Б. Киров

За избора на Русия между "И" или "ИЛИ" В предишния си пост за ПЛУТОКРАЦИЯТА като замаскирана форма на реална власт в съвренната Западна цивилизация, всъщност давам и своето категорично мнение на въпроса „Русия И/ИЛИ Запада?” – би било чиста загуба Русия да избере решението „И”, за да се влее в едно неизлечимо болно от плутокрация западно общество, тя би трябвало да потърси алтернативното „ИЛИ”; Както вече писах в първия си пост по откриването на тази тема, Русия на два пъти в досегашната си история възприема Западния модел: веднъж по времето на Петър Първи и втори път след революцията на болшевиките, водени от Ленин и Троцки (той незаслужено е слаган в сянка от сталинистите). Първият път (при Петър Велики) Русия изпива лечебна доза от Западната цивилизация; тя само се „озапднява” с цел модернизация и засилване на собствената си Православна същност, но не стига до крайност да се ВЛЕЕ в Запада. Русия използва инструментите на Запада срещу самия Запад с успех за самата себе си – това и носи териториално разширение и технически прогрес. Вторият опит, болшевишката революция, е „изпиване на смъртоносна доза” от която Русия губи идентичност и става част от Запада – това й коства пълно разорение и упадък. И за да не съм голословен ще ви цитирам в своя подкрепа тук така уважавания от мен А.Тойнби: „Единственото подобие на ефективно външно предизвикателство пред нашето общество след втория неуспех на османците да вземат Виена е предизвикателството на болшевизма, пред който западното общество е изправено, след като Ленин и съратниците му станаха господари на Руската империя през 1917 г. Все пак болшевизмът засега не е застрашил много господството на нашата западна цивилизация извън границите на СССР. Дори ако някога комунистическата воля осъществи надеждите на руските комунисти, като се разпространи по цялата планета, световен триумф на комунизма над капитализма няма да означава триумф на чужда култура, защото комунизмът, за разлика от исляма, произлиза от западен източник и е реакция и критика на западния капитализъм, с който се бори. Възприемането на тази екзотична западна доктрина като революционна вяра на Русия от XX в. не само не означава, че западната култура е в опасност, а всъщност показва колко силно е станало влиянието й. Когато се запитаме какво е значението на Сталиновия петгодишен план, можем да отговорим само, че той е опит да се механизира земеделието, както и промишлеността и транспортът, за да се превърне нация от селяни в нация от механизатори, да се преобрази Русия в нова Америка. С други думи, това е късен опит за озападняване, толкова амбициозен, радикален и безжалостен, че засенчва делата на Петър Велики. Сегашните управници на Русия действат с демонична енергия, за да осигурят триумфа на Русия в рамките на същата тази цивилизация, която те по цял свят отричат. В тази схватка, която забелязваме в Русия между идеалите на Ленин и методите на Форд, можем да очакваме парадоксално потвърдено превъзходството на западната над руската цивилизация. „ Ясна и категорична оценка на Тойнби – болшевишката революция е триумф за Западната цивилизация; комунизмът от лекарство за Русия се е превърнал в отрова за нея, тя се влива в Запада, за да го коригира, но престава да съществува като отделна цивилизация. Резултатите от тази авантюра на Ленин и Компания са известни на всички – геноцид, разорение, деморализация, пълна загуба на собствена идентичност. След отказа си от комунизма и марксизма (поне декларативно) сега Русия е изправена пред своя трети и може би съдбоносен ИЗБОР – да стане част от все още могъщата Западна цивилизация като се влее отново в нея, или да потърси свой път, бе да изключва по него така добре употребеното от Петър Велики като средство за модернизиране западно „ноу хау”; изборът е в ръцете на руския елит, но цената ще заплатят руските хора.

Най-напред честит на всички двоен празник – Свети Валентин и Трифон Зарезан с пожелание за вино и любов (може и в обратен ред). Знам че е досадно да се четат дълги текстове, но просто няма друг начин да кажа това, което смятам за важно. И така: „Бащите на нацията” и банкерите Сред авторите на Конституцията от 1787 имало и такива, които мислели, че някой трябва да защитава хората в новата държава от алчността на банкерите. Ето защо, в Член 1, параграф 8 на Конституцията било записано „Конгресът ще има властта да емитира пари, като по този начин ще регулира техния курс.” Алекзандър Хамилтън, секретар по финансите в правителството на Дж. Вашингтон, наредил създаването на частна обединена банка и въвел използването на лихвата. Аргументът му бил прост: „Лимитираният национален дълг е благотворен за нацията.” Той считал, че е опасно правителството да емитира свое собствено парично обращение. Така САЩ получават своята първа Централна банка през 1791. Тя била частна собственост, но имала договор само за 20 години, който не бил подновен, след като срокът му изтекъл. Андрю Джаксън (1767-1845), седмият президент на САЩ, отбелязъл факта, че Конституцията дава на Конгреса право да емитира пари в достатъчни количества, но не и да прехвърля тези права върху някой друг. Историкът Ричард Бойсън твърди, че Натан Ротшилд (1777-1836), който основал през 1806 в Лондон своя банка и финансирал тайно войните на Наполеон посредством „Банк ъф Енгланд”, след изявлението на А.Джаксън отправил ултиматум към САЩ: или договорът с обединената частна банка ще бъде подновен, или ще има война с Англия. Натан е родоначалник на лондонския клон на фамилията. Джаксън нарекъл банкерите „банда крадци” и се заканил да си разчисти сметките с тях. Отговорът на Ротшилд бил: „Дайте на онези провинциалисти, американците, хубав урок. Натикайте ги в старото им положение на колонии.” Британското правителство започнало да налага ограничения върху американската търговия по море и да спира американската експанзия в Канада. Ето защо, през 1812 президентът Джеймс Медисън бил принуден да декларира война на Англия. Великобритания не успяла да си върне загубените колонии, но Съединените щати също не успели да окупират Канада. Войната се водела през 1814. Така, въпреки амбициите на Ротшилд, подновеният договор с американската частна централна банка отново бил прекратен през 1836. Централната банка на САЩ била закрита, но европейските банкери, главно Ротшилдови запазили силен контрол върху американската монетарна система. След убийствто на Линкълн до Федералния резерв След убийството на Линкълн положението се „нормализирало”: парите в обращение, които през 1866 били 1907 млн.долара през 1876 били редуцирани до 605 млн. В резултат на това били обявени 56 446 фалита за десет години и загуби на граждани и предприемачи за 2 млрд. Долара. През 1887 банкерите съкратили паричната маса до 6.67 долара на глава от населението или 2 пъти по-малко, отколкото 10 години преди това. В американските учебници пише, че неизбирането на кандидата на Демократическата партия Уилям Дженингс Брайън за президент през 1896 било за доброто на страната, понеже той бил против „златния стандарт” в банките. Брайн заявил в речта си „Кръст от Злато” пред Конференцията на Демократическата партия от 9 юли 1896: „Когато възстановим правото ни да емитираме пари, дадено ни от Конституцията, всички необходими реформи ще бъдат възможни, но докато това не се направи, никакви реформи няма да има.” Брайън не бил избран и 17 години по-късно, през 1913, Конгресът прокарал закон (предложен от президента Уудроу Уилсън), отменящ правото на Конгреса да емитира пари и прехвърлящ това право върху система от фондове „Федерален Резерв”. Конгресменът Чарлс А.Линдберг, баща на известния авиатор, е цитиран да казва по този повод: „Като подписа това, Президентът легализира НЕВИДИМАТА ДЪРЖАВА на брокерите на пари. Най-тежкото легално престъпление, извършено в тази страна, вече е факт.” Централната Банка ( или Федерален Резерв) Една от персоните изиграла решаваща роля за основаването на централна банка в САЩ е бил Пол Уорбърг. Той е германски имигрант пристигнал в Америка заедно с брат си Феликс. Фамилията Дел Бранко (Самуел Мозес) през 1559 се преместила от Италия в Германия, приемайки там името Вартбург. През 1798 те основали банка М.М.Вартбург и Со. Двамата братя Уорбърг (така се наричат след идването си в САЩ) отначало стават партньори на банкова къща, управлявана от Яков Шиф. Уорбърг били протежирани от Нелсън Олдрич, известен като „дясна ръка” в Сената на Джон Пиърпоинт Морган. След финансовата паника през 1907 (до голяма степен инспирирана от Дж.П.Морган с цел да покаже на Сената, че страната се нуждае от централизирана банкова система) през 1910 се стига до една тайна среща на крупни банкери на о-в Джекил, известен курорт до кройбрежието на Джорджия. Франк Вандерлип, служител на Рокфелер, по-късно признава пред „Сатърди Ивнинг Поуст”: „Няма да преувелича, ако кажа, че при нашата тайна среща на остров Джекил ние създадохме актуалната концепция за това, което после стана системата на Федералния Резерв.” На тази срека Пол Уорбърг настоявал термина „централна банка” да се избягва при всякакви обстоятелства. Било решено проектът да се представи под името Регионална Резервна Система. За да се реализира този план, било необходимо протежето на Морган, Томас Уудроу Уилсън да бъде избран за президент. Неговата кампания била финансирана от Яков Шиф, бернар Барух, Хенри Моргънтау, издатела на „Ню Йорк Таймс” Адолф Аш и други могъщи финансисти. Фримасонът 33-та степен Едуард Мендъл Хаус, доверен съветник на президента Уилсън, а според немалко историци – президентът в сянка по време на уилсъновата администрация – в своя роман „Филип Дру: Администратор” с многозначителното подзаглавие „История на Бъдещето” (1912), публикуван анонимно, описва прехода на американското общество към градиращи нагоре приходни данъци и централна банка. Хаус мечтаел за формирането на СВЕТОВНА ДЪРЖАВА; за постигане на тази цел, той допускал използване на политическа измама; неговият герой Филип Дру заграбва цялата власт в САЩ с подкрепата на секретен картел от могъщи финансисти. Проектозаконът за Федералния Резерв на САЩ бил представен в комисията на Конгреса през нощта на 22 декември 1913, във време, когато повечето от членовете й вече спели. Рано сутринта на другия ден този проектозакон бил гласуван с светкавично в Конгреса, и в Сената, президентът Уилсън незабавно подписал Акт за Федералния Резерв и контролът върху паричната маса в САЩ бил прехвърлен от Конгреса в ръцете на частните банкери. Четири пъти преди това американският народ съумявал да отхвърли от гърба си централната банка, но на петият не успял. Създаването на Федерален Резерв било приветствано в пресата като победа на демокрацията над финансовите тръстове, което било твърде далече от истината. Пол Уорбърг незабавно бил назначен на работа в резерва с по-малка заплата, от онази, която получавал като банкер. Нито Президента, нито Секретаря по Съкровището, нито конгресмените имали каквато и да било власт над Федералния Резерв. На практика Федералния Резерв е картел от 13 големи частни банки, между които най-важната е Банк ъф Ню Йорк. Президентът Уилсън позволява националния дълг да нарастне от 1 на 455 млрд долара. През 1992 САЩ дължат 4000 млрд долара на различни частни банки. „Прогресът” е впечатляващ – през 1980 тези пари са били 1000 млрд., сами направете справка колко са днес – по мои сведения тези пари са 19 000 млрд долара (надминава ги по този показател единствено ЕИ като цяло 21 000 млрд). Икономистът Милтън Фридмън е убеден, че икономическия колапс от 1929 се е случил, защото Федералния Резерв е отказал да изкупи държавни ценни книжа, което би осигурило на банките повече пари в брой и така е избухнал монетарния взрив, довел Голямата депресия. През последната криза в САЩ тази грешка бе поправена с друга, още по-голяма – Федералния Резерв реши проблема като напечати „количествени улеснения” за трилиони долари (бяха обявени в началото 4, за които се писа, че ще бъдат изтеглени от обращение постепенно с отшумяването на кризата, но това очевидно не става); тези „парични улеснения” са празни хартии без покритие, докато всички американци не ги осребрят с някаква стойност на реално производство. Такива „количествени улеснения” непрекъснато емитира и Европейската централна банка. През последните години банкерите чрез централните банки непрекъснато отпускат заеми на правителствата, чиито дългове растат. Същевременно частният банков сектор става все по-могъщ и окрупнен. Тази монетарна власт притежава достатъчно мощ, за да спре който и да е независим политик. Избраните с пряко гласуване политици скоро осъзнават, че са безсилни да водят желаната от тях политика, защото над държавите им тегнат дългове. Всеки един дължим долар или евро изсмуква от политиците власт. Думите на Ейбрахъм Линкълн „Правителство на Народа, от Народа и за Народа” днес звучат като подигравка. Това е управление на ПЛУТОКРАЦИЯТА: „Плутокрация (на гръцки: πλουτος — богатство, κράτος — управление) е форма на държавно управление, при която решенията на правителството се базират не на мнението на народа, а се вземат от влиятелен кръг на висшето общество, съставен от богати хора.” Плутокрацията е неизлечимо заболяване на цялата Западна цивилизация и ще доведе до нейния разпад, подобно на отминалата в историята Римска империя – въпрос на време е, но е неминуемо човечеството да потърси друг, по-добър модел на социална организация и цивилизационен модел.

Здравей Ник Понеже по-горе подхванахме темата за ФЕД и парите, ще ми се на няколко части да я поразгледаме по-задълбочено, когато говорим за Запада, и по специално за САЩ. Затова тук ще публикувам на няколко пъти текстове, които преди съм си превеждал като дайджест от различни места. Тези текстове проследяват донякъде пътя на парите и връзката им с политиката в САЩ. И така, ето първата част, утре ще продължа, защото ги изравям от различни места и трябва малко да ги систематизирам: Убийството на президента Линкълн "В американските учебници по история не пише нищо за ролята на банките по време на Революционната война (1775-1783) и Войната за независимост. Нито пък се споменава нещо за банкнотите „грийнбакс” емитирани от президента Ейбрахъм Линкълн – тяхното съществуване само бегло е отбелязано само в няколко енциклопедии. За да финансира Американската Гражданска война, избухнала на 12 април 1861 Линкълн бил принуден да поиска от Конгреса да емитира пари. В периода 1862-64 били отпечатани 450 млн. банкноти, наричани „грийнбакс”, за които банките не можели да искат лихви. Линкълн обещал при своето преизбиране през 1864 че ще „отвори война” на банките, щом свърши Гражданската война. По този повод британският лорд Гоухсън, представител на финансовия елит, писал в „Лондон Таймс”: „Ако тази финансова политика стане перманентна, американското правителство ще може без разходи да си осигури необходимите му монетарни провизии. Правителството ще успее да си плати дълга и да си върне заемите без нов дълг. То ще разполага с достатъчно пари да търгува на свободния пазар. Това ще стане най-независимото и силно финасово правителство съществувало някога в историята. Ако ние не свалим това правителство, ние ще бъдем детронирани от него.” По време на Гражданската война Северът бил финансиран от Ротшилдови с посредничеството на техния американски агент Аугъст Бълмонт (истинско име Шонберг), а Юга от братята Ирлангър, също свързани с Ротшилдови. Войната свършила на 9 април, а убийството на Линкълн се случило на 14 април 1865 във Вашингтон от екстремиста Джон Уилкис Буут (всъщност Бота, етнически евреин) – фримасон 33-та степен. Буут произхожда от фамилия на португалски бижутери, изгонени от Европа, заради радикални политически възгледи.Правнучката на Джон Буут, Айзъла Форестър, пише в книгата си „This One Mad Act” (1937), че прадядо й е членувал в „Рицарите на Златния Кръг” и организацията на Мацини „Млада Америка”. В книгата си Айзъла разказва, че непосредствената организация на Линкълн била възложена на Джуда П. Бенджамин, агент на Ротшилдови, който оглавявал шпионската служба на Конфедератите и после избягал в Англия. Ложата „Рицари на Златния Кръг” (масонска) след убийството на Линкълн станала с толкова лоша репутация, че през същата 1865 Великият Майстор на всички американски масонски ложи Алберт Пайк решил да я преименува в „Куклъс Клан” – на стрг. „къклъс” означава „кръг” – или Клан на Кръга."

Между другото Фр.Д.Рузвелт също е бил служител в една от тези големи банки или по някакъв начин е свързан с тях; той е един от президентите, които прави страшно много за интересите на ФЕД; в това число и начина по който ускорява влизането на САЩ във ВСВ с атаката над Пърл Харбър (в смисъл, знаел е предварително за тази атака, но съзнателно игнорирал предоставената му информация, за да ускори процеса) - това е доказано документално. Лошото е, че в сайтовете сериозната историческа литература се смесва ужасно с пълни ментета и боклуци и в цялата тази каша е много трудно да се отдели зърното от плявата, която количествено преобладава многократно

Има напълно обективни исторически изследвания по тези въпроси, с кнкретни имена и факти, от западни автори, предимно американци; там няма нищо "конспиративно", просто се разказват реални неща.

Доколкото си спомням, от доста неща, които съм чел по въпроса, в Америка ФЕД придобива законно право, преминало за една нощ гласуване в Сената и Кнгреса, преди Голямата криза; оттогава досега правата на този конгломерат от частни банкери непрекъснато расте; един от "последните мохикани", опитал се да ги спре и ограничи е Джон Ф. Кенеди, който се опитва да прокара закон Правителството на САЩ да емитира банкноти, даже е имало отпечатана голяма емисия от такива, която никога не влиза в обращение; малко след това Кенеди е застрелян.

Napoleon Bonaparte — 'China is a sleeping giant. Let her sleep, for when she wakes she will move the world.' - може и грешно да му го приписват, но така е цитиран; мисля че Мойзес Наим е писал след него, но това няма значение, важен е смисълът. Китайците НИКОГА няма да предизвикат финансова криза с 4-те си млрд долара, но МОГАТ, и това е същото, което ти цитирах в една друга тема "Най-добрата война е тази, която никога не си водил, но за да я спечелиш, трябва да си готов за нея" - мисълта, макар и перифразирана от мен, е на Сун Дзъ, също един велик китаец. С вторият ти абзац донякъде съм съгласен, въпреки че в него има заложени няколко посоки на "но" за мен; глобалното развитие на света включва в себе си и Китай, посоките отвътре в САЩ също са огромен фактор. Аз някъде в тази тема писах, че този "суперелит" или естаблишмънт, за който говори и Южняк, в крайна сметка се концентрира около доста компактно и тясно ядро от банкерски фамилии, които притежават банките, финансиращи ФЕД; това е нещо като "черна дупка" (знам че си физик или нещо близо до това, четох някои от постовете ти, респект) за икономиката на Америка и на целия свят, защото тези хора просто отпускат заеми на правителството на САЩ и на другите ЦБанки на Запад, те са "печатарите" на трилионите "количествени улеснения". Да, те ВСЕ ОЩЕ въртят кълбото около себе си. "Но не винаги ще е така", както казваше Влади Въргала в един скеч.

Алва, пак ли ти трябват + - кажи, докато ги имам

Забрави, намерих го в мрежата, но благодаря!

Можеш ли, ако не ти е проблем, да ми дадеш линк

китайската, Алва, айде малко по-сериозно

Ценна информация, благодаря.

Още веднъж към Дорис, защото пропуснах това най-важно изречение. Така беше до време, но нещата вече изглеждат доста по-различно. Ако си спомняте, Буш Старши и Джеймс Бейкър непрекъснато говореха за Нов Световен Ред; е този ред продължи някъде до 2001 година, когато бяха взривени Кулите-близнаци в Ню Йорк. После Времето отново тръгна, а то е без Бряг, и Слава Богу (перифразирам Шекспир "Без Бряг е Времето, и Слава Богу...)

Видях, но сега просто не ми остава време да го чета внимателно. Още веднъж респект към Алва (веднъж беше за Византия и комунизма); ще го прочета.

И откъде са тези 15 млн гастарбайтери, и на какви източници се позоваваш?

Вечна му памет, велик дух, голям спортист и Българин.

Алва, тук трябва да се чете много за конфуцианството и Конфуции, което си е направо за нова тема, и то много интересна. Обещавам ти, че когато съм готов да я открия, ако не ме изпревари някой, ще го дискутираме там.

Душко, бъркаш тотално понятията "отворен пазар" и "свободен пазар" - то и по времето на Сталин СССР изнасяше и внасяше, та пушек се вдигаше, обаче нямаше никакъв вътрешен пазар, освен плановата икономика - имаш право на 5 чифта чорапи, 1 чифт шушони, две ризи и 1 каскет, ако си работник на година, толкоз.

Въобще не е така, китайците са плъзнали като туристи по целия свят, идват и на Балканите, но правят обиколките тук в няколко страни едновременно. Освен това много голямо количество млади китайци учат висшето си образование в западни страни (там някои работят, а на други мама и татко им плащат таксите и издръжката), но за разлика от нашите деца после се връщат. казвам ти го, защото дъщеря ми имаше такива колежки и колеги в университета в такава страна.

Ами изразил си го синтезирано и може да се каже, че е добър афоризъм. Това е.

Привет Дорис, Ами той си тече и в момента този тих конфликт между САЩ и Китай, аз още в началото на темата имам 1-2 поста, в които говоря за епизоди от него. Да, Китай не търси конфронтация и това е част от конфуцианската му външнополитическа доктрина, техните "котки ловят мишките", няма значение дали са бели или черни. Доколкото съм запознат с историята им (трябва пак да си опресня познанията май), до 19 век са доста изостанали икономически и това позволява на Запада направо да ги колонизира. Имаше един цитат на Наполеон Бонапарт, цитирам го неточно, но в този смисъл: "Пазете се от Гиганта (Китай), когато той се събуди."

Сложих ти плюс, защото каквото и да напишеш, ти се получава добре, но не всичко е точно така. Това например "а от всички консумеризми източноазиатските са най-роботизиращи и сковаващи собствената иновативност и креативност." е много спорно. Ако в Япония, Южна Корея и донякъде в Китай имаме "консумеризъм", който "сковава" иновативността и креативността, как си обясняваш страхотните японски коли, корейска електроника, това че доскоро единствено Китай беше официално открил институт-болница за лекуване със стволови клетки, където ходеха неизлечимо болни американци, защото нямаше такова нещо в тяхната държава? И още много, много примери за КРЕАТИВНОСТ на азиатците, та японците са нацията с най-развито чувство за естетика и красота в света, те са издигнали в култ перфектното и красивото. П.С. Това за ревящите уж от мъка севернокорейци и мен ме потресе.

И да го кажеш, кой да те чуе, пък и смееш ли да кажеш

За процент не знам, вероятно просто си плащат чинно всички данъци, в който влиза и процента. Така е, манталитетът и виждането за света на азиатците е коренно различен от Европа и Русия. Американците изнесоха електрониката и какво ли не още, ама почти всичко, отвори и-пей и ще видиш, че в Америка американците си купуват по-евтини триони, ножици и разни домашни машинарийки от Китай, при това с доставката; целият свят е засипан с техни стоки на смешно ниски цени, а е мит, че всички са с ниско качество. Отначало им беше по-евтино на американските инвеститори, защото един китаец вземаше 100 долара месечно, сега почнаха да се изнасят към Виетнам и т.н., защото работна заплата на квалифициран работник е 800 щатски долара. Парите търсят по-голяма печалба. За сина на Си Дзи Пин не знам, ама надали той ще прави далавери.

Това ли е единствения "свободен пазар" на руския пазар, Душко, стоката "работна сила"?