Б. Киров

Озаглавил съм темата си „Доктрина за икономически и национален суверенитет” и това не означава че в нея ще се занимавам само и единствено с Русия. Досега преведох текстовете на трима руснаци – Фьодоров, Глазьов и Примаков – и дебатирахме доктрината на руснаците, по която те за едно десетилетие са постигнали ръст на икономиката си 100 процента и са изпреварили България по доходи. Някои хора обърнаха темата на русофилско-русофобско надвикване и по този начин я пратиха в 13-та глуха линия на шаманските възгласи и емоционалните пози от вида „мразя-обичам”. Това е най-лошият начин да се дебатира, въобще не е начин. Ако им кажеш нещо, което не им изнася ти отвръщат „смени си чипа”, ако казваш мнение, което не им харесва, отвръщат „А ти в Путин ли си влюбен?”. Не не съм, и не бия негрите, не съм камила и нямам сестра. Ако това не беше смешно, направо е жалко. Но както и да е. Дотук обсъждахме Русия и нейната икономическа и национална стратегия, и някои хора натрупаха куп лозунги, клишета и безмислени твърдения, въпреки че имаха пред очите си купища факти, пренебрегнаха ги, за тях те са нищо, тяхната предпоставена истина е над фактите. Изключвам постингите на Атом, които както винаги бяха интересни и по същество. Сега ще предложа един друг подход в същата тема. Нека обърнем поглед към нас, към България, нека погледнем това десетилетие (2000-2010), което обсъждахме за Русия. Какво постигнахме като национални приоритети (имаме ли въобще такива?), и какво постигнахме в икономиката, за да видим от каква гледна точка мерим с този висок(омерен) аршин постигнатото в руската икономика? - И ние, както и Русия, сме във валутен борд. Техният е вързан към американския долар, нашият към евро (беше към германска марка отначало) - Ние сме член на ЕС, те не са член на ЕС - Те имат полезни изкопаеми, ние също имаме полезни изкопаеми, държа да подчертая това - Те търгуват предимно с ЕС; ние също търгуваме предимно с ЕС - Те не получават никакви помощи от ЕС (разбирай от данъкоплатците в по-богатите страни на ЕС); ние получаваме такива, и комай тези помощи са почти всички чужди инвестиции в България (освен парите на емигрантите) - Те развиват промишленост, ние не развиваме промишленост, защото следваме светлия призив на бай Ганьо „търговийката е майка на парата” (Жив да си Бай Ганьо, хитро момче излезе, твоите думи са пътеводна звезда за всички български тарикати, келепир има в тях, пък ако пипнеш Солунската митница, и с политика да се занимаваш не ти трябва) - Те имат демографски проблем, ние имаме огромен демографски проблем - Те са се развивали поне два пъти по-бързо и по-добре от нас, въпреки че нямат помощи от Европа, и не ползват безмитните преференции на търговията в Европа, и това се вижда ясно в статистиките, не ги отричайте - Те имат национална и икономическа доктрина още от 2000 година и я изпълняват – ние имаме ли такава, въобще имаме ли друга национална и икономическа доктрина, освен тази да казваме винаги „йес” на „началниците” от Брюксел и да крадем в страната, каквото ни отпуснат като милостиня отвън? И защо скачате така срещу думата „доктрина”, и чак се гневите като чуете думата суверенитет. Суверенитет означава да си суверен, да взимаш сам и независимо решенията си; но преди да се вземе решение, трябва да си мислил (което предполага че можеш да правиш това), а след като си обмислил, да си изработил цялостен и дългосрочен план за действие (доктрина). Защо, след като очевидно България има предимствата на това да е член на ЕС, за тези 10 години (2000-2010) не е изпреварила по жизнен стандарт така презираната от някои Русия, а си седи в бледосиния цвят от графиката, която ви приложих от английското уики, на страните с ниски доходи, където са африканските държави и банановите републики? Само не ми казвайте, че „рашките” са по-богати, защото си продавали нефта, а ние нефт нямаме, и че „търговията е майка на парата”; ние имаме злато, имаме мед, имаме уран, имаме много други ценни неща в земята и в черноморския шелф, имаме хубава земя; какво ни пречи да не сме по-богати от „рашките”, дето нямали ватерклозети, но имат 11 автомобилни завода на западни фирми и развита софтуерна промишленост (трети в света по износ). Отговорете защо е така, и защо Космосът все е крив за правата българска ракета? И защо чуждите криви ракети си летят така добре в този Космос?

Бате Ваньо, ще почна от последния ти въпрос - те си я реализират от 2000 до сега, и го разказвам с цифри вече в не знам колко постинга - вдигнали са си брутния продукт между 2000-2012 два пъти, ръстът е средно над 5 процента, по-висок от този който е бил в Европа, САЩ и Япония, цифрите в таблицата ти го говорят. Имали са хора под чертата на бедността 40 процента през 1998, сега са около 10 процента. заплатата (средна) е била 50-60 долара, сега е 500 долара. И се движат все по пътя на тази национална стратегия за развитие. Как по-ясно да го кажа, за да разбереш? Те я реализират. За рублите дето да се налагат със сила и били неконвертируеми? Нещо говорим на различни езици. Не твърдя че рублите трябва да се налагат или обменят, а да се използват като инструмент за развитие на производството и икономиката, като кредити, за тези, които имат производствени мощности, работници и планове за производство, но нямат достъп до евтин кредит, за да задвижат това и да произвеждат. Сега ЦБ отпуска кредити в рубли при 18 процента лихва, което ги прави неизползваеми за бизнеса. В същото време в трезора й има валутно-златни запаси за стотици милиарди в долари, които тя не отпуска на търговските банки за евтини кредити, защото със закон приет през 1992 г. от нея се изисква да съхранява този резерв, тоест те са блокирани, неприкосновени, свещена крава (по методологията на МВФ, което си е двоен стандарт за аборигени, защото тази методология не важи за белите сахиби от Запада). Превел съм ви интервюто на акад. Глазьов, той го е обяснил пределно ясно, но вие не четете, а повтаряте едни и същи неща, като вероятно си мислите, че повторението е майка на знанието и ума, но в случая не е. Ето цитирам, но наистина ми писна да повтарям едно и също: "нашата програма предвижда ремонетизация на икономиката. Тя днес е далеч от своя оптимален праг, затова опитите на Централната банка да сваля ръста на инфлацията като свива още паричната маса са обречени на провал. Когато икономиката се отклонява от оптималния си праг на монетаризация, в страната има демонетизация, инфлацията расте точно така, както и при надвишаването на количеството пари над оптималния праг. Затова ние предлагаме целева кредитна емисия по примера на следвоенна Европа или модерен Китай с използване инструментите на американската и японската централни банки, които създават пари под договорни отношения между държавата и бизнеса за осигуряване на икономически растеж. Държавата и бизнеса се договарят за ръста на модернизацията в производството, бизнеса поема задължения да реализира инвестиционни проекти, а държавата ги обезпечава с дългосрочен евтин кредит от 2 процента годишна лихва" Какво повече ти е необходимо, за да разбереш за какво са им необходими тези рубли? Не е за да ги менкат за вносни стоки, за да ги вложат в производство са.

Най-напред ще цитирам малко от акад. Глазьов, за да изясним въпроса за онзи Фонд за развитие, който е бил трансформиран в стабилизационен и сега отлежава в ЦБ: "Инвестициите в човешки капитал – това е образованието, културата и здравеопазването. Тъй като споменавате от време на време господин Кудрин (финансовият министър в правителството на Медведев) – когато Примаков направи икономическо чудо, опирайки се на разбирането на законите за съвременното икономическо развитие, ние разработихме бюджет за развитие и законодателно определихме, че допълнителните доходи в бюджета, постъпващи от високите цени на енергоносителите от експорт, трябва да отиват в бюджет за развитие на иновационна активност. Но с господин Кудрин е свързана трансформацията на този бюджет за развитие в стабилизационен фонд... Нашата програма предвижда възстановяване на бюджета за развитие, многократно увеличение на кредитирането стимулиращо иновациите, извеждане на страната ни в челните редици по разходи за образование и наука (това означава двукратно увеличение на тези разходи), и мобилизация за тези цели на всички допълнителни доходи в бюджета." И още един много силен, според мен, източник за иновации за руската икономика - отварянето на много открития от военната им технология към цивилното производство, конверсията на тази технология. Не знам доколко са готови да го правят, но такава конверсия на технологии непрекъснато става в Щатите от много години, и всъщност е един от най-мощните начини за иновативно развитие - само да напомня, че и Интернет е бил средство за военни комуникации в първоначалния му замисъл. Ето какво отбелязва Примаков по този повод: "През 90-те Военното министерство на САЩ е набелязало и финансирало 22 «критично важни технологии» - от тях 75 процента са класифицирани като с «двойно предназначение», тоест за внедряване в цивилната икономика, нещо което постоянно осигурява мощен импулс в иновационното развитие на цялата американска икономика, и това е перманентна държавна политика." Явно за да го пише през 2008, още не е перманентна държавна политика за руската държава, а там имат огромен потенциал. Това което пишеш за принципа на ислямското банкиране, което е безлихвено кредитиране срещу дял (доколкото съм запознат) е страхотна идея, дори и да не се нарича "ислямско", а като технология, но кой ще кредитира една частна фирма в този случай - държавата, частни фондове, други частни предприемачи?

Върбанов, точно за да не стане дискусията ни тролска препирня в стил „фенове пред банята”, ще ти отговоря на този постинг сериозно и вече няма да правя „окопни престрелки” по всеки твой аргумент и контрааргумент от моя страна. Не съм дал 2015, защото в уикито не са го дали, знам че е така. И ясно е обяснено във всички мои постинги по-горе защо е така – защото икономиката им е базирана върху доларово кредитиране, а долари отвън няма, приходите от нефт се вливат в трезора на ЦБ. И това е от 2013, когато почна кризата в Украйна, пределно ясно и видно е. За 2012 процентът им не е лош на фона на световния растеж, направо си е много добър – 3,4 (виж тогава колко е бил в Европа и Щатите). Не съм „влюбен” нито в Русия, нито в Путин. Мен лично също много ме дразни нарушаването на закона, корупцията и бюрокрацията. Виждам обаче че с теб имаме някакво приближаване на гледните точки, ти не отричаш възможността по принцип една голяма икономика да се развива по различен от либералния капитализъм модел и го признаваш като успех в Китай (то и няма начин да не признаеш, защото цифрите говорят). Това ни е и допирната точка. Цифрите за руската икономика в периода 2000-2012 ясно говорят, че по принцип ориентацията им е добра (за тях, не казвам за всички) и икономиката им е работила в полза на хората им – онази графика с доходите оцветена в синьо просто не можеш да я пренебрегнеш – там България, Румъния, Китай и по-голямата част от света са оцветени в светлосиньо, ще рече хората са им с по-малко лични доходи от тези в Русия. Значи моделът им на развитие работи успешно. И не е заради чужди инвестиции (не само), а защото руснаците са си ги изработили тези пари за себе си, вървейки точно по този път на развитие, който тук нарекох Доктрината Примаков. Каквото и да правиш, от този факт не можеш да избягаш, и се радвам, че стигнахме дотук. Сега, как ще излязат от тази криза със санкциите и отрязването им от световните кредити, времето ще покаже. Може да има коренна смяна на линията им, може да си изберат един по-умерен президент като Медведев или някой друг, който да е по-диалогичен в отношението си към Запада. Вероятно изчакват и резултатите от изборите в Щатите, защото едно е Доналд Тръмп президент, съвършено различно е Хилъри Клинтън. Това са мои предположения. Ще спра да споря обаче „на парче” с теб, и без това ти направих добър рейтинг (майтап), уважавам способностите ти да анализираш добре и убежденията ти, виждам че си почтен човек, моите уважения. Предлагам да не влизаме в капана на тролщината, защото ще оплескаме темата. Мога само да завърша този постинг така: моето лично убеждение върху основата на фактите, които анализирам е, че Русия ще продължи по тази линия (независимо с какви личности я управляват) и ще се развива добре, както го прави в периода 2000-2012. Светът и времето не могат да застинат в парадигмата на Студената война, те също се развиват. Лично аз мисля, че тези промени в крайна сметка (ние едва ли ще сме живи да ги видим), след доста години (50-100) естествено ще доведат до обособяването на три основни икономически блока – Европа (в който основна част с Германия и Франция ще бъде и Русия), Америка (Северна, Южна, Канада, плюс Австралия) и Азия (с ядро Китай и икономически колонизиран африкански континент). Това са лично мои прогнози, базирани основно на внимателен прочит на „Сблъсък на цивилизациите” от С. Хънтингтън. Бих могъл да ги развия и в отделна тема. Спирам до тук, и поздравления за добре водения от теб спор, беше на ниво, като изключим лекия популизъм, но така се печелят фенски сърца (без ирония). Бъди здрав, и всеки с убежденията си.

Върбанов, изчакай ме малко, не съм отговорил още на първия ти постинг, ще отговоря и на този, но утре, сега ти отговарям още на първия. Пропускам теоретичните ти разсъждения защо руснаците няма да бомбардират Запада (защото там са им парите), и преминавам към по разбираемата за мен част с фактите в твоето изложение. „Русия е бедна и изостанала страна.Нейният БВП е почти два пъти по малък от тоя на Германия.А в Европа са още Франция, Англия...........Ами какво сравнение може да става със САЩ?” ...пишеш ти. Русия нито е бедна, нито е изостанала, публикувах ти факти за това, публикувах ти таблици с растежа на БВП, ти сам много добре си запознат с размера на БВП на Русия и Германия (както и този на Франция и Англия) – данните са общодостъпни, но говориш неверни неща, защото се позоваваш на номиналната класация (която се основава на оценка на конвертируемост между рубла и долар, а не на тази по покупателната сила), което е нещо съвсем различно и го знаеш. По това сравнение, което е много по-коректно, Русия е $3.612 trillion (2014 est.), данните са от сайта на CIA, и са съпоставими с германските показатели. Сравнението ти със САЩ има някакви реални основания – САЩ все още е икономическа суперсила (17 трилиона БВП и 18 трилиона дългове, срещу 3,6 БВП на Русия и пренебрежително малко дългове), но няма начин да отречеш факта, че Русия върви нагоре в последите 13 години от 2000 (с изключение на 2009), защото статистиката го показва. Забравяш Китай, който върви по съвсем различен път в икономиката от този на САЩ, и който през 2015 го задмина по размер на БВП, но не ти изнася да го споменеш, защото на практика Русия върви по същия икономически модел на централизирано пазарно развитие, и върви почти толкова бързо, колкото и Китай, разликата е само че руснаците изхвърлиха на боклука комунистическата си идеология, а китайците още я държат като смокинов лист пред капиталистическия си пазар. Но ти си караш без оглед на фактите, това ти харесва, харесва и на публиката. " Къде е Русия с нейните 71 милиарда и то за въоръжаване.Къде са 150 нобелови лауреати които работят в САЩ, срещу 15 в Русия.Количеството и качеството на въоръжението също е несравнимо." Русия с нейните 71 милиарда за въоръжаване отделя 2 процента от БВП и това е средноевропейския процент, който същите тези американци искат от съюзниците си в Европа; американците с техните 500 или 600 милиарда отделят чудовищния 3,5 процента, нещо което малко държави в света правят, и то е заради грешно формулираната им стратегия, че са единствен световен лидер без алтернатива. За нобеловите лауреати, след като имат възможност да си купуват мозъци от цял свят, нека си ги имат, 15-те на Русия са добро число. Ако направиш един анализ на това колко от тези нобелови лауреати са родени в САЩ, ще видиш, че числото силно ще се редуцира. Но не оспорвам високото качество на университетите в САЩ, то е неоспорим факт. "Путин наследи голяма остаряла военна база, но нито той ,нито кой да е от управляващите и олигарсите имат интерес да я развиват.За това са необходими милиарди.Защо да ги дават безсмислено ,като могат да ги вложат в западните офшорки, фирми и недвижимо имущество.От какъв зор Путин да дава пари за въоръжаване и модернизиране на армията? .Ама те тия пари са си негови.Кой го еня за Русия.То ако беше загрижен, нямаше да краде , да разрешава и помага и на другите да крадат държавата.Щеше да наказва престъпниците, а не да ги пази." Тук така си омесил попарата от заклинания с неверните факти, че даже ахнах. Бил наследил голяма и остаряла военна база (дотук си донякъде прав), но не я развивал, защото били необходими милиарди. Пак същия метод! – цитирах ти фактите за военния им комплекс от англоезични източници, те твърдят, че е модернизиран и проспериращ, говорят с факти за това, ти обаче си вървиш по пътя на твоята си логика. Като е остаряла и неефективна тази техника, кои са тези ахмаци, дето я купуват по цял свят и защо – защо са на второ място по продажба на военна продукция, след като тя, според теб, е калпава? "Той има достатъчно оръжие да прокарва своите интереси,респектира и взема територии и суровини от по слабите си съседи .За ватниците има пропаганда.За останалия свят ,- червено копче." Е, пак си дойдохме на темата за „ватниците” и червеното копче. Сега за „слабите съседи”, ако става дума за Украйна, за мен проблемът се нарича Крим; за да стане Украйна член на ЕС, трябваше да мине през членство в НАТО; членство в НАТО, означава американски самолетоносачи в Севастопол, а то и самият Крим е един голям самолетоносач, достатъчно е да погледнеш картата на Русия и Украйна, за да видиш какво означава натовски Крим за Русия – гарантирана загуба в евентуална война. И когато Русия тръгва да защитава националната си сигурност, защото щеше да е пред свършен факт, Върбанов се сеща за червеното копче. Но когато Обама отива да се договаря с Раул Кастро на Острова на Свободата да няма руски бази, Върбанов мълчи за червеното копче. Гледам че и Бате Ваньо се появява, докато пиша, но за днес ми стига, утре продължавам.

Сега виждам че едното не изключва другото - само че в случая на пряко целево държавно кредитиране, "бизнес-ангелът", кредитирал съответната иновативна фирма, би могъл да бъде държавата и в случай на нейна печалба да получава дял от нея, в случай на загуба - да пие студена вода; не съм чел някъде някой да е обсъждал такива форми, но според мен, държавата (която и да е тя) има интерес да го прави. Стига да залага на "добрия кон" в бизнеса, въпрос на експертна оценка.

«Това не е вярно. Конституцията специално при тези два фонда няма нищо общо. Законите за образуването на фондовете, както и цялата правна рамка си ги предлага самото правителство и ги гласува партията на същото това правителство. Не виждам къде е проблема.» Хвана ме! – добър си. Точно така е, сам го видях. Значи има „шум” между правителството и президента (съветниците му) или в самото правителство – министърът взема решения през главата на министър-председателя (Медведев), очевидно е че има „шум в системата”, и този фонд се използва за спекулации с валута, вдига инфлацията и блокира кредитирането. Идват избори за Дума (сбъркал съм като казах че са февруари 2017, изтеглени са напред за септември 2016 по искане на Путин, очевидно е че търси прегрупиране на силите в парламента, вероятно тогава ще смени и правителството). «Естествено, че се очаква печалба. Схемата е проста - пари срещу дял от компанията. Няма падежи, месечни вноски лихви и главници. Ако начинанието е успешно инвеститорът инкасира свръхпечалби, ако не - здраве да е, фалит и страницата се затваря. Гугъл, Майкрософт, Фейсбук, Епъл и т.н - всички са започнали така. Не, че не са искали да вземат кредит - никой не им е отпускал, тъй като нито един банков служител не е бил наясно какво точно правят и как ще изкарат пари от начинанието си. Да не говорим, че в началото са нямали каквото и да е обезпечение. Иновациите за това са иновации - никой преди не е правил подобно нещо и няма как да се оцени - ще стане или не. Банките са консервативни институции и оцеляват точно защото не се занимават с подобни проекти. За сметка на това има хора - т.н. бизнес ангели и институции - фондове за рисково инвестиране, на които това им е работата и от това правят пари. Традиционното банкиране, инвестиционното банкиране и рисковото инвестиране са три коренно различни дейности. Ето един пример за подобен тип фондове: ELEVEN и LAUNCHub са рискови фондове..... В САЩ например има най-различни фондове - и за супер малки суми от порядъка на няколко хиляди и за стотици милиони.» Така е, въпрос на виждане как да стане кредитирането на иновации. В модела на либерална икономика, каквато е американската, става така. Руснаците вървят по съвсем друг модел – централизирано държавно участие и целево кредитиране чрез банките, преценили са че така е по-ефективно за тях, същият модел ползват и китайците. Само искам да отбележа, че това не е тяхна (на руснаците) доктрина за бъдещето, тя е работеща от поне 10-15 години, и всичко което са постигнали, а се вижда че са го постигнали от фактите (четете фактите!) в данните публикувани в по-горния ми постинг за руската икономика, са го постигнали, движейки се по своята доктрина за целево централизирано кредитиране. Това отговаря на техния манталитет, история и традиции – щом това работи (а то работи, фактите го доказват) защо да не продължават да го развиват? Защо да копират американския модел – нали го правеха дословно през 90-те, и какво получиха като резултат – разруха, погром, фалит. Оттогава вървят по коренно различен път, този на Доктрината Примаков, тя е работеща и успешна, доказват го фактите от растежа на икономиката и ръста на доходите, има криза, използват я, за да радикализипат още повече този свой път на успех. Когато едно нещо работи добре, не го изхвърляш, развиваш го, когато един отбор играе добре, не прекъсваш играта за смени. Това пак искам да кажа оттук и на Върбанов – за мен е най-важното – не става въпрос че сега се «измисля» някаква доктрина, тази доктрина си работи успешно 16 години и се виждат добрите за русия резултати от нея, фактите от преведения от мен английски текст са толкова красноречиво доказателство, че какво повече ви трябва.

Върбанов, ще почна от втората част на постинга ти, тази за Русия, защото тя е по темата. Какво да кажа: Когато Фактите мълчат, говорят Боговете (шаманите им). Ами Върбанов, нали затова ти преведох Фактите от английското издание на Уикипедия, там Фактите говорят, но ти не ги четеш и пускаш шаманската проповед, а племето те аплодира, защото чува гласовете на Боговете в речта ти. Прочети онези факти от англоезичен източник за икономиката на Русия, виж цифрите, пък тогава дай да видим какво казваш ти. Хайде да видим фактите, които ти цитираш: „ЮКОС беше много мощна и печеливша компания.За това идвайки на власт ,Путин я заграби, като осъди Ходорковски.Значи Путин има възможност да унищожи всеки от олигарсите.Ако можеш да унищожиш нещо то е твое.Вероятно Путин рекетира олигарсите.Нали трябва да вземе отнякъде пари за да ги вложи в офшорките. Този корупционен натиск и възможноста вследствие на промяна на политическата власт да загубят капиталите си принуждава олигарсите и управляващите воглаве с Путин да изнасят капиталите си на запад.За това милиардите минават през офшорки, за това близките и децата им живеят и имат бизнес в Европа и Америка, където управляват откраднатите от родителите им пари.Част от тия пари са вложени в недвижимо имущество. Има списъци на близки и роднини на политици и олигарси.Къде живеят, какъв и колко голям бизнес имат, както и недвижимото имущество което притежават. Значи, самия Путин, управляващите и олигарсите не инвестират в Русия защото е неефективно и опасно.Как тогава да искат западния капитал да дойде? Всякакви доктрини като тия са напълно безсмислени.» В този ти цитат има няколко «факта» - ЮКОС била мощна и печеливша компания. Путин я заграби. Путин рекетира олигарсите (вероятно казваш ти, защото не си съвсем сигурен). Олигарсите изнасят капиталите си в чужбина. Управляващите во главе с Путин изнасят капиталите си в чужбина. Близките и децата им живеят в Европа и Америка, където управляват откраднатите от родителите им пари (имало списъци). ЮКОС е бил мощна компания, но точно Худорковски изнася парите в чужбина и не плаща данъци, за което е осъден – за неплащане на данъци. Путин я заграби – и как я «заграби» - сега делът на ЮКОС е държавен, с какво я «заграби» Путин, след като данъците отиват в бюджета? Путин рекетира олигарсите (вероятно) – той не ги рекетира, той ги отстрани от участието им в държавните монополи, оттам идва вдигането на стандарта на обикновения руснак, от платените данъци от тези суперголеми монополи с държавно участие, Путин ги нарича «държавни шампиони» и те теглят бързия ръст на растеж на БВП, показал съм ти го в таблица, ама трябва да четеш. Олигарсите изнасят парите си в чужбина – съгласен съм, ще им ги вземат, почакай, ще видиш, когато се пререгистрират фирмите. Путин изнася капиталите си в чужбина – кой ти го каза, имаш ли преки доказателства или четеш глупотевините и фалшификациите на американската пропаганда, ти броил ли си ги лично тези «капитали» на Путин, видял ли си ги? Дъщеря му имала фирма в Германия, значи тя, щом му е дъщеря, не може да има бизнес, и не трябва да прави пари; по тази логика Доналд Тръмп трябва да се откаже от 10-те си милиарда, да лиши 6-те си деца от наследство и да остане гол като пушка, преди да се кандидатира. Понеже постинга ми ще стане отегчителен като дълъг ферман, засега спирам дотук, ще продължа с отговорите си по всичките ти тези, но изводът ми дотук е, че ти липсва основата на проверени факти, а всичко което строиш върху тази калпава основа е въздух под налягане. П.С. Атом, виждам че ми отговаряш, обаче виж какво се получава, правите ми кръстосан огън с Върбанов, аз нещо като кръгова отбрана, ако тук във форума има хора, които мислят като мен те си мълчат, а аз трябва да ви отговарям на всички опоненти сам; добре ще го правя, но не веднага, запазвам си правото да играя с повече време от вас, защото играя сам.

«Проблемът е, че иновациите НЕ СЕ финансират с кредити. Може, но рядко и при доказани компании. Иновациите се финансират основно с капитал и донякъде със субсидии, дотации или други подобни безвъзмездни инструменти. Разликата е съществена - кредитът, дори и без лихва иска връщане, докато капитала не.» Атом, моите уважения към умението ти логично да дебатираш, но според мен на този свят всичко, ама съвсем всичко, подлежи на връщане, в това число и най-вече капиталът. Доводът ти „капиталът не подлежи на връщане” е лишен от всякаква логика, той е абсурден, а още по-абсурдно е словосъчетанието „безвъзмездни инструменти” , защото няма такива, поне в сферата на материалния свят, ако са "безвъзмездни" за получателя са били "възмездни" за онзи който ги дава или от когото са взети с данъци. Нали за да стане капитал, някой го е направил, изработил като такъв, кой би заложил капитал, без да очаква връщане с печалба; цялата философия на Айн Ранд, която си е чиста апология на либералния капитализъм, е посветена на този фундаментален принцип при капитализма – човек винаги работи за своята лична печалба, А винаги е А (ще отворя във форума специална тема „Кой е Джон Голт?”, за да докажа колко права е всъщност тя). Иновациите СЕ финансират с кредити, когато капиталистите нямат свой капитал, а случаят в Русия на този етап е такъв – външното им евтино кредитиране е секнало, кредитите в рубли са с лихва над 15-18 процента на годишна база, поради инфлацията, откъде фирмите да го намерят този свободен капитал да се само-финансират, само-кредитират (за техен риск, разбира се). «Честно казано не разбирам какво искат. Ако искат да наливат пари в реалната икономика имат 2 суверенни фонда с около 123 милиарда долара. Какъв им е проблема - промяна в един два закона и някое друго постановление и това е. Да възложат на Банката за развитие да управлява парите и тя да ги раздава под формата на кредити на който иска. Да, но не - от тези 123 милиарда, 9 са в Банката за развитие, а 114 стоят по сметки в ЦБ или в чуждестранни ценни книжа. Причината е проста. Лесните пари най-лесно се крадат и точно за това предпочитат за развитие и кредитиране да се отделят по-малко от 10% от стойността на фондовете ( премерен риск, нищо лично).» Искат си Централната Банка под контрола на правителството – нищо повече или по-малко, никакъв суверенитет на тази банка не ги устройва, а нейният суверенитет е «двоен стандарт» на монетаристична политика, провеждана от МВФ към чуждите Централни банки по принципа Дянков «Имате постна пица, ще ядете постна пица» .Много си точен и го казваш ясно «Да възложат на Банката за развитие да управлява парите и тя да ги раздава под формата на кредити на който иска. Да, но не - от тези 123 милиарда, 9 са в Банката за развитие, а 114 стоят по сметки в ЦБ или в чуждестранни ценни книжа.» - те (правителството) не могат да възложат на Банката за развитие да управлява парите, защото единствено Централната банка по закон и Конституция решава в коя банка отиват парите – Федералната власт не може да й нарежда в кои банки ще разпределя тези пари. Няма законово основание и сила, която би извадила тези 114 милиарда по сметки в ЦБ или в чуждестранни ценни книжа, за които пишеш, без съгласието на Централната банка – това може да стане чрез промяна в закона (тоест в Конституцията с две трети гласове в Думата) или в нарушение на Конституцията, силово. Руското правителство очевидно не желае силовото и антидемократично решение. Доколкото разбрах също така от интервюто с Глазьов, министърът на финансите е прехвърлил тези над 100 милиарда от Фонд за развитие в обезпечителен фонд (финансова възглавница), които стоят в ЦБ, и точно с тях се спекулира при "плаващия курс" на рублата, та даже Глазьов намекваше, че министърът има личен интерес от тези борсови спекулации на Московската борса, на която е председател. Не съм толкова навътре в чиновническите им византийски номера, но че има корупция сред руското чиновничество и политици - нямам грам съмнение, не мисля че са ангели небесни. Все пак, тук не става въпрос за игри с един или друг фонд, а за нещо съвсем различно - смяна на цялата система на Централната банка, и то причината е фундаментална - спирането на външно кредитиране. тук обаче бихме навлезли в сферата на политиката, не се притеснявам от това, ако ни пуснат натам, давай. Между другото ако се позаинтересуваш ще видиш, че по света е пълно с подобен тип "независими" институции. В България например освен БНБ това са Сметната палата, Комисията за финансов надзор, КЕВР, Съвета за електронни медии, институцията на Омбудстмана, Конституционния съд и още една камара разни други комисии и комисийки. Всяка страна сама решава как да си организира нещата, коя власт на кой да е подчинена и кой кого да контролира. Тук напълно ни съвпадат мненията, също мисля така. Но така или иначе, през далечната 1992 самите руснаци са го решили конституционно това ЦБ да бъде независима от правителството, и то толкова независима, че правителството да няма никакъв достъп до трезорите й; това в първото десетилетие на «веселите 90-те» направо е било златна мина за мошениците, теглещи кредити на поразия и без обезпечение от частните банки, това го знаем от станалото в България и гърмежът на банките-пирамиди през 90-те (то скоро пак гръмна една, и то яко); и нашата БНБ е също «независима», но чиновниците винаги са зависими от рушвети. Тази система е направена да облагодетелства Негово Величество Чиновника, заедно с Негово Височество Бандита. За Народа – постна пица. Защо са я оставили досега 16 години след идването на Путин? Според мен, защото ги е устройвала за получаване на евтини кредити от чужбина в долари и евро, докато санкциите не влязоха в сила, но повтарям – тя (системата на независима ЦБ) дори и тогава прецаква държавата и нацията като цяло, защото банката трупа американски съкровищни бонове в резерва си, които замразява. Американската банкова система естествено е облагодетелствана – тези милиарди излизат от оборот на американския пазар и така предотвратяват инфлацията там, те са «замразени» в чужди Централни Банки – най-вече в китайската такава, която обаче не е «независима», а зависима от китайското правителство, и ако то реши в един хубав момент да пусне бента на онези 4 трилиона «замразени» долари, просто не ми се мисли... П.С. Върбанов, видях че малко преди отговора ми към Атом публикува постинга си, ще го прочета, обмисля внимателно, и ще ти отговоря, но сега нямам такава възможност.

Понеже ми омръзна да говорим и повтаряме общи и нищо незначещи фрази като „изостанал”, „напреднал”, „развит” или „неразвит”, ще ви дам един преведен от мен текст, този път не от руски, а от английски (посочвам и линка: https://en.wikipedia.org/wiki/Economy_of_Russia). Защото от там трябваше да започнем тази тема, от фактите. Струва ми се, че някои хора са застинали в представите си за Русия от времето на СССР, или в най-добрия случай 90-те години на 20 век. Хора, събудете се! Русия отдавна не е това, което беше, и което си представяте че е. „Освен ресурсно-базирана индустрии, Русия разви голям машиностроителен капацитет. Военната индустрия и самолетостроенето са важни отрасли и произвеждат световно-конкуренти продукти за износ. В руската военна индустрия работят 2.5 – 3 милиона хора, които представляват 20 процента от всички заети в промишлеността. Русия е вторият в света износител на военна продукция след САЩ. Изследователската организация Centre for Analysis of Strategies and Technologies класира компанията за военна продукция Almaz-Antey като най-успешна компания за 2007, следвана от самолетостроителната Sukhoi. Печалбата на Almaz-Antey за 2007 е 3 милиарда и 122 милиона долара, а нейните служители са 81 857 души. Самолетостроенето е развит индустриален отрасъл и в него работят 355 300 души. Руското военно самолетостроене произвежда световно конкуретни самолети като MiG-29 и Su-30, като едновременно с това нови проекти като Sukhoi Superjet 100 са модифицирани за гражданската авиация; през 2009 холдингът United Aircraft Corporation е произвел 95 нови самолета по поръчка на клиенти, включително 15 граждански машини, плюс 141 хеликоптери. В този сектор се развива с най-ускорени темпове нови високи технологии, а персоналът в преобладаващата си част е висококвалифициран. Продукцията на военни самолети изпреварва другите военни отрасли и надхвърля 50 процента от цялата военна индустрия. Космическата индустрия на русия включва над 100 компании и 250 000 работещи в тях. Автомобилната индустрия е важен бранш и в нея работят над 600 000 души, като в допълнителните производства са ангажирани още 3 милиона души. Русия е 15-ят в сета производител на автомобили през 2010, и произвежда близо 7 процента от всички коли в света. През 2008 тази индустрия е произвела 1 469 898 леки автомобила. 11 чужди компании за автомобили имат построени заводи в Русия. Русия отбелязва растеж в микроелектрониката, една от най-успешните й компании в тази област е Telesystems, чийто продукти имат пазар в 20 държави. Руската телекомуникационна промишленост расте бързо в количествено и качествено отношение – към 2008 г. В Русия има над 4 900 000 оптични кабелни линии. През декември 2006, Tom Phillips, chief government and regulatory affairs officer of the GSM Association казва: „Русия има 100 процента мобилно покритие, благодарение на широко популярните мобилни връзки сред руснаците и добрата работа на правителството да осигури добри условия за развитие на пазара на мобилни оператори при силна конкуренция.” ITпазара е от най-динамичните сектори в руската икономика; руският експорт на софтуеър нараства от $120 милиона през 2000 до $3.3 милиарда през 2010 – средно с по 30–40% ръст на година. Най-сериозне дял като печалби в този сектор се пада на изнесената в чужбина съвместна работа чрез интернет, около една четвърт от всички печалби. Най-бързо развиващата се в Русия IT продукция е офшорното програмиране. Днес Русия контролира 3 процента от целия офшорен софтуеър (износ на софтуеър) и третата страна в тази сфера след Индия и Китай. Един от най-важните фактори това да се случи е държавната подкрепа чрез създаването на IT-ориентирани технологични паркове (Technoparks)— специални зони, облекчени от данъци и с добре изградена инфрасктуртура на 7 различни места – Москва, Новосибирск, Нижни Новгород, Калуга, Тюмен, Татаристан и Санкт-Петербург. Освен това, в русия имат представителства корпорации като Intel, Google, Motorola, Sun Microsystems, Boeing, Nortel, Hewlett-Packard, SAP AG, които се възползват от висококвалифицираните руски ай-ти специалисти. С правителствен декрет от 2013 се задължават държавните монополни компании Gazprom, Rosneft, Russian Railways, Rosatom, and Transneft да използват технологично иновативни продукти и технологии в дейността си, създадени в Русия. Според същия декрет, към 2018 година обемът на такива продукти и технологии трябва да се удвои. Русия е една от малкото в света, разработила своя национална интернет-търсачка за електронно пазаруване - Yandexсе използва и предпочита от 53.8% от интеренет патребителите в страната.” Като графика ви давам три приложения, взети пак оттам: таблица на растежа на БВП на Русия страни с по-висок (тъмносиньо) и по-нисък доход на глава от населението в Русия – обърнете внимание къде сме ние. темпове на растеж на телекомуникациите

Бате Ваньо, отговарям по ред: "Признавам си, че подходих със съмнения към селектираната част от доктрината и интервюто и тези съмнения не ме подведоха като цяло. Примаком, като бивш съветник на първият човек в тази федерация показва бегли познания по Икономикс. Обясненията за 'Цикли', 'Вълни', 'Суверенитет', това са все податки, че навярно тепърва се е запознавал или са го въвеждали в дебрите на икономическата теория. " Селектирал съм част от книгата на Примаков, но съм посочил точното й заглавие, така че който чете на руски, може да си я дръпне от нета безплатно. Не съм селектирал интервюто с акад. Глазьов, превел съм го цялото. Примаков въобще не пише за цикли и вълни, това го пише Глазьов, който е професионален макроикономист, в неселктираното интервю, и ако го прочетеш внимателно, той говори за повтарящи се кризи в икономиката, което дори и на мен, който не съм икономист, ми е ясно. Примаков пише и за икономика, въпреки че не е икономист, но когато прави това, зад гърба си има 8 години опит като председател на Промишлената палата на Русия, няма начин да не е запознат с цялостната картина на икономиката в детайли. Освен това, през 1998 г., той предотвратява изпадането на Русия във фалит, когато е назначен за година като изпълняващ длъжността министър-председател вместо Черномирдин, така че на практика се е доказал като ефективен прагматик. "Това е несериозно, най-влиятелния човек в държавата да се оправдава и търси странични причини за незадоволителното управление, на което самия той е представител." Това че е бил външен министър в кабинета на Елцин, не трябва да означава че е е отговорен за икономическия провал на този кабинет. "Не поставям под съмнение уменията му в геополитическите стратегии, защото не се чувствам запознат дотолкова, макар че моментното незавидно състояние на РФ показва, че има какво да се иска и по тази линия." Моментното незавидно състояние на РФ не е толкова незавидно – те имат над 500 милиарда валутно-златни запаси, но нямат външни кредити. И Примаков, и Глазьов, и Фьодоров (който толкова ви дразни, взех си беля че преведох цялото му интервю, трябваше него да селектирам, но пак повтарям, да селектираш не е особено коректно, по-добре е да запознаеш читателите с целия текст), сочат един и същ изход от излизането на стагнацията в икономиката – отпускане на нисколихвени кредити в рубли на действащи фирми с одобрени проекти с ниска лихва. Не става въпрос за даване на калпак на куцо и сакато. И е несравнимо с Виденовата зима в България, между другото, предизвикана у нас пак от приятелчатата олигарси на Елцин, Черномирдин, чичко Рем Вяхирев и "сякая осталая сволоч", но туй е друга тема. "За пример: западният свят върви по пътя на иновациите векове, РФ току що стигна до извода, че не можело само с добиване на полезни изкопаеми, трябвало и акъл - иновации. Ами трябва разбира се. То затова и няма и ясни стъпки в националната стратегия, защото толкова си могат." Това «толкова си могат» направо е смехотворно – погледни темповете на растеж и цифрите на БВП на Русия между 2000-2011 и ще видиш, че са по-високи от тези в Щатите, Европа, и много други страни – средно между 5-6 процента годишно, а брутният им продукт за това време скача от съпоставим с този на Испания и Италия през 1999 до съпоставим с този на Германия през 2012 – иначе казано двойно. Защо не го направиха в предишното десетилетие, като толкова си могат, цените пак бяха високи тогава. Дай боже всекиму «толкова да си може» - сега да казваме на бялото черно, не върви. Че са направили парите си от нефт и газ – ами такава беше конюнктурата, разбираш ли, когато нещо се търси на висока цена – произвеждаш и продаваш, продаваш колкото може повече, така правят добрите търговци, всеки ще ти го каже. Междувременно преди това да стане, поизхвърлиха пиявиците-олигарси от концесиите в нефтения бизнес и затова живнаха и хората им – от 50-60 долара средна заплата 1999 г. сега е 500, 10 пъти; от 40 процента под бедността, сега са 10. Какво значи «толкова си могат» - имали са шанс с високите цени, използвали са го максимално. Сега нещата не са така, искат да развиват други отрасли, блокираха им външните инвестиции, те имат голям резерв, ще се откачат от външно управляваната си ЦБ и ще я направят под контрола на държавата, за да се финансират от този резерв. Къде е драмата? Китай как си печати юаните – с контролирана от правителството ЦБ? Европейската банка с какво покритие ги печати тези трилиони евра, които Марио Драги иска да раздава с нулев лихвен процент на бизнеса (ама май той не ги ще)? Щатите с какво покритие си печатиха трилионите долари, с които спасяваха банките и автомобилната промишленост? Иначе е двоен стандарт; някои са равни, но други са по-равни. Само че руснаците имат куража да кажат че искат да са от «по-равните», затова сега са демонизирани. П.С. Видях в една друга тема, че и Върбанов загрява да влезе в мача на темата тук, Върбанов, с цялото ми уважение, чакам с нетърпение твоя постинг по темата, винаги пишеш интересно.

От интервюто с Глазьов и доктрината на Примаков става ясно, че такива стъпки има, но те минават през целевото държавно кредитиране на бизнеса. Само че сега то трябва да премине през Централната Банка, а нейната политика не е такава: тя "гаси" инфлацията с плаващ курс на рублата и високи лихвени проценти на кредитите в рубли, което на практика ги прави неизползваеми за бизнеса. бизнесът няма достъп до евтини кредити, и бездейства, не може да стартира проектите си. Този механизъм с трупане на валутни резерви (те и сега са огромни, над 360 милиарда щатски долара и допълнително над 100 милиарда в злато) е бил работещ при суровинно ориентираната икономика и високите цени на нефта, той е генерирал бързо натрупване на резерви в щатски долари, но те не работят за производството, защото се трупат като резерв - резерв за какво? И сега излиза, че примката около врата на руската икономика, която я задушава със стагфлация (инфлация плюс стагнация на производство) е самата Централна банка и нейната политика. това, което преди е работело за увеличаване на БВП с високите цени на нефта, сега убива възможността за растеж при трайно ниските цени - те няма да надскочат нивото на 40 долара за барел поне 10-15 години, както става ясно от интервюто с Глазьов. така че преди да се обсъжда каквато и да е възможност за иновации и модернизация в производството, трябва да бъде разсечен този Гордиев възел с въпроса за невъзможността за целево държавно кредитиране. Защото очевидно политиката на Централната банка се разминава диаметрално с плановете на правителството да кредитира производство в условия на секнали външни кредити във валута.

Свои функции, определенные Конституцией Российской Федерации (ст. 75) и Законом «О Центральном банке Российской Федерации (Банке России)» (ст. 22), банк осуществляет независимо от федеральных органов государственной власти, органов государственной власти субъектов федерации и органов местного самоуправления. Государство не отвечает по обязательствам Банка России, а Банк России — по обязательствам государства. Банк России не является органом государственной власти, вместе с тем его полномочия по своей правовой природе относятся к функциям государственной власти, поскольку их реализация предполагает применение мер государственного принуждения. Полномочия по владению, пользованию и распоряжению имуществом Банка России, включая золотовалютные резервы Банка России, осуществляются самим Банком России. С 1995 г. Банк России прекратил использование прямых кредитов для финансирования дефицита федерального бюджета и перестал предоставлять целевые централизованные кредиты отраслям экономики. 1 сентября 2013 года банку перешли функции упразднённой Федеральной службы по финансовым рынкам, сделав банк финансовым мегарегулятором. В 2014 году Банк России перешел на политику инфляционного таргетирования. С 2015 года планируется перейти к свободному курсу рубля. Банк России вправе защищать интересы в судебном порядке, в том числе в международных судах, судах иностранных государств и третейских судах. Доктор юридических наук А. Г. Братко выделяет «принцип независимости как ключевой элемент статуса Центрального банка Российской Федерации, проявляющийся прежде всего в том, что Банк России не входит в структуру федеральных органов государственной власти и выступает как особый институт, обладающий исключительным правом денежной эмиссии и организации денежного обращения» Законодателно ЦБ на Русия е независима държава в държавата. От тези текстове, които съм извадил от сайта на банката и от уикипедия, се вижда: Банката е юридическо лице, независимо от Федералната власт, имащо право да защитава като такова правата си пред международни съдилища, както и да използва средства на държавна принуда, въпреки че статутът й не е на държавен орган. Банката се разпорежда абсолютно самостоятелно с валутно-златните резерви на Русия. Банката има право да емитира самостоятелно парична маса в рубли по свое усмотрение, да определя лихвените проценти на инфлацията и лихвените проценти на кредитите в рубли. Банката е финансов мегарегулатор от 1 септември 2013 г. – законът, с който Федералното правителство й делегира тези права и предава под контрола на банката върху Федералната служба по финансови пазари (това за което ти пишеш) От 1995 година ЦБ на Русия прекратява финансирането на дефицита във федералния бюджет и прекратява целевото кредитиране на отраслите в икономиката. Противоречието с концепцията на Примаков и Глазьов за целево кредитиране на иновационни проекти в икономиката е очевадно – на практика в тази законова рамка, в която е поставена ЦБ на Русия, това не може да се случи, защото правителството няма никакви инструменти да го осъществи – те са изцяло в ръцете на Централната банка. Правителството в лицето на неговия финансов министър има конституционна възможност единствено да се договаря с банката на добра воля от нейна страна. За противоречието, за което пишеш, през 2013 правителството да предаде последните си жалки остатъци от суверенитет във финансовата сфера, а именно контрола върху Федералната служба по финансови пазари, в ръцете на Централната Банка, това за мен наистина е парадокс, но забележи - въпросният акт на делегиране е станал ПРЕДИ кризата в Украйна и преди санкциите, когато нещата изглеждаха съвсем различно. По думите на Глазьов, същият този финансов министър е председател на Московската финансова борса, където се спекулира с «таргетирания курс» на рублата и се печелят милиарди от спекулацията с курсови разлики. Но едно е ясно – при така поставената конституционно рамка на взаимоотношения между Федералното правителство и Централната банка, на практика правителството няма никакви законови лостове в ръцете си, за да проведе целево кредитиране и емитиране на парична маса, за да задвижи икономическа политика на иновационно производство и диверсифициране от суровинната икономика. Въпросът е блокиран на законодателно ниво, и може да бъде решен пак там – тоест в Думата. Кръгът е напълно затворен, часовникът тиктака, рублата продължава да трупа инфлация, икономиката стагнира. Изборите за Дума са февруари догодина.

Русия притежава добре балансирана и обмислена доктрина за изграждането си като лидер в многополюсния свят на 21 век, не бих се наел конкретно да я преразказвам тук, тя е развита на повече от 100 страници детайлно в предишните ми постинги, но можем в детайли да я обсъждаме в диалог. В рамките на тази доктрина Русия има за приоритетна цел интеграцията с Европейския съюз. Така отговарям еднозначно на въпроса „Русия и/или Запада?”: отговорът е Русия и Европа. Геополитически Русия е евроазийски държавен проект, но същевременно европейска нация с европейска култура, религия и история; още от времената на Петър Първи до Болшевишката революция през 1917, Русия винаги е била част от Европа и е Европа. Тогава на какво основание, цивилизационно или териториално, Турция води предприсъединителни преговори с Европейския съюз, а Русия не; и защо „Европа от Атлантика до Анадола”, а не „Европа от Атлантика до Урал”? Вероятно процесът на взаимна интеграция между Русия и Европа ще продължи в рамките на 40-50 години, но неговото осъществяване е заложено в реалностите. Германия и Франция са главните заинтересовани това да се случи – ресурсите, територията, пазарите и военната мощ на Русия могат да решат много изглеждащи нерешими днес и в миналото европейски проблеми. Най-сериозният удар върху глобалната система на САЩ би нанесло формирането на голям евроазийски блок с две главни оси – Германия и Русия – такъв блок със своята ресурсна и военно-политическа мощ би извадил Европа и голяма част от Азия от американски контрол. Фактически такъв блок ще стане конкурент и на САЩ, и на Китай за световно лидерство. В доктрината на Примаков това не е казано никъде в директен текст, това е мой прочит между редовете. Най-сериозната преграда пред интеграцията на Русия в Европа е продължаващата да се движи на „автопилот” след края на Студената война доктрина на американския управляващ елит, който не желае да осъзнае и приеме за реалност, че вече не е в състояние да бъде единствен глобален лидер (какъвто беше до 2000), и че светът е многополюсен. Сигурен съм, че рано или късно, американските елити ще направят цялостна и адекватна преоценка на своята остаряла морално доктрина, ще приемат реалностите и ще се насочат към решаването на своите вътрешни проблеми, вместо тези на целия свят – феноменът Тръмп дава надежда за такъв развой в обозримо бъдеще.

В този постинг ще завърша с представянето на доктрината Примаков в нейната геополитичeска част, която според мен, е най-важна и интересна. Веднага след това, в отделен постинг, ще синтезирам всичко дотук в темата с мой собствен анализ, в който ще се опитам да дам и отговор на един въпрос, който поставих тук в друга тема: Русия и/или Запада? С което ще приключа участието си в тази тема. Текст на Примаков: Европейските реалности Русия при цялото си своеобразие, исторически се е формирала като европейска страна. И причина за това не е само нейното географска разположение. Идването на варягите в Древноруската държава, прозорецът към Европа, отворен от Петър Първи, тесните връзки на руските династии с европейските, свързаността на руската интелегенция с културата на Европа, общохристиянската цивилизация – всичко това е реална история. Противоречията между славянофилите и проевропейците в Русия не се състоят в това, че първите отричат връзките на Русия с Европа, а в това, че вторите отричат своеобразието на Русия, откриващ пред нея самостоятелен път към бъдещето. След Втората световна война Източна Европа бе контролирана от Съветския съюз, а Западна възприе проамериканска ориентация, практически контролирана от Съединените щати. Най-прозорливите политици, независимо от това, ратуваха за единна Европа от Урал до Атлантическия океан. Такъв беше де Гол и не само той. След края на Студената война изглеждаше, че лозунгът Единна Европа има здрава основа. Но преобладаващата част от западна Европа остана в НАТО и беше интегрирана в Европейския съюз. По време на Студената война, Съветския съюз по принцип беше срещу тези две организации. Но с течение на времето, постепенно, СССР се отдалечаваше от първоначалната си примитивна оценка за интеграционните процеси в Западна Европа и престана да предвижда нейната „дезинтеграция поради липса на обективни условия за интеграция”. В последните години от съществуването на Съветския съюз и особено след обособяването на Руската Федерация, нарастваше желанието руските лидери да изградят мост към Европейския съюз. За това помогна и казуса с Калиниград, който се превърна в анклав след разпада на СССР, а след и последвалия прием на Полша и балтийските държави в ЕС се оказа „руски остров” в Европейския съюз. Променените позиции към ЕС се отразиха и в отсъствието на негативизъм при разширението на съюза, макар че реално нанесоха икономически щети на Русия. От друга страна, разширяването на ЕС отвори пред Русия нови перспективни възможности. И оттук произтича онази пряка заинтересованост на Русия не само за сътрудничество с европейските страни на двустранна основа, но и с такава реалност днес, каквото е тяхното обединение. Аз даже не изключвам възможността самата Русия да е готова да се присъедини към ЕС, но това сега е неосъществимо. Организаторите на този съюз се опасяват, че тя със своите мащаби или ще смаже ЕС, или ще създаде в него „биполярност”. Що се касае до НАТО, то създаваната от него ситуация директно казано пречи на сближаването на Русия с останалата част на Европа. Всичко това не помага лозунгът за Единна Европа да стане реалност. В такава ситуация, един нов механизъм за сближаване с Европейския съюз – защото Москва няма намерение да се отказва от един от своите главни външнополитически приоритети – може да стане изработването на нов модел за европейска безопасност и развитие на енергийна взаимозависимост. Подчертавам – реч става не ЕС да бъде направен зависим от доставките на руски нефт и газ и така да бъде „привързан” към Русия, а чрез съвместните усилия на всички участници да бъде изградено единно енергийно поле, което ще помогне на движението към единна Европа. Става дума за създаване на енергиен съюз с ЕС. Идеята включва не само надеждна доставка на енергоресурси и взаимно участие в техния добив и транспорт по европейската разпределителна система, но и преработка на енергийните суровини на основата на съвременните технологии. Азиатските реалности Идеята за еднополюсен свят се опровергава може би в най-голяма степен от реалните процеси в Азия. В доклад на Американската агенция по национална сигурност озаглавен «Карта на бъдещето», в който се прави прогноза за промените на световната политическа сцена до 2020, се казва: «Възходът на Китай и Индия в качеството им на нови глобални играчи, както това се случи с обединена Германия през 19 век и могъщите Съединени щати през 20 век, променят геополитическата картина по най-драматичен начин...21-ви век ще бъде онова време през което Азия, под лидерството на Китай и Индия, ще се реализира напълно.» В доклад на същата агенция, публикуван след четири години вече директно се говори за «многополюсно бъдеще». «Разклатената икономическа и военна мощ на САЩ, може да ги изправи пред избор между вътрешни и външни приоритети.» - пишат авторите на доклада. (Report of National Intelligence Council "Global Trends 2025: A Transformed World". 2008. Nov. P. IV, 81.) Вашингтон започна да провежда политика на приближаване на свои военни бази както към Китай, така и към Русия (независимо, че Русия е повече Европа, отколкото Азия). САЩ започнаха да правят всичко по силите си, за да не допуснат сближаване на Индия с Китай. И тогава прозвуча руската идея (тя е на Примаков – бел.пр.) за създаване на своеобразен стратегически «триъгълник»: Русия, Китай и Индия. Ставаше дума не за военен съюз. Разяснявайки тази идея, подчертах необходимостта от подобна «геометрична фигура» за укрепването на стабилността посредством развитие на многостранни отношения между нейните «върхове». Отношенията със САЩ – поглед от Москва След разразилата се финансово-икономическа криза в САЩ, вътрешното положение в страната изискваше много повече внимание от администрацията на Буш, но това не беше развитие на тенденция към изолационизъм. Не беше и отказ от силовия подход във външната политика, макар че иракския синдром работеше. По-скоро, беше стремеж да се създаде по-добра основа за ролята на хегемон, която САЩ, както и преди, възнамеряват да играят в съвременния свят. При това при осъществяването на такава политика американския управляващ елит, по всяка вероятност, не вижда, не чувства разликата между особено място в една многополюсна система, което днес по право принадлежи на САЩ, и несъществуваща реалност на еднополюсен свят. Ще загубят всички, ако руско-американските отношения отново се плъзнат към ново издание на Студената война. За да не се случи това, преди всичко, трябва да се откажем от набиращата пак, за съжаление, височина на реториката от двете страни. Това се вижда на повърхността. А ако се опитаме да погледнем по-дълбоко, по думите на Френсис Фукуяма, външната политика на Съединените щати трябва «изящно да се справи с неизгодното (за тях) изменение на световния баланс на силите и сериозно намаляващото влияние на САЩ в световен мащаб.». Относно американо-руските връзки Фукуяма пише: «САЩ никога не са разглеждали политическите отношения като политически търг, при който американците биха могли да отстъпят нещо в замяна на отстъпки от страна на Русия. Ние се държахме като онзи англичанин от един стар виц, който разговаряйки с чужденец, който не го разбира, започнал високо да повтаря думите си.» Който си въобразява, че антиамериканизмът е генетично заложен в манталитета на Русия, се заблуждава. Толкова ли е непреодолима тази инерция по която Русия е възприемана като наследник на СССР от времената на Студената война? Но друго е по-съществено. През 90-те години в САЩ бяха много популярни разговорите, че векът на Русия е приключил. Но изведнъж Русия се изправя, и обявява себе си за пълноправен играч на световната сцена. Очевидно е, че тя вече не спи. Тя се концентрира. Когато тази книга стигне до читателите, в Белия дом вече ще има друг президент. Ще отчете ли Барак Обама грешките на своя предшественик? Ще се освободи ли от идеологическото влияние на неоконсерваторите? Ще поведе ли политиката на САЩ в съответствие с реалностите на многополюсния свят, при ясното осъзнаване, че един от тези световни полюси е Русия? Времето ще покаже.

В тази трета част от представянето на Доктрината Примаков става въпрос за националната идентичност на Русия, характера на демократичната власт в нея и нейната структура. Засегнат е и въпроса за опасността от реставрация на командно-административния режим, както и тази от връщането към олигархичната власт от 90-те. За разлика от предишните две части, които резюмирах, тук ще оставя само текста на Примаков, защото той е достатъчно ясен и конкретен, за да се налага да го преразказвам в синтезиран вариант. Единствено в отговор на Атом, ще си позволя да коментирам, че според мен визията на Примаков е за плавно преминаване на Русия към модела на нация от граждански тип на „россиянe” – граждани на Русия. Демокрация или диктатура Такава дилема пред Русия не стои. На Запад мнозина си мислят, че засилването на борбата за ред и стабилност в Русия, съхраняването на нейната териториална цялост противоречи на движението на страната към демокрация. Редица западни лидери считат, че страната ни би могла да се приеме за демократична, ако в нея има установена американски или (при всичките му разлики с американскаия) европейски модел на демократична система. В нашта страна, като противодействие на такива представи, съвсем разбираемо и справедливо е противопоставена идеята за „суверенна демокрация”. Но според мен тази идея има редица дефекти. Русия върви по пътя на общочовешките ценности, каквато е и демокрацията, но по свой път, отчитайки традициите, историята, многонационалния характер (многонароден) на държавата, географското си положение. Тя, както и много други страни, не приема неоснователни и абстрактни поучения, а още повече натрапвани на този или онзи модел на обществено устройство и форма на управление. Но всичко изброено от мен се съдържа в понятието „суверенна държава”, а не суверенна демокрация; и с понятието за демокрация се спекулира както от тези в страната, така и от онези в чужбина, които се опитват да откъснат Русия от случващите се обективни процеси – глобализация, транснационална икономическа дейност, сближаване на различните цивилизации. Силната държава е необходима на Русия не само за да създаде необходимите условия за продължаване на стратегическия курс, по който тръгна страната, но и за да обезпечи неговата необратимост. Днес, както беше казано по-горе в тази книга, тенденцията властта да попадне в ръцете на олигарсите вече е предотвратена. Това обаче не означава, че псевдолибералите са се отказали от стремежа си да върнат страната към времената на тяхното управление от 90-те. Не е преминала и една друга опасност – стремежът на част от държавния апарат да постигне интересите си по недемократичен път, като възроди комнадно-административната система. Такива държавни чиновници като правило се срастват с бизнеса и лобират за интересите на негови различни групи. Тази част от държавния апарат се явява разсадник на корупция, която в Русия прераства в епидемия. По мои сведения размерът на рушвета при взимане на държавна поръчка сега стига до 50 процента от стойността на поръчката. Потенциална опасност пред курса за развитие на демокрацията в Русия е призракът на еднопартийността. Ако победи онази тенденция, която би направила от Думата (парламента) нещо различно от място за дискусии, това ще означава началото на деградация на цялата руска обществено-политическа система. Такава опасност е осъзната. Затова се чуват предложения да бъде приета в Русия двупартийна система. За ролята на втора голяма партия би могла да претендира левоцентристката «Справедлива Русия». Но осъществяването на такъв проект, чието авторство се преписва на Кремъл, е съпроводено с големи трудности. Когато се формираше «Единна русия», то в максимална степен бе задействан административния потенциал. Мнозина регионални ръководители смятаха за свое задължение да станат членове на тази партия. Могат ли те сега да заемат неутрална позиция и да не окажат подкрепа на «Справедлива Русия» по време на изборите за Държавна Дума? Още повече, че лидер на «Единна Русия» е В. Путин. Левоцентризмът в Русия е силен – и по традиция и във връзка със социално ориентираната икономика. Демократизацията в нашата страна е неоделима от усъвършенстването на вертикала на властта и държавното федерално устройство. Необходимостта от политическа централизация в такава огромна страна като Русия е очевидна. Днес може да се приеме е е укрепено звеното, което свързва Центъра с регионите – мисля че е рано да се откажем от назначаването на главите на субектите на Федерацията. Много са нерешените въпросите по отношението на онзи отрязък от вертикала на властта, който се намира между субектите на Федерациите и общините, не всичко е изчистено в правомощията на едните и на другите. Но политическата централизация е едната страна на медала. Другата е да бъдат делегирани повече икономически права от Центъра към регионите и съответно от регионите към общините. Съвременното руско федерално държавно устройство е базирано върху онова административно-териториално деление, което беше и в съветския период. Но тогава висшата цел беше решаването на политически задачи. Преосмислянето на административното устройство на Русия трябва да се направи с цел то да служи също така за решаване на икономически и социални задачи. Руският феномен се състои в това, че редица административни единици загубиха своя етнически характер по състава на населението си – така наречената титулярна народност съставлява сравнително малък процент. Редом с това някои автономви републики в Северен Кавказ са формирани от два етноса и в тях има междуетнически противоречия, усилвани от «кланови» назначения. Когато назрее социално-икономическа целесъобразност такива субекти на Федерацията да се обединят със съседни, по крупни, естествено е че трябва да се съхрани културната автономия на загубилата административния си статус титулярна народност или народности. В крайна сметка, този процес не бива да засяга тези крупни автономии, където коренното население съставлява преобладаващ процент. Обективната необходимост от окрупняване на руските региони, очевидно за в бъдеще ще доведе до обединяване на малки области с предимно руско население – това също е продиктувано от социално-икономически изисквания. За такава многоетническа и многоконфесионална държава като Русия, особено важно е проверената национална политика. Нейното значение нараства успоредно с нарастването на притока от емигранти в нашата страна – милионите жители дошли от бившите републики на Съветския съюз. При това състава на емигрантите оттам все повече се променя в полза на тези, които не са от руски етнически произход. Шовинизмът и национализмът по правило се подхранвад един друг. Обществото губи стабилност, вместо да се сплотява около идеята за общорусийските ценности, поставени над етническите. Политическата стабилност и нейното бъдеще при «тандема», борбата с олигархията Когато в редица страни от ОНД избухнаха т.н. «цветни революции», мнозина предсказваха, че това очаква и Русия. С времето стана ясно че подобни очаквания са били неоснователни. След избора за президент на Д.медведев и назначаването на В. Путин за министър-председател, въпросът за бъдещето на русия се премести в полето на взаимоотношенията между двама лидери – кой от тях ще бъде «старши» в този тандем, ще работят ли в синхрон, ще съхрани ли президенът своите конституционни правомощия, или те ще преминат към министерския съвет. Животът поставяше своите въпроси, от чиито отговори завикеше дали Русия ще продължи своя стратегически курс, по който тръгна през 21-ви век. Кандидатурата на Медведев не беше издигната от някой – тя бе избор на самия Путин, който, както потвърди времето, съумя да съхрани за себе си прзидентския пост, действайки чрез мнозинство в Държавната Дума, което бе готово да внесе конституционни изменения, позволяващи му трети мандат. И най-сетне, като глава на правителството, путин оглави и партия, която има парламентарно мнозинство. Следователно, той контролираше както изпълнителната, така и законодателната власт. Но президентът (Медведев) – той ясно го показа веднага след избора – въобще не възнамеряваше да играе ролята на английската кралица. Той на практика запази атрибутите на висшата власт в Русия. Така властова конструкция е способна да осигури приемственост на курса. Устойчивостта й ще определи времето. Работата е там, че недостатък на всички руски управляващи елити досега, беше личната преданост към лидера. Елитите не бяха еднородни, но всички в тях бяха обединявани от предаността си към една единствена личност. Влечението на руското чиновничество да служи не толкова на държавата, колкото на нейната глава, още е живо. Затова не изключвам опити на обкръжението на Путин и Медведев да вбие клин между двамата, независимо от добрата им екипност. Но това едва ли ще промени онзи курс, от който Русия очевидно изпитва необходимост. Този курс в икономиката преди всичко означава продължаване на движението към цивилизован пазар. Възможно е една малка групичка хора в Русия да си мечтае за връщането на командно-административната система от носталгия по Съветския съюз. При това тази групичка няма външни покровители. Практически възможността за реставрация на непазарната система няма. Няма и не ще бъде приета от народа – твърдя го – няма също и перспектива за връщане на стария модел на олигархичен капитализъм, характерен за началния етап на прехода на Русия към пазарна икономика. Олигарсите не са просто крупни предприемачи, които за броени години са натрупали огромни богатства по далече не пазарен път, а такива които използват връзките си с властта. Олигарси в Русия започнаха да наричат онези, които решаваха икономическите си проблеми, назначавайки на държавни постове свои хора и оказваха сериозно влияние върху законотворческия процес. Към времето, когато Путин бе избран за президент (2000), група олигарси, използвайки известни особености на приватизацията в Русия, реално си създадоха условия за приказно забогатяване. Очевидно в онзи момент не беше възможно веднага да се лишат от ролята им олигарсите, без това да предизвика политическа стабилизация. Отчитайки това, руските управленци тръгнаха плавно да трасформират икономическите правила, като съхраниха статуквото на собствеността, но задължиха вече приватизираните суровинни монополи да започнат по еволюционен начин да променят олигархическия път за развитие на Русия: честно да си плащат данъците, да вдигнат заплатите на работниците, да постороят социална инфраструктура, и най-главното – да се откажат от грубото си вмешателство в политиката и лобистките си интереси, постигани с натиск. Надеждите обаче за разбирателство от страна на олигарсите се оказаха напразни. Те продължаваха със своеволията, ставайки все по-нагли. И не само продължаваха, но и засилиха проникването на техни представители във властовите структури. Нарастнаха машинациите с данъци. Най-активен бе ЮКОС, в резултат на което през 2003 бе заведено «Делото ЮКОС», което някои се опитаха да представят в пресата като «схватка на питерските чекисти с либералите от Москва» делото «ЮКОС» обаче беше сигнал за отказ от олигархичния път на развитие на Русия. При това властта го направи не като преразгледа начина на приватизация, а като повдигна обвинения за данъчни престъпления. Резултатите от изборите 2003 показаха че тази линия се подкрепя от болшинството росияни. Всеки който гласува за «Единна Русия» гласува за този път на развитие. А съкрушителната загуба на Съюза на Десните Сили (СДС), който даже не влезе в Думата, се дължеше на факта, че избирателите ги свързваха с онези, които подкрепяха олигархичния капитализъм в Русия през 90-те. Все пак, съществуваха опасения в обществото, особено сред предприемачите, че мерките срещу олигарсите могат да прерастнат в режим преследващ предприемачеството като цяло. Правителството успокои тези опасения и същевременно нанесе решителен удар по структурите на олигарсите, което доведе до повратна точка в цялата обстановка. След вкарването на Худорковски зад решетките, големите предприемачи, които се криеха дотогава зад неговия гръб, капитулираха пред условието, което им постави правителството – да не се занимават с политика и да спазват законодателството в сферата на бизнеса си. Редом с ония придобили огромното си богатство в резултат на не дотам прозрачна приватизация през 90-те, се появи и доста значителен слой от крупни капиталисти, натрупали състояние от законни сделки и бизнес. И така фактически идването на власт на олигарсите не се състоя. В следващия си четвърти постинг по темата, в който ви представям Доктрината Примаков, чрез прочит на неговата последна книга, ще изложа геополитическата ориентация на стратегията му. Надявам се от тези четири раздела (цитирал съм на български повече от 60 страници от неговата книга или приблизително една четвърт от нея, след което съм ги резюмирал), читателите да могат да добият цялостна представа за руската икономическа и национална доктрина на Евгений Примаков, в рамките на която Руската Федерация се развива методично и планомерно от 2000 г. до наши дни. Чак след това ще направя своя анализ и коментар върху целия изложен от мен дотук материал.

Продължавам с икономическата част на Доктрината Примаков, такава каквато е изложена от него в последната му публикувана книга през 2009. Обърнете внимание, че неговата икономическа стратегия почти на сто процента се покрива със стратегията на акад. Сергей Глазьов (или по-скоро обратното, тази на Глазьов следва доктрината на Примаков), изложена 8 години по-късно в една доста по-различна икономическа и политическа ситуация. Като изключим политическата фразеология на Фьодоров, неговите икономически виждания също са близки до тези на Примаков и Глазьов. И при тримата не става въпрос за теоретични постулати, изсмукани от пръстите или от учебници, а за реални тенденции в развитие на руската икономика, открити върху базата на натрупан опит от катастрофата през 90-те. Този път, преди оригиналния преведен текст на Примаков, ще го резюмирам: Русия развива и ще развива своя силна пазарна икономика с ключово участие на държавата. След фалстарта през 90-те на «псевдолибералите», както ги нарича Примаков, Русия е отредила на държавата роля на основен разпределител и играч в икономиката. Примаков говори за «индикативно планиране» - термин въведен от Джон Мейнард Кейнс. Индикативното планиране е централно икономическо планиране, основаващо се на задълбочени прогнози, които показват посоката на очакваното икономическо развитие. За разлика от плановата икономика от съветски тип, използваща правителствени директиви, тук се използват фискални мерки (кредитиране) за стимулиране на инвестиции в частния сектор. Икономическата стратегия на акад. Глазьов и тази на Примаков съвпадат на 100 процента в часта за индикативно планиране и държавно кредитиране. Индикативното планиране е основен инструмент за развитие на икономиките в Китай, страните наричани «южноазиатски тигри» и е инструмент, с който оперират Централните банки в Япония, Америка и Европа. При това, пише Примаков (за същото настоява и Глазьов), цялото внимание при този вид планиране и съответното му финансиране трябва да се насочи не просто към производството, а към иновациите в производството, това е ключово. Няколко са важните неща, които присъстват в икономическата стратегия на Примаков, различаващи се от тази на Сергей Глазьов: Примаков подчертава ролята на държавата като дава пример със създадените от нея важни стратегически корпорации (самолетостроене и корабостроене), но изрично напомня, че държавата няма да им бъде вечно собственик и те са потенциално отворени за приватизация. Успоредно с това, той казва, че средния и малък бизнес е много по-способен да прави иновации от крупните държавни фирми, и настоява държавата да инвестира чрез Централната банка точно в иновативни проекти на фирми от средния и малък бизнес. Както и Глазьов, както и Фьодоров, Примаков намира за грешка монетаристичната политика на финансовото министерство и Централната банка да трупат «буферни възглавници» от валутно—златен резерв в трезора, вместо банката да емитира парична рублева маса за целево кредитиране на иновациите в производството. Нито Примаков, нито Глазьов говорят директно за поставянето на Централната банка под контрол от президента и правителството, това прави единствено Фьодоров; но според мен, от само себе си се разбира, че за да има пълен контрол върху индикативното планиране и изгодно като процент кредитиране в рубли, правителството би трябвало да има и възможност да емитира необходимата парична маса за целта, за да затвори цикъла. Впечатляваща е констатацията на Примаков, че през първите 8 години след 2000-та (годините до кризата), по темпове на прираст на БВП Русия значително е надминавала САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Европейския съюз като цяло и се е наредила в първата петица от държави, инвестиращи зад граница (250 милиарда американски долара). Ако това не е икономически скок нагоре – какво е? Очевидно Доктрината Примаков в икономиката е доказала жизнеността си, тъй като практиката е единственият начин теорията да бъде проверена или коригирана. В следващия си постинг ще представя онази част от неговата доктрина, която се занимава със структурата на властта, държавата и характера на демократичното й устройство, борбата срещу олигархията, както и националната идентичност на Русия. Текстът на Примаков: Участие на държавата в икономиката Характерна черта, особено в последните години от президентството на Путин, стана нарастващото участие на държавата в развитието на реалната икономика. След дълго претегляне на кантара, беше изоставена идеята, съгласно която в зората на пазарната икономика, даже и при вече развит пазар, може да се мине без държавна намеса в икономиката. Позицията либералите-догматици беше, че ролята на държавата приключва на нимо макрорегулация и няма никаква необходимост от държавни инвестиции в реалния сектор на икономиката. Класически пример за това ни дава Министерството на финансите, което първоначално възразяваше срещу създаването на инвестиционен фонд – тоест отричаше целевото финансиране от държавния бюджет на проекти, необходими за страната. Единствено настойчивостта на Минэкономразвития, подкрепена от президента, доведе все пак появата на фонда. Победи линията на държавно участие в икономиката, разбира се, при регулирането на макрониво, което значително сдържа инфлацията, укрепва рублата, увеличава златните запаси на страната. Механизмът за развитие на руската икономика стана частно-държавното партньорство. Често то се подменя с понятието «държавен капитализъм». Но в Русия бе взет курс не просто към смесена икономика, а към тясно взаимодействие на нейните два сектора – държавния и частния – с перспектива, подчертавам това, да се промени балансът в полза на частния сектор. Важно е да се отбележи, че държавните предприятия функционират като субекти в пазарната икономика с възможност за тяхната частична или пълна приватизация. Имаше и продължава да има противници на засилената роля на държавата в руската икономика. Част от тях са свързани със Запада и черпят идеите си оттам – това са псевдолибералите. Действително държавата си върна контрола върху Газпром, изкупи активите на ЮКОС и Сибнефт, стана главен акционер в две от най-крупните банки в Русия, Свербанк и Внешторгбанк, монополист в експорта на оръжие. А през 2007 бяха създадени мощни държавни корпорации в различни области на икономиката - «Роснанотех», «Ростехнологии», «Росатом», Агенцията по застраховане на влоговете, Банката за развитие, «Олимпстрой», Обединената авиостроителна корпорация, Обединената корабостроителна корпорация и др. Държавното участие в производството до голяма степен обяснява спецификата на прехода към пазарна икономика в Русия – израстнали не от производството и от научно-технически пробиви в него, преобладаващата част от крупните ни бизнесмени се потопиха в приказните печалби от добив на енергоносители. Преливането на техни даходи в други отрасли се оказа почти нищожно. При така създалите се условия, единствено държавното участие в икономиката беше способно да обезпечи отклоняването от едностранно суровинната ориентация на икономиката ни, която предвещаваше на Русия незавидното бъдеще на второстепенен член на световната общност. Започналата реформа в структурата на икономиката доведе до това, че вече към 2007 почти две трети от БВП бяха създавани от вътрешни фактори – строителство, търговия, обработваща промишленост. Инвестициите в тези сфери на икономиката се правеха от фирми на частни предприемачи, и като правило те не бяха ангажирани в суровинния сектор на икономиката. Обаче отново, чисто пазарния регулатор отново доведе до това, че в областите създаващи БВП, обработващата промишленост се нареди на последно място и инвестициите заобиколиха цяла редица отрасли от важни за Русия производства. Единствено държавата със своята непосредствена намеса бе в състояние да регулира положението. Същевременно не бива да си затваряме очите пред нарастващото държавно участие в руската икономика. Създаването на държавни корпорации, което бе неизбежно за подема на такива деградирали отрасли като самолетостроенето и корабостроенето, бе съпроводено в много случаи с действия на властите, които ги изолираха от пазарната конкуренция. Държавните органи предаваха собствеността на държавните компании без търгове, част от тези компании се ползваха от административен ресурс. Механизмът за финансов надзор беше много занижен в сравнение с този при другите акционерни дружества, което ги правеше по-малко конкурентноспособни на реалния пазар. Още при формирането на държавните корпорации, В. Путин обяви, че държавата няма вечно да им бъде собственик, като след време им предстои частична или пълна приватизация. За първи път от началото на пазарните реформи в Русия официално беше призната необходимостта от дългосрочна стратегия за социално-икономическото развитие на страната. Не просто прогноза, а индикативно планиране, което за съжаление дотогава се отричаше. Индикативното планиране е изработване на показатели-индикатори, чиято цел е да помогнат на предприятията да се ориентират в икономическата конюнктура и да си изработят собствени планове за развитие. Петгодишните индикативни планове, например, имат препоръчителен характер, но във Франция са задължителни със законодателен акт. Изискванията на времето - иновациите Без да бъде преведена на иновационни релси, руската икономика никога няма да стане конкуретноспособна. При това изискванията да се върви по иновационен път в икономиката не само че не отслабва в световната икономическа практика, а става все по-остро необходимо при последната световна криза. В Съветския съюз внедряването на водещите открития от фундаменталната наука в практиката, като правило, се ограничаваше само в сферата на военно-промишления комплекс, и това забавяше развитието на гражданското производство. В това производство се приемаше копирането на чужди аналози, и ето защо по съветско време пътят от научното откритие до неговото внедряване в производството отнемаше 2-3 пъти по-дълго време от този на Запад. Преминаванео на икономиката ни върху релсите на иновациите не се случи и през 90-те, когато в Русия вече имаше пазарна икономика. Управляващите икономисти псевдолиберали си въобразяваха, че технологичния прогрес се самозаражда главно от конкуренцията на пазара. Това действително е така в страните с развита пазарна икономика, но не и в Русия, където разходите на предприятията за иновации са крайно оскъдни. Отхвърляйки илюзиите на псевдолибралите, новото управление постави ударението върху целенасочено държавно регулиране. Това диктува увеличаване обема и темповете на ръст на капиталовите инвестици, тоест увеличаване нормата на натрупване, която в Русия е 2,5 пъти по-ниска от тази в Китай и 2 пъти по-ниска от тази в Индия. В прогнозата на Минэкономразвития за 2020-2030 се предвижда нарастване на инвестиционната активност доста под необходимото за постигане на «пробиви» - чак в края на прогнозния период се предвижда нивото на натрупване да стигне до 30 процента от БВП, което е значително по-ниско от съответния показател за Индия от 2006. Скок в производителността може да бъде постигнат единствено посредством целенасочено стимулиране замяната на морално и физически остаряло оборудване с високотехнологично такова. Сега например вече вносът на първокласно оборудване е освободен както от ДДС, така и от митнически такси. Търговско-промишлената палата на Русия (на която Примаков е председател в момента, когато пише книгата си – бел. Пр.), в течение на няколко години се бори да извоюва специални кредити за онези предприятия, които внасят такова оборудване. Държавната политика трябва да бъде ориентирана към повишаване стабилността и конкуретността най-вече на средните и малките предприятия. Между другото, в машиностроенето средните предприятия имат дял 62 процента, а в строителството този дял е над 77 процента. Но без преодоляването на технологичната изостаналост в руската икономика, нещо което само по себе си изостря проблема с ниската квалификация на работната сила, няма начин да преодолеем изостаналостта на Русия в производителността. Единственият ни път е слагането на цялата промишленост върху релсите на иновациите. Докато бях директор на Службата за външно разузнаване на Русия, говорих пред заседание на президиума на РАН за опита на САЩ, който нагледно ни показва, че военно-техническия комплекс е един от източниците за иновации в цялата икономика. През 90-те Военното министерство на САЩ е набелязало и финасирало 22 «критично важни технологии» - от тях 75 процента са класифицирани като с «двойно предназначение», тоест за внедряване в цивилната икономика, нещо което постоянно осигурява мощен импулс в иновационното развитие на цялата американска икономика, и това е перманентна държавна политика. Високите цени на нефта – постижения и пропуски Не е ли ясно от «бодрото» изказване на финасовия министър Кудрин, който заяви, че даже и цената на нефта да паднела до 40-50 долара (тя вече отдавна е толкова и няма перспектива да расте – бел.пр.), то «държавните служители, програмите за инфраструктурни проекти, здравеопазването няма да усетят това в течение на три години». Ами после?! Нима този негов неудачен пример не е е потвърждение, че е необходимо непрекъснато да правим инвестиции в диверсификацията на икономиката? Антиинфлационните мерки са необходими, но не за сметка на отказ от икономическото развитие и вдигане на жизнения стандарт в Русия. Между другото, в Западна Европа даже и на ум не им е минавало да замразяват финансовите средства, идващи по плана «Маршал». И в Япония, и в Западна Европа са се основавали на това, че развитието на икономиката е невъзможно без ръст на платежоспособно търсене, казано с други думи – без ръст на доходите на населението. Събитията даказаха, че регулираното от държавата икономическо развитие в Западна Европа и Япония се увеча в превръщането им в страни с висок жизнен сандарт на населението. В Япония растежът на произвдоството се осъществяваше върху основата на три индикативни плана. По тази матрица вървят днес Китай и Индия. Главният двигател е не макрорегулирането (което безпорно също е важно), а увеличаването потребителските разходи на населението, целенасочените инвестиции на държавата, високата иновационна активност. И още днес остро звучи един въпрос: правилна ли е линията на Финасовото министерство и Централната банка да влага парите от бившия Стабилизационен Фонд в американски ценни книжа, вместо да ги инвестира в икономиката на страната? И правилно ли беше това на практика поощряване на нашите предприемачи да получават необходимите им кредити от задгранични източници? По темпове на прираст на БВП Русия значително надмина САЩ, Япония, Германия, Франция, Великобритания, Европейския съюз като цяло. При това устойчивото увеличаване на БВП се съпровождаше от все по-забележимо вписване на Русия в световната икономика. Значително нарастваха и задграничните активи в много руски компании. Русия влезе в първата петица от държави инвестиращи зад граница. Обемът на преки външни руски инвестиции зад граница в началото на 2008 достигна 250 милиарда американски долара. Д.А. Медведев в своето обръщение към Федералната Дума говори за необходимостта да «бъдат отпушени каналите» (финасовите). Това може да стане единствено при стриктен държавен диктат по отношение на банките, получаващи държавни средства. Разбираемо е, че след като получават тези пари от държавата, банките са длъжни да кредитират с тях не на чисто комерсиална основа (да търсят висока лихва), а да приемат онези правила на игра, които им диктува държавата. Ако погледнем в по-широк аспект този въпрос, то главното негативно действие на световната криза върху Русия се изразява в това, че външните източници за финансиране престанаха да бъдат основни за кредитирането на нашата икономика. Следователно, за да съхраним нейните темпове на растеж е необходимо да се създаде адекватна вътрешна система на финансиране на руските производители на стоки и услуги. За създаването на такава вътрешна система на финансиране на руската икономика несъмнено благоприятства и увеличаването на ликвидността в руските банки. Но това натрупване на ликвидност, което е добра правителствена антикризисна предпазна мярка, не бива да влиза в противоречие с необходимостта още сега, веднага, целенасочено да започне наливане натрупаната в руските банки ликвидност (т.н. «антикризисна буферна възглавница») в реалната икономика. Необходима е пряка държавна подкрепа на производителите под залог на конкретни проекти. В Китай например от държавата се отделят огромни средства (15 процента от БВП), които директно се вливат в реалния сектор: строителство на транспортна инфраструктура, изпълняване на икономически и социални програми. За да ви стане ясно какви вреди нанесе на Русия т.н. «либерална икономика» в периода 1992-98 г. (така наречените «весели 90-те), ще ви цитирам само една цифра – общите загуби за това време превишават два пъти всички загуби на съветската икономика през годините на Втората световна война.

Както бях писал в предишния си постинг, ще резюмирам текста на Примаков, цитиран от мен като теоретична обосновка за неговата доктрина. Авторът развива своето виждане за историята по следния начин: В човешката история до сега еднополюсен свят никога не е съществувал. Опити е имало, но не историческа реалност. След Първата Световна война два центъра на такива опити за налагане на еднополюсен свят са направени от Германия и СССР. И в двата случая това става на базата на идеологии. След победата над фашизма, светът се разделя на две части отново на идеологически принцип – комунизъм и капитализъм. След края на Студената война се появява тенденция светът да приеме един икономически модел за развите, пазарната система (тоест капитализма) като по-ефективен модел за развитие. Но този свят, поради реално съществуващите различия в националните и цивилизационни модели на различни региони в света, не може да бъде еднополюсен, поне не на този етап от историческото развитие. Светът е глобален, според Примаков, в тенденцията си да се развива по пазарен модел и технологична модернизация, но не е еднополюсен, поради националните и цивилизационни различия в неговите различни региони. Тук Примаков се позовава на двама американски учени – Хънтингтън и Фукуяма – първият развива и доказва тезата, че след Студената война светът е разделен на 8 сблъскващи се помежду си цивилизации, следователно той е многополюсен, както твърди и Примаков; вторият (Фукуяма) твърди че след победата на либералната демокрация над комунизма като идеология и практика, историята е свършила и светът е еднополюсен. Примаков приема отчасти и двете тези – да, според него светът е многополюсен и тези полюси се конкурират помежду си (по Хънтингтън); и да, светът се стреми към обединение в една общочовешка цивилизация по пътя на своето технологично развитие (по Фукуяма). Но Примаков оспорва изводите и на двамата – според него заключенията на Хънтингтън, че противоречията неминуемо са антагонистични и водят до сблъсък не са верни, точно заради универсалния стремеж на всеки полюс към технологично съвършенство и обмен на информация и капитали с другите, което прави изолацията на един такъв полюс равнозначна на гибел и западане за него; отрича и извода на Фукуяма за настъпилия „край на историята” с аргумента, че в своето развитие всеки регионален полюс би могъл да избере алтернативен модел на либералната икономика, в зависимост от своите традиции и манталитет (пример за развитието на Южно Азиатския регион, по специално Китай, който се модернизира технологично по конфуцианския модел на „просветен абсолютизъм” и пазарна икономика, без да ползва либералния модел); следователно, според Примаков, всеки регионален цивилизационен модел има право на свой живот под слънцето, такова право има и Русия, като полюсен икономически лидер с потенциал да бъде такъв. Примаков не оспорва пазарния капитализъм, дори ревизира постулатите на марксизма и ленинизма, които са го отричали. Но аргументирано се обявява срещу опитите на елита на един от доминиращите сега икономически и военно цивилизационни лидери на Запада, САЩ, да отрекат правото на Русия да бъде цивилизационен лидер (нещо което Хънтингтън не й отрича) и да я третират като победена във война държава без бъдеще на лидер. За мен най-впечатляващото в тази концепция на Примаков е отсъствието на агресия и конфликтност, както и липсата на претенции за месианска роля на Русия – неговата теза е Русия да бъде третирана като „равнопоставен сред равнопоставени” – това е коренно различна платформа от имперските амбиции на Царска Русия или тези на СССР (сравненията с тях са некоректни и спекулативни, ако приемем доктрината на Примаков). И разбира се, като доказателство че е построена върху научни доказателства, тезата на Примаков би могла да бъде теоретично оспорвана, и дори отречена. Тя не претендира за абсолютна истина, но е отворена и работеща. Във следващия си постинг ще изложа икономическата част на Доктрината Примаков.

До тук в темата си „Доктрина за икономически и национален суверенитет” развих концепциите на двама съветници на президента на Русия – Евгений Фьодоров и акад. Сергей Глазьов – за икономическата и национална стратегия на Русия. Първият е основател на политическо движение, което има амбиция да участва като партия на предстоящите избори за Дума, и следователно е повече политик, така че в неговата концепция неизбежно има елементи на популизъм и политическа реторика; вторият е академичен макроикономист, без никакви политически амбиции и се движи стриктно в сферата на икономическата стратегия. Твърдя, че и двамата строят своите платформи върху обобщената Доктрина Примаков, която изцяло и всеобхватно е развита в последната книга на акад. Евгений Примаков. Примаков издава книгата си през 2009 г., на 79-годишна възраст, след като е приключил с активната си политическа кариера, заемащ поста председател на Руската промишлена палата и неофициално е съветник на президента Путин. В обем от около 250 страници той излага вижданията си за съвременния свят, историята, мястото на Русия върху геополитическата карта на света, развитието на руската икономика. Тези му възгледи по същество са неговата доктрина за бъдещето на Русия. По вече установения от мен стереотип, който следвам в развитието на тази тема, най-напред ще изложа резюмирания от мен оригинален текст на самия Примаков, след което ще направя мое резюме на този негов оригинален текст. Тъй като материалът е доста обемен, ще разделя този текст на няколко части, като се опитам да го групирам в няколко основни раздела. Първата част е посветена на общите геополитически виждания на Примаков за съвременния свят, възгледите му за историята и бъдещото развитие на света, както и мястото на Русия в този свят. Не съм апологет или отрицател на Доктрината Примаков, стремежът ми е обективно да запозная българските читатели с основните принципи в тази доктрина. И така, представям на вниманието ви откъси от онези части на книгата на Примаков, които според мен най-обобщено характеризират неговия поглед върху днешния глобален и многополюсен свят. За онези, които намират този текст за твърде произволно селектиран, пак повтарям, цялата книга е достъпна в мрежата, и те биха могли да я прочетат в оригинал. За другите, за които този текст е твърде обемен и отегчителен за четене (все пак обаче форумът претендира за академичност и научност), ще направя мое резюме на него, което ще бъде нещо като „резюме на резюмето”. „Светът без Русия? Към какво води политическото късогледство” Избрани откъси от книгата на Евгений Примаков В тази книга анализирам острите проблеми, разделящи Русия и САЩ, показвам как от Москва изглежда американската външнополитическа стратегия, и кому всъщност принадлежи нейното авторство. Но основната ми идея е съществуващото поле на обективно съвпадащи интереси в новия многополюсен свят. Само политическо късогледство обяснява готовността да бъде зачеркната Русия от списъка на великите държави, да се подценява нейният потенциал, в динамиката и перспективите й за развитие. Дори и след разпада на СССР, Русия остава най-голямата по територия в света държава. В недрата й са 50 процента от всички природни изкопаеми на планетата. Русия несъмнено притежава голям интелектуален потенциал. И най-сетне, ядреното й оръжие е съизмеримо с това на САЩ. Еднополюсен свят никога не е съществувал. Опитите да бъде създаден такъв лежат в основите на редица идеологии, стратегически планове, политически и военни действия. Опити, но не историческа реалност. Особено ясно се виждат след Първата Световна война. Двата центъра на такива опити тогава са Германия и СССР. И в двата случая се правят опити за налагане на идеологии на други страни. Фашистка германия опитва със сила да разпростре господството си над света. Съветският съюз прави същото за победата на социализма „отвътре”, във всяка страна, уповавайки се на преимуществата на социализма пред капитализма. До Втората световна война многополюсния свят оцелява. След победата на фашизма започва разделяне на две части по идеологически принцип. След края на Студената война се появява тенденция към еднополюсен свят, но вече идеологията не е определяща. Светът формално е еднороден, защото пазарната система е модел за развитие на всички. Тенденцията към еднополюсен свят, породена от политиката на САЩ, се основава на това, че след разпада на СССР, САЩ остават най-могъщата държава. Центърът е САЩ, опората им военна и икономическа мощ. Изхождайки от това, привържениците на този извод, отиват още по-далече, твърдейки, че в създадените след Студената война условия за еднополюсност, би могло да се установи нов световен ред, гарантиращ стабилност и сигурност на всички държави. Еднополюсният свят се противопоставя на взривоопасния двуполюсен, както и на размирния многополюсен. Кондолиза Райс заявява през 2003 г., когато САЩ вземат решение практически да утвърдят този модел чрез доктрината на унилатерализъм: „Многополярност – това е теория на съперничество, конкуренция, и в най-лошите си форми – конкуренция на ценности.” И всичко това се представя като победа на Запада в Студената война и съкружително поражение на Изтока. Само че не е точно и не отразява реалността. Ликвидирането на Съветския съюз бе придизвикано главно по вътрешни причини. Командно-административната система се оказа абсолютно неадекватна на научно-техническата революция. Доказателство за това мое твърдение е и фактът, че постсъветското пространство не потъна в хаос, ядреният арсенал на Съветския съюз бе пребазиран изцяло на руска територия, русия беше призната като правоприемник на ликвидираната държава. И така, като се основават върху представата си за исиметричност на силите, с други думи грешен извод за своя победа и поражение на СССР, САЩ издига доктрината си за „неправомерносттта да има равноправие между Съединените щати и Русия в световен мащаб”. Случилото се след разпада на СССР действително отдалечи русия от позицията на велика държава. Кулминацията беше фалитът, обявен на 17 август 1998, по изплащане на дълг за държавни ценни книжа. И това бе закономерен резултат от икономическото развитие на страната, заложено през 1992. Самонареклите се „либерали”, отговорни за това, подчертаваха връзката си с „чикагската школа”. И най-важното – ползваха се с пълна подкрепа на Запада. Съвременния либерализъм проповядва свободна конкуренция при минимална намеса на държавата, но либералния тип икономика не може да е универсална матрица за всички страни и етапи от тяхното развитие. Това беше игнорирано в Русия. Паралелно с разбиването на икономическия механизъм, домораслите либрали проведоха шокова либерализация на цените, приватизация заради самата приватизация, като главен критерий за тях стана мащабът й, а не ефективното производство. Вътрешният пазар беше разбит от жестока световна конкуренция. Стана очевидно, че онези, които през 90-те формулираха и провеждаха икономическия курс на Русия, преследват съвършено различни от либерализма цели. Властта селективно подкрепяше отделни предприятия като им даваше специални експортни квоти, особено на нефт, освобождаване от митнически такси, данъчни облекчения, целеви кредити и т.н. На Запад не ги критикуваха, като смятаха, че ако сторят така, биха поощрили връщането на командно-административния подход. Все пак да си мислим, че трагедията на 90-те е била режисирана по американски сценарии, е невярно. Главната роля изиграха нашите икономисти, никога преди не занимавали се с практическа икономика, а на научно ниво не по-високо от асистенти в някой икономически институт. Икономическите реформи се провеждаха от хора, чели през живота си само по няколко либерални книжки от западни икономисти, незапознати с руските проблеми и с трудностите да преведеш на пазарни релси икономиката на такава огромна страна като Русия. Западът явно го устройваше бедственото положение на Русия. Още повече, че социално-икономическата деградация на страната ни беше подкрепена от една абсолютно беззъба външна политика през първата половина на 90-те, чиято провъзгласена цел бе „влизането в цивилизования свят” успоредно с пълно пренебрежение на националните руски интереси. Русия се превръщаше в страна на политически „йесмени”, следващи курса на американската политика. И Вашингтон очевидно взе да привиква към това. Но към края на 90-те ситуацията започна да се променя. Що се отнася до САЩ, то след разпада на СССР те действително останаха на световната арена като най-силната икономически, военно и политически страна в света. Работата е там, че титлата свръхдържава вече стана неправомерна дори и за Съединените щати. Изводът за еднополюсен свят започна да се разклаща от все по-осезателно усещаните процеси на неравномерното развитие на различни страни. И смъртеният удар върху този извод бе нанесен през 2008 от световната икономическа криза, зачеркнала ролята на САЩ като еднополярен финансов център. Особено бързо към икономическо лидерство се движи КНР. От 1970 до днес Китай е увеличил ръста на БВП четири пъти, изпреварвайки по обем всички държави, освен Япония и САЩ (днес Китай е изпреварил и тези две държави – бел. Моя). За този период външнотърговския оборот на Китай се е повишил 100 пъти. Може да се каже, че след „икономическото чудо” в Япония, изстреляло я в челните редици на световната икономика, и икономическите скокове на „четирите азиатски дракона” – Сингапур, Хонгконг, Южна Корея и Тайван – сега напред се откъсна Китай, умело използвайки наследената от тези страни парадигма на „просветен авторитаризъм”. Характерни са и обобщените световни показатели – ако през 1990 делът на развитите страни в световния БВП е близо 60 процента, към 2007 той е под 50 процента. Динамиката показва че не само САЩ, но и развитите страни като цяло губят позиции в световната икономика. Промени се позицията на развиващите се страни в системата на световните финансови потоци. Преди те напълно зависеха от финансови инвестиции на западни страни. Сега сами се превърнаха в инвеститори, влагащи средства в цял свят. Техни компании създават и купуват филиали и дъщерни предприятия. Глобализацията не е еднократен акт, а процес. Свързана с пробиви в научно-техническата област, глобализацията оказва позитивно влияние на света. Заедно с това засилва различията в развиващия се свят и даже изтласква от него редица страни нагоре към групата на развитите страни. Естествено че има и такава група, която слиза надолу към „дъното” на световната икономика. Привържениците на еднополюсния свят използват като аргумент фактът, че Съединените щати дават импулс на глобализацията с лидерството си в областта на новите технологии. Това е безспорна истина. Но наред с нея не можем да не отбележим и друга истина – САЩ далеч не са едноличен лидер.В публикувано изследване на GIT през 2008 в САЩ се прогнозира, че Китай започва да изпреварва САЩ в научните разработки, които се внедряват в производството. В изследването на Джорджтаунския Технологичен Институт се констатира, че САЩ трябва да се примирят с доминиращата позиция на китайските си конкуренти – най-напред в технологичното новаторство, а след това и в световната икономика. GIT вече 20 години се занимават с оценка на технологичния индекс на различни страни в света и няма причина да не им се вярва. Техните изводи са подкрепени и от други солидни американски източници. Компанията Jhonson Scientific, анализираща тенденциите в сферата на академичните науки, стига до заключение, че делът на САЩ в световната наука постепенно се свива, а този на страните от ЕС и Азиатско-Тихоокеанския регион, обратно, расте. Известно е, че Китай стана лидер по скорост на усвояване в областта на нанотехнологиите. Днес в ускорението на иновационните процеси в световната икономика, заедно със САЩ, значителна роля имат страните от ЕС (особено Германия и Франция), Китай, Япония и Южна Корея. И тази тендинция очевидно е необратима. Разбира се, отличителна черта на многополюсния свят е контролирането на тези полюси, което САЩ, поне през първите две десетилетия на 21-ви век, в качеството им на най-мощна икономически и военно държава, ще осъществяват. Но този контрол само подчертава многополюсния характер на света, а не неговата еднополюсност. Обаче изглежда, че онези които изработват американската външнополитическа стратегия не схващат особената роля на страната си в един многополюсен свят като такава, а като на единствен център. Полюсите са динамични, не застинали, те променят конфигурацията си, формират се нови. Говори се за бързия икономически ръст на Бразилия и Южна Африка например. Ще се развиват интеграционни процеси в Латинска Америка, Азия, Африка и в Близкия Изток, ще възникват нови «групови» центрове на световната икономика и политика. Но при цялата тази динамика, самата система на многополярност си остава надеждно устойчива. Характерно за днешния свят е една фаза на глобализация, която е фундамент за различни центрове със засилваща се взаимнозависимост помежду им, което прави невъзможно съществуването на всеки един от тези центрове сам в себе си, защото го изолира икономически и научно-технически от всички останали. Устойчивостта на многополярния свят му придава и единство на формация. Това въобще не изключва различни форми и степени в развитието на капитализма в отделни страни, но всичко това ще се движи върху пазарни релси. Известна е тезата на Ленин, безотговорно приета и повтаряна години наред от съветската идеология, за империализма като висш и последен стадий на капитализма. Няма съмнение, че монополистичния капитализъм е един от стадиите на развитие на капитализма. Но животът опроверга твърдението, че с него идва края на капитализма. Оказа се недооценка по-нататъшното развитие на производителните сили на капитализма, който решително промени своя първоначален характер. Това се отрази в радикалната промяна на социално-класовата структура на капиталистическото общество. Капитализмът придоби редица съвършено чужди му в миналото черти – елементи на икономическо планиране, подобрени условия на труд, подем на жизнения стандарт. Всичко това се случи в годините на съперничество със световния социализъм, когато и от двете страни започна да се забелязва движение към конвергенция. Доказа се и като несъстоятелна провъзгласената от марксизма цел за световна революция, тъй като не се получи абсолютното пролетаризиране на работниците в капитализма, за което настояваше Ленин, считайки го за един от марксистките постулати, предначертаващ неизбежността на революцията в световен мащаб. Капитализмът, вече в монополистичния си стадии, се стремеше към разчупване на националните прегради, интернационализирайки производството. Но като една цялостна система, състояща се от взаимно свързани и взаимно зависими елементи и обхващаща цялата планета, световната икономика премина в транснационален стадии на развитие на капитализма. Отличителна черта на световната икономика стана такава форма на развитие на производителните сили като транснационалните компании (ТНК), и такива междудържавни отношения, като регионалните интеграционни процеси. ТНК образуваха система от икономически връзки, регулиращи в определена степен инвестиционните, финансови и търговски потоци в света. В границите на точно тази система се намират вече всички съществуващи и образуващи се световни центрове. И докато интеграционните процеси на междудържавно ниво помагат да се увеличават центровете в съвременния свят (тоест неговата многополярност), то транснационализацията на предприемаческата дейност привързва всички тези различни центрове в едно цяло. По такъв начин, полюсите в съвременния свят се оказват взаимнозависими не само в резултат на качествените пробиви в развитието на свързаната с производството наука, но и от новите форми на производствени отношения. Следователно, сега формиращата се многополярност по самата си природа не носи в себе си ядрото на раздора, противостоенето и конфронтацията. Всичко това не изключва възможността за несъвпадение на националните интереси на различните държави, групирани в световни полюси, но днешната многополярост сама по себе си не предпоставя стълкновения между тях. След разпада на Съветския съюз, катастрофални последици от радикалната неоконсервативна революция в САЩ бяха нанесени върху американския подход във външната политика. Това беше странно явление, като имаме предвид, че тогава се създаде най-благоприятния климат в световната политика, свързан с края на Студената война и края на противостоенето на двете свръхдържави. За пръв път в света се появи шанс да се решават неговите истински проблеми. Но вместо това, неоконсерваторите схванаха своето военно превъзходство спрямо нашата страна като възможност за усилване на тяхното влияние. Често сме слушали фрази като „или с нас, или против нас – доброто срещу злото”. Те се изживяват в ролята на унищожители на злото, и даже доводите им понякога стигат до степен на религиозен екстаз. Ако ги критикувате или не се съгласявате с тях, ви упрекват, че нямате ясни морални принципи. Кому служи теорията на Хънтингтън? Паралелно с неоконсерватизма, и без да му противоречи и без буквално да го повтаря, възникна теорията на американския учен Самюел Ф. Хънтингтън. През 90-те той се превърна в най-популярния политолог, неговите трудове се цитираха в най-различни статии и книги, посветени на геополитиката. Хънтингтън е известен най-много като автор на концепцията си за „сблъсък на цивилизациите”. През 1993 в една статия под това заглавие (наистина с въпросителен знак), публикувана в американското списание „Форин полиси”, той назова в качеството им на противоборстващи сили световните цивилизаци, обединяващи групи от страни. През 1996 Хънтингтън разви тези свои идеи в книгата „Сблъсъкът на цивилизации и преосмисляне на световния ред”. Теорията на Хънтингтън бе възприета като алтернатива на идеите на друг извесет американски политолог, Франсис Фукуяма, прославил се със своята концепция за „края на историята” – по неговите думи противоборството между либерализъм и авторитаризъм, което е било двигател на историята, е приключило с пълна победа на либерализма, и след това вече не остава никаква жизненоспособна алтернатива на идеологическото бойно поле, следователно настъпва край на историята като такава. Някои автори причислява Фукуяма в редиците на американските неоконсерватори, позовавйки се на неговите връзки в миналото. Той действително, заедно с Уолфовиц, Либби, Ейбрамс, Чейни, рамсфийлд и Джеб Буш, подписва през 1997 г. Т.н. „Декларация за принципите”. Тази декларация придобива широка популярност в САЩ след избора за президент на Дж. Буш през 2000. В нея се издигат призиви да се направи поврат от „оставената на произвола на съдбата” (при Клинтън) външна и отбранителна политика, към „забележително успешната политика на администрацията Рейгън”. В декларацията има изрази като „мощна военна машина, готова да отговори на всички възможни реални проблеми външна политика, смело и целеустременно претворяваща в живота американските принципи в света, а също така лидерство, което САЩ поема като своя отговорност пред целия свят”. Само че Фукуяма, стъпвайки върху позицията за превъзходството на либералния над всички останали обществени модели, се отличава от неоконсерваторите по това, че далече не е безкритичен апологет на съвременната либерална демокрация. Според Хънтингтън, историята не приключва както твърди Фукуяма, а след края на Студената война продължава със стълкновения между 7-8 цивилизации: китайската, японската, индуистката, ислямската, православната, западната, латиноамериканската и евентуално африканската. Хънтингтън твърди, че главната съвременна тенденция е разделението между „Запад и всички останали”, а най-агресивна в борбата си срещу запада е ислямската цивилизация. През 2004 в новата си книга „Кои сме ние? Предизвикателства пред американската национална идентичност” Хънтингтън илюстрира своя извод с миграционните потоци от изток. Но основното е, че Хънтингтън от една страна говори за неизбежността на сблъсъците, а от друга – разглежда тези сблъсъци като основни противоречия, определящи световния ред. И точно с това не бива де се съгласяваме. И точно това налива вода в мелницата на онези, които ратуват обединяването силите на Запада за борба срещу „агресивния мюсюлмански свят”. Хъртингтън не приема претенциите за съвършенство на западните ценности и опитите тези ценности да бъдат налагани със сила на други страни. И Хънтингтън, и Фукуяма се оказват сред тези, които не подкрепиха американската военна операция срещу Ирак. Естествено, изброените от Хънтингтън цивилизации се различават помежду си, но е важно да отбележим, че има нещо общо, което ги сближава – глобализацията, която непосредствено се отразява в материалния бит на тези цивилизации: всички народи на съвременните цивилизации се ползват от технологиите, комуникациите и информационните потоци на съвременния свят. Тече и един друг процес – локалните цивилизации се променят, развивайки черти на общочовешка цивилизация. Естествено това не става изведнъж, нито по права линия, но общата посока е еднозначна, защото понятието «цивилизация» е значително по-широко от «религия». Невъзможността да бъде създадена общочовешка религия въобще не означава враждебност между световните религии и не зачертава автоматично процеса на формиране на общочовешка цивилизация. Трудното завръщане на Русия в редиците на световните лидери През март 2008 министерството на икономиката на Русия публикува «Концепция за дългосрочно социално-икономическо развитие на РФ», която предвижда към 2020 Русия да се превърне в «глобален лидер на световната икономика», «иновационно лидерство на Русия в света», «достигане стандарта на благосъстоянието на развитите страни от Русия». Без да съм привърженик на твърде амбициозните прогнози, уверено мога да кажа: при правилно използване на природните и инетелектуални ресурси, последователно следване на стратегическия курс, решително изкореняване на всичко пречещо на движението ни напред, Русия, без съмнение, ще бъде един от водещите центрове на многополюсния свят. И тогава всички онези, които днес недооценяват нейните възможности, с оглед на икономическите й възможности, ще бъдат принудени да се съобразяват с нея.

В началото на тази година открих в този форум една тема озаглавена „Русия и/или Запада”, която набра бързо скорост, в нея писаха неколцина извънредно компетентни участници с аналитично мислене (Ариан, Южняк, Алва, Атом, Сириус), след което репликите се смъкнаха до нивото на разговор в Ганковото кафене, и най-сетне модераторът (съвсем справедливо) й удари катинар. Тъй като тази моя тема по същество е продължения на гореспоменатата, обръщам се с молба към всички съфорумци, които имат какво да напишат по същество – моля ви участвайте. И така, продължавам да развивам темата си, поради липса на други мнения. Истинският идеолог, според мен, на новата руска политическа и икономическа национална доктрина е академик Евгений Примаков; той е човекът, който отваря път на Владимир Путин и Дмитрий Медведев към президентската власт, той е бил и най-довереният съветник на президента Путин; съветниците на президента акад. Глазьов и Фьодоров, чиито възгледи цитирах по-горе, на практика развиват идеите си в рамките на Доктрината Примаков. Примаков и неговата доктрина не са случаен феномен, който се е появил изолирано. Ако по времето на Сталин в сила е била прословутата фраза «кадрите решават всичко», то в информационната ера, тази максима се трансформира така: «кадрите, които разполагат с информация и я анализират вярно, решават всичко». В този смисъл появата на Примаков и неговата линия в руската политика е реализация на тези кадри в руския национален елит. Ще цитирам едно мнение в американско електронно издание по повод смъртта на Примаков, неговата доктрина и реализирането й от Владимир Путин: "Спрете да играете на шашки срещу гросмайстор по шах! Пак играем по правилата на шашки (игра подобна на шаха, но много по-опростена и елементарна от него), а не на шах. Скоро почина Евгений Примаков. Той бе адвокат на на т.н. „школа за баланс между великите сили”, чиято доктрина гласи, че САЩ не са научили урока си да зачитат легитимните интереси за национална сигурност на Русия. Следователно, така те отварят възможност пред Русия, Китай, Индия, Иран и евентуално Франция да обединяват своите интереси, за да балансират срещу САЩ. Това се нарича Доктрина Примаков.Преди 15 години, когато бе назначен за премиер, никой не знаеше кой е Владимир Путин. Сега всеки знае. Казано накратко, всеки който си въобразяваше, че той е най-удобният за нас опонент в ролята му на президент на Русия, сгреши жестоко. Всъщност той се оказа онази алтернатива, описана по-горе с определението „Доктрината Примаков”. Нещо по-лошо – Путин все повече се радикализира в тази своя трансформация. Късметлии сме, че все още нещата не са отишли твърде далече. Печеливишата стратегия на САЩ към него сега е да се установят работни връзки помежду ни, базирани на общи стратегически интереси. Алтернативният сценарии може да бъде много по-лош и ние можем да се озовем в него много по-бързо, отколкото днес можем да си представим.” 13 октомври, 2015, Robert Shines - Geopolitical Monitor А ето едно мнение от тази година за стила на поведение на Владимир Путин в отношението му към западните партньори и опоненти от ЕС и САЩ: „Западът трябва да се подготви да има работа с Путин, който се позиционира като катализатор за действие, и отхвърля западните правила на играта. Неговата ту твърда, ту гъвкава стратегия е разчетена върху алтернатива между кооперация или доминиране. Владимир Путин никога вече няма да приеме да се вози на задната седалка. Ако не може да не доминира, той ще направи всичко възможно неговите западни партньори също да не могат да си изиграят самостоятелно тяхното шоу" Jill Dougherty, Авторката е журналист и експерт по Русия и бившия Съветски съюз с 30-годишна кариера в CNN, била е международен кореспондент, шеф на бюрото в Москва и кореспондент в Белия дом. Тази линия на политическо поведение на президента Путин може и да изглежда странна и непредсказуема в очите на западни наблюдатели, каквато е журналистката от CNN , но несъмнено се вписва в рамките на Доктрината Примаков, която всъщност Русия вече следва от 16 години неотклонно. Мисля че преди да говорим за основополагащите принципи в неговата доктрина, редно е да видим кой е Евгений Примаков. Евге́ний Макси́мович Примако́в, (1929 – 2015) – бивш премиер, външен министър и шеф на Външното разузнаване на Русия. Академик арабист.Роден в Киев, отрасъл в Тбилиси. Баща му, Немченко, е затворен и загива в ГУЛАГ през 30-те. Майка му Анна Павлова, акушер, по майчина линия е от еврейски етнически произход. Примаков се дипломира в Иститута по Ориенталистика през 1953 и защитава аспирантура в МГУ- Москва. От 1956-70 е кореспондент на Радио Москва и в.Правда в Близкия изток. Старши научен сътрудник в Института за Световна икономика и външни връзки от 1962. От 1970 до 1977 заместник-директор на Института за Световна икономика и Външни връзки към Съветската Академия на науките. От 1977 до 1985 е директор на Иститута по ориенталистика към Академията. През същия период е зам-председател на съветския Комитет за мир. От 1989 е директор на Института по Световна икономика и Външни връзки (подготвящ елитни кадри за дипломацията и разузнаването). Влиза в политиката през 1989 като председател на Върховния Съвет на СССР. От 1990-91 е член на Президентския съвет на Горбачов. Специален пратеник на Горбачов в Ирак по време на Войната в Персийския залив, лично води преговорите със Саддам. След неуспешния пуч на „консерваторите” през 1991, назначен за заместник-началник на КГБ. След отделянето на Руската Федерация през 1991, назначен за шеф на Външното разузнаване до 1996. От януари 1996 до септември 1998 е външен министър на Русия. Като такъв си извоюва авторитет и репутация на прагматик. През 1998 г., след като икономическата политика на „либералното” правителство на Русия докарва страната до фалит, Елцин назначава Примаков за министър-председател. Само за година Примаков стабилизира страната, спира инфлацията и връща икономиката към растеж. На 24 март 1999, си спечелва на Запад прозвището „Мистър Обратен Завой”, когато научавайки за ударите на НАТО в Югославия, по свое решение нарежда на пилота на правителствения самолет, летящ за Вашингтон, където Примаков е поканен за преговори, да направи обратен завой към Русия и така отменя официално планираната среща. Някои западни аналитици смятат, че именно тогава Русия извършва своя „обратен завой” в цялостната си ориентация. През 1999 Примаков формулира своята прословута „стратегия на триъгълника” – анонсирайки идеята, че Русия, Китай и Индия могат да оформят икономически, политически и военен триъгълник за контра баланс на американското глобално влияние. Уволнен е от Елцин на 25 май 1999, според мнозина анализатори възприеман от Елцин като негов силен конкурент. В края на същата година Елцин подава оставка и е заменен от своя последен министър-председател – Владимир Путин. Преди президентските избори през 2000 г. Примаков, смятан за сериозен претендент за поста, официално се отказва от надпреварата с Путин. Малко след като Путин печели изборите, Примаков става един от най-близките му съветници. В края на 2001 Примаков е Президент на Руската Индустриална палата, на която позиция остава до 2011.

Обобщавам най-важното от интервюто на акад. Глазьов: Икономическото развитие в днешния пазарен свят се осъществява с циклични фази на развитие; има една „дълга вълна” на технологичен подем, когато се откриват нови технологии в производството и най-вече нова енергийна ефективност, следва стабилна фаза на технологична зрелост, след което период на криза, преди надигането на следващата технологична вълна; светът изживя последната такава финансово-икономическа криза, която помним със срив на борсите в Америка; винаги преди кризата цените на старите енергоносители скачат спекулативно за 10-15 години, така беше и с тези на нефта; Русия се възползва максимално от вдигането на тези цени и съумя да удвои брутния си продукт в периода 2000-2010; проблемът в руската икономика сега обаче е, че не се инвестира в технологични иновации; руските финансови власти следват монетарния подход на Милтън Фридман, наложен им законодателно върху политиката на Руската ЦБ – да се трупат в хазната запаси от валута и злато, пропорционални на произведените стоки; и в условия на спиране на външно кредитиране, в резултат на тази политика, се получава стагфлация, комбинация от инфлация и стагнация; предприятията не произвеждат, защото нямат евтин кредит, „пазарът на стоки стагнира, в условия на спад на производството не може да има ниска инфлация, защото инфлацията – това е покупателната способност на парите, и ако производството се свива, автоматично пада покупателната способност на парите”; затворен кръг, водещ икономиката спираловидно надолу към фалит, в който монетаристите от Централната банка гасят пожар с бензин, провеждайки „таргетирана инфлация”, тоест свободно плаващ курс на рублата, от която печелят само валутните спекуланти на борсата. Какво предлага Глазьов – да се обърнат към Кейнс – „още преди 50 години Кейнс говореше, че ако имате свободни производствени мощности, трябва да увеличите количеството на парите, за да ги пуснете в производство”; Как да стане конкретно – „Затова ние предлагаме целева кредитна емисия по примера на следвоенна Европа или модерен Китай с използване инструментите на американската и японската централни банки, които създават пари под договорни отношения между държавата и бизнеса за осигуряване на икономически растеж. Държавата и бизнеса се договарят за ръста на модернизацията в производството, бизнесът поема задължения да реализира инвестиционни проекти, а държавата ги обезпечава с дългосрочен евтин кредит”; Къде да се инвестират емитираните евтини целеви кредити в рубли – „Кредит за иноваторите – това е парична емисия срещу поето задължение от иноваторите да произведат нова продукция. А новата продукция означава ръст на производството и намаляване на разходите, повишаване на ефективността – в крайна сметка намаляване на инфлацията. Научно-техническият прогрес е главният фактор за икономически ръст и понижение на инфлацията едновременно.”; Това според Глазьов е единствения път за излизане от спиралата на стагфлацията, И НЕЩО ПОВЕЧЕ, това е шанс за Русия да извърши свой технологичен скок в производството и да се превърне в ново икономическо чудо: „За изостанала страна, периодът на депресия, смяната на дългата вълна – това е шанс за икономическо чудо. Ако правилно формулирате през това време приоритетите си, вложите в новата технологична база, то изоставащата страна може да изпревари другите, да се качи на дългата вълна на растеж преди тях. Можем да направим това, ако своевременно започнем да развиваме производсто на нова технологична база.” Извън тази своя икономическа стратегия, мимоходом, Глазьов споменава за „икономическото чудо” по времето на правителството на акад. Евгений Примаков, в чиито екип е бил самият Глазьов, и точно във възгледите на Примаков можем да открием много по-всеобхватна стратегия за политически и икономически суверенитет на Русия, за нейното ново място и роля в съвременния свят, тук говоря за неговата книга „Мир без России? К чему ведет политическая близорукость”, издадена през 2009 година (можете да си я изтеглите безплатно в ПДФ формат от мрежата). Тази книга е наистина фундаментална визия за мястото и ролята на Русия в бъдещия многополюсен свят. Бихме могли да я включим с основните й тези в това обсъждане, даже то ще бъде твърде ограничено и тесногръдо, ако не разгледаме най-важните концепции на акад. Евгений Примаков. Според мен, задължително трябва да разширим рамката на контекста, в който обсъждаме темата, трябва да погледнем в много по голяма перспектива и дълбочина. Защото в днешният глобален и многополюсен свят, отделните нации и цивилизационни центрове са взаимносвързани и влияещи си един на друг; погледнете какво се случва паралелно в Европа, Америка и Китай, докато ние обсъждаме опитите на Русия да дефинира своя нова икономическа и политическа стратегия – нещата са динамични, взаимно влияещи си и много интересни.

Публикувам тук, в отговор на постинга на Атом, пълният текст (със съвсем леки козметични съкращения) от интервюто на акад. Сергей Глазьов. Заедно с предишния ми уводен постинг, това са над 70 маш. Стр (1800 зн. Х 70) преведен текст, така че след този труд за обществено благо стачкувам поне 3 дни, защото се налага да работя и за собствената си прехрана. Приятно четене, извинявам се предварително за някои правописни и стилови грешки, но нямам нерви за редакция , а и за толкова пари, берекет-версим. Приятно четене и мислене. Ако на някой му идва много дълъг текста, ще направя резюме, но след три дни. ЦБ вкара икономиката на Русия в капана на стагфлацията Определение на стагфлация, извън текста на Глазьов: Стагфлация (от "стагнация" + "инфлация") е термин от макроикономиката, с който се означава състояние на икономиката, характеризиращо се със застой (нисък темп на икономически ръст), ръст на инфлацията и увеличаване на безработицата. В икономически смисъл под инфлация се разбира общо покачване на равнището на цените заради прекомерна парична маса или свиване на стоковото предлагане, вследствие на което парите се обезценяват и настъпва преразпределението на доходите. Увеличение на паричното предлагане, съпътствано с намаление на темпа на произвежданите стоки и услуги, предизвиква общо покачване на цените. Именно това е стагфлация – ръст в ценовото равнище и намаление на реалната икономическа активност. Според Джефри Сакс стагфлацията е комбинация от висока инфлация и ниско ниво на търсене и тя възниква когато същинското ниво на инфлация плюс нейното шоково равнище съществено надвишава нивото на търсене. Сергей Глазьов, икономист академик от Руската академия на науките, съветник на президента в програма «Реална икономика» Водещ: Сергей Юриевич подробно ще ни разкаже за своята програма, широко обсъждана сега...Първо – гледам цените на нефта, курсовете на валутите, можем ли вече да отдъхнем спокойно? Срещата в Доха, на 17, от нея много се очаква, каква е Вашата прогноза? - Мисля че срещата ще бъде конструктивна, ще постигне положителен резултат, но не спекулирам с очакванията. Нефтът, като спекулативен инструмент, вече е история. Вдигането цените на нефта – това е циклично повтарящ се епизод примерно от 50 години. Този скок в цените на енергоносителите обозначава повратна точка в «дългата вълна» на Кондратиев, когато технологичната вълна достигне зрелост, монополистите получават възможност да раздуват цените, защото икономиката става много инертна, капиталоемка, и всички промени в енергопотреблението изискват инвестиции. Щом технологичното ниво в основата на тази «дълга вълна» достигне зрелост, формира се съответна на него твърда технологична структура, монополистите имат възможност да вдигат цените, защото икономиката не може да реагира на това занижено потребление, предизвикано от закостенялата технологична структура. Така се получаваше винаги, така беше в средата на 70-те, когато цените на нефта излетяха десетократно, в края на 20-те, когато цените на въглищата се вдигнаха многократно. Това е повратната точка, от която започна Великата Депресия. А депресията е свързана със структурното преустройство на икономиката. - Защо не споменавате 2000-те? И тези години също. - Ние вече преминахме този връх и дойде депресията, така излиза? - Ние минахме през високите цени на енергоносителите, който продължава по време на структурното преустройство на икономиката. Същевременно, тъй като в икономиката си пробива път нова технология, започва преструктуриране, новите технологии са винаги по-енергийно ефективни от предишните технологии. Например, новите светодиоди ни дават десет пъти по-голяма икономия на електроенергия. Или нанопокритието върху металите, което десетократно повишава тяхната способност да не се изхабяват, или нанопраховете в оцветителите, което прави покритието с лакови бои по-устойчиви. В новия технологичен свят започва да доминира соларната енергия, която пред очите ни променя цялата структура на електропроизводството. - А защо правим електропровод до Крим, а не инсталираме там соларни панели? - Защото сме изостанали, и главният проблем на нашата икономика е технологичната изостаналост, което през последните две десетилетия се задълбочи, докато другите страни днес успешно усвояват новите технологии, ръстът при тях е 35 процента годишно, а ние изпуснахме тази възможност. - Занимавахме се с нефт. - Периодът на високите цени на нефта отмина, защото се формира нова технологична рамка, в която енергоемкостта е значително по-ниска, търсенето на нефт ще намалява, съответно никой няма да изпитва толкова голяма необходимост от въглеводороди, каквато имаше преди 5-10 години, върви структурно преформатиране на икономиката в Европейския съюз, практически всичките им антикризисни програми бяха ориентирани към повишаване на енергийната ефективност. Разбира се, въглеводородите ще се използват и занапред като източник на химически суровини за промишлеността, но енергийната ефективност на крайните продукти също рязко се повиши с развитието на новите технологии, тя ще продължава да расте. Не бива да се очаква нито повишаване търсенето на нефт, нито пък връщането ролята на нефта като инструмент за спекулации. Ценообразуването на нефта след скачането на цената му беше в ръцете на финансовите спекуланти, нефтът се използваше като инструмент за извличане на свръхпечалби и спекулация. - Да разбираме, че цената на нефта няма да бъде 150, но 50 може, така ли? - Въпрос на търсене и предлагане. Цените на суровините се регулират според теорията за най-трудно добивания продукт при най-тежки условия за добиването му, днес това е шистовия нефт и шистовия газ, те ще формират цените на нефта в обозримо бъдеще, 15-20 години напред. Очевидно те не са 100, дори не са 80, а варират около днешните цени. - 40? - Мисля, че като отчитаме колебанията в съвременните валути, колебанията в цените на нефта биха могли да са отражение на колебанията в покупателната способност на валутите. Но ако говорим съпоставително, да. - В зоната 40 долара за близките 15 години, правилно ли Ви разбирам? - Ние стигнахме точката на равновесие в цените на нефта за следващите 15-20 години. - Добра прогноза, дългосрочна. Следващата тема – шефът на Минэкономразвития днес се изказа на форум във Финландия пред бизнесмени, и даде ново определение на състоянието на руската икономика – «застинала и очакваща старт в неустойчиво равновесие» - каза Алексей Улюкаев. Споделяте ли това? - Това е реторично изказване. Ако икономиката ни е застинала, значи край с нея, тя не може да застине. Ако човешкият живот застине, значи застива за този човек завинаги. Равновесието в икономиката никога не е устойчиво, а в съвременната икономика никога няма равновесие. Това е игра на думи, която само той си разбира, поетически образ. - Той е настроен оптимистично, предполага, че руската икономика ще се върне към ръст още през второто полугодие на 2016. През тукущата година БВП ще бъде според него около 0. Но чухме Набиулина, която прогнозира падане на БНП през 2016 с дни. Видяхме прогнозата на МВФ, също доста песимистична. Какво всъщност ще стане? - Мисля, че Алексей Валентинович разсъждава като поет-романтик. - Считате че е по-успешен като поет? - Като цяло поезията ми харесва повече от политическата икономия. Що се касае до Централната банка, тези хора знаят какво правят: те станаха реалисти, като признаха, че тяхната политика води до задълбочаване на икономическата криза, това е радостен факт. Преди три години им казвах, че тяхната политика на т.н. таргетирана инфлация ще доведе до съчетание на спад от производството и висока инфлация, тоест до стагфлация, те не обръщаха внимание. Сега те признават, че политиката им води до спад в производството, това е добре, тайничко се учат. Но при това още не са прочели съвременните трудове в областта на макроикономиката, които доказват, че в условия на спад на производството не може да има ниска инфлация, защото инфлацията – това е покупателната способност на парите, и ако производството се свива, автоматично пада покупателната способност на парите. Ще им трябва още да се образоват, за да проумеят, че политиката им да свиват паричната маса, задържането на кредитирането, води не само до спад на производството, но и до запазването на високата инфлация. Стагнационен капан, в който ни вкара Централната банка, все повече ще спира нашата икономика, и няма да й позволи да има ръст. В рамките на тази парично-кредитна политика възможностите за ръст на производството, инвестиции, иновации не се очаква. - Въпрос на слушател: „Аз съм против политикономическия курс, против Кудрин, Улюкаев, Силуанова. Влезте в поликата, тръгнете срещу враговете на Русия, действайте самостоятелно” – пише ни Игор. В състава на Съвета по икономическа политика ще работи Алексей Кудрин. В този Съвет трябва да се начертае новата икономическа стратегия на страната. Поканиха ли Ви в тази експертна група? - Не разбирам за какво иде реч. Политиката която се провежда днес в страната е продължение на политиката на Кудрин. Всички основни решения, които ни натикаха в този стагфлационен капан, прехода към таргетирана инфлация, под което се разбира свободно плаващ курс на рублата, използването на лихвения процент като главен механизъм за регулиране и отказът от валутен контрол – това са все фундаментални решения, които бяха приети още при Алексей Леонидович. Да се очакват някакви промени точно от него не е реално. - Днес Песков каза, че счита Кудрин за един от най-успешните министри на Кабинета и един от най-добрите финансови министри в света. - Ама разбира се, успешен е, той ръководи Московската борса, която стана генератор на печалби. - Сега ли я ръководи? - Сега, той е председател на контролния й съвет. Това е огромен успех за него, защото Московската борса е главен генератор на печалби, които се получават от манипулацията с курса на рублата. И ако реалното ни производство падна, инвестициите и външнотърговския оборот падат, то оборотът на борсата скочи 5 пъти и стигна 100 трилиона рубли за тримесечие. Днес всички свободни пари от реалния сектор изтичат във валутни спекулации, тъй като за сметка на манипулирания курс се генерират гигантски свръхпечалби. Можете да им се порадвате на валутните спекуланти, които получават, по оценка на експерти, до 50 милиарда долара за сметка на разклатения курс на рублата за последните две и половина години, за сметка на обезценяването на нашите рублеви доходи. - Вие казахте, че нефтът вече е достигнал онзи праг, който трябва да се очаква през близките 15-20 години. Означава ли това че рублата също ще бъде стабилна? - Не, за да бъде стабилна рублата, необходимо е Централната банка да се върне на борсата, да си припомни за своите конституционни задължения по стабилизиране на националната валута. - Валутен коридор. - Защо? Валутния коридор е само един от инструментите, може да има и временна фиксация на курса. Миналата година подробно говорихме на тази тема, нямаме никакви основания за такива колебания на курса, той може да бъде стабилен, валутните ни резерви са два пъти по-големи от паричната маса в рубли, имаме положителен търговски баланс, рублата е недооценена три пъти към паритета в покупателната й способност. Главният фактор за нестабилността на рублата са валутните спекулации. А колебанията в цената на нефта не обясняват повече от 10 процента от колебанията на рублата, всичко останало са спекулативни игри, при това целенасочени, играят тези, които са способни да манипулират курса, и те могат да правят това само благодарение пасивната политика на Централната банка. Те са уверени, че Централната банка няма да тръгне срещу тях да стабилизра, ето защо клатят курса. Ние сигурно сме били всички световни рекорди по нестабилност на курса на валутата. Искам да отговора на репликата на слушателя. Не мисля да заемам никаква политическа позиция, както очакват от мен онези, които формират днешната макроикономическа политика. Преча им точно от сегашната си позиция на която работя. Интелектуалната позиция е много по-важна от политическата: на полтически опоненти, още повече в опозиция, можеш да плюеш и да забравиш, нещо което демонстрират постоянно нашите финансови власти, те са глухи към критика, те се боят единствено от президента. Целта поставена от нашия президент през 2012 в частност за икономическия ръст през май 2012, беше за дългосрочна социално-икономическа политика, там бяха обавени целите: повишение производителността на труда, увеличаване нормата на натрупване, създаване на 20 милиона нови високотехнологични работни места. Тези цели са реални, ние можем да ги постигнем. Аз виждам двоята задача в това, да помагам на президента да реализира тези цели, които бяха поставени. Няма основание тези цели да бъдат ревизирани. Ние можем да се развиваме днес с темпове от 8 процента на годишна база, и аз виждам своята мисия да доказвам и обяснявам: при разумна макроикономическа политика нашата икономика няма да попадне в стагфлационен капан, няма да лети надолу, няма да гадаем каква ще бъде цената на рублата и кога при нас ще започне икономически растеж, след година или 4-5 – той може да започне след половин година при разумна икономическа политика. - Започнахме със стратегията на Кудрин, а Вие също имате програма за действие. Нека подробно поговорим за нея. - Това не е само моя програма, тя многократно е обсъждана на научен съвет в Академията на науките, в делови кръгове, това е консенсусна програма в която научно са обосновани нашите многогодишни разработки в областта на теорията на икономическия ръст и международния опит, който взехме на въоръжение. В основата на програмата лежи използването на икономическите закони. Нашият финансов министър обича да казва, че никой не може да отмени икономическите закони. Бих добавил, че е хубаво да ги знае. Хубаво е хората, вземащи решения, да познават икономическите закони, по които се развива света, а не ония, които са прочели някога в учебниците по макроикономика за първи курс. Главният икономически закон в съвлеменния свят е ключовата роля на научно-техническия прогрес за обезпечемането на икономически ръст. Това го знае всеки човек, ползващ днес интернет, автомобил, самолет, той вижда как се променя живота му от научно-техническия прогрес. Хубаво е макроикономистите да знаят, че 90 процента от брутния продукт в развитите страни се постига от постиженията на научно-техническия прогрес, внедряването на нови технологии. Това първо, което не знаят нашите финансови власти, и не искат да го знаят. В техния виртуален свят научно-техническия прогрес отсъства. От тази базова закономерност следва цял ред препоръки към икономическата политика: тя е длъжна да се ориентира към стимулиране на иновационната активност, ние говорим за иновационен път на развитие вече години наред. - Мога да се сетя единствено за Роснано. - В нашата икономиката делът на иновационно-активни предприятия е около 14 процента, толкова си и остава. В световен мащаб той е 75-80 процента, всички предприятия се занимават с иновации. Главната награда в конкурентната борба днес за фирмите е свръхпечалба осигурена от технологично превъзходство, така наречената интелектуална рента. - Защо ние го разбираме, а не можем? - Ще се върнем към това. Някой трябва да финансира иновациите, това са разходи. В пазарната икономика те се финансират от кредити. Главният въпрос при това е цената и достъпността на кредита. Шумпетер, който е считан за класик в теорията на иновациите, още преди 100 години каза, че лихвения процен на банката е данък върху иновацията. В Средновековието е имало лихвари – можеш да вземеш от тях пари при 50-100 процента лихва, нямало е иновации. Икономиката е била циклична, нововъведения почти липсвали. Главният двигател на съвременната икономика е научно-техническия прогрес, а основото звено в него – иновацията. За да направиш иновация, нужни са ти кредити. Първото, което е необходимо да се направи – да се обезпечи иновационна активност като се създаде достъпен дългосрочен и евтин кредит, в това е смисъла на паричната политика. За съжаление, монетаристите не го разбират. При Милтън Фридман, комуто те се кланят, кредитът въобще липсва. Те си представят съвременните пари като монети, докато съвременните пари не обезпечават нищо друго, освен договореност, парите се печатат под вземане на задължение. Кредит за иноваторите – това е парична емисия срещу поето задължение от иноваторите да произведат нова продукция. А новата продукция означава ръст на производството и намаляване на разходите, повишаване на ефективостта – в крайна сметка намаляване на инфлацията. Научно-техническият прогрес е главният фактор за икономически ръст и понижение на инфлацият едновременно. - Защо говорят за Вашата програма, че предлагате да пуснете печатарската машина и така ли е наистина? - Това не е най-главното в програмата, парите са инструмент, а не самата цел, както си въобразяват монетаристите. Смисълът на икономиката монетаристите виждат в парите, а под пари разбират златото като стока. Съвременните пари не са единствено стока, и смисълът на икономиката не е в това да има повече златни монети, а в това да има повече продукти, икономиката да е по-ефективна, качеството на живот да расте, да нарастват и нашите възможности. Първата основна закономерност, която не познават нашите финансови власти, тя е елементарна и всички я усещат върху кожата си: главен фактор за икономически растеж е научно-техническия прогрес, главен елемент за научно-технически прогрес е иновацията, главно средство за финансиране на иновацията е кредитът. Процентът на лихвата – това е данък върху иновацията; колкото по-нисък е, толкова повече иновационна активност, повече възможности за икономически ръст, и кредитът трябва да бъде достъпен. Втората закономерност – научно-техническият прогрес е самореализация на човешката личност, развитие на интелектуалното творчество, знания. Стимулирането на образованието, повишаването на знанията, създаването на ново знание – това са необходими условия за успешна икономическа политика. Още преди 50 години, в 60-те години на миналия век, ако разбираме източниците на икономически ръст като капитал и труд, то възпроизводството на на човешкия капитал започна да става по-важно от възпроизвоството на машините, тоест инвестициите в човешки капитал в развитите страни вече 50 години превишава инвестициите в машини и оборудване. Инвестиците в човешки капитал – това е образованието, културата и здравеопазването. Ако искаме успешно да се развиваме, не бива да допускаме намаляването на разходи в тези области- Днешната ни икономическа политика директно се разминава със законите за развитие на съвременната икономика. За съжаление, ние съкращаваме разходите за наука, в относителна пропорция към брутния продукт те паднаха около пет пъти в сравнение със съветския период, в абсолютна стойност – повече. Ние сме единствената страна в света, където тече съкращение на учени и инженери – това е регрес. Ако погледнете средната статистика за света, нключително Африка, ние сме под средната черта абсолютни разходи за всички изброени по-горе области, а процентно на БВП – изоставаме два пъти в сравение с развитите страни. Тъй като споменавате от време на време господин Кудрин – когато Примаков направи икономическо чудо, опирайки се на разбирането на законите за съвременното икономическо развитие, ние разработихме бюджет за развитие и законодателно определихме, че допълнителните доходи в бюджета, постъпващи от високите цени на енергоносителите от експорт, трябва да отиват в бюджет за развитие на инавационна активност. Но с господин Кудрин е свързана трансформацията на този бюджет за развитие в стабилизационен фонд. - Касичка. - Не започнахме да влагаме свръхпечалбите от нефт и газ в бюджет за развитие, както беше заложено в програмата Примаков. - Това се нарича възглавница за безопасност, тихо пристанище. - Това е определението. Разбирането за икономиката като за бюджет на домакинство е присъщо на всички монетаристи. Недоучени, не знаят какво е научно-технически прогрес и не разбират, че главно средство за борба с инфлацията, главен начин за стабилизация е стимулирането на иновации; колкото по-високо е вашето технологично ниво, толкова по-ниска е инфлацията, и по-висока ефективността, а оттам и издръжката на производството ви пада. И опитите да се замени научно-техническия прогрес с касичка за американски съкровищни значи – това е глупост от гледна точка на икономическия растеж. Нашата програма предвижда възстановяване на бюджета за развитие, многократно увеличение на кредитирането стимулиращо иновациите, извеждане на страната ни в челинте редици по разходи за образование и наука (това означава двукратно увеличение на тези разходи), и мобилизация за тези цели на всички допълнителни доходи в бюджета. Третата закономерност е неравномерност на икономическия растеж. Даже на студентите им разказват за циклите в икономиката. Те са различни, за нас е важно да проумее „дългите вълни” на Кондратиев, това са дългите цикли в икономическото развитие. - Кондратиев икономист ли е? - Той е наш руски икономист, който откри явлението „дълги вълни” в периодите на колебание примерно от по 50 години, и го направи още през 20-30-те години на миналия век. Днес ние говорим за разбирането на закономерности при тези „дълги вълни”, в основата им лежи смяната на технологичната база. Тази неравномерност е проявява в това, че когато технологичната база, а нейния технологичен цикъл трае около 70 години, навлезе във фаза на ръст, образува се „дълга вълна” от повишавене на търсенето, икономиката навлиза в устойчив растеж за 20-25 години. След което тази технологична база достига зрелост, тогава се раздуват цените на енергоносителите, икономиката попада във фаза на депресия. В хода на тази депресия се формират предпоставки за нова технологична база, започна пренастройване на икономиката към нова технологична основа, после пак бурен икономически ръст за 25-30 години. Редуването на устойчив ръст с дълги депресии – това е закон на съвременната пазарна икономика. - Започна ли вече депресията? - Тя сега завършва. Започна от онзи момент, когато скочиха цените на енергоносителите, примерно преди около 8 години, разрази се финансовата криза през 2008. финансовата криза беше точката на пречупване. Отначало се вдигат цените на енергоносителите, после капиталите започват да напускат станалите нерентабилни производства, концентрира се във финансовия сектор, създава се финансова турболентност, финансови пирамиди. Тъй като тези финансови пирамиди се саморазрушават, останалият след това обзеценен капитал си пробива път към новите технологии, започва надигаша се фаза на нова вълна. Редуването на 20-годишен период на подем и 10-15-годишен период на депресия трябва да се отчита в икономическата политика. За изостанала страна, периодът на депресия, смяната на дългата вълна – това е шанс за икономическо чудо. Ако правилно формулирате през това време приоритетите си, вложите в новата технологична база, то изоставащата страна може да изпревари другите, да се качи на дългата вълна на растеж преди тях. Можем да направим това, ако своевременно започнем да развиваме производсто на нова технологична база. - Ако правилно Ви разбирам, предлагате да се извадят парите от стабилизационния фонд и да ги вложите в бюджета за развитие? - Това трябваше да се направи по-рано. - Вече е късно? - Конюнктурата не е същата, но по-добре късно, отколкото никога. - „Защо пускате печатарската машина”? – пита слушател. В програмата си за икономически растеж ние се водим от разбирането за съвременните пари, които се печатат под задължение (договореност). Посредственото съзнание и представата на монетаристите гледат на парите като на монети, съвременните пари се емитират като бъдещи задължения в ролята на обеспечение за долара, еврото, юана и всички останали валути – няма нито злато, нито каквито и да било реални активи, има договореност за задължения. Долърт се пачати като дълг на американското правителство, и на 90 процента е обезпечен от задълженията на американското правителство, това са държавните ценни книжа. Еврото се печати като задължение на европейските страни, като техен дълг, йената – като задължение на държавните японски институции, юанът – за да се изпълнят плановете за разширяване на производството, като задължения на предприятията. Икономическото чудо в следвоенна Европа е финансирано не толкова от Планът Маршал, колкото от емитираните пари, гарантирани от задълженията на предприятията. Централните банки давали кредити на предприемачите под залог за гаранция – така промишлените предприятия можели да получават неограничен източник на кредитиране, за да разширяват производството. Парите са инструмент и трябва да можете да го използвате. Има закони за паричното обращение, за които нашите финансови власти не са добре информирани. Скоро беше научно доказано, че на всяко състояние на икономиката в определен момент съществува оптимално ниво на монетаризация. Ащо парите са по-малко от този оптимален праг, инфлацията расте, така както и когато парите са повече. Парите са като кръвта в организма, необходимо е да е точно толкова, колкото е нужно за живота на организма, и доколкото икономиката е жив организъм – парите са свързващото звено между производствените ресурси. Мнозина икономисти се досещаха за това още преди 50 години. Кейнс говореше, че ако имате свободни производствени мощности, трябва да увеличите количеството на парите, за да ги пуснете в произвоство. Ако обаче при вас всико вече е заето в икономиката, не бива да печатите пари, защото ще има инфлация. Необходима ви е оптимална парична политика и ограничения. Ако искаме парите да работят за растеж, а не за изтичане на капитал, трябва да контролираме тяхното целево използване и движение, да запушим изтичането им към валутно-финансовата борса. За това са добри различни методи, не само административно регулиране, но и данъка на Тобин върху валутните спекулации. Това е много позитивна мярка. Въпросите за паричната политика на нашата програма са вторични, относими към парите, като към инстумент за обезпечаване на икономически растеж. - Вашата програма предвижда кредитиране на бизнеса с лихва 2 процента на годишна база? - да, нашата програма предвижда ремонетизация на икономиката. Тя днес е далеч от своя оптимален праг, затова опитите на Централната банка да сваля ръста на инфлацията като свива още паричната маса са обречени на провал. Когато икономиката се отклонява от оптималния си праг на монетаризация, в страната има демонетизация, инфлацията расте точно така, както и при надвишаването на количеството пари над оптималния праг. Затова ние предлагаме целева кредитна емисия по примера на следвоенна Европа или модерен Китай с използване инструментите на американската и японската централни банки, коит създават пари под договорни отношения между държавата и бизнеса за осигуряване на икономически растеж. Държавата и бизнеса се договарят за ръста на модернизацията в производството, бизнеса поема задължения да реализира инвестиционни роекти, а държавата ги обезпечава с дългосрочен евтин кредит от 2 процента годишна лихва – това е необходимо за да се стимулира структурното преустройство на икономиката и растеж в ситуация на извънредно ниска рентабилност на нашата икономика. Нашата страна има рентабилност средно 1 процент, затова и 2 процента лихва е много за предприятията, проблем е. - Каква е вероятността правителството да приеме Вашата програма като работен план за действие? - Проблемът за реализацията й опира до икономически интереси. - Как оценявате вероятността? - А какво пречи да се реализира? Всяка икономическа политика е сума от интереси. Днешната политика е изгодна за валутните спекуланти, големите банки, които безгранично черпят пари и под прикритието на лъжливо рефинансиране, заемат пари от чужбина. Тя е изгодна също така на държавната банкова система, защото тя има неограничен достъп до кредит. На банкерите е изгодно да има високи лихвени проценти. - Май че и на чиновниците. - 70 процента от нашата банкова система е държавна, следоветлно и на чиновниците. На тях им харесва да бъдат господари на живота, те притежават огромно влияние, леко се поддават на ръчно управление, което създава илюзия за управляемост, а в действителност икономиката все повече затъва в хаос. Налага се да отбележа, че нашето влияние, влиянието на бизнеса, науката, инженерното общество, засега не е достатъчно, за да променим курса на икономическата политика. - Стартираме гласуване: ако вие вземахте решенията, бихте ли подкрепили програмата на Сергей Глазьов, или сте против? — 99% нашей аудитории проголосовали за Вашу программу. Нашёлся 1% против.

Сириус, това което пишеш, съвпада с моята теза за ФЕД в САЩ, но просто това не ми е темата, макар че като последствие, точно тук може би е заровен ключа. Но тъй като от всички страни ме атакуват скептици, просто съм принуден да се въртя бързо в кръг, за да им отговарям последователно, а времето е късо.

Атом, право в десетката, точно любимата ми тема за ФЕД. Ама разбира се, ФЕД, Централната Банка на САЩ е конгломерат от 12-13 частни банки, и те имат суверенитет по отношение на американското правителство, нещо повече, американското правителство е зависимо от този конгломерат, защото те са печатарите на ценни книжа, които му осребряват с емисиите от трилиони долари; разликата с Русия и България е само една и много "малка" - че частните банкери на ФЕД са американски банкери и принадлежат към елита на американската нация, а банкерите в ЦБ на България и Русия са служители, които изпълняват законодателство написано от МФВ, тоест пак американска институция, ерго, те са служители на американските национални интереси, защото де факто работят за интересите на американския долар (респективно евро). Огромна разлика в национален мащаб. ФЕД придобива правото си да печати валута със набързо прокаран за една нощ в Сената и Конгреса закон малко преди Голямата Депресия в Америка и според много изследователи е пряко отговорен за тази Депресия, но отиваме в друга тема. И това не са конспирации и спекулации, а реални неща, законодателно закрепени и действащи. Много хубав филм за отношенията между банкерите от ФЕД и американското правителство по време на последната криза в САЩ е Too Big to Fail (TV Movie 2011) - IMDb има го за сваляне в торентите, гледай го, там с реални личности се вижда какво и как е станало и как работи механизма на ФЕД и правителството. Но тъй като темата ни е Русия, превеждам на български цялото интервю на Глазьов, към което ти ми даде линк, не го бях чел, много интересно е, ще го сложа тук също за информация, колкото повече факти и мнения имаме, толкова по-пълноценно бихме могли да дискутираме.

Искам да пишем за икономическата и политическата доктрина на Русия за суверенитет. Тогава да обсъждаме доктрината на Сергей Глазьев, щом толкова те дразни тази на Фьодоров, но по същество, като махнем политическата реторика на Фьодоров, двете доктрини се препокриват на 99 процента, а между другото, Фьодоров, както и Глазьев, е съветник на Путин. Ясно че тук ви падна като червено перде пред бик реториката на Фьодоров, вече съжалявам, че добросъвестно преведох цялото му интервю, но съм го направил от коректност, за да не вадя произволно цитати, както ти правиш с тези от Глазьев. Добре, нека се съсредоточим върху същността на самия икономически проблем. Но да ме обвиняваш за това, че не съм рязал с ножицата само цитати от разговора на Фьодоров, не е честно, защото съм искал да бъда почтен към публиката, ваденето на цитати се нарича монтаж, а това е опасна манипулация.