Б. Киров

Видях в една тема http://www.chitatel.net/forum/topic/544-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D1%84-%D0%BC-%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%BE%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8/ за творчеството на Достоевски редица обяснения на въпроса защо Расколников от „Престъпление и наказание” убива старата лихварка, след което страда, а накрая сам се предава и търси наказание. Отговорите варираха от «Вземи парите и бягай! (Бери деньги и уйти! …Take the money and run!)” до „и аз не знам”. Ще се опитам да дам още един, той ще е мой и не претендирам за ортодоксалност, но преди това, ще направя една уговорка: за да четем пълноценно романите на Достоевски, ни е необходима поне минимална литературна култура и научен (литературоведски) инструментариум. Не че иначе няма да се получи, всеки и без такъв теоретичен багаж, би могъл да се наслаждава от творчеството на писателя, но по мое мнение, това ще бъде до голяма степен на интуитивно ниво. Същото е като да гледаш филм на Федерико Фелини или Пазолини без да знаеш нищо за италианския неореализъм в киното и неговите изразни средства; или картина на Салвадор Дали, без да си чувал за сюрреализма в живописта и концепцията на художниците от тази школа за образите и връзката им с фройдизма и сънищата. За поетиката (художествените изразни средства) на Достоевски са изписани тонове критическа литература, като се започне с негови съвременници и се стигне до модерни изследователи на Запад и в Русия. Лично за мен най-всеобхватната и адекватна теория е тази на акад. М.М. Бахтин за «полифоничния роман» на Ф.М.Достоевски. Кои са основните моменти в голямото изследване на Бахтин? Ще ги изложа съвсем накратко и схематично, за да не ви отегчавам, накрая ще направя един синтезиран алгоритъм от правила за най-малко желаещите да потъват в теоретични разсъждения, а за онези, които искат да се запознаят по-задълбочено, посочвам линк към книгата му на руски, могат да я прочетат в оригинал.http://royallib.com/book/bahtin_mihail/problemi_poetiki_dostoevskogo.html Бахтин още в увода на своя труд прави изричната уговорка, че романите на Достоевски не бива да се четат и възприемат като традиционните европейски социално-психологически романи, в които авторът води читателя си през събитията на фабулата и сюжета, за да сътвори за него един нов свят. Не бива да четете така роман на Достоевски, това е грешка! Други изследователи на Достоевски, пише Бахтин, причисляват прозата му към така наречения «философски роман» на идеите, но това е само частично вярно – да, неговите романи са романи на идеите, но за разлика от традиционния философски роман, познат до негово време, който се гради върху монолозите на автора и монолитната му философска представа за света или пък представлява сблъсък от различни философски представи за един монолитен обективен свят, в романите на Достоевски липсва и едното, и другото. Те са изградени от различни идеи за света, носители на тези идеи са неговите герои, всеки от тях говори със собствения си глас и носи своята истина за света; нещо повече, един от тези независими гласове е гласът на автора, но за разлика от традиционния европейски роман, гласът на автора не доминира над останалите и не ги обединява. Той е точно толкова равноправен и самостоятелен, колкото гласът и на всеки един от неговите герои, дори и на второстепенните персонажи. Липсва и традиционната философска представа за монолитен свят, подчинен на някаква обобщена идея или поглед върху него. И тук за пръв път Бахтин въвежда понятието «полифония» - многогласие. Бахтин сравнява поетиката в романите на Достоевски с тази в музиката и трансферира от музикалната теория понятията «полифония» и «контрапункт». Разбира се, той прави уговорката, че това сравнение е условно и илюстративно и му помага единствено да обясни метода на Достоевски да преминава от една философска концепция към друга, която й се противопоставя в диалог. Така например, на образа на Расколников, Достоевски противопоставя този на Свидригайлов – негов духовен двойник и своеобразен контрапункт. Расколников казва: «Аз не старицата убих – себе си убих», но Свидригайлов, който заявява на Расколников «ние двамата сме от един дол дренки» има съвършено противоположен възглед, че «да убиеш някой е допустимо, ако целта го оправдава». Точно такъв полифоничен метод за развитие на характерите и техните тези, сблъскващи се във взаимно отричане – контрапункт – Достоевски използва при всички свои герои, но за разлика от една класическа музикална тема, където всички гласове в крайна сметка звучат в хармония, такава в идейния роман на Достоевски липсва. Той не обединява гласовете на героите си в хармонията на своя доминиращ авторски глас, той просто е един от тях и нищо повече. Неговата полифоничност би могла да бъде наречена хаотична, но не е, и Бахтин обяснявайки защо, твърди, че точно в това е новаторството на Достоевски и големият му принос за световната литература и модерния роман. Всеки от диалозите при Достоевски е така структуриран, че взаимно отричащите се тези в отделните гласове ги довеждат до контрапунктове; без тези точки на допир, те биха се разпаднали на отделни грозни парчета, но точно точките на изчерпване (контрапункт) са невидимите сводове, крепящи цялата структура на романа. Доста преди да бъде открито киното и законите на киномонтажа, формулирани блестящо от Сергей Айзенщайн, Достоевски използва този метод в поетиката на романите си. Най-простата илюстрация на киноматографичния монтаж е следната – ако в пиктографичната писменост, каквато са йероглифите, имате съчетание от два йероглифа, единият от който е летяща птица, а другият отворена клетка, съчетанието от двата ще означава «свобода». Върху този метод на сблъскване на два образа и раждане на трети от асоциацията в източното изкуство се пишат и прословутите хайку – къси поетични форми, съчетаващи няколко привидно несвързани помежду си образа или чувства. От срещата (теза-контратеза-образ) на две съвършено различни неща се ражда трето, и това е начина по-който Достоевски гради единството на образите в романите си – връзката е невидима, но много силна и въздействаща. Според Бахтин, романите на Достоевски винаги трябва да се четат поне на две нива – първото е това на сюжета (завръзка, фабула, кулминация, развръзка) и тук Достоевски като автор влиза напълно в рамките на класическия западноевропейски роман. Но този начин е плосък и не е интересен. Нещо повече, на това ниво романите на Достоевски могат даже да бъдат възприемани като посредствени – ако се опитате да разкажете от такава гледна точка «Престъпление и наказание», ще получите една посредствена криминална история с доста неочакван, но банален край: беден студент, доведен до умопомрачение от мизерия, убива стара лихварка, след което, измъчван от жестоки угризения на съвестта и под въздействието на красива романтична любов, сам се предава в ръцете на опитен полицейски следовател, и най-сетне е пратен на каторга. Не бива да се забравя много същественият факт, че Достоевски цял живот практикува оперативна журналистика, изработил е навика да пише «на парче», за пари, бързо и интригуващо (защото иначе вестниците не се продават). Той е майстор на заплетените ситуации, интригата, конфликта между героите, неочакваните развръзки – всичко това присъства в романите му. Но то не е съществено, и ако останем на това ниво в тях, по-добре е да се четат други майстори в този жанр на булевардния и сантименталния роман. Другото ниво – идейното – с което се занимава подробно изследването на Бахтин, е истинската същност на романите на Достоевски. При това, пише Бахтин, Достоевски не е автор просто на идеологически романи, в които героите са само рупори на някаква идея. Това е добре познат жанр в европейската литература от 18-19 век и се нарича «философски роман». Обикновено героите на Достоевски (поне главните) са обсебени от някаква голяма своя идея, която ги поглъща напълно (княз Мишкин, Альоша Карамазов, Расколников) и Достоевски се интересува повече от тяхната идея, отколкото от тях самите като образи и рупори на неговата идея. В такъв смисъл би могло да се каже, че в романите на Достоевски имаме полифоничност на идеите на героите. Подобно на други големи майстори на романа, каквито са Балзак и Стендал, например, Достоевски разгръща романите си като конфликт и сблъсък на добре изградени герои и характери, но за разлика от тези велики майстори, неговите герои са самите идеи. Няма да откриете в романите на Достоевски т.н. «обективни описания» на света – природни картини или детайлни картини на градски интериор и екстериор, с една дума, внимание към декора. Той с лекота слива противоположности, нарушавайки всички съществуващи до него канони на изкуството за единство на време, място и действие. В неговите романи, подобно на модернистичен колаж на Пикасо, един до друг са поставени цитати от Евангелието, улични анекдоти, вестникарски жаргон, гротеска и възвишена проповед; и всичко това, привидно несъвместимо едно с друго, в романите на Достоевски е органично цяло. Всъщност Достоевски е първият, който прави това в европейската и световната литература, - Пруст, Джойс, Кафка, Сартр, модерният роман на 20-ти век - дължат много на техниката на романа на Достоевски. Тъй като виждам, че теоретичното ми изложение започва да става твърде дълго и може би отегчително, ще се опитам да го синтезирам в няколко формулировки: - Романите на Достоевски са романи на идеите на неговите герои - Всеки от героите на Достоевски е говорител на собствената си идея - Героите на Достоевски са равноправни в изказа на идеите си и гласът на всеки от тях звучи самостоятелно и независимо от гласът на автора, който е един от многото - В такъв смисъл романите на Достоевски са полифонични (многогласови, термин взаимстван от музикалната теория) - Полифоничните гласове (теми) в романите на Достоевски се сблъскват помежду си в контратези (контрапункт в музиката), те взаимно се отричат - При този сблъсък на контратези, се получава истинското сцепление и единство между отделните идеи, което на пръв поглед е невидимо, това се получава без прякото участие на автора - Достоевски използва методите на открития по-късно кинематографичен монтаж – среща на два образа, от които при съпоставяне и сблъсък се поражда съвсем нов смисъл - Достоевски не бива да се чете единствено на нивото на сюжета и фабулата, защото при него истинският роман започва след тях И след всичко казано дотук, ще премина към същинската част от темата си, а именно, в какво се състои престъплението (и наказанието) на Расколников в романа на Достоевски. Ще се опитам да направя това върху основата на анализ на този роман, използвайки методологията на М.Бахтин.

Върбанов, приятелю, и да ти беше дал нещо някой, после така щеше да ти резне крилцата, че нито щеше да фъркаш, нито да трептиш с тях. А виж сега колко хубаво и свободно разказваш, чак ти завидях. Ние врабчетата сме така - фъркаме си свободни, и така ни е добре

Рая, ако още те интересува този въпрос, моят отговор е следният: Достоевски подсъзнателно използва тази дума често, защото има предвид не "дясно" и "вдясно" (това е българският буквален превод за посоката дясно, но в случая на руски е омоним - дума с едно и също звучене, но с две различни значения - дясно и право ), а "право" (което е коренът и на Право-славие), стремежът на човек към истината, бог, небето - вертикалът нагоре; става въпрос за търсенето на висшата правда. Всичките му герои, в това число и Расколников, както и самият Достоевски, винаги търсят единствено и само това - Истината, Бог...висшата правда. Ето и няколко тълкувание на думата "право" в руски: Право – чисто буквално преведено от руски на български означава дясно, вдясно Право Возможность действовать, поступать каким-н. образом. "П. контроля, иметь п. на что-н. Лето вступило в свои права ( перен. : полностью наступило ) ." Основание, причина. "С полным правом могу так сказать ." Действительно, в самом деле, правда. "Я , п. , не знаю, что мне делать ."

Атом, тъй като стигнахме опасната зона в този форум да коментираме съвременна политика, предлагам да спрем дотук, аз лично ще направя така. Само искам да отбележа, че усещам разгорещената "доброжелателност" на меко казано не-симпатизиращите на Русия, както преди, когато пишех в темите си за Левски, от позицията на българския национален интерес, усещах същите настроения от т.н. "русофили". И на двата лагера фенове искам да им кажа само едно - тук съм за да пиша истината, такава каквато я виждам; това не значи че някой или нещо не може да промени това ми виждане, но трябва да е базирано на логика и факти. От истината обаче боли и не винаги е приятна, затова моля за извинение, ако съм засегнал страстите и чувствата на някои читатели, било е неволно и без никаква лоша умисъл.

Атом, благодаря за добрия пас,който ми подаваш. Ще се опитам да преразкажа в леко популярен вариант твоята версия, ако греша коригирай ме, после ще коментирам. И така накратко: Путин (правителството) и ЦБ всъщност играят малко играта „добро-лошо ченге” в която Путин е доброто, а ЦБ лошото, но всъщност лошото прави всичко, което му нареди доброто. Целта обаче на правителството (на Путин) е всъщност да подготви ЦБ (като натрупа валутен резерв), за да я откачи от механизма на фиксирания курс към долара. Когато вече нещата с резерва са достатъчно готови (към 2013) клакьорите на Путин, Фьодоров и ко, започват кампанията със суверенитета, тоест подготвят почвата за финалното одържавяване на банката и разкачването й от фиксирания курс. Тук слагаш малко конспиративна боя за цвят, и казваш (намекваш) че точно този момент може и не съвсем случайно да е съвпаднал с Крим, за да се обединят руснаците около правителството срещу външната опасност, та по-лесно да мине номера с одържавяването на банката. Руската авторка коментира съответно, че това ще се равнява за отношенията със Запада, все едно руските танкове са нахлули в Тбилиси или Сирия, тоест – страшен скандал и разрив (това е нейния коментар). Моментът един вид е съдбоносен – крачката означава късане на Русия с правилата на МВФ за фиксиран курс, както и косвен конфликт с ФЕД (това го казва руската авторка: "Пока мало кто понимает, что означает этот закон, но его последствия будут касаться всех, и не только внутри России. Фактически Россия объявила о начале отвязки рубля от фантика ФРС, что означает самостоятельную финансовую политику, пересмотр стоимости кредитов, направление деятельности ЦБ на развитие экономики и плавающий курс рубля.): «Засега малцина си дават сметка какво означава този закон (за единен мегарегулатор в лицето на ЦБ), но последствията му ще засегнат всички, и не само в Русия. Фактически Русия обяви за началото на отвързването си от каишката на ФЕД (централната банка на САЩ), което означава самостоятелна финансова политика, преоценка стойността на кредитите, насочване дейността на ЦБ към развитието на икономиката и плаващ курс на рублата.» Това е писано 3-4 месеца преди присъединяването на Крим, а 6 месеца по-късно пада гилотината на санкциите. Според всичко казано дотук излиза, че Русия от десетина години се подготвя за тази важна за нея крачка, но точно когато тръгва да я направи, влизат в сила санкциите. Което означава пълно секване на външните кредити, блокиране на доларови сметки и падане на кредитен рейтинг, водещ до инфлация. И сега, ако всичко това е така, нека изясним връзката между причина и следствие. Кой държавник би подготвял десет години планомерно такова важно движение като преминаване от фиксиран курс (което по същество е борд и «каишка към долара», както казва руската авторка) и след като е на финала, да захвърли всичко в хаоса на инфлацията и секването на всякакви валутни притоци отвън. Дори най-глупавият човек не би го организирал така, защото се вижда връзката между провала на такъв план и въвеждането на санкциите. Очевидно е че преди тази крачка на Русия, засегнатите (най вече ФЕД, защото тези 500 миларда долара ще се превалутират в рубли, а доларите ще влязат в оборот извън Русия смъквайки стойността на долара, вместо да са заключени в руския трезор) са заинтересовани да направят всичко възможно, за да го осуетят. Това прогнозира и руската авторка, но изпуска Крим, а се сеща за издигането на нова Берлинска стена... А ето какво коментира към нейния текст един руски читател: «Е ясно, Путин просто ще го гръмнат и ще възстановят статуквото. Те Кенеди гръмнаха за нещо подобно, та какви шансове има Путин?» Само искам да напомня: Дж.Ф.Кенеди е застрелян, след като подготвя за гласуване проектозакон, според който правителството има право да печати самостоятелно парични емисии. Такава голяма емисия пари дори е била отпечатана, но тя никога не вижда бял свят, защото преди да бъде пусната в обращение, Кенеди е застрелян в Далас. Очевидно руският читател добре е запознат с тази история.

Стачкувам спрямо Върбанов и всякакви тролски закачки, но не и срещу Атом, затова му отговарям изчерпателно: "Вижда се, че тук синьото е нон стоп под черното, някъде до 2014". До санкциите. Тогава външните кредити секват и рублата тръгва в инфлация, следователно, ЦБ печати рубли, за да гони цената на поскъпващия долар. "Т.е. от 2004 някъде до 2012 правителството изземва пари от икономиката и ги трупа във валутни резерви." Грешен извод, правителството не изземва пари от икономиката, а правителството и фирмите се кредитират с изгодни кредити от външни източници, като при това правителството трупа резерв без проблем, точно този резерв сега спасява Русия от фалит. "Защо го правят това, само те си знаят, но няма нищо общо с изисквания на който и да е било извън Русия." Казах ти защо, защото са предвиждали подобен сценарии, който им се случи през 2013, и който златен резерв сега ги спасява от фалит по външни плащания, освен това, ако не знаеш, за тези няколко години между 2008-2012 удвояват усилено и запасите си от злато и това сега им е допълнителен плюс; между другото американската банка провежда същата политика, купува бързо и усилено злато, защо ли? "С една дума ако Путин има заслуга за укрепването на икономиката през първото десетилетие, пак той има вина за паричната политика, а не МВФ, СБ, Елцин или суверенитета." Каква вина има Путин за паричната политика? Че по негово време се натрупва и голям златен резерв, който сега ги спасява, и че успява да осигури изгодно външно кредитиране, за да има ръст на производството, това ли му е вината? Между другото, в този период имаше и мандат на Медведев, казвам го защото не е редно да се персонализира руската политика с Путин, некоректно е най-малкото. "Същият този Фьодоров, който се бие в гърдите и го играе на патриот, през 2013, когато трендът се обръща и М2 става по висок от резервите (нали уж това иска, повече рубли в икономиката) даде ЦБ на прокурор" Това е спекулативно манипулиращ метод на информация. Обяснявам защо: трендът се обръща не поради нещо друго, (графиката ясно показва че резерва си стои почти непокътнат (намаляването се дължи на идиотската политика на ЦБ да хвърля за продажба долари на валутната борса, уж да «стабилизира» курса на рублата, и така да източва резерва) а поради простата причина че точно тогава сработват санкциите и всякакво външно кредитиране спира, сметките на държавните им монополи и частни фирми за замразени по списък, и валутните кредити на тези фирми секват, кредитния рейтинг на страната като цяло естествено пада, курса на рублата тръгва надолу спрямо долара, следователно банката пуска печатницата за рубли, защото следва фискалната доктрина на МВФ – колкото резерв М1, толкова рубли М2 – резултатът е блокаж на работещите фирми, заради липса на кредит. И Фьодоров пуска това искане до прокурора не защото банката печати догонващо ръста на инфлацията количество рубли, точно тук манипулираш, а защото иска фиксиран от банката твърд курс, който тя да противопостави на предизвиканата отвън с политически инструмент (санкциите) инфлация.Тоест той иска политическо решение срещу политическо решение; дали е прав, друг въпрос, но същността на иска му е такава.

Върбанов, обещах ти че ще ти отговоря изчерпателно, но няма. Защо? Много просто, аз работя в тази тема като пролетарий, преведох 120 страници, изчетох 5 пъти повече, а се оказва, че печелиш ти и компания, защото съм ти вдигнал кредитния рейтинг с цели 18 пункта, и то без да си вложил и една десета от моя труд. Е не е честно! Стачкувам. Каквото съм свършил като моя работа, свършил: сега и вие ще трябва да се потрудите, ако искате да печелите заслужено, ако не – темата си отива към бавно линеене. Моята теза накратко е следната: след 2000-та година Русия се събужда от шока на 90-те и уверено се изправя като добре развиваща се икономически суверенна велика нация. Този процес е необратим, въпреки организирания опит преди няколко години да бъде спрян и провален. Русия има своя умно изградена национална и икономическа стратегия за бъдещите няколко десетилетия и ясна и много точна визия за глобалния многополюсен свят и своето място в него. И тази стратегия не е плод на един или друг човек, а на най-добрата част от руския елит, върху базата на много точен и верен анализ на промените през 21 век. Всичко това съм го казал и доказал с предишните си постинги, можете да се опитате да трупате още точки с опровержения и да се награждавате един друг, но каквото и да правите, фактите са си факти, написаното остава. Всички тук пропуснахме може би най-съдържателния и интересен постинг, който до известна степен потвърждава и моите думи, макар че носи негативна окраска, а това е този кратък коментар на лапландеца: „Нищо добро, силата на Русия е в това ,може да задава алтернативен световен ред , икономика в две измерения, вътрешна посткапиталфинансова система.” Лапландеца казва с малко думи това, и то много по-добре от мен, което казвам и аз, с тази разлика, че според него това е „нищо добро”. Времето ще покаже кой е бил прав и крив. Иначе е съвършено точен. Приятно писане, ще ви чета с интерес и любопитство, и до срещи в други теми.

Върбанов ще ти отговоря точка по точка, внимателно запознавайки се с текста ти, но наистина чакам гости, не мисли че напускам бойното поле от малодушие.

Съжалявам, нищо не ми излиза като натисна линка ти. Естествено че "останалото" е всичкото - от едната страна е валутния резерв, от другата както и аз и ти казваме, няма нищо освен Стабилизационния фонд на правителството и уставния капитал на банката (който е правителствен) и е нищожен. Та от едната страна са тези над 500 млрд долара, те са валутно-златния резерв, а от другата няма нищо. Не съм казал че руското правителство ще раздава кредити, а централната банка под контрола на руското правителство с решение на парламента. Нито путин или х-президента, нито министърът ще извадят сергията да раздават кредити, ще го прави централната банка, но тя няма да е независима, а ще е зависима от правителството и неговата икономическа програма. Това е вариант на китайската и индийската банка и си работи от години. Дали ще го направят или не ще реши парламента им, въпрос на баланс на сили в него. Нещата както са така, за да се променят минават пред пълната капитулация на Русия по въпроса за връщането на Крим, защото това е единственото твърдо поставено ус9ловие от САЩ и европейските съюзници - въпросът е политически и никакво друго решение, освен връщането на Крим при това съотношение на силите във американския управляващ елит няма да върне кредитното доверие, защото санкциите сами по себе си го съсипват; задачата така поставена без политическо решение е нерешима.

Атом, много се радвам, че се върна в диалога. Федерална собственост е капиталът от 3 млр. Рубли: 3 млр.рубли по днешен курс са по малко от 50 млн. Долара, с това разполага руското правителство, ако иска да го използва за реформи и кредити (изяснихме че има още 100 млрд. Долара, блокирани Стабилизационен фонд от финансовия министър по неизвестни за мен причини ); останалото – 360 милиарда долара и над 1000 тона злато (което е около 120-30 млрд. Долара по днешни цени) е в ръцете на ЦБ, и тя го използва за стабилизиране на рублата, като интервенира с долари и поддържа плаващ курс. Глазьов обаче твърди, че точно тези нейни (на банката) интервенции още повече влошават икономиката и водят едновременно до инфлация и стагфлация, той го е обяснил много добре в интервюто си. И точно този валутно-златен резерв от над 500 млрд. Долара е неприкосновен за правителството, то не може да оперира с тях, няма право по Конституция. Така че Руската Федерация ги има по закон, но не може да разполага с тях, ако ЦБ не поеме такъв курс. Банката обаче се движи по правилата на монетаризма, предписани от МВФ, следва стриктно тази методика. Банката е 100 процента руска, но в тази ситуация, според икономисти като Глазьов, тя не работи за националния интерес на Русия. Ситуацията с отворени капиталови пазари за Русия и по-добър кредитен рейтинг преди 3 години е била съвършено различна, тогава, по онова време, интересите на правителството и ЦБ явно са се покривали или доближавали до голяма степен (най-малко защото руските фирми и държава са имали достъп до евтини кредити в долари). Но сега блокирането на валутния резерв едновременно засилва инфлацията и стагнацията – едното води до другото, двете се усилват взаимно, а кредити за производство с малка лихва няма – нито външни в долари и евро, нито вътрешни в рубли (лихвен процент 18). Пак преразказвам Глазьов, той го е обяснил по-добре от мен, но ти отговарям на въпроса дали са руски или не активите на ЦБ – руски са, но са блокирани за кредити в производство (поне тези във валутно-златния резерв). Между другото, валутния резерв на ФЕД (Американската централна банка) е 140 милиарда долара, или 3 пъти по-малко от руския, дългът на САЩ надхвърля 18 трилиона долара и е повече от 100 процента от БВП (почти като гръцкия) на страната, но никой не изисква от банката да поддържа огромен резерв, а кредитния рейтинг на САЩ е ААА плюс (най-висок), докато този на Русия е В с тенденция за понижение. Но и трите големи кредитни агенции - Стандард енд Пуърс, Муудис и Фич - са американски, а МФВ и Световната банка, по чиято методология се ръководи стриктно и Руската Централна Банка (но не и ФЕД, това не се ли наричаше двоен стандарт?), пак по случайност, са под американски контрол. В нещата има и много история и политика, освен икономика, но да не навлизаме там. Оптимист съм, въпреки всичко (не като оня дето викал „може и по-лошо”), че ще се намери добър за всички изход и в Русия няма да се стигне нито до хиперинфлация, фалит и дизентеграция, нито до нова Студена война между Русия и Запада. И от двете страни има здравомислещи хора, надявам се. За останалата част от постинга ти, ще помоля и други колеги от форума да напрегнат мозъчни сиви клетки.

И за да не спорим повече колко независими власти има в една демократична държава и кой е суверенът в нея, ще цитирам тук два текста от американската и българската конституция, за да говорим натам с вече уточнени понятия: ЧЛЕН I §1. Цялата законодателна власт, давана с настоящото, принадлежи на Конгреса на Съединените щати, който се състои от Сенат и Камара на представителите. ЧЛЕН II §1.1. Изпълнителната власт се възлага на президента на Съединените американски щати. ЧЛЕН III §1. Съдебната власт в Съединените щати принадлежи на Върховния съд и на такива низши съдилища, каквито могат понякога да се учредяват от Конгреса. https://chitanka.info/text/12592-konstitutsija-na-syedinenite-amerikanski Цялата власт е от Народа, на Народа, и за Народа. Понякога обаче това може така да се изкриви, че да звучи като подигравка. Това е мой текст като коментар на текста в американската Конституция. И не само. България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция. (3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Чл. 5.

Става ясно от цифрите, които са изписани вдясно, но трябва да ги видиш. Върбанов, въобще не ми се участва в спорове заради самите спорове, и затова възнамерявах да напусна тази тема, но ти ме принуди да се върна с очевидно неверните неща, които си написал. Предлагам ти да заровим томахавките (аз такава нямам и не съм дошъл тук за да свалям скалпове на опоненти), но ти поде този тон, който според мен не е добър. Това че със Сириус не сме юристи, не означава че сме неграмотни и не можем да мислим, ако имаш юридическо образование, поправи ни.

Точно така е: това се нарича ограничаване на суверенитет (на правата на народа-суверен да упражнява самостоятелно и независимо своята власт). Проблемът е много голям и много сложен. Би могло, както е в случая с България, донякъде да бъде оправдано, само ако суверенът (народът), упражняващ своята суверенна власт (в лицето на трите й разновидности – изпълнителна, законодателна и съдебна) е преценил, че отстъпването на частичен суверенитет е в по-голяма негова полза (например, даваща му достъп да международната кредитна система на преференциални условия), отколкото, ако не отстъпи това свое суверенно право над националната си финансова институция, каквато е Централната банка. И тук веднага изниква най-важният въпрос – а така ли е? Но понеже говорим в тази тема за Русия и нейната ЦБ, там също е имало такова делегиране (преотстъпване) на суверенитет през 1992 г., когато по силата на Конституцията е била преотстъпена суверенното право на нацията да емитира своя валута и това право е било делегирано на Централната банка. Защо са преценили така законодателите е въпрос, който заслужава задълбочено и сериозно проучване, съобразено с историческата, политическата и финансовата ситуация в онзи конкретен момент, когато е писана Конституцията на Руската Федерация. Както и плюсовете и минусите за руския национален интерес от вземането на такова решение за делегиране на власт върху Централната банка. Всичко е в конкретиката и "дяволът е в детайлите".

Вие се омотавате, Върбанов: най-напред твърдите, че ЦБ на Русия е власт, която е разделена от другите три власти, сега обаче казвате, че „има пълномощия да упражнява власт” – не схващате ли разликата: между „власт” и „има пълномощия да упражнява власт”. Нали изпълнителната власт й дава тези пълномощия, но тези пълномощия не са власт, а делегирана такава от друга отделна и суверенна власт, каквато са изпълнителната (правителството на президента) и законодателната (парламента и изработената от него Конституция на Федерацията). Това са очевидни неща, Вие ги разбирахте от самото начало, но влизате в безсмислени спорове, колкото да губим времето на читателите тук. За мен е по-интересно това, което Сириус коментира в последния си пост, и ще му отделя специално внимание, защото това е истинския проблем, а не Вашите опити от нищо да правите нещо.

Върбанов, ето откъде съм взел информацията за заплатите: http://www.tradingeconomics.com/russia/wages Прилагам и тяхната графика, от която и за слепия става ясно. Въобще не съм се омотал, и съм точен. Нали сме в научен форум, как така хвърляте цифри като тези за 52 процента от БВП на Русия от суровини, които нямат нищо общо с истината, а после казвате „объркал съм се”, все едно роса Ви роси. Ако седнете да играете на карти и извадите фалшива карта, другите партньори просто ще ви набият и изгонят от играта, но тук сме в научен форум, нали, не можете да хвърляте фалшиви цифри с такава невинна лекота? И да разчитате, че после ще можете да правите пак същото, пък и накрая да ми казвате назидателно, че аз съм се омотал. Дори и за толерантен човек какъвто съм идва някак в повече. Не съм дошъл в сайта да се надговаряме и надлъгваме, а да търсим истината.

Бате Ваньо, здравей и Христос воскресе! Сега се вгледах внимателно в твоите цифри и още на пръв прочит виждам нещо доста странно, дай да го уточним: значи целият ни спор се върти около една очевидна лъжа, изречена от Върбанов, а именно: „Полезните изкопаеми съставляват 52% от БВП на Русия.” Аз съм го приел на доверие, което си е мой фал, но подмяната е толкова голяма и смела, че е минала, това си е стила на Върбанов. И ето какво виждам във факт-книгата на ЦРУ от тази година: Exports: $337.8 billion (2015 est.) $497.8 billion (2014 est.) country comparison to the world: 15 Exports - commodities: petroleum and petroleum products, natural gas, metals, wood and wood products, chemicals, and a wide variety of civilian and military manufactures Exports - partners: Netherlands 14%, China 7.5%, Italy 7.4%, Germany 7.3%, Turkey 5% (2014) GDP (purchasing power parity): $3.471 trillion (2015 est.) $3.612 trillion (2014 est.) note: data are in 2015 US dollars country comparison to the world: 7 Това е недвусмислено ясно: БВП на Русия е 3 612 милиарда долара за 2014, а всички приходи от износ (в това число петрол, газ, и т.н суровини) са 497 милиарда, или около 15 процента от БВП. Разбираш ли колко на едро е преиначил Върбанов, или просто не е разбрал нещо човека – преувеличил е близо десет пъти. Разбира се и аз съм си виновен, че му приех на доверие цифрата, и даже я коментирах. Значи тази дискусия трябва да почне съвсем отначало и начисто с цифрите.

Аз съм "за", Капитане, открийте такава тема, бих участвал в нея, колкото е по възможностите ми.

Тотално подменяте понятията и темата: най-напред твърдите, че властта на банките трябва да е разделена от тази на политиците. Тук подменяте «власт» с «независимост», защото никой по Конституция не е упълномощавал ЦБ с власт, а със независимост, което са две съвършено различни неща. После говорите за Четвъртата власт на медиите, но това е общоприет жаргон, а не конституционно оформена власт. После намесвате властта в къщи, на терена, накрая персонално ми обяснявате, че на мен не ми е ясно какво е власт. Вероятно го правите неволно или от дълбока неосведоменост, което е добрия за Вас вариант. В съвременните демокрации има три вида определени от Конституцията власт: изпълнителна, законодателна и съдебна. Точка, това не подлежи по натам на тълкувания. Суверен и на трите власти е народът, нацията. Никакво разделение на власт не може да има между властта на Централните банки и другите видове власт (политиците) по простата причина, че на Централните Банки по конституция не е делегирана власт, а независимост. Запомнете го добре, преди да ме обвинявате, че не разбирам. Жонглирането Ви с понятия "власт" и "независимост" е чистосърдечен и наивен опит за подмяна на истината. Но се вижда лесно.

Велико Върбанов! Вие току що направихте принос към световната наука като коригирахте теорията на Шарл дьо Монтескьо, който формулира принципа за разделение на трите власти – изпълнителна, законодателна и съдебна. Вие открихте още една независима власт – тази на Централните банки – и съм изкушен да предложа Вашата кандидатура за Нобелова награда. Позволете ми само една малка лична награда, нека Ви подскажа как да наречете тази ваша Власт: Централнобанкерска Четвърта Власт. Не претендирам за авторство, то си е Ваше, но от чиста лична суета и патриотична гордост искам да имам някакъв малък, макар и незначителен, принос в това наше велико българско откритие: Централнобанкерската Четвърта Власт. Най-сетне и ние имаме достоен кандидат за Нобелова награда, доживяхме.

Върбанов, смених си решението да не отговарям, и го правя само заради Вас. Вие определено бележите забележителен прогрес и преди да Ви отговоря защо Руската ЦБ е независима от руското правителството (което мъгляво оспорвахте в един от постингите си), сам направихте това и то пределно ясно. Виждам че и Сириус е осветлил доста добре този казус по отношение на БНБ (която също е „независима”), така че тук постигнахме консенсус. Бихте ли пояснил само мисълта си защо „така трябва да бъде”? Само не ми излизайте с номера, че причината е банките да си уеднаквят стандартите за отчитане по IFRS, защото стандартите за отчитането нямат нищо общо с «независимостта» от изпълнителната власт; Централната банка на Китай също се отчита по международни стандарти, но е под контрола на китайското правителство; ФЕД пък е независима от американското правителство, но използва други стандарти за отчитане: «Съветът по международни счетоводни стандарти (IASB) и американският Съвет по стандарти за финансово отчитане (FASB) подписват Меморандум за разбирателство, известен още като „споразумението от Норуолк“, според който двата съвета започват процес на взаимно сближаване на двата типа стандарти — МСФО и американските счетоводни стандарти» (уикипедия). И така, очаквам Вашият отговор.

Бях решил да отговарям още в тази тема, но като прочетох постингите отначало докрай, и онемях: нека титаните на мисълта и словото се презентират пред публиката в пълния им блясък, за мен беше чест да водя софистични двубои с тези майстори, но уви, очевидно са класи над мен: „Къде съм аз, къде сте вий !?” – както обичаше да казва един симпатичен леко ексцентричен герой на Христо Гърбов. Ще си търся опоненти в моята категория. В някоя друга тема. Когато.

Сега за Фьодоров. Приемам че той изпълнява с политическите си приказки ролята която са имали т.н. „юродиви” в руския царски двор – юродивът казва това, което мисли тайно царя, за да не го казва царя (когато е неудобно); може да има обаче и друга роля – на шестия патрон в револвера за руска рулетка, не знаеш кога ще гръмне; такава роля между другото е играл и Адолф Шикългрубер, известен повече като Хитлер, поне отначало, през 20-те: той е казвал онова, което не са искали да изрекат Круп и Вилхелм Месершмит. При него обаче патронът е гръмнал. Нещата трябва да се четат в оригинал. Интерпретацията е нещо друго. Весели Празници, ще коментирам за ЦБ след Великден

Няма "цак", бате Ваньо, през цялото време говорим за проценти, а не за количество - ако имаш средно 52 процента през този период, те са проценти от целия БВП, а той също расте абсолютно в количество, но процентите си остават същите. Така че цък-цък-язък Весели Празници!

Върбанов, много добре, че снижихме емоциите и дойдохме при цифрите. Цифрите обаче те опровергават: за периода 1990-99 средната цена на петрола е била 28,2 долара за барел; за следващото десетилетие цената е средно 53,7 долара за барел, това прави около 90 процента повече или иначе казано приходите са се вдигнали с около 1,9 пъти, за удобство го правим 2 пъти; ти сам казваш обаче, че 52 процента от БВП на Русия е от петрол и суровини; тогава целият им брутен продукт по тази логика би трябвало да се повиши с 50 процента през тези години, а той е скочил със 100. Питам – откъде са дошли другите 50 процента в растежа. Заплатите пък са скочили 10 пъти – 1000 процента, те откъде се взеха? Значи реформа в икономиката, основана върху коренно различна доктрина е имало. Цифрите ясно си го показват. Прилагам и графика, в която се вижда движението на цените през тези 20 години, като в дясната колонка са актуализирани с инфлацията днешни цени. Освен това, нефтът, газта и другите полезни изкопаеми не растат по дърветата като банани, ако ти е известно, това се нарича добивна промишленост, и е доста високотехнологична, това е промишленост. Просто няма начин да се скрие фактът, че е имало реформа в икономиката. Цифри.

Дедо Либене, специално за теб, и за всички засегнати от политическата платформа на депутата и съветник на президента, Фьодоров, който е основал движение-партия и иска да влиза в Думата като лидер на това движение, предоставям съкратения вариант на интервюто с него, който се отнася до неговия проектозакон за Централната банка и мотивите му да го внесе в парламента за гласуване: „Централната банка на Руската федерация, юридически на практика не е руска; тоест Централната банка е свързана с Руската федерация единствено с уставен капитал от 3 млрд. Рубли. Имуществото на Централната банка по закон е имущество на Руската федерация, златните му резерви (ядрото на това имущество) – фактически са отделени от руската икономика и държава. Предлогът за това отделяне беше да има по-устойчива рубла. Всъщност това бе само предлог, който признава и самото ръководство на Централната банка. Същността на този модел е следната: Централната банка е независима и по Конституция, и по закон, нещо повече тя е овластена да се ръководи по международна съдебна юрисдикция – Централната банка се явява единственото учреждение, което има право да емитира пари в Руската Федерация. Специфичното при емитирането на рубли за руската икономика е такава: ЦБ купува от борсата долари (после добавиха и евро); и според обема на закупените долари и евро, банката има право да емитира руски рубли за руската икономика. При това, от борсите се купуват не реални, а виртуални долари и евро. Днес статутът на руската рубла е статут на окупационна рубла, защото тя се отпечатва чрез механизма на златния резерв пропорционално на доларите. Рублата е реална, доларът в виртуален, и се отчита че златния резерв е онзи гарант за това, че онези виртуални числа, наричани «американски долари» никога няма да постъпят в американската икономика – тоест пряк обмен по номинална стойност. Чии са златните резерви на Русия? Ничии – формално те принадлежат на Русия, но реално Русия не може да ги докосне, няма право по Конституция, и по Закона за централната банка, и по международното законодателство. Условно казано, имате си касичка, в нея си пускате парите, но да ги извадите оттам нямате право. Ето така са уредени нещата със златния резерв. И така се получава, че от тази „касичка”, резерва, можеш да взимаш кредит, но само през описания механизъм на Централната банка. И трябва да се помни едно – всички банки в Русия не са суверенни, тъй като са обвързани в системата на Централната Банка. И какво става – Русия продава нефт и други полезни изкопаеми, получава в замяна американски виртуални долари, които трупа в своя валутно-златен запас, а излиза, че валутно-златния ни запас не е наш. По Конституция. За нас остава да прибавяме нулите към виртуалните си долари в трезора, а богатството ни изтича навън. ФЕД (Федералния Резерв, Американската Централна Банка) е продукт на американския народ. Говори се че е създаден от частни банкери и това е истина. Но тези банкери също са продукт на американския народ. И елитите (богатите хора) също принадлежат към своята нация. Ето защо, американските банкери-учредители на ФЕД са всъщност американската нация. Както и американското правителство. Те могат да се конкурират помежду си, но са продукт на американската нация! И ФЕД работи за американската нация. Затова съм абсолютен противник за всякакви конспиративни теории за световни правителства. Ако сега се взрем в днешните крупни собственици в Русия, получили имущество в резултат на приватизацията, не можем със сигурност да твърдим, че точно те са неговите собственици. Следователно така в Русия беше блокирана възможността въобще да се формира класа от национални едри собственици, тоест базата от която се формира националния елит и се планира стратегическото управление на държавата.» И какво предлага Фьодоров (в друго интервю) - всички доларови инвестиции в Русия, направени от руски олигарси с офшорни сметки и неизяснен произход на парите им, които са в общ размер от над 750 милиарда щатски долара да бъдат превалутирани в рубли, което прави обем от над 65 трилиона рубли; половината от тази сума да бъде обратно реинвестирана в икономиката по стратегически план от правителството в ключови отрасли, другата половина да бъде отпусната като кредити за инвестиции на руски частни предприемачи, след представяне на одобрени от банките инвестиционни планове. При това да се извърши пререгистрация на всички фирми и парите да се отпускат само на фирми с руска регистрация. Заемите да се отпускат от Централната банка на търговските банки с нулева лихва, а от търговските банки на кредито-получателите с не повече от 3-4 процента. Това е неговата стратегия за икономически суверенитет накратко. Много по-разгърната такава стратегия има в преведените от мен текстове на акад. Глазьов (който също е съветник на президента) и на акад. Евгений Примаков (който също е бил съветник на президента); и в трите текста, с различни варианти, концепцията да се емитира парична маса от рубли, за да се задвижи руската икономика е една и съща. И с този постинг спирам да се занимавам с руската икономическа и национална доктрина за суверенитет (всяка национална доктрина е за суверенитет, защото самата нация е суверен), защото с факти ви казах всичко, което мога по тази тема. Най-важното е, че тази доктрина не се прави сега, а я има от 16 години и работи, и дава положителни резултати. Започнах темата, не за да правя руска геополитическа пропаганда, а да покажа на читателите, че когато една икономическа и национална доктрина е премислено направена, тя дава добри резултати за нацията и за хората от тази нация. За мен понятието «нация» не е историческа отживялост и съм твърдо убеден, че на световната икономическа и политическа сцена през 21 век основни играчи ще бъдат нациите, а не бюрокрациите и корпорациите. Единственото, което искам да кажа на българските читатели е, че всяка една нация, ако претендира да бъде такава, е длъжна да има своя национална и икономическа доктрина за развитие поне за няколко десетилетия напред. Иначе няма да ни има не след 100 години, а след 50. Геополитическите ти разсъждения за алфа и бета вълците оставям без коментар.