Б. Киров

Е, има начин - национал социализмът в Германия.

Отново отиваме в ОТ, но ще ви отговоря: Куба и Северна Корея, респективно Кастро и Ким Ир Сен, са съвършено различни казуси. Кастро започва като кубински националист с щурма на казармата Монкада през 1953. затова и САЩ не го възприемат насериозно отначало. Никсън в качеството му на вицепрезидент на Айзенхауер се среща с него след като Кастро идва на власт и му дава висока оценка, те са се надявали да имат за съсед една приятелска Куба, управлявана от Кастро. Ким Ир Сен е изцяло продукт на съветските тайни служби, той е бил офицер от Червената армия в продължение на 26 години, преди да бъде инсталиран на власт в Северна Корея от Сталин. "Съветският съюз обявява война на Япония на 8 август 1945 г. и Червената армия влиза в Пхенян на 24 август 1945 г. Сталин инструктира Лаврентий Берия да препоръча комунистически лидер за окупираните от Съветския съюз територии и Берия се среща с Ким няколко пъти, преди да го препоръча на Сталин. Ким пристига в корейското пристанище Вонсан на 19 септември 1945 г. след 26 години в изгнание. Според Леонид Васин, офицер от съветското МВД, Ким по същество е „създаден от нулата”. От една страна, корейският му беше маргинален в най-добрия случай; той имаше само осем години официално образование, цялото на китайски. Имаше нужда от значителна подготовка, за да прочете реч (която МВД му подготви) на конгрес на комунистическата партия три дни след пристигането му." https://en.wikipedia.org/wiki/Kim_Il-sung Така че сравненията между Куба и Северна Корея са нерелевантни. Прочетохте ли линка, който съм дал към показанията на Кръстьо Раковски? Там Раковски развива тезата на Троцки, че Сталин е предал революцията, като е спрял нейния ход в границите на старата Руска Империя и дефакто е узурпирал ролята на Руския Император за себе си. Раковски нарича това "бонапартизъм".

В тази матрица на национал-комунизъм се вписва и моделът на Сталин. Известно е, че още в началото на ВСВ Сталин се обръща към руския национализъм и православната вяра, търсейки подкрепа за режима, а не след дълго разпуска и Интернационала. Последният акт е доказателство за несъвместимостта на такива национално базирани тоталитарни системи с интернационализъм или глобализъм, рано или късно се стига до непреодолими различия. Много интересни данни за тази борба между националисти-комунисти и интернационалисти-комунисти /или глобалисти/ могат да се открият в протоколите от разпитите на Кръстьо Раковски /племенник на Г.С.Раковски и видна фигура в болшевишкото движение/, записани през 1938: http://mailstar.net/red-symphony.html Прелюбопитно четиво, мисля че някой го издаде и на български, но не знам дали превода е адекватен.

Според наскоро публикуван доклад на консултантската агенция Booz Allen Hamilton, главната непосредствена заплаха е от разбиването на кодовете в сега съществуващото криптиране на данни: "Вероятността Китай да развие способността да разбиване на текущото поколение криптиране с квантови компютри преди 2030 г. е много малка. Все пак, огромната заплаха от съперник, притежаващ способността за бързо дешифриране на всякакви данни, използващи текущото криптиране с публичен ключ генерира висок риск за данни с дълготрайно значение на разузнаването, като биометрични маркери, скрити офицери от разузнаването и самоличност на източника, номер на социално осигуряване и дизайн на оръжия, които могат да бъдат откраднати с очакването, че в крайна сметка те могат да бъдат декриптирани." https://www.quintessencelabs.com/wp-content/uploads/2021/12/chinese-threats-quantum-era.pdf Целият им доклад е публикуван на този линк. И те дават следните препоръки: "Основни препоръки към Стратегически рискови заинтересовани страни: 1. Извършване на моделиране на заплахите, за да се оцени промените в организацията за национален риск, тъй като квантовите изчисления могат да формират противник за оценка на конкретни активи. 2. Разработете организационна стратегия за внедряване на след-квантово криптиране, което може да отнеме десетилетие или повече на определени организации или индустрии за прилагане. 3. Обучете хората си относно квантовите изчисления и поддържайте тяхната осведоменост за развитието, за да предотвратите стратегическа изненада за тази бързо развиваща се, неинтуитивна технология." Накратко, не предвиждат възможност за квантово декриптиране до 2030, но допускат засилена активност от китайска страна за събиране на криптирани големи данни, които да бъдат декриптирани след постигане на способност за това.

Според мен създаването на виртуална реалност чрез изчислителна мощ в облак, към което се стремят и американците, и китайците, в крайна сметка зависи от изчислителната мощ на хардуеъра, а по-точно архитектурата и принцип на работа на чиповете. Затова и двете страни наливат огромни средства в разработването на квантов чип, който, според мнозина капацитети, ще преобърне цялата игра в компютрите и ИИ. Наричат го "квантовото превъзходство" и разбират под това постигане на изчислителна мощ, която теоретично и практически не може да бъде постигната от традиционните полупроводникови чипове опериращи с бинарна система. Която и да е от двете страни, Китай или САЩ, която първа достигне до пълноценен квантов компютър ще има такова превъзходство над другата, каквото е било атомното оръжие. Явно обече засега работата по такъв компютър среща сериозни проблеми, доколкото разбирам от това интервю с аритекта на първия квантов чип на Гугъл, предимно по отношение на точността и грешките: "За премерена перспектива за това колко квантовите изчисления всъщност напредват като област, разговаряхме с Джон Мартинис, професор по физика в Калифорнийския университет в Санта Барбара, и бившият главен архитект на Sycamore на Google. IEEE Spectrum: Изминаха около две години, откакто разкрихте резултатите от Sycamore. През последните няколко седмици видяхме съобщения за 127-кюбитов чип от IBM и 256-кюбитов квантов компютър с неутрален атом от QuEra. Какъв напредък бихте казали, че всъщност е постигнат? Джон Мартинис: Е, ясно е, че всички работят усилено, за да изградят квантов компютър. И е страхотно, че има всички тези системи, върху които хората работят. Има реален напредък. Но ако се върнете към една от точките на експеримента за квантово надмощие – и нещо, за което говоря от няколко години – едно от ключовите изисквания са грешките на изхода. Мисля, че грешките на изхода са много по-важни от броя кюбити в този момент. Хубаво е да покажете, че можете да направите много кюбити, но ако не ги направите достатъчно добре, не е толкова ясно какъв е авансът ви в кюбити. В дългосрочен план, ако искате да направите сложно квантово изчисление, да речем с корекция на грешки, имате нужда от много под 1% грешки на изхода. Така че е чудесно, че хората изграждат по-големи системи, но би било още по-важно да се видят данни за това колко добре работят кюбитите. В това отношение съм впечатлен от групата в Китай, която възпроизведе резултатите от квантовото превъзходство, където те показват, че могат да управляват добре своята система с ниски грешки. IEEE Spectrum: Искам да направя ударение върху „мащаб срещу качество“, защото мисля, че е лесно за хората да разберат, че 127 кюбита са повече кюбити. Джон Мартинис: Да, това е добър напредък, но компютърните компании знаят всичко за системното инженерство, така че трябва също да подобрите надеждността, като правите кюбити с по-ниски грешки. IEEE Spectrum: Знам, че Google, както и групата на Крис Монро, излязоха с резултати за толерантност към грешки тази година. Можете ли да говорите за някой от тези резултати? Джон Мартинис: Мисля, че е добре, че тези експерименти бяха направени. Те са истински напредък в тази област, за да могат да коригират грешки. За съжаление, не съм напълно съгласен да наричаме такива експерименти толерантност към грешки, тъй като това кара човек да мисли, че сте решили корекцията на грешки, но всъщност това е само първата стъпка. В крайна сметка искате да направите корекции на грешки, така че нетната логическа грешка [процент] да е нещо като 10-10 до 10-20, а експериментите, които бяха направени, никъде все още не ви казват, че е възможно." https://spectrum.ieee.org/quantum-computing-google-sycamore АйБиЕм се хвалят, че работят успешно с техните квантови чипове в облак от няколко години и през 2023 ще въведат най-мощният си прототип: https://www.ibm.com/quantum-computing/systems/

Вебер пише цяло изследване за конфуцианството и неговата роля във формирането на китайския национален характер: https://archive.org/details/in.gov.ignca.331/page/n240/mode/2up на този линк е цялата книга в превод на английски, има я и на руски в мрежата. В общи линии, той развива тезата, че конфуцианството е по-скоро етична практика, отколкото религия, и което е най-важното, според него - именно конфуцианството е било най-голямата пречка в Китай да не се развият капиталистически отношения. Впрочем до същия извод стигат и комунистите през 20-ти век и всячески се опитват да изкоренят конфуцианските практики, но вече с мотив, че те са били основната причина за икономическата изостаналост на Китай. Сега конфуцианството има втори Ренесанс в Китай, пряка проява на това са институтите "Конфуций" в целия свят. Ето как отговаря на теорията на Вебер един съвременен китайски социолог: https://vc.bridgew.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=1963&context=br_rev

Според мен на китайските лидери не им пука за Капан на Кинделбергер по простата причина, че те не виждат света от западната гледна точка. Сливането на конфуцианство с марксизъм е много характерно за тяхното мислене. Конфуцианството, според Макс Вебер, е идеология и практика на запазване на статуквото. Самият Конфуций е бил висш бюрократ, съветник на един от князете по време на Враждуващите царства, тогава са писани и трактатите на Сун Дзъ, по същество двете визии отразяват един и същ мироглед. Идеалът е да се запази една хлабава федерация, центрирана около върховен владетел, Император. В това виждане светът е многополюсен, като Поднебесната е върховната сила, но нейната цел е не да завладява или управлява сателитите, а да ги остави относително автономни и въртящи се в нейната орбита като подчинени, признаващи превъзходството й. Конфуцианството разчита на просветен елит от бюрократи, а не на визионери или енергични реформатори, както е в западните култури. Допирната точка с марксизма е теорията на Маркс и Енгелс в "Комунистически манифест", които развиват тезата, че преди да отмре държавата като диктатура на пролетариата, тя ще бъде всеобхватна и много силна, така наречения преходен период, фиксиран като перманентен от сталинистите, довел до създаването на огромен номенклатурен апарат, съответстващ на просветените бюрократи в конфуцианството.. Тази идеология донякъде кореспондира с американския изолационизъм, но не и с американската изключителност.

Точно това е сърцевината на китайската стратегия, те индиректно атакуват двете слаби звена, според тях, от четирите американски стълба на американската хегемония: 1. Армията 2. Доларът като световна валута 3. Технологично превъзходство 4. Либерална идеология на индивидуална свобода и върховенство на закона а именно номер 2 и номер 3. Което и да е от тези две критични звена, ако бъде пробито, това ще обърне статуквото. В "Най-дългата телеграма" това е добре осъзнато и артикулирано. Електронният юан и инициативата на Си "произведено в Китай" са атакуващите оръжия на Китай към тези две звена, а защитно-нападателната стратегия на САЩ е първо да запазят и по възможност да укрепят статута на долара /нещо което ще постигнат с финансирането на Зелената сделка и всички нейни финансови инструменти/ и второ - да запазят и увеличат технологичното си превъзходство в областта на Големите данни и ИИ. Статутът на долара и превъзходството във високите технологии също са скачени съдове. Голямото финансиране на новите технологии в САЩ става през стоковата борса, като акциите на техните фирми-първенци дефакто се финансират в долари от инвеститори от целия свят; Китай няма този лост за финансиране на своите фирми, там ще се върви по пътя на централизираното държавно финансиране.

Нищо не е сигурно - догодина е партийния конгрес на ККП, на който трябва да бъде преизбран Си Дзинпин. Някои анализатори обаче допускат 30-40 процента шанс да не бъде преизбран, той има много сериозна вътрешна опозиция. Самият Си си е сложил хоризонт 2035, когато ще бъде на 82 години, Дън Сяопин, който направи Големия завой към пазарна икономика слезе от сцената на 84. След него обаче има неписан регламент партийните и държавни лидери да бъдат сменяни след като навършат 68, сега Си се опитва да пречупи това правило. В момента ситуацията с изкопаемите горива е много интересна. САЩ продължават да са най-големите производители на природен газ и нефт в света и мажат дебело филията на печалбите /тези фирми/ от износ при повишените цени. И САЩ, и Китай, въпреки че са подписали Парижкото споразумение, имат ниски такси върху въглеводородите в диапазон 7-8 щатски долара за тон, при вече около 90 евро съответно в ЕС. Така че трябва да гледаме какво се прави, а не какво се говори.

Донякъде е така, има известно изместване на фактите, но лично за мен в този документ най-интересна е гледната точка на автора му, който се опитва да "влезе в главата", образно казано, на китайските лидери и да мисли с техните категории. Не случайно е озаглавен "Най-дългата телеграма", пряка асоциация с прословутата "дълга телеграма" на Джордж Кенан, която отваря Студената война със Съветите след ВСВ. Решението беше да се укрепят западните институции, за да се направят неуязвими за съветското предизвикателство, докато чакат смекчаването на съветския режим.[22] Новата политика на Кенан за сдържане, по думите на по-късната му статия „X“, беше, че съветският натиск трябваше „да бъде овладян чрез ловко и бдително прилагане на контрасила в серия от постоянно променящи се географски и политически точки“. Кенан твърди, че политиката на Сталин е оформена от комбинация от марксистко-ленинска идеология, която застъпва революцията за победа над капиталистическите сили във външния свят и решимостта на Сталин да използва понятието „капиталистическо обкръжение“, за да легитимира неговото регламентиране на съветското общество, за да може да консолидира политическата си власт. Кенан твърди, че Сталин няма да (и освен това не може) да смекчи предполагаемата съветска решимост да свали западните правителства. По този начин, основният елемент на всяка политика на Съединените щати спрямо Съветския съюз трябва да бъде дългосрочно, търпеливо, но твърдо и бдително ограничаване на руските експанзивни тенденции... ] „Моите мисли за ограничаването“, каза Кенан в интервю за CNN през 1996 г., „разбира се, бяха изкривени от хората, които го разбираха и го преследваха изключително като военна концепция; и мисля, че това, както и всяка друга кауза, доведе до [40-те години на ненужен, страшно скъп и дезориентиран процес на Студената война“. https://en.wikipedia.org/wiki/George_F._Kennan Ако имате време, прочетете го внимателно, покрай многото "вода" в този обширен текст има фиксирани неща, които ще предопределят бъдещото развитие за десетилетия напред.

Едно от последствията е, че Тайван остава японско владение до края на ВСВ. Няма по какво да работя в конкретния казус, а иначе постоянно си работя по логиката, благодаря за съвета. Ти не питаш, задаваш два въпроса в един, като предпоставяш и в двата отговорите, ето дословно първият ти "въпрос": Значи: 1. Ти твърдиш че знаеш какво правят, което е твоя самозаблуда и биас, предубеждение. Не можеш да знаеш, защото ти обясних, че докладите им към Военното минитерство не се публикуват. После разгръщаш обяснения с намеци, че правят пропаганда и дезинформация, което е твоето предубеждение, това не съответства на реалността. 2. Във въпроса ти е включено фалшиво логическо заключение, което наричам "сламен човек" - "защо смяташ, че знаеш какво е направено". Ами аз ясно ти казах, пак ще ти го повторя - не смятам, че знам, по същата причина, поради която и ти не знаеш - защото докладите им към военните не се публикуват, как мога да знам, да не съм Гарабед Шпионина, не съм ги чел. Така че логиката ми в конкретния спор си е напълно в ред. Това "Теб те питам, не се оглеждай. " вече е до първите седем, сори, сам трябва да си помогнеш да запълниш празнините. За "развалените яйца на Си", ами само ти напомням твоето "остроумие" в друга моя тема: Най-напред си ме цитирал, после си пуснал този блестящ афоризъм за Си, Путин и Меркел. Даже имаш и лайкове и благодарности, свят шарен. Бъди здрав и Весела Коледа.

А ти защо смяташ, че аз смятам, че знам какво е направено!? Това твоето сега е нескопосан "сламен човек", влагаш в написаното от мен нещо, което никъде го няма. Знам че си фен на авторитаризма, онези твои прехласвания по нудълите и развалените яйца на Си, но озапти се малко... Па "клакьори+, па "прави текстове", айде по-спокойно, освен това държа да си говорим тук на "вие", въпреки че сигурно ми се сърдиш още за онези западногермански марки, които не ти пратих по пощата, така ли е, сърдит ли сте още за марките?

Това са недоказани спекулации за хиляди ядрени бойни глави, официалната цифра е някъде около 300 и тя се приема при преговорите. Но никой не предполага използване на ядрени бойни глави в локален конфликт в Южнокитайско море, такъв сценарий не се обсъжда.

Да, така е, отчетите им към военното министерство не се публикуват, дори с давност десетки години. Все пак, според мен, те са реномирано име и не могат да си позволят да публикуват глупости, известно изкривяване на изводите да, но не и на данните.

Защо мислите, че са гола вода? 32-ма нобелови лауреати са работили за тях през годините, а бюджетът им е стотици милиони долари за състав от 1700 души, те работят директно за Пентагона, покрай другите изследвания, правят системен анализ на данните. https://en.wikipedia.org/wiki/RAND_Corporation

Мисля че в цитираният документ са отчетени тези тунели с атомни подводници и ракети на остров Хайнан като китайско предимство. Доколкото си спомням контрадействието, което РАНД препоръчват е да се промени досегашната тактика флотските единици на САЩ да се движат в компактни групи и да се премине към много по-разпръснат техен строй, за да са по-малко уязвими и проследими.

Мисля че вече се реализира в търговията между ЕС и Китай, по-специално в добавени данъци заради карбон при внос на китайска стомана и химически торове, произведени с електроенергия от въглища. Зелената сделка е идеалният лост за икономическо въздействие върху Китай: "Авторите препоръчват на американските служители „да изградят коалиция от партньори с единомислие – до голяма степен от индустриализираните държави – членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие – за да притиснат Китай да снабдява своите енергийни доставки по-устойчиво“. След това тази коалиция трябва да се стреми да приложи „въглеродно данъчно облагане – данък върху стоки или услуги, съответстващ на техния въглероден отпечатък или емисиите, необходими за тяхното създаване“. Ериксън и Колинс обясняват, че „координирана система би направила въглеродно интензивните китайски стоки по-малко конкурентоспособни и ще намали недостатъците, пред които са изправени производителите в Съединените щати от китайските конкуренти, работещи с въглища." https://www.andrewerickson.com/2021/04/competition-with-china-can-save-the-planet-pressure-not-partnership-will-spur-progress-on-climate-change/ Вярно, в крайна сметка го отнасят потребителите на вносните стоки, цените им растат с добавените такси. Въобще САЩ имат на практика всеобхватна икономическа, политическа и военна стратегия с хоризонт до 2035, публикувана на сайта на Атлантическия съвет тази година: https://www.atlanticcouncil.org/content-series/atlantic-council-strategy-paper-series/the-longer-telegram/ Стратегията е публикувана от "бивш високопоставен правителствен служител с дълбоки познания и опит в работата с Китай", пожелал да остане анонимен, но е с увод на Фредерик Кемпе, настоящият председател на Съвета. Според мен най-вероятно "анонимният" е Х.К., просто няма друг, който е в състояние да направи толкова дълбок анализ. "Единственото най-важно предизвикателство пред Съединените щати и демократичния свят през двадесет и първи век е възходът на все по-авторитарен и агресивен Китай под ръководството на Си Дзинпин. Китай отдавна има интегрирана, оперативна стратегия за работа със Съединените щати. Съединените щати досега не са имали такава стратегия по отношение на Китай. Това е пренебрегване на националната отговорност. Стратегията и политиката на САЩ спрямо Китай трябва да бъдат лазерно фокусирани върху линиите на разлома между Си и неговия вътрешен кръг – насочени към промяна на техните цели и поведение и по този начин на техния стратегически курс. Елитът на комунистическата партия е много по-раздвоен относно лидерството и огромните амбиции на Си, отколкото е широко оценено. Основната цел на стратегията на САЩ трябва да бъде да накара управляващите елити на Китай да заключат, че в най-добрия интерес на Китай е да продължи да действа в рамките на водения от САЩ либерален международен ред, вместо да изгражда съпернически ред, и че това е в най-добрия интерес на Китайската комунистическа партия.. да не се опитват да разширяват границите на Китай или да изнасят политическия си модел извън китайските брегове." И още: ...стратегията на САЩ трябва да се основава на четирите основни стълба на американската мощ: силата на армията на нацията; статутът на щатския долар като световна резервна валута и опора на международната финансова система; глобално технологично лидерство, като се има предвид, че технологията се превърна в основен определящ фактор за бъдещата национална сила; и ценностите на индивидуалната свобода, справедливост и върховенство на закона..."

Вижте една от последните му статии, радваща се на огромен интерес: https://www.andrewerickson.com/2021/04/competition-with-china-can-save-the-planet-pressure-not-partnership-will-spur-progress-on-climate-change/ Бих сравнил идеята със Звездните войни на Рейгън, които вкараха СССР в непосилна за тях надпревара, довела ги в крайна сметка до икономически колапс. Интересни статии на индийски пенсиониран адмирал по отношение на военните способности на китайския и американския флот: https://www.c3sindia.org/defence-security/how-effective-is-chinas-a2-ad-in-the-south-china-sea-by-commodore-v-venugopal-retd/

Това е документ на РАНД от 2017, така че някои оценки, вероятно, вече са остарели, но все пак: В таблицата разделена на 9 вертикални секции и две хоризонтални са оценени 9 области при военен конфликт между САЩ и Китай за Тайван и островите Спратли, по-отдалечени от континентален Китай. Оцветените в зелено сектори са превъзходство за САЩ, жълтите са фифти-фифти, оранжевите квадратчета сигнализират превъзходство на Китай; взети са различни съотношения през различни години, за да се открои тенденцията. Изводът е: "Въпреки че Съединените щати вероятно няма да имат ресурсите да предотвратят по-нататъшна ерозия на баланса на военната мощ през следващото десетилетие, те могат да коригират своята структура на силите, оперативни концепции и дипломация по начини, които забавят процеса и ограничаване на въздействието върху възпирането и други стратегически интереси на САЩ. В по-дългосрочен термин, технологични и особено икономически променливи ще определят дали и кога по-голямата тенденция може да бъде обърната или балансът да се стабилизира, докато политическите събития ще определи колко важно е военното уравнение при дефинирането на връзката между Вашингтон и Пекин." Това е резюмето. Общо взето може да се формулира като прословутата военна фраза "hold the line" / Дръжте линията, стегнете редиците, за да държите фронта. Когато се издава такава заповед, обикновено се има предвид, че се очаква пристигането на "кавалерията", която ще реши крайния изход на битката. Това е американската гледна точка, обобщена в този голям документ на РАНД /организация създадена към Военното министерство веднага след войната с парите на на авиоконцерна Дъглас. Ако погледнем ретроспективно на конфликтите на САЩ с претенденти за световен икономически, политически и военен хегемон, то те досега са елиминирали: 1. Британската Империя 2. Хитлеристка Германия 3. Имперска Япония 4. СССР 5. Следвоенна Япония като икономически конкурент И сега са изправени пред издигащия се като първа икономическа сила в света Китай.

Според мен, дотук: "През 2004 г. китайците са били наполовина по-малки от САЩ, през 2014 г. Китай е бил малко по-голям от САЩ и до 2024 г. по текущата траектория на развитие Китай ще бъде с 50 процента по-тежък от САЩ. И така по терминологията наречена "ребалансиране", това би означавало, че ако ние американците преместим тежестта на левия си крак от Близкия изток, за да поставим по-голяма тежест към десния си крак в Азия, където се намира бъдещето, люлката ще смени положението си на равновесие и в резултат на това и двата ни крака ще увиснат вдигнати във въздуха. Това е по законите на земното притегляне, гравитацията действа така, заради тежестта на БВП." Самоцитирам се, по-точно цитирам Греъм Алисън от първите ми постове в тази тема. Алисън разказва, как направил анимационно филмче за стратезите от Пентагона, за да им илюстрира какво ще се случи, ако те се "ребалансират" от Близкия Изток, като преместят силите си оттам в Южна Азия. Филмчето показвало две деца с еднаква тежест отначало, които се балансират на люлка, по-късно едното дете /Китай/ натежава с 50 процента /БВП по покупателна способност/ към 2024 и другото дете трябва да балансира люлката здраво стъпило с двата крака, за да не увисне във въздуха. Ако вдигне единия крак, увисват и двата. Гениалното решение на стратезите от Пентагона /може би?/ е да качат от тяхната страна и други деца, за да балансират натежалото китайско дете от другата страна.

Стана ми интересно какво купува Джеф Безос с парите получени от продажбата на акциите му, и - изненада - пак същото: имоти, земя, изкуство. Оказва се, че той е класиран на 28 място в САЩ като крупен собственик на земя с 30 000 акра /120 000 декара/, има голям брой луксозни имоти в различни градове и е един от най-крупните купувачи на изкуство. https://nypost.com/article/jeff-bezos-houses-real-estate-portfolio/ https://observer.com/2020/02/jeff-bezos-buys-art-ed-ruscha-kerry-james-marshall-amazon/ Човекът има вкус към модерно американско изкуство, ето какво си е купил миналата година за 72 млн. долара: Hurting the Word Radio #2 by Ed Ruscha /това е за над 50 млн/ Vignette 19 by Kerry James Marshall /това е само 18 млн. Само тази година Безос е продал негови акции на Амазон за около 12 млрд. долара. Е, разбира се, мотивите са да си намали и данъците, защото от догодина капитализираната печалба от акции започва да се облага с данък, същото са направили Илон Мъск, Зъкърбърг, семейство Уолтън /колективно членовете му имат повече пари от Мъск или Безос/ и много други.

Съгласен съм, че подробен анализ на такъв документ не е възможен, защото практически това е сборник от документи. Форматът е ПДФ, аз го отварям с вградено приложение към браузъра Mozilla Firefox, но се отваря безпроблемно и с много други програми за четене на този формат. Към всяка таблица и приложен текст е изведен и линк откъде е взет материала, така че това е нещо като електронна христоматия, илюстрираща тезата на автора, развита в уводната част. Лично за мен са най-стойностни материалите и анализите на Департамента по Отбраната на САЩ /DoD/ и анализите на Ранд корпорация, които са не толкова конкретни, колкото военните, но са на полето между политиката и войната. На този линк: https://www.rand.org/pubs/research_reports/RRA394-1.html е публикуван пак във формат ПДФ, изтегля се, документ на Ранд, оценяващ цялостнно китайската модерна военна доктрина в ретроспекция с нейното развитие от Червената армия в партизанската война на Мао Дзедун до последните указания на Си Дзинпин от 2015-2017 за качествена промяна в техните цели. Тук има един по-неутрален и страничен поглед върху китайската военна доктрина от египетски автор, който разглежда също китайската политическа и военна стратегия от гледна точка на т.н. Капан на Киндълбергер, четвъртият капан пред Китай, за който пише Ник в новата му тема в този раздел. https://www.emerald.com/insight/content/doi/10.1108/REPS-10-2020-0153/full/pdf?title=the-geopolitics-of-covid-19-us-china-rivalry-and-the-imminent-kindleberger-trap Общото във всички тези източници е разбирането, че китайската военна стратегия и доктрина е изградена върху активна защита, нещо което е заложено и в основата на военните трактати на Сун Дзъ. От тази гледна точка техните действия са предвидими, но, според мен не е предвидима силата на евентуален техен контраудар. Тази стратегия разчита на постепенно натрупване на сила и достигане да състояние при което противникът сам осъзнава безмислеността да нанесе пръв удар.

Вижте, аз и по-горе твърдя, че конфликтът между Китай и САЩ няма да се реши с военни средства, а решаващо ще бъде превъзходството в икономиката и технологиите. Ако трябва сериозно да се изучават аспектите на евентуален военен конфликт между тези две суперсили, според мен, трябва да се подходи концептуално от гледна точка на стратегиите на двете сили. В САЩ съществуват мисловни центрове и анализатори, които от десетилетия задълбочено изучават и наблюдават Китай от гледна точка на основен стратегически конкурент. Ето концептуалната гледна точка на Антъни Кордесман от Center for Strategic and International Studies /за това кой е Кордесман и кои са Center for Strategic and International Studies линкове: https://en.wikipedia.org/wiki/Anthony_Cordesman https://en.wikipedia.org/wiki/Center_for_Strategic_and_International_Studies Кордесман пише в уводната част на 192-страничното му изследване посветено на китайските военни възможности и новата китайска военна доктрина: "В много отношения състезанието между САЩ и Китай е като игра на триизмерен шах, където няма фиксирани правила, няма ограничение за броя на дъските където се играе играта и няма ясни ограничения за броя на държавните и недържавните участници, които могат да се присъединят към играта и да се движат сами. Това също е състезание, където има силни стимули за сътрудничество и ограничаване на нивото на действителния конфликт. Да перифразирам, единственият начин, по който Китай и САЩ могат да „спечелят“ на локални театрални нива на конфликт и конфликт на по-високо ниво е да не играете. Успешното възпиране означава игра по правилата на Сун Дзъ, а не тези на Клаузевиц." Американските военни стратези изучават много задълбочено Сун Дзъ, това беше публично декларирано още в първата война в Персийския залив от генерал Норман Шварцкоф. Изследването на Кордесман е публично достъпно на този линк, бихме могли да коментираме данните и оценките в него: https://csis-website-prod.s3.amazonaws.com/s3fs-public/publication/210607_Cordesman_Chinese_Strategy.pdf?fG7hUZdWUVJgaJzyC4E9Qj1m3w13SfjQ

Повечето от тях, тези които разбират каква е Играта, точно това правят - имоти, злато и изкуство /без акции, с акциите спекулират преди да налеят в реална стойност/. Нали стана дума за Бил Гейтс и Безос - Гейтс налива в земеделска земя, Безос продаде много акции, не съм му светил къде ги е инвестирал. Цените на изкуството скочиха неимоверно, това е защото истински богатите купуват на поразия, тези на имотите също. Е, това е системата на аферистите и схемаджиите, имах си аз да не си отворят вратичка за самите себе си, не вратичка, огромен Портал са направили ... Триумфална зелена арка. Да, бедните да го духат, по старото римско правило, те "няма да притежават нищо, но ще бъдат щастливи", както казва аватара на Давос.

Тенденцията е хартиените пари да бъдат извадени от обращение, това са е-валутите на Централните банки. Което означава тотален контрол над парите на хората. Щом не можеш да пазаруваш в кеш ти на практика нямаш спестявания, нямаш пари. Едно решение на правителството може да блокира сметката ти, било че си политически некоректен, било че са те хванали с камерите за лицево разпознаване да правиш нещо незаконно. Криптовалутите и електронната валута на Централната банка са съвършено различни. При частните критовалути транзакциите стават анонимно, при транзакцията на е-валутата на ЦБ всичко се записва в регистъра на банката, тоест банката знае всичките ти покупки и съхранява пълната информация за твоите пари, а следователно и за теб самият. Идеята за електронна валута на ЦБ е последният стадии на етатизма, този на Голямата Държава. Нека се върнем към корените на банкерството. Първоначално банкерите са били едни хора, които са били посредници. Ти оставяш златото си при банкер, той ти дава разписка срещу него, с която ти доказваш своите средства пред друг контрагент. Срещу тази разписка за злато, наречена банк нота, ти можеш да си купиш всякаква стока, а получилият от теб твоята банк нота, може да отиде при банкера и да я осребри в злато. Това е класически капитализъм, златото е посредник между стойноста на стоките, а банк нотите са посредници между личното ти богатство и банкера. Тази връзка е тотално прекъсната. Сега банкера, централната банка може да създава стойност, която не съществува. Цялата философия да се спестява и съхранява стойност, тоест да се капитализира, е пратена по дяволите. Ти получаваш от банката не стойност, а кредит. Електронните валути на централните банки ще прекъснат всякаква връзка между стойността и парите, на практика тази система ще ликвидира парите като съхранител на стойност и ще ги циментира като кредит. Ето защо китайските комунисти не могат да дишат криптовалутите, те не могат да ги контролират. Лошото е че на Запад етатистите имат съвършено подобни възгледи. Криптото бързо може да бъде оседлано с регулации и забрани, така че да изгуби най-ценното си качество сега, а именно да бъде децентрализирано.