Б. Киров

https://asiatimes.com/2021/10/evergrande-misses-coupon-payment-deadline-again/ https://www.economic.bg/bg/a/view/zarazata-evergrande-veche-se-razrastva-na-globalnija-imoten-pazar Според мен цялата сага с Евъргранде ще завърши с голяма чаша ледена вода за западните инвеститори, от 1 вложен долар ще си върнат най-много 20 цента. Китайските клиенти ще бъдат обезщетени от държавата, която вероятно ще влезе в управлението на частната фирма като синдик. Целият процес е част от по-голямата кампания на президента Си срещу богатите, под този знаменател могат да застанат и репресиите срещу големите технологични корпорации. Започна преразпределяне, президентът Си облече сивата сталинска куртка.

Много интересна статия, обърнете внимание на биографията на автора, той е полеви офицер, специализиран за Източна Европа и кибервойната. Изводите му са цинично откровени - САЩ няма да воюват за Тайван и Прибалтика, трябва да сключат Нова Ялта с Русия, за да я откъснат и противопоставят на Китай. Човекът мисли с логиката на военен, друг въпрос дали политиците биха приели такава монета.

За 5 години турската лира се е обезценила спрямо долара близо 300 процента, инфлацията там е голяма, да не говорим че и долара девалвира за тези пет години. Цените в Турция наистина се впечатляващо ниски дори в сравнение с България, в момента в София средна цена на шпакловка и замазка на ново жилище е около 1200 евро квадрат, тоест около 1500 долара, ще рече за апартамент около 90 кв. м. /без довършителни работи, които много поскъпват/ е някъде около 135 000 долара, срещу 45 000 в Измир, точно три пъти по-скъпи. И като сложиш още 20 процента за довършителни работи, според мен, вижда се нещо като имотен балон в България. Хората тук влагат парите си в имоти, защото не искат да ги държат в банка, където започнаха да ги наказват с отрицателни лихви. Китайците, някои от богатите, купуват имоти из целия свят, за Турция не знам, но за Австралия например е често срещана практика.

Абсолютно правилна от гледна точка на кой? Ако вие сте строителен предприемач на дребна фирма, например, и дограмата ПВЦ скочи на цена двойно, защото бай Тръмп е вдигнал митата на вносната дограма, а ПВЦ-то се прави от нефт, основно най-евтино от китайците, ще сте щастлив ли да фалирате? Това важи за всички дребни домашни потреби и машинарии - едно местно производство на Запад е близо два пъти по-скъпо от вносното китайско, при това качеството вече е приблизително едно и също. И сега с митата вносните китайски стоки, които до вчера сте си купували евтинджос стават два пъти по-скъпи. Заради кой - заради митата на Тръмп. Хората в 90 процента гласуват с джоба си. После Тръмп го направи унизително за Китай, а те се усмихват любезно, докато американския грубиян ги унижава /гледах церемонията по подписването на споразумението между Тръмп и външния министър на Китай, президента Си не дойде, Тръмп се държеше като робовладелец с китаеца/, но не прощават - мислите ли че пандемията по някакъв начин не е свързана с митата и агресивната антикитайска политика, пандемията свали Тръмп, ако нямаше китайски вирус той щеше да си кара благополучен втори мандат сега, икономиката наистина вървеше нагоре. Те може да нямат тази висока раждаемост като чернокожите, но идват масово, и то предимно млади, и това няма да го спре никаква стена, още повече, че белите американци /латиносите също се самоопределят като бели/ видимо застаряват и младите двойки вървят към по-ниска раждаемост, ама как няма да е така, като им се казва и показва че "вие няма да имате нищо, но ще бъдете щастливи" от корифеите в Давос, които сега са на власт в целия Запад... а собствен дом за млада двойка става все по-недостъпен мираж.

Имотният пазар в Китай е финансов балон надут умишлено от държавата - имотите са над 30 процента от целия БВП на Китай. В големите градове цените на панелките гонят космически цени по-високи от тези на жилищата в центъра на Лондон и Ню Йорк, което е безумие. Всеки собственик на панелка де факто е милионер в зелено. Държавата така прибираше спестяванията на китайците, защото те са луди спестовници, старите спестяват за жилище на младите цял живот, а държавата чрез банките и фирмите за строителство се финансираше от техните пари и развиваше гигантомантски световни проекти като Пояс и път. Това сега ще се спука, логично е, защото процесът на урбанизация е изчерпан, селяните пришълци в големите градове вече са изтръскали парите си, за да станат граждани. Там човек без жителство в града не може да ползва и социалните привилегии за медицински грижи и образование, ако няма регистриран дом, така умишлено се акумулираха парите на милиони китайци. Въпросът е дали държавата ще съумее да контролира това спукване на имотния балон или то ще стане лавинообразно и ще повлече пазарите в Азия, а оттам и световните. Според мен ще стане планирано и контролирано.

Според мен и двете - първо "капиталистическия" комунистически Китай до голяма степен беше американски проект, предназначен да забие клин между Големия брат СССР и Малкия брат Китай, до голяма степен успешен, през 70-години тандемът Никсън и Кисинджър играят тази геополитическа карта и дават зелена светлина на Китай в СТО със статут "най облагодетелствена нация", тоест отварят американските пазари за китайски стоки. Инерцията обаче ги направи зависими от евтин китайски труд и постепенно балансът в търговията достигна до минус 400 млрд. долара годишно в полза на Китай. Оттам Китай стана най-големия чуждестранен държател на американски външен дълг в света, започнаха да се подмятат фрази като "Кимерика", в смисъл че двете икономики са толкова взаимозависими, че функционират като едно тяло. По времето на Буш вече беше практически невъзможно да се върнат нещата на заден ход, първият сериозен опит за коренна промяна направи Обама, като се опита да вдига мита за китайски стоки и пренасочи части от Атлантическия флот в Тихия океан, но експериментът му не успя в сферата на митата. Митническата война стана патент на Тръмп и, според мен, тя беше един от основните фактори, които го свалиха брутално от поста му. Това е исторически завой - той казва на целия свят, че вече не НАТО, а съюзът на "петте очи" /САЩ, Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и Канада/, към които вероятно ще се присъедини и Индия, става основен военен фактор в Тихоокеанския регион. Беше брутално. !! Удивително, прокитайски президент. Южна Корея е гръбнакът на американското военно присъствие в Азия с нейната 500 000 добре въоръжена армия. Ако тя не е лоялния съюзник, кой друг в този регион?! Дали не вървим към ново регионализиране - Азия и Запад? Основно да, като цяло латиносите са най-динамично нарастващото население в САЩ. Това променя цялата структура на обществото им, с новите поощряващи закони за прием на население от Латинска Америка процесът ще се ускори и структурата на електората след 10-20 години ще бъде трансформирана. Но това е единственият шанс и възможност за САЩ да продължат да се конкурират демографски успешно с Китай / и Индия/ като световна суперсила в перспектива от 50 години.

Авторът на тази статия Джордж Фридман се прочу през 1991 г. с книгата си, написана съвместно с Мередит Лебард, "Предстоящата война с Япония": https://en.wikipedia.org/wiki/The_Coming_War_with_Japan В тази книга те твърдят, че друг конфликт между САЩ и Япония е неизбежен, тъй като последната се превръща в икономическа заплаха за САЩ. Предсказанието на Фридман и Лебард за "гореща" война между САЩ и Япония в рамките на две десетилетия не се сбъдна и японската икономика в крайна сметка застина поради балона на цените на активите. Фридман и Лебард твърдят в книгата, че със СССР в състояние на разпад и с наближаването на края на Студената война по това време, САЩ е по-вероятно да влязат в конфликт с Япония, тъй като САЩ вече нямат достатъчно причини да търпят това, което авторите смятат за японско икономическо посегателство. Фридман и Лебард прогнозираха, че поредица от търговски войни между САЩ и Япония ще доведат до окончателен разрив между двете страни. С една дума, сега Фридман екстраполира тази негова идея върху съперничеството между Китай и САЩ и прогнозира възможно подобно развитие с китайската икономика. Фридман не е случаен геополитически пророк, неговата експертиза се използва от агенциите за национална сигурност на САЩ, така че прогнозите му трябва да се приемат сериозно. Според мен обаче, тогава Троянския кон на американската победа изигра Централната банка на Япония, която разду балона на борсовите активи до огромни размери и Япония затъна в най-големия вътрешен световен дълг - над 240 процента от БВП, от който никога няма да излезе. В резултат икономиката й стагнира и тя вече не е икономическа заплаха за хегемонията на САЩ. Цялата японска икономическа система беше преструктурирана от действията на Японската ЦБ. Това по принцип може да се случи и в Китай, ако комунистическата партия изпусне контрол върху китайската ЦБ, но, според мен, е малко вероятно. Китайската централна банка не практикува нулеви лихви - лихвеният процент в момента е 3.5 и китайската ЦБ не налива масивни "количествени облекчения" от ликвидност в китайската икономика. Едва ли стратегията успяла с Япония може да успее в случая с Китай. На практика това което виждаме в САЩ е възприемане до голяма степен на "голямата държава" практикувана от китайските комунисти в икономиката. Някои американски корпоративни гурута и политолози открито изказват възхищение от ролята на държавата в Китай и пледират за повече държавна намеса в икономиката. Впрочем прави го и Фридман с позоваването на Новата сделка.

Да го погледнем от смешната му страна Проблемът се решава с докосване на клавиш от клавиатура: Забавление в петък: Монетата от 1 трилион долара 8 октомври 2021 г. от Майкъл Махари Чували ли сте последните новини за фалшивата борба с тавана на дълга? Сенатът одобри мярка, която да изрита консервата надолу по пътя още няколко месеца. Така че „борбата“ ще продължи! Увеличението от 480 милиарда долара повишава лимита на дълга до 28,9 трилиона долара, но това ще продължи само до 3 декември. Това означава, че имаме време за повече политически театър. Йеее! Толкова е глупаво, защото има 100% шанс таванът на дълга да бъде повишен. Междувременно министърът на финансите Джанет Йелън иска просто да се отърве напълно от тавана на дълга. Това наистина би било по-честно. Цялата концепция е само циркови номера за кучета и понита. Това получавате, когато имате правителство, напълно неограничено от всякакви конституционни граници. Федералните служители буквално мислят, че могат да правят каквото си искат И те го правят. Иии, разбира се, това струва много пари. Така че те ще продължат да заемат и харчат, докато цялата схема на Понци не се срине. И това наистина е схема на Понци. Не мисля, че това е хипербола. Ако се замислите, целият дебат за тавана на дълга разкрива една мръсна малка тайна. Ако не повишат лимита на заемите, може да се наложи правителството да не изпълни задълженията си. И така, това, което казват, е, че ако не можем да принудим повече хора да ни заемат пари, хората, които вече са ни заели пари, няма да получат връщане. Имаме нужда от нови заеми, за да платим за старите заеми. Това е определението за схема на Понци. Но очевидно всичко това е излишно. Решението е съществувало през цялото време. Те просто трябва да отсекат монета от 1 трилион долара. Аз не съм се шегувам. Това е сериозно предложение, тласкано от „сериозни“ хора. Идеята е, че Министерството на финансите на САЩ може просто да отсече монета от 1 трилион долари от платина, да я депозира във Федералния резерв и да реши проблема с дълга. На САЩ няма да им се налага да заемат повече пари. Веднага ще разполага с 1 трилион долара. Всъщност не съм сигурен защо трябва да е платинена монета. Искам да кажа, те биха могли просто да напишат 1 трилион долара върху салфетка със зелен флумастер и това би било също толкова законно. Но предполагам, че те трябва да имитират че правят някои неща, за да поддържат илюзията за коректност. Това показва колко умни хора могат да бъдат наистина тъпи. Сякаш те надхитрят себе си. Осъзнаваш, че това е тъпо, нали? Това е парична катастрофа, която чака да се случи. Това би поставило инфлацията върху хипердвигателя. Наистина не се различава от това, което направиха в Зимбабве. Знаем как работи това. Но тук имаме работа с умни хора и те ще ви кажат „това е различно“. Те ще предложат всякакви вероятни причини това да работи. Те ще говорят за това, че доларът е резервна валута. Те ви показват някои убедително изглеждащи счетоводни тавтологии. Те ще бърборят и ще се въртят и изведнъж ще си помислите: „По дяволите, да! Монета от 1 трилион долара! Това е билетът за Рая. " Не. Не е. Предполага се, че те могат да предотвратят инфлацията като просто изхвърлят новите пари, когато имат нужда от тях. Но това е федералното правителство, за което говорим тук. Наистина ли мислите, че политиците ще бъдат ограничени с 1 трилион долара в банката? И когато издухат това, можем просто да отсечем още едно от тези весели монети кученца Додекойн. Това би създало още по -голяма каскада от разходи. Разбира се, реалността е, че вече правим това. Фед просто създава пари от въздуха всеки ден, но процесът е по-косвен от сеченето на монета. Това получавате, когато имате цяло училище по икономика, което разединява парите от нещата. Това е истинският проблем тук. Правителството може да създаде монета от 50 трилиона долара. Но не може да създава неща. Бяхме затрупани с теории за да мислим, че парите правят икономиката силна, но в крайна сметка всичко се свежда до правене на реални неща. И хазната не може да създава нещата от въздуха. Чичо Сам не може да сече автомобили, храна, дрехи, стоки, нефт и всички други реални неща, от които се нуждаем. Какво се случва, когато създавате повече пари, без да създавате повече неща? Получавате покачващи се цени. Ето къде сме днес. Гледаме това разиграване. Но отново имаме хора, които упражняват нулева саморефлексия. Те измислят тъпи начини за решаване на проблемите, които сами са създали преди това. Както и да е, гладен съм. Малко ми липсват пари в брой, затова мисля да си взема един лист хартия и да напиша 10 долара върху него. Ще го дам на хората в Макдоналдс. Искам да кажа, ако правителството може да го направи, защо не мога и аз? Ще ви уведомя как става. https://schiffgold.com/fun-on-friday/fun-on-friday-the-1-trillion-coin/ от блога на Питър Шиф

От 2016 г. китайският юан официално е включен в кошницата на световните резерви валути, заедно с щатския долар, еврото, британския паунд и японската йена: Теглото на юана в кошницата на Специалните Права на Тираж /от които сега се емитират на стойност 650 млрд. щатски долара/ е 10.92 процента, третата по тежест валута в тази кошница! Преди това съотношението е било: https://www.imf.org/en/News/Articles/2016/09/29/AM16-NA093016IMF-Adds-Chinese-Renminbi-to-Special-Drawing-Rights-Basket Третата световна война може да бъде валутна. Китайската ЦБ може да печата колкото си иска, друг е въпросът, че тя няма интерес да печата повече от необходимото, за да пази баланса, който й позволява да изнася евтини китайски стоки в чужбина като същевременно поддържа достатъчно висока покупателна стойност на юана на вътрешния пазар. Опитах се да ви обясня, че сравненията между Лемън Брадърс в ипотечната криза САЩ с дълговата криза на Евъргранд в Китай са нерелевантни: 1. Защото дългът на Лемън беше над 600 млрд.долара тогава, което сега е поне 800 млрд. с инфлацията, а този на китайската корпорация сега е около 300 млрд. и 2. Защото Лемън беше дилър на погрешно оценени от държавните регулаторни органи пакети с лоши ипотеки, зад които не стояха никакви реални активи на банката, докато зад Евъргранд стоят реални активи от над 300 млр. долара, повече от целия й дълг, който при това не е дължим веднага, а в продължение на години като лихви и дивиденти от облигации деноминирани в долари. Апокалипсисът се отлага. Вярно е, че китайският корпоративен дълг е най-големият в света, той е над 200 процента по-голям от китайския БВП, но това е съвсем друга тема от частния случай на тази фирма, става въпрос най-вече за дълг на лошо работещи държавни и общински фирми, там има заложена бомба със закъснител, не в частния дълг на Евъргранд или която и да е частна китайска корпорация, те могат да бъдат оставени да фалират без особени ефекти за китайската икономика. Не са "достатъчно големи за да не фалират", дори могат да бъдат умишлено фалирани от държавата, което вече ще бъде акт на финансова агресия от нейна страна. Засега Китай се въздържа да го прави, но загатва, че не би било невъзможно.

Според Рей Далио и други анализатори властите /ЦБ и другите държавни банки/ няма да я оставят да фалира: Дълговата криза на China Evergrande Group „е напълно управляема“, дори когато кредиторите са наранени от проблемите на предприемача, каза Рей Далио. „Инвеститорите ще бъдат ужилени - така работи този процес“, каза Далио, основателят на хедж фонд Bridgewater Associates, в интервю във вторник с Том Кийн по телевизия Bloomberg. „Системата ще бъде защитена, защото е деноминирана в собствена валута.“ https://www.bloomberg.com/news/articles/2021-09-21/dalio-says-evergrande-crisis-manageable-even-as-investors-hurt Евъргранд Груп /Вечно-великата Група"/ е частен холдинг с предимно строителна дейност, той е вторият по-големина строителен предприемач в Китай, но за разлика от първия се е разлял в различни посоки - инвестират в автомобили, туризъм, екология, футбол, фармация и какво ли не. Не само алчността на собственика им, но и тази на западните инвеститори ги е докарала до 300 млрд долара неплатими дългове. Но основните загуби идват от падането на акциите им, което е шеметно: Листнали са се на борсата в Хонконг през 2009 с цена на акция 2.6 щатски долара през 2010, през 2018 цената на акция отива над 12 пъти повече /1200 процента/, за да падне сега под 2.6 долара, като технически анализатори сочат границата от 1.6 долара като неспасяема от дефолт. За разлика от Лемън Брадърс, четвъртата по големина инвестиционна банка в САЩ през 2008, Евъргранд не са банка. Те притежават собствени активи надвишаващи размера на дълга им: Активи Total assets Increase CN¥2,301 trillion (US$306.410 billion, 2020) Така че в най-лошия случай ще бъдат преструктурирани/разпродадени при ликвидация. Голямата въпросителна е дали държавата ще се задейства да ги спасява и преструктурира и това вълнува най-вече кредиторите и инвеститорите в долари, защото техните пари ще бъдат силно редуцирани. По принцип техният казус не е изолиран, той е връх от айсберга на дълговата криза в корпоративния сектор. Президентът Си завъртя нов курс спрямо частните корпорации от месеци наред, по този път минаха Али Баба и други технологични гиганти. Каква е целта на този нов курс може да се дискутира. Паниката на американската борса в понеделник беше екзистенциална, защото ставащото с Евъргранд е грозно огледало на случващото се в целия кредитен пазар. Да допълня само, че в Евъргранд работят на щат над 200 000 души, а с временни договори /предимно в строителството/ още 3.8 млн., така че дори само поради тази социална причина, едва ли властите в Китай ще гледат безучастно как тези хора остават без работа.

Може би се разчита много на новите технологии - например алтернативата на 5G се вижда от някои инвеститори в новата глобална интернет мрежа Старлинк на Мъск, където се предава супербърз сигнал посредством лазер. Затова мнозина инвеститори /и спекуланти/ предвиждат голям срив на надутия стоков балон, но не на всичко - "съзидателно разрушение", след което ще оцелеят малко ориентирани към иновации фирми, а ще се разпродадат тотално надценените. Големият проблем при такова помпане с ликвидност на стоковите борси е дългът - тези пари, които сега са затворени там в безперспективни инвестиции, разигравани с чисто спекулативна цел, след рухването на надутите цени, ще влязат в обращение на пазара на дребно, а азбучна истина е, че когато парите са повече, цената на стоките расте, като това е инфлация. Признаци за инфлация се виждат и сега, но банкерите успяват да успокоят инвеститорите, че тя е "транзиторна /временна" и това държи балонът пълен с въздух, както и над 2-та трилиона долара в 100-процентовата спекулация на частни криптовалути. Мине ли голям "черен лебед" - някакво събитие отключващо борсова паника - духът на големия дълг ще изскочи от бутилката на борсовия балон. И банката продължава печата, надявайки се на чудото икономиката да заработи на пълни обороти. Абсолютно съм съгласен - да кажеш на хората "виновна е системата", значи да им кажеш "ние ви ограбихме и дадохме вашите пари на нашите богати приятели и покровители" - обикновено след това се търкалят глави под ешафода. Но инфлацията е всеобщ данък върху най-слабите социално слоеве, защото тя изяжда първо техните спестявания.

Не, точно обратното - коронакризата беше използвана за отпечатване на гигантско количество нови декретни пари, които да стимулират стагнираната икономика. Процесът на стагнация е от 2008: Последните 10 години средният растеж на БВП в САЩ е бил под 2 процента средно, през 50-те и 60-те години е бил 4 процента. Същата, даже по-лоша е ситуацията в Еврозоната: Там процента на растеж след 2008 е още по-нисък от този в САЩ, затова се печатиха пари за стимулиране още преди коронакризата, планът Марио Драги, които обаче никой голям бизнес не поиска да използва, те се наливаха само в лоши държавни заеми. Китай постигаше висок процент на растеж, който обаче постепенно спада: Коронакризата беше определена като "кризисна възможност" от Клаус Шваб в Давос, която да преструктурира цялата икономика с Нова Зелена сделка и нови технологии. Според мен, на този етап не е ясно обаче, дали стероидите на фиатните пари ще вдигнат на крака изнемощялата икономика или ще я убият със стагфлация - комбинация от инфлация и стагнация на пазара. П.С. За тези, които се интересуват в дълбочина от проблема, препоръчвам горещо книгата на Рихард Вернер "Принцове на йената" /Японските централни банкери и трансформацията на икономиката/: https://media.oiipdf.com/pdf/3633db35-ce49-4f43-85c6-feeed716ffe7.pdf В нея авторът, който е германец и е бил съветник на Японската ЦБ през 80-те години на миналия век, анализира как и защо се е стигнало до "счупването" на бързия икономически растеж на японската икономика от следвоенните години.

Това от една страна; от друга, след като обезличиш аристокрацията /феодали/, цялото население става една равна сива маса от селяни - от селяни през Средновековието трудно се пръкват образовани и даровити деца, това е привилегия на аристократите, те са от "сой"; едно е да вземеш момче живяло при богати и образовани родители, друго е дете на копач и орач. самата система на девширме е предполагала отсяване още на ранен етап, първо децата са били поемани за по няколко години от турски семейства; много по-вероятно е дете на местен болярин или княз да бъде настанено в образовано и високопоставено турско семейство от дете на селянин; и оттам системата продължава да отсява вече при избора за Дворцовото училище, дете отгледано в семейство от сой, според мен, получава по-големи шансове да се класира за елитното училище от дете отгледано в семейство от простолюдието. Но основното, пак според мен, е в подбор по регионалност - пак давам за пример арменци /които по някои данни са били около 2 млн. в пределите на Империята, сравними с българското като брой, и араби, които също са многобройни и са били вземани като девширме, те също липсват като големи бройки както сред висшата администрация, така и в Харема. Причините са същите като и за българите - опасения от сепаратизъм на стратегически важни части на империята. То поначало цялата система на девширме и пенчик /роби на Султана/ е измислена преди всичко срещу турския елит, да не би части от него да се обърнат срещу рода ва Османите. Защо по презумпция тази логика да не се е прилагала и към други мощни етнически групи?

Един рационален военно-политически анализ, според мен - талибаните са терористична групировка, които са и най-съвременна военна машина. Нищо общо с "башибозука", с който се сравняват от някои колеги в тази тема: "Разбирането как талибаните са постигнали светкавичното обкръжение на столицата, както и следващата фаза на конфликта, изисква разбиране на стратегията на групата по отношение на оперативното изкуство. Талибаните през 2021 г. не са същите като талибаните от 90 -те години. Сега талибаните са постигнали умението да интегрират военни и невоенни инструменти за власт в преследване на техните политически цели. Афганистанското правителство не загуби битката, защото повечето американски военни сили се изтеглиха от страната. Вместо това правителствените войски бяха превъзмогнати от една по-адаптивна от тях самите военна организация. Талибаните очертаха конкретни цели и линии на усилията за обезсилване на афганистанските сили за сигурност и провеждане на стратегическо обкръжение на Кабул, предназначено да принуди правителството да капитулира. Концепцията за оперативно изкуство формира стратегически план за военни кампании, превръщайки политическите цели и стратегията в тактически действия на бойното поле. За една военна група каквато са талибаните не е необходимо да изучава Клаузевиц и западната военна история или да посещава съвременен колеж за военния персонал, за да развие такова изкуство. Както демонстрираха талибаните, такава военна групировка трябва само да разчита на всеобхватна теория за победата, за да ръководи своите действия. С течение на времето талибаните се превърнаха във военна групировка, способна да постига целите си по разнообразни начини. Мрачната бунтовническа мрежа, умееща да изпълнява засади в селските райони и да монтира импровизирани взривни устройства (IED), бе заменена от сложна организация, управляваща 80 000 бойци, които са дори по-умели в използването на социалните медии от AK-47. Тяхното оперативно изкуство съчетава информационни операции, включително призиви от племенни старейшини, заедно с текстови съобщения в Twitter, с децентрализирани заповеди, които позволяват на местните командири, които познават терена и политиката в своите райони, да идентифицират възможностите за поемане на инициативата. Когато талибанските сили постигнат военен успех, те затвърждават тези постижения с мобилни резервни орди от командоси на мотоциклети - позволявайки на групата да поддържа темпо на бойното поле. Основната цел на талибаните не се е променила от години: да овладеят контрола над Афганистан и да възстановят Ислямския емират. По време на настоящата военна кампания групата беше прагматична относно тази цел. Този прагматизъм отразява разбирането на талибаните, че групата не може да управлява Афганистан по същия начин, както през 90-те години. Талибаните ще бъдат сурови и ще отменят правата на човека, но ще се стремят да държат страната свързана със света така че доларите за помощ да продължават да текат. Групата вероятно иска да избегне повтарянето на грешките в управлението през 90 -те години, затова призова много държавни служители да останат на техните технически позиции и да гарантират, че основните услуги и икономиката ще продължават да функционират. Бойците на талибаните завзеха ключови икономически терени, които им предоставят достатъчно средства, за да управляват държава с почти четиридесет милиона души. За да постигнат целта им, военната кампания на талибаните разчиташе на четири линии на усилие: 1. Изолиране на афганистанската армия Сривът на афганистанските сили за сигурност е резултат от изолация на оперативно ниво. В доктрината на американската армия изолацията включва откъсване на враг, физически и психологически, от неговата база за подкрепа - като така този враг се лишава от свобода на движение и подкрепа от базата. Талибаните предприеха планиран подход за изолиране на врага си на оперативно ниво за повече от осемнадесет месеца, като се възползваха от основните слабости в разположението на афганистанските сили за сигурност. Първоначално афганистанското правителство се фокусира върху задържането на терена чрез контролно-пропускателни пунктове и малки аванпостове, разпръснати из цялата страна. От политическа гледна точка това позволи на Гани, който се бореше да спечели широка политическа подкрепа, да се обърне към различни политически групи и да каже, че е изолирал терените на талибаните. Но военната реалност беше противоположна: този правителствен подход разпръсна частите на армията в цялата страна и ги направи неспособни взаимно да се подкрепят. Талибаните използваха тази уязвимост, нарушавайки наземните линии на комуникация в опит да изолират допълнително контролните пунктове и да определят условията за поражението на афганистанските сили. Тъй като контролно-пропускателните пунктове станаха зависими от получаването на нови доставки по въздух, мисиите за снабдяване изтощиха и без това претоварените до крайност афганистански ВВС. В резултат на това проблемите с поддръжката на техниката заземиха повече техни самолети, отколкото зенитните оръжия на талибаните. Нетният резултат беше поредица от аванпостове, където афганистанските сили оставаха без храна, вода или боеприпаси, което от своя страна предизвика сред тях недоволство и разочарование. 2. Таргетирани заплахи Тъй като афганистанските сили за сигурност - които вероятно превъзхождаха талибаните с три към едно - бяха изолирани, талибаните увеличиха дейностите по втора линия на усилията: използването на персонализирана пропаганда и информационни операции за подкопаване на морала. Моралът и волята за борба са критични нематериални неща във войната - както отбелязват редица стратези, като се започне от Сун Дзъ и се стигне до Наполеон. Талибаните допълнително изолираха вече физически изолираните афганистански сили за сигурност чрез сложна кампания за психологическа война. Въстаниците наводниха социалните медии с изображения, които предлагаха на обкръжените афганистански сили за сигурност общо взето една алтернатива: Предайте се и живейте - или умрете и се чудете дали талибаните ще убият семейството ви след това. Повече от 70 процента от афганистанското население има достъп до мобилни телефони и талибаните са се адаптирали съответно използвайки съвременна информационна война в руски стил, която разгръща фалшиви акаунти и ботове, за да разпространява съобщенията им и да подкопава афганистанското правителство. Групата комбинира новото със старото, като използва призиви от племенни старейшини заедно с текстови съобщения, за да принуди афганистанските сили за сигурност да се предадат. Тъй като аванпостовете се разпаднаха, талибаните запазиха инерцията си на бойното поле, използвайки заловена военна техника не само за попълване на своите сили, но и за използване на изображенията на капитулацията като допълнителна пропаганда. Поставете се на мястото на афганистански войник: Намирате се в боен пост, изчерпвате храна и боеприпаси, борите се за непопулярно правителство и сте принудени да плащате подкупи поради ендемична корупция. Докато гледате мобилния си телефон, виждате само изображения на войници, които се предават. Дори и да решите да се биете, вашият морал и воля за борба са подкопани. 3. Практикуване на нова форма на терор: убий и принуди Талибаните използваха терор, за да подкопаят допълнително доверието в правителството и да влошат способността на Кабул да се бори. Докато бунтовниците някога разчитаха на атаки, за да тероризират населението и да нанасят удари по правителството, в началото на тази последна кампания те изместиха тактиката си към война в сенките, която се оказа по-ефективна при подкопаване легитимността на афганистанското правителство. През последните две години талибаните са използвали прикрита кампания за убийство, насочена към лидери на гражданското общество и ключов военен персонал, като пилоти. Междинната военна цел беше двойна. Първо, това засили стратегическите съобщения на талибаните, че режимът на Гани не може да даде сигурност в Афганистан. Всички знаеха, че талибаните стоят зад по-голямата част от убийствата, но фактът, че те не са били наказани за тях, направи убийствата да изглеждат по-страшни. Второ, най-добрият начин за унищожаване на военновъздушните сили е на земята. Тъй като не пртижаваха усъвършенствани оръжия за противовъздушна отбрана, талибаните предпочетоха да подкопаят афганистанските военновъздушни сили, като убиват пилоти в домовете им - груб, но ефективен метод с висока стойност за техните цели да парализират правителствената авиация. Тези атаки също целяха да принудят и други афганистански пилоти да напуснат постовете си. 4. Преговори за печелене на време и ограничаване на военната мощ Талибаните интегрираха дипломацията с военната си кампания. Войната е продължение на политиката. Всяка дейност на бойното поле, при която оперативната логика не е свързана с ясно определени политически цели, ще се окаже саморазрушителна. Талибаните се възползваха от мирното споразумение, договорено до голяма степен двустранно между неговите представители и САЩ при бившия президент Доналд Тръмп. Като изключва афганистанското правителство, споразумението подкопава политически администрацията на Гани и затруднява поддържането на единство в усилията между партньорите в кампанията за борба с бунтовниците. Талибаните използваха прикритието на мирното споразумение, за да заемат позиции в цялата страна, заобикаляйки ключови райони и провинциални центрове, като същевременно използваха процеса на преговори за ограничаване на американската военна мощ. Всеки рунд на дипломатически преговори ограничаваше способността на Америка да атакува талибанските цели. Ако имаше критична повратна точка в конфликта, това беше мирното споразумение, подписано по време на Тръмп: Без него талибаните биха се сражавали ожесточено, за да изолират афганистанската армия и да осигурят условията за тяхното бързо настъпление към Кабул. По същия начин сделката сигнализира на регионалните участници, че те трябва да хеджират залозите си и да започнат да предвиждат край на режима в Гани в Афганистан." Benjamin Jensen is a nonresident senior fellow with the Scowcroft Center for Strategy and Security at the Atlantic Council. He holds a dual appointment as a professor at the Marine Corps University School of Advanced Warfare, where he runs its Future War research program, and as a scholar in residence at American University’s School of International Service. Outside of academia, he is a reserve officer in the US Army who recently returned from supporting the Resolute Support mission in Afghanistan. https://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/how-the-taliban-did-it-inside-the-operational-art-of-its-military-victory/

На база имената като "място на раждане", затова към българските Велики Везири е причислен още един, роден в българските земи и един с неуточнен произход. "Румънската социална йерархия беше съставена от боляр, мазил, и răzeș. Да бъдеш болярин предполагаше три неща: да си собственик на земя, да имаш крепостни селяни и да имаш военна и / или административна функция. Боляринът може да има държавна функция и / или съдебна функция. Тези функции бяха предназначени за dregătorie или boierie. Само принцът имал властта да назначава боляр. Собствениците на земя с крепостни селяни, но без функция бяха категоризирани като мазил но все още се считаха за благороден произход (din os boieresc, което се превежда буквално като „от болярски кости“). Малки собственици на земя, които притежават домейн без (devălmășie) били наричани răzeși. Според някои историци те са били потомци на собственици на земя Мазил. Въпреки че функциите могат да се предоставят само от принца и не са наследствени, владението върху земята е наследствено. Принцът можеше да даде земя на някого, но не можеше да я вземе от притежателя й, освен по сериозни причини като предателство. ...Обикновено един принц е бил болярин преди избирането или назначаването му за принц, но това не е било абсолютно условие. Първоначално само княжески потомци могат да бъдат избирани за князе. По време на фанариотската епоха обаче всеки човек може да бъде принц, ако бъде назначен от султана (и достатъчно богат, за да купи това назначение от великия везир). По време на османския сюзеренитет, и особено по време на режима на Фанариотите, титлата принц се превръща в административна функция в имперската османска йерархия и по този начин в най-висока форма на болярство. Титлата принц на Влашко или Молдова е по еквивалент по достойнство на тази на паша." https://bg.wikiwagsdisposables.com/826046-boyars-GWLTDL Тези които като държави са воювали срещу османците са били обект на "пенчик" - военнопленниците стават роби; по-късно е въведен алтернативен "кръвен данък" за държавите воювали и асимилирани като държавност; румънските княжества запазват сюзеренна автономност; след падането на Унгария и превръщането на унгарската територия в част от Османската империя /вилаети/ оттам също е събиран "кръвен данък", това продължава около 180 години: Евреи и цигани никога не са воювали като държавни обединения с Османците, затова от тях не се е вземал кръвен данък; руси и персийци също са били забранени да бъдат назначавани като висши администратори-роби на Султана, но има изключения.

Около две трети от латиносите се самоопределят като "бели", но когато се правят социологически изследвания за гласуване латиносите винаги се разглеждат като една монолитна етническа група от латиноси, независимо, че две трети са се самоопределили като "бели"; азиатците, черните и белите не се разглеждат като различна етническа група, а се групират расово: ВВС даже са групирали латиносите като "раса", което не е вярно, но практика те се таргетират от политиците като една група https://www.pewresearch.org/fact-tank/2020/09/10/key-facts-about-u-s-latinos-for-national-hispanic-heritage-month/ Когато обаче се прави расово преброяване картината е друга, тези от латиносите, които са се самопределили като "бели" отиват в групата на белите: https://www.statista.com/statistics/183489/population-of-the-us-by-ethnicity-since-2000/ От гледна точко на критичната расова теория: Рой Л. Брукс дефинира критичната расова теория през 1994 г. като „съвкупност от критични позиции срещу съществуващия правен ред от гледна точка на расата“. Ричард Делгадо, съосновател на теорията, я определи през 2017 г. като „съвкупност от активисти и учени, които се интересуват от изучаване и трансформиране на връзката между раса, расизъм и власт“. CRT scholars view race and white supremacy as an intersectional social construct, which serves to uphold the interests of white people at the expense of marginalized communities. In the field of legal studies, CRT emphasizes that formally colorblind laws can still have racially discriminatory outcomes. https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_race_theory латинос, независимо от расовото им самоопределяне, се разглеждат като една обособена расово група, въпреки че не са, за да бъдат причислени към малцинствена група, която страда от white supremacy, въпреки че расово две трети от латинос са се самоопределили като "бели": значи те са бели, които са жертва на white supremacy Ето как откровено е постулирано това като "расизация на латиноамериканците" от този автор още в далечната 1998: "1) Как отношенията между афро-американците и латиноамериканците се влияят от изграждането на расата? и (2) Може ли критичната расова теория да се възползва от разглеждането на расата или расизацията на латиноамериканците? В светлината на тези въпроси, в част II, аз твърдя, че изграждането на раса влияе върху отношенията между афро-американците и латиноамериканците. По-конкретно, законовото самоопределяне на мексиканските американци като бели е генерирало напрежения, които образуват бариера за изграждането на коалиция между афро-американци и латиноамериканци. Аз твърдя, че американците от Мексико трябва да приемат не-бяла идентичност, за да улеснят изграждането на коалиция с афро-американците. В част III твърдя, че теорията за критичната раса може да бъде от полза от разглеждането на расизацията на латиноамериканците. Всъщност аз твърдя, че расизацията на афро-американците не може да бъде напълно разбрана без да се вземе предвид расизацията на латиноамериканците. Като резултат призовавам за епистемична коалиция, съставена от всички малцинствени групи, така че всяка група да постигне знания за себе си и своето място в света." African-Americans, Latinos, and the Construction of Race: Toward an Epistemic Coalition, Martínez, George A., 1998 https://escholarship.org/content/qt45r88575/qt45r88575.pdf?t=olo68b

Там е работата, че термините "латиноамерикански" и "латино" се отнасят до етническа принадлежност, според Бюрото за преброяване на населението на САЩ , а не като член на определена раса и по този начин хората, които са членове на тази група, могат да бъдат членове на всяка раса. The federal government considers race and Hispanic origin to be two separate and distinct concept https://www.census.gov/prod/2001pubs/cenbr01-1.pdf Ако се сепарират расово, голяма част от тях трябва да се причислят към Caucasian race /Европеоидната раса, а това веднага ще промени съотношението и балансите при "критичната расова теория" https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_race_theory тъй като "латиносите" са над 60 млн. и се причисляват от някои политици вкупом към "онеправданите раси", които се нуждаят от обгрижване и привилегии от страна на същите политици; накратко ще им се отнемат като гласоподаватели.

Османците взаимстват византийската феодална прониатска система на собственост върху земята: https://bg.wikipedia.org/wiki/Прония Тази система, когато те започват да завладяват България е била преобладаваща и по българските земи по време на Второто Българско царство. Така че даването на ползване на султанска земя без право на унаследяване срещу военна служба като тимар само е заместило даването на царска земя срещу военна служба срещу прония - и в двата случая спахията или прониария има право да събира данъци и да се възползва от дарението на царска собственост срещу осигуряване на хора за военна служба на централната държава, но без право на унаследяване. Разликата е била в степента на централизация и възможността на централната власт да упражнява ефективен контрол - в рамките на византийската прониатска система, наследена и от българското царство, практически централният владетел е нямал достатъчно средства да принуди обдарения с прония да изпълнява военните си задължения, тоест системата е била в процес на разлагане. Това обуславя честите бунтове в провинциите и отцепването на боляри. Султанската власт, поне в първите векове на успешно завоевание, е имала силата да смаже местен бунт на спахии, впоследствие еничарския корпус започва да изгражда укрепени гарнизони в завладените земи, които да реагират на местно неподчинение. "По данни на англичанина Пол Рико през XVII в., в цяла Румелия, включително Силистренски санджак, могат да се наброят над 1000 зиамета и над 8000 тимара. Като най-приходоносни обекти с годишен доход над 100 хил. акчета хасовете включват и най-значимите градове и ред богати многолюдни села в българските земи. Владеят ги по султанско благоволение най-знатните османски сановници - бейлербейове, санджак бейове, паши и везири. Специална категория представляват султанските хасове, към които принадлежат почти всички доходоносни пристанища, рудници, оризища и др. под. Не случайно към различни хасове през XVII в. се числят градове като София, Видин, Никопол, Силистра и много други по-малки, но доходоносни като Самоков, Струга, Преспа и Елхово например. Хас на великия везир през XVII в. е и старопланинското дервентджийско с. Габрово (дн. гр.). Към султански хас се числят, по данни от 1620 г., с. Хайдар (дн. с. Кардам, Търговищко), с. Дрен, Самоковска каза, петнайсетина рударски села от нахията Кочани на казата Кратово - по данни на регистър от 1664-1665 г., и др. Установява се и практиката отделни махали или дялове от едно и също селище да принадлежат на различни по вид служебни владения. В резултат на това например град като Петрич по данни от XVII в. има един вид двоен статут — част от него заедно с жителите му принадлежи на хас, а друга - на зиамет.В сравнение с предходните столетия през XVII в. вече не се откриват християни спахии, сред които и известен брой бивши представители на българската аристокрация, преминали на османска служба. Изиграли вече ролята си в утвърждаването на османската власт, още през XVI в. те са принудени да приемат исляма, ако искат да запазят владенията си. Затова като рядко изключение и анахронизъм звучи едно свидетелство от „Книгата на жалбите" от 1675 г. за християни спахии в казата Враня на Кюстендилски санджак. Те обаче са в състояние на явна деградация и на път да се превърнат в обикновена рая." АДМИНИСТРАТИВНО ДЕЛЕНИЕ И СТАТУТ НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ХVІ – ХVІІ ВЕК, Проф. Елена Грозданова (История на българите (Късно Средновековие и Възраждане), т. 2, ИК "Труд", 2003 г., стр. 44-49) На север от Дунава, където се обособяват три румънски княжества, феодалните отношения не са били същите - там местните владетели се обособяват като крупни собственици на земя, феоди от западен тип, и са много по-мотивирани от българските и сръбските боляри да защитават своята собственост. Затова те оказват много по-силен отпор на османците и отстояват относителна независимост. Няма нито един Велик Везир от земите на днешна Румъния, по простата причина, че османската власт не е имала правото да набира кръвен данък от тях.

В династичната верига от тридесет и няколко османски султана няма никакво прекъсване от първия, Осман, до последния - това е абсолютно централизирана династия, без прекъсване. Има само един кратък период на междуцарствие за 15 години около 1400 г., в който синовете водят спор кой да е Султан, и дори се стига до възможност за разделяне на Империята. Въпреки че често се нарушава принципа на майората /което води до много убийства и интриги/, винаги се следва принципа Султанът да бъде наследник по мъжка линия на рода на Осман, никакви опити друг род да се докопа до трона, както е било във феодална Европа по същото време. Точно затова е измислена институцията на еничарството - знатните турски родове да стоят настрана от претенции за султанската власт. Еничарите /главно пехота/ в първите три века на Империята далече не са най-многобройната част от османската армия, всъщност основната маса е от конницата на спахиите, наематели на тимари /султанска земя под наем/. Обърнат е наопаки еврейският принцип - важното е коя е майката и е заменен с принципа, че единствено важното е кой е бащата, и то баща на син на робиня, за да няма претенции от турски знатен род към трона. Още в началото на династията, мисля че някъде след 5-6-я султан, Султанът си присвоява и титлата "халиф" - духовен водач по избор, за разлика от имам, духовен водач по наследство. Дори последният наследник на династията е избран от меджлиса за халиф без да е султан, след което цялата династия е изритана от Турция при Кемал Ататюрк, барабар с Харема и всички роднини. И досега остава неясен въпросът какво се случва с българската феодална аристокрация, тя сякаш се дематериализира след идването на османците. Официалната версия е, че повечето от болярите и знатните родове емигрират, но, според мен, една голяма част от българските боляри са се ислямизирали твърде бързо и са се влели в редовете на спахиите,това разбира се, трябва да е било отразено в османските архиви.

Поканен на пиршество от Султана и през нощта удушен, поне според една от версиите за смъртта му, но така или иначе екзекутиран. Имаше един турски сериал "Великолепният Век", в него Ибрахим паша беше от главните персонажи. https://bg.wikipedia.org/wiki/Великолепният_век Друг беше на Хюррем Султан /Александра Лисовска/, Роксолана /"смеещата се" - двамата с Ибрахим паша бяха представени като Том и Джери, непрекъснато враждуваха и се преследваха, накрая украинката му скрои шапката и го прати при Аллах. Сега като се зачетох в биографиите им, много от Великите Везири са били екзекутирани по заповед на султаните - ветровито място е било, а йерархията на израстване, според някои автори, е била желязна - шест-степенна, от везир шеста степен до Велик Везир при толкова много врагове, конкуренти и интриги. Всичко в крайна сметка е решавал Султанът. Ибрахим паша е прескочил доста степени и вероятно затова си е спечелил омразата на дворцовите бюрократи и родовата аристокрация едновременно. Във филма беше представен почти като Демон - дяволски умен и способен човек, но в края на краищата...Cherchez la femme Намери си Майстора.

Не е вярно, че "няма българи сред висшия елит на Османската империя", нали затова извадихме от изворите, че има двама Велики везири; арменците са трима. Евреи Велики везири няма. Защо са премахнали феодалната аристокрация и българската Патриаршия вече е друг въпрос. Опитах се да ви обясня, че на българските земи се е гледало като на завладяна вътрешна територия, плодородна територия с много ресурси, затова е била обособена като отделна административна единица с особено важен статут и нейният османски управител е имал такъв статут. Сърбия, Албания и Босна са територии, от които се е атакувала Западна Европа, затова там, предполагам, османците оставят васални феодали, на които се опират във войните им със Запада - в Албания такъв васал им вдига въстание и десетилетия наред обособява независима територия, говоря за Скендербег. Сръбските князе също периодично вдигат въстания. Но изглежда си имате "теза", че турците са гледали на българите че "стават за копачи и не ни взимат за друго" - ами не е така, предпоставена теза е. Отнасяли са се към българите като към "рум милет" - ни повече ни по-малко - как иначе ще си обясните фактите, че оставят българските манастири и църкви, оставят и известно местно самоуправление, оставят и възможност на българите да изграждат свое образование. Сред еничарите е имало не малко с български етнически произход и това е добре документирано в изворите.

Към гърците османците прилагат концепцията "рум милет" /римски народ/, като включват в това понятие всички православни християни в земите под османско владение; затова им оставят и Патриаршията, с което косвено контролират православните народи; а всъщност и Корана /който е нещо като Конституция за османците/ им повелява да бъдат толерантни към завладени народи от религиозна гледна точка. Това, според мен, е бил добър и прозорлив ход от тяхна гледна точка, защото слагат всички завладени православни народности под един религиозен знаменател "рум милет", включен от османците в земите на бившата Византийската империя и така тушират етническите напрежения, канализира ги на религиозна плоскост. Всъщност Осман започва като византийски васал и неговите наследници взаимстват много от управленските практики на византийците. В противен случай единствената голяма православна църква останала извън османско владение, Московската, щеше да претендира за наследник на Православието и съответно Русия за Трети Рим /като наследник на Византия и Православието, което не и пречи да го прави по време на серията Руско-Турски войни/; с една дума гърците получават по-облагодетелстван статут като признати от османците наследници на Византия; самите гърци претендират и за наследници и на елините, с което печелят силно подкрепата на Западна Европа, те са първите, които се освобождават от османска власт, и то сами. Османците тушират етническото противопоставяне с църковна независимост при гърците и относително самоуправление. Все пак Атина пада много по-късно от Търново, а някои от гръцките острови се държат още един век след това. С надигането на национализма първата работа на българите е да извоюват независима от гръцката Патриаршия българска Екзархия, после идва Караджата. Само като вметка, турците вземат кръвен данък и от гърците, но не гърците са доминиращи като висши османски администратори, албанци и сърби са по-многобройни.

Не е било до нагласа, а до целенасочена държавна политика от османския двор. През 1500 г. населението на цялата Османска империя е около 11 млн. заедно с присъединените територии, в българските територии са живеели поне 2.5 млн., това е наистина най-многобройното население в европейската част завладяна от османците. Румелийското берлибейство е било най-престижния пост след Велик Везир, единствено румелийския берлибей е имал право да присъства на държавен съвет, никоя друг от местните владетели, когато се справи добре Агата /върховния офицер на еничарите/, за награда са го пращали да стане Румелийския берлибей, това е било повишение за него. Издигали са се момчета от Албания, Сърбия и Босна, защото по онова време тези територии са били трамплин за по-нататъшни завоевания, затова там е запазена и феодалната аристокрация под формата на васали. Евнусите-възпитатели в Дворцовото училище също са били преобладаващо албанци, сърби и босненци, така наречените "бели евнуси", които дефакто са определяли кой да влезе във висшето училище и кой да го завърши. Естествено е, че е имало и клиентелизъм, вече заелите високи политически постове албанци, сърби, босненци са обслужвали интересите на Капи Ага - който е винаги е имал достъп до Султана и който в онези години е съобщавал волята на Султана на Дивана от Везири. Фигурата на Капи Ага до към средата на 16-ти век е изключително мощна, защото тези евнуси са имали достъп и до мъжката и до женската част на Двореца, те са въртели и интригите на Харема и тези на политиката. Освен това безбрачието и бездетството им ги е правело изключително богати - белите евнуси са били най-големите обществени дарители още докато са живи, а след смъртта им всичко тяхно е било наследявано от Султана. По повод на арменците, те също не са добре представени в институцията Велики Везири. Както и арабите, които са били най-многобройно и образовано население в Близкоизточната част на империята.

Глупости, естествено че властите са имали данни за населението, най-малкото попът е водил регистър на раждания и смърт, а местните турски власти също са имали информация. Хващаш се за думата "скаути", така е в османската енциклопедия, от която цитирам текста, отрядът за вземането на девширме се е водел от еничарски офицер снабден със султанска заповед, като за информация за местните деца са се ползвали местните османски власти: "Османската власт провеждала събирането на кръвен данък със сурова методичност и педантичност. Няколко запазени султански заповеди, издавани по този повод, ни представят в подробности системата на подготовка и провеждане на рекрутите -на момчетата. Първата от тях датира от 1576 г. Както става ясно от дошлите до нас документи, обявяването на рекрутите ставало по искане на агата на еничарския .корпус, който чрез нарочно писмо до владетеля изисквал да се пристъпи към подготовката. Въз основа на него султанската канцелария издавала съответните фермани, които имат значение на документи, обявяващи мобилизация. Те доказват, че наборите на кръвен данък били държавна политика и ангажирали органите на местното управление на различни нива. Една султанска заповед от 1601 г., публикувана от И. Ваздравели и адресирана до бейлербея на Румелия, с която се уведомява за предстоящия набор и се нарежда да изпратят в селищата специални инспектори, подбрани от подчинените му офицери, които да подпомогнат предстоящия подбор и изпращането на момчетата. Няколко други заповеди се отнасят до кадиите в районите, жъдето щели да се провеждат събиранията. От тях се изисква да се уведомят мюсюлманските поданици за предстоящия набор и да се осигури явяването на всички момчета, подлежащи на събиране, заедно с техните бащи.Бейлербейството Румелия, в което изцяло били включени българските земи, се разделяло на три успоредни части в посока изток—запад, наречени крила, произтичащи от огузката военна организация. Лявото крило обхващало южните райони на полуострова, средното — териториите, прилежащи на диагоналния път, и дясното — северните части. При събирането на кръвния данък във всяко крило се изпращал еничарски отряд, командуван от висш офицер турпаджибашия, яябашия,загърджибашия и др. От местните военни и административни органи се изисквало да съобщят на жителите във всички селища от подопечните им райони. Изрично се изброявали селищата, паланките, селата, градовете, тимарските владения, хасовете, вакъфските селища, зеамети и чифлиците. Настоявало се да се предупредят бащите, че трябвало да съберат и представят пред еничарския отряд всичките си деца, без да оставят нито едно. Властта използувала местните административни органи, тъй като те чрез отдавна развити механизми познавали по селища Подборът на момчетата се правел лично от командуващия офицер. В османските извори се подчертава, че събираните младежи трябвало да бъдат на възраст между 15 и 20 години, а„ както се уточнява в един закон за еничарите — най-добре на 17 години. Във всички достигнали до нас документи многократно се повтаря да се събират „най-годните; най-добрите, най-хубавите“, което говори за определено високи и трайно утвърдени критерии на подбор. Момчетата се вписвали в списък с пълното им лично описание —името, това на родителите, селището, от което са взети, цвят: на очи и коса, особени белези, качества и способности — т. е- правела се подробна характеристика на всяко дете. В султанските заповеди, както вече бе казано, изискванията към децата винаги са формулирани в превъзходна степен — най-здравите, най-годните, най-хубавите. Събирали се децата „най“. Матковски ни представя не само какви трябвало да се вземат, но и какви не бивало да се вземат. Според него властта забранявала да се вземат деца на умрели родители, защото били невъзпитани и лакоми, деца с недостатъци — кьосета, с кожни болести, много високи или много ниски, много дебели или много слаби, деца с дефекти, които ги правели обект на подигравки. Османците искали здрави и нормални момчета. Имало и забрани от социален характер. Да не се събират юноши, вече встъпили в брак, обрязанн или знаещи турски. Според него забраната се отнасяла и за деца, които живеели в града или вече били научили някой занаят. Избирали се са такива, които превъзхождали по физически и интелектуални данни своите връстници. Те подбирали онези, които биха били елитът на генерацията." Цветана Георгиева. Наука и изкуство, София 1988 http://macedonia.kroraina.com/cgebz/index.htm Повече на тролене и малоумничене няма да ти отговарям, не ми е целта в живота да ограмотявам, вземете прочетете малко, по-малко пишете.

В този текст се показва къде и как е бил правен подборът на кадрите за елита на държавната система на Османската империя /почти всички Велики Везири и други висши администратори са преминали през Дворцовото училище Ендерун/, но няма обяснение кой е правел оценката на този подбор: "Основната цел на Дворцовото училище беше да обучи най-способните деца за ръководни постове, или като военни лидери, или като висши администратори, които да служат на Империя (Basgoz & Wilson, 1989). Ендерун е уникален по отношение на предисторията на ученическата група и нейната меритократична система. Етническата принадлежност или расата са без значение във фазата на devshirmeh, тъй като учениците бяха избрани от мултикултурното население на Империята. Тези, на които е поверено да намерят тези деца, са скаути, които са специално обучени хора в европейските земи на империята. Скаутите набират младежи според техния талант и способности по училищни предмети, в допълнение към тяхната личност, характер и физическо съвършенство. Кандидатите на Ендерун не трябваше да бъдат сираци или единствените дете в семейството им (за да се гарантира, че кандидатите имат силни семейни ценности); те не трябва вече са се научили да говорят турски или на занаят/търговия. Идеалната възраст на новобранците беше между 10 и 20 години (Taskin, 2008). Мехмед Рефик бей спомена, че младостта с телесен дефект, колкото и лек да е бил, никога не е допуснат до дворцова служба (напр цитиран от Милър), тъй като турците вярвали, че може да има силна душа и добър ум намерени само в перфектно тяло (Ipsirli, 1995). Най -ярките младежи, които се вписват в общите условия след това бяха дадени образование на избрани мюсюлмански семейства в цяла Анадола, за да завършат процес на инкултурация (Horniker, 1944; Miller, 1973; Ipsirli, 1995). Те щяха по-късно посещават училища в цяла Анадола, за да завършат обучението си от шест до седем години (Ilgurel, 1988). Akarsu (2006) дефинира системата като пирамида, предназначена да избере елита от елита, най -способният и физически перфектен. Само много малко ще достигнат до Дворцово училище. Системата Enderun се състои от три подготвителни училища, разположени извън двореца в допълнение към този в самите дворцови стени. Според Милър (1973), имаше 1000-2000 студенти в трите колежа Enderun и около 300 студенти в най -доброто училище вътре в двореца. Учебната програма беше разделена на пет основни раздела. 1. Ислямски науки; включително арабско, турско и персийско езиково образование, 2. Точни науки; математика, география, 3. История, право и администрация: обичаите на двореца и правителствените въпроси, 4. Художествено и музикално образование, и 5. Физическа подготовка, включително с оръжие (Ipsirli, 1995; Akkutay, 1984; Милър, 1973; Басгоз и Уилсън, 1989 г.) Успешните възпитаници бяха разпределени според техните способности на две основни позиции: правителствени или научни (Армаган, 2006) и тези, които не успяха в своето обучение авансово биваха предоставяни на военните. Едно от най -отличителните свойства на училището беше неговата система за заслуги, състояща се от внимателно степенувани награди и съответстващи наказания (Аккутай; Ипсирли; Милър). В края на образователната система Enderun завършилите са имали възможност да говорят, четат и пишат поне на 3 езици, способни да разберат най-новите разработки в науката, владеят поне един занаят или изкуство и се отличава с висша военна подготовка, както и с умения за близък бой. Училищната система никога не е имал за цел да образова своите ученици да станат само учени, художници или войници; но е била насочена към гъвкавост, която дава образованието на един перфектния човек, с добро познаване на всичко, за да може да стане водач на империята. Третият двор на двореца Топкапъ се състоеше от императорската хазна, павилиона на Светата мантия и сградите на Дворцовото училище. Така училището се намира до най-ценните притежания на османските султани - хазната и наследството на Пророка на исляма. В дворцовото училище имаше седем зали или степени във всяка зала имаше 12 учители, отговорни за умствената и академичната степен на учениците Ендерун. Учениците носеха специални униформи, определени според нивото им на постижения (Дери, 2009) и Милър посочиха, че допълнителни сгради включват библиотека, джамия, зали за музика, зимни градини, общежития и бани. От средата на XV в. Enderun е най -важната официална образователна институция освен медресето. Това училище, където се обучават предимно граждански и военни администратори, е създадено, за да създаде необходимия ресурс от работна ръка за османската централна и провинциална бюрокрация. С тази характеристика то не само съставлява основната образователна единица, където се преподава и развива официалната османска идеология или манталитет, но също така има важно място при определянето на административни и политически цели и функционирането на основните институции на държавата. Основната цел при създаването на такава институция е да се обучават квалифицирани лидери за Османската империя, която се основава на военна основа, и да се осигурят силни административни кадри за управление на масите, принадлежащи към различни религии, езици и култури постоянно растяща държава. Образованието в Ендерун е изградено на седем нива, а именно Голямата и Малката стаи, Отделението Доганци, Отделението Сеферли, Гардероба, Стаята на съкровищницата и Частната стая. Вътрешните момчета, които не можаха да изкарат образованието тук до края, напуснаха средните класове и се присъединиха към различни военни части. Малката стая, която е едно от първите две нива на Enderun, беше вляво, когато влезете в Babüssaade, а Голямата стая беше вдясно. В тези две стаи бяха приети млади хора, начинаещи момчета завършили училище с отлично представяне. Те ще вземат уроци по ислямска религия и култура, турски, арабски и персийски и ще практикуват спортове като борба, скачане, бягане и стрелба със стрели. Тези, които четяха в тези стаи, бяха наречени „доламали“, защото носеха един вид халат, наречен „долама“. Тийнейджърите бяха на около петнадесет години. Имаше лали, които осигуряват дисциплина и помагат на младите хора по различни въпроси. Докато персоналът на Голямата стая беше 100, а Малката стая беше шестдесет. Третата степен на Ендерун беше Doğancı Koğuşu idi;; Това отделение, където се обучават около четиридесет младежи. Отделение Сеферли Образуван е от Мурад. Младите хора тук станаха музиканти, борци, бръснари и т.н. те бяха обучени в занаяти. Всъщност много музиканти и поети излязоха от това отделение. Около 100 млади хора се обучаваха в отделението Сеферли, а неуспелите да го завършат момчета от това отделение бяха дадени на кавалерийските отряди по време на прекъсванията. Kilerci Koğuşu е създадено по време на управлението на Фатих Султан Мехмед. Началникът на това място беше серкилари-и хаса. Задължение на това отделение беше да сервира храна на султана. Присъстващите тук приготвяха и съхраняваха всякакви нужди от храна и напитки на владетеля и Харем-и Хюмаюн, като хляб, месо, ядки, сладкиши и шербет. Свещите на дворцовите стаи и джамиите също бяха доставени от това отделение. Техният брой беше около тридесет. Неуспелите да го завършат момчета от Kilerci Koğuşu влизаха в кавалерийските ескадрили и като пазачи на изходите. Съкровищницата е създадена и от Фатих. Treasurydarbaşı беше един от най -влиятелните служители на двореца. Той е бил ръководител на дворцовите занаятчии, наречени "ehl-i hiref", който е служил в двореца и е отговарял за опазването на хазната на Ендерун и бижутата и ценностите, принадлежащи на двореца. По време на мир и война той не напуска страната на султана. Учениците на отделение достигаха до 150. Когато излизаха оттук без да успеят да го завършат, младите хора влизаха в кавалерийските дружини Капикулу. Has Oda е последното от нивата на Enderun и е основано от Fatih. Четиримата известни офицери от Хас Ода бяха главният камергер, оръжейникът, чухадарът и рикабдар; В Закона за завоевателя е посочено, че само главният камергер има правомощието да се яви пред султана. Общият брой на студентите в това последно отделение беше около четиридесет. Сред задълженията на частните камари са почистването на офиса Cardigan-i, грижата за вещите му, изгарянето на сандалово дърво през нощта от маслени лампи, изливането на розова вода и опазването на свещените реликви. Тези, които служеха на султана, като мюзин на султана, таен чиновник, началник на тюрбани, а и старши сержант на вътрешна охрана, също бяха избрани измежду членовете на Тайната камера. Като се има предвид неговата работна система, програма и действие, може да се каже, че Enderun е място за стаж и образование, където практически се преподават различни умения, изкуства, административна и политическа информация и се определят способностите, а не училище. В седемте стаи и отделения, съставляващи Ендерун, имаше определени правила, които бяха стриктно спазвани по отношение на уволнения, повишения и запълване на свободните места. Системата Enderun се основава на образователен процес с различни нива в рамките на органичната връзка. Кандидатите бяха избрани от специално сформирани мобилни екипи, които действаха според определени правила, като изследваха техните физически, физически и духовни характеристики. Някои квалификации също се търсят в семействата, при които те ще бъдат изпратени. В дворците, където се намираха подготвителните класове, уроците, свързани с турската и ислямската култура, и спортните уроци, които биха подобрили физическите способности, бяха от съществено значение. Един от принципите, който се следваше щателно от началото до края в тази образователна система, беше отсейването. Този метод, който се прилага от самото начало, е разработен през периода Кануни и онези, които не могат да покажат успех и напредък от подготвителните класове до края на образованието Ендерун, са взети оттам и са раздадени на различни чинове в армията. По този начин само тези, които се отличиха, можеха да завършат периода на обучение. Освен това, според фиксираната квота в стаите и отделенията, беше приложен методът за излизане, за да се намали броят на определени интервали и да се освободи място за нов талантлив персонал. Един от основните принципи на образованието Ендерун беше дисциплината. Всеки ход на младежа, който продължаваше подготвителното си обучение и обучението на Ендерун, трябваше да бъде измерен. Особено в Ендерун акагите бяха изключително строги за спазването на правилата. Дори и най -малката грешка беше наказана. Основните наказания бяха фалала, недоспиване и прекъсване на храната. Тази дисциплина накара младите хора да бъдат търпеливи, да издържат на всякакви трудности, уважителни и смирени. Общежитията им бяха под формата на отделения и имаше легло акага за всеки осем до десет млади хора. Оризът и месото бяха основни храни. На младите хора не беше позволено да ядат прекалено много и се внимаваше да не останат без храна. Знаейки, че младите хора могат да достигнат до всякакви позиции според техните способности, биха им позволили да се съобразят с принципите и да повишат решимостта им да работят. Везирите, бейлербеите, санджак беговете и други административни служители, служещи на различни нива, както в центъра, така и в щата, обикновено се обучаваха от тази институция. В творбите на Тайярзаде Ата бей и Хизир Иляс има подробна информация за двореца и живота на Ендерун и културната среда, формирана тук. Особено в творчеството на Ата бей са дадени имената и случайни биографии на учени, поети, държавници, войници и администратори, израснали в Ендерун и работещи в различни области. Когато Ендерун се сравнява с медресето, което се основава на напълно различни методи и цели, се вижда, че първата институция има по -голям късмет и успех по отношение на постигането на целта си. Докато образованието в медресето беше отслабено вътрешно от привилегиите и покровителството, дадени на децата от семействата на илмиите, принципът на Ендерун, основан на строга дисциплина, който го направи единственото средство за увеличаване на успеха и уменията, направи тази институция най-успешната образователна институция на империя в класическия период, когато на никого не са дадени привилегии. Всъщност много западни наблюдатели и посланици, които бяха останали в Истанбул в продължение на много години, се интересуваха повече от образованието на Ендерун, отколкото от медресето, и дори най-недоволните използваха признателни изрази." https://islamansiklopedisi.org.tr/enderun The OttomanPalaceSchool Enderun and the Man with Multiple Talents, Matrakçı Nasuh, Journal of the Korea Society of Mathematical Education Series Research in Mathematical Education Vol. 14, No. 1, March 2010, 19–31 Въпросът КОЙ е оценявал способностите на тези около 300 до 600 постоянни студенти в Ендерун тук не е засегнат, но по принцип това са били преподавателите им в различните 7 степени на 14-годишното им обучение, а тези преподаватели са били от средите на т.н. "бели евнуси" от институцията The Kapi Agha /Turkish: Kapı ağası,/ https://en.wikipedia.org/wiki/Kapi_Agha Какъв е бил съставът на тази институция до голяма степен отговаря на въпроса защо твърде малко българи са стигали и завършвали Ендерун през 15-16 век; иначе излиза, че албанците и сърбите са най-даровитите народи в Европа.