Б. Киров

Според мен това е голяма глупост и капан на популистите да ни заврат в кучи г... и да се пуска вентилатора още сто години да цапа всичко. Въобще не трябва да се пише за "обща история" иначе ще продължаваме да се мразим със съседите още векове.

Ама виж, вече влизаме в логическо противоречие - ако Северна Македония няма НИКАКВА история до края на ВСВ, каква обща история можем да имаме с никаква история. Проблемът е техен, ако искат да доказват, че имаме обща история, ние си имаме добре документирана наша история. Гърците въобще не поставят въпрос за обща история - историята на тяхната част от Македония си е гръцка история и те не искат македонска намеса там.

Северна Македония няма история преди ВСВ, те гърците им го казват много ясно - названието на държавата им е географско "северна". Притчата на Деф за тигъра, оставили са ги да си пишат каквито си щат истории, но за вътрешна консумация, за тях съществува Северна Македония, една отцепила се от Югославия област.

Гърците въобще не се фокусират върху историята, изявлението им за иредентизма е по повод на конкретните претенции на македонците, че в гръцкия регион Македония живеели над 250 000 етнически македонци. Гърците отрязват този проблем и са накарали македонците да се подпишат под това споразумение, оттам и за учебниците. Гръцката част на Македония си е неразделна част от гръцката история, населението е с гръцко национално самосъзнание и точка. Всичко в учебниците трябва да се синхронизира с това. Същият казус е с Пиринска Македония - македонците претендират за над 200 000 етнически македонци, макар че са се заявили малко над 1000 и то повечето македонски граждани с български паспорти. Това е голям проблем, защото навремето Г.Димитров и партията му под давлението на Сталин са карали насила хората в този край да се самоопределят като "македонци". Какви общи истории - тяхната история като нация започва след ВСВ, даже Венко Марковски им измисля езика, за което е направен академик.

За това си има Международен съд, те са подписали споразумението и са се задължили.

Според мен единственият реален проблем пред България е претенциите на македонците за етническо малцинство в Пиринска Македония. Всичко останало вече е постигнато от Споразумението им от Преспа с Гърция, ерго гърците са ни свършили работата, защото по аналогия такова споразумение те, македонците, могат и са задължени да подпишат и с България: "Споразумението предвижда промяна на конституционното име Република Македония и премахване на временното име Бивша югославска република Македония на Република Северна Македония или просто Северна Македония за всички и за вътрешна употреба (erga omnes). Националността на страната се определя като македонска/гражданин на Република Северна Македония, без да се признава народност. Споразумението включва признаване на "македонския език", като се отбелязва, че той принадлежи към семейството на южнославянските езици. От Северна Македония се изисква да промени конституцията си и да информира всички държави и международни организации, които я признават като Македония или БЮРМ, за да пристъпи към окончателното официално преименуване с новото име. Северна Македония се задължава също така да промени всички документи и институционални наименования, в които се споменават "Република Македония" и "Македония", в срок от 5 години от влизането в сила на споразумението. Съкращението на Северна Македония по ISO ще остане MK и MKD, докато на регистрационните табели на автомобилите ще настъпи промяна, като съкращението NM или NMK ще замени сегашното MK. Споразумението признава гръцкия характер на Древна Македония.По-конкретно в член 7 се посочва, че двете страни признават, че понятията "Македония" и "македонски" се отнасят до различни исторически контексти и културно наследство. Когато се говори за Гърция, тези термини се отнасят до територията и населението в региона на Северна Гърция, както и до гръцката култура, история и бит на този регион от древността до наши дни. Когато се говори за Северна Македония, тези термини се отнасят до територията, езика и народа със своя собствена история и култура. Северна Македония се задължава в срок от 6 месеца да отстрани всички неточности в паметниците, които съществуват на нейна територия, като посочи на надписите им гръцката им историческа принадлежност и целта на издигането им в знак на приятелство между двата народа. Освен това Северна Македония трябва да премахне от всички изображения символа на Слънцето на Вергина, признавайки изключителното право на Гърция да го използва. Създава се и комисия за оценка на учебниците и картите в двете страни, за да се премахне иредентисткото съдържание и те да бъдат приведени в съответствие със стандартите на ЮНЕСКО и Съвета на Европа. Гърция трябва да приеме приемането на Северна Македония в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) и да не блокира преговорите за присъединяване на Северна Македония към Европейския съюз заради нейното име. Гърция обаче запазва правото си да възразява и да налага вето на пътя на Северна Македония към ЕС, ако тя нарушава Споразумението от Преспа и/или не постигне задоволителен напредък в промяната на вътрешното име на страната в институциите и документите. В споразумението се посочва също, че общата граница между двете страни е постоянна и неприкосновена международна граница. Двете страни се ангажират да се въздържат от иредентистки изявления и да поправят всички грешки в наименованието и споменаването на Северна Македония. Всички спорове ще се решават чрез двустранни консултации, посредничество на ООН или обръщане към Международния съд." https://el.wikipedia.org/wiki/Συμφωνία_των_Πρεσπών

Има два "криптирани ключа", които са ги съхранили за тези 22 години вече: и за евентуалните заинтересовани да ги придобият: Жалко че е така, но това, според мен, им е помогнало да оцеляват и да се развиват, накратко, базата им от клиенти е извън България. Същата история като фармацията на Домусчиев, с тази разлика, че не са изнесли производството си зад граница.

Това не е утопия, а работен проект, поне на "елита", изразяващ мнение от сп. "Икономист": https://www.economist.com/leaders/2021/05/08/the-digital-currencies-that-matter?utm_campaign=Acquisition_Welcome_EarlyEngagement&utm_medium=email&utm_source=salesforce-marketing-cloud&utm_term=6/20/2021&utm_id=746337&sfmc_id=0033z000030N0G7AAK Същото списание, в което основен акционер са Ротшилдови, през 1988 публикува следната сензационна статия: https://goldbroker.com/news/the-economist-get-ready-for-a-world-currency-by-2018-1179 Тогава малцина я оценяват като реалистична, днес тя често се цитира, а описаното в нея е близко бъдеще, според мен. Отклонихме се доста от темата за суперцикъл на цените на суровините, но все пак щом говорим за цени е важно в каква валута ще бъдат те, а най-важното е дали тази валута ще бъде фиатна или стабилизирана с някакви суровини.

Те са семейна фирма с около 200 служители и всичко са постигнали сами стъпка по стъпка, въпреки обструкциите от страна на БДЖ: http://old.segabg.com/article.php?id=154451 https://www.capital.bg/specialni_izdaniia/kapital_gradove/2019/04/03/3409452_ruse_razbira_ot_vlakove/# Няма начин, според мен, да нямат успех, защото втората генерация от семейството са перфектно подготвени и много наясно с пазара и производството.

Не е фокус, а естествен процес. До 1971 всички уреждания на дългове между страните се осъществяват в щатски долари или в злато, такова е споразумението от Бретън Уудс. След тази дата те се уреждат само в щатски долари, тоест в американски дълг. И всички покупки на нефт, най-купуваната стока в света, защото е базова енергия за производство на всички останали стоки, също се извършва през щатски долар. Ерго, всяка страна е мотивирана да се стреми да има повече щатски долари. Как да постигне това? Като продава на американците свои стоки срещу техни долари. Американците започват да печатат все повече фиатни долари, които са обещание за изплащане на дълг, за да задоволят световното търсене за долари от една страна, естествено, срещу този техен дълг, те получават стоки. Към Америка се стичат стоки, от Америка излиза американски държавен дълг – колкото повече дълг, толкова повече стоки. Америка няма вече належаща необходимост сама да си произвежда стоките, целият свят се стреми да има повече американски дълг, срещу който произвежда стоки. Но за да ги продаде на американския пазар срещу така необходимите му щатски долари, останалия свят трябва да е конкурентен първо на американския производители и второ на другите си световни конкуренти производители на същите стоки, които също се стремят към долари. И за да са конкурентни правителствата по света правят конкурентна девалвация на собствените си валути, за да ги обезценят спрямо долара. Говори се даже за „валутни войни” при тези турнири между нациите за обезценка на валутите им. Как става тази обезценка – чрез повече печат на местни валути, колкото повече, например, арежентинско песо се отпечатат, толкова по-евтина спрямо долара става една арежентинска стока. Всеки по света е стимулиран да обезценява валутата си спрямо долара, а това става с усилен печат на повече валута, което вече е местен дълг в местна валута. Междувременно щатския долар също се обезценява, защото американските политици нямат спирачката на златото – те се виждат с развързани ръце да печатат все по-големи количества долари – едно защото целият свят се бори да има повече долари, второ за политически програми домашни любимци на политиците в САЩ. И се получава ефектът на доминото – едната плочка, а именно отвързването на долара от стойността на златото – поваля цялата редица от плочки на световния дълг, той започва да расте експоненциално – при обезценяване на долара 50 пъти спрямо стойността на златото за 50 години /35 долара през 1971 срещу 1850 днес/ същевременно другите валути водят война със стойността на долара и помежду си за още по-голямо обезценяване, за да могат да се конкурират на пазара за така желания от държавите щатски долар, единицата за купуване на петрол, основна резервна валута и основна парична единица за търговски транзакции. Държавите девалвират валутите си в надпревара, девалвацията предизвиква инфлация, а инфлацията увеличава дълга в целия свят. В един момент – той е днес – дългът става толкова голям, че е неплатим.

+++ Основният фактор, който липсва е скоростта на движение на парите /velocity of money/ - парите са изключително много, но не се движат, това е предпоставка за депресия. Медиите се концентрират върху бързото възстановяване след заключването заради пандемията, но то е временно, затова и Фед говори за "временна инфлация". Истината е, че заветната цел на Централните банки е инфлация, която е предпоставка за усвояването на кредита и реален икономически растеж. От 2008 централните банки наливат огромни "количествени улеснения" с надеждата да задвижат икономиката, но тези стимули не помагат за целта, а създават непродуктивен дълг. Това е съотношението на парична маса М1 и скорост на движение на парите в САЩ - паричната маса се е увеличила 11 пъти, а скоростта на движение на парите е паднала 10 пъти. Това означава, че през 2008 един долар е сменял притежателя си /купувач-продавач/ десет пъти по-бързо отколкото през 2020-2021. И нещата не помръдват от долна мъртва точка, правителството изсипва "хеликоптерни пари" на консуматорите, но те или 1/ги държат в спестовни влогове или под дюшека 2/ плащат стари дългове /ипотеки, заеми/ с тях, което пак е форма на спестовност, а не на харчене: Ето какво става с парите за "стимул", те се спестяват. И Централната банка и хазната влизат в капан между две злини - от една страна, ако не продължават да наливат "стимул", стоковата борса, където са събрани в балон всичките тези ликвидности, ще гръмне и ще предизвика шок на инфлация и рецесия. От друга, ако вдигнат лихвата макар с един процент по дълга, ще трябва да изплащат близо трилион в лихви, включително на чужди притежатели на дълг. Федералния резерв всеки месец изкупува по 120 млрд. дълг и пуска съответните пари на банките, които ги дават като лесни кредити с почти нулева лихва на корпорациите, ерго стоковата борса продължава да расте. Цялата тази ситуация може да продължи, според мен, максимум до към 2023, докогато ФЕД обяви, че ще продължи с тази политика на "стимули", след това трябва да започне затягане, тоест вдигане на лихвата и прибиране на паричната маса чрез продажба на дългови инструменти. Модерната монетарна теория казва, че дългът няма значение - една държава като САЩ може да печати собствена валута дотогава, докато не постигне пълна заетост, пълна ефективност на икономиката и докато не си изплати дълга. Това обаче не отчита факта, че америкнаския долар е световна валута и дългът се прехвърля чрез долара върху целия свят. Този проблем може да бъде решен чрез въвеждането на друга резервна световна валута като СПТ, която вече ще се емитира не от американската ЦБ, а от световна ЦБ, каквато може да стане МВФ, всъщност процесът започна с издаването на СПТ на стойност 650 млрд. долара, вероятно със СПТ ще се финансира и новия план на Байдън за световен инфраструктурен план. Суровините наистина не могат да направят суперцикъл, преди да бъде отключена по-голяма, а не временна инфлация. В краткосрочен план те "скочиха", но това е ефектът на пандемията: Всеки, който е вложил умно в суровини последната година е спечелил над 68 процента над вложението си. В тригодишна перспектива обаче картината е друга: Печалбата му се редуцира до 3-4 процента. А в десетгодишна перспектива инвестицията става загуба: Така че, да, пред нов суперцикъл на цените на суровините сме, но той едва ли ще бъде в близка перспектива, освен ако, централните банки не изпуснат контрола върху инфлацията и всичко не стане хаотично и непредвидимо.

Ако не е бил подменен фабричния на нашия Миг-29, този показан на фотографията от азерския Миг-29 напълно съответства на модела: На този линк е показан /критично/ процесът на отваряне на такъв тип черна кутия след инцидент със Су-24: https://www.drive2.ru/b/2615302/ По-стария модел руски самописци е този: МСРП-12-96, черный ящик https://youla.ru/kazan/hobbi-razvlecheniya/kollekcionirovanie/avariinyi-samopisiets-msrp1296-chiernyi-iashchik-5f5381bafc42c7764047f0e0

40 трилиона /40 000 млрд/ щатски долара до 2035: https://www.whitehouse.gov/briefing-room/statements-releases/2021/06/12/fact-sheet-president-biden-and-g7-leaders-launch-build-back-better-world-b3w-partnership/ President Biden and G7 Leaders Launch Build Back Better World (B3W) Partnership https://swarajyamag.com/analysis/a-40-trillion-global-infrastructure-plan-g7-unveils-build-back-better-world-b3w-to-challenge-chinas-belt-and-road-initiativebri Отговорът на Китайския Нов Път на Коприната На мен B3 ми звучи като това: В1 и В2 = В3, Банани с Пижами, защото ОТКЪДЕ ще се вземат тези 40 000 млрд. долара за 14 години. Според архитектите на Плана от мобилизация ресурсите на частния бизнес.

По принцип е точно така, но "суровините" е твърде широко понятие. Поскъпват и ще поскъпват някои, на други цените падат и вероятно ще падат в реални стойности. Според мен инфлацията до голяма степен изкривява картината, под инфлация разбирам падането на покупателната способност на фиатните пари. Ако погледнем ретроспективно с начална точка 1913 се вижда: Зърното за 1 бушел тогава е струвало 4 пъти по-скъпо от днес, това е хлябът. Цените са приравнени към стойността на долара според индекса на инфлацията: https://www.bls.gov/data/inflation_calculator.htm с този инструмент калкулатор могат да се правят различни пресечни точки на различни стоки-суровини през годините. Аз лично не го приемам 100 процента достоверен, защото това е официалния държавен калкулатор, който избирателно разглежда кошница от стоки, за да изкара в крайна сметка занижена инфлация, според мен е някъде двойно занижен, но все пак е инструмент за работа Обаче суровия петрол например: е поскъпнал в реални цени около 3 пъти Златото съответно е било 3 пъти по-евтино през 1913 от днешната му цена, според този калкулатор. Специално златото е стока с две лица - то и до днес е едновременно пари и суровина, фактът че ЦБ го държат като резервна валута в трезорите си е доказателство, те не държат там сребро, платина или други ценни метали, по индекса на ФОРЕКС златото е валута, която се търгува по кръстосаните курсове на другите валути по цената на деня.

Мисля че т.н. "черни кутии" са конструирани да издържат много по-дълго на солена вода от 4 денонощия, които бяха оповестени още в самото начало, а сега пишат за 10 денонощия; освен това би трябвало да имат излъчване на радиосигнал при катастрофа https://en.wikipedia.org/wiki/Flight_recorder аварийните записващи устройства са надеждно защитени: например, съгласно изискванията на съвременния стандарт TSO-C124, те трябва да осигурят безопасността на данните след 30 минути пълно покритие на огъня, когато останат на дълбочина 6000 m за месец и при излагане на ударни претоварвания от 3400 g в рамките на 6 ms и статични претоварвания над 2 тона за 5 минути. За да се улесни търсенето на записващи устройства, в тях са вградени радио маяци и хидроакустични „пингъри“, които автоматично се включват в случай на авария (последните улесняват търсенето на записващи устройства под вода) https://ru.wikipedia.org/wiki/Бортовой_самописец

Сериозно наддаване е имало, защото от 115 работи тази картина е продадена 10-та по цена, изпреварвайки работи на утвърдени и известни европейски майстори: https://www.dorotheum.com/en/a/78226/?utm_campaign=38N210607&utm_medium=auction_teaser&utm_source=38A210609 Няма начин да се разбере кой е купувач, защото политиката на галерията е да не го съобщава: Защита на данните / Чл. 3 (1) ДОРОТЕУМ не разкрива лични данни без съгласието на субекта на данните, освен ако: а) има законово задължение за предоставяне на информация или б) наказателни разследвания се провеждат от местни или чуждестранни съдебни или полицейски органи, или в) искове към изложените на търг артикули се заявяват от трети страни. Ако трето лице предяви иск към търгувания артикул под каквото и да е заглавие, DOROTHEUM има право да разкрие следното на такова трето лице https://www.dorotheum.com/fileadmin/user_upload/Download/Agb/AGB_Versteigerung_englisch.pdf тоест ако лицето Х заяви пред аукционната къща, че има някакви обосновани права над въпросната картина, те могат да му предоставят информация за личните данни на лицето У закупило от тях картината 99 процента съм сигурен, че картината е закупена от български гражданин. Тази аукционна къща е продала досега 3 работи на Вешин, едната от която се появява на изложба през 2019 в България: https://www.nuancegallery.bg/зимни-акценти-18-12-2018-16-02-2019г/ и тогава, през 2006, е имало голямо наддаване.

Продадена: 07.06.2021 - 16:00 Realized price: ** EUR 91,550.- USD 110,000 .- Estimate: EUR 20,000.- to EUR 25,000.- USD 24,000 .- to USD 30,000 .- https://www.dorotheum.com/en/l/7201660/

Турция ги спаси от фалит златния им резерв. Без него те трябваше да спрат да плащат дълговете си: Това са в момента Форекс резервите им, включително злато. Вижда се какъв зверски натиск е имало след 2018 и в началото на 2020, дефакто в момента резервната валута на ЦБ е почти изцяло само злато: около 500 тона злато по 60 млн. долара, 30 млрд. в злато плюс още десетина милиарда чужда валута. Вижда се как като бесни са закупували злато веднага след 2016, когато беше опита за преврат. През 2018 двамата автократи - Тръмп и Ердоган - започнаха да се надигат на пръсти кой е по-велик от другия, резултатът беше, че турците играха мръсно в Сирия, а чичо Сам им завъртя кранчето за кредити, турците пък поръчаха руски ракети и т.н И инфлацията ги удари като торнадо: баш по времето на бай Дони, стигна 25 процента, аха да падне Ердоган, но се оказа жилав режима му. Сега са закрепили банковата стабилност, банките им са добре провизирани с резерви, вдигнаха процента до 19! Вдигнаха и данъците, тоест капитализират не от инфлацията. Инфлацията, според мен, я поставиха под контрол и то с лихвени проценти леко над нея, така че хем бизнеса да е активен, хем масата хора да не им се бърка по джобовете с цените: https://tradingeconomics.com/turkey/foreign-exchange-reserves Това са лихвените проценти, те плътно следват инфлацията и даже да държиш пари на влог получаваш около два процента над инфлацията, тоест на вложителите не им бъркат по джобовете, а бизнеса взема по около на 20 процента, тоест с реални 2-3 процента над инфлацията. Според мен силовото "бутане" на режима на Ердоган се провали. ЕС им секна кредита след като се спречкаха за нефта с Гърция в Средиземно море, но никой в Европа няма интерес от перманентно напрежение, такъв интерес няма и Турция. След три години има президентски избори, мнозина още от сега пишат политическия некролог на Ердоган, но аз не съм убеден че ще стане така, дотогава я камилата, я...някой друг, нещата са извънредно динамични.

Много зависи от овладяването на инфлацията, която е двуцифрена. Ердоган се оказа под кръстосан огън от ЕС и САЩ по отношение на достъпа на турската финансова система до резервна валута и това подкопа лирата. Повечето дългове са деноминирани в евро и долари, и резервите на турската ЦБ буквално пресъхнаха до отрицателни числа в определен момент: https://www.ft.com/content/dee218ba-c102-4a2f-8042-e8c8601991cd Самият Ердоган сам си влоши положението, защото започна да се меси в работата на централната банка, като я спираше да вдига лихвените проценти. Сега опозицията експлоатира точно намаляването на покупателната способност на лирата и обвинява директно Ердоган за това. Много зависи от новото отношение на администрацията на Байдън към Ердоган, дали ще засилят санкциите или ще ги разхлабват.

Хайде малко оптимиЗъм накрая https://www.coindesk.com/bulgarian-government-sitting-3-billion-bitcoin и като добавим 40 тона злато в резерва на БНБ на стойност 2 млрд. долара - държавата ни си е "вързала гащите".

+++ Да! С риск да си навлека гнева на криптосектантите вярващи в техния култ, и аз сега смятам така. Бях дал осъвременена схема на "Пирамидата на Екстър" в друга тема и тогава, четейки аналогии между биткойн и златото, грешно бях поставил криптовалутите в долната тясна част на пирамидата заедно със златото, но сега не мисля така. Екстър е направил "пирамидата" някъде към самото начало на 70-те години на миналия век, тоест след Бретън Уудс и малко преди затварянето на "златния прозорец" от Никсън през 1971. Тя в оригиналния й вид изглежда така: Нагоре към най-рисковите активи капиталът се движи от алчност, надолу отива от страх. Когато се пробие и предпоследната защита пред тесния връх на златото, фиатните пари на централната банка, следва хиперинфлация и заличаване на паричната единица /кеш/, всички се спасяват панически в "убежища" като злато, земя, защо не и елитно изкуство. Да не дава Бог такива интересни времена Криптовалутите са спекулативен актив движен нагоре от алчност, поне според мен.

Elon Musk @elonmusk 5.06 в Туитър: Goods & services are the real economy, any form of money is simply the accounting thereof Това го пише ден преди "анонимните" да му изпратят заплахата. Вчера и бай Тръмп се присъедини към хора срещу криптовалутите, изцепил се пред Фокс-Нюз, че "биткойн е измама срещу долара", и като по случайност китайските власти взеха да затварят акаунти търгуващи с биткойн в Китай - резултатът е видим https://goldprice.org/cryptocurrency-price/bitcoin-price 10 процента надолу. Между другото, според мен, определението на Мъск за парите демонстрира пълна икономическа неграмотност, парите освен форма на отчетност са/или би трябвало да бъдат/ и съхраняване на стойност - от унция злато един златар може да направи бижу със стойност, но от един биткойн нищо не може повече да се направи, освен запис на стойност, доверителна разписка, както и всяка банк-нота без обезпечение с фиксирана стойност.

Разбиране на корените и причините за инфлацията Лудвиг фон Мизес [Това е четвъртата лекция от Икономическата политика на Мизес: Мисли за днес и утре.] Ако количеството пари се увеличи, покупателната способност на паричната единица намалява, а количеството стоки, които могат да бъдат получени за една единица от тези пари, също намалява. Днес, когато правителството увеличава количеството хартиени пари, резултатът е, че покупателната способност на паричната единица започва да спада и така цените растат. Това се нарича инфлация. При съвременните технологични условия няма нищо по-лесно от производството на парчета хартия, върху които се отпечатват определени парични суми. През осемнадесети век, когато са направени първите опити за издаване на банкноти и за придаване на тези банкноти качеството на законно платежно средство правителствата и нациите вярваха, че банкерите притежават някакви тайни знания, които им позволяват да произвеждат богатство от нищо. Когато правителствата от осемнадесети век бяха във финансови затруднения, те смятаха, че всичко, от което се нуждаят, е умен банкер начело на финансовото им управление, за да се отърват от всичките си трудности. Ако правителството иска да направи нещо полезно - ако например иска да построи болница - начинът да се намерят необходимите пари за този проект е да се облагат гражданите и да се изгради болницата от данъчни приходи. Тогава няма да настъпи специална „ценова революция“, защото когато правителството събира пари за изграждането на болницата, гражданите - след като са платили данъците - са принудени да намалят разходите си. Индивидуалният данъкоплатец е принуден да ограничи консумацията си, инвестициите си или спестяванията си. Правителството, което се появява на пазара като купувач, замества отделния гражданин: гражданинът купува по-малко, но правителството купува повече. Избирам този пример за болница именно защото хората понякога казват: „Прави разлика дали правителството използва парите си за добри или лоши цели.“ Искам да предположа, че правителството винаги използва отпечатаните пари за най-добрите възможни цели - цели, с които всички сме съгласни. Защото не начинът, по който се харчат парите, а начинът, по който правителството получава тези пари, води до онези последици, които наричаме инфлация и които повечето хора в света днес не считат за полезни. Например, без да надува паричното предлагане, правителството може да използва събраните от данъци пари за наемане на нови служители или за повишаване на заплатите на тези, които вече са на държавна служба. Тогава тези хора, чиито заплати са увеличени, са в състояние да купуват повече. Когато правителството облага гражданите и използва тези пари, за да увеличи заплатите на държавните служители, данъкоплатците имат по-малко разходи, но държавните служители имат повече. Цените като цяло няма да се увеличат. Но ако правителството не използва данъчни пари за тази цел, ако вместо това използва прясно отпечатани пари, това означава, че ще има хора, които сега имат повече пари, докато всички останали хора все още имат толкова, колкото са имали преди. Така че тези, които са получили новопечатаните пари, ще се конкурират с тези хора, които преди са били купувачи. И тъй като няма повече стоки от предишните, но на пазара има повече пари - и тъй като сега има хора, които днес могат да купят повече, отколкото биха могли да купят вчера, ще има допълнително търсене за същото това количество стоки. Следователно цените ще имат тенденция да се покачват. Това не може да бъде избегнато, без значение каква ще е ползата от тези новоиздадени пари. И по-важното е, че тази тенденция към покачване на цените ще се развива стъпка по стъпка; това не е общо движение нагоре на така нареченото „ниво на цените“. Метафоричният израз „ниво на цените“ никога не трябва да се използва. Когато хората говорят за „ниво на цената“, те имат предвид образа на ниво на течност, което се увеличава или намалява в съответствие с увеличаването или намаляването на количеството й, но което, подобно на течността в резервоара, винаги се повишава равномерно . Но при цените няма такова нещо като „ниво“. Цените не се променят в еднаква степен по едно и също време. Винаги има цени, които се променят по-бързо, нарастват или падат по-бързо от другите цени. Има причина за това. Да разгледаме случая с държавния служител, който е получил новите пари, добавени към паричната маса. Днес хората не купуват точно същите стоки и в същите количества като вчера. Допълнителните пари, които правителството отпечата и въведе на пазара, не се използват за закупуване на всички стоки и услуги. Те се използват за закупуване на определени стоки, чиито цени ще се повишат, докато други стоки ще останат на цените, които са преобладавали преди пускането на новите пари на пазара. Следователно, когато започне инфлацията, различните групи от населението са засегнати от тази инфлация по различни начини. Тези групи, които първо получат новите пари, получават временна облага. Когато правителството надува масата на парите, за да води война, то трябва да купува боеприпаси, а първите, които получават допълнителни пари, са индустрията на боеприпасите и работниците в тези индустрии. Сега тези групи са в много благоприятно положение. Те имат по-висока печалба и по-високи заплати; бизнесът им се движи. Защо? Защото те първи получиха допълнителните пари. И имайки сега повече пари на разположение, те купуват. И купуват от други хора, които произвеждат и продават стоките, които тези производители на боеприпаси искат. Тези други хора образуват втора група. И тази втора група смята, че инфлацията е много добра за бизнеса. Защо не? Не е ли прекрасно да продавате повече? Например собственикът на ресторант в квартала на фабрика за боеприпаси казва: „Наистина е чудесно! Работниците в боеприпасите имат повече пари; сега са много повече от преди; всички те покровителстват ресторанта ми; Много съм щастлив от това. " Той не вижда причина да се чувства по друг начин. Ситуацията е следната: хората, при които парите идват на първо място, сега имат по-високи доходи и те все още могат да купуват много стоки и услуги на цени, съответстващи на предишното състояние на пазара, на състоянието, което е съществувало в навечерието на инфлацията . Следователно те са в много благоприятно положение. И по този начин инфлацията продължава стъпка по стъпка, от една група на населението в друга. И всички онези, на които допълнителните пари идват в началото на инфлацията, са облагодетелствани, защото купуват някои неща на цени, все още съответстващи на предишния етап на съотношението на обмен между пари и стоки. Но има и други групи от населението, при които тези допълнителни пари идват много, много по-късно. Тези хора са в неблагоприятно положение. Преди да им дойдат допълнителните пари, те са принудени да плащат по-високи цени, отколкото са плащали преди за някои - или практически за всички - стоки, които са искали да закупят, докато доходът им е останал същият или не се е увеличил пропорционално на цените. Следователно винаги има различни групи от населението, засегнати по различен начин от инфлацията. За някои от тях инфлацията не е толкова лоша; те дори искат продължението й, защото те са първите, които печелят от нея. Не използвам термина „печалба“ като упрек към тези хора, защото ако има някой виновен, правителството е това, което установява инфлацията. И винаги има хора, които са облагодетелствани от инфлацията, защото осъзнават какво се случва по-рано от другите. Специалните им печалби се дължат на факта, че непременно ще има неравномерност в процеса на инфлация. Правителството може да смята, че инфлацията - като метод за набиране на средства - е по-добра от данъчното облагане, което винаги е непопулярно и трудно. В много богати и големи държави законодателите често обсъждат месеци и месеци различните форми на нови данъци, които са били необходими, тъй като парламентът е решил да увеличи разходите. След като обсъдиха различни методи за получаване на пари чрез данъчно облагане, накрая решиха, че може би е по-добре да го направят чрез инфлация. Но, разбира се, думата „инфлация“ не беше използвана. Политикът на власт, който продължава към инфлацията, не обявява: „Продължавам към инфлация“. Техническите методи, използвани за постигане на инфлацията, са толкова сложни, че средният гражданин не осъзнава, че инфлацията е започнала. Една от най-големите инфлации в историята беше в Германския райх след Първата световна война. По време на войната инфлацията не беше толкова важна; инфлацията след войната доведе до катастрофата. Правителството не каза: „Продължаваме към инфлация“. Правителството просто заема пари много индиректно от централната банка. Правителството не трябваше да пита как централната банка ще намери и достави парите. Централната банка просто ги отпечата. С махането на писалката правителството създава фиатни пари, като по този начин увеличава количеството пари и кредити. Правителството просто издава заповедта и фиатните пари са налице. В началото правителството не се интересува от това, че някои хора ще бъдат губещи, не го интересува, че цените ще се покачат. Законодателите казват: "Това е прекрасна система!" Но тази прекрасна система има една основна слабост: тя не може да продължи. Ако инфлацията може да продължи вечно, нямаше смисъл да казваме на правителствата, че не трябва да надува парите безкрайно. Но сигурният факт за инфлацията е, че рано или късно тя трябва да приключи. Това е политика, която не може да продължи. В дългосрочен план инфлацията приключва с разпадането на валутата; стига се до катастрофа, до ситуация като тази в Германия през 1923 г. На 1 август 1914 г. стойността на долара е била четири марки и двадесет пфенига. Девет години и три месеца по-късно, през ноември 1923 г., доларът е фиксиран на 4.2 трилиона марки. С други думи, марката не струваше нищо. Вече нямаше никаква стойност. Преди няколко години известният автор Джон Мейнард Кейнс пише: „В дългосрочен план всички сме мъртви“. Това със сигурност е вярно, съжалявам да го кажа. Но въпросът е, колко кратко или дълго ще бъде краткосрочното? През осемнадесети век имаше една известна дама, мадам дьо Помпадур, на която се приписва изречението: „Après nous le déluge“ („След нас ще дойде потопът“). Мадам дьо Помпадур беше достатъчно щастлива да умре в краткосрочен план. Но наследникът й на поста, мадам дю Бари, надживя краткосрочната перспектива и в дългосрочен план беше обезглавена. За много хора „дългосрочният план“ бързо се превръща в „краткосрочен план “. Колко дълго може да продължи краткосрочният план? Колко дълго централната банка може да продължи инфлацията? Вероятно докато хората са убедени, че правителството, рано или късно, но със сигурност не твърде късно, ще спре да печата пари и по този начин ще спре да намалява стойността на всяка парична единица. Когато хората вече не вярват в това, когато осъзнаят, че правителството ще продължи и продължава без никакво намерение да спира, тогава те започват да разбират, че цените утре ще бъдат по-високи от днешните. Тогава те започват да купуват на всяка цена, което води до покачване на цените до такава висота, че паричната система се разпада. Имам предвид случая с Германия, който целият свят наблюдаваше. В продължение на няколко години германците вярваха, че инфлацията им е само временна афера, че скоро ще приключи. Те вярваха в това почти девет години, до лятото на 1923 г. Тогава най-накрая започнаха да се съмняват. Докато инфлацията продължаваше, хората смятаха, че е по-разумно да купуват каквото и да е на разположение, вместо да държат пари в джобовете си. Освен това те разсъждаваха, че не трябва да се дават парични заеми, а напротив, че е много добра идея да бъдеш длъжник. По този начин инфлацията продължи да се храни. И това продължи в Германия точно до 20 ноември 1923 г. Масите вярваха, че парите за инфлация са истински пари, но след това установиха, че условията са се променили. В края на германската инфлация, през есента на 1923 г., германските фабрики плащат на работниците си всяка сутрин предварително за деня. И работникът, който дойде във фабриката със съпругата си, веднага й предава заплатата си - всичките получени милиони. И дамата веднага отива в магазин, за да купи нещо, без значение какво. Тя осъзна това, което повечето хора знаеха по това време - че за една нощ марката губи 50% от покупателната си способност. Парите, като шоколад в гореща фурна, се топеха в джобовете на хората. Тази последна фаза на германската инфлация не продължи дълго; след няколко дни целият кошмар свърши: марката беше без стойност и трябваше да се установи нова валута. Лорд Кейнс, същият човек, който каза, че в дългосрочен план всички сме мъртви, беше един от дългата редица инфлационистични автори на ХХ век. Всички те писаха срещу златния стандарт. Когато Кейнс атакува златния стандарт, той го нарича „варварска реликва“. И повечето хора днес смятат за нелепо да се говори за връщане към златния стандарт. Например в Съединените щати ви считат за повече или по-малко мечтател, ако кажете: „Рано или късно САЩ ще трябва да се върнат към златния стандарт.“ И все пак златният стандарт има една огромна добродетел: количеството пари по златния стандарт е независимо от политиките на правителствата и политическите партии. Това е неговото предимство. Това е форма на защита срещу разхищаващите правителства. Ако съгласно златния стандарт правителството бъде помолено да похарчи пари за нещо ново, министърът на финансите може да каже: „И откъде да взема парите? Първо ми кажете как ще намеря парите за тези допълнителни разходи. “ При инфлационна система за политиците няма нищо по-просто, отколкото да наредят на правителствената печатница да осигури толкова пари, колкото са им необходими за техните проекти. Съгласно златен стандарт здравото правителство има много по-големи шансове; неговите лидери могат да кажат на хората и на политиците: „Не можем да го направим, ако не увеличим данъците.“ Но при инфлационни условия хората придобиват навика да гледат на правителството като на институция с неограничени средства на разположение: държавата, правителството може да направи всичко. Ако например нацията иска нова магистрална система, се очаква правителството да я изгради. Но откъде правителството ще вземе парите? Това е нещо, което всеки държавник трябва да напише на стената на кабинета си, за да покаже на хората, които идват да искат пари. Увеличите ли количеството пари, това ще доведете до намаляване на покупателната способност на паричната единица. Това не харесват хората, чиито лични дела са неблагоприятно засегнати. Хората, които не се възползват от инфлацията, са тези, които се оплакват. Ако инфлацията е лоша и ако хората я осъзнаят, защо тя се превърна в почти начин на живот във всички страни? През 1936 г. в своята "Обща теория за заетостта, лихвите и парите" лорд Кейнс за съжаление издигна този метод - спешните мерки от периода между 1929 и 1933 г. - до принцип, до фундаментална система от политики. И той го оправда, като каза всъщност: „Безработицата е лоша. Ако искате безработицата да изчезне, трябва да надуете валутата. " Но вместо да предложи, че ставките на заплатите могат и трябва да бъдат приспособени към пазарните условия, той каза на практика: „Ако някой обезцени валутата и работниците не са достатъчно умни, за да осъзнаят това, те няма да окажат съпротива срещу спад в реалната заплата, стига номиналните ставки на заплатите да останат същите. " С други думи, лорд Кейнс казваше, че ако днес човек получи същото количество стерлинги, колкото преди девалвацията на валутата, той няма да осъзнае, че всъщност сега получава по-малко. На старомоден език Кейнс предложи измама на работниците. Трябва да помним, че в дългосрочен план всички ние може да сме мъртви и със сигурност ще бъдем мъртви. Но ние трябва да уредим нашите земни дела за краткосрочен план, в който трябва да живеем, по най-добрия възможен начин. И една от мерките, необходими за тази цел, е да се откажат инфлационните политики. https://mises.org/wire/understanding-roots-and-causes-inflation

Това вече си е Ваша работа да ги откриете, ако Ви интересува, явно не. Авторът е посочил името на двете японски компании, май пропускате че се две. И не са добили за пет години 100 000 тона, а по 100 000 тона, схващате ли разликата. По време, когато Япония е консумирала 850 000 тона, 1925, значи по близо 13 процента от необходимото на страната. После са изнесли от 1925 до 1944 1 млн. тона, но през 1940 руснаците са добивали годишно по 500 000 тона, просто са изтласкали японците от шахтите. Бях Ви дал и руски линк, ама за Вас щом е руски, явно не трябва да му се вярва, а там има извадки от протоколи на руското дружество за добив, които също обясняват каква точно е японската концесия. Явно не ни се получава диалог, допускам един от двамата е нарцисист, поемам ролята върху себе си. Със здраве.