Б. Киров

https://www.reuters.com/business/energy/us-be-worlds-biggest-lng-exporter-2022-2021-12-21/

Да, това наблюдавам от около година. Постепенно и контролирано изпускане на ликвиден "въздух" от балона на борсата. Удивително е колко са напреднали технологично, за да контролират цените на пазара, всичките тези програми на изкуствен интелект, правещи мигновена оценка за къси и дълги позиции. Не са застраховани обаче от събитие "черен лебед", което може да отключи безконтролна паника на борсите. Фундаментални фактори са налице.

Да, затова и пиша в моя постинг до колегата: Русия при сценарий пълно блокиране на европейските й сметки ще трябва да пренасочи всички тези изкопаеми горива към други дестинации, което не е толкова просто и лесно, защото развиващите се пазари и други консуматори също ще бъдат под въздействието на санкциите, а и логистиката не се пренастройва за един ден. Тази хипотетична ситуация донякъде изяснява неистовия шум и алармизъм за нулеви емисии около Зелената сделка в ЕС и САЩ, нещата са проектирани с далечна перспектива, тези хора, които проектират не са от вчера, те знаят какво правят и защо го правят. Друг въпрос дали ще им излязат сметките, историята показва винаги значително разминаване между планиране и реалност. Все пак и те са хора, а не богове, колкото и да им се струва, че вече са се качили на Олимп. Възможно е, но няма никакъв начин да го узнаем... поне в следващите 50 години. Едва ли има документи, достъпни за публиката. Това за мен е най-интересното развитие, нещо което наричам Голямата игра - ако конфликтът между САЩ и Китай се задълбочи и стане открита и непримирима конфронтация, според мен, той ще се реши в сферата на финансите и валутата, а не във военната или политическата сфера. Доларът е най-строго охраняваната крепост, защото е източник на неограничена мощ.

Даа... това ми напомня за Мюнхенското споразумение от 1938, дано последствията да не са същите: "Едно от най-трудните предизвикателства в геополитиката е да се измисли как да се проведе успешно отстъпление. Съединените щати в дните си като свръхсила направиха поредица от ходове, за да разширят периметъра си на влияние дълбоко в близката чужбина на Русия. Някои от тези ходове изглеждат устойчиви: разширяването на НАТО, за да включи страни от бившия Варшавски договор, само по себе си беше риск, но в момента тези ангажименти изглеждат сигурни. Но опитът да се изтегли Украйна от орбитата на Русия, частично отворената врата за украинците, които предпочитаха насочени към запад съюзи, беше глупав прекален ангажимент дори когато американската мощ беше в разгара си. Имайте предвид, че това не е въпрос на това какво заслужават украинците. Но в геополитиката добрите намерения винаги са надолу по веригата от реалностите на властта. Каквито и да са неговите желания или нашите, правителството в Украйна просто никога не е било в състояние да се присъедини напълно към Запада - то е твърде слабо икономически, твърде вътрешно разделено и просто на грешното място. Като се имат предвид тези реалности и неотложната необходимост от концентриране на американската мощ в Източна Азия, за да се противопостави на Китай, е достатъчно ясно къде би завършило идеалното отстъпление... Съединените щати не могат да направят нищо, ако Русия нахлуе в Украйна; ние също бихме били луди да се включим във войната на страната на Украйна. Така че стремежът на Белия дом към правилния междинен отговор, някакъв баланс между санкции и доставки на оръжие, изглежда опипващ и несигурен по основателна причина: тук просто няма перфектен отговор, само най-малко лош баланс между опциите. Но моето усещане е, че все още придаваме твърде голяма тежест на идеята, че само НАТО може да каже кой е в НАТО, че простото изключване на украинското членство е някак невъзможна отстъпка. Тази самонадеяност е анахронизъм, артефакт от момента след Студената война, когато за кратко изглеждаше възможно, както казва историкът Адам Туз, решаващите граници на света „да бъдат начертани от западните сили, Съединените щати и ЕС, при техни собствени условия и да отговарят на техните собствени силни страни и предпочитания.” Светът не работи по този начин и точно защото не работи светът, бих бил донякъде облекчен — като американски гражданин, а не просто наблюдател на международната политика — да видя как нашите лидери признават толкова много, вместо да отстояват идеята че някой ден може да бъдем задължени по договор да рискуваме ядрена война над Донбас." https://www.nytimes.com/2022/01/22/opinion/russia-ukraine-us-nato.html Все пак това е частно мнение на колумнист, изрично подчертано под линия, но частно мнение в Ню Йорк Таймс. Не, но дори да не прекрачат и на метър украинската граница, тези войски могат да останат за постоянно дислоцирани в Беларус, а това е "пушка окачена върху стената", по израза на Чехов. Самото им присъствие там в съчетание с ултиматум променя целия пейзаж. "Ако в първо действие на сцената виси пушка, то тя непременно трябва да гръмне до края на представлението." Заплахата е 100 процента сериозна, според мен. Справка Иран. Просто ти секват транзакциите и увисваш като непрано бельо - никоя банка от натовска страна няма да извършва преводи на плащания за нефт и газ към Русия. Вижте колко процента от руския износ е от тези два продукта и колко процента са към ЕС. Ще страдат и двете страни. Руснаците поне от 2014 се готвят за такъв сценарий, те се освободиха от доларовите си резерви, натрупаха много злато и направиха "Силата на Сибир" към Китай. Китай също тихо и методично се готви за подобен сценарий на изключване, там ще е по-сложно.

Ще разберем по ставащото в рамките на месец-два. Във всички случаи, ако целият този шум не завърши просто с изтеглянето на руските войски от позициите им, а с някакъв военен инцидент в Украйна, какъвто и да е, последствията поне за нас в Европа ще са не по-малки от тези от ковид пандемията. Мисля че такъв инцидент ще разтърси силно и световните борси и ще бъде нещо като Черен лебед за разпродажби.

Руският ултиматум е неизпълним, и двете страни го знаят. Кой поставя неизпълним ултиматум? Кой въобще обсъжда неизпълним ултиматум. Но американците, доколкото съм запознат, не предлагат нещо повече от санкции и подкрепа за... партизанска борба, по същество вносът на ракети с малък обсег е това. Вземете и лапсуса на Байдън за малкото навлизане и пълното нахлуване, който впоследствие е бил поправян от прессекретаря. Байдън не е случаен политик, той е стар и опитен, според мен, случайна грешка е изключена. Фредерик Кейгън /не знаех, че с Робърт Кейгън са братя, това говори много/ дава три варианта, от които третият, минималистичният е превземането на Мариупол в контролираната от проруски сили Донецка област: Това не е задължително да стане от руската армия, може да бъде и от паравоенни без опознавателни знаци. Ще мине под знаменателя "малко навлизане", таргетирано с един вид санкции. Ако това стане, според мен, президентът Зеленски ще загуби следващите избори. Имайки предвид изключително меката реакция на влизането в Казахстан, все повече съм склонен да мисля, че точно това е случаят. Но ще поживеем ще видим.

Нали ...пророк. Все пак като се погледне биографията му, той е работил с най-добрите и за най-добрите във военното планиране. Е то това, изглежда, е една от главните цели на маневрите. И въпросният пророк Кейгън го отбелязва, напомняйки, че през 2023 предстоят избори за украински президент. Зеленски сега е между чук и наковалня. Ако се върнем назад и проследим големите военни маневри на руската армия в последните години, тези не са най-мащабните. През 2018 имаше маневри в Далечния Изток с участието на 300 000 души. Тогава на никой не му направи особено впечатление. Резултатът от целия този театър ще бъде уплътняване на американското военно присъствие в Европа и увеличаване на американските продажби на оръжие. Това е партенка. Но Си е отправил апел пред Форума в Давос западните централни банки да не вдигат рязко лихвите, това го има черно на бяло.

Ще ви кажа защо, според мен, не може. В текста, който съм линкнал подробно е обяснено, ама чукча писател, не читател. Според мен може, но няма да го направи, защото след като използва такава сила, ще се наложи да задържи окупираните територии. В случай, че иска да държи под контрол цяла Украйна, ще са му необходими около 300 000 войски, изправени пред партизанска война; нали си спомняте какво стана с Афганистан. В случай, че окупира тясна ивица-мост между Крим и Донбас, ще му се наложи да премине през 5 области с около 20 млн. население, преобладаващо украинско. И пак ще се наложи да води партизанска война, ако иска да ги държи. Изключвам тук опостушителните външни пасиви на пълна изолация. Ще трябва да плати цена като Северна Корея.

Глупости.

Да, и интерпретацията на това разгръщане е, че то е насочено не толкова към пълномащабно навлизане в Украйна, а към Източния фланг на НАТО с Балтийските държави и Полша. Разглеждат Беларус като постоянен плацдарм за удар оттам. По принцип авторът на този текст изключва възможността за пълномащабно навлизане на руски войски в Украйна: "Ние оценяваме, че руският президент Владимир Путин е малко вероятно да осъществи пълномащабна инвазия в неокупирана Украйна и не може да използва руска военна сила извън окупирания Донбас и Беларус изобщо." В Донбас има най-много около 3000 руски военнослужещи, което се отрича официално от руските власти. На мен ми е странна паническата реакция на Запада, и започвам да се питам дали е просто паническа или пресметнато паническа. Ето дословен превод от СНН: „Едно е, ако това е незначително нахлуване и в крайна сметка трябва да обсъждаме какво да правим и какво да не правим“, каза Байдън пред репортери на пресконференция в East Room. „Но ако те действително направят това, което са способни да направят със силите, натрупани на границата, ще бъде катастрофа за Русия, ако те допълнително нахлуят в Украйна”. По-късно, помолен да изясни какво има предвид под „незначително нахлуване“, Байдън каза, че означава „руските сили, пресичащи границата, убивайки украински бойци“ „Мисля, че това променя всичко“, каза президентът. Откровената оценка на подразделенията на НАТО – които са добре документирани, дори когато американски и западни официални лица се стремят да проектират единство на фона на кризата – остави украинските официални лица ужасени. Един каза пред Матю Ченс от CNN, че е "шокиран, че президентът на САЩ Байдън ще направи разлика между нахлуване и инвазия" и предполага, че незначителното нахлуване няма да предизвика санкции. „Това дава зелена светлина на Путин да влезе в Украйна за негово удоволствие“, добави служителят, твърдейки, че никога досега не е чувал подобен нюанс от американската администрация. „Киев е зашеметен“, каза той, имайки предвид украинското правителство. Белият дом се опита да обясни забележките на Байдън, като посочи, че руска атака в киберпространството или чрез паравоенни сили ще предизвика реципрочен отговор в сравнение със сценарий, при който руските войски се придвижват от позициите си в Украйна. „Президентът Байдън беше ясен с руския президент: Ако някакви руски военни сили преминат през украинската граница, това е подновена инвазия и тя ще бъде посрещната с бърз, сериозен и обединен отговор от Съединените щати и нашите съюзници“, написа прессекретарят Джен Псаки в изявление след пресконференцията на Байдън. "Не съм толкова сигурен, какво ще направи /Путин/. Предполагам, че ще нареди нахлуване. Той трябва да направи нещо", каза Байдън, описвайки лидер, търсещ своето място в постсъветския свят. "Той се опитва да намери своето място в света между Китай и Запада." Прогнозата на Байдън за инвазия беше най-твърдото признание към днешна дата. Съединените щати напълно очакват Путин да се придвижи, след като натрупа 100 000 войници по границата с Украйна. След като разговаря с Путин два пъти миналия месец, Байдън каза, че вярва, че руският му колега е разбрал добре икономическите санкции, които се готви да въведе. „Той никога не е виждал санкции като тези, които обещах, че ще бъдат наложени, ако той навлезе“, каза той, добавяйки, че нивото на наказанието ще зависи от това как изглежда инвазията на Русия. САЩ претеглят повече военна подкрепа за Украйна, за да се противопоставят на Русия, ако тя нахлуе. Това включва ограничаване на руските транзакции в американски финансови институции – „всичко, което включва деноминации в долари“, каза Байдън. Президентът предупреди, че руските животи ще бъдат загубени при инвазия, заедно с потенциални украински жертви. „Цената за влизане в Украйна от гледна точка на физическа загуба на живот за руснаците – те ще могат да надделеят с течение на времето, но ще бъде тежко“, каза той. „Това ще бъде реално. Ще бъде последващо. Путин има категоричен избор. Или деескалация, или дипломация. „Това не е просто разходка за получаване на торта за Русия“, продължи той. "Във военно отношение те имат огромно превъзходство. И що се отнася до Украйна, те ще платят висока цена незабавно, в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план, ако го направят." Байдън спекулира, че Путин не търси „пълноценна война“, но каза, че наистина вярва, че търси някакъв вид конфронтация: „Дали мисля ли, че той ще тества Запада? Дали ще тества Съединените щати и НАТО, толкова значимо, колкото може? Да, мисля, че ще го направи. Но мисля, че той ще плати сериозна и скъпа цена за това." Прогнозата на Байдън дойде, след като украинският президент Владимир Зеленски в сряда призова украинците да не се паникьосват и да се „успокоят“ заради опасенията от възможна руска инвазия. „Всички наши граждани, особено възрастните хора, трябва да разберат това: всеки трябва да диша по-спокойно. Успокойте се. Не бягайте за спешни доставки като елда и кибрит. Към всички медии: Останете отразяващи реални събития медии, а не се превръщайте в източник на масово истерия. Не помагайте на врага в преследването на шума, като докладвате всеки ден, че войната може да се случи утре! Това определено няма да я спре." „Какво е новото тук? Не е ли това реалността от последните осем години? Нахлуването не започна ли през 2014 г. Току-що ли се появи заплахата от войната?“ той каза. Единствената причина за "паниката е, че след осем години все още сме повлияни от тази паника", добави той. Зеленски каза още, че „целта на Русия е да отслаби Украйна“, за да принуди Киев да отстъпи на Москва и „да създаде такъв фон, че нашето „не“ да звучи по-слабо“.Украинският лидер каза, че Москва "активно атакува вашите нерви, а не нашата държава. За да имате постоянно чувство на паника". https://edition.cnn.com/2022/01/19/politics/russia-ukraine-joe-biden-news-conference/index.html Без коментар.

Моята реплика към колегата Теодосиев въобще няма претенция да е прогноза. Затова говоря и условно за възможността ФЕД да вдигне лихвите до реалния процент на инфлация, който сега е официално 7. Което силно ме съмнява, че ще стане, по-скоро не, ще го вдигат бавно и мъчително с по 0.25 пункта на 4 пъти годишно, което е... 1 процент. И пак сме на минус 6. Ако лихвеният процент се вдигне с 4 процента, което е еквивалентна стъпка на мерките през 70-те години, когато стига 14, само правителството ще трябва да плаща лихви около 1 трлн. Което ще срути всичко в икономиката, тук даже не говорим за частните ипотеки и заеми с хипотетична лихва над 7 процента. Ясно е, че това няма да се случи и "кутията от консерва ще се рита надолу по пътя" колкото се може по-дълго. Иначе при големите дългови кризи корекциите са огромни на борсата, обикновено в порядъка на над 50 процента, въпреки възходящия тренд в дългосрочна перспектива: Това са три големи кризи - 1929 /та е била най-свирепата досега/, на 70-те години заключена между управленията на Никсън и Рейгън и дот-ком срива от 2000-та. Показателят е Дау Джонс, промишления индекс.

Вероятно е точно така, както пишеш, но имах предвид, че е много опасно да се изваждат отделни цитати от чужди статии /които са монолитни и носят своя авторова визия/ и да се слепват тези елементи в нов пъзел със съвсем друга идея, затова го оприличих на "метода Франкенщайн". Авторът /на българския "материал"/ веднага след това говори за силата на американската армия, цитирам: "Въпреки всичките си задгранични грешки и вътрешна токсичност Америка има по-голяма армия и от Русия, и от Китай. Тя е водила повече войни от която и да е друга държава. Някои от тях все още се случват, макар и в скромен мащаб. В сравнение с други демокрации, САЩ имат военна култура. Американците уважават армията си повече от всяка друга институция. но вмъква и своята "умна" мисъл като поанта: "Предизвиканите хегемони рядко гаснат тихо." И като съберем две и две, какво излиза в неговата "теза" - Китай и Русия бързат да водят война със САЩ, защото САЩ /хегемона/ сега са слаби, но след 5 години предимството ще бъде на тяхна страна, въпреки, че, по думите на нашия човек, те са "гаснещ хегемон". Хем "гаснат", хем набират сила. И за капак и авторитет цитира "писателят Робърт Каган", който въобще не е "писател" в общоприетия смисъл на български, а неоконсервативен политически автор, основател на проекта New American Century и член на Съвета за външни връзки. Както и да е, виж тук нещо много интересно също от автор с името Каган, но не Робърт, а Фредерик: https://www.understandingwar.org/sites/default/files/Ukraine Invasion Forecast Series Part 2 ISW CT December 2021.pdf Този Каган, според представянето му в увода, е военен анализатор, според мен, съдейки от написаното от него, от висока класа. В документа се разглеждат три сценария за война на Русия в Украйна.

- 12 процента за 24 часа.

Според мен моментът на истината за балона на борсите ще се види, когато, и въобще ако, Централните банки, най-вече Федералния резерв, започнат да вдигат лихвите и да прибират количествените улеснения обратно. Ако това издържи на натиска, и лихвите започнат реално да се вдигат в обозримо бъдеще, балонът ще бъде убоден с игла и ще изпусне въздух. Тогава всички ще се хвърлят да търсят пари, с които да погасяват дълговете си, и тогава на изхода ще стане твърде тясно. И да, това е идеалното време за добри покупки, по принцип.

Не бързай , червено е, но не от кръв, червено за купуване ще стане при 50 процента срив на борсите, а и тогава, ако не знаеш точно какво купуваш можеш успешно да си изгубиш честно спечелените пари. Лично аз не бих купувал никога, по простата причина, че не знам реалното състояние на фирмите, които издават акции. Както е казал един стар играч на борсите, борсова акула: "Най-добрият начин за един начинаещ инвеститор да направи 1 милион долара от борсата е да играе там с 2 милиона."

И аз не съм особено добре запознат, но на първо четене открих това: Много видове необезпечени дългове са законно погасявани от производството по несъстоятелност, но има различни видове дълг, които не са погасяеми според изброените в глава 7 Ликвидация от United States Code А в гл. 7 от закона за персоналните фалити се казва: "Но подаването на петицията не спира някои видове действия, изброени в 11 U.S.C. § 362(b) и преустановяването им може да бъде ефективно само за кратко време в някои ситуации." https://www.uscourts.gov/services-forms/bankruptcy/bankruptcy-basics/chapter-7-bankruptcy-basics "Често срещаните изключения от освобождаването включват издръжка на деца, данъци върху доходите на възраст под 3 години, данъци върху имуществото, студентски заеми (освен ако длъжникът не надделее в трудно печелимо съперническо производство, заведено за определяне на изплащането на студентския заем) и глоби и реституция наложени от съд за всякакви престъпления, извършени от длъжника. Издръжката на съпрузите също не се покрива от заявление за несъстоятелност, нито имуществените споразумения чрез развод. Въпреки тяхното потенциално неизпълнение, всички дългове трябва да бъдат изброени в графиците за несъстоятелност." https://en.wikipedia.org/wiki/Chapter_7,_Title_11,_United_States_Code Доколкото разбирам, длъжник желаещ да се освободи от плащания по студентски заем, трябва да заведе дело, в случая срещу Федералното правителство или срещу университета, да го спечели и тогава да бъде освободен. Преди няколко месеца някъде мярнах из американски сайтове, че са заведени редица такива искове срещу университети, в които ищците /студенти ползвали заеми/ обвиняват университетите, че са ги подмамили с фалшиви реклами за качествено образование, което не отговаря на действителността. Докъде са стигнали не съм проследявал.

Пълна каша сте забъркал, колега. Има такъв закон: Health Care and Education Reconciliation Act of 2010 https://en.wikipedia.org/wiki/Health_Care_and_Education_Reconciliation_Act_of_2010 в който черно на бяло е записано: "Прекратяване на процеса на отпускане на субсидии от федералното правителство на частни банки за отпускане на федерално осигурени заеми. Вместо това заемите ще се администрират директно от Министерството на образованието. Увеличаване на наградата за стипендия на Pell Grant. За новите кредитополучатели на заеми, започващи през 2014 г., тези, които отговарят на условията, ще могат да ограничат сумата, която трябва да изразходват за погасяване на заема всеки месец, до 10% от техния дискреционен доход, намаление от 15%. За новите кредитополучатели след 2014 г. заемите ще могат да бъдат опрощавани на тези, които извършват навременни плащания след 20 години, по-малко от 25 години по-рано което улеснява родителите да теглят федерални заеми за студенти" Това е надграждане върху предишни закони, като се започне още от Дж.Буш-старши, Бил Клинтън и Обама. Не съм твърдял, че банката дава гаранция, напротив, държавата гарантира на банката отпуснатия заем, така беше в Нова Зеландия, където дъщеря ми тегли кредит от частна банка. Оттам натам банката си преследва длъжника, но в случай на невъзможност той да се изплати, държавата е гарант пред банката. Аз не съм убеден, че държавата като краен кредитор е по-ефективна от частна банка. Прочетох някъде, че сега лихвите по тези студентски заеми в САЩ са около 3 процента годишно, да ама банковите кредити със сигурност биха били с по-ниски лихви, според мен, защото има конкуренция. 3 процента при 7 процента официална инфлация /неофициалната е реално двуцифрено число/ означава минус 10 процента годишно, по 10 години и ето ти двойна сума. Бог да е на помощ на длъжниците и федералното правителство.

Отива като дълг на федералното правителство, тоест дълг на всеки един американец, защото по времето на Обама е премахната банковата гаранция от частни банки върху заемите и кредитор е федерална институция. Това е второто перо по големина на дълга след ипотечните кредити. В Нова Зеландия и Австралия, доколкото ми е известно, поне допреди 10-на години системата беше друга: банките отпускат дълга, а държавата гарантира неговото изплащане. И почти е невъзможно да избягаш от погасяване, защото банката те преследва и ти запорира сметките, ако не го плащаш.

Беше споменато в темата, че Олимпиадата е бойкотирана от няколко държави на ниво отсъствие на официални лица в делегациите от спортисти. Освен това, беше споменато, че Китай ще разреши за първи път използването на електронен юан от чужденци с приложения в телефоните на спортистите, участници в игрите. Какво повече очаквате във връзка с темата? Цитатът е от статията в Инвестор. Това е нонсенс. Байдън изтеглил американските войски и оставил на талибаните оборудване за милиарди и това било "ексцентричен начин" да покаже, че "Америка се е върнала"?!! Върнала къде и откъде? Като оставила оръжието на талибаните... Изобщо да се прави статия на принципа "режи оттук-оттам и лепи на едно място наречено "статия" е занимание подобно на това да правиш Франкенщайн от отделни органи и крайници. Българският интелигентен читател заслужава малко по-добро качество.

За статиите на колегата или хубаво или нищо. Конкретно за казуса с нахлуване, предполагаемо, на руската армия в Украйна: червените линии на САЩ са посочени тук: https://www.nytimes.com/2022/01/08/us/politics/us-sanctions-russia-ukraine.html На практика те са бледорозови. Моето лично мнение е, че в крайна сметка двете страни /Русия и САЩ/ ще постигнат компромис, а сега се блъфира. Но може и да греша, което е поне 50 процента вероятно.

Не подценявайте възможностите на САЩ да задействат "ядрената" финансова мярка изключване от SWIFT за Китай. Всъщност те я задействаха миналата година частично около събитията в Хонкконг: "Кери Лам, главен управител на Хонконг, отхвърли санкциите и каза, че така или иначе няма американски активи. Но тя призна, че ограниченията на кредитните карти представляват „неудобство“, макар и нищо в сравнение с „честта“ да е надарена с мисията да защитава националната сигурност на Китай. Шефът на полицията Крис Танг каза, че санкциите са „безсмислени“ за него, добавяйки, че защитата на националната сигурност е негов дълг и чест. Танг обаче премести жилищната си ипотека от лондонския HSBC в Китайската централна банка само три дни преди санкциите да настъпят, според местния вестник HK01. Отделно, полицейският кредитен съюз миналата седмица премести 11 милиарда хонконгски долара (1,4 милиарда долара) в активи от чуждестранни банки към базирани в Китай институции. Въпреки че Swift се описва като „неутрална компания“ без правомощия да взема или налага решения за санкции, дори банки без клонове в САЩ ще имат собствени интереси да спазват санкциите на САЩ, за да не рискуват да загубят решаващ достъп до финансиране в долари. Както адвокатската кантора Allen & Overy обяснява в бележка, „глобални банки без лиценз за банкова дейност в САЩ все още могат да бъдат изложени на принудителни действия от граждански и наказателни органи на САЩ... ако има достатъчно връзки в САЩ." Китай не си прави илюзии относно уязвимите експозиции към доминираната от долари глобална платежна система. Миналия месец Китайската централна банка публикува доклад, в който призовава китайските банки да се откажат от Swift. „Добрият удар върху врага ще ви спаси от стотици удари от враговете ви“, се отбелязва в доклада. За да се откаже от зависимостта от долара, Китай стартира своя собствена система за клиринг и сетълмент, деноминирана в юани, наречена Система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS), през 2015 г. Въпреки че CIPS се разраства бързо през годините оттогава, тя остава малка. Само 980 финансови институции са използвали услугата, по-малко от една десета от броя, използващи Swift. И обработва едва 19,4 милиарда долара на ден, в сравнение с до 6 трилиона долара на ден в Swift. Русия, Индия и Китай търсят алтернатива на Swift, но този план е в начален стадий. Междувременно Хонконг, източник на голяма част от преките чуждестранни инвестиции на Китай, обработва сетълменти в щатски долари на Swift. „Ако Китай има своя собствена трансгранична клирингова система, която работи независимо от Swift и американските банки, тогава той би бил по-малко уязвим от санкциите на САЩ“, каза Бари Айхенгрийн, професор по икономика в Калифорнийския университет в Бъркли, който изучава световните валути. Но интернационализиран юан с достатъчно влияние, за да измести господството на долара, не изглежда да се материализира скоро. Дотогава Китай няма да бъде близо до равностоен спаринг партньор в битката срещу санкциите на САЩ." https://qz.com/1893235/swift-transfer-system-leaves-china-vulnerable-to-us-sanctions/ В политиките на Тръмп и Байдън по отношение на Китай, според мен, има приемственост. Разликата е във фокусирането. При Тръмп фокусът на политиката беше насочен навътре към САЩ, обобщено със слогана "да направим Америка велика отново"; Байдън измести фокуса към укрепването на Пакс Американа външно, чрез предефинирането на старите външнополитически съюзи и формиране на нови /"Петте Очи"/. Но, според мен, целта е една и съща: да се запази доминиращата роля на САЩ като глобален хегемон. Ако неправилно се прочете написаното в "По-дългата телеграма" може да се стигне до погрешна оценка и вземане на погрешни позиции и политики. В този текст са очертани червени линии на безкомпромисност с претенцията на Китай да изместят САЩ от позицията на лидер: "Съединените щати и Западът трябва да продължат да подреждат собствените си либерално-демократично-капиталистически къщи. Аргументът, че проблемите в този лагер изискват третиране на противоположния авторитарен мироглед с еднакво уважение, в някакъв смел нов свят на морален релативизъм, е колкото безумен, толкова и опасен." Нула толерантност към претенцията на Китай да наложи нов световен ред със своя модел на авторитарен капитализъм. Нулева толерантност. Толерантност с еластични граници се допуска единствено: "Вашингтон все още е готов да работи с Китай в рамките на параметрите на настоящия международен ред. Правейки това, Съединените щати сигнализират на по-умерените елементи в Китай, че ако Пекин преустанови оперативните си усилия да отмени лидерството на САЩ в сегашния основан на правила ред, тогава Вашингтон ще приветства пълното участие на Китай в институциите на глобалното управление, както в миналото. С други думи, ако Китай под ръководството след Си реши да се върне към по-умерен курс у дома и работи в рамките на съществуващата международна система в чужбина, тогава обхватът за стратегическо сътрудничество със Съединените щати и техните съюзници ще се увеличи бързо. Китай се надява, че като надделее на всички фронтове, чрез своята комбинирана военна, икономическа и политическа дипломация, той успешно ще коригира цялостното глобално съотношение на силите в своя полза срещу Съединените щати. Това е предназначено да допълни едновременните усилия на НОАК /армията на Китай/ да промени военния баланс на силите в своя полза. Предизвикателството на Съединените щати е да отменят това, като разположат своите огромни външнополитически и икономически активи, в партньорство със своите съюзници." Пределно ясно формулирано. Сондажите за тестване от страна на Китай ще се блъснат в тези "червени линии". Класически Капан на Тукидид. Проблемът на САЩ е, че времето работи в полза на Китай.

Защо ли?! Според мен, заради стотиците милиарди долари на западни инвеститори, потънали в китайски държавни облигации и корпоративни бонове деноминирани в щатски долари, а също в преки инвестиции. Като пиша стотици милиарди, става въпрос за много стотици, вижте само какво е вложено в 10-годишните държавни облигации на Китай: "Доходността на 10-годишните китайски държавни облигации е 3,2%, докато доходността на 10-годишните държавни облигации на САЩ е много по-ниска - около 1,7%. "НАС. инвеститорите продължават да са много заинтересовани да инвестират в (китайския) пазар”, каза Тао Уанг, ръководител на икономиката на Азия и главен икономист за Китай в UBS, в четвъртък по време на уебинар с Института по международни финанси. „Особено от гледна точка на пазара на облигации, има структурно увеличение на лихвата. Само за две години чуждестранните притежания на китайски държавни облигации са се удвоили до над 2 трилиона юана (307,7 милиарда долара), според данни на Wind Information. "Докато „Китай предлага висока и стабилна доходност“, други страни все още използват мерки за стимулиране на растежа, които са довели до отрицателна доходност за много облигации. Това означава, че купувачите на облигации ще трябва да плащат на емитента при падежа на облигацията, вместо да печелят пари от нея. Конкретни данни за дялове на американски инвеститори не бяха налични, но инвеститори извън континентален Китай държаха около 3,5% от съществуващите емисии на облигации, деноминирани в юани, към края на февруари, според Ройтерс. По-специално чуждестранните притежания на китайски държавни облигации достигнаха около 10,6% от емитирането миналия месец, съобщи Ройтерс. Междувременно гиганти от Уолстрийт като BlackRock се възползват от по-слабите правителствени ограничения, за да разширят бизнеса си в Китай. Очаква се чуждестранният дял на пазара на държавни облигации на Китай да достигне 15% през следващите три до пет години. Гледайки напред, Citi очаква 300 милиарда долара да навлязат на пазара на облигации в резултат на това, че FTSE Russell официално добави Китай към своя индекс на световните държавни облигации през октомври. Данните от Rhodium Group, публикувани тази седмица, показват, че преките чуждестранни инвестиции на САЩ в Китай са намалели с около една трета през 2020 г. спрямо година преди година до 8,7 милиарда долара, най-ниското ниво от 2004 г. Но гигантите на Уолстрийт разширяват бизнеса си в Китай, тъй като Пекин продължи напред през последните три години с усилията си да увеличи чуждестранните инвестиции в капиталовите пазари на страната, както и да позволи на чуждестранните фирми по-голям контрол върху местните си операции. BlackRock обяви на 12 май, че е получила регулаторно одобрение да започне управление на активи в Китай чрез съвместно предприятие с дъщерно дружество на China Construction Bank и сингапурската Temasek. BlackRock ще притежава 50,1%, докато Temasek ще държи 9,9% дял." https://www.cnbc.com/2021/03/22/investing-in-china-foreigners-us-investors-attracted-to-china-bond-markets-.html Отделно само преките инвестиции на САЩ в китайски фирми са над 120 млрд. долара. Досега това за реалния лихвен процент, изтъкнато в текста по-горе, беше коректно: реалният лихвен процент на китайските 10-годишни облигации беше/изглеждаше печеливш за тези, които са ги закупили, при инфлация около 2 процента годишно и възвръщаемост от над 3 процента. За сравнение американските 10-годишни облигации са с лихва на падеж 1.7 процента при 7 процента инфлация, кой е луд да купува нещо, за да загуби 50 процента от парите си след 10 години, ако може да купи нещо друго със същите пари и да спечели 25 процента. Да, обаче... нещата са динамични, китайската централна банка започна да понижава лихвения процент, в момента е около 2.7 на 10-годишните, а и там инфлацията набира скорост, така че след 10 години я камилата, я камиларя. Та западните медии си мълчат, според мен, главно по тази причина.

Deutsche Bank миналата година публикуваха на сайта си едно представяне на китайската CBDC: https://www.db.com/news/detail/20210714-digital-yuan-what-is-it-and-how-does-it-work В него те казват: "PBOC избра да дефинира e-CNY като пари в обращение или като M0 на езика на централните банки. Цифровите портфейли, които държат e-CNY, няма да се считат за банкови сметки. Пилотните програми на PBOC досега изискват само номер на мобилен телефон, за да имате e-CNY портфейл. Върху e-CNY не може да се плаща лихва. Лихвите могат да се плащат върху M1 или M2 (банкови депозити), но не и върху M0 (пари в брой). Това е важно, защото повечето цифрови валути, включително някои CBDC, които в момента се разглеждат, не изключват лихвените плащания. И накрая, само банките могат да конвертират e-CNY в банкови депозити и обратно." С една дума цифровите портфейли не са сметки, не са и депозити, те са пари в брой и нищо повече. "PBOC /ЦБ/ е на най-високо ниво. За да отвори акаунт/цифров портфейл в e-CNY, потребителят ще трябва да отиде до една от институциите от ниво 2. Досега институциите от ниво 2 включват 6-те най-големи държавни банки и две интернет банки (WeBank и MYBank). Това може да стане онлайн или офлайн. След като e-CNY портфейлът бъде настроен, потребителят ще може да ползва услуги, предоставяни не само от банката издател, но и от много други банки и доставчици на платежни услуги. Те се наричат институции от ниво 2.5, които не могат да извършват обмен на e-CNY, но могат да предоставят плащания и други услуги на притежателите на e-CNY. На най-долното ниво са търговци, корпорации и потребители. Peer-to-peer e-CNY трансферите са лесни за извършване между потребителите, но търговците вероятно ще работят с институции от ниво 2 или ниво 2.5, за да създадат инфраструктура за получаване на e-CNY плащания онлайн и офлайн. Съгласно тази структура PBOC делегира повечето отговорности на институциите от ниво 2. Институциите от ниво 2 ще предоставят обслужване на клиенти и ще защитават поверителността на клиентите, ще изпълняват задълженията си по KYC и ще инвестират в твърдата и мека инфраструктура за използване на дребно в електронния CNY." В противопоставянето на Китай срещу САЩ, e-CNY, дори да бъде въведен още тази година масово в Китай няма да има голям ефект за изместването на щатския долар като световна валута, защото така дефиниран е единствено пари в брой за търговия на дребно. Много удобно средство е за спускане бързо на правителствени "хеликоптерни пари", освен това елиминира посредници като Виза и Мастер Кард с техните такси. Но дотам. Големият проблем на страни като Китай, Русия и Иран са междудържавните плащания, които преобладаващо преминават през базираната в Белгия Society for Worldwide Interbank Financial Telecommunication, Общество за световни междубанкови финансови телекомуникации (SWIFT). През нея ежедневно преминават транзакции за над 6 трлн. долара, над 40 процента от които в щатски долари. САЩ са в позиция да налагат санкции, и го правят, защото най-големите транзакции преминават през щатски финансови институции, ерго, те са на територията на САЩ и под американска юрисдикция. Китайците са създали алтернативна система, но в сравнение със SWIFT е джудже, руснаците също имат тяхна, в Европа действа СЕПА, но засега няма световна алтернатива на SWIFT.

По аналогия с вече функциониращата китайска система на електронен юан, посредниците между ЦБ и потребителите ще са търговските банки и частни фирми за електронно плащане: "Според CNBC, разпространението на цифровата валута ще се извършва с помощта на двустепенна система, която прехвърля e-CNY от PBOC към търговски банки. След това банките ще разпределят валутата директно на потребителите. Както е отбелязано в доклада, потребителите могат да попълнят акаунта си в AliPay /частна платформа/ с валутата, което предполага, че и двата начина на плащане може да имат по-скоро симбиотична връзка, отколкото конкурентна. Новото приложение e-CNY е достъпно както в китайските магазини за приложения за Android, така и в Apple, но само хора в 10 конкретни града, включително Пекин, Шензен, Ченгду и Шанхай, могат да го използват. И както посочи CNBC, приложението ще бъде достъпно за използване по време на предстоящите Олимпийски игри." https://www.theverge.com/2022/1/4/22866757/china-digital-currency-yuan-iphone-android-apps Европейската ЦБ не може да открие топлата вода в това отношение, тя ще прехвърли технологичното изпълнение върху частния сектор. Същността на упражнението електронна валута, според мен, е постепенното отнемане на кеша. Просто ще ви отказват пазаруване в кеш в магазините или една и съща стока ще ви струва по-скъпо в кеш, отколкото с електронно евро, докато сам не се откажете. Моето мнение по въпроса е, че така ЦБ ще се опитват да накарат хората да пазаруват дори и да нямат необходимост от това, за да се борят с депресията в икономиките, преситени от пари, които не работят. Тези пари сега си стоят в банките, все едно сте напоили гъба до степен на пресищане, колкото и вода /пари/ повече да наливате, гъбата /реалната икономика и пазар/ нямат капацитет да я поемат. Това важи както за задлъжнелите западни икономики, така и за китайската. Забелязахте ли, че китайската ЦБ свали изискванията на търговските банки за резерви, за да развърже повече ликвидност в икономиката. За разлика от западните търговски банки, китайските банкери нямат избор да държат парите в трезорите си - щом партията нареди, те са длъжни да ги изкарат от трезорите.

Има и друг смисъл това "каране през пръсти", тъй като само с калпаво преподаваните уроци в клас не може да се изкласи повече от 4-ка, по-амбициозните родители търсят допълнителни частни уроци за отлични оценки, и тук вече същите даскали, които преподават пет за четири в клас се появяват в ролята на прилежни частни учители срещу добро заплащане, само че, разбира се, за деца не от същото училище, а на такива доведени при тях от колега в друго училище. И бизнесът върви не зле.