Б. Киров

Не мисля така, в кръга на шегата, зад България никога не е стояла Велика сила, защото България винаги се е опитвала да стои зад Велика сила, за съжаление три пъти неуспешно през миналия век.

Под "южна дъга" включвам и морските маршрути от техния план: Знаете ли колко от стокооборота между ЕС и Китай, който за 2020 е около 700 млрд. щатски долара /около 550 млрд евро/ преминава по сухопътни маршрути? 4 процента за 2020, по въздушни още по-малко, над 90 процента идва като морско карго през европейските пристанища. Делът на железопътния превоз на товари в търговията между Китай и ЕС е нараснал от 0,4 % през 2011 г. на 4 % през 2020 г. по отношение на стойността и от 0,6 % на 2 % по отношение на обема. Едва от 2013 г. насам, с началото на китайската инициатива "Пояс и път", разширяването наистина започна. https://market-insights.upply.com/en/2011-2021-china-europe-rail-freight-ten-year-review Китай успя да формира през 2013 формат 17 +1 от страните от Източна и Централна Европа, вътре влиза и България. Пет от тези страни не са членове на ЕС и точно три от тях сега формират "мини-Шенген", Сърбия, Северна Македония и Албания. https://bg.wikipedia.org/wiki/Секретариат_за_сътрудничество_между_Китай_и_страните_от_Централна_и_Източна_Европа Вижте кои и с какви китайски инвестиции са най-големи бенефициенти от този формат 17+1: Това е само в сферата на транспорта, но ясно се вижда пътя на инвестициите, неговият замисъл: Гърция, Сърбия, Унгария. Гърция е водеща, по разбираеми причини заради модернизирането и разширяването на пристанищата в Пирея и Солун, следвана от Сърбия /извън ЕС/, а Унгария се превръща в нещо като разпределително депо на китайския внос и износ за и от ЕС, там инвестициите са главно в жп транспорт. Северна Македония е важен елемент от този пъзел, защото е свързващо транспортно звено между Гърция и Сърбия, затова в Северна Македония са насочени повече китайски инвестиции в транспорта, отколкото в България. Дали този формат ще оцелее в този си вид, не мога да гадая, но Литва го напусна, а това може да продължи и за други страни от ЕС под натиск отвън; може би сцеплението в него до голяма степен се дължеше и на г-жа Меркел, но сега в Германия идва нов Канцлер. В тази перспектива Западните Балкани /и Унгария/ стават още по-интересни както от гледна точка на Китай, така и за САЩ, защото те не са пряко обвързани с ЕС, а могат да бъдат алтернативен маршрут за китайски инвестиции и стоки към богатата Европа. Освен това инвестициите на Китай винаги са обвързани с определени условия, това беше обяснено във видеото, към което постнах линк в предишния си пост. Всичко това, на пръв поглед може и да няма никаква връзка с българското вето за Северна Македония, но, според мен, има и то съществено, защото нещата в геополитиката винаги са взаимнозависими.

Затова джентълменският вариант с бабчето е номер едно: уважение, респект и грижа за здравето, една възрастна дама измокрена до кости от дъжда е нещо ужасно, може да се разболее тежко, доброто решение е да се вземе тази дама. Като в казармата - като те питат "Новобранец ти е-ваш ли или не е-ваш старото?", верният отговор беше "е-вам, не е-вам, но го уважавам". Уважение всекиму вересия никому, строго но справедливо.

Само да вметна, че това с малцинствата е пътека в две посоки, а като се сложи и етнос, направо си е заледена пътека в двете посоки. Там балканският гений на бабаитлък и отрицание може да се развихри в неподозирани висоти. Затова братята гърци са отрязали етническия проблем, няма спор за етнос, няма проблеми. Те са прагматици, докато извиваха ръцете на макетата си прокараха железницата от Пирея и ни заобиколиха, а корабните им магнати са най-големия партньор на китайската морска търговия. И ей ги на, англосаксонците пак ги провиждат като медиатор на Западните Балкани.

Може и да няма съпруг, не сте се виждали дълго време и не се знае Освен това, той може да е шампион по бойни изкуства и доста нервен, та добрите ти намерения да имат лош финал Може пък тя да не иска да звъниш на мъжа й

Ама не е честно, вие променяте условията в движение. Така могат да се намират безкрайни решения. Не уточнявате дали съпругата познава бившата любов, не уточнявате какво разбирате под "семейството", това включва ли съпругата. Освен това, хипотетично съпругата може въобще да не е ревнива. Още - съпругата може да притежава шофьорска книжка, тогава се освобождава още едно място, ако шофьорът реши да прояви кавалерство, той може да остане с приятеля си, а да се качат двете жени - възрастната и бившата любов. И така нататък. Може колата да е на автопилот, има такива коли, и на шофьорското място да остане някой, който да не е необходимо да шофира, примерно възрастната дама. И така до безкрай. После какво да е решението - алтруистично, прагматично или психологически обосновано, това са безкрайни и динамични условия, които могат да се променят в безбройни варианти. Поставете ясни параметри, моля.

Той от гледна точка на семейния скандал е гарантирано невъзможен, не е икономически обоснован - жената ще направи грандиозен скандал ако е наясно с кой оставам насаме под дъжда. Рационалният вариант е твоят - да взема бабчето и да се омитам по живо по здраво, приятелят ще ме разбере, любовницата също, а жената ще живее в мир със себе си.

Това е очевидно и планирано, но в друга тема бях публикувал статистически изследвания за потреблението на петрол и газ до 2050, от които се виждаше, че дори да бъдат спазени всички планирани изисквания на Парижкото споразумение, консумацията на петрол и газ няма съществено да падне в страните от Третия свят, а според мен и в Китай, въпреки техните заявени декларации, иначе за какво им е толкова важно да търсят нови находища в Африка, да купуват там пристанища и да инвестират в арабските находища. Със сигурност обаче ще се вдигнат драстично таксите върху въглеводородите, и то много, говорим за трилиони долари на година.

Ами нали и тя е човек, няма да стои сама на спирката в този дъжд

това е малко като приказката за козлето, вълка и зелката :), което не знам какво общо има с икономиката, но да се пробвам: Давам ключа от колата на приятеля и качвам възрастната жена, като му казвам да я закара до вкъщи, а после да остави семейството и да дойде на спирката да ни вземе с бившата любов.

Би могло да стане така, ако бюджетния дефицит излети над 7-8 и повече процента годишно и ако съотношението на дълг към БВП надскочи 60 процента, което отвсякъде е прекрачване на Маастрихт - и това може да послужи за повод да ни отложат за Еврозоната. Но, според мен, основният двигател на инфлацията ще бъде външен през еврото, доколкото левът е закотвен към еврото. Както вече споменах, Федералният резерв на САЩ ще продължи с количествените улеснения от 120-200 млрд месечно поне до 2023 /може би края/, което е нови трилиони щатски долари в баланса на Фед, а това означава автоматично, че Европейската ЦБ ще го следва със същите темпове на количествени улеснения за същото време, най-малко. Ще го следва, за да няма диспропорция между еврото и долара, САЩ е най-големият търговски партньор на ЕС като вносител на произведени в ЕС стоки, а скъпото евро значи затруднен внос на европейски стоки в САЩ. Така че инфлацията ще идва в България косвено отвън - през девалвирането на еврото. Между другото, най-големите богатства се правят по време на инфлация и хиперинфлация. Този сладур https://www.britannica.com/biography/Hugo-Stinnes https://en.wikipedia.org/wiki/Hugo_Stinnes са го наричали "индустриалния Кайзер на Германия", той прави баснословно състояние точно по време на хиперинфлацията във Ваймарската република. Хуго Стинес вземал като бесен заеми докато марката се свличала бързо надолу и веднага купувал с тези пари реални активи - мини, стоманолеярни, заводи, земя, всичко с производителна стойност. Хуго вземал кредит при скъпа марка, а го връщал при супер девалвирала марка, като така станал най-големият собственик на работещи промишлени мощности в Германия. Тази стратегия работи добре при прогресираща инфлация.

Гърция е част от ЕС и НАТО от десетилетия, но това не й пречи да се заиграва с китайците. Италия също. Не мога да си обясня защо толкова много хора си мислят, че като вкарат фиром и Сърбия в ЕС и НАТО това автоматично ще ги превърне в бастион на западнизма?! От гледна точка на Русия, разпалване на конфликти, може би е цел. От гледна точка на Китай - въобще не. Западните Балкани са важна част от южната дъга на Китайския нов Път на коприната, преминаващ през Азия към Европа. Тази дъга даже е по-важна за тях от Северната, преминаваща през Русия и Беларус. Китай е най-големият вносител в ЕС, той измести миналата година САЩ с над 440 млрд. долара. Китай притежава 12 процента от европейските пристанища, включително Пирея и Солун. С излизането на САЩ от Афганистан и вдигането на ембаргото от Иран, целият южен коридор на този път е отпушен. Русия си има своята доктрина на южнославянска солидарност и православна солидарност, но доколкото чета из техни сайтове, те не се стремят към откъсване, а към по-голямо влияние в тези държави. Техният стокооброт с ЕС обаче е предимно износ на суровини и внос на техника, като при това е около 4 пъти по-скромен от китайския. Големите геополитически външни играчи за ЕС са САЩ и Китай, при това те са в остра конкуренция не само за ЕС, а и глобално. Според мен, важното е да гледаме цялата картина глобално, за да се ориентираме добре локално. Вижте тук нещо любопитно, поне за мен: https://www.youtube.com/watch?v=bGiwIYo2c-g

Да, така е, но от друга страна и западноевропейските лидери, и тези на САЩ и Великобритания осъзнават много добре, че от икономическа и геополитическа гледна точка Западните Балкани са "черна дупка" в Европа, която може да бъде запълнена от други мощни играчи, като Китай, Русия и Турция. Вижте например тези две англосаксонски гледни точки: https://euobserver.com/opinion/152554 https://www.ft.com/content/85c3ebb9-346e-40de-96ae-77963eb99b6f Естествено е британците да възлагат големи надежди на старото си протеже Гърция в процеса на интеграция. Но не е само сантимент, а и обективна реалност, само като погледнем картата: скоростната жп отсечка от Пирея минава през Северна Македония, Сърбия, Унгария, Австрия, Германия. Оттам минава много мощно китайско търговско влияние, а по тази ос минават и големи китайски инвестиции, в Сърбия те са най-големи. Така че без да прави нищо друго, Сърбия се превръща в най-интересната държава за Вашингтон в този регион.

Вижте, това че до 2023 Фед няма да спре да печата пари и Европейската ЦБ, ЦБ на Япония и Английската ЦБ ще го следват, за да пазят конкурентноспособността на собствените си валути е ясно, то е декларирано от Фед. Това е единствената причина да се нарушават нормите на Маастрихт и от страни като Германия, германският дефицит за миналата година е 189 млрд. евра. Вероятно ще има и нови пандемични кризи през това време. Това е и главната причина да има големи буфери и да се харчи повече. Никой не може да каже дали инфлацията, отчитана впрочем по доста стъкмена статистика в САЩ и ЕС, е "преходна" или не. Според мен тя не е преходна и е много по-голяма от официално обявената по простата причина, че срещу огромната маса нови пари няма произведени стоки и услуги. Единственото което още я държи скрита е слабото движение на парите, велосити, което е сковано от локдауните. Падне ли тази спирачка, инфлацията ще удари в целия западен свят силно, и тогава хората ще я усетят с джоба си. Дали това печатане на пари ще продължи вечно или "докогато е необходимо" /а това пак е вечно/ според постулатите на Модерната Монетарна теория, приета от университетските корифеи и някои политици във Вашингтон? Не мисля така. Това би означавало щатският долар да загуби статута си на световна резервна валута, а никой в САЩ не желае това - нито последователите на Байдън, още по-малко тези на Тръмп. Така че фестивалът на пари-печата в един момент ще спре. А дотогава наистина има резон в политиката да се харчи повече. Целият въпрос е как да се харчи. Тези, които ще са победители след голямото харчене, ще са тези които са инвестирали в работещ капитал, в ефективни производствени мощности, добрите капиталови инвестиции. Точно за това сегашният момент за България е кръстопътен - ако парите изтекат в разходи за програми "домашни любимци" на партиите мотивирани от популизъм, със сигурност след няколко години ще бъдем много по-зле от днес.

Няма никакъв друг приемлив начин да вдигнеш доходите, освен да вдигнеш производителността и приходите. Как ще си вдигнеш доходите в семейството, например - като работиш повече или вземеш заем/кредит, който обаче ще трябва да върнеш, следователно пак ще ти се наложи да го изработиш и то с лихвите. Не го ли върнеш с кредитното ти досие е свършено и повече никой няма да ти дава заем/кредит, минаваш към тъмната страна Същото е и с държавата. Хайде да вземем за пример пенсионерите - да им вдигнем пенсиите, много хубаво, всички сме за. Обаче въпросът е откъде. В България в момента има около 2.2 млн. пенсионери, искаме средната пенсия да е 552 лева и да няма пенсионер под 369 лева, да няма бедни. Чудесно, ето: Като сметнем колко струва това, то е над 14 млрд. лева годишно; БВП за миналата година е бил 110 млрд. лева, тоест около 11 процента отиват за пенсионерите. Те се плащат от осигуровките на работещите, които в момента са малко над 3 млн., тоест пенсиите на 2-ма пенсионери се плащат от осигуровките на 3-ма работещи. Да, но тези осигуровки стигат едва до средата на годината, после трябва да се вземат от бюджета, тоест пак от данъците на работещите. Или да отиват в графата дефицит или дълг. Няма безплатен обяд. Същото е и за увеличението на минималната заплата, на средната заплата и на възнагражденията на държавните служители. Всичко това се заделя от изработеното, тоест от БВП, или се пише като дълг и дефицит. Ние не сме страна, която си печати собствената валута, както могат да правят САЩ, в борд сме. Конкретно за пенсиите, през 2007 средната пенсия е била 171 лева, днес ще е 552 лева, повече от 3.5 пъти увеличение, 350 процента. Колко се е увеличил БВП на България за същото време: От 6477 щ. долара на 9058 щатски долара БВП на човек. По малко от 50 процента. 350 процента вдигане на пенсиите, срещу 50 процента увеличение на БВП. 7 пъти по-голямо увеличение от ръст на БВП. Пицата, както казваше един бивш финансов министър е една и е малка и е за всички, да работим да я направим по-голяма. Това е дясно мислене, и то не е псевдолиберално. Другото мислене в икономиката граничи с илюзионизъм.

Цената на суровия петрол добиван от шисти в САЩ отдавна е нерентабилна, добивите стават все по-скъпо струващи на производителите, а техните дългове все по-големи. Има специални изследвания за това, които показват как се е движела нормата на печалбата спрямо инвестициите в нефотодобива от началото на миналия век до наши дни и маржът на печалбата се стеснява все повече. Това, според мен, е фундаменталната причина за отказ от всичко свързано с добив и експлоатация на нефт и газ, а не красивата легенда за намаляването на 2-та градуса глобално затопляне, които щели да спасят света до 2050 от гибел. Как така всички тези компании, които преди 50-60 години се скъсваха да търсят нефт по всяка точка на земното кълбо, точно преди десетина години прозряха идеята за Нов Зелен Свят, това са същите хора, които водеха войни за нефт. Просто днес нефтът е бита карта от гледна точка на печалбите, и това го изхвърля на бунището на историята. Цената на петрола обаче в Третия свят едва ли ще пада, още повече ако ги накарат да си плащат пет пъти по-скъпо от днес за емисии, този данък въглероден двуокис ще отива главно в страните от Запада. Не е изключено, според мен, страните от Азия и Африка да не се споразумеят за така предлаганата им "зелена сделка" и да се групират около Китай, ако конфронтацията прерасне в нова Студена война - тогава ще живеем в два или три отделни свята, с техни собствени правила и технологии.

Всъщност от това което чух от пресконференцията на Н. Василев, той не говори за остеритет и "стягане на коланите" - доколкото го оставиха да говори, той спомена, че е "бюджетен ястреб", но това може да означава, че не приема да се разширява преразпределението на парите главно чрез бюджета. Той посочи, че през 2004 бюджетните разходи са били около 30 процента от БВП, днес са около 40 с тенденция да се увеличават. Каза също, че възнамерява да намали ДДС на 18 процента и данък печалба на 9 /което ако се приеме общ корпоративен данък, както натиска Джанет Йелън ще отиде поне на 15, но това е бъдеще неопределено/. Така или иначе философията на Н.Василев в икономиката е дясна - повече пари у хората, по-малко намеса на държавата в икономиката. На мен лично това ми допада и смятам, че след като одържавените икономики, подхранвани с командни пари от централните банки покажат пълна несъстоятелност, тоест имплодират от само себе си, вълната ще смени посоката си надясно. Кога ще стане, само господ знае, но ще стане в един момент на обръщане на махалото. Може би Н.Василев малко е изпреварил времето, но това, което говори, лично за мен, прозвуча смислено. Въпросът с влизането в еврозоната е централен, защото България извън еврото, винаги ще залита към популизъм и ще разпалва желанието на извънсистемни партии да спекулират с обещания. Бордът не е някаква природна даденост.

Парите, които се създават от Централните банки, най-напред се устремяват през банковата система към стоковите борси, тези които най-бързо и при най-добри условия ги получават са големите инвеститори - ето защо стоковите борси се надуват с такива невероятни темпове, в момента американските стокови борси са оценени на около 60 трлн. долара, което е близо 3 пъти повече от БВП. Основният фактор те да се въртят в казиното на акциите е паричната политика на Фед - никъде другаде, освен на ФОРЕКС, не може да се печели толкова бързо - лихвите по дълговите инструменти са ниски, овърдрафт лихвите са почти до нула, а същевременно Фед всеки месец закупува държавни ценни книжа за 80 млрд. и за още 40 млрд. други дългови инструменти, включително ипотечни. Освен това правителството предлага грандиозни обществени програми, които създават нов дълг, а определени фирми свързани с Новата Зелена Сделка са формирали привилигирован кръг от предопределени печеливши, защото кредит на "замърсяващите" се дава много трудно с перспектива да е още по-трудно. Така че кризата преразпредели капитала и го канализира в стоковите борси и банките. Много сериозни икономисти като Питър Шиф, Рей Далио и Джеймс Рикардс предупреждават за рисковете от такава парична политика, включително и демократи. Ето какво казва за това Лари Съмърс: "Ковид-19 главата от икономическата история на САЩ приключва по-бързо, отколкото почти всеки е очаквал, включително и аз. До няколко седмици брутният вътрешен продукт ще достигне нов връх, а до края на годината вероятно ще надхвърли линията на тенденцията отпреди covid, тъй като икономиката се радва на най-бързия си растеж от десетилетия насам. Свободните работни места са на рекордно високи нива, а безработицата може да падне под 4% през следващите 12 месеца. Заплатите и ръстът на производителността се увеличават. Инфлационният натиск се засилва от увеличаването на търсенето, породено от спестяванията на американците за над 2 трилиона долара, натрупани по време на пандемията; от мащабното изкупуване на дълг от Федералния резерв, както и от прогнозите на Фед за нулеви лихвени проценти до 2024 г.; от фискалните стимули на стойност около 3 трилиона долара, приети от Конгреса; и от растящите цени на акциите и недвижимите имоти. Това не са само предположения. Индексът на потребителските цени нарасна със 7,5% на годишна база през първото тримесечие, а инфлационните очаквания скочиха с най-бързия темп, откакто преди едно поколение бяха въведени инфлационно индексираните облигации. Потребителските цени вече са се повишили почти толкова, колкото предвиждаше Фед за цялата година. Прогресистите биха могли да разгледат ролята, която инфлацията изигра за избирането на Ричард М. Никсън през 1968 г. и Роналд Рейгън през 1980 г. Джейсън Фърман, председател на Съвета на икономическите съветници на президента Барак Обама, наскоро заяви, че Американският спасителен план определено е "твърде голям за момента", като заяви: "Не знам някой икономист да е препоръчвал нещо с размерите на това, което беше направено". Прекомерното стимулиране, продиктувано от политически съображения, беше последваща политическа грешка, която ще се задълбочи трагично, ако основателните опасения за прегряване на икономиката попречат на Конгреса да направи необходимите публични инвестиции, които са в центъра на плановете на президента Байдън за работни места и семейства. Тогава защо, за Бога, предвиждаме, че ще държим лихвените проценти на нула в продължение на три години?" каза Съмърс, като добави, че никой не предлага на Фед да се "втурне" към повишаване на лихвените проценти. Съмърс нарече факта, че повечето служители на Фед очакват да задържат лихвите на нива, близки до нулата, за още три години, "на ръба на абсурда". https://edition.cnn.com/2021/05/26/economy/inflation-larry-summers-biden-fed/index.html http://larrysummers.com/2021/05/24/the-inflation-risk-is-real/ Питър Шиф непрекъснато повтаря тезата си, че Фед е влязъл в собствения си капан - ако спре изкупуването и вдигне лихвата, ще срине борсите и ще съсипе икономиката; ако не го направи, ще разпали инфлация, която може да премине в хиперинфлация. Според мен, има и много по-просто обяснение - изборите за Конгрес и Сенат са през есента на 2022, а дотогава сега управляващите не могат да си позволят никакви икономически сътресения, защото се изправят пред възможността да ги загубят, ако ги загубят, почти сигурно ще загубят и президентските през 2024. Ето защо, който и да е председател на Фед, според мен, няма да затегне паричната политика поне до 2023 година.

При толкова популизъм става все по-реално, ако започнат и да си изпълняват "обещанията", да бъдем отрязани от Еврозоната, а това, според мен ще означава и отрязване от сега договорените еврофондове, под един или друг предлог. С една дума, Орешарски-2 дубъл. Германия е основният донор на евросредства, защото първо Германия произвежда и изнася изключително много, тя е втората държава в света след Китай по положителен търговски баланс; и второ, защото Германия следва финансовите принципи на Австрийската школа, което дефакто е един вид "златен стандарт" - не можеш да харчиш повече, отколкото произвеждаш. Не мисля че тази германска финансова философия ще се промени, за да се настройваме да харчим "като за последно", просто ще ни плеснат по ръцете, ако се опитаме да го правим.

Визирам САЩ: от 4 процента безработни рязък скок на 15 процента - 11 процента от 150 млн. работещи са 16.5 млн. нови безработни, горе долу три пъти населението на България. Това си е шок отвсякъде, и то за наемния труд, някои бизнеси бяха съсипани и едва ли въобще някога ще се възстановят, говоря за ресторантьори, дребни магазини, увеселителния бизнес и т.н. Изплащането на компенсации въобще не покрива загубите на тези хора - ако вземам по 2000 долара месечно, а съм градил бизнес 20 години, който ми е давал доход за да си купя къща и да изуча децата си, направо трябва да се гръмна при такова развитие на нещата. 16 милиона. Същата работа и в Еврозоната, макар и малко по-смекчена: Еврозоната винаги реагира по-забавено от САЩ, малко по-смекчено, но винаги по-дълго отшумяват кризите, тя е като амортисьор на американските кризи, така беше и през 2008. Е то в спора се доближаваме до "истината" /която е винаги "някъде там" като мираж/. 99 процента от участниците на борсата, според мен, са били изненадани. Ако си спомняш, до началото на март 2020 "китайския вирус" беше умишлено подценяван, смяташе се, че ще се локализира в Азия, самолетите си летяха между Китай и САЩ и имаше обмен на хора, и после... бум! Пандемия, безпрецедентно заключване, полицейщина. Спомням си точно първите дни на пандемията у нас, заключването беше драстично, бяха затворили дори парковете, човек не можеше да посети болница или да отиде на свиждане в болница. Да, спирането е контрол до известна степен, но ето - в разстояние от 7 дни, от 9 до 16 март, въпреки заключването на дневната борсова търговия, пропадането е 29 процента. Проблемът в цялата тази история, говоря за САЩ и Еврозоната е, че между 2008 и 2020 се напечатиха ужасно много пари, които раздуха прекомерно цената на акциите, дори и да не беше кризата с коронавирус, тя само ускори нещата.

Ами нито е бил очакван, нито контролиран - затова се нарича "срив" ( Crash), и затова борсите затварят, когато премине през някой от трите прага на спад - мисля че бяха 5, 7 и 13 процента. Но после пак все някога трябва да отворят. Абсолютно да, дължеше се на шока от ковид-кризата. Хората далече от борсата го усетиха много тежко на гърба си със заключването на малките бизнеси - ресторанти и т.н. Според мен сривът не беше спекулативен, въпреки че много спекуланти със сигурност са се възползвали от него - както пише колежката по-горе, най-дивите печалби са късите продажби при срив, и тези които са имали информация за това или са изчислили вярно, че ще има срив, реализират огромни състояния от рязкото падане на цените, това си е златна мина за някои /Сорос например е спечелил много милиарди при падането стойността на британската лира, защото е знаел че това предстои/ Аз съм се изразил неточно с джънк-акции, макар че по принцип е едно и също - точният термин е Junk bonds, и е за корпоративен дълг с висока степен на риск и волатилност: "Junk bonds представляват облигации, емитирани от компании, които са в затруднено финансово положение и имат висок риск да не изпълнят задълженията си или да не изплатят лихвените си плащания или да не изплатят главницата на инвеститорите." https://www.investopedia.com/terms/j/junkbond.asp Много големи / а и малки/ инвеститори, като Блекрок например, купуват спекулативно такива дългови инструменти, защото колкото по-голям е рискът, толкова повече пада цената им, а в случаи, че все пак емитиращият ги оцелее, той изплаща премията - да кажем, ако купя петгодишен дълг с падеж 5 процента на по-ниска цена на борсата, аз прибавям към 5-те си процента печалба и тази от разликата в първоначалната висока цена и по-ниската цена, на която съм закупил облигацията; същият принцип е и с държавните дългови книжа. Специално Блекрок са упълномощени от Федералния резерв да закупуват такива дългови инструменти, за да подкрепят първичните дилъри на Фед /които са най-големите банки/; тези покупки са със съмнителна морална стойност, обаче, защото се вземат парите на данъкоплатците, за да се спасяват с тях рисковите играчи, емитирали дълга и банките, отпуснали този дълг на такива играчи. Тук е обяснен механизма, по който става това: https://wallstreetonparade.com/2020/05/blackrock-begins-buying-junk-bond-etfs-for-the-fed-today-its-already-at-work-for-the-central-bank-of-israel/ Ами елементарно - ако обезценяването на валутата е 10 процента, суровините също поскъпват 10 процента, като някои от тях повече, други по-малко според търсенето на пазара; ако инфлацията пробие спираловидно към двуцифрени числа и достигне 50 процента, вече имаме хиперинфлация и цените на суровините растат непредвидимо и без контрол, защото всеки предпочита да се отърве от падащата валута. Това не може да се предскаже, но се вижда нагледно във Венецуела и Ливан. Да, съгласен съм.

А това какво беше през март миналата година? 29 процента спад в цените за 7 дни - какво е, според вас? Борсите имат предпазен механизъм на три степени, като последната е минус 13 процента спад, но това е в рамките на 1 ден. Купуват или не купуват на загуба? - най-напред твърдите че "не могат да си позволят", после сам се опровергавате. Всъщност темата не е за борсите, а за суперцикъл при суровините. Според мен такъв може да има, ако инфлацията премине двуцифрено число, което, пак според мен, въобще не е изключено в следващите години.

"Преходна" ? Вече много ми станаха облозите в този форум, така че да изчакаме година-две, пък тогава да коментираме пак.

Ами аз вече писах как, това разбира се е мое лично мнение, не го натрапвам - чрез правото и тежестта да наложим вето впоследствие при доказване на фалшификации. Вместо ние да им „боядисваме оградата” /по Том Сойер/ на „общата история”, това ще ги накара те да боядисват нашата, тоест да си оберат лъжите от историческите писания. Нали чухте академика, който е съпредседател на македонската историческа комисия, от втория клип на Атом, той чистосърдечно си призна, че историчарите им триели думата „български” в някои документи и го заменяли с „македонски” /е-ти „историчарите”, откровени политически фалшификатори!/; ами сега ще им се наложи да изтрият още веднъж „македонски” и да го върнат обратно на „български”, както си е в оригиналите, това например е доста нагло, според мен: Црноризец Храбар, чие вистинско име е непознато е исто така продолжувач на делото на Свети Климент и на свети Наум. Негови дела се: О писменех, кое е апологија на македонската писменост и тој овде ја брани македонската азбука и го заштитува македонското културно дело од страна на горделивите грчки асимилатори. Тој во ова дело напишал: „Македонските букви /!!!/ се посвети и се повеќе за почит, бидејќи се обработени од свет човек, а грчките ги создале Елините, кои биле пагани и незнабошци“. https://mk.wikipedia.org/wiki/Охридска_книжевна_школа Сменил съм една единствена дума "елинския" с "българския" в споразумението им с Гърция. Текстът за правото на вето на Първата страна /Гърция, а в случая България/е изведен още в уводната част на документа; това реално възможно вето така да се каже „заковава” Северна Македония през целия период на предприсъединителните преговори. Винаги е психологически по-мъчително да очакваш нещо лошо, отколкото да ти се случи веднага, колкото по-дълго го очакваш, толкова по-тежко е. Не толкова съдебните дела, а висящото вето е средството с голяма сила, защото при едно завеждане на дело, например за откраднати интелектуални права върху българската азбука, то може да се точи с години и да е много болезнено не толкова със загубата в съдилище, а с ефективно вето. On 24.06.2021 г. at 9:42, Б. Киров said: Те няма да подпишат точно това, но те ще подпишат ето това: ЧЛЕН 7 1. Страните потвърждават, че съответното им разбиране за термините "Македония" и"македонски" се отнасят до различен исторически контекст и културно наследство. 2. Когато се споменава Първата страна /България/, тези термини означават не само областта и народа на Пиринския регион на Първата страна, но и техните атрибути, както и българската цивилизация, историята, културата и наследството на този регион от древността до наши дни. 3. Когато се споменава Втората страна /Северна Македония/, тези термини означават нейната територия, език, народ и техните характеристики, както и тяхната собствена история, култура и наследство, които са ясно различими от тези, посочени в член 7{2). 4. Втората страна /Северна Македония/ отбелязва, че нейният официален език, македонският език, е в групата на южнославянските езици. Страните отбелязват, че официалният език и други атрибути на втората страна не са свързани с древната българска цивилизация, историята, културата и наследството на на първата страна. 5. Нищо в настоящото споразумение няма за цел да опорочи по какъвто и да е начин, да промени или засегне употребата на езика от гражданите на която и да е от страните. ЧЛЕН 8 1. Ако някоя от страните счита, че един или повече символи, представляващи част от нейното историческо или културно наследство, се използват от другата страна, тя довежда до знанието на другата страна това предполагаемо използване, а другата страна предприема подходящи коригиращи действия за ефективно решаване на проблема и осигуряване на зачитане на посоченото наследство. 2. В рамките на шест месеца след влизането в сила на настоящото споразумение втората страна /Северна Македония/ прави преглед на състоянието на паметниците, обществените сгради и инфраструктурите на своя територия и доколкото те по някакъв начин се отнасят до древната българска история и цивилизация, представляващи неразделна част от историческото или културното наследство на първата страна, предприема подходящи коригиращи действия за ефективно решаване на проблема и осигуряване на зачитане на посоченото наследство. .... 5. В рамките на един месец от подписването на настоящото споразумение страните създават чрез размяна на дипломатически ноти на паритетна основа Съвместен интердисциплинарен експертен комитет по исторически, археологически и образователни въпроси, който да разглежда обективното, научно тълкуване на историческите събития въз основа на автентични, научно обосновани и основани на доказателства исторически източници и археологически находки. Работата на комитета се контролира от министерствата на външните работи на страните в сътрудничество с други компетентни национални органи. Комитетът разглежда и, ако сметне за необходимо, преразглежда всички учебници и помощни материали за училищата, като карти, исторически атласи, учебни помагала, които се използват във всяка от страните, в съответствие с принципите и целите на ЮНЕСКО и Съвета на Европа. За тази цел Комитетът определя конкретни срокове, за да гарантира, че във всяка от страните няма да има учебници или помощни материали за училищата, които да се използват в годината след подписването на настоящото споразумение, съдържащи иредентистки/ревизионистки препратки. Комитетът проучва също така всички нови издания на училищните учебници и помощните материали за училищата, както е предвидено в настоящия член. Комитетът заседава редовно, най-малко два пъти годишно, и представя годишен доклад за дейността си и препоръки, които се одобряват от Съвета за сътрудничество на високо равнище, създаден съгласно член 12. ЧАСТ 3: УРЕЖДАНЕ НА СПОРОВЕ ЧЛЕН 19 1. Страните уреждат всички спорове изключително с мирни средства в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации.

Точно така. Обаче виж как изглежда цялата ситуация за другите членове на клуба - клубният простак е заприщил входа за нов член, който отговаря на критериите за клубно членство, като вади като аргумент за неприемане несъществуващо изискване. Влизаме в ролята на клубен простак. А може "бащата на "общата история" да е комшията, който гледа членството в клуба през крив макарон и само се кефи от скандала. Затова, според мен, гръцкият подход е по-рационален - няма "общи истории", има си паметници и факти от гръцката/респективно в нашия случай българската история по македонските земи, които не бива да се фалшифицират, с една дума "не ни крадете историята, ние претенции към вашата нямаме", но формулирано по-дипломатично. И потенциална възможност за вето и международен съд, ако желаещите да влязат нарушат това изискване. Практически най-важното е да нямат териториални и малцинствени претенции.