Б. Киров

Ама как ще стане това пре-разпределение, кой ще го направи?

Не се шегувай, той главно за това говори; комунизмът е премахването на държавата на капитала.

И за да те улесня ти давам жокер - важно е на кого принадлежи държавата, на капиталистите или на работниците (пролетариата)

Попита ме нещо, казах ти, държавата определя това с данъци и закони за заплащане.

Извинявай, че ти отговарям аз, но според мен, те са вътре.

Държавата решава това с данъците.

Съгласен съм, то се вижда, това е усреднената цена - 250 делено на две е точно толкова. И?

Прощавай, не бях чел това, явно докато съм ти отговарял сме писали заедно и съм го пропуснал. Така - суровини плюс труд 100, обаче аз го продавам за сто и петдесет. Тоест печеля 50 (добър процент, средно е 10). Как става това? Ами ти си от другата страна - купуваш за 150, така става. Ако обаче излезе някой с цена 125 за същата стока, ще купиш от него; 110 - от трети... Освен това качеството и марката. Така става - при всички случай всеки производител работи за това Прим. Твърдиш тук, че сега аз трябва да дам повече на работника, който е произвел стоката ли?

Ами добре. Развий си тезата по-натам.

Зациклихме. Хубав ден.

Важното е колкото се може да стигнем по близо до истината; няма значение кой ще доминира в един спор, значение има единствено истината, която също е относително понятие. А това в послеписа направо е ужасяващо и смехотворно, не знам кое от двете има предимство.

Кои "хора", няма такова понятие. Буржоазията се бори за повече пазари и власт, селяните за смъкване на данъците и свобода да си продават труда по-скъпо. Справедливост като универсално понятие няма - тя е различна за различни класи и прислойки, даже е различна за всеки индивид.

Щом става въпрос за "справедливост" веднага отиваме в сферата на религията (трябва да го знаеш като тойнбианец), а не в сферата на философията. Следователно тук Маркс си присвоява ролята на религиозен пророк на нова религия - комунизма, тази за справедливото разпределение. И свършваме с науката, влизаме в друга сфера.

Става все по-интересно, поздравления, но наистина трябва да се мисли много, за което сега просто не разполагам с време, все пак, насъщният... Ще дискутираме.

Не знам какво влагаш в "конвенционална икономия", но цените се определят единствено и само от пазара - ако ти си склонен да дадеш за тази стока толкова, ще я купиш; ако не - аз като капиталист ще загубя, защото трябва да намалявам цената й, а когато това стане под вложеното от мен - фалирам. Елементарно е.

Душко по принцип на такива постове не отговарям, ама този път ще направя изключение заради симпатичното ти име. Доброволците никога не са се върнали в България, вероятно костите им са заровени в някой масов военен гроб. Фабриката са я национализирали, но дядо ми е продължил да работи в нея и при "народната" власт; чорбаджията му е казал през 1945, защото още е бил собственик тогава: "Прочетох вашите класици (защото дядо ми, колкото и странно да ти се види е бил комунист) и разбрах всичко - вие ще ни ликвидирате като класа."

Веднага кти казвам откъде иде тази разлика - от нагласата на пазара. Аз съм вложил в тази стока 1 лев, но ти като купувач я оценяваш ценна за себе си лев и 20; за теб тя струва толкова и си щастлив да ми дадеш своите 20 ст, при това си доволен от покупката си. Аз - от печалбата.

Корекция - остават не 30 000, а 36000, след като платя на държавата нейните 10 процента, ама стари навици, да си укрия нещо от печалбата, не се забравят лесно.

Здравей Алва. Понеже диалогът ни в друг постинг прекъсна точно тук – около пазара, виждам, че си отворил тема за неговия изследовател Маркс. За мен Маркс е преди всичко сериозен политикономист (не влагам ирония), а после теоретик на комунизма и всичко останало. Маркс и до днес се изучава сериозно в западните университети именно като политикономист. И тъй като аз не съм икономист, но съм бивш предприемач, ще се опитам да ти илюстрирам, според мен, най важната част от марксовото учение, прословутата му формула за КАПИТАЛ (Пари – Стока – Пари Прим (където печалбата ти Прим вече се превръща в Капитал). И така – аз съм Книгоиздател (какъвто бях повече от 20 години, тоест „капиталист-предприемач”), ти си Автор (тоест моето средство в случая да направя от теб Капитал); ти идваш при мен и носиш блестяща Книга (бъдеща стока); аз пресмятам бързо на ум и решавам, че мога да я ПРОДАМ на пазара за 1 месец в тираж 10 000 броя. Предлагам ти договор – по сега действащия закон за Авторско право ти дължа най-малко 10 процента от стойността на книгата. Говорим за 10 000 бр. На цена примерно 15 лв., значи имаме оборот от 150 000. Ти веднага пресмяташ че това е 15 000 и си съгласен, стискаме си ръцете, правим договор. Оттук натам проблемът става мой. Аз пресмятам – за да ПРОИЗВЕДА СТОКАТА (10 000 книги) имам разходи (хартия, печат, редактор, коректор, предпечат, офис, консумативи и т.н.) в размер на 20 000. Търговската отстъпка, която вземат от мен книгоразпространителите е вече до 45-50 процента, слагам още 75 000. Значи с твоите авторски права ще трябва да извадя от този ОБОРОТ на книгата 110 000. Предполагаемата ми ПЕЧАЛБА е 40 000. От тях ще трябва да платя на държавата 10 процента данък – за мен остават 30 000. Това са ПАРИ ПРИМ. Вложил съм 120 000, превърнал съм ги в СТОКА (10 000 книги), продал съм ги – получавам ПАРИ ПРИМ (30 000). Те още не са КАПИТАЛ, пари са. Дали аз ще реша да реинвестирам в нова книга, или да си купя личен автомобил, мое решение. Капиталистът ще ги ре-инвестира, той е алчен, иска нова печалба; нормалният човек ще реинвестира половината, с другата ще купи подаръци за жена си и децата; глупакът ще си купи някаква играчка или ще ги пръсне по курви (как мразя тази дума). Така или иначе, ти си тръгваш, предполагам, доволен с твоите 15 000, а аз, ако теоретично ПАЗАРЪТ работи, оставам с моите ПАРИ ПРИМ – 30 000. Всички са доволни, да живее капитализмът. Да, ама не – на практика нещата не стоят така, и в това е проблемът.

"Искам да съм негър, негър в Алабама. Негър, негър, негър в щата Алабама. Само че не мога - беше бяла мама, татко гузно каза: "Във рода ни няма..." Николай Искъров, 1988 г., Словото Тази песен беше хит по времето на Тошко Колев, бог да го прости.

Друга мисъл на Маркс: "Аз не съм марксист, аз съм Карл Маркс."

Ще чакам, интересно е, и ще ми трябва време да осмисля и отговоря.

Фружине, здравей! В казармата оцелях, следвайки три фундаментални правила, наложени ми от фатмака (така казвахме на старшината). Първо правило: Фатмака казва "когато говориш с мен ще мълчиш!" - мълча. Второ правило: Фатмака казва "Кажем ли три, ше бегаш уместо!" - целият съм слух. Трето правило: Фатмака казва "Три!" - бегам у место. Та и аз донякъде съм фундаменталист, следвайки тези три правила. Сега, понеже си мод, когато разговора ни стигне до точка на оцеляване в този форум, просто ще ти казвам "първо, второ или трето правило", според случая, ти вече ще знаеш. Ще изпълнявам 1,2 или 3.

Привет, Дорис. На мен ми върви като ми пресече път черна котка.