Б. Киров

Перестройка, Алва, преустройство на номенклатурата в класа от собственици; други в Русия го нарекоха Велика Криминална Революция; един историк и министър в България му даде по-простичко име рИформа, но у нас е общоприето да се нарича "преход". Джилас, горкият, си отиде през 1995, та не видя пълното разгръщане на неговата теория за номенклатурата в практика

Алва, виждам че отиграваш този пас, сега още един, може и в кръга на шегата, но не съвсем: Пари Прим - Номенклатура - Пари Прим2 (безотчетни) - Мафия - Неокомунизъм Що е то?

Е, приех предизвикателството му сериозно, и четох два пъти с "молив" в ръка, но не бе благоволено да ми бъде отговорено конкретно. Благодаря за уточнението ти за книгата на Макдермот, така е като цитирам по памет. Но не е само в това работата, някои хора (те си знаят) вадят такива случаи злонамерено, само и само да ги хвърлят извадени от контекст като кал, нищо друго. Например - прословутия случай с убийството на "детето" (младежът е бил поне 20-годишен здравеняк, за да има сила да хване Левски за гушата и да го стисне здраво - та това се вади от конкретика, хиперболизира се и започва един неистов вой срещу "злодея", та накрая се намесва и майка му... Абсолютен бай-ганьовски похват, ако си спомняш, Бай Ганьо наставлява Гочоолу и Дочоолу преди изборите как да "ръгнат" някой опонент, да се нацапат с кръвта му, па да викат "Тогоз ме уби!", същото е. Аз бих им отговорил на такива господа-човеколюби, а не е ли, примерно, "детеубийство", когато някой войник или опълченец е стоварил "камънье и дърви" върху черепа на 20-годишен турски "низам" при Шипка, нали са хвърляли върху тях камъни - това са толкова глупави доводи, че просто няма смисъл да продължавам. Темата "Каравелов - Левски" не може да бъде развита тук, тя заслужава специално място, и аз започнах да работя по нея с постинга за "другия Каравелов", ама като гледам са го прочели не повече от 50 души. То не е за междуличностен конфликт, повече е. За поп Кръстьо, има резон в аргумента ти, но... Левски е имал поне още 3 скривалища в Ловеч, как всичките тези заптии се озовават в нужното време на точното място? Стаски беше доста убедителен тук, но си мълчи.

Стоянов, Загубихте много конкретен спор с мен, като се измъкнахте, след като сам настоявахте да водим този конкретен спор. Изчетох цялото ви нескопосано „есе” от 60 машинописни страници, отговорих ви точка по точка. Получих величествен увод от „айде да кажа и аз няколко приказки” и финал че е „обедно време”. По средата никакви доводи само постулати. Стигам до извод, че не е трябвало да съм толкова толерантен, не заслужавате. Не виждам никаква емоция в този ваш текст – просто стреляте методично с фрази. Преследвате не ваша цел, обзалагам се, не е и ваша кауза, а ваше препитание. Така че, нямаме комуникация, а монолог.

Здравей Андрей, Публикувах този отговор открито, а не го пратих в личната ти поща точно защото не мисля че в него има нещо притеснително, шокиращо и срамно, което трябва да скрия, та да остане между нас. Притеснява ме друго – че Стоянов не реагира конкретно на двата ми постинга в които критикувах с факти манипулираните от него полу-истини и лъжи за Левски, а сякаш нищо не е било, като кукла неваляшка (кукла дето никога не пада), се изправи във вертикална позиция и оттам величествено пак започна да ни поучава; мисля си, че той не би се отказал да прибави двата цитирани от мен епизода към „арсенала” си срещу Апостола, и това е което ме притеснява.

Стефане, тук изпускаш формирането на една нова класа, въпреки че на теория за нея класиците на марксизма и ленинизма не пишат нищо - и това е класата на номенклатурата, която на практика става господстваща класа в социалистическото общество.

тук във форума има доста негови теми за Левски, виж в раздел история-възраждане. Той независимо от мнението му, което не споделям, е сериозен изследовател и добър историк.

И да продължа още малко по темата от горния си пост. Ако не си чел скоро или въобще не си чел биографията на Ботев от Захари Стоянов, прочети я и ще видиш един съвършено различен Ботев от онзи "възпитан" и разкрасен образ от школските учебници и по-съвременни "коректни" биографии на Ботев. Но образът на Захари е живият и истински Ботев, нищо не му е спестил, затова е ценен много повече от безличните текстове. Ботев хашлака, с инструменти за разбиване на каси, с револвер под палтото, верен другар на пияни казаци, чиито офицер накрая го увещава да остане в неговата част и какво ли не още, дето би скандализирало благоприличието, но това е истинският Ботев, на Захари, а не оня дето го викат по зари-проверките на 2 юни.

Андрей, мислех да си го спестя, но щом искаш ще ти кажа. Едната е като байрактар на Хитов, когато хващат с четата някакъв турски бирник и по заповед на войводата Левски заедно с още едно момче го удушава с примка като теглят двата й края - не си спомням къде съм чел за това, може би Хитов го разказва някъде из спомените си или пък Мерсия в биографията на левски, просто не помня - даже се описваше как бързо свършил турчина, само малко кръв му потекла от носа и не се мъчил много; другата е пак свързана с тази чета, когато се налага да убият ранен четник, да му отрежат главата и заровят отделно от тялото за да не го познаят турците, и пак задачата пада на Левски. За мен тези истории не са шокиращи, на война като на война, а онова си е било война и нищо друго; но знам че има хора на които им призлява от подобни разкази, а има и такива дето могат да завият до бога че Левски е бил коравосърдечен убиец, което направи оня набеден "писател" с историята за "детеубийството"; ето защо, много е важно кой през какво стъкло гледа нещата. онези чистофайници, които надигат глас срещу Левски и всички хъшове и войводи, според мен са донякъде малоумни, защото това е все едно да укоряваш войник на фронта че стреля и убива с щик. Можеш да разсъждаваш за това колко лошо нещо е войната, но не и да съдиш войниците че я водят.

"През тази година ръстът на отбранителните разходи в ЕС е достигнал 8,3%. През последните 20 години европейските държави съкращаваха тези разходи, но сега те отново активно развиват своите военни програми." Шпага, тази информация която цитираш или е написано нарочно подвеждащо невярно, или от небрежност на автора й така, че се получава неяснота, защото така казано излиза че процента на военни разходи е 8,3%, което е абсолютна лъжа - вероятно авторът може да се измъкне с обяснение, че е имал предвид досегашните 2 и половина процента от БВП са се увеличили с цитираните 8; но 8 процента от 2,5 е 0,2 процента, значи истината е че сега процентите на европейските страни стават 2,7 и ето ти подвеждаща информация

Страхотен пост, Атом. Което ме навежда на мисълта, че все пак, до известна степен преподаваната история, пък и онази писана с научна цел, би могла да се освободи от идеологизиране като се излагат обективно и вярно само факти, без опити за тяхната идеологическа оценка. Разбира се, пак остава подбора и дълбочината на тези факти, тоест техният "монтаж" от автора на текста, но рискът от фалшификация спада драстично. Ето конкретен пример: когато се разказва, например, за Панайот Хитов не да му се лепят етикети от сорта "борец за национално освобождение" или обратното "разбойник и бандит" а да се разкаже за него, че е водил чети в България, които са били част от плана на Раковски (национално освобождение), но и това, че докато е седял в Сърбия е получавал заплата от сръбското правителство (за какво?), а също така когато се е връщал обратно от набезите си в Българско като войвода част от заграбеното злато е давал на сръбските граничари, а другото е трупал в личната си сметка (той сам го разказва в спомените си); за Левски също има маса нелицеприятни истории, дори шокиращи истории, които просто не са достигнали до Стоянов, но когато кажеш "а" в един такъв разказ, си длъжен да стигнеш до "я", за да си обективен.

Здравейте Стоянов, радвам се, че отговорихте. Всичко написано в горния ви пост е точно така и го приемам безусловно. Така приех и първата ви работа в този форум, като направих уговорка, че имаме някои конкретни различия по личности от нашата история. Е за мен Левски е едно от тези различия. Убеден съм, че точно в неговия случай, тезата ви е неприложима, и не защото съм му "фен" или нещо подобно - от години изучавам живота му, минал съм през всички подозрения за користност или деспотизъм у този човек, но в крайна сметка сам се убедих, че като цяло е чист. За разлика от мнозина, той поне се е опитвал реално да направи нещо за България, доколко е грешил, друг въпрос, не е светец, но не е и демон. В крайна сметка, по личното ми убеждение, след като наистина доста години се ровя във фактите от живота му, той е положителна личност в историята ни. Това е мое лично убеждение, цитираният по-горе К. Гербов, по негови лични мотиви, има съвсем друго мнение. всеки има право на мнение: това което се опитах да направя е не да ви нападам, а да защитя представата си за цялостната картина на фактите, която съм съставил у себе си. Може и да бъркам, нека ме опровергае някой аргументирано, ще се съглася и ще променя мнението си. Поздрави за принципната ви позиция, с уважение и респект за нея. Съвсем друг, според мен, е въпросът кой и как използва образа на Левски, това е съвсем друга тема - образът - но това не са реалните неща от живота и дейността на Васил Иванов Кунчев, а разни митологеми и идеологически оръжия, за които просто не ми се разсъждава. Говорим за историческата истина, а не за нейните отражения.

Според мен една от грешките на Левски (той като всеки човек прави такива) е че още в самото начало не връща обратно на "изпращачите" лицето Д.Общи, което почти със сигурност, е нечии (но не български) агент.

Подобно на Андрей, също лично уважавам интелекта и способностите на Иван Стоянов да пише аргументирано и добре; бях първият в този форум, който го приветства с положителен отзив за дебютната му работа тук, и това може да се види в архива. Но когато се защитава една очевидно манипулирана теза за Левски, просто няма място за компромиси и учтивост.

Това че вие не ги познавате, тези възгледи на Отвореното общество на Сорос, уважаеми сириус, не значи че те не съществуват; те са си факт, и както казах и по-горе, са развити в стратегия от Фабианското общество в Англия.

Стоянов, поради абсурдността на твърденията ви в т.н. от вас „есе” просто не намирам за необходимо повече да занимавам публиката с него и да го популяризирам. Тук ще посоча бегло само някои от изопачените и натикани в кривата форма на това „есе” факти. Вие сте ги деформирал така, за да влязат в лошо скроената ви „идейна платформа”, иначе просто няма начин да я изпълните със съдържание на факти. И какво правите в крайна сметка – точно онова, което така страстно ни призовавате да не правим в предишната си, първа тема, публикувана в този форум – да не превръщаме историята в парцал на политиката. Започвам с манипулираните от вас факти: Твърдите първо, че ВРО е малка и се позовавате на общоизвестното „В хода на следствието са арестувани над 200 души, но повечето от тях са освободени. Провалът й е последван от съдебен процес в София, който приключва с присъди на общо 61 човека.” – това дотук е така. Но по натам правите грешен извод, че това бил „масов провал” на цялата ВРО и видите ли, толкова голяма е била и тя. Да ама не – самият Каравелов в писмото си призоваващ Апостола да вдига въстание говори за „4000 юнаци” под което разбира членовете на комитетите в България. А ето какво пише акад. Н. Генчев: „От една непълна статистика за комитетите се вижда, че от 1001 комитетски членове 286 произлизат от средите на търговско-промишлената буржоазия, 7 са едри буржоа, 271 селяни, 15 души чираци и калфи, 17 чиновници, 96 учители, 95 свещеници и монаси и 214 с неопределен социален произход.” – и това е от негова непълна извадка. За сведение, на 9.09.1944 българската комунистическа партия наброява 2000 души членска маса; организацията на Левски в сравнение с това никак не е малобройна, имайки се предвид факта, че членовете на най-големия комитет Ловеч са не повече от 100 души, броят на комитетите (градски и селски) наистина може да се изчисли на повече от 100. От тези 4000 членове са арестувани 200, тоест 5 процента, а са осъдени 61, тоест Левски е успял да ограничи провала до нищожен и е запазил организацията си невредима. И това е благодарение на неговата предвидливост, защото същата година е разпределил частните комитети в окръжни, така че при провал в един от окръзите да минимализира последствията в другите. Вашите изводи са манипулативни въз основа на непълно поднесена информация. 2. Лъжа две – най-голямата: Левски не подготвял въоръжено въстание. А какво е подготвял, Стоянов – „една обща ближна веселба” ли? Допускаме, и то е така, че при първите си две обиколки Апостола е бил пълномощник на ТБЦК в Румъния и лично на неговия председател Ив.Касабов. Да но самият Касабов казва за целите на своя комитет: „Този Васил Левски в мое време беше най-верният наш агент, който ходеше из България и проповядваше въстанието. Той наистина беше единственият, най-живият и най-способният агент, който разпространяваше пропагандата на тайните съзаклятни български комитети из България, лично с живо слово и дело, а особено в Софийско, Плевенско, Ловешко и други места. Той беше рядък дух, със смел кураж, примерно действие и самоотрицание.” И ако цитираният Касабов не ви стига, ще ви цитирам така уважаваният от мен историк К.Гербов: „На практика Българският революционен централен комитет се създава като продължение на дейността на Тайния централен български комитет, но по революционната програма на Любен Каравелов, която е възприета от фактическият ръководител на създадените в България революционни структури - Васил Левски. Той в началото се опитва да добави и свои виждания по въпроса. Желаейки да работи за освобождението на отечеството си, Левски в края на май 1870 г. пристига в България. В началото решава да продължи дейността си, която е провеждал при предишната обиколка на страната в периода май-август 1869 г. Тогава разпространява прокламации от името на Привременното правителство в Балкана, подпечатани с печат Българско привременно правителство и образува местни революционни комитети. Подпомогнат е от Българското народно общество и участващите в него радикално настроени членове на Тайния централен български комитет - Иван Касабов, Димитър Ценович, Теофил Райнов, Данаил Попов и др. Те снабдяват Левски с „лозинки” (пароли) и пълномощни писма, необходими за осъществяване на връзките му в България. Споменатата дейност на Апостола в 1869 г. е всъщност съвместяване на предишните практики, осъществявани от дейците на Тайния централен български комитет, преминали в Българското народно общество. С прокламация до българския народ от името наПривременното правителство в Балкана била снабдена четата на Хаджи Димитър в 1868 г. Сходните по съдържание прокламации - на четата и на Левски, били съставени от дееца на ТЦБК и Българското общество Иван Касабов. Съставяне на комитети в страната предвиждал в своите планове още Георги Раковски, но най-силно развитие в структурно отношение въпросът бил засегнат в 1867 г., когато бил създаден ТЦБК. Според текста за сключването на „Свещена коалиция” за сътрудничество в борбата срещу общия неприятел Турция между Българския таен комитет (познат под наименованието Таен централен български комитет) и румънските либерали през 1867 г., първият се учредявал като се съставял Централен комитет в Букурещ, който трябвало да бъде в непосредствена връзка с румънския таен комитет. Централният български комитет в Букурещ трябвало да учреди и друг Централен комитет в един от главните градове на България и друг в Сърбия, които да бъдат в непосредствена връзка с Централния комитет в Букурещ и под негово управление. Всеки от тези три комитета следвало да учреди спомагателни комитети в страната, където се намират, и тези спомагателни комитети трябвало да бъдат във връзка, всеки с централния комитет, от когото е зависим. Както централните, така и спомагателните комитети, трябвало да приготвят хората за общо въстание срещу неприятеля на християнските народи на Изток. Сигнал за въстанието в България трябвало да бъде даден от Централния комитет в Букурещ в споразумение с румънския, когато избухне въстание в съседните страни Румъния, Сърбия, Черна гора, Херцеговина, Епир и Албания, които заедно с България искали да съставят независима конфедерация. Комитетите, които Левски създал в България през 1869 г., на практика също са били под егидата на ТЦБК. Създавайки комитети и разнасяйки прокламации, Апостолът фактически се явявал изпълнител на точка. V.1 от „Свещената коалиция”, отнасяща се до пропагандирането на нейната цел. Точката предвиждала: „Разпространение [на целта] чрез емисари и подготовка на умовете в цяла България”. На участниците в комитетите Васил Левски се легитимирал с паролите, дадени му от дейците на ТЦБК и препоръчителните писма, подпечатани вероятно с печат на комитета или с този на Българското народно общество. В случая изглежда става дума за съживяване на дейността на вече съществуващи групи от хора. Основателите на ТЦБК от кръга на Иван Касабов, след разпадането на „Свещената коалиция” започнали без помощта на румънците самостоятелна практическа работа по изграждането на организацията. Имало решение в Търново да бъде основан Централен комитет за България, но изглежда тази идея не е била осъществена. Поделения на тайния комитет били създадени обаче в Русе, Свищов, Търново, Шумен и други градове, а в редица селища имало групи от привърженици.” Някъде да откривате като крайна цел както на ТБЦК, Привременното правителство, ВРО и БРЦК нещо друго, освен въоръжено въстание? 3. Отрицание на абсурдното ви твърдение, че Каравелов бил създател и ръководител на ВРО намирам пак при К.Гербов: „Два месеца по-късно с дата 30 юни 1870 г. Каравелов отпечатва, изпратено уж от Галац писмо, с адрес „До Българският революционни комитет в България”, озаглавено: „Да се разбереме”. В писмото под формата на отговор на „румънските българи” на споменатата вече по-ранна статия „Няколко думи”, публицистът декларира политическата си позиция и споделя бъдещите си намерения. „Черковният въпрос се реши от самия български народ” - е на мнение авторът на писмото. Благодарствената телеграма от Браила до султана била дело на частни лица. По интересни са обаче някои други моменти от писмото. „Ние сме вече доказали с дела, че сме готови да извършваме своите обязаности, т. е. да направиме това, щото вие още мислите да извършите; ние доказахме, че се не боиме от нищо и от никого и готови сме да лееме своята кръв за своето отечество...” - пише Каравелов, подразбирайки под „ние” не толкова румънските българи, а себе си. И от тези думи всъщност се разбира, че писмото е до Васил Левски, защото ясно е, че „Българският революционен комитет в България” е той. По-нататък в статията се обещава, че румънските българи като захванат да работят срещу турското правителство, за всичко ще се допитат до комитета в България и за всяко нещо ще искат неговото съгласие. Към края на писмото, от уж последователи на този комитет, „румънските българи” изведнъж стават водещи. Но това е така само граматически, защото за водеща фигура се обявява сам Каравелов. „Ние, румънските българи, - декларира той - всякога ще да вървиме напред и ще ви показваме пътят, а от вас зависи да турите основание на българската свобода, т. е. ние ще ви начъртаеме планът, а вие ще извършите самото дело.” – при това в този свой текст Гербов много сполучливо описва как Каравелов скача с „парашут” на председателското място в БРЦК по късно и се самоназначава там за „председател”, но това е друга тема – Левски все пак, познавайки качествата и нрава на Каравелов, си оставя резервен изход да го свали в Устава на БРЦК, а това е прословутия член за „първо лице” и „упълномощено от ч.к. лице”. 4. Лъжа четири: „Комитетските дейци от самото начало масово възприемат тактиката “Спасението е в множеството” и издават всеки и всичко което знаят. „ - ваш цитат Въобще не е така, Димитър Общи (провокатор наложен на левски против волята му) пръв започва да пее ВСИЧКО и така повлича крак и за другите – след като са издадени от него, за тях става безмислено да мълчат, още повече че той ги убеждава в правилността на тази своя „тактика”, с аргумента, че щели да покажат на Европа, че криминалния му акт е „политически”. И не всички „масово” възприемат тази линия – Поплуканов и Пъшков мълчат до край и отричат всичко; същото прави и Левски, той казва само онова, което турците вече знаят, но на вас ви е по-удобна друга истина. И накрая, но не защото не мога да извадя от торбата на есето ви още манипулирани факти, ще ви благодаря за един не-манипулиран и истински: „Отгоре на това, турското разузнаване е успяло да отвлече от Букурещ и архивата на БРЦК. „ казвате вие и сте абсолютно прав, поздравления. Бъдете здрав. Повече с вашето „есе” и теза просто не виждам смисъл да продължавам да се занимавам, както и да отегчавам публиката.

Стоянов, изненада, обещах ви едно, но започвам с друго – правя един конспективен преглед на цялото ви есе, подкрепен от цитати в него. Пропускам първата част, в която готвейки се да атакувате Левски като „идол”, подгрявате с Александър Невски, Николай II-ри и Сталин – това си е просто мах назад, за да скочите напред. И ето че скачате с прословутата фраза „размерът има значение”, като я прилагате върху ВРО с твърдението, че тя е била малка – доказателствата ви за това са абосолютно неверни, на тях ще се спра конкретно в друг пост. А щом е малка тази организация на Левски, правите извод вие (тук тя е още на Левски), значи и значението му е малко, цитирам Ви: „А размерът наистина има значение. Защото делото, заради което Левски присъства в нашата история, е ВРО. Тя е основата на неговия образ, постамента на неговия паметник. Няма ли я нея, няма го и него.”. Мимоходом сте замесили и заместника на Левски, Атанас Узунов, та да се подкрепите за калпавостта на организацията на Левски със следния извод „Самият факт, че такъв човек е могъл да се озове начело на каквато и да е организация, напълно я дискредитира, прави невъзможно тя бъде възприемана сериозно. Толкова за него.” Ама няма значение, че не Левски го е назначавал за заместник – щом биеш самара, да се сеща магарето – щом Узунов е лош заместник, лоша е организацията, лош е и Левски. Дотук се очертават две лъжи – че организацията на Левски е малка; и че щом заместникът му Узунов е лош избор, тя също е дискредитирана. Продължаваме натам: следващата глава от вашето есе (това не е есе, защото есето е къса форма, а вашето си е статия) се цели в самата същност на тезата ви, тук сте се разгърнал с доста конкретни факти. Тук вие твърдите, че организацията на Левски всъщност никога не е имала за цел подготовка на въоръжено въстание срещу турската държава. И обвинявате Левски, че е бил лъжец, който заблуждавал хората за реалните си намерения да не вдига въстание, а само им приказвал такива врели-некипели, пък всъщност основната цел на организацията му (тук все още ВРО е негова, според вас), била да им стъпи на вратовете, като изгради нещо като своя нелегална държава в самата турска държава. „Старата българска поговорка казва: „Не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря“. Същото противоречие виждаме и в нашия случай. В полза на антитурско въстание са думите.” - светвате сигналната ни лампичка вие, за да ни предупредите за коварните замисли на този политически интригант Левски, този български Фуше, който коварно водел българите към пропастта. Тезата ви е абсурдна, абсурдни са и доказателствата ви като факти към нея, но с тях ще се занимавам по-натам. След като така сполучливо разкривате истинските подли мотиви на този самопровъзгласил се Апостол, вие вече удряте върху самата му личност. Казвате ни кой кой е в цялата му измамна роля на сирена за българския народ. И тук, с един наистина смел лупинг се превъртате през глава и забивате гвоздея на вашето разкритие право в обърканите мозъци на читателите си: „Така че ако теглим една черта, ще се окаже че Левски не е бил нито основател, нито идеолог, нито ръководител на ВРО. Да не говорим за БРЦК.” Ха така, браво, би възкликнал онзи симпатичен герой на Алеко – „Да живей Княза и Конституцията!” С един куршум удряте два заека – първият беше, че тази лоша организация е управлявана от коварния измамник Левски; сега ни хвърляте в противоположната посока, че организацията все пак не е на Левски, да не говорим пък за БРЦК. И се позовавате на мнението на турските власти, които обаче забравяте че самият Левски заблуждава в разпитите му пред комисията. Сега вече според вас през цялото време Левски е бил кукла в чужди ръце – веднъж на Касабов и компания, после на Каравелов. Не стига че е измамник, ами и самозванец, крие се зад чужди авторитети и оттам, зад гърба им, лъже бедните прости селяни в Българско. Така вече набрал скорост, за вас няма невъзможни неща. И политате към върхя на абсурда с крилатата си нелепост: „Виждаме много ясна картина: ръководител и водач на ВРО е Любен Каравелов, но неговите заповеди спокойно се пренебрегват.” Ама Стоянов, опомнете се, Каравелов не може да бъде „ръководител и водач” на нещо, което не е създал и за което хабер си няма, по простата причина, че Каравелов от 1858 г. до 1873 г. когато е обесен Левски не е стъпвал в България, как ще ръководи нещо в България, като през цялото време си е стоял я в Москва, я в Белград, я в Букурещ и на други места из австро-унгарските затвори, но в България не е стъпвал! Няма начин, но за вашия полет на мисълта това са дреболии. Така вече набрал височина вие вече не се задоволявате да громите единствено коварните замисли на Дякона (ех да бе само той), ами скачате срещу цялата група на т.н. „млади” революционери, от чиито среди е и Левски: „Никой не може правилно да разбере смисъла и характера на българските революционни борби докато вярва, че целта на българските революционери е било националното освобождение. Да, те са се борили за него, но за повечето от тях то е било не цел, а средство. Едно необходимо задължително условие, без което истинската им цел е оставала напълно недостижима. Тази цел не е била нищо по-различно от онова, заради която се водят въобще всички политически битки на този свят. Тази цел е била властта. Властта в бъдеща освободена България.” Направо ги смъквате от пиедестала им на герои, там долу им е мястото, всички до един са маскари – власт са искали и нищо повече, ще ми се правят на светци, келепир има в тая работа. Спирам до тук, защото направо ме заболя глава, толкова черно олово има в тезата ви, утре живот и здраве, ако съм жив, продължавам. И помнете, засега се занимавам единствено с вашата теза, не с фактите, които сте „пейстнали” вътре, а там сте трагично неаргументиран.

Уважаеми Стоянов, Казвам „уважаеми”, защото наистина притежавате завиден дар-слово и умение да изграждате логически конструкции и дотам свършва уважението ми. Нищо лично не влагам в този пост, въпросът е принципен – цялата ви теза в есето Ви е много логично построена, но върху манипулирани факти и направени върху тях абсолютно неотговарящи на историческата коректност крайни изводи. Целта Ви, разбираемо, е била една – да докажете тезата си, която обаче, не кореспондира адекватно с целия комплекс от факти около личността на Васил Иванов Кунчев и изградената от него ВРО. Вие сте селектирали факти, съзнателно изпускайки други. И за да не съм голословен, а и за да привлечем по-широка аудитория, защото тук наистина има хора, които познават проблематиката, ще си позволя да цитирам откъси от есето Ви по-натам, като се надявам и други да се включат в дискусиите. Това „есе” (то си е цял пасквил) съдържа в себе си толкова много полу-истини и откровени лъжи, че те не могат да се изчерпат с един отговор, а следва да се разглеждат точка по точка, което ще правя и по-натам. Защо не си останахте само с общата идейна платформа на труда Ви, която не е толкова слаба, ами Ви трябваше да й „пришивате” и исторически доказателства, та Вие просто сам сте си вкарали маса автоголове. Като за начало ще започна в следващия си пост с най-големия Ви автогол – че Васил Левски не бил създател и истински ръководител на ВРО (Вътрешно Революционната Организация). Защо Ви трябваше? П.С. Но все пак благодаря за прилежно събраните и наредени цитати, някои от които, особено тези за полк. Кишелски, признавам, ще са ми много полезни. Бъдете здрав, и за днес толкова, не очаквайте бързи отговори, ще си комуникираме дълго и напоително по тезата Ви за Левски, дано да е от полза на другите ни читатели, които са добре дошли да споделят. Бих могъл, разбира се, и да последвам подхода на Фружин "Света е пълен с идиоти. Някой от тях са гръмогласни и държат всички да чуят какво мисля. Но тях никой не ги слуша, а който ги слуша не ги взема на сериозно. Тогава се явяват платените пропагандатори. Те открито и с пълен глас говорят глупости. Понеже обаче става въпрос за пари на тях им се дава трибуна, и се гледа над тях да не се издевателства. Тогава разбираш, че не става въпрос за джудже, а за пари..." който е по ленински прост и ефективен, и в случая Фружин е прав, но се губи тръпката от дискусията, а нали за едната тръпка живеем.

Дорис, благодаря за филма, пропуснал съм го някак, ще си го изгледам целия с удоволствие, както заради режисьора, така и заради актьорите. Видях сцената с портрета, жестока е. Мишев е от Ловечко, и при него е въпрос на регионален патриотизъм, той е здравомислещ българин със здрав селски корен (в това няма нищо лошо), а там "нашите" обикновено са винаги прави. Аз също в хода на тази дискусия в темата, стигнах до заключение, че и да е желаел, поп Кръстьо не е могъл конкретно да посочи на турците Къкринското ханче като точното място на пребиваване на Левски в онази нощ, а дали е бил турски "мухбир" (доносник), това е друга тема. Всеки който проследи отначало тази дискусия в темата, ще види колко силни доводи има за това, казани не от мен, а от други участници. Мишев скоро издаде една голяма мемоарна книга, сега не се сещам за заглавието й, много забавна и интересна е, защото в нея е доста откровен и с удивителна памет за детайли. Сега чета внимателно есето на Стоянов (повече от 100 000 зн.). Приемам всичко свързано с Левски много сериозно, почти лично, въпреки че се опитвам да бъда обективен.

Ще прочета есето Ви с интерес и ще говорим по същество, но така "в прав текст" изложената Ви позиция ми изглежда абсурдна и такъв неконкретен начин на задаване на общи въпроси и тези е непродуктивен, трябва да се говори с факти. Ще продължим, след като прочета есето Ви. Всичко добро.

Добре, приемам, че не оспорвате съществуването на национално-освободително движение. Отричате, че Васил Левски е бил деец на това движение. Тогава на какво е бил деец, според Вас? Защото аз твърдя, че е бил, и сега Вие трябва или да ме опровергаете, или да изложите Вашето виждане.

Ама нали въобще оспорвате в други теми, че има национално-освободително движение?

Дорис, щях да отговоря на Стоянов нещо в този дух, но това, което цитираш от Златарева е многократно по-добре казано от моя обмислян отговор. Между другото, написаното от нея (в случая за Левски) важи с пълна сила и за други наши значителни личности - имаше подобни опити на интелектуални лилипути да оспорват ръста на Ботев, Вазов и още ред други възрожденски личности; всуе, разбира се, но въпросните "смели скептици" чуха името си в медиите, за тях се заговори, самите те станаха обект на обществено внимание. Капитализираха.

Фружине, има и трети вариант: господин Стоянов просто се прави на интересен, и се опитва да провокира всички по принцип, което му се получи много успешно, и сега ние с теб сме на едно мнение, нещо което много рядко се е получавало в диалога ни, още повече в тази тема. Но все пак оригинално е сравнението на Стоянов - Левски и Дядо Мраз, свежо

Според мен, Андрей е прав донякъде, и това е, че да отбелязваш като празник смъртта на някого, означава формално логично, че изпитваш някаква радост или по-точно злорадост от смъртта на този човек - "няма човек, няма проблем"; на годишнина от смърт се прави панихида, и толкоз, то е за успокоение на душата му; чества се годишнина от раждане и хората това празнуват. Какво да празнуваш обесването на някой, какво празнично има в това. А за казионния характер и политизирането на всички тези "чествания" Андрей е абсолютно прав - там излизат всякакви политици или нереализирани интелектуалци от всички цветове и оперения, пъчат се с кухи слова, изпълняват се втръснали до смърт ритуали с приклякане и заря, носят се венци от името на това или онова величие, и всичко това е лишено от най-елементарно човешко чувство. Така се е стандартизирало и шаблонизирало, че вече е втръснало. Левски няма нужда от всичко това. Нито пък ние.