Б. Киров

Да започнем от "демокрация" в древногръцкото разбиране на думата и генезиса й като произход. От източника "Атинската полития" на Аристотел: "После станало така, че за дълго време между благородните и демоса настъпили раздори. Понеже държавната уредба била изцяло олигархична и всъщност бедните, включително жените и децата, робували на богатите. Били наричани пелати и хектемори именно защото според такова споразумение обработвали имотите на богатите. Цялата земя се владеела от малцина и ако пелатите не заплатели наема, и те самите, и техните деца ставали роби, а изплащането на заемите чрез залагане на собствения живот продължило чак до Солон, който е и първият простат на демоса. Прочее, най-тежко и болезнено за бедните според тогавашната уредба било робството. Освен това те имали други причини за недоволство, защото били лишени от всякакви права. Предшестващата Дракон древна полития имала следния вид. Висшите длъжности били заемани от благородните и богати граждани, които първоначално управлявали до смъртта си, а сетне – по десет години. Най-почитани в йерархията и най-стари по произход били длъжностите на царя, полемарха и архонта. Сред тях водеща била тази на полемарха, защото някои от царете били слаби военачалници. Най-последна по време била създадена длъжността на архонта. Повечето от авторите твърдят, че тя се е появила по времето на Медонт, а други смятат, че е от времето на Акаст, и като доказателство привеждат това, че деветте архонти се заклеват „както при Акаст“ да изпълняват свещения си дълг, защото според тях по негово време Кодридите успели да отделят привилегиите на архонта от властта на царя. Прочее, когато и да е станало това, разликата в годините е незначителна, но че архонтската длъжност е създадена по-късно от другите две – се подкрепя от обстоятелството, че архонтът нямал никакви правомощия, наследени от прадедите, а само допълнително наложили се. Затова тази длъжност не е била толкова авторитетна, освен в по-късен период, когато била подсилена законодателно. Много по-късно започнало избирането на тесмотетите, които поели архонтски функции да прогласяват съставяните от тях решения, имащи силата на закони, и да ги спазват при разрешаването на споровете между гражданите. Ето защо тази длъжност била заемана за не повече от една година. Такава е по време разликата между тези две длъжности. Деветте архонти не са имали едно общо седалище. Царят заемал така наречения Буколей, който граничел с Пританея. Архонтът пък заемал Пританея, а полемархът – Епиликея, който първоначално се наричал полемархей. Тесмотетите заседавали в тесмотея. Така е била първата Атинска полития. След недълъг период, по времето на архонта Аристехм, Дракон постановил своите закони и политията придобила следния вид. Били дадени граждански права на тези, които можели да притежават тежко въоръжение. Те избирали деветимата архонти и тамиите измежду ония, които притежавали имущество, не по-малко от десет златни мини, освободени от всякакъв данък, а останалите по-маловажни държавни длъжности бивали възлагани на представители от воинското съсловие. Стратезите и хипархите трябвало да имат имущество, не по-малко от сто златни мини, освободени от всякакъв данък, и деца от законната си съпруга, навършили десет години. Така назованите архонти поемали своите задължения под поръчителството на пританите, стратезите и хипархите до полагането на своята клетва, за което взимали четирима поръчители от съсловието на стратезите и хипархите. За Съвета били избирани по жребий от гражданството четиристотин и един членове. Освен тях чрез жребий бивали избирани и останалите висши служители, които трябвало да са навършили тридесет години, един и същ човек нямал право да бъде два пъти архонт, преди всеки един от неговите съграждани да се е изредил на тази длъжност, и чак тогава изборът започвал отначало, а ако някой от членовете на Съвета отсъствал от заседание на Съвета или на еклесиата, тогава заплащал глоба, както следва. Всеки гражданин, спрямо когото е била извършена несправедливост, имал право да протестира в Ареопага за нарушаването на законите. Както вече беше казано, тогава длъжниците залагали собствения си живот, ако не можели да върнат заема си, а земята се владеела от малцина. При така установената полития, при която мнозинството робувало, демосът въстанал срещу благородните. И понеже бунтът бил голям, а двете групировки били противопоставени помежду си от дълго време, те сключили спогодба и възложили на архонта Солон да поеме ролята на помирител и ръководител на политическото преустройство. Солон се противопоставя на всяка от двете групировки и прогласява, че е в техен взаимен интерес да сложат край на всякакви раздори. По произход и достойнства Солон бил от първенците на полиса, по имущество и занаятие – от средното съсловие, нещо, в което са единодушни и други автори, пък и самият той го потвърждава. Поначало Солон не престава да смята, че причината за гражданската война са богатите. Като овладял положението, Солон дал свобода на демоса за днес и завинаги и забранил изплащането на дългове чрез залагане на живота. Издал закони и предприел опрощаване както на дълговете спрямо отделни хора, така и спрямо държавата, наречено сейсахтея, понеже освобождавало хората от бремето. Солон преустроил политията и издал други закони, като Драконовите закони вече не се използвали, с изключение на отнасящите се за убийство. Солон определил законите да траят сто години и разделил гражданството по следния начин. В зависимост от имущественото състояние определил четири групи, които съществували и от по-рано: пентакосиомедимни, конници, завгити и тети. Решил всички висши служители -деветимата архонти, тамиите, полетите, Единадесетте и колакретите, да бъдат избирани от съсловието на пентакосиомедимните, конниците и зевгитите, като им се давала длъжност според техния годишен доход. На произхождащите от съсловието на тетите дал правото да участват само в еклесиата и съдилищата. От съсловието на пентакосиомедимните били избирани ония, които събирали от имотите си петстотин мери стока (в течно и твърдо състояние) общо. От съсловието на конниците били избирани ония, които можели да произвеждат триста мери, а според други автори това били ония, които били в състояние да отглеждат коне. От завгитите били избирани ония, които произвеждали двеста мери стока (в твърдо и течно състояние) общо. Оставало съсловието на тетите, които не вземали никакво участие в управлението. Затова и днес, когато някой кандидат за длъжност бъде запитан към кое съсловие принадлежи, той не отговаря, че е от съсловието на тетите. Относно архонтите Солон разпоредил да бъдат избирани по жребий от списък на излъчените от всяка фила кандидати. Всяка фила избирала предварително десет кандидати за деветте архонти и изборът ставал чрез жребий, затова още е запазен обичаят всяка фила да излъчва десет кандидати, от които после да се избират чрез гласуване с бобени зърна архонтите. Доказателство, че Солон е постановил избирането на архонтите чрез жребий според имотното им състояние, е законът за тамиите, който важи и днес и който изисква тамиите да се избират от пентако­сиомедимните. Такива са прочее разпоредбите на Солон относно деветимата архонти. В по-старо време обаче Ареопагът имал право да извиква и преценява лично кандидатите за висшите длъжности и като ги разпределял, да ги назначава за една година. Съществували четири фили, както и преди, и четирима царе на филите. Всяка фила била разделена на три тритии, а всяка трития – на дванадесет навкрарии. Начело на навкрариите стоели навкрари, които се занимавали с текущите разходи и със събирането на налозите и данъците. Солон учредил Съвет на четиристотинте – по сто членове от всяка фила, а на Ареопага възложил да бъде блюстител на закона и както било дотогава, да остане пазител на политията, да наблюдава множеството значителни дела в управлението, да подвежда под отговорност нарушителите на закона, да налага физическо наказание или да ги глобява, като внася платената глоба в Акропола, без да излага основанието, заради което е била наложена, да съди ония, които съзаклятничели срещу демокрацията след издадения от Солон закон за исангелията. Виждайки, че много често полисът бил размирен и че някои от гражданите поради равнодушие чакали пасивно развръзката на събитията, издал за тях специален закон: „Ако някой по време на размирици в полиса не вземе оръжие и не се присъедини към една от двете групировки, ще бъде лишен от граждански права и ще бъде осъден за безчестие.“ Прочее, такива били разпоредбите относно висшите длъжности. Три са най-демократичните мерки, предприети от Солон: първата и най-значима е забраната за изплащане на дълговете с цената на живота, втората е правото на всеки да се обръща към съда за проявена несправедливост, и третата – най-често споменаваната, чрез която мнозинството засилва своето влияние, е правото на последно обжалване в съда; бидейки господар на своя глас, демосът ставал господар и в управлението. След като преустроил политията по такъв начин и понеже при него във връзка със законите идвали просители, било за да го укоряват, било за да разпитват, и го безпокоели, и понеже нито желаел да променя тези закони, нито да бъде намразен, Солон отпътувал за Египет, за да търгува и да разглежда, като обявил, че ще отсъства десет години, защото смятал, че не е редно да тълкува лично законите, а че всеки трябва да изпълнява предписаните наредби. Междувременно много от благородните се настроили враждебно към него заради опрощаването на дълговете и двете политически групировки променили своята позиция към него, защото установената уредба била противна на очакванията им. Всъщност демократите разчитали, че той ще предприеме коренно ново преразпределение на земите, а благородните, че положението ще остане същото или ще бъде незначително променено. Но Солон се противопоставил и на двете групировки и макар че могъл да стане тиран на Атина, ако се присъедини към една от тях, той предпочел да възбуди тяхната обща враждебност, спасявайки отечеството и давайки му образцови закони." https://pvpetrov.wordpress.com/2008/01/23/76/

Да разбирам ли, че като се връщате към античността, ще имаме предвид, че оттам започва първият цикъл, описан така добре и точно от вас, и следователно моделът там не е замърсен толкова с последващи натрупвания на трикове върху термините от политически илюзионисти?

Има толкова много неща за реформиране, които са оставени съвсем умишлено в полуразпад и в пещерната ера. Първото, което се сещам е пенсионната система - на практика българската държава ограбва пенсионерите, като не им е направила индивидуални партиди. Един пенсионер за 40 години трудов стаж събира сума, която спокойно му гарантира поне 20 години добри доходи, но държавата не му дава пълен достъп до тази сума, а при случай на смърт наследниците му не я получават. Това е пладнешки грабеж, дори в царска България и в днешна Русия хората са имали и имат достъп до цялата сума в индивидуалната им лична партида и знаят точно с колко разполагат в нея. Друг потресаващ случай на умишлена злоупотреба е БДЖ, тук с Ник сме дъвкали надълго този казус, където в пътническите железници се наливат някакви безумни дотации, а товарното БДЖ е приватизирано и печели - пак умишлен и злонамерен грабеж. Българската държава плаче за преучредяване, а не за реформи. С "преходи" и "риформи", дето казваше Луджев, нищо не става, вече 35 години все "риформи", оттам и демографския проблем - като се изнесат 2 млн. трудоспособни българи в чужбина какво да очакваш от демографията, освен стопяване. А те се изнасят заради абсурдите като тези споменати по-горе.

Трудно постижима, почти невъзможна, задача е третият подход. По причина, че античното разбиране на тези понятия е изградено в съвършено различна икономическа и социална среда - робовладелската антична република има твърде малко общо с буржоазната република от края на 18-ти век, основните класи, формирали понятието са други. Според мен реално възможен е вторият подход, а именно дискутиращите да игнорират идеологическите си различия и да приемат работна дефиниция на едно от съвременните разклонения. В среда на балони от предразсъдъци и пристрастия това е практически невъзможно, но при пълно абстрахиране от пристрастия и излизане от идеологическия балон, според мен, е постижимо. Необходим е малко дзен-прагматизъм /шега /.

Изразявате се завоалирано и не сваляте картите си какъв ще да е този модел. Ако смятате, че патронът ще е държавата, а фирмите и гражданите клиентите не откривате топлата вода. В този форум съм писал надълго и нашироко за икономиката и политическата система на Сингапур, където дефакто има еднопартиен модел и дирижизъм в икономиката - тоест държавата определя посоките на инвестиции и развитие. При това в Сингапур това работи великолепно, достатъчно е да се погледне БВП на човек през годините от 60-те години на миналия век до днес. Дирижизъм е имало и във Франция по времето на Де Гол и Помпиду, в Япония до кризата от 90-те и отчасти сега има в Южна Корея и други азиатски "тигри". До известна степен социал-демократическия и християн-демократическия модел в германската икономика до кризата от 2008 също е дирижизъм, създават се фирми-шампиони при силни профсъюзи и социална политика. В Турция имаме етатизъм, 7-процентов праг за влизане в парламента и също силно участие и дори намеса на държавата в икономиката. Нямам идея какво разбирате под "постепенни стъпки" и ще "отнеме време".

Напълно споделям това твое мнение. Дори не само на абстрактно ниво да се разграничат, което правим сега, а законодателно и правно. Защото когато отделни лица /патрони/ с власт в нарушение на закона подриват държавното устройство и основата на цялата държавност с корупция, това вече е престъпление, което е работа на правосъдната система. Ако тази система е овладяна от същите тези лица, играта за обществото е загубена, то е обречено на ерозия и бавно гаснене. Как например се борят в Румъния с корупцията по високите етажи: https://en.wikipedia.org/wiki/National_Anticorruption_Directorate Обърни внимание на структурата на тази национална дирекция, тя дефакто е независима от прокуратурата и политиците, следователно е с чисти и свободни ръце да оперира. Кьовеши идва в България още докато оглавяваше агенцията, но я пратиха нашите политици за зелен хайвер с двеста, общо взето направиха имитационно движение със Специализирана прокуратура, която е жалко подобие на румънската дирекция, беше, и нея я закриха. Иначе "за кокошка няма прошка", но това не решава проблема с корупцията.

Да, така е, но според мен двете неща не могат да се разделят като черно и бяло, те се преливат едно в друго и са органично свързани. Системата "патрон-клиент" възниква върху почвата на връзкарството и традицията на слаба държава. Защо например мафията е локализирана в Сицилия, защото Сицилия от векове е бедната част на Италия, където нещата се решават по закона на силата и саморазправата, селяните там и преди да са били организирани в система "патрон-клиенти" /тути ди капо ди тути/ са спазвали омертата и са решавали проблемите си с лопара /рязана пушка/. Трябвало им е само някой подходящ да ги организира в мафия - мафия между другото буквално преведено е "моята фамилия".

Ама това е малко като дилемата с кое е първо, яйцето или кокошката; аз мога да защитавам тезата, че институциите не работят добре, заради връзкарството и клиентелизма, което е точно обратното на тезата, че клиентелизмът и връзкарството са следствие на неработещи институции. Все пак, мисля че в темата за кокошката и яйцето във форума, колегите стигнаха до консенсус, че кокошката е била първа, така че може би ти си прав.

Ами да, и според мен, не съм запознат в големи подробности, нито съм членувал в подобни организации, но от това, което съм чел, а не е малко, напълно е в темата. То специално българското масонство е малко пародирана версия на западното, сакън да не обидя някой, но в общи линии това е идеята. Има един автор, сега не се сещам името му, написа цяла книга за масонската принадлежност на Левски, според мен не е много убедителен. Но като оставим това, Иван Касабов, менторът на Левски вече е доказан масон, Захари Стоянов също и много други. Раковски е членувал в една от суфистките ложи, която е приемала не само турци, мисля че беше ложата "Коч" /има днес такъв холдинг в Турция, един от най-мощните/. Раковски е заговорничел там с младотурците срещу властта на Султана.

Елин Пелин е гениален шоп. Нане Стоичко, който за ужас на цялата си челяд и жената отсича вековната върба в бащиния двор, за да си вземе от клоните капата си е еманация на шопския инат и проклетия. Патернализъм в чист вид - они че ми кажат, я като сакам, че стане.

Не знаех произхода на "калинки", все съм си мислел, че са нещо като истинските калинки, които долитат от незнайно къде и кацат на високо.

Затова е много важно да се приравни разбирането за термините, макар че "връзкарство" не е никакъв термин, а жаргон, добил гражданственост. При това е натоварен с отрицателно значение, напиши "връзкарство" в Гугъл и ще видиш как се разбира от масовата публика и журналистиката - като постигане на нещо по втория начин, като назначение на "калинки" и т.н. Няма нищо общо с алтруизма и колегиално-приятелските връзки, които описваш. Това за което пишеш е по-скоро "социални връзки", а не "връзкарство".

Само да се отклоня леко, макар и във връзка с темата, "тарикат" в уличния жаргон е много "отракан", "печен" човек, който е наясно с всички неща и може да се оправи във всякаква сложна ситуация. Думата"Тарикат" обаче идва от Изтока, и според мен е влязло в обращение по време на османското владичество, ордените на разни херметични затворени общества в съвременна Турция и до днес са ордени на тарикати, буквално така се наричат посветените, нещо паралелно с масонството и илюминатите на Запад, но не е същото. Целият политически живот в сянка в съвременна Турция е силно повлиян от такива религиозни ордени на посветени, доколкото съм чел самият Ердоган е много вътре в тази система и идва на власт с нейна помощ; това е проникнало на всички етажи в политическата йерархия на Турция, но не се афишира. Фаттулах Гюлен имаше и сигурно все още притежава най-мощната подобна мрежа в страната, но това е за друга тема.

Винаги има даваща и искаща страна: мутрите и тарикатите /това е една дума с дълбоки етимологични корени и значения в български/ обикновено си говорят на "батка", като в повечето случаи единият наистина е "батка", стоящ по-горе в йерархията. Тоест единият е патрон, другият е клиент. Същото е и при връзкарството - ищецът търси "връзка" с патрон, който му дава нещо. Може да е цветен телевизор от склада при соца, а може да е необезпечен кредит от банка в наши дни.

Връзкарството беше форма на социално-икономическо съществуване по време на соца, телевизор и пералня се купуваха "с връзки", дори в плод-зеленчука или месарницата трябваха "връзки" с продавачите да се "доредиш" за по-добра мръвка или картофи. Да не говорим за софийско жителство и т.н. Георги Мишев в мемоарите си разказва неговата одисея за софийско жителство, той е от ловешко, накрая не намерил достатъчно връзки в СБП и заобиколил жителството като станал жител на село Панчарево, тогава село, сега квартал на София. На по-младите читатели това сигурно им звучи като спомени от друга вселена.

Лично аз не виждам особена необходимост от такава тема, но ако смятате, че е уместно, открийте я. Според мен можем да правим такова взаимно приравняване на терминология в хода на текущите дискусии.

Напълно съгласен съм с такъв подход за уточняване на термините, даже мисля, че без такова уточняване ще има разминавания в разбирането и оттам във валидността на тезите.

Браво на Иво Инджев тогава. Има сериозни ментални проблеми, ако цитира такива недоразумения. Цялата кореспонденция между Левски и Каравелов е надлежно описана и архивирана още от Димитър Страшимиров и е издавана много пъти.

Това пък откъде го изровихте. Единственият българин убит от него при самозащита, за който Левски пише в писмо до Каравелов, е слугата в къщата на един от ловчанските чорбаджии. Кои са тези други петима българи, за които Левски пише и къде? Нещо много на ангро го подкарахме май !?

Това писмо е партенка, съчинена със задна дата, никъде Левски не е писал подобни глупости.

Как стигнахте до заключението, че Левски е управлявал авторитарно? Ако беше управлявал авторитарно, никога нямаше да допусне идването на Димитър Общи и последвалото от това разцепление на вътрешната организация. Навсякъде в писменото му наследство Левски пише за висшегласие, тоест вземане на решенията с гласуване и спазва последователно този принцип във всичките си действия. На общото събрание на БРЦК от 1872, за което има протоколи, се гласува избор на ръководство, в което по висшегласие е избран Любен Каравелов за председател, а не Левски, Левски се връща в България, като пълномощник на БРЦК със специални права за вътрешната организация, а не като авторитарен лидер.

Много ми е интересно какво решение виждате. Някои страни като Швейцария, Австрия или Германия са направили двукамарни парламенти, в която горната камара е регионална и представлява местните общности. В Австрия, която е полупрезидентска република и президента назначава канцлера и правителството, тази горна камара няма право на вето и играе само възпираща и забавяща роля на приетите от долната партийна камара закони и решения; мисля, че и в Германия е подобно решението. По отношение на народняшките партии, те са неизтребими като плевели в България, ако не е ГЕРБ ще е някоя друга подобна със същия профил, а може и по-лошо. Следете внимателно възхода на Възраждане /има спекулации, че са дериват на ГЕРБ/, те растат бързо като гъба на дъжд, от под чертата от 4 процента на първата си изборна изява днес са с претенция за втора политическа сила, а амбицията на лидера им е да управлява еднолично. Такава популистка формация беше и НДСВ /ако някой е забравил Пеевски се пръкна оттам/. Перпеттуум мобиле в българския политически пейзаж, базиран на енергията на вярата в добрия бащица.

Чел съм ги и двамата, но историята не започва с Възраждането, има и преди това. Като стана въпрос за патернализъм, корените му са в селото. Чист вид на това е повестта "Гераците" на Елин Пелин, там е описан много ярко разпада на патриархалната задруга. Хаджийски, който изключително много ценя като автор и социолог, описва тази задруга в трудовете си също много добре.

Идва точно оттам, от 12 века монархическа традиция, тук слагам и петте века под властта на Султана. България е създадена на това място като монархия, външна граница на ИРИ, с цел да защитава Империята от други варвари. С течение на времето апетитите на българските царе растат, за да стигнем до Симеон Велики, чиито амбиции са да седне в трона на Императора, да бъде император. Не го огрява, както е известно, и докарва страната до изтощение и разорение с непрекъснати войни, което води до падането и под византийско, после под османско управление. Като стана въпрос за Султана, да, така са го виждали нотабилите в Одеса от Добродетелната дружина и повечето богати българи в Цариград, като Баща на българите, добър баща, който по мирен път да им даде относителна независимост в рамките на Империята. Затова и си отиват в небитието тези хора, но идва нов "баща", Царя, и Фердинанд не е пропуснал да надуши с дългия си бурбонски нос тези настроения на народа, за да дръзне да се съмопровъзгласи за цар, напук на цялата си аристократична рода из европата. Синът му е бил по-интелигентен и рафиниран от него, но не пропуска ролята на баща, кара влакове, общува с народа, добрият татко на народа. Тато само влезе в чехлите им, скочи там със засилка и го играеше "човека от народа" с каскетчето и простоватия народен говор. Борисов сега го имитира "аз съм прост и вие сте прости и затова се разбираме". За трибализма съм съгласен - много вождове малко индианец, както казваше един бивш депутат.

Е как да няма, как викахме на Живков, Тато. Тато викахме и на командира на поделението, в което служех. 1 милион на погребението на цар Борис израз на какво е, освен на патернализъм. Почти толкова и на погребението на Георги Димитров и слагането му в мавзолей, който после Бъки Бомбата взриви от трети опит. Хайде сега, партийните вождове влизат в роля и се държат като "бащици", и Доган и Борисов и Командира /Иван Костов/ и Симеон, да не говорим за по-дребните фигуранти като Копейкин и Сидеров. Нямало патернализъм, той ще ни избоде очите, ама го нямало.