Б. Киров

Силно въоръженият кораб на шведските ВМС, супермодерната стелт-технология ракетна корвета Висби (2009 г.) струва 180 милиона евро. Можете да видите повече за нея тук http://bit.ly/1TLpjiE Корветите на варненската корабостроителница „Делфин” ще струват на българския бюджет по 200 милиона евро единият. Дай боже да превъзхождат това на снимката, но защо не потърсим работа и за други български фирми, патриотично е, осигурява работна ръка, инвестиции, независимост. Гърците имат съвместно предприятие с германците и са произвели за армията си 8,300 Mercedes-Benz G-Class Germany/ Greece Made under License by ELBO -Various Versions, освен 600 бронираните машини за пехотата „Леонидас” (която също е по лиценз).

„Като казваш "бронирани бойни машини " включваш и танковете.” Тук бих се съгласил, но в конкретния документ План 2020 танковете са отделени в отделна графа и тяхната бройка е 90, вижте таблицата в горния ми пост. Бойните машини за пехотата са в друга графа и тяхната бройка е 404, пак в таблицата. За тях става дума в изречението „защото ако ви прави впечатление 400-те нови бронирани коли някъде са изпаднали по пътя към народното събрание”. Приемам справедливата забележка, че не бива да се наричат „бронирани коли”, а „бронирани бойни машини за пехотата”. И наистина искам да коментираме по същество.

Това е много силен аргумент, особено в частта му за времето. Няма начин да не разберем тогава, не съм се сетил. Ето синтезирания вид на План 2020, така както е публикуван като таблица в документа. Всеки сам да си прави изводите. "Стана ли ти ясно, че танковете не са отпаднали?Сега се занимават със самолети и кораби.Ще дойде време и за бронираните машини." Между другото, правиш ли разлика между бронирани машини и танкове?

Не е точно така с машините на пехотата. Ето какво казва в едно интервю от април 2016 г. бившият военен министър Бойко Ноев по този повод: - Обикновено се фокусираме върху изтребителите, но армията ни основно е на земята. Не съм чул дори дискусия за нуждите на Сухопътните войски... - Това е другият порок - дисбалансът на планираните инвестиции. На министъра му били „обещали" 2,5 милиарда, които да отидат само за изтребители и за два нови полубойни кораба. Това е най-впечатляващата несправедливост. Пехотата, гръбнакът на въоръжените сили, на която се разчита за всички основни мисии в страната и в съюзен план, ще продължи да вегетира и изчезва. Цели подразделения съществуват само на хартия. Нека се знае, че съюзниците с голямо притеснение наблюдават подготвяните харчове. Те нямат обяснение защо изведнъж се изхвърлят т.нар. белгийски фрегати, които имат поне още 15 години живот при нормална поддръжка и които с несравнимо по-малко средства за модернизация могат да изпълняват наистина бойни задачи. Защо вместо това се отива на някакви измислени, полубойни съдове, които щели да пазят сондажите в морето. Съюзниците питат също така защо парите за новия тип самолет от 700 милиона лева скочиха на 1,5 милиарда. Питат кога най-после ще дадем поне малък принос за НАТО... цялото интервю е тук http://www.cross.bg/armiyata-otbranata-pehotata-1505450.html#axzz4AuVPwnC2 А ето какво се казва за цялостните инвестиционни проекти във въоръжаването в тази статия от май т.г. тук са посочени доста конкретни факти и цифри. Освен това се вижда, че достатъчно пари за бойни машини за пехотата няма, и ще бъде орязана и тяхната бройка от 400 на 238, ако може и това да се постигне. http://epicenter.bg/article/Parlamentat-dade-zelena-svetlina-za-nov-boen-samolet-i-patrulen-korab/102069/2/0 За самолетите Проектът за придобиване на нов тип боен самолет да бъде реализиран на два етапа. По време на първия ще бъде сключен договор до края на 2016 г. за придобиване на 8 броя самолети в периода 2018-2020 г. През втория етап се предвижда придобиване на още 8 броя С предложените параметри можем да си купим само нов "Грипен" или Ф16 или Юрофайтър на старо, стана ясно по време на заседанието на бюджетната комисия. Първите доставки щели да дойдат през 2019.Финансовият министър Владислав Горанов изтъкна, че това е възможното, което "можем да преглътнем". Предвижда се инвестиционният проект за придобиване на нов тип боен самолет да бъде реализиран на два етапа. По време на първия етап ще бъде сключен договор до края на 2016 г. за придобиване на 8 броя самолети в периода 2018-2020 г. През втория етап се предвижда придобиване на още 8 броя самолети в периода 2022-2023 г. В проекта е записано още, че предполагаемата стойност за придобиване на 8 броя бойни самолети в зависимост от типа им би била до 1,5 млрд. лв. Тези пари включват разходи за придобиване на летателните апарати, средствата за наземно обслужване, обучение на състава, първоначалната интегрирана логистична поддръжка за период от три години и въоръжението. На този етап МО разглежда три възможни варианта за придобиването на нов тип изтребител – шведските нови машини "Грипен", Еврофайтер и Ф-16 – втора ръка от Португалия. Според експертизата на военните обаче експлоатацията на изтребителите "Еврофайтер" е чувствително по-скъпа и България много трудно може да си позволи подобен самолет. Тъй че ще се избира основно между шведските "Грипен" и Ф-16 – втора ръка от Португалия. Според неофициална информация във ВВС настояват за нови машини, но решението вероятно ще е политическо.Когато бъдат придобити новите машини, МиГ-овете ще бъда свалени от въоръжение. За двата кораба Споразуменията ще позволят построяването у нас на съвременни корвети с разширени бойни способности и възможности да изпълняват широк кръг от мисии на НАТО. Това ще доведе до намаляване на разходите за придобиване и поддръжка на корветите през целия жизнен цикъл. През следващите 20 години на света ще са необходими над 400 кораба от този клас. Подписаните споразумения са стратегическа стъпка към възможността България успешно да предлага конкурентен продукт на външния пазар. Съседни държави вече са проявили голям интерес към проекта. Изпълнението на подобен проект в България ще даде възможност за устойчиво развитие на индустрията, създаване на нови работни места, за работа с високотехнологични и с висока добавена стойност продукти, заяви Светлин Стоянов, изпълнителен директор на "МТГ Делфин". Проектът за придобиване на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС ще се реализира в период от 5 години. "Ако не купим фрегата, няма да можем да се защитим от терористично нападение. Ще ни е необходим и ако започнем да добиваме газ и нефт", аргументираха се от военното министерство. Корабът щял да бъде произведен в България. За бойните машини за пехотата Финансовият министър Владислав Горанов даде "зелена светлина" за първите два договора, като каза, че финансирането им вече е включено в средносрочната фискална рамка до 2019 година, но според него в момента държавата не може да си позволи покупката на бойни машини за пехотата, най-приоритетния проект за Сухопътните войски, защото сигналите от финансовото министерство на този етап са, че няма да има пари за него. Така вероятно ще се стигне до ситуация, в която корабите ще "изядат" парите за модернизацията на пехотата. На този фон военният министър Николай Ненчев обясни, че министерството му вече има подготвен проект за купуването на бронирани машини и очаква той да бъде одобрен от финансовото министерство. Първоначалните разчети на военните бяха да бъдат закупени 238 бойни и спомагателни бронирани машини за около 1 млрд. лева, но вече стана ясно, че поръчката дори на проектно ниво ще бъде значително орязана.

Имах съвсем друго предвид като писах „политиците, а не експертите вземат решение” – ако проследиш внимателно предишните постове, ще видиш че в План за развитие на въоръжените сили до 2020, писан от експерти на военното министерство, е заложено като модернизация на техника 1. закупуване на многоцелеви самолети 2. закупуване на 400 нови бронирани машини и 3. закупуване на един боен кораб. В парламента обаче са гласувани средства за самолети и два бойни кораба. Само по себе си това не е лошо, още повече, че доколкото разбирам ще се строят в България, но не са гласувани средства за нови бронирани машини. Това имах предвид. Въобще не подлагам под съмнение членството ни в НАТО. А това че експертите от НАТО ни слагат етикет "консуматори на сигурност", а не "източник на сигурност" не говори добре за политическата класа в България - тя следва Андрешковския тарикатски модел, от който се затъва в калта.

„Богатите вероятно ще станат киборги до 200 години и постепенно ще се слеят с технологични устройства като компютри и смартфони, твърди израелски историк, цитиран от в. "Дейли телеграф". Дори когато хората изпитват удоволствие или имат поситжения, това не им стига. Те искат все повече. Мисля, че е вероятно през следващите 200 години Хомо сапиенс да се ъпгрейдват до нещо като божествено създание или с биологични манипулации и генно инженерство, или като бъдат създадени киборги, отчасти органични, отчасти неорганични." Според проф. Харари хората са станали толкова доминантен вид заради способността си да измислят "фикции", които обединяват обществото, като религията, парите, идеята за основните човешки права, които нямат основа в природата. "Бог е изключително важен, защото без религиозния мит не можеш да създадеш общество. Религията е най-важното изобретение на хората - каза проф. Харари. - Докато хората са мислели, че зависят от тези богове, те са контролируеми. Сега казваме, че нямаме нужда от бог, а само от технологии. Най-интересното място в света от религиозна гледна точка не е Близкият изток, а Силициевата долина, където създават техно-религия.” Нищо принципно различно от идеята на Фр. Ницше за „свръхчовека”, върху базата на която нацистите изградиха теорията си за „свръх-раса” и построиха концлагери за „нисшите и вредни” човешки видове. Иронията е, че професорът е етнически евреин, а този път в ролята на „свръхчовеци” са визирани богатите.

Това е повод да отворим съвсем друга тема. Елин Пелин е казал, че ако някога България роди гений, той ще е гений на завистта. Има шопска сентенция „Я не сакам мене да ми добре, я сакам Вуте да му е зле.” Сещам се и за оня виц, дето българите никой не ги пазел около казана им в Ада, защото сами се дърпали вътре, щом някой от тях опита да излезе. Иван Хаджийски също има великолепни есета по въпроса.

Фружине, три плюса от мен за този пост!!! Дайте да видим как е написан разказът на Захари Стоянов, за да можем да го съпоставяме с други спомени на очевидци. След разгрома на четата заедно с още неколцина Обретенов е заловен и разпитан в Троян. Ето какво разказва той: “ Най-напред мене извикаха при мюдюрина.В стаята имаше 4-ма българи и 3-ма турци. Щом влязох, веднага ми привлече вниманието картата на Ботйова, закована на стената, върху която освен дупките, образувани при убийството на Ботйова, имаше и други нови, от които разбрах, че и Войновски е ударен в сърцето.” Обретенов е вкаран в Ловешкия затвор, където се среща със Захари Стоянов през юни 1876 г., тоест почти веднага след събитията, когато спомените му са най-автентични, и когато няма никакви мотиви да ги преиначава и изопачава през Захари, тъй като съдбата и на двамата, пък и бъдещето на България, са абсолютно неизвестни. “Сложиха ни на врата железни халки, наречени лалета, през които прекараха един синджир, а на краката ни поставиха конски букаи. Попитаха и Захарий Стоянов иска ли и него да оковат при нас. Той пожела и се намести до мен, за да можем да си говорим, понеже никой от другарите му не го познаваше.” В такава среда Никола Обретенов развива първата версия за драмата във Врачанския Балкан. Тя е преразказана от Захари Стоянов в неговия “Опит за биография”, който цитирам тук. В описанието на Захари има само едно видимо несъответствие с показанията на други очевидци, направени след това – и това е раната в главата на поета, която те твърдят, че са видели. Сега нека видим какво казват, и какво отричат двама много важни свидетели на сцената със смъртта на Ботев – Сава Пенев и Димитър Тодоров-Димитрото. Сава Пенев единствено отрича да е бил на съвещанието, но той е бил на 20-на метра, когато изстрела от пушката удря Ботев в гърдите, и после присъства на прощаването с героя. Подобна е позицията на Димитрото. Няма начин всеки един от тях от тази си позиция да не види и разбере какво се случва, ако Обретенов или някой от другите около Ботев извади оръжие и го застреля. Просто е невъзможно. Но и двамата след Освобождението не казват такова нещо. В спомените си Димитрото дословно потвърждава казаното от Обретенов, а Сава Пенев единствено отрича да е бил на съвещанието. От разказа на З. Стоянов (написан по първите спомени на Обретенов) се вижда картината на един издъхващ в агония Ботев, дълга и мъчителна смърт – агонията трае поне десетина минути, защото четниците имат време да се прощават един по един с него, да кършат и хвърлят клонки върху него, после тръгват, после се сещат да вземат вещите му, връщат се, вземат ги, после пак тръгват, и накрая, като са се отдалечили отново чуват предсмъртните му хрипове. И сега задавам следния въпрос – след като десетина-петнадесет минути отблизо гледаш един човек, който се гърчи в страхотни предсмъртни мъки, хуманно и човешко ли е да му обърнеш гръб, да го оставиш така и да си заминеш? Никъде не се казва от коя страна на куртката на Ботев е била картата – турският куршум може да е попаднал отдясно или в центъра на гърдите. Агонията е можела да трае и часове. Дори да е имало втори изстрел в главата на войводата, произведен от някой от неговите другари (а това е най-вероятната причина за мигновената смърт и свидетелствата на другите четници), този изстрел само е прекратил мъките му. В него няма нищо осъдително и срамно. Това че след това Обретенов не признава за него, а мълчат и другите двама, също не е причина да се търси под вола теле. Убиецът на Ботев не е никой от тях, убиецът на Ботев е онзи, който е изстрелял фаталният куршум ударил го в гърдите, и в това няма никакво съмнение. Защо тогава някой от другарите му, сложил край на ужасната му агония, която може да продължи часове, трябва да поема кръста на вината, че е убиец на Христо Ботев? И какви морални основания имаме да търсим вина и отговорност в такъв човек? Нито Сава Пенев, нито Димитрото щяха да прикриват евентуален убиец от четата след Освобождението – те просто нямат никаква причина да правят това, поне единият от двамата щеше да намекне, че знае такъв.

Прав си, само едно решение има - не че не може да стъпи на г4, може, но офицерът прикрива шах и свършват ходовете; има шах и от н1 долу, но тогава топът прикрива; това е ако офицер на черните е на г3

Пак ще цитирам Захари, чието описание за последните мигове потвърждава това: "- Войводо! Погледни ни! Кажи ни нещо! - казал Апостолов и се навел, та хванал ръката на покойника. Свили се жили, набърчило се чело, поотворило се око, но то показало само агония и нищо повече. Не било време за бавене, мръквало се вече, трябвало да се върви по-скоро, дордето момчетата не са се усетили и разбягали, като чуят за смъртта на своя войвода. Пера се опрял на своето счупено коляно, надвесил се над смъртника, прекръстил се и го целунал по трептящите още устни. Неговият пример последвали всички. Поклонили се мълчешката и взели последна прошка. Отсекли няколко вейки от алената шипка и я хвърлили върху трупа, което щяло да служи за погребение, и опело и за други обреди. Оттеглили се малко настрана, тръгнали вече, но дошло някому на ума, че в пазвата на войводата има писма, списъци и други работи. Върнали се пак и го разтърсили. Апостолов му откопчал връхната дреха и извадил картата "Европейска Турция", потънала в кръв. Взели му часовника, писмата, револвера и други още неща. Арнаутинът, без да го видят, взел му саблята. До десетина крачки като се отделили от свещеното място, чували още като хъркал героят, не бил още умрял." Захари Стоянов, каквито и догадки да прави, че войводата бил ударен в челото, тук пак казва, че картата е потънала в кръв. Но може би едното не изключва другото. Очевидно е че Захари Стоянов описва твърде реалистично агонията на Ботев след попадението на куршума в гърдите.

Много интересно, но повдига редица проблеми от чисто морална, политическа и религиозна гледна точка. За това и за други аспекти, най-вече за това дали няма да бъде изоставено въобще разбирането за човешката природа при такова развитие е книгата на Франсис Фукуяма (същият е автор на "Краят на историята") "Нашето постчовешко бъдеще". Още съм в началото и наистина е интересно. В този форум единствено лапландеца беше уверен, че даже по-рано от 200 години човешкият род ще изчезне като такъв и ще бъде заменен от постчовеци, както ги наричаше той.

Това е. Има и още един, той е така - с царя на с4, след което нещо такова

Всичко е така до втори ход Тд1-д5, след което следва 3-ти ход на черни Тф4-г4 и ето какво се получава - черните нямат трети матиращ ход

Абсолютно вярно и точно! Вижда се, че само и единствено политиците вземат решенията, не толкова експертите, защото ако ви прави впечатление 400-те нови бронирани коли някъде са изпаднали по пътя към народното събрание, а на тяхно място са се появили за гласуване два!, а не един боен кораб, както беше записано в Плана.

Не става - при дама на е2, черен топ на ф4 взема бял топ на ф2; топ на д1 отива на д4+; пешка на е5 взема топ на д4; дама на с3 от е2 не отива, може да отиде на д3 оттам и шах, но не я пазиш с нищо, царя я взима Ето положението

Е не съм анатом, медик или съдебен лекар. Може и да си прав, но може и да не си. Добре, допускаме че двете версии - "официалната" за 1 изстрел в гърдите, който го убива, и втората че е убит за да не агонизира дълго и да остане жив в турски ръце, отпадат. остава трета версия - че са го убили своите. Какви да са мотивите? Че иска да вървят в Сърбия? борба за кой да командва дружината? Какво друго - развий я мотивирано тази версия, да видим ще издържи ли. И да не забравяме и това, което каза Фружин - че е имало два турски изстрела, в челото и в гърдите. И ако се издъхва за секунди от рана в гърдите, както пишеш, какво прави втората рана в челото, от нея също се издъхва за секунди.

Чакай обмислям - черни играят топ на д5 и не става

И пак казвам, възможен е и вариантът с тежко ранения войвода, който агонизира, и не може да бъде оставен така. Сам Обретенов пише за такива четници "Ония от ранените, които можели да вървят, тръгнали с другарите си, а тежко ранените останали по местата си. Знаейки какво ги чака, те молели с плач да ги приберат или да ги доубият, но да не ги оставят в ръцете на турците." Какво е трябвало да сторят с войводата, ако и неговото състояние е било такова, или по-тежко? И сега тук се сетих нещо, което може и да се възприеме като офтопик по темата, но за мен не е. Ще ви цитирам думите на Благолаж от "Косачи" на Елин Пелин, когато едно момче, Лазо, го обвинява, че не разказва истината: "Защо ти е истината? Да взема да ти разправям, да речем, за дрипавите гащи на дядо Тодор или за смачканата калимявка на дядо поп? Или да ти разправям за нас, голи-голтаци, дето сме тръгнали, с коси на рамо и с просеник в торбата, да бием път цяла седмица до Тракия на коситба? Всичко това, приятелю, е истина. Ама защо ти е тая пуста истина? ... И песните са затова… да те измъкнат от истината, за да разбереш, че си човек."

Имай предвид, че ако са давани в много по-късни години, а книгата на Захари вече е била придобила авторитет и тежест, това не е изключено. Че и Захари украсява и поетизира нещата, няма съмнение, той това го умее. Затова е наблегнал и на шипковия храст и т.н., на него му се получават такива писания, въпросът е дали очевидците под влияние на тази книга могат да променят спомените си. Според мен не е изключено, човешката памет е доста странно нещо.

А не е ли възможно тези четници-очевидци, като вторичен ефект след написаното от Захари, да са започнали да си спомнят за рана в челото на Ботев, и то точно поради измисленото от Захари? Това въобще не е невероятно, една написана измислица, може да бъде внушена като истина дори на очевидец. Кога са записани тези техни спомени?

Благодаря, Гербов! Това слага нещата по местата им. Бил е убит с един изстрел в гърдите. Остава противоречието само със спомените на четниците, които твърдят, че раната е била в главата.

А какво да направи - да се изтупани пред цяла България и гордо да заяви "Аз теглих куршума на Ботев!", това ли е било доблестно. Другите четници са видели трупа. И на тях да им оповести същото - застрелях войводата, да не се мъчи; щеше да им вдигне още повече духа. Естествено е, ако не е лъжец по природа, да се оплете в противоречия. За мен това е вариантът. Другото е толкова абсурдно, че просто е невъзможно - да са го застреляли лице в лице - веднъж в гърдите, веднъж в главата, след което нито един от тези хора да не свидетелства срещу убиеца. Абсурдно е, и означава да си плюем на гена като българи. Не го допускам. Но вариантът, който ти описах, е напълно реален. И с нищо не накърнява качествата на всички тези хора. Или отиваме по линия на предложението на Фружин, че е бил ударен от два вражески куршума.

Чакай, не бързай с изводите, че Обретенов е мръсник. Това че са съблекли дрехите не доказва това. Дори това че премълчава истината. Дори това че може би Ботев да е бил застрелян с втори изстрел от другарите си. казах ти, има съвсем реална възможност, Ботев да е бил ударен първо от турски куршум. Съвсем реална възможност. Представи си сега един агонизиращ в безпомощно състояние войвода пред другарите му. Какво да го правят, ако е жив но не в състояние да се движи!? да го оставят така. По всички хайдушки неписани правила се е постъпвало така - такъв човек се застрелва. Събличането на дрехите също не може в такъв случай да се тълкува като мародерство, а начин войводата да не бъде разпознат от врага. Така че ако е бил такъв случаят, обяснимо е мълчанието, ако са се зарекли още тогава присъстващите там да мълчат до гроб - и заради момчетата от четата, и заради поколенията след това. Но това с нищо не опетнява тези хора, нито най-малко - Ботев. Било е война. На война като на война. Постъпили са като мъже и истински българи.

Но за мен най-важният въпрос си остава този - наистина ли Обретенов е единственият свидетел на самото убийство, който е дал писмени свидетелства. Ти ми отговори положително, но това е много важно. Оттук натам остава да се проверява достоверността на неговите свидетелства. Ако действително е единствен. Ако има и други, нещата стават по-сложни.

И самия Захари явно е говорил с тези или други, защото също описва струйка кръв от главата на Ботев, стичаща се по шията му. Няма начин Ботев да е бил ударен с един куршум в гърдите (ако е доказано че картата е пробита), и тази кръв да се е качила нагоре, към главата му - обратното би било по-вероятно, и Захари приема него, като така примирява двата разказа - този на другите четници и този на Обретенов. Но картата опровергава Обретенов. И сега изникват цял куп нови въпроси. защо му е на Обретенов да лъже? И какво всъщност се е случило? Защото вариантите са поне два: Ботев да е бил убит от тези с него, и Ботев да е бил ударен с първи куршум от турска пушка в гърдите, след което доубит от своите с изстрел в челото. Поправи ме, ако греша.