Б. Киров

Тогава, щом други четници са свидетелствали, че Ботев е ударен от куршум в челото, отново става дума за два изстрела - един в гърдите и един в челото. Можеш ли да цитираш точно думите на тези четници?

Добре. Ако си прав, излиза че имаме само един-единствен разказ на очевидец на убийството на Ботев, и това е Н. Обретенов, който разказва своята версия на Захари Стоянов. Ако това е безспорно така, имаме проблем с истината на разказа на единствен свидетел, още повече че посочените от него за други свидетели отричат да са били такива. За изстрела в челото, Захари също по-натам в текста си, който не съм цитирал, приема тази версия за по-достоверна, защото допуска, че струйката кръв се е стекла по шията към гърдите на Ботев, и това е заблудило Обретенов, че Ботев е бил ударен в гърдите. Освен това, както се вижда, Захари (по първия разказ на Обретенов) говори категорично за един изстрел, не за два. Не може един изстрел да удари Ботев на две места. От друга страна картата на Ботев, която е държал в куртката си, е била окървавена - значи или кръвта се е стекла надолу, за да се случи това, или е бил ударен в гърдите. Но Захари пише за 1 изстрел. И ако действително няма други записани свидетели за момента на смъртта, и свидетелствата на Обретенов противоречат с посочените други от него свидетели, вече има проблем с неговите свидетелства.

Не съм адвокат на Захари, но ако се опровергават категорично, как точно става това. Отричат да са били очевидци, тогава кой освен Обретенов твърди че е очевидец?

Ами цитирай ги тези по-късни разкази, за да ги съпоставим с версията на Обретенов, изложена от Захари. Защото Захари въобще не говори за съвещание и дискусии накъде да тръгнат. Освен това посочва конкретни имена "Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още". Няма я тръбата в по-късните разкази на кой? Изведи си тезата аргументирано с факти и източници, иначе излиза твърдение срещу твърдение.

Не ми звучи аргументирано. Имаш три аргумента: Сава Пенев не е присъствал, какво променя това, може Обретенов да се е объркал. Шипката я няма, това пък от какво значение е? Турците са от другата страна на хребета, но се чува тръба - да, ама може да са минали през хребета, защо да не се надигне да види Ботев какво става? Ако имаш други аргументи, напиши ги. Тези според мен не опровергават Захари.

Търсих из нета текст, но навсякъде намирам един окастрен Захари Стоянов, затова си дадох труд да го набера от моето книжно издание. Това е версията на Захари Стоянов, която лично на мен ми звучи убедително. Признавам, не съм бил на мястото. Но за да се развенчае тази версия, трябват убедителни доказателства, при това подкрепени с факти. Нека започнем от този текст - мит или не? Ако да, защо? Войводата с дясното крило почнал да слезва нанадолу из познатото вече корито към Крушевското езеро, на югоизток. - Хайде надолу, надолу! – викали момчетата и следвали подир войводата. - Тук е мястото ниско, дали няма да намерим нейде вода? – говорел Ботйов и се оглеждал наоколо си. Слязъл той към тая страна, първо, че пътят му за Тракия бил през тука; второ, че Войновски се намирал към тая посока, и, трето, че нямало никакъв интерес да държат каменната позиция, трябвало да се вземе път напред – да се търси хляб. Десетина-двайсе крачки под Манастирското пладнище, на зелената морава, близо до малкия ръб, който описахме по-горе, седнал войводата да си почине от дневните трудове, насядали и момчетата по негов пример, кой къде свари, всичките били капнали и изгорели, 24 часа станало вече, как все на крака стоели. Местността не е нито поляна, нито гора, тук-там малки дървенца, глогове, лески и шипки, а останалото поляна. Ботйов седнал до една къдрава шипка, накичена със стотина алени цветя и пъпки, седнали около му Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още. Тук слязъл и зеления байрак. - Отковете го пак, няма нужда от него – казал Ботйов. На колело налягали гореспоменатите момчета около своя войвода, повечето мълчели, а по-малко говорели; но и и да говорели, и да мълчели – мислите им били едни и същи: „Ще да се мре!” Отчаянието било общо, заедно с вечерното слънце тоя ден – четвъртък, 20 май – засядали и последните надежди, бълнували още Тракия и нейните байраци, но това било за утешение само, то става завинаги така, че настоящето хармонира с бъдещето, последното е по-светло и по-обаятелно, защото е неизвестно. - Аз почнах да се съмнявам за вътрешното въстание в България – казал Пера. – Ако да би била пълна планината с въстаници, ако би Тракия да гореше на огън, то тукашните турци трябва да почувствуват това, а те ни преследват с кучетата си заедно. Всички присъствующи повдигнали рамене. Тук-там наоколо се обаждали още по десетина пушси между някои любители и от двете страни на воюващите. Знамето тъкмо-що било снето от пръта и знаменосецът се обръщал да пита Ботйова – какво да го прави, когато неприятелската тръба свирнала втори път. - На какво ли свирят пустите му душмани? – запитали някои от присъствующите момчета. - На таин – отговорило едно момче, бивши солдатин от казашкия алай на Садък паша. - Чакай да видя, като че правят някакво движение – казал Ботйов и се повдигнал да стане на крака. Не бил се изправил още, както трябва, когато от югозападна страна, т.е. откъм малкия ръб камъци, пукнала пушка и той рухнал по гърба си на земята до алената шипка!... - Войводо! – извикали присъствующите и рипнали на крака, едни се заловили за пушките си, други попълзели към страната, откъдето гръмнала фаталната пушка, трети се впуснали да вдигат своя войвода, шум и глъчка, ахане и охане. Храбрият и умният юнак Пера със строшеното коляно от всички най-напред съобразил какво трябва да се прави в тая страшна минута. Той се навел, турил си пръста на устните и изсъскал, дал знак да не вика и да не говори никой за трескавото нещастие, да се не научи и така падналата дружина.

Ресавски, привет! Ти като автор на темата би трябвало да имаш някаква теза. Дай някакъв жокер, защото иначе така става по-трудно от многоходова шахматна задача. То без посочени източници, и преки доказателства, какво да обсъждаме? да гадаем на боб? Кажи си тезата, че поне да се съгласим или опровергаваме. Даже не е и задача - няма поставено условие.

Три четива за размисъл, направил съм съкратена версия от три различни материала, разглеждащи състоянието и въоръжението на българската армия. За мен най-интересен с конкретни цифри е третият и се надявам да го коментирате. След всеки откъс съм посочил източници с пълната версия Доклад на НАТО от 2015 за състоянието на българската отбрана НАТО поставя България твърдо в лагера на консуматорите, а не на източниците на сигурност. Това се казва в доклад на Северноатлантическия пакт за състоянието на българската отбрана, , според Агенция БГНЕС, която разполага с документа. В доклад неколкократно е обърнато особено внимание на факта, че разходите за армията ни непрекъснато спадат, което намалява качествата на войската ни. В документа е отбелязано и съкращаването на личния състав на българската армия от 44 100 души през 2010 г. на 37 100 през 2014 г.(на практика става дума за 29 000 бойци, 8100 цивилни служители и 3400 запасняци). Проблемът е, че военният бюджет е намаляван в съответствие със съкращаването на личния състав, поради което не са били освободени средства за реинвестиране в отбраната. Шефовете на НАТО въобще не вярват на приказките от българска страна, че България – въпреки големия недостиг на инвестиране в отбраната – ще е способна да посреща рисковете и опасностите от средата за сигурност и ще допринася за колективните отбранителни способности на НАТО и на ЕС. Поради това Северноатлантическият пакт твърдо поставя България в списъка на консуматорите, а не на източниците на сигурност. За пореден път е направена равносметката, че БВП на страната ни се е увеличил със 7,6% от 2007 до 2015 г., докато разходите за отбрана са спаднали от 1,71% през 2010 г. на 1,13% през 2015 г. След няколко фалстарта, включително неуспешен опит за провеждане на Подробен преглед на сигурността и отбраната, Министерството на отбраната издаде документ за визиите си. Източник http://glasove.com/categories/skandalyt/news/nato-bylgariya-e-konsumator-a-ne-iztochnik-na-sigurnost Оценка на руския Институт за политически и военни анализи ВС Болгарии в период холодной войны также были достаточно большими. На начало девяностых в их составе имелось 2145 танков, 2204 ББМ, 2116 артсистем, 243 боевых самолета, 44 ударных вертолета. С 2004 года Болгария является членом НАТО. Как и все европейские армии, она подверглась значительным сокращениям, при этом практически без всякого обновления. Техника, произведенная в советский период (в СССР, ЧССР и самой Болгарии) сильно устарела, закупки западной техники носят единичный характер, причем и она далеко не всегда является новой. Формально значительное количество техники, имеющейся в ВС, не обеспечивает стране обороноспособность, поскольку эта техника в основном выработала свой ресурс, а значительная ее часть полностью утратила боеспособность. Собственный ВПК производит в основном лишь стрелковое оружие, причем почти исключительно на экспорт. Уровень подготовки личного состава невысок. Впрочем, в настоящее время реальных военных угроз для Болгарии нет. В будущем таковой может стать Турция в случае дальнейшей эволюции ее политики в сторону приобретения статуса региональной сверхдержавы. Автор — заместитель директора Института политического и военного анализа източник http://rusplt.ru/world/rumyiniya-i-bolgariya-armii-svalok-ustarevshey-tehniki-10467.html Дебати в Народното събрание от 2 юни 2016 Народното събрание одобри с голямо мнозинство започването на преговори за покупката на една ескадрила бойни самолети и два многоцелеви кораба. Модернизацията на авиацията беше одобрена от 123 от 156 депутати, а "за" покупката на новото въоръжение за флота бяха 111 от 143-ма народни представители. Министърът на отбраната Николай Ненчев каза на депутатите, че тяхното решение ще реши как да се развива армията в следващите 30 години. Според него в днешно време България не може да изглежда несигурна, а трябва да излъчва сигурност и стабилност. Ще се постараем да включим българската индустрия в проектите", каза още Ненчев. Тепърва предстоят търсенето на нужните средства, преговори с потенциални доставчици и подписване на конкретните договори, който също ще трябва да се гласуват от Народното събрание. Предварителните разчети сочат, че ще са нужни около 1.5 млрд. лева за покупката на нови самолети и 800 милиона лева за корабите. Парите ще се осигурят чрез гарантирани от държавата заеми. Те ще се връщат разсрочено, като очакванията са годишно да се погасяват между 500 и 600 милиона лева. Вализар Енчев намекна, че от проекта за корабите за флота ще се облагодетелства Кирил Домусчиев, като негови фирми ще ги изградят и оборудват.Валентин Радев от ГЕРБ обяви, че има девет причини да не се удължава ресурсът на изтребителите МиГ-29. Според него тяхната поддръжка в следващите 14 години ще струва 1.6 млрд. лева, докато за новите ще са нужни 1.5 милиарда. Бившият министър на отбраната Ангел Найденов обяви, че ще подкрепи предложенията, въпреки че парламентарната група на БСП ще е против. "Ще ги подкрепя, защото даваме зелена светлина на стартиране на разговорите, а бъдещите параметри ще се одобряват допълнително от парламента. Това е закъсняло решение, толкова закъсняло, че за изпълнение на всички планове за модернизация са нужни над 5 млрд. лева", каза Найденов. Бившият началник на генералния щаб на армията, а сега депутат от АБВ Михо Михов посочи, че днешното решение е стъпка със стратегически и исторически характер, защото започва превъоръжаване на въоръжените сили в съответствие с членството на България в ЕС и НАТО. Според него парите не са най-важното в случая, защото те няма да се вадят и плащат сега. "Това е предстояща задача - въпрос на преговори, договори и гласуване в тази зала. Не трябва да се съсредоточаваме върху безпокойството за разходите. Самолетът е айсбергът на проблема в армията, защото той гарантира суверенитета ни", каза Михов. Той посочи, че е публична тайна, че в момента няма техника за всички формирования на армията, които обещаваме на НАТО, че са готови за бойни действия при нужда. "През септември миналата година НАТО в нашите двустранни разговори заяви, че България е консуматор, а не генератор на сигурност", припомни Михов. Борис Станимиров от Реформаторския блок пък посочи, че новите кораби ще служат на флота 30 - 40 години. Освен това разглежданите като потенциални нови бойни самолети имали ресурс от 2000 часа работа на двигателите преди ремонт, докато при сегашните МиГ-29 той е 350 часа. Станимиров допълни още, че новите машини на авиацията ще са мултифункционални, като ще могат да заменят не само изтребителите МиГ-29, но и предназначените за поддръжка на сухопътните войски СУ-25, който също са за скъп ремонт. Нено Влайков от ГЕРБ обяви, че модернизацията на техниката е сред най-важните неща за армията. Според него и двата проекта са съгласувани с МФ, освен това при разчетите 50% от коментираните суми са за придобиването, а другата половина са за всички останали разходи. Източник http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/06/02/2770523_parlamentut_dade_zelena_svetlina_za_pokupkata_na_novi/

Белите дават мат в 3 хода

В дискусията ни се случва доста рядко срещано явление – получава се известен консенсус. Атом казва нещо много интересно и важно за отношението на българските политически партии (леви и десни) към дребния бизнес: „Има обаче и идеологически стереотипи, които колкото и да са различни при различните партии водят да едни и същи резултати.” За мен по-важна е втората част от констатацията му, която считам за абсолютно вярна – че различните идеологически стереотипи на партиите са довели до еднакви резултати. А то всъщност е един резултат – смачкване на дребния бизнес и превръщането на дребните бизнесмени в маргинали. Ако тръгнем да изследваме какви са идеологическите стереотипи на партиите ще потънем в постулати на леви и десни идеологии и няма да вървя по този път. Важното е, че партиите и правителствата им, с дружни усилия и всяка както можа, за тези вече 26 години демокрация и „преход” съумяха да маргинализират дребния бизнес и частната инициатива на гражданите и да сведат средната класа до застрашително малкия процент от 5. Същевременно същите тези партии постигнаха забележително единодействие и по един друг въпрос, който въобще не е за подценяване: всяка от тях, чрез правителствата си, направи всичко по силите си да увеличи бюрократичния апарат от държавни служители и сега той е един от най-тежките и неефективни в Европа, ако не и най. Само да отворя скоба тук и да напомня че че при дясното правителство на Костов бе въведено със закон идиотското правило държавните служители да не заплащат осигуровките си, а това да прави техния работодател държавата, тоест бюджета, тоест хората от частния сектор, които произвеждат БВП. Такова нещо нямаше и при Тато, когато държавните служители си плащаха осигуровките като всички останали. Социализъм с човешко лице само за чиновниците. Но показателното е, че след като беше въведено това правило със закон, никое правителство след това не поиска и не дръзна да го отмени, напротив – числото на бюрокрацията расте неотменно, заедно с нейните „привилегии”. Значи партиите и тук постигнаха тихо и негласно изразено съгласие. И сега вземете тези два фактора в комбинация – слаб и смачкан малък бизнес (който, ако е жизнен, би позволил на много хора да не чакат с празно канче, протегнато към държавния бюджет) и оядено и мастито като обем бюрократично тяло от държавни чиновници, които чакат само и единствено от държавния бюджет (с понятно хоби и влечение да прибавят нещо и от рушвети) и ще видите, че това е смъртоносна комбинация за икономиката, а следователно и за просперитета на държавата и нацията. Конкретно към забележката на Атом за отношението на българската държава към малкия бизнес (който е гръбнак за средната класа): „Ясно е, че на държавата (хазната) и трябва повече оборот (харчене), защото той е източник на косвени данъци и постъпления. За случаите които визираме, допускам че догмата е просто удобно "оправдание" за политиците да накарат малкия бизнес да прави ненужни за него разходи (един вид да прави оборот), включително ненужни разходи за труд, с косвените данъци от който оборот и с осигуровките да се пълнят хазната и НОИ.” Ще приведа само един пример, който знам от първа ръка: мой близък (той е българин) като студент в Нова Зеландия основа частна еднолична фирма за Ай-ти услуги – инсталиране на програми и сервиз на компютри – и по местното законодателство, което важи за всички ново регистрирани малки фирми, беше освободен първите две години от каквито и да е данъци. Което му позволи да финансира следването си и да живее прилично като работи. Елементарно е. А, да не забравя – това се случи, докато там на власт беше министър-председател от социалдемократическата Лейбъристка партия.

Леле, леле - ще мълча тогава.

Ако тези жалки 5 процента от средната класа сега се свият още, а голямата маса бедни се увеличи, то ситуацията става... просто не намирам някаква подходяща дума. Дори да има много евтини и улеснени кредити, от тях ще могат да се възползват съвсем ограничен брой хора, които са съумели да оцелеят финансово, защото колкото и да са изгодни тези кредити, ще трябва да се връщат, пък и сигурно ще се искат обезпечения за тях. Значи тези промени, за които става дума, в положителна посока трябва да станат през следващите 4-5 години, преди спирането на субсидиите.

Да си кажа и аз мнението за книжните и електронни книги. Значи според мен нещата стоят горе-долу като с маслените картини и техните репродукции. Има си хора и за едното и за другото. Амазон продават и много книжни книги, та даже са се изхитрили да могат авторите да качат нещо в електронен вариант, готов за печат в ПДФ, и при поискване от клиент дори на 1 бройка, Амазон му я отпечатва и изпраща в книжен вариант. Книжната книга, направена по изкуството на полиграфията и оформлението, си е направо произведение на изкуството. Ако отворите разни аукционни къщи на Запад, ще видите на какви цени се продават редки антикварни книги. Това си е мания за колекционери.

Ще се радвам на всякакви съвети, аз черпих опит от всякъде включително от негърски от тубата, но всичко си побългарих. Да не се разпускам - ще произвеждам ток, че ме болят зъбите да плащам по 80-120 евро на всеки два месеца. Но-оо , да не правя ОТ! Честито! Да са ти живи и здрави внучетата! Ей това най ми харесва - че си направил от хобито си бизнес! Това си е направо щастието, хем приятно, хем полезно.

Е да, но като унищожиш планктона (дребния бизнес), китовете(големите фирми) нямат храна, и накрая унищожаваш и тях. Ето виж какво се получава в цифри: осигурените в частния сектор са 2,236,709 души, фактически това са хората работещи за БВП От тях средна класа са около 350 000 души (с доходи над 1500) И едва 1 процент – около 70 000 души са да ги наречем богати, от който 1 процент вероятно няколкостотин души държат 90 процента от активите на тези 70 000 души Тоест, в частния сектор около 1 800 000 души остават отново при бедните Значи частният сектор произвежда целия брутен продукт, но близо 80 процента от работещите в него са бедни; следователно заплатите там на наемниците са ниски, съответно квалификацията и качеството на продукта, което пък в крайна сметка води до липса на конкуретноспособност Затворен кръг, който отива като спирала надолу, защото образованите и млади естествено предпочитат да работят за по високо заплащане в чужбина, да основат малка фирма при описаните условия е кауза пердута, пенсионерите нарастват, а с това и дефицитът Ясно е че трябват кардинални промени, защото иначе цялата система в един момент ще каже „бум” и ще се стигне до фалит; това вероятно ще стане при спиране на европейските дотации

Изпускаш много важна част от цитата ми, а именно "със своя ум и талант", но това променя цялото значение - в случая цифрите на парите не означават нищо друго, освен оценка и измерител на ум и талант. Какво друго да цени обществото? Могат. Всички тези, които изреждаш, са продавани в милиони тиражи, защото са талантливи и гениални, и се измерват съвсем конкретно с пари. Това не бива да се откъсва от контекста на идеята на Ранд и да се абсолютизира до гротеска. Тя не пледира за върховна ценност пари, а за върховна ценност талант и ум, съчетани с морална безкомпромисност да се казва и следва истината на каквато и да е цена. Всяко нещо доведено до крайност в тълкуването в един момент преминава в абсурд. така можем да продължим много дълго да се надскачаме в аргументите си, но става безинтересно. Затова ще си публикувам тук финалните си думи по темата, защото едва ли ще мога да кажа още нещо кой знае какво повече или по-интересно. За прочелите „Атлас изправи рамене” отговорът на поставения в темата въпрос е очевиден: Джон Голт е главния герой в романа на Айн Ранд. Зад очевидния отговор обаче има и не толкова очевидни. За не харесващите дълги постове и текстове, повтарям онова, което вече написах веднъж тук: Джон Голт е човекът, който знае отговорът на три важни въпроса – кога, къде и как – от които най-важен е първият: кога да си отиде от един абсурден и неизлечимо болен от лъжа свят. По-обширното ми тълкувание е малко по-дълго. Не художественият образ на Джон Голт е уникален в романа. И не художествените качества на романа са уникални. И дори не идеологията на позитивизма и обективизма на Айн Ранд е толкова уникална. Уникалното при Ранд е нейната абсолютна безкомпромисност и морална чистота, с които защитава идеята за право на лична свобода, дори ако цената на това е собствения живот и интереси. Малцина са авторите в американската и световна литература, които имат такава гледна точка от такава морална позиция. Преди темата за Ранд се опитах в друга тема да отговоря на въпрос, привидно нямащ никаква връзка с Айн Ранд: „Какво е престъплението Расколников?”, според Достоевски. И чак след като открих задоволителен за себе си отговор, по-късно видях, че Ранд по други пътища е стигнала до същата идея:Човек има право на щастие и свобода, но никога не може да ги има, жертвайки други хора или сам принасяйки се в жертва на другите. И Достоевски, както и Ранд достигат до тази идея и тя е водеща в творчеството и на двамата. Вгледайте се внимателно в романите и героите от т.н. Петокнижие на Достоевски („Престъпление и наказание”, „Идиот”, „Бесове”, „Юноша” и „Братя Карамазови”) и ще видите, че във всички тях, Достоевски развива в художествена форма различни варианти на тази своя основополагаща идея. Бих разширил дори още повече обхвата: до същата идея, по съвсем друг и абсолютно негов и оригинален път, достига и Лев Николаевич Толстой в епоса си „Война и мир” чрез прозрението на героя си Пиер Безухов и образа на руския мужик Платон Каратаев. Един колега тук ме попита дали знам, че Ранд е етническа еврейка. Бих допълнил, че Достоевски по бащина линия е етнически поляк, чието родословие води корените си от полски шляхтически род от 15 век, а граф Лев Николаевич Толстой е потомствен руски дворянин, чието родословно дърво има корените си в неговия първи основател немецът Индрис, заселил се в Чернигов през 14 век. Етническият произход на тези трима автори няма определящо влияние, от значение е тяхното формиране като автори върху руската духовна почва. Според мен светогледът и ядрото в личността на Айн Ранд също са формирани върху руска духовна почва – тя идва като оформен интелектуално и духовно зрял човек в Америка от Русия, след като е получила образованието и възпитанието си в Русия. Русия след нейния златен 19 век е в състояние да предложи и предлага на света чрез свои блестящи интелектуалци нови и оригинални идеи, както на Запада, така и на Изтока; тези техни идеи са обединяващи, в състояние да свържат органично и хармонично кръгът на източното самодостатъчно съвършенство с правата линя на целеустремената западната рационалност. Сърцето, вярата и умът. И понеже точно ти, уважаеми Атом, твърдеше в друга тема, че Русия няма какво оригинално да даде на света като идея, ето казвам ти - това са трима оригинални автори с неруски етнически корени на произход, но оформени върху руска духовна почва, които са дали нещо много оригинално като идея на света. И светът ги чете, и открива ценни неща в техните работи, и надявам се, ще продължава да ги чете и цени.

Не, разбира се, има куп рационални правила. Не искам да конкретизирам с изолиран случай. Говоря за цялостната рамка и разбиране, дори манталитет. Собственикът на ЕТ (едноличен търговец) например, трябва да плаща осигуровки задължително върху двойна минимална заплата, дори да няма никакъв оборот, в същото време собственик на ООД може да плаща върху една, този на ЕТ-то по презумпция е дискриминиран като втора ръка; ако собственикът на ЕТ фалира, отнема му се цялото имущество до погасяване на дълг; собственик на ООД е ограничен до 5000 лева, които трябва да внесе като гаранция; така всеки тарикат собственик на ООД може да завлече държавата и клиентите си с милиони, да укрие личното си имущество, преписвайки го на доверени лица, и да „изгори” само с 5000 лева без никакви последствия повече, знам конкретно такива тарикати, те си живеят живота спокойно; малките фирми с оборот до 50 000 лв. не можеха да си връщат ДДС-то (20 процента), те са дискриминирани спрямо големите; при кандидатстване за заем в банка малката фирма, която няма ценно имущество, според разбиранията на банката, а такова е качествено жилище за такъв човек, няма шанс да получи кредит; ако го получи, или трябва да се плати рушвет на банковия инспектор, или го получава при такива условия, че няма начин да е на печалба; ако малкият търговец има несъбираеми дългове към търговски длъжници, той не може да се надява на никакво съдействие от държавата (не е така в страни като Англия, Австралия, Нова Зеландия), той просто е Господин Никой, който или трябва да се обърне към саморазправа с тези длъжници (рисково начинание) или да пие една студена вода. Лошото е че това е система, и търговците прекупвачи знаят че е така, знаят че са безнаказани срещу малките производители и се възползват от тази дупка в закона, оставена от държавата. Всички знаем, че безкрайно усложнените правила не са измислени от администрацията за доброто на клиентите, а за да могат чиновниците да притискат с тях дребните предприемачи. Примерът ти с фризьорката е типичен, ама колко разрешителни трябва да вземе тя за да отвори салонче, на колко инстанции трябва да плати рушвети, за да се добере до заветното право да печели с труда си? Даже си има регламентирани тарифи за рушвет – колко на кой да се плати и за какво. Въвеждането на касови апарати за улични търговци е чиновнически рекет върху тези хора и далавера с вносителите на касовите апарати, защото апаратите се продават на пъти по-големи цени от определени фирми, а после се плаща ежегодна такса за обслужване и към мобилните оператори. В същото време данъчните власти не въведоха касови апарати за продавачите на вестници в РЕП, защото вестникарите са политически фактор, та сега оттам се продават и книги, и какви ли не неща без касови бележки и безотчетно. Това е съзнателно оставена дупка в закона, но вестникарите не са дребен бизнес. Двоен стандарт по политически съображения (некои съображения, както казваше Тато). Мога да продължавам безкрай, но наистина да правиш малък семеен бизнес в България е почти невъзможно. Затова десетки и стотици хиляди хора, които с ентусиазъм започнаха това през 90-те просто бяха съсипани и принудени да се главят като нископлатени работници, за да оцеляват. Познавам портиери с по две висши образования. И такива хора не са малко. Най-лошото е, че те са отчаяни и вече в нищо не вярват. И в този смисъл държавата е абсолютен длъжник на подобни хора и на младите, които идват след тях. Защото ако още преди да започнеш самостоятелен бизнес ти стане ясно, че не можеш да печелиш при такива правила, защо да го започваш?

Тъй като нещата наистина са зле, поне да ги приемем откъм смешната им страна. Пак в духа на „Няма ц-и, но има пици”, описвам какво става например като дойде проверяващ чиновник в малък търговски обект; той като катаджиите винаги има 1001 причини да зададе основния и съдбоносен въпрос: „А защо тука няма...(примерно етикетче, надписче, пожарогасителче, касово апаратче... причините са винаги регламентирани с безкрайни правилници, и правилничета); след което следва многозначителна пауза и по същество: „Е сега акт ли ше пишем или...” Това е паролата. Следват съзаклятнически погледи, бързи движения на персонала, отваряне и затваряне на джобове и чанти с факирска ловкост, след което проверяващия си тръгва с приветлива усмивка, пълна чанта с продукти и бяло пликче с банкнотка в джоба. Никой не може да проследи бързината с която това пликче се озовава в джоба му, тя е непостижима за човешкото око. До следващата „проверка”, но тогава клиентът (проверяваният) вече не се противи, той е приготвил всичко, а чиновникът не задава излишни въпроси. Та тъй върви „малкия бизнес” в България. Ако щеш. Описаният случай конкретно ми е разказан от мой близък, продавач в малък едноличен магазин. А иначе сериозно - рестрикциите и бюрократичния натиск върху дребния бизнес е несравнимо по-силен и голям в сравнение с корпоративния, и това е огромен проблем. Казвам го и от личен опит, не само като описания случай, има още много неща, които правят дребния едноличен бизнес без протекции и връзки почти подвиг в България.

Разбирам те напълно. Да се концентрираме върху българската реалност. Ето едно добро стегнато определение-класификация от същата статия, която цитираш по-горе на хората у нас, които биха могли да се причислят към средната класа: Кой е и кой не е средна класа (Според екипа на Центъра за социални практики) http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2005/08/06/232405_v_bulgariia_ima_sredna_klasa_v_zachatuk/ Собствениците на магазини, ресторанти - класически пример. Мениджърът на частни фирми - попадат в широкото разбиране. Наемният работник в частна фирма - зависи дали е висококвалифициран, високоплатен професионалист и дали има голяма самостоятелност при вземането на решението. Хората на държавна служба - не са средна класа - не произвеждат стойност и им липсва независимост. Каквато и да е заплатата им, те са на служба при държавата и треперят за поста си при всяка политическа промяна. Собствениците на реституирани имоти - благосъстоянието, получено по наследство, не ги прави автоматично средна класа. Ако работят за умножаването му, вече се числят към категорията. Адвокатите, нотариусите, личните лекари и други самонаети - определено са. Земеделските стопани - спорно е. Ако се самоизхранват и въртят едни и същи средства - не са, ако умножават имуществото си - попадат в категорията. Гаражните търговци - аналогичен случай. Ако две години въртят едни и същи обороти, за да изхранват семейството си - не са, ако на третата отворят магазин - вече са. Научните работници - не са в страни като България, в които са на бюджетна издръжка. Когато са на самоиздръжка, биха могли да бъдат. Младите хора - тези, които все още учат и са на някакъв тип издръжка, би трябвало да бъдат изключени от категорията.Пенсионерите - излизат от определението. Ще започна с категоричното изключване на държавните служители от тази категория, то е направено без уговорки. Както ти сам по горе в постовете си беше писал, тези хора у нас са около 450 000, те са на държавна издръжка и служба, не знам дали не бъркам словореда. Държавата им плаща осигуровки, обезщетения, възнаграждения, режийни и т.н. Така или иначе, авторите ги изключват безапелационно от категорията „средна класа”. Тук могат да се правят разни уговорки, че голяма част от тези хора са високообразовани и квалифицирани, високоплатени също така, някой, и то не малко, са доста над границата от 1500 лв. Като кандидати за влизане в категорията средна класа, но авторите ги изключват. И тук е време за малко аритметика и статистика: По данни от 31 декември 2015 г. населението на страната е 7 153 784 души (6 924 716 според ЦРУ към юли 2014 г., но да допуснем че българската статистика брои по-добре от ЦРУ) - в младежка нетрудоспособна възраст (до 16 г.): 15 % - 1,165000 - осигурените в частния сектор са били 2,236,709 души - общо на заетите в бюджетния сектор и пенсионерите са били 2,725,839 души - през 2014г. изплатените пенсии от НОИ са били 8,116,484,327 лв. - през 2014г. приходите от социалноосигурителни вноски са били 4,521.3 милиона лв. Тоест, очевидно е едно и то много ясно – 2 млн. души в частния сектор, който е производителния сектор, произвеждат брутния продукт за останалите 5 милиона; иначе казано, всеки работещ от частния сектор носи върху гърба си по 2,5 души, които трябва да издържа; С пенсиите картинката е даже по-красноречива – тъй като няма частни партиди, в които да се знае кой яде и пие, и кой плаща, всичко е в „солидарния” общ кюп на НОИ, откъдето държавата гребе да плаща пенсиите, но събраното в този кюп не достига, та се налага всяка година да се „изваждат” от бюджета още по 4 милиарда лева, за да се осигурят пенсиите (отдавна откраднати) на пенсионерите. (Само за протокола към радетелите за силна българска армия – 4 милиарда лева е точно три пъти повече от военния бюджет сега, който е 1,4 милиарда лева.) Както се изразяваше един популярен актьор-комик в роля: "къде отиваш ти, на работа едва ли не?"

Най-непродуктивният и грешен подход е да политизираме. Важното е че стигнахме до общо споделено мнение – силната средна класа в България би могла да е двигател на икономически и културен растеж. Сега моето мнение по въпроса как може да бъде увеличена като тежест ролята на тази класа у нас: ако искаха политиците, можеха да работят в тази посока през изминалите години, но те не го направиха. Твърдя, че през 90-те и до към 2007-8 у нас имаше повече независимо икономически хора, които можеха да се причислят към средната класа. С течение на времето тези хора, предимно дребни предприемачи, бяха изтиквани от нелоялна конкуренция на олигархични фирми, и това се случваше под безучастния поглед на държавата на няколко поред правителства – леви, центристки и десни. Крайният и печален резултат е този процент сега – 4-5. И се оказва, че това не е добре даже и за олигарсите, даже и за политиците, дори и за държавата като цяло. Беше пирова победа над дребния бизнес и възможностите да се прави такъв, нещо като лов на вещици под мотото „сива икономика”. И сега законите са така, че да имаш ЕТ е много по-неизгодно от данъчна и всякаква административна гледна точка, отколкото да имаш корпорация, ООД или някаква по-крупна икономическа формация. „Частник” си остава мръсна дума, бизнесмен и частник са две различни неща. Докато това е така, силна средна класа не може да има. Освен това, през последните 15-20 години бюрокрацията получи прекомерна мощ и обем. Тя се превръща в туморно заболяване за държавата. Статутът на „държавен служител” е нещо като благородническа титла и индулгенция за привилегии: държавният служител не плаща осигуровки (плащаме му ги ние), държавният служител взема премии, 13-ти заплати, получава обезщетения за обезщетенията (говоря за 20-те заплати при пенсионирането като обезщетение за това че е бил обезщетяван) и т.н. и т.н. Да си държавен служител звучи гордо! Но никой политик не смее и с перо да помести държавните служители, те са недосегаеми. Проблемът е като гръцкия, но много по-тежък, защото гърците все още имат средна класа, имат и мощен едър капитал (корабособствениците) имат и млади хора, нямат дундуркани от политиците малцинства, които се поощряват да не работят, защото са електорат. И така, според мен решението на проблема със създаването на силна средна класа, колкото и парадоксално да изглежда, е в ръцете на тези, които го създадоха, тоест олигархичния капитал в България. Защото ако не го решат, и то в спешен порядък, клонът под краката им просто ще се счупи и те ще паднат от него и заедно с него лошо на земята. Мисля също така, че най-умните и прозорливите от тези хора вече би трябвало да са осъзнали това.

И за да не изглеждат толкова сериозно нещата, колкото всъщност в действителност са, пак в стила на Илф и Петров, ще дам отговорите, които левите и десните досега дават на този въпрос: Левите: Съветската власт мисли за всичко, дори когато не може да мисли. Десните: Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се.

Ник, страхотно твое попадение е, че съсредоточаваш вниманието си в тази тема върху средната класа. Също като теб мисля, че точно средната класа, в класическото й западно разбиране като такава, е онзи фактор, който дава истинска динамика и растеж в развитието на всяко модерно общество. И тук даже не говоря само за западните общества, а за модерните такива. В случая с България виждаме едно атрофирано от икономическа гледна точка общество, точно заради нищожната роля на средната класа в него – това е онази ниска и уродлива пирамида от 1 процент свръхбогати, 4-5 процента средна класа и 94 процента бедни. Това е феодална постройка. За да има динамика и растеж нагоре, трябва да има издигане в областта на средната класа – колкото повече хора от статичната и непродуктивна основа на бедността се преместят нагоре в зоната на средната класа, толкова по-силно става обществото, икономически, интелектуално и като демократични структури. Там е ключът. Но какъв е начинът?

Атом привет, задаваш ми добри въпроси, които ми дават възможност да дам по-разгърнат отговор. Ето ти казваш, цитирам: „От гледна точка на Разума усилията да правиш много повече пари отколкото някога ще похарчиш са оправдани: - ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел - парите дават власт. В случая си стария Атила - всъщност си алтруист - нямаш нужда от парите, но продължаваш да ги правиш заради благото на обществото - смяташ, че с работата си допринасяш за общия просперитет - т.е. добродетел, но твърде различна от добродетелите на Ранд.” Отговорът на Ранд е най-близо до първия „ако харесваш това което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата си, а парите са само следствие от нея, а не цел”, но твоето определение бих коригирал в нейната интерпретация по следния начин: „ако харесваш това, което правиш и изпитваш истинско удоволствие от работата, а парите са следствие и признание (от другите хора, от обществото) за това което правиш и в този смисъл стават цел – защото колкото повече пари можеш да направиш, толкова повече доказваш на себе си и на другите хора, че направеното от теб е ценно и значимо.” Ето тук е ключът към разбирането на философията на Ранд (и в частност на Голт и съмишлениците му) за парите и капитализма: способността на човек със своя ум и талант да прави пари трябва да бъде призната като неговото най-ценно качество, както за самия индивид, така и за обществото. Д’Анконя например, още от млад се подготвя да наследи бизнеса с медна руда на фамилията, като минава целия път от общ работник в мината до магнат управляващ цялата империя, за да разбере всичко за технологията в това производство, и целият процес му харесва, той обича работата си, в този смисъл обича да прави пари; правейки пари така, той прави пари и за своите мениджъри, инженери, техници и работници, те са платени добре и се гордеят с работата си, защото са най-добрата медодобивна компания в света – всички знаят, че щом Д’Анконя купи някъде в света медна мина, там ще се правят големи пари, ще има печалба за всички – от работника до акционерите; ето защо всички купуват с пълно доверие акциите на фирмата му, защото вярват в неговите способности точно в този бизнес, който той разбира и може да управлява. В такъв смисъл за него парите са признание от обществото за качествата му, самоутвърждаване и разумна цел. По същия начин мисли и Дагни Тагарт в своя бизнес – железниците; по същия начин възприема парите и Ханк Риардън – той също е тръгнал от общ работник, за да достигне нивото на гениален изобретател в своята сфера (риардъновия метал, заместващ стоманата) и крупен собственик на металургична компания. За Ранд капитализма е тази система, която дава възможност на подобни личности да правят пари (за себе си, но и за другите) със собствените си положителни качества (най-висшето от което е силния ум) и да получават обществено признание от другите за своите качества, без да се срамуват за това, или да изпитват угризения, че правят нещо нередно и неморално. Алтруизмът, който преследват личности като Джеймс Тагарт (който Д’Анконя искрено и от сърце презира) е фалшив – той е крупен капиталист, който е наследил железниците основани от дядо му, но не разбира нищичко от железници и съсипва изграденото от предците му; за сметка на пълната си некадърност, той непрекъснато пропагандира алтруизъм, носи го пред себе си като смокинов лист, говори на всички че не парите са най-важното нещо, а помагането и раздаването на пари на другите с идеална цел; и докато говори подобни неща, с помощта на политическите си приятели във Вашингтон, крачка по-крачка обсебва и присвоява бизнеса на всичките си по-способни конкуренти в бранша; проблемът му е, че след като ги ликвидира като конкуренти, той и приятелите му не могат да управляват заграбеното чуждо, съсипват го, служителите и работниците масово напускат фирмите, всичко се срутва. Целият процес на проповядването на такъв „алтруизъм” (в името на общото благо) при хора като Джеймс е съпроводен с ожесточена алчност към парите и властта – той е един модерен вариант на Тартюф, говорещ едно, но вършещ точно противоположното. Него и политическите му приятели Ранд нарича атиловци, а учените, които „научно” обосновават техния грабеж и насилие като справедливи и морални, Ранд нарича шамани, те са обслужващ персонал за атиловците, техен слугинаж. В крайна сметка Джеймс и компания, правещи парите заради власт, и превръщащи властта обратно в пари погубват всичко ценно и стойностно, създадено от хора като Д’Анконя и Дагни. Последните им отговарят по единствения смислен и морален от тяхна и на Ранд гледна точка начин – оставят ги да се провалят сами, защото не искат да отговарят на насилието (Атила) с насилие. След което се захващат да строят своя свят.

Ник, поздравление за точния и компетентен пост!! Бих искал да коментирам няколко неща от него: "..(по-малко от 4-5 процента от българите се причисляват към средна класа, ако приемем че 1500-1700 лева са доходите на най-долната част от средната класа).” Ако данните ти са статистически верни, излиза че българското общество е една икономическа пирамида, която изглежда приблизително така: 94 процента под средната класа – доходи под 1500 лв. 4-5 процента средна класа – доходи над 1500 до ? 1-2 процента – олигарси (може би и някои по-едри предприемачи или скъпоплатени служители) – над средната класа Тук не се уточнява колко от масата 94 процента са под чертата на бедността и колко е тя, но предполагам процентът не е малък. Така погледнато, тази пирамида е безкрайно статична и трудно в нея въобще могат да се правят някакви промени или реформи. Ти сам казваш: „Синтезирано казано и обобщено: икономическата ни система и рамка е по-сходна с "командно-административната", отколкото с либертарианската (само че "командирите" днес са олигарсите, вместо номеклатурата, както беше по времето на Тошо) Естествено, че този 1 или по-малко от 1 процент олигарси на върха нямат абсолютно никакъв интерес от реформи и промяна на статуквото; средната класа, и да желае реформи, при тази си численост, просто няма сила да ги осъществи; тези под средната класа пък са толкова зависими от върха на пирамидата, и държаво-политическия апарат, който защитава статуквото, че реално само могат да търпят и да се надяват, като за тях се разиграва демократичната сценка с изборите и рокади на политици, зависими от „новата номенклатура”. При това олигарсите, за разлика от старата номенклатура, сега се крият зад гърба на политиците и държавните служители, така че публиката реално нищо не знае за тях. Тук даже постигате консенсус с Капитана, който твърди: „посочените от Вас случаи потвърждават за фактическата надзаконовост на българското чиновническо съсловие.Ние в тези неща нямаме спор.Разликата е във базата от която изхождаме и аз си признавам съм политикономист.” Ти посочваш евентуалния изход: „Фактори за растежа могат да са бъдат и са: (1) постигането и поддържане на върховенство за закона; (2) подобряване на образованието; (3) допълнителна либерализация на икономиката. Тенденциите през последните години показват регрес в първите две - Защо? Просто е (за интелигентните хора): Никой не е готов да направи "трудните" реформи (в образователната и в съдебната система) - нито обществото като цяло, нито политиците, нито работещите в самите системи са склонни да направят "трудните" реформи.” Но сам си доста скептичен, и с основание, като заключаваш, че никой не е готов да направи трудните реформи, което е факт вече години наред. Няма начин тези, които са доволни от статуквото (а те контролират партийния и държавен апарат) сами да поискат да го променят. На практика цялата икономическа структура на българското общество изглежда циментирана в тази устойчива пирамидална форма. Капитанът, доколкото разбирам, апелира за повече намеса на държавата в икономиката; ти – напротив, за по-малко. Предполагам че и той като теб не оспорва върховенството на закона и образованието. Но в крайна сметка – с повече или по-малко държавна намеса – това не е ли само теоретизиране в посоки „ляво” и „дясно” пред един нерешим в тези две измерения чисто прагматичен проблем – 1 процент много богати, 4-5 процента средна класа, 94-95 процента бедни и под чертата на бедността? На теория и в двата пътя – с повече или по-малко държава – би могло да се открие рационалност, но на практика имаше и леви, и центристки, и десни правителства, а сега фиксираният резултат в процентите на икономически независимите хора ми изглежда отчайващо зле. И дори да постигнем върховенство на закона, и по-добро образование, как тези два фактора биха променили така очертаната пирамидална структура? Според мен, те само ще я циментират още по-здраво - с повече или по-малко държава, без особено значение.

По-горе цитирах какво е сегашното съотношение на заплати-текущи разходи-капиталови разходи в армията ни: 76-18-6. Срещу 80:20 в европейските армии, в това число гръцката, където 80 е обобщеното заплати и текущи, а 20 са капиталови. Няма начин да не е хилава армията при такава структура. При това гледах в гръцката армия - наборниците са около 50 000 (за по 9 месеца), кадровите са останалите 70 000, тоест професионалистите са реално повече от наборниците. "Приятелю, каквото и да пишем огромното перо от разходите на държавата ни са не военни а социални. Това са пари хвърлени без всякаква възвращаемост. Трябва да има но нашите са прекомерни за възможностите на държавата ни- това ни води именно към гръцкия сценарий. За съжаление от този порочен български кръг няма излизане." Определено съм на същото мнение. Мисля че имаше една английска поговорка "Има ли желание, има и начин." Та и за излизането от този порочен български кръг важи - според мен има начин, няма желание.