Б. Киров

И според мен е прочел писмото, шифърът е бил на същия принцип като шифъра използван от ВРО, с направени прозорци в ключа на определени места, за да се четат само думите от съобщението в иначе привидно безмислен текст около тях, това беше изяснено в статиите за шифрите използвани от ТБЦК и ВРО, обсъждахме ги по-напред в темата. Знаейки принципа и контекста на съобщението, за опитен куриер, който също е имал право да използва ключ на същия принцип, за Попхинов не е бил голям проблем да прочете текста на Кишелски. Напълно съм съгласен с това Ваше мнение. Затова са ограничили процеса само до Софийско и са гледали да го претупат по-бързо и по-тихо, не им е бил нужен международен скандал, затова и процесът е бил в София, малко сбутано градче по онова време, а не в столицата на вилаета Русе, по-далече от очите на консулите и пресата. Руската дипломация също е имала интерес да не се шуми, най-вече Русия да не бъде замесена в комитетските дела и Игнатиев е дал такива инструкции на консулите, Мошнин отрича абсолютно всякакво негово участие и се прави на наивник в разговорите си с другите консули, това е отразено в техните донесения за него. Реално Игнатиев е действал задкулисно с инструкции за прошението и даване на контакти със снимки на руски офицери /подозирам, че една от снимките е била на Кишелски в Одеса, където е била дестинацията на Кънчев/; след Санстефанския договор подписан от Игнатиев и ревизирането му с Берлинския, Игнатиев е изпаднал в немилост заради своеволия и хазартно поведение и е бил набързо отстранен в 13-та глуха линия на властта. Сигурен съм, че е имало непротоколирани разпити, съдя за това по изнесеното пред английския консул от Шакир бей за разпитите на Общи, които не са били вписани в протоколите, сведенията колко е получавал като заплата в Сърбия и за срещите му в руското консулство за инструкции от сръбски и руски служители с маски на лицата. Когато изследваме този въпрос, много важно е да отграничим тази лъжа за въстание в Босна и участие на Сърбия и Черна гора с военна сила, доколко е идвала от сръбското правителство, доколко е била раздухана от славянофилите и доколко българските емигранти кариеристи, партията на недоволните от Апостола, са се възползвали в свой интерес, за да отстранят Левски от ВРО и да използват неговата организация за постигане на техни политически амбиции за власт. Мисля, че съотношението е приблизително по 33 процента за всяка от страните, като всяка е преследвала свои специфични интереси, но са важни детайлите.

Защото е знаел кой е Кишелски, в протоколите от разпитите той назовава неговото име. Кишелски е бил ангажиран с българските чети, през 1867 г. той пребивава в Българско с френска самоличност 7 месеца и прави опити да се свърже с четата на Панайот Хитов /снабдена с руски шифър от консула Геров, на който се обучавал Иван Кършовски, писар и дясна ръка на Хитов/; Кишелски в крайна сметка бил арестуван, но го отървало френското му гражданство по фалшивия паспорт. Попхинов свидетелства пред комисията, че не успял да прочете писмото на Кишелски /турците въобще не го разпитват кой е Кишелски/, но аз не съм убеден в това, защото след това писмо започва клеветите по адрес на Левски. Писмото е дошло малко след поканата на Ф.Тотю да се събират подписи и отказа на Левски да направи това, както и да се ангажира с руските пушки в Одеса. Можем да предполагаме какво е имало в писмото на Кишелски... Левски се е вързал на фалшивия сигнал, ето точните му думи до ловчанлии от 12 декември 1872-ра: "според вънкашните обстоятелства да не се протакат работите", а отдолу като бележка на Страшимиров: "Черна гора и Сърбия обещали помощ", каква "помощ", какви пет лева... сърбите продават архива на ВРО на турците, това са обещали...а сръбския платен агент Димитър Косовац назовава поименно стотици членове на ВРО и десетки комитети, феноменална памет е имал, показанията му са по часове и дни за месеци назад. Човешката суета съчетана с простотия, Филип Тотю му се подиграва, че се имал за "дипломатин" и преговарял с министри и князе; титлата Главен войвода го е карала да си вярва прекалено, а и... парите.

Най-напред, според мен, внушението е дошло от управляващата сръбска клика, регентството, а това означава Блазнавац и Ристич, третият регент е бил безлична сива фигура за пълнеж в тройката регенти. И на второ място от славянофилските кръгове в управлението на Русия, а най-активната фигура там е бил граф Игнатиев, но и от военните славянофили, какъвто е бил полковник /по онова време/ Иван Кишелски. Активните внушения, според мен, са започнали към средата на 1871-ва, тогава е писмото на Филип Тотю до Левски за събиране на подписи от български първенци за прошение до руския император, зад Филип Тотю е стояло Одеското настоятелство начело с Тошков, а виден член на това настоятелство е бил полковника в руската армия на служба в Одеса, Иван Кишелски. По същото време Филип Тотю се активизира да прехвърля 2000 пушки от руския военен арсенал в Одеса и да вдига бунт в Силистренско и само острата отрицателна реакция на Левски парира такъв самодеен бунт в Силистренско. По същото време Анастас Попхинов разпечатва писмо на Кишелски до Левски писано с руски военен шифър и се опитва да го прочете, след което започнал да натяква на Левски, че Апостола само ходел да яде народни парички и бил като търтей, никакво въстание не организирал, а бадева харчел комитетски пари. По същото време са парашутирани Общи и Кънчев. Тяхното парашутиране е ключово и това отговаря на втория Ви въпрос: Общи е дошъл с препоръки от Хитов точно в момента, когато се е извадила в обръщение мантрата "сърбите ще отворят война на Турция заради въстание в Босна". Точно през лятото Хитов подписва договор за общи действия на българите с Черна гора /а това означава и със Сърбия/ при въстание в Босна и Херцеговина. Работата е била представена, според мен, че "с човека е говорено" /човекът е бил военния министър и главен регент Блазнавац "и той каза ще видим", но вероятно Хитов, който е имал директен достъп до Блазнавац /това е засвидетелствано в мемоарите му/ е представил нещата, че Сърбия вече е планирала война и затова е подписала договор с него като главен български войвода. При такава постановка, Общи идва не като някакъв случаен навлек от легията и дребен хайдутин разбойник, а като делегиран представител на сръбската държава по силата на договорките с нея за съвместна дейност в случай на въстание и война. Общи е бил такъв сръбски служител, неговата заплата е била на офицер с чин майор или капитан - толкова са били 14 австрийски жълтици, редникът е получавал 4-5, офицерът три пъти повече. Не притежаваме препоръката на Хитов и не знаем какво е писал той на Левски за Общи, но според мен, Общи е имал и отделна препоръка до Данаил Попов в Турно Магурели, за да му даде Данаил печата на ВРО да го носи до Левски, а фактът че триото Пъшков, Драсов и Поплуканов плюс Попхинов са му делегирали веднага пост на апостол за Софийско /интересната за Сърбия зона от българските земи/, говори че те са били впечатлени от препоръката на Хитов и от рекомендиращите документи на Общи като голям биткаджия /Италия, Крит/ и герой. Кънчев е бил друга пратка, според мен, с подател Кишелски и славянофилите, но пак е преминал през пощенската кутия Хитов. Каравелов е получил печатарската си машина от сръбското правителство пак по същото време, а както знаем, безплатен обяд няма; неговата машина в днешни пари струва 1 млн. евро, кое правителство на този свят дава такава сума заради черните очи на някакъв балкански субект, защо сръбското да е било изключение. Големият въпрос, лично за мен, е дали Блазнавац е блъфирал, че подготвя въстание в Босна и война с турците или не. От една страна, той умира през април 1873-та, а планираното въстание е било анонсирано през лятото на 1873-та, това казва и Хитов пред русенския приятел на Кънчев и Обретенов; от друга страна, няма никакви данни за сръбска мобилизация нито през 1871-ва, нито през 1872-ра, нито през 1873-та, както и няма никакви данни сърбите в Босна и Херцеговина да са въставали в тези години. Ерго, по-вероятно е Блазнавац да е сложил динена кора под краката на Хитов и Каравелов и да ги е подвел, че се готви война с Турция и въстание в Босна.

Има едно несъответствие в събитията и отразяването им в кореспонденцията на Левски с неговите кореспонденти от Букурещ, Белград и Одеса, визирам главно Каравелов, Хитов и Филип Тотю. От писмата помежду им, се вижда, че се е очаквало близко предстоящо въстание в Босна и Херцеговина и подготовка на Сърбия и Черна гора да подкрепят такова въстание с обявяване на война на Турция. Затова е бил сключен и договор между Джуро Матанович и Хитов, вероятно Каравелов е уверявал на базата на контактите си със сръбското правителство, че Сърбия е готова да започне война. В прокламацията написана от Каравелов, част от която цитирах, са обявени мотивите за въстание в Българско, а те са главно икономически, вдигането на данъците и има призив да не се плащат тези данъци. Този призив е копи-пейст на това което се е случило в Босна и Херцеговина, така избухва въстанието там, най-напред заради недоволство от данъци и отказ да се плащат, впоследствие с политически искания за присъединяване към Сърбия. Почеркът е същият, авторите също. Но има едно голямо НО, а то е в разминаването във времето. Реално през 1871-ва и 1872-ра никой в Сърбия и Черна гора, както в Босна и Херцеговина е бил готов за война и въстание. Тоест, уверенията на сърби и черногорци, че са готови за въстание в Босна и за война са били чиста проба блъф, измама. Тази измама обаче е усилено тиражирана от Каравелов и Хитов, подготовката за обединително събрание на ВРО и БРЦК на емигрантите е била подчинена на идеята, че събитията при съседите са непосредствено предстоящи и това изисква спешност и за българско въстание. Левски се хванал на този блъф, от писмата му личи, че той наистина е повярвал, че събитията с въстание в Босна и сръбско-черногорска намеса с армии предстоят най-много в разстояние на година, това е казано от него в прав текст в последното му писмо до ловчанския комитет от 12 декември 1872. Именно тази привидна неотложност е позволила на сценаристите да постигнат разгрома на ВРО, включително обира в Арабаконак и изискваните от Каравелов терористични акции за бързо набавяне на пари за оръжие, защото времето е късо, не чака, трябва да се готови за предстоящите събития при съседите. Реално обаче, сега от дистанцията на времето, се вижда, че никой не е бил подготвил въстание в Босна и Херцеговина, нито сръбската армия е била мобилизирана, нито черногорската през 1871 или 1872. Нищо. Пълно затишие. Всички тези неща стават три години по-късно. Тогава защо е била вдигната цялата тази фалшива тревога от Каравелов и Хитов, кой ги е водел за носа, че аха, въпрос на дни и месеци и ще пламне война и въстание при съседите? Били ли са те въобще наясно, че съседите, а вероятно и руските им партньори, просто са блъфирали и въобще никаква война с Турция и въстание в Босна не са планирали нито през 1872, нито година след това, нито дори през 1874-та. Подготовката на сърбите за въстание в Босна започва едва в началото на 1875-та и наистина е сериозна, Сърбия внася оръжие в големи количества и успява да мобилизира над 12 000 добре въоръжени със сръбски пушки въстаници, командвани от опитни войводи и сръбски офицери, въстанието там продължава повече от година и въстаниците успяват да нанесат редица сериозни поражения на аскера и башибозука. На финала през лятото на 1876-та се намесва и вече мобилизираната сръбска армия, включва се и черногорската, общата им численост надхвърля 130 000 души със стотици оръдия. Кой и защо обаче блъфира българските емигранти, че въстанието в Босна и войната на Сърбия и Черна гора са въпрос на месеци, най-много година и това изисква спешни действия на комитетите, събиране на пари по насилствен начин и неотложност? Включително и Левски захапва тази въдица, той е бил твърдо убеден, че събитията при съседите са въпрос на месеци и затова е направил всички тези компромиси с общото събрание в Букурещ и с хазартните обири и убийства на чорбаджии. Тази спешна неотложност, наложена отвън на ВРО води до нейния погром и гибелта на нейния създател и лидер.

За да тръгне към Букурещ, а е отивал точно там, може да се проследи маршрута и посоката му носейки със себе си 500 турски лири /4 кг злато/, Общи все още е бил в играта. 500 лири стигат за 50-60 пушки иглянки, колкото да се въоръжи една средно голяма чета, за нищо друго не стигат. Но важното е бил жестът, той е щял да ги връчи лично на Каравелов и с това да потвърди върховенството на председателя на БРЦК над Левски; освен това, там вече е бил Тодор Пеев, приет радушно от Каравелов и по-късно включен в ръководството на БРЦК. Общи е щял да заеме също място до Пеев в БРЦК, не напразно Пеев се е похвалил пред Каравелов, че обира е по негова идея. Идеята от Пеев, реализацията от Общи; както казва Остап Бендер "Парите от вас идеите от нас", двамата са били включени в доверения кръг на Каравелов. Ако действително са искали да оберат чисто хазната, това е трябвало да извърши чета изпратена отвън, от Сърбия, която да вземе парите и да се върне обратно. Не е било проблем, защото такава малка чета влиза през лятото на 1871-ва, изпратена от Хитов, извършва няколко обира, но понеже от алчност се задържа по-дълго в Българско, бива заловена. Самият Хитов през 1862-ра е показал как се прави, "вземи парите и бягай" и това е бил верния подход към обир на държавна хазна. Ако Димитър се беше измъкнал към Белград или към Гърция, щял е да сложи край на кариерата си на внедрен агент във ВРО, защото ще се види кой му дърпа конците, а той, според мен, се е надявал да продължи в кръга на Каравелов, затова е тръгнал с парите към него. Апостола така е работел, той не е бил автократ. Привременото правителство в Ловеч е имало характер на Народно събрание, Апостола се е подчинил на гласа на вишегласието /мнозинството/, този принцип е залегнал и в основата на неговата Нареда, това е принципа на демократичната република. Пъшков, Драсов, и Поплуканов са взели решението Димитър да остане като апостол за Софийско, Левски се е подчинил на гласа на вишегласието. Не искам да пропускаме онзи момент с публикуваната покана към Левски да отиде на среща с Каравелов в Букурещ от 31-ви октомври 1871-ва. Според мен, присъдата на Левски е била прочетена още тогава; опитали са се да овладеят ВРО без него, за това са изпратили Общи и Кънчев по едно и също време и са пренаписали Наредата, така че да позволи монархично управление след освобождението, подменили са основите на Наредата. Според мен Левски е разбрал още тогава срещу какво и срещу кой се изправя, но не е направил крачка встрани и назад, но... по това време започва да записва всяко писмо под номер и иска да се правят дубликати, които да са при Данаил Попов. Той е казал всичко и е обяснил заговора срещу него в запазената кореспонденция, с ясното съзнание, че написаното слово остава и след човека и някога в бъдещето това негово слово ще бъде осмислено вярно.

Във въпросите Ви са и отговорите им. Да допуснем, което е било напълно възможно, че Общи е успял да се добере до Букурещ невредим, а не е бил арестуван на 24 октомври 1872-ра. Невредим в Букурещ се е озовал и Тодор Пеев, който пред Каравелов си е приписал заслугите за обира и заедно с Каравелов е написал писмото до Левски за освобождаване на затворените по процеса за обира. Дори и при липса на Общи сред арестуваните по обира в Арабаконак, цялата организация на ВРО в неговия регион на действие е щяла да бъде разнищена. На 31 октомври 1871-ва Каравелов е написал поканата си до Левски във в. Свобода да се яви при него в Букурещ, като с това го посочва на турската полиция, а също и откъде ще мине на път за Букурещ, през няколкото гранични пункта с Влашко, като турската полиция вече разполага и с описанието на Левски и го търси в Българско. Една година след тази покана за среща, Каравелов праща на Левски писмо да вдига незабавно въстание, след като всички дейци в Софийско са изловени и са разказали на османската власт всичко, което знаят. Тук е важно да се отбележи, че сред заловените е и свидетелят на убийството в къщата на Халача, който в в крайна сметка окачва на бесилото Левски, Вутьо Ветов. Без провала на комитетите в Софийско, следствие на обира в Арабаконак, Ветов нямаше да се озове в ролята на свидетел срещу Левски, а да продължи да е куриер на ВРО. Залавянето на Общи е било само нещастен инцидент лично за него, той е заловен на половината път до Влашко, но и без неговото залавяне цялата организация на ВРО в Софийско вече е била разнищена. Ако Левски беше изпълнил нареждането на Каравелов да вдигне въстание, провалът нямаше да се ограничи единствено в Софийско, а ВРО е щяла да бъде заличена напълно. Кой е имал интерес в Българско да не съществува ВРО? 1. Сърбия 2. Русия, по-специално славянофилите във властта, които са се борели за голяма южнославянска държава с монархическо устройство, сателит на руската империя 3. Марсианците

Общи не е бил толкова прост и "безкнижен", колкото го изкарва българската историография. Някъде ми попаднаха спомените на капитан Петко войвода, в които той разказва за Общи, когато двамата са били при Гарибалди. Петко войвода твърди, че Общи усърдно изучавал италиански език, като карал негови сънародници сърби да му превеждат италианските думи и си ги записвал на сръбски. Дори накрая написал едно прошение на италиански да се изпратят свещеници и писмената му молба била удовлетворена. Това, че не е можел да пише и говори добре на български, не означава, че е бил неграмотен на сръбски. Цитирах тук разказа на Шакир бей пред английския консул в Русе, в който Шакир бей твърди, че преди да бъде изпратен в Ловеч, Общи е бил инструктиран от руски и сръбски офицери с маски на лицата в руското консулство в Букурещ, и това не е отразено в официалните протоколи, но Шакир бей го предава като свидетелство на самия Общи. Английският консул в Русе в донесенията му до посланика демонстрира най-добрата осведоменост от всички останали консули, с него османските служители са споделяли много повече, отколкото с останалите консули. Ако погледнем картата на бойните действия на сръбската армия /командвана от руски генерал/ през сръбско-турската война от 1876-та ще установим, че главното направление и главните сили на сърбите са били насочени към София, региона на Общи. В София е била концентрирана и главната сила на османската армия срещу сърбите, не към Босна и Херцеговина, където е било въстанието: Всички тези български земи, които днес наричаме Западни /български/ покрайнини са били присвоени от сърбите след втората Сръбско-Турска война, но претенциите им са стигали до цяла Северозападна България най-малко до София. Хитов пак е бил "пъдар на чужда мушия" при тези войни, вместо да се бие за България в Априлското въстание, той участва на страната на сърбите през 1876-та. Общи е заловен на 24 октомври 1872-ра, близо месец след обира и у него са намерени 50 000 гроша от откраднатите от хазната 125 000. Останалите са потънали по джобовете на неговите авери в обира и дори в тези на Анастас Попхинов. Парите са били най-малката му грижа, според мен, мисията му е била да постави комитетите на ВРО в услуга на сръбската армия при една сръбско-турска война, а в случай на негов личен провал да унищожи /предаде на турците/ тези комитети, което той е изпълнил.

След наводнението в Елените, и решението на държавата да срути цялата сграда с апартаменти на стотина собственици, нещата са доста мрачни пред продавачите по Южното Черноморие. Не знам как ще завърши сагата на тези собственици, май се организират да водят дела срещу държавата и общината, която им е дала акт 16-ти, а сега се иска от тях дори да си платят срутването на сградата. В София апартаментите за периода когато последно писах в тази тема, 2018-та, цените скочиха повече от два пъти - от 1000 евро на кв.м на над 2000, и то средно, в центъра се продава по 4000 за ново строителство. Това е и заради въвеждането на еврото, скритите левчета се перат най-добре в имоти, то и няма къде другаде да инвестират хората, особено по-възрастните, това си знаят. Цените на имотите горе-долу следват инфлацията, дори понякога я изпреварват. "Но не винаги ще е така", както казваше един познат.

Чакали са, всички. Чакали са реакцията на Апостола. Турската полиция е имала писмото на Каравелов още преди да го получи Апостола, вероятно веднага щом го е получил Обретенов. И вероятно това писмо е била причината да поискат екстрадирането на Каравелов от Букурещ. Но руските ментори на Каравелов не са го изтеглили чак до 7 декември, защото шифрограмата на Игнатиев до Зиновиев е датирана едва на тази дата, а Левски е написал отговора си до Каравелов /чрез комитетите в Сливен и Стара Загора/ на 21-22-ри ноември, дотогава Каравелов е държан в Букурещ, къде без него, ако случайно Левски обяви въстание, нали трябва да излезе Големия Шеф на бял кон с някоя прокламация. Но Левски ги е залял с леден душ, веселбата се отменя и е обявил, че тръгва към Букурещ, след което Каравелов е бил изтеглен оттам с възможно най-голяма бързина - от една страна да не го арестуват турците или да последва съдбата на Христо Георгиев, от друга - току виж Левски, като пристигне в Букурещ да не вземе да му стори нещо, укрили са го в Белград /след като е предал архива на сърбите, всяко нещо си има цена/, но за да заметат следите му като на лисица в сняг са го трансферирали под чуждо име през Париж, където го е засякла царската Охранка като опасен анархотерорист, според нейните архиви. Има и друго, което минава някак незабелязано - през лятото на 1871-ва Хитов се е срещнал с Джуро Матанович, черногорски войвода довереник на княз Никола, упълномощен от княза да води преговори с други държави. Двамата с Хитов са подписали договор за съвместна дейност в случай на въстание в Босна и Херцеговина. Това е станало четири години преди да избухне въстанието, станало повод за сръбско-турската война! Кой подписва договор /за намерение/ четири години преди самото събитие. Ето защо, сигурен съм, че Блазнавац още през 1871-ва е планирал въстание в Босна и Херцеговина, което да му даде повод да започне война срещу Османската империя. Точно по времето, когато Хитов подписва договора с Матанович, в Ловеч е парашутиран сръбския агент Димитър Общия, а в Белград се появява и Ангел Кънчев, за да пише заедно с Каравелов новия Устав на БРЦК, в който думата "република" не съществува.

Вече го написах на няколко места, защото Русия е искала въстание, нещо по което моето мнение се различава от Вашето. Прошението на Тошков без въстание в българските земи е щяло да увисне като празен лист хартия без никаква стойност. Русия е искала въстание, но не такова, каквото е било планирано от Васил Левски, а такова, каквото е било Априлското през 1876-та, въстание, което да и даде повод да влезе с армията си, за да освобождава братския български народ. След като той я повика, разбира се, затова е било прошението. Това обяснява и изгонването на българската делегация в Плоещ до императора, там идват не коленопреклонно да молят руския император да ги спаси, а с някакви политически претенции да са представители на българския народ, не като молители, а като равностойни политици. Вън, ще мълчите без да разсъждавате, какво представителство! Защо Каравелов е написал писмото за въстание през ноември по заповед на руските си господари /"това беше руска работа"/? по същата причина, която написах по-горе, защото на тях им е бил необходим повод за намеса, а разбиването на ВРО в Софийско ги е изплашило, че цялата организация е парализирана; наредили са на подопечния си да задейства Левски с остатъците, трябвало им е бунт, а не успешно въстание, погроми, зверства на турците, за да оправдаят ролята си на освободители на тези угнетени българи. Само месец след писмото за бунт, изтеглят Каравелов през Париж /проф. Стоянов го доказа документално/ в Белград, за което пише Ваня Рачева: Ваня Рачева, Левски и Русия, История – научно методическо списание, 6 бр., 2011, ИК АзБуки Хвърлил писмо за въстание в България и веднага избягал в Белград, за по-сигурно през Париж.

Наредата не е Конституция, а временен закон на нелегална организация, каквато е била ВРО, целяща подготовка на въоръжено въстание, така че да се спекулира какво щял да прави Левски в случай на политически живот в свободната българска държава... си е спекулация. Това, че Стамболов е упражнявал политически терор, не означава, че Левски е щял да го направи. До убийството на Стоян Пенев ВРО не е наложила нито една смъртна присъда. Нито една! Убийството на Пенев е първото и то е заповядано от Каравелов, не от Левски. Цитирате допълнението на Левски, но трябва да се цитира пълно: Наказателен закон § 1. Ако някой, бил Войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт. § 2. Ако някой от влиятелните българи, или Войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи на работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт. § 3. Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система ,Демократска република“ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна (в смисъл конституционни монархия) система, то и таквизи ще се считат за неприятели на Отечеството ни и ще се наказват със смърт. § 4. Ако някой не признае Централния революционен български комитет и поиска да се опита на своя глава да по дигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт. § 5. Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт. § 6 Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се напомни, повтором ще се отстрани от работата ни. § 7. Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби със служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като по-напред да подпише за грешката си и да я поднесе писмено на комитета-ако и така не изпълни, ще се накаже със смърт. § 8. Ако някой от членовете на тайната поща или друг някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо ще се накаже със смърт. § 9. Ако някой от касиерите издава за нещо пари без знанието на комитета, или дръзне да вземе и усвои и най – малка част от поверените му пари ще се накаже със смърт. Наказателният параграф в Наредата е строго фиксиран за периода, в който се подготвя революцията. Най-долу в Наредата, Левски е добавил: Забележка Тоя закон ще трае до захващането на революцията. Щом гръмне първата пушка, важността му пада и ще влезе в действие нов военен закон, когото войводите със съгласието на Ц. комитет нареждат. Едва след основаването на новата държава, ще се формира законодателна, изпълнителна и съдебна власт, а тези власти не са предмет на Наредата на Левски. В заключение бих добавил, че Левски нито се е родил републиканец, нито е бил фанатизиран доктринер републиканец. Както споменах, той преди всичко е бил гениален прагматик, следващ максимата целта оправдава средството. Преди да напише Наредата, Левски е бил участник в двете легии, които са формирани, първата от Раковски с амбицията да бъде български княз /монархия/, втората с идеята да бъде част от войската на сърбо-българската държава, оглавявана от сръбския княз /монархия/. Ерго Левски не е робувал на доктрини и умозрителни кули. И последно за неговия републиканизъм, това е било най-сигурното средство, че България няма да попадне от една деспотско-тиранска система в друга, а именно руския царизъм, сръбския монархически шовинизъм или имперските планове на някоя Велика сила. Кемал Ататюрк прави през 20-те години на 20-ти век от Турция това, което е искал /и е бил в състояние/ да направи от България Васил Левски още през 19-ти век. Създаването на балканска република с граници границите на Екзархията, щеше да направи безмислени балканските войни на Фердинанд и окупационната политика на сина му Борис с национален идеал да си върнем исконно българските граници, държава с размерите на екзархийските граници /Тракия, Мизия, Македония и Добруджа/ щеше да бъде осъществения идеал на поколения българи, а репубиканското и управление е щяло да гарантира ротация на способни хора с визия за нещо повече от придобиване на територии. Уви, пропуснат исторически шанс.

Според мен е имало шансове за друг начин. Споразумението между Великите сили в Цариград от 1876-та е предвиждало два големи и автономни български вилаета с размер общо на 80 процента от територията на Българската екзархия или Санстефанска България. Под това споразумение са сложили подписите си всички Велики сили, но е било отхвърлено от Османската империя. В спомените на Мидхат-младши е отбелязано, че това споразумение е било отхвърлено еднолично от Султана, но не и по волята на Великия везир по това време Мидхат. Тоест, обективно всички Велики сили, включително и Русия, биха признали една България в границите на Екзархията с условие от западните Велики сили такава държава да пази неутралитет по отношение на Русия. Буферна държава между Русия, останалите Велики сили и Османската империя. Това е било в сила и през 1871-ва, когато Левски пише неговата Нареда, уводните думи на която започват с уточнението, че целта е да се събори деспотско-тиранската система и на нейно място да се изгради демократска република за всички - българи, турци, евреи и били каквито били с равни права. 1871-ва е годината, когато във Франция е установен режим на Третата Република, просъществувал до 1940-та; Левски е бил наясно какво означава този режим за Европа. Страната, от която се пазарува оръжие за българската революция е била Белгия, също буферна държава между Германия /Прусия/ и Франция, това е още от времената на Раковски, Търновската конституция е копирана от Белгийската конституция, а навлизането на френските капитали след Освобождението е доминиращо. Фердинанд е наполовина французин по майчина линия, Клементина Бурбон-Орлеанска. Левски е бил абсолютен прагматик, при това изключително прозорлив. Неговият план се е свеждал до изграждане на неутрална и силна държава с републиканско устройство, която да играе роля на буфер между интересите на Великите сили, което е било напълно осъществимо при добре изиграни карти. Споразумението между Австро-Унгария и Русия преди Руско-Турската война е предвиждало да няма силна и голяма славянска държава на Балканите, но Левски е позиционирал в Наредата си бъдещата българска държава не като славянска, а като мултиетническа република, каквато държава, според мен, би била подкрепена от републиканска Франция, от обединена Италия и дори от Германия и Австро-Унгария с оглед на плановете им да ограничат руската експанзия. Задържането на свободна територия и организирането на силна армия с временно правителство е щяло да доведе до свикване на международна конференция, подобна на Цариградската конференция и признаването на автономия на новата балканска република в границите на Екзархията от всички Велики сили, включително и Русия, поставена пред свършен факт. За целта е било необходимо модерно въоръжение в големи количества и военна организация по модела на редовна армия, за което Левски е работел. Планът на Левски е бил гениално прост и според мен, твърдо съм убеден, работещ - вместо да ни освобождава Велика сила, българите да постигнат със собствени сили военна победа и върху основата на тази победа да се заявят като независима демократична държава, заемаща буферна позиция на Балканите между Русия, Османската империя и Запада и балансираща интересите на всяка една от тези сили.

Точно!!! Това "прошение" до Императора с подписи на "първенци" е ключът за разбирането на Голямата игра, водена от Великите сили по отношение на бъдещата българска държава и включва в себе си и съдбата на ВРО и Левски. Сравнете по-горе цитирания текст на Утин: Какво се е случило, че българскота делегация в Плоещ, най-напред е била приета благосклонно от Императора и външния министър Горчаков, а впоследствие са я изгонили като краставо куче и са им казали "длъжни сте да изпълнявате, а не да разсъждавате!" Първо, защо в Плоещ? Ами защото там е базиран комитетът на Млада България, съставен от републиканци. Плоещките българи са успели да разгневят силно височайшите особи с политически претенции. Затова и тези особи са им казали, че "България няма и няма да има политическо представителство". След което позорно са ги изгонили с крясъци. Това обяснява и изключването на представителите на Млада България от местното управление и въртеннето на нагайката от руските губернатори на области с тяхното заключение, че "този народ е калпав" и само нагайката ще го оправи. Руската дипломация обаче прави огромен гаф с подписването на Санстефанския договор. Горчаков като външен министър преди това е сключил споразумение с Австро-Унгария, че на Балканите няма да има голяма славянска държава; а граф Игнатиев в Сан Стефано докарва нещата до това: Това е карта на предложеното от Цариградската конференция, а долу: е руска карта на България, предложението на граф Игнатиев, направено в Сан Стефано. Разликата е съществена, вече няма два вилаета, е едно княжество, Русия получава Северна Добруджа, а България излаз на Егейско море до Кавала, което дефакто е заобикаляне на Проливите, ако България разреши достъп до Егейско море на руска флота. Не само голяма славянска държава /170 000 кв.км/, ами и на един хвърлей до Проливите и с излаз на Егейско море. По повод на този "блестящ успех" на Графа, Кисинджър е написал: „Брилянтните, но безрасъдни инициативи на Игнатиев се оказват сериозна дипломатическа грешка за Русия". Kissinger, Henry. Diplomacy. 1994.с. 153–154. Графът съсипва и репутацията на шефа си, външният министър Горчаков, който лично е подписал Райхщатското споразумение с Австрия през 1876-та, което задължава Русия в случай на война с Турция да не формира голяма българска държава; в замяна Австро-Унгария се ангажирала с неутралитет; авантюрата на Игнатиев дава повод и на Англия да влезе във война с Русия, близостта на васално на Русия княжество до Проливите. На всичко отгоре Игнатиев включва член 7-ми в Договора: "Начело на държавата трябва да застане княз, който да бъде свободно избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили, като никой член на властващите в Европа династии не може да бъде избран на българския престол. Събрание от български първенци, свикано в Пловдив или Търново, трябва да обсъди и приеме основен закон на страната, по примера на тези в Дунавските княжества от 1830 г." (Член 7). Накратко, Игнатиев си е приготвил позицията на български княз, нещо, за което свидетелства и изказването на Ст.Стамболов пред Първото Велико Народно събрание: „Генерал Игнатиев е взел живо участие в нашата черковна борба, която той направлявал, вдъхновявал и защитавал; той не бил чужд на нашите революционни движения; помня аз какво ми той говори, когато го посетих в Цариград в 1875 г. Той ме насърчи да водим борбата и пророчески ми каза, че скоро ще дойде денят на нашето освобождение. Той в Цариградската европейска конференция защити силно българското национално дело. Царският ферман за Екзархията с границите на екзархата е негово дело; привилегированите полуавтономни области в техните граници, с които се очерта целокупното българско отечество, е пак негово дело. Санстефанска България, господа, е пак негово дело. Той искрено обичаше българския народ и желаеше нелицемерно неговото величие и съединение. И има ли по-добър от него кандидат за българския престол? Независимо от всичко това, граф Игнатиев е мъдър и вещ дипломат, опитен администратор и държавен мъж и той ще бъде наш ментор, наш съветник, защото ние всички, всички още сме много млади, неопитни в политиката..." Канева, Калина. Н. П. Игнатиев – графът на българите. София, ИК „Синева“, 2023. с. 3. Естествено, Англия и Австро-Унгария веднага заявяват, че при такива условия са готови да влязат във война с Русия и следва Берлинския договор. Графът и външния министър Горчаков са бламирани и уволнени през 1882-ра, като Игнатиев завинаги е отстранен от дипломацията, дават му се синекурни длъжности, но до външната политика не е допуснат никога. Пиша всичко това, за да подчертая написаното от Вас, че Прошението, подготвяно от Одеското настоятелство, за което Кънчев е събирал подписи на първенци, е ключово за разбирането какво се е случило с ВРО и Левски, защото случаят с наругаването на Плоещката делегация от Императора и външния министър Горчаков е само ехо на това невръчено Прошение. Причината, според мен, е тривиална - Общи действа с чета от местни хора, които впоследствие като част от населението се разприказват и "чорапа се разплита"; напротив, Хитов действа с дружина от хайдути и без никакви местни кадри в четата от цивилните. Хитов също е бил преследван два месеца, но е имал изход с четата си към Сърбия; Общи се сеща да бяга във Влашко чак след като всичките му помагачи са били заловени и проговорили. Хитов действа за себе си, Общи изпълнява заръка на Каравелов, зависим е от друг.

3.pdf

2.pdf

Спомени за българските въстания (Никола Обретенов) (Z-Library)-1.pdf Ще Ви я кача на три отделни части, защото има опция само до 3 МВ

Книгата е на Евгений Утин, заглавието е "Писма от България, 1877", има я в различни електроннни формати тук: https://asen.baramov.org/pages/segashno-prodlzhitelno/bibliotechka/evgenij-utin.nbsppisma-ot-blgarija-1877-g.php Ето какво пише той като очевидец: "Добре помня как на първия или на втория ден от пребиваването ми в Търново се срещнах от с българин от партията "Млада България”, който на моите въпроси за гражданското управление на княз Черкаски, започна горчиво да се оплаква от въведените порядки. - Какво предизвика вашето недоволство? - попитах. - О! Много скоро ни дадоха да почувстваме как гледат на нас! С първите си крачки ни показаха, че не са дошли в България, за да влезнат в положението ни, а само за да заповядват и да се разпореждат, без да обръщат каквото и да е внимание на нашето мнение и нашите представи! Намерих този отзив за голословен и поисках факти. - Искате факти - продължи българинът: моля. Още преди руските войски да преминат Дунав - започна да разказва той - към Плоещ се отправи българска делегация. Тя била крайно милостиво приета от самия император, княз Горчаков също бил дружелюбен, а след това се отнесли съвсем иначе. Остро им казали, че не се интересуват от никакви депутации, да не са посмели да мислят, че се явяват като представители на българския народ, че България няма и няма да има политическо представителство и със заплахи ги посъветвали да си избият от главата всички политически домогвания. Представете си - разочаровано продължи българинът, - когато един от делегацията поиска да изкаже някакви съображения, високо му закрещели: "Ние нямаме нужда от вашите мнения, длъжни сте само да слушате и да изпълнявате, а не да разсъждавате!" Кажете моля - добави той, - у вас така ли е прието да се отнасяте с хора, които не са извършили престъпление, защото ние мислехме, че така се отнасят само в Турция. Разбира се, аз не придадох особен означение на този разказ, предположих, че такъв прием на българската депутация е бил резултат на неразбиране или просто на случайно настроение на губернатора на България, на за съжаление, това далеч не беше последният подобен разказ и далеч не последното оплакване на българи от сурово отношение към тях. *** Прибързаността е типична и характеризира цялото гражданско управление. Не се обмисля дълго, не се анализира, приключва се надве-натри, а после как ще бъде извършено, - този въпрос е второстепенен! Може да се попита защо беше необходимо това бързане? Обяснява се с две причини: първата, абсолютно непознаване на страната, в която влизаме; втората, масовото убеждение, че след два-три месеца ще се озовем пред стените на Константинопол и цяла България ще е в ръцете ни. ... С други думи, всички почти веднага разбрали, че нормалният за военно време хаос, който доминира в делата, е значително по-голям в умовете и че ако са искали да съчинят нещо много умно, са съчинили нещо съвсем неразбираемо. В резултат нямало никакво единство в работата, всичко зависело от субективните разбирания на един или друг. Един е истински защитник на българите и се опитва да предизвика тяхната любов и съчувствие към руснаците, друг е защитник донякъде на турците и към българите се отнася много строго. - Знам, че "братушките" не могат да ме понасят - каза ми един началник на окръг, когато обхождахме владението му и спирахме в селата, - но ми е все едно. Този народ е калпав и трябва да се отнасяш с него сурово. Сега ги е страх от мен, защото знаят, че нищо няма да им се размине: виновен ли е - двайсет и пет нагайки (камшика - б.р.)! Нека ги е страх! - Чакайте - възразих му аз, - нагайката е твърде глупаво средство, за да бъде спечелено приятелството на българите. (...) Забравяте, че сме дошли да ги освобождаваме! А вие, с нагайката! - Повярвайте ми, за тях нагайката е най-доброто освобождение! (...) *** ...) Трябва да призная, че ние не само не искахме да използваме подема на народния дух, а и не вярвахме, че едно революционно движение може да предизвика партизанска война навред в театъра на военните действия. Ние сторихме всичко, което зависеше от нас, за да възпрем всенародно въстание на българите. Когато влязохме в България, казвахме на хората, че имат право на нашата защита не заради въоръжената им съпротива срещу турците, а заради вековните им страдания и кръвта на мъчениците в която те и техните предци винаги са били потопени. Ние оценявахме единствено пасивното им страдание, но не зачитахме вековете борба и опитите им да постигнат освобождение с оръжие в ръка. Вместо да призовем българите на всенародно въстание против омразния враг, ние, напротив, им казвахме, че тяхната "сила и спасение" е да са покорни на руските власти и стриктно да изпълняват техните нареждания. Затова трябваше да сме напълно безразлични към знамената, които ще развеят българските партии. Само че ние не бяхме безразлични. Като влязохме в България, имахме опасения от революционно настроение и затова се отнесохме подозрително към "Млада България". Също както се беше отнасял с нея Митхад паша, опитвайки се с коварни интриги и с окови да ги откаже от девиза "Свобода или смърт!". Когато тръгнахме, очаквахме да видим съвсем разорена страна, занемарени ниви, навсякъде руини, хора, подивели като зверове, които се лутат без подслон. Въобразявахме си, че ще видим страшна картина на човешкото страдание и гладна смърт. Нищо подобно нямаше в България. Всички ниви засети, високо израсла царевица, прекрасни жита, големи стада, хора, които не просят в името на Христа. Навсякъде селата и къщите изглеждаха по-приветливо, отколкото у нас. Недоумявахме. - Какви ни ги разправяха - повтаряхме все едно и също - за бедите на българския народ, за страдания. Какво повече им е нужно, те живеят по-добре от нас, по-богати са от нашия народ! (...) При честно управление след няколко години България ще бъде неузнаваема. По плодородие на земята едва ли има друга по-богата страна в Европа. А българите са много трудолюбиви, трезви и разумни хора и това се доказва от факта, че всички пращат децата си на училище. ......... На 19 февруари 1978 година се състоя нашето отмъщение за 30 август 1977 г. Санстефанският договор ни накара да забравим трите щурма на Плевен. Но не задълго. Събра се европейският ареопаг и замени санстефанския договор с берлинския трактат... Особено силно сега си спомням онзи спор между песимиста и оптимиста, благодарение на който станах свидетел на неуспешния период на нашата война и искам или не трябваше да призная, че песимистът беше прав тогава. Той заяви безусловната истина - преди всичко и колкото се може по-скоро Русия трябва да поработи върху самата себе си."

Това е станало през 1862-ра, преди Хитов да премине с четата си в Сърбия. Ударили са пощата /хазната/ от Русе за Цариград, парите са били много повече от тези, минаващи през Арабаконак, защото Русе е бил столица на Дунавския вилает е не някакво малко градче: "Не след много войводата прие известие, че ще да мине от Русчук турската поща (хазна). Приготви дружината си той и заварди пътя, който е близо до Кобилищница и води за Сливен. То беше в понеделник срещу вторник. Тук те на едно тясно място бяха заловили добра пусия и чакаха желания си лов с най-голямо нетърпение. Сутринта във вторник след изгряването на слънцето ето ти и пощата че идеше и с нея заедно 12 души турци заптии с един татарин (сюргюджия). Всеки сега от нашите юнаци очакваше приближаването им с нетърпение. Като се приближи пощата, с по едно изгърмяване от пушките на нашите юнаци конете и седмина заптии паднаха мъртви, двоица — зле ранени, троица — живи заедно с татарина. След разрязването на денковите на пощата юнаците намериха неизмеримо богатство, сребро и злато. Нашите юнаци взеха колкото можеха да носят, а останалото заровиха и оттам емнаха се по Стара планина и излязоха на Матейските юртове, гдето и престояха, догде потерите за пощата понамаляха." КРАТКО ЖИВОТООПИСАНИЕ НА ПАНАЙОТ ХИТОВ, Главен воевода на народните чети от 1857 до 1867 год. И. П. К. Кършовски, с. 311 http://www.promacedonia.org/bmark/ph/ph_kratko_zhivotoopisanie.htm Това е написано от Иван Кършовски в неговата биография на Хитов, но и самият Хитов споменава случая в "Моето пътуване по Стара Планина", макар и бегло: https://books.google.bg/books?id=xthbAAAAcAAJ&printsec=frontcover&source=gbs_ge_summary_r&cad=0#v=onepage&q&f=false

Всъщност притежаваме класически извори във вид на документ. През лятото на 1871-ва, датирано 23 юли с.г., БРЦК в Букурещ, а според мен лично Каравелов, това лесно може да се установи от стила на документа, обнародва една Прокламация към българския народ, която Д.Т.Страшимиров определя като "първи дебют" на БРЦК: В този документ е начертан план на бъдещата българска държава в рамките на юго-славянска федерация със Сърбия и това е обосновано от заличаването на разликата между двете нации, като се твърди, че те са една народност с един език, но с различни наречия: ролята на Русия при създаването на такава сърбо-българска федерация също е очертана: Русия ще закриля и покоровителства сърбо-българската федеративна държава, защото вече си била извлякла урок от Полша. Този документ е теоретична обосновка на отношението на Каравелов и неговия кръг в БРЦК, към който принадлежи и Панайот Хитов, към национализма и републиканизма на Левски. Документът е писан от Каравелов по същото време, когато е писан и проекто-устава, съвместно с Кънчев в Белград, подменил републиканската Нареда на Левски с монархическия Устав на Каравелов-Кънчев. Какво по ярко документално доказателство, че Левски с неговата идея за силна българска държава с републиканско управление и устройство вече е станал излишен и е бил зачеркнат от плановете на на БРЦК?! Според мен няма толямо НО, а голямо И. Хитов, както и Каравелов, е бил радетел на сърбо-българска федеративна държава, разликата и нюансите между двамата е в това, че Хитов е виждал такава федерация независима от Русия, а Каравелов под крилото на панславянска Русия. Хитов не търси Общи, Общи постоянно е бил активната страна в самопредлагането си на Хитов. До зимата на 1871-ва Общи е искал от Хитов да му съдейства единствено за чета, дотогава такава е била стратегията на Сърбия по отношение на Северозападна България. През зимата на 1871-ва обаче поредното идване на Общи при Хитов е с искане за препоръка за пред Левски и ВРО. Стратегията на Сърбия вече е била променена, тях ги интересуват не чети, а вътрешната мрежа от комитети на ВРО, способна да вдигне масово въстание. И Общи не е стоял със скръстени ръце в Ловеч, неговата задача като платен сръбски агент е била не просто да информира сръбското правителство за ВРО, а да обособи зона на сръбско влияние във ВРО, което той изпълнява блестящо, отцепва като негова лична /сръбска/ зона на влияние целия Софийски регион до Ловеч. Точно тези земи са били претендирани от Сърбия като исконно сръбски, а шопите като българизирани сърби. Общи не се е задоволил единствено със Софийско, той си самонаписва и пълномощно за Македония, също регион претендиран от Сърбия. В случай на успешна за Сърбия сръбско-турска война и овладяване на Софийско и Македония от победоносна сръбска армия, регионите на Общи са щели да бъдат претендирани към територията на Сърбия в бъдещата сръбско-българска федерация, там е действал Димитър Общи Сърбина, а не Васил Левски Българина. Отговор на този въпрос може да се открие в отношението на окупационите руски военни власти веднага след края на войната към дейците от Млада България. Излязоха мемоарите на руски военен кореспондент, сега не си спомням името и фамилията, който от първа ръка свидетелства, че при всяко влизане в населено място и формиране на българска местна управа, руското командване е отстранявало дейците от Млада България, чиито имена предварително са му били известни. Така се формират двете партии либерали и консерватори по-късно. Каравелов е бил идеален за проруски премиер, защото е псевдо-либерал, но всъщност с идеи на консерватор; политическия конфликт между брат му, Петко Каравелов, и Стефан Стамболов по-късно доказва тази моя теза. Подобна фигура е бил и Драган Цанков, който от прозападен униат се измята до платена маша на руското царско управление. Не се дразня, също се изкушавам да мисля в това поле, но, според мен, ако разглеждаме темата от историческа гледна точка, не е от особено значение. Винаги една личност с нейните уникални психически качества би могла да бъде заменена от друга в исторически план, важен е тренда на събитията, а той се определя предимно от икономически, военни, политически и дипломатически фактори, и чак на последно място от индивидуалните характеристики на отделни лица, макар че понякога има огромни изключения, каквото е появата на Васил Левски. Учебниците и официално лансираната историография, поне у нас, по традиция следват националната доктрина и политическата конюнктура, оттук и изживяването на Д.Страшимиров като жрец на историята и набедяването на поп Кръстьо като единствен предател на Левски, защото "така трябва", а не защото така е било. Тази традиция не се е променила кой знае колко сто години след Д.Страшимиров...

Очаквал е да се случи това, което се е случило - общо събрание на БРЦК и ВРО, на което той да оглави обединената вече в едно организация. Затова на печата, изпратен на Левски в Ловеч ВРО е класирана като "Първи отдел на БРЦК", т.е. подчинена в йерархията на БРЦК в Букурещ, където Каравелов е Председател с пълномощия еднолично да обяви въстание в Българско, където са базирани комитетите на ВРО, подчинения вече нему Първи отдел. Така нещата си идват по местата - ако началникът на Първи отдел "своеволства" /което е правел Левски/, има двама негови заместници /Кънчев и Общи/, които могат да поемат поста и да не своеволстват, а да изпълнят заповедта /за вдигане на въстание/ дадена от Председателя. Единоначалие като в армията. Левски е объркал тези планове, като е поискал специално пълномощно за себе си като Главен апостол с неограничени права в Българско, вписал е този параграф в Устава и е отворил там врата с параграф да има възможност за смяна на Председателя от общо събрание на представители на частните комитети. С което е станал окончателно неудобен и подлежащ на отстрел от "върховното командване" в Букурещ. Явно кукловодите на Каравелов са били предвидливи хора, запознати с шахматната игра и са мислели с няколко хода напред, защото още в края на октомври 1871 /тогава излиза брой 20 на Свобода/ са инструктирали Каравелов да убие Левски с вестник, обявата да се яви в Букурещ е точно изстрел с вестник. По това време Левски и Кънчев са обикаляли 14-те града /посочени от Византис/, Кънчев си е попълвал списъка с имена /в длъжността му на касиер/, а турските шпиони са се активирали да търсят човек с описание на Левски /привикването им в конака на Елена/; Левски обаче също е бил със стратегическо мислене, разчел е ходовете от Букурещ и не отива на срещата-рандеву, определена му от "брат" Каравелов във вестника, ако беше тръгнал той вместо Кънчев, сега щяхме да разискваме залавянето на Левски на някой граничен дунавски пункт /най-вероятно Русе/, а не в Къкрина. Играта на котка-мишка е продължила чак до декември 1872-ра, жилав противник се е оказал Левски. Големият план е бил разделен на малки модули, при това е имало два големи плана - сръбски и руски. Сръбският държавен план, в който главна фигура от българска страна е бил Хитов с подизпълнител Общи, е включвал сръбско-турска война през лятото на 1873-та, с подкрепа за сърбите масово българско въстание за блокиране на турските гарнизони и комуникации в Мизия и Тракия. Главният стратег на тази война е бил Миливое Близнавац, регент и военен министър на Сърбия, силният човек в Белград с безгранична амбиция и наполеонов комплекс. Този план не е предвиждал руско участие във войната, а победа за Сърбия и създаване на сърбо-българска федерация с доминираща рола на Сърбия /Начертанието Гарашанин/. Другият план е бил на руското военно командване. Като Империя с добре разработени разузнавателни и аналатични структури, те са били наясно със сръбските планове и са планирали да се възползват от тях. Руските военни са оценили сръбските военни възможности като недостатъчни и са изчислили, че Сърбия ще загуби една сръбско-турска война /което и става през 1876/, но че могат да се възползват от тази сръбска загуба и удавено в кръв българско въстание, за да отворят победоносна Руско-Турска война /което и става през 1877/ която да им открие път към Проливите; ерго руските военни са работели и за двете неща, сърбите да започнат война през лятото на 1873-та и българите да въстанат по същото време /затова са искали подписи на българи за прошение до Императора/. Сърбите обаче зачеркват и двата плана със смъртта на малкия Наполеон, Блазнавац, който внезапно се споминал в разцвета на силите си през април 1873-та, точно преди да започне войната. Мисля, че сръбската политическа върхушка начело с княз Милан Обренович е споминала внезапно Блазнавац, за да не ги хвърли този амбициозен човек в личната му авантюра, но това е друга тема. Левски е стоял като преграда и пред сръбските и пред руските планове, казвал е, че недобре подготвено и обезпечено с оръжие въстание няма да допусне, той лично. Ерго, станал е излишен.

Не съм срещал писмени извори, които да посочват момента на срещата между Каравелов и Общи, преди Общи да тръгне към Ловеч, но от така изнесената хронология, според мен е било в периода, когато Общи е прекарал зимата на 1870-71-ва в чифлика "Циганка" край Букурещ, заедно с Хитов. Това е времето, когато и тримата - Общи, Хитов и Каравелов - са били в Букурещ и това е моментът, според мен, в който Каравелов е дал печата на ВРО на Общи, за да го отнесе в Ловеч на Левски. Печатът е бил изработен много преди това от Георги Живков, който го е дал на Каравелов, но Каравелов го е задържал дълго време, въпреки многократните напомняния на Левски да му го изпрати в Ловеч. Точно този печат е накарал Данаил Попов да използва Общи като куриер до Ловеч, защото когато той идва там, брат му Анастас вече е отказал да изпълнява куриерски функции, обиден на Левски, че му прави предупреждение да не разпечатва писмата /по същото време, на 7 юни 1871-ва Големия пише на Обретенов да го кани за куриер/. Свобода е излизала до април 1871-ва, след което спира до октомври 1871-ва, защото Каравелов заминава за Белград да проси пари от сръбското правителство за печатница, в прозореца май-септември 1871-ва Каравелов е бил в Белград. Следователно, според мен, срещата между Каравелов и Общи и връчването на печата на Общи е станало непосредствено преди Общи да се появи при Данаил Попов в Турно Мъгуреле през май 1871-ва, вече снабден с печат, Общи е дошъл в Ловеч единствено с препоръчителното писмо от Хитов, това е отбелязано в писмо на Иван Драсов при пристигането му и, разбира се, с печата на организацията, така дълго искан и очакван от Левски. Писмото-препоръка на Иван Кършовски, с което го е снабдил Кършовски още през 1870-та, не се споменава от Драсов, а както се вижда от хронологията, Общи дори не го е представил на Данаил Попов през 1870-та. Като цяло, до идването му в чифлика Циганка при Панайот през зимата на 1870-71, Общи е искал от Хитов единствено да му съдейства за формиране на чета, това напълно съвпада с политиката на сърбите да пращат регулярно малки чети в Северозападна България, която са смятали за сръбска територия, под този знаменател са били и набезите на Хитов там. Но през пролетта на 1871-ва Общи вече е бил насочен като "канарчето в мината" към ВРО и нейното сърце Ловеч и то с благословията на Каравелов, който е използвал печата и кризата с куриера от Турно Магуреле до Ловеч, за да парашутира Общия в Ловеч. Печатът е друга тема, но само бегло ще отбележа, че Левски не получава печата, който е искал, а такъв, който емигрантите са искали - вместо лъвче с корона и надпис "Свобода или смърт", те му изпращат с лъвче без корона и с надпис "Привременно правителство Първи отдел на БРЦК", тоест казват му да си знае мястото на подчинен на тях като чиновник в някакъв Първи отдел на техния БРЦК: Този вдясно е изпратения по Общи, вляво е изработения по-късно по поръчка на Левски. За първия пише и Пъшков. Защо Левски е искал лъв с корона, според мен, за да символизира, че народът /лъвът/ в Републиката е върховен господар /короната/, а не защото е бил монархист, каквито тълкувания съм срещал. Така или иначе, срещата Каравелов-Общи трябва да се е състояла в Букурещ, преди Каравелов да замине за Белград, а това означава най-късно в началото на май 1871-ва.

Имам цяла тема във форума за Общи, но тогава не знаех това, че е бил платен сръбски агент, което сега е доказано с документи. Ще си позволя тук да цитирам част от първия си пост там, за да се види хронологията на влизането на Общи във ВРО: "След като се връща от Крит, Общи отива в Браила. Към средата на март 1869 г. е в Турне Мъгуреле, където влиза във връзка с българските емигранти, посредством Тодор Ковачев. След като уведомява Панайот Хитов, че Димитър Общи е "наш приятел" (същият Ковачев по-късно ще бъде обвинен от Левски за шпионин), Тодор Ковачев го изпраща в Белград с молба към Хитов "да го подпомогне и да пристои за нуждата му", т.е. да го снабди със средства и препоръки. В края на март 1869 г. Общи вече е в Белград. По-късно, той ще уверява турския съд, че в сръбската столица се скитал безцелно и обикалял без работа. Панайот Хитов дава обаче по-различни сведения. Общи, заедно с още един участник в Критското въстание, Христо Касап Велев от Пазарджик, идвали често при него и настойчиво го молели да ги снабди със средства и да ги препоръча на приятели, за да "излязат по Стара планина като народни хайдути." Усилията на Хитов да ги разубеди, защото били неопитни и не познавали местата, останали без резултат. И така, към средата на 1869 г., Димитър Общи притежава напълно отговаряща на търсения от политическите емигранти профил на човек участвал в битки, а биографията му е солидно подплатена с препоръки и документи. След като досажда до смърт с молбите си на Хитов, старият войвода най-сетне, за се отърве от него, го препоръчва на своя приятел в Княжевац, Тодор Чипровчанина. Тодор формира чета от седем души, с която преминава границата и достига до Искъра. Тук обаче, верен на нрава си, Димитър Общи, заедно с Христо Велев и Михаил Самоковеца (местен човек, присъединил се към четата в България) се отлъчили и другарите си, поради неподчинение на войводата Тодор. Тримата тръгнали да се връщат обратно към Сърбия, но някъде около Пирот били обкръжени от турска потеря в една овчарска колиба. И тук се случва нещо много интересно: спасил се единствен Димитър Общи, нямало други свидетели, освен него, а той разказал своята история на Панайот Хитов, който намерил в Белград. (ДТС, с. 671) През пролетта на следната година, Димитър Общи се появил отново при Панайот Хитов, който по онова време живеел в чифлика на Н. Балкански, и му доверил плановете си: с чета от 7-8 момчета да излезе из Балкана, като мине през Сърбия. След като не намерил топъл прием от Хитов, Общи отива в Букурещ и търси съдействие и помощ от Иван Кършовски. Болен и безработен, Кършовски му дава препоръчителни писма до Тодор Ковачев и Данаил Хр. Попов, та да го "спомогнат нещо и да го составят с Дякона." (ДТС, с. 451) Ковачев посреща Димитър Общи с отворени обятия и съобщава на Хитов, че Общи очаква от него средства, за да подготви чета. С второ писмо от 9 април 1870 г. Ковачев уведомява Хитов, че снабдил с пари Общи, колкото можал, и го изпратил за България. (ДТС, с. 460). Няма обаче никакви данни Общи да е влизал с някаква чета в България през 1870 г. Общи избягва и среща с Данаил Хр. Попов, довереното лице на Левски в Турну Мъгуреле, въпреки, че е имал препоръчително писмо от Кършовски до него. Единствено Ковачев полага грижи за него да го снабди с пари, Общи взима тези пари и изчезва с тях, но не с чета в България, а вероятно по ханищата в Румъния. Интересен факт е, че вече по същото време Левски гледа с подозрение на Ковачев. Данаил Хр. Попов му писал, че "бележат в него съмнение като ПРЕДАТЕЛ, което потвърждават и от Свищов два пъти устно и писмено." (ДТС, с. 461). Изгубил доверието, Ковачев е изолиран и писмото, което изпраща на Хитов от 9 април 1870 г. е последното, по което можем да съдим, че е участвал в освободителното движение; оттук натам името му въобще не се споменава. Общи бързо разбира, че Ковачев вече не представлява никого и повече не му се обажда. Чак към края на годината, повече от 6 месеца след описаните събития, Общи отново се появява пред Хитов в чифлика на Н. Балкански и му прави компания там чак до март 1871 г. Докато двамата си правят компания през зимата на 1870-71 г. в чифлика, Общи разказва басни на стария войвода за това какво се е случило между идването му в чифлика и последното писмо на Ковачев: бил отишъл в Браила, събрал от "десетина момци" по 15-20 жълтици (за парите на Ковачев не се споменава), за да им купи оръжие и през Сърбия да ги изведе из Балкана; отвел ги в Белград, но "момците" се уплашили и се изпокрили, а той като останал без чета се принудил да иде в Смедерево и продал вече купените за тях пушки. Това граничи с измислиците на Мюнхаузен - истината била, че след като отвел другарите си в Белград, Общи се скрил от тях, избягал с парите им и през Смедерево отива в Гърция, където преживява с парите им до идването му при Хитов. Общи смело лъже Хитов, че в Гърция бил, за да се срещне с някои от най-известните капитани. Хитов го изслушал с недоверие, но заключава, че не допуска да е станал ГРЪЦКИ ШПИОНИН, като снизходително добавя, че Общи само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576). Зимата и пролетта на 1871 г. Общи прекарва в чифлика на Балкански, а през май се озовава в Турну Мъгуреле, където се представя на Данаил Хр. Попов. "Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456). Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година. Виждаме как Общи методично и неотклонно се промъква към сърцето на революционната организация в Ловеч. Като изключим мотива от идеализъм, който е недопустим предвид на цялата му дотогавашна биография, остава вече доказания документално, платен сръбски агент във ВРО /това го добавям сега/. Левски го "поздравява братски", но това е само учтива фраза, а на практика още от начало показва нежеланието си да му бъде изпратен Общи и отлага нещата на първо време с 40 (!) дни. Данаил Хр. Попов обаче не изчаква определния от Левски срок и изпраща Общи в България. Поводът за това бил, че по липса на постоянен куриер, възложил на Общи да отнесе в Ловеч дългоочаквания печат на организацията. Общи тръгва от Турну Мъгуреле на 16 юни, тоест десетина дни, след като пише на Левски, Данаил Хр. Попов го изпраща заедно с печата към Ловеч. Всичко това се случва в разгара на скандала между Левски и брата на Данаил, Анастас. Димитър Общи пристига в Ловеч на 17 юни., за което свидетелства писмо на Иван Драсов от същия ден до Данаил Хр. Попов. Драсов му дава пощата до Данаил и го изпраща обратно към Турну Мъгуреле, като Общи не пропуска да му съобщи, че "пак ще се върне". И наистина, на 27 юни той пристига отново в Ловеч като този път носи пари и оръжие (2-3 наполеона, 2 револвера и 150 патрона за тях). Писмата и печатът още не били пратени до Левски в Тракия, та ловчанлии използвали Димитър Общи да му ги отнесе. Това също е необичайно, защото имат и други куриери, не познават Общи, но му поверяват най-важния символ на организацията си, печата. На 30 юни 1871 г. Общи намира Левски и се среща с него край Сопот." В резюме - вижда се, че Общи започва да се опитва да влезе във ВРО още в началото на 1869-та, но успява да направи това едва през юни 1871-ва, тоест усилието му коства повече от две години. Минава през препоръките на Хитов, но Хитов по онова време е на сръбска пенсия, като допълнително се осигурява материално с хайдушки набези в Българско, за което сръбските власти си затварят благосклонно очите, пускат го за да си оправи финансите, за да не е само на една тяхна пенсия. Малко известен е фактът, че Хитов успява да обере турска хазна, и то успешно, много преди Общи да се опита бездарно да направи това в Арабаконак. Тодор Ковачев, за който стана дума по-горе, е верен осведомител на Хитов в Турну Мъгуреле и постоянно следи движението на Левски през първите му две обиколки оттам, като докладва писмено на Хитов в Белград, Левски го усеща като залепен му навлек, заблуждава го и накрая пише на Хитов да го разкара от него. Общи използва една пролука, за да се намърда най-сетне успешно в Ловеч, забавянето на печата от Каравелов, който пренася в Ловеч. Хитов обаче през цялото това време не държи връзка с Одеското настоятелство на Тошков, чиято инициатива е събирането на подписите, речта на Хитов пред русенеца приятел на Кънчев и Обретенов, показва, че по времето, когато Кънчев идва в Русе, Хитов си стои на сръбската позиция, че Русия иска да раздели на три части България, за да я управлява по-лесно; т.е. Хитов не е подозирал за руската мисия на Кънчев. така мисля, според мен. Затова и пише няколко месеца по-късно "омръзна ми да съм пъдар на чужди мушии", когато Каравелов го кани на събранието на БРЦК и не отива, очевидно, според мен, смъртта на Кънчев и писаното от вестниците за неговата мисия го е отрезвила и му е показала, че е бил използван като пощенска кутия за препращането на Кънчев в Ловеч.

Не ме интересуват моралните страни на темата, те са предмет на всичко друго, но не и на историята. Историята е разбирането на събитията в тяхната взаимна връзка и цялост. Морализирането на тези събития и личностите, които са ги създавали, води до изкривяване и деформиране на цялата картина. Така се формират исторически митове и легенди, които поставят под въпрос научната стойност на историята. Проблемът обаче не стои пред историята, а е на митотворците и техните последователи, които купуват стоката им.

Нямаме данни и че не е бил изготвен, но имаме данни /писмото на Каравелов до Райчо/, че е бил поръчан. Това съобщение-покана във вестник е прецедент и не може да се сравнява с другите два случая, при които Каравелов споменава името на Левски. Това е така, защото в предишните два случая, Каравелов просто съобщава името на Левски, който е някъде в България. А съобщението има характер на оперативна секретна кореспонденция, Левски е поканен на конкретно място - Букурещ - и маршрутът му е проследим, такива неща се пишат единствено в секретна кореспонденция и се изпращат по тайна поща на организацията, която при това е функционирала и това е било известно на Каравелов, защото той също се е ползвал от нея. Посочени са двете точки на маршрута - от България до Букурещ - ако Каравелов е искал да запази някаква конспиративна тайна, просто е можел да отправи поканата към Левски без да уточнява къде се намира той в момента - можел е да бъде във Влашко, в Сърбия или дори в Русия, навсякъде и никъде, както е записано за местопребиваването на БРЦК в Устава, писан от Каравелов и Кънчев. Но Южния славянин /Каравелов/ е посочил с пръст на полицията пътя на Левски, а пътят му до Букурещ е минавал през няколко гранични пункта с Влашко. И двата пощенски канала до Ловеч са функционирали по това време - този през Русе и другият през Турну Мъгуреле. Три дни преди съобщението на Каравелов, Левски е изпратил писмо до Данаил Попов: Интересното в това писмо е, че Левски не е разчитал на канала през Русе, а единствено на този през Попов. А Обретенов е функционирал като дублиращ канал от 5 месеца, даже не е споменат. Левски пише на Данаил да напомни на Каравелов да му праща тайни съобщения през Турну Мъгуреле и в края на декември; това е било валидно и в края на октомври. Защо тогава Каравелов е публикувал покана с името на Левски, с неговото местопребиваване и неговата крайна дестинация във вестник от 31 октомври 1871, който е бил нелегален в Османската империя и е бил четен и следен от турската полиция? Въпросът ми пак е реторичен, а търсенето на Левски по ханища и градове от шпиони на полицията свидетелства, че тя се е задействала именно от публикацията на Каравелов. Колко са били граничните пунктове, през които Левски е можел да премине във Влашко, не повече от пръстите на едната ръка. Там със сигурност е щял да бъде засечен по описанието, с което са го търсели вече в Българско, и заловен. И да, тогава е щял да бъде търсен и "назначен" вече от Букурещ "втори Левски", най-вероятно вече получилият пълномощно за апостол от Привременното правителстово в Ловеч, Ангел Кънчев, съавтор на Проектоустава с Каравелов, подменил самата същност на Наредата писана от Левски, а тя е републиканска. И вдигането на въстание преждевременно нямаше да бъде стопирано, по простата причина, че е нямало да има кой да го стопира; тогава и мисията с подписите до руския Император е щяла да има зелена светлина за изпълнение, защото е била възложена именно на "втория Левски".

Вторият път е различно. Първият път е в брой на вестника от 9 февруари 1870-та и може да се каже, че е от небрежност и безотговорност: Споменат е Васил Иванов от Карлово, който властите издирват, това е между други известия, арестуван е бил роднина на Кършовски с името Васил Иванов, чието тескере използвал Левски. Вторият път, обаче, не е от небрежност, това е в брой 20-ти от 31 октомври 1871-ва: Бележката е поместена на най-видно място в рубриката От Редакцията. Споменат е В. Л-ий, името на Апостола, с който е бил известен и се е подписвал в писмата до комитетите във ВРО. След това Левски си сменя псевдонима от Лъвский на Аслан Дервишоглу Кърджалъ; освен това, точно по времето, когато е публикувана тази покана, Левски е бил на обиколка с Кънчев и в Елена, както писах, е бил задържан в конака и разпитван подробно. Описанието на Левски също е било известно на турските шпиони, той пише за това описание в писмото му до Данаил Попов, а описанието, което Каравелов дава на Райчо Попов за паспорт за Левски съвпада с описанието, по което шпионите са търсели Левски. Месец след тази публикация на Каравелов, викаща Левски в Букурещ /посочил е местонахождението и посоката на Левски към която го призовава/, Панайот Хитов пише до "своята вярна дружина" да се подготвя за въстание, а Райчо Попов вече е написал поканителните си иносказателни писма до Панайот Хитов за "обща търговия" в Българско, или иначе казано отвеждане на овните до кланицата. Търся връзките, а те са очевидни. Според мен, поканата към Левски да тръгне към Букурещ с паспорт отговарящ на описанието му на турската полиция е била сигурно заложен капан, в който Левски не е влязъл, само защото е усетил нещо гнило.