Б. Киров

Не бих го отхвърлил веднага безусловно. Признавам че не го познавам в детайли, и ще седна да прочета и осмисля всичко достъпно за него, преди да твърдя нещо конкретно. Но че в българската национална психология има склонност да се следва безспорен авторитет и лидер, издигнат или издигнал се отдолу-нагоре го доказва историята ни - такива авторитарни лидери са повечето ни известни царе, после през Възраждането Левски, Раковски, Бенковски (спомнете си как Бенковски измества образования и възпитан Каблешков като апостол), Стамболов, цар Борис Трети, Тато в по-ново време, който за разлика от другите социалистически бащици устиска 35 години, като го играеше "човека от народа", та сега и бат Бойко, който пак го играе същото. Дори ако отвориш трудовете на Иван Хаджийски за българската народопсихология (а те са писани на емпирична база), ще видиш че в българския занаятчийски еснаф и селската задруга пак са царели патриархални отношения и йерархия на старшинство. Същото твърдят и други автори, има го и в художествената литература. Така че "европейци сме, ама не съвсем" си важи; а дали конкретно сингапурския икономически модел в чистия му вид е приложим, сега не мога да коментирам.

Ник, предлагам да наречем този път на развитие на България условно “сингапурски” и да разгледаме възможността по него да бъде реализиран частичен или пълен успех в икономиката. За целта, според мен, трябва да изследваме самия “модел Сингапур”, да видим кои от нашите национални черти съвпадат с него и дали в конкретния контекст на ЕС този модел може да бъде адаптиран у нас, и ако не, дали отделни негови елементи не могат. Това е най-вероятния изход, и това е най-познатия модел на икономически просперитет в Европа. Тук обаче има широки амплитуди – от социалдемокрация с данъци до 45-50 процента в Скандинавия, до либертариански икономики с минимална намеса на държавата (за каквато пропонира Айн Ранд); Европа е някъде по-средата. Можем да си изберем една съответна страна за модел, моите предпочитания са за Финландия, и да видим пак по същия начин както със “сингапурския модел”, доколко можем да използваме елементи или цялото в зависимост от българската специфика. Само искам да отбележа тук, че специално забележката ти в скоби “за сега само Бат Бойко се вписва в този образ, но както казах и преди - на него не му достигна куража да прави реформи” без колебание бих прехвърлил към другия модел – сингапурския, той се вписва в образа на сингапурския министър-председател “бащица”, но наистина засега не му стиска да прави дълбоки реформи. И при двата подхода обаче – сингапурския (отгоре надолу, просветен капиталистически абсолютизъм) или финландския (примерно, социалдемократически) – много важно е предварително да установим кое реално би работило, на базата историческия опит на капитализма от нас – тоест от Възраждането до днес (тъй като “реалния социализъм” също беше вид капитализъм, само че държавен, затова предлагам да не го изключваме като сляпа улица, там някои неща в икономиката се получаваха). Фружине, не искаме този хипотетичен човек за който говориш, че е български имигрант в чужбина, да “ни помага”, искаме да станат така нещата в България, че този човек да види интерес за себе си и затова да се върне, или да инвестира пари тук; да инвестира, не да дава помощи на близки и роднини. Ами добре, ако е точно така както твърдиш за непродуктивния и компрадорски български елит (а има резон в твърденията ти и повече от 90 процента вероятност да си прав), нека обсъждаме другите два пътя, предложени от Ник – нека условно ги наречем “отдолу” и “отгоре” с формиране на нови елити.

Стигаме до един неразрешим парадокс: от една страна, приемаме, че във фундамента на проспериращото икономическо общество, изградено по западен стандарт, трябва да бъде заложено правото и спазването на закона от всички. От друга, нашият елит от богати хора, или част от него, осъзнали поне хипотетично необходимостта от модернизиране и реформи в икономиката, се предполага че ще стане инициатор и двигател на тези реформи. И тук стигаме до дилемата, кое е първо – яйцето или кокошката? Защото точно тези много богати хора в България, ако трябва да се спазва стриктно буквата на правото и закона, при ревизия за произхода и източниците на тяхното богатство ще попаднат под ударите на закона. Някога един от тях бе изрекъл мъдрата мисъл (написана от друг по-образован автор): “Да отрежем опашката на гущера.”, което ще рече “било какво било, да вървим начисто оттук нататък.” Какво правим при тази дилема?

Всяка година се дават 20 милиона лева за написването на учебници, а ето какво пише в някои от тях: "Освобождението на България е излишно, защото трябва да се отделят пари за армия и се забелязва рязък спад на стопанския живот, например драстичното намаляване на козите”, изд. "Червената къща"; „Кон излезе на ливада, вдъхна въздух и умря. Възкачи се на небето и какво ли не видя. Две кебапчета крилати Пазят рая с автомати“ – Учебник по музика, 5 клас, изд. „Просвета“ Мицубиши” със яка броня, с прозорци скришни. Всички по пътя той изпреваря. - Но на кого е? Кой ли го кара? - Вълчо го кара. Свири и гази! - А във колата коя е тази? - Лиска е вътре. И много иска на мис-конкурса да стане миска. - Давай, Вълчо, и наддавай златна пара звънка - мис да стане твойта Лиска, гиздава и тънка! * От учебник по музика за трети клас на издателство "Булвест", одобрен със заповед на Министъра на образованието и науката Нр. РД 09-1318/31.08.2004 г. „Морската вода е солена, защото в нея е разтворено голямо количество готварска сол.”, пише в учебника „Човекът и природата” за 3-ти клас; „Растенията сами произвеждат храната си. Те се наричат производители. Животните ядат готова храна – растения и други животни. Затова те се наричат потребители” – „Човекът и природата“, 3 клас, изд. „Булсвет“; „Връх Шипка се намира на върха на планината. Опълченците са ситуирани на него“ – Учебник по литература за 7 клас, изд. „Анубис“; http://www.bnews.bg/article/202776 За да го "пуснеш" това "нещо" през министерството като "учебник" или трябва да си идиот, или да си мотивиран от финикийски знаци. Как да не ходят дечицата с мътен поглед и да не припяват чалга хитове?

Според мен, тотално сбъркана е системата на писане, издаване и разпространение на учебници и учебни помагала за най-малките. Тя е като обърната пирамида, която обслужва най-напред издателствата (те са няколко монополни и дузина по-дребни, които гравитират като сателити), авторите, чиновниците в министерството, които ги одобряват и накрая директорите на училищата и учителите, които избират по кои учебници да учат децата, като съответно вземат проценти и комисионни за тяхното разпространение. Цялата тази "схема" в основата си е корупционна и прилича на брашнен чувал, от който се изтупват непрекъснато пари. Парите падат по цялата верига, като най-много остават в монополните издателства и корумпираните чиновници, но и по останалите звена на веригата. От всичко това го отнасят децата, защото учебниците и помагалата са под всякаква критика, а и няма никаква единна система. Застанете пред входа на едно училище, когато излизат деца от различни класове и веднага ще установите следното - малките (от 1 до 7 клас) носят раници тежащи по 10 кг, пълни с учебници и помагала (защото те са далавера, плаща ги държавата), а големите гимназисти ходят с празни ранички, те сами си купуват учебниците, и там няма такава корупционна верига в бизнеса с издателствата. Но пак казвам - с калпавите учебници и помагала за най-малките идва и тяхната безграмотност. Няма безплатни обеди. В тази статия са описани част от проблемите, но повечето не са, и все пак цитирам: "Цените на безплатните учебници са фиксирани с Наредба на МОН от 2003 година. В нея, освен цената на комплект, от която не може да избяга нито едно издателство, са посочени изискванията за хартия, корица, типография и големина на буквите за съответния клас. За предучилищна група, например, цената на учебните помагала е 31 лева. Някои издателства събират учебното съдържание в две книжки, други стигат и до 7 с различна големина. На същата цена излиза и комплектът за 1 клас. Конкуренцията не е в цената, а в количеството, защото колкото повече учители те изберат, толкова по-голяма е печалбата за издателството. И, съответно процентът за авторско право на авторските колективи става по-висок. От гл.т. на бизнеса пък истината е следната – цените не са коригирани от 2003 годината насам, а хартията непрекъснато поскъпва. Същевременно трябва да се спазват изискванията за хартия с маса не по-малко от 80 г/кв. м и белота минимум 80% за учебниците до 4 клас. За 5-7 учебните помагала могат да се отпечатват и при едноцветен печат, а изискването за белота е поне 68%. Тук следва да се отчете и неоспоримият факт, че при гарантирани тиражи от десетки хиляди за учебниците на най-търсените издателства гарантираната печалба е значителна." Цялата статия е тук http://u4avplovdiv.com/битката-за-парите-от-безплатните-учеб/ Лошото е, че докато тече "битката за парите на учебниците" пада тяхното качество, в случая комерсиализирането е обратно пропорционална на качеството. А парадокс е, че пазарът на учебници е гарантирано дотиран от държавата, състезанието е за пари, не за качество.

Ще се опитам да отделям само позитивни и рационални идеи, според мен, без да влагам емоции и пристрастия: нека видим колко далече можем да стигнем по този път. Ще ги сумираме накрая, и ще ги разгледаме комплексно и във взаимната им връзка, както и възможности да се групират в някаква система. Фружин: „Изхода е поне част от управляващия елит да осъзнае, че неговият личен успех минава през успеха на цялата страна.” Абсолютно съм съгласен, същото казвам по-горе – ако т.н. „елит” не осъзнае това, ще се само-елиминира като такъв и ще бъде сменен от друг. Неизбежно е след финансов фалит на държавата, който се задава след спирането на преките европейски дотации, раздутия бюрократичен апарат, слабата средна класа и задъхващите се социални системи (здравна и пенсионна). Почти съм сигурен че част от този елит е осъзнал това, друг е въпросът дали е способен да постигне успех за цялата страна, за да гарантира и своя личен успех. Евристей: „1-во Откриване и експлоатация на някоя полезно-изкопаема благинка - някъде в шелфа на Черно море или другаде (уж имаше индикации) ...и ставаме Норвегия №2 .” Добре би било, стига отново т.н. „елит” да не реши да заграби отново всичко лично за себе си, без да го реинвестира рационално в икономиката на страната. Защото нещо подобно вече се е случило с цветните метали, на които България не е бедна. „В индустрията, високите технологии, селското стопанство - земеделие и животновъдство, транспорт, всички сфери на културата, особено в киното и музиката” Точно това и според мен трябва да развива държавата, разбира се успоредно с образование, свързано и съобразено с тези приоритети. Въпросът е по какъв начин да го прави, какъв най-подходящ икономически модел да се приложи, така че той да включи максимален брой хора, материално заинтересовани да работят в тези сфери, при това да печелят добре и да имат сигурност. И всичко е въпрос на конкретизация, защото като кажем "високи технологии", кои точно, с какви ресурси, какви пазари можем да имаме? Тук се сещам за една уникална за България Ай-Ти фирма, която се продаде на американската борса през 2014 г. за над 200 млн. долара (но след като сама печелеше годишно по 60 млн и имаше голям пазарен дял), тя е типична предприемаческа компания, основана от 4-ма човека, изградила успеха си въпреки всички бюрократични пречки за малкия бизнес у нас; очертава блестящ пример, но засега е "бяла лястовица". Освен това пазарите са й навън, и може би това обяснява защо е недосегаема за бюрократичен рекет. „Изграждане на голям брой бази, със съответното обслужване, продоволствие, самозадоволяване, инфраструктура. Разбира се при този вариант казваме сбогом на всякаква дори и символична независимост, спираме да си играем на държава, нали приоритетите са други - джебът да е пълен.” Този път за икономическо развитие, според мен, не е кой знае колко перспективен.

Същото казвам. В тази тема обсъждаме как може да се промени към по-добро. Ако решите че не може - да я приключим. Ако мислите че все пак има начин да се промени към добро, кажете как? Ето ви статистика от този линк за размисъл https://bg.wikipedia.org/wiki/Преброяване_на_населението_в_България Население на България Към 31 декември 1887 г. Първо официално преброяване на населението в обединеното след Съединението с Източна Румелия Княжество България. Общ брой на населението - 3 154 375 души, в т.ч. Към 31 декември 1920 г. Общ брой на населението - 4 846 971 души, в т.ч. През периода 1910-1920 г. България понася физическа загуба на население, както следва: Около 140 000 загинали във войните (Балканска война, Междусъюзническа война, Първата световна война), предимно в репродуктивна възраст; Около 276 000 жители на Южна Добруджа, които преминават в територията на Румъния, и още на Западните покрайнини, които преминават в Сърбия. 2. През периода 1910-1920 г. прирастът на население в България е както следва: Приема се, че загубвайки територии по време на Междусъюзническата и Първата световна войни към България се насочват около 350 000 бежанци. Знае се, обаче, че голяма част от бежанците от Беломорска и Одринска Тракия се връщат по родните си места след първата вълна, след което отново имигрират в България към 1923 г.; България включва нови покрайнини, спечелени през Балканската и Първа световна войни - Пиринска Македония и части от Родопите и Тракия. Към 31 декември 1946 г. Общ брой на населението - 7 029 349 души, в т.ч. Към 4 декември 1985 г. Общ брой на населението - 8 948 649 души, в т.ч. Към 1 февруари 2011 г. Общ брой на населението - 7 364 570 души, в т.ч. Прогнозата за 2100 г. World Population Prospects The 2015 Revision, дадена в линк от колегата в негов постинг по-горе е пак за 3 млн. и нещо – тоест идваме на нивото от 1887 г. – пълен кръг.

Ами Фружине, да питаме някой, който познаваме - аз се сещам за дъщеря ми, зет ми и за Капитана, който знам, че живее и работи в чужбина, по собствените му думи. За дъщеря ми и зет ми знам със сигурност, че не ненавиждат България и всяка година, когато могат да си го позволят, гледат да си изкарат отпуските тук. Причините са предимно материални, могат да се цифровизират. Има и други, обобщено казано битови, както и липса на перспектива за лично развитие. Защо да мразят страната България, може би искаш да кажеш, че не им харесва държавата? За децата, не знам, може би си прав. Ако продължава така.

Следите пак водят към обичайния заподозрян – държавата, която не си върши работата. Първо – че е допуснала толкова ниско ниво на безплатното средно образование, произвеждащо интелектуални инвалиди, неспособни да издържат приемни изпити за престижен ВУЗ. И второ – че дава акредитации на куцо и сакато да открива "университети", бълващи нови интелектуални инвалиди с кухи нищо не струващи дипломи. В крайна сметка "тарикатите", сдобили се с подобни дипломи могат да бъдат описани със следния цитат от „Параграф 22” на Джоузеф Хелър: „Той губеше дори когато лъжеше, защото хората, които искаше да излъже, винаги лъжеха по-добре от него.”

Направо ме разби! Хората искат и могат да си осигурят диплома, но не образование. Наистина няма невъзможни неща. И един цитат от посочената от теб статия в потвърждение на това, което пишеш: "Въпреки тези уговорки данните от анкетите с работодателите рисуват любопитна картина за направленията и университетите, при които престижът е безспорен. На първо място по разпознаваемост и предпочитания сред бизнеса е математиката в Софийския университет, като тази специалност води и в анкетите за престиж в самата академична общност (преподавателите от съответното професионално направление са давали предпочитанията си за три висши училища, но без своето собствено). 91.17% от анкетираните работодатели биха наели студенти по математика на СУ, а 85.26% от преподавателите биха я препоръчали на свои близки и познати." Да ви позабавлявам и с малко, но смислени, коментари на читатели под цитираната статия: цитат: "Така например, докато и СУ, и Нов български университет губят студенти в направлението информатика и компютърни науки в София, Университетът по библиотекознание отчита ръст от 848 на 1017 души." коментар: "Същата причина. В печатницата за дипломи, наречена УНИБИТ, ще изкарат "вишото" без да се мярнат нито веднъж на лекция, а в това време ще могат да продават дюнери и да щракат с пръсти в Студентски град. Голяма част от тях сигурно съзнават, че после няма да взимат заплати от по няколко хиляди лева, колкото взимат добрите специалисти в IT-сектора. Но явно нямат и амбиции за това." цитат: "студентите в България намаляват" коментар: "И е нормално да намаляват.По статистиката от генералното бройкане 2011 г., завършили ВУЗ са 1,35 млн. от преко сили 4 млн. работоспособно население (което се отчита от 15 годишни, имащи право да работят н 4 часа).Като приспаднем римляните и тия от 15 до 24 години, и се сведем до шестте големи града (София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора и Русе) - то съотношението висшисти към не-такива ще дойде поне 2 към 1.Дотук само имаме обърната пирамида - на две бели якички, една синя.Ако теглиме черта, и колко завършили дадена специалност я и работят (извън престижните и платените, които се броят на пръсти) - ще се окаже, че три четвърти завършват на принципа "да имам тапия", която да си я окачат вместо картина."

Не беше споменал само думичката „месечен”, тя е съществена. Семейство от двама такива работещи може да си позволи да тегли дългосрочен кредит от банка за жилище, да има деца и да живее прилично при българските цени и стандарти. Ако има сигурност и перспектива. Значи проблемът с образованието и незапълненият капацитет в специалностите на СУ не е на входа, където се записват малко, а на изхода – работните места са ограничени. Проблемът е в работещите реално икономически субекти. Той е извън университета. Ако има повече такива фирми, готови да приемат повече завършващи, ще се запълнят и празните бройки, очевидно е. Тогава защо хората да не си заплащат и образованието с кредит, който да изплатят за 5-10 години след започване на работа? Но очевидно няма сигурност, че ще си намерят работа, а дори и че ще могат постоянно да имат такива работни места. Казусът КТБ е гарантиран, казусът с постоянната работа в мултинационални (тук даже не споменаваме български) компании не е гарантиран. Ето защо, според мен, се запълват една четвърт места в тези хубави специалности и повечето млади гледат навън.

Въпросът е реторичен за минало време. Адресиран в бъдеще време е към т.н. „елит”; онези по-малко от 1 процент хора, контролиращи 90 процента от ресурсите; и към т.н „интелигенция”, по презумпция способна да анализира; ако тези две групи „знаещи и можещи” не са способни да намерят точно решение... естествено, следва смяна на елитите с нови. Традиционна историческа процедура, повтаряна от времената на българските канове, валидна в световен мащаб за всички епохи и общества. Решението е чисто икономическо и то в ядрото на човешкия потенциал върху територията на България. Може да стане само в рамките и с ресурсите на ЕС, с включване на всички български граждани върху основа на техния личен интерес. Задължително изисква съкращаване на бюрокрация, държавно участие и финансиране в приоритетни производства и поощряване на широк слой средна класа законодателно. Силна съдебна власт и безкомпромисно изпълнение на закона. Не върху базата на идеология на национализъм и държавен капитализъм, а върху такава на лично благоденствие и просперитет. И с внимателно отчитане на националните особености, манталитет и исторически опит.

Точно така. Единственият начин да ги върнеш тях, потомците им, или поне инвестициите им, е да вдигнеш нивото на живот в съответната страна, така че тя да стане привлекателна за тях. Така е станало и след Освобождението. Дори много от богатите търговци тогава се връщат в България, пред тях се откриват нови възможности. Същото ще стане, ако немощната икономически и със слабо правосъдие днес България се превърне по някакво чудо в "балкански тигър" подобен на Сингапур, например. Може и на социалдемократическа държава от типа на скандинавските, въпрос на избор на успешен модел, може този модел и да е български патент, компилиран от най-добрите за нас елементи. Много от българите извън страната по един или друг начин ще се завърнат. Необходими са две неща, за да се случи това - хората да виждат перспектива за себе си тук и да имат сигурност.

Описаното от теб състояние на нещата може да се нарече катастрофално. Ако това се случи в една фирма, оперираща на пазара, тя ще бъде пред фалит, но понеже СУ е на държавен бюджет и субсидии, той все още се крепи на повърхността с дотации. След като капацитета за специалности, които се реализират на пазара на труда е една четвърт запълнен, и то в имащия се за най-елитен български университет, много ми е интересно, ако имаш статистика, в кои сфери точно се реализират тези математици и икономисти и какво разбираш под "добро заплащане" за тях?

Без да влагам нищо лично срещу хората, които изповядват вярата в държавния социализъм, също мисля че е така. Не че по света чудеса не стават, както са я подкарали нашите държавници и "бизнесмени", могат да я докарат работата до две алтернативи при финансов фалит на държавата - ултралява или ултрадясна (олигархична) диктатура, макар че не вярвам това да се случи, докато сме в ЕС, но може би на някои се привиждат такива миражи, защото наистина държавата е много зле структурирана като икономика и подхранва такива блянове. И най-вече - липсва оня слой от независимо икономически хора, който се нарича "средна класа", както се изясни в България той е 5 процента - тези тънки 5 процента са разделителната линия между 1 процент олигарси и 94 процента бедни. Идеална взривоопасна ситуация, независимо дали наляво или надясно, класически пример.

Не знам какво разбираш под "различни причини", но ще ги вземат от него с лихвите, които растат с времето, защото го преследват банките, а те не си оставят парите по никакви причини. Има имущество, роднини, фалити и т.н. каквато си е стандартната процедура при връщане на кредит. А какви причини обективно може да има, ако има качествено образование и множество работещи фирми, които търсят квалифицирана работна ръка? Стопроцентова сигурност без никакъв риск няма. Ще си ги върне. И част от тези студенти си търсят и намират работа още докато следват, поне последните години, защото доброто и образование означава само едно - качествена стока. Щом си завършил качествен колеж с добри оценки, ти си ценна работна ръка, но това си има цена. А как иначе престижен университет да плаща големи заплати на добри преподаватели и да инвестира в техника, кампуси, лаборатории и т.н - не става само с дарения, приходите са от високите такси. Което пък прави студентите отговорни за образованието им и взискателни към преподавателите - те си го плащат със собствени пари. Не съм чел с подробности договорите, но гледах по сайтовете на новозеландски и австралийски университети, видях че се сключва договор между банката и студента, сумите са фиксирани, бяха от порядъка на 25 000 долара за четири години, държавната гаранция към банките предполагам е при наистина обективни причини - смърт, тежко заболяване, злополука и т.н. Иначе лихвите са с няколко пункта по-ниски от обичайните, и има някакъв гратисен период от година или две след започване на работа. Доколкото знам така е и в американски университети, говоря за тези, които са високо в класациите и до голяма степен самото им завършване дава големи шансове за добра работа.

Не е точно така. При условие че имаш работеща икономика. Белите държави са го решили така - с държавна гаранция банките ти дават нисколихвен заем, за да си завършиш образованието. Започваш да го изплащаш чак когато започнеш работа, тоест имаш добър доход, и то с гратисен период. Работиш и си връщаш кредита. Но трябва да има добра работа с добро заплащане.

Ако погледнем личностите от национално-революционното движение през Възраждането, то почти всички негови дейци са българи-емигранти. Дори и главните апостоли на Априлското въстание в мнозинството са такива, такива са и повечето опълченци; в черковните борби е същата картина, Цариградските българи изнасят цялата тежест в борбата за независима българска екзархия. Най-големите дарители в нашата история - Христо и Евлоги Георгиеви - пак са българи, живеещи в чужбина, но като тях са десетки още. Така че ако и днес не разчитаме на нашите сънародници зад граница, за никъде не сме. Помните ли, че когато дойдоха юпитата с Царя имаше движение "Българския Великден", негов кръстник беше проф. Тончо Жечев; после това движение увехна и го замени Българската Коледа. Да но на Коледа се дарява на бедните, а на Великден се ражда новото, идва пролетта. За мен Българския Великден е по-доброто движение.

Фружине, без да съм специалист, в АйТи сектора технологиите и софтуера са производство. Можеш да си програмист, да произвеждаш програмни продукти и да ги продаваш. Всъщност е огромно и много печелещо производство, и мисля че в този сектор държавата може да направи много с освобождаване от данъци, предоставяне на офиси и т.н. за такива фирми; всъщност ако някъде можем да направим технологичен пробив, може да бъде бъде точно там. И тогава вече има смисъл да се наливат средства в това образование, за да се затвори кръга "образование-производство"; по принцип това правят в Силиконовата долина, но там не налива държавата, а корпоративен капитал. Това развиват много силно израелци, китайци, японци и руснаци. Пропуснах индийци, всъщност те май са водещи в разработка на софтуер. И съответно печелят.

Така е било и с примера, който ти цитираш с началното образование и училищата през Възраждането. Хората от селото, еснафа, махалата в града са си "главявали" даскала, спазарявали за заплащането, което са давали от собствения си джоб и са имали право да изискват от него. Дякон Левски е бил такъв даскал във Войнягово, и още много български просветители. Ангел Кънчев пък е пратен със стипендия на Русенската община да учи агрономство в Табор, Чехия, но с ангажимента да се върне и да работи в Образцов Чифлик. Затова му е дадена стипендията от богати русенци. Така е завършил Художествена академия и Владимир Димитров-Майстора, с пари на негови съграждани, които са решили че е талантлив. Както казваш, много от тези, които учат в чужбина и сами са си плащали образованието (и работейки); то и сега е така с някои наши сънародници в чужбина. Иска ми се да обсъждаме темата от гледна точка прагматизъм ("добра е не черната или бялата котка, а оная, която лови мишките")

Не предполагах че имаме толкова голяма диаспора. Няма нищо лошо че нациите стават нелокални, даже е предимство, лошо е да са бедни. Евреите са една от най-нелокалните нации, но от пустинята направиха рай, а ние от рай пустиня.

Да си поставиш като държавен приоритет високо качество на образованието, да наливаш големи държавни средства в него, в крайна сметка да постигнеш качествен продукт е много хубаво нещо само за себе си. И после, след като си постигнал това качество с цената на големи инвестиции и усилия, какво се получава - образованият и подготвен ТУК специалист заминава за Щатите, за Германия, за Великобритания... Там го оценяват високо, предлагат му добра позиция и с пъти по-високо заплащане отколкото в България, той (или тя) естествено остава, и работи - за американската, английската, германската икономика, реализира себе си, произвежда и печалба за съответната държава, компания и т.н. И какво се получава - бедна България е инвестирала в един добър и качествен продукт (образование), но не може да спечели от инвестицията си, тя е инвестирала за други държави. Бедните даряват на богатите. И естествено стават още по-бедни. Доколкото съм чел, в България е имало времена, без да ги идеализирам, когато нещата са били точно в обратната последователност - млади българи отиват за да учат в чужбина, и то конкретни специалности, с много ясната цел след като завършат там да се върнат и да работят в България, даже много са знаели какво и къде точно ще работят. Скоро четох мемоарите на банкера Буров - той изпраща сина си да учи минно инженерство в Германия, след като закупува мините в Перник. Не е задължително държавата да построи завод, може и частна фирма да развие някакво производство да и финансира обучението на специалисти в него. Повечето западни университети са спонсорирани от частни фирми и лица. И за добро образование се плаща скъпо.

Нямам какво да добавя. Казано е пределно ясно и точно.

Ник, абсолютно съм съгласен, ама откъде пари? Нали някой трябва да ги прави тези пари, че след това да ги събере държавата като данъци, та тогава да ги дава на учителите? Иначе е като македонското "Нема пари - действайте!" Няма пари. Стратегия "за интелигентна специализация" има, вижте я тук, на 150 страници, и всичко в нея изглежда прекрасно. https://www.mi.government.bg/bg/themes/inovacionna-strategiya-za-inteligentna-specializaciya-na-republika-balgariya-2014-2020-g-i-proces-na-i-1470-287.html

Е да де - комбинацията събирачи на дългове, банкови служители и държавни чиновници - е точна илюстрация на това което твърдя; това са "кадрите" като в оня виц "оборот да става", икономиката е застинала феодална структура на разчертани от монополи зони. През 90-те един строителен предприемач беше произнесъл крилатата фраза "Не щат да купуват ли? Ако трябва ще ги бием, и ще купуват!".