Б. Киров

Вторият път е различно. Първият път е в брой на вестника от 9 февруари 1870-та и може да се каже, че е от небрежност и безотговорност: Споменат е Васил Иванов от Карлово, който властите издирват, това е между други известия, арестуван е бил роднина на Кършовски с името Васил Иванов, чието тескере използвал Левски. Вторият път, обаче, не е от небрежност, това е в брой 20-ти от 31 октомври 1871-ва: Бележката е поместена на най-видно място в рубриката От Редакцията. Споменат е В. Л-ий, името на Апостола, с който е бил известен и се е подписвал в писмата до комитетите във ВРО. След това Левски си сменя псевдонима от Лъвский на Аслан Дервишоглу Кърджалъ; освен това, точно по времето, когато е публикувана тази покана, Левски е бил на обиколка с Кънчев и в Елена, както писах, е бил задържан в конака и разпитван подробно. Описанието на Левски също е било известно на турските шпиони, той пише за това описание в писмото му до Данаил Попов, а описанието, което Каравелов дава на Райчо Попов за паспорт за Левски съвпада с описанието, по което шпионите са търсели Левски. Месец след тази публикация на Каравелов, викаща Левски в Букурещ /посочил е местонахождението и посоката на Левски към която го призовава/, Панайот Хитов пише до "своята вярна дружина" да се подготвя за въстание, а Райчо Попов вече е написал поканителните си иносказателни писма до Панайот Хитов за "обща търговия" в Българско, или иначе казано отвеждане на овните до кланицата. Търся връзките, а те са очевидни. Според мен, поканата към Левски да тръгне към Букурещ с паспорт отговарящ на описанието му на турската полиция е била сигурно заложен капан, в който Левски не е влязъл, само защото е усетил нещо гнило.

Доколкото си спомням, писахме за тази връзка. До идването на Ангел Кънчев от Белград в Русе през август 1871-ва връзката на Обретенов с Хитов е била никаква. Тоест Ангел Кънчев е създал индиректно връзката като делегиран от Хитов. Връзката е станала топла и дори гореща след смъртта на Левски, през 1873-та. Хитов е поел на ръчно управление ЧРК в Русе и даже под това управление този комитет е станал централен за цяла България, следователно Обретенов е придобил статута на Левски като глава на ВРО. О Времена, О, Нрави... По препоръка на "кубратовци", разбирайте Обретенов и Греков, цялата поща на ВРО "за по-сигурно" е започнала да минава през руското консулство. Идването на М.Греков в русенския ЧРК е запечатало тази връзка. Е, цялото това "сътрудничество" ражда провалената Червеноводска четица и по-късно Хитов отказва да води четата, сформирана и водена от Христо Ботев. Хитов по време на Априлското въстание си стои в Белград, а малко по-късно се включва като водач на чети от българи в Сръбско-Турската война.

Случаят с публикуваната покана на Каравелов към Левски трябва да се проследи хронологично, за да се види, че не е бил инцидент и неволна грешка на Каравелов, а добре обмислен ход от негова страна. В брой 20-ти на Свобода от декември 1871-ва, Каравелов публикува следното съобщение до Левски: „Г-н В. Л. в България. Гледайте да се видите с назе по-скоро“. Както виждате тук са посочени инициалите на Левски В.Л., посочено е и че той се намира в България и е поканен да дойде в Букурещ от редакцията на в.Свобода, която също е била позиционирана в Букурещ. Това е вече времето, когато Левски е приел конспиративни имена, турски, за всички комитети и по-важни дейци от ВРО, включително и за себе си. Поканата на Каравелов е отправена към Левски непосредствено след обиколката на Левски и Кънчев в по-важните градове и села с комитети на ВРО; в Елена двамата с Кънчев са били на косъм от арестуване, привикани в конака, и единствено хладнокръвието на Левски ги е спасило. Левски пише на 28-ми декември 1871 до Данаил Попов следното писмо по повод поканата на Каравелов адресирана до него в Свобода: Както се вижда от писмото на Левски, публикуваната от Каравелов покана не е останала без последствия, веднага след нея са плъзнали турски шпиони, които са разпитвали за лице с точните физически белези на Левски. И сега въпросът, а откъде тези шпиони на властта са знаели физическото описание на Апостола, това е много време, преди да имат неговата снимка и да знаят за неговата роля във ВРО, преди провала в Арабаконак и показанията с негови описания. Няколко дни след като публикува въпросната покана, раздвижила турските шпиони в Българско, Каравелов пише на 1-ви януари 1872-ра едно писмо до Райчо Попов, където му иска паспорт за Левски. Сравнете сами описанието, което дава Каравелов на Левски в това писмо, с описанието в писмото на Левски горе, което е било дадено на турските шпиони, издирващи Левски след публикуваната покана на Каравелов: Съвпадението е пълно. Въпрос с неповишена трудност - откъде са имали турските шпиони описанието на външността на Левски, съвпадаща с описанието в писмото на Каравелов до Райчо? И още един въпрос - какво е щяло да се случи с Левски на паспортния контрол при излизане от България, ако беше тръгнал с този паспорт от Каравелов към Влашко, след като цялата шпионска мрежа на турската полиция е имала неговото описание, отговарящо на данните в паспорта? Левски обаче не тръгва към Букурещ за среща с Каравелов по тази покана, а упълномощава Ангел Кънчев, който е бил в Букурещ точно по времето за което става въпрос в поканата, началото на януари 1872-ра, това е установен факт. Ангел е преминал безпроблемно с редовно заверено тескере и издаден редовен паспорт от паспортния отдел в Русе. Два месеца по-късно Кънчев със същото редовно тескере е избрал да минава без паспорт, което води до самоубийството му. Левски казва за този му опит да премине "той работа там нямаше", което е логично, каквото е имало да уточняват с Каравелов са уточнили през януари.

Въртял се е като палачинка в тиган, наистина, но винаги се е пържел в един и същи тиган. Каравелов идва в Белград като кореспондент на славянофилския руски вестник Голос и започва да пише дописки за руската публика оттам през 1867-ма. Едновременно с мисията си на дописник от Белград успява да участва в организирането на Всеславянския /всъщност панславянски/ конгрес в Москва, проведен през май 1867-ма; нещо повече, Каравелов е важна фигура в този конгрес, сръбският автор, чиято магистърска работа цитирах по-напред в темата, свидетелства с документи, че именно Каравелов дава мнение на руската страна кои делегати на конгреса от Сърбия трябва да бъдат поканени в Москва. Сега, в българската историография битува мнение, че Каравелов бил избягал в Белград от Русия, защото го преследвала царската полиция по подозрение за съучастие в опит за убийство на император Александър II през 1866-та. Демек герой-революционер. Кажете Вие, може ли политически престъпник заподозрян в покушение срещу Императора, да организира официално мероприятие в Москва, на което лично Императора е приемал делагатите?! Явно някои хора се опитват да ни изкарат идиоти или най-малко дебили. Най-големи са били сръбската и чешката делагации. И тук е интересното. Един от мотивите на вестникаря Каравелов само две години след като е бил един от главните организатори на Всеславянски конгрес в Москва /всъщност панславянски, разликата е съществена, ще стане ясно по-долу/, та смелият вестникар Каравелов обвинява не кой да е, а проруската Добродетелна дружина, която го кани за главен редактор в техния вестник Отечество, че били добавили към кореспондентите на вестника в неговата уводна статия Русия и... Чехия. Демек гордий Каравелов няма нищо, ама нищо, общо с някакви си панславяни и панслависти, обитаващи Русия и Чехия. Балканский Тартюф. Ето що е писал същий този Тартюф само две години преди да се отдръпне тъй гнусливо от панславизма: „За да утвърдим и обезпечим своето съществуване, всички ние, раздробените славяни на юг, трябва да се слеем в едно цяло, и то под покровителството на Русия. Свободна Сърбия сега трябва да стане общо отечество и на сърбина, и на българина, и на хърватина, и на черногореца, а може би и на чеха, и от този център да се постарае да устрои бъдещата Югославия… Южните славяни трябва да си устроят свободна федеративна държава… Ето българите захванаха да проливат кръвта си за южнославянското единство, но на тях трябва да се окаже поддръжка, да им се подаде ръка за помощ… Разбира ли Сърбия какво трябва да бъде тя? – Ние не знаем. Знаем само това, че тя не само не обръща никакво внимание на нас, но дори запрещава на българите, живущи в сръбското княжество, да отидат да помогнат на своите братя и да умират заедно с тях за родината“. Голос, V, 177, 29 юни 1867, с. 4 https://csii.bg/wp-content/uploads/2019/11/5_IZV_CEHR_tom4_2019.pdf

+++ Много точно наблюдение, за което Ви поздравявам. Действително, вече написаното веднъж остава като запечатано в паметта, особено, ако е било систематизирано. Това за ангажиментите му към Азиатския департамент, а според написаното от проф. Стоянов и към Военното министерство, Левски не е знаел и не е бил в състояние да знае. Не са го знаели и хората от читалище "Братска любов" и "Млада България", с чиито пари започва да издава в. "Свобода в началото на ноември 1869-та. Защото той започва този негов вестник, с който добива влияние сред революционните среди, именно с пари на така ненавиждания от него Димитър Ценович, спонсор на "Братска любов" и вестник "Тъпан", цитиран от мен по-горе. Каравелов буквално се е промъкнал като ахейски дар в сърцето на българската революционна емиграция и постепенно е узурпирал първото място в БРЦК с интриги. Горе постнатия от мен пасаж от 11-ти брой на Тъпан, датиран от август 1869-та, завършва с: "След това седнахме да разискваме /с руския посланик, бел.моя/ връх начините, с които да съборим завераджиите /Млада България, бел. моя/. Да основем издаванието на една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите." Написали са го на латиница, защото, обясняват, нямали набор от кирилски букви. Важното обаче е друго, че тук става въпрос за в. Отечество, на което Каравелов се съгласява да бъде главен редактор през юли и веднага след това се отказва под предлог, че "старите" му редактирали уводната статия. Старите обаче не са били вчерашни, те публикуват уводната статия на Каравелов в бр. 1-ви на Отечество и се вижда, че тя почти не е била пипната, редакцията е била единствено, че вместо "гърците" попържани от Каравелов, сложили "гръцките фанариоти". На 7 ноември 1869-та излиза първия Брой на Свобода, както писах, финансирана от същия Ценович, който финансира и Тъпан. Каравелов, според мен, е бил инструктиран от водещите си руски ментори да се откаже от предложението на "старите", защото в техния вестник "Отечество" щеше да бъде погребан като агент и да смени фланелката с екипа на "младите" от "Братска любов", за да върви нагоре в тяхната йерархия, където е щял да бъде по-ценен. Точно с вестник Свобода той става фактор в БРЦК. Парадокс е, че Свобода е бил забранен в Русия, но се е разпространявал в Българско през руското консулство в Русе, как стават такива фокуси. За Ценович, Христо Иванов-Големия е написал като бележки към биографията на Левски от Захари Стоянов: „Казваш чие бил Л. Каравелов не е Ценович и каквото са вършеши в Букореш то известяваши Ценович тайно на В.Л., а от България В.Л. явяваши на Ценовича и Ценович е бил за В.Л. най-верния в Букореш, щото по часни каприции вършеха се много работи, както пичати(?) едно касчи от Л. Каравелова. Чи Каравелов го гонело влашкото правителство Васил да дигне въстание в Българско, а днес Ценавич — е исфарлин и нищат да знаят за нето, както и синца, А ТОЙ Е — ПЪРВИЯ КОЙТО НИ КАЗА ЧИ В БЪЛГАРИЯ ТРЕБА ДА СЕ РАБОТИ“. (Правописът е запазен. Курсивът е на автора.) https://chitanka.info/text/52651-svishtov-predi-60-i-poveche-godini/25 Каравелов обаче, както писах, мъсти злобно за спирането на Свобода от края на 1870-та /а Свобода спира, заради оплюването на друг виден член на Млада България, Георги Живков, във вестника от Каравелов, скрит удобно зад анонимен дописник/; подиграва се с Ценович и жена му във вече финансирания от Сърбия "Свобода" и дори не иска да допусне Ценович на събранието на БРЦК през май 1872-ра. Всъщност Каравелов прави точно това, което в Тъпан пишат за замисления от "нотабилите" и руския посланик псевдо-либерален вестник: "една наша газета, в която отечеството, патриотизма, свободата и напредъка, правото и либералните преобразования, да се повтарят непрестанно, но в която да комбатираме /да воюваме със, бел.моя/ и да попържаме всеки свободомислещ Българин и най-вече завераджиите." Какво друго е уж невинното извикване на Левски чрез Свобода в Букурещ точно преди събранието, когато цяла орда шпиони търсят Апостола в Българско? Тогава Левски пише по този повод: „Пишете на Каравелов моля го последния път братски да не ме вика чрез вестника си, защото ще поверувам някой си на думите като казват: „Брате Левски, без да се усетиш Каравелов ще те предаде“. Все си мисля, че тръгвайки от Ловеч през Къкрина с целия архив, Левски вече не е имал намерение "братски да моли Каравелов" за нищо. Южния славянин обаче по същото време се е разхождал из Белградските улици, прехвърлен там инкогнито през Париж, за това пише проф. Ив.Стоянов. Ценен актив е бил.

Коренът на недоволството им е бил в проповядваната от Каравелов просръбска политика на БРК в неговия вестник, зад което са виждали интересите на царска Русия. Това започва още от 1869-та и е показано в една сатирична публикация на в. Тъпан, бр.12-ти: Вестникът е бил под редакцията на Иван Мънзов и в него са писали Иван Кършовски и Касабов. Мънзов отначало сътрудничи на Каравелов в Свобода, но после между двамата настъпва конфликт най-вероятно за пропагандираната от Каравелов българо-сръбска федерация, което си е старата идея на царска Русия за сърбо-българска държава. Левски, според мен, е бил напълно наясно за Каравелов, за да напише в отговора на писмото си до Плоещките българи "пишете ми, че са вода по Каравелов и неговите луди работи". Точно този брой провокира Иван Кишелски да обяви в.Тъпан за йезуитско оръдие на полската пропаганда и да напише цяла брошура срещу него: Протест от един българин противу някой си български работи в Букурещ; 1869 https://sever.libraryvt.com//bg/bool-simp.php?bool=(16=%CA%E8%F8%E5%EB%F1%EA%E8,%20%C8%E2%E0%ED%20%CF%EE%EF%EA%E8%F0%EE%E2)&page=1 Убеден съм, на базата на цитирани факти в този труд: https://www.researchgate.net/publication/385123147_Ruskoto_voenno_razuznavane_na_Balkanite_v_dvete_desetiletia_sled_Krimskata_vojna_1856_-_1876 че руското военно командване в лицето на военния министър Милютин през 1872-ра е било напълно готово за война с Османската империя и е планирало такава война. По отношение на прошението с подписи до Императора, то би имало смисъл само при въстание и кръвопролития в Българско, и преди писах за това; самото прошение без такива кръвопролития би било празен лист хартия. Прошението и въстанието са като скачени съдове. Априлското въстание през 1876 г. е осигурило така необходимия повод на руското командване да започне войната и без прошение, европейската преса е била достатъчна.

Гаранцията е била на официално ниво, защото консулът, респективно чрез драгоманина в Русе, е дал фотографиите на руски офицери за свръзка, ерго, руската дипломация е била включена в акцията на Тошков, а това може да се случи само централизирано, не може консулът да действа на своя глава, получил е съответните указания преди това. Напълно съм съгласен с Вас, аргументът с шифрованата с букви цифри записка, намерена в портфейла на Ангел оборва моите съмнения, че Каравелов не е бил запознат с мисията на Ангел. Във връзка с тази шифрована записка, мисля, че още докато Ангел е бил на път към Русе от Белград, въпросният шифър е бил уточнен между Каравелов, Ангел и Обретенов в Русе: смятам така, защото писмото на техния съгражданин от Русе, който разказва за срещата си с Хитов в Белград и докладва на Обретенов, че е изпратил писмата на Ангел до Хитов и съкурсника офицер на Ангел от Омладина, уточнява в писмото си, че го е писал с "новите букви", писмото е шифровано с цифри и букви, това е фиксирано от Д.Т.Страшимиров в неговия 1-ви том от Изворите; шифърът е нов и той е между Ангел, Обретенов и близък кръг техни доверени лица. Това подкрепя и мнението Ви, че Каравелов е установил русенския ЧРК като подкрепяща и същевременно проследяваща група към Ангел; Обретенов още преди да дойде Ангел в Русе е бил запознат със задачата да следи движението му и да докладва на Каравелов. Същевременно, както отбелязвате, те са го снабдявали и с пари и вероятно с контактите си в руското консулство, защото със сигурност е установено, че оттам са получавали вестник Свобода, а след смъртта на Левски започват да препращат цялата поща на ВРО през консулството, вече писах за това. /Което само по себе си е равнозначно на държавна измяна/. Нормално е да се подсигуряват двойно, и то срещу човек, в който са имали съмнения, какъвто е бил Каравелов. Неговите връзки с Начаев и Бакунин сигурно са създавали големи главоболия на ментора му граф Игнатиев, защото по критериите на политическата царска Охранка, Каравелов е бил опасен политически престъпник за царския режим, Начаев е бил терорист, а е получил фалшиви документи именно от българската емиграция във Влашко, където през 1869-та Каравелов се издига като лидер на радикалното ядро. Трябва да е било изключително трудно да се балансира ролята му на праволинеен славянофил в Азиатския департамент с другата на екстремист, работещ с Начаев и Бакунин; това е бил проблем и за Военното министерство, за което е работел основно Кишелски, според мен. Имал е наистина огромен късмет, защото наказанието за предателство в самия Устав, написан основно от него и Ангел, е било смъртна присъда. Не се съмнявам, че тайната полиция на Левски е щяла да я приведе в действие, за разлика от аматьорските и емоционални опити на Ботев да я възлага на Бенковски.

Мисията с подписите на прошение до императора идва от Одеса, формално от Николай Тошков, председател на Одеското настоятелство, а според мен от полковник Иван Кишелски, по това време пребиваващ в Одеса на руска военна служба. Тошков е упълномощил Филип Тотю да пише от негово име до Левски през април 1871-ва да се съберат такива подписи, които той, Тошков в качеството му на председател на Одеското настоятелство, заедно с още трима представители от българско, да поднесе на Императора, това е отбелязано от Д.Т.Страшимиров. За да упълномощи Ф.Тотю да иска такива подписи от Левски, според мен, той е потърсил гаранция от Кишелски, който също е бил член на Одеското настоятелство и едновременно с това се е водел на щат в Азиатския департамент /освен официалната му военна служба/, че делегацията ще достигне до Императора. Достъпът до там е бил изключително труден, минавало се е през няколко министерства и финално през канцеларията на Императора. За мен е спорен въпросът дали Любен Каравелов е бил посветен в тази мисия на Тошков. Това, че Кънчев е изпратил като своя къртица Пенев при него и в крайна сметка Пенев е откраднал някакви много важни писма от Каравелов, за да ги даде на Кънчев, означава, че Кънчев е следял Каравелов. Мисля, че не го е правел индивидуално по свое хрумване, а е било част от мисията му за подписите. Също така, Хитов не е е бил запознат с мисията на Кънчев за събиране на подписите. Сръбската и руската страна са се надлъгвали и надигравали. Както писах по-напред целите на двете държави в този момент не са се покривали напълно. Блазнавац като регент и военен министър е поел ангажименти пред Хитов за подкрепа на българско въстание в случай на война на Сърбия и Черна гора с Турция, за това свидетелства срещата на Хитов с черногорския войвода през същата 1871-ва и договора помежду им за съвместни действия, одобрен от Каравелов, но не и от Левски. Хитов твърдо е играел за Сърбия, но не и за Русия по това време. Каравелов се е опитвал да седи на два стола, но това едва ли е харесвало на руските му господари, докладите на Офенберг са подчертано негативни. Според мен, Каравелов е действал с Хитов и сърбите, интригантствал е за въстание в Сливенско, като си е правел сметките, че дори да не успее Хитов да вдигне въстание, най-малко ще му осигури гласове за председателското място в предстоящото събрание. Което и Хитов прави. Непосредствено преди събранието Хитов се е усетил че е използван и употребен и от двете страни - руската с мисията на Кънчев и сръбската с интригите на Каравелов в Сливенско - и се е оттеглил, дори не отива на събранието под предлог, че е болен. Тогава и пише в едно писмо "омръзна ми да съм пъдарин на чуждо лозе." Писмата у Пенев, според мен, са касаели Каравеловите интриги с Хитов в сливенско, затова се твърди от Обретенов, че Пенев бил турски шпионин за Сливен, което е абсурдно. Каравелов, обаче, е треперел от страх руските му шефове да не надушат, че той играе двойна игра с Блазнавац и Хитов, което трудно биха му простили, ето защо заповядва на личния си русенски комитет-банда да убият Пенев и да му вземат писмата. Тъй като не е бил глупав, поне не много, не е могъл да не загрее, че Пенев, препоръчан от Кънчев, всъщност е работел за русите, дори да не е съзнавал това. Паниката му трябва да е била голяма, страхът огромен. Кънчев, от своя страна, изпълнявал главната си мисия да събере подписите и да ги достави в Одеса, след убийството на Пенев е изпаднал в това, което се нарича цугцванг в шахмата - липса на полезен ход. Не е имал път към Каравелов и Хитов, защото ги е шпионирал и Каравелов е осъзнал това; не е имал и път назад към Левски и ВРО, защото възложената му от Кишелски мисия е щяла да бъде провалена, след като вече Каравелов е знаел за двойната му роля. Избрал е еднопосочен билет към Одеса.

Пишат на ангро, БРЦК не е определял Кънчев, а събранието в Ловеч от Привременното правителство там, определени са като апостоли с райони едновременно с Общи, ловчанлии сами си вкарват автогол, но това не е толкова важно за въпроса кой е кукловода. Първата нощ е спал на хан, защото, според мен, въобще не е бил наясно за арестите на Обретенов и другите трима от читалището; едва на другия ден е отишъл при баба Тонка и е разбрал. Защо не е останал там нямам идея, но може тя да му е казала, че къщата им е под наблюдение и т.н. Едва тогава, на 4-ти март е отишъл при Чорапчиев да пренощува. Защо при Чорапчиев, написах моето виждане, Чорапчиев е минавал за туркофил и човек на властта, затова е и станал лесна мишена на Каравелов да го посочи за предател на Кънчев. Бил е председател на настоятелството, но защо трябва да е бил под подозрение, ако Костаки е посочил точните хора отвели Пенев и Чорапчиев не е бил пипнат при ареста им два дни след това. Междувременно, преди да нощува при Чорапчиев следва да е посетил и къщата на драгоманина, за да го задействат да минава нелегално и да му дадат фотографиите на хората, с които да се свърже. Кога е получил фалшив пропуск от хората на Никола Живков остава да предполагаме, но е било след срещата му с баба Тонка на 4-ти и след срещата му с драгоманина на консулството, може да е било или на 4-ти или на фаталния за него 5-ти, когато към 2 следобед се е опитал да премине митническия контрол, където очевидно са го очаквали хората на гранична полиция по сигнал. Това е мястото, където трябва да търсим кукловода на Кънчев, Одеското настоятелство; идеята за събраните подписи не може да е била на Тошков, още по-малко на Филип Тотю. Аз мога да си събера всякакви подписи, за да пиша прошение, но кой ще ми обърне внимание, ако предварително височайшата личност, до която ще пиша прошение не ми е дала чрез негови посредници някакъв знак, че ще му обърне внимание. Кой е бил Тошков сам по себе си, че някой да го допусне до Императорската канцелария? Обикновен търговец от български произход, пребиваващ в Одеса. Единствената личност-посредник между канцеларията на Императора и Тошков, според мен, по онова време е бил Иван Кишелски, който е бил на военна длъжност в Одеса и официално е бил упълномощен да е посредник между българската емиграция и руската власт; този човек дотогава вече е бил доказан в много мисии и е имал широки контакти и сред "старите" и сред "младите". Мисля, че от него първо е дошъл импулсът към Тошков да се събират подписи, като и той е бил гарант, че тези подписи ще стигнат до местоназначението. След този импулс е било въпрос на организация и време да се намери начин и човек. Пробвали са с Левски и са ударили на камък през април и са задействали план Б с Кънчев. Сега, като разгледах пак публикацията с донесението на османския търговски представител в Гюргево от 15 април 1872 - точно година след писмото на Тотю до Левски - виждам нещата с нов поглед. В донесението като активни членове на комитета са всички действащи лица замесени в аферата с Ангел - там е вписан и Райчо Попов, който виждаме в Гюргево, а не в Плоещ /имал казино в Плоещ/, виждаме Теофан Райнов и най-важното, като приятел на Теофан е посочен Георги Киселов, търговец от Търново. Същият Георги Киселов от Търново с кантора във Виена, за който Райчо пише на Хитов, че отива там при брат си. Прекалено много съвпадения, за да са случайни.

Било е смислено през 1867-ма, когато е постъпил; в една сърбо-българска държава, офицерът Кънчев е щял да бъде част от военния елит, а оттам не защо и на политическия, имайки предвид кариерата на артилерийския офицер Блазнавац до регент и некоронован властелин на Сърбия. Но през 1869-та тези, които са го рекрутирали с такава перспектива, вече са я били изгубили за него. След завършването на Кънчев през 1871-ва, ако беше изкарал докрай обучението си, той щеше да е един сърбизиран българин на служба в сръбската армия, която по това време вече не разчита на Русия, въоръжава се със западно оръжие, подготвя армията си по западен образец и възнамерява да постигне победа срещу Османската армия без участието на руската армия, самостоятелно; в такава армия офицерът Кънчев, сръбски поданик, е трябвало да заложи живота и кръвта си в интерес на Сърбия, а не на България. И Кънчев е напуснал под предлог на болест, във временния му паспорт пише отпуск по болест 6 седмици и лечение във Влашко, но Кънчев никога не се връща в сръбската армия, само година по-късно пише на Обретенов да каже на баща му, че е "здрав като камък", но вече от Табор. Плоещката група, но без Райчо Попов, не го бъркайте с Теофан Райнов и Иван Кършовски, по-горе в поста си подчертах това разграничение, както и писмото на Райчо до Хитов. Кишелски си стои като основен елемент в пъзела "Кънчев"; вместо Чорапчиев, върху който Вие фокусирате вниманието си, бих добавил един друг елемент в този пъзел - Васил Берон, племенник на Петър Берон и директор на Болградската гимназия точно в годината, в който Кънчев е записан като гимназист там. И още нещо, Васил Берон и Кишелски са почти връстници, само 2 години е разликата им, и единият и другият са били участници в Кримската война на страната на руската армия в България - Кишелски като щабен преводач, Берон като лекар, и двамата са завършили Гръцкото училище в Цариград по едно и също време; и двамата са от Котел; и двамата са руски възпитаници. Всъщност Берон е поискал Кънчев като ученик в неговата гимназия, не мога сега да цитирам точния източник, но го има. Изваждам от пъзела елемента Чорапчиев, неговата биография сама го изключва, в рамките на Русе е имал някакво влияние върху живота на Кънчев, но в рамките на мисията му да носи списъци на руски офицери, според мен, никаква. Защо е спал последната нощ в неговия дом, а не в бащиния? Елементарно е, и Вие бихте избрали този вариант, ако знаете, че в града Ви има провал, арестувани са Вашите най-доверени хора и властите Ви търсят, най-логично е да Ви направят засада в бащиния дом, най-безопасно е да отидете в дома на някой довереник на властите, част от самата власт. Кънчев само формално е преминал през Хитов в Белград, мисля че Хитов не би го пуснал по-натам, ако е знаел за мисията му за списъците. Смятам така на базата на словото на Хитов пред приятеля на Кънчев и Обретенов в Белград, където той пред старите войводи в прав текст казва, че Русия иска да разкъса България на три части, за да я командва по-лесно. Човек, който говори така за Русия, не би възложил мисия на Кънчев да събира подписи за прошение пред руския Император. Мисията на Кънчев е била програмирана още преди да се появи в Белград при Хитов и вероятно, много вероятно, Райчо Попов е бил посветен в нея.

Пак да го потретя, Кънчев не постъпва в Легията, където са били около 200 души легионери, обучавани като войници, и сигурно е имало и хора завършили в Болград. Кънчев постъпва първи курс във Военната Академия в Белград в отдела за артилерийски офицери, където обучението е било 5 години, той изкарва 3 - от 1867 до края на 1869-та. Кънчев е трябвало да получи офицерско звание от сръбската армия, офицер артилерист, елита на армията. Затова и Кънчев получава сръбско гражданство, такова не е дадено нито на Левски, нито на Греков, нито на който и да било от легионерите. Легията е разтурена през 1868-ма, а Кънчев напуска близо 2 години след това Академията, т.е. неговото напускане няма никаква връзка с разочарованието и напускането на останалите легионери. Известните писма на Кънчев до Обретенов, включително едно такова, в което се интересува от образование в Цариград, са датирани от 1870-та и са писани от Табор, няма писмо до Обретенов от времето, докато Кънчев е бил курсант в Академията в Белград. В Табор Кънчев е бил изпратен със стипендия на Русенската община по препоръка на Чорапчиев, издействана му пред Мидхат паша, с ангажимент Кънчев да поеме работа като управител на Образцов чифлик след като завърши в Табор. Спорът с Чорапчиев през нощта която прекарва в дома му преди самоубийството, вероятно е бил по повод на това назначение, защото Кънчев умишлено е поставил неизпълними условия за назначението му като управител, а Чорапчиев като негов гарант за стипендията е бил злепоставен пред валията.

Пращат го от общинската управа в Русе, доколкото съм чел, благодетел му е бил Чорапчиев, същият Чорапчиев го е подпомагал финансово и докато е бил школник във Военната академия в Белград, според една статия на Веселина Антонова, същият Чорапчиев, издействал стипендията му за Табор, Чехия, и пък същият Чорапчиев обвинен, че го е предал от Каравелов само 5 дни след смъртта му. Приемът му в Белградската военна академия обаче не ще да бил по инициатива на Чорапчиев. Точно по това време, когато Кънчев е постъпил там, се кроят плановете за сърбо-българска държава и инициаторите са Добродетелната дружина, те финансират четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, както и Втората легия в Белград. Кънчев трябва да е постъпил преди легионерите в Академията за началото на учебната година. Когато настъпват конфликти между легионерите и сръбското командване на Легията, на място идва Иван Кишелски в качеството му на руски офицер и българин да изглади тези конфликти. Мисля, че около това име трябва да търсим постъпването на Кънчев като кандидат за офицер в Белградската военна академия. Кишелски е живеел по онова време в Одеса, а както е известно Болградската гимназия в Бесарабия е била финансирана от Одеското настоятелство с председател Николай Тошков. Самият Кишелски е бил член на Одеското настоятелство. Интересното в този пасаж е, че липсва името на Райчо Попов, същият е известен и като Райчо Гръбльов /така се е подписал в протокола на събранието на БРЦК/ и като Райчо Попхристов. Райчо има едно писмо от 2 октомври 1871-ва до Хитов, в което му предлага да действат съвместно в българско за въстаниие: Райчо си служи с конспиративни термини, "кожите" са въстаници, а Газа Петралион е оръжие. Хитов иначе няма никакъв бизнес с газ и кожи, бизнесът, който Райчо разисква с него е въстание в българско, което Райчо оприличава на завеждане на овцете до кланицата: Така е схванал това писмо и Д.Т.Страшимиров, като покана към Хитов за общо действие за въстание. Когато Райчо е датирал това писмо, Кънчев вече е бил в Ловеч и започва обиколката му с Левски и Общи в 14 града, същите 14 града споменати от Византис. Интересното в писмото на Райчо до Хитов е, че то е поредното от серия от разменени писма между двамата и началото е определено от Райчо в началото на юни, тоест когато Кънчев тръгва от Табор към Белград. Също така интересно е, че Райчо пише за негов ортак във Виена, който имал брат там, а Кънчев се сдобива с пълномощно от виенска кантора за търговия с кожи, Цаню Захариев е свидетел, че Кънчев е обикалял с такова пълномощно. За виенски търговци-революционери се сещам за дружеството "Напредък" във Виена, които са закупували оръжие за въстание в Българско, председател на дружеството е бил Георги Киселов, който има двама братя и е имал кантора във Виена. Месец и 20 дни след това писмо на Райчо до Хитов, Хитов се задвижва и пише писмо до своята дружина в Сливен, в което ги наставлява как да се подготвят за въстание през лятото /на 1872-ра/: Хитов вече разсъждава тук като стратег, а не обикновен хайдутин, той очертава мащабен план за неутрализиране на турските гарнизони в Шумен и Силистра, както и за въстание едновременно в големите градове, включително Филибе. Лично аз се съмнявам в стратегическите способности на Хитов, този план ми прилича на такъв правен от кадрови офицер и то на висока позиция. По същото време с подобен план изскача и Филип Тотю от Одеса, но неговите способности са демонстрирани по-семпло, планът му се свежда до хайдушки чети, въоръжени с оръжие от складовете в Одеса, складирано там от Николай Тошков.

Не, не е същият. Става въпрос за търговеца и чиновник в османската администрация Христо С. Арнаудов, който е баджанак на Теофан Райнов, тоест жените на двамата са били сестри. Въпросният Христо С. Арнаудов е бил юрист и преводач на османски закони: https://voinaimir.info/2020/01/ottoman-laws-bulgarian/ Освен това е един от участниците в Черния кабинет на Шнайдер ефенди, заедно с Манол Иванов, Теофан Райнов, д-р Миркович, а както се установява от писмата на Миркович до Заимов, в работата на този кабинет са се включили на по-късен етап и Георги Живков и Иван Кършовски. Тук: https://www.academia.edu/94457553/Тайната_мисия_на_шпионина_патриот_Светослав_Сапунов_през_декември_1869_януари_1870_г_The_Secret_Mission_of_the_Spy_and_Patriot_Svetoslav_Sapunov_in_December_1869_January_1870_ има подробности за мисията на Св.Сапунов, ръководена от Христо Арнаудов. Този въпрос не е изследван, поне аз не съм срещал такова изследване. Въпросът, според мен, е, че Кънчев е попаднал в полезрението им не в Белград, а още преди да постъпи там като школник във Военната Академия в Белград. Представете си едно 17-годишно момче, току що завършило първи гимназиален клас в Болград в Бесарабия как изведнъж се е озовало школник във военна академия на друга държава. Лесно ли става това?! Кой му е издвижил документите, кой го е прехвърлил от Болград в Белград и го е записал във висше военно учебно заведение за елита на сръбската армия, офицерския й корпус, и то в отдела за артилеристи, гордостта на военния министър Блазнавац, който лично е рекрутирал кадрите за артилерията, това е завършил и самият Блазнавац във Франция. Действието е станало за учебната 1867-ма, ще рече княз Михаил Обренович е бил още жив и отношенията са били топли с Русия, тогава се сключва договора за сърбо-българска държава между Добродетелната дружина и княза; Русия финансира Втората легия, но Кънчев не е бил легист, а кандидат за офицер и обучението му е трябвало да продължи 5 години, той е изкарал три и напуска по болест в края на 1869-та. Но в едно писмо до Обретенов от Табор през 1870-та заръчва на Обретенов да каже на баща му, че е "здрав като камък". Истината е в детайлите

Каравелов бяга след убийството на княз Михаил Обренович в Нови сад, тогава на територията на Австро-Унгария, където е имало голяма сръбска колония и негови съидейници от Омладина. Там обаче го арестуват унгарските власти, според мен по искане на сръбските, като заподозрян участник в убийството и го хвърлят за 7 месеца в тъмница. След като излиза от затвора през 1869-та, Каравелов е бил персона нон грата в Сърбия и затова пуска котва в Букурещ, където през май Христо Георгиев го избира за редактор на Отечество, въпреки възраженията на Найден Геров и руския консул. Така той се озовава във Влашко, където през ноември 1869-та започва да издава Свобода, горе долу по това време е основан и БРЦК, тогава е шпионската мисия на Сапунов в Гюргево и Букурещ. Сапунов е имал мисия, възложена му от Арнаудов /униат/ да пренасочи българското революционно движение извън влиянието на Русия и Сърбия, да се основат клубове /не комитети/, които да работят без помощтта на Русия и Сърбия, да притискат османската власт за автономия. Хъшовете в Гюргево набили Сапунов, взели му парите и мисията му била провалена. Каравелов вече е издавал Свобода, Сапунов дошъл при него и му предложил пари, ако пренасочи вестника в посока на изброеното по-горе. За този период Захари Стоянов пише за БРЦК в Букурещ, че е бил нещо като прикриваща фасада на ВРО на Левски, който по същото време тръгва да основава комитетите в Българско. Каравелов и вестника са играели тази прикриваща и отвличаща вниманието на османската власт роля, вдигайки шум, докато Левски работи на терен. По това време руският консул в Букурещ Офенберг пише в доклад до Игнатиев за БРЦК в Букурещ, че са половин дузина безделници, самонарекли се комитет, които се занимават с интриги. Това кореспондира горе-долу с отговора на Левски за годината прекарана сред емиграцията след първата му обиколка. На следващата година, 1870-та, започва скандал с дописката срещу Георги Живков и Свобода спира да излиза, подновен е едва през 1871-ва, когато Каравелов се връща от Белград със собствена печатница. По времето, когато Каравелов още се мотае в Белград и си урежда заема за печатницата /урежда му го Ната с връзки с министъра/, Каравелов изпраща първо Димитър Общи, и малко след него Ангел Кънчев до Левски през Данаил Попов. И двамата "помощници", пиша го в кавички, защото Левски не им е искал помощници, такива той е можел да си намери от ВРО на терен, най-вече от Ловеч, са били посочени от Панайот Хитов. Общи, както се вижда от новите документи, е бил щатен сръбски агент; Кънчев, според мен, е парашутиран към Хитов от Одеското настоятелство и авторите на писмото "знаеш ли ти кои сме ние" до Левски, не без знанието и одобрението на руските власти. Одеското настоятелство е било нещо като филиал на ТБЦК в Русия, за това пишат някои автори; четата на Хаджи Димитър и Караджата е финансирана от тях през 1868; доколкото Левски е бил един от "младите" в ТБЦК преди да изгради ВРО, той също е е познавал всички тези дейци от ТБЦК и Одеското настоятелство, той дори пише в едно от писмата му за Одеското настоятелство като за "нашият комитет в Русия". Моята теза е, че точно дейците от бившия ТБЦК, т.н. Плоещки българи, а те са Иван Кършовски, Райчо Попов, Теофан Райнов, Кирияк Цанков са вербували Кънчев още докато е бил ученик в Болград, пътят му натам е минавал през Гюргево, Букурещ, Плоещ. Имало е вероятно и посвещение в масонство на ранна възраст, защото в Белград като школник той вече е бил масон. Не мисля че тези личности са нямали връзка с руските власти, ако си спомняте, Теофан Райнов беше определен като "платен руски агент" в донесението на османския търговски представител в Гюргево до Високата порта, а именно Теофан е бил свръзката на Ангел в Гюргево, и Теофан изчезва оттам скоростно два дни след самоубийството на Кънчев.

Ще започна от второто, според мен Каравелов никога не е служил на сърбите, използвал ги е, но не им е служил. Иначе граф Игнатиев нямаше да го покани като единствен българин на подписването на Санстефанския договор. Разколът или краят на идилията между Сърбия и Русия настъпва след смъртта на Михаил Обренович, убийството на Обренович. След това Сърбия поема на запад и следва великосръбска шовинистична политика; армията е превъоръжена със западно оръжие и т.н. Каравелов мимикрира, но не служи на сърбите, просто им взема парите и се жени за сръбкиня с връзки. Той започва като ледактор на в. Отечество на "старите" през 1869-та, но се "обижда", че те го редактирали и тогава започва да издава Свобода и да се прави на радикален либерал, но всъщност си е същия послушко, какъвто идва през 1867 като кореспондент на Голос и си слушка същите ментори славянофили. Мимикрията го прави да изглежда "млад", дава му връзки с Омладината и дори с радикали като Начаев и Бакунин; Райчо Попов и Теофан Райнов правят европейския си воаяж през 1869 до Мацини и Бакунин с препоръка на Каравелов. Известен е фактът, че през същата 1869-та Начаев /руски анархотерорист/ получава фалшиви документи от българските емигранти във Влашко. Ако Каравелов е бил истински "млад" /радикал националреволюционер/ руската тайна полиция нямаше да го задържи толкова дълго на политическата сцена, щели са ди си го приберат или откажат, както е отказан Иван Касабов. Каравелов е бил като политическа фигура "кухо, но наше момче", Ботев и Стамболов го усещат чак след смъртта на Левски и го прогонват като куче с вързана тенекия на опашката, шумно, с обиди и подигравки. Сега маститите историци могат да го намажат целия с пандишпанова глазура на херой, но и те много добре знаят как стоят нещата с "революционера" Любен, Южния славянин. На първия Ви въпрос: мисля, че Кънчев си е бил свой човек в руското консулство, още преди да дойде в Ловеч. Помислете за биографията му - учи само една година в Болградската гимназия и прекъсва, защото една "невидима ръка" го праща в Белградската военна академия на 17 години, той даже е бил малолетен за офицер и войник. Болград е на 170 км от Одеса, колкото е горе-долу от Русе до Габрово; в Одеса е било Одеското настоятелство на Тошков; същият Тошков чрез Филип Тотю иска подписите от Левски. А кой е дал знак на Кънчев да прекъсне учението си в Табор и да отиде при Хитов в Белград. Стоял е в Табор само е една година, блестящ ученик. Нямал пари и крайна нужда го накарала да иде при Хитов за две жълтици. Хайде сега... Бил е на стипендия на Русенската община, семейството му е било добре материално и толкова го закъсал, приказки и песнички за наивници. Някой му е казал да отиде при Хитов, този някой, според мен, който го е пратил да учи за офицер на 17 години, и същият, който е прекъснал учението му в Болград след една година, който му е и дал снимките в дома на драгоманина и му е посочил пътя до хората на тези снимки.

Хипотезата Ви е напълно резонна и вероятно ще се потвърди от дипломатическите руски архиви, включително и кореспонденцията на Найден Геров, който е изпълнявал ролята на пълномощник на граф Игнатиев, негово око и ухо, към българската емиграция. Геров е подценявал Левски, за това свидетелства неговата известна ни кореспонденция през годините, голяма грешка на руската дипломация, според мен, защото е било много по-ефективно от практическа гледна точка да контактуват директно със създателя на ВРО, отколкото да търсят посредник в лицето на един ерзац революционер и книжен плъх като Каравелов. Изглежда е имало опити извън Азиатския департамент, предполагам от военното министерство, да осъществят контакт с Левски, визирам кореспонденцията на Кишелски с Левски през 1871-ва, разпечатвана от Анастас Попхинов, която той не е успял да прочете, заради особения шифър установен между Левски и Кишелски. Всички доказателства и опровержения на подобни предположения би следвало да са в руските архиви. Позицията на Каравелов пред руската власт е била доста сложна и противоречива. За това пише проф. Иван Стоянов. Когато бяга от Букурещ през ноември 1872-ра, Каравелов е минал инкогнито през Париж за Белград, където е бил засечен от царската Охранка, има доклад на агент за него като опасен революционер анархист, пребиваващ в Париж под чуждо име. Тоест едната ръка не е знаела какво прави другата - политическата полиция го класифицира като революционер свързан с Начаев и Бакунин, а Азиатския департамент го прехвърля нелегално през Париж в Белград. Предполагам връзките му с Начаев и Бакунин са били лост за изнудване - на принципа на моркова и тоягата. Кънчев и неговата мисия, според мен, още в самото начало трябва да се разграничат от Каравелов, който си е бил почти щатен руски агент. Кънчев идва в Ловеч изпратен от Хитов, а Хитов е бил повече свързан със Сърбия, отколкото с Русия. По времето, когато Кънчев идва, силният човек в Белград е Блазнавац. Хитов изнася една реч пред приятел на Кънчев, която е класирана от Д.Страшимиров като русофобска и тя е такава: В това писмо Иван Попов, приятел и съгражданин на Кънчев и Обретенов, уведомява Обретенов за Ангел. Писмото е писано един ден преди Ангел да се появи в Ловеч. Самият Хитов в негово писмо пише, че той е изпратил Ангел по този път и това е така. Ангел е работел с мисия от Хитов и тя е загатната в писмото по-горе - вдигане на въстание "лятоска", ще рече през лятото на 1872-ра. Има съвпадение между руските и сръбските планове, но има и големи разлики. Сърбите, в лицето на Блазнавац, по това време са подготвяли война с Турция, в която българското въстание да блокира турските гарнизони в Дунавски вилает, докато русите са искали проформа въстание и чети, които да им позволят да оказват дипломатически натиск върху Султана. През 1869-та те са накарали Добродетелната дружина да пише мемоар за дуалистична държава между турци и българи, палачинката се е обърнала в сравнение с 1867-ма, когато инициират същата Дружина да иска сърбо-българска държава. Да добавя, Коста Радославлевич, за който споменава в писмото си Попов, е бил съвипускнец на Кънчев от Белградската военна академия и отличник на випуска, член на сръбската Омладина.

Смисълът да се вдига въстание за различни дейци е бил различен. Каравелов е отговорил лаконично и ясно на Греков, когато последния го попитал по-късно "ти защо написа онова писмо на Левски за вдигане на въстание?" - Това беше руска работа. Какво да се добави повече, за Каравелов писмото е било изпълнение на заповед от господарите му от Азиатския департамент и военното министерство. Той така прави и през 1867-ма, когато създава комитет за влизането на Зайчарската чета в Българско; четата е предадена и разбита от сърбите, а Каравелов се измъква без никаква отговорност. Момчетата от гюргевската казарма са целели намесата на Великите сили, най-вече на Русия /"Сега Русия може да заповяда", казва Бенковски над горящото Панагюрище/; всеки от тях си е правел своите сметки за след това, но общото е, че трябва да има народна жертва, която да доведе Велика сила да ни освободи. Левски не е виждал освобождението така, като олтар, на който трябва да бъдат положени на заколение определен брой българи /30 000 в Априлското въстание/, за да дойде някой Голям Батко отвън да ни подари свободата и държавата. Левски е планирал успешно въстание, задържане на зони в българско под управление на Привременно българско правителство, докато това Привременно правителство бъде признато от Великите сили за законно българско правителство, което да поеме управлението на държавата България.

Това писмо е публикувано от Д.Т.Страшимиров в том 1 от неговите Извори и, според мен, Страшимиров грешно го е адресирал до Георги Живков, за това пише и Обретенов, който твърди, че писмото на Каравелов е било до Георги Икономов, ето го и писмото: Само че, писмото до "брате Георги" е било прикачено в друго, до Левски, за което стана вече дума, че Обретенов никъде не е изпращал и адресирано до Димитър Горов в Гюргево за препращане. Живков по това време не е бил в дома на Горов, там е пребивавал Георги Икономов; Живков е издавал детско списание във Виена през 1872, което Каравелов "не харесал": „КНИЖОВЕН ИМОТ ЗА ДЕЦАТА“ – първо бълг. педагогическо списание с нравствено-дидактични публикации за децата. Излиза през 1872 в 2 или 3 книжки, екз. от които не са открити. Отпечатва се в печатницата на Л. Сомер във Виена. Изд.: Г. А. Живкин [Георги Атанасов Живков]. Мото: „За вчеловечванието си и за человешкото добро работи през целий свой живот, и от този свети труд почивай си само кога спиш. Silvio Pellico, 1872”. Съобщение за излизането и оценка на списанието дава Л. Каравелов: „Във Виена е захванал да се издава нов български педагогически вестник под заглавие „Книжовен имот за децата“. Издава го г. Живкин. Нам ни са не харесва тоя вестник.“ (в. „Свобода”, № 42, 1872, рубрика „Книжевни известия”). http://enc.ilit.bas.bg/slovnik/книжовен-имот-за-децата Злопаметният Каравелов, публикувал дописката петняща Живков през 1870, не би се обърнал в никакъв случай към Живков, още повече, че точно тази дописка е била причина Живков да емигрира от Русе и да остави семейството си на произвола, за това разказва Виктория Живкова /Вела Благоева/ сестрата на Живков. Ненавистта на Каравелов към Живков /основател на ТБЦК в Русе през 1866/ се е подхранвала от изпратения при Каравелов шпионин Светослав Сапунов, който бил препоръчан на хъшовете от Живков, без да подозира каква личност препоръчва в лицето на Сапунов. Каравелов обаче е държал карез на Живков, той никога не забравял, каквито са случаите и с поп Кръстю и Димитър Ценович, мъстял. Ето защо, мисля, че писмото му е било адресирано до Георги Икономов, едно от верните му русенски протежета.

Това е от желанието на автора да напъха фактите в тезата си като в Прокрустово ложе, може дори да им отреже краката или да ги удължи в зависимост от тезата му. В мрежата циркулират такива "протези факти" и е изкушение да си послужиш с тях, без да ги провериш, допускам, че въпросния автор е взел и използвал именно такава "протеза-извор", защото пасва на патоса му. От няколко години циркулира и несъществуващо писмо на Левски до Каравелов с нецензурни заплахи, съчинено от небългарин автор, което се цитира от разпалени русофоби. В статията, към която бяхте дали линк в един сайт, която всъщност е препубликувана моя тема от този форум /за масонството и Левски/ бяха залепили снимка-менте на Левски уж като млад монах, която е пълен фалшификат, но аз никога не съм посочвал в моя тема. Пристрастия. Стефан Стамболов, за който стана въпрос, че е имал връзка с руското военно разузнаване на младини, постепенно еволюира от ако не русофил, то човек позитивно настроен към русите и Русия в заклет и убеден русофоб /нещо което му коства и живота/, но това е малко встрани от темата ни. Моето мнение е, че изворите не бива да се използват като декори за предпоставена теза, а като скалпели, предназначени да оперират историческото минало с цел да го разберем по-добре.

Точно второто и третото е. Вербуването му е станало още докато е следвал в Русия, присъединил се е към славянофилските кръгове, където е принадлежал и граф Игнатиев, който по това време е бил началник на Азиатския департамент в Имперското Външно министерство. Каравелов така идва като кореспондент на в. Голос в Белград и кореспондира със славянофилите. Консулът в Букурещ, Офенберг, го определя като пълен некадърник и негодник и пише рапорти срещу него, но графът, който по това време е вече посланик в Цариград и началник на консула, успява да го протектира и тази протекция остава до смъртта на Каравелов, действително, както пише колежката, той е единствения поканен българин на подписването на Санстефанския договор, поканен от Игнатиев. Проблемът на Азиатския департамент и лично на Игнатиев е бил, според мен, че техния агент е бил некадърен и неспособен. Каравелов е бил отстранен от БРЦК от младите революционери и практически след 1874-та е нямал никакво значение за националноосвободителното движение. Бита карта. Но сте прав в едно, ако беше поживял малко по-дълго, той е бил гласен за първия български премиер.

Отдолу под линия е пояснил, че 3-4 месеца работил като словослагател при него, така че като цяло е коректен, от около 6 месеца е пребивавал в Букурещ, от от 3-4 месеца работил при него в печатницата. Ще рече, че според Каравелов, Стоян Пенев се е появил в Букурещ към средата на август, точно по времето, когато Кънчев идва в Русе от Белград. Той е обявил за свои лични врагове всички "чорбаджии", към които очевидно причислява Златев и Чорапчиев, а има и допълнителна екстра за тези двамата, били са женени за две сестри гъркини, а точно по това време Каравелов обявява за врагове и гърците. Между другото, в същия брой с дописките за Кънчев и Пенев, има негова статия срещу Антим като екзарх и с адмирации за Иларион Ловчански, който е бил принуден да си подаде оставката от "компромисната партия" на цариградските българи. Каравелов се е изживявал като най-радикален революционер, без да е бил въобще революционер, има една смешна негова снимка с калпак и сабя, направена в студио, това му е "революционерството" и гръмките статии в "Свобода". Защо е заложил на точно този човек граф Игнатиев, все още не съм си обяснил.

Благодаря, но засега нямам намерение да пиша монография, предпочитам форумната форма на диалог. Съжалявам, че компетентен участник тук, Стаски, излезе от темата, ако я чете, имам покана към него да се включи, той има какво да каже. Въпросът за предателството срещу Левски, според мен, не е без значение, защото неговото дело е било прекъснато в критична за българската съдба точка. В историята няма "ако", но присъствието на Васил Левски в политическия живот след Освобождението, може би, щеше да насочи България по друг път. За ролята на Каравелов съм напълно съгласен с Вас, но инерцията е голяма сила и преоценката му като националреволюционер предстои, според мен. Изворите са налице за него, само някой трябва да ги извади от архивите и да ги публикува, но това изисква кураж. Проф. Иван Стоянов направи точно това, но сложи само началото.

Интересно е да видим как Каравелов прикрива своето участие и това на Обретенов и групата му само няколко дни, след убийството на Пенев и самоубийството на Ангел Кънчев. Двете дописки по този повод са датирани 7 март 1872-ра и са публикувани в брой 39 от 11 март 1872-ра на Свобода. Моите коментари ще касаят подчертаното от мен с червен цвят. Първото, което се набива на очи, е светкавичната реакция - смъртта на Кънчев е на 5-ти следобяд, дописките са писани на 7-ми, а са отпечатани на 11-ти, т.е. цялото време до стигането им до редакцията в Букурещ, набор и печат е било 3 дни. Вестникът е излизал в тираж 1000, ще рече, че се е печатал поне един цял ден с примитивно задвижваната ръчно машина на Каравелов, т.е. имаме два дни за стигане до Букурещ от Русе, редакция, набор и печат. Физически пътят до Букурещ е бил само два дни, така че, според мен, дописките са пратени по телеграфа, от човек на Обретенов служител на телеграфа. Второ, и двете дописки, според мен, са писани от един човек и той е бил много добре информиран. Този човек е бил Атанас Обретенов /в предишен пост сбърках, че Ангел Обретенов е ходел на свиждане на Никола Обретенов, но Ангел е бил заточен по това време, а Атанас /Танас както го нарича Обретенов/ е бил свръзката му с външния свят. Дописките са писани или от Атанас или от човек, на който той е предал тази информация, защото в едната от тях става въпрос, че Петраки Златев е разпитвал задържаните в кауша, а Обретенов пише точно това, че Златев го разпитвал на 6-ти март за Кънчев, единствено Атанас е можел да узнае това от брат си. Трето, Каравелов насочва вниманието на читателите си към тезата, че убийството на Пенев е заради дописките в неговия вестник, а самоубийството на Кънчев пак е резултат от дописничеството на Кънчев в неговия вестник. Тънък намек, че Кънчев е имал интерес да убие Пенев. Това е изключително подло и мръсно от страна на Каравелов и дописника, след като днес четем в спомените на Обретенов, че той и другите трима са убили Пенев по сигнал на Каравелов, че е турски шпионин. Четвърто, Каравелов най-нагло отрича задържаните да са имали някаква връзка с комитет, но сам изплесква истината, че комитетът, според твърдото убеждение на Расим паша /Каравелов го нарича фанариот, заради гръцкия му етнически произход/ бил на османска територия /ВРО/. Пето, Каравелов лъже за възрастта на задържаните, нарича ги деца на по 15-16 години, а те всички са по над 20-годишни мъже. Шесто, Каравелов /дописника му/ изпуска информацията, че са били задържани неколцина "биржари" /според тълковния речник файтонджии/, които също били разпитвани, но без да ги изтезават. Което ме навежда на мисълта, че Пенев е бил разкарван от убийците си с файтон и файтонджията е станал свидетел на съвместното им пътуване до дестинацията на убийството. Седмо, нито дума няма за шпионска мисия на Пенев в Сливен, възложена от Расим паша; напротив, става ясно, че Расим паша бил недоволен от Пенев и искал да го затвори. И накрая, характерно за Каравелов, той хвърля цялата вина и за двете смърти на Чорапчиев, Златев и... Стоил Попов /близък съратник на Левски и участник в Легията на Раковски/.

Да! Точно заради това. Костаки е бил срамната тайна на Обретенов. Да признае, че Костаки е негов личен избор и провал, за Обретенов е означавало да си признае още тогава, че не става за конспиратор и революционер, че той, Обретенов, е пълен провал, както за ВРО, така и за поръчителя си Каравелов. Костаки е бил третият поканен от Обретенов за редовен член в "неговия" ЧРК. Фалстарт още в началото на кариерата му. Избрал е "тихият" вариант - няма човек, няма проблем, това име следва да бъде изтрито и забравено. И, за съжаление, успял е. Костаки Симеонов е изтрит и забравен не само от протоколите на Обретенов /единствен той не фигурира като число там/, но е бил изтрит и забравен и от историята. Нищо не се пише и не се знае за този човек. Така се прави ореол на герой, имам предвид Обретенов.

Обретенов посочва точната дата, когато Костаки Симеонов е приет за редовен член на комитета - 13-ти декември 1871-ва. тоест 3 дни след учредителното им събрание на 10-ти декември. Костаки е бил приет преди Икономов, той е бил доверено лице от вътрешния им кръг. неговият прием няма нищо общо с Пенев, който по това време е работел при Каравелов и не е крадял още никакви писма; Костаки е приет като четвъртия редовен член, петият е бил Георги Икономов, няколко дни по-късно. Всеки от тях се е криел отначало зад инициалите на името, но от един момент натам са започнали да се подписват в протоколите скрити зад числа, съответно: Обретенов - 54 Ради Иванов - 80 Тома Кърджиев - 104 Георги Икономов - 91. Единствено за Костаки Симеонов, Обретенов не е посочил число, заместващо името и инициалите му. Защо?... Протоколът, с който комитета им е взел решение за убийството на Стоян Пенев, датиран от 15-ти февруари 1872-ра, е подписан от всички без Костаки Симеонов: В този протокол Обретенов /54/ е подписал Ради Иванов /80/, другите два подписа под решението им са на Икономов /91/ и Тома Кърджиев /104/ Подпис на Костаки Симеонов липсва! Ако Костаки, петият член на комитета им и доверено лице на Обретенов, за да го покани за редовен член 3 дни след основаването на комитета да се присъедини, е отсъствал по някакви причини, можел е да упълномощи някой друг от негово име да сложи подпис под решението, какъвто е случая с Ради Иванов, той е подписан от Никола Обретенов. Но подписът на Костаки го няма. За мен това недвусмислено означава само едно - Костаки Симеонов е бил против това убийство. Всъщност, така както Обретенов описва ареста им на следния ден, "свидетелят", чието име той не е назовал, е бил Костаки, защото полицията идва да ги арестува в читалището, а не някъде другаде; единствено Костаки, петият член на комитета им, е бил наясно, че могат да бъдат намерени заедно в читалището, той също така е бил запознат къде и какво крият те в читалището, а както е записано в документите за ареста им, били са извършени и обиски.