Б. Киров

Другата презумпция е, че стикът е собственост на отбора, която Лунквист е решил да подари на феновете В български вариант стикът щеше, според мен, да стане собственост на най-могъщия физически господин, който го сграбчи пръв, но тъй като държавата е правова, в случая се намеси правосъдието в лицето на администраторите и охраната. При всички случаи стикът е нечия собственост, вариантите на декларирането й са много. Собствеността е другото лице на стойността. Такъв стик, подписан вече от Лунквист /знаменитост/ може да стои с висока стойност в ръцете на фен, но ако отиде в оказионен магазин ще струва стотици пъти повече от номиналната му стойност на стик, защото с него е играл Лунквист.

Администраторите отнесоха стика на Лунквист в задната стаичка, моето предположение е, че той ще реши на кой от тримата да даде правото на собственост, дотогава стикът си е негова собственост.

Съгласен съм за 2018, дали ще продължи до 2036, според мен е като да гледаме в кристално кълбо - колко продължителна може да бъде една планинската снежна лавина или едно земетресение? Икономиката е сложна система, която реагира като сложна система в процеса на уравновесяването и балансирането си. При това има и човешки фактор, психология. Обикновено планинските спасители не се опитват да предотвратяват снежните лавини, а правят нещо друго - предизвикват ги контролирано, за да ги обезопасят. Дали правителствата ще следват тази стратегия, или ще изберат друга, зависи какви ще бъдат щетите. Благодаря за съвета.

Не, няма да Ви дам, защото нямам, не съм в сладкарския бизнес Според мен, счетоводното изравняване още не е започнало, ако се случи, то няма начин да не се, това ще стане през стойността на долара при голяма инфлация от порядъка на 30-50 процента и спукване на балона на американската стокова борса. Но... това е въпрос на време, може да започне утре, а може и да отнеме години. Председателят на Фед декларира, че до края на 2023 няма да пипат лихвения процент, защото инфлацията била "временно явление", засега пазарите му вярват и спекулират. Някои макроикономисти обаче дълбоко се съмняват в коректността на потребителския индекс, така наречената "потребителска кошница" на Фед и Министерството на финансите. Дуетът Пауъл-Йелън смело натиска лоста на количествените улеснения, дори подготвиха пакет от 650 млрд. долара СТП /права на тираж/ заеми за подпомагане /ха-ха/ дълговете на бедните страни, както и за "концесионни заеми", нали знаете какво значи "концесионни", те са зелени. Китайците тихо и напоително си купуват злато от световните пазари и сами са производители номер 1 в света. През 2018 китайците направиха много дързък ход - те декларираха покупките на нефт с юан-злато-петролни суапове, ще рече плащат по желание на контрагента в юан или злато. Това е равносилно на петродолара, който господства/ше досега, много конфронтиращ ход. Зелената сделка прави енергията от нефт наказателна - ползваш нефт, плащаш глоби, досега в предишните 100 години играта беше в обратна посока, ползваш нефт, плащаш в американски долар. По принцип това е конфликт на интереси между Китай и САЩ и все някога трябва да бъде решен.

Не знам защо го наричате ТО, какво означава съкращението, но технологията съществува като патенти. Ето: Should You Connect Your Brain to the Internet? Dan Lohrmann Chief Security Officer & Chief Strategist at Security Mentor Inc. Daniel J. Lohrmann is an internationally recognized cybersecurity leader, technologist, keynote speaker and author. Може би, идващата епоха на свръх-хора един ден ще промени начина, по който всички ние взаимодействаме с технологиите. Още през 2017 г. списание Forbes зададе въпроса: Готови ли сте да свържете мозъка си с интернет? По това време технологията предлага възможност за преобразуване на мозъчните вълни в сигнали, които могат да се предават на живо и да се свързват чрез уеб портал. Илон Мъск казва, че неговият мозъчен чип Neuralink може да "проучи" област, свързана с депресия и пристрастяване. Цитат: „Той също така разкри, че технологията може да се превърне в пълен мозъчен интерфейс само за 25 години, което би позволило„ симбиоза “между хората и AI.“ Microsoft публикува патент за „система за криптовалута, използваща данни за активността на тялото“. Този патент е подаден под номер WO2020060606A1. Този патент се фокусира върху проследяването на активността на тялото чрез носима технология, като например интелигентен часовник, и не споменава за имплантирани микрочипове. https://patentscope.wipo.int/search/en/detail.jsf?docId=WO2020060606 "Би Би Си пише по въпроса: „Нова анкета на YouGov, състояла се от 1640 души, предполага, че 28% от американците вярват, че Бил Гейтс иска да използва ваксини за имплантиране на микрочипове в хората - като цифрата нараства до 44% сред републиканците. ... ” „Microsoft е подал патент, озаглавен„ Система за криптовалута, използваща данни за активността на тялото “, който беше публикуван вчера. Патентът говори за нова криптовалута, която използва данни за активността на тялото за добив, позволявайки на потребителите да копаят валутата, без да се нуждаят от скъпа майнинг платформа. Това е иновативен метод, който не е изследван достатъчно, но може просто да работи за Microsoft. Вярвам, че чип-имплантите ще бъдат много по-голям проблем за поверителността, отколкото дори GDPR General Data Protection Regulation през следващото десетилетие. Следващият голяма дебат за поверителност е - „Били ли сте чипирани? Този въпрос трябва да раздели милиони хора през 2020-те. И може би милиарди хора през 2030-те и 2040-те години. Както казах в моята статия от 2018 г. по тази тема, „С изключение на медицински цели за вграждане на чипове в човешкото тяло, аз съм много загрижен за тази тенденция на имплантиране на чипове - особено в името на сигурността. Мисля, че това е началото на дълго пътуване по „Жълт тухлен път“, което няма да доведе до Изумрудения град, който хората очакват. Предполага се, че мнозина (скоро, както и по-късно през това десетилетие) ще имат възможността да свържат мозъка ви с интернет (или с устройство, което е свързано с вашия iPhone или друго интелигентно устройство, което има приложение, което е свързано към Интернет.) Както прогнозирах, Илон Мъск и други ще започнат, като се справят с лечението на заболявания като деменция и болестта на Паркинсон, както и с решения за зависимости и други заболявания. Това има смисъл и е чудесен начин за започване, който подкрепям. Кой е против лечението на болести? Но не се заблуждавайте къде е насочено това. Хората ще твърдят, че Мъск и Microsoft и други искат контрол на ума, контрол върху покупко-продажбите (в библейски пропорции) и много повече с тези разработки на микрочипове. Имам огромни притеснения относно сигурността и етиката докъде ще доведе това, както и милиони (може би милиарди) хора по целия свят. Заставам зад изявлението си, направено през 2018 г .: „Някои казват, че в крайна сметка всички ще бъдем чипирани. Други казват - никога! Нека започват битките за неприкосновеност на личния живот, правни, технически, професионални, медицински, следващият голям дебат за поверителността. https://www.govtech.com/blogs/lohrmann-on-cybersecurity/should-you-connect-your-brain-to-the-internet.html п.с. Авторът е консултирал президенти и агенции по сигурността, той не е теоретик на конспирациите.

Има един исторически доказан и безотказно действащ като обединител показател, и това е отнемането на богатство под всякаква форма и начин от правителството. Най-драстичните примери са падането на Ваймарската република в Германия след хиперинфлацията и Виденовата зима в България от 1997. Спомняш ли си какво стана тогава? Хората бяха обезумели от случващото се и много единни. Не вярвам да се стигне дотам и се надявам да не се стигне, защото такъв развой на "нулиране" на частно богатство ще разтърси не само САЩ, но и Европа.

https://silverbullionknowledgecenter.wordpress.com/about/the-liquidity-pyramid-part-i/ Пирамидата на Джон Екстер, сега в зелената част могат да отидат и криптовалутите, но не на Централните банки. И какво отговаря през 1912 Дж.П.Морган на въпроса за това какво са парите и кредита: В: Но основата на банкирането е кредит, нали? JPM: Не винаги. Това е доказателство за банкирането, но това не са самите пари. Парите са злато, нищо друго.

Тук много ясно е описан механизма и мотивите на фиктивните къси продажби на "хартиено" злато; целта е, естествено, да се натискат цените надолу, а мотивът е запазването на имиджа и силата на долара като световна валута за разплащане /над 75-80 процента/. Връзката е много ясна, цената на златото е като светофар за инвеститорите в щатски долар, ако цената на златото тръгне нагоре, това е червена светлина пред щатския долар. "Тази манипулация от страна на Фед включва късата продажба на непокрити фючърси на злато на Comex. „Непокрити“ означава, че това са договори, които се продават без основно физическо злато за доставка, ако купувачът от другата страна реши да поиска доставка. Това е известно и като „голи къси продажби“. Изпълнението на манипулативната търговия се извършва чрез една от големите банки за търговия със златни фючърси, като JPMorgan Chase, HSBC и Bank of Nova Scotia. Тези банки извършват реалните продажби от името на Фед. Начинът, по който Фед зарежда голямо количество фючърсни договори на пазара, се различава от начина, по който добросъвестният търговец, който иска да продаде голяма позиция, би действал. Последният би се опитал да отработи внимателно позицията си за продължителен период от време с цел да се опита да покрие продажбите си и да наруши цената възможно най-малко, за да увеличи печалбите или да минимизира загубите. За разлика от това, продажбите на Фед телеграфират намерението да намалят цената, без да се съобразяват със запазване на печалби или страх или понасяне на загуби, тъй като целта е да се нанесе възможно най-голяма вреда на цената и да се сплашат потенциалните купувачи." https://www.commoditytrademantra.com/gold-trading-news/naked-gold-shorts-hows-whys-gold-price-manipulation/ Особено в турбулентни финансови времена, каквото е днешното, когато имаме КУ1 /количествени улеснения/, КУ2, КУ3 и т.н. до безкрай и машината за производство на фиатни валути закачени за стойността на щатския долар не може да спре, защото производството на самия долар изисква все повече и повече печат, тръгващата нагоре цена на златото би уплашила и стреснала инвеститорите в долари, евро, паунд и йена. Ето защо Федералния резерв, единственият производител на щатския долар, упражнява финансова репресия върху цените на златото, а покрай тях го отнасят и тези на среброто и платината, паладият не е закачен, той си танцува свободно като цена. Фед си наема подизпълнители в лицето на няколко доверени частни банки, които с удоволствие изпълняват поръчката за натиск върху цените с къси фиктивни продажби, защото в хода на тези продажби си купуват евтино ценни метали, които трупат в трезорите си. Играта е уин-уин, но, според мен, не може да продължи вечно, и в един хубав момент схемата ще се разпадне. Не защото е лошо замислена, а когато натискът върху долара се усили от инфлацията.

Стоковите борси COMEX в Ню Йорк и LBMA в Лондон са дотолкова синхронизирани и мощни в определянето на цената по договорки, че даже не го крият: Тук съм насложил графиките за цените на сребро и злато в продължение на 5 дни една върху друга - ясно се вижда пълния синхрон в колебанията. Ако се вземе графиката за 1 ден, сега не може защото на работят, понякога съвпадението в цените е почти 100 процента, колебанията в синхрон с времето. Това не може да се постигне от човешки ум и логистика, според мен, управлява се от компютърен алгоритъм. Мисля че е така, защото зад всяко по стръмно изкачване или падане на цените на двата метала стоят по няколко хиляди едновременни сделки за покупка и продажба, изключено е хиляди хора в продължение на часове и дни да постигат такава координация, освен ако сделките не се извършват по алгоритъм, управляван от ИИ. Обикновено 5 до 8 големи банки членки на Лондонската борса дирижират физическата търговия, в техните трезори има над 8500 тона злато, повече от най-голямото притежание на Ценнтрална банка в света, тази на Федералния резерв в САЩ, около 8000 тона. Тези частни банки дирижират цените на ценните метали. КОМЕКС в Ню Йорк притежава едва няколко стотин тона злато, но за сметка на това сключва огромен обем сделки с фючърси, къси продажби, които в над 90 процента от случаите не се изпълняват във физически обеми. Концертът между борсите за ценни метали в Лондон и Ню Йорк определя световните цени. Между другото, най-големият участник от 5-те големи банки на кюлчета в Лондон е Китайска държавна банка за ценни метали, нейният дял е 25 процента от всички запаси на злато в трезорите в Лондонската борса. Китайците са най-големите нетни купувачи на физическо злато в света, и всъщност няма статистика, която точно да посочва колко злато имат в трезорите на държавните им банки - официалното число е около 2000 тона, но експерти твърдят, че реално са 20 000 тона. Те могат да преминат самостоятелно към подкрепен със злато юан, ако пожелаят. Но никой не знае плановете на китайците, освен самите китайци.

Възможно е, и на мен ми се иска, но е малко вероятно - най-вече поради количествата, залежите на сребро са в пъти повече от тези на златото, а тези на златото в пъти повече от тези на платината. Платината като цяло в исторически план е била по-скъпа от златото, точно заради ограничените количества и монопола на ЮАР и Русия в добива, мисля, може и да греша, че в някакво по-далечно бъдеще пак ще надмине цената на златото. При среброто и платината има огромен потенциал като промишлени метали, освен че са ценни, затова ще има голямо търене, особено на сребро заради соларните инсталации. Все пак, не ми изглежда вероятно цената му да излети над тази на платината, освен ако при платината няма някаква изкуствена сила за понижение на цените. Цените на всички ценни метали се манипулират на двете световни борси /Лондон и Ню Йорк/ и то много - главно чрез "хартиено" злато и сребро - само 2 процента от продажбите са на физически метали, 98 процента са фиктивни сделки, целящи манипулиране на цените нагоре или надолу, предимно надолу. Това се върховете на цените на среброто в исторически план, авторът е дългогодишен разбирач на ценни метали, притежава наследствени рудници и не пише безотговорно: https://goldsilver.com/blog/heres-how-explosiveand-short-livedsilvers-spikes-have-been/?utm_campaign=20210331Jeff_Clark_Newsletter_When_silver_spikes_explosive&utm_content=touchpoint_1_newsletter&utm_medium=email&utm_source=zaius

Средната класа има полезен ход - да използва в своя полза създадените от нея механизми на трите вида власти - парламентарна, съдебна и изпълнителна, както и четвъртата власт на медиите - за да отстрани тези елити и да избере свои, които да защитават нейните интереси. Това движение най-вероятно ще се организира от центристки партии. Според мен дилемата на капитализма не е собствеността, а предприемчивостта. Собственост е съществувала още в първите класови общества, но капиталът е работеща собственост в ръцете на предприемач, пряко зависима от уменията му да я увеличава /Капитал- Стока- Стока Прим - Пари Прим-Капитал Прим/, а не собственост за консумация, поне в идеалния случай.

Пандемията се дефинира като "възможност" от Клаус Шваб; защо? Защото тя по същество е световна рецесия, работниците и консуматорите са "заключени", потреблението спада, скоростта на парите намалява, следователно пандемията забавя максимално инфлацията; след нея може да дойде "рестарт" на цялата финансова и икономическа система, според тях. Но пандемията забавя инфлацията, която е истинския проблем на централните банки и правителствата с големия дълг.

+++ Напълно споделям това мнение, не мисля, че е теория на конспирацията. Друг е въпросът, че и най-добре пресметнатите планове на силните на деня обикновено не излизат според предвижданията на създателите им. Историята е пълна с такива примери, мисля, че и този път няма да е различно Всичко това звучи много логично, само да не забравяме кой говори. Някак не ми прилича на социализъм, както и да се опитвам да го разширявам като понятие чак до скандинавския социализъм; тези 0.0001 процента, които са "отговорни собственици", според идеята, и останалите 95 "нямащи нищо, но щастливи" е гротеска на социализъм. Няма да им се получи, колкото и да практикуват метода на бавно сваряваща се жаба. Средната класа в САЩ и Европа е добре образована, икономически подготвена от векове практикуван капитализъм, и хората от нея много добре осъзнават какво им се готви. Институциите, колкото и да са извивани и прегъвани в полза на самоназначилите се за богове, все още работят и са в състояние да спрат такъв олигархичен преврат.

"С CBDC /дигитална валута на ЦБ/ обаче хората ще загубят богатството си поради безкраен печат на пари. Те вероятно ще загубят още повече пари с драстично увеличено данъчно облагане. И това ще бъде катастрофа за техните свободи и неприкосновеност на личния живот. Това е същото старо нещо. Можете да увиете стара риба в лист хартия, наречен голямо нулиране, но все пак ще смърди." https://hackernoon.com/central-bank-digital-currencies-and-a-bretton-woods-moment-7le3zyv 95 процента от хората никога няма да се примирят с такава перспектива, тази система на диктатура на централните банки, дори да бъде установена за кратък период, не по-дълго от десетилетие според мен, ще бъде пометена от някакъв вид революция и ще завърши в развалини. "Зеления капитал" е евфемизъм за данък въглероден двуокис, сега той е средно под 20 долара за тон, господарите на финансите от Давос са му сложили перспектива 100 долара до 2030, в друга тема изчислих, че това означава 5 трилиона долара годишно от замърсителите, а те ще бъдат от развиващите се и бедни страни, тъй като "отпечатъкът" в развитите страни трябва да е нула /пак зануляване/ до 2050. Това е налудничаво и само прикрива страховете на "елита", който забърка цялата тази каша с неплатимия дълг, лечим единствено с инфлация. Безусловния доход е същия капан за скрито данъчно облагане, защото като печатат повече пари, било те електронни, и ги мятат с хеликоптер на бездействащи хора, правителството и ЦБ само усилват инфлацията и лишават хората от богатството им, прави ги роби. И трите "опорки" на новата зелена сделка са фейк, могат да се крепят известно време с пропаганда/лъжа и насилие/диктатура, но до известно време, после създателите на тези политики ще ги изгонят с камъни и може да ги линчуват, просто защото масата е много по-многобройна от тях. Така че нека се насладим на шоуто.

Може би се търси някакво ново монетарно решение от елита в Давос /финансово-политически световен елит/, защото Кристалина Георгиева в качеството й на глава на МВФ скоро каза "нуждаем се от нов Бретън Уудс". Същността на споразумението в Бретън Уудс от 1944 е, че щатският долар се привързва към стойността на златото в съотношение 1:0.888671 гр. злато. Всички останали световни валути са в съотношения към долара, който е съотнесен към златото. По същество това е златен стандарт. Към доларово-златния стандарт по-късно се създават и СПТ /специалните права на тираж/, те са в същото съотношение към златото, но вече имаме кошница от резервни валути. През 1970 САЩ се отказват от връзката на долара със златото, но почти веднага правят връзката с петрола, появява се понятието "петродолар", всяка страна търгуваща с петрол е длъжна да го прави с долари, тоест пак имаме връзка на валутите със стойност. В началото на 21 век вече нямаме никаква връзка на валутите с присъща стойност, СПТ е съотношение на световните резерни валути помежду им, а тези валути са фиатни. Отново основната валута е щатски долар, сега в съотгношение около 0.7 към СПТ, но това съотношение е чисто имагинерно - вземат се останалите четири резервни валути /евро, паунд, йена и юан/ сумират се кръстосаните им курсове към долара и се получава средно аритметичното 0.7, което е и съотношението на долар към СПТ. Липсва стойност, имаме игра на фиатни валути в съотношение помежду им, дим и огледала. Точно това вдъхновява създателите но политики и създателите на пари да се надпреварват в печатене на долари, евро, йени и юани, те нямат ограничение на стойност. Наричаме го модерна монетарна теория, но от монетаризма е извадена стойността. И неотдавна Георгиева каза "нуждаем се от нов Бретън Уудс", превеждам си го като "нуждаем се от нова парична система, свързана с присъща стойност", защото това е споразумението от Бретън Уудс, то свърза щатския долар със стойността на златото. Сега, дали това ще е стойността на златото или петрола - по-скоро не, според мен, и двата актива са бита карта и архаизъм. Между другото, ако днес се върнем към връзката 1 щатски долар - фиксирано количество злато от 1944, то съотношението би било 49 днешни долара за същото количество злато, толкова напред са отишли празниците на печатарите на фиатни пари, 49 пъти. Оттам са дълговете, за които се търси "юбилей", опрощаване.

Проблемът е вече, че не могат да спрат - Фед е между скала и айсберг. Ако сега престане да печати нови пари, цената на държавните съкровищни бонове ще експлодира, заради очакванията за инфлация, това вече стана с 10-годишните, те скочиха до 1.7 процента. Фед се е ангажирал да изкупува всеки месец облигации за по 120 млрд. и декларира, че ще го прави "докато е необходимо". Спрат ли да поддържат нисък лихвен процент на облигациите, всичките натрупани пари от балона на борсата ще се прелеят в съкровищни бонове с фиксирана доходност по-висока от акциите. И ще избухне инфлация. Затова сега обсъждат "неконвенционалния" опит на японската ЦБ да контролират кривата на доходноста и да я държат близо до нула, особено в по-краткосрочните и средносрочните ценни книжа. Другият пункт, по който са почти успели е да изправят кривата на доходността Да я направят плоска с малка разлика между краткосрочните и дългосрочните падежи. Ако сега Фед вдигне лихвите до 3-4 процента, колкото е реалната инфлация минимум /според някои икономисти 7-8/ хазната ще трябва да изплаща лихви по 1 трилион годишно, при положение, че миналата година бюджетния дефицит беше над 3 трлн. /над 15 процента от БВП, сравним с този през 1945/, а тази година ще бъде по-голям, защото досега е около 1 трлн., а Байдън вече говори за нови 4 трилиона за пакет Зелена сделка. В интересни времена живеем, провежда се голям финансов експеримент, който, според мен, ще завърши с голяма инфлация и пълен провал на "гениите" от школата на ММТ.

Това са данните от 2019, за съжаление не открих актуализирани данни за 2020-2021, но с новите количествени улеснения в държавния дълг и мултиплицирането им към частния дълг, цифрите по мои сметки са с около 30 процента нагоре: https://democracyjournal.org/magazine/42/the-private-debt-crisis/ По данни на OECD за 2019 частния дълг е бил 220 процента от БВП; като знаем, че сега държавния дълг е около 140 процента от БВП, общият дълг е поне над 360 процента от БВП и продължава да расте с новите количествени улеснения. Съотношението в ЕС, Китай и Япония, които заедно със САЩ са 75 процента от световния БВП е подобно. Авторът на цитираната статия предлага оригинално решение - Debt “Jubilee”, по аналогия с опростяването на дълговете в древността и развива идеи как конкретно да бъде направено. И най-сетне, чисто оригинален негов принос, препоръчва издаване на нова валута, паралелна на официалния долар, по аналогия с "грийнбек" военновременните долари по време на Гражданската война, с която да може да се правят покупки, но да бъде без лихви и не фигурираща като дълг. Доста странна идея, но всъщност кореспондираща с идеята за електронния долар, функциониращ паралелно с официалния долар в който се номинират дълговете. Нова зелена сделка?... Над всичко това виси призракът на инфлацията, която може да убие растежа на икономиката. Всички погледи са вперени във Фед, но централните банкери правят двусмислени изказвания и са загадъчни като Мона Лиза, те трябва да изпълняват очакванията на съвсем противоположни лобита в американското общество, и то едновременно.

Знаеш много добре защо - защото дългът на правителството е собственост на частни лица, фирми, чужди правителства и пенсионни фондове, които са финансирали правителството, тоест те са негови кредитори. Когато дългът не се обслужва или стане прекалено голям за да се плащат лихвите по него, всички тези кредитори биват прецакани, тоест те са измамени за парите си. А парите са американски долари. Това не е хубаво, както за долара, който губи позиция, така и за кредиторите, които спират да желаят да купуват американски ценни книжа за парите си. И се влиза в спирала на упадък. Но апологетите на ММТ /модерната монетарна теория/ твърдят, че няма страшно, правителството може да си създава колкото си иска пари и да прави това до безкрай. Въпросът е, че не е безкрай. Правителството, след като дългът стане толкова голям, че вече не може да плаща лихвите по него има само два хода - да намали лихвите до нула или под нулата, което сега прави, или да обяви дефолт, фалит. И часовникът тиктака, едното или другото. Има и още един болезнен ход, да вдигне лихвите, и да вдигне данъците, да затегне монетарната си политика - но това е свързано с болка, рецесия и инфлация.

Биткойн, и повечето други криптовалути, нямат стойност/value; имат разменяемост и делимост, но нямат стойност, следователно не отговарят на трите изисквания да бъдат валута. Златото например притежава и трите. Фиатните валути нямат котва на стойност, зад тях стои единствено доверието към правителството и ЦБ. Дори да бъде пуснат в действие е-долар, вярвам че това ще стане скоро отколкото късно, може би до няколко години, той ще се нуждае от някаква котва на стойност. Впрочем Пауъл скоро заяви, че електронния долар ще функционира редом с хартиени носители и други финансови инструменти, той няма да ги отмени. Проблемът пред американския долар е дългът и той, според мен, може да се реши по два начина - или чрез инфлация и девалвация на долара с ниски лихви; или чрез инфлация компенсирана с високи лихви, за да се запази силата на долара, както е станало след Никсън, времето на Рейгън, когато лихвите достигат до 18 процента годишно. Според мен Фед ще изберат първия начин, ниски лихвени проценти и непрекъснато печат на нови пари. Това е варианта на японската йена от 80 и 90-те години на миналия век и до днес. Проблемът пред този път е, че рано или късно доларът ще загуби силата си на световна резервна валута. И пак стигаме до Нов Бретън Уудс.

Прилича ви обаче не е, чиста статистика е, и то официална: https://tradingeconomics.com/united-states/private-debt-to-gdp Това е частния дълг на американските фирми - 220 процента от БВП за 2020 - 44 трлн. щатски долара Тук са цитирани данни на Фед: https://www.federalreserve.gov/releases/z1/20190606/html/b101h.htm 15 трлн. дълг на домакинствата - ипотеки, заеми и т.н. в личен план. Публичния дълг, федерален и щатски в момента е 27 трлн., сега ще се прибавят още 1.9 този месец Хайде сега сумирайте дълговете - близо 88 трлн. щатски долара Активи - 115 трлн., от които две трети в акции, които са надути балони и ще гръмнат по-скоро рано, отколкото късно. Аз тези цифри ги цитирах още в първия пост, но вие се включвате силно и лекомислено на последния, без дори да посочите откъде цитирате "материалчето" си. То всъщност няма и значение откъде го цитирате, защото е невярно като статистика. Или не броите за дългове обществените и корпоративните дългове? Тях кой ще ги плаща, марсианците ли.

Такава валута съществува и сега, нарича се Специални права на тираж, но не е монетаризирана: https://www.imf.org/external/np/fin/data/rms_sdrv.aspx Приета е официално като резервна валута през 1969, като компромис. На Бретънудската конференция през 1944 британците /Кейнс/ предлагат да се създаде Банкор, обезпечен със златно покритие, който да регулира световната търговия, но тъй като тогава американската икономика произвежда повече от половината БВП на целия свят и САЩ притежават почти цялото злато на Западна Европа, под техен натиск за основна резервна валута е приет щатския долар, също обезпечен със злато - 35 долара за 1 трой унция злато /31 грама/; системата работи до 1970, когато Никсън обявява, че САЩ не са задължени да съобразяват курса на долара със стойността на златото. През 2009 тогавашния китайски президент открито иска долара да не бъде основна резервна валута, а вместо него да бъде приета световна разплащателна валута на Специални права на тираж, наречена Банкор в чест на Кейнс, Русия и Франция го подкрепят. Банкор също трябва да бъде обезпечен със злато. За това става въпрос. И според мен към това се върви, но първо ще има тежък процес на зануляване на дълг чрез инфлация, защото развихрянето на фиатните валути е безпрецедентно. Да, това е бъдещето и сигурно скоро хартиените пари ще изчезнат, но това не променя системата, а само формата - дали единиците ще преминават през блок чейн верига и токени или в банкноти, те трябва да бъдат обезпечени със стойност.

Проблемът и пред двете групи /политиците и олигарсите/ в настоящия момент е общ и този проблем е неплатимият и непосилен дълг, които двете групи в колаборация помежду си са натрупали. Това са данните за САЩ, но в световен мащаб съотношението е същото. Този дълг не може да бъде платен, проблемът с него може да бъде решен единствено като бъде а-нулиран. Затова и двете групи от десетина години развиват в Давос идеята за Голямото Нулиране, това е Нулирането на неплатим дълг. Въпросът е как да стане безболезнено и за двете групи /олигарси и политици/, така че Улицата да не ги потопи в кръв, защото Нулирането ще стане за нейна сметка. Нулирането означава хиперинфлация, която занулява дълга, а това е много болезнено за Улицата. Затова сега мъдреците от Давос и МВФ умуват как да сменят цялата финансова система по възможно най-безболезнения начин, така че едновременно да нулират дълга и да запазят богатството и властта си. Това което виждаме в момента в САЩ е игра с лихвените проценти на дългосрочния дълг - 10-годишни и 30-годишни облигации. Щом балонът на борсите тръгне към спукване, Фед пуска дългосрочен дълг с по-голяма лихва на пазара и това обира напрежението. Тази стратегия ще работи още известно време, може да се разиграе и върху по-малко дългосрочните книжа, например 5-годишен матуритет и 3-годишен, но след това ще стане неефективна и инфлацията ще удари паричната маса в обращение, доларите. И когато това стане... контролът може да бъде изпуснат и отиваме към варианта залети с кръв улици. Затова излишните пари могат да бъдат насочени към гигантски контролирани от правителството икономически проекти какъвто е Новата Зелена сделка. За да стане това обаче, политиците и финансовите олигарси трябва да действат в пълен синхрон и дисциплинирано, за да не бъде пробита системата, а да има плавен преход. В крайна сметка, според мен, цялата сега съществуваща финансова система ще бъде трансформирана по един или друг начин в нова, затова и Кристалина Георгиева говори за "нуждаем се от нов Бретън Уудс", нова система. Аналогията е ясна, вероятно доларът ще бъде заменен от нова световна валута, този път наднационална, нещо като Bancor за който пропонира Кейнс още през 40-те години на миналия век.

Това със Си, Меркел и Путин е добър каламбур, но просто не е вярно - и трите изброени лица са част от статуквото и ще си отидат заедно с него. Според мен. Предлагам ти един друг отговор от личност, която е била в "кухнята" на този крони-капитализъм, той самият е бил и вероятно все още е част от Играта, което не му пречи да вижда как ще свърши тя. Малко е дълго, но за сметка на това вярно, пак според мен: Dying Capitalism & The New Feudalism by Matthew Piepenburg | Dec 14, 2020 С над 20-годишен опит като главен съветник, а по-късно и директор по информационни технологии в еднофамилен офис (J.H. Johnson); като управляващ директор на многомилиарден офис (Massey Quick & Co); и като управляващ директор на мултимениджър хедж фонд (The Ark Fund, LP, специализиран в управлявани фючърси, дълги / къси кредитни сделки и глобална макродинамика), Мат е ръководил разпределението на над 5 милиарда долара инвестиционни активи в пълен набор от портфейли и алтернативни инвестиционни инструменти. Той е ръководил количествената и качествена проверка на стотици различни мениджъри и стратегии на хедж фондове и е разработил уникален опит за най-добрите практики и разнообразни стратегии на водещите световни инвестиционни фондове. Мат е завършил университета Браун, с най-високи отличия (Magna Cum Laude, Phi Beta Kappa). Притежава магистърска степен и юрисконсулт съответно от Харвардския университет и Мичиганския университет. Владеещ френски и немски език (работил е и в Dresdner Bank, Франкфурт), той е автор на множество международни бели книги за макро условия, класове активи и глобални стратегии за управление на риска. Днес, тъй като централните банки, ангажирани с откровения социализъм на Уолстрийт, при които изкуствено репресираните лихви и неограничената QE пряко са облагодетелствали двата най-големи класа активи в Америка, а именно недвижимите имоти и акциите, не можем да отречем причинно-следствените връзки като бенефициенти на такова „настаняване на ликвидност“. Обективен факт е, че 80% от тези активи се притежават от топ 10%. Тази концепция за поддържания от централната банка (и лобиран от Конгреса) капитализъм сама по себе си е оксиморон и изисква честна преоценка (и някои трудни въпроси) относно истинското значение на капитализма. Може ли някоя система, пазар или сектор например, която е пряко и изключително подкрепена от трилиони на създаване на фиатни пари и десетилетия изкуствено репресирани (и неестествено ниски) лихвени проценти по дефиниция да бъде етикетирана като „свободен пазар“, „естествен“ или дори „ капиталистически “? И дали 6 + трилиона щатски долара пари на Фед от 2008 г. наистина са „подкрепяли“ реалната икономика или предимно са се възползвали от рискови пазари на активи като акции на S&P 500 ... или собственици на недвижими имоти и брокери, базирани на комисионни. Подобна инфлация на цените на активите (т.е. балони) във всичко - от технологичните акции до свръхлуксозни недвижимите имоти по крайбрежието не е символ на възхвалявания и естествен „дарвинизъм“ на конкурентния капитализъм на свободния пазар. Вместо това, подобни балони за топ 10% и произтичащото от това неравенство в богатството, което последва за останалата част на страната, са опасни индикатори за един вид постмодерен феодализъм, при който съмнителна група от политици субсидира определено малцинство от бенефициенти и след това нарича резултата „икономически стимул“, тъй като останалата част от страната става по-бедна с всеки изминал ден. Но отново, това капитализъм ли е? Капитализмът, независимо дали е дефиниран от Адам Смит или е практикуван от Гордън Геко, е динамичен спортен контакт с цялото тяло на почти кръвожадно съревнование, играно на равни условия на нови идеи, равни капиталови разходи и индивидуални усилия. В допълнение, истинският капитализъм, такъв, какъвто са познавали нашите бащи, е еднакво проектиран да създаде широк, а не тесен клас победители и просперитет с течение на времето. Предлагат ли горните класации широк клас победители? Капитализмът, разбира се, трябва да възнаграждава лидерите. Но с колко? От 1978 г. компенсацията на изпълнителния директор е нараснала с 940%, докато компенсацията на работниците за същия период е нараснала с 12%. През 1965 г. средното съотношение на изпълнителен директор към средни заплати на служителите е 21: 1, днес е над 320: 1. За Джеф Безос в Amazon съотношението е 1,2 милиона към 1. Такива данни знак ли са за еволюиращ капитализъм или показател за нещо много по-обезпокоително? ЧЕСТНО СЪСТЕЗАНИЕ VS. НАГЛАСЕНА ИГРА За съжаление има други и все по-ясни признаци на фалшифицирани политики (от страна на Фед, Конгрес, SEC или Белия дом), които имат съвсем малко общо с лоялната конкуренция и обезщетенията - ключовите камъни на здравия капитализъм - и много повече с незначена парадигма за фаворизиране - т.е. фалшификат. Днес се появи един вид псевдо-капитализъм, който не е съпричастен към (или от полза за) приемащата държава. Вместо това имаме изкривен модел на капитализъм, чиито предимства и съпричастности са уникално насочени към единична (паразитна?) Група от компании, лица и пазари. За всеки член на Конгреса, например, има поне четири финансови лобисти (от банки и големи технологични компании), които се опитват да повлияят (т.е. закупуват) благоприятни политически решения. Това предполага, че здравословният капитализъм е под влиянието на подкупа, политика и на задкулисни сделки, а не на лоялна конкуренция. Разбира се, всяка система, която по своята същност е нагласена измамнически, по своята същност е погрешна. Когато е фалшифициран, капитализмът е не по-малко позорен. Виждаме тази нагласена игра, която се разиграва в реално време, когато слабото мнозинство отслабва още повече, а силното малцинство става по-силно на един фон, който не е капиталистическото „оцеляване на най-приспособените и силните“, а по-скоро феодално оцеляване на най-добре свързаните. Рекордното неравенство в богатството, както и отворената и срамна връзка между крони икономиката и нарастващия (подкрепен от Фед) пазар на ценни книжа не е добър пример за капитализма, а по-скоро открито доказателство за неговия провал. ТЕСЛА, ЕПЪЛ И АМАЗОН - НОВИЯТ КАПИТАЛИЗЪМ? Вземете Тесла. Това е визионерска компания, но нейните акции рязко нарастват с прогнози за растеж и исторически ниски разходи по заеми, лесно управлявани от преувеличена инфлация на цените на акциите. През март това беше 4-тата най-ценна автомобилна компания в света, днес тя е най-ценната, струваща повече от Daimler, Toyota и Volkswagen взети заедно. Или Apple. Отне 12 години, за да се получи пазарна капитализация от 1 трилион долара, но само 5 месеца наскоро да достигне 2 трилиона долара. Дали подобни истории за растеж са следствие от справедлив, легитимен и естествен капитализъм на свободния пазар, или са се радвали на несправедливо предимство от политическите джокери? Помислете за Amazon. С нарастващите онлайн продажби, тъй като гражданите са заключени у дома, Amazon нае стотици хиляди служители на складове с минимална заплата, за да доставят кутиите на прага ви. Също така не бива да забравяме, че въпреки годините на безрезултатен баланс и законно избягване на данъци, балонът на цените на акциите на Amazon му позволи буквално да убива, изкормва и погребва малкия бизнес в цялата страна. В същото време, като притежава всички привилегии и се ангажира с антиконкурентно поведение, като дъмпинг на продукти и цени поради своя достъп до евтин капитал (за което никоя друга компания не може да го конкурира), Amazon уби, вместо да изравнява справедливите „условия за игра“ върху които е проектиран да се играе истинският капитализъм. Вместо това имена като Amazon, Tesla и Apple подтикнаха открито прокапиталистическите лидери на мисълта като Скот Гелоуей Scott Galloway да се замислят дали пандемията е създадена или поне кооптирана в полза единствено на първите 10% и спецаилано на топ 1% от тях, докато изпраща останалите 90% надолу. ДВЕ АМЕРИКИ, ЗАНУЛЕНИЯ КАПИТАЛИЗЪМ Неотдавнашно проучване на Фондация Робин Худ например разкри, че 32% от хората в Ню Йорк, родното място на Уолстрийт, са принудени да посещават хранителна банка за нуждаещи се от началото на пандемията. Това са повече хора в Empire State, които търсят безплатна храна, отколкото тези, които имат висше образование. Междувременно 1/3 от по-голяма Америка се притеснява че не може да си плаща наема. По чиста математика сега живеем в свят на Дикенс, при който това е „най-доброто от всички времена“ за едно малко малцинство и „най-лошото от времената“ за по-широкото население. Наистина ли е справедливо да съдим истинската Америка като „губеща“ в така нареченото капиталистическо състезание, чиито фалшиви правила и политики гарантираха кои ще бъдат победителите, преди играта дори да започне? Нагласената игра, която се играе точно под носа ни в САЩ, не е капитализъм на свободния пазар, точно както и S&P, който седи на върха на голяма, дебела 7 + трилиона долара въздушна възглавница, със сигурност не е свободен пазар. Естественото откриване на цената, както всички честни ветерани от Уолстрийт знаят, умря преди години. Кимнете на Грийнспан, Бернанке, Йелън и Пауъл. Като член на елита на Уолстрийт, който се е възползвал от такъв антикапиталистически капитализъм, не мога да пренебрегна фактите, за да облекча фалшиво своята съвест. Простата истина е, че настоящите американски пазари, конкуренция и политика нямат нищо общо с лоялната конкуренция и следователно нямат нищо общо с капитализма. НОВИЯТ ФЕОДАЛИЗЪМ Както наскоро забеляза Галоуей, „ние се насочваме към нация, където 3 милиона лордове се обслужват от 350 милиона крепостни селяни“, просто защото политиката на САЩ реши да облагодетелства корпорациите пред населението, тъй като капитализмът „се саморазпада“. Нито тази модерна версия на така наречения капитализъм може да разчита на щедростта на „добрите ангели“ милиардери като Безос или Мъск, за да спаси системата. Моралният характер на надплатените главни изпълнителни директори няма да върне умиращата средна класа в славните й дни. Честно казано, от самите граждани зависи да се информират, а не да се ядосват. Знанието дава по-добри резултати от емоциите. Америка се срива защото гражданите и техните лобирани (подкупени) лидери - червени, сини и лилави - са загубили разсъдъка си и си крещят един на друг, вместо да отворят една книга за икономика, математика, етика, история или антитръст. Днес тълпата получава своето образование чрез туитове и туитване, неинформирани мисли, а не от добро ръководство и знания за проблемите или задълбочено четене на книги. ХЛЯБ И ЦИРК, СТРАХ И РАЗДЕЛЕНИЕ Това, разбира се, прави лесно податливото и зле информираното мнозинство (т.е. най-долните 90%) още по-лесно за измама и манипулиране. Вземащите решения отгоре, от древен Рим до хер Гьобелс, винаги са разбирали и следователно са използвали такова широко разпространено невежество. Накратко, политическите антигерои обслужват зле информирано население със смесен коктейл от: 1) хляб и цирк (от Netflix до сигнализиране за добродетели на знаменитости) или 2) страх (от „социално дистанциране“ до COVID смъртност) дръжте тълпата невежа, разделена и уплашена. Днес повечето граждани на САЩ са слепи за елементарните основи на политиката на Фед, обезценяване на валутата, лобистки трикове, антитръстови принципи или дори вирусни факти. По този начин, докато ехтят погребалните камбани за средната класа и нов финансов феодализъм заменя истинския капитализъм, безумната тълпа няма идея къде да насочи лудостта си освен в конфликти един срещу друг. Такива са симптомите на съвременния феодализъм. Пригответе се за още. Моите американски приятели смятат, че съм прекалено строг по отношение на политиките на САЩ, така че позволете ми да го направя справедливо, като се забавлявам на друго скъпо за мен място Франция (Исторически шаблон на луди) Към края на очевидно сега забравения 18-ти век, французите, много подобно на САЩ днес, изглеждаха доста изискани на повърхността, но гниеха отвътре поради социално разделение и дългове, свързани с продължителни войни, предходен крах на пазара и нарастващи дефицити ... Звучи познато? Е, нека го разделим на еднакво познати фази. Фаза 1: Голям проблем в търсене на чудодейно решение През 1789 г. Франция блестеше отвън, но се счупи отвътре. На този френски фон, както през 2008 г. в Америка, „общо търсене на някакъв кратък път към просперитет“ (т.е. ), за да даде на болната нация малко „стимул“.Френският министър на финансите по това време беше колега на име Некер. За разлика от г-н Бернанке от 2008 г., Некер от 1789 г. различаваше дългосрочните (и фатални) опасности от отпечатването на пари без покритие в икономиката. Некер първоначално обеща да се пребори със съблазнителния призив за прекалено много безплатни пари с класическа оратория в Националното събрание, обявявайки че резултата „може да бъде само катастрофален“, тъй като печатът не е нищо повече от „панацея ... начин за осигуряване на ресурси без плащане на лихва. "Некър се тревожеше, че ще бъде трудно „да се провери свръхемисията“ на фиатните пари и колко „сигурно създава клас развратни спекуланти, най-вредната класа, която една нация може да приюти“. Звучи познато? по-голямата част от американските инвеститори (от WeWork до Tesla) са спекуланти „all-in“, които искат да спечелят късмета си на фондовия пазар, който е пенливо казино според всяка историческа метрика. Но срещу тези в крайна сметка пророчески предупреждения, Марат, „приятел на народа“ и други, съблазниха стадото / тълпите с обещания за „стимулиране“ на икономиката с точното количество френски печат на пари и потискане на лихвените проценти. Звучи познато? Помните ли Полсън? Гайтнер? Бернанке? Те обещаха „точното количество“ на QE „настаняване на ресурси“. Към това време лудостта на тълпите се завръщаше с пълна сила. И така, през 1790 г. Франция направи първото си истинско потапяне в печатане на пари (еквивалент на нашия собствен „QE1“). Разбира се, безплатният френски печат на пари се чувстваше доста добре. Френската хазна от 1790 г. беше разбираемо облекчена, старите дългове бяха изплатени с нови, фалшиви пари, кредитът беше съживен и всички бяха доволни - подобно на пазарите в V-образна форма след 09 в САЩ Фаза 2: От „Спешна мярка“ до пристрастяване Но шумът от печатни пари започна бавно да губи своето въздействие и с течение на времето, френското събрание, пожела още едно „решение“ на френския печат на пари. Звучи познато? Въпреки оригиналните обещания на Марат за затягането на печата, пристрастяването стана твърде примамлива и по този начин беше отпечатан още един кръг пари (истински „QE2“ за времето си). Не всеки смяташе, че това е мъдро. Например Мирабо говори за печатаните пари като „детска градина на тиранията, корупцията и заблудата; истински делириум ... заем за въоръжен грабител ”с неизбежни опасности от инфлация или пукнат дългов балон. Но скоро дори Мирабо се закачи за лекарството за бързи решения. Както по-късно професор Уайт отбелязва през 1912 г.: „течението към хартиените пари стана неустоимо.“ Разбира се, видяхме същия „неустоим“ ток от сградата на Eccles в DC, когато политиката на Fed се превърна от еднократната „спешна мярка“ от 2008 г. в дългосрочно лекарство за нови пари и дълг с ниска ставка в продължение на години и създаване и разширяване на идентичен пазарен балон и клас „развратни спекуланти“, докато американските пазари достигнаха рекордни върхове. Фаза 3: Добрите времена Що се отнася до онези „добри времена“, дори и най-делириумният бик днес не може да отрече връзката между историческия възход на нашия пазар и също толкова историческия ръст на нашата парична маса (Fed Reserve Assets) и безпрецедентните нива на дълга. Фаза 4: Продължавайте фантазията с фантастични „данни“ Урокът по френски също съдържа фалшив комфорт (т.е. лъжи) на експерти, чиято бича риторика държеше стадото небрежно, дори удобно, приковано към скалите. Във Франция от 1790 г. няма Джим Крамер или екипите за управление на частното богатство на Morgan Stanley et al, но имаха още по-талантливи оратори в събранието. Единият, мосю Гюй (който днес би приел MMT) предложи на французите просто да ликвидират целия си държавен дълг, като отпечатат голямо количество пари и решат болката на нацията, „с една единствена операция, грандиозна, проста, великолепна“. Звучи познато? И това бяха думите на „елитни“ и „доверени“ фигури като Талейран и Мирабо - със сигурност не по-малко ярки в IQ от всеки в FOX, CNBC или FOMC. Но както отбелязва Андрю Уайт през 1912 г., интелигентните хора не разбират непременно паричната политика и призоваването на „експерти“, само защото те проявяват смелост и оптимизъм. Фаза 5: Малцинствените гласове на разума бият предупредителните камбани Тогава, както и сега, се чуха самотни гласове на несъгласие, дори раздразнение. Един колега на име Льо Брун атакува цялата схема в Асамблеята, пророчески заяви, че "предложението, вместо да облекчи нацията, ще я развали." Други самотни, но здравомислещи вълци като Boislandry, Du Pont и de Nemours публикуват брошури, предсказващи с преследваща точност „че удвояването на количеството пари просто увеличава цените, изкривява стойностите, алармира капитала, намалява законното предприятие и така намалява реалното, а не спекулативното търсене, че само хората, на които е помогнато, са богатите, които имат големи дългове. “ Заявява се през 1790 г., но не по-малко вярно и през 2021 г. Както ни напомня тази позната графика, единствените реални бенефициенти на нашето напълно пиянско и фалшиво „възстановяване“ от 2009 г. насам са богатите, а не останалата част на Америка. Франция през 1790-те, както САЩ (и ЕС, Япония ...) днес, по този начин беше изцяло ангажирана с политика на дълг и заблуда. Уайт отбеляза, че „по-голямата част от французите сега станаха отчаяни оптимисти, заявявайки, че печатането и дълга е просперитет ... Нацията се опияняваше от фалшива надежда. " Звучи познато? Подобни наблюдения ми напомнят за S&P, за които всеки ръст на DOW, достигащ рекорди за всички времена, и пазар на облигации, който се противопоставя на всички закони на риска (или доходността) поради изкуствената предпазна мрежа на Федералният резерв, който напълно загуби от поглед пазарните сили, смелостта, математиката, смирението и уви: връзката с Историята. Фаза 6: Пренебрегване на реалността и данните Историята ни предупреждава, че настоящата игра не може да продължи вечно; нашите „предпазни мрежи“ са пълни със слаби места. Както и тогава, започнаха да се появяват „обезпокоителни дупки“. Както Уайт отбеляза за онази напоена с дълг и меркантилност Франция, „скоро пазарите бяха преситени и търсенето започна да намалява“. С други думи, мехурчетата се приближаваха към върха им. Никой обаче не искаше да се изправи пред тези факти. Фаза 7: Първите признаци на „Оох“ Без предупреждение френските пазари се дестабилизираха. В годините, след като лесните пари започнаха да губят своя ударен ефект, пазарите започнаха да наблюдават поредица от внезапни и стръмни падания. Звучи познато? Помните ли септември 2015? Декември 2018 г.? Март 2020 г.? Фаза 8: Успокойте паниката с повече фантазия Френското „решение“ тогава? Просто: Печат на повече пари и по-ниски цени ... Звучи познато? Помислете за Пауъл през март 2019 г. или неограничената QE от 2020 г. Подобно на французите от 1793 г., FED отиде на „пълен Монти“ с печатането на парите. Това не свърши добре за французите. Както отбелязва професор Уайт: „От тези лесни пари произлязоха повече спекулации, хазарт и лукс, а оттам и корупция и фалшиви икономически данни (по-горе), които се разраснаха толкова естествено, колкото гъбичките на купчина мръсотия. За първи път се усети в бизнес операциите и пазарите, но скоро започна да се забелязва в законодателния орган и в журналистиката. " Звучи познато? Днес пазарната журналистика е по-малко съобщаване на факти, отколкото амвон за страната на продажбите, граничеща с пропаганда. Във Франция от 1790-те, подобно на днешните САЩ, финансовият феодализъм създава класово разделение, тъй като спекулантите изглеждаха по-богати, а бедните търсеха нещо в чинията. Тъй като пазарите достигнаха нови върхове, паричните резерви на инвеститорите потънаха в мазето. Спестяванията изчезнаха. Звучи познато? Днес нивата на пари в брой на инвеститорите са най-ниски за всички времена, тъй като нашите пазари достигат рекордни нива. Фаза 9: Кръв по улиците ... Но що се отнася до манията във Франция тогава и сегашната мания на американските пазари днес, краят се чувства зловещо подобен. Френският експеримент с печатане на пари падна драматично. Нямаме гилотина през 2021 г., но икономическите глави (и портфейли) ще се търкалят по един или друг метафоричен начин достатъчно скоро. Не ме питайте кога. Никой наистина не знае. Никой. Но приливите и отливите се обръщат в историята ... https://www.goldbroker.com/news/dying-capitalism-new-feudalism-2061

Днес и вчера всички големи стокови борси в САЩ са на червено, губят здраво: Това е NASDAQ Composite. Прави много силно впечатление, не само на мен, че от март 2020 - началото на пандемията - стоковите борси скочиха два пъти. Това не е феномен, а ярък знак на балонизиране от трилионите нови пари, нещата започват да приличат на казино, бързите печалби от 100 процента за година влудяват инвеститорите и лесните пари без лихви ги карат да залагат срещу банката. Но както е известно в едно казино в крайна сметка винаги печели крупието/казиното. Всички се питат не с "какво", а "кога" ще свърши тази игра със зелените пари. И после какво?

Интересно е, че когато Маркс пише "Капиталът" /1867 публикуван/ той винаги се обръща към САЩ като по-добрата алтернатива на капитализма в Западна Европа. Посочва главното предимство на американците в тяхната предприемчивост и високо платения труд на наемните работници, в сравнение с европейските, както и законите им, позволяващи на малкия човек да забогатее от труда и способностите си. По-късно нещата с труда и капитала в САЩ се променят с големите монополи /Рокфелер, Дюпон, Морган, последният е архитектът на банково плутократичния октопод/, но до ПСВ американците енергично и успешно се борят с монополите, прокарват много силно законодателство, което ги раздробява в железниците и нефтения бизнес, тогавашната "зелена революция".