Б. Киров

Според мен, даже не са необходими 2-ма въздържали се от другите: 240 - 63 и остават 177 мнозинство са 177 :2 плюс един - 89 ИТН плюс ДПС имат 29 плюс 65 - 94 Дори могат да си позволят лукса 4-ма да отсъстват Но на Борисов един журналист, чуй го някъде на запис, му измъкна отговор "Ще гласуваме против", макар че ако се изнесат преди това и това може да мине за "против". Не вярвам обаче да го направи, защото името от "оня списък" може да се появи.

Току що Борисов направи "изявление", че неговата парламентарна група ще гласува "против" предложеното от Трифонов правителство. Въпросът беше дали ще осигури кворум, повторен няколко пъти от журналисти, и после как ще гласуват представителите на ГЕРБ, ако има такъв кворум. И с това математиката се изчерпва, това предложение за правителство отива в канализацията. Значи остава опита на третия - а той е БСП. Манолова призовава партиите да предложат сегашното служебно правителство да стане редовно. Трифонов най-напред кани трима министри от сегашното служебно правителство, те отказват, чак тогава се обръща към Н. Василев. Практически има само два възможни изхода - нови предсрочни избори заедно с президентските, които пак ще дадат почти същите резултати. Или предложението на БСП да бъде по същество за състава на сегашното служебно правителство и това да бъде прието.

Много точен анализ на Инджев. Според него /и “Файненшъл таймс”!!/ - ще мине: "А на въпроса дали все пак ще има правителство, па макар и експертно ( за каквото от ДПС отдавна настояват ) – с “легитимността” на само 9 на сто от гласоподавените в България, прогнозата ми е : да, ще има. Тя се позовава на същото, на което стъпва и в. “Файненшъл таймс”. Британския медиен ориентир за световния бизнес предсказва, че задаващите се многомилионни траншове от ЕС за България са достатъчно основание за успеха на Трифоновия шантаж." https://ivo.bg/2021/07/13/само-очарованите-от-слави-могат-да-бъд/ И разбира се, търсете парите. Процедурно това е лесно осъществимо, има много "дупки" в процедурата по гласуване, които позволяват механично да се прокара такова правителство - например, достатъчно е само групата на ГЕРБ да напусне НС и с кворум от ДПС и ИТН Слави сам да си гласува правителството, дори всички останали да са против; има още поне няколко такива процедурни хватки. Работата обаче, според мен, не е в процедурите, а в това какво ще кажат важните фактори отвън, тоест доколко те имат лостове за влияние върху поведението на българските политици. Няма да се обзалагам, че до президентските избори, а това означава и след тях поне до края на годината, когато стане ясно кой стабилно ще управлява България, ще има някаква нова позиция по отношение на Северна Македония. Тоест и според мен няма да има. Но след това няма да има време за голямо отлагане, защото натискът отвън ще е бъде неудържим. Никой няма да чака България 25 години като Гърция.

Ето ги тук с кратки биографии: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2021/07/12/4231667_koi_koi_e_v_predlojenoto_ot_slavi_trifonov_pravitelstvo/ Гледам възловите постове, а те са премиер, икономически министър, външен министър, отбрана. Според мен, от тези тримата министри най-важен е министърът на икономиката, а той е предложен Любомир Дацов. следил съм някои негови публикации и ми харесва как мисли за икономиката. Външните работи е човек от кариерата с опит, просто млад кариерист няма капацитет да се справи в тази сложна обстановка. Отбраната е предложена на жена със сериозна научна кариера. Според мен през следващите 3-4 години в целия западен свят ще има много силни икономически сътресения, и е важно тези които управляват държавния кораб да разбират какво точно се случва и да реагират превантивно, а не след събитията. Василев е успешен в бизнеса и финансите, иначе езиковите му способности се изчерпват с руски и английски/плюс унгарски, но той не се брои. Експат инвестиционен фонд, който той сега управлява е единствения български фонд регистриран на европейската фондова борса, това само по себе си е впечатляващо. Всичко което ще се случва в следващите години в световен мащаб ще се върти около преоценката на сегашната валутна система, а без познания в тази сфера, българският държавен кораб ще отиде към скалите.

Това беше единствения мач, който гледах от това Европейско. За което не съжалявам, щом финалистите толкова могат. Тези хора демонстрираха бакалски футбол, разхождаха се по терена с единствената цел да си запазят скъпоценния гол - и двата отбора. Все пак италианците, според мен, бяха по класния отбор. Обаче скука и посредственост, това демонстрираха и двата отбора. Всеки клубен отбор от висшата лига показва по-добър футбол от тези национални гарнитури.

Това за звездите и луната е от учиндолския фолклор, шило в торба не стои. Тези които гласуваха за Слави? Не знам, даже ми е чудно че са толкова много, но ако си спомняш имаше такива и за партията на един пловдивски "журналист", той вече е история, а млади кариеристи за държавно-политически постове винаги дал бог, в древногръцката драма са наричали това Deus ex machina : "Произлиза от древногръцкия и древноримския театър. Обозначава действието, когато бог или повече богове са спускани с помощта на кран (механе) на сцената, за да сложат край на безизходна ситуация. Така „бог идва от машината“. https://en.wikipedia.org/wiki/Deus_ex_machina

Според мен подборът на Трифонов е изненадващо, поне за мен, добър ход от негова страна. Хората са технократи от всички партии, и са с опит - средната възраст е около 50 години. Василев не е Орешарски 2, той е човек със солидна професионална подготовка и нямам спомен да се е издънил морално, докато беше в политиката. Принципът на подбор е меритократичен. Въпросът е дали такова правителство, евентуално подкрепено от старите муцуни в партиите, няма да стане техен заложник. Ще видим.

0.58 "Всеки човек има свое автентично, истинско негово „аз” и травма е да се откъсне от това негово „аз”, а лечението е да се свърже отново с него. Защо човек се откъсва от неговото истинското „аз” – защото е твърде болезнено да бъдеш себе си." - казва в трейлъра Габор Мате Открих негов сайт с публикациите му: https://web.archive.org/web/20120727051430/http://drgabormate.com/writings/articles/ Ето превод на една от тях, която резонира и с моя личен опит: Лечебната сила вътре в нас Габор Мате The Vancouver Sun, 8 април 2003 г. "Никога не се ядосвам", казва герой на Уди Алън в един от филмите на режисьора, "вместо това си отглеждам тумор." В тази шеметна забележка се съдържа много повече научна истина, отколкото много лекари биха признали. При всичките си триумфи и технически напредък, масовата западна медицинска практика войнствено отхвърля ролята на емоциите във физиологичното функциониране на човешкия организъм. Отхвърлянето на единството между ума и тялото е класически случай на отричане. За повече от две десетилетия работа в областта на семейната медицина, включително седем години работа в областта на палиативните грижи, бях поразен от това колко постоянно животът на хората с хронични заболявания се характеризира с емоционално изключване: парализа на "негативните" емоции - в частност на чувството и изразяването на гняв. Този модел е валиден за широк спектър от заболявания - от рак, ревматоиден артрит и множествена склероза до възпалителни чревни разстройства, синдром на хроничната умора и амиотрофична латерална склероза (АЛС). Страдащите от астма, псориазис, мигрена, фибромиалгия, ендометриоза и множество други заболявания също проявяват подобни задръжки. Хората изглеждаха неспособни да се съобразяват със собствените си емоционални нужди и бяха водени от натрапчиво чувство за отговорност за нуждите на другите. Всички те изпитваха трудности да казват "не". Един от неизлечимо болните пациенти, за които се грижех, беше мъж на средна възраст, главен изпълнителен директор на компания, която предлагаше на пазара хрущял от акула като средство за лечение на рак. Когато го приеха в нашето отделение за палиативни грижи, неговият собствен наскоро диагностициран рак се беше разпространил по цялото му тяло. Той продължи да яде хрущял от акула почти до смъртта си, но не защото вече вярваше в неговата стойност. Той миришеше отвратително - натрапчивата миризма се усещаше дори от известно разстояние - и можех само да си представя какъв е вкусът му. "Мразя го - каза ми той, - но моят бизнес партньор щеше да бъде много разочарован, ако бях спрял." Убеждавах го, че има пълното право да изживее последните си дни, без да носи бремето на чуждото разочарование. Като лекар-работохолик, който има нужда целият свят да ме обича и да ми се възхищава - и най-вече да има нужда от мен - аз също смятах, че е невъзможно да кажа "не". Колкото и да бях зает, винаги приемах още един пациент, още един консултиран клиент, още един труден случай. С това все по-малко оставаше място за мен самият в собствения ми живот. Резултатът беше хронична болка в гърба и постоянна депресия от нисък порядък. Когато моите собствени трудности най-накрая ме вкараха в терапията - разбира се, с ритници и писъци - започнах да разпознавам същите черти и у другите. Наблюдението, че неефективното обработване на емоциите предразполага към заболявания от всякакъв вид, е отбелязано от много клиницисти в миналото. То е било обект на много изследвания, всички публикувани в основните медицински и психологически списания. В няколко проучвания в различни страни психолози, интервюирали хиляди пациенти, са успели да предскажат с огромна сигурност кой ще развие и кой няма да развие рак само въз основа на степента, в която човек потиска чувството и изразяването на гнева си. Дългосрочни проучвания на студенти по медицина в университета "Джон Хопкинс" и на студенти от Харвард потвърждават, че някои емоционални черти в младежка възраст са склонни да се свързват с болести в по-късен етап от живота, съвсем отделно от влиянието на начина на живот, като например тютюнопушене, пиене или двигателни навици. Науката вече ни е дала възможност да разберем как взаимодействието между емоциите и физиологията влияе върху здравето. Една нова дисциплина - психоневроимунология - изучава връзките между мозъчните области, които обработват емоциите, жлезите, отделящи хормони, нервната система и имунния апарат. И тук се сблъскваме с неадекватността на езика. Дори да се говори за връзки, това означава, че по някакъв начин отделни същности са свързани помежду си. Реалността не познава такова разделение. Няма емоционална система, отделена от органите, произвеждащи хормони, няма нервна система, отделена от имунната защита. Такива разделения могат да се правят само в лабораторията, при аутопсиите или в учебниците. При живите хора съществува една суперсистема, чиито аспекти са емоционалните центрове, неврологичните пътища, хормоналните жлези и имунните органи. Всички те са свързани електрически с нервни влакна и говорят на един и същ химически език. Те не функционират и не могат да функционират изолирано един от друг. Достатъчно е едно бегло посещение в медицинските библиотеки или в онлайн сайтове, за да се види нарастващата вълна от научни статии, статии в списания и учебници, в които се обсъждат новите знания. Информацията е достигнала до много хора чрез популярни книги и списания. Неспециалистите, които в много отношения изпреварват професионалистите и не са толкова сковани от старите ортодоксии, намират за по-малко заплашително да приемат, че ние, човешките същества, не можем да бъдем разделени толкова лесно и че целият удивителен човешки организъм е нещо повече от сумата на своите части. Как емоционалното потискане предразполага към болести? Тъй като съществува само една система, а не четири отделни, каквото и да се случи в някоя нейна част, то ще се отрази на останалите. Потискането на гнева води до хронично отделяне на хормони на стреса, като кортизол, които потискат имунната система. Защитните сили на организма са обезоръжени срещу инфекции отвън или злокачествени промени отвътре. Когато гневът се обърне срещу самия себе си, както се случва при хора, които не могат да го изразят по здравословен начин, хормоналният дисбаланс може да подтикне имунната система да се разбунтува срещу тялото. Могат да последват възпалителни автоимунни заболявания на ставите, кръвоносните съдове и вътрешните органи и дори заболявания като диабет и Алцхаймер. Рядко може да се намери човек с някоя от тези диагнози, чиито модели за емоционално справяне през целия живот да не са белязани от трудности с гнева. Що се отнася до ортодоксалната медицинска практика, всички изследвания на съзнанието и тялото попадат в някакъв бермудски триъгълник, изгубен без следа. Медицинската система продължава да работи така, сякаш новата наука не съществува. Психоневроимунологията все още не е влязла в учебните програми на повечето медицински училища. Болестите се разглеждат само от гледна точка на физическите им прояви. Това, че те се появяват в контекста на реалния живот на истинските хора, рядко се взема предвид. Сякаш взаимоотношенията, емоционалният живот и ежедневният стрес на човека нямат нищо общо с това как функционира тялото му на биологично ниво. Пациентите могат да посещават специалисти в продължение на години, без никога да им бъде обърнато внимание на научно доказаното единство на ума и тялото. Защо е това пренебрежение? Преди разработването на мощни медикаменти, инструменти и диагностични средства през миналия век, лекарите е трябвало да разчитат на събуждането на лечебните сили в пациента, за да може лечението да бъде успешно. Това означавало да познават хората като личности, да развиват отношения с тях, да се запознаят с живота им. Появата на съвременната фармакология и медицински технологии значително увеличи възможностите на лекарите да помагат на своите пациенти, но разчитането на новите методи доведе до атрофия на вековната човешка мъдрост, която преди това е била в основата на медицинската практика. В началото на ХХ век сър Уилям Ослер, канадецът, който е смятан за един от най-великите клиницисти и медицински педагози на всички времена, е бил силно наясно с единството между ума и тялото. Името на Ослер все още се почита, но духът на неговото учение отдавна е изчезнал от медицинската практика. Вместо да се присъедини към традиционните прозрения, съвременната медицинска наука напълно ги е изместила. Образованието на лекарите ги прави неподготвени да консултират пациентите относно връзката между стреса и болестта. В по-личен план обучението по медицина е силно стресиращо преживяване. Мъжете и жените, които се занимават с него, са изключително способни, а често и силно мотивирани личности. Те са твърде склонни да пренебрегват собствените си нужди, докато учат и практикуват занаята си. Подобно на мен, много от тях са работохолици, чийто професионален живот запълва местата, където би трябвало да има по-дълбоко и по-завършено лично съществуване. От такава гледна точка е малко вероятно те да имат съзнание за емоционалните напрежения на другите хора или да са съпричастни към тях. А от чисто финансова гледна точка нашата система за заплащане на услугите активно възпира лекарите да прекарват времето с пациентите, което би изисквало емпатично и задълбочено обсъждане на емоционалните проблеми. И накрая, в основата на отричането е отчаяният страх на хората да бъдат обвинявани за собствените си проблеми. През 70-те години на миналия век в Ню Ейдж беше модерно да се говори за хора, които са "поканили" болестите в телата си като "водачи". Поради това отвратително самодоволно отношение пациентите смятаха, че са виновни за самия факт, че са се разболели. В известното си есе от 1978 г. "Болестта като метафора" писателката Сюзан Зонтаг, която тогава сама страда от рак, пише, че "Сегашният мит (митове) за рака предполага, че човек е отговорен за болестта си. Но образите на рака са много по-наказващи. Най-вече срамът е свързан с болест, за която се смята, че произлиза от потискането на емоциите. Възгледът за рака като за болест на провала в изразяването осъжда болния от рак; той предизвиква съжаление, но и внушава презрение." По този начин бебето е изхвърлено заедно с водата от банята. Живеейки в култура на обвиненията, ние сме обсебени от обвиненията. Страхът от нея ни кара да се страхуваме да приемаме научни истини. "Може би ви се струва, че няма никаква мислима връзка между поведението на нашите клетки, например и възпалението, и поведението ни в ежедневието", пише видният чешко-канадски лекар и изследовател Ханс Селие. "Аз не съм съгласен с това." Селие, който създава думата стрес в съвременната ѝ употреба, описва с насмешлива гордост как der stress, le stress и lo stress са навлезли съответно в немския, френския и италианския език. Той разбирал стреса като съвкупност от физиологични събития в организма, в отговор на всяка загуба или заплаха, реална или предполагаема. Той не му приписваше никаква вина, както не го е правил и Ослер, когато през 1892 г. предполага, че ревматоидният артрит "има нервен произход". Селие също така признава, че в съвременния живот най-важните стресови фактори, действащи върху хората, са психологическите. Пропускането на стреса от медицинския речник има печални последици. Пациентите често се чувстват разочаровани, не са изслушани, най-съкровените им притеснения са пренебрегнати. Съществуват множество доказателства, че психологическите интервенции могат да имат положителен ефект при лечението на широк спектър от заболявания. Връзките между духа и тялото трябва да се разглеждат не само за разбирането на болестта, но и за разбирането на здравето. При лечението всяка информация, всяка частица от истината може да се окаже решаваща. Да не информираме хората за връзките между емоциите, стреса и физиологията означава да ги лишим от мощен инструмент. Въпросът е в отговорността без обвинение. Всички ние се страхуваме да бъдем обвинявани, но всички бихме искали да бъдем по-отговорни - да имаме способността да реагираме осъзнато на обстоятелствата, а не само да реагираме. Искаме да бъдем авторитетната личност в собствения си живот: отговорни, способни да вземаме автентични решения, които ни засягат. Няма истинска отговорност без осъзнаване. Никой от нас не е виновен, ако се поддаде на болести и смърт. Всеки един от нас може да се поддаде по всяко време, но колкото повече можем да научим за себе си, толкова по-малко сме склонни да се превърнем в пасивни жертви. https://web.archive.org/web/20130522122648/http://drgabormate.com/the-healing-force-within/

Да, вероятно, магистърската й работа беше много конкретна, за ролята на съпруга в семейството при раждането и отглеждането на дете, но знам че изчете маса статистики и литература, за да я защити успешно, и точно това й отвори работа в университетската клиника. Отначало работеше в екип с трима други колеги, сега работи сама, но препраща някои от пациентите й за медикаментозно лечение, тя не изписва лекарства, на нейни колеги, или за хипноза, на други.

За да можеш да кажеш достатъчно убедително това което мислиш и чувстваш с изразните средства на занаята, а те са пак старите - четка, бои и молив. Всичките велики майстори на експресионизма, модернизма, сюрреализма и т.н. модерни "изми" имат много добра академична подготовка, ако не вярвате вижте анатомичните рисунки и портретите на Салвадор Дали, велик майстор на молива и формата, същата работа с Пикасо и другите велики. Преди да се научиш да летиш, трябва да можеш да ходиш. Ван Гог е бил самоук, но и той е невероятен рисувач, вижда се в рисунките му, при това е работил два пъти повече от академиците за да навакса.

Ами тя взе бакалавърска степен, после и магистратура, преди три години от университета Монаш в Мелбърн, и почти веднага започна работа в университетската клиника, сега има и втора практика в друга клиника. Честно да Ви кажа, никога не съм водил подробни разговори с нея по повод на това каква школа и т.н., знам че се занимава точно с това за което дискутираме тук, пациентите й имат някакви проблеми и тя провежда сеанси с тях, но не е психоаналитик, а психолог. Доколкото знам работят в екипи с психиатри и психоаналитици, но дотам ми се простират знанията за кариерата й.

Да де, ние сме форумни философи, психолозите си пишат по специализираните форуми и издания. Което не пречи да споделяме Между другото, дъщеря ми е практикуващ психолог в Мелбърн и сигурно много би се смяла като ме чете тук. Ерих Фром пише за фашизма в "Бягство от свободата", не съм срещал по-фокусирано определение за фашизма от гледна точка на психологията.

Е, примерът ми беше конкретен и там нещата са конкретни, колкото и да се напъват модерни историци да оспорват фактите - концлагерите и наказателните отряди избиващи хора са си водели педантична статистика и дневници и сами са написали какво са вършели, историята си е история, поп-фолка си е поп фолк, линията на разграничаване е много ясна.

Безспорно много от неговите твърдения са остарели, но той е бил уникален, според мен, с отдадеността си да изследва. Лекциите му от "Основи на психоанализата" са построени върху къртовска конкретна работа с отделни пациенти, всеки случай е бил важен и детайлно изследван, при това през по голямата част от живота си е работел, знаейки че е неизлечимо болен от рак в челюстта, изпитвайки непоносими болки. Това че построява всичко върху теорията си са либидото и Едиповия комплекс е изживян етап, но метода му да психоанализира е жив и се използва от всички модерни психоаналитици. Тези сценки от филмите с кушетката и хипнозата при изповед идват благодарение на неговата работа.

Ами за да не политиканстваме /политиката е днешната история/ да погледнем миналата политика, която вече е история - нацизма в Германия е наложен от една организирана банда от психопати, но само за десетина години тази шайка превръща повечето германци в подобни на тях, кара ги да се държат и да чувстват като психопати - онези обезумели породисти германки желаещи дете от Фюрера или възторжените мъже в СС. Това е Дълбоката държава, малка шепа психопати могат да превърнат сравнително бързо големи маси хора в такива.

Да, и голяма част от зависимостите, включително алкохолизъм и наркомания, са израз на гняв и агресия насочена навътре. Добрият стар доктор Фройд, той поставя началото, след него има само плагиати и тълкуватели.

Има цяло поколение на "сърдитите млади хора" - "Спасителят в ръжта" и "Самотният бегач на дълги разстояния" са написани за такива хора, също и "Портокал с часовников механизъм". Проблемът да живееш в общество управлявано от психопати е, че психопатията е заразна и пълзи от върха през всички клетки на обществото като раково заболяване, достигайки и до най-малката - семейството. Но лечението на психична травма, твърдя го, винаги става чрез нейното осветляване в съзнанието на засегнатия човек. Един човек може да бъде гневен и агресивен или самоунищожителен и без да съзнава какво го прави такъв, въпросът е че винаги има причина и единственият начин да премахне травмата е да осветли за себе си причината, това вече му дава шанс да се излекува.

Например осъзнаването, че живееш в общество управлявано от психопати. Може и да ти се откачи ченето от прозявки след това, но може и да стигнеш до форма на психическа травма, зависи от индивида.

Благодаря, ще го гледам.

Да, но човек може да има психична травма и без да е бил в затвора, на война, без да е имал никакви конфликти в семейството и работата, без да е бил беден, и без да са го уволнявали от работа или гонили от дома; и обратно - може да няма никакви психични травми, след като е преживял всички тези несгоди. Колата се е "катурнала" от нещо вътрешно в човека.

Лечение или предпазване? Осъзнаване. Това практикуват и психоаналитиците. Доколко е успешно, друг въпрос.

Монсанто бяха купени за 66 млрд. от Байер, а не от Меркел. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2016/09/14/2827173_bayer_kupuva_monsanto_v_sdelka_za_66_mlrd_dolara/ Причините, според мен, са няколко: - обединяват се два гиганта в генното модифициране на храни и другите големи конкуренти биват изтласкани - германците си отварят пазар в САЩ, където Монсанто не са притискани от ограничения като в ЕС - и двете страни обединяват възможностите си за нови пазари, предимно генно модифицирани сортове, на развиващите се пазари в Азия и Африка Меркел пожъна само европейски негативи като политик с тази сделка, че не я забрани, но тя и не може реално, сделката заобикаля европейския пазар.

Според мен политиците не постъпват глупаво от тяхната гледна точка, но това не означава, че не постъпват глупаво от гледна точка на икономиката. Те получават неограничено финансиране от централните банки и го трансформират в политически дивиденти, тоест във власт. Проблемът е във финансовата система, която пренебрегва ролята на парите като средство за съхраняване на стойност и ги превръща в кредит без обезпечение. В един момент на пренасищане, такава финансова система би могла да отрече въобще парите и да премине към чисто командна икономика на преразпределение.

Според мен, ако приемем като изходна позиция, че сме в самото начало на голям суперцикъл на цените на суровините /по теорията за Вълната на Елиът/ https://www.investor.bg/strategii/127/a/vylnoviiat-princip-na-eliyt-36292/ то цените на суровия петрол са някъде тук сега: Големите суперцикли, възходящи или низходящи, продължават обикновено около 20 години, големият суперцикъл на Вълната на Кондратиев е между 40-60 години с две фази, възходяща и низходяща. Вижте как се е движила цената на суровия петрол във времето на последната година: 86.6 процента нагоре!! Ако отново се обърнем към теорията за Вълната на Елиът /и тази за К-вълната при Кондратиев/, ще видим че в предишните 12 години сме имали низходяща вълна на корекция от ясно изразени две фази, която е приключила някъде към края на миналата година: Сега следва да очакваме път само нагоре поне в рамките на следващите 12-15 години с прекъсвания за корекции до достигане на следващ връх.

Ето ви един хипотетично възможен, не казвам, незаобиколим, сценарий: БУМ. БАЛОН. СРИВ! Sean Brodrick, Senior Editor of Wealth Megatrends Когато вълната "K-Wave" дойде на Уолстрийт, ще уловите ли гребена й? Или ще бъдете смазани от срива? Наричат я молитвата на рибаря:"Скъпи Господи, бъди добър към мен. Твоето море е толкова голямо, а моята лодка е толкова малка." Но може да я нарекат и молитва на инвеститора. Защото няма значение дали яйцето ви в гнездото е скромните 100 000 долара или повече от един милион...В глобалната икономика то е само една малка лодка в буреносно море. Представете си, ако искате, че седите в лодката си само на стотина метра от брега, когато забелязвате гигантска вълна, която се насочва към вас. Издигаща се на 50, 75, 100 фута във въздуха, тя се носи към вас със страшна скорост. Трябва ли да се изправите срещу нея или да я изпреварите? Какво ще направите? Да обърнете лодката си към брега и да гребете като обезумели с надеждата, че ще стигнете до сушата преди вълната? Или се обръщате срещу вълната и гребете към нея с надеждата, че тя ще повдигне лодката ви и ще мине под вас, преди да се разбие на брега? Независимо дали го осъзнаваш, или не, приятелю, това е ситуацията, в която се намираш днес. Към теб се е насочила вълна. Нарича се "вълна К". И сега се намираш в онзи критичен момент, когато трябва да решиш дали да се изправиш срещу нея, или да я изпревариш. Ако вземете грешно решение, може да сте един от милионите американци, които ще гледат как яйцето им в гнездото изчезва по-бързо, отколкото можете да си представите. След малко ще ви разкажа какво точно представлява К-вълната ... защо смятам, че тя се насочва към вас ... и какво трябва да направите по въпроса сега. Но преди да го направя, позволете ми да се представя. Казвам се Шон Бродрик и съм старши редактор на месечното Wealth Megatrends. Работейки с моя покоен колега и ментор Лари Еделсън, ние сме предсказвали почти всеки голям бум, балон и срив на акциите от 1980 г. насам. През 1987 г. например прогнозирахме най-резкия срив в историята на фондовия пазар. "Експертите" на Уолстрийт ни се присмиваха, защото по това време американската икономика беше в подем. Но те спряха да се смеят на 19 октомври 1987 г., когато Dow загуби 22,6 % от стойността си за един ден. Двайсет години по-късно ние бяхме сред малцината, които предупреждаваха за жилищния балон и неговото влияние върху обезпечените с ипотеки ценни книжа. Разбира се, оказахме се прави. Но през март 2009 г. - когато почти всички се опитваха да се измъкнат от акциите възможно най-бързо - ние казахме, че е време да купуваме. Оттогава Dow се е повишил с повече от 300%. В края на 2019 г. казахме, че през 2020 г. ще настъпи глобално бедствие. И това се случи. По този път ние не само помогнахме на нашите читатели да защитят активите си...Също така им казахме как да умножат богатството си, като им препоръчахме акции, които са нараснали с цели 374% ... 588% ... дори 823%, откакто станах редактор през 2016 г. Разбира се, невинаги можете да печелите толкова много пари, а и загубите винаги са възможни. Но като цяло, когато разберете цикъла на богатството, само това може да допринесе много за изграждането на богатство. Каква е нашата тайна? Това са приливите и отливите в историята - на бумове, балони и сривове. И фактът, че ако знаете какво да търсите, те могат да бъдат толкова предсказуеми, колкото и природните цикли. Защо сме обречени да повтаряме безкрайния цикъл на бум, балон и срив, който е направил някои инвеститори много богати през вековете...и е накарал много други да умрат в бедност и отчаяние? Отговорът на последния въпрос е прост: Ако спрете и се замислите, всичко във Вселената се движи в цикли. Приливите и отливите в океана повтарят безкрайния си цикъл всеки ден. Зимата, пролетта, лятото и есента настъпват в едни и същи дни от календара всяка година. Дори звездите в небето преминават през цикъл на раждане, живот и смърт в продължение на еони. Един от първите, които прилагат това разбиране в икономиката, е неизвестен съветски икономист на име Николай Кондратиев. В статия от 28 страници, озаглавена "Дългите вълни в икономическия живот", Кондратиев твърди, че икономическите цикли се случват на редовни вълни, които правят промените лесни за предвиждане. Това, което Кондратиев нарича "Дълги вълни" - по-късно наречени в негова чест "К-вълни" - отразява променящия се цикъл на публично и частно влияние в световната икономика. По време на възходящ тренд свободното предприемачество води до нарастващ растеж и просперитет. С други думи, това е фазата на бум. В крайна сметка вълната достига своя връх, когато алчността, спекулациите и "ирационалното преуспяване" вземат връх, а фондовите пазари се раздуват. Това е BUBBLE, Балон. Тогава икономиката започва да се срива сама вътре в себе си. Жилищна криза, масово изтегляне на пари от банките или друго необичайно събитие предизвикват срив на фондовия пазар... с вълнообразен ефект върху цялата икономика. Това е СРИВ. Тогава се намесва правителството за да влоши положението. Министерството на финансите печата още пари. Централната банка манипулира лихвените проценти. Законодателната власт приема закони за стимулиране на държавната администрация, за да увеличи броя на работните места ... проектите за обществено строителство ... социалните помощи ... и подаянията. За известно време всичко изглежда наред. Но тази фаза на цикъла води до още по-голям срив. Защото правителствата трябва да се подчиняват на естествените закони на икономиката. А най-основният закон на икономиката е следният: Не можеш да харчиш пари, които не притежаваш! Дали Йосиф Сталин е дал на Кондратиев медал за това важно откритие? Не, той му даде предсмъртна цигара, превръзка на очите и куршум в главата. Защото едно от предсказанията на Кондратиев в "Дългите вълни в икономическия живот" беше, че комунизмът в крайна сметка ще падне и ще бъде заменен от капитализма. Въз основа на дължината на вълната К Николай Кондратиев прогнозира, че Съветският съюз ще се разпадне в края на 80-те години на ХХ век. Точно това се случи. Безкрайният цикъл на историята е бум, балон и срив. Всъщност можете да погледнете назад в историята и да видите един безкраен цикъл от бумове, балони и сривове, който датира от времето, когато имаме писмени сведения. Преди петдесет години беше съкрушителната "стагфлация" на 70-те години на миналия век. Четиридесет години преди това беше началото на Голямата депресия. Петдесет години преди това е била първата голяма депресия от 1873 г. Четиридесет години преди това е била паниката от 1837 г. И така нататък. Между тези "дъна" в К-вълната е имало върхове на голяма икономическа активност и растеж. Индустриалната революция. Появата на парните машини и железниците. "Златната епоха". Бумтящите 20-те години. Проспериращите 50-те години на ХХ век. Интернет бумът в началото на хилядолетието. Както открива Николай Кондратиев, тези икономически вълни имат цикъл от приблизително 40 до 60 години. С период на "бум", когато вълната започва да се издига. (Спомнете си за Златната епоха). Следван от "балон", когато вълната се покачва. (Ревящите 20-те) И след това "срив", когато вълната се разбива в брега, предизвиквайки широко разпространена безработица, бедност и граждански вълнения. (Голямата депресия) Това може да ви накара да се замислите: Къде сме сега? Вие сте тук! Ако погледнете тази графика, ще видите, че сме в период на спад, който започна в началото на 2000 г. "Но почакайте", казвате, "сега фондовият пазар е много по-висок, отколкото беше тогава". Вярно. Но по-голямата част от този ръст е илюзия и само след малко ще обясня защо. От началото на новото хилядолетие цялата световна финансова система и икономика бяха ударени от поредица животозастрашаващи кризи. От 2000 г. до 2003 г. технологичните компании загубиха 75% от стойността си и им беше необходимо повече от десетилетие, за да се възстановят. Между 2006 и 2010 г. цените на жилищата се сринаха, някои от най-големите банки в света фалираха, световната икономика претърпя най-тежкия си спад от Голямата депресия насам, а цялата световна финансова система се приближи до фатален срив повече от когато и да било в съвременната история. В продължение на много години след 2010 г. Европа потъна в дългова криза, която опустоши континента. А след пандемията от коронавирус световната икономика претърпя най-тежкия си спад в историята. Но ето какво е най-важното: Всеки път правителството на САЩ, Федералният резерв и централните банки по света вливаха все по-големи количества книжни пари в икономиката и изкуствено повишаваха цените на акциите. През всичките тези години икономиката е била на животоподдържаща система, а фондовият пазар е бил помпан като балон. Ако измерите Dow спрямо обективен стандарт - например цената на златото - ще видите, че от 1999 г. насам акциите всъщност спадат. Тази графика показва Dow, измерен в цената на златото... Както можете да видите, той достига своя връх през август 1999 г., когато Dow Jones Industrial Average струва 45 унции злато. Сега той струва само 19 унции злато. Измерен в злато, пазарът на акции е спаднал с 58 % от 1999 г. насам. И така, какъв всъщност е този призрачен ръст на фондовия пазар? Това е инфлация на цените на активите, причинена от ...Познайте какво! Министерството на финансите на САЩ и Фед! Или разгледайте Dow в сравнение с Bitcoin и ще видите, че инфлацията на цените на активите през последните няколко години е още по-лоша. На 1 януари 2017 г. Dow Jones Industrial Average се търгуваше за 20 биткойна. Днес той струва само около ПОЛОВИНАТА от един Биткойн. Измерен в Биткойн, пазарът на акции е спаднал с 97% - само от 2017 г. насам. Положението е много по-лошо, отколкото ви казват Няма да ви отегчавам с дълга тирада за това колко пари е напечатал Фед и колко е харчило федералното правителство по време на пандемията. Но ще кажа следното: Много по-лошо е, отколкото някой ви казва! Вече знаете за 6-те трилиона долара, които президентът Тръмп похарчи за кризата с коронарния вирус и за икономическите стимули. Знаете и за още близо 2 трилиона долара, които Джо Байдън добави през първите си два месеца на поста. "Списъкът за пазаруване" на Джо Байдън на стойност 11 трилиона долара. Да не говорим за още трилиони, които Байдън планира да похарчи през следващите няколко години за такива неща като...Опрощаване на студентски заеми. Изменение на климата. Зелена енергия. Инфраструктура. Разширяване на Obamacare. Медицинска помощ за 60-годишните. Безплатно колежанско образование. И универсална предучилищна подготовка. Каква е общата сметка за всички тези програми? Поне още 11 трилиона долара. Това е в допълнение към трилионите, които правителството вече е задължено да похарчи през следващите няколко години: За Medicare. Социално осигуряване. Държавни пенсии. Лихвени плащания по държавни облигации. Обезщетения за ветерани. И още. Експертите изчисляват, че тези така наречени "нефинансирани задължения" ще надхвърлят 157 трилиона долара до 2023 г. Това са 157 000 000 000 000 000 000 долара. Тези нефинансирани задължения са наричани "бомба със закъснител, която води до национална гибел". Очаква се например средствата за Medicare да свършат до 2026 г. Социалното осигуряване няма да има достатъчно пари, за да изплаща на хората пълните им обезщетения до 2034 г.Това е написано в декларацията ви за социално осигуряване! Но също така се казва, че не трябва да се притеснявате, защото правителството ще измисли някакво решение дотогава. Можете ли да предположите какво може да е решението на правителството? Да напечата още пари! И това е истинският проблем. Истинският проблем е, че всички тези правителствени разходи не са подкрепени с нищо друго освен с цифрова печатарска машина. С други думи, правителството издава чекове, без да има пари в банката. Това ми напомня историята за момчето, което тръгнало да учи в колеж и родителите му решили да му дадат първата чекова сметка. Не след дълго младежът си купил толкова много бира и пица, че чековете му започнали да се развалят. Баща му го извикал и му казал: "Нямаш пари, сине". "Как може да нямам пари?" - отговорил той. "Имам още много чекове!" Може би няма да се изненадате твърде много от подобна глупост на първокурсник в колежа. Но е направо плашещо, когато видите същото поведение от председателя на Управлението за федерален резерв! Министерството на финансите на Съединените щати няма любящ родител, към когото да се обърне, когато парите му свършат. Дълг, който е твърде голям, за да бъде изплатен Тъжният факт е, че държавният дълг вече е твърде голям, за да бъде изплатен с обичайните средства за повишаване на данъците и намаляване на разходите. Повишаване на данъците? За да се изплати държавният дълг, трябва да се съберат близо 474 000 долара допълнителни данъци от всеки мъж, жена и дете в САЩ. Съкращаване на разходите? Да, разбира се. Може би ще успеете да балансирате бюджета, ако се отървете от армията, флота, морската пехота, военновъздушните сили, Medicare, Medicaid и социалното осигуряване. Това би могло да намали дефицита. Но мисля, че на американския народ ще му липсват някои от тези неща, нали? Не, единственото решение е същото, което е измислил младият първокурсник: Продължавайте да пишете повече чекове! Или, в случая с Федералния резерв, продължавайте да печатате все повече и повече долари. За съжаление, щом едно общество зависи от печатането на пари - пари, които не са обезпечени с данъци и не са подкрепени от съкращаване на разходите - то по същество е обречено. Вие го знаете. И аз го знам. Но най-могъщите хора във Вашингтон са в състояние на пълно отрицание. Какво се случва, когато една "шарлатанска" теория се превръща в общоприета мъдрост? Всъщност това отричане си има име: Нарича се "модерна парична теория". Звучи впечатляващо, нали? Звучи като нещо, сътворено в кулите от слонова кост на академичните среди от икономисти с докторски степени, които са написали важни научни статии...Но които никога не са се научили да си връзват обувките. Какво точно казва съвременната парична теория? Тя казва, че правителствените разходи не трябва да бъдат обезпечени с нищо. Нито със злато. Не и с данъци. Дори не и чрез заемане на пари с държавни облигации. Правителствата могат просто да продължават да харчат... и да харчат... и да харчат. И нищо лошо няма да се случи! Модерната парична теория избяга от лабораторията! За съжаление, както ще обясня след малко, съвременната парична теория е по-лоша от див експеримент на луд учен. Тя е избягала от лабораторията на академичните среди. И е започнала да се разпространява по света като вирус. Отначало повечето хора си мислеха, че това е шега. Всеки, който има поне малко здрав разум, знаеше, че съвременната парична теория е абсурдна. За съжаление, здравият разум е рядка стока сред политиците и бюрократите. Не след дълго Модерната парична теория започна да набира популярност в международната икономическа общност. В Европейската централна банка. В Международния валутен фонд. Дори в залите на Конгреса. Представители като Александрия Окасио-Кортес...Дейвид Стокман, директор по бюджета при Роналд Рейгън, обяснява това по следния начин: "Не чуваме често паричните власти да говорят публично за теорията, но тя очевидно е де факто политиката, която повечето централни банки прилагат на практика." Наистина, съвременната парична теория промени правилата на играта, когато става въпрос за държавните разходи. По време на финансовата криза от 2008 г. например Фед беше обезпокоен от това колко пари печата, за да спаси националните банки от фалит и да спаси икономиката. Те заявиха, че това е спешна мярка. Само веднъж. Никога повече. Но под прикритието на Модерната монетарна теория правителството вече няма нужда да се оправдава за безразсъдната си разточителност. Те просто продължават да печатат още пари, без да им се вижда краят. Дефицитите нямат значение! Защото според Модерната парична теория дефицитите нямат значение! Но историята ни е учила многократно, че дефицитите имат значение. В продължение на почти 5000 години от историята сме свидетели на сериозни финансови проблеми (ако не и на пълен крах), които се дължат на твърде голям дълг. Вземете например Древен Рим. Много хора смятат, че Римската империя е паднала, защото е била разграбена от варвари. Но главната причина, поради която варварите са успели да постигнат успех, е, че римляните вече са били разрушили собственото си общество отвътре. Най-вече благодарение на това, че римските императори са харчили пари, които не са имали. Което от своя страна предизвикало бясна инфлация и обезценяване на римските пари. 300 години по-късно, по време на управлението на Клавдий Втори, количеството на истинското сребро в денария е намаляло до едва 0,02%. Към края на Римската империя много бивши римски сенатори и други заможни римски граждани се преместват в провинцията, където могат да изкарват прехраната си като земеделски производители. Така се слага край на могъщата Римска империя и настъпва епохата на гадното, бедното и жестокото, която наричаме "Тъмните векове". али сега сме на прага на ново тъмно средновековие? Разбира се, правителствата и централните банки на Европа и Съединените щати ще направят всичко възможно, за да останат на власт и да подкрепят икономиките си. Но повечето от обичайните мерки вече са предприети - и не дават резултат. Те се опитаха да харчат като пияни моряци. Но това не беше достатъчно. След това се опитаха да намалят лихвените проценти до нула... и дори под нулата. Това също не беше достатъчно. Централните банки също се опитаха да монетизират дълга, като изкупуваха собствените си държавни облигации. Но тази политика - с модерното име "количествени улеснения" - също не успя да постигне желаните резултати. Какво следва? Следващата стъпка е целенасочено да се създаде инфлация. Защо? Защото инфлацията е хитър начин за намаляване на дефицита. "Инфлация или смърт!" Когато надувате долара, в крайна сметка изплащате дълга си с пари, които струват по-малко, отколкото когато сте поели дълга. Да предположим например, че днес сте купили кола за 20 000 долара и сте обещали да я изплатите през следващата година. Ако можете умишлено да предизвикате 50% инфлация, накрая ще платите 15 000 долара за кола за 20 000 долара. Умно, нали? Ето защо Джером Пауъл, председателят на Управлението за федерален резерв, следва политика, която може да се обобщи по следния начин: "НАДУВАЙ ИЛИ УМРИ!" За да предизвика инфлация, Пауъл обеща да не повишава лихвените проценти поне две години. Преди това целта му беше 2% инфлация. Но сега той е готов да допусне дори по-високи темпове на инфлация, преди да натисне спирачките чрез повишаване на лихвените проценти. Но задействането на инфлацията е като отварянето на кутията на Пандора. След като открехнете малко капака, изведнъж може да получите много повече, отколкото сте искали. Лагерното огнище на инфлацията бързо се превръща в горски пожар на икономическа разруха. Това е истинската причина, поради която Пауъл не иска да повишава лихвените проценти. Той се страхува. И трябва да се страхува! Защото дори леко увеличение на лихвените проценти може да доведе до срив в икономиката. Все пак едно е да продължиш да увеличаваш дефицита. Съвсем друго е да не можеш повече да си позволиш да плащаш лихвите по дълга си. Когато инфлацията излезе извън контрол, правителството ще направи всичко възможно, за да я спре. Следващата стъпка? "Глобализация" на парите! Предвиждам, че след като инфлацията се развихри, следващата стъпка ще бъде "глобализацията" на световните валути. Към края на Втората световна война икономическите лидери на 45 държави се срещнаха в едно малко градче в Ню Хемпшир - Бретън Уудс. Целта на конференцията в Бретън Уудс беше да се определи паричната политика за следвоенния свят. Независимо дали сте съгласни с тях, или не, политиките, приети в Бретън Уудс, определят световната икономика през последните 75 години. Сега някои влиятелни хора по света - включително Кристалина Георгиева, председател на Международния валутен фонд - призовават за нов Бретън Уудс. Може да се нарече "Бретън Уудс 2.0". "Нашите основатели го направиха", казва г-жа Георгиева. "Сега е наш ред. Това е нашият момент!" Нашият момент за какво? Е, никой не знае какви точно странни идеи ще сътворят в един Бретън Уудс 2.0. Но едно е сигурно: Няма да е добре за щатския долар. Няма да е добре и за Съединените американски щати. И няма да е добре за вас и за мен. Най-вероятно резултатът от следващия Бретън Уудс ще бъде създаването на своеобразен "валутен картел", който да контролира предлагането на пари по света. Точно както шепа арабски държави създадоха ОПЕК, за да контролират предлагането и цената на петрола по света...Този нов "валутен картел" ще контролира предлагането и стойността на парите. Той ще решава кой колко пари да получи в зависимост от това колко според тях ви е "необходимо" и колко според тях е "справедливо". Ако някоя държава наруши квотата си, като напечата повече пари от позволеното, тя ще бъде наказана с глоби, данъци и мита. Ако дадена страна продължава да нарушава правилата, тя ще бъде отхвърлена като международен парий, с който никой не иска да прави бизнес - почти като Северна Корея днес. На страните членки може да бъде позволено да запазят собствените си валути. Но важните фискални и парични решения ще се вземат от картела. И кой знае? Икономическите гении от Бретън Уудс 2.0 може дори да решат да създадат съвсем нова валута, която светът да използва. Обърнете доларите си за "Банкор". Не се смейте. Това едва не се случи при първия Бретън Уудс през 1944 г. Джон Мейнард Кейнс предложи създаването на нова валута, наречена "Банкор", която да се използва от целия свят. За щастие, по-мъдрите глави надделяха. Но отдавна не сме виждали "по-мъдри глави" от какъвто и да е вид в международната икономическа общност. "Америка никога няма да се съгласи с тези идеи!" - ще кажете вие. Не бъдете много сигурни. Предполагам, че почти всички съветници на президента Байдън ще смятат, че това е умен ход. Но това е най-лошото нещо, което бихме могли да направим. Защото според мен след инфлацията и глобализацията следващото домино, което ще падне, ще бъде девалвацията. Колко ще струва вашият долар? Ще да струва толкова, колкото казва Кристалина Георгиева, че струва! Ако тя иска той да струва 97 цента, той ще струва 97 цента. Ако тя иска той да струва 2¢, той ще струва 2¢. С други думи, не зависи от вас колко струва вашият долар. Не зависи и от валутните пазари. Със сигурност не зависи и от "невидимата ръка" на капитализма. Това ще зависи от Кристалина Георгиева и финансовите гении в МВФ.Те ще решат колко трябва да струва вашият долар, за да постигнат целите си. В крайна сметка девалвацията на валутата е начинът, по който народите в историята са успявали да се измъкнат от дългове, които не са могли да платят. Намаляването на стойността на валутата е изпитан начин да изплатите дълговете си с пари, които сега струват по-малко, отколкото са стрували, когато сте направили сметката. Вече говорихме за това как римският денар е бил обезценен от 99,5 % сребро до едва 0,02 %. Но това е само един от десетките случаи, когато това е правено в историята. Това се е случвало дори тук, в Америка. През 1932 г. Франклин Рузвелт изисква от всички американци да предадат златото си. Ако откажехте да го направите, щяхте да бъдете вкарани в затвора за 10 години и глобени с близо 200 000 долара в днешни пари. Рузвелт компенсира хората, които предават златото си, по 20 долара за унция. Но след това той определя цената на златото на 35 долара за тройунция.Тъй като по това време стойността на долара все още е обвързана с цената на златото, той по същество обезценява американския долар с 42 %. Казано направо, въз основа на това, което виждам, се намираме в ранните етапи на внимателно планирана глобална валутна девалвация. Ето как американската икономиката може да се разпадне. Проблемите ще започнат от пазара на облигации. При неконтролируеми разходи, огромни дефицити и нарастваща инфлация ... инвеститорите по света ще избягват да купуват американски държавни облигации като вмирисани риби. В деня, в който няма "никаква оферта" за облигациите, Фед е принуден да повиши лихвените проценти, само за да може някой, който и да е, отново да купи книжата им.Но повишаването на лихвените проценти ще накара цената на съществуващите облигации да падне от скалата. И тъй като държавните облигации са в основата на американските пенсионни планове... анюитети... и пенсионните фондове 401(к)...Инвестиционните стойности, от които зависят доходите на милиони пенсионери, започват да изчезват. При този сценарий фондовете на паричния пазар може дори да "счупят долара", както стана през 2008 г. С други думи, всеки долар, който имате във фонд на паричния пазар във вашата банка или брокерска фирма, може внезапно да стане по-малко от един долар. Това би предизвикало паника, тъй като както инвеститорите, така и спестителите, а също и предприятията, ще се втурнат да изтеглят спестяванията си от фондовете на паричния пазар. За да се предотврати сривът на икономиката, правителството може да въведе "универсален базов доход", за да поддържа паричните потоци в намаляващите банкови сметки на хората.В този момент американският долар ще бъде малко повече от пиксели на компютърен екран. НЕ е обезпечен със злато. НЕ е обезпечен с облигации. НЕ е подкрепен дори от "пълната вяра и кредит" на Съединените щати. В крайна сметка какво означават думите "пълна вяра и кредит", ако правителството няма кредит и хората нямат вяра във валутата? Най-лошото от всичко е, че когато хората осъзнаят, че парите им бързо губят стойност, те очакват още по-голяма инфлация.Затова започват да харчат повече пари, защото знаят, че утре те ще струват по-малко, отколкото днес. Десет долара може да се окажат непосилна цена за една глава зеле.Но трябва да я платите, защото цената ще се повиши до 20 долара на следващия ден... или дори до края на същия ден. Не се смейте! Точно това се е случвало отново и отново в историята. Случвало се е и в страни от Третия свят като Зимбабве. Случвало се е и в страни от Първия свят като Германия. И сега се случва във Венецуела, която - не забравяйте - е била най-богатата държава в Южна Америка. Когато хората загубят вяра в парите си, те губят вяра и в своето правителство. Ето какво се случва, когато правителството губи властта си А когато едно правителство започне да губи хватката си върху властта, то започва да предприема драстични мерки, за да я задържи. Данъците се увеличават. Не само за богатите, но и за всички. И не само върху доходите, но и върху активите ви. Имате ли голяма къща? Тлъст пенсионен влог 401(к)? Хубава кола? Пригответе се да плащате допълнителни данъци върху всички тези неща. В края на краищата, това е "справедливо", ще кажат те! Защо трябва да имате Кадилак, когато другите хора трябва да пътуват с автобус? Изведнъж правителството трябва да направи обратен завой. Разходите се съкращават до краен предел. Социалноосигурителните плащания се забавят или спират. Намаляват се разходите за лекарства и Medicaid. Талони за храна. Чековете за социални помощи. Плащания за инвалидност. Безработица. Всичко това попада под ударите на брадвата. Държавните и местните власти също са принудени да намалят разходите си. Всъщност те са засегнати още повече, тъй като за разлика от федералното правителство не могат да печатат пари. Ако се осмелите да се разхождате по улиците през нощта, може да видите опожарени сгради ... или изпочупени от мародери прозорци ... или несъбрани боклуци навсякъде. Когато отидете в банката си, за да изтеглите пари в брой - или дори да извадите ценностите си от сейфа си - вратите са заключени. Дори когато отидете до банкомата, на табелата пише "Няма пари в брой. Върнете се по-късно." Бензиностанциите са с изчерпан бензин. В магазините за хранителни стоки няма храна. Или малкото храна, която остава по рафтовете, е твърде скъпа, за да я купят повечето хора. Тогава хората излизат на улицата. Много от тях протестират мирно. Но също така и много хора, които изпитват глад, гняв и страх. Правителството осъзнава, че е в ход бунт. Тогава то започва да се държи като притиснато в ъгъла животно. По улиците обикалят бронирани автомобили с мегафони, които предупреждават жителите да останат на закрито - или друго. Войници от Националната гвардия са разположени почти навсякъде, където отидете. Налага се строг полицейски час.Трябва да имате причина да излезете от дома си, точно както през първите седмици на Ковида. Може да ви позволят да отидете до магазина за хранителни стоки...Ако имате 10... не, 15... не, 20 долара за глава зеле. Защото за всяка минута, в която войник ви задържа, за да провери документите ви, цената на храната продължава да се покачва! Може ли да се избегне този екстремен сценарий? Разбира се. Нищо в бъдещето не е абсолютно изписано на камък. Но самият факт, че вероятността за този сценарий се е увеличила, сам по себе си е ужасяващ. https://wealth-wave.com/reports/WSC/cycles-ab/?ec=EWSCAH34&sc=WSCIMS&ld-trk=&mc=&transaction_id=&campid=&groupid=