Б. Киров

Изход или първите две обиколки на Левски "Облегнете се само в себе си и във вашата сила." (Из Привременното Българско Правителство - септември, 1869 г.) Началото на януари 1868 г. заварва тридесетгодишния карловец Васил Иванов Кунчев, наричан Дякон Левски, като легионер във Втората българска легия в Белград. Легията е основана предишната година по споразумение между сръбския княз Михаил Обренович и българите от Добродетелната дружина за общи действия срещу Османската империя. Сърбите си правят сметка в една предстояща война с Турция да използват българските легионери като ударна сила за вдигане на въоръжено въстание в България, което да отклони част от турската армия от техния фронт. В продължение на няколко месеца около 200 българи, между които е и Левски, се обучават на военно дело от офицери в белградската Артилерийска школа, спонсорирани финансово от Русия, търсеща реванш на Балканите, след неуспешната за нея Кримска война. Кои са ония българи от Добродетелната дружина, договорили се с княз Михаил Обренович за формирането на Втората легия? През 1856 г., след като руски войски навлизат в Румъния и обявяват война на Турция, започва Кримската война. По идея на главнокомандващия княз Горчаков и ген. Будберг богатите българи в Румъния съставят комитет, наречен „Благотворително дружество“ (Добродетелната дружина), чиято единствена реална цел е да записва българи доброволци в руската армия. От Русия за това са им са преведени 100 000 златни рубли. В управата на комитета влизат Константин Чокан — председател, Христо Георгиев — касиер, д-р Васил Берон, деловодител, а Иван Бакалооглу, Димитър Ценов и Христо Мустаков, са записани като „съдействующи членове в материално отношение“. Дружеството записало 2500 доброволци. Константин Чокан дарил 7000 австрийски жълтици, последвали го и други членове на комитета. Формирана била българска чета, която потеглила към Калафат, но на българския бряг четниците ги очаквал турски аскер и те не могли да вдигнат въстание. След това поражение била направена ревизия и се установило, че от 100 000-те златни рубли не била изхарчена и стотинка, а ги е присвоил Христо Георгиев, който ги вложил в своята фирма. Очевидно Георгиеви не са могли да вдъхват доверие и симпатия у хъшовете, но антипатията без съмнение е била взаимна. Често в средите на другите емигранти за тях се е говорело като за руски агенти, което е и голата истина. Христо Георгиев през 1860 г. пише на брат си: „Турските работи не отиват на добре. И както французите влязоха в Сирия, то и русите трябва скоро да влязат в България.“ Маскирана като благотворителна организация с идеална цел, Дружината на практика си поставя ясно политически цели, напълно съвпадащи с официалната политика на Русия. За освобождението на България Добродетелната дружина разчита главно и предимно на рускатата военна и дипломатическа помощ. Все пак, в някои случаи, както е с Втората българска легия в Белград, интересите на Добродетелната дружина съвпадат с тези на по-радикалните български революционери. През 1866-1867 г., в съзвучие с плановете на руската дипломация по Източния въпрос, Добродетелната дружина се насочва към сближаване с правителствота на Сърбия. Точно тогава руският консул в Букурещ Офенберг дава на братя Георгиеви идеята да действа за създаване на една обща държава между България и Сърбия. За целта се разработва специална „Програма за политическите отношения на сърбо-българите (българо-сърбите) или на тяхното сърдечно отношение“. В нея се предвижда създаването на голяма славянска държава от сърби и българи, която да има общо правителство и Народно събрание. За княз на бъдещата държава е посочен сръбският княз Михаил Обренович. За осъществяването на тази програма Добродетелната дружина оказва материална помощ за формиране на четите на Панайот Хитов и Филип Тотю. През есента на същата година те финансират с руски рубли и организирането на Втората българска легия в Белград. Вече в легията, още в началото на януари 1868 г., Левски крои планове през ранна пролет да посети с група от няколко доверени свои другари България, за да се срещне със свои съмишленици и да ги подготви за въоръжено въстание. През втората половина на януари той прави опити да се срещне лично с руския консул в Пловдив Найден Геров, посетил за кратко време Белград, за да разговаря с него за бъдещите си планове и да го помоли за съдействие пред ръководството на легията, за да го освободят по-рано и да замине за Влашко ,,преди априлия 20“. Не успява да се срещне и ето защо на 1 февруари с.г. пише от Белград писмо до Геров в Пловдив, с което го уведомява: „При дохожданието ви в Белград додох някой път при вас дано ви намерех сами, да ви кажа, че искам да изляза преди времето. Макар за 25 дена да си дода по нашите места, да се намеря с познатите ми, от които се чака нещо. Затова моля ви сега писмено да преди априлия 20 с някое средство да ме искате за във Влашко и оттам да ми се дадат 6 дълги и 6 къси, които се отзад пълнят.“ Към писмото си прилага две свои снимки, „ходящ“ т.е. в цял ръст – едната за Геров и другата за д-р Р. Петров, както и няколко „писъмца" до свои съмишленици, които Геров да препрати из България. Подписва се като "Васил И. Лъвский из Белградската академия – новообразувана Бугарска чета". Дни след това получава стомашна остра криза, вероятно от язва, лежи във военната болница, а след операция (не особено успешна и добре извършена) и изписването му - в частна квартира, където го лекуват с рецепти от народната медицина (налагане на одрани жаби върху прясната рана). За него се грижат приятелите му Хр. Иванов-Големия, М. Греков, Ан. Кънчев и най-вече брат му Хр. Кунчев, а П. Хитов помага с пари като му плаща наема и на жената, която го гледа. В края на март или началото на април Левски пише от Белград писмо до П. Хитов, който е също в Белград: "Господин Панайоте, Премного Ви благодаря, дето се потрудихте, че ме извадихте от болницата. Наистина бих умрял, ако бях стоял още няколко дни. Така исто [честно и предано] се трудите и за всичките ни събрани братя. И длъжни сме да Ви почитаме, защото сте и най-главният ни войвода [още от] началото на скупщината. Вие се грижите сега и за разноските ми, за които ще пиша, че сте харчили за мен. Надявам се да ми пратят колкото ще похарчите за мен. Защото аз се варда да не се причислявам [към] ония, [за] да [не] се рече, че се е харчило за мен. По всякакъв начин ще гледам да Ви ги върна. То е доста и предоста само че се трудите. Повторно Ви моля да ми пратите 1 жълтица за трошка, защото нямам вече. Заел съм от брат ми и от другите си приятели 40 гроша и мой хак 20 гроша, и твойте, [та] се набират 105 гроша, че стават всичките ми разноски за 13 дена 165 гр., без да съм дал ни пара за лековете на жената. А тя колко ще вземе? - Не зная. Чух, [че] щял си да отиваш във Влашко. Аз от 67-мо [1867 г.] досега не съм имал чест да сте се доверили на мен, да ми кажете по нещичко истинно. Но пак Ви моля и познавам за най-искрен и пръв любимец български, да дойдете при мен или да Ви пиша какво аз мисля да правя и ще го направя, ако рече Бог с Ваше позволение, ако го намерите благосклонно. И ще Ви моля да ми позволите, за което ако спечеля, печеля за цял народ - ако изгубя, губя само мене си. [За]то[ва] ще Ви моля, ако идите във Влашко, да дойдете да Ви кажа или да ми позволите да Ви пиша. Но преди то[ва] Ви моля, както Ви пиша по-горе, да ме не оставяте без трошка. защото кажи, че откак съм отишъл в онази къща, не са се загрижили да си купят нещичко за ядене. Все от мен. А онази жена, която ме лекува, тя има вече право да яде от мен. Защото всеки ден стои при мен, готви ми, мие паниците [и] носи вода чак от Дунава. А Панчувица не хваща нищо. Аз не зная как ще й се наплатя. Затова, моля Ви, елате да се разговорите, да й се плати честно, ако ме излекува. Моля Ви, това да не Ви дотегне ни най-малко, за което ще се трудя, както Ви пиша по-горе. 67-ий Ваш хоръгвоносец – В. И. Лъвский" Още преди да бъде разтурена легията в края на април от сръбското правителство, Левски я напуска сам в началото на месеца, а през май напуска Белград и се отправя за Румъния, след като получава писмо от Д. Ценович от Букурещ, за да се срещне и разговаря с Хаджи Димитър във връзка с подготвяната от него чета, но не одобрява „тяхната организация“, защото били „около стотина души“ и се връща обратно в Сърбия – в Зайчар, към началото на юли. Въпреки че не вижда смисъл в четническата тактика, Левски възнамерява да организира там малка група, с която да премине в България, вероятно за да организира вътрешни комитети, но е задържан от местните власти за известно време в затвора. По-късно отбелязва за този инцидент в свое писмо (11 април 1871 г.) следното: „И аз на 68-мо лято бях затворен в Зайчар в тъмницата, защото съм бил проповядвал на тамкашните българи да умират за българщината си, че им е отечество; йоще и че им съм показвал по кой начин да се земат на оръжие и как да преминат границата, щото да не би да се компрометира Сърбия. Това беше показано същото на тамкъшният началник, а той не иска ни да чуе и ме затвори, като ме заплашваше и йоще, че щял да ме даде в робиашите (каторжниците). Секиму са известни от 62-ро – 68 лято техните (на сръбските власти) пречки на вместо за нас .“ От септември до началото на декември 1868 Левски пребивава в Букурещ, където се запознава с Хр. Ботев; поддържа връзка с членове на читалище „Братска любов“ (основано в 1861), което по това време е център на патриотичната българска емиграция и най-вече на младите. От октомври с.г. октомври живее заедно с Хр. Ботев в една запустяла воденица край Букурещ. Ботев в писмото си до К. Тулешков от декември 1868 г. прави следната характеристика за Левски: „Живея на самия край на Букурещ, в една вятърничева воденица, заедно с моя съотечественик Васил Дякона. За препитанието ни не питай. Приятелят ми Левски, с когото живеем, е нечут характер. Когато ние се намираме в най-критическо положение, то той и тогава си е такъв весел, както и когато се намираме в най-добро положение. Студ, дърво и камък се пука, гладни от два или три деня, а той пее и все весел. Вечер, дордето ще легнем – той пее; сутринта, щом си отвори очите, пак пее. Приятно е човеку да живее с подобни личности!“ Преди 6 декември с.г. Левски получава от Българското общество в Букурещ, лично от Димитър Ценович, 30 турски лири за предстоящото си пътуване из България. На 6 декември той пристига в Турну Мъгуреле, откъдето възнамерява да тръгне за България (минавайки през Цариград с параход по Черно море); в града се свързва с Димитър Попов и Тодор Ковачов, бивши членове на ТЦБК, от които търси съдействие за пътуването си. В писмото на Т. Ковачов, датирано от 7 декември 1868 г. от Турну Мъгуреле, до П. Хитов в Белград, е отбелязано за неговото пътуване следното: „Васил Дякона дойде вчера и иска да го улесним, за да иде в Цариград и оттам в дома си. И като науча търговията му (интереса), ще ви ява с 2-ро писмо повторно.“ В периода 7 – 9 декември пътува с параход по Дунава, по суша и по Черно море до Цариград. Там остава само един (!) ден и на 11 декември тръгва от Цариград за България, което е отбелязано в писмо на Т. Ковачов от Турну Мъгуреле до П. Хитов в Белград: „ Васил Дякона стигна благополучно в Цариград и на 11 декември замина за отечеството си.“ Доста е странно на пръв поглед това отиване за един ден в Цариград, преди Левски да направи първите си две обиколки в България. Доктор Хр. Т. Стамболски единствен дава сведения от първа ръка за срещата на Апостола с цариградските българи. Като минава през Цариград, Левски може би се е надявал, че няма да бъде подозрителен за турската власт и ще влезе свободно в България. От друга страна, той сигурно е искал и да установи контакти с някои важни хора от голямата българска колония в столицата на Турската империя. От 11 декември 1868 до 24 февруари 1869 г. Левски осъщесвява първата си обиколка в българските земи, след което се връща в Букурещ. След завръщането си във Влашко с помощта на „Млада България” подготвя нова обиколка от 1 май до 26 август 1869 г., по време на която изгражда първите революционни комитети в българските земи (в градовете Ловеч, Плевен, Карлово, Сопот и др.). По онова време богатите българи от т.н. Добродетелна Дружина и онези в Одеса разчитат изцяло на Русия; предишният кумир на Левски, Г.С. Раковски е залагал и на Русия, и на Румъния, и на Сърбия, което в крайна сметка се оказва едно и също - провал. Хората от ТЦБК (Таен Централен Български Комитет) са прозападно настроени и опоненти на Раковски, те са масони; тези хора смятат, че в България може да има дуализъм - формално управление на Султана и прозападна българска автономия. Левски разчита само на себе си и на българите в България; той има самочувствието на свободен човек, и успява да накара и своите сънародници в Българско да усетят същото, в това е голямата му тайна - още от първата му обиколка хората се чувстват свободни, какъвто е и той. И ако все пак поддържа известни отношения с руските агенти, то е до момента, в който открива, че те служат на чуждо дело, или както сам се изразява "имал съм работа с тях, без да знам". Найден Геров, руски консул в Пловдив по онова време, в писмото си от 30 май 1869 г. съобщава, че Дякона заминал от Пловдив преди 6-7 дни и показвал прокламация на български и турски, която Геров преценява като "празна работа" и се опасява "да не се излъжат някои простодушни да се поведат, та и те да теглят, и на други беля да докарат." (Из архива на Н. Геров, кн. 1, 1911, стр. 296). Три години по-късно Геров уведомява с официално писмо от 29 ноември 1872 г. граф Н.П.Игнатиев за ВЗЕТИТЕ МЕРКИ от турските власти да заловят Левски на всяка цена и наред с най-общите сведения, които дава за него, бележи, че той "от четири години обикаля наред България и от името на таен комитет КОЙТО СЪЩЕСТВУВА САМО НА ИМЕ, подбужда българите да се готвят за въстание. (Документи за българската история, том 2, 1932 г., стр. 61). Добре осведомен върху намеренията на Апостола от това време е и водачът на "старите" Хр. Георгиев, който в писмото си от 11 март 1869, тоест между първата и втората обиколка на Левски, предупреждава Найден Геров: "На приказките на Дякона, кажете да не дават уверение." (Из архива на Найден Геров, кн. 1, 1911, стр. 293) Втората обиколка на Левски е основополагаща за неговото дело. "Старите" разгадават намеренията му и затова Хр. Георгиев предупреждава агента на Руската Корона Найден Геров. В продължение на повече от четири месеца Апостола обикаля страната и образува първите комитети, като първият комитет е в Плевен. По препоръка на Данаил Хр. Попов, търговец в Турну Мъгуреле, който му служи за връзка между Румъния и България, Левски се свързва с неговия брат Анастас поп Хинов и с негово съдействие в началото на май 1869 основава комитета в Плевен, вероятно около 6 май, Гергьовден. Първите доверени хора, събрани от Анастас поп Хинов не са известни, но е известно, че въпреки голямата си численост местната организация развива съвсем слаба и незначителна дейност. От Плевен Левски продължава пътя си през Ловеч и Троян за Южна България. Според Иван Драсов той основал Ловечкия комитет на 3 август 1869 г., тоест не в началото, а към края на втората си обиколка, но според Марин поп Луканов и Христо Иванов Големия това се случило в началото на май. Събранието в Ловеч става в дома на Иван Драсов. Присъстват Иван Драсов, Марин поп Луканов, А. Хитров, Цв. Х. Павлов, Христо Йовков, Иван Колев, Христо Цонев Латинеца, поп Кръстьо, Димитър Пъшков, Гечо Сирков, Никола Сирков; тук са още и Анастас поп Хинов от Плевен и Васил Йонков от Гложене. Последният особено усърдно ще предава Апостола три години по късно на процеса срещу него. Ако приемем, че със събранието в Ловеч е почти в края на втората обиколка на Левски, ще видим, че верен на себе си, той прави един голям КРЪГ, и като опорна точка за себе си и организацията, набелязва Ловеч за ЦЕНТЪР на този кръг. Оттук натам "хорото ще се свири" от Ловеч. От Ловеч през Троян Апостола се отправя за Тракия. През първата половина на май е в Карлово и в съедните села и градове. През май 1869 г. е основан и комитетът в Калофер. Около 23-24 май Левски, както съобщава Найден Геров, е в Пловдив. В писмото си от 30 май, което цитирахме, Геров не само докладва точната дата на пребиваването на Апостола, но не крие и отношението си към него: "Дяконът - пише той, - дето ходи, все иска да му дават и пари за харашлък, та да не би да лъже хората само да им зима пари!" (стр. 296 от Архива на Н. Геров). По това време Геров е руски консул в Пловдив от близо двадесет години и неговото негативно отношение към Левски напълно хармонира с това на Христо Георгиев, който в писмо до Геров от 30 май с.г. пише: "Дяконът е онзи, дето прави лъжливите писма на Райнова (Сава, от Сливен), за да се рекомендува, че е добър шпионин. Какъвто Райнов, такъв е и Дяконът, и двамата ЗА ПАРИ И БАЩА СИ ПРОДАВАТ." (архив на Н. Геров, кн. 1, 1911, стр. 297). В Пловдив Левски намира "една шепа младежи", с които основава комитет. В началото на юни той е в Перущица, където също основава комитет. По същото време, според спомени на съвременници, Левски посещава и Пазарджик, където прави две събрания, второто от които е учредително. Пак през юни Левски е в Сопот, и тук се случва инциденът с турската полиция, опит за задържането му, като в ръцете им остава връхната му дреха с тескерето на един българин, който много приличал външно на него. Случаят показва, че полицията вече е осведомена за него и го издирва. Пръв Найден Геров описва този случай в писмо до Христо Георгиев от 18 юли 1869 (архиви на Н.Г., стр 299). За да залови Левски в Карлово, полицията прибягва до помощта на Иван Цочев от Сопот, който лежал за дългове в карловския затвор - пуснали го на свобода, с уверението, че ако заловят Апостола, ще му опростят дълговете…. През август Левски е в Сливенско - вероятно на път за Сливен минава през Чирпан и Стара Загора, където също основава комитети. Сливен е крайната точка, до която той стига през втората си обиколка - тук той се доверява на Сава Райнов. Сведенията обаче какво е правил в Сливенско и за обратния му път са оскъдни е несигурни. През Ловеч и Плевен той отива в Никопол, мястото откъдето напуска България. На 26 август Левски минава Дунава при Турну Мъгуреле и без да се задържа, през Александрия, отива в Букурещ. Сега в писмата си той не говори вече от свое име, а от името на народа в България: "Нали дойдох нарочно из Българско да ви представя народното мнение на простия и на учения ни народ в Българско." (Д.Т.Страшимиров, Васил Левски: Извори, 1том 1, 1929, стр. 58) - пише той до група емигранти във Влашко. Отначало Левски подкрепя "младите" в борбата им срещу "старите", които искали да обсебят Българското Книжовно Дружество. През целия си почти едногодишен престой в Румъния от 26 август 1869 до 26 май 1870 г. Левски води неспирни спорове с "младите" и се опитва да наложи своето мнение, което представя като мнение на хората в България. "Брате - пише той до Иван Кършовски - тамкашните ви работи като ме смутиха и за мене друго нямаше кво, защото и аз там между всички ви бях най-простият, и с думи не можахме да се разберем. Тогава моят път беше да се върна в Българско и да си работим, както ни стига умът, че от вас комуто се хареса да върви с нас, той ще ни се обади и ний ще го приемем." Това е много важен и преломен момент в цялата ситуация: Левски просто променя ЦЕНТЪРА на тежестта, той го прехвърля от колективната безотговорност и празнодумие във Влашко върху собствените си плещи, нагърбва се да носи тежкото бреме на ОСНОВЕН ДВИГАТЕЛ за създаване на комитети, като избира за опорната си точка територията на България. Според някои историци, акад. Димитър Косев например, в първите си две обиколки Левски не е създавал никакви комитети в България, а просто агитирал в полза на "младите" емигранти от Румъния, разговарял, слушал. После, след като се върнал обратно в Румъния, обмислил внимателно всичко чуто и видяно, анализирал го и чак тогава се родила идеята му за вътрешнокомитетска организация, след което започнал да се мъчи да убеждава емигрантите във верността на своите заключения. Тази теза е твърде съмнителна, за да приемем, че близо половин годишната му обиколка из България е била само опознавателна анкета за събиране на мнения. Безконечните му спорове с различни групи от "младите" го приближават с хората около Любен Каравелов и Димитър Ценович. Именно те първи оценяват идеята на Левски за вътрешнокомитетска организация в България и се присъединяват към тази идея. Левски им пише: "Време е с един труд да спечелим онова, което търсили са и търсят братя французи, тоест Млада Франция, Млада Русия и пр. Колко скъпо и с какви загуби…? Сега е време да преварим това зло. Защо да водим втора борба? Брат брата, син баща, баща сина си да убие…? Сега е лесно и можем…" (В.Левски. Документално наследство, с. 120). За републиката Левски пише, че тя трябва да бъде "демократска, много трайна, изградена по новото зидание." Идеята за комитетска мрежа в България сближава Левски и Каравелов и поражда създаването на БРЦК. Въпросът за неговото основаване обаче е един от най-трудните. Тук конфронтацията е очевидна. В текста на печата, който Левски поръчва в Румъния с писмо от 5 февруари 1871 г., Каравелов ще направи към "Привременно правителство в България" следната забележка "Първи отдел от БРЦК". Левски ще приеме тази добавка, като възразява само срещу липсата на корона у лъва. С този печат на Вътрешната организация Левски си служи чак до залавянето му от турците. Същата промяна Каравелов извършва и в "поканителното писмо" на Левски до заможни българи за доброволни парични вноски - той подчертава зависимостта на Вътрешната организация от Букурещ, като пише, че "Привременното правителство (организацията Левски в България - б.а.) отговаря пред Българския народен революционен комитет (оглавяван от Каравелов - бел.а.)." Така още отначало е ясно, че комитетската организация на Левски в България не е равно на Централния комитет в Букурещ и има спор къде да бъде ЦЕНТЪРЪТ. На Каравелов му е необходим човек като Левски, който като си рискува главата, да работи под носа на турската полиция в България. Това е ясно. Остава открит въпросът, защо на Левски му е нужен Централен комитет в Букурещ, оглавяван от книжовник като Каравелов, който седи в Букурещ и се поставя организационно винаги над него и комитетите му в България? Защото Левски очевидно непрекъснато прави компромиси с кръга около Каравелов и им отстъпва, поне формално, пред най-различни техни искания. Спорът е постоянен, той започва още от края на 1869 г. и не стихва до залавянето и гибелта на Левски, а до известна степен е и причината за този провал. Отговорът е може би в самия въпрос "Защо на Левски са му необходими Букурещките емигранти?" - на него те просто са му не обходими, тоест той не може да ги заобиколи. В случай, че още отначало се бе опитал да работи в България без тях, те вероятно щяха да направят всичко възможно, за да спъват тази му работа (нещо, което те все пак успяват да сторят в края на краищата). Сега от дистанцията на времето се вижда, че Левски отива "в устата на Ада", за да вади горещите кестени оттам с голи ръце, а някои от дейците в Букурещ са правели тънки сметки за "после", за властта в една евентуално свободна България… Но да се върнем към 1871 г. - освен наличието на Централен Комитет в Букурещ, въпросните писма установяват и един друг факт: изпълнението на всяко решение в Букурещ се поставя в зависимост от съгласието на Вътрешната организация, която трябва да даде ПЪЛНОМОЩИЯ на пратениците до сръбското правителство, в един конкретен случай. С една дума, Левски е сложил блокираща квота, и това е цената, която той взима от теоретиците, за това, че върши цялата черна работа. Очевидно е също обаче, че Левски е поставен в известна организационна зависимост от Каравелов, след като последния е председател на Централния Комитет в Букурещ. Пръв Захари Стоянов открито изразява резерви към целесъобразността да има дублиращ Централен Комитет в Букурещ, който да налага решенията си на дейците в Българско. Факт е обаче, че Левски полага основите на комитетската си организация още преди да си наложи "шапката" на Централния Комитет от Букурещ. И от тази своя организация, в продължение на не повече от две години той изгражда ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА ВЛАСТ на бъдещата българска държава - изгражда я сам, клетка по клетка, структурира я организационно, обособява нейните органи - полиция, разузнаване, финансови отдели, администрация. Погледнато в още по-широк исторически аспект, онова, което прави в политически план Левски със строежа на вътрешно комитетска структура, а по същество нова българска държава в пределите на Отоманската империя, е същото, което е правел Борис I Покръстител, изправен пред въпроса да бъде зависим от Източноправославната църква във Византия или Католическата църква във Ватикана: Борис избира третият път - независима българска Патриаршия, ловко лавирайки между Изтока и Запада. Същото ще направят и близо хиляда години по-късно цариградскикте българи с повторното извоюване на независима българска Патриаршия. Малко преди гръцките фанариоти и турската администрация да капитулират, те предприемат един безумно дързък и донякъде водевилен ход, като докарват в Цариград един никому неизвестен свещеник и го повъзгласяват за папски наместник на Българската Църква, тоест кардинал. Въпросната личност е набързо потулена и забравена на момента, щом българите получават така желаната от тях църковна независимост. Цялата тази история е добре описана не без чувство за хумор от Тончо Жечев в незаслужено забравената му днес великолепна книга "Българският Великден". Левски инстинктивно и ловко лавира между русофилите в лицето на "старите" и прозападно настроените "млади", които се надяват на помощ от Гарибалди (Млада Италия), Млада Сърбия, Млада Франция и т.н. Заблудата на тези "млади" републиканци стига дотам, че дори бълнуват за една обща българо-турска република (дуализъм), изградена с младотурското антимонархическо движение. Представяте ли си такава държава, след като знаем какво се случва с арменци и гърци, когато на власт идват републиканците на Кемал Ататюрк след Първата световна война? Левски обаче не отхвърля открито идеите им, той просто се възползва от възможностите на "младите", от изградените им структури, от връзките и от парите им. Ето защо тръгва като техен емисар през 1868 г.и непрекъснато преговаря с всичките им идейни представители. Нещо повече, докато води тези преговори и сложни политически маневри, той през следващите три години систематично и умело ще излива темелите на бъдещата независима българска държава, притежавайки пълен контрол над процеса.

Левски и Лилипутите От 27 до 30 юни 1872 г. Левски е в Турну Мъгуреле, откъдето изпраща писмо на Каравелов: "По-скоро изпратете уставите по частните комитети в Влашко. Нарядко срещнах хора, дето не ще се заемат за работа… Изпратете ми онова, на което трябва да се подпишат и ония комитети, на които представителите не бяха пристигнали из Българско." Той дава указания и занапред вестниците да се изпращат до Русе и настоява да се преведе и да му се изпрати брошура с военни правила. И отива доста по-далече: "На всичките частни комитети във Влашко да им дадете право да съставляват и други частни комитети, защото има хора, пък всичките не можете да знаете. И според Устава ще ги отправят до Ц.К., отдето вече ще вземат и дават." (Васил Левски. Док. Нас., с. 183). Едва ли тази категоричност се е харесала на Каравелов и конфликтът на двувластието ще избухне с пълна сила в следващите няколко месеца, след завръщането на Левски в България. Докато стои в Турну Мъгуреле, Левски основава частен революционен комитет от 18 членове и нарежда на Каравелов: "Изпратете по-скоро и тук нужните, като на всеки частен комитет." И накрая следва: "Днес тръгвам за Бекет. Сбогом, сбогом, сбогом." (Васил Левски. Док. Нас., с. 185). Изглед към Турну Мъгуреле от Никопол в наши дни Турну Мъгуреле е град в Румъния, 125 км югозападно от столицата Букурещ. Това е и последното "сбогом" на Левски с емигрантите в Румъния, повече той няма да стъпи никога там, защото в края на същата година ще бъде предаден и заловен, а в началото на следващата година - обесен. Датата на писмото му е 30 юни 1872 година. На първи юли в 9 часа сутринта Левски преминава Дунава при Оряхово и поема пътя към Ловеч. Първата му работа е да изпрати по частните комитети новите устави, а заедно с тях и окръжно писмо на Централния комитет до всички частни комитети. В писмата Левски разпорежда да се събират пари: "Там ни стои всичката работа", пише той и иска да се отчита "точна сметка за всички работници". (Васил Левски. Док.нас., с. 189) Тодор Пеев през 1873 г. Председател на Етрополския частен революционен комитет на от 1870 г. След Арабаконашия обир към бяга в Браила.. Работи като деловодител на Българското книжовно дружество и редактира „Периодическо списание на Българското книжовно дружество“. Самоубива се на 26 юли 1904 г. в град София Още с пристигането му в България пръв го привества Хр. Иванов-Големия: "Защото хиляда ни не жали, като мене и другите се по-лесно спечелват, но като тебе ние не може спечели никога." (ДТС, с. 353). Вероятно Левски е възразил на желанието му да се пази, та на 11 юли Христо Иванов още по-настойчиво го моли "понеже с вас народът ще може да работи и да успее… от вашия свят подвиг зависи благоденствието на нашия народ." (ДТС, с. 356). Това вече прилича на триумфално завръщане на победил римски цезар. Левски е посрещнат с "осанна" от местните кадри в частните комитети, той идва на бял кон от събранието в Букурещ, което е узаконило пълната му власт в България. Друг ласкател, Тодор Пеев, председател на комитета в Етрополе, дава още по-широк простор на красноречието си: "Преди да отговорим на окръжните Ви писма, ние Ви поздравляваме с желаемото ни добре дошъл, брате, от спасителното ни за народа ни послание и Ви изразяваме нашата благодарност за благоразумното ви пътуване, на което следствието е и благополучното Ви завръщане, което зарадва и насърчи всинца ни." Дочува се словото на изпечен ласкател, което продължава в същия дух на по-високи октави: "Мили наш брате, сполуката на нашата обща цел налага ни длъжност да знаем да уважаваме законите и властта на привременното ни народно правителство; затова бъдете уверени, че ни най-малка мисъл не преминава през ума ни (направо "гузен негонен бяга") за да меняваме или не одобряваме работи и постановления, които са одобрени от общо вишегласие. Ето защо не само ще се стараем да се съобразяваме с приказанията на Ц. комитет (Левски е Ц.К. в България и Пеев прекрасно го знае, защото е бил с него на общото събрание), но и будно и строго ще да преследваме всекиго, който би дръзнал да не се покори и не съобрази с тях. Ето кое трябва и Вас да утешава, да ви радва и да ви насърчава в народното дело." След всичките мазни и елейни слова за успиване на вниманието, Пеев кани Левски на сватбата си и настоява Левски да му издаде на него и на Димитър Общи пълномощия за да организирали заедно революционни комитети в Радомир, Кюстендил и "по-нататък в Македония, ако дозволят обстоятелствата" (ДТС, с. 361-362). "Машала, ашколсун! - би го похвалил Бай Ганьо, ако знаеше за това му писмо - хитро момче излезе!" Значи Пеев иска, ни повече ни по-малко, от Левски да ги упълномощи, заедно с Димитър Общи, когото Левски изолира и оценява като неспособен, да основават комитети в Софийско и цяла Македония. Както се казва, човешката наглост е безгранична. Тодор Пеев Левски, естествено, не издава исканите пълномощия, но Тодор Пеев посещава сам Радомир, Кюстендил и Криворечна паланка, за което получава ПЪЛНОМОЩНО подписано от Димитър Общи. Последното е открит бунт срещу Левски и нарушаване на неговите закони, залегнали в Устава. След като обикаля голяма част от комитетите в страната, в началото на август 1872 г. Левски се връща в Ловеч, откъдето пише на Каравелов да помоли сръбското правителство да приеме в Белград 150-200 българи. "Ако ли не, то ще търсим на друго място. Ако ли отнийде няма помощ за българина, то работата си ни е пак работа." (Васил Левски. Док. Насл., с. 193-194) "Докато се наредим и приготвим вътре - разсъждава в същото писмо Левски, - нека се приготвят и главни водачи, които ще дадат ред от началото до края на работата и в главните позиции да се турят по един и по двама души. Инак сме нищо и никакво!! Но не като 1868 г. - визира позорно разтурената от сърбите Втора легия Левски - само при други условия." (Васил Левски. Док. Нас. 194) И отново иска от Каравелов протоколите от общото събрание и "войнишките правила", но е очевидно, че в Букурещ не бързат да му ги изпратят. Изгубил търпение, Левски пише на Каравелов за трети път в края на август да му изпрати исканите неща и дори му изпраща 10 лири за целта. Същевременно Левски настоява за провеждане на общо събрание на частните комитети в България. В края на юли Тодор Пеев се изказва против това, и веднага от Орхание Димитър Общи се присъединява към него. Левски пренебрегва възраженията на двамата, но седмица по-късно Пеев се противопоставя още по-решително със следните аргументи: "Един беден и слаб народ, какъвто е българският, подчинен, убит и ограничен отвсякъде, става решителен и ревностен в народното предприятие, ако само му посочат на материална и морална помощ от други народи." Доста гнусно, а? И доста познато - това са същите ония "аргументи", които и до днес могат да се чуят от устата на ловки политически шарлатани - ама, къде сме тръгнали ние да се бутаме сред големите атове, сред великите сили, ние сме бедни, малки, слаби, ако може така нещо някой да ни помогне, къде с пари (най-добре), къде с нещо друго (ако може с повече пари), да свърши нашата работа вместо нас… Пеев е изпечен интригант, той се върти като фурнаджийска лопата между Общи и Левски и търси изгода и от двете страни от тези си въртеливи движения: освен това, продължава Пеев с аргументите си срещу свикване на общо събрание, много неща били преиначени от Димитър Общи и "на събранието ще се видят съвсем другояче, а народът щом улови една лъжа, твърде вторачено и внимателно следва и разпитва всичко, ще вдигне доверието си и от истината." Указания на Левски до комитетите за провеждане на терористични акции за събиране на пари Значи излиза, че Тодор Пеев е против свикване на общо събрание, за да предпази Левски от лъжите на Димитър Общи, грижи се за неговия аторитет. Най-сетне, обаче, за да угоди и на Общи, Пеев заключава: "Общи не може да се укорява, защото само чрез тоя способ (да лъже за идването на чужда помощ от Сърбия) той е сполучил да РАЗПАЛИ народа доволно." (ДТС, с. 372-373). Неслучайно единствено комитетите в Орханийско и Тетевенско се обявяват против идеята на Левски да свика общо събрание на частните комитети в България. Очевидно влиянието на Общи в този регион е голямо и комитетите не се подчиняват на волята на Левски. Все повече в центъра на събитията от това време застават взаимоотношенията между Левски и Димитър Общи, който се явява катализатор за всички недоволни в организацията от Левски. Още преди да замине за общото събрание в Букурещ, Левски предупреждава Общи да стои в Тетевен и да не предприема нищо. Димитър Общи обаче остава глух за това предупреждение. След завръщането си от Букурещ, в първото си писмо до Каравелов, Левски за пореден път изразява недоволството си от Общи и се аргументира: първо - Общи няма качества да работи самостоятелно, "само да го водиш след себе си"; и второ - Общи надхвърля границите на възложената му задача поради "естествения му характер". Първата работа на Левски, след като се завръща от Букурещ, е да извика всички комитетски дейци, на които е дал лично упълномощение, да ги закълне в новия устав и да поднови пълномощията им с новия печат. "Повиках и Димитър Общи - пише той на Каравелов, - да донесе в досегашните работи сметките си и за какъвто го препоръчва работата му, да вземе упълномощението си и да върви, а той не щя да доде." (Васил Левски. Док. Нас., с. 210-211 в писмо от 25 август 1872 г.) Лично Общи свидетелства пред турския съд: "Бях сърдит - казва той, - че не ме взеха със себе си отсреща, та не отидох." На призоваването от страна на Левски да се яви в Ловеч, той отвърнал: „Изпратете ми книжата или пък сам ела." Книжата му били изпратени заедно с нова покана да отиде в Ловеч. Писмо на Левски до Кириак Цанков от 2 юли 1872 г. "Аз пак отговорих - разказва Общи - Ако е нужно, ела ти (към Левски), аз още веднъж не стъпвам в Ловеч." Изпитвал ли е Димитър Общи страх, че ще бъде убит в ловеч от Левски? Вероятно, да, но от честолюбие той не признава това пред турския съд. Левски му пише още няколко пъти да дойде. Изпраща при него Димитър Пеев, а после и Христо Иванов-Големия със същото послание, но след като Общи упорито отказва, се вижда принуден сам да отиде при Общи. Срещата между двамата (единствена след събранието в Букурещ) станала в Тетевен. "Повиках го - пише Левски в последното си писмо до ловчанци от 12 декември 1872 г. - с мен заедно да доде да обиколим местата (Пловдивско), а той каза, че ще доди, а на утрешния ден вече го не видях до сега." (Васил Левски. Док.нас., с. 272) Стоян Заимов в мемоарите си лансира тезата, че Левски възложил на Христо Иванов-Големия да убие Общи, но орханийци укрили от него Общи и екзекуцията се провалила. Самият Левски в писмата си опровергава тази измислица. Той пише: "Бай Димитър, че е заслужил с много неща за смърт, - така е, но прощават му се на простотията до сега. Ако да беше учен, не можех да потъпча закона и трябва да го изпълна. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знай къде водат; а устата му колкото го препоръчват, не излиза на хилядо едно. И колкото е по-заслужил, хиляди пъти да не е било." (Васил Левски. Док. Нас., с. 216, писмо от 16 септември 1872 г., адресирано до Данаил Попов, с поръчение след прочитането му да бъде изпратено "тоз час" на Любен Каравелов). Христо Иванов-Големия свидетелства, че самият той предложил да се накаже Общи със смърт, но "той (Левски) ми не даде да издумам…" Обиден че не получава пълномощно от Левски за Македония, Общи започва да разправя "на кого де срещне от работниците", че той няма да внася вече пари, че ще прати верен човек да ги вземе и с него заедно ще ги занесат лично на Каравелов. Пресреща тайните куриери и взема от тях насила отпечатаните устави и писма, които не са за него. Съюзява се с Анастас поп Хинов и двамата разгласяват, че Левски е лъжец и злоупотребява с комитетските пари. Дързостта на Анастас поп Хинов наистина е безгранична. Обвинява открито Левски, че стоял по два-три месеца на едно място, без да върши работа, и ядял готови пари, сее недоверие и раздори. Интригантства сред комитетскиче членове по адрес на Левски, разпространявайки лъжите си за него, след което съобщава на самия Левски, че те така мислели. Пред етрополския комитет Общи развива градомански планове, уверявайки комитетските членове, че всичко това той е обсъждал с Централния комитет в Букурещ. И докато Левски създава Голямоизворския окръжен център, неговият "помощник" Общи откъсва някои комитети от същия окръг и ги съветва да се отнасят за всичко до Централния комитет в Букурещ, защото Левски бил тръгнал "да си играе" с хората. Най-сетне Общи обвинява Левски в стремеж към ПЪЛНО ГОСПОДСТВО в организацията и го нарича "привилигист". (Васил Левски. Док. Нас., с. 210, 213, 216, 219). Едва шест дни преди фаталния обир на пощата в Арабаконак, Левски вдига ръце от Общи и признава, че той заслужава най-тежкото наказание смърт. Близостта между Общи и Анастас поп Хинов датира още от първите стъпки на Общи в комитетската организация. Хинов упорито настоява да се даде пълномощно на Общи за окръжен организатор в Орханийско. На 5 август 1872 г. Левски получава писмо от Хинов, в което той го заплашва с Каравелов и директно го обвинява в лъжа, бездействие и използване на комитетски пари за користни цели: "Недей ми току стъпя на краката - просъсква Хинов, - че ще се изправя един път и ще те клъцна в челото и няма да ме забравиш за секоги." (ДТС, с. 378-379). Левски му отговаря задочно и достойно в негов стил в писмо до Каравелов, наричайки обвиненията му "бълвочи": "така казвам, защото са беззаконно, не по устава, когото аз почитам за най-свято и заклел съм се да го изпълнявам точно." (Васил Левски. Док. Нас., с. 213-214). Накрая на това писмо Левски моли Централния комитет в Букурещ да разгледа "писмото Анастасово" и неговия отговор и да ги изпрати до брат му Данаил Попов в Турну Мъгуреле. На 16 септември 1872 г. Левски изпраща до Централния комитет в Букурещ, този път през Данаил Попов, второ писмо, в което за пръв път, предусещайки идващата си гибел, оповестява "Дъжност ми е да кажа, защото може да умра." (Васил Левски. Док. Насл., с. 215). Изградил своята организация тухла по тухла в продължение на три години, застанал като великан на върха й, Левски хвърля поглед надолу и вижда там множество политически джуджета, усилено катерейки се към неговото място с цената на всичко. Бремето на властта започва все повече да тегне върху раменете му. Тогава се появява и онова прословуто и неразгадано и до днес "НАРОДЕ ???" в неговия бележник. В личния си бележник Левски е написал само една дума с четири въпросителни "Народе????" Във второто си писмо до Букурещ по повод на неразбориите във вътрешната организация, Левски директно пита как биха постъпили членовете на Централния комитет, ако Общи се "повлече по ума" на Анастас поп Хинов и след като разгласи, че той (Левски) е лъжец, който гледа да граби пари, събере от "някои места" пари без негова препоръка и им ги донесе. "Вие ще ги приемете ли и парите ще ли им вземете? Ще ли им се покажете, че сте членове на Ц.К. или съучастници само на таз работа? Каква възможност ще дадете на тая работа, чакам да видя?" (Васил Левски. Док. Нас., с. 211, писмо от 25 август 1872 г.). Дори словоредът и тонът на Левски в това писмо кореспондират с евангелски текст, въпросът му наподобява този на Иисус към учениците му на Тайната вечеря, в който им съобщава, че един измежду тях ще го предаде. Левски съобщава на членовете на Букурещкия комитет, че не вярва на Общи, а за Анастас поп Хинов им пише: "А кажете и на Анастаса да доде да му дам мястото си: да разполага работите на всичките частни комитети, да управлява всекидневните им криви постъпки, да посреща тайните пощи, да взема и дава писмените им отговори, да дава упълномощения на работниците според способността на човека, да намира хора за тайни полицаи, да ги нарежда и да се споразумява с тях и пр. и пр." (Васил Левски. Док. Нас., с. 212) При това Левски не говори метафорично, а е съвсем конкретен и искрен, че е готов да отстъпи мястото си на друг: "Защото като гледам, че всичката ни работа опира до пари, пък няма, та не бих стоял на едно място и минута! И деня, и нощя да ми са все ден, в късо време мога да намера парите… Търса такъв (заместник в комитетската работа), за да му повера горните, пък аз да падна по пеша на парите." (Васил Левски. Док. Нас., 220 с.) "Байо - обръща се той към Каравелов, - на вас казвам: препоръчайте ми такъв един да даде кефилите си (поръчители) и да остане да върши работата. Но ще кажете: ти кого си дал кефил! Ето моя кефил: работата, която съм я довел сами дотук и сами искам да дам сметка за доходите и разходите, и сами показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне парица и да не смее да се лъжи! Това е моя кефил. А думите на горните (Общи и Хинов) са интрига и с чували глупости." (Васил Левски. Док. Насл., с. 212) Левски упреква Каравелов и останалите членове на централния комитет в Букурещ в недоглеждане и пристрастие към Общи: "Па вече да не слушате глупци и да не пропоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат… А ти, байо, и сами виждаш, че досега с гледане на уста не си още познал нищо и никого. Попрегледай се в истината! Това да си го кажем в очи не е срамота. Така правят чистите хора!" (Васил Левски. Док. Насл., с. 217-218). И заключава: "Ако вишегласието рече да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Димитър Общи." И как му отговарят Каравелов и Компания от Букурещ? Централния комитет отвръща на УЛТИМАТУМА на Левски като през първата половина на септември 1872 г. изпраща свой "нарочен пратеник" - Георги Фердинанд (псевдоним), а всъщност Йордан Стоянов - който поискал, според съобщението на Анастас поп Хинов, да се срещне незабавно с Левски и Димитър Общи. Хинов го завел в Тетевен, където Фердинад намерил Общи. Общи му казал, че не знае къде е Левски, та затова повикал председателя на комитета в Голям извор, Димитър Крачунов Стамболиев. Заедно със Стамболиев дошъл и Тодор Пеев. Никой от тях обаче също не знаел къде е Левски. Тогава пратеникът от Букурещ свикал посочените хора на събрание, на което присъствал и Анастас поп Хинов. "Вие сте се карали с Левски - обърнал се към Общи и Хинов пратеникът. - Левски е писал отсреща, че сте се карали. Аз дойдох нарочно за това. Докато вие сте така скарани, не можете да вършите работа: трябва да си живеете добре и да вършите добра работа." След което Фердонанд съобщил, че носи писмо от Ц.К., което прочел пред същите хора. Писмото било подписано от Киряк Цанков. Според спомените на един от присъствалите, а именно Димитър Крачунов Стоянов, в писмото се казвало приблизително следното: "Отношенията между Димитра и Дякона са обтегнати, но това не бива да бъде така, защото ако те постъпват така, какво ще правят другите? Дяконът ще бъде началникът и който не го слуша, да се оттегли. Фердинанд ще обикаля да подготвя за бунт." Кръгът се затваря: най-напред от Букурещ изпращат за "помощник" на Левски Димитър Общи - той не го иска; следва втори непоискан от него "помощник", Ангел Кънчев, който поради неопитност сам слага край на живота си; и когато конфликтите във вътрешната организация кипват до най-високата си точка, от Букурещ изпращат уж помирител, но всъщност ТРЕТИ "ЗАМЕСТНИК" - Фердинанд. Но Фердинанд (Йордан Стоянов Киров - котленец, син на сестрата на Г.С.Раковски, Неша Ст. Попович (Търпанката) всъщност не е "заместник", а изпратен с нарочната мисия да бъде наистина човек, който да отстрани Левски от лидерската му позиция във вътрешната организация. Целта на неговата мисия? Да вдигне незабавно въстание. Маските падат, картите са свалени на масата. Каравелов и хората около и зад него всъщност всъщност не се интересуват дали едно предстоящо въстание в България е добре подготвено и осигурено с оръжие. Те просто го искат на всяка цена и веднага. За тях е безразлично, че то ще завърши с погром и много жертви. За тях е важно то да бъде вдигнато на часа. Единствената пречка по пътя към тази им цел сега става Левски. Неговата задача, според тях, е изпълнена - той е изплел необходимата им мрежа от частни революционни комитети, които са в състояние координирано да вдигнат повсеместно въстание върху цялата територия на България; оттук натам, тъй като не следва волята им, той става излишен и вреден за тях. Доказателство в полза на това твърдение е и фактът, че т.н. "нарочен пратеник" от Букурещ най напред отива при най-заклетия вътрешен враг на Левски - Анастас поп Хинов, който пък го води във "вилаета" на Общи - Тетевен. Той не търси Левски в Ловеч, за да говори първо с него, той търси неговите врагове и клеветници. Пратеникът Фердинанд поискал от всички присъствуващи на събранието, което свикал, да подпишат едно писмо, с което да документират, че посланието на Букурещкия Ц.К. е било прочетено и че Левски не е присъствувал там. Тодор Пеев написал писмото, което всички подписали. Каравелов, от своя страна, не закъснява да се включи в този своеобразен опит за вътрешен преврат в организацията на Левски, като по същото време му пише: "Ти ни пишеше, че няма с кого да работиш. Фердинад замина отсреща, трябва да се е срещнал с тебе, той е ДОБРО МОМЧЕ." (ДТС, с. 383). Ни повече, ни по-малко - Каравелов решава всички проблеми, които сам е създал и забъркал в организацията на Левски, като му изпраща едно "добро момче", а Левски просто трябва да му сдаде поста си и да отиде да се занимава със събирането на пари, докато хората от Букурещ хвърлят комитетската мрежа на Левски в едно обречено въстание. Гениално. Стратегията и тактикатата на Кукувицата. Левски обаче не е този човек, който би влязъл в толкова плитко скроен му капан. Той светкавично контрира Каравелов: "Байо, вчера се известих, че имало от Вас човек нарочно до мене, но не се срещнах." Същевременно, за да неутрализира този нов "заместник" пратен му за пореден път от Букурещ, без да къса връзката си с тамошния комитет, Левски му издава същия ден, в който отговаря на Каравелов, 15 септември 1872 г. (според Ал. Бурмов) писмено пълномощно за Североизточна България, тоест изпраща "пратеника" в "13-та глуха линия", казано на жаргон. Йордан Ст. Киров Племеник на Г.С.Раковски (син на една от сестрите му), той е на 48 години, когато е изпратен от БРЦК в Букурещ да помирява Левски с опонентите му в България, но всъщност се опитва да го измести от длъжността му на Главен Апостол по нареждане на Любен Каравелов Пълномощното дадено на Йордан Стоянов от Левски Фердинанд (Йордан Стоянов) стои в тази си роля там до април 1873 г. (два месеца след обесването на Левски), след което по живо по здраво се връща откъдето е дошъл - в Букурещ. Той участвал в общото събрание на БРЦК, което имало за цел да съживи комитетската дейност на Левски. В края на май 1873 г., заедно със Стоян Велков Софийски (Стоян Войвода) преминал с малка чета в България и загинал в сражение с турските потери някъде по северните склонове на Стара планина, западно от малък Извор. Само 6 дни след писмото на Левски до Каравелов, в което той сухо го уведомява, че не се е срещнал с неговия пратеник, на 22 септември Димитър Общи извършва нападението на хазната в Арабаконак. Идеята за обира, според признанията на Общи пред съда, принадлежи на влиятелния тетевенски търговец и председател на местния комитет хаджи Станьо х. Станчев. По това време Тетевен, съгласно една заповед на централната турска власт трябвало да изпрати в тридневен срок 50 000 гроша "берии". Хаджи Станьо разбрал за това, казал на Петко Милев (Страшния), касиер на частния комитет, след което информацията стигнала до Димитър Общи. Как е приключил разговорът му с хаджи Станьо, Общи не съобщава, но когато после срещнал Стоян Костов Пандурина, идеята да организира обир вече била узряла в главата му. Хаджи Станьо Врабевски (седналият вляво) Преди да обере пощата в Арабаконак, Общи поискал от Хаджи Станьо, председател на революционния комитет в Тетевен, десет хиляди гроша, за да ги прати на Каравелов в Букурещ. Последният изглежда не бил склонен да даде толкова от собствените си пари. Затова отвърнал, че комитетската каса нямало да се напълни така и предложил да се обере турската хазна. „Толкова пари има винаги готови у мене. – казал Станьо – Но, ако ти си мъж, от Орхание постоянно отива хазна, нападни я, вземи парите, свърши си работата!” Петко Милев-Страшника Самият Петко Милев казва следното: "Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Димитър каза: "Отсреща искат пари" и ни поиска 10 000 гроша (От този разказ на Милев става ясно, че Общи е поддържал директен контакт с комитета в Букурещ през главата на Левски, и с тяхна благословия и събирал пари, въпреки Устава, поставящ го на пряко подчинение на Левски). Тогава, след като Общи иска от хаджи Станьо тези 10 000 гроша, хаджи Станьо го подтикнал за обира. Подробният план за обира, обаче, е бил окончателно уточнен в Етрополе, защото Тодор Пеев уверява Каравелов (отново през главата на Левски), че "планът да се обере пощата бе скроен при мен". (ДТС, с. 382) Нападателите, както се вижда от техните показания пред турския съд, били организирани от хаджи Станьо и Петко Милев. Стоян Пандурина е действал от тяхно име и е завел четата на Общи. Пред съда хаджи Станьо не признава нищо, той настоява, че всичко било организирано само от Димитър Общи. Все пак, кроежите на Общи и на първенците от Тетевен, не остават скрити за Левски. Някои от членовете на съседни комитети, които били включени в подготовката, му съобщават какво се готви. Без нито миг колебание той се обявява против. "Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не бастисват за сега пощата, а да се изчака, работата си докато не наредим, па тогава да се види с какви хора трябва да се бастиса. Това казах на Стоян Пандур да каже на Димитър Общи, но както за всичко, и за това не е слушал." (Васил Левски. Док. Нас., с. 243). Подкрепят го в това и членовете на Ловчанския комитет, но обирът се извършва въпреки всичко от Димитър Общи, и то уж със съгласието на комитета в Ловеч. На 20 септември 1872 г. четата завардва прохода, на 22 септември се осъществява и самият обир. На 27 септември Мазхар паша отива в Орхание, за да се осведоми лично за хода на издирванията. До 15 октомври издирванията на властта не дават никакъв резултат. Бъбривостта на някои хора обаче започва да разплита заговора. Разбрал за заловени участници в обира, Димитър Общи се преоблича като търговец на оцет и поема пътя за Плевен, откъдето разчита да избяга в Румъния с помощта на Анастас Хинов. На 26 октомври той е заловен, а на 27 октомври е разпитан в Тетевен. Арестите следват един след друг, арестуваните се издават взаимно, най-сетне от страх, а после - по взаимно споразумение. Тон за това е дал още на първия разпит Общи, който твърди, че искал да придаде на процеса политически характер и така да обърне вниманието на европейското обществено мнение. След като знаем степента на неговото интелектуално ниво и грамотност, дали сериозно може да се приеме, че в главата му се е родила подобна мисъл? Арестите се разширяват навсякъде в Орханийско и Тетевенско, комитетската мрежа там е разплетена изцяло. Първоначално следствието се води в Орхание от нарочно изпратен следовател, но след първите сензационни разкрития на Общи и други арестувани, Махзар паша нарежда да отведат незабавно всички арестувани в София, където една смесена комисия от християни и мюсюлмани продължава по-нататъшните разследвания. levski 1.doc levski 1.doc