повод да изпитвам респект към неговата личност. Той умее да презентира проектите си, да се бори за тяхната реализация, да ги финансира сам (това прави с приходите, които получава от скиците, които собственоръчно рисува!); освен всичко, за последния си проект Кристо наема българи – монтажисти, инженери, водолази и други работници, тоест той демонстрира на практика, че обича България и е истински българин. “И тъй като Кристо е твърдо против комерсиализирането на проектите му, неговите инсталации могат да бъдат посетени само в кратък период от време. "Плаващите кейове" струват около 15 милиона евро и са финансирани от самия творец - с приходите от продажбата на фотографии и скици. Кристо е разработил проекта "Плаващите кейове" заедно със съпругата си Жан-Клод, която почина през 2009 година. Идеята за инсталация, която да прави възможно ходенето по вода, занимава Кристо още от 1970-те. Той е искал да я реализира в Аржентина или в Япония, но не е получил разрешение. В крайна сметка езерото Исео в северната част на Италия се оказва идеалното място за този проект. Гигантската инсталация на Кристо е не само впечатляващо произведение на изкуството, но и огромно логистично предизвикателство. "Плаващите кейове" са изработени от 220 000 кубове от полиетилен. Сглобени заедно, те представляват плаващ мост с големина 75 000 квадратни метра.” информацията е оттук: http://www.dw.com/bg/%D1%87%D1%83%D0%B4%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE/g-19336031

Дорис, линковете не работят, но ако ги копираш и пейстнеш в търсачката, те отвеждат до превода и английския текст, преводът е много добре направен, и дори за мен, който съм твърде далече от физиката, беше интересен и забавен.

Лично за мен обобщенията в тази сфера (икономиката) имат някаква реална стойност само върху базата на задълбочен анализ на цифри и тяхното съпоставяне, затова засега твърдя единствено, че част от селяните са били достатъчно състоятелни собственици, за да продават продукция (свръх личните им нужди), да акумулират капитал и да бъдат причислени към средната класа и към богатите. Каква процентно от цялото е била тази част от селяните, не мога да твърдя, въпрос на конкретни изследвания, които ще си дам труд да потърся и прочета. Друг е въпросът за експлоатацията на наемен ратайски труд и тежкия живот на селяните, но такъв суров и тежък е бил животът на занаятчиите от еснафа (Хаджийски го описва превъзходно, описва и селския бит). Че обществото ни е егалитарно до и доста време след Освобождението, съгласен съм, то и досега си остава с такива нагласи, като същевременно те са съчетани с някаква приказна вяра в чудодеен юнак на бял кон; неслучайно хазартните игри имат толкова широк кръг почитатели и фенове, та даже може да се говори, че са масова обсесия. Но това е друга тема, макар че не съвсем. П.С. Благодаря за линка, ще я потърся.

Тук по-долу прилагам малко чужди текстове в защита на моята теза, че сред селяните се създава заможен и среден слой от собственици на земя, които можем да причислим към категорията “средна класа”. Посочил съм и източниците. Но най-важният ми аргумент в полза на това твърдение е, че не могат производителите на гайтани, аби, луканки, изделия от кожи и каква ли не още занаятчийска продукция да продават и произвеждат стоката си без суровини от село – те са като скачени съдове, за да произведе шаяк за турската армия един занаятчия, той трябва да купи вълна от скотовъдец, там също има пазар и става сделка, парите се движат от кесия в кесия, ерго – имаме средна класа от производители, такива са и двете категории (селяни и занаятчии) " През XIXв. и началото на XXв. спахията изобщо не се интересува от своите задължения към армията, а само от своите владения. Премахва се спахийството, това води до аграрна реформа. Аграрната реформа започва през 1832г. и преминава през 3 основни етапа: 1. Етап на арендуването, продължава до 1840г. 2. Междинен етап между арендната формаи пенсионирането на спахиите от 1840-1842г. Установяват се действителните доходи на леновете, за да може върху тази основа да се изчислят пенсиите на спахиите. 3. Третият етап започва през 1842г. до 1844г. По това време спахиите са пенсионирани, а ленните им владения отнети окончателно. Аграрната реформа създава нова структура в селското стопанство. Бълг. селяни се превръщат в раетски (свободни) селяни, които притежават различни по размер земи. Някои от тях изнасят част от продукцията си на пазара. Раетското земеделие спомага за развитието на стоково-паричните отношения и налагането на новите буржоазни порядки. След Кримската война чифлиците са буржоазна форма на земевладелие в селското с-во. На 18.II.1856г. османското правителство приема нов реформен акт наречен “Хаттихумаюн”. Целта му е да се модернизират държавните институции и да се намали силата на нац. движения. Според Хаттихумаюн се запазва живота, честта и имота на всички поданници. Реформира се съдебната с-ма и данъчната с-ма. С него се променя стопанството в империята, десятъкът си остава. Турското правителство провежда реформи за развитието на новите отношения, които налагат през 1864г. основите на земеделски каси. Те отпускат заеми с 12% лихва. Тези каси не се превръщат в Земеделска банка каквато е била целта им.Наблюдава се значително увеличаване на селскостопанското производство. Необходимостта от зърнени храни и други продукти за войските на съюзниците дава тласък в развитието на земеделието. Чувствително нараства и производството на технически култури. След Кримската война се правят и първите сериозни опити за модернизиране на селското стопанство. Започва внос на замеделски машини и техника, на чужд опит в производството на различните култури. Българското село през Възраждането не създава големи личности. Но то стои в основата на икономиката, без неговите продукти и суровини българската манифактура би била невъзможна." http://www.referati.org/stopansko-razvitie-na-bylgarskite-zemi-prez-epohata-na-vyzrajdaneto/24635/ref/p3 http://www.bg-ikonomika.com/2010/03/14.html Подчертаното по-долу е от История на българите под редакцията на акад. Георги Марков, изд. Труд

Започвам с отговора от края, но това е много важно. Не искам да идеологизирам, когато говоря за демократичност и демокрация, затова няколко пъти слагам пред “демокрация” прилагателното “икономическа”. За мен е интересен този аспект. През 19 век, по стечение на обстоятелствата, по нашите земи се създават благоприятни условия, първото от което е – има пазар за производителите. Тук включвам не само занаятчиите от предимно планинските градчета, такива са и селяните. Сега не ми е под ръка цитатът на Достоевски, който идва като кореспондент на вестник с руската армия през Освободителната война, но той е много известен и показателен. Достоевски е изумен от хубавите къщи и добре уредените дворове на “братушките” селяни, сравнявайки ги с по-мизерните селски къщи на руските мужици. Всичко това обаче, и моето (че са част от средната класа), и твоето твърдение, че българските селяни като цяло живеят в мизерия, трябва да се докаже конкретно с цифри и факти, което не е толкова невъзможно, ако се сравнят цени и живот от онова време, съпоставени с данъци и т.н. Наистина, факт е, че Левски признава пред турския съд, че среща най-силна подкрепа сред селяните, не сред богатите и занаятчиите. В същото време двигател на Априлското въстание са занаятчиите от планинските градчета, които не би следвало да рискуват благосъстоянието си. В крайна сметка, Хаджийски пише есе, а не стопанско изследване с цифри, и за да се докаже или опровергае неговото твърдение (че средна класа са и българските селяни или поне голяма част от тях), трябва да се обърнем към конкретни исторически и стопански извори от онази епоха, за да сме прецизни, ако потвърдим или отхвърлим това негово мнение.

Ето какво пише Иван Хаджийски преди 75 години за корените на българската икономическа демокрация в есето си “Историческите корени на нашите демократически традиции”: “Пред нашата общественост стои един голям и съдбовен въпрос: из кой път трябва да бъде поведена близката ни политическа история – по пътя на демокрацията или по пътя на авторитаризма и автокрацията? ... Докато турците играеха ролята на организатори в една централистична държава на Балканите, тяхната администрация се отличаваше с всички държавнически добродетели на честност и ред. Но когато спахиите и пашите смениха бойните седла с меките дивани в конаците, настъпилото битово разложение изпепели тези държавнически добродетели. Настъпи ерата на прочутото турско социално безгрижие и грижи за кефа и рахатлъка, разноските за коите се прехвърляха върху поробеното население. Администрацията не се избираше от народа, а се назначаваше отгоре, по линия на личните връзки и роднинството. С това тя се освободи от ефикасен контрол отгоре. И понеже такъв контрол отдолу не бе възможен, стигна се до положението “цар далеко – бог високо”. Върху загниването на тази администрация поникнаха гъбите на корупцията и произвола. Правата пред турското правосъдие и администрация почнаха да се доказват с една по-голяма или по-малка купчина лири.” Изглежда познато. Обаче през Възраждането се случва нещо много съществено в икономиката, за което Хаджийски пише: “От 18 век нашите занаяти от местни се превърнаха в експортни и имаха за пазар всички точки на турската империя, дори и чужбина. Турците изобщо презираха занаятите и търговията. Поради това с пряката стопанска експлоатация на народа се заеха българските чорбаджии – лихвари и търговци. Турските администратори участваха в този обир само чрез дялове и проценти, обикновено под формата на подкупи. Неизброими са похватите на чорбаджийската изобретателност и обиране на народа. ..Илия Видинлията от Габрово, търговец и лихварин, голям личен приятел на султана, никога не губил лихвите на свободните си пари. Щом имал такива, поглеждал през прозореца на дюкяна и повиква когото види да минава: - На ти хилядо гроша назаем. - Не ми трябва чорбаджи. - Трябват ти, не трябват, щом ти ги давам, ще ги вземеш. Улицата пред къщата на Видинлията се наричала “пустата чаршия”, защото никой не смеел да мине през нея. Селяните и занаятчиите бяха демократи по социалното си положение. Те бяха дребни производители, които нито експлоатираха, нито искаха да бъдат експлоатирани.” В текста на Хаджийски за чорбаджиите откривам паралел с т.н. “мутри”, традицията е жива. Някои исторически навици се модифицират, но запазват същността си. По-същественото обаче е, че Хаджийски слага знак на равенство между демокрация и средна класа. Днес у нас този слой хора, които могат да се дефинират като “средна класа” е 5 процента, няма начин да има икономическа демокрация. Парадокс е, но е факт – в българските земи по време на Възраждането, когато се развиват занаятите и търговията, в условията на деспотична султанска власт, е имало повече икономическа демокрация (по-силна и широка средна класа от производители и търговци), отколкото в днешна България с олигархична икономика и корумпиран и раздут бюрократичен апарат. Шегите на историята. Може и да звучи парадоксално, но не е необходимо да търсим модел за икономическа демокрация и просперитет толкова далече в Сингапур или Финландия .- трябва по-внимателно да погледнем в нашето Възраждане от 19 век, такъв модел имаме там.

Уви, така е. И започват да внасят, и се затваря един кръг. Обаче сега има Ай-Ти пазар, на който можем да изнасяме; тази фирма "Телерик", за която писах в друга тема, го прави успешно, а е стартирана от 4-ма млади българи от нула.

Малко по темата на Фружин от Иван Хаджийски в "Оптимистична теория за нашия народ": "Теориите за автокрация, за елитно управление имат като задкулисна обосновка схващанията, че народът ни е неспособен да се самоуправлява, че нравствените ни недъзи са неизцерими… Че посочената отрицателна нравственост не е проява на някаква българска кръв, а едно обикновено социално явление, показва нравственото величие на Възраждането – епохата, която представлява не както обикновено се мисли, събуждането на една заспала нация, а процесът на нейното изграждане. Тъкмо думите „българин“, „българска работа“, „българско производство“ изразяваха тогава националния подем, националната гордост и чест. И може ли да бъде другояче? Българският народ чрез своите търговци и еснафи беше завоювал стопански не само страната, която политически му бе отнета преди четири века, но бе излязъл вън от границите на грамадната турска империя. Копието и боздуганът се бяха преклонили пред иглата и аршина. Румънските селяни режеха дини с габровски ножчета, стружките моми белеха пирдопски платна, виенските буржоа носеха ботуши от тетевенски сахтян, цариградските ефендита закусваха с дряновски луканки, александрийските кадъни пиеха мляко от копривщенски биволици, в цялата почти турска империя се носеха дрехи, шити в Копривщица, Клисура, кроени от шаяци, тъкани в Троян и Рупча, гайтаносани с габровски, карловски или калоферски гайтани. И този българин, пред когото лежаха пространствата на необятната турска империя, всички пътища на която водеха към неговата кесия, който беше стоял в сянката на пирамидите, който познаваше градовете от Цариград до Басра, както собствения си двор, който плюеше с известно високомерие във водите на Златния рог, който познаваше водите на тихия бял Дунав от бреговете на Виена и бе съзерцавал Черно море от планините на Крим, нима този българин, който мислеше с паралелите и меридианите, можеше да не се чувствува необходим, независим и горд със себе си? Нима можеше да се говори тогава за токсинации и тържество на посредствеността и полуинтелигенцията? България бе тогава страна на неограничените възможности. Всяка кариера се правеше с лични качества и собствени сили. Богатствата се създаваха, не се наследяваха и всеки заемаше това обществено положение, което сам си създаваше. Това беше епоха на българските викинги, хора без предистория, които разчитаха само на себе си, на собствената си смелост, прозорливост и изобретателност. Никакъв писателски съюз не обяви Ботева, Вазова, Каравелова за писатели. Никаква брада не можеше да направи главата научна. Талантите и усилията на Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов им осигуриха ръководно място в революционното движение."

Едно от любимите обяснителни клишета на т.нар. футболни специалисти у нас е, че видите ли, България е малка страна и просто няма и достатъчно човешки материал, за да постигне нещо в най-популярната игра с топка. Покрай заслужаващото адмирации представяне на Исландия във Франция швейцарският вестник “Блик” събра 11 интересни факта за островната държава. Първият от тях е наистина впечатляващ и оборва тотално родните спецове. Исландия разполага словом и цифром само със 75 професионални футболисти. От тази скромна бройка шведският селекционер на националния тим е трябвало да подбере 23-ма щастливци за състава, който пристигна на европейското първенство. От друга гледна точка само 52-ма са били разочарованите, че не са попаднали в списъка. https://topsport.bg/euro-2016/islandiya-ima-samo-75-profesionalisti.html

Добре. Още в самото начало казах, че слагам знаците в таблицата на базата на личния си опит. Нямах никакво намерение да разказвам конкретни истории, но ти отвори темата натам, като заговори за твоите наблюдения, затова конкретизирах с моите. Да се опираме върху статистиката тогава. Обобщенията са винаги по-верни от конкретните случаи. Нали?

Ник, в правенето на нещата, и на Изток и на Запад и на Север и на Юг, единствено значение има само едно нещо - качеството на крайния продукт. Какво го грее, примерно латвийския клиент (имах и такъв), дали отношенията са равновластни или неравновластни, след като му докарат един камион с луксозни енциклопедии, на които кориците са се надигнали като лодки, само защото българският работник не е спазил елементарното правило в полиграфията да реже мукавата (картон) за корици "по вода", тоест по линията на влакното на структурата, а "равновластно" (щото е махмурлия от вчера) е обърнал ножа на гилотината напреки. Той равновластно си взема месечната заплата, аз неравновластно плащам неустойка на латвийците по договор. Пука ли му на някой, какви са отношенията, когато продукцията е дефектна?! В моя случай не се получи точно така, защото "неравновластно" вдигнах скандал на директора на печатницата, та преработваха целия 10-хиляден тираж, но работникът и окото му не трепна, нищо не плати. А много добре знае какво трябва да прави - това беше в началото на тази ми работа, и тогава още наивно вярвах, че като си предплатя капаро в печатницата, съм застрахован, че ще получа качествена продукция, та няма нужда сам да си контролирам нещата, в печатницата има назначен технолог за тази цел, но...

Дай боже да е така. Специално графите "Подчинените очакват да им се казва какво да правят." и "контролът изкъсо водят до добро изпълнение на задачите" бяха абсолютно задължителни, железни правила, изведени от практиката; не преди 20 години, така съм работил преди 5 години с печатари; както се казва, разсееш ли за за миг, и изпуснеш контрола върху това, което работи човека - няма начин да не се получи гаф, задължително! И другото - трябва да му кажеш в прав текст и точно само 1 вариант на това, което искаш да свърши, защото иначе започват теоретични разсъждения в стил "абе няма начин това да стане, защото..." Ако не знаеш точно технологията по която стават нещата, ще ти докара от девет дерета вода, за да ти каже че "не може", ако обаче разбере, че ти знаеш че може и как се прави, прави го, но с неохота. В печатарския бранш това си беше закон. Ако просто си пуснеш поръчката и отидеш да си получиш готовата продукция на другия ден, получаваш винаги нещо или с дефект, или не както трябва да е: затова, плътно до машината и в цеховете, докато работят, и ги гледаш в ръцете.

Оправям я: 8. Баязид Втори;управлява в периода 19 май 1481 г. - 25 април 1512 г. е 8-ия султан на Османската империя; поне така е посочено в уикипедия, не съм османист, виждам противоречието, но ги цитирах със съкращения оттам единствено да покажа принципа на династичност, зад който стои управлението на "назначената аристокрация"; когато първият започва да измества втория, идва упадък Текстът с 8 по-горе се отнася към седмия, Мехмед Завоевателя. Благодаря!

И си прав, и не си – турските султани, 36 на брой и 1 халиф, неуспял да стане султан, преди да бъде детрониран от Кемал Ататюрк, са само фасада на Империята, защото Османската империя реално се управлява от това, което ти наричаш “служебна аристокрация”, тоест Корпуса на еничарите и Великите везири; тези хора се посочват от султана и обкръжението му не по династичност и етнически произход, а по заслуги – те са способни наемници. между тях има и немалко етнически българи. Деградацията на тази империя започва някъде към 10-я султан, Сюлейман Първи, когато харемът и роднинските връзки стават решаващи в избора на везири; нарушава се принципа да се избират най-кадърните, започва подбор по връзки и интриги. Оттам, откъм началото на 16 век, спира и експанзията на Империята, и започва нейния залез, точно поради династичност, а не избор по качества. Горе-долу по това време като основен съперник за наследството на византийската империя се появява и Руското царство, тогава започват и серията Руско-Турски войни, една от които е и Освободителната за нас. Ето хронологията на султаните: 1. Осман Гаази поставя за управители на завоюваните райони синовете си и брат си. Ескишехир се управлявала от брат му Гюндюз, Караджахисар от сина му Орхан Гази, Ярхисар от Хасан, Инегьол от Тургут. Останалите стратегически зони са дадени за управление на най-приближените му командири, отличили се при тяхното завоюване. По този начин той ги прави зависими и си осигурява тяхната по нататъшна подкрепа. 2. Орхан I умира през март 1362 година и е наследен от своя син Мурад. 3. Мурад I, първият, използвал титлата султан, който наследява баща си Орхан I през 1362 година и управлява до смъртта си на 15 юни 1389 година. 4. Мурад I е наследен от сина си Баязид I. След едногодишно пленичество Баязид умира на 9 март 1403 в град Акшехир. Погребан е в Бурса от сина си Муса Челеби. Със смъртта на Баязид I Османската империя остава без султан за 11 години. 5. Мехме́д I Челеби́ между 1413 г. и 1421 г. Син на султан Баязид I, след османското поражение в Анкарската битка през 1402 година Мехмед установява контрол над най-източната част на османските владения и успява да надделее над братята си в борбата за трона. 6 Мурад II 7. Мехмед II Завоевателя Мехмед II е третият син на Мурад II. 8. Мехмед Завоевателя На 13 май 1512 г. е свален от престола от еничарите и заместен със сина му Селим I. Отровен на 26 май 1512 г. по пътя към мястото на изгнанието.След смъртта си оставя двама синове - Баязид и Джем /Зизим/. Съгласно Закона за братоубийството е следвало по-младият да бъде убит. 9. Селим I Явуз - 1512 - 1520 г. 10. Сюлейман I , известен също като Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя (Кануни), е 10-ят и най-дълго управлявалият султан на Османската империя - от 1520 до 1566 г. Наследява баща си Селим I на трона, а той самият е наследен от сина му Селим II. Харем-и Хумаюн, известен в България като Златната клетка, още и като Златния кафез, е харемът на султана на Османската империя.Османският харем влияе върху държавническите решения на османските султани във всички области на политиката на империята, още от времето на Сюлейман Великолепни, който въвежда за султанските и халифски майки титлата валиде султан(ка). До 1587 г. заемащият длъжността капа агасъ разполага с вътрешната власт в двореца, а важността на поста му е сравнима с тази на везира, но след 1578 г. по-влиятелен от него е командирът на черните евнуси. 11. Селим II, наричан по прякор Пияницата. По времето на Селим II, с първата руско-турска война, започват конфликтите между Османската Империя и Русия. 12. Мурад III (1546—1595), син на султан Селим II, при възкачване на престола, заповядва да бъдат умъртвени 5-та му по-млади братя, което е било обичайна практика на турските султани. Мурад III предпочитал харемните забавления пред държавните дела. Поради тази причина голяма роля в политиката започнали да играят жените от султанския харем. 13. Мехмед III. Погубил 19-те си братя. Загубил Молдова, Трансилвания и Влашко.Известен бил с прякора Казана. 14. Ахмед I, наследил баща си Мехмед III през 1603 г. и управлявал до 1617 г.Той не спазва закона, като не убива, а изпраща по-малкия си брат в стария дворец в Истанбул.Водил неуспешна война с Персия. 15. Мустафа I. Роден и умрял в Истанбул (1592-1639) г. Втори син на Мехмед III, наследил брат си Ахмед I през 1617 г. След 3-месечно царуване е сменен от Осман II. В 1622 г. е възстановен на престола до 1623 г. Удушен е през 1639 г. по заповед на Мурад IV. 16. Осман II е от 1618 до 1622 г. Става султан на 14-годишна възраст, след като неговият чичо, Мустафа I е свален след преврат.Осман II е удушен по заповед на Дауд паша на 20 май 1622 година в Еди куле. Не оставя наследници. 17. тук има прекъсване на династията Мурад IV е 17-ият султан на Османската империя. Отнел от Персия Ереван, Тебриз и Багдад. Когато умира през 1640 г. на 28 години, Османската империя се намира в благоприятно политическо положение: възстановен е вътрешния мир, победени са външните неприятели и са заздравени отношенията със западните държави. Управлението на Мурад IV позволило да се възстановят престижа, силата и стабилността на Османската империя. 18 Ибрахим I. По-късно е наречен "Дели" (лудия) заради неадекватното си поведение. Свален от престола и удушен, 19. заместен от сина си Мехмед IV. 20. Сюлейман II. Син на Ибрахим I, брат и приемник на Мехмед IV. Султан на Османската империя в периода 1687-1691 г. 21. Ахмед II, син на султан Ибрахим I. Ахмед II е наследен от своя племенник Мустафа II. 22. Мустафа II (1664-1703) г. Син на Мехмед IV, наследил чичо си Ахмед II в 1695 г. В 1697 г. е разбит от принц Евгений Савойски в битката при Зента. В 1703 г. абдикирал в полза на брат си Ахмед III. 23 Ахмед III. 24 Махмуд I. Син на Мустафа II. 25. Осман III 26. Мустафа III (1717-1774) г. Син на Ахмед III, наследил братовчеда си Осман III през 1757 г. През 1773 издава ферман, който облагодетелство българските еснафски организации.Прави опити да реформира армията. Води неуспешни войни с Русия, като губи Молдова, Влашко и Крим.Наследен на престола от Абдул Хамид I. 27. Абдул Хамид I, наследил брат си Мустафа III. Провъзгласен за султан през 1774 г. Водил неуспешни войни с Русия, умира от сърдечна недостатъчност, наследява го племенникът му Селим III. 28. Селим III (1789 – 1807). Син на Мустафа III и Михришах валиде султан. Детрониран и удушен по заповед на братовчед си Мустафа IV. 29. Мустафа IV (1779-1808) г. Наследил и унищожил реформите на Селим III в 1807 г. Мустафа IV заповядва да удушат Селим III, но сам е убит по заповед на Махмуд II. 30. Махмуд II (1808 - 1839 г). Умира от туберкулоза.Идва на власт в резултат от братоубийство на султан Мустафа IV. Наследен е от синовете си Абдул Меджид I и Абдул Азис, управлявали империята до избухването на Априлското въстание в българските земи. 31-36. Абдул Меджид I (1839-1861). Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азис. По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя. Майка на Абдул Меджид I, т.е. Валиде султан е руската еврейка Безмиалем, известна като Сузи. 35. Мехмед V. Няма никаква реална политическа власт. През 1914 г. след започването на Първата Световна Война обявява Джихад на Съюзниците, последният халиф който прави това. С помощта на британски военни части арабите извоюват своята независимост от Османската империя. Умира през 1918 г. 36. Мехмед VI е 36-ят и последен султан на Османската империя. Детрониран е през ноември 1922 г. от Мустафа Кемал Ататюрк, починал в Сан Ремо през 1926 г. Самият Ататюрк е точно това, което днес наричаме парвеню, човек издигнал се от низините единствено и само заради личните си качества. Може да бъде аналог на Наполеон Бонапарт. Според една от версиите за произхода му, майка му е българка от Битоля, според друга - албанка. Но той реставрира онова, което е загубено някъде по времето на Сюлейман Великолепни, ролята на военния корпус, определяна от качествата на военачалниците, а не по династичност; прави го обаче по западен модел, и го прави безкомпромисно, с драконовски мерки (след като е воювал много успешно срещу войските на Запада за Дарданелите).

Навлизаме в доста дълбоки води, виждам, че си чел много повече от мен, в хода на този диалог ще се опитвам да компенсирам. Тук най-добронамерено ще оспоря само няколко от заключенията ти, можеш да ме опровергаеш, ще науча нещо, което очевидно не съм видял на пръв поглед. Не бих желал да превръщаме разговора в амбициозно състезание, по-скоро ми се иска да стигнем до някакви стойностни обективни резултати. Затова приеми конкретните мои въпроси само като доброжелателна проверка на рефлекси, а не някакъв спор по същество. Самият дебат по принцип по темата ми се иска да не го водим само двамата, а в по-широк кръг и обективен тон на изследване на факти. Така че аргументите ми по-долу са само на прима виста, и не толкова съществени към цялата тема. Оценявам, че сме стигнали до много интересна обща гледна точка – а тя е позицията ни към средната класа (в този форум, дали го съзнаваме или не, всички по принцип сме такива) като потенциален двигател за позитивни промени в икономиката по един от двата очертани начина (авторитарен отгоре-надолу или демократичен отдолу-нагоре, това е същинската тема). Оттук-натам ще ми е необходимо много повече време, за да пиша нещо аргументирано Ти пишеш: “Източноазиатската култура също като нашата приема авторитета за нещо недобро” След като това е така, защо в Сингапур, където преобладават китайците (77 процента) има авторитарна министър-председателска власт 31 години, на практика едно-партийно управление (втората опозиционна партия е слаба и за цвят), а властта е преминала по наследство от бащата към сина? Цитат: “Скандинавците и германците също са скептични към авторитетите, ако има значение.” Скандинавците са ми малко познати като народопсихология; за германците това ми звучи парадоксално, дори по единствената причина, че авторитетът на техния Фюрер между 1933-45 г. беше класически пример за издигане в култ на една личност (и то посредствена), доведен до масова истерия (всяка млада арийка мечтаеше да има деца от Фюрера); за какъв скепсис към авторитет точно става дума при германците? В таблицата, която си публикувал (поздравления за което, интересна е), според мен българската колективна психика твърдо отива вдясно в повечето графи. Тук предлагам моето виждане към тази дясна част от таблицата: и го правя не от теоретични знания, а от личен опит – работил съм като служител в държавна фирма, служител в частна фирма и шеф на звено от 4-5 души в частна фирма. Някъде съм сложил по два и по три плюса, което означава, че тези точки са особено ярко изразени. Подчертаването важи особено силно за фирми от държавния сектор, както и за такива, които са на т.н. “назначени капиталисти”, тази в която бях шеф на това звено не беше такава, и повечето кръстчета не би трябвало да са там, но работещите по стар навик очакваха да се държа точно според стереотипа, който имаха от предишни работи. Същият модел на поведение съм наблюдавал и в много други фирми, при това от реалния сектор на производство (печатници), с които съм си имал доста взаимоотношения. Не знам какво пише по дебелите книги и научните изследвания, споделям на база личен опит и наблюдения. П.С. Не знам защо, но таблицата излиза всеки път по 2 пъти и след редакция.