Б. Киров

Еврото, като външна обвивка на германската марка, е втората световна резервна валута. Германия, бях отворил цяла тема за техния икономически модел, номинално декларира БВП около 4 трлн., по който показател е след Япония, Китай и САЩ. Но германският бизнес, главно промишлен, е изградил още една втора Германия като инфраструктура в Източна Европа, която пълзи сега през Балканите и Турция към Близкия Изток и Африка. Старата мечта на Бисмарк за разширяване на Изток, неграмотно интерпретирана и от Хитлер. Съвременна Германия реално с външнотърговския си положителен баланс от търговия и разпръснатото си производство в посочените региони има поне 8 трлн. евро БВП, с което категорично е третата икономика в света. Започналата Зелена революция ще облагодетелства най-много две икономики, тази на Китай и другата е Германия.

Никой. Но Северна Корея сама се побеждава с икономическа изостаналост и мизерия. Въпрос на време да колабира отвътре.

Това е според руските идеолози, Китай, според мен, се отнасят с огромен реализъм и респект към Германия и ядрото на ЕС около нея, те са калкулирали правилно икономическия и технически потенциал на Германия и се ориентират към забиване на клин между германските и американските интереси и противоречията между тях, които обективно съществуват. В същото време са напълно наясно, че Германия /респективно Европа/ никога няма да стане ядрена суперсила и затова са си построили силовите разчети върху Г-2 свят.

Хайде, аз ще ви дам жокер, с надеждата за Нобел: Империята на Александър Македонски. Но колко години е просъществувала тя? пак не се класирам.

Те не са само икономика, но в крайна сметка се решават върху базата на икономика. Посочете ми една световна империя в цялата история, която да не се е изградила, издигнала и западнала без основата на икономика. Ако има такава, историкът, който я открие трябва да получи Нобелова награда за оригинален принос в науката.

Не виждам тук противоречие - Макрон и Путин казаха абсолютно същото. Все още смятам, че до пълномащабна война между Русия и Украйна е малко вероятно да се стигне. Всички тези военни демонстрации на Русия целят едно-единствено нещо, да принудят украинското политическо ръководство да изпълни Минските споразумения без война. Което за тези политици означава политическа смърт и идването на други, по-диалогични. Пак ще повторя мнението си от другата тема, предизвикването на война в Донбас от Украйна или признаването на двете републики от Русия ще бъде твърдо приземяване за Зеленски и компания, нещо като Саакашвили в Грузия. Вижте какво прави сега Саакашвили. Да, те изглежда си ги представят по този начин - Русия една от великите сили на новия Концерт на нациите, равностоен партньор на Китай в Голяма Евроазия. Тук, според мен, се надценяват. Китай вижда света като двуполюсен, без да го декларира.

Разбирам напълно виждането ви, макар че не съм напълно съгласен с някои неща от него Вижте какво казва Сергей Караганов в последното му интервю: "Но, разбира се, 2007 г. беше знакова година. Първо, това е кризата от 2007-2008 г., която не само нанесе удар върху икономическите позиции на Запада, но и свали привлекателността на икономическия модел, който Западът предлагаше на света през всички предишни години, и мнозинството го прие. Оказа се, че не само Русия започна да се възражда, но и нашите противници (или по-скоро тези, които поради собствената си глупост искаха да ни станат враг) започнаха да се „рушат“. И второ, в същото време, както знаете, в края на 2000-те светът започна да разбира, че Китай се е втурнал към борбата за световно лидерство. Тръгнахме по този път през 2007-2008 г. и сега навлязохме в доста остър, мисля, десетгодишен период на активно разрушаване на правилата на играта, създадени от Запада след разпадането на СССР. Или, по-точно, игри без никакви правила. Ако ме попитате какво бих искал да получа в крайна сметка, ще отговоря, че бих искал да възпроизведем дори не Ялтенската система, а „концерта на великите сили“, създаден в резултат на Наполеоновите войни. Вярно е, че имам силни съмнения относно възможността за изграждане на такава система на международните отношения: ако китайските и руските лидери все още могат да съответстват на нивото на участниците във Виенския конгрес, на който се проведе такъв „концерт“ тогава, сега на Запад появата на такива фигури все още не се вижда. Съвременната демокрация, за съжаление, е антимеритокрация – тя влошава качеството на лидерите. Естествено, гледам с тревога, като професионалист, който знае, че отдавна живеем в политическа предвоенна ситуация. Преди всичко заради катастрофалния провал на Запада и опитите му да организира ариергардни битки. Във военно отношение все още не виждам готовност за атака. Но системата е пълна с противоречия, нивото на лидерство в много страни пада. Всичко това се наслагва върху началото на разлагането на съвременния капитализъм, тласкащ към безкрайния растеж на потреблението, което всъщност е влязло в конфликт със самата природа. Covid беше използван като заместител на войната, отвличайки вниманието от натрупаните проблеми. Тази функция обаче се изчерпва. Дълго време с нашата слабост, с желанието си да угаждаме на всяка цена, с неразбирането на западната политика, ние й угаждахме по много начини. Този цикъл на историята е завършен. Всъщност точно това каза Путин в речта си в Мюнхен преди петнадесет години. И сега предприемаме конкретни действия. Е, тогава е възможен и нов вариант на разведряване в Европа. Нямаме дълбоки противоречия със съседите си. Те са създадени от системата за сигурност, останала от Студената война." https://globalaffairs.ru/articles/sistema-opasnosti/ Какво всъщност се случи през 2007? Започна Голямата икономическа криза в САЩ и ЕС, която, според мен, още не е достигнала своя връх, отлаган от елитите, чрез печат на валути, тоест кризата все още е финансова. И Русия, и Китай, според Караганов, а и според мен, безпогрешно са схванали значението на историческия момент като прозорец за ревизия на стария световен ред и създаване на Нов световен ред. Исторически 2007 година е еквивалент на 1929, но ВСВ започна през 1939 и реши противоречията чак през 1945, тоест 16 години по-късно. Оттук-нататък започват разликите, според мен, в оценката на възможностите, които правят руските елити около Путин и китайските елити около Си Дзинпин. Но навлизаме в твърде обширна материя.

Тук съм ви събрал 9 гледни точки на деветима експерти по Китай, те са много различни, но в тях има и много общо. Аз съм подчертал важните за мен неща, от които си сглобявам мой пъзел на цялото, за вас това може да са други елементи, от които да си сглобите ваша картина, това е съвсем естествено: 1. Гу Сюеу, базиран в Бон политолог, казва, "Китай иска световен ред, който е политически многополюсен, функционално многостранен и идеологически плуралистичен." Многополюсен: свят, доминиран от няколко силови центъра – Китай, САЩ, Европа, Русия и може би Индия. Многостранно: Свят, в който никоя държава сама не определя глобалния дневен ред; трябва да се договори между всички силови центрове. Плуралистичен: Светът трябва да приеме различни форми на управление, а не само либерална демокрация. „Вече живеем в многополюсен свят“, каза Гу. Много политолози са съгласни, че кратката фаза на американската хегемония след разпадането на Съветския съюз вече не съществува. В Китай многостранността е свързана с крилатата фраза на Си, „общност с обща съдба“. През 2019 г. Си отхвърли изолационизма и позиционира Китай като привърженик на многостранността в реч на Световния икономически форум в Давос. Гу смята, че китайските амбиции са значително надценени. „Всеки, който иска да ръководи света, трябва да може да предоставя безвъзмездни неща с общо предназначение и да има известно алтруистично усърдие да прилага определени идеи в световен мащаб“, каза той и добави, че това липсва на Китай. "Китай всъщност не иска да замени САЩ. Той дори е предпазлив да поеме тези задачи." Но дори и Китай да не се стреми към глобална хегемония, върховният му статут в Азия е извън всякакво съмнение. Президентът Си говори за „Азия за азиатците“ в реч през 2014 г. Но какво означава „Азия за азиатците“ в контекста на китайския нов световен ред? Изявление от 2010 г. до Асоциацията на югоизточните нации (АСЕАН) от тогавашния китайски външен министър Ян Джиечи може да ни помогне да разберем динамиката: „Китай е голяма страна, а другите държави са малки. Това е просто факт“. Никъде в Азия хегемонистичните претенции на Китай не са по-очевидни, отколкото в Южнокитайско море. Китай не само се опитва да изтласка САЩ от региона, но също така въвежда под свой контрол ключови корабни маршрути и суровини от съседните страни. Последиците за "периферните държави" са нестабилността и нарастващият натиск за избор между Китай и САЩ. Нараства и опасността от тотална военна конфронтация. Решаващият въпрос е дали възходът на Китай и новите подреждания в световния ред ще доведат до война. Експертите смятат, че сблъсъците в Южнокитайско море са само предвестник. Ще помогне ли диалогът на Китай и Запада да преодолеят различията си? Анализаторът Гу казва, че е "много песимист" за това. „Не мисля, че САЩ са готови да отстъпят пред китайското авторитарно правителство“, каза той. 2. Фолкер Станцел, експерт по Китай и бивш посланик на Германия в Пекин е скептичен. "Общата съдба е празни приказки; тя трябва да бъде дефинирана. Как искате да организирате света? С повече международни закони и по-силни глобални институции? Но не мисля, че Китай интересува от това. Пекин иска да подобри своя глобален имидж, като институтите на Конфуций популяризират китайския език и култура по целия свят. В същото време китайските инвеститори купуват медийни компании в опит да променят глобалното възприятие на Китай. Китай също участва активно в Организацията на обединените нации. „Китай председателства четири международни институции – два пъти повече от САЩ – и използва позицията си, за да включи политическия си израз в документите на ООН“, каза Станзел. Успехът на китайските мерки обаче е неравномерен в различните части на света. „Разказът е успешен в Африка, още повече в държави, които са икономически обвързани с Китай“, добави Станзел. В Германия и други индустриализирани страни имиджът на Китай е развален поради донякъде агресивната му дипломация. Задържането и превъзпитанието на стотици хиляди уйгури в Синцзян и масивните ограничения на свободата на гражданите на Хонконг допълнително увредиха репутацията на Китай в Европа и САЩ. Новият път на коприната (Инициатива Belt and Road, BRI), който първоначално беше приветстван като най-големият инфраструктурен проект в света, също се оказа нож с две остриета за много страни. Някои критици казват, че проектът прави икономически слабите страни зависими от Китай. 3. Хайюн Ма, доцент, Държавен университет Фростбърг, Мериленд Съперничеството на Русия и Китай със Запада сближава двете страни от всякога. Посещението на Путин в Китай е преди всичко за оформянето на нов световен ред, при който основните интереси на Русия и Китай – независимо дали става дума за опасения за сигурността или териториални стремежи – се зачитат и могат да бъдат предефинирани чрез взаимна подкрепа и все по-координирани действия в отговор на Запада. За да засилят своята преговорна сила и да оспорят първенството на Съединените щати, Европа и Япония, двете страни са фокусирани върху проблемите, които според тях са използвани срещу тях в настоящия световен ред, за да ги обуздаят и отслабят. За Китай това се вижда в напористите и ултранационалистически политики в Синдзян [провинция], Хонконг, Южнокитайско море и Тайванския проток. За Русия става дума за НАТО и ориентацията на бившите съветски страни, като Украйна е най-забележителният пример. Точният характер на тази динамика се разгръща в реално време, но могат да се видят намеци в начина, по който китайските служители са дефинирали връзката. Реториката от Пекин често казва, че Китай и Русия се подкрепят взаимно "гръб до гръб" в отбрана пред лицето на заплахите, а не се бият рамо до рамо срещу Запада. Докато се подготвят за тези предизвикателства, Русия и Китай минимизират всякакви конфликтни позиции между тях в региони с припокриващи се инвестиции, интереси и влияния, като например в Централна Азия и Южнокитайско море. 4. Александър Габуев, старши сътрудник, Московски център Карнеги Путин и Си казват, че отношенията са най-добрите, които са били в историята, и не грешат. Напоследък връзката се изгражда и ускорява с нови темпове. Това не е съюз и няма да се превърне в такъв при текущите тенденции, но националните интереси на двете страни се обслужват с това споразумение и нещата ще продължат да се задълбочават. Въпреки че, тъй като нещата стават по-дълбоки, те също стават все по-асиметрични в полза на Китай, от търговията през икономиката до политиката. Голяма част от тази динамика ще зависи от Украйна. Военен конфликт там може да предизвика нов кръг от по-строги западни санкции срещу Русия и да доведе до две последствия за Китай. Първото е, че мащабният конфликт за сигурността с Русия ще доминира през втората половина на президентството на президента на САЩ Джо Байдън и ще изсмуче много кислород в стаите за вземане на решения навсякъде. Това означава по-малко време, което могат да отделят на Китай, което е основната външнополитическа цел на неговата администрация. Второто е, че Русия ще трябва да разчита повече на Китай, за да компенсира западните санкции, предизвикани от инвазия в Украйна. Да, руската икономика е по-голямо доказателство за санкции, отколкото през 2014 г., и Москва се притеснява да не стане твърде зависима от Китай, но страната ще трябва да търси в Китай инжекции в брой и нови проекти, ако иска икономиката й да расте. Търговията вече достигна рекордно високо през 2021 г., като скочи с 35 процента на годишна база до 147 милиарда долара. Газопроводът "Силата на Сибир" работи и вече има планове за втори газопровод. Ако нещо бъде подписано по време на това пътуване [от Путин до Пекин], то ще бъде фокусирано върху икономиката и търговията. 5. Jiayi Zhou, сътрудник от Станфордския форум на САЩ и Русия и изследовател от Стокхолм През последните две десетилетия подходът на Русия и Китай беше да стоят относително встрани, когато става дума за преки проблеми на другия със Запада. Все още вярвам, че и двете страни са достатъчно прагматични и егоистични, за да остане така, но цялостният контекст очевидно се промени. Тъй като става все по-очевидно колко необратим е станал спадът в отношенията със Съединените щати и Европейския съюз, партньорството между Китай и Русия стана съизмеримо по-дълбоко: белязано по-малко от стратегии за хеджиране и чисто риторично привеждане в съответствие, и повече от конкретна, основаваща се на конкретни интереси консултация и координация. По-специално, тяхното сега подобрено „всеобхватно стратегическо партньорство за координация“ е единствена категория в китайската външна дипломация, прилагана само за Русия. Дори ако Путин и неговият кръг са твърде реалистични, за да бъдат наистина обвързани с този вид упражнения за етикетиране, това показва взаимното уважение, което и двете страни приемат сериозно. Ключово измерение, движещо задълбоченото партньорство между Китай и Русия, също са самите Си и Путин. Това се отнася не само до междуличностните им отношения, но и до самия факт на тяхното персоналистично авторитарно управление, което очевидно се превърна в неразрешим, структурен антагонизъм със западните страни. Но има граници за всяка китайско-руска „ос“. Като оставим настрана многото паралели, които в момента се правят между Украйна и Тайван, всяка открита китайска подкрепа за руска военна инвазия би поставила под сериозен въпрос дългогодишната позиция на Пекин относно държавния суверенитет. Все още не виждам това да се случи и задълбоченото партньорство все още вероятно ще остане сравнително далеч в средносрочен план. 6. Вита Спивак, базиран в Москва анализатор в консултантската фирма Control Risks Въпреки силните геополитически връзки между двете страни и техните лидери, икономическото сътрудничество между Китай и Русия ще остане прагматично. Настоящото посещение на Путин в Пекин се сравнява с пътуването му през май 2014 г., където той подписа 30-годишна сделка на стойност 400 милиарда долара за доставка на газ за Китай при високо напрежение във връзка с анексирането на Крим от Москва и избухването на война в Източна Украйна. Но от икономическа гледна точка отношенията Китай-Русия през 2022 г. изглеждат доста по-различно от тези от 2014 г. Очакванията на Москва от Пекин са много по-ниски и по-практични, отколкото през 2014 г. Руското ръководство вече не е с впечатлението, че китайски банки и компании ще им се притекат на помощ в случай, че бъде въведен нов кръг от западни санкции срещу Русия. Русия също така се стреми да избегне увеличаването на своята и без това значителна икономическа зависимост от Китай, особено когато става дума за стратегически енергийни проекти, като тези в руската Арктика. Затова Москва се стреми да диверсифицира броя на своите инвестиционни партньори за сметка на Китай. През последните пет до шест години ролята на Русия като доставчик на енергия за Китай също нарасна значително и сега тя е вторият по големина доставчик на суров петрол за Китай и третият по големина доставчик на природен газ (тръбопровод и втечнен природен газ, взети заедно ). В момента руските компании също увеличават доставките си на висококачествени въглища за Китай, което е важно предвид енергийния шок, който Китай преживя миналата година. Москва ще продължи да използва нарастващото си значение като енергиен доставчик за Пекин, като новите китайски енергийни сделки са полезен сигнал за Москва, която да изпрати към Европа, която зависи от руския газ. Москва също търси начини да диверсифицира износа си за Китай, който все още е силно зависим от въглеводородите. От руското ръководство се говори и за преминаване към китайския юан във финансовата им система, вместо да използва евро или долари, за да се предпази от нови санкции. Изглежда, че китайското ръководство няма да направи изключение за Русия в тяхната система за контрол на капитала – и Кремъл изглежда е много наясно с това. 7. Артьом Лукин, учен по отношенията между Китай и Русия в Далекоизточния федерален университет във Владивосток И Китай, и Русия споделят една и съща цел да премахнат първенството на Америка в глобалния ред. Докато тази велика цел не бъде постигната, няма причини да се тревожите за здравето на отношенията между Пекин и Москва. Поглеждайки напред, въпросите са какво се случва, след като Китай, с известна руска помощ, успее да детронира Съединените щати? Ако Китай стане най-силната суперсила в света, как ще се отнася към Русия? Руската икономика вече е една десета от тази на китайската и разликата продължава да се увеличава. Още по-тревожно от разликата в БВП, Русия изостава все повече от Китай в много жизненоважни научни и технологични сектори. Например Русия преди се гордееше с лидерството си в космоса, но сега Москва може да стане младши партньор в ръководен от Китай проект за създаване на лунна база. Ако Китай, тъй като се очертава като нова суперсила, придобие имперско високомерие и чувство за правомощия, подобно на Съединените щати, тогава отношенията Китай-Русия може в крайна сметка да изпаднат в проблеми. Все пак се надявам китайците да са достатъчно умни, за да не повтарят американските грешки. 8. Джон Юан Джианг, анализатор по китайско-руските отношения в Австралийския технологичен университет в Куинсланд В китайските дипломатически кръгове съществува неизказано мнение, че икономически слаба, но агресивна във военно отношение Русия е най-подходяща за Китай. Това отчасти е причината отношенията между Китай и Русия да изглеждат обещаващи в краткосрочен и средносрочен план. Не само западният натиск тласка двете страни заедно, но военните операции на Русия също отвличат вниманието от Пекин. Стагниращата вътрешна икономика на Русия и нейният рядко населен Далечен изток също оставят дългата й граница с Китай относително сигурна от китайска гледна точка. Това предлага на Китай повече стратегическо пространство и ресурси за справяне с основните проблеми на други места, като собственото му намаляващо население у дома, глобалната конкуренция със Съединените щати и териториалните претенции над Южнокитайско море и Тайван. Определено има борби за власт между Китай и Русия, но напористите военни действия от Москва също не позволяват отношенията с Пекин да станат твърде небалансирани. Добър пример за това е неотдавнашната намеса на Русия в Казахстан чрез Организацията на договора за колективна сигурност (ОДКБ). Руският ход помогна за стабилизиране на ситуацията в страната, което беше и основната грижа на Пекин. Въпреки че Китай понякога се конкурира с Русия в Централна Азия, Пекин се отдаде на военните способности на Кремъл и остави интересите му да имат предимство. 9. Тереза Фалън, директор на Центъра за Русия, Европа, Азия, Брюксел Перспективата за съвместен китайско-руски фронт е кошмарът на стратегическия плановик, поради което е в интерес както на Пекин, така и на Кремъл да подчертаят, че имат най-добрите отношения от над 300 години. Засега общата цел за отблъскване на Съединените щати държи стабилно капака на отношенията им, но под тях назряват търкания. Пекин поддържа по-дълъг поглед към бъдещето, приемайки тактическа стратегия, при която е по-добре да има Русия на своя страна и показа, че е готов да се адаптира и да изчака времето си в краткосрочен и средносрочен план. Китай все още не признава анексирането на Крим от Русия през 2014 г. от Украйна, но избра да преориентира своя водещ външнополитически проект, Инициативата „Един пояс, един път“ (BRI), за да се интегрира по-добре с Русия и да се фокусира по-малко върху Украйна. Проявявайки чувствителност към стратегията на Русия, но нежелание за компромис с китайските интереси. Действията на Москва в Украйна може да се разглеждат от Пекин като полезно разсейване, но в същото време действията на Кремъл трябва да изнервят Китай, тъй като действията на Путин могат да нарушат BRI. Приблизително 85 процента от китайския железопътен трафик към Европа преминава транзит през Беларус, което може да бъде притиснато от подновените военни действия в региона. Междувременно Украйна някога беше замисляна като една от котвите на BRI и Пекин все още има своята гледна точка към страната, че Китай е най-големият й търговски партньор. Китай знае, че трябва да работи с Русия, но това не означава, че Пекин е забравил за дългосрочните търкания, които предстоят в отношенията му с Москва. Путин би бил умен да следи и това бъдещо напрежение, независимо от посрещането на червения килим, което в момента получава в Китай. https://www.dw.com/en/what-is-chinas-world-order-for-the-21st-century/a-54368354 https://www.rferl.org/a/russia-china-relations-power-struggle-new-world-order/31686856.html Интересно би ми било вие какви точки за свързване в обща картина бихте определили? Аз лично се съмнявам, че президентът Си ще включи в изявление за нов световен ред юана, още повече че му предстои избор през септември т.г., а както отбелязва и Сорос, този избор може да бъде тежък за него при наличието на силна вътрешнопартийна опозиция за по-мек курс към САЩ и техния глобален световен ред. Но същевременно мисля, че оспорването на доминираната от щатския долар финансова система е ключ към нов световен ред и то единствения възможен ключ, защото цялото военно и политическо превъзходство на еднополярния свят се гради върху основата на долара като световна резервна валута.

Аз също не съм много наясно с техническия аспект, защото никога не съм гледал на криптовалутите като на валути, не смятам, че те са такива и не бих инвестирал и стотинка в тях. Основното, което трябва да се знае за електронните пари на централните банки, според мен е, че те НЕ СА криптовалути, тоест технологията им е принципно различна с тази на биткойн и други криптовалути и поради това консумацията на електроенергия е несравнимо по-малко. Електронните валути на централните банки са централизирани и не използват технологията на "копаене" на биткойн, там създаването на единица става буквално с клик на мишката, те всъщност са заместител на хартиената единица, който електронно се вписва в баланса на централната банка. Ако ще ви е полезно, извадил съм малко повече информация за разликите между частните криптовалути /пак казвам, според мен те не са валути, а записи за размяна на стойност/ и електронните валути на централните банки: "Доказателството за работа" е сред основополагащите принципи на най-известната криптовалута биткойн, създадена през 2008 година от анонимна личност или група, стремяща се към децентрализирана дигитална валута.Системата е проектирана така, че на всеки 10 минути мрежата награждава с биткойни тези, които успешно са наредили пъзела.С увеличаването на цената на биткойна обаче интересът към придобиването му се засили, както и потреблението на електричество. Центърът за алтернативни финанси на Кеймбридж (CCAF) изчислява, че годишното потребление на електроенергия за биткойни се движи около 130 тераватчаса (TWh), докато индексът на Digiconomist дава стойност от 80 TWh. Подобно е потреблението на Аржентина (125.03 TWh), Украйна (128.81 TWh) и Швеция (131.80 TWh) - потреблението на България за 2019 г. е около 33 TWh. Една транзакция с биткойн има същия въглероден отпечатък като 680 000 транзакции с Visa или 51 210 часа гледане на YouTube според CCAF. Огромната изчислителна мощ - и следователно използването на ток - е вградена в начина, по който е проектирана блокчейн технологията, която е в основата на криптовалутата. Миньорите не само създават нови биткойни, но също така независимо проверяват и записват всяка сделка, направена във валутата. Всъщност биткойните са наградата, която получават майньорите, за да поддържат точно този запис. Работи като лотария, която се провежда на всеки 10 минути, обяснява Джина Питърс, професор по икономика в Университета в Чикаго и научен сътрудник в екипа на CCAF. Центровете за обработка на данни по целия свят се надпреварват да съставят и представят този запис на транзакциите по приемлив за системата начин. Те също трябва да познаят произволно число. Първият, който представи записа и правилното число, печели наградата - това се превръща в следващия блок в блокчейна. В момента те се възнаграждават с шест и четвърт биткойни, оценени на около 50 000 долара всяка. Веднага след като една "лотария" приключи, се генерира нов номер и целият процес започва отново. Софтуерът гарантира, че винаги са необходими 10 минути, за да бъде решен пъзелът, така че ако броят на миньорите се увеличава, пъзелът става по-труден и трябва да се използва повече изчислителна мощ. Следователно биткойнът всъщност е проектиран да насърчава увеличението на компютърни мощности. Идеята е, че колкото повече компютри се състезават за поддържане на блокчейна, толкова по-безопасна става валутата, защото всеки, който се опита да я подкопае, трябва да контролира и управлява поне толкова изчислителна мощ, колкото останалите миньори заедно. И това огромно изчислително усилие е ахилесовата пета на криптовалутата, казва Алекс де Ври, основателят на Digiconomist и експерт по биткойн, пред Би Би Си. Всички милиони трилиони изчисления, необходими за да поддържат системата работеща, всъщност не вършат никаква полезна работа и веднага се изхвърлят.Ако биткойн бъде приет като глобална резервна валута, цената вероятно ще бъде в милиони и миньорите ще имат повече пари от целия американски федерален бюджет, за да харчат за електричество. Ще трябва да удвоим глобалното си производство на енергия. За биткойн. Изследване от 2018 г. на института Oak Ridge в Охайо установи, че биткойн на стойност един долар отнема 17 мегаджаула енергия, повече от два пъти повече от енергията, необходима за добив на мед, злато и платина на стойност един долар. Друго проучване от Великобритания, публикувано през 2019 г., казва, че компютърната мощност, необходима за добив на биткойни, се е увеличила четири пъти през 2019 г. в сравнение с предходната година и че добивът е оказал влияние върху цените на някои пазари на електроенергия и комунални услуги. За разлика от криптовалутите, CBDC обикновено не се основават на децентрализирана блокчейн, тъй като централната банка ще се стреми да запази ясна власт над счетоводните книги. Биткойн е децентрализирана без централна власт. За разлика от това, дигиталният юан е изграден върху структура, наречена „Една монета, две адреси, три центъра“, отнасяща се до: Юан - една и единствена монета! PBoC и Търговската банка като два адреса—Контролът на цифровата валута е поверен на тези две централизирани образувания. ... и три новосъздадени центъра за наблюдение и анализ на транзакции: Център за идентификация, Център за записи и Център за анализ на големи данни. благодарение на евтиното електричество, Китай исторически е бил дом на най -големия глобален дял на биткойн миньорите - до 75.5% през септември 2019 г. https://www.dnevnik.bg/sviat/2021/03/03/4180606_ogromnoto_potreblenie_na_tok_moje_da_spre_vuzhoda_na/ Първата основна разлика между двете е, че биткойн е криптовалута, а CBDC не е. Криптовалути като биткойн се съхраняват в децентрализирана блокчейн мрежа, докато CBDC актив ще се издава и съхранява по по-централизиран метод. Очаква се CBDC да бъдат „обвързани“ със стойността на основния актив, подобно на стабилните монети като Tether (USDT) и USD Coin (USDC), и да имат предлагане въз основа на търсенето и случаите на използване на актива. За разлика от тях, биткойн има фиксирана доставка от само 21 милиона, поради което стойността на актива остава много по-висока от оценката от 1 долар на стабилкойн. Проблемът с консумацията на енергия само ще се влошава, когато биткойнът пълзи към горната си граница. Математическата формула зад биткойн гарантира, че той постепенно става по-труден и интензивен за копаене. Сегашната фиатна система вече работи с цифрови пари, създадени от търговски банки. Този тип цифрови пари имат много по-ниска цена на енергия от биткойн, не е необходимо да се копаят или поддържат по технологията на разпределената книга. И накрая, банковите клонове предлагат услуги, различни от съхраняване и разпространение на пари в брой, което прави сравнението несъвършено. Добивът на злато и биткойн е енергоемък. Но феновете на биткойн твърдят, че неговият енергиен отпечатък е по-малък от половината от този на златото. Златото обаче не се използва само като средство за съхранение на стойност. По-голямата част от златото, добито всяка година, се използва в индустрията и бижутата, а не се превръща в кюлчета, което прави този аргумент по-малко приложим. По-подходящо сравнение би било с цифровите валути на централната банка. За разлика от биткойн обаче, CBDC е малко вероятно да изискват DLT. Вместо това те вероятно ще работят на съществуваща платежна инфраструктура, както може да се види от скорошния тест на Китай. Въпреки това, дори ако CBDC използва DLT, той пак няма да е необходимо да бъде копаен. Миньорите на биткойн трябва да демонстрират доказателство за работа, за да спечелят своята новоизсечена монета. CBDC може да се създаде с едно щракване на мишката. Друго предимство на CBDC е, че той ще бъде централизиран, а не децентрализиран. Това позволява по-прости алгоритми за консенсус за потвърждаване на съдържанието на портфейла. Биткойн е специално проектиран да работи без необходимост от доверие на централен орган. Децентрализираната книга (където всеки може да види всичко) е масивна и заема много изчислителна мощност. Въпреки усилията на феновете, биткойнът ще продължи да няма зелени идентификационни данни. Революцията на зелените инвестиции е реална, набира скорост и става централна в стратегията на много инвеститори. https://www.omfif.org/2021/03/green-push-puts-cbdcs-centre-stage/

Мисля че в момента 93 централни банки имат проекти за електронни пари, като 4 - китайската, шведската, нигерийската и на някакви острови, сега не се сещам точно кои - са ги въвели като реално работещи. Китай разбира се е най-напред - скоро четох, че вече над 120 млн. китайци ги използват активно.

Има различни концепции сред западни икономисти защо и как ще използва електронния юан Китай, като мненията варират от средство за тотален политически контрол до основно финансово оръжие за революция в сега съществуващата глобална финансова система. Един от адвокатите на втората теза е американецът Стивън Лийб, инвеститор и макроикономист със сериозна репутация: Китай прави сериозни ходове на световните валутни пазари Светът е по-близо до нова парична система 17 януари 2022 г. д-р Стивън Лийб, Ph.D. Вероятностите доларът да може да запази ролята си на резервна валута, стават все по-малки, като няколко скорошни събития сочат основните елементи за въвеждането на нова резервна система. Новата парична система, след като бъде приложена напълно, ще бъде свързана със златото. Може би сте забелязали, че напоследък става все по-често да се говори за замяната на долара. Но рядко ще чуете някой да свързва това със злато. Това едва ли е изненадващо и не позволявайте да ви заблуди, че това означава, че златото няма да влезе в играта. Ако златото се използва на този етап, това вероятно ще доведе до хаотичен скок в цената на метала, който може би ще го изтласка до $5000 или дори по-високо много бързо. Това би нарушило организирания преход към нова система. Ето защо, докато не бъдат решени достатъчно детайли, е малко вероятно да чуете за златото, въведено в разговора. Първоначално новата резервна валута вероятно ще бъде базирана на изток и ще се върти около юана. Но дългосрочната цел ще бъде кошница от валути, подкрепена от гъвкав златен стандарт и използвана както от Изтока, така и от Запада. Ако това 5000 ви звучи невероятно високо, не забравяйте, че DJIA/Дау Джонс индекс, сега на 36 000, се търгуваше под 800 преди две поколения. Златото ще скочи доста над $5,000. Далеч от това да предполагаме, че златото няма способността да закотви нова парична система, днешната волатилност в неговите цени на борсата трябва да се разглежда като отчаяно усилие – предназначено да бъде напразно – за предотвратяване на предстоящите промени. Колебливостта на цената на златото в контекста на новите исторически върхове в цените на суровините, включително хранителни продукти и метали, паралелно с почти рекордно големи отрицателни реални лихви, осигурява този вид среда, която предизвиква страхове от долара и търсене на златото като убежище. Последният път, когато стоките се търгуваха на текущи нива на инфлация, 10-годишната доходностот ценните книжа беше повече от два пъти по-висока от днешните й нива, а инфлацията – измерена чрез всеобхватни мерки, а не само със стокова инфлация – беше много по-ниска от днешната. Волатилността в цената на златото може да се запази още известно време. Саудитска Арабия и Китай създават много близки връзки. На 9 ноември The Wall Street Journal публикува мнение на Карън Елиът Хаус, наградена журналистка, бивш издател на WSJ и автор на книга за Саудитска Арабия. Нейната статия, озаглавена „Саудитска Арабия се обръща към Китай“, описва все по-близките връзки между саудитците и Китай. Неназован съветник на саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман беше цитиран да казва: "Вие го наречете както искате, а ние правим точно това с Китай." За да улесни връзката, Саудитското кралство преподава мандарин в училищата. Китай е най-големият търговски партньор на саудитците. Основният износ, разбира се, е петролът, докато военната техника и технологиите се превърнаха в жизненоважен внос. Това също не трябва да е изненада, като се има предвид, че САЩ вече не продават нападателните оръжия на Саудитска Арабия и наскоро премахнаха отбранителните ракети Patriot. Сегашната близост между Саудитска Арабия и Китай компенсира, по-хладните саудитско-американски отношения. Съвсем наскоро списанието съобщи, че саудитците са започнали да произвеждат балистични ракети, използвайки китайски технологии и китайски експерти. Това военно сътрудничество идва в резултат на множество атаки с дронове срещу саудитците и тяхната петролна инфраструктура. Най-успешната от тези атаки, през септември 2019 г., временно намали наполовина производството на петрол в Саудитска Арабия. С голяма разлика пред конкурентите си саудитците са големият производител на петрола от Близкия изток. Ако има номер 2 сред държавите от Персийския залив, това биха били Обединените арабски емирства и се увеличават доказателствата, че и тази преди неутрална страна сега силно облагодетелства Китай. Според Financial Times, ОАЕ и САЩ са отложили преговорите относно предложената покупка за 23 милиарда долара на 50 F-35. Причината беше настояването на САЩ, ОАЕ да се откажат от плановете си за инсталиране на оборудване Huawei 5G и да забранят на Китай да изгради военен пост на брега на ОАЕ. „Отлагането“ на преговорите е евфемизъм за отмяна на покупката, тъй като ОАЕ поръчаха почти съпоставими самолети от французите. Китай сега защитава саудитските петролни находища. Докато Китай е най-големият търговски партньор както за ОАЕ, така и за Саудитска Арабия, неговата роля в защитата на саудитските петролни находища е особено важна. Сделката преди десетилетия, което доведе до замяната на златния долар с нефтодолара, беше споразумение, че САЩ ще защитят саудитските петролни находища и транзита на саудитски петрол в замяна на фиксиране цените на саудитския петрол в долари. Това споразумение беше критичната основополагаща стъпка, която позволи на долара да запази ролята си на световна резервна валута, като световната търговия се оценява в долари. От няколко години твърдя, че Китай, като се започне с петролната борса в Шанхай, на която продажбите на петрол са де факто подкрепени със злато, възнамерява не само да установи ценообразуване на механизми като стокови борси в обезпечени със злато валути, но също така и на големи договори за доставка на петрол. Китайците са напълно разкрепостени в своите приятелства, готови да работят със страни, независимо от вътрешната им динамика. Те нямат проблем да се сприятеляват с държавите от Персийския залив в същото време, когато работят с заклет враг на същите тези държави, а именно Иран. Всъщност тяхното приятелство с Иран е нещо, което те поставят на масата при договарянето на петролни договори във валути, различни от долара. Трябва да сте много наивни, за да вярвате, че иранците не стоят зад ударите с дронове по саудитските полета, които САЩ не могат да контролират, но които се случват поради враждата между САЩ и Иран. За разлика от тях, Китай наскоро подписа 50-годишно споразумение с Иран, знак голямото китайско влияние в тази страна. Имаше и по-широко развитие. Прави впечатление, че Регионалното всеобхватно партньорство (RCEP) – най-голямата търговска сделка в историята – започва да влиза в сила този месец. RCEP обхваща 15 държави в Азия и Югоизточна Азия. Те включват 10-те държави, които са част от АСЕАН (Асоциация на нациите от Югоизточна Азия) – Бруней, Камбоджа, Индонезия, Лаос, Малайзия, Мианмар, Филипините, Сингапур, Тайланд и Виетнам – плюс Китай, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия. Заедно подписалите са 30% от световния БВП и имат население приблизително 2,2 милиарда души. Фактът, че страните в тази сделка включват двама верни съюзници на САЩ – Япония и Австралия – както и малко по-малко твърдата Южна Корея – силно сочи, че Изтокът се очертава като икономически блок. Индия също преговаря с подписалите страни, но в крайна сметка отпадна, въпреки че е възможно да се присъедини в бъдеще. Институтът Брукингс изчислява, че RCEP ще добави около 500 милиарда долара към световната търговия до 2030 г., тъй като обединява по-голямата част от Азия като икономически блок. Приблизително 90% от печалбите от търговия ще се натрупват от подписалите този блок. Китай планира да пусне своя цифрова валута, известна като цифровата валута на централната банка (CBDC). Докато CBDC първоначално е предназначена за използване като национална валута, която ще замени китайския хартиен юан, в дългосрочен план почти сигурното е, че той ще стане международна валута. И най-важното е, че ще бъде подкрепено със злато, както стана ясно, наред с други знаци, от анимирана реклама, която Китай публикува преди известно време за своите граждани, в която аватарът на валутата беше със златен цвят. CBDC би предложил множество предимства пред настоящата контролирана от американците SWIFT система, която всъщност е просто протокол за съобщения между банките, за да ги предупреди къде се намират стоките в транзит и колко пари трябва да се съхраняват в депозит. SWIFT е бил използван (и често злоупотребяван) от САЩ за налагане на санкции. CBDC не само ще бъде по-опростен и по-сигурен благодарение на своя най-съвременен блокчейн, но също така ще бъде по-евтин, тъй като ще се изискват по-малко ескроу средства. И очаквам, че това ще доведе до парична система, обезпечена със злато. Имайте предвид, че китайската международна борса за злато позволява на всеки продавач на стоки да обменя юани – които скоро ще бъдат под формата на дигитален токен – за злато. Приемайки подход стъпка по стъпка, китайците може да имат предвид идеята за сварена във вода жаба. Ако поставите жаба във вода, която вече кипи, жабата бързо ще изскочи. Но ако включите котлона много бавно, жабата ще се приспива, докато не стане твърде късно. Използването на златна подкрепа от CBDC може да следва същите насоки сред азиатските търговски партньори. Близкият изток може да е по-бърз от азиатските страни, за да се ангажира с идеята. За да обобщим: Инициирането на RCEP заедно с CBDC поставя началото на нова монетарна валутна система, която поне де факто ще бъде подкрепена със злато. Остават някои основни въпроси. Сред тях дали САЩ ще желаят да участват, което означава да се върнат към вида валутна дисциплина, която би била наложена дори от гъвкав златен стандарт? В десетилетията преди САЩ да изоставят златния стандарт, този стандарт вървеше ръка за ръка с отговорност и дисциплина и ни позволи да бъдем най-великата страна в света – не съвършена, но безспорно велика. Придържането към нов златен стандарт може да ни помогне да си възвърнем това величие, което не мисля, че би могло наистина да разцъфне в авторитарно общество като Китай. И преди съм твърдял, че изкопаемите горива няма да изчезнат скоро, защото те са от съществено значение като мост към зелената икономика, която е крайната цел. Едва сме в първия ининг на този преход към зелено и вече използваме огромни количества от нашия стратегически резерв, като същевременно разчитаме на Китай за защита на най-важните източници на петрол. Как сме станали толкова луди? Вярвам, че можем да се поправим с времето и да се върнем към предишното си величие. Не мога да кажа със сигурност, че ще го направим, но се надявам с цялото си сърце, че ще го направим. Междувременно обаче ние погрешно поставяме ограничения върху производството на петрол, жизненоважен посредник за постигане на устойчиво общество. https://www.stephenleeb.com/publications/5000-gold-china-is-making-serious-moves-in-global-currency-markets/

Там е работата, че заявленията на украински високопоставени лица са разнопосочни. Зеленски заявява, че не му харесва споразумението, но те са "зрели хора" и трябва да се съобразяват с него. Затова и спретнаха процесче за корупция на Порошенко, уж заради далавери с въглища, защото не могат да му простят подписа под Минск-1, Путин им се подиграва, че му дава политическо убежище. Други министри казват, че никога няма да го изпълнят, и то си е разбираемо - вкарват си руски троянски кон в добре уредената прозападна държава, двете области могат да преобърнат национални избори с гласовете си и да сменят посоката на изток, вместо на запад. Алтернативата обаче е Русия да признае двете държави като суверенни субекти и тогава край на играта. Досега ги е признала само Северна Осетия. Това гласуваха на 15 т.м. в Думата, като единия проект беше на комунистите, другия на ЕР, партията на Путин. Приеха ускорения проект на комунистите. Путин спекулира, че може и да, може и не. Признае ли ги с президентски указ, мандалото хлопва за украинците. Тогава те ще трябва да започнат война, за да си ги върнат в Украйна. И ще се блъснат в стена. И са в ситуация цунг-цванг, описана в шаха, какъвто и ход да направят губят. При това западните рефери ги наблюдават, и не могат да откраднат някоя фигура, трябва да направят ход.

На Украйна, и Русия не го отрича, но настоява за спазване на Минските споразумения, които, според нея, не се спазват от Украйна.

Какво не ви е ясно, господин Деф? Макрон и Путин говориха 6 часа и накрая заявиха, че няма друг начин за мирно решение, освен Минското споразумение.

Че Донбас и сега си е в Украйна, кой и защо да го връща на Украйна. Противоречието е в Минск-2, подписано от Германия, Франция, Русия и Украйна /Порошенко от украинска страна подписва Минск-1/. Там черно на бяло има условия за автономия на двете области - право да избират език, право да избират местни органи на управление, право да избират съдии и прокурори, право да имат собствени милиции, пълна амнистия на участниците в боевете. Двете области са с размер на половин България и общо над 6 млн. население, 15 процента от цялото в Украйна. 750 хиляди от тях имат руски паспорти и процесът продължава, пенсиите и осигуровките им сега се плащат от Русия, рублата е официална парична единица.

Никой няма да воюва в Украйна: Франция: Признаване на ДНР и ЛНР от Русия е като атака без оръжия https://news.bg/int-politics/frantsiya-priznavane-na-dnr-i-lnr-ot-rusiya-e-kato-ataka-bez-orazhiya.html Войната там свърши, преди да е започнала. Украинското правителство има две опции за капитулация, посочени му от Запада: да изпълнява Минските споразумения или да се изправи пред две независими държави на негова територия. Трябва да изберат по-малкото зло от двете.

И ако се върнем ретроспективно назад във времето от тази гледна точка, ще се види и как двете страни /Русия и Китай/ са правили последователни и старателно планирани крачки в тази посока - знаците са многобройни, но най-забележимите са натрупване на огромни златни резерви /златото ще играе роля на котва в планираната от тях нова финансова система/, създаването на алтернативи на СУИФТ, създаването на електронни валути /Русия също има/, бързането на Китай да въведе пръв електронен юан, затова Олимпиадата беше предвидена като презентация пред света, и затова беше бойкотирана от САЩ, разпродаването на резервите в американски ценни книжа, създаването на система за разплащане обезсилваща петродолара /петроюан подкрепен със злато/, засилването на ракетния потенциал с хиперзвукови ракети, засилването на флота и при Русия и при Китай, създаването на търговски блокове в Азия и включването на страни от Латинска Америка и Централна Азия в тях... и т.н., все стъпки в една посока. Най-вече, непрестанното пледиране на китайците за изваждане от мавзолея на историята на СПТ /специалните права на тираж/ като световна валута и вкарването на юана в тази кошница. Обезпечен със злато юан означава обезпечени със злато СПТ, и ето ти нов Бретън Уудс с нова световна резервна валута. Доларът при такъв сценарии става част от масовката, макар и може би пръв сред равни за десетилетия, но вече не Крал Долар.

Според мен Голямата картина включва и Китай, който засега предпочита да стои встрани и да наблюдава. Без Китай ставащото в Европа и в частност в Украйна няма да е правилно разбрана. Задай си въпроса, защо точно сега? Защо точно сега Путин реши да поставя ултиматум и да атакува статуквото, защо не преди година или преди 2-3-4 години. Моето мнение е, че Русия и Китай действат напълно синхронизирано, макар че засега действието на Китай е пасивно подкрепяне на Русия. И целта им не е решаване на конфликта им със САЩ по военен път, а много по-висока - постепенно отслабване на американския долар като световна валута и смяна на цялата финансова система, доминирана от Запада и базирана върху долара с нова финансова система, която впоследствие ще им позволи да упражняват много по голямо влияние в нововъзникващ нов световен ред.

Същият автор в статия от 25 ян.т.г. е написал: "Все по-упорито обаче се говори, че САЩ всъщност са на път да ротират бригади "Страйкър" (Stryker) в Румъния и България. Това е бойна част от хиляди военни. Една от най-боеспособните части - 2nd Cavalry Regiment (2CR), наброява 4800 души. Те са със стотици машини - бойни, транспортни и инженерни, артилерийски части и готовност да се прехвърлят с транспортни самолети и се разгърнат в рамките на 96 часа. "Страйкър" са изградени около високотехнологична интегрирана среда, обучени са да се защитават от химически, биологични, радиологични и ядрени оръжия, както и да осигуряват засилена сигурност, сдържане на противника и отбрана при конфликт най-малкото докато пристигнат тежки бронирани пехотни и ВВС части. На практика България може само за минути да се превърне в плацдарм за бойни групи, които бързо могат да бъдат прехвърляни в региона - към Украйна например, която е само на неколкостотин километра от летищата в Граф Игнатиево и Безмер. Базата в Ново село, както и полигонът в Корен пък са много удобни места за концентрация на бойни части, които да бъдат транспортирани много бързо в близки точки." https://www.segabg.com/category-observer/zamirisa-na-voyna-i-politicite-se-razdeliha-na-gulubi-i-yastrebi Не само се говори, а е било планирано още при Тръмп: https://www.militarytimes.com/opinion/commentary/2020/08/11/stryker-deployment-to-black-sea-will-bolster-natos-eastern-flank/ А руската военна доктрина предвижда превантивен ракетен удар върху такива бази, за това говори съветника на Путин, който цитирах в темата ми за "САЩ и Китай в капан на Тукидид" - такива удари ще има по Германия, Румъния и т.н. Руснаците са си ги разиграли като сценарий и план за действия, ракетите са им насочени. Заради това, предполагам, нашите политици мънкат като свенливи моми за българския батальон. Същото правят и други в Източна Европа, никой не иска да го удари ядрена бойна глава. Но като цяло мисля, че не схващат общата картина на случващото се.

Комитет Госдумы направил в Совет палаты два проекта постановления по признанию ДНР и ЛНР https://tass.ru/politika/13700557

Целта им, според мен, е прозрачна: инфлацията от 7.5 процента вече на годишна база заплашва да излезе от контрол. Фед има заседание на 16 март, в което или трябва да премине Рубикона си, тоест да обяви някаква голяма стъпка във вдигане на лихвения процент, или трябва да продължи да "рита кутията по пътя надолу" с празни закани и да остави инфлацията да расте. Една война в Европа измива всички тези проблеми - цените на горивата ще излетят до небесата, и вдигането на лихвата ще се припише на кръвожадните руски агресори, нападнали агънцето Украйна. И вълкът сит, агнето кучета го яли.

Много обоснована аналитична статия, добре изградена около неоспорима логика. Ще ви кажа личното си мнение, без претенции да съм специалист от ранга на автора. Според мен, той не дооценява крайната стратегия на кръга около Путин - от логическа гледна точка на краткосрочни позитиви, логиката му е непробиваема, от гледна точка на една по-дълго ориентирана цел, по мое мнение, тази логика е уязвима. Ето, извадил съм отделни изречения от статията, които синтезират идеята /която е, че Путин няма друг избор, освен да натисне военния спусък/: "Москва не само иска неща, които знае, че не може да постигне, но го прави по начин, който гарантира, че не може да ги постигне. Постоянните препратки към вътрешни времеви ограничения, изискващи „спешни отговори“, подсказват, че Путин е клонил към използване на сила през цялото време. Сега най-вероятният изход е драматично разрастване на войната. Москва вече даде ясно каква е цената на предсказуемостта в отношенията и тя очевидно е тази, която Съединените щати не желаят да платят. Като се има предвид, че Вашингтон даде сигнал, че вижда Европа като вторичен театър, цената, която Русия ще поиска, неизбежно ще бъде висока. Руският елит може да вярва, че е в добра позиция да проведе военна операция и да издържи бурята на западното икономическо наказание. След като стабилизира руската икономика, създаде военен сандък с резерви (над 620 милиарда долара) и затегне винтовете на своята опозиция, режимът е по-уверен икономически и политически. Москва има по-голямо влияние върху Европа поради нарастващите цени на газа и недостига на енергийни доставки. Путин може също да прецени, че администрацията на Байдън се въздържа от въвеждането на най-тежките финансови санкции в своя арсенал, защото те биха предизвикали вълни в световната финансова система, покачване на цените на бензина в САЩ, да не говорим за въздействието върху цените на енергията в Европа. Също така заслужава да се има предвид, че руските предположения може да са оцветени от военен оптимизъм. Москва може да вярва, че голяма част от украинската общественост тихо поддържа проруски нагласи и руските сили могат да бъдат посрещнати като освободители. Руските елити виждат Украйна като манипулируема олигархия с корумпирани елити. Подобни предположения и разкази се крият дълбоко в мнението на Путин Ако Путин отстъпи без нищо, вътрешното и международното възприятие ще бъде, че той или блъфира, или, още по-лошо, беше успешно възпиран. Путин ще се окаже с най-лошия от двата свята, разглеждани като едновременно агресивен и неиздържащ натиск. Освен това, докато една авторитарна държава може да се интересува по-малко от възприятията на местната публика, елитите или така нареченият „селекторат“ са друг въпрос. Авторитарни лидери като Путин могат да открият, че способността им да управляват политически коалиции е намалена, ако елитите ги възприемат като безразсъдни, некомпетентни и все по-неспособни да управляват. Путин със сигурност има възможности, но това не е състезание, в което той може да си позволи да отстъпи безплатно." С три думи: Путин няма избор /освен военния/. Според мен, не е така. Путин има избор - той може с политически натиск, комбиниран с военна сила, да постигне много повече на по-ниска цена за Русия. Възможен сценарии: обявява се, че Украйна не спазва Минск-2, Русия поема гаранции са спазване на тези споразумения, като гласува политическо признание на двете републики като легитимни държави. Всеки опит на Украйна да оспори това по военен път, бива париран концентрирано и жестоко с военни средства, но вече като резултат не от външна намеса, а защита на руско население в признати официално държави. Даже няма да има "малко нахлуване", те са си вътре, границите им са отворени. Какво се печели? Северен поток-2, за облекчение на германците, няма да бъде спрян, нали те са подписали Минското споразумение. Русия е казала на света, че "царят е гол", тоест, че НАТО трябва да си върви в Германия, откъдето е тръгнало през 1997. Нищо че НАТО няма да си отиде, казаното е написано под формата на ултиматум. Украйна при сценарий поражение в Донбас, ще претърпи политическо земетресение на президентските избори, прозападният Зеленски ще си отиде догодина на изборите, той се е провалил, вече не е герой е безсилен дърдорко. Вероятно с времето ще се появяват по-проруски политици, които могат още на следващите избори да издигнат техен президент, но това не е важно толкова, защото процесът ще бъде отключен от провала със загубата на Донбас /хипотетично, разбира се/. Тогава цялата истерика около санкциите и спирането на газта отива в пасивите на Вашингтон, много шум за нищо. Байдън между другото сам се вкара в този капан на Путин - заяви, та докара и немския канцлер да го подкрепя, че в случай на руска инвазия Северен поток-2 няма да има. Е, а като няма инвазия, ще трябва да има Северен поток-2, защото има само две положения - или има или няма. За радост на германците /знаем тесните връзки на партията на Шолц с Газпром/ ще има, защото другата опция на Байдън отпада, тази да няма при инвазия, но инвазия не е имало. И така нататък... но натискът върху САЩ и НАТО няма да спре - след месец са планирани учения на стратегическите ядрени сили на Русия, така наречената "ядрена триада", после ще има нещо друго, казаното вече е написано. И това в момент, когато САЩ искат да направят "голям завой" във военно отношение срещу Китай, чиито казус с Тайван е много подобен на този с Донбас. Разбира се, повече от вероятно е аз да греша, а всички анализатори на Запад, които твърдят, че военна инвазия в Украйна е неминуема да са прави, но това ще го разберем до броени дни.

Сигурно има някаква грешка при качването на този клип - тук става дума за съдебно дело срещу Уорнър Брос, заведено от съпродуцента на Матрицата-4 по повод на нарушен договор за излъчване по НВО преди мултиплексите, но няма никаква връзка с темата, според мен.

Инструментът в подкрепа на търговските обмени (Instex) на практика работи като бартер. Трябва да имате фирма износител и фирма вносител от едната страна и огледални фирма износител и фирма вносител от другата страна. При идеален случай вносителят плаща на износителя и в двете страни, като се избягва превеждане на суми между двете страни, а паричните сметки се уреждат вътрешно между вносители и износители. Системата беше измислена през 2019 от европейски държави, за да избегне американските санкции срещу Иран, тоест напук на Тръмп. На практика обаче тя почти не е функционирала: https://www.nonproliferation.eu/wp-content/uploads/2020/04/Marie-Aftalion-INSTEX-Paper_Final-1.pdf Само няколко жалки транзакции. Първо защото трябва да се изравнят плащанията, а това при реална търговия е практически невъзможно; второ, защото е много тромава. Макрон е предложил от европейска страна да се захрани с кредит от 15 млрд. евро, за да се избегнат тези проблеми, но това не е било осъществено. Тази схема предполага силна политическа воля, а в случай на блокиране на СУИФТ заради военна интервенция, съмнявам се, че такава ще съществува.

Е, нищо фатално да ги оставим да поузреят за взаимни компромиси. Гърците ги държаха 23 години. Въпросът е да излезем като морални и интелектуални победители в тази поза на партер. Те да са в нея, а не ние.