Б. Киров

Дидьо Пеев, според мен, дори да е четял писмата /което по устав се наказва със смърт/ не е могъл да знае това: Левски никъде в писмата не обсъжда такива планове, в някои от писмата моли да му изпратят пушката, която закупил от "французина" /белгийската, в друго говори за "американката" /Ремингтън, с който влиза в къщата на Халача, но никъде не коментира, че ще прекарва през Дунава винтовки и амуниции; тези планове са били обсъждани на Общото събрание на БРЦК, а преговорите са водени от Данаил Попов, който е осъществявал и покупката на белгийските револвери, прекарвани през Дунава, за един такъв канал, през който са минали 42 револвера преди събранието подробно разказва Попхинов, цитирал съм показанията му напред в темата, револвери са прекарвани и след събранието: Тук става въпрос за револверите във Видраре, откъдето е Вутьо Ветов. Ясно е че събраните пари за револверите са отивали в Ловеч при Марин Поплуканов, а той и Драсов като секретар са имали обобщена представа колко пари от колко продадени револвери са събрани, те са ги и заприходявали. Те двамата са присъствали на Общото събрание и на всички негови заседания, които траят три дни, доколкото си спомням. Поп Кръстьо като касиер също е водел книга на дарителите на средствата и е имал пълна представа за събраните суми от другите комитети, прословутия тефтер който му иска Величка, но е събирал в брой единствено парите само от ловчанския комитет, а не от всички останали. Тези пари той ги дава на Сирков преди изването на Левски и Сирков казва колко са били - 3000 гроша, 30 турски лири. Има и още нещо, което ме кара да мисля, че Дидьо Пеев не би дал такива сведения на Хамди паша: Защо му е на Дидьо Пеев да казва, че комитетът в Ловеч е съставен след идването на Левски от Букурещ, което е определено точно "преди два и половина месеца", след като много добре е знаел, че комитетът е съставен много по-рано, той не е от този комитет, а от Голям Извор; освен това е арестуван след Арабаконашкия обир, осъден е на заточение и умира там.

Напълно възможно е. Аз затова и не твърдя, че Драсов е информаторът на Хамди паша, а че е на първо място като вероятен такъв в моя личен кръг, от потенциално възможните по критерий на информираност. Другите двама в този "списък" са Марин Поплуканов и поп Кръстьо, защото това, според мен, са трите лица разполагащи с обема и качеството на информацията в донесението. И с риск да се повтарям и потретвам, докато не се издирят и публикуват османски документи по този въпрос, всичко е спекулации. По отношение на Драсов, мисля че в началото на темата съм споменал, че е имало обвинения от негови съвременници, че е злоупотребил с комитетски пари, заедно с Поплуканов, тези техни твърдения са публикувани, но сега не мога да ги открия. Без да съм му адвокат обаче, трябва да се има предвид, че след залавянето на Апостола сред революционните среди започват взаимни подозрения и обвинения на тема "кой е предателят" - Данаил Попов твърди, че това са Пъшков и Марин Поплуканов /заради брат си/, младите в Букурещ обвиняват Каравелов, самият Драсов също издирва предателят и в кореспонденцията си с Попов дори сочи Ценович, на което Попов му пише, че предателят е "вашенец", тоест предателят е от Ловеч и т.н. Накрая консенсусът е поп Кръстьо, за което спомагат и авторитети като Каравелов, Вазов, З.Стоянов и Страшимиров. Истината е в документите от османските архиви.

За снимката, доколкото си спомням, Левски я подарява на различни хора, мисля и че на Тодор Пеев от Етрополе, но не съм сигурен; има възможност от плаката да е извадено копие и от ателието, ако османската полиция е имала агенти в Букурещ. Смятам за най-вероятен първи пробив на полицията Драсов, защото той, заедно с Марин, е участвал в подготовката за влизането на Левски и Вутьо в къщата на Халача и е имало с какво да бъде притиснат, доколкото си спомням, Стаски да ме поправи ако греша, съседната къща от която влизат в къщата на Халача е на негов роднина /който също е посочен в донесението на Хамди, но не и Ваньо Драсов/. И второ - скоростното му заминаване веднага след убийството, с издадено от Али Чауш тескере. И трето - той е писал цялата кореспонденция на комитета и е познавал поименно не само членовете на ловчанския комитет, но и на кореспондентите, както и решенията за купуване на оръжие. Бил е наясно с всичко, но го няма в списъка на Хамди, няма го и в България. Прилича ми на сделка, не мога да го докажа на сто процента, но няма по-добър кандидат за тези сведения в донесението на Хамди от него. После по веригата са притискани останалите, Марин, Величка... Това ми изглежда от логиката на фактите, които познавам, но пак ще напиша, може да се докаже единствено с документи от първа ръка. А за предателството с подхвърлените писма най-добрия първичен документ е последното писмо на Левски и то, според мен, недвусмислено е адресирано към Величка Хашнова, тя скроява цялата драма с очернянето на поп Кръстьо, да не се повтарям.

Според мен, използвали са ги като плочки от домино - събаряш първата и следващата събаря стоящите до нея. Вероятно, според мен, първо е повлякъл крак Драсов, след което е протекла верижна реакция.

Не знам, нямам идея и не съм се интересувал. Според мен сте права, не е мотивирано от Арабаконашкия обир. По-скоро бих го определил като резултат от добрата работа на османската полицейска машина с умело манипулиране на хората от нея, но това не променя факта, че е предателство. По-специално мисля, че е конкретна заслуга на ловешкия каймакамин и на ловешкия полицейски началник - и двамата са повишени в йерахията на османското чиновничество. Както и на добрата им координация с управителя в Търново и най-вече добрата им координация с Хамди паша, това е ефективната линия на работа на полицейската машина на империята, макар че лаврите обира Махзар паша формално. Не на последно място и идването на Али Саиб паша като глава на Софийската следствена комисия, изключително способен полицай и военен.

За Къкрина, както и вие писахте, вече е имало отворен капан, в който Левски влиза, макар и за броени часове. Самото му минаване през къщата на Величка Хашнова /сиренцето в капана/ е задействало механизма. Това минаване е документирано в различни спомени, придружавал го е Гечо Хашната, мъжът на Величка и по-късно се срещат с Николчо Цвятков, който е минал по друг маршрут. Минаването на Николчо през кръчмата на Добре Механджията е също огромен фал, да не кажа друго, защото точно за Добре /също фигурира като член на комитета в донесението на Хамди/, Параскев Стоянов пише, че веднъж е бил обиран от тайната полиция, и втори път, след залавянето на Левски, в къщата му влизат с взлом и намерение да го убиват Гечо Сирков и още някой от тайната полиция. Та Николчо намерил къде да се отбие и да пие по "едно на изпроводяк", като всички в Ловеч са знаели, че кръчмата на въпросния Добре е била любима на Али Чауш и Пено Бонжура, "отявлен чапкънин", както пише за него Каравелов.

Този някой, според мен, не само е знаел, но е и предал снимката на Апостола на османската полиция, историята на тази снимка е интересна, пръв я открива и популяризира един турски историк, на гърба й има и описание на Апостола, което е много точно. Обирът е на 22 септември, но Общи и други дейци са заловени чак през октомври.

Сега се сетих и за нещо друго от донесението на Хамди паша - той със сигурност определя убийството на слугата в къщата на Халача като дело на революционерите, а това е преди ареста на Общи и последвалия арест на Вутьо Ветов. Да, но досега се знаеше, че в този момент османската полиция не е установила със сигурност убийците, те са били облечени в арнаутски дрехи и са ги смятали за дезертирали войници. И двамата /Вутьо и Левски/ са били въоръжени с карабини. Откъде Хамди паша има информация, че са членове на комитета близо месец преди ареста на Ветов, който словохотливо разказва подробности за Левски.

Не случайно говорим за ВРО /Вътрешна революционна организация/ и БРЦК; ВРО е изцяло изградена и контролирана от Левски, а нейния централен комитет е бил Ловеч. Каравелов и букурещките дейци не са били запознати в детайли със структурата на ВРО, затова и парашутират Общи и Ангел Кънчев, а по-късно, когато започват раздорите и разцеплението пращат още една личност, някой си Фердинанд /племенник на Раковски/ уж да примирява двата лагера - този на Общи и другия на Левски. Пиша това, защото посочените в донесението на Хамди паша може, според мен, да е направено само от член на Ловчанския комитет, никой от задграничните българи не е познавал така в детайли членовете на този комитет в Ловеч, както са изброени в това донесение. Дори и Общи не ги е познавал така точно /той затова бърка поп Лукан с поп Кръстьо/, Левски винаги го е държал в страни от неговата крепост в Ловеч. Отделно, че Общи е бил неграмотен, писмата му са писани от един местен даскал в Орханийско, чиито показания са записани в протоколите на Софийската комисия. Общи е знаел повече за неговата област на действие в Орханийско, отколкото за Ловеч, личи си и от показанията му. А и едва ли Левски го е посветил в плановете си за купуване на белгийско оръжие, Общи се е чувствал лично засегнат, че Левски не му делегира право да участва в учредителното събрание в Букурещ.

Донесението на Хамди паша е датирано 28 септември нов стил, а Марин Поплуканов е арестуван на 28 октомври. Според мен няма никаква логика Марин да дава сведения за самия себе си поне месец по-рано, защото неговото име фигурира там /поп Лукан и синовете му/, да го държат месец на свобода, а после да го арестуват и да го пращат в София, чак след като Общи го е изпял. Впрочем не е изключено Общи да е започнал да пее след като са му обяснили, че и без него знаят всичко /то така е и било реално, четейки донесението на Хамди паша/. И обърнете внимание, че в донесението се посочва конкретно пренасянето на "винтовки", не се говори общо за оръжие и муниции, а за конкретно оръжие винтовки. За такова оръжие са обсъждани нещата на учредителното събрание в Букурещ, тогава в следващите месеци след събранието са водени и преговорите с белгийските оръжейни производители. Тоест хората, които знаят за тези преговори са били на пръстите на едната ръка в България, а със сигурност двама от тях са Драсов и Поплуканов, които са присъствали на събранието в Букурещ през май. И двамата се връщат преди Левски, който остава близо два месеца в Букурещ. От престоя му в Букурещ е и полицейската снимка, публикувана на първата страница на книгата, към която дадох линк, Левски се е снимал за спомен в Букурещ и някой е предоставил точно тази негова снимка на османската полиция.

В предговора преводача обяснява този стил подобен на ChatGPT с особеностите на османската бюрократична кореспонденция. По-натам в следващите нареждания от Цариград взетите мерки, според мен, са напълно адекватни и сериозни. Нарежда се включването на армията, макар и с демонстративно присъствие, както и назначаването на генерал Али Саиб паша за глава на следствената комисия, което само по себе си е красноречиво - преди да му бъде отредена тази длъжност генералът е бил министър на полицията в Османската империя, тоест гледали са достатъчно сериозно на опасността от въстание в Дунавския вилает. По отношение приписването на различни убийства на революционерите, следвали са линията да криминализират тяхната дейност и да я маргинализират политически. В докладите за Софийска област говорят за 500-600 души установени участници в комитетите само в Софийско, но препоръчват броя на задържаните и наказаните да се ограничи до най-много 50, и то такива свързани с криминални престъпления, обири, убийства и т.н. Единствените осъдени на смърт от целия процес в София са Левски и Общи, заради криминални престъпления /убийство/, самопризнато от самия Общи и отречено от Левски, но потвърдено от един свидетел. Най-важният и засега без отговор и за мен въпрос е кой е бил предателят от комитета в Ловеч, а че тъкъв е имало е напълно ясно от донесението на Хамди паша до Великия Везир, няма никакво съмнение, че неговият информатор е виден член на комитета в Ловеч с високо ниво на достъп до информация. Аз ги бях ограничил до четири лица с такова ниво на знание - самият Левски, Иван Драсов, Марин Поплуканов и поп Кръстьо. По обясними причини Левски отпада. Марин Поплуканов е арестуван и изпратен на заточение /общо изпратените на заточение, освен смъртните присъди на Левски и Общи са около 60 души/, поп Кръстьо е задържан и после освободен, а впоследствие е оплют и заклеймен като предател.

Само за протокола да отбележа, че думите на Али Чауш не отговарят на действителността, а именно: Горно Павликене е и е било чисто българско село, което Левски е посещавал преди да бъде заловен, за да основава комитет. Както в Горно Павликене, така и на разклона за него и имало хан, но потерята не ги претърсва, а отпрашва директно към Къкрина.

Според мен Левски влиза в Ловеч за по-малко от 24 часа именно за тези пари, защото пише в последното си писмо за тях, като пари "у председателя ви", той затова и минава през къщата на Величка Хашнова /брат й Марин вече е в затвора/. Сведенията по колко са продавани са в протоколите от разпитите в София, там Попхинов и други членове на комитети посочват сумата 3-3.5 турски лири, турската лира е със стандарт 6.6 гр. чисто злато, златния наполеон - 5.8 гр. За колко са ги купували съдя по документираната цена на американски военен револвер система Колт от 1870 - 20 сребърни долара, еквивалентна цена на 1 наполеон. Белгийските роволвери внасяни чрез Данаил Попов са били с по-ниско качество от американския Колт. Параскев Стоянов пише през 1902, че за да закупят първата партида са теглили заем от еснафската гилдия в Ловеч в размер на 6000 лева, което по негово време /на Стоянов/ изчислявам на около 40 наполеона, с която сума са заплатили първата партида револвери, после тези пари са били върнати с лихвата на еснафа и покупките са вървели с парите от надценката. Това е било своеобразен бизнес за набиране на средства, чиста търговия, освен революционна дейност. Левски донася от Букурещ две карабини като мостри - едната американски Ремингтън, другата белгийска, писал съм за нея, с която са били въоръжени белгийските милиции през 1870, много добра за времето си, превъзхождаща оръжието в османската армия по онова време.

Това е линк към ново преведени османски документи, публикувани в книга през 2020, където на 72 стр. от книгата е пълния текст на донесението на Хамди паша от 28 септември 1872 до Великия Везир: https://unibit.bg/files/opismeneh-digital/CHASING LEVSKI and the REVOLUTIONARIES.pdf има и други ценни документи, особено по отношение на йерархията в османската административна система, както и кой и с какво е бил награден от разследващите. Отбелязвам датата 28 септември 1872, защото тя е преди арестите в Ловеч, а от документа е пределно ясно, че Хамди паша е имал много точни и пълни сведения за членовете на комитета, както и за ролята на Левски в този комитет и връзката му с комитета в Букурещ. Двама са членовете на Ловчанския комитет, които са придружавали Левски на учредителното събрание на БРЦК през май същата година в Букурещ - Марин Поплуканов и Иван Драсов. Друго много важно сведение в това донесение е знанието на османската власт за пренасянето на оръжие и муниции през Дунава, а такова е имало интензивно след учредителното събрание в Букурещ в месеците след май 1872. Според Параскев Стоянов за няколко месеца са пренесени 150 револвера с патрони за тях, преди това са били пренесени 42 револвера, което е отразено в показанията на Попхинов пред комисията в София. Оръжието е било белгийско, купували са един револвер по един наполеон, продавали са го по три турски лири, което е четворна надценка, парите са се събирали в Ловеч и е трябвало да бъдат изпратени в Букурещ за купуване на ново оръжие. Разбира се, с револвери въстание не се вдига, те са били раздавани срещу споменатата сума на членовете на тайната полиция и по-видни членове на комитети. Водели са се преговори с белгийски производители на оръжие за закупуване на големи количества винтовки /също споменати в документа на Хамди паша/, като пазарлъците са били оръжието да бъде платено след успех на въстанието от новата българска държава, писал съм за тези преговори по-напред в темата. Очевидно османските власти са имали добра информация за тези планове, защото се препоръчва затягане на пограничния контрол по Дунава и предупреждават властите в Букурещ да не толерират революционния комитет на българите там.

Защото пише "предателство истинно или от страх", тоест не е сигурен още кое от двете, а и не знае дали е единствено Величка или всички "по вишегласие".

Някъде в спомените за Иван Драсов ставаше въпрос, че неговото тескере е било заверено от Али Чауш. Това с тескерето на името на Добри Койнов е някакъв фейк или измислица на Николчо с по-късна дата. Левски се е представил като търговец първоначално, освен това е бил облечен през цялото време с турски дрехи и доколкото си спомням отговаря на Али Чауш, че отива да си нагледа лозето. Какво тескере на Добри Койнов би му послужило, ако Али Чауш му бе поискал такова при подобно обяснение. Че и го погълнал, като го заловили, а Николчо му взел отровата, белетристика с късна дата, според мен.

Не, това означава само и единствено, че Ресавски е "категорично заложил" на това - ако се върнете назад в темата, ще видите, че той пак толкова "категорично е заложил" на точно противоположната теза. То със "залагане" не се работи в историята.

Първото обвинение в предателство към Лукановци може да се открие в писмото на Левски от 12 декември: "Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас.Дер. Кърджала. В тези писма [се] казвало: "Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!" Словата в писмото са ойдурдисани [нагласени] да наподобяват на моите. Писмено да ми дадете [обяснение] за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е." Това е написано в отговор на зле скалъпената от тях история с подхвърлените писма, с която те още преди да бъде заловен Левски обвиняват поп Кръстьо в предателство. Всъщност от глупост са се самообвинили, защото точно тефтерът със записаните дарители на пари, който искат, е бил у поп Кръстьо. Няма никаква логика поп Кръстьо да пише писма от името на Левски и да иска от себе си тефтера, след като той е у него, а това е било известно и на самия Левски. Както се вижда, единствено този тефтер е интересувал Лукановци, които твърдят, че поп Кръстьо ги бил причаквал със скрити заптии. В писмото им, което впоследствие е унищожено, но съдържанието му става известно благодарение на оцелялото писмо на Левски, те не се интересуват от другите документи и нареждат от името на Левски да бъдат изгорени, само тефтерът с дарителите искат. Защо, защото вътре са свидетелите, които могат да потвърдят, че парите давани на председателя Марин Поплуканов не са отчетени. Попът е водел този тефтер като касиер, но председателят е получавал парите. Няма никакъв резон попът да е подхвърлял писмата, с които иска точно тефтерът, след като тефтерът е у него самия. Левски знае "кой е", но се интересува "по вишегласие" ли са го направили или "само някой и кой е". Точно този тефтер се опитва да изпрати до вестник "Марица" след освобождението попът, но уви, той изчезва безследно, иззет по заповед на Марин Поплуканов.

Можем само да гадаем, докато не го видим някъде черно на бяло, а то е в османските архиви, факт е, че е отразено там, но без конкретика в този документ, която трябва да е в някои други протоколи от разпити, както и в тези от разпити на Хашнова в София. Напълно възможно. Съпругата му единсвена свидетелства с късна дата, че тяхната къща е била наблюдавана. Той никъде в записаните спомени от отец Матей Преображенски през май 1873 не споменава за това, както и не споменава, че някой друг в Ловеч е знаел за нощуването на Левски в неговата къща, напротив, набляга на думите на Левски "на никого да не казвате, че съм тук." И отново Сиркова е в противоречие с това - тя е, която с късна дата твърди, че Левски я изпратил да извести Величка. Което е абсурдно, според мен. Пак в записаните от Матей Преображенски спомени, Сирков цитира Левски, който твърди, че поп Кръстьо не е предател, както и разказва как попът му е донесъл парите и документите на комитета, които са били у него. Това става през май 1873, а ако Стаски е прав, че първата дописка до Каравелов е била от него, тя вече е била изпратена през април - в тази дописка се посочват Добре Механджията и Пано Бонжура като предатели, Каравелов само мимоходом отбелязва подозрения към един поп, без да споменава името му. Във втората дописка обаче, вече изпратена от друг източник в Ловеч, поп Кръстьо вече е посочен директно с пръст като единствен предател, при това с мотив за присвояване на пари. Ако Сирков беше продължил да упорства с твърдението на Левски, че попът не е предател, както и с твърдението, че попът е върнал всички комитетски пари у него, заедно с документите, това написано от Каравелов увисва като клевета. Сирков обаче се споминал точно, когато клеветата е публикувана. Колко удобно и случайно. Христо Иванов Големия идва да екзекутира хекимина, заподозрян в убийство на Сирков след освобождението не за да мъсти за Левски, а за да мъсти за смъртта на своя братовчед Никола Сирков. Все пак, този хекимин е получил някакво заплащане от поръчител, за да сложи отрова за Сирков, иначе кой хекимин ще извърши такова престъпление към Хипократовата клетва безплатно. А Христо Иванов Големия е имал доверието на Левски като началник на тайната полиция, той не е кой да е. След освобождението има поне един опит поп Кръстьо да бъде отровен в Ловеч, съвсем случайно също. После всички тези факти са покрити от забравата на времето и са се смесили с безброй мемоарни спомени в които има противоречия.

Стаски изчислява времето от изпращането на дописките до тяхното публикуване приблизително на 2 месеца, като намира за най-вероятно първата дописка да е писана от Никола Сирков, а втората от Величка и компания. Първата: в.“Независимост“, в брой, публикуван през месец юни 1873 г.: „Научаваме се из достоверен източник, че покойния Васил Левски е предаден от двама Ловчелие. Един из тях, по име Добре, е механджия; а другият, по име Пано Петков, е обявлен чапкънин. Това известие се потвърдява с множество факти. Тук е помешан и един поп, но ние и до днес още не сме известени до колко е голямо неговото предателство“. Втората: публикувана през август 1873 г. пак от Каравелов в „Независимост”: „Позитивно вече се знае, че Васил Левски е предаден от поп Кръстя. Васил е дал на тоя поп малко парици и някои други неща да ги скрие, а тия парици и тия неща са били най-главната причина, която е накарала черковния служител да продаде една християнска душа на турските джелати...” В уикипедия погрешно пише, че Сирков е починал през месец април 1873, Стаски твърди, че това е станало през август 1873, тоест в месеца, когато е публикувана втората дописка. Дъщерята на Мария Сиркова от брака й с Николчо Цвятков също пише, че Никола Сирков е починал през лятото на 1873: https://bg-patriarshia.bg/newspaper/1964-06.pdf За Сирков съм писал на стр. 33 в темата, че когато отива при Левски на 12 декември, той очевидно не е предупредил Апостола, че къщата им е под наблюдение, за да пренощува Левски на 24 декември в същата къща. Че къщата им е била наблюдавана от август 1872 след убийството на слугата до залавянето на Левски свителства самата Мария Сиркова. Твърдението на роднинската задруга, публикувано от Каравелов, е дебела лъжа, Сирков сам свидетелства, че попът му е връчил 3000 гроша и комитетски документи, преди Левски да посети къщата му. Цялата интрига с подхвърляните писма от името на Левски се върти около тефтера с дарителите, намиращ се у поп Кръстьо като касиер,който Величка и компания искат да докопат, защото там са вписани сумите, които Марин дължи като председател, това също съм го подчертал дебело на 32 страница. Този тефтер е бил основание за смъртна присъда за злоупотреба по устава, Левски го отбелязва в последното си писмо до членовете на комитета. След освобождението попът изпраща този тефтер с дарителите във вестник "Марица", за да се оневини и да изобличи злоупотребата с комитетски пари, тефтерът така и не стига до вестника, иззет е от пощата по заповед на Марин Поплуканов, вече окръжен управител.

По този въпрос можете да се върнете на стр. 31 от темата и да прочетете последните постове на потребител с ник "Стаски". Той свързва отговора с двете дописки от Ловеч до Каравелов, съответно публикувани юни 1873 и август 1873, които, според него, са писани от двама различни дописници, защото посочват за виновник за предателството на Левски съвършено различни лица. Също и моите отговори към него на 32 стр. от темата.

Допитах се по този въпрос към ChatGPT и ето какво ми отговори: Киров: Как се е отчитало времето в Османската империя през 1872 година, на какви мерни единици е било разделено едно денонощие? ChatGPT: В Османската империя през 1872 година времето е било отчетено по традиционния за мюсюлманските държави начин. Денонощието е било разделено на 24 часа, но времето не е било фиксирано на 60 минути в час, както е днешната ни система. Вместо това, османците често използвали система, в която денят е бил разделен на 12 часа от деня и 12 часа от нощта, а дължината на часа варирала в зависимост от сезона. Основните мерни единици за времето по това време са били: Час - разделяно на 60 минути, но с варираща по дължина продължителност в зависимост от дължината на деня. Когато настъпва настъпването на деня и нощта - времето на молитви, което определяло основните периоди. Тази система е била в основата на ежедневието, религиозните практики и административната организация. Въпреки това, след реформите в империята, настъпили през 19-ти век, влиянието на европейските стандарти за измерване на времето започнало да се разширява. Киров: Може ли да се брои времето от мръкване през зимата, примерно 6 след обед, и оттам десет часа, 4 призори, и османецът да каже "10 часа сутринта" за 4 призори, имайки предвид, че се е стъмнило предния ден в 6 следобед? ChatGPT:Да, в контекста на османската времева система, е възможно да се брои времето от мръкване. Ако стъмнението е настъпило около 6 часа следобед и 10 часа сутринта се броят от този момент, то османецът би могъл да посочи "10 часа сутринта" за 4 часа след изгрева на новия ден, като брои часовете от мръкването. Така, ако приемем, че 10 часа сутринта е всъщност 10 часа след стъмването, то последователността би изглеждала така: Мръкване в 6 следобед. Първи час - 6 следобед (стъмване). Втори час - 7 следобед. Трети час - 8 следобед. Четвърти час - 9 следобед. Пети час - 10 следобед. Шести час - 11 следобед. Седми час - полунощ. Осми час - 1 призори Девети час - 2 призори. Десети час - 3 призори. Единадесети час - 4 призори. По този начин, османецът би могъл с основание да заяви "10 часа сутринта", имайки предвид, че е броил от мръкването. Системата по време на Османската империя не е била строго стандартна и местни навици биха могли да повлияят на начина, по който времето е било отчетено.

Бяхме, със Стаски, той твърдеше, че има източник, но не го цитира, но написа, че Гечо Сирков е бил в Белград от 1860 до края на 1862, а първородния син на Хашнови, Лукан, е роден в началото на 1862, след което се съгласих с него. Но в уикипедия са посочени като братя на базата на публикувана книга на Любомир Дойчев, "Съратници на Апостола". Сега като се върнах назад в темата, съм склонен да приема мнението на Стаски, защото в анкетата на Данаил Кацев–Бурски за вуйчо на Хашнов е посочен богат българин на име хаджи Мичо, съсед на Хашнови и колаборатор с турската полиция, а Сиркови имат родствена връзка с Христо Иванов Големия, всъщност са братовчеди. Не, не са, Гербов беше цитирал конкретен източник, че са две различни лица, след което не съм дискутирал дали е един и същ. Всъщност дали Гечо Сирков е Гечо Хашната, и дали Добри Койнов е Добре Механджията, в целия контекст на темата, няма кой знае какво значение, всички тези персонажи са второстепенни действащи лица.

Честито Рождество! Писал съм това за "безспорен фаворит" в контекста на преди това цитирания османски документ: "Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша за дейността на БРЦК и Васил Левски, за провежданите разследвания и разпити във връзка с извършените от комитетски членове убийства и за засилване на пограничния контрол, вкл. назначаване на тайни агенти Русе,16/28 септември 1872 г Донесението на нищожния раб до височайшата канцелария на великия везир е следното: Според направеното от моя милост разследване понастоящем Българският [централен революционен] комитет в Букурещ е започнал да подсилва редиците си и е предприел нови стъпки за осъществяване на революционните си намерения. Преди два и половина–три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание, както и в градовете и селата Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. Те получили общо указание да не зачитат обществения ред отсам [Дунава]. Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били определени в Плевен попският син Анастас /Анастас Попхинов/, в Орхание – Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров. [Комитетските дейци] възнамеряват също да прекарат [на територията] на вилаета пушки винтовки, амуниции и други боеприпаси. Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи, като [за целта] са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите. Разбра се също, че е било решено споменатите пушки и амуниции да бъдат поетапно пренесени във вътрешността [на вилаета] през [територията на] Никополската, Свищовската и Оряховската околии. [Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът /дякан Паисий/, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията /Денчо Дейнов Халача/, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили [извършването на] тези [престъпления], но се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет. Макар и да е очевидно, че управителят на [Дунавския] вилает, закрилян от Негово величество султана, никога няма да допусне порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа, важно е да се направи, каквото трябва, и да се предприемат спешни мерки по този въпрос, тъй като опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност. Ето защо, щом пристигна от столицата, търновският окръжен управител, почитаемият Али бей, получи необходимите устни указания. Ловешкият околийски началник Джaми ефенди /Мустафа Джами ефенди/ е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. Там има и належаща нужда от секретен служител, който да владее езика. Затова се взе решение към [споменатия] околийски началник да бъде назначен и изпратен като горски служител Зия ефенди, който преди е заемал длъжността инспектор и се смята за подходящ. Заплатата му в размер на 700 гроша месечно ще се изплаща от излишъка от средствата, които се изразходват [само] по специално разпореждане за подобни възнаграждения и харчове под наименованието „здравни разходи“. След като беше установено, че [комитетските дейци] ще прекарат отсам [Дунава] оръжие и амуниции през [територията на] Свищовската, Никополската и Оряховската околии, Русенското митническо управление беше надлежно предупредено да подлага на щателна проверка сандъците с товари, които се пренасят от отсрещния бряг, и да не допуска контрабанда на предмети, като [за целта] се увеличи броят на митническите служители и на конната охрана. Ето защо, ако разпитваните в момента във връзка с описаните убийства [задържани] дадат показания за някое от лицата, чиито имена са изброени по‐горе, че е свързано с революционния комитет, то това лице ще бъде незабавно задържано и подложено на разпит. Но в случай, че от [разпитваните в момента лица] не могат да се вземат такива показания и те бъдат освободени, въпреки че са известни злодеянията на гореспоменатите лица, тогава, предвид, че в никакъв случай не бива да се допуска да продължи извършването на престъпления като гореописаните, след като действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани, като намерените при обиска зловредни документи ще бъдат проучени. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит. Затова прося за Вашата височайша милост и незабавно да дадете указания до мен, бедния раб, тъй като Вие сте този, който е овластен да заповядва. 16 септември 1872 " Ес‐сейид Ахмед Хамди Вие можете да установите кой от членовете на комитета в Ловеч /той на всичко отгоре е бил и негов председател, после заместен от Марин Поплуканов/ не фигурира в донесението на Ахмед Хамди паша. Същият веднага след убийството на слугата духва от Ловеч към Чехия. Както се вижда от донесението, в средата на септември, след убийството на слугата от 14 август, османската власт е имала пълна "фотография" за структурата на Ловчанския комитет, както и за връзките на този комитет с другите комитети. Кой е водел кореспонденцията с тези комитети - Иван Драсов.

Темата е болезнена и неприятна и затова или се отрича, или се премълчава. Моята хипотеза за наградата на роднинската задруга е, че първо те са получили пълна амнистия от османската власт - никой освен Пъшков и Марин Поплуканов не е изпратен в заточение от ловчанския комитет, макар и властите да са знаели поименно всички останали съзаклятници. И второ - комитетските пари, златото, което Левски идва да си вземе от къщата на Величка Хашнова - намереното по-късно злато в двора на същата къща е около 4 кг, по днешни цени 320 000 евра. Това обяснява честите парични преводи до заточениците Пъшков и Поплуканов, които дори отварят свой бизнес като заточеници в Диарбекир. Левски никога нямаше да си сложи главата в торбата и да влезе посред бял ден в Ловеч, ако не е било това комитетско злато, събирано от него с експроприации от хора като бай Добре и други подобни, основателна причина да го мразят силно. Има едно огромно противоречие в разказите на Мария Сиркова и първия й покоен съпруг, чийто разказ е документиран от Свещеник Никола Иванов от Ново село по разказ на отец Матей Преображенски /Миткалото/: „В началото на май Отец Матей посещава Ловеч, за да проучи обстоятелствата около залавянето на Левски. Среща се с Никола Сирков и подвежда поп Кръстьо под клетва в черквата. „Запитахме го сетне каква са я свършили в Ловеч. И отец Матей каза: „В Ловеч най-напред се срещнахме с оня човек, у когото Левски пренощувал и заминал за Къкрина. Този човек (Никола Сирков) беше нещо болнав, но като ни видя, се поококори и разправи всичко, каквото знаел по залавянето на Левски. Васил, каза той, пристигна вечерта късно. Щом влезе вкъщи, първата му дума беше: „На никого да не казвате, че съм дошъл!” Седнахме тогава край печката, за да се постоплим, защото беше доста студено и той все ме разпитваше: какво става в Ловеч, как са нашите хора, в кои къщи турците са правили бастисвания, кого са викали в конака за разследвания – сестрата или бащата на председателя ни, дали са ми предали пари, които той получил от други комитети, а аз все му отговарях. Разправих му, че след като арестуваха председателя и подпредседателя и останахме без водачи, ние дотолкова изтръпнахме и нито се срещахме, нито се събирахме. Само два-три пъти се виждах тогава с поп Кръстя – нашият касиер, който ми разправи, че турците го били пуснали от затвора, защото му станал гарант Яким Шишков, но те много го следили, за да не избяга. Друг път попът ми стори хабер да отида в черквата, където ми даде 3000 гроша и една торба с книжа, като каза, че те биле на комитета, та ако Левски дойде, да му ги предам, но по-добре било да му съобщя да не дохожда, а като пристигна у дома, аз му предадох всичко. Още тогава аз казах на Василя, че Величка Хашнова навсякъде разправяла, че поп Кръстю не бил вече наш човек, че се е предал на турците, та да се пазим от него. Но Левски като се позасмя, каза: „Поп Кръстю е наш верен човек. Аз пращах при него отец Давид от манастиря и той му разправил за всичко, което става в Ловеч, като поръчал да ми съобщят да не дохождам в Ловеч и, ако съм в Тракия, да се укрия там или да замина за Сърбия.” „Сутринта като станахме от сън – казал Сирков – ние пак говорихме с Левски. Тогава той ми каза, че след пладне той ще замине за Търново, но ще мине през Къкрина, за да се види с Христо Латинеца, а и да се позаличат следите му. След като съобщих на Латинеца, отидох да кажа и на Николчо да се приготви. Към икиндия Левски и Николчо тръгнаха, но всеки поотделно. Никой тогава не знаеше, че Левски е в Ловеч или че ще замине за Къкрина, затова след като го заловиха много се чудихме кой го е издал.“ Да, обаче баба Мария Сиркова по-късно ги разправя други врели-некипели. Според нея, Левски я изпратил на вечерната служба на Бъдни вечер /152 години оттогава до днес/ да кажела на Величка Хашнова /Поплуканова/, че Левски щял да я посети на следния ден. Ха сега де, кой от двамата съпрузи е излъгал: Никола казва, че Левски им заръчал на никого да не казват, че е там, години по-късно жена му твърди, че я изпратил да каже на Величка. Очевидно един от двамата лъже. И тъй като месеци след този разказ Никола Сирков е вече покойник, а баба Сиркова разправя нейната версия след повече от десет години, приемам за чиста монета разказа на Сирков. Сирков се поминал извънредно скоропостижно, уж от холера, но мълвата твърдяла, че е отровен от местния хекимин /лекар-аптекар/, а като потвърждение на мълвата идва фактът, че веднага след Освобождението Христо Иванов Големия /той е от малцината предани на Левски хора/ идва специално в Ловеч, за да екзекутира този хекимин. Само факти, нищо лично, вие си правете изводите.