Б. Киров

1. Отива при роднини и не вижда смисъл да носи оръжие. 2. Знае, че около хана има въоръжени хора, мръзнали няколко часа в засада и вероятно напрегнати, и не иска да минава през тях въоръжен. По Мария Сиркова предава предната нощ на Величка Хашнова, преди да тръгне към Къкрина, че ще мине през къщата на Величка Хашнова, за да вземе от там комитетски пари и документи. Хашнова е знаела. Пари от нея той очевидно не е взел, имал е малко сребърни грошове при залавянето. Писал е единствено на поп Кръстьо, че ще мине през Ловеч, но попът не е знаел за минаването му през Къкрина. Къщата на Сиркови е била наблюдавана от турската полиция, за това свидетелства Мария Сиркова, която и уведомява Хашнова за посещението на Левски през деня на залавянето. Писал съм в темата за всички тези факти.

Мисля, че не беше пропуснато, но беше оспорвано от някои съфорумци. Всичко е точно както го отбелязвате. Един от селяните идва при Левски още при влизането им с Николчо и го пита кой е, на което Левски му отговаря с лъжата, че е роднина на Христо Иванов-Големия, а селянинът реагира с реплика, че познава този човек, но много променен му изглежда, след което Левски прекратява разговора и напуска общото помещение и се прибира във вътрешното, сцената е описана от Николчо. Поведението на Латинеца и за мен също е странно, той минава на излизане необезпокояван през цялата засада навън, никой не го спира. Също така оставя закачен на стената револвера си, който Левски по-късно взема. След разпитите в София на Латинеца са му върнати всичките пари, намерени в него, а те не са били малко. И, което е най-важното, както сам отбелязвате: което е давало, според мен, поглед върху цялата картина от движението на Апостола, а въпросната "случайна" среща на Али Чауш е само едно парче от пъзела, който я сглобява. Ако се върнете назад в темата и четете внимателно, ще видите и останалите, коита аз и потребител с ник Стаски, посочваме поотделно, и които доста разгорещено се оспорват от някои съфорумци. Потвържедението на всички тези засега хипотези, както и тяхното отричане, както съм писал е в турските архиви, само някой трябва да поиска да ги прочете и да е достатъчно подготвен къде да ги потърси.

Една неработеща политическа система също може да се легитимира - Хитлер печели с Националсоциалистическата работническа партия близо 50 процента на изборите през 1934, а през 1936 печели изборите с 99 процента и е напълно легитимен за мнозинството на германците, докато не катастрофира страната си в една предопределено губеща война. Всяка политическа система, според мен, най-напред трябва да бъде икономически целесъобразна. Еднопартийната система в България преди 1989 също беше легитимна, изборите се печелеха с 99 процента и на никой, най-вече интелектуалците, не им минаваше и през ум да обявават тази система за нелигитимна, защото за нейното легитимиране работеха хиляди фокусници и илюзионисти от тези интелектуалци. Властта обаче, според мен, не бива да се упражнява заради самата власт, а за да решава проблеми на обществото, а с фокуси и илюзии тези проблеми не се решават. Ако създадете пропонираната от вас система, дори и да я легитимирате с пропаганда, тя ще възпроизведе еднопартийния модел отпреди 10 ноември, ще го регенерира под друга форма, макар и прикрита с пропагандни фокуси и илюзии. 100 избрани с пари и популизъм представители ще бъдат като ЦК на БКП, а останалите няколкостотин хиляди "правоимащи" на глас ще са самото БКП, нещо като просветен и образован"авангард на народа". Така ще лишите 90 процента от населението от пряко гласуване и ще го превърнете в сива маса от аполитичен електорат. Ще концентрирате и цялата власт в ръцете на тези 100 избрани с популизъм и пари елитари и ще премахнете независимостта на съдебната и изпълнителната власт, защото те стават зависими изцяло от законодателната. Но и това не е най-голямата беда - бедата, според мен, е в това, че така конструираната политическа система няма да работи икономически и ще стагнира тотално икономиката. Дори Царят преди 90 години е осъзнал, че не трябва да лишава партиите от политическо участие, защото партиите изразяват интересите на различни сегменти от обществото. Опитах се да насоча разговора към алтернатива, но ме обявихте за закостенял в статуквото интелигент, който не вижда по-далече от носа си. На добър час със социалния ви експеримент. П.с. така и не ми отговорихте какво според вас е "функционална демокрация", но не държа вече.

Формално може да се твърди, че я има, и то голяма, колегата го обясни по-горе със свободния избор на представител и възможността сам да бъдеш такъв представител. Нека обаче видим как стоят нещата на терен. В България има между 800 000 и 1 000 000 етническо население от ромски произход. Известно е, че грамотността в това население не е висока, почти 99 процента от тях ще трябва да търсят лицензиран представител, за да гласуват. Е, лично аз не си представям, че този сегмент от гласоподаватели ще вади ежемесечно по 30-50 лева от джоба си, за да плаща на някакъв лицензиран представител. Няма. И тук веднага се появява "лошото момче" с много пари, което и сега си действа така - плаща 200-500 лева на братята да гласуват за него на 4 години. Лошото момче сега ще плаща годишно тия пари на братята роми, за да се абонират за определен представител, който съответно ще събере рекорден брой клиенти от този сегмент. И ето ти го представителят на лошото момче в Парламента - глас народен глас божи. Така лошото момче вече е в състояние да си осигури решаваща квота представители от 100 в парламента, за да бутат неговите закони. Вместо да се бори с 200 партии и 240 депутата, лошото момче със същите пари ще си купи по-голямо представителство. Като сложим под тази черта и голяма част от турския етнос, картината се заформя. Не са малко хората и в българския етнос, които вместо да плащат на представител, ще предпочетат някой друг да му плаща вместо тях, а и да получат това-онова. Не казвам, че моделът на колегата не ми харесва, нито пък ми е хоби да го атакувам. Само откривам в него много пробойни за злонамерени играчи, които могат да го опорочат и обърнат огледално в нещо съвсем противоположно от замисъла на автора му. Затова и от самото начало му написах, че според мен, патрон-клиентския модел /основан на кеш енд кери/ и функционалната демокрация са като водата и олиото, несъвместими. От мен точка по темата.

Разбирам. Във вашия хипотетичен модел тези 100 души са Парламента. Освен тях има 5-10 процента лицензирани представители на цялото население имащо право на глас, което при сегашните мащаби прави няколко стотин хиляди такива представители, от които 100 отиват в Парламента и са Парламента. Можем ли да наречем лицензираните представители Електорална колегия? Правителството се избира от Парламента, тоест от 100-те лицензирани вътре. Не ми отговорихте на въпроса кой избира съдебната власт. Задавам всички тези въпроси защото дявола е в детайлите, те са най-важното нещо, според мен, при функционирането на всяка система, каквато е и държавата. И в тази връзка, каква е ролята на партиите в този модел, и как смятате, че ще бъде постигнат някакъв компромис със сега структурираната олигархия, за какъвто компромис пишете в края на един от постовете си?

ваш цитат: "Първите 100 представители получили най-много заявки/такси за представителство ще са длъжни да участват лично в заседанията на Парламента/Конгреса. Задълженията им ще са да подготвят и дебатират открито законопроекти, бюджети и назначения. Ще са длъжни да се откажат от други ангажименти за да могат да присъстват лично на всички заседания. Ще са длъжни да се откажат от анонимното гласуване, за да могат представяните да следят как гласуват." Правилно ли схващам идеята: в парламента от 240 представители, колкото са сега, влизат 100 от квотата на представителите, като остават 140 места за партийната квота. Или става въпрос за добавяне на 100 места на представителите плюс 240 места за партийната квота?

Политически акт, предизвикан от икономическа реалност; тези хора облекчени от Виденов после станаха икономически олигарси, с дълговете си, те щяха да потънат директно надолу без да развият каквато и да е икономика. не твърдя, че това е справедливо, но в него има икономическа логика, ставало е много пъти в историята, става и сега, ще става и в бъдеще. Същият е политическият казус с инфлацията по време на Ваймарската република - след хиперинфлацията една група индустриалци излизат с огромни възможности за развитие, докато огромната част от населението е обезкостено финансово. Не обсъждам дали това е справедливо или не, но Централната банка на Ваймарска Германия под диктата на политиците инициира тази хиперинфлация, за да измъкне икономиката от мъртва хватка. И успява, но импулса идва от икономиката, политиците са само нейни проводници.

Точно обратното е: Солон прави реформите си в Атина поради невъзможност да се реши политически икономическо противоречие между дребни собственици на земя и едри такива. Без реформата на Солон за отмяна на дълговото робство е щяло да има бунт и кръвопролитие, Солон е слуга на икономиката. Първата му работа е да девалвира разплащателното средство сребро с 30 процента, за да облекчи дълга. Кой на кого е слуга в този случай? И във всички останали, които можете да посочите, политиците винаги се движат след икономиката, те я обслужват: "Икономиката, глупако.", си е казвал пред огледалото Бил Клинтън.

Би могло да се мисли в посока на създаване на горна камара на парламента с представители на гражданското общество, а не на партиите, и в този случаи вече да се приложат някои от изброените в първия пост идеи. Ако се върнем пак към атинската система на демокрация, в развития си стадии при Перикъл, тя е работела в тристепенен парламент: общо събрание на всички граждани, съвет на 500-те, вземащ практическите решения, упълномощен от общото събрание, и Аеропаг на архонтите. Как точно са работели тези три отделни части е предмет на конкретно изследване, но очевидно са работели добре, защото Атина процъфтява с такава система и става хегемон в гръцкия свят. В момента подобна тристепенна система работи в Швейцария, където кантоните имат отделна камара в парламента, а успоредно с това се свикват често референдуми, като всеки гражданин може да ги инициира с праг от 50 000 гласа, без да има висока горна граница за валидност. Това работи като общото събрание н Атина. Друг проблем е лицензирането на така предложените представители за горна камара - ако ще се прави като рабфаковете при соца, това е шменти-капели; сериозните държави като Франция например, имат специални учебни заведения за професионални политици, където се изучава този предмет дълго и най-малко на ниво магистър. Тези, които ще влизат н хипотетична горна камара на гражданската квота трябва да се сериозно подготвени политици, за разлика от политическия сбирщайн в традиционните партии, където влиза куцо и сакато на база лоялност към вожда.

Интересно предложение за модел на функционална демокрация и добър анализ на сега съществуващата система. Как ще се избира изпълнителната власт в такъв модел? Как ще функционира съдебната и какви ще бъдат връзките и със законодателната и изпълнителната? И няколко мои виждания от страната на "лошите момчета", които работят на принципа "щом има система няма начин да не я прецакаме": 1. Лицензираните представители с дипломи за правоуправление - ако аз съм лошо корумпиращо момче, веднага ще подкупя университетите да дават лицензи само на мои агенти представители и ще ги нароя максимално, не е толкова сложно, ще действам чрез ректорите, те са алчни. 2. Лицензираните представители стават силно меркантилни от факта, че им се плаща на глава. Ако събера 1000 клиенти си гарантирам 30 000, при 10 000 - 300 000. Следователно най-силните популисти и демагози /в бизнеса ги използват като инфлуенсъри/ ще привлекат най-много гласове и ще се класират сред първите 100, които дебатират в парламента. 3. Там вече тези представители стават мишена на "лошите момчета" с дебелите портфейли в сянка, които ще си ги купуват да говорят каквото им изнася на олигарсите в сянка, тоест ще се възпроизведе старият партиен модел на партиите с купени лидери, с тази разлика, че сега ще са представители без партии. Това на първо четене, има и други пукнатини за влизане на злонамерени играчи.

Същата година в Русия е разстрелян Николай II Романов с цялото му семейство. Фердинанд не използва такива евфемизми като "унищожени", ако забелязвате в една от последните му реплики той пита директно: - Но няма ли, г. Петков, опасност, че моя син утре или други ден може да бъде убит?

Благодаря за линка. Виждам, че досега обсъждайки атинската демокрация, сме пропуснали може би най-важният елемент от нея, за който говори и Доналд Кейгън: еклесията https://en.wikipedia.org/wiki/Ecclesia_(ancient_Greece) или общото събрание на атинските граждани, в което право на участие са имали всички, или около 50 000-60 000 правоимащи. Задължителният кворум по времето на Перикъл е бил 6000, или между 10 и 20 процента и са се събирали всяка седмица, четири пъти месечно. Това, според мен, е доста сходно със съвременните референдуми, който са основен инструмент в управлението на Швейцария.

Фердинанд абдикира преди подписването на Ньойския договор, той подава декларация за абдикацията си на 2 октомври 1918, Ньойският договор е подписан през 1919. Като за вас, кратко и ясно: 1-2-3 1. "Що се касае до заслугата, която правителството на Малинов си приписва за абдикацията на Фердинанда, тя е въображение на едно късно събудено честолюбие. Още в Солун Франше Депре заявява на делегацията твърдо, че в тоя момент България има един цар, в когото съюзниците не могат да имат никакво доверие. Същият подчертава пред изходящия се в Солун секретар на Американската легация в София Уокър, че съюзниците са поискали абдикацията на Фердинанда и заместването му от неговия син Борис." Д. Казасов е въз основа на спомените на ген. С. Савов, екземпляр от които се съхранява в веговия архив в ЦДА. 2. Лойд Джордж основава при Разузнавателния отдел във Военното министерство, едно, специално отделение: „За пропаганда в неприятелските страни". За началник на това отделение Лойд Джордж повикал притежателя на в. „Таймс” лорд Нордклиф. Той бе приел тая служба само след като се е съветвал и получил съгласието на г. Хенри Виканс Сопир, началник на Политическия отдел на в. „Таймс”.Кореспондента на в. „Таймс” Хенри Виканс Сопир в една книга под заглавие: „През тридесет години (1892–1922 г.)”, в глава XVI, страница 227: Следователно, ограничихме се да правиме само внушения на българите, като им давахме да разберат, че докато те не променят политиката си съвършенно Антантата с нищо не може да им помогне и да ги избави от онова зло, което ги очаква при сключването на мира, като им казахме, че четири условия предварително трябва да бъдат изпълнени, ако искат да влязат в сношения с Антантата. Тия условия бяха: а) Изпъждането на цар Фердинанда и фамилията му. б) Окончателно скъсване с Германия. в) Въвеждането на едно демократическо управление. г) Българската политика да се ориентира към създаването на една балканска конфедерация под егидата на Антантата и на Съединените Щати на Америка. Тия условия им се продиктуваха в Лондон в отговор на тайната увертюра, която българските емисари направиха и които претендираха, че говорят от името на министър-председателят А. Малинов. Ние бяхме упълномощени от Министерството на външните дела да предадем на същите емисари следующето: „До тогава до когато България не даде доказателства, че тя съвършено е променила политиката си, то не можеме да водиме никакви преговори с нея". Това наше заявление произведе голям ефект както на правителството на Малинова, а така също и на българските емисари, които искаха да влязат в сношения с нашите представители в Швейцария. Същевременно г. Сетън Уотсън и аз бяхме упълномощени от Министерството на външните работи да уверим Гърция и Сърбия, чрез техните представители в Лондон и да им кажем какво поведение сме държали спрямо българските увертюри. 3. Д. Петков, представляващ в Народното събрание Народно-либералната партия, получил от г. Добровича писменно предупреждение, че царя ще го приеме тая вечер на аудиенция. За часа ще му съобщи по телефона. Същата вечер Д. Петков е записал: „Разговора на Добри Петков с цар Фердинанда на 2 октомври 1918 г. през време на аудиенцията му. От 8 – 9 часа вечерта бях приет на аудиенция от цар Фердинанда наедно с Д. Тончев. Приети бяхме в кабинета на царя в софийския дворец. Царят: Искат да се състави кабинет само от Антантисти. Д. Тончев: Ваше Величество, такъв кабинет, какъвто предлага г. Петков, би бил наистина най-добър и полезен за сега, но можете ли вие да го наложите? Царят: Не съм в положение да направя нищо. Царят: Г-н Петков, какво е моето положение сега? Петков: Вашето положение е по-лошо от това на всички ни: всички сме изложени на опасност. Ние знаем, че списъка е готов за ония, които са щели да бъдат или ще бъдат унищожени. Сигурно начело на тоя списък не съм аз. Царят: Вярно е, че има такъв списък и начело стоя аз. Между обществото, а особено между правителствените кръгове се обсъжда въпроса за моята абдикация Какво е, г-да, вашето мнение по тоя въпрос? Аз Ви моля, да ми дадете един искрен и приятелски съвет. Настана мълчание: нито Д. Тончев, нито аз исках пръв да говоря по този въпрос. След минутно мълчание, поисках думата, като казах: „Аз съм най-младия политик, затова ще си позволя пръв да изкажа мнението си по поставения въпрос. - Ако Ваше Величество имате положителни данни и основания да твърдите, че въпроса за Вашата абдикация се обсъжда в обществото и особно в правителствените кръгове, като се има пред вид, че опасността от нахлуване на въоръжени беглеци не е минала още, този въпрос е от голяма важност за Ваше Величество, за династията Ви и за спокойствието на страната; затова заслужава да се разменят мисли върху него с всичката сериозност. Ето моето откровено мнение. Въпреки факта, че министър Ляпчев отказа в тая сутрешното събрание да е повдиган този въпрос от силите на Антантата, ако работите са дошли до там, както Вие ги предавате, аз мисля, че не трябва да чакате да Ви се налага абдикацията по какъвто и да е начин. Те могат да бъдат два: с груба сила или по решение на Парламента и на правителството. Вие не трябва да допущате ни едина, ни другия начин; а, за да се избягнат всички възможни неприятности и нещастия за Вас лично, за династията и за страната, трябва да сторите това час по- скоро по своя инициатива. Царят нервно удари масата и възбудено каза: „Това е един умен съвет. Аз не мога търпя, например, един Костурков да се яви пред мене и да ми съобщи едно подобно решение на Министерския съвет. Значи, според Вас, аз трябва да направя това още сега? Д. Петков: Ваше Величество, аз не съм дошел да присъствувам на един подобен акт, нито пък мога да ви определям времето, кога трябва да го направите. Вие сте ме повикали и искате от мене искрен и приятелски съвет, моля, да ме изслушате и след това правете каквото желаете. Моята мисъл е: ако това е наложително, то да стане по Ваша инициатива, а не да Ви се налага. Кога трябва да направите отказването си от престола в полза на престолонаследника, за това трябва да се споразумеете с правителството. Най-добре е, да повикате министър-председателя и да му обявите своето безвъзвратно решение и с него се съветвайте за времето и как да го направите. Царят: Казах, че този съвет е добър, защото повтарям го, аз не желая да дочакам да дойде тук един Костурков със злорадство да ми съобщава някакво решение, за да абдикирам. Вие, г-н Тончев, какво мислите? Д. Тончев: Ваше Величество, тъй както се поставя въпроса от Вас за абдикацията Ви, мнението на г. Д. Петков е добро. Но сега настъпва нощта, а тя може да роди нещо по-добро. Царят: Но няма ли, г. Петков, опасност, че моя син утре или други ден може да бъде убит? Петков: Ваше Величество, при условията, в които живеем и се намираме, никой за никого не може да дава гаранции. Престолонаследникът е историческа личност, той е син на България и е длъжен да остане на поста си. Но аз вярвам, че като се запази реда, ще настане спокойствие и няма да се случи нищо лошо с него.

Не е могъл, много дълго и сложно е за обясняване, но с няколко думи се свежда до външнополитически цунгцванг, каквото и да направи губи от нарушените интереси на Великите сили по онова време, а те са били Германия, Франция, Англия и Русия в Европа. Той пресича интересите и на трите /Англия, Франция и Русия/ и става не само неудобен, но и силно нежелан от тях. Възловият момент в тази конфронтация започва със своеволното му решение да се атакува укрепената турска позиция Чаталджа по време на Балканската война, след като турците му предлагат примирие и всъщност капитулират, където пресича брутално британските, руските и френските интереси с амбицията си да приеме еднолично парада в Цариград: http://macedonia.kroraina.com/gm_bw1/gm_1_5b.html в този линк е описано детайлно и с документи от времето как точно се случва това; и втори път в ПСВ, когато отново пресича същите тези интереси и се присъединява към Германския блок, вместо към Антантата, залага на губещия кон. Абсолютно невъзможно му е било да се задържи на трона след края на войната, щял е да срути цялата монархия, затова оставя трона на по-гъвкавия и рационален Борис.

Еее... сега, лесно е със задна дата. Всичките 13 британски колонии, от които се ражда конфедерацията, са били с узаконено робство, каквото е било и в доминьона, Великобритания: до войната за независимост тези 13 колонии са били под юрисдикцията на Краля. Чак след войната е написана новата Конституция.

В това е самата същност на гръцката демокрация - постепенно разширяване на управлението на малцинството, при което, както отбелязвате, винаги съществува риск количеството да загуби качеството. Солон не премахва институцията на архонтите, те пак се избират. Но това, което прави Солон, според мен в ущърб на качеството, е че той въвежда тимокрация, като разширява кръга на избираемите по имущество /имуществен ценз/, разделени в четири категории: pentacosiomedimni (или pentacosiomedimnoi ) – който е имал най-малко 500 медимни продукция като годишен доход hippeis – рицари, с най-малко 300 medimni zeugitae – притежатели на ярем от волове, с най-малко 150 medimni thetes – работници на заплата, с по-малко от 150 medimni годишен доход Така вече участват и граждани извън кръга на аристокрацията с право да бъдат избирани, като архонтите се избират само от първата група, а по-нисшите длъжности от другите три, четвъртата е изключена; първите три класа трябвало да служат като хоплити ; кавалерията е издигната до първите две групи, докато четвъртата класа е била наемана само като леко въоръжени войски. Това, което е новост при Солон, е разширяването правата на т.н. "буле" - съвет на 400-те, което дефакто е играело ролята на втора камара на парламента, докато Аеропага, сенатската камара да я наречем за удобство, е изготвяла важните решения, булето - съвета на 400-те - е имал решаваща дума да ги одобри или не, както и да разглежда съдебни жалби. По-късно Клистен разширява тази камара - буле - до 500 души и те са получавали все по-големи права да вземат важни решения без да се съобразяват с Аеропага. При Перикъл повечето важни решения са вземани от буле, изборен орган с много широки правомощия. Това, което искам да подчертая е, че сравнително тясната рамка на овластяване на демоса при Солон, постепенно се е разширявала, като долната камара, буле, е получавала все по-големи правомощия, свеждайки горната камара Аеропага, до церемониални функции. Тази система на Солон обече е била крехка и уязвима - веднага след него цялата власт е узурпирана от Пизистрат и неговите двама сина. Пизистрат е бил народен трибун, демагог - буквално демагог означава "водач на народа" - от планинските области, с бедно население. Той самият е бил богат и от царски произход, но се явява като защитник на бедните, и с помощта на въоръжен метеж узурпира цялата власт, настанява се в Аеропага и управлява еднолично, като предвидливо разоръжава членовете на буле и техните привърженици. Пизистрат обаче не бута и с пръст законодателството на Солон, то си работи, заедно с всичките му органи и постулати - буле, отменяне на дълговото робство, съдилищата приемат жалби на бедни и ги решават спрямо закона на Солон, че не може да се взема в робство длъжник и т.н. Самият Пизистрат си присвоява десятъка, който преди това се е разпределял от Аеропага, като го взема за него лично. Накрая, разбира се, е изгонен, същата участ сполетява и синовете му, но това трае с прекъсвания общо около 50 години. При Солон и отчасти при Клистен изборът на хората в буле и други отговорни длъжности е бил направо дилетантски - хвърляли са бобени зърна на случаен принцип, а длъжностите са били неплатени и за кратко, обикновено за година. Представям си каква е била компетентността. Чак при Перикъл са въведени платени длъжности, т.н. "диети" по-късно, в градовете на Ренесанска също са наричали "диета" градската управа, защото са се плащали дневни пари за всеки, който работи обществена работа, така се разширява и участието на по-бедни граждани, които в противен случаи са лишени от доходи, докато изпълнявали длъжност.

Кратос е гръцко божество, титан, син на Палант и Стикс, олицетворение на грубата сила. Кратос е онзи, който приковава Прометей на скалата и укорява Хефест, че е твърде милостив, докато слага оковите. Кратос е съюзник и слуга на Зевс при битката му с разбунтувалите се титани. https://en.wikipedia.org/wiki/Kratos_(mythology)

Очаквам с интерес вашето определение за "функционална демокрация".

Нямам опит с илюзионизма, но имам малък опит в игра на карти, където също се практикува илюзионизъм от измамници. Веднъж един такъв професионалист ми обясни и ми демонстрира какъв е принципът, то затова и "номерът с илюзията" винаги се нарича "фокус" - докато прави нещо важно за него, примерно подрежда картите както той ги иска, илюзионистът отвлича вниманието ми, фокусът на вниманието ми, в друга посока, така че подреждането на картите в определен ред да остане незабелязано от мен, но да работи за него в играта.

Нямаме противоречие тук, само отбелязвам произхода на понятието "президент" и връзката му с римското "принцепс" във времето на прехода между република и империя. Харесва ми идеята ви, че "аристокрация", според разбирането на Аристотел означава днешното разбиране за "меритокрация". Терминът вероятно е бил подменен като значение през Средновековието, а днес е останало разбирането за "аристокрация" в този му подменен вид, затова се налага въвеждането на съвременното "меритокрация", според мен, с произход от корпаративния жаргон. Ли Куан Ю навсякъде пише в мемоарите си, че основният принцип на управление в Сингапур, който той десетилетия се е стремил да наложи в държавния и политическия апарат е бил меритокрация, но той е бил поклонник на корпоративния подход в управлението на държавата и партията си. Имам едно възражение за схематизирането, според мен, което предлагате в трите вида форми на управление: монархия, олигархия, демокрация. За яснота и удобство ги приемам, но първо - формите не са така изчистени в реалността, второ, линията не върви възходящо и праволинейно от монархия през олигархия към демокрация, а непрекъснато в историята е имало и, според мен, ще има преминаване от демокрация, към олигархия и монархия, както и всякакви варианти и комбинации от тези форми. Има един германски автор, сега се затруднявам да цитирам името му, тук във форума има тема за него "Железният закон на олигархията", достатъчно е да напишете това в търсачката гугъл и ще ви излезе, който обосновано доказва, че в крайна сметка всяка представителна демокрация преминава в олигархия, и това е факт в много конкретни случаи от историята, включително днес в България. Синята идея и СДС бяха заявка за демокрация. Така че, според мен, трябва много внимателно да се подхожда към ""чистите" теоретично дефиниции, защото боравенето с тях е комфортно, но е като ходене по тънък лед.

Първият президент в света, който е удостоен с това звание, е Джордж Вашингтон. Президент означава буквално "седящ пред другите". Според мен този пост съответства повече на "принцепс" в Римската република и то в онзи момент от нейната история, когато с него е удостоен Октавиан Август. Октавиан не се декларира като "император", а като "пръв сред равни": "По личното си влияние аз надминах всички, но по служебна власт не притежавах нищо повече от останалите, които бяха мои колеги при всяка магистратура." Президентът е и главнокомандващ и претежава потенциално правото да въведе при извънредна ситуация военно положение, което съответства на поста "диктатор" в Римската република: като такъв идва с неограничена власт Гай Юлий Цезар, осиновителят на Октавиан, който сам се провъзгласява за "пожизнен диктатор", преди да бъде убит от група сенатори. Цялата линия наследствени императори на Октавиан се нарича "принципат".

До известна степен си прав, доколкото между двете точки - "тогава" и "днес" - лежи незапълнена пропаст от време, през което терминът и понятието за него еволюират. Този метод, да се разглежда първата фиксирана точка от еволюцията, според мен, изисква да се проследи цялата еволюция. Което неминуемо ще претовари дискусията с историзъм и фактология. Впрочем за мен точно тази историческа част е най-забавната и интересната и мисля, че без нея, без добре свършена черна работа в тази сфера, всяко теоретизиране е кухо или най-малко абстрактно. Като се вглеждаме в реформата на Солон, трябва да преминем и през историята на популарите в републикански Рим, а след това да проследим понятието за демокрация поне на още една възлова точка - Френската революция и якобинците. Това е като минимум, преди да започнем да определяме значението на "демокрация" днес. В общи линии колегата е прав, според мен, че както и да се променя значението в нюансите на термина "демокрация", цикълът на историческото движения от тирания към демократизиране винаги се повтаря в различни варианти и двигателят на стремеж към демокрация във всички исторически моменти е и е бил един, колкото и да сме се отдалечили от първия родилен акт, известен ни от историята, винаги има следи от пъпната връв.

Следвам логиката на колегата, който настоява термините да се изследват в техния генезис, макар че, както наистина писах по-горе, според мен това е доста опосредстван подход. Все пак, според мен, такъв подход има своите предимства, защото отива в самата същност на термина. От описанието на Аристотел става ясно, че Солон, първият законодател въвел принципите на демокрацията, всъщност е бил посредник между аристокрацията и олигарсите и демоса, а действията не са били продиктувани от нещо друго, а от страх от въстание на демоса, който вероятно е щял да изяде илюзионистите заедно с бананите като гарнитура по израза на колегата. Солон прави каквото прави, сам си слага срок от 100 години на законите, и си бие камшика на околосветско пътешествие като оставя двете враждуващи групи, демоса и олигарсите, да се оправят сами без него. Демоса е недоволен, че не заграбил земите на богагите, богатите са недоволни, че не могат да превръщат демоса в робска работна ръка. Впрочем след Солон идва близо 50-годишната тирания на Пизистрат, който е демагог пак на демоса и се пада роднина на Солон. Демокрация по нашите мерки е твърде пресилено да се каже, тъй като Атика по онова време е наброявала 250-300 000, а в "политията" описана от Аристотел са вземали участие не повече от 30 000, имало е редица ограничителни условия. За мен най-важната реформа на Солон е опрощаването на дълговете, това е червената линия, която слага начало на всички класови войни по-късно. Христос между другото е качен на кръста най-вече заради проповедите му да се опростят дълговете, затова тълпата подтиквана от фарисеите яростно крещи на Пилат "Разпни го!". После са прибавени всякакви теократически гарнитури.

Да започнем от "демокрация" в древногръцкото разбиране на думата и генезиса й като произход. От източника "Атинската полития" на Аристотел: "После станало така, че за дълго време между благородните и демоса настъпили раздори. Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били наричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса. Прочее, най-тежко и болезнено за бедните според тогавашната уредба било робството. Освен това те имали други причини за недоволство, защото били лишени от всякакви права. Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне – по десет години. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Сред тях водеща била тази на полемарха, защото някои от царете били слаби военачалници. Най-последна по време била създадена длъжността на архонта. Повечето от авторите твърдят, че тя се е появила по времето на Медонт, а други смятат, че е от времето на Акаст, и като доказателство привеждат това, че деветте архонти се заклеват „както при Акаст“ да изпълняват свещения си дълг, защото според тях по негово време Кодридите успели да отделят привилегиите на архонта от властта на царя. Прочее, когато и да е станало това, разликата в годините е незначителна, но че архонтската длъжност е създадена по-късно от другите две – се подкрепя от обстоятелството, че архонтът нямал никакви правомощия, наследени от прадедите, а само допълнително наложили се. Затова тази длъжност не е била толкова авторитетна, освен в по-късен период, когато била подсилена законодателно. Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година. Такава е по време разликата между тези две длъжности. Деветте архонти не са имали едно общо седалище. Царят заемал така наречения Буколей, който граничел с Пританея. Архонтът пък заемал Пританея, а полемархът – Епиликея, който първоначално се наричал полемархей. Тесмотетите заседавали в тесмотея. Така е била първата Атинска полития. След недълъг период, по времето на архонта Аристехм, Дракон постановил своите закони и политията придобила следния вид. Били дадени граждански права на тези, които можели да притежават тежко въоръжение. Те избирали деветимата архонти и тамиите измежду ония, които притежавали имущество, не по-малко от десет златни мини, освободени от всякакъв данък, а останалите по-маловажни държавни длъжности бивали възлагани на представители от воинското съсловие. Стратезите и хипархите трябвало да имат имущество, не по-малко от сто златни мини, освободени от всякакъв данък, и деца от законната си съпруга, навършили десет години. Така назованите архонти поемали своите задължения под поръчителството на пританите, стратезите и хипархите до полагането на своята клетва, за което взимали четирима поръчители от съсловието на стратезите и хипархите. За Съвета били избирани по жребий от гражданството четиристотин и един членове. Освен тях чрез жребий бивали избирани и останалите висши служители, които трябвало да са навършили тридесет години, един и същ човек нямал право да бъде два пъти архонт, преди всеки един от неговите съграждани да се е изредил на тази длъжност, и чак тогава изборът започвал отначало, а ако някой от членовете на Съвета отсъствал от заседание на Съвета или на еклесиата, тогава заплащал глоба, както следва. Всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите. Както вече беше казано, тогава длъжниците залагали собствения си живот, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина. При така установената полития, при която мнозинството робувало, демосът въстанал срещу благородните. И понеже бунтът бил голям, а двете групировки били противопоставени помежду си от дълго време, те сключили спогодба и възложили на архонта Солон да поеме ролята на помирител и ръководител на политическото преустройство. Солон се противопоставя на всяка от двете групировки и прогласява, че е в техен взаимен интерес да сложат край на всякакви раздори. По произход и достойнства Солон бил от първенците на полиса, по имущество и занаятие – от средното съсловие, нещо, в което са единодушни и други автори, пък и самият той го потвърждава. Поначало Солон не престава да смята, че причината за гражданската война са богатите. Като овладял положението, Солон дал свобода на демоса за днес и завинаги и забранил изплащането на дългове чрез залагане на живота. Издал закони и предприел опрощаване както на дълговете спрямо отделни хора, така и спрямо държавата, наречено сейсахтея, понеже освобождавало хората от бремето. Солон преустроил политията и издал други закони, като Драконовите закони вече не се използвали, с изключение на отнасящите се за убийство. Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, конници, завгити и тети. Решил всички висши служители -деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. От съсловието на пентакосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне. От завгитите били избирани ония, които произвеждали двеста мери стока (в твърдо и течно състояние) общо. Оставало съсловието на тетите, които не вземали никакво участие в управлението. Затова и днес, когато някой кандидат за длъжност бъде запитан към кое съсловие принадлежи, той не отговаря, че е от съсловието на тетите. Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите. Доказателство, че Солон е постановил избирането на архонтите чрез жребий според имотното им състояние, е законът за тамиите, който важи и днес и който изисква тамиите да се избират от пентако­сиомедимните. Такива са прочее разпоредбите на Солон относно деветимата архонти. В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година. Съществували четири фили, както и преди, и четирима царе на филите. Всяка фила била разделена на три тритии, а всяка трития – на дванадесет навкрарии. Начело на навкрариите стоели навкрари, които се занимавали с текущите разходи и със събирането на налозите и данъците. Солон учредил Съвет на четиристотинте – по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията след издадения от Солон закон за исангелията. Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.“ Прочее, такива били разпоредбите относно висшите длъжности. Три са най-демократичните мерки, предприети от Солон: първата и най-значима е забраната за изплащане на дълговете с цената на живота, втората е правото на всеки да се обръща към съда за проявена несправедливост, и третата – най-често споменаваната, чрез която мнозинството засилва своето влияние, е правото на последно обжалване в съда; бидейки господар на своя глас, демосът ставал господар и в управлението. След като преустроил политията по такъв начин и понеже при него във връзка със законите идвали просители, било за да го укоряват, било за да разпитват, и го безпокоели, и понеже нито желаел да променя тези закони, нито да бъде намразен, Солон отпътувал за Египет, за да търгува и да разглежда, като обявил, че ще отсъства десет години, защото смятал, че не е редно да тълкува лично законите, а че всеки трябва да изпълнява предписаните наредби. Междувременно много от благородните се настроили враждебно към него заради опрощаването на дълговете и двете политически групировки променили своята позиция към него, защото установената уредба била противна на очакванията им. Всъщност демократите разчитали, че той ще предприеме коренно ново преразпределение на земите, а благородните, че положението ще остане същото или ще бъде незначително променено. Но Солон се противопоставил и на двете групировки и макар че могъл да стане тиран на Атина, ако се присъедини към една от тях, той предпочел да възбуди тяхната обща враждебност, спасявайки отечеството и давайки му образцови закони." https://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/23/76/

Да разбирам ли, че като се връщате към античността, ще имаме предвид, че оттам започва първият цикъл, описан така добре и точно от вас, и следователно моделът там не е замърсен толкова с последващи натрупвания на трикове върху термините от политически илюзионисти?