Б. Киров

Започваме нова студена война. Да, това е един от възможните сценарий. Другият е да се стигне до взаимен компромис и споразумение. Войната, студена или гореща, би могла да бъде за контрол върху ресурсите и пазарите, всички войни са били за това. А средството за контрол върху ресурсите и пазарите са парите. Всъщност основното противоречие между САЩ и Китай не е военно или идеологическо, в последните години Китай системно започна да оспорва хегемонията на щатския долар като световна валута и да подкопава този статут на долара. При това го правят не инцидентно и спорадично, а целенасочено и с дълга перспектива. Там е Капанът на Тукидид. Вижте например тази публикация: https://asia.nikkei.com/Spotlight/The-Big-Story/Will-China-s-digital-yuan-vanquish-the-dollar в японска медия, която е и собственик на Financial Times Цитирам избрани пасажи: "В продължение на години усилията на Китай да разработи цифрова валута изглеждаше предназначена само за вътрешна употреба. Въвеждането на "е-юан", който все още се тества, ще помогне на Китай да излезе в безкешови плащания, като същевременно ще даде на централната банка строг централизиран контрол върху цифровите пари. На 16 юли обаче се появи ново развитие: правителствена бяла книга разтърси финансовите пазари, като заяви, че Китай проучва трансгранични плащания за e-yuan. Дигиталният юан сега изглежда е най-новата от поредица от десетилетни стъпки за интернационализация на китайската валута и в крайна сметка ограничаване на глобалното господство на системата за сетълмент в долари. Белият дом, според няколко новинарски доклада, разглежда новата китайска електронна валута като възможно усилие за подкопаване на долара. ...Ситуацията е странно симетрична на тази от преди 50 години, когато сегашната ера на глобалните финанси беше създадена от тогавашните президент на САЩ Ричард Никсън. През август 1971 г. той изключва САЩ от международния златен стандарт и позволява на долара да девалвира. Днес настъпва нова ера в глобалната икономика, която е също толкова непредвидима, колкото и предишната. Китай засили усилията си за интернационализиране на юана, отчасти за да ограничи всякакви последици за собствената си икономика от нарастващото напрежение с Вашингтон. Освен това Китай отговаря на опасенията, че Вашингтон използва долара като оръжие, за да наложи санкции на Китай. Вашингтон вече санкционира китайски компании като Huawei Technologies, както и китайски служители, занимаващи се с Хонконг и Синдзян. „Надпреварата на Китай за разработване на цифрова валута на централната банка трябва да се разглежда в контекста на усилията на Пекин да изтръгне глобалното влияние и власт от САЩ“, каза Диана Чойлева, главен икономист в Enodo Economics, която се фокусира върху Китай. Цифровият юан „е ключов компонент на алтернатива на базирания върху долара ред, който Пекин изгражда“. ...Система за трансгранични цифрови плащания означава, че Китай подготвя сцената за по-пълна конвертируемост на юана, което би ускорило използването на валутата при сетълменти в чуждестранна валута. „В бъдеще ние ще продължим стабилно да насърчаваме интернационализацията на юана, за да обслужваме реалната икономика, въз основа на пазарни принципи“, казва се в изявление на Народната банка на Китай през 2020 г. Китай ще улесни чуждестранните инвеститори да използват юана за инвестиране в китайски облигации и акции и ще насърчи развитието на офшорни пазари на юан, се казва в него. Централната банка също така очаква юанът да играе по-голяма роля в ценообразуването на суровия петрол, желязната руда и други стоки, както и при уреждането на транзакциите. Едновременно с това търговията на Китай с други азиатски и африкански държави се е повишила, което позволява на страната все повече да фактурира в юани. Чарлз Гейв от Gavekal Research нарече това „новия паричен ред на Азия“. Трансграничното използване на юана е нараснало с 24% през 2018 г. и 2019 г. до 19,67 трилиона юана, рекордно високо по отношение на обема, съобщи централната банка на Китай в своя доклад за интернационализацията за 2020 г. Докато търговията между азиатските страни все още се извършва предимно в долари, сега е налице "паралелна инфраструктура", каза Гейв. Старите договорености, ориентирани към долара, могат да бъдат изхвърлени за броени дни, без да ускорят срив в регионалната търговия поради липсата на платежно средство. По време на финансовата криза от 2008 г. азиатските държави, които държаха огромни доларови резерви, не можаха да мобилизират бързо своите активи и се наложи да вземат заем от доларови суапове на ликвидност. Този епизод беше последван от парични стимули в САЩ, които заплашваха да девалвират долара, подтиквайки китайските власти да предложат система, в която страните могат да таксуват износа си в собствената си валута. Идеята беше обсъдена за намаляване на зависимостта от долара, намаляване на волатилността между азиатските валути, особено по отношение на китайските, и превръщане на PBOC в кредитор от последна инстанция чрез своите суап линии. Последните две точки бяха постигнати със стабилизирани обменни курсове и нарастваща роля на НБК в региона, каза Гейв. Съгласно новия ред страните в системата се стремят да стабилизират обменните си курсове спрямо юана, а не спрямо долара. Поради това, че променливостта на кръстосаните курсове между валутите в системата е ниска, разходите за хеджиране също са ниски. Промените, каза Гейв, "изолират азиатската вътрешнорегионална търговия срещу бъдеща криза в щатския долар или евро, което прави нов срив в търговията, като тези от 1997-98 и 2008 г., много невероятен." Съгласно тази нова система, бъдещият кредитор от последна инстанция не е Федералният резерв на САЩ или Международният валутен фонд, а Народната банка на Китай чрез споразумения за суап, подписани с други централни банки." С две думи, Китай системно подкопава ролята на долара като основна световна валута с дългосрочна перспектива да го свали от тази негова позиция. Най-силното му и опасно оръжие на този етап е електронният юан на Китайската ЦБ, който трябва да излезе от тестовия период на Зимните олимпийски игри. Едно поле за компромис е постепенно въвеждане на СПТ като неутрална световна резерва валута, нещо за което китайските представители в МВФ пледират от поне десетина години. И нещо което вече се движи реално.

Не е точно така, но ще се отплеснем много далече от темата. Чърчил предизвиква страшна икономическа криза не защото връща златния стандарт, а защото връща златния стандарт с надценена лира към златото, без да коригира с настъпилата девалвация на лирата. и този факт по-късно непрекъснато се натяква от противниците на златния стандарт. Впрочем по същото време Кейнс е привърженик на златния стандарт на лирата, но при коригиран курс спрямо златото.

Цитатът е кристално ясен и на двата езика - Грийнспан не казва "скрита схема", а "схема за скрита конфискация на богатството". Схемата за явна конфискация на богатството е данъчното облагане, но то, естествено, е по-непопулярно сред политиците.

На мен ми е любим друг цитат от Алън Грийспан: "The abandonment of the gold standard made it possible for the welfare statists to use the banking system as a means to an unlimited expansion of credit. In the absence of the gold standard, there is no way to protect savings from confiscation through inflation. There is no safe store of value. Deficit spending is simply a scheme for the hidden confiscation of wealth. Gold stands in the way of this insidious process. It stands as a protector of property rights. If one grasps this, one has no difficulty in understanding the statists' antagonism toward the gold standard." „Отказът от златния стандарт даде възможност на адвокатите на държавата на благосъстоянието да използват банковата система като средство за неограничено разширяване на кредита. При липсата на златния стандарт няма начин да се защитят спестяванията от конфискация чрез инфлация. Не съществува сигурно средство за съхранение на стойност. Дефицитните разходи са просто схема за скрита конфискация на богатство. Златото стои на пътя на този коварен процес. То стои като защитник на правата на собственост. Ако човек схване това, няма трудности да разбере антагонизмът на етатистите към златния стандарт." https://www.azquotes.com/author/5880-Alan_Greenspan/tag/inflation

Да, забелязах, и това с Метавселена не е единствено проекция насочена към създаване на втора виртуална реалност за консуматорите; концепцията за Интернет на нещата предполага създаване на напълно виртуални цикли на производство, които оптимизират реалното производство с минимално човешко участие. Фейсбук от години се домогва до създаване на негова универсална валута, отначало се наричаше Либра, но Чичо Сам ги удари през ръцете и, според мен, ще видят такава валута през крив макарон. Впрочем забелязвате ли, че старите основатели на мегафирмите един подир друг напускат капитанския мостик - Бил Гейтс повлече крак, Джеф Безос го последва, Джак Дорси е последният засега, но моят фаворит за следващ е Марк Зъкърбърг, макар че се двоумя и дали няма да е Илон Мъск

41 пъти - 4100 процента: https://www.macrotrends.net/1319/dow-jones-100-year-historical-chart Ако си представим света /глобуса?/ като едно Глобално Село, в което всички Селяни работят за един от Селяните, който има най-голямата Пушка и този Селянин е по-равен от другите селяни заради Пушката си, така че си е извоювал привилегията да печата сам и единствен купони, които раздава на останалите селяни срещу храни и всички необходими му стоки. Докато един ден в Селото не се появява Друг Селянин с по-голяма от неговата Пушка. И какво правим Тогава? Това е в кръга на шегата като профанизиране на Глобализма, но, според мен, нещата няма да се решават от пушките, а от парите.

Голямата разлика е в оттенъка - докато в Китай държавните предприятия са 70 процента от цялата икономика, в САЩ процента е около 30. Според мен в момента в САЩ имаме класически олигопол. An oligopoly (from Greek ὀλίγος, oligos "few" and πωλεῖν, polein "to sell") is a market structure wherein a market or industry is dominated by a small number of large sellers or producers. https://en.wikipedia.org/wiki/Oligopoly Нещата в тази посока ескалираха неимоверно за последната година по време на пандемията. цифрите са умопомрачителни, но те са факт: Това е пазарната капитализация /цена на акции на борсата по брой акции/ на топ 22 компании през 2020; от тези 22 американски са 14, като топ 5 заедно притежават повече от всичките останали 17 в списъка, съвкупно те имат пазарна капитализация през 2020 над 8 трлн. долара, което тогава е било над 15 процента от цялата пазарна капитализация на американските борси. Само година по-късно и 5-те компании, трябва да отбележа че и 5-те са от Айти сектора, са надскочили предишната си пазарна капитализация съответно: Епъл с над 300 процента от април 2020 до днес. И тук не става въпрос само за "икономика на лалетата", за което образец са криптовалутите, а за планово подхранване на стоковата борса с парична ликвидност от Централната банка. Епъл е феномен в това отношение, тяхната пазарна капитализация днес се съизмерва с БВП на Великобритания или Франция: Следва Майкрософт: Тя е оценена малко повече от БВП на Италия и малко по-ниско от БВП на Франция Амазон: Алфабет, компанията-майка на Гугъл: И т.н. Парите на Федералния резерв под името Количествени Улеснения надуха до спукване платната на тези мастодонти, те са със статут на големи държави. В областта на управлението на активите за инвестиции концентрацията е още по-умопомрачителна, там има няколко Много Големи, които концентрират активи с обем на БВП на Суперсили: И отново, от топ 20, 15 са базирани в САЩ, като над всички отчетливо се извисяват две - Блекрок и Вангард, съвкупно двете управляват активи за инвестиране в размер над 15 трлн. щатски долара, това е за миналата година, сега са за над 16.5 трлн. долара: На всичко отгоре, оказва се че най-големите частни инвеститори във Вангард контролират акциите в Блекрок, тоест две в едно. При такава концентрация на капитал в частни ръце не е невъзможно да има планова държавна икономика, но планиращите работят за интересите на държащите контролните пакети акции в частните конгломерати, според мен, а не за политическа партия или за държавната машина. Разликата между структурата на икономиката в Китай и САЩ е фундаментална, макар че външно елементи на управлението на капитала може да изглежда подобно. Дори да има централно планиране в САЩ, то ще бъде насочено в различни посоки, нещо което се вижда и с невъоръжено око и на този етап. Вижте какъв е растежа на стойноста на Епъл например във времето: От 500 млрд. през 2016 на близо 3 трлн. днес - 600 процента за 5 години, от които половината, 300 процента за последните 18 месеца. Това са реални неща и те се случват през стоковата борса и количествените улеснения на федералния резерв. Процесът е планиран, имаме планова икономика, осъществявана от Федералния резерв. Със или без пандемия този процес тече. Или на активите на Блекрок: От малко повече от 3 трлн. през 2009 на близо 10 трлн. сега. Цар Мидас би прехапал език пред такива възможности.

Да, сега като се замисля, така е, въпреки че "на терен" действието се движи от частни играчи, които имат силен личен интерес, крайният резултат е преследване на геополитически интерес. Ето защо такива системни играчи биват спасявани от други системни играчи при катастрофа, те са "твърде големи за да фалират", макар че в конкретния случай с Long-Term Capital Management, той просто си фалира с всички лични драми на такъв голям фалит - изнасят се получили инфаркт хора към болницата, други плачат и т.н. Рикардс, който тогава оформя правно фалита, пише че забравил кога е рождения му ден, защото съвпаднал с датата на фалита. И когато осъзнал това, просто се разплакал и това бил най-нещастния за него рожден ден. Интересното сега е, че целият естаблишмънт, републиканци и демократи, макар по различен начин, изглежда са стигнали до консенсус за "повече държава" в управлението на бизнеса и финансите. дотам, че някои сериозни автори дори пишат, че са възприели много съществени неща от китайския модел на държавен капитализъм. Времето ще провери дали така работят нещата, но регулацията на цялата стокова борса с назначен външен частен голям играч като Блек Рок, който е упълномощен от Федералния резерв да интервенира на борсовия пазар от името на държавата е ясна индикация за голям завой.

Да, точно за нея става дума. А американският хедж-фонд е бил Long-Term Capital Management, за когото в Уикипедия има следния текст: "Long-Term Capital Management LP (LTCM) беше хедж фонд с голям ливъридж, който беше спасен през 1998 г. в размер на 3,6 милиарда долара от група от 14 банки, в сделка, посредническа и събрана от Федералния резерв на САЩ.[1] ] LTCM е основана през 1994 г. от Джон Мериуедър, бивш заместник-председател и ръководител на търговията с облигации в Salomon Brothers. Членовете на борда на директорите на LTCM включват Майрън Скоулс и Робърт С. Мертън, които три години по-късно през 1997 г. споделят Нобеловата награда за икономика за разработването на модела на Блек-Шоулс за финансова динамика.[2][3] LTCM първоначално беше успешен, с годишна възвръщаемост (след такси) от около 21% през първата година, 43% през втората и 41% през третата година. Въпреки това, през 1998 г. загуби 4,6 милиарда долара за по-малко от четири месеца поради комбинация от висок ливъридж и излагане на азиатската финансова криза от 1997 г. и руската финансова криза от 1998 г..[4] Главният хедж фонд, Long-Term Capital Portfolio L.P., се срина скоро след това, което доведе до споразумение на 23 септември 1998 г. между 14 финансови институции за рекапитализация от $3,65 милиарда под надзора на Федералния резерв.[1] Фондът е ликвидиран и разпуснат в началото на 2000 г.[5] LTCM може също да се опише като използващ стратегия за абсолютна възвръщаемост в комбинация с висок ливъридж. https://en.wikipedia.org/wiki/Long-Term_Capital_Management Джим Рикардс разказва от първо лице как точно е станало "спасяването" и кои точно са били "спасителите" /един от тях е бил Уорън Бъфет/. Всичко това звучи познато - алчност, висок ливъридж, високи печалби, "черен лебед" - краш. При това онези хора, основателите и собствениците са нобелови лауерати... и най-умният си е малко прост.

Китайските стокови борси, тази в Хонг Конг и другата в Шанхай, оказват силно влияние върху финансовите активи в целия свят. Мисля че в края на 90-те имаше голяма банково-финансова криза, която започна от Азия, тя удари тогава един от най-големите американски хедж-фондове и така се пренесе и на американския пазар. Джим Рикардс пише подробно за тези събития, той тогава е бил главен правен съветник на този хедж-фонд и явно и досега му държи влага, защото е заклет фен на хеджирането в злато. В линка, който давате, се съобщава, че китайската ЦБ е заделила 187 млрд.долара за да тушира кризата в строителния бизнес. Никой и на Изток и на Запад, според мен, няма интерес да се повтори 2008 или 1929, но... това не зависи от желания и нагласи, а от фундамента на финансовата система и от действията на системно важните играчи в нея. Според мен, от това което наблюдавам вече от 5-6 месеца на американската стокова борса, ФЕД и другите финансови органи в САЩ правят всичко възможно да избегнат срив на стоковата борса. Има редица лостове и начини вече да се държат под контрол нещата. Балон има, акциите са надценени и то много - мисля че съотношението между БВП и оценка на акциите е такова, каквото е било през 1929. Но не е задължително историята да се повтори, все пак опитът е научил Уолстрийт на много неща. Според мен те опитват контролирано преминаване на инфлацията от борсовия балон към другите стоки, опитват се да го контролират, засега изглежда им се отдава.

Интересен факт от конференцията е, че Кейнс, британският представител, предлага друга система, в която основна резерва валута да бъде наречената от него "банкор", конвертирана в злато, а всички останали, включително и долара да са фиксирани спрямо тази нова валута. Аргументът му е в сила и до днес - така се избягват диспропорциите в световната търговия, при които едни нации стават само нетни износители, а други нетни вносители. Предложението му е отхвърлено под диктата на американските представители и доларът става валутата-стожер. Днес се обсъждат много широко идеите да се промени световната финансова система по схемата на Кейнс, като на мястото на предложения от него "банкор" застане СПТ /специални права на тираж/. Споровете са дали тази нова валута да бъде стабилно обвързана с материални активи като злато или да бъде също фиатна, приравнена към другите основни фиатни валути. Във всеки случай, Кристалина Георгиева, още преди скандала около нея, се изцепи: "Нуждаем се от нов Бретън Уудс", само дето не уточни какво точно означава според нея това.

И аз щях да го отбележа за Индия, но после се разсеях, благодаря. Без Индия не излиза уравнението със сдържането на Китай в Тихоокеанския регион. Индия има силен флот и авиация и много противоречия с Китай, не само териториални, така че тя ще бъде обект на голямо внимание от страна на която и да е американска администрация в бъдеще.

Саудитите прекрачиха Рубикона през 2018, те сключиха сделка петрол за юан с Китай тогава: https://www.cnbc.com/2017/10/11/china-will-compel-saudi-arabia-to-trade-oil-in-yuan--and-thats-going-to-affect-the-us-dollar.html с което разгневиха силно някои банкерски кръгове в САЩ. Изведнъж саудитския крал стана "антидемократичен" и сега управляващата партия в САЩ преговаря с престолонаследника, който според тях е "прогресивен", а не със "закостенелия" му баща. Саудитите се извиват като фурнаджийска лопата, за да са добре и с двете страни и наскоро обявиха че и те ще имат изцяло "безкарбонна" и екологична икономика. Но ще си продават нефта на абдалите, не ги бърка. ОАЕ пък направиха още по-разгневяваща Щатите крачка, те преотстъпиха пристанище на Китай, където по принцип може да кацне военна база, и на всичко отгоре отвориха нова борса за злато, която има претенции да е конкурент на Лондонската. Ледовете се пукат, Господа съдебни заседатели, светът не е същият...

Доларът, Крал Долар, се сдоби с този статут след Бретънуудското споразумение, но реално преходът между британската лира и щатския долар, който я замести като световна валута продължи повече от 30 години между двете световни войни. До този момент, конференцията в Бретън Уудс, в общи линии светът беше на златен стандарт. Бретън Уудс изравнява статута на долара със злато - 1 унция злато е 35 долара и всички останали валути се фиксират към щатския долар при възможност да се конвертират в злато при поискване към ФЕД. В този момент на Бретън Уудс САЩ притежават 80 процента от световното злато, над 22 000 тона, а бедните роднини от Европа са ошушкани до кости от войната и са тежки длъжници на Чичо Сам. Само че само за някакви 20-на години европейските братовчеди възкръсват бързо от пепелта и - о ужас - тихо и незабележимо изкупуват две трети от щатското злато. Никсън се усеща през 1971 с 8000 тона във Форт Нокс и осъзнава реалността, че комбинирано Германия, Франция, Великобритания и Италия имат два пъти повече злато от САЩ. И какво е направил Александър Македонски като не може да развърже Гордиевия възел - разсича го. Като пародия на този акт Ричард Никсън разсича златния Гордиев възел за една нощ, когато обявява край на златния стандарт - вече никой не може да извлича златото от Форт нокс като представя като разплащане щатски долари. Самият долар става Злато. И за да циментира това статукво, измислят петро-долара, защото най-купуваната стока в света тогава е петрол, черното злато. Черното злато може да се търгува само срещу щатски долар, за това гарантира Саудитска Арабия, най-големият производител на нефт тогава. Този свят на петро-долара просъществува до началото на 21 век, когато статуквото започна да се оспорва от страни като Китай, Русия и Иран. Китайците измислиха петро-юан като алтернатива на петро-долар, като казаха "купуваме петрол за юан, но по желание на продавача му плащаме в злато." И светът на долара силно се разклати. После дойде идеята за Зелена сделка - край на петрола и двигателите с вътрешно горене, който ползва петрол ще плаща глоба по 100 долара за метричен тон въглеводороди, това е Зелената сделка - ползваш, добиваш, плащаш, а големите банки ти отказват кредит да търсиш в земята, екология. Ако Китай трябва да плаща по 100 долара на метричен тон за въглеводороди днес, той трябва всяка година да отделя за данък екология 1.1 трлн. долара годишно или около 8 процента от БВП. Край на растежа въобще, връщане в прединдустриалната ера. Ясно е че така няма да се получи. Сделка ще има, но не точно тази.

https://www.linkedin.com/in/raydalio/detail/recent-activity/posts/ Тук в раздела "статии" в Linkedin са публикувани на отделни части 10-те глави от книгата му, практически цялата книга. Леко съм ви подвел като писах негов сайт, защото там действително има линк към книгата, но е платена. Далио публикува частите в продължение на поне година и ги подлагаше на дискусия. Има и последните му статии на този линк.

Дано да върви кротък пазарлък за което вече има индикации - Джанет Йелън, финансовият министър и бивш председател на ФЕД преди дни предложи санкциите на Тръмп, поне някои, да бъдат вдигнати. В САЩ както и в Китай има "ястреби" и "гълъби" и е важно коя от двете групи ще надделее в определен момент. Нито една от двете страни обективно няма интерес от остър сблъсък дори на икономическо ниво, и за двете държави другата е най-голям външнотърговски партньор.

Според мен това е невъзможен сценарий от вида "бий самара да се сеща магарето"; авторите/авторът е съвсем наясно, че хиперболизира. Целта да се пишат такива сценарии, според мен е, да се покаже тяхната абсурдност. Но покрай това се казват няколко много важни неща, които вече са в ход - изолирането на китайците в Азия, формирането на евро-американски икономически блок за тази цел и обособяването на независима от азиатските снабдителни вериги електронна индустрия, центрирана в Европа и САЩ. И мократа мечта, че в Китай комунистическата диктатура ще се саморазпадне под тежестта на всички тези мерки, ще имплодира вътрешно.

Рей Далио написа цяла книга Principles for Dealing with the Changing World Order: Why Nations Succeed and Fail https://www.amazon.com/Changing-World-Order-Nations-Succeed/dp/1982160276 която я има безплатно достъпна на неговия сайт в електронен вид. Той е известен с прокитайската си позиция, която се базира на дългогодишния му опит като инвеститор в Китай, започвайки от 70-те години на миналия век, единственият американец, на когото е позволено да създаде хедж-фонд регистриран в Китай през онези години. живял е години там, изучавал е задълбочено тяхната история и икономика, синът му е учил в китайско училище и т.н. Не съм чел цялата му книга, само няколко глави от нея, но доколкото схващам идеята е, че САЩ са залязващата световна сила, Китай издигащата се. Следователно, въпросната схема е адресирана към дълговия цикъл в САЩ, а не в Китай, според мен. Далио нарече фиатните валути и дългови инструменти "траш", боклук и посъветва инвеститорите да бягат от тях. Дали е прав, времето ще покаже. Все пак, това вече е мое тълкуване, върху въпросната схема имперското развитие на Китай може да бъде позиционирано във втория стадий на възходящата графика, "Дългов балон и голяма пропаст в разликата на богатството", близо до върха, докато това на САЩ е в низходящия тренд след върха "Печат на пари и кредит", следващият стадий е "Революции и войни", след което следват "Дългово и политическо преструктуриране" и "нов световен ред". После всичко започва отначало. но вероятно с нови актьори.

China crosses the Rubicon: a scenario for war over Taiwan Този сценарий първоначално е поръчан и публикуван от Института за изследвания в областта на сигурността на ЕС "Conflicts to Come: 15 scenarios for 2030", Chaillot Paper no. 161, декември 2020 г. Адмирал Циен Лихуа погледна към небето от палубата на "Шандонг" - най-новия и водещ самолетоносач на Китай. Въпреки че вече се бе разсъмнало, тъмносивият цвят на небето го правеше едва различимо от океана под него. „Някои от моите предци може би са смятали това за лошо предзнаменование" - помисли си той. Но същевременно беше уверен, че това ще бъде един от най-славните дни на Народната република. Военноморските сили на Народноосвободителната армия (НОА) се бяха превърнали в страховита сила. От няколко дни насам ударът от няколкостотин балистични и крилати ракети беше сломил защитния балон над острова. Повечето тайвански пристанища, военновъздушни бази и незащитени комуникационни центрове бяха излезли от строя. Безмилостната атака беше придружена от електромагнитни атаки, които парализираха способността на Тайван да се защитава. Само северната част на Тайпе беше запазена от страх да не бъде случайно бомбардиран Националният дворцов музей, в който се намираха най-ценните китайски исторически артефакти и прехвърлени набързо на острова през 1949 г. Последва масирана кибератака, като бяха прекъснати и подводните кабели. Това не беше стратегическа изненада, а тактическата изненада изчезна в момента, в който първата ракета се приземи на острова. Народноосвободителната армия (НОА) прилагаше своя наръчник, озаглавен "Съвместна кампания за атака на острова". Времето беше дошло и заповедта беше дадена от Пекин. Десантът започна в ранните часове на сутринта. Десетки хиляди високо мотивирани и обучени войници на НОА, заредени с медицински стимуланти и оборудвани с 3D очила, които им дават достъп в реално време до тактическа информация за заобикалящата ги среда, се приземиха на острова. Първата вълна, дебаркира на плажовете на западното крайбрежие, и последвалият дълъг преход през тайванските кални площи бяха кървава касапница както за силите на нападателите, така и за цивилното население на гъсто населеното крайбрежие. Десантните кораби се върнаха в континенталната част, за да докарат свежи войски на НОА. И те продължиха да пристигат, дори когато числеността им бе редуцирана от тайванските мини в пролива и изтощението на бойното поле, тъй като десантните командоси, спуснати с парашути в тила, завзеха други критични отбранителни и логистични точки на острова. Междувременно военноморските сили на НОА спираха всички танкери, пътуващи към Тайван, и кораби, плаващи в Южнокитайско море. Два дни след десанта стана ясно, че островът оказва съпротива както във военно, така и в социално отношение. Но Пекин продължи напред. Планът не беше да окупира Тайван, а да го отслаби достатъчно, така че Тайпе да се предаде. Докато Америка ближеше раните си след пандемията през 2020 г., под ръководството на демократична администрация, Китай ставаше все по-силен и все по-авторитарен. През ноември 2028 г. сенатор Ранд Пол беше избран за президент с платформата "Американско възраждане". Той се стремеше към нова голяма сделка с Китай, основана на идеята за "свободен и отворен Тихи океан". Но Китай усети слабост. Намалявайки агресивната си дипломация от 2020-те години, той започна по-тиха и по-скромна офанзива в региона, основана на интелигентни инвестиции в компании, неправителствени организации и осигуряване на благосклонност на политиците. Най-големият успех за Пекин беше търпеливото изграждане на фактически съюз с Индонезия. В Китай се разгоря дебат какво да се прави с Тайпе. Генералите от НОА настояваха, че се открива възможност. Модернизацията на американската армия беше забавена от бюджетните съкращения през 2020 г., но Пекин може би не можеше да си позволи да чака още едно десетилетие. Особено при нарастващия проблем с набирането на персонал, който въоръжените сили имаха поради драматичния спад на раждаемостта от началото на века. Според тях сега бе моментът Тайван да бъде включен в републиката. Ще го превърнем в друг Хонконг, а след това ще го интегрираме напълно до 2049 г. Американците няма да имат хъс за борба, а някои от съюзниците им, като Тайланд и Филипините, вече са извън тяхната сфера на влияние. Може би е сега или никога. Президентът Ли се колебаеше. Той беше избран само преди една година, след внезапната смърт на Си Дзинпин, и властта му не беше толкова сигурна, колкото тази на предшественика му. Консенсусът беше важен. "Ще изчакаме подходящия момент", каза той. Не им се наложи да чакат дълго. Президентът Пол се беше съгласил да подкрепи някои от кандидатите за Конгреса на изборите през ноември. Една вечер през септември той беше попитан от осакатен ветеран от Великата война в Персийския залив през 2026 г. дали може да поиска от американците да умрат за Тайпе. Тази вечер той се чувстваше изтощен от леко заболяване, което претърпял предишната седмица, и според съобщенията бил зает със семейни проблеми. Макар да не го е осъзнавал, отговорът му е щял да си спечели място в учебниците по история: "Всъщност не съм сигурен, че съдбата на един малък остров е наистина жизненоважен интерес на Съединените щати... Искам да кажа... Разбира се, че Америка ще защитава себе си и съюзниците си от всякаква агресия, но... Какво искам да кажа? Не искам да изпращаме синовете и дъщерите си да се бият в далечни части на света само заради пристъпите на гняв на някой местен президент... Не за това съм избран." Историците констатираха, че тези негови думи могат да останат в историята като еквивалент на речта на държавния секретар Дийн Ачесън от 1950 г., в която той обяснява, че Корейският полуостров не е част от "отбранителния периметър" на САЩ - което се изтълкува като nihil obstat за нахлуване в Юга. Те бяха прави. Решението да се атакува островът беше взето след честването на годишнината на 4 октомври, като се използваха придвижванията на войски, необходими за тазгодишния мащабен парад. Октомври беше и добър месец от гледна точка на времето, с ограничен шанс за силни бури. Пекин не трябваше да се притеснява твърде много за другите участници в региона. Южна Корея беше твърде заета със Севера, а Русия очевидно щеше да запази неутралитет. Най-важният параметър беше отношението на Япония. Тук Китай играеше умело. В края на септември емисари на Пекин тайно отидоха в Токио, за да предложат новаторска сделка: Китайската народна република (КНР) публично ще признае суверенитета на Япония върху островите Сенкаку/Дяоюй, при условие че Токио даде частни гаранции, че няма да се намесва в конфликт за Тайван - и ще забрани използването на територията си за военни цели от която и да е външна сила по време на такъв конфликт. Застаряващата и отслабена Япония, която все още не се беше възстановила от голямото земетресение в Токио през 2027 г., се съгласи. Тъй като азиатските пазари загубиха 25 % от стойността си за по-малко от два дни, Америка се поколеба. В Белия дом президентът Пол беше изправен пред нарастващ натиск да се намеси незабавно, за да възстанови доверието в американските ангажименти и съюзи. Преломният момент настъпи, когато в медиите се появиха снимки на няколко десетки мъртви американци, които са живели в Тайван. Но планиращите в Пентагона бяха изправени пред най-голямото си предизвикателство от десетилетия насам. Използването на военноморските сили за авангардно разполагане (Forward Deployed Naval Forces - FDNF) в Япония вече беше невъзможно. Затова те решиха да приложат друга стратегия: докато базираните на Гуам и Хаваите сили се устремяваха към зоната на конфликта, американската морска пехота щеше да отвори нов фронт на юг и да се опита да затвори PLAN в Южнокитайско море, както предвиждаше новата доктрина на USMC от 2020 г. Самоходни оръдия и рояци въоръжени дронове започнаха да унищожават кораби на НОА, а морските пехотинци започнаха да "прескачат острови" и да разрушават китайски инфраструктури, изградени на спорните острови. Но това не беше лесна задача. Китай успя да активира компютърни вируси, които бяха имплантирани в американските системи за управление, контрол и комуникация. Междувременно Европа изпадна в паника. Въпреки че беше намалила икономическите и финансовите си връзки с Китай, финансовите ѝ пазари се сринаха почти толкова, колкото азиатските и американските. Тъй като популистките сили твърдяха, че Европа "не трябва да участва в тази битка", Вашингтон оказваше натиск върху Европа да "държи крепостта" на континента и да увеличи военноморското си присъствие в Персийския залив, за да гарантира, че никоя друга държава няма да се възползва от ситуацията. Водена от Обединеното кралство и Франция военноморска оперативна група беше изпратена в проливите Малака и Ломбок, за да гарантира свободата на корабоплаването. Пекин предупреди Лондон и Париж да не се намесват в конфликта, като публично им напомни, че европейската територия е уязвима за неговите междуконтинентални ракети. В отговор Лондон и Париж направиха тържествено съвместно изявление, в което потвърдиха готовността си да "защитават своите национални и европейски жизнени интереси с всички необходими средства". Китай отвърна на удара. Той унищожи двадесет американски сателита в рамките на няколко часа. В понеделник, 29 октомври, ядрено оръжие се взриви в атмосферата над Хаваите, като предизвика хаос в електронните вериги на целия архипелаг. Но Пентагонът беше готов. Според указанията на президента Пол в случай, че се случи такъв сценарий, американските сили започнаха да разгръщат ада за НОА. Базите и силите ѝ на континента бяха методично унищожени, дори с цената на значителни съпътстващи щети. Китайците не бяха очаквали, че войната ще стигне до техните брегове. Въпреки потискането на социалните мрежи ставаше ясно, че населението няма да търпи това. В медиите се умножиха снимките на хиляди опечалени семейства, които оплакват загубата на своите близки. Китайската мечта се беше превърнала в китайски кошмар. Под силния натиск на Конгреса и общественото мнение новоизбраният президент Пол бе принуден да заеме нова позиция спрямо Пекин. "Нямаме друг избор, освен да сдържаме по-нататъшната експанзия на китайската мощ", заяви той в речта си за състоянието на Съюза през 2031 г., "дори ако това означава, че в Азия ще се издигне нова бамбукова завеса". Администрацията на САЩ обяви скъп и болезнен петгодишен план за "независимост от Китай" и прекратяване на достъпа му до американските финансови пазари. Електронната индустрия пострада от войната и трябваше да бъде напълно реорганизирана. Бързо беше създаден американско-европейски финансов конгломерат, който да подпомогне възстановяването на националните производители на компютри, смартфони и полупроводници. Така 2031 г. бележи символичния край на глобализацията. Междувременно Пекин потърси ново стратегическо партньорство с Русия, която търпеливо изчакваше отстрани и сега беше в много по-добра позиция за преговори, отколкото в началото на века. Тайван не беше завладян, но беше значително отслабен. И сега той бе оставен сам на себе си. В Пекин се обсъждаха варианти за това какво да се прави по-нататък. Трябва ли Пекин да предложи "примирие" на Тайпе? Да предложи ново "партньорство" с острова? Дали да направи нов опит през следващата година? Централната военна комисия стигна до консенсус: Пекин ще изчака, но Тайван ще бъде напълно обединен с Китай преди 2049 г. В Китай обаче се разгаряха вълнения. https://www.iss.europa.eu/sites/default/files/EUISSFiles/CP_161.pdf

Интересна карта, бихте ли постнал линк откъде е? Като я гледам, базите са разположени по протежение на Северния Морски път: Това е руско-китайски опит да се заобиколи Южния маршрут през Суецкия канал и да се реши китайската Дилема пролива Малака. Понастоящем 75 процента от китайския внос на въглеводороди минава през пролива Малака, а това прави Китай силно уязвим при голям военен или геополитически конфликт. Оттам и напрежението в Южнокитайско море и опитите да се присвоят острови и да се превърнат във военни бази. Оттам и Пакистанския коридор и военните пристанища в Африка, както и строежа на самолетоносачи. Северният морски път покрай бреговете на Русия би решил проблема с внос на горива в случай на война. Само че... има едно голямо НО, той не е сигурен и регулярен. Поне засега. Не се знае колко месеца точно могат да плават танкери с горива по него и дали въобще могат през някои месеци, изискват се и ледоразбивачи, а руските власти си набират солени транспортни такси и технически такси за проверки. Което още не го прави пълноценна алтернатива на Суецкия маршрут. Но със стопяването на ледовете в Арктика, според някои учени още след 2030 този маршрут ще бъде целогодишно отворен. Какъв парадокс - нещастието за едни е щастие за други - глобалното затопляне ще реши логистичен проблем на Китай, но ще създаде военно-логистичен за САЩ. Понастоящем Китай консумира 14 млрд. барела нефт, виждате с какви темпове расте потреблението за последните 10 години, фантастични: Миналата година през Северния морски маршрут са преминали 32 млн. тона карго, ако го конвертираме в барели нефт /защото оттам минава главно течни горива, метали и въглища/, това прави между 3000 и 5000 млн. барела нефт, в зависимост от пропорцията на товарите, или между 20-30 процента от консумацията на Китай. Путин е издал директива през 2018 по Северния морски път да минават по 80 млн. тона годишно до 2024, което, разбира се, няма да се получи, защото не можеш с декрет да управляваш климата /което някои хора упорито отказват да разберат не само в Русия/, но 60-65 млн. е напълно реалистично, защото вижте темповете на увеличение през годините: Руснаците здраво натискат по този маршрут да си продават нефта и газа, а китайците здраво инвестират в него, защото това е тяхната сигурност и шанс да станат Арктическа нация. Така че, ако глобалното затопляне продължи със същите темпове, докъм 2050 Северния морски маршрут ще бъде целогодишно проходим, вероятно и без ледоразбивачи. Някои изчисляват, че ако това стане, този маршрут ще отклони две трети от доставките на нефт минаващи сега през Суецкия канал: А това си е голям залог, който изисква и военни бази за подсигуряване.

Време да се убива е най-лошото време, което човек би искал да види. Надявам се да не го видим, но не съм сигурен, че някаква грешка на политиците и военните от противостоящите си страни няма да го предизвика. Само като реплика към колегата Деф - не е вярно, че ядрената война между СССР и САЩ е била холивудски блъф или трик - по време на Карибската криза възможността виси на косъм, писали сме за това в друга тема, те са са фиксирани нещата с документи и имена на конкретни хора. Ще ви кажа само такъв факт, доскоро влизах в сайт на американски десни интелектуалци, сега е блокиран. Блокираха го след като там един умник сложи тема за разискване как американските военни са провели учение за евентуален конфликт между американската и китайската армия във война за Тайван и учението е завършило с победа за китайците. Лично аз, писах го и по-горе в тази тема, не мисля че Китай пръв ще атакува в Тайван, те са търпеливи и ще изчакат самите тайванци да ги помолят да се присъединят, но нали знаете максимата за пушката в пиесата на Чехов, щом сложите пушка в първо действие на сцената, тя неминуемо трябва да гръмне до края на пиесата. Европейците са опортюнисти, мъдри опортюнисти научени от историята на войните.

Какво гарантира ядреният потенциал на Русия? Нейното оцеляване. Съветската ядрена доктрина беше подкрепена от икономическа сила, което позволяваше на Източния блок да изнася революция зад границите си. Разберете го, нещата в съвременния политически глобален свят се решават от икономиката. Затова е и от ключово значение коя ще бъде световната валута и кой ще спечели енергийната битка.

Русия лишена от периферията си след разпада на СССР няма икономически потенциал да бъде глобална сила, нейният БВП е колкото на Италия, с този потенциал тя може да претендира единствено за регионална сила или/и сателит на Китай в глобалната геополитика.

Само да уточня, Любен Каравелов е лидер на Млада България, радикално революционна организация, поставена под негласен запор от руските окупационни власти след Освобождението, Старите са Добродетелната дружина на русофилите, оглавявани от братя Георгиеви.

Pax Americana е доктрина за американската изключителност провъзгласена за пръв път след Гражданската война през 19-ти век. Тази идея тогава в общи линии маркира цялото Западно полукълбо и специално двете Америки, Северна и Южна, като изключителна зона за влияние на САЩ, изключвайки намесата на Европейски сили във "вътрешния двор" на САЩ, така очертан от Pax Americana. И за това е имало извънредно убедителен аргумент, американският флот, който до ПСВ става по-мощен от този на Великобритания. В общи линии доктрината е за ненамеса извън американската сфера, но и недопускане на намеса в нея. Втората световна война разширява границите на Pax Americana глобално, и за това също си има обективна причина - САЩ произвеждат над 50 процента от световния БВП и имат 80 процента от световното злато, което тогава е световните пари. С падането на Съветския блок изчезна и последния значим глобален външен противник на САЩ, и това беше така някъде до първото десетилетие на 21-ви век. Нещата сега са доста различни. Без постигане на някакъв вид сделка за сфери на влияние, според мен, между Китай и САЩ, вероятно ще влезем в нов кръг на Студена война с няколко конфликтни точки с потенциал за реална "гореща война". Въобще не изключвам такава възможност.