Б. Киров

Някъде бях чел, че косоварите спечелили войната не с пушки и автомати, а в леглата...

Могат, но обикновено не искат. Пък и защо им е, като могат да живеят по-леко и без това. Раждането на деца е бизнес, болестите (реални и мними) при децата също; интересно ми е от тези стотици хиляди лицензирани инвалиди в България каква част са цигани, дали има статистика, сигурен съм, че процентно са доста повече от другите. Скоро слушах изказване на един млад ром (защо пък "ром", какво общо има с Рим?), в което младежът казва, че трябва да се ограмоти, за да си "знае правата", не за друго. И много добре си знаят правата. защо например никой не предлага референдум за това, дали хора без основно или средно образование имат право да гласуват? Можеш ли да гласуваш, без да можеш да четеш - това е реторичен въпрос, защото очевидно можеш, но истинският въпрос е защо ти е дадено правото да определяш съдбата на други хора, след като не знаеш на кой свят живееш. Но не е луд който яде баницата, а който му я дава.

Така е, абсолютно е така, на практика законите в България (наложени отвън, или от тарикати политици в България, които "ловят" гласове за избори) облагодетелстват всички пороци в този етнос и поставят българите в дискриминационно положение. И това е огромен проблем за всички нас и за държавата ни.

Не ги коментирам като етнос, само казвам, че когато попаднат в социална среда, която на практика ги принуждава да работят, за да живеят, те го правят; важна е средата в случая

Скоро гледах документален филм за цигани в Америка. Там също живеят в отделна общност и доста изолирано, но мъжът смяташе за свой дълг и чест да издържа С РАБОТА целия голям род - много деца и жена - и работеше като квалифициран строителен работник (кранист); получаваше достатъчно, за да осигури всичките си деца, докато ги ожени (момичетата и жената не биваше да работят, такава им била традицията); като зажени една от дъщерите беше голям проблем да наемат салон за сватбата, един от собствениците на такива салони направо им каза, че този род хора имали навика да крадат всички прибори, а той не можел да ги завинти за масите; все пак ожени дъщерята, естествено, родителите на момчето я откупиха. Според мен, като манталитет напълно приличаха на нашите, с тази разлика, че главата на семейството бачкаше здраво и очакваше същото и от зет си, на който даде (продаде) дъщеря си за жена

Точно така е, там е ключът. Тезата ми е следната – римската армия става професионална и като следствие много по-зависима и вярна на своите офицери. Не много след като това се случва, един от нейните командващи, Гай Юлий Цезар, се възползва от тази армия като от инструмент и с нейна помощ установява диктаторски едноличен режим, който слага основите на императорската институция впоследствие. Още в самия си зародиш императорската институция е базирана върху силата на армията, създадена е от нея, и игнорира на практика политическите си корективи в лицето на гражданските институции. Липсва и силна монотеистична религия със съответната институция на Църква (говоря за Западната Римска империя); пет века след минаването на Рубикон, тази военна Империя рухва под ударите на варварите; оцелялата Източна империя продължава живота си още десет века, главно благодарение на Църквата. Неизлечимият порок в Западната Римска Империя е не професионалната римска армия сама по себе си, а безконтролната Императорска институция, крепяща се върху, благодарение и главно на нея. Затова поглеждам към Русия и САЩ, където армиите са с особен статут и големи потенциални възможности да излязат от граждански контрол – справка 11 септември 2001, кой имаше интерес това да бъде пропуснато от службите и изненада ли бе Патриотичния закон след събитието? Още една справка – Германия между 1933 и 1945, когато отново върху армията се изгражда една абсолютно безконтролна по същество императорска институция, наречена "хилядолетен" Трети Райх. Слава Богу, просъществувал 12 години, но на каква цена. В два от тези случаи - при Западната Римска Империя, и при Третия Райх на фюрера Хитлер, армията едновременно изгражда и става причина за рухването на империите; и в двата случая, поради пълна безконтролност на обществата върху императорите и прекомерно и непосилно териториално разширение.

За жалост си абсолютно прав, тук започва едно доста опасно за нацията роене на различни "ние", както казваш с диаметрално противоположни цели, което при задълбочаване на процесите ще доведе до разпад. Неминуемо.Това ми прилича на имплозия с различни центрове. Чомски разглежда конкретен случай (първата война в Залива) в конкретна държава САЩ, и прави изводите си върху този периметър. При това, според мен, в разсъжденията му има фатална грешка - насочвайки цялата си яроснтна критика към американския бизнес-елит и призовавайки "обърканото стадо" да се отърси от страха и внушенията на пропагандата, Чомски пропуска най-тясното и добре прикриващо се ядро на американския елит - банковият капитал. Неговият критичен анализ достига до "бизнес-елита", който притежава САЩ и гражданите им, но не засяга нито с дума елита на банките, или ФЕД. Дори напротив, преди две години Чомски изпя дитирамби за ФЕД като спасители на Америка, защото са прибегнали до "количествени улеснения", а година преди това призова западните кредитори да "отпишат" гръцкия дълг, правил е такива призиви и преди към банковите институции за дълговете на Бразилия и Аржентина. Изобщо анархизма на Чомски има твърде много допирни точки с марксизма.

Или иначе казано, да се опитаме да видим какви са скритите механизми, които задвижват „тоягата на пропагандата” в ръцете на „информираните граждани”. И тук навлизаме в самата същност от анализа на Чомски, където вече бихме могли да потърсим паралели с нашата действителност, разбира се, ако изводите на Чомски са валидни. Чомски нарича най-важният процес на пропагандната алхимия "фабрикуване на съгласие", истинската същност на пропагандата. След като „специалната класа от информирани граждани” посредством различни конкретни техники е „формирала съгласие” сред „обърканото стадо”, остава само още една крачка, за да го насочи към нещо, което иска. Така например цялото общество може да влезе радостно и „със съгласие” в една абсолютно ненужна му война, ако работата на „информираните граждани” е била добре свършена. И така, според Чомски, основополагащият камък в една добре направена пропаганда е да бъде най-напред постигнато ОБЩО МНЕНИЕ около ОБЩИ ИНТЕРЕСИ, което ни обединява всички в една голяма и сплотена общност наречена НИЕ (ние американците, ние българите, ние комунистите, ние египтолозите, ние жените, ние мъжете, и т.н.). След като сме постигнали тази първа цел, много важно е да задържим позицията, и да не позволим на хората от „обърканото стадо” да започнат да се съмняват в нея и да задават неудобни въпроси. Ето защо – необходимо е непрекъснато и активно да ОТКЛОНЯВАМЕ ВНИМАНИЕТО им. Но как да направим това? Най-доброто средство е СТРАХЪТ. Значи, трябва да намерим (или ако няма такъв да създадем) ОБЩ ВРАГ. Той може да е всякакъв, но трябва да е достатъчно опасно „чудовище” – по времето на Студената война винаги имаше един такъв под ръка и това се изразяваше с прословутото „Руснаците идват!”; да, но след това нещата се промениха и на „информираните граждани” непрекъснато им се налага да измислят нови „чудовища” – Саддам Хюсеин, Кадафи, Идил, Путин... важното е машината да не спира, защото спре ли... „Обърканото стадо” може да започне да мисли.

След като прави разграничение между фасадна и истинска демокрация, Чомски смело сравнява съществуващата демокрация в САЩ с обществото, описано от Оруел в „1984”, тоест ТОТАЛИТАРНА ДИКТАТУРА при която чрез ПРОПАГАНДА се „насаждат убеждения, които се поддържат решително и се приемат широко, макар и изцяло лишени от каквито и да било основания и често в пълен разрез с очевидни факти за света около нас.” Така Чомски очертава общата рамка, в която ще изследва явлението пропаганда – тя е конкретната пропаганда в една фасадна демокрация (САЩ), прикриваща едно по същество тоталитарно управление на малцинство (САЩ), насочена към манипулиране и потискане на едно огромно пасивно мнозинство, което Чомски нарича „объркано стадо” (САЩ). Така Чомски очертава трима действащи „актьори” в драмата на Пропагандата – Управляващ Елит (корпоративен в САЩ), „информирани граждани” (естаблишмънт, който обслужва пропагандно Елита) и Объркано Стадо, върху който пада тоягата на Пропагандата, нdсочваща го в една или друга посока, желана от Елита. Сцената е поставена, актьорите са върху нея, да погледнем зад кулисите.

В тази статия, писана по конкретен повод, Чомски разкрива по принцип как действа ПРОПАГАНДАТА и нейните конкретните механизми днес в САЩ. Авторът е скандално известен критик на американската държава, наречен „Аятолаха на антиамериканската омраза.“ от Дейвид Хоровиц. Чомски обаче е не само „идеологически Аятолах”, но блестящ анализатор, опериращ прецизно с логика и факти. Още в самото начало той изяснява понятията. Според него в САЩ няма истинска демокрация, а имитация на такава, при която „хората трябва да бъдат държани настрана от управлението на собствените им дела, а средствата за информация трябва да са с ограничен достъп и под строг контрол.” Всъщност Чомски е анархист и либертарианец по своите политически възгледи и в крайна сметка отрича всякаква намеса на държавата в човешкия живот, но това е за друга тема. За мен е по-интересно дали неговата теория за същността и механизмите на пропагандата биха могли да се приложат и към нашето общество, доколко и конкретно. но преди да се правят такива паралели трябва да се дискутира подробно доколко ефективен и верен е анализа и обобщенията на Чомски за пропагандата като средство за контрол и тоталитарно управление на едно малцинство над мнозинството при съвременните западни демокрации и конкретно в САЩ.

Гербов, четох внимателно статията, разбрах всичко от нея, логичен и убедителен сте; опитах се да охладя страстите на другите събеседници, не се получи, повече няма какво да кажа, освен да ви поздравя за работата ви по тази статия. Не съм съгласен с всички ваши мнения, но то си е ваше право, както и мое да сме на различни мнения.

Дорис, забъркваш ме в съвсем друг спор: Всички сме изучавали "Хамлет" от Шекспир, и този негов герой няма нищо общо с историческата личност Хамлет, датски принц - освен името и титлата; примерите са безброй. Можем да спорим до изтощение за неща от историята, но те нямат нищо общо със света на поезията и изкуството, тя наистина е друга реалност, не бива да я оскверняваме с политика. Вапцаров, Смирненски, Багряна, Райко Алексиев са все жертви на подобно замесване с политика. Вземи Димитър Димов с неговия роман "Тютюн" - един от малкото, ако не единствен, български роман на европейско равнище - идва Партията, и му нарежда да го "препише" с правилните герои и идейни позиции - е, преписва го, и го осакатява; после го правят председател на казионния Писателски съюз и всичко затихва; и знаеш ли кой го защитава и спасява от "класово-партиен" линч, няма да повярваш - Вълко Червенков, онзи приличащ на Боримечката сталински тип партиен лидер с каскет...

Най-доброто предложение дотук. Но Вазов пак държи първото място, защото е писал "Сюлейман безумни сочи върха пак, и вика: "Търчете тамо са раите"

За мен този спор за "кой е хвърлял камъне и дърьве" е абсолютно безпредметен, пък вече да се стигне до това колко големи са били едните "камъне" (руските) и колко по-малки другите (на опълченците), направо е правене от нищо нещо. На Шипка са воювали рамо до рамо всеотдайно българи и руси срещу турската армия, удържали са прохода с цената на много жертви и невероятен дух и героизъм; другото е "кой е по-по-най", но него го играят в детските градини

Според мен е абсурдно такова добруване, защото самата султанска власт е била нещо толкова деспотично и отживяло времето си управление, че самите турци я сменят по-късно с републиканска форма. "В книгата на Росен Янков има един интересен криминологичен портрет. Такива психологически портрети не са доказателство , но са сериозно средство за намиране на заподозрени. Възможно е и турската полиция да е работила по подозрения, а не на сигурно. В такъв случай залавянето на Левски е може да е следствие от косвено предателство - информация за това, че Левски ще посети Ловеч и последвалото наблюдаване на съмнителни места за съмнителни хора." Янков си служи в случая с косвено доказателство и каквото и да мислят за него други съфорумци, е доста логичен и убедителен при ползването на такива доказателство. Но той стига в доказателствата си до онази точка, че поп Кръстьо е бил "мухбир" - турски доносник, а като още едно непряко доказателство напластява психологическия портрет на попа, но го прави пост-фактум, след като вече попа е набеден от всичките си съграждани и съвременници и посочен за "черна душа" - а в такава атмосфера и човек с желязна психика би изпаднал в депресивно състояние на когнитивен дисонанс. Тук в един постинг, адресиран към теб, съм казал съвсем ясно какво мисля за залавянето на Левски - то не е било дело само на един или няколко човека, Левски попада под кръстосан огън от три страни - османската власт, собствените му другари от БРЦК (и тези, които ги подкрепят във ВРО) и външни интереси на трета страна (Димитър Общи е пряк проводник, но зад неговата провокаторска роля стоят интересите на Сърбия и славянофилските кръгове в руската императорска администрация тогава); знам че сега ще скочат всички русофили и ще викнат в един глас "докажи го!", но тук в тази тема няма да го правя, ще се опитам да го направя по-натам в друга. Руската императорска администрация не е Свещена Крава, това не е Русия.

Форматорите винаги искат да ни форматират в техния формат. Но какво правиш, ако не ти харесва филм – сменяш канала. Ученик може да си вземе изпита, после да го прочете нещо допълнително, да преосмисли нещата или да говори с родители, приятели и да види по друг начин формата. Така или иначе – приемаме и двамата, че с етикетите и преките оценки трябва да се спре в историята. И да оставим отворената врата за личен избор – ако аз лично не приемам наложения ми общоприет за коректен исторически формат, свободен съм да сменя „канала” на задължителното в учебника (след като го познавам), и да изложа свободно своето виждане, пред преподавателя и другите, без да бъда дискриминиран за това. Не знам, например, ако едно американско момче в час по тяхна история се изправи пред другите деца и учителката си и заяви открито, че над коренното индианско население е бил осъществен истински геноцид при заселването на Америка, как биха реагирали другите, и как би се чувствало това дете след това? Защото фактите от историята са такива, ако боравим с цифри. Друг е въпросът има ли смисъл да се ровят тези черни страници? Според мен не.

Друго малоумие в цитирания текст от т.н. "критици" (може и да са университетски хора, може и да са учителки не ги знам) е "Българите са разположени горе, на върха, във високото, прекрасно героично пространство, турците са долу, в подножието, в низостта на фанатизма и господарското заслепение." - Ами да зададем такава задачка, ако турците по-рано бяха окупирали прохода, а на българи и руси им се налагаше да го превземат, което не е изключено хипотетично при военни действия, кои щяха да символизират "върха" и кои "низостта" - пълна гаргара с думите, от които главите на децата могат да забръмчат, и не само техните. А Вазов си е Вазов и без подобни "анализи".

Значи пак нещата опират до нещо фундаментално просто - да има ясен критерии за Добро и Зло и ясно различаване на тези две понятия, а това го има не в разума, защото той сам по себе си изключва такива категории, а единствено в Религията, независимо от това как се нарича тя; и отиваме при Тойнби и Алвата

Че в цитирания от Гербов учебникарски текст има известна доза малоумие е очевидно, но това си е плод на зле скроената българска образователна система, през чиито рехав филтър преминават и такива "бисери" - дядо Вазов няма никаква вина за това, той си е Иван Вазов - народен поет. А какво ще напише Гербов, Киров или трети-пети, това са техни интерпретации на факти, но не и на самото произведение на поета, то си струва всяка дума и "все ще се чете".

Според мен, Вазов е преди всичко поет, а както е известно поетите живеят в един друг от този на обикновените хора свят. Така че, когато подхождаме към поезия, каквато е безспорно стихотворението на Вазов за Шипка, не трябва да мерим само с рационални и обективни аршини, за един поет най-важно у чувството, всичко останало може да бъде тълкувано от историци, лингвисти и др., но то няма пряка връзка с поезията. В случая Гербов е изследвал историческата истина, и по мое мнение, се е доближил доста до нея, но това не значи че е изследвал поетическата стойност на вазовото стихотворение - две напълно различни неща са.

Там е цялата работа - в избора и кой го прави, това в киното се нарича "монтаж" и се прави от режисьор и сценарист в екип. Айзенщайн има цяла книга посветена на това, той е пионерът в теоретичното изследване на киномонтажа, и е много интересно, ако ти попадне и имаш време - прочети я, мисля че бяха два много солидни тома. Всъщност култовият му "Броненосецът Патьомкин" е направо академична илюстрация как се прави киномонтаж, но твърде се отклоних от темата. И тук, обаче към темата, а какво ще има в главата на "режисьора" на учебниците и кой да е той? Ами ако е социопат (макар и образован) и фашизоид, какъв "безпристрастен" монтаж от факти ще поднесе на бедните дечица? Кой да го лицензира на "свободния пазар" на идеи?

Прав сте, гравитацията винаги помага, но да не отегчаваме публиката с общоизвестни факти, а е и очевидно, че на Шипка камъни много.

здраве желаем, Душко! Спамите с офтопик - статията на Гербов е по конкретен повод и за конкретно нещо, и то е дали стихотворението на Вазов е достоверно. Аз мисля че в случая Гербов е убедителен и прав, свършил е добра работа на добросъвестен изследовател. Вие въобще мислите ли?

Имаше един доста жалък опит с "железния" чекист Андропов, но номенклатурата си знаеше, че той е неизлечимо болен и няма да живее дълго - нещо като избор на Папа във Ватикана. Горбачов може би не беше глупак, но наивник - той сам си вярваше, че държавният капитализъм, наречен "социализъм" може да се реформира с нещо като модерен НЕП, но точно старата номенклатура го подхлъзна да започне перестройката, която умело водеше към пълен разпад на системата - после извадиха от джоба си Борис Николаевич Елцин, този тъй симпатичен пияница, който обичаше да играе казачок и бе любимец на московчани с "народния" си стил, и ето ти че след него настана тъй мечтаната свободия и грабеж. А през това време китайците тихо наливаха мускули и работеха по въпроса да направят "котка която лови мишки", независимо дали се казва комунизъм или капитализъм.

Това че точно тогава марксизмът се е провалил, според мен, е ключово да се каже. Старите марксисти (болшевики) около Ленин след неговата смърт са отстреляни поединично и групово, Троцки е изритан в изгнание а после съсечен, Сталин укрепва номенклатурата и изцяло се опира върху нея, като същевременно я плаши и привилегирова с "чистки" и спец.условия. След ВСВ обаче в редовете на номенклатурата настъпва разложение, и тя си избира все по-слаби и по-слаби "вождове", докато накрая решава че му е дошъл момента да преобърне статуквото и да го удари на живот - и "демонтира" социализма, за да се превърне в капиталистическа класа. Само че! - това не е истинска капиталистическа класа - това е компрадорска капиталистическа класа, тя не иска да рискува нищо от своите "капитали", които е откраднала от държавата пряко или с държавни поръчки, а само да получава и да консумира. Трагедия за тези народи.