Б. Киров

"Сахалин, Япония и въглеводороди, кръг 1 Естествено, наличието на значителни запаси от нефт в контролирания от Русия Сахалин представляваше голям интерес за японското правителство, особено за имперския японски флот. През 1919 г. анти-болшевишкото бяло руско правителство в Сибир предоставя права за разработване на петролните находища в северната част на Сахалин на търговски консорциум, подкрепен от японското правителство, наречен Хокушинкай, воден от Мицубиши. Ефектите от руската революция най-накрая достигнаха Северен Сахалин със създаване за кратко време на Далекоизточна съветска администрация през януари 1920 г. Японското правителство, което по това време вече беше ангажирано със сибирската си експедиция от 100 000 души, реагира, като нахлу в Северен Сахалин от Карафуто, създавайки марионетна бяла руска „автономна държава“ и пое пряк контрол над петролните полета. Шест месеца по-късно кабинетът предостави на флота специални средства от 1 400 000 йени за сондажи в Сахалин. Всяка година между 1920 и 1925 г. консорциумът Хокушинкай изпращаше по 100 000 тона суров нефт обратно в Япония. Този нов източник на петрол от Сахалин в непосредствена близост под контрола на марионетно правителство беше удобно планиран, тъй като вътрешното японско производство бързо намаляваше и потреблението беше достигнато до 840 000 тона до 1925 г. Контролът на руското население се поддържаше чрез ожесточена принуда - малкото болшевишки лидери на острова бяха разстреляни или за по-просто изхвърлени зад борда в морето. Както бяха в продължение на два века под руски контрол, местното население айну и нивих, заедно с останалите местни руснаци, бяха изтласкани настрана и земята, горите, рибата и петрола просто им бяха отнети. Но в крайна сметка един вид мир се върна в Сахалин през 1925 г. с подписването на Пекинския договор между съветското руско и японското правителство. Съгласно споразумението японските сили се изтеглиха към Карафуто, но наследникът на Хокушинкай, Северносахалинската петролна компания (Кита Карафуто Секию Кайша), оглавявана от пенсиониран адмирал, запази правата върху половината петролни полета в северната част на Сахалин. Между 1926 и 1944 г. от Сахалин за Япония са изнесени над един милион тона петрол." https://nautilus.org/network/associates/richard-tanter/sakhalin-gas-dream-or-nightmare-part-1/ Не се надлъгваме - плановете на Япония за завладяване на Филипините и атака срещу Пърл Харбър са направени преди американците да изпратят в Пърл Харбър флота. Филипините по това време са протекторат на САЩ, така че това е план за война.

САЩ разполагат Тихоокеанския си флот в Пърл Харбър през лятото на 1941, където по начало са имали голяма военноморска база. Японският генерален щаб планира нападение над Пърл Харбър още от април: Preliminary planning for an attack on Pearl Harbor to protect the move into the "Southern Resource Area" (the Japanese term for the Dutch East Indies and Southeast Asia generally) had begun very early in 1941 under the auspices of Admiral Isoroku Yamamoto, then commanding Japan's Combined Fleet. He won assent to formal planning and training for an attack from the Imperial Japanese Navy General Staff only after much contention with Naval Headquarters, including a threat to resign his command. Full-scale planning was underway by early spring 1941, primarily by Rear Admiral Ryūnosuke Kusaka, with assistance from Captain Minoru Genda and Yamamoto's Deputy Chief of Staff, Captain Kameto Kuroshima. The planners studied the 1940 British air attack on the Italian fleet at Taranto intensively.Over the next several months, pilots were trained, equipment was adapted, and intelligence was collected. Despite these preparations, Emperor Hirohito did not approve the attack plan until November 5, after the third of four Imperial Conferences called to consider the matter. https://en.wikipedia.org/wiki/Attack_on_Pearl_Harbor Хирохито одобрява плана на 5 ноември 1941. Едва на 26 ноември японците: On November 26, 1941, a Japanese task force (the Striking Force) of six aircraft carriers—Akagi, Kaga, Sōryū, Hiryū, Shōkaku, and Zuikaku—departed Hittokapu Bay on Kasatka (now Iterup) Island in the Kurile Islands, en route to a position northwest of Hawaii, intending to launch its 408 aircraft to attack Pearl Harbor: 360 for the two attack waves and 48 on defensive combat air patrol (CAP), including nine fighters from the first wave. си съсредоточават ударната групировка. Преди това има разменени две дипломатически ноти: На 5 ноември 1941 г. император Хирохито одобрява на Императорската конференция плана за нападението над Пърл Харбър. В същото време правителството му направи последни усилия да постигне дипломатическо решение на техните разногласия със Съединените щати. Посланик Кичисабуро Номура представи две предложения на американското правителство. Първото, предложение А, е представено от него на 6 ноември 1941 г. В него се предлага окончателно уреждане на китайско-японската война с частично изтегляне на японските войски. Военното разузнаване на Съединените щати беше дешифрирало някои от дипломатическите шифри на Япония, за да знаят, че има второ предложение, в случай че то се провали. Правителството на Съединените щати спря и след това го отхвърли на 14 ноември 1941 г. На 20 ноември 1941 г. Номура представя предложение Б, което предлага изтегляне на японските сили от южната част на Индокитай, ако Съединените щати се съгласят да прекратят помощта за националистическите китайци, замразят военните разполагания в Югоизточна Азия (с изключение на японското укрепване на северния Индокитай) Япония с „необходимо количество петрол“ и подпомага Япония при набавянето на материали от холандската Източна Индия. Съединените щати щяха да направят контрапредложение по този план, който включваше месечно снабдяване с гориво за граждански цели. Президентът Франклин Д. Рузвелт обаче получи изтичане на военния план на Япония и новини, че японски военни кораби са на път за Индокитай. Тогава той реши, че японците не са искрени в преговорите си и инструктира секретар Хъл да откаже контрапредложението. Към 26 ноември висшите американски служители от Белия дом, щатските, военноморските и военните отдели знаеха, че Япония премества инвазивни сили към Тайланд. Те също така знаеха, че японското външно министерство е поставило абсолютен краен срок на преговорите от 29 ноември, защото „след това нещата автоматично ще се случат“. Американците бяха убедени, че войната ще започне след броени дни, вероятно с изненадваща японска атака. https://en.wikipedia.org/wiki/Attack_on_Pearl_Harbor Нещо повече, докато се движи към Пърл Харбър, японския флот, това не е игла, е засечен и от канадците и те уведомяват за това САЩ. Целият Тихоокеански флот на САЩ е дислоциран в Пърл Харбър още от лятото на 1941. Атаката става на 7 декември 1941.

В кръга на шегата, в този дебат трябва да се включи и петелът, а в случая с икономиката и политиката, Петелът са банкерите, които се разпореждат с парите /на другите хора/.

Суворов обръща следствието в причина. Рузвелт вече е знаел за плановете на Япония да нападне Пърл Харбър, вследствие на което се спекулира, без убедителни доказателства досега, че е разположил там флота без необходимите мерки за сигурност. Но плановете са били факт преди това разполагане, американците са четяли шифрограмите на японците. Просто Рузвелт не ги е разубедил да направят грешката си.

Не са фантазии. Нефт има в Сахалин, и то предимно в северната му част, държана от Русия, и това японците го знаят много добре. "През 1910 г. на находището в Оха е пробит кладенец и първият търговски нефт е получен от дълбочина 91,5 м. В началото на 20-ти век холандски, британски и японски компании започват да проявяват интерес към петрола от Сахалин. През 1928 г. е създаден държавният тръст „Сахалинефт“, който започва мащабното развитие на недрата на острова. 1940 г. Сахалинефт: годишно се произвеждат 505 089 тона нефт" http://okha-sakh.narod.ru/hronika.htm Какво означават 505 хил.тона нефт за Япония по онова време - около 10 процента от цялото необходимо й количество. И това е нефт добиван само в руските кладенци, японците си пазят концесията и добиват и в своите. "In 1938, Japan imported 106 MBD* but only produced 7% of their domestic and military oil requirements (i.e. 7 MBD with 80% of the balance imported from the USA and 10% from the Dutch East Indies)." https://defense.info/re-thinking-strategy/2018/10/oil-and-war/ 106 хил.барела на ден са приблизително 14.5 метрични тона на ден, следователно само със сахалинския нефт в руската част, Япония би изкарала 35 дни. После японците предполагаемо са могли да развият много по-интензивно това находище за 20 години и да имат двоен добив от него, находището е огромно. Въобще не е така. В Източен Сибир има и са били известни още по онова време, освен гореспоменатия нефт в Сахалин, поне 4 големи находища на въглища. Както е известно японците са се опитвали да дестилират авиационен бензин от каменни въглища, също като германците, но не са успели. Находищата са: 1. Анадир е находище на кафяви въглища в Далечния изток, в рамките на Чукотския автономен район на Русия. Намира се на брега на устието на Анадир, в село Ugolnye Kopi. През 1912-1913 г. геологът П. И. Полев (Геологически комитет) прави първата оценка на находището. Промишленото развитие е организирано през 1923 г. с построяването на първата наклонена мина - Адит на Аликов. Година по-късно наблизо е пуснат Адит № 2. През 1925 г. е положен първият рудник - „Мина № 1“, който работи до 1946 г. През следващите години са пуснати в експлоатация още няколко мини, чието производство възлиза на около . 370 хиляди тона въглища годишно. 2 Khasynskoye е находище на въглища в региона Магадан в Русия. Намира се в средното течение на река Хасин. През 1939 г. върху него започва добив на въглища. 3.Eldenyrskoe е находище на кафяви въглища в Далечния изток, в района на Анадир в Чукотския автономен окръг. 4. Находището Бухта Угольная е находище на въглища в Чукотка. През 1912 г. геологът П. И. Полевой определя възрастта на находището по аналогия с геологията на Анадирското находище на кафяви въглища. Първите опити за организиране на подробни геоложки проучвания на излизанията на пластове са направени през 1921-1922 от Руско-японската минна корпорация, обаче, работата не получи по-нататъшно развитие. Сам авторът на цитираната в първия пост статия пише: "Японските политици винаги са отчитали природните богатства на руския Далечен изток и от началото на 1920 г. решават да започнат да се възползват от дървения материал, минералните и въглищни находища в Приморския край. „Мицубиши“, „Мицуи“ и други „дзайбацу“ отварят представителства във Владивосток, Хабаровск, Николаевск на Амур и Чита. С тях идват и около 50 000 заселници и работници Освен това японците започват да изкупуват земи, заводи, както и да получават различни концесии от местните търговци и граждани. Също така всички риболовни участъци на тихоокеанското крайбрежие биват предадени в ръцете на японски риболовни предприятия." Хайде сега да видим с какво са се занимавали цитираните "Мицубиши" и "Мицуи" в онзи период: Мицубиши Моторс е създадена през 1917 г. като компания за производство на кораби – „Mitsubishi Shipbuilding Co. Ltd“. Първият автомобил, който произвеждат, е Мицубиши-Модел „А“, първият серийно произведен японски автомобил. По-късно започват ръчна изработка на седемместен автомобил, базиран на модела на Фиат „Типо-3“, чиято цена обаче не била конкурентна на американските и европейските модели и производството спира през 1922 г., като са произведени само 22 автомобила. Междувременно компанията създава дъщерната „Мицубиши двигатели с вътрешно горене Ко. АД“ (Mitsubishi Internal Combustion Engine Co. Ltd), през 1920 г. и започва да произвежда двигатели за самолети. Компанията е преименувана в „Мицубиши еъркрафт Ко“ през 1928, точно преди да се обединят в „Мицубиши тежка индустрия“ през 1934 г. https://bg.wikipedia.org/wiki/Мицубиши_Моторс Нефт, това търси "Мицубиши" в Източен Сибир, Сахалин, техни са концесиите, те правят сондажите там. Въглищната мина Mitsui Miike е била най-голямата въглищна мина в Япония, разположена в района на Ōmuta, Fukuoka и Arao, Кумамото, Япония. Мината е национализирана през 1872 г.от правителството на Мейджи. Mitsui zaibatsu пое контрола през 1899 г. https://en.wikipedia.org/wiki/Miike_coal_mine "Мицуи" са кралете на въгледобива в Япония, те не идват в Сибир за дървен материал и риба, а за въглища. Шапкарите може и да са били неадекватни, японските компании в никакъв случай.

Според мен няма нищо случайно, а повтарящ се модел, матрица на поведението на управляващите политици в отношението им към армията и нейната военна способност. По начало е заложено грешното мнение в тях, независимо от политическите им пристрастия, че военната способност е второстепенна спрямо външнополитическата ориентация и се определя от нея. Според мен военната способност на която и да е държава е нещо като застраховка живот за отделния човек - може никога да не ти потрябва, но трябва винаги да я имаш. В случай на много резки геополитически сътресения, това е една от малкото котви, за която и да е държава, която може да я спаси от потъване.

Напълно вероятно. Обсъждахме ситуацията с двете корвети преди години в друга тема - тогава трябваше единствено Делфин да ги строи по украински проект, доколкото си спомням, и те бяха копи-пейст на модел от съветско време, но за повече пари от скандинавска корвета, сега не ми се рови по темите в този раздел, за да върнем лентата назад. В Крайна сметка украинците сега закупуват турски клас Ада, а не се опитват да регенерират стари проекти. И ги купуват за цена от 250 млн. щатски долара за една, което като сума отново влиза под сега подписания български договор за патрулен кораб от 300 млн. щатски долара. Защо въобще не фигурират турските корабостроители в конкурса, за мен е загадка. Дори гърците, които скоро бяха пред военен конфликт с турците, имат в състава на флота си произведена в Турция фрегата. Ако е от патриотарски популизъм продиктувана мотивация, много жалка история, но можем само да гадаем. Дори и на този етап, това което е договорено с Люрсен не е свещена крава и може да бъде предоговаряно. Става въпрос, защо след като израелците са направили модификации по оригиналната концепция на Люрсен и са добавили: 32 vertical launch cells for Barak-8 surface-to-air missiles 40 vertical launch cells for C-Dome point defense system: През октомври 2014 г. Рафаел разкри морска версия на Железния купол, наречена C-Dome. Предназначен е за защита на плавателни съдове в сини и крайбрежни води от балистична траектория и директно атакуващо оръжие, изстреляно при атаки на насищане. C-Dome включва 10-кръгла кутия, заредена с вертикално изстреляни прихващачи Tamir за 360-градусово покритие, функция, която не се поддържа от наземната система Iron Dome; собственият радар за наблюдение на кораба се използва, за да отмени необходимостта от специален радар за управление на огъня. Системата има малък отпечатък, за да позволи инсталирането на малки кораби като офшорни патрулни кораби, корвети и дори стационарни петролни платформи. 16 Gabriel V anti-ship missile 2 × 324 mm (13 in) torpedo launchers българската страна да не е в състояние да ъпгрейдне продукта до пълноценна корвета? Все си мисля, че ако има желание има и начин. Въпросът е дали има такова.

Да, с тези нови 4 корвети техния флот става много по-модерен. Имат и 3 фрегати от 80-те, които обаче модернизират. Според мен фрегатите са гръбнак на един военноморски флот, изглежда това е тенденцията, щом САЩ се насочват към нея, а Европа работи по общ проект. Всъщност в черноморския регион, освен Русия, Турция е военноморската сила - Турция има 16 фрегати, от които 8 тежък клас: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_active_ships_of_the_Turkish_Naval_Forces Ние с румънците изглеждаме като бедните роднини от НАТО в сравнение с тях, друг въпрос, че изглежда турците се интересуват повече от Средиземно море, отколкото от Черно море. Специално за новите патрулни кораби, те не са нещо некачествено, според мен, базирани са на основния модел корвети в германския флот, но големия им недостатък за нас е липсата на торпеда и каквато и да е защита от подводници. Това за германците може и да е ОК, защото в тяхната концепция фрегатите покриват липсата, нашите две фрегати, ако не се модернизират са взели-дали. Израелският нов модел корвета Sa'ar 6-class е върху същата база на германската корвета, върху която ще се строят и нашите патрулни кораби, но израелците като клиенти са поискали от германците да направят големи модификации, включили са торпедни тръби, и така са променили конструкцията, че тя носи приблизително 4 пъти повече оръжейни системи от първоначалната, истински арсенал за ракети и електроника, нещо страховито за корвета, дефакто с възможностите на голяма фрегата. Израелците са прагматици, не робуват на някакви сантименти и зависимости, предишният им модел Sa'ar 5-class е работен с американците, сега поръчват на германците, важното е изпълнението да отговаря на целите им.

Аха...точно. Малко за цените: 3000/4000 tons Corvettes/OPV/Frigates: US Bertholf cutter: 641 $ million. - US LCS Freedom: 637 $ million. - US LCS Independance: 704 $ million. - Norwegian "Nansen": 557 $ million. - South African Valour Meko 200A: 327 $ million. - Paskistani F-22P: 200 $ million. 1000/2500 tons Corvettes/OPV - Dutch "Holland": 169 $ million. - German Braunschweig K-130 :$309 million/това е за корветата, а не за OPV-90!!! - Turkish Milgem : $250 million - Malaysian Kedah : $300 million - Omani Khareef : $262 million - UAE Baynunah : $137 million - UAE Falaj 2 : $136 million - UK Clyde : $47,000,000 - Danish Knud Rasmussen : $50 million - Spanish BAM : $116 million - New Zealand Otago : $62.6 million - Trinidad & Tobago Port of Spain : $76 million - UK River $31,400,000 - South Africa Sarah Baartman/ Damen 8313 : $20 million - Sentinel : $47 million - Indonesian/Moroccan Sigma : $222 million - Sweden Visby : $184 million http://combatfleetoftheworld.blogspot.com/p/warships-cost.html В линка има и препратки към източниците По-специално за Sweden Visby е цитирана статия на ВВС: Дължина: 73м Водоизместимост: 600 тона Екипаж: 43 Скорост: 35 възела Корпус: Подсилен с въглеродни влакна пластмаса Цена: 100 милиона паунда (184 милиона долара) Джон Нилсон, един от дизайнерите, заяви пред BBC News Online: "Ние сме в състояние да намалим напречното сечение на радара с 99%. Това не означава, че е 99% невидим, това означава, че сме намалили обхвата му на откриване." Накратко, ако Visby е на 100 км от вражески кораб, той може да види врага на радара си, но не и обратно. Може да стигне на 30 км от врага, преди да бъде забелязан. Въглеродните влакна също са много по-леки от стоманата, а Visby, с 600 тона, е половината от теглото на конвенционалната корвета. Г-н Нилсон каза: "Военноморските офицери се влюбват в [този] кораб. Той не е класически красив. Всъщност изглежда като кутия за обяд. Но той има по-добра маневреност и може да постигне това ниво на стелт." http://news.bbc.co.uk/2/hi/technology/3724219.stm

Ами тук може да има игра с публиката и поле за широки спекулации, тъй като няма официално изявление на българските власти, поне не откривам такова. Играта е в това, че два от продуктите на Lürssen са напълно сходни като габарити, но едното е класирано като "многоцелеви патрулен съд", а другото като "корвета"- Според цитираното от германската медия става въпрос за това: https://luerssen-defence.com/english-luerssen-opv-90/ “Multipurpose Modular Patrol Vessels” (MMPV) mentioned in the Bulgarian communiqué could be a derivate of the Lürssen OPV 90 Обаче въоръжението не съответства, както и някои други детайли, най-вече мощността на двигателя и скоростта, освен това на кореветата има и хангар за дрон, на патрулния съд не, има разлика и в сензорите. Трябва да се има предвид, че корветата е на въоръжение в германския флот, докато патрулните съдове са нещо съвсем друго: https://luerssen-defence.com/english-luerssen-corvette-k-130/ Сега, ако тарикатите от ВМ са подписали договор за opv-90 и са му залепили въоръжение на k-130, за да го нарекат "корвета" и да оправдаят едни повече пари, друг въпрос, но кой да ти каже, като не публикуват официално за публиката, че кои сме ние да си бъркаме носовете в техните работи. Споко, така процедират и в Пакистан, четох същите оплаквания от данъкоплатците за непрозрачност при покупката на 2-те американски корвети, затова не откривам и цена, държавна тайна не сме единствени. А, ето: Министерството на отбраната подписа договора за придобиване на два многофункционални модулни патрулни кораба за ВМС. Изпълнител на проекта е германската фирма "Люрсен". https://www.dnes.bg/obshtestvo/2020/11/12/mo-podpisa-za-dva-patrulni-koraba-za-vms.469501 Патрулни кораби са, но според мен са на цената на корвети. Хубава работа.

Според тази класация сме ударили джакпота, германската Braunschweig-class corvette класирана като номер 2 е всъщност Korvette 130 в каталога на Luerssen, точно модела, който ние закупуваме; едната немска фирма Blohm+Voss с патент на модела го е офсетнала на друга Luerssen, но е разбираемо, защото по времето на създаването на проекта Blohm+Voss е бил обща собственост на Круп-Тисен и Luerssen. https://en.wikipedia.org/wiki/Blohm%2BVoss https://en.wikipedia.org/wiki/Braunschweig-class_corvette https://luerssen-defence.com/english-luerssen-corvette-k-130/ Предимство е и че се изработва в българска корабостроителница, това реално е смъкване на цената чрез плащане на заплати, осигуровки и данъци. Да, обаче няма торпедни тръби и според мен е леко въоръжена корвета/на границата с патрулен кораб, въпреки размерите. Моите фаворити от класацията като цена-качество са номер 4 - турските Ада-клас, те са добре балансирани като въоръжение и притежават всичко, за да са бойни кораби; и на второ място номер 6 - шведските Visby-class - въпреки малките габарити като тонаж и дължина са уникални като стелт технология /изцяло композитни материали/, много бързи и добре въоръжени, а най-важното, според източниците - евтини, на цената на 2-те германски корвети можеше да закупим 4 шведски. https://www.saab.com/products/visby-class-corvette Явно са играли политически "съображения" и още нещо.

Проблемът с двигателите са го решили, а се оказва и частичен, при високи скорости над 30 м.в. Има обаче редица други, които са сумирани тук, а именно: 1. Висока цена за този клас и функции 2. Висока цена на поддръжка 3. Слабо въоръжение в базовия модел 4. Алуминиеви конструкции уязвими за пожар LCS: Controversies & Cautions © 2004-2021 Defense Industry Daily, LLC Цената и размерът на корабите LCS сега са сравними с морските фрегати от висок клас на други държави. Тъй като основните кораби на американския флот от нисък клас в бъдещия флот, от тях ще се очаква да изпълняват много от същите роли. Може да се очаква корабите LCS да изпълняват много добре ролята за противодействие на мини и традиционната антиподводна роля на фрегатите сравнително добре, благодарение на своите хеликоптери, набор от роботи и системи за бързо надграждане. Други традиционни роли за кораби с размер на фрегата са по-противоречиви. Най-големият проблем е една тежка липса на гъвкавост по отношение на въоръжението. Съвременните LCS конструкции дори не носят торпедни апарати или системи за вертикално изстрелване (VLS), които биха могли да побират настоящи и бъдещи атакуващи и / или отбранителни ракети. Дори с инсталиран модул Surface Warfare, корабите LCS ще носят съвсем леко въоръжение за основен морски кораб: 57-mm Mk 110 система за морско оръдие; RIM-116 SeaRAM отбранителни ракети с малък обсег; 30-милиметрови оръдия, които биха заменили ракети „Грифин“ с много малък обсег, ако са инсталирани; 12,7 мм картечници; плюс всякакви 70-милиметрови ракети, носени от придружаващите го хеликоптери (до 2 слота H-60 или до 4 слота MQ-8B Fire Scout UAV). Това въоръжение е по-близо до кораб за поддръжка, отколкото военноморски боец на повърхността, а по-големите високоскоростни конструкции за поддръжка като JHSV биха предложили много повече пространство на модула за мисия за преконфигурируеми кораби за специална поддръжка. Военноморският анализатор Реймънд Притчет категорично описа настоящия компромис като: „... 3000 тонни преследвачи на моторни лодки с издръжливост на шведска корвета, полезен товар на оръжието на германски логистичен кораб и товарен отсек на малък контрабандист на севернокорейски оръжия.“ Комплектът оръжия LCS също се сравнява неблагоприятно с фрегати с подобни размери, които могат да изпълняват пълния набор от противоподводни, противовъздушни отбрани и военноморски бойни роли. Новият френско-италиански клас FREMM или дори много по-старият тип Type 23/Duke Class на Великобритания го превъзхождат значително като многоцелеви кораби. Подобни са и по-малките корвети като изградената в САЩ израелска Sa’ar 5 Eilat Class за 260 милиона долара и шведския ултра-стелт Visby Class. Дори малката датска Flyvefisken Class, чиито сменяеми модули „flex ship“ помогнаха да проправят пътя на идеята LCS, има система за вертикално изстрелване Mk 48, която може използв ракети за противовъздушна отбрана със среден обсег, и монтира ракетни установки за противокорабни Harpoon ракети. Липсата на оръжие на LCS може да няма значение срещу малки лодки на иранците по време на партизанската им война в края на 80-те години на миналия век срещу американския флот в Персийския залив. За съжаление, много държави разполагат с 90 ’+ Fast Attack Craft, оборудвани с противокорабни ракети. Въпреки че са 1/3 от дължината на LCS и 1/5 от неговия екипаж или по-малко, те биха създали заплаха, която би могла да атакува LCS отвъд обхвата му на разумно отмъщение, с оръжия, които LCS „може да не успеят да спрат или да оцелят". Показателно е, че брошурите за версиите на International LCS, предлагани от всеки екип, разполагат с голямо усилване на радара чрез малката система SPY-1F AEGIS или друго радарно надграждане и са въоръжени с торпедни тръби, противокорабни ракети и система за вертикално изстрелване (VLS) клетки. Междувременно оцеляването се превърна в проблем на 3 фронта. Един е тънките полета, създадени от много малък екипаж, оставяйки малко поле за задачи като контрол на щетите, ако автоматизираните системи са повредени или се провалят. Другите въпроси включват въпроси за изпитване на удар / оцеляване и за алуминиевите конструкции. Оригиналната концепция за LCS е кораб, чиято устойчивост на повреди може да спаси екипажа, но не и кораба, в случай че настъпи значителен удар. Това беше леко надстроено, за да може потенциално да спаси екипажа и кораба, но не и да продължи да се бие, докато оцелява. Тъй като ракетите Exocet нанасят удари по HMS Sheffield (потъват) и USS Stark (оцеляват едва) се оказва, че дори стоманени военни кораби, проектирани да продължат да се бият след удар, може да се окажат с проблем да отговорят на техническите спецификации. Военноморските разкрития, че корабите LCS не биха отговорили дори на стандарти I ниво, камо ли на стандарта OPNAVINST 9070.1 Level II на фрегатите, които ще ги заменят, предизвикаха известно смущение. При LCS-1 Freedom Class има алуминиева надстройка, а LCS-2 Independence Class е предимно с алуминиев дизайн. Алуминият провежда топлината много добре и лесно се топи или деформира. Ако спомагателните пожарогасителни системи, устойчиви покрития и др. се повредят или не могат да се справят с дадена ситуация в морето, проблемите с целостта на конструкцията и вторичните пожари могат много бързо да се превърнат във фатални проблеми. Възникващият сценарий в САЩ е разходи за базовите кораби, които продължават да се движат на цени около 400-500 милиона долара всеки, плюс оръжия, електроника и модули за мисия, които довеждат цената на напълно оборудван кораб до 450-600 милиона долара, дори под предложен нов договор с фиксирана цена. Това вече не е евтина цена за клас корвета от 220 милиона долара. Вместо това, това е цена, която поставя американския LCS в средата до горния край на международния пазар за пълни многофункционални фрегати. В тази среда неблагоприятните сравнения са неизбежни. Гъвкав кораб за наблюдение и вкарване на специални сили, чиято гъвкавост не се простира до лекото въоръжение, което е най-слабото му място и не е в състояние да се справи с нищо извън символичната морска или въздушна опозиция, няма да отговори на очакванията. „Тъй като Военноморският флот е инвестирал сериозно в способности за наземни атаки като Advanced Gun System и ракети за наземно нападение в DD (X), няма изискване [крайбрежен боен кораб] да има тази способност. По същия начин LCS не се нуждае от противовъздушна способност извън самозащитата, тъй като DD (X) и CG (X) ще осигурят противовъздушна отбрана в района. По този начин, ако нито DD (X), нито CG (X) не се появят в необходимия брой и навреме, ВМС ще се изправи пред две възможности: да остави LCS както е и той да приеме риска, в опасна среда извън това, с което може да се справи (което направи с FFG-7); или „да надгради“ LCS, за да му дадат необходимите възможности, които първоначално са били предназначени да се за DD (X) и CG (X). Нито една от двете опции не е приемлива. " Особено, ако ниският клас е нараснал до ниво на разходи, което го прави еквивалентен на основните бойци на повърхността на други държави, като същевременно не отговаря на ключовите способности, които ще се изискват при липса на кораби от по-висок клас. През 2009 г. CBO изчислява разходите за корабостроене на LCS на около 30,2 милиарда щатски долара, със средно 1,2 модула за мисия на кораб (TL. 66), закупени отделно на около 100 милиона долара на модул. Към 2012 г. изчислението се промени малко, но общата сума беше около 39 милиарда долара. Това контрастира с първоначалната надежда за 22 милиарда щатски долара общи разходи за 55 кораба и 165 мисионни модула при 400 милиона долара на кораб (220 милиона щатски долара + (3 х 60 милиона долара) опции за мисионни модули). LCS: Експортен потенциал След като излязат отвъд класа на малките патрулни плавателни средства, нарастващите способности превръщат плавателни съдове с размер на фрегати в най-често срещания военноморски износ по целия свят. Тъй като много държави се сблъскват с предизвикателствата в световните крайбрежия, които включват най-важните точки на земното кълбо, може да се очаква известен интерес към LCS извън САЩ. До декември 2011 имаше 26 потенциални купувачи по цял свят за кораба и съпътстващото го оборудване, „с двама близки кандидати и още четирима, които изразиха активен интерес“. Има 2 интересни аспекта на офертите за износ на LCS. Едното е тяхното оборудване, което е коренно различно от комплекта на ВМС на САЩ. Международната версия на Multi-Mission Combat Ship (MMCS) на Lockheed Martin, която привлече известен интерес от Израел, преди да се намесят разходите, има разнообразни конфигурации от OPV / корвет до големи размери на фрегата. Модернизираните радари варират от радари с активна редица CEAFAR на по-малки кораби до опцията за SPY-1F на Lockheed за най-големия вариант. Неподвижните оръжия включват торпедни тръби и 8 ракети Harpoon, въпреки че някои изложбени модели са използвали 12 Kongsberg NSM. Концептуалните диаграми показват също така между 4-48 VLS клетки. Тримаранът на General Dynamics добавя модернизиран радар (SPY-1F в диаграми), торпедни тръби и клетки с вертикално изстрелване с тактическа дължина (VLS). Сред останалите полезни товари тези клетки могат да държат подводни ракети VL-ASROC за борба с подводници, или четирикомпонентни противовъздушни ракети RIM-162 ESSM за ПВО на района. Изложените модели са показали и до 16 противокорабни ракети NSM. Другият аспект, който заслужава да се отбележи, е неуспехът на Littoral Combat Ship да затвори продажби за износ в продължение на 7+ години. Понастоящем и двата дизайна на LCS са получили предварителни запитвания за износ, но Израел и Тайланд са единствените случаи, при които е стигнало по-далеч от това. Израел прояви силен интерес през юли 2008 г. и потвърди искането си за LCS-I въз основа на дизайна на Team Lockheed. Вариантът на Израел обаче се различаваше много от LCS 1 Freedom; той включваше фиксиран набор от оръжия, а не пълни пространства на модула за мисия, както и предлаганите от него радари и оръжейни масиви SPY-1 AEGIS или MF-STAR и го направиха много по-способен да играе критични роли като противовъздушна отбрана и противодействие на вражески боен кораб. Както беше отбелязано по-горе, подобни промени са често срещана тема сред международните LCS предложения, но приблизително оценената цена на кораба от над 700 милиона долара в крайна сметка подтикна Израел да преосмисли плановете си. Понастоящем тази страна търси по-евтини опции, базирани на семейството корвети и фрегати MEKO на Blohm + Voss или южнокорейски дизайн. Класът Фрийдъм също загуби състезанието за Тайланд. Съобщава се, че Саудитска Арабия е изразила интерес към версия с фиксирано въоръжение на дизайна на General Dynamics / Austal. Този интерес беше повторен през 2010 г., но те също така оценяват дизайна на Lockheed Martin за флота на Арабско / Персийския залив. През 2011 г. се оказа, че саудитците могат да пропуснат изцяло покупка на LCS, в замяна на много по-силно въоръжен, универсален и скъп вариант: многоцелевите миноносци DDG-51 Arleigh Burke Class от САЩ, с възможност за балистична ракета. Междувременно дизайни като германското семейство MEKO, многофункционалният френско-италиански FREMM, холандският клас Sigma с модулна конструкция и дори обновените фрегати на НАТО от 1980 г. продължават да намират купувачи по целия свят. https://www.defenseindustrydaily.com/the-usas-new-littoral-combat-ships-updated-01343/ Днес прибрежният боен кораб LCS струва около 70 милиона долара годишно за експлоатация, според изчислението на бюджетните данни, получени от Defense News. За сравнение, разходите за експлоатация на разрушител клас Arleigh Burke - много по-зряла и утвърдена програма за проектиране - възлизат на около 81 милиона долара. Ако военноморският флот не може да управлява тези разходи за LCS, това би означавало, че леко въоръженият, 3400-тонен малък повърхностен боец LCS , проектиран за максимална оперативна готовност, ще струва почти толкова много, колкото тежко въоръжен, 9,400-тонен голям разрушител. Проблемите с комбинираното оборудване доведоха до поредица от проблеми със задвижването, поставяйки целия флот от класа на Freedom под ограничения за начина, по който той използва двигателите си. През декември Defense News съобщи, че флотът разследва потенциален недостатък в дизайна на целия клас. През януари военноморските сили обявиха, че спират доставките от класа Freedom, докато не бъде инсталиран преработен комбиниран механизъм. Водещият изпълнител Lockheed Martin и производителят на комбинирани съоръжения RENK са определили решение за комбинираното съоръжение. Според Gilday флотът ще започне да го тества този месец. Gilday добави, че програмата LCS е на път да достави дълго отлаганите пакети за мисии за борба с подводниците и мините през 2022 г. - по същество сензорите и оръжията, които помагат на корабите да изпълнят първоначалната си мисия. Някои анализатори и наблюдатели са повдигнали възможността за намаляване на загубите на крайбрежния боен кораб, в една или друга степен, като влагат пари в други проекти, които първо могат да имат по-голяма стойност във война от висок клас с напреднали конкуренти като Китай или Русия и второ, не са засегнати от проблеми с екипажа, поддръжката и надеждността. Брайън Кларк, пенсиониран офицер от подводница и старши сътрудник в Института „Хъдсън“, призова военноморските сили да насочат сериозно към базирането на корабите в Азиатско-Тихоокеанския регион; конкретни места включват Sasebo, Япония; Бахрейн; и Мейпорт, Флорида. Това би позволило на флота да централизира своята инфраструктура за поддръжка в ограничен брой пристанища; спасете корабите от износване на транзитни трансфери; и намалете броя, необходим за работа, като ги разположите напред. За останалите кораби, каза Кларк, може би е време да помислите за пенсиониране. „Вероятно бихме искали да изведем от експлоатация или да оттеглим голяма част от ранните, защото ако ще преминете към един вид модел на централизиран хъб, вероятно нямате нужда от толкова много“, каза той. „Ако поставите половин дузина в Бахрейн, а след това четири или пет в Сасебо и половин дузина в Мейпорт - и все още имате половината, не знам какво бихте направили с другата половина. Има мисии, които биха могли да изпълняват, но те са твърде скъпи, за да се използват за тези мисии. " https://www.defensenews.com/naval/2021/04/12/high-operating-costs-cloud-the-future-of-littoral-combat-ships-budget-data-reveals/ Това е опцията, според мен, има цяла програма за това, ако въобще е възможно на приемлива цена, при така изброените проблеми: https://www.dscu.mil/documents/publications/greenbook/05_Chapter.pdf?id=1

Според мен криптовалутите са експеримент на Централните банки, по-специално на една от тях, които внимателно наблюдават какво се случва с тях. Косвено това предположение може да се потвърди от това, което в момента става с вече хилядите криптовалути - в момент на постоянна корекция най-стабилни са "стейбълкоините" подкрепени от щатски долар. Същото е и при рязък възход нагоре, тези крипто пак са най-стабилни. Проблемът, чисто логичен, е че фиатната валута долар не е стабилна, тя е плаваща по отношение на другите фиатни валути. Дилемата на Трифин може да бъде решена само от една световна валута, стабилизирана за някаква общопризната стойност, която сега изпълнява щатския долар. Най-добрият кандидат за такава световна валута е Специалните Права на Тираж на МВФ, която сега представлява кошница от пет резервни валути - щатски долар, евро, британски паунд, японска йена и китайски юан. Но предложението на Кейнс за СПТ не е било такова в оригиналния му вид - той предлага световната валута да се нарича "банкор" и да бъде стабилизирана от злато, а всички останали валути да определят курса си към нейния фиксиран курс. Как ще се споразумеят за това Централните банки, според мен, в следващите няколко години предстои да разберем. Факт е, че по-големите от тях работят трескаво за създаване на техни собствени централизирани криптовалути, и когато това стане реалност, по мое мнение, поне за еврото, долара и юана, ще имаме и решение за единна световна критовалута, както и да се нарича и независимо дали ще бъде привързана към злато и други реални активи или към по-широки потребителски кошници /това последното ми изглежда утопия/ или отново ще бъде фиатна валута /невъзможно според мен/. Какво ще стане с частните криптовалути тогава? Вероятно още на етапа на налагане на критовалутите на държавите, те ще бъдат маргинализирани с многобройни законови ограничения и репресии - още отсега Индия, Турция и Китай показват пътя.

Китайски висш функционер направи поредното изказване, че Биткойн не е валута, защото не съхранява стойност, и... Биткойн се срина от 64 000 долара до към 30 000 за няма и седмица, после малко набра нагоре, след което пак започна да се свлича надолу, след заявление на Мъск, че Тесла няма да го приема за покупка на автомобили и след заявление на Джанет Йелън, че Министерството на Финансите на САЩ подготвя закон за данъчно облагане на транзакции с криптовалути над 10 000 долара. За 4 месеца сме пак там откъдето тръгнахме в цената на Биткойн, "облякъл се Илия, пак в тия"; странно ми е това единодушие по отношение на криптовалутите между китайските и американските финансови институции.

Трябва много внимателно военните експерти да следят какво реално се случва на този пазар, това е тяхната работа, а не само да гледат спецификациите в проспектите на фирмите-производители, където нещата изглеждат бляскаво. Това е публикация във Форбс от 20 януари т.г. по повод състоянието на програмата Littoral Combat Ship: "Напускащият министър на военноморските сили Кенет Дж. Брейтуейт публикува видеозапис на прощално съобщение от остров Уейк, в което флотът обяви, че поради откриването на „латентен“ дефект на конструкцията на двигателната система във всеки кораб клас Freedom, услугата ще откаже да приеме доставката на всеки нов кораб клас Freedom, докато не бъде отстранен дефектът в двигателната система на кораба. Отмяната на цялата програма сега е единственият жизнеспособен път напред. Задържането на доставките на плавателни съдове поставя флота блокиран в многомилиарден капан от десетте поръчани кораба от клас "Свобода". Той улавя два почти завършени крайбрежни бойни кораба - бъдещия Минеаполис-Сейнт Пол (LCS 21) и Купърстаун (LCS 23) - в корабостроителницата Marinette Wisconsin на Fincantieri и поставя под съмнение съдбата на четири допълнителни незавършени корпуса на класа Freedom. Хиляди работници и моряци зависят от това колко бързо - и креативно - идващата администрация на Байдън може да прекрати тази дефектна програма за корабостроене. Докато неизправността беше официално „оповестена“ вчера, проблемната двигателна система на кораба отдавна е проблем на наблюдателите както вътре, така и извън флота. Разумните членове на общността на Littoral Combat Ship се притесняват за жизнеспособността на сложната двигателна система на класа Freedom за повече от десетилетие. Но тези опасения бяха осъзнати едва миналата година, тъй като разгръщането на кораби от клас Freedom се срина под напрежението и принуди ВМС да започне официално да нулира това, което е, изненадващо, сериозен дефект в дизайна на целия клас в лагерите за високоскоростен съединител в корабния двигател." https://www.forbes.com/sites/craighooper/2021/01/20/biden-faces-new-shipbuilding-crisis-must-move-fast-and-kill-freedom-class-lcs/?sh=4b108feb1ba0 Не знам и не ми е работа, може и да са отстранили дефекта в двигателите щом строят 25 номер от програмата, но това е сериозно, ако закупиш кораб за стотици милиони долари с дефектен двигател и съединител, па макар и на Ролс-Ройс. В случая италианците като подизпълнител на програмата нямат много общо, те строят корпуса. От друга страна, политическо решение за спиране на програмата по тези причини означава брак и рязко падане на цените, което е добър шанс за закупуване на ниска цена. Да, това е много показателно, Финкатиери са една от четирите най-големи корабостроителници в света, щом Флота на САЩ участва и в тази европейска програма и не се е отказал от работа с тях след неуспешната, според тях, програма Littoral Combat Ship, значи наистина са надеждни; от информацията се вижда, че Мароко е закупил фрегата от (FREMM) за малко над 400 млн. щатски долара, но такава фрегата има възможностите на две корвети като оборудване и екипаж и много по широки функции от охранителни. Според мен ролята на европейските военни производители все повече ще нараства в следващото десетилетие с тенденция за самодостатъчност на една общоевропейска армия в перспектива. Германия и Франция, които са ядро и двигател на такова развитие, едва ли ще изолират и Турция от този процес на военно интегриране на Европа, просто е контрапродуктивно за южния фланг.

Иначе казано, Министерството е подписало договор за патрулни кораби /Multipurpose Modular Patrol Vessels” (MMPV), които нарича "корвети" и след няколко години ще се наложи да се закупят и действителни корвети. Евтиното винаги излиза по-скъпо. Трябва да се отбележи и факта, че въоръжението е поверено на СААБ, които изпуснаха договора с Грипен: Saab is to supply the combat system for the Bulgarian Navy’s new Multipurpose Modular Patrol Vessels (MMPV). Lürssen is the prime contractor and will build the two new ships at the Bulgarian shipyard MTG Dolphin JSC with the vessels to be delivered to the customer between 2025 and 2026. https://euro-sd.com/2020/12/articles/exclusive/20177/saab-bulgarian-mmpv/ Така или иначе сме пред свършен факт. Трябва да се има предвид и очакващата се инфлация, защото нещо което може да се договори сега за 500 млн. евра, след 5-10 години вероятно ще бъде двойно, това неминуемо се задава на хоризонта, каквото и да говорят политиците и банкерите, всичко поскъпва бързо. Израелците също закупуват от германски корабостроители корвети, за 500 млн. щатски долара за брой,по цени от 2015, но там нещата като параметри са съвсем различни, най-вече във въоръжението: https://en.wikipedia.org/wiki/Sa'ar_6-class_corvette Договорът им е с Круп-Тисен, а не с производители на яхти. Както и да е. Корабчетата имат много недостатъци, за това, за което са проектирани, най-големият е, че са лесна мишена за по-големи кораби с по-силна огнева мощ, те могат да бъдат потопени от над 200 км преди да реагират, защото толкова е обхвата на ракетите им. И все пак, в сравнение с всичко, за което пишем досега, според мен, са по-качествени - най-вече са почти два пъти по-бързи, а освен това имат също безпилотен дрон-хеликоптер на въоръжение, Стелт технология и сравнително много огнева мощ. Те са на Локхийд-Мартин с които вече България има бизнес с Ф-16, така че не се започва от нула. Но доколкото чета американците ги вкарват в резерва си и ще ги използват за обучение на екипажи, така че едва ли ще ни ги подарят като втора ръка на ниска цена.

За мен най-големия плюс на турския съд е възможността да се вдига и управлява боен дрон от него, турските Байрактар са страховити оръжия, както и много ефективни за разузнаване, азерите го демонстрираха нагледно във войната.

Това превърнато по курс на долар с днешен фиксинг е по 306 млн. щатски долара за всеки един съд, не е ясно дали е включено и ДДС в цената. Въоръжението, което е посочено в спецификацията е меко казано скромно в сравнение с това на корветите от клас Ада. Също не е ясно дали това въоръжение влиза в цената, според мен - не, защото за него е написано "възможно". За сравнение, какво включва Ада-клас корвета: Guns: 1 × 76 mm (3 in) Oto Melara Super Rapid (retractable for lower radar cross section, guidance by fire control radar and electro-optical systems), A position 2 × 12.7 mm (0.50 in) ASELSAN STAMP Stabilized Machine Gun Platform (guidance by Laser/IR/TV and electro-optical systems, automatic and manual modes), B position Anti-ship missiles: 8 × Harpoon or Atmaca Anti-aircraft missiles: 21 × RAM Block I Torpedoes: 2 × 324 mm (13 in) Mk.32 twin launchers for Mk.46 torpedoes Torpedo Defence System: Sea Sentor Surface Ship Torpedo Defense System

Тези корвети по параметри са сходни с корветите на германците, така че при избора цената може да бъде аргумент, но сравнението с турските е в полза на последните. Друг е въпросът за политически съображения, които, според мен, не би трябвало да са фактор при избор на партньор за оръжие от НАТО: клас “Abu Dhabi” Обща дължина: 88,40 м Широчина: 12.20 м Дълбочина на газене: 8,20 м Водоизместимост: 1620 т Максимална скорост при 100% MCR ≥25 kn Крейсерска скорост: 14 kn Автономно плаване: 20 дни Екипаж: 70 души Основни дизелови двигатели 2 x 7 000 kW Полетна кабина и прибиращ се хангар за Panther и Super Puma Milgem Class Водоизместимост: 2 400 тона Дължина: 99,56 м (326 фута 8 инча) Ширина: 14,40 м (47 фута 3 инча) Дълбочина на газене: 3,90 м (12 фута 10 инча) Това е голямо предимство за влизане в пристанище с плитки води!!! Инсталирана мощност: Основно: 31 640 kW (42 430 к.с.) RENK CODAG Aux: 4 x 588 kW (789 к.с.) Задвижване: 1 газова турбина, 2 дизела, 2 вала Скорост: Икономична: 15 kn (28 км / ч; 17 mph) Максимум: 30 kn (56 км / ч; 35 mph) Обхват: 3500 nmi (6500 km; 4000 мили) при 15 kn (28 km / h; 17 mph) Автономно плаване: 21 дни Екипаж: 93, включително авиационни офицери, с настаняване до 106 Хангар и платформи за: S-70B хеликоптери Seahawk ASW и Безпилотни летателни апарати (БЛА) - дроновете също са голямо предимство, видяхме какво правят във войната между Армения и Азербайджан, а Турция е много напред с тях!!! Възможност за съхранение на въоръжение, 20 тона самолетно гориво JP-5, въздушно зареждане (HIRF) и системи за поддръжка Безкомпромисният вариант е USS Freedom (LCS-1) на Локхийд-Мартин, но там цената е с около 50-60 процента отгоре: Водоизместимост: 3400 дълги тона (3450 т) (пълно натоварване) Дължина: 387,6 фута (118,1 м) LOA 351 фута (107 м) LWL Ширина: 57,7 фута (17,6 м) Дълбочина на газене: 14,1 фута (4,3 м) Инсталирана мощност: CODAG: 2 × газови турбини Rolls-Royce MT30 (36 MW (48 000 к.с.) всяка) 2 × FM Colt-Pielstick 16PA6B STC дизелови двигатели (по 6 480 kW (8 690 к.с.)) Допълнителна мощност: 4 × Isotta-Fraschini V1708 дизелови двигатели, генератори на Hitzinger (800 kW (1100 к.с.) всеки) Задвижване: 4 × водни струи Rolls-Royce Скорост: 47 възела (87 км / ч; 54 мили в час) !!! Обхват: 3500 nmi (6500 km; 4000 мили) при 14 възела (26 km / h; 16 mph) Автономно плаване: 21 дни (336 часа) Екипаж: 50 основен екипаж, 98 или повече с екипаж за мисия и екипаж за въздушен отряд Авиационни средства: MH-60R / S Seahawk MQ-8 Fire Scout Авиационни съоръжения: платформа за кацане, хангар П.с. Никъде не успях да открия някаква информация за цената на Swiftships 75M Corvette - Offshore Patrol Vessel; има съобщения за сключена сделка на Пакистан за 2 корвети, но нищо за цената. https://quwa.org/2017/10/31/pakistan-orders-two-corvettes-us-based-swiftships/ Тук по-подробно с цени за сделката на саудитците през 2015: https://chuckhillscgblog.net/2015/12/10/saudi-naval-modernization/

Сигурно ще могат, първият е бил пуснат на вода 2008, а имат живот от 25 години, но тези кораби, според мен, не са "лъжица" за "устата" на българския бюджет - през 2015 САЩ продават 4 такива на Саудитска Арабия за над 11 млрд. долара, с оборудването. И то след одобрение на Конгреса. За по-малко от 1 млрд. долара единия няма начин да ни ги "дадат", но защо пък да не попитаме. Реалистичната алтернатива са турските Milgem Class, по всички показатели превъзхождат тези на Люрсен /между другото това е корабостроителница за яхти/, а комшиите са го закъсали за пари и ги продават супер-евтино за това, което предлагат, ето тук: https://military.wikia.org/wiki/MILGEM_project 260 млн. долара единият, при това имат и клиенти навън, значи цените им ще падат от бройката. При тези цени, дори да са базови без оборудване, напълно влизаме в бюджета от 1 млрд лева. Казусът прилича на този за Грипен и Ф-16, но в случая ще получим повече качества за една и съща цена.

Картината е добре документирана, излиза от анотацията на престижната аукционна къща Доротеум, включена е в два каталога от 1920 и 2018, установена е собствеността на наследници на Чапрашикови, трето поколение: https://trud.bg/article-5045999/ За нея знаят и в НХГ и във Военноисторическия музей, те са консултирали авторката на анотацията. Търгът е след 22 дни, на 7 юни, може да се участва и дистанционно. Войниците изобразени на картината са от Първи Софийски кавалерийски полк, мястото е Залива на Сарос, дн. Турция, времето е между 1913-1914: https://bg.wikipedia.org/wiki/Сароски_залив На първо четене се сещам за Фондация 13 века България и Културния институт на Външно министерство, но си мисля, че ще бъде закупена от частно лице или търговец, важното е да остане в България, дано.

Не успях да я открия с търсачката на Гугъл, можеш ли да поставиш линк към нея? Във всеки случай в България има частни търговци, които могат да си позволят да я закупят, ако е автентична, разбира се, ето тук например: http://www.auction-rakursi.com/autors/jaroslavvesin.html Вешин се продава относително скъпо, ще се намери кой да го купи.

+++ Именно. За всеки човек това е различно. Всеки един е с уникални способности, които, когато ги реализира, го правят щастлив. И това е неговата лична стойност. Парите могат само да му помогнат, примерно на онзи, който се кефи от риболова да си купи хубави такъми и да има възможност да отиде да лови на хубаво място. Скъперничеството и алчността са болестни състояния, както и хазарта, за който споменава колежката Дора, на мен това ми е познато - никога един хазартен играч не може да стане от масата, когато е спечелил, той обикновено остава там, докато загуби всичко, защото иска още и още, никога не му е достатъчно. За гладните, парите и нещастието - ами има начин да не са нещастни, защото са гладни, просто трябва да заработят малко пари за храна. Друг е въпросът, когато парите са манипулирани от спекулантите в банките и непрекъснато се обезценяват, намалява се стойността им, тогава те никога не стигат на никого, но това е друга тема за дълговете.

По този повод, в Златния Телец на Илф и Петров, Остап Бендер пита Шура Балаганов колко му трябват за да бъде щастлив. - 28 рубли - отговаря незабавно Шура. . Не - казва Остап, - колко ти трябват за пълно щастие? - За съвсем пълно ли? - Да, за пълно щастие. - 2012 рубли - без колебание отсича Шура. Милионерът в рубли Остап му ги дава. Шура се качва напълно щастлив в трамвая, но по стар навик бърка в дамската чантичка на жената до него. Разгневената публика, след като го набива, го предава на милиционер.

Не могат да носят нито "щастие" нито "нещастие". Парите са посредник/средство за размяна на стойност. Всичко зависи от ценностната система на индивида в отношението му към парите и щастието. Когато бях овчарин и овцете пасях, бях много благодарен, макар и сиромах. Щом пукнеше зората, изкарвах ги навън и свирях из гората, подпрян на някой пън. И времето бе кратко със шарен ми кавал, и никога тъй сладко не съм ни ял, ни спал. И днес, когато виждам овчарче малко аз, не знам защо завиждам и охкам си без глас. Иван Вазов