Б. Киров

Благодаря за информацията - точното място е епизод 5 от част втора на този филм, 32-ра минута от филма ; това са хора в Иран, не приели исляма, а вярата в Зороастър (Заратустра); и наистина ритъмът и движенията на танца много наподобяват ръченицата.

"Път към висшето общество" от Джон Брейн, препрочитам я за втори път. Много е интересно да четеш една и съща книга, след като си я чел доста години преди това. На практика при мен се получават две различни книги.

Началото наистина е много близо до българска мелодия, но щом е съвременна музика, може да е компилация. Така или иначе, в неформален разговор с проф. Георги Бакалов съм чувал предположения изказани от него (той не ги написа в един предговор, който искахме като издателство от него), че вероятно някъде около 6000 г. пр.н.е. Черно море е представлявало сладководно езеро, когато се е случил т.н. Потоп - след силно земетресение водите от Средиземно море са се влели в Черно море и са залели крайбрежната ивица на около 30 км навътре в сушата. Това, според него, било предизвикало масово мигриране на местното население през Мала Азия към земите на Месопотамия... Не мога да кажа нищо повече, нито пък професорът в онзи разговор каза, явно е била негова работна хипотеза. Само заключи, че ако някога се направят разкопки в черноморския шелф, според него, там можело бъдат открити доказателства за тази на практика най-древна цивилизация.

Ами текстът горе не съм го и чел, той е от 1998 г., интересува ме само заглавието и формулировката, това си е моята лична съпротива срещу такава власт и бъдеще. Но ако ставам "полит-некоректен" мога и да млъкна.

Не съм аз дето сравнявам двата вида диктат - Ноам Чомски е, патриарх на американските интелектуалци и критик на корпоративна Америка. Като поставя диагноза „тоталитарно” на управлението в САЩ, той го сравнява с това на болшевиките и Ленин в Русия. Чомски твърди, че "в съвременна Америка пропагандата на корпоративни интереси се осъществява от "специална класа" на отговорни хора, достатъчно умни, за да схванат нещата. ... само един малък елит, "интелектуална общност" способна да разбере какви са общите ни интереси, за какво сме загрижени всички ние и че тези неща "убягват от вниманието на широката публика...Това е и типичен ленинистки възглед. – пише Чомски - В действителност той има много близка прилика с ленинистката концепция, според която един авангард от революционни интелектуалци взема държавната власт, като използва за целта народните революции и след това води "глупавите" маси напред към бъдещето, което те не могат да видят, защото са прекалено ограничени и некомпетентни.” Опитах се да пиша за това в темата за пропагандата, но никой не обърна внимание, защото хората решиха, че става въпрос само за пропаганда, а не за форма на диктат и управление на корпоративния капитал. Но ето че тази тема е точно за това и затова си позволявам да цитирам Чомски тук. Точно по този начин Чомски всъщност „забива пирон в ковчега” на американската "корпоративна" демокрация, слагайки знак на равенство между нея и отминалия в историята съветски комунизъм. За да бъде още по-убедителен, сравнява пропагандистите при едната, и при другата система, които всъщност са един и същ тип хора: „Теорията на либералната демокрация и марксизмът-ленинизмът се доближават в някои от своите общи идеологически положения. Аз мисля, че това е едно от обясненията защо с годините някои хора с такава лекота преминават от едната позиция на другата, без да усетят, че нещо се е променило. За тях въпросът е на преценка: у кого е силата. Може би се надяват, че ще има народна революция и тя ще им даде държавната власт в ръцете или пък, че няма да има революция и тогава те просто ще работят за хората, които притежават реалната власт – бизнесмените. Но ще вършат едно и също нещо: ще водят масите към един свят, който те са прекалено ограничени да видят сами.” - пише Чомски като слага знак за равенство между агитацията и диктатурата на болшевиките и либерастията, налагана от корпоративния капитал. Според Чомски апологетите на „господстващата класа”, както в Лениновата СССР, така и в САЩ имат нещо много общо – те са "месиански пророци на идеите на своите господари"; в случая на съветския комунизъм на Политбюро и Вожда; в случая на корпоративна Америка – на реалната власт на бизнеса, корпорациите, наричана от някои „държава в сянка”, Естаблишмънт, Сивата власт и т.н. Ония, които могат да поставят в креслото Президент, но могат и да го застрелят, когато не следва волята им.

Скуби, вече го направиха - последните месеци свалиха лихвите по кредити в юани по-ниско от лихвите по кредити в долари, в резултат на което Щатите си прибраха 1 трилион празни като стойност американски доверителни разписки, наречени "долари" и си ги прибавиха към външния дълг. Тоест китайците си ги върнаха на печатарите. И ако си чел - преди дни юанът стана световна валута.

Според теб би ли могло да се сравни едно общество в което корпорациите са наложили един макар и "омекотен" под камуфлажа на демокрация вариант на диктатура с откритата диктатура, която бе упражнявана от болшевиките по времето на Ленин?

Ако говорим за бизнес-корпорации целият този текст отгоре е пълна глупост и чалга - офтопик. За това нека изясним за какво говорим - дотук имах предвид бизнес-корпорации и нищо друго.

Понеже съм оптимист си представям бъдещето в малко по-омекотен вариант Светни малко повече около тази представа за "омекотения вариант". Щото елиминацията и урановите мини някак... грубо. Ако обаче беше прав за края на нациите в западния свят, защо Доналд Тръмп така убедително върви към победа, след като говори главно за националните интереси на Америка? И защо национално ориентираните и десни партии в Европа взеха толкова гласове? И какво точно разбираш под "нови идеологии и цел за лоялност", които ще бъдат "запълнени" от корпорациите? Защото аз друга цел за лоялност към една корпорация освен лоялност към нейната печалба и развитие не виждам. Или може би в един хубав ден всички корпорации ще се преобразят в благотворителни дружества с идеална цел?

А какво прави една държава-корпорация с онези, които не могат да й бъдат полезни, т.е. служители - необразовани, инвалиди, или хора, които не се вписват в профила на производство и печалба на тази корпорация, различните? Поети, философи и музиканти, например? Ако говорим за държава-корпорация такава вече имаше в чист вид и тя се наричаше нацистка Германия, само че там корпоративният характер на държавата (защото тя преследваше единствено интересите не едрия германски капитал) беше замаскиран с национализъм, доколкото нацията играеше ролята на пушечно месо пред интересите на корпоративния капитал. Иначе в чистия си вид като идея такава държава се нарича фашизъм, а неин идеолог е Бенито Мусолини; Такава ли държава си представяш в бъдещето?

Романе, няма начин една корпорация да сплотява едно общество - представяш ли си как всички граждани на САЩ пеят националния си химн с ръка на сърцето под знамето на Майкрософт, сплотени от патриотизъм към тази корпорация? Държавата, поне на теория, има две основни задължения - да осигури свободата и сигурността на гражданите си; корпорацията няма нито едно от тези две задължения - нейното предназначение е да увеличи печалбата на своите акционери и собственици. Непреодолим конфликт за гражданите между тези две основни цели на корпорацията и държавата.

Това никога няма за се случи - корпорациите да заменят държавите. Дори в далечно бъдеще да се формират мултикултурни държави, каквато днес е на път да се превърне САЩ, например, те няма да бъдат държави на корпорациите. Дори теоретично да си представим че се случи сливането на всички национални държави в една глобална държава - тя отново няма да бъде държавата на корпорациите. по простата причина че единствената цел на всяка корпорация е печалбата. Държавата няма такава цел. Противоречието корпорации - държава е много старо, то датира от 13-14 век, когато е забранен и унищожен Орденът на Рицарите на Храма (Тамплиерите) от Филип IV Хубави във Франция, защото по същество тамплиерите са първата мултинационална корпорация. И както е видно, досега никъде корпорациите не са заменили държавата.

Тамарините от този експеримент на Чен и Хаузер се оказали достатъчно кооперативни – типичният тамарин дърпал лоста в 40 процента от времето. Тогава Хаузер и Чен вдигнали залозите – те дресирали един тамарин винаги да дърпа лоста, т.е. той бил подставеното лице Алтруист; друг точно обратно – никога да не дърпа лоста – този играел ролята на Егоист Идиот. После пуснали двете „подставени лица” да си играят с другите. Алтруистът дърпал ли дърпал лоста, без да спира – той приличал на родител на разглезено дете, което му угажда във всичко. Другите тамарини му отговаряли първоначално, като дърпали лоста в 50 процента от случаите. Постепенно обаче скоростта им на взаимност спаднала до 30, по-ниско от средното. Егоиста Идиот междувременно бил наказан още по-жестоко. Най-сетне, след като тамарините установили окончателно репутацията на Алтруиста и Егоиста Идиот, експериментаторите ги пуснали в обща клетка с другите тамарини. Резултатът и в двата случая бил един и същ – другите просто се държали враждебно към тях, замеряли ги с боклуци, цупели им се и им обръщали гръб.

Според мен, ако искаме да направим тази тема интересна, не бива да се забиваме в самоцелни спорове за парите и ползата или вредата от тях, а да прочетем и коментираме повече подробности за същността на самия експеримент. Най-напред трябва да се каже, че другият учен, психоложката Лаура Сантос, изучава поведението в група; двамата с икономиста Чен съсредоточават интереса си върху ирационалното поведение в група, когато в размяната на "пари", маймуните започват да се държат хазартно, тоест да разменят помежду си стойност и пари, мъчейки се да получат повече, от това което са заработили; по същия начин се държат и хората на борсите, купувайки и продавайки акции, които надценяват или подценяват. Тогава в сила влизат емоциите и желанието да получиш повече от неговата реална стойност. Точно затова е и експериментът, за да се проучи това ирационално поведение, базирано върху емоции и лишено от логика, и по възможност да бъдат минимализирани вредите за пазарите от него. Ето още малко за Чен: Чен гордо нарича себе си поведенчески икономист, член на все по-голяма общност икономисти, чиито изследвания се пресичат с психологията, неврологията и еволюционната биология. Той започва работата си като студент в Харвард, в екип с Марк Хаузер, психолог. Маймуните с които двамата експериментират в Харвард са тамарини, а целта на двамата учени е била ги накарат да проявят загриженост една към друга. Двете маймуни били поставени една срещу друга в съседни клетки, всяка оборудвана с лост, който можел да пусне бяла ружа в клетката на другата маймуна. Единственият начин всяка една от маймуните да получи бяла ружа бил другата маймуна да изтегли своя лост. Това издърпване на лоста представлявал до известна степен акт на алтруизъм, или най-малко на стратегическо сътрудничество.

Лапландец, привет Турските самолети са Ф-16, те произвеждат по лиценз, значи пак ще са американски, но турско производство, ако се сбъдне прогнозата ти.

КГ, кажи нещо повече за този клип, откога е датирана тази музика, на какви инструменти се изпълнява и т.н.? Има ли някаква ритмична връзка с тактове в българските мелодии, кой я изпълнява?

Скуби, здравей цитирах примера не за друго, а отговорих на сириус, че дори такова нещо като чесън, което е съвсем елементарно да произвеждаш сам и имаш условия, според мен, просто е безмислено да докарваш през океана, и да ти излиза по-евтино. Затова му писах че ми се вижда сбъркано от икономическа гледна точка това. Ще ти кажа и друг пример - аз се занимавах с правене на детски книги, цветни и луксозни; още преди десетина години те се печатаха и правеха пак в Китай, излизаха по-евтино с транспорта, митата и данъците, и по-качествени от българските - при положение, че тук има внесени всички машини за това (много от тези машини пак са китайски) и квалифицирани работници. А че един работник вземал по-малко от български забрави - там заплата на работник е 800 долара, или около 1500 лева. Нещо в нашия пазарен и икономически модел не е точно както трябва, но аз не съм икономист - нека други по-компетентни от мен хора в този форум помогнат да изясним това, доколкото има връзка с темата за нацията, а не самоцелно.

Явно хората, които могат да изявят напълно своите 3 процента, отличаващи ги от маймуните, са наречени "гениални". Един от тях, Шекспир, ни е оставил страхотна метафора за отношението му към парите. Неговият герой, лихварят Шейлок, отдава пари на заем като иска в залог за заема от длъжника си Антонио човешка плът от областта около сърцето. Когато Антонио не може да му върне парите, Шейлок си иска залога, тоест плътта на Антонио.

Ако не разберем че точно тези 3 процента разлика в ДНК са най-ценното, което притежава човечеството, един ден Земята може да стане Планетата на Маймуните, дори и да се управлява от Изкуствен Интелект с по-големи възможности от човешкия мозък. Разликата е в трите процента.

В тази връзка, Сириус, американският учен е от китайски произход, млад икономист, който се интересува от лихвите и борсите. Експериментът му бил най-вече да потърси рационалното и ирационалното поведение при отношението към парите; установил, че маймуните (както и хората) реагират рационално при елементарното използване на парите като средство за добиване на храна и секс; не спестяват; реагират ирационално, когато става въпрос за рискови залози, подобни на хазартните - тоест, абсолютно същия модел, по който реагира и Хомо сапиенс.

Можем да повторим пътя на еволюцията в лабораторни условия с маймуни и да ги превърнем в човеци - експериментът е "труд - пари - удоволствие - човек". Шега.

Това не е в темата Скуби и не се опитвай да я затриеш, защото още една такава реплика и модератора ще има пълно право да й удари катинар за офтопик и спам. Въобще не обсъждам това, а ползите от това да имаме добре развита икономика, за да просперираме и се развиваме като нация.

Трябва най-напред да я проследим до самите й корени нашата история, не от времето на Аспарух, оттам назад има страшно много неизяснени и премълчавани съзнателно неща, да стигнем до първите си корени. И в това българските историци са в огромен дълг.

Бате Ваньо, почти изцяло погледа ни върху нещата се покрива. Съгласен съм, че устойчив икономически ръст за 20-на години от 3-5 % (а защо не и повече) наистина ще ни извади от позицията на най-бедна в ЕС страна и ще задържи младите хора тук. Повтарям пак твоята рецепта и си позволявам да добавя към нея няколко мои малки допълнения: политическа стабилност; благоприятен бизнес-климат (подкрепен от съответна нормативна база, която добавям трябва да се спазва стриктно с дейното участие и под погледа на държавата); електронно правителство и логично от това съкращаване на бюрократичния апарат (тука трябва много държавническа смелост някой да го направи, ще се вдигне голям вой); инвестиции, много по-големи от сегашните в образованието и иновациите; търсене и намиране на пазарни ниши във външните пазари за високо-технологични продукти от които да печелим като държава от висока принадена стойност. Всички тези неща, ако съумеем да ги постигнем в комплекс, наистина ще ни изведат на друга, много по-добра от днешната ни позиция като държава и нация. Перспективата ще изглежда по друг начин, и хоризонтите.

И виж парадокса - купуваме чесън от Китай, няма майтап, в супермаркетите съм купувал китайски чесън. Значи нещо при нас не е наред. В икономиката. Вместо да продаваме, купуваме, а като купуваш, винаги изнасяш национален капитал, и ставаш по-беден.