Б. Киров

Еднопартийното управление не е проблем, комунистите са си там, както и Единна Русия, пропутиновата партия с добре изградени структури. Големият проблем на икономика от тип НЕП за Русия днес /смесено държавна и частно-корпоративна икономика, каквато съществува в Китай/ е пълната икономическа изолация. Ленин след Гражданската война вдига икономическото ембарго над СССР с цената на големи външнополитически компромиси и вкарва съществени западни капитали. Тогава навлизат Форд и много нефтодобивни компании в СССР, това бързо изправя на крака счупената руска икономика. Същевременно заработва и селското стопанство, стимулирано от частен интерес, както и промишлеността, където се формират синдикати, някои държавни, други собственост на самите работници. При ситуация на автаркия са възможни Сталин и Хитлер, но не и НЕП. Китай започна своя поход към смесена икономика след посещението на Никсън и отварянето на СТО /Световна търговска организация/, без това и до днес китайците щяха да леят стомана в домашни пещи. Китай на никаква цена няма да се съгласи да бъде върнат там, откъдето е тръгнал. Русия, преди да поеме по път на развитие на капитализъм на и за средната класа, което е заложено в НЕП, трябва да отвори пазарите си за капитали, а това изглежда невъзможно в състояние на война. След постигане на мир, приемлив за двете страни, може да се правят някакви прогнози за пътя на Русия след олигархичния държавен модел. Едно е ясно, че тези олигарси, контролиращи големите суровинни отрасли в Русия днес са напълно изолирани от западни капитали и пазари.

Не смятам, че "психоисторията" на Селдън може да изчислява математически хода на историята, това кореспондира със сциентизма и вярата във възможностите на компютъра, чрез данни да моделира човешкото поведение на големи маси от хора, нещо, което наричам "датаизъм", проповядван като религия от гениите в Силиконовата долина. Ще се провалят, според мен, в Големия си Експеримент /Голямото Нулиране/. Поредната технократска мания.

Това, според мен, е от решаващо значение за бъдещето не само на Русия, но и на Европа, а в по-широк аспект на целия свят. Защото, пак според мен, ако Русия сега изостави олигархичния модел на "вертикалата на властта", тя теоретично има три пътя за икономическо развитие, а практически два. Теоретично възможният, но вече практически невъзможен, е да се обърне към западния либерален модел, който опита преди Путин Другите два пътя са централизирана планова икономика от сталинов тип, към който очевидно висшите сановници и апартчици като Мишустин изпитват силен афинитет; и третата възможност е китайски тип капитализъм-комунизъм, който не е нищо друго, освен ленинския НЕП, модифициран от Дън Сяопин на китайска почва през 70-те. Китай няма, според мен, да се отклони от неговия НЕП, защото той му носи просперитет и успехи. Китай не бърза да завладява света, а желае да накара света да признае превъзходството му като производител на благосъстояние. За сталиновия модел на икономическо развитие, вижте темата, в която сме дискутирали неговите особености в сравнение с НЕП. Лично аз държа на мнението си, развито в постовете на тази дискусия и смятам, че това е единствено печелившата карта за икономически просперитет на Русия, както е било и през 20-те години на миналия век, във въпросната тема съм се аргументирал защо мисля така:

Много се заблуждавате, че е утопията на "другаря" Путин, това е идея на "другаря" Бжежински, формулина ясно от него, още докато другаря Путин стажува при Борис Николаевич Елцин: В появилата се през 1997 книга „Голямата шахматна дъска” („The Grand Chessboard»), която е най-важния труд на Бжежински, подробно се излагат дългосрочните интереси на американската „политика на силата”. Всъщност, тя представлява аналитично разработена геополитическа стратегия за период от 30 години. Между другото, германското издание на книгата се нарича „Единствената световна държава” („Die einzige Weltmacht»). Това заглавие още по-добре отразява първия и основен принцип на американската политика, а именно декларираното желание САЩ да бъдат «единствената» и дори – както посочва Бжежински – «последната» световна държава. Още по-важен обаче е вторият ключов принцип, според който Евразия «представлява шахматна дъска, върху която продължава борбата за глобално господство» (6). В основата на този втори принцип е залегнала тезата, че държавата, доминираща в Евразия, по този начин си гарантира и господството над целия останал свят. «Тази огромна и имаща причудливи очертания евразийска шахматна дъска, простираща се от Лисабон до Владивосток, е сцена на глобална игра» (7), при това «доминацията в целия Евразийски континент още днес е предпоставка за глобална господстваща позиция» (8). «Това става само защото Евразия, безспорно, е най-големия континент, в който живее 75% от населението на света и където се намират ¾ от световните енергийни запаси...» В книгата си Бжежински, излага принципите на глобалната американска доминация по следния начин: «Америка заема доминиращи позиции в четири сфери на глобалната власт с решаващо значение: във военната област тя разполага с непостижими за останалите глобални възможности за разгръщане; в областта на икономиката си остава основната движеща сила на световното развитие, въпреки конкуренцията в отделни сфери от страна на Япония и Германия; в технологично отношение тя запазва абсолютното си лидерства във водещите сфери на науката и техниката; в областта на културата, въпреки известната си примитивност, Америка притежава невероятна привлекателност, особено сред младите хора по целия свят – всичко това гарантира на САЩ политическо влияние, с каквото не разполага нито една друга държава на планетата. Именно съчетанието на всички тези четири фактори превръща Америка в единствената световна свръхдържава, в пълния смисъл на думата» (9). Збигнев Бжежински открито дефинира Съединените щати като съвременен хегемон от имперски тип, с чиято мощ, поне през следващите 25 години, няма да може да се сравнява никоя друга държава на планетата. В серия статии, публикувани в неоконсервативното списание National Interest (и обединени, през 2001, в книгата „Геостратегическата триада”), той призовава Америка да блокира „дъгата на нестабилност” в Югоизточна Европа, Централна Азия и в анклавите на Южна Азия, Близкия Изток и Персийския залив. Като основна цел на блокадата, Бжежински определя завоюването на „най-големия приз в Евразия”: формирането на ситуация, при която никаква комбинация от евразийски държави да не може да застраши интересите на САЩ. https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/118-2012/broi3-2012/1728-geopoliticheskite-idei-na-zbignev-bjejinski четете, преди да пишете, моля, а още по-добре, след като четете, помислете, и тогава пишете в случай, че имате свои мисли достойни за споделяне.

Напълно възможно, и обусловено от реалните икономически условия, които виждаме да настъпват вече в Русия. Нека не забравяме кое от предложенията за признаване на двете републики ДНР и ЛНР беше прието в руската Дума - не това на Единна Русия, което предполагаше консултации с чиновниците от Външно министерство, а онова на Комунистическата партия, което призоваваше незабавно и безусловно признаване. Освен това, закон задължаващ всяка руска фирма, търгуваща с чужбина да внася 80 процента от приходите си във валута за обмен с руска рубла; ограничение за износ на валута; изкупуване на всички дялове на чужди акционери в руски фирми; изкупуване на златото и ценните метали от населението, след като са свалени досега съществуващите данъци върху тях, амнистиране на всички незаконно изнесени руски капитали /от руски олигарси и по-дребни риби/, в случай, че се върнат в Русия и т.н.. Както каза един от финансистите от руската фондова борса на друг икономист: "На нас с Вас сега ни предстои да се преквалифицираме в портиери." Тоест, видно е че руската икономика минава на военни релси, много наподобяващи централизираното управление на икономиката в Китай, но твърде различно от досега съществуващия "вертикал на властта", изграден от Путин като пирамида от олигарси. Да, несъмнено е така. Още Збигнев Бжежински подчертава основополагащият постулат в геополитиката, който гласи, че която сила успее да контролира суровинните и икономически ресурси в Евразия като един континент с най-много суровини и население, ще контролира световната власт. И че това е най-голямото предизвикателство за САЩ в следвоенния свят. Китай и Русия могат да обединят усилия в такъв опит, а ставащото в Украйна да е началото на това.

Глупости. Това са числа, а не анализи. Сори, че се появих пак да пиша за дървени глави като теб. със здраве и простотия.

Как ще се отразят санкциите на Русия и как на останалия свят? е озаглавена темата, но гледам пишещите са се концентрирали върху първата част от въпроса. Ето един отговор на втората част от консервативния британски The Telegraph: Енергийният шок на Путин се разраства в световна продоволствена криза, така че се пригответе за купонна система Светът беше изправен пред криза на доставките на зърно дори преди нахлуването на Путин в Украйна. Индексът на цените на храните на ООН вече беше по-висок в реално изражение, отколкото в разгара на световната гладна криза преди десетилетие, когато протестите за хляб в Тунис поставиха началото на Арабската пролет. Свитият глобален пазар на зърнени храни, растително масло и торове вероятно беше една от многото причини, поради които Путин избра този момент да нанесе удар, като пресметна – може да се окаже погрешно – че Западът няма да посмее да го притисне твърде силно. Светът е изправен пред това, което представлява така нареченото събитие „черен лебед“ в цялата гама от първични ресурси. Нефтът, газът, въглищата и аграрните стоки се вигат като цени по-високо едновременно, като металите наваксват бързо. Това е системен шок от стагфлация, неразрешим проблем за централните банкери. Той действа като данък за военни репарации върху икономиките на страните вносителки и в крайна сметка е свиващ. Наташа Кънева от JP Morgan каза, че запасите от търгуеми стоки са критично ниски и светът изчерпва буферите за безопасност. Това е рецепта за „нелинейно увеличение на цените“, каза тя. За разлика от Запада, Китай е подготвен. Китай се запасява от месеци и в момента притежава 84% от световния запас от мед, 70% от царевицата и 51% от пшеницата. „Китай закупи огромни количества американска соя през последните седмици“, каза Rabobank. Някой може да попита дали Си Дзинпин е знаел нещо предварително. Рекордните цени на хранителните стоки са изпитание за около 45 по-бедни страни, които разчитат в голяма степен на внос на храни: Магреб, страните от Близкия изток без петрол, части от Африка, Бангладеш или Афганистан. Световната хранителна програма предупреди за „катастрофален“ недостиг за няколкостотин милиона души миналия ноември. Днес картината е по-лоша. „Всичко в цените върви нагоре вертикално. Цялата производствена верига за храни е под натиск от всички страни“, каза Абдолреза Абасян, бивш ръководител на агропазари в Организацията на ООН по храните и земеделието. „Никога не съм виждал нещо подобно от 30 години и се опасявам, че цените ще се повишат много през сезон 2022-2023. Ситуацията е просто ужасна и в един момент хората ще разберат какво може да се случи. Всички ще трябва да затегнем коланите си, а настроението може да стане много гадно дори в страни от ОИСР като Великобритания“, каза той. Енергията и селскостопанските стоки са взаимосвързани. Природният газ е суровина за производството на торове в Европа и за да не забравяме, Русия и Беларус заедно представляват една трета от световния износ на поташ /калиев карбонат/. Покачващите се цени на петрола водят до преминаване към биодизел в Югоизточна Азия, което допълнително затяга глобалния пазар на растителни масла. Приблизително 33% от световния износ на ечемик идва от Русия и Украйна, взети заедно, 29% пшеница, 19% царевица, както и 80% слънчогледово масло. Голяма част от това обикновено се доставя през черноморските пристанища в Одеса или Херсон - сцена на ръкопашни улични битки, докато падна в сряда - или в Николаев, където руска ракета удари кораб за насипни товари под флага на Бангладеш тази седмица и уби един от екипажа. Зареждането е в застой. Не са само пристанищата: не можете да вкарате кораб там. Никой не иска да бъде блокиран“, каза г-н Абасиан. Lloyd's List съобщава, че Северното Черно море и Азовско море са обявени за „зони за военни операции“, което предполага двойно заплащане на екипажите, ако можете да ги получите. Застрахователните ставки са непосилни и банките отказват акредитиви, въпреки че зърнените храни, торовете и енергийните продукти са освободени от санкции. Изпращачите се опитват да разберат какво означава контрагент да бъде „свързан с Русия“. Всички са предпазливи от санкционната полиция на Министерството на финансите на САЩ, известна като OFAC. Американската адвокатска кантора Crowell and Moring заяви, че клиентите се опасяват, че може да бъдат уловени в мрежата по невнимание, като се има предвид, че целенасочени олигарси контролират голяма част от агропромишлената връзка на Русия по един или друг начин. Всяка транзакция трябва да бъде проверена до най-малкия детайл. „Руска и украинска пшеница не се предлагат. Критичните потоци от царевица към света са блокирани. Ако земеделските производители в Украйна не засадят значителни количества царевица следващия месец, кризата в предлагането ще бъде много тежка“, каза Rabobank. По-малките фермери в Русия бяха изключени от вътрешния кредитен пазар точно преди сезона на засаждане. Извънредното затягане от централната банка вдигна средната цена на заема до 27% тази седмица. Фючърсите за пшеница в Чикаго достигнаха рекордно ниво от 1131 долара. Ценовият шок е по-лош за останалия свят, тъй като широкият индекс на долара е нараснал с 30 процента от последния пик през 2008 г. Стоковият индекс на Международния валутен фонд - по-чист от подвеждащите пазарни индекси - показва, че първичните стоки днес са по-скъпи като цяло в реално изражение, отколкото през 2008 г. дори в долари. Цената е много по-висока за Европа или Африка. Това бързо наподобява петролния шок от началото на 70-те години. Вчера сутринта петролът Brent достигна най-високото си ниво в евро и стерлинги. Но за разлика от последния петролен шок, този шок се разпространява във всеки сектор на енергетиката. Европейските договори за природен газ за април достигнаха нов връх от €198 MWh. Термичните въглища се повишиха със 75% този месец. Корените на тази криза са сложни, но манипулацията на Путин с тръбопроводните потоци обяснява голяма част от газовата криза от септември насам. Сега научаваме втория урок: какво означава да изхвърлиш единствената в света суперсила със стоки от пълен спектър от международната финансова и търговска система. Ние дори не сме започнали да усещаме обратния удар за западната аерокосмическа и полупроводникова индустрия, ако Русия отмъсти, като експлоатира своята възможност са прекъсване в глобалната верига за доставки за титан. паладий и неон. Това не означава, че Западът трябва да се отдръпне. Ние сме във война. Трябва да я спечелим. Обикновено бумовете в цените на суровините са късо съединение, като причиняват рецесии, с помощта на централните банки, склонни да реагират прекалено и да се затягат точно когато икономиката така или иначе се забавя. Този епизод може да е различен. Не виждам как Западът може да продължи да купува петрол, газ или въглища от Русия, докато Кремъл отприщва артилерия срещу цивилните на Украйна, в Мариупол, Харков и Киев днес и навсякъде скоро, съдейки по това как Путин отблъсна молбата на Еманюел Макрон за сдържаност. Що се отнася до „агропродуктите“, всички предпоставки за трайна продоволствена криза са пред очите ни. Милиард от най-бедните хора в света ще огладнеят още повече благодарение на безумната авантюра на Путин, а някои ще умрат от глад. Следващата ни морална мисия е да им помогнем. https://www.telegraph.co.uk/business/2022/03/04/putins-energy-shock-broadening-world-food-crisis-brace-rationing/?li_source=LI&li_medium=li-recommendation-widget Аз и преди го писах, тази криза ще бъде по-тежка от причинената от коронавируса и по-дълга от нея.

Напълно възможно развитие, като се има предвид и развитието в другите две "зони" описани от Оруел - Океания и Изтазия, всъщност става въпрос за "три-полюсен свят", управляван от Големи Братя, които непрекъснато воюват помежду си, сменяйки постоянно съюзниците, за да оцелее вътрешната им тоталитарна власт. И в трите зони, макар че Оруел е описал подробно единствено тази на ангсоц, има само две класи - тази на управляващата Партия-държава и "пролите", които са нещо средно между роби и крепостни селяни. И тук не става въпрос за ляво /комунистическа диктатура/ или дясно /фашистка диктатура/, а за диктатура на държавния апарат над "пролите". Това е и проекция на света от 30-те години, в който живее Оруел, светът на Мусолини, Хитлер и Сталин. Впрочем, след като се връща от Испанската гражданска война, той е напълно отвратен от сталиновия "социализъм", въпреки че е воювал срещу фашизма. Оруел става заклет враг на диктатурата на държавата над отделния човек, това е патосът на 1984. За съжаление, изглежда днес се намираме в нова врътка на историята, която много наподобява света от 30-те години на миналия век.

Според романа на Оруел, светът е разделен на три зони - Океания, Изтазия и Евразия, които непрекъснато воюват помежду си. Океания е англосаксонската зона: "Ангсоц. Свещените принципи на ангсоц. Новговор, двумисъл, променливост на миналото. И можеше ли да узнае дали властта на партията ще продължи вечно? Вместо отговор пред погледа му се откроиха трите лозунга върху бялата фасада на Министерството на истината: ВОЙНАТА Е МИР СВОБОДАТА Е РОБСТВО НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА Би било абсолютно невъзможно да проследи историята през целия този период, да каже в кой момент кой срещу кого е воювал, тъй като не съществуваха документи и никога не се говореше за разположение на силите, различно от сегашното. Сега например, през 1984-а (ако годината беше 1984-а), Океания в съюз с Изтазия воюваше срещу Евразия. Нито в частен разговор, нито публично се признаваше, че някога трите сили са били групирани по друг начин. Всъщност, както Уинстън много добре знаеше, само преди четири години Океания воюваше с Изтазия и беше в съюз с Евразия. Но той знаеше това тайно, само защото контролът над съзнанието му не бе пълен. Официално никога не бе имало смяна на съюзника. Океания беше във война с Евразия: следователно Океания винаги е била във война с Евразия. Врагът за момента винаги олицетворяваше абсолютното зло и оттук следваше, че всяко споразумение с него в миналото или в бъдещето е невъзможно." https://chitanka.info/text/291/3#textstart Няма никакво двусмислие в това.

Източник? Всичко започна с Минските споразумения, според тях, Украйна ги е подписала, двете републики сега, а преди области в състава на Украйна, трябваше да имат автономно самоуправление в административните си граници, които са повече от два пъти по-големи от фиксираните им граници след войната от 2014.

В тази връзка, и спирам с офтопика, днес има почти еуфорична статия в Yahoo Finance, озаглавена: Russia-Ukraine crisis shows need for US to 'drill, baby, drill' https://finance.yahoo.com/news/russia-ukraine-crisis-shows-need-for-us-to-drill-baby-drill-morning-brief-100714642.html При цена на суров петрол днес 106 долара за барел ги разбирам...

Само да отбележа, без да се разпростирам, нищихме го в другата тема - тръбата през Украйна може да транспортира реверсивно азерски газ през Южен поток към Западна Европа, няма технически пречки това да се прави, освен количествата газ, доставени по нея.

От военна гледна точка е логично, от политическа, според мен, много трудно осъществимо. Китай няма основание да подкрепи такова разделяне, а без пазарите на Китай, Русия няма да издържи много дълго на изолация. Китайският външен министър се е обадил на украинския си колега днес с предложение да бъде посредник за мирни преговори, което означава, че Китай гледа на Украйна като суверенна страна.

Капитане, като гледам тази карта, не знам откъде е, но и в западни медии има подобни, очертава се нещо като затваряне на кръг по линията на Днепър от север и юг, ако успеят да съединят двата вектора на настъпление. За същото говори и Игор Стрелков, който е грамотен военен историк и има опит на оперативен офицер. Това предполага ли, според теб, разделянето на Източна и Западна Украйна след тази война?

Според мен, да, и САЩ и Русия предвиждат използване на такива тактически ядрени удари. За пръв път го чух от Путин, след конфликта за Крим, когато британски офицери коментираха изпращане на британски експедиционен корпус в помощ на Прибалтика, при евентуална руска атака там. Путин заяви, че тези сили могат и да не стигнат до Прибалтика, просто ще ги спрат с тактически ядрен удар, готови ли са британците да влязат в такава авантюра? След това, мисля че през 2019, може да и да бъркам годината, Майк Помпео предупреди Русия, че слагат на подводниците си тактически ядрени ракети и са готови да ги използат, в случай на руска инвазия в Прибалтика. Извън тази реторика, която обаче според мен е подплатена с реални действия и от двете страни, чуйте какво казва Путин след срещата му с Макрон от този линк някъде между 3.20 - 3.50 мин. "победители не будуть". https://www.youtube.com/watch?v=WSs-can91Ys Мисля, че тази хладна решителност спря НАТО да участва пряко в Украйна. Готови са и този път са много сериозни.

Това е така и не точно: https://www.forbes.com/sites/giacomotognini/2021/04/06/the-countries-with-the-most-billionaires-2021/?sh=4f5457a5379b Тези хора, милиардерите в света, са около 2700 души миналата година, и притежават съвкупно над 11 трлн. долара. Те са интернационал - американците и китайците /тук слагам и онези от Хонк Конг са вече с изравнен брой, другата голяма компактна група е от ЕС. Откъде правят богатството си всички те - от обилния печат на пари на централните банки, предимно на Фед, защото американския долар е еталон за всички други централни банки, щом американската Фед направи количествени улеснения за н-трлн. долара, по цялата верига на централните банки се създават еквивалнтно н-трлн. евра, британски лири, йени, юани, рубли, песо и т.н., валутната система днес е система от скачени съдове на национални валути, свързана с един основен източник - щатския долар. Формално Фед не е собственост на частни лица и търговски банки, но дефакто е контролиран от своите банки-акционери, които са частни търговски банки, 4 от тях имат мажоритарен дял около 50 процента; вътре в тези банки също има разпределение между мажоритарни собственици. Системата е извънредно сложна и разклонена и преплетена с политическата система. При ударен печат на нови пари, по какъвто и да било повод - суша, киша, вирус, война, изгърмяване на жилищен балон - първите големи пари през търговските банки отиват в големите играчи, които ги разиграват на стоковите борси и в хедж-фондовете, които влагат парите на богатите в печелещи инвестиции. това е добре отработен механизъм за увеличаване на богатство, при който политическата класа играе важна роля със системата на въртящите се врати - политиците влизат в корпорациите, а корпоративните босове влизат в политиката. Системата работи вече десетки години, и както се вижда, тя не работи само в и за инвеститори и милиардери в САЩ, отворена е за интернационален елит. Никой от този елит и обслужващите го 10 процента на върха на тази пирамида няма никакъв интерес от разбиване на този модел, той работи за тези 2000-3000 души на самия връх и обслужващите ги 10 процента. картинката в България е огледална на световната, абсолютно същата социална пирамида се наблюдава и у нас, имам цяла тема за това. Напрежението настъпва по линията на привилегията на долара като еталон за пари, китайската икономика се развива по-бързо и по-силно от американската, а китайските милиардери не могат да се възползват пълноценно от това, затова са всички тези движения за прекрояване на сега съществуващото статукво и заменянето му с ново, при което паричната маса да бъде наднационална и равноотдалечена от всички пазари. Съответно се търси политическа система, съответстваща на това. По принцип китайската политика е насочена не към разрушаване на сега съществуващата система, а към нейното реформиране в посоката на интернационализиране. При фрагментирането на няколко валутни зони, отделните локални елити, не биха могли да се възползват от всички предимства на глобалната икономика и търговия и в крайна сметка такава система би довела до войни и конфликти за навлизане в зоната на конкурентите.

Идеята на СИФ /Световен Икономически Форум, малко прилича на СИВ, но не е/ е многовекторност без многополюсност, един център на световна власт, концентриран в ООН като Световно правителство, с вектори към основни играчи, но без да са полюси на власт. Това е идеята, но реалността, според мен, е друга. Възможна е, най-вероятно, двуполюсност, Г-2 свят на две големи сфери на влияние между САЩ + ЕС като един полюс и Китай + развиващи се страни като друг. Възможна е и многополюсност и многовекторност, нещо което наблюдаваме в момента - опит на Русия да стане Велика сила отново, като независим център на власт и проекция на мека и твърда сила. Същевременно проектът за Пакс Американа /свят под егидата на САЩ/, според мен търпи разпад, поне се виждат големи пукнатини - изтеглянето от Близкия изток, загуба на влияние в Южна Азия за сметка на Китай и последното предизвикателство в Европа. Има толкова много противоречиви фактори, които ще формират новия световен ред и новата световна система за сигурност, че едва ли има някой, който може да обоснове точна прогноза. Лично моето виждане е за формиране на двуполюсен свят, поне в близките няколко десетилетия, с тенденция да се премине постепенно към единно световно управление. Проверих специално за външния дълг: Да, увеличил се е над 4 пъти, но забележи кога е станало това - между 2004 и 2008. Кой управляваше през това време, и кой е теглел заеми като отвързан до срива през 2008, аз помня. И сега пак тръгва нагоре. Изобщо има ли ляво, има и дълг - левите са като Майка Тереза, искат да нахранят бедните и гладните, но обикновено хранят със заеми роднини, приятели и баджанаци, поне у нас, но и по света. Държавният дълг, който е важен показател за влизането в еврозоната, поне засега се държи прилично: Той номинално е нараснал, но като процент от БВП е два пъти по-малък и все още ни държи към еврозоната. Решат ли обаче просветените харвардци да харчат като за световно, бързо ще отиде над 60 процента, където е бил в началото на 2000-те и тогава сбогом евро, здравей рубла/или турска лира.

Е, не е точно тъй, сам знаеш - ще има за всекиго и от сърце. Първо - САЩ ще си изнасят изгодно вече добре развитата шистова продукция по цял свят, инвестициите в нея стават рентабилни. Второ - Русия ще прави същото със своите суровини, па макар и към Азия - Китай и Индия, пазар необятен, китайците плащат в юан, обезпечен със злато. Трето - германците, особено Зелените, сега вадят карт бланш да захвърлят изкопаемите горива и да хвърлят държавни субсидии във вятър и слънце, а това е механика и инженерство, те са царете на технологичните неща в тези две сфери, плюс електроавтомобили, като наблягам на думата автомобили, пак германското царство. Ще падат големи пари и делавера от данъците върху вредни емисии. Хем ще се гори много нафта и газ, развиващите се страни не могат без тази енергия, хем ще се плащат солени такси, които ще влизат в цената. Аз го бях изчислил в друга тема при 100 долара на тон емисии, това са няколко трилиона долара годишно. Всичко това се търгува като дълг, тоест спекуланти като Сорос ще правят луди печалби на борсите с този дълг, а всъщност е и скрит данък върху овцете от средната класа надолу, тоест върху 90 процента от световния народ. Къде отива този данък - в държавите естествено, тоест в политиците, чиято роля на господари на живота става още по-важна. Така че, както виждаш - за една част играта е уин-уин, за друга с нулева стойност, но нали това е Голямото Нулиране.

Да, това е оповестената цел. Според мен има и други цели, на много по-високо ниво, които не могат да бъдат оповестени. Така например, не можеш да оповестиш, че цените на всички горива ще скочат двойно за няколко месеца и ще се задържат така с години, а това ще напомпа двуцифрена инфлация на суровини, производствени цени и цени на дребно, което... в крайна сметка ще доведе до голямо нулиране на световен дълг. Няма начин да кажеш на широките народни маси такова нещо, ще те изядат барабар със скъпите костюми на политик, заедно с вратовръзката и обувките.

Ами не, тук е някъде между 1100+ отговора, мисля, че Романа го репликира със забележката, че го разсмяло заявлението на въпросния юнак, че тази война му била последната, в която щял да говори на руски, след нея спирал... Някъде през 10-на страници назад, може би.

Може и да не искат да я използват в населени места, където прави впечатление, че стават засади срещу колони от руски машини. Ако пуснеш авиация да работи там, няма да се размине без много цивилни жертви и изравняване на всичко със земята. Друго хипотетично обяснение, някой го намекна тук, мисля че Втори след Княза, нещо по управлението на машините и командните пунктове да е хакнато от противник и да блокира активното използване на авиация. Трети вариант, според мен, да се търси темпо и изненада с кинжални удари на малки части, разсичащи отбраната, които да не се осветяват от подкрепа от въздуха, а после тези пробиви да се разширяват.

Към хората, които разбират от военно дело, тук има такива - въпрос: прави ли ви впечатление, че руската армия използва малко поддръжка на авиация? От това, което виждам по клиповете - изгорени колони руски бронирани машини, съдя че тези колони са нямали покритие от руска авиация. На един от клиповете псуващ цветисто на руски украинец се разхождаше прав с Джевелин 10 минути, преди да го изстреля спокойно към руски бронетранспортьор. От кадри на войната в Залива, а и по-късно в Сирия, винаги се вижда подавляваща вълна от приятелска авиация, която елиминира всичко пред настъпваща бронетехника. Така ли ми се струва, или се заблуждавам. Къде е руската авиация, след толкова много поразени от ракети ПВО центрове на украинците?

Това е така, но той открито нареди цялата армия за атака, докато Байдън плещеше глупости за "малко нахлуване", а Зеленски казваше на Пентагона да не всяват паника, защото Украйна губела икономически от изнасянето на инвеститорите. На уловката се хванаха Макрон и Шолц, които съвсем сериозно обсъждаха Минските споразумения с Путин, а Шолц дори поднесе цветя на загиналите руски войници във ВСВ, горкият, чак краката му се подкосяваха, ама протокол. И сега - бум! - три пъти по-голям бюджет за Бундесвера и забележи! - същият Шолц праща стингери на Украйна, след като 77 години след ВСВ Германия не е изнасяла оръжие за никакъв въоръжен конфликт. Бай дъ уей, Дедо Либене, съвършеният покерджия е супер нагъл и безочлив лъжец, това е другата дума за блъф.

Ако беше покерджия, щеше да е съвършеният. Нареди тестето пред очите на всички и извади от него Черния Петър, при това без другите играчи да го спрат за измама, докато го прави показно.