Б. Киров

Няма голямо значение в личен план, дори ако допуснем че човек получи качествено образование в България, след като няма къде да продаде своето знание и умение, няма пазар в България. Човек с добро образование тук, според мен, има две алтернативи да печели добре от образованието и уменията си – да ги продаде на висока цена (заплащане) на компания, която има осигурен пазар извън България; или самият той физически да се премести в страна с развит пазар, където може да продаде на висока цена знанията и уменията си. И при двата случая той ще вземе високата цена за това, което предлага (знания и умения), но и в двата случая не от българския пазар. Има и още един вариант – чрез информационните технологии и интернет да продава продукта си на чужд виртуален пазар, пребивавайки физически тук – това може да е софтуеър, произведения на изкуството, дори и научни разработки, стига да намери пазар навън. Проблемът и в трите случая е само един – липсва добре развит пазар за каквото и да е. И в това е фундаментално заложения дефект на икономиката ни такава, каквато е сега – тя не е пазарна. Можете да я наречете мафиотска, олигархична, псевдокапиталистическа, скована от бюрокрация и корупция – и няма да сбъркате, тя е всичко това, но не е свободен пазар. Проблемът е като взрив с часовников механизъм и ще доведе до фалит на държавата в буквалния смисъл. След което ще трябва да се рестартира.

Като се вземе предвид, че над 2 млн. българи живеят и работят в чужбина, които по тукашния стандарт вероятно повечето са средна класа, картината с българското население вече не изглежда чак толкова апокалиптична; факт е че тези хора са най-големият инвеститор в България от години, изпращайки помощи на близките си, което означава, че не са скъсали връзките си с тях. Ако прибавим тези българи работещи и живеещи в чужбина към нацията, то числата вече изглеждат съвсем иначе - българската нация е над 9 млн., от които около 25 процента са средна класа, инвестиращи в българската икономика. Освен това преобладаващата част от тези хора са млади и вероятно имат по 2 и повече деца. Може би там се крият големи резерви, за които никой не мисли сериозно. Обаче пак с пълна сила си остава въпроса - защо тези хора не могат да бъдат средна класа тук, в България, и да правят парите си в България, а трябва да отидат в друга държава, за да се превърнат в донори на пари за собствената си?

Ще почерпя, само да ги открия, защото се местих 3-4 пъти през последните години, и голямо ровене ще пада! А за двулевката ми изглеждат напълно еднакви, само като че ли лъвчето на виенската е по-плътно, а другото по-контурно - така ми се струва на снимката. Сега забелязвам и че "Ъ" в България горе на гърба на монетата при двете е различно при 2 лева. Имах ги почти всичките, без златните и от 1916-та, и първите сантими, май и няколко големи сребърни петолевки от преди 1900-та. Ами чакам го Върбанов да си каже тежката дума, няма повече да го го ядосвам.

Имам колекция от български монети след Освобождението, която съм забутал някъде по кашони из мазето, но си спомням със сигурност, че в нея има 1 и 2 лв. от 1923 г. Скоро отворих един каталог с консултант проф. Петко Павлов, изд.1998 г., и ето какво виждам в него: И за двете монети 1 и 2 лв. са показани два варианта, за които пише като разлика единствено, че са сечени в различни монетни дворове. Явно според този каталог разликата е в тиражите, но как биха могли да се различат тези сечени в единия монетен двор от другите? Не питам за цена, питам дали има два варианта, и ако да - как да ги разграничаваме. В същото време в каталога на БНБ такива различни два варианта не са показани, не са и разграничени, показан е само един вариант; но са разграничени като варианти 1 и 2 лв. сечени през 1925 г.

Теориите, както ги дефинира Хънтингтън, са „пътни карти” на фактите и идеите, които трябва да доведат до определена цел, и в този смисъл са схематични. Западът винаги е дефинирал Р. като свой основен или поне потенциално основен съперник. През 1917 Р. беше елиминирана като възможен бъдещ лидер в Европа, посредством внос и налагане на една утопична идеология и практика, приета безрезервно от болшевиките. Схемата сработи, нещата се получиха, руският цар бе екзекутиран с цялата фамилия, руската капиталистическа класа ликвидирана и подменена с номенклатура (кадрите решават всичко). Експериментът набираше мощ и ставаше все по-уродлив и гибелен за Р. През ВСВ бяха постигнати още две много важни цели, и то пак с живата ударна сила на Р. – Германия и Япония бяха елиминирани от световната сцена като потенциални лидери в Европа и Азия. ВСВ ескалира процеса, но го и локализира – стана ясно че Съветския блок не е толкова могъщ, че да наложи комунизма глобално, но този блок стана добър спаринг-партньор във въоръжаването и фабриката за страх. През 1989-90 нещата излязоха от контрол, имаше изненада, както се изрази тогавашният Държавен секретар на САЩ Джеймс Бейкър: „Боговете ни дават Подарък, но ние не знаем какво да правим с него.” Няма смисъл да разказвам историята след това, повечето от нас са нейни свидетели. Защо разказвам всичко това? За да обясня защо Хънтингтън се чуди какъв етикет да залепи на Р., та да я отдели от всичко останало в неговата пътна карта на цивилизациите. И той си е избрал „православно ядро”, негова воля, така му харесвало, така си я кръстил. Работата е там, че с този етикет Р. се отличава и отделя от европейската си християнска същност и се праща поне на три недобри за нея места: в Азия, в православния си пашкул, или в небитието на разпада и хаоса. Не защото съм му последовател, но също споделям мнението на Хънтингтън, че националните държави ще са основни играчи в бъдещата история. Р. много ясно се е дефинирала като национална държава на руските граждани „россияне”; така както редица държави по света с различни етноси, но една националност. Според мен, Р. няма да приеме и не желае всички западни ценности; през 90-те тя направи това по западна рецепта с либералния модел и последствията за нея бяха катастрофални. Р. ще върви по пътя на силно държавно управление в икономиката, финансите и политиката, изградено по ясно очертана вертикална линия с един център, като едновременно ще развива и поощрява в икономиката капитализъм, тоест частна инициатива и неограничени възможности за забогатяване чрез предприемачество. За разлика от Китай, обаче, Р. никога няма да наметне отново мантията на някаква идеология като комунизма, по скоро ще следва националната си идея. Това е декларираният от руснаците нов път, и той няма нищо общо с „православната цивилизация” на С. Хънтингтън. И тук стигаме до най-интересната и съществена част. Накъде върви Р.? За мен отговорът е еднозначен и еднопосочен – към ценностно, географски и цивилизационно полагащото й се място, там където винаги е принадлежала – към Европа.

Определено мисля, че основно реалните интереси движат взаимоотношенията между държави и нации. Никога не съм твърдял противното, даже тук влязох в спор, ако си спомняш, в подобна тема, когато цитирах лорд Палмерстън: "We have no eternal allies, and we have no perpetual enemies. Our interests are eternal and perpetual, and those interests it is our duty to follow." Можеш да прочетеш и в темата ми за предателството срещу Левски в този форум, и там също ще видиш какво е мнението ми; все пак, и като оставим всякаква пропаганда настрани, мисля че писменост, религия и културата не са празни неща и също имат своята тежест. За Гърция, това си е за отделна тема, виждам че е имало такава за кризата в Гърция в този форум, но я споменах само мимоходом. За лошото икономическото развитие на България колко ги изписахме, и така все си остана мистерия причината; последното общо мнение в темата "ще ни има ли като нация" беше че ключът от бараката е в липсата на средна класа. И там спряхме.

И според мен нищо не ни дава основание да твърдим, че има две различни цивилизации в Европа - има една християнска, и към нея без съмнение принадлежи и православната, в това число и Р. Но ето, С.Хънтингтън например твърди, че Р. е ядро на отделна православна цивилизация и залепва към нея още няколко славянски държави, плюс Гърция и Румъния, Грузия и Армения, като добавя и България. Р. през 19 и 18 век е била част от реалната политика на християнска Европа, тя е основен фактор там, без нейно участие не са се решавали големите въпроси в Европа, това е исторически факт. Студената война отдели Р. от Запада, но тя свърши. Или не? Няма значение, все някой ден ще свърши. Че сме един дол дренки на Балканите, няма съмнение, така е.

Бате Ваньо, с уважение към аналитичните ти способности, приемам твоето мнение, но според мен ставаше въпрос за малко по-други неща, свързани със Средиземноморието и връзката му с Черно море, като и хипотетичната (но съвсем реална) възможност в гръцки пристанища да акостират нечии нежелани военни съдове. Виж това: "Руските железници искат да участват в приватизацията на пристанище Пирея, след като преди това бе обявено, че Москва се интересува и от Солунското пристанище. Намерението на Москва бе обявено от президента на руските железници Владимир Якунин." http://rusiadnes.bg/bg/iko-nomika/2936-ruskite-zheleznitzi-tarsyat-pat-kam-pireya.html Така или иначе, гърците направиха цял древногръцки театър - играха сиртаки по плажовете в бели дрехи, поискаха репарации от Германия за ВСВ, нарекоха финансовия й министър Волфганг Шойле "нацист", Ципрас три пъти летя до Москва, и то по случайност все преди да го извикат в Брюксел... Това обаче е за друга тема, да не дълбаем.

Е, ти пък... не си ли спомняш, скоро беше. “Изглежда за повечето гърци Русия е по-разбираема, отколкото Западът. Професорът по международни отношения в Атинския университет Димитрис Керидис съзира в избрания антизападен курс на крайната левица шоу ефект: сега политиците от “Сириза” пъчат гърди и искат да демонстрират колко по-различни са от другите. Според Керидис, ако наистина Европа обърне гръб на “Сириза”, то това би било катастрофа за Гърция, пълен провал. През 1981 г. гръцкият политик Канстантинос Караманлис осигури приема на Гърция в Европейския съюз и обяви: “Гърция принадлежи на Запада”. Изглежда правителството на “Сириза” иска да постави точно това под под въпрос”, заключава “Шпигел”. http://clubz.bg/13938-%E2%80%9Cshpigel%E2%80%9D_cipras_zalaga_na_rusiq Гръцкият премиер Алексис Ципрас е поискал заем от Русия в размер на 10 милиарда долара, за да се върне Гърция към драхмата, съобщава вестник "Вима". Според информацията Ципрас е заявил в интервю, че "въвеждането на национална валута е безсмислено, без държавата да притежава мощен валутен ресурс". Москва не е отхвърлила искането, но започнала да разисква предоставянето на 5 милиарда долара като предплата за газопровода "Турски поток". Освен това се твърди, че Гърция е поискала заеми от Иран и Китай, но нито една от азиатските страни не се е решила на подобен ход. http://eurocom.bg/news/article/cipras-poiskal-zaem-ot-moskva В резултат на което много от дълговете на Гърция към Запада тихомълком и набързо бяха редуцирани и настана тишина. Но това винаги си е било.

Добро попадение, бате Ваньо – кои са тъмните сили? Тъмните сили са собствената ни глупост като нация да не преследваме своите интереси, наличието на критична маса глупави хора, това са тъмните сили. Тук ще цитирам Върбанов, глупаците са тъмните сили, особено когато са много. Всеки може да си прави всякакви планове и кроежи по отношение на теб, това са негови стратегии, въпросът е ти да имаш своя стратегия за собствения си успех и да се възползваш от всяка възможност в своя полза. За мен два народа,правят добре и даже отлично това – гърците и евреите, особено вторите. Погледнете съседите ни гърци – те използват всичките възможности, които са им дадени от историята, културата и религията за собствена полза; православието като средство да имат монолитна нация и като разменна монета при платоничните си флиртове с Русия (които осребряват от Запад); античното си наследство (което е доста съмнително), за да се изтъкват като люлка на западната демокрация и философия; диаспората си на Запад, за да лобират за своята национална кауза; географското си положение, за да подчертават стратегическата си важност и пак да я осребряват в пари и помощи от Запад. Евреите са още по-изобретателни – те са създали двете основни религии на Запада, юдейската и християнството (с нейната разновидност православие) и върху тази основа са определено маята на западната цивилизация; нещо повече, еврейската диаспора, благодарение на личните качества на своите представители, е по върховете на банкерството, търговията и културата в цялата западна цивилизация, може да се каже тя определя до голяма степен стратегията на тази цивилизация. Можем само да им дишаме праха на евреите и гърците, и поне нещо да научим от тях в това отношение. Конкретно за тази цитирана статия в първия постинг – най-малко две неща видях в нея, които можем да използваме в наш интерес: 1. авторът в прав текст признава колко ценна и необходима за Р. е България. Ами когато някой ти признава колко си ценен за него, той е склонен да ти дава и да ти прави отстъпки, вдига ти цената, защо да се сърдим на такова признание? 2. За пръв път срещам при руски автор положително отношение към неутралната политика на цар Борис Трети, и към неговата личност – това направо е събитие, което в подтекст означава – вие имате право на самостоятелност и суверенитет, ние не можем да ви третираме като сателит и „малкия брат-глупак”. Защо винаги да търсим минусите, да се държим като малък нервен пудел пред голям вълк, а просто да не се възползваме от откритите пред нас положителни възможности в такава позиция. Да реализираме ползи, а не да се хипнотизираме от страхове за вреди.

Техните блянове и мераци са си тяхна работа; важното е ние да си следваме нашите блянове и мераци. Въпросът обаче е имаме ли вече такива?

Според мен православието е разновидност на християнството и нищо повече. България през Средновековието както е известно го е приела по политически причини и всъщност е била основния претендент за Византийското наследство. Чак по-късно на хоризонта се появява Р. с такива претенции, а реално Византийската империя е наследена от Османската. Та православието си е християнство, не е будизъм. Тук можем да влезем в теологични спорове по какво се различава от католицизма и протестантството, но не ми е силата. жалко че го няма Алвата, той беше силен в темата за руското православие. При нас българите, особено през Възраждането, пък и преди това, православието е доста прагматично и тъй като нямаме държава си е форма на политическа борба - духовниците са и политици, и революционери (дякон Левски, Матей Преображенски). Самото приемане на православието от Борис Покръстител знаете как става, в непрекъснато раздвоение между Папата и патриарха, докато накрая претегли политическите плюсове и минуси. После пак го има този момент при провъзгласяването на Екзархията и си е направо балканска комедия, ако се проследи как точно става с наличието и на католически кардинал за известно време, с който българите блъфират. Но всички тези особености не отменят фактите - православието е християнство, и писмеността ни е основана върху богослужебните книги, които е трябвало да го разпространяват. Сега за връзката с Р. православие и писменост - ами само може да ни е плюс, не и минус; ние не сме фанатично вярващи, каквито руснаци съм виждал, обаче имаме обща религия и писменост с тях; такава имаме и със сърбите, и с македонците (те са си българи). Какво по-хубаво да имаш от неща, които те свързват, отколкото разделят. Оставяме настрана политиката и историята - въобще не говоря за тях, те разделят хората, говорим за онова, което ги свързва. Нищо не ни пречи да сме си в обединена християнска Европа, и да споделяме и се възползваме от предимствата си да имаме мостове и към християнска Р. с обща за нас писменост. Може пък Р. да е нашия "троянски кон" към Азия в едно по-далечно бъдеще.

Живеем в светска държава с разделение на властите и религията от светската власт, така че никой не те ограничава да смениш вероизповеданието си. Обаче тази "секта" както според мен грешно я дефинираш, все пак е християнска, и точно тя е съхранила българската държавност векове наред, а върху православното византийско християнство е дошла и писмеността, посредством която по едно стечение на обстоятелствата, ние и сега си комуникираме в този форум.

Абсолютно съм съгласен с теб в това, макар че отиваме в ОТ, и точно това потвърждава тезата на Хънтингтън, че Америка е била най-могъща, когато се е придържала към западната си ценностна система.

В историята обаче, както и в индивидуалния живот на хората, винаги има понякога нещо, което се случва за първи път - и веднага давам конкретен пример за "мирното съвместно съществуване" на две абсолютно различни и в основата си противоречиви цивилизации - Америка и Китай днес. Някои западни икономисти дори сътвориха словосъчетанието "Кимерика" (Китай + Америка) за тази икономическа симбиоза; на практика двете свръхдържави са толкова тясно сплетени в икономическата си взаимозависимост, че това притъпява всичките им културни и ценностни различия. Едните произвеждат, другите купуват, ако рухне едната, ще се разклати могъществото и на другата. Затова съм убеден, че помежду им не би могло да има неразрешимо противоречие, поне от 70-те години на 20 век, и то забележете при Никсън, този процес на симбиоза става все по-силен. А ето и "рецептата" на Хънтингтън за решаване на конфликтите между цивилизациите в най-кондензирания й вид: "Някои американци се стремят да насаждат мултикултурализъм у дома; други се опитват да насаждат универсализъм навън; а някои правят и двете. Мултикултурализмът у дома е заплаха за Съединените щати и за Запада; универсализмът в чужбина е заплаха за Запада и за света. И двете гледни точки отричат уникалността на западната култура. Глобалните, монокултуралисти искат да преобразят света по подобие на Америка. Местните мултикултуралисти искат да преобразят Америка по подобие на света. Мултикултурна Америка е невъзможна, защото незападна Америка не е американска. Мултикултурният свят е неизбежен, защото глобалната империя не е възможна. Съхраняването на Съединените щати и на Запада изисква обновяване на западната идентичност. Сигурността на света изисква приемането на глобална мултикултурност. Културите са относителни; моралът е абсолютен. Културите, заявява Майкъл Уолзър, са „плътни“; те предписват институции и образци на поведение, за да направляват хората по правилните пътища в дадено общество. Минималните морални представи за истина и справедливост са налице във всички плътни морални системи и са неотстраними от тях. Съществуват също така и минимални морални „негативни предписания, най-често забраняващи убийството, измамата, мъчението, потисничеството и тиранията“. Вместо да се натрапват предполагаемите универсални черти на една цивилизация, предпоставките за културно съвместно съществуване изискват търсене на онова, което е общо за повечето цивилизации. Конструктивната стратегия в един мултицивилизационен свят предполага отхвърляне на универсализма, приемане на различието и търсене на общото. Поне на едно базисно равнище на „тънкия“ морал между Азия и Запада съществуват общи полета. Освен това, както изтъкват мнозина, независимо от степента, в която разделят човешкия род, главните световни религии — западното християнство, православието, индиузмът, будизмът, ислямът, конфуцианството, даоизмът и юдейството — също притежават общи ключови ценности. Ако хората въобще някога успеят да създадат универсална цивилизация, тя ще възникне постепенно чрез изучаване и разширяване на тези общи полета: народите на всички цивилизации трябва да търсят и да се стремят да разширяват общите между тях и народите от други цивилизации ценности, институции и социални практики. Такива усилия биха допринесли не само за ограничаване на сблъсъка между цивилизациите, но и за укрепване на Цивилизацията в единствено число (оттук нататък ще я изписваме с главна буква за яснота). Цивилизацията в единствено число отвежда към сложна смесица от висши равнища на морал, религия, образование, изкуство, философия, техника, материално благосъстояние и др. Дали съществува обща устойчива, надхвърляща отделните цивилизации тенденция към по-висши нива на Цивилизация? Ако има такава тенденция, дали тя е резултат от процесите на модернизацията, повишаваща човешката способност за контрол над заобикалящата среда и следователно пораждаща все по-висши нива на техническо съвършенство и на материално благосъстояние? Дали следователно по-високото ниво на модерност в съвременната епоха е предпоставка за по-високо равнище на Цивилизацията? Модернизацията като цяло увеличи материалното благополучие на Цивилизацията в световен мащаб. Дали обаче тя е повишила нравствените и културните измерения на Цивилизацията? В някои отношения изглежда това е така. Робството, изтезанията, безскрупулното насилие над личността стават все по-малко приемливи в съвременния свят. Дали обаче това е единствено резултат от влиянието на западната цивилизация върху другите култури и трябва да очакваме морален обрат с упадъка на западната мощ? 90-те години предоставят множество доказателства, подкрепящи парадигмата на „абсолютния хаос“ в световното развитие: глобален срив на законността и на реда, упадък на държави и нарастваща анархия в много части на света, глобална вълна от престъпност, транснационални мафии и наркокартели, увеличаване на наркоманията в много общества, общо отслабване на семейството, упадък на доверието и на социалната солидарност в много държави, етническо, религиозно и културно насилие и налагане на контрол със силата на оръжието в голяма част от света. Град след град — Москва, Рио де Жанейро, Банкок, Шанхай, Лондон, Рим, Варшава, Токио, Йоханесбург, Делхи, Карачи, Кайро, Богота, Вашингтон — изглеждат в плен на процъфтяващата престъпност, а основните елементи на Цивилизацията постепенно изчезват. Говори се за глобална криза в управлението. Възходът на транс-националните корпорации, произвеждащи промишлени стоки, все по успешно се конкурира от разцвет на транснацио-налните престъпни мафии, наркокартели и терористични банди, които ожесточено атакуват Цивилизацията. Законността и реда са първите предпоставки за Цивилизация, но в голяма част от света — Африка, Латинска Америка и бившия Съветски съюз, Южна Азия и Близкия Изток — те като че се изпаряват и са под силен натиск в Китай, Япония и на Запада. В световен мащаб Цивилизацията, изглежда, отстъпва пред варварството, очертавайки контурите на безпрецедентен феномен, глобално средновековие, което вероятно връхлита човечеството. Пред 50-те години Лестър Пиърсън предупреди, че човечеството се движи към „епоха, в която отделните цивилизации ще трябва да се научат да живеят рамо до рамо в мирен обмен, да се учат една от друга, да познават своите истории и идеали, изкуство и култура, взаимно обогатявайки стиловете си на живот. Алтернативата в този пренаселен, малък свят е неразбирателство, напрежение, сблъсък и катастрофа.“ Бъдещето както на мира, така и на Цивилизацията зависи от разбирателството и сътрудничеството между политическите, религиозните и интелектуалните лидери на основните цивилизации в света. При един сблъсък на цивилизациите Европа и Америка ще вървят скачени заедно или скалповете им ще бъдат закачени поотделно. При един по-мащабен сблъсък, при глобалния „същински сблъсък“ между Цивилизацията и варварството великите световни цивилизации — с високите си постижения в религията, изкуството, литературата, философията, науката, техниката, морала и способността за съпричастност — също ще се окажат или скачени заедно, или закачени поотделно. В настъпващата ера сблъсъците между цивилизациите са най-голямата заплаха за световния мир, а международният ред, основан върху цивилизациите, е най-сигурната гаранция срещу световна война." И след този много дълъг цитат на Хънтингтън, който всъщност е обобщение на цялата му концепция за Цивилизацията и цивилизациите( той категорично отграничава двете понятия без да ги противопоставя), искам само да ви припомня антицивилизационното варварско явление ИДИЛ, което той не е видял тогава конкретно, но което всъщност много точно е предсказал като алтернатива на Цивилизацията и цивилизациите.

Не искам да политизирам, затова се концентрирам около православните ценности. Това от горния цитат го казва Самюъл Хънтингтън, не аз, и точно неговият подход да дели хора, нации и цивилизации в книгата си на "врагове и приятели" не ми харесва, не приемам, и отричам - нациите и цивилизациите могат да бъдат единствено приятели, но не и врагове. Същевременно те не са еднакви, те са различни, и още дълго време ще си запазят различията в културно и религиозно отношение. Това не може да се премахне със заповед или една "универсална идеология", каквато се опита да бъде комунизма през 20-ти век, а сега се опитва да бъде либерализма и мултикултурността. Много ми е любопитно какво ще цитираш за православието, защото виждам, че си го приготвил и очакваш с нетърпение да го постнеш. За мен руското православие е форма не само на християнска религия, а цялостна хуманна философия на руските духовни водачи, имам предвид техните големи писатели - Достоевски, Лев Толстой, Солженицин, много са... Дори в този форум развих тезата си, че Айн Ранд, която е американски писател и изповядва крайно либерална философска система, всъщност черпи духовните си корени от руската литература на 19 век с нейното отношение към човека. Но давай, развий тезата си за православието, за да можем да спорим, и да се забавляваме.

Въобще не съм съгласен, аз имам диплома за книгоиздател от Факултета по журналистика към СУ, но ако се имах за книгоиздател само заради нея, щях да съм такъв колкото завършилият писателска школа се има за поне равен на Шекспир, тоест зеро, 0, нищо. Дипломата сама по себе си е една празна хартия, чек с обещание за бъдеще. Но тъй като съм работил в професията си 23 години, знам че съм такъв, защото след себе си имам опит - колегата ми беше атомен физик по образование, и беше поне колкото мен добър в професията. Това е мнението ми за дипломите - те са доверителни разписки и обещание за бъдеще, но не атестат за професионализъм.

Киров може да ти отговори, но Киров няма да ти отговори, защото Киров ще остане в ролята на читател през следващите 6 месеца в този форум.

Снощи беше късно и не успях добре да си завърша отговора, затова ще го направя днес. Още малко за това че съм „русопоклонник” – ами да, хвана ме натясно, такъв съм, поклонник на блондинки. Още от тийнейджър изповядвам кредото че „русо гладно нема”, ти ме закова. Сега вече сериозно: най-лесното е да ме накараш да млъкна и да не пиша каквото мисля, като ме атакуваш личностно. Ти даже ме пакетираш компактно и с други личности във форума (Капитана и Душко), което пък е обидно за тях. Струва ми се, че по този начин във форума ще останат накрая закалена група от железни форумни бойци, които си знаят и кътните зъби и могат да се понасят един друг, обаче мисъл няма да остане. И тук моля и апелирам към форумци като Невски (който не заварих, но чийто постинги четох с интерес), Южняк, Дорис, Шпага, Алвата, Спандьо, Сириус, Глишев, лапландеца (вероятно изпускам още много) – моля ви, върнете се във форума, без вас и други като вас, тук става все по-скучно и тъпо. Ник, ти самият си бил защитник на Невски, преди той да си „отиде по собствено желание”. Какво ще спечелиш лично, ако едно несъвпадащо с твоето мнение замълчи? Да, ти си умен човек с аналитични способности над средното, но ще ти бъде ли интересно да говориш сам със себе си или като ехо да резонираш мнения на други хора, които напълно споделят твоите възгледи? И след ОТ (но свързан с темата), конкретно уточнение по темата: цитатът, който те е впечатлил толкова от книгата на Хънтингтън не се отнася за Русия, той е адресиран към светска Турция на Кемал Ататюрк, която се опитва да стане западна държава зорлем (хубава българска дума), въпреки културната си принадлежност към ислямския свят. Хънтингтън развива идеята, че подобно културно обезличаване води до политическа шизофрения, която в крайна сметка ще ескалира в някакви радикални и крайни решения. И този негов пример е блестящо доказателство, че е бил прав, наблюдавайки днес как се развива все по-радикализиращата се към ислям Турция с нейните амбиции да заеме нишата в лидерската позиция на ислямския свят. Но ти си прочел в думите на Хънтингтън „Русия” вместо „Турция”. Което значи че Хънтингтън е прав по принцип. За това може да се говори и повече, но не тук е мястото.

В постинга си коментирах само едно единствено нещо – че руският автор пише от позицията на симпатия към българите. Какво предизвика тази остра емоционална реакция, граничеща с гняв? Също като теб, не съм "русопоклонник" (гадна думичка, обидна), но симпатизирам на обикновените, и на необикновените (талантливи и гениални) руснаци. Културно че сме по-близо до китайците и турците, отколкото до руснаците, е оригинална мисъл, но като реплика в комедийно шоу; как да се сродим културно с турците посредством бюрек, капама и кючеци. А с китайците !? Освен Илиенци, какво друго - дзен-будизъм и фън шуй? Българи и руснаци имат две фундаментално важни за обща културна основа неща – православието и писмеността. И двете са несравними с чалга, бюрек и фън шуй. Цитатите от Хънтигтън? Сигурно те са те раздразнили тъй силно.Тук вече става интересно. Дай най-напред да видим кой е Самюъл Хънтингтън. Ти пишеш „популист и манипулатор”. За второто съм съгласен – манипулатор е, при това дяволски талантлив – вече 20 години хора като Хенри Кисинджър, Бжежински и Примаков го цитират и градят теориите си върху неговата. Защо ли тези наивни хорица правят това – ами, велик манипулатор е. Популист ли е? Сакън, този автор може да го наречеш всякак иначе обидно, но не и „популист”, той е жестоко ефективен аналитик. От най-висока класа, роден и изграден като такъв. Аналитиците не са популисти, на тях им плащат скъпо и прескъпо, за да правят реалистични прогнози, върху които после популистите се упражняват. Но аналитиците навсякъде седят встрани и зад популистите, те правят алхимията в истинската политика (и не само), която популистите осребряват във власт. Понякога. И за да не съм голословен в това си твърдение, ако желаеш да ти докажа, че е така, бих могъл да ти извадя поне половин дузина прогнози на Хънтингтън, направени от него преди 20 години в книгата му, които днес са реалност. Но ще го направя, когато имам повече време; това не е офтопик, ще видиш колко неща и за България казва той, изненадващо много и верни.

БАН имат издателство с добре уредена печатница. Не знам кой е директор сега и каква е механиката на одобряване за книги за печат, но профила на сайта и списанието ви напълно е в тяхната област; същото важи и за Университетско издателство, те също имат добра печатница. При всички случаи можете да говорите за съвместни издания с тези две институции, или в най-лошия случай за вас - да постигнете по-изгодни цени за печат, ако имате какво да печатите. Те имат и книгоразпространителски щандове на книжните борси, но съвместното продаване на книги е нож с две остриета.

И напълно осъществима.

В чужбина живеят поне 1 млн. българи, много от които имат родени там деца. тези родители, предполагам, искат да научат децата си да четат и пишат добре и на български. Използвайте тази пазарна ниша и направете дайджест на списанието си специално за тях в двуезичен вариант - английско-български, може и да е адаптиран и съкратен, специално за таргет групата. Всеки сайт за продажба на електронни издания като Амазон (има поне още няколко други конкурентни на Амазон) ще качи за продажба такова издание. Амазон предлага освен електронен вариант, и книжен, като при това издателите не плащат нищо в аванс, а при покупка от клиент. Трябва обаче да внимавате с авторските права, и да си презентирате много добре изданието на английски. Това от мен като идея, бензина от вас, както казваше Остап.

Нова за мен гледна точка в тази статия, която е контра-теза на българофобска руска статия (прочетете и другата); в този смисъл статията е българофилска. Разбира се, в нея има редица исторически паралели, които, предполагам, ще предизвикат разпалени дебати, но това не променя основния факт, който посочих – статията се опитва да строи мост, а не да руши мост. В тази връзка ще цитирам позабравеният днес (незаслужено) Самюъл Хънтингтън с неговите прогнози за бъдещето на света, направени в далечната 1996 г. в книгата му „Сблъсъкът на цивилизациите и преосмислянето на световния ред”. Хънтингтън, за разлика от Фукуяма, който малко след него провъзгласи „края на историята” (по-късно обаче се отказа от тезата си), днес звучи удивително актуално: „Онези политически лидери, които са обладани от месианското самочувствие, че могат радикално да преобразуват културата на своите общества, са обречени на провал. Макар да са в състояние да въведат някои елементи на западната култура, те не могат постоянно да потискат или да пренебрегват основните елементи на местната култура. И обратното, веднъж заложен в дадено общество, вирусът на Запада мъчно може да бъде унищожен. Той продължава да живее, но това не е фатално; пациентът оцелява, макар вече да не е същият. Политическите лидери могат да правят история, но не могат да избягат от историята. Те създават раздвоени държави, но не създават западни общества. Те заразяват страните си с културна шизофрения, която се превръща в тяхна постоянна и определяща характеристика...Пришпорена от модернизацията, световната политика се преструктурира съобразно културни критерии. Сближават се народи и страни със сходни култури...Въпросът „На чия страна си?“ вече е заменен от много по-фундаменталния въпрос: „Кой си?“ Всяка държава трябва да даде своя отговор. Този отговор и културната идентичност на държавата определят мястото й в световната политика, нейните приятели и врагове.”

Интересна статия за Перелман и спора му с китайския математик Shing-Tung Yau в сп. The New Yorker от Sylvia Nasar and David Gruber http://www.newyorker.com/magazine/2006/08/28/manifold-destiny Когато член на организационния комитет в Станфорд (това става, докато Перелман работи там в началото на 90-те) му поискал C.V. и препоръчителни писма, Перелман отказва с думите: „Ако познават работата ми, нямат нужда от C.V.-то ми; щом искат C.V.-то ми, не познават работата ми.”