Б. Киров

Капитане, разминаването с данните е напълно нормално - зависи от източници, зависи от методи на статистика - така например, виждам че има лимитирани тавани, но има и реални бройки; освен това има огромни количества на склад, които не са включени в бройката на въоръженията, но тях ги има, тоест нещата с цифрите са твърде разтегливи, според мен важното е да не се изкриви общата картина при боравене с тях и относителната количествена достоверност, детейлите са работа за професионалисти. В раздела за танкове съм включил английския текст, в който се вижда че редовните екипажи на машините са професионалисти. Не говоря за изцяло професионална армия, нито пък, доколкото разбирам, гръцката доктрина е такава. Професионализиране и професионална армия са различни неща, ако обаче голяма част от наборната армия е от професионалисти - нещо което е напълно възможно - нещата вървят към професионализъм. В едно зенитно-ракетно поделение, например, повече от 50 процента от личния състав е от офицери и подофицери, останалите са наборни войници, така че то на практика е професионално. Никъде не видях в гръцките планове отказ от наборна армия. А за цената на професионалистите в армията (но висококвалифициран) ясно говори факта, че според данните които цитирам 80 процента от военния бюджет (над 6 млрд долара) отива за заплати и административни разходи - Вие сметнете това какво означава на калпак. Знам от мой познат, че пенсията на военен пилот в Гърция е 6000 евро месечно. Добрите професионалисти навсякъде са скъпи.

Капитане, значи ставаме двама о.з. офицери; аз избирам подхода да се съсредоточа върху капацитета на гръцката армия, за мен тя става най-интересна най-вече като добре изградена със автономни възможности национална армия, което установявам в хода на вглеждането в цифрите, и да си призная, доста съм изненадан. Ще продължа да систематизирам тези цифри и за флота и военновъздушните им сили, след което ще се види цялостната картина, после ще свържа анализа си с военния бюджет и БВП на Гърция, както и с много интересната им доктрина 2020 за по-нататъшно професионализиране на армията и подготовка на автономни действащи малки боеспособни съединения. Наистина има какво да се научи от съседите. При турците нещата стоят извън обхвата на интереса ми, защото те според мен не са регионална сила, а нещо повече, така че не бих се вглеждал внимателно в тяхната армейска структура, засега. Най-интересното в гръцк8ите въоръжени сили за мен е, че те успоредно със задълженията си като член на НАТО, очевидно решават и въпроса за националната си сигурност, тоест правят двете неща едновременно, и то впечатляващо добре.

Правя изрична уговорка, че данните са взети от публичен източник в интернет, уикипедия, линк https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_equipment_of_the_Hellenic_Army Това, което поднасям е систематизирана информация за въоръжението в гръцката армия – количество и качество – без въоръжението на Военновъздушните сили и Флота. Целта ми е да систематизирам и обобщя цялостната картина, имайки предвид количеството и качеството, както и съотношенията. Добре направен анализ би могъл да ни каже много за военната доктрина на гръцката армия. В друг пост ще направя подобен систематичен подбор на единиците в гръцката авиация и флот. Разликите с цифрите, приведени в таблицата на Капитана, биха могли от една страна да са от източниците, от друга в разминаването между реална и максимално разрешена бройка по договора CFE treaty limit Гръцката армия е въоръжена предимно с произведено в Германия, Франция, САЩ и Великобритания оръжие. (има и закупено оръжие от бившия Варшавски договор, след разпадането на тази организация, то е съветско производство). Изключение е бронетранспортьора Леонидас, което се произвежда в Гърция. След кризата, военния бюджет е орязан, така че около 80 процента от него сега отива за заплати и административни нужди. Това е довело до затварянето на около 500 военни бази в страната, съкращаване на армията и трансформирането й в по-малка, но по-професионална. Гърция има план за военна реформа 2005-2020, който предвижда да се формират само две категории бойни части – редовни и от резервисти (мобилизирани). Оръжието се намира единствено в редовните части, данните са само за тях. Стрелково оръжие HK G3 : Heckler & Koch, Маузер, модел 1959 – автоматична пушка, 20 патрона, 7,62 калибър, точна стрелба до 400 м, може да изстрелва гранати с доп. приспособление,прави се от гръцката EAS по лиценз Противотанкови ПТУР Установки за Противотанкова управляема ракета (Anti-tank Guided Missile Launchers) 196 9M133 Kornet E (Русия); 366 BGM-71 TOW II all incorporated into M-901 ITV's САЩ; 290 MILAN (Франция, Германия); 262 9M111 Fagot – СССР - общо 1115 Противотанкови безоткатни оръдия (Anti-tank Recoilless Rifles) 1,988 Carl Gustaf M2 Recoilless Rifle - Швеция; 1,291 M40 recoilless rifle United States; 135 LRAC 89 mm STRIM – France – общо 3414 Базуки (РПГ) – (Anti-tank Rocket launchers) 18,706 RPG-18 Soviet Union; 10,841 M72A2 LAW United States – общо 29546 Общо противотанкови средства – 34 075 Минохвъргачки Тежки минохвъргачки (над 100 мм) Heavy Mortars 120 E56-E 120 mm Mortar Greece; 624 M30 United States – общо 744 Средни и леки минохвъргачки 690 E44-E 81 mm Mortar Greece; 125 Hirtenberger M6C-210 Austria/ Greece; 1,616 M1 United States Общо минохвъргачки – 2415 Основни Танкове (CFE treaty limit: 1,735) 170 Leopard 2A6 HEL Germany/ Greece 120 mm gun. Delivered between 2006 and 2009. Built in Greece by ELBO under license of Krauss-Maffei Wegmann (KMW). 183 Leopard 2A4 Germany 120 mm gun 501 Leopard 1A5/GR Germany 105 mm gun 390 M48A5 MOLF (Modular Laser Fire Control System) United States 105 mm gun 101 M60A3 TTS United States 105 mm gun. Many in reserve or in storage. As of 2004, Greek Army tank drivers are mostly professionals, but conscripts are still trained as tank drivers,as well as in all other tank crew stations. Общо танкове: 1344 Бронирани бойни машини (Armored Combat Vehicles) CFE treaty limit: 2,498 Бронетранспортьори за пехотата Armored Infantry Fighting Vehicles (AIFVs) 40 BMP-1P Ost Soviet Union Bought from Germany, converted to ZU-23 carriers 491 Leonidas II Greece \ Austria Made by the Greek vehicle manufacturer ELBO including 90 upgraded Leonidas 1 1,985 M 113A1/A2 United States Armored Personnel Carrier 3 M125A1 AMC United States Armored mortar carrier, based on M113.Equipped with the M29 (81 mm) mortar. Общо 2500 Бронирани самоходни миномети Armored Mortar Carriers - 100 mm and above (CFE treaty caliber limit) 257 M106A1/A2 AMC United States Armored mortar carrier, based on M113.Most vehicles are equipped with the M30 (107 mm) mortar but 120 will be equipped with the E-56 (120 mm) mortar. Бронирани противотанкови машини Armored ATGM Carriers 362 M901/M901A1 ITV United States Armored BGM-71 TOW carrier, based on M113 12 M113 TOW United States M113 vehicle mounting a BGM-71 TOW launcher. Бронирани командни машини Armored Command Vehicles 249 M577A2 United States Armored command vehicle, based on M113 Бронирани колесни машини Armored Wheeled Vehicles 242 VBL France Various Versions 695 HMMWV United States/ Greece Various Versions - Some ex-US Army surplus. Others are new M1114GR made by ELBO under license. Общо бронирани бойни машини 4317 Други бронирани машини Other Armored Vehicles Медицински Medical Evacuation Vehicles 54 M 113A1 MEDEVAC 70+ Humvee Ambulance ? Mercedes-Benz G-Class Ambulance Общо около 200 Инженерни за подвижни мостове Armored Vehicle-launched Bridges 8 Leopard-1 Leguan Armored Vehicle-launched Bridge based on Leopard-1 chassis. 10 Leopard-1 Biber Armored Vehicle-launched Bridge based on Leopard-1 chassis. 12 M60A1 AVLB Armored Vehicle-launched Bridge based on M60A1 chassis. 22 M48A5 AVLB Armored Vehicle-launched Bridge based on M48A5 chassis. Общо 52 Бронирани машини за спасителни мисии Armored Recovery Vehicles 12 Leopard II BUFALO HEL Armored Recovery Vehicle based on Leopard-2 chassis. 43 Leopard-1 ARV Armored Recovery Vehicle based on Leopard-1 chassis. 95 M88A1 Armored Recovery Vehicle of the Patton tanks family. 81 M578 Armored Recovery Vehicle The M578 utilized the same chassis as M107 self-propelled gun and M110 self-propelled howitzer. Armored Demining Vehicles 50 Leopard-1V MP Armored Demining Vehicle based on Leopard-1 chassis. Gun was removed (in order to comply with CFE treaty limits on number of MBTs) and a Full Width Mine Plough (FWMP) from Pearson Engineering was added. Общо 286 Обща бройка бронирани машини (бойни и други) - 4853 Армейски небронирани машини Unarmored Wheeled Vehicle 8,300 Mercedes-Benz G-Class Germany/ Greece Made under License by ELBO -Various Versions 148 KrAZ-255B Ukraine Using as a transport vehicle and also can carry a PMP folding bridge 160 Oshkosh United States 8x8 Truck 150 M35 2½ ton cargo truck United States A2 120 MAN Germany 6x6, 8x8 Truck 850 Steyr Austria/ Greece Trucks made under License by ELBO (Type: Steyr 12M18) 110 Unimog Germany Various Versions ? Tatra Czech Republic Общо небронирани машини над 10 000 Общата бройка бронирани и небронирани машини е около 15 000 Артилерия Artillery CFE treaty limit: 1,920 (calibers > 100 mm) Реактивна артилерия Rocket Artillery 36 M270 MLRS United States 12x227 mm 152x MGM-140A ATACMS Block 1 are also available. 116 RM70 Czechoslovakia 40x122 mm Общо 152 Самоходна артилерия Self-propelled Artillery 104 M110A2 United States 203 mm L40 to be phased out upon completion of the other programs 24+1 PzH 2000 Germany 155 mm L52. 12 M109A5 United States 155 mm L39 223 M109A3GEA2 United States 155 mm L39. 223 M109GEA2 with all the modernized systems including the AURORA system. Note that the AURORA PROGRAM includes many improvements over the M109A3/M109A5/A6 Paladin. It can also be linked to all the other artillery systems including the PzH-2000GR or act autonomously. 50 M109A3GEA1 United States 155 mm L39 82 M109A2 United States 155 mm L39 51 M109A1B United States 155 mm L39 Общо 542 Гаубици Towed Artillery 445 in storage M101 United States 105 mm L22 18 Mod-56 pack howitzer Italy 105 mm L14 Общо 463 Контрабатарейни радари (засичащи противникова артилерийска стрелба) Counter-battery Radar / Observation 3 ARTHUR (military) Norway/ Sweden Radar-system 10 AN/TPQ-36 United States Radar-system 8 AN/TPQ-37 United States Radar-system 10 Stendor Radar-system ? Decca D-110 Radar-system 40 BOR A-550 Radar-system 20 MARGOT XXL Camera-Observation-system Общо над 100 Общо артилерийски системи бр. над 1500 Противовъздушна отбрана Air Defense Systems Зенитно-ракетни комплекси Air Defense - Missile Systems 42 MIM-23B Improved HAWK - Phase III PIP 7 batteries x 6 missile launchers each Medium range 21 TOR-M1 39 SA-8 Gecko 54 ASRAD-HELLAS With 426 FIM-92 Stinger Block 1 missiles. VSHORADS 476 FIM-92B/C Stinger-POST & Stinger Block 1 MANPADS Общо 632 Зенитна артилерия Air Defense - Gun Systems 506 ZU-23-2 2x 23x152 mm (B) 285 Mk20 RH-202 2x 20x139 mm Общо 791 Зенитни радари Air Defense - Radar 3 Casta 2E1 Surveillance radar 5 P-19 radar Surveillance radar Общо 8 Общо 1430 Авиация (армейска) Aircraft Хеликоптери Boeing AH-64 Apache United States attack helicopter AH-64A+ AH-64DHA 19; 10 Boeing CH-47 Chinook United States transport helicopter CH-47DG/SD 15+10 Ten (10) ex-US Army CH-47D on order to be delivered in 2016;[8] option for five (5) more to a total of fifteen (15) Chinooks. NHI NH90 Europe transport helicopter NH-90 TTH 11+9 Nine (9) remain on order; pending deliveries to be completed by the end of 2016 with the four (4) of them to be in SPEOPS configuration[9] for Special Forces usage. Bell 205 United States Italy utility helicopter UH-1H Iroquois AB 205 26; 62 Ex US Army AB205 built by Agusta Bell 206 Italy utility helicopter AB 206B-3 14 Built by Agusta Bell 212 Italy VIP AB 212 VIP 1 Built by Agusta Schweizer 300 United States training helicopter 300C 17 Общо хеликоптери 204 разузнавателни Cessna 185 United States utility U-17A 14 To be decommissioned C-12 Huron United States VIP/photo recon aircraft C-12R 3 SAGEM Sperwer France reconnaissance UAV 16 Light drones Общо 33 Общото заключение, което подлежи на по-обстоен анализ, е че гръцката армия е с подчертано дефанзивна структура, с добре подсигурена възможност за контраатакуващи действия, високо механизирана и мобилна, в нея преобладава сравнително модерно въоръжение.

Гледам най-вече цифрата на военните разходи - над 18 млрд. долара, не знам сега какъв е процента от БВП. Но количеството на парите предполага качество на техника и боен състав, просто двете са свързани. Интересува ме чисто военния аспект на нещата, така например ми прави впечатление силна изтребителна авиация на гърците, където имат почти паритет с турската авиация, в танкове съотношението им е 1:2, което е много добре за отбранителна доктрина (1:3 даже стига), всяка от тези цифри подлежи на самостоятелен анализ - качествен и количествен, и не може да не бъде свързан с военна доктрина. Гърция и Турция стоят напълно равнопоставени, ако се приеме, че Гърция е страната, която може успешно да отрази пълномащабна турска атака (теоретично) - тя е в състояние да направи това. Всички останали са полуинвалиди.

Капитане, поздрави за труда. Кажете сега в каква насока тръгва темата, какво анализираме, какво целим с коментарите. Ако не възразявате, тези дни, когато имам повече време, ще сканирам таблицата Ви в по-пригледен вид и ще я кача като графика, така че да могат с един поглед ясно да се виждат всички цифри, ако дотогава не внесете корекции в цифрите. С един поглед се вижда очевадно превъзходство на съседите (като изключим братята македонци), но това е само като гледам бегло (което може и да е повърхностно), въпроса е в съотношението и потенциала, което си иска вече задълбочен анализ. Има голямо значение и видовете техника (като модерност и качество), не само бройка, и добрата тренираност на хората от екипажите, и т.н. сега като погледнах по-внимателно, то излиза че Турция сама може спокойно да воюва срещу всички останали взети заедно, та даже и да си отвори още един фронт, ако се наложи. Така излиза от цифрите.

„Нахрани, пък тогава искай добродетели” – това ще напишат на знамето, с което ще тръгнат срещу Теб и под него ще сринат Храма Твой. Защото на кого се полага да владее хората, ако не на тези, що владеят съвестта им и държат в ръце хляба им?” – Евангелие на Матей, глава 8, 32 Чисто физическото престъпление на Расколников е брутално и натуралистично описано: той убива не само алчната и зла лихварка, изсмукваща парите на хората като „въшка”, хранеща се с кръвта им – Расколников убива и нейната по-млада сестра, Лизавета, една кротка и богоугодна млада жена, станала неволен свидетел. Съсича с брадва лицето й, докато я гледа право в очите, след което веднага осъзнава, че не го е направил за парите – убил е заради самото убийство.Но романът не е за физическото убийство, а за едно друго, много по-голямо престъпление на Расколников – за убийството на неговата собствена душа. И той е стигнал сам дотам, защото е решил, че има право да съди другите хора и да ги наказва. Достоевски започва разказа си от подготовката на престъплението в ума на Расколников: „Всичко е в ръцете на човека и всичко му се изплъзва изпод носа единствено само от страх» - мисли Расколников със „злобно презрение», от месец мечтаещ и бленуващ, но сам не вярващ в «начинанието си». И сякаш някой друг, не неговият глас, му казва: „И тогава, значи, така ще свети слънцето!…“ Той знае още преди да убие, че ще го стори, движи го някаква по-силна от волята му сила, животът е разделен на две: сега и «тогава», по средата няма нищо – знае само че трябва да мине през своя Рубикон, да провери идеята си. И още от първата глава, от първата й част се сблъскваме с онзи особен начин на Достоевски да развива художествената си идея в многогласие от различни „полифонични” диалози, не само между героите, а дори в съзнанието на един от тях. Авторът мести фигурите на героите си зад кадър, режисира ги и дори приближава „микрофон” на репортер ту пред един, ту пред друг, без да се намесва със свой глас. Неговата роля тук е единствено на строител на сюжета и фабулата – това може да се нарече „линия едно” в повествованието. Тази линия е опростена, изчистена и кристално ясна – целият роман е разделен на шест глави, всяка от главите на по 6-7 части, действието е идеално структурирано и симетрично подредено – в първите две глави са представени на сцената всички основни действащи лица, случва се самото убийство (завръзката в сюжета), кулминацията на страданията на трагичния герой, Расколников, достига в края на третата глава, която е идеалната половина на романа. В този първи сюжетно-фабулен пласт на романа Достоевски изгражда класически образец на криминална драма с елементи на булевардно-сантиментален роман. И в този повърхностен пласт няма нищо забележително, макар че е сръчно написан и би могъл напълно да задоволи непретенциозния вкус на читателите на жълтата преса. Тук трябва да се отбележи, че Достоевски пише романа „на парче”, публикувайки го на части в периодично издание, и определено го пише за пари (има заробващ договор с издателя си за време и тежки финансови задължения), така че за него критерия да се хареса на масовия вкус и „да се продаде” винаги стои пред очите му. Успоредно с това, Достоевски сътворява още един, втори пласт, на романа – този на диалозите между героите – и точно в този „втори роман” е цялата магия. Като автор, той има изумителната дарба и способност да се превъплъщава в умовете и сърцата на героите си, буквално да влиза в главите им – той говори и чувства като тях, нещо повече, той е всеки от тях, без при това да е себе си. За онези които имат сетива, тук Достоевски конструира нещо като лабиринт от вълшебни огледала (речта на героите), отразяващи ставащото в сюжетната линия едно о друго; сблъскват се различните гледни точки на героите върху изчистената линия на сюжета, авторът само слуша внимателно и записва точно. А той умее да слуша, как само умее. Още в самото начало на романа, във втората част от Първа глава, Достоевски, макар и косвено, чрез разговора на Расколников с „пропадналия човек” Мармеладов, ни среща със Соня. Тя е това, което е светлината, съпоставена с мрака: абсолютен антипод на тъмната страна в човешката природа, въплъщение на пълното всеопрощение и доброта. Соня е изкупителната жертва на човешката жестокост, такъв какъвто е и княз Мишкин от следващия голям роман на Достоевски, агнец божи, изкупител на всички грехове. Доведена от околните до най-ниското за фалшивия обществен морал стъпало, това да продава плътта си, за да изхранва другите, тя е Блудницата, която среща друга пропаднала душа, стигнала дъното по съвсем други подбуди – Убиеца (Расколников); те двамата са достойни един за друг. Всъщност това е истинската завръзка на романа – оттук натам духовното развитие на Расколников ще следва Пътят на Исус – от черното съмнение в Гетсиманската градина до Всеопрощението върху кръста на страданието. Катализатор за това духовно развитие за Расколников ще бъде образа на Соня, тя ще го води към светлината на щастието да живееш със смирение и чиста вяра в бог. Без да бъдеш жертва и без да искаш жертви. Попаднал случайно в кръчмата, където бащата на Соня, Мармеладов, безсрамно разкрива пред него собствения си жалък живот, Расколников още повече се убеждава в правотата на решението си да убие. Той презира всички тези жалки и хленчещи хора около себе си, чието единствено занимание в живота се свежда до това да се мамят един друг, за да живеят за чужда сметка, при това непрекъснато оплаквайки се от страданията си. Такъв е изпадналия пияница Мармеладов, такава е жена му Катерина, мащехата на Соня. Мармеладов и Катерина са нещо като карикатурна версия на злодеите Бони и Клайд – те не могат един без друг – а двамата заедно паразитират върху греха на Соня, от чиито пари живеят. При това и двамата се срамуват от „положението” й, та затова, за да не ги посрамва в еснафското им благоприличие, на нея й се налага да живее в отделна квартира. Баща й, естествено пропива всички дадени му от Соня пари за издръжка на семейството, след което публично се изповядва и разкайва пред всеки срещнат случайно в кръчмата непознат. Неговата роля на шут не е случайна в художествения арсенал на Достоевски. Той обича и често използва този похват – да сблъска трагичното и ужасното със смешното и пародията. Не случайно действието при него винаги се развива на улицата, на площада, сред тълпата. Тълпата изпълнява ролята на древногръцкия Хор в античния театър – тя осъжда, осмива, коментира героите върху сцената. Бахтин нарича този метод „карнавален роман” – роман на плътта, в която ролята на шутовете и смешниците е не по-малко важна от ролята на карнавалния цар. В случая Расколников, трагичния и мрачен герой, който е влязъл инцидентно в кръчмата преди да убие, се среща случайно със шута Мармеладов. Целият разговор между двамата се провежда върху сцената на руския трактир (кръчма), където всеки персонаж говори свободно с другите, всеки казва своята истина, разкривайки се пред другите изцяло. В думите на пияния негодник, изпил последните копейки на дъщеря си, звучат библейски слова, примесени с комични нотки: „Где е дъщерята, дето земния свой баща, долния пияница, съжали, без да се ужаси от скотството му?“ И ще каже: „Дойди! Аз вече ти простих веднъж… Простих ти веднъж… Прощават ти се и сега многото грехове, защото много си обикнала…“ И ще прости на моята Соня ще й прости, аз зная, че ще й прости… Почувствах това в сърцето си одеве, когато бях при нея!… И всички ни ще отсъди, и всички ни ще прости, и добрите, и злите, и премъдрите, и смирените… И когато вече свърши с всички, ще рече и нам: „Излезте — ще каже, — и вие! Излезте, пиянички, излезте, слабички, излезте срамотници!“ И ще излезем всички, без притеснение, и ще застанем пред него. И ще каже: „Свине сте! Със скотски образ и подобие; но приидите и вие!“ И ще рекат премъдрите, ще рекат разумните: „Господи, поради що сих приемлеши?“ И ще каже: „Затова ги приемам, премъдри, затова ги приемам, разумни, защото нито един от тях не се е смятал достоен за това…“ И ще простре към нас ръцете си, и ние ще паднем ничком… и ще заплачем… и всичко ще разберем! Тогава всичко ще разберем!… И всички ще разберат… и Катерина Ивановна… и тя ще разбере… Господи, да приидет царствие твое!» След тази възвишено-патетична в библейски тон изповед, Мармеладов (имената при Достоевски не са случайно подбрани) изведнъж преминава в по-битов план, като обяснява на всеослушание пред публиката колко обича жена му да го бие: «но дори ми е наслада… Защото просто сам не мога без него. Така ми е по-добре. Нека ме набие, да й олекне на душата… така е по-добре…». Това са техните малки игри – той изпива всичко и не работи, тя го бие, след което му прощава, но също не работи, защото, както казва Расколников «те си имат Соня», която продава тялото си, за да ги издържа, заедно с доведеното и братче и сестриче. Цялата тази трагико-комична история с изповедта на пияницата се развива на фона на диво веселие, гавра и смях, от страна на околните посетители в кръчмата (ролята на древногръцкия хор) и е примесена с библейски цитати, ръсещи се в речта на Мармеладов. Един истински Содом и Гомор, даващ още по-голямо основание на Расколников да вземе окончателното си решение: той е длъжен да убие, да убие, за да докаже на тези хора, че те са пълни боклуци, кал и тор в краката му, и само неговата воля и сила могат да ги накарат да му служат за много по-възвишени цели. Защото, според неговата теория и вече лично кредо, хората се делят само на два типа – такива като Наполеон и Мохамед, на които е позволено да убиват и да вършат всякакви чудовищни престъпления в името на велика цел; и другите, които безропотно ги следват и са жертви, защото са слаби. Тези жалки хорица, мисли си Расколников, стоят по-долу и от свинете, защото свинете поне не се преструват и не лъжат, когато вземат своето от калта, а тези се правят че имат някакъв морал, докато вършат свинските си дела. И все пак, преди да се запъти към своята Голгота, към убийството, в главата на Расколников проблясва странна мисъл: „Що за глупост само направих — помисли си той, — те си имат Соня, а аз самият се нуждая.“ И веднага гласът на черната сила, обзела душата му, го заглушава: «Ами ако греша — изведнъж възкликна неволно, — ако наистина не е подлец човекът изобщо целият, тоест целият род човешки, тогава, значи, всичко друго са предразсъдъци, само празен страх и няма никакви прегради, а точно така трябва да бъде!… За него това означава едно – силният взема от слабия, и убива. Расколников е готов за своето голямо «дело» - да прекрачи прага между «силните» и «слабите», да докаже, че е един от първите. Ще продължа в следващ пост.

Благодаря, наистина е много добър Забравих още един страхотен български филм: "Лачените обувки на незнайния воин" на Рангел Вълчанов.

"Опасен чар", "Двойникът", "Господин за един ден", "Вилна зона", "Улицата", "Момчето си отива", "Време разделно", "Вчера", "Дами канят" - но защо ли са все относително стари, някой може ли да ми каже добър български филм от последните 10-на години?

Kall, привет! Прав си, всеки има право на лично мнение. Само да припомня, че сред президентите-републиканци са Ейбрахъм Линкълн, Теодор Рузвелт, Айзенхауер и Рейгън, които не бих определил като откачалки. Специално за Тръмп, той никога не е бил партиен кадър, той идва отвън, от света на предприемачите, в света на политиката. Чел съм автобиографичната му книга, гледал съм повечето епизоди от поредицата му "Стажантът" и моето мнение е, че той наистина си е заслужил всеки спечелен от него цент, а центовете са му много по всички стандарти - над 10 млрд. долара, и то забележи - след жестоката криза със срива на пазара на недвижима собственост, която е неговата сфера на бизнес. Въобще не искам да политизирам, просто лично на мен ми е симпатичен като човек, скоро гледах репортаж със семейството му по - той има 6 деца, които наистина го обожават, и това не беше престорено. За даряването, вярвай ми, винаги когато съм правил това съм го правил анонимно, щях и сега да го направя така, единственият ми мотив бе да повлека верижна реакция, защото видях молбата в сайта чак днес.

Моята теза е малко по-различна - след два "весели и безгрижни" мандата на Обама, при които дългът на САЩ нарасна от 12 трилиона долара на 18 трилиона долара (количествени улеснения и надуване на балона), Америка се нуждае от добър мениджър, който ще се върне към най-ценното американско качество - да се правят пари, а не да се губят пари - много е просто и елементарно. Една от целите на Тръмп като президент (бъдещ) е точно това - да свали този дълг с 50 процента, той го казва. Всичко останало не коментирам.

темата не е моя, аз отговарям в нея на твърдението, че Тръмп използва теории за конспирации, като констатирам само, че той от вчера е номинираният от Републиканската партия, имаше изявление на Пол Райън, говорителят на тази партия, че са имали конструктивен разговор, което по същество е номинация и заставане на структурите на тази партия зад Тръмп. Това не е политизиране а факт. Не казвам дали е добро или лошо, факт е.Освен това, дарявам, а ти използваш термини като "ненормалник" и "идиокрация", които меко казано са далече от научни.

Готов съм да се обзаложа с всеки един съфорумец, че следващият президент на САЩ ще се казва Доналд Тръмп. Предлагам като залог в този облог сумата от 20 лева, аз вече ги дарих; в случай че спечеля, дарил съм ги на „Българска наука”; в случай че загубя, ще даря два пъти повече на „Българска наука”; тоест принципа на залога е „и да паднем и да бием...да дарим на „Българска наука”. Тези от опонентите ми, които загубят – да дарят удвоения залог (40 лева). Ако спечелят, даряват си по 20. И така, има ли фенове на „Българска наука”, които искат да даряват? Бих могъл, при желание, да обясня и защо мисля, че Доналд Тръмп трябва да, и според мен ще бъде следващия президент на САЩ.

Прав си, само в човешкия разум има "добро и зло", и засега това е единственото (разума), което ни прави уникални в нашия земен свят. Въобще не подценявам тези "болно мислещи хора", те са дяволски умни и силни, нещо като Лорд Вейдър от Империята на Злото, те владеят и част от Силата; и ще ти кажа, вчера след като ти написах, че единствената сила, която може да ги спре е тази на хората от науката, разколебах се. Ето защо: какво представлява "пост-биологичен човек" - безсмъртен човешки интелект, но не биологичен човек. Ако сделката на "лошите" е да предложат на интелектуалците "безсмъртен интелект" в замяна на биологичен живот, може би някои ще бъдат изкушени да им сътрудничат доброволно. Както Айнщайн и Опенхаймер са направили за атомната бомба; после и двамата са имали жестоки угризения на съвестта (глас на доброто), особено Опенхаймер. Лорд Вейдър предлага на Силата на ума дяволски изкушаваща сделка, предложение което (според него) тази Сила не може да откаже. Вероятно някои ще я приемат, други, сигурен съм че повечето – не, защото ще изберат да останат човеци, а не пост-човеци. Разумният избор. Изходът е в баланса на Силата: човек или постбиологичен човек. П.С. не знам защо след като редактирах ми излязоха два текста, затова изтрих горния си постинг, който е нередактирана версия.

Кубрат е бил американеца, ето ти една причина

Лапландец, мисля че говориш за изперкалите планове на малка група страхуващи се от живота (и смъртта) негодници със садистични наклонности, замаскирани под булото на научност. По човеконенавистна идея от тази за „постчовек” не ми иде на ум, защото това е идеята и визията за отнемането на най-ценното за всеки човек – животът. Тези хора са „канибали”, те искат да се хранят с живота на други хора. Към тях трябва да се приложи „нулева толерантност” – непоколебимо, но без-насилствено (контра-насилието ги зарежда със сила) „не, няма да мине”, базирано върху по-голяма сила от тяхната: „канибал” без жертва е изправен пред алтернативата да „изяде” сам себе си, да се самоунищожи, той няма да го стори, а ако го направи – светът ще бъде по-добър. Успехът на стратегията „нулева толерантност” е в наличието на сила (тя може да е от различно естество, за мен интелектуалната е най-ефективна) у набелязаните за жертви от „канибалите”, тази сила трябва да е поне равна или превъзхождаща противната, за да откаже „канибалите” от идеята им че имат жертви. Мисля, че ако говориш за стратегии на силни световни елити от „канибали”, плановете им ще бъдат провалени точно от хората на науката, които те разчитат да използват като свои инструменти: всеки независим и силен ум трудно може да бъде превърнат в жертва. Силата е на негова страна.

Тайм-брек, започвам да изпушвам, и се оттеглям. Между другото, игра ли Кубрат Пулев с американския боксьор или е тази нощ?

Така е Фружине, но той е имал избор, той е можел да каже "не" при този избор (сигурно би му коствало мизерно съществуване), но е казал веднъж исканата от шефа лъжа и с това е показал, че е собственост на мафията - в мафията никой не излиза жив по собствено желание, така че никой няма да го остави да напусне. И пак механиката в психологически план минава през страх - този хипотетичен мафиот, за да стигне дотам, се страхува от това, че като не-мафиот не може да се реализира в живота и затова е готов да се жертва, да стане жертва, защото войникът-мафиот е жертва, пушечно месо и нищо повече.

Давай, винаги ми е интересно да си дискутираме с теб. И какво прави тази група, каква е тяхната визия, и как ще употребят науката?

"Това ли смяташ за прозореца. Според мен това са само <трикове>.В случая не си накарал някого да се пожертва доброволно или да пожертва нещо свое, права,свобода,бъдеще и пр. " Разбира се че е Прозорец: през него минава една абсурдна идея за повторна употреба на атомно оръжие в конвенционална война, която без Прозореца, в нормална ситуация, няма никакъв шанс да премине оттам. Ако просто кажеш "ще използваме атомна бомба в Багдад" никой нормален човек няма да се съгласи на това, защото знае от архивните кадри за хирошима и Нагасаки какво остава след такава бомба; но когато наплашиш до смърт една майка на единствен син, че момчето й няма да се върне оттам, ако не се използва такава бомба, тя се обажда в тв-предаване и иска да бъде използвана такава бомба, минава през Прозореца на страха, който я кара да се държи ирационално, и да зачерква човешката си същност Същото е и с кандидатът за мафиот - утре, когато същия капо ди капо му нареди да убие семейството на съперника си, този мафиот няма да го пита защо трябва да се избиват жени и деца - той веднъж се е съгласил че 5 е 4, и по-натам винаги ще го прави. Това са най-елементарните примери, нещата могат да не бъдат толкова изчистени и драстични, но ако един индивид по силата на някаква криворазбрана толерантност или страх от авторитет признае една лъжа, той вече е в Прозореца и е потенциална жертва.

Напълно си прав, но цялата теория и практика на жертването се гради на двустранна основа - дали индивидът (или обществото), нарочен за жертва има сила да се противопостави на насилника (и неговите жреци-идеолози), който иска да го пренесе в жертва, и да не му даде никакъв шанс да направи това; или напротив - ще се съгласи да изпълнява ролята на жертва, и ще стане жертва. Евреите, след като веднъж бяха жертвани масово, нарекоха това Холокост (свещена цена, свещена жертва) и се заклеха никога да не се случва, те казаха "не" (друг е въпроса какво правят със съседите си в Палестина, не ми се впуска в темата), но го осъзнаха на национално ниво, и според мен, каквото и да става, няма да допуснат да им се случи пак.

Ето сега един опростен вариант на Прозореца: капо ди капо на мафията пита новобранец, след като разперва пред очите му длан, "колко пръста има тази ръка" - "как колко, 5", отговаря онзи; "за втори път те питам - колко са?" - пита капо ди капо на мафията; 5 - упорства кандидатът за прием; "за трети и последен път - колко са?" - "четири" - отговаря схватливият кандидат. Той бива приет за член, той е разбрал как действа Прозорецът Друг, леко усложнен пример. По време на първата война в Залива, медиите в САЩ подеха кампания "жълта панделка" - всеки американец в знак на патриотизъм да върже жълта панделка в знак на подкрепа на "нашите момчета", които трябваше да идат в сухопътна операция в Ирак. Междувременно, след като панделките цъфнаха из цяла Америка, пресата и медиите подеха друга кампания - Саддам имал химическо оръжие - ужас! - нашите момчета ще бъдат обгазени, ужасът достигна истерия, след което някак естествено се чуха гласове от медиите "Ами да не му дадем възможност да ги използва срещу нашите момчета, да му пуснем 1 атомна бомба в Багдад" И знаете ли какъв беше резултатът - тези мили и добри хора американците засипаха ефира с обаждания и искания "да му пуснем една атомна бомба, за да спасим нашите момчета". Това е Прозорецът Оверон - през жълтата панделка и страхът да не пострадат нашите момчета стигнахме до атомната бомба. разказвам ви го опростено, всичко стана в рамките на 20-на дни, но сработи. не им се наложи да пускат бомба, но общественото мнение беше изработено по технологията на Прозореца.

лапландец, не ти говоря за статията и дали тя е "мероприятие", а за Прозореца на Оверон като такъв, тъй като нямам в оригинал самата теория на Оверон (ако я имаш, посочи откъде), предлагам я за коментиране преразказана. Не ме интересува светлината, в която е преразказана, а оригиналът, него искам да коментираме. И понеже Върбанов отвори точно същата тема "Култура на страх" - независимо накъде сега я отвяваме, искам да говорим за "прозореца" на Страха, през който влиза Насилието над човек, което в крайна сметка го прави Жертва. Пак насочвам вниманието на всички - не става въпрос нито за русия, нито дори за нещо конкретно - а за машина за превръщането на хората в жертви на масовата пропаганда, след което жертвата си е жертва, тя подлежи на слагане върху жертвеник. В тази игра има жреци, помощник-жреци, има и божества.

Понеже Върбанов отвори Кутията на Пандора с тази тема, а вътре има много и важни неща (понякога и страшни), ще ви дам на всички един линк за размисъл върху темата за обществените митове и ролята на страха при тяхното формиране; само моля тези, които участват в дискусията да прочетат статията, за да можем адекватно да я коментираме. Става въпрос за една теория и практика за промиване на мозъци, наречена Прозорецът на Овертон, създадена от Джоузеф Овертон. Имам само един единствен въпрос: какво според вас цели тази технология? Ето и линка http://glasove.com/categories/na-fokus/news/prozorecyt-na-overton Имам мое обяснение, но ми е интересно вашето.

Върбанов, няма противоречие, най-сетне постигнахме съгласие - не съм никакъв "фил", според твоята дефиниция, харесват ми добре направените неща и изпитвам респект и уважение към тези, които са ги направили. Примирихме противоречията.