Б. Киров

Това го бях цитирал в темата "Източна и Западна Европа разделени на тема религия, малцинства и общество", но тук пак ще го цитирам съкратено, статията е от 2011: "В Германия по официална статистика през 2010 са живеели около 3 млн. имигранти от турски произход, от които работещи са 1.2 млн. Турците в Германия притежават над 80 000 компании, които генерират годишни брутни приходи от около 40 милиарда евро. "Днес в Германия има 82 000 турски предприемачи, за които работят 450 000 до 500 000 души, според Кескин. Тези фирми инвестират около 10 милиарда евро всяка година, каза той. "Процентът на предприемачите сред германците е 1%, докато тази цифра е 11-12% сред турците". https://siobhandowling.wordpress.com/2011/09/04/building-a-new-empire/ https://www.hurriyetdailynews.com/turkish-migrants-give-live-to-german-economy-6520 Излиза, че турските компании в Германия през 2010 са генерирали БВП колкото е бил БВП на България през същата година; с тази разлика, че работещите в България през тази година са били около 3 млн., докато заетите в "германските" турски компании са били 500 000 - шест пъти по-ефективни и продуктивни.

Това сега става централна тема в предизборната борба между Тръмп и Байдън - Байдън е декларирал се примерен католик и не малко гурута на прогресивната политическа мисъл съвсем сериозно го съветват да поведе партията към християн-демократичния германски модел, да реформира целия политически пейзаж в САЩ по германския модел, с една дума да се научи да говори немски, за да е в синхрон с Европа. Тръмп също парадира със своята религиозност, непрекъснато се появява с библия в ръка и вбеси опонентите си като тръгна на църква във Вашингтон, придружен от началник щаба на армията, та последния после трябваше да се обяснява, че едва ли не случайно е бил там. Американците, особено латиносите и черните, са дълбоко религиозни, това е част от живота им. Там политик декларирал се като атеист не струва много.

Без да претендирам че съм познавач, доколкото знам българските предприемачи в Османската империя се повяват като такива едва в началото на 19-ти век - това са предимно търговците, посредничещи между османския и западноевропейския пазари. Българските занаятчии, еснафа, са пар екселанс свободни предприемачи, напълно кореспондиращи с гилдиите в Западна Европа от времето на Ренесанса, но са закъснели с няколко века, защото докато абаджиите, гайтанджиите и другите занаятчии работят примитивно в допотопни работилници все още в средата на 19-ти век, промишлената революция в Европа помита ръчния труд. Така че когато се създава националната държава, ние като елит имаме една класа от много предприемчиви занаятчии, но не и промишленици. Част от тези будни и трудолюбиви люде стават обаче фабриканти и банкери, а богатите търговци преминават към новия национален елит, защото те са образованите и богатите. На сцената през 80-те и 90-те години изкачат и мощна вълна от парвенюта като алековия Бай Ганьо, напористи селяни с нестихваща жажда за пари и власт. Създава се и европейска класа от интелектуалци - поетите символисти, естети, представители на най-авангардната западна мисъл. Девети септември 1944 помита като вълна стария елит, но това е друга история.

Ами според мен в Турция има силна средна класа, която е невъзвратимо европеизирана, най-малкото за милионите турски граждани работещи в Западна Европа. И също така има промишлен капиталистически елит, който е европеизиран повече от източноевропейските елити, и като образование и като предприемачески опит и възможности. Нещо повече, този техен елит, в това число висшето офицерство са американизирани. Така че каквото и да прави Ердоган и неговата партия, а те правят немалко в това отношение, да разчупят черупката на кемализма, тази елитна доста широка прислойка ще остане прозападна. В същото време, ако Турция има амбиция да си върне влиянието в старите сфери на Османската империя, а такива очевидно не липсват, тя не може да говори с мюсюлманите в Близкия изток само на английски. Така че и двата процеса ще вървят успоредно, според мен.

Аз също не приемам поне половината от написаното от него и неговия модел. Това е изсмукано от пръстите виждане, което обаче прекрасно обслужваше политическия елит, предимно в САЩ, по онова време. Донякъде го обслужва и сега, защото идеално се вписва в Британския имперски модел на "разделяй и владей", все пак нищо ново под слънцето, новото е добре познато старо. Хънтигтън бързо беше изваден от актуалност след Фукуяма, забравен за известно време, но според мен, сега отново става донякъде актуален за истинските творци на геополитиката. Доктрината на Тръмп и екипа около него, защото въпреки че той говори срещу "дълбоката държава", точно те са тази държава, е възприел стратегия за сфери на влияние, нещо като риалполитик в Европа през 19-ти век, но модернизирана, а подходът на Хънтингтън донякъде кореспондира с това тяхно виждане. От друга страна са либералните глобалисти в Демократическата партия, с аватар Байдън-Харис, които виждат бъдещето повече в светилната на Фукуяма. Две напълно противоречащи си гледни точки, въпрос на баланси на силата.

Турция е много интересен казус, според Хънтингтън. Тя е страна с мюсюлманско цивилизационно ядро, която с Ататюрк изцяло се опитва да зачеркне миналото си и да стане част от Западната цивилизация. Русия, пак според Хънтингтън, прави също такъв опит с болшевизма и индустриализацията, но, за разлика от Турция, не за да се приобщи към Запада, а за да му се противопостави с неговите средства на индустриализация, светски модел и окрупняване на икономиката. И в двата случая, според Хънтингтън, имаме неуспешни опити. Туруция ще "преболедува" своето озапдняване и ще се върне към мюсюлманската си същност, нещо, което действително се вижда при Ердоган. Но това вече няма да е онази старата Османска Турция, а една модернизирана и озапднена Турция, която ще търси по нов начин мястото си под слънцето в мюсюлманския свят. Русия, според Хънтингтън, след като се отърси от болшевизма, ще се насочи категорично към Православната си същност.

Да, Хънтингтън развива теорията си в началото на 90-те, когато се разпадна двуполюсния модел, и тогава неговото виждане за многополюсен свят, базиран на "цивилизационни ядра" изглеждаше едновременно актуално и екзотично. Екзотично, защото в рамките на едно десетилетие след това светът де факто стана еднополюсен Свят доминиран от Америка и либералния демократичен модел, дотолкова, че Фукуяма написа опус за "краят на историята" и това в началото на нашето хилядолетие звучеше непоклатимо - просто нямаше алтернатива. Само за две десетилетия Хънтингтън става все по-актуален, но... Според мен той също е схематизирал една далече от реалността картина за света. Неговите ядра /мюсюлманско, православно, Западна юдео-християнска цивилизация, сино, индуска/ също не са толкова неразтворими и постоянни, колкото той ги описва. Според него, например, сега Русия трябваше да е ядро на православната цивилизация, около която естествено да гравитират Украйна, Сърбия, България, Беларус, а и до голяма степен Румъния и Гърция. Но това не се случи. Пак според него Турция, Иран и Саудитска Арабия трябва да решат спор помежду си коя от трите ще стане ядро на мюсюлманската цивилизация, но, както виждаме, това също е утопия. Индия не може да се оформи като световен център на цивилизация, Хънтингтън донякъде "позна" за Китай и САЩ, но и там нещата се движат, според мен, не толкова по оста на "цивилизационно ядро", а на ляво и дясно и то в икономиката. Излиза, че се намираме в началото на един съвсем нов и непознат ни свят, без аналогии и предварително очертани карти, който ще се движи повече не от традиция и културни особености в миналото, колкото от технологичен прогрес и начин този прогрес да се материализира в живота на хората. Между другото, точно "по Хънтингтън" идеолозите от рода на Дугин в Русия се опитват да обосноват икономическата и социална скованост на руското общество и да го облекат в една застинала форма на нео-феодализъм, базиран на православно-християнски ценности. Което по мое мнение е тотален нонсенс и ще рухне в практиката на идващата технологична революция. Къде сме ние? В Европа, естествено, където де факто винаги сме били, дори в рамките на Османската империя и нескончаемите ни войни с Византия. Българите са прагматици, и винаги са били такива.

Рентиери наследници на богатство да, но не и номенклатура. Сетих се за Лий Якока /скъпо платен наемник мениджър в автоиндустрията през миналия век/, който идва във Форд от Крайслер и изправя на крака за нула време рухващата компания на Форд през 80-те. Форд син /или внук, не съм сигурен по памет/ го вика на втората година, след като Якока е удвоил продажбите и печалбата и компанията продължава да върви нагоре и му казва: - Уволнен си! - Но защо, недоумява Якока. - Защото не искам след още някоя и друга година, когато дойда пред собствената ми сграда някоя сутрин, да видя над нея да пише "Лий Якока", вместо "Форд". https://ciela.bg/knigi/nehudozhestvena-literatura/biografii-i-avtobiografii/iakokaavtobiografiia/ Нямат край тези наши дебати за предимствата, пожелавам ви хубав ден.

Какво точно имате предвид под "американските енергийни пръстени" и техните бордове - ако говорите за големите енергийни компании, в тяхното ядро винаги има ясно обозначени собственици на контролен пакет акции, и тези хора, вижте сам историята им, са в добрия смисъл на думата предприемачи-акули с невероятни лични способности, някои второ, трето и пето поколение. В управителните бордове обикновено влизат високо платени наемници, чиято единствена цел в живота е да бъдат ефективни, защото излитането оттам към улицата е много лесно и опростено, не съм чул за капиталистическа номенклатура. Да, трансмисията между политиката, държавния бюджет и големите корпорации работи и това си е в реда на нещата, затова лобизма е узаконен. Но в основата на играта са личните качества на играчите в реалната икономика и затова има консенсус.

Доколкото си спомням, Аврамов е скептичен, че като нация и общество някога ще се цивилизоваме до степен да достигнем пазарно поведение и върховенство на закона, съпоставими с тези на развитите нации. Моето скромно мнение, без да съм песимист, е същото. Причините са много, най-вече в историческата ни памет и цивилизационна принадлежност. Ние сме във Византийската цивилизационна сфера, където централизираната власт определя стопанското поведение и дори отношението към религията. Доколкото сме имали своя Ренесанс, той е твърде кратък като историческо време и твърде закъснял - т.н. Възраждане, когато предприемчивите българи излизат на европейските пазари, но реално това е не повече от един век. Османската система, която до голяма степен наследява византийската, особено в стопанската сфера, не предполага индивидуализъм и лична отговорност, самата същност на капитализма и предприемачеството. Оттам и тази органична омраза към "чорбаджиите" у нас, която между впрочем има обективни основаниия, тъй като тези индивиди пак са ставали богати около държавната османска система за събиране на данъци, а не поради меритократичните им качества.

Да, но БЕХ не е така построен, като корпорация ориентирана към пазарно поведение и печалба; напротив, неговата конструкция е точно отражение на това, което Румен Аврамов дефинира като "комунален капитализъм": "Πoд „ĸoмyнaлeн ĸaпитaлизъм" тpябвa дa ce paзбиpaт мнoгoлиĸитe cили, ĸoитo изĸpивявaт пpинципитe нa cвoбoдния пaзap в интepec нa oбщнocти ĸaтo дъpжaвa, гpyпи, ĸoлeĸтиви, ĸooпepaтиви, пapтии, ĸлaнoвe, пpecтъпeн cвят и мнoгo дpyги. Зaщoтo липcвaщoтo звeнo нa бългapcĸaтa иĸoнoмичecĸa иcтopия ca тъĸмo иcтинcĸи ĸoнĸypeнтнитe пaзapи ĸaтo coциaлeн oпит. „Идeaлният пaзap e нeyдoбeн и тoвa пopaждa зaoбиĸaлянeтo мy." https://money.bg/economics/komunalen-kapitalizam-pat-za-razbirane-na-stopanskata-ni-istoriya.html https://www.bgenh.com/storage/app/public/uploads/files/finans/2018/30.06/BEH2_BG.pdf Ще рече Министърът /а всички знаем, че в българската Изпълнителна власт той е маша на Министър-Председателя/ е едноличен феодал, който се разпорежда със средствата на Енергетиката самовластно като феодал, а т.н. Съвет на Директорите е съставен от неколцина директори на отделните клонове и малко "независими експерти" за парлама. Херметично затворено управително тяло, неподлежащо на контрол от акционерите, защото 100 процента Акционер е Държавата. И какво прави една такава организирана Група - тегли средства, естествено чрез Министъра, за да запълва "загубите с печалбите": като печели НЕК /Атомната електроцентрала/, едната ръка взема печалбата и запълва с нея дупката, отворена от въглищата. Като не достигнат "денги" за заплати на работниците или покриване на стари дългове, ноу проблем! - бащицата натиска копчето на емитиране на държавни ценни книжа или гарантирани държавни заеми от банки. Ако управлението наистина беше корпоративно /пазарно/ - акционерите, които са собственици, щяха да се вдигнат на Велико въстание и да пометат Борда и Председателя/Министъра, защото капиталистът не обича да губи, а капитализмът е пазарна меритокрация. Тук обаче имаме "комунален капитализъм", който със зъби и нокти се бори да няма свободен пазар, тоест конкуренция. Просто цяло чудо е, че такава система още съществува, защото тя е Пирамида на Понци: Схема на Понци е термин, който днес се използва за обозначаване на всяка незаконна финансова операция, която обещава високи печалби на потенциални инвеститори. Печалбите не идват от законни инвестиции, а се изплащат на старите инвеститори от парите, които идват от новите инвеститори. Името Понци идва от Чарлз Понци, американец от италиански произход, който през 20-те години на 20 век създава незаконен бизнес модел, посредством който краде милиони от своите инвеститори.Схемата работи само дотогава, докато има постоянен приток от нови инвеститори, влагащи нови пари. Това понякога се нарича финансова пирамида. Схемата на Понци се разпада когато размерът на новите инвестиции не може да покрие обещаните големи печалби към старите инвеститори, които започват да изтеглят парите си. https://bg.wikipedia.org/wiki/Схема_на_Понци Подобна пирамидална схема на Комунален Капитализъм /по Румен Аврамов/ работи и в другите сектори на икономиката - най-вече здравеопазването /здравната каса е същата касичка за източване на едни "общи" държавни пари от отделни индивиди и колективи/

Да, безспорно, той умееше да "чува" мислите на хората, нали си спомняте онзи момент, когато посети възрастна двойка работници в предградията и поговори с тях, той имаше емпатичната способност да усеща тревогата на подобни хора... и им предложи решение - "да си върнем контрола". Във филма имаше и още един много впечатляващ момент - когато се срещна с представителя на Кембридж Аналитика, онзи носеше куфарче, в което му каза, че има данни за милиони гласоподаватели, за които знае ВСИЧКО в реално време, та тогава погледът /камерата/ на Къмингс се плъзна по хората около тях и се разходи по смартфоните и лаптопите им: "В реално време ли?" - попита той. Това реши изходът. +++ страхотен момент!! Това беше в експерименталния екзит-пол на лейбъристите, в тяхната зала. Хората реагираха емоционално, а кампанията за оставане ги атакуваше с рационални доводи. Кауза пердута! Защото в крайна сметка, според мен, от маркетингова гледна точка, протестът беше брандиран по този начин, което го обрича на провал. Липса на пазарна стратегия. П.П. За обувките "Хъш-Пъпис" в България нямам данни как се продават и какъв пазар имат, а и не ми се търсят такива данни, но по принцип те са се ре-брандирали през 1995 от "практични евтини обувки" в "практични модерни обувки" - евтин лукс - много е "готино" да носиш обувки като на Опра Уинфри, куул! Да, обаче това няма почва в България, а и 100 долара отиват в клас "скъпи" обувки /170 лева/.

Този филм ми е един от любимите. В него историята на Брекзит беше разказана като заслуга главно на един човек, Доминик Къмингс, който буквално в последния момент обръща нагласите в британското обществено мнение и изтръгва победата от ръцете на "оставащите". Прави го с намирането на правилния и точен слоган "Да си върнем контрола", около който изгражда цялата си кампания. Така или иначе, гласуването беше световна сензация, подобна на изборната победа на Тръмп през 2016. Общото и в двата случая е намесата на Кембридж Аналитика. Къмингс нямаше никакъв шанс, колкото и гениален маркетолог да е, без тяхната намеса в последния момент - тези момчета му дадоха базата си с данни на гласоподаватели, с които той можеше да "облъчи" индивидуално всеки един в реално време и да промени решението му в момента на вота. https://kinofen.net/filmi/41585-brexit-the-uncivil-war-brekzit-2019.html Пълното заглавие на филма е по-точно от българското: Brexit: The Uncivil War

Да погледнем какво се е случило с пазара на марката Hush Puppies след "повратната точка" през 1995, която е фиксирана в горните цифри: In 2013, Oprah Winfrey names Hush Puppies as her favorite shoe. Today, more than 17 million pairs of shoes are sold every year in 165 countries. https://oklahoman.com/article/5593233/hush-puppies-shoes-celebrates-60-years https://www.in2013dollars.com/us/inflation/1995?amount=1 При това цената реално не е мръднала от 1995: средно тогава тя е била 60-70 долара на чифт, днес е около 100 долара, но коефициентът на инфлация е 1.71, тоест цената не само че не се е повишила, а дори е по-ниска. И така, брандът е разширил пазара си 11 пъти спрямо върховата 1995 и 6 пъти /600 процента/ спрямо най-добрите си продажби през 60-те.

Според мен най-важен е Продуктът. Има една почти класическа книга от Малкълм Гладуел, "Повратната точка" изградена около история със зашеметяващия успех на продажбите на обувките Хъшпъпис през 1995 - Гладуел дава за пример на "повратна точка" успешния маркетинг на търговската марка, когато малка група хора с минимални усилия преобръщат инерцията/кинетиката на махалото, в случая на пазара, в обратна посока. Авторът се опитва да обобщава този успех като правило и го разпростира като универсален принцип за всички сфери на маркетинга. Тук обаче е разказана същата история от по-различена гледна точка, а именно е защитена тезата, че в основата на успеха и т.н. "повратна точка" не стои нищо друго, освен качеството на продукта, от което, разбира се, маркетинга се възползва в максимална степен: An Old Dog’s New Tricks : Hush Puppies’ Return in the ‘90s Hush Puppies, обувките от черна свинска кожа, популярни, когато Кенеди беше президент, имат нов повод за живот. Благодарение на съживяването на ретро модата, тромавите обувки, отдавна избягвани от купувачите, отново станаха широко популярни. Wolverine World Wide Inc., която произвежда обувките, очаква продажбите им да надхвърлят 1,5 милиона чифта тази година, в сравнение с нищожните 100 000 чифта през 1994 г. Hush Puppies предлагат казус за възраждане на стара марка. От началото на 1995 г., Wolverine започва да изпраща обувките до модни бутици в Лос Анджелис и квартал SoHo в Ню Йорк, за да станат хит в градските модни тенденции. Те разгърнаха демодираните стилове в актуализирани нюанси: ярко зелено, изумрудено синьо, електрическо оранжево.В същото време Wolverine изсипваше купчини безплатни Hush Puppies на знаменитости в Холивуд, пускайки обувките на страниците на фенски списания и в телевизионни предавания като „Suddenly Susan“ и „Melrose Place“. Wolverine се стреми към точно таргетирани потребители. Тя харчи около 5 милиона долара за телевизионни реклами, насочени към мъже и жени на възраст от 18 до 34 години. Това са първите реклами за Hush Puppies от 10 години насам. Ще има и реклами в списания, заснети от знаменития фотограф Ричард Аведон - намигване към модното изображение на обувките. Марката е стимулирана към по-голямо търсене от тенденция към неформално облекло в офиса, казват търговците.„Днес живеем на много по-непринудено работно място и Hush Puppies са точно това“, каза Джим Гундел, старши вицепрезидент, отговарящ за мъжките обувки в мол Bloomingdale’s. Неочаквано телефонно обаждане от изгряващ в света на висшата мода дизайнер предизвика завръщането на Hush Puppies. Дизайнерът на мъжко облекло в Ню Йорк Джон Бартлет искаше ярко оцветени обувки за модното си ревю през 1995 г.Той ги получи. Дни по-късно музикантът Хари Конник младши се появи в „The Tonight Show With Jay Leno“ с лилави Hush Puppies, които Бартлет му беше дал. За радост на Луис и други мениджъри на Wolverine, Коник демонстрира обувките по сцената. Преди това, Hush Puppies получиха непланиран рекламен импулс, когато актьорът Том Ханкс ги носеше във „Форест Гъмп“, филм от 1995 г., чието действие отчасти се развива през 60-те. "Имаше нещо във въздуха - каза Луис. - Имахме чувството, че продажбите на обувките ще излетят нагоре, ако се опитаме максимално да реагираме на тренда.“Гранд Рапидс, Мичиган, дъщерна компания на Wolverine, известна с функционални ботуши, носени от строителни работници, нае външен стилист в Ню Йорк на хонорар, за да ги държи нащрек за модните тенденции. Wolverine също потърси ретро модни дизайнери и ги остави да се развихрят с пълна сила. В своя бутик Pleasure Swell, на авеню La Brea, Джоел Фицпатрик започна да продава ексклузивни дизайни: Hush-in-the-dark и „бронирани“ модели, изработени от кевлар, синтетично влакно, използвано в бронежилетки. Седнал на гола дървена маса в таванско помещение с изглед към търговския етаж, Фицпатрик показва най-новите си творения: ярко розови и зелени обувки с квадратни бомбета - форма, вдъхновена от чифт слънчеви очила Armani. "Правоъгълниците ще бъдат големи", каза Фицпатрик. Клиентите на Hush Puppies включват известни личности като рок музиканта Дейвид Боуи и актрисата Сюзън Сарандън Фицпатрик раздаде стотици обувки на актьори от името на Wolverine. "Ellen DeGeneres трябва да има 50 чифта досега", каза той. Wolverine използва и холивудска компания за връзки с обществеността, за да си наложи в тези среди обувките. Фирмата, Bragman Nyman Cafarelli, убеждава актьорския състав на телевизионния сериал „Wings“ да носи обувките и подарява на Brooke Shields от „Изведнъж Сюзън“ препариран басет - търговската марка Hush Puppies - за гримьорната. Wolverine удвоява усилията си за промоция на високо ниво с нестандартни телевизионни реклами, които позиционират Hush Puppies (и техните собственици) като модерни и спокойни преуспели личности. Рекламите, които се излъчват в праймтайма в Лос Анджелис и други големи градове, избягват да използват носталгия. Единственият намек за наследството на линията е басетът, който се появява в края на всяка реклама със слогана „Ние Изобретихме Практичното“. „Искаме да покажем, че обувките са небрежни, готини и съчетани със стила на днешния ден“, казва Крис Елиът, креативен директор в агенция Wolverine Bozell Worldwide. „Ретро движението работи за Hush Puppies, но нямаме нужда от реклама, за да продължим това.“ Произвеждайки Hush Puppies в големи количества за обикновени купувачи, Wolverine рискува да изключи модните клиенти, които прегърнаха марката преди две години и я разпалиха. „Има опасност всеки път, когато вземете нещо, което модният свят е прегърнал за известно време. Веднага щом се насити ефира, те преминават към следващото нещо ”, казва Елиът. Той обаче твърди, че новите стилове могат да поддържат Hush Puppies свежи. Зад голямото завръщане на Hush Puppies стои тригодишна корпоративна реорганизация. Започвайки през 1993 г., Wolverine оптимизира доставките, намали разходите и модернизира фабриките, за да даде възможност на компанията да реагира по-бързо на тенденциите. Фирмата изостави евтините линии, издържащи на чуждестранна конкуренция, за да се съсредоточи върху обувки от по-висок клас. Продажбите са се повишили до 511,1 милиона долара през 1996 г. от 333,1 милиона долара през 1993 г. През същия период печалбата се е утроила почти до 32,9 милиона долара през 1996 г. от 11,5 милиона долара през 1993 година. Домашните продажби в САЩ на марката Hush Puppies са скочили до 9% от 1 процент преди три години. „Компанията свърши страхотна работа, съживявайки етикета [Hush Puppies]“, каза Лий Бакус, анализатор от Buckingham Research Group в Ню Йорк. „Те я вкараха в модния бизнес.“ Въпреки това продажбите на Hush Puppies не се доближават до 3-те милиона чифта, продавани годишно в началото на 60-те години на миналия век, всеки на цена от 8,95 долара. Сега те струват шест до седем пъти повече. Предизвикателството за Wolverine е да поддържа Hush Puppies на мода, като същевременно изпреварва конкурентите, като Aerosoles, които бързо добавят цветни обувки към своите линии. Могат ли Hush Puppies да надживеят ретро тенденцията? Някои купувачи на обувки на дребно мислят така. „Новостта на продукта може да затихне с времето, но все още има огромна привлекателност за клиентите“, каза Gundell от Bloomingdale’s. „Това, което е остава привлекателно за марката непрекъснато е комфортът, а той винаги ще се търси.“ https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1997-aug-30-fi-27351-story.html Тази история е на вече повече от четвърт век, но според мен е класически разказ за това какво представлява маркетинга.

Дейност за създаване на комуникация, доставка и обмен на предложения, които имат стойност за клиентите и техните партньори. Четирите елемента на всеки маркетинг са Продукт,Цена, Дистрибуция и Реклама.

Да, включително. Социалните медии, управлявани от ИИ са "магистрали", по които може да премине бързо и ефективно от точка А до Точка Б всяка една платформа, стига да има умение и възможност да бъде управлявана там. По начало те така са замислени, а Фейсбук е най-голямата - в САЩ тя осъществява над 55 процента от цялата електронна търговия като реклами /оттам имат 55 млрд. приходи за миналата година, чиста печалба 21 млрд/ и има приблизително толкова голям дял в целия сегмент на социалните медии в САЩ - над 220 млн. абоната с акаунти. Веднага след тях са YouTube на Гугъл /в световен мащаб, в САЩ е Туитър/.

Е, аз не съм глух, нито любител на безплодни спорове, хубав ден.

Това е откровена глупост, ИИ управлява почти всичко в Интернет, и много други неща - роботите и самоуправляващите се автомобили например, това са алгоритмите. Да, ИИ не чувства и усеща, но РЕГИСТРИРА по милиони параметри усещанията и чувствата на хората и съставя по алгоритъм карта на всичко това, той групира хората по този алгоритъм. От което следва, че кандидат, който има точна карта на тези хора, може да им говори със знанието за техните мисли, чувства и усещания, той има огромното и решаващо предимство пред свой съперник, който не притежава тази "карта". Затова можеш да изсипеш милиарди долари в радио, преса и телевизия, традиционните медии, на сляпо, да пропагандираш там нещо, което ТИ си мислиш, че има ефект /това правят сега Демократите, правеше го и госпожа Клинтън, и в крайна сметка... Изненада, да установиш, че си загубил изборите.

Колега, да синтезирам в няколко изречения доста дългата статия, която постнах, и която явно не сте прочел внимателно: Това означава обучение на изкуствен интелект на техническия гигант Фейсбук, за да събере правилната аудитория от разпръснатите фрагменти от потенциално подобни хора. Хората които провеждат кампанията трябва да научат машина /Изкуственият интелект на Фейсбук/, как тази машина да намери тяхното политическо „племе”. Тогава тази машина /Изкуственият интелект на Фейсбук/ намира хора, които изглеждат подобни по своите политически възгледи. По този начин Facebook включва машината си /ИИ/ в процеса на вземане на изборни решения. Политическите кампании вече не общуват пряко с избирателите а започват да общуват посредством AI. Изкуственият интелект на Facebook за доставяне на реклама по този начин става ключов компонент на печеливша кампания и през 2020 г. - може би ключовият компонент. Тръмп не им казва това, което ТОЙ си мисли че те искат да чуят, той оставя Фейсбук да намери това което ТЕ действително искат да чуят. Не става въпрос за реклами, а са формиране на политическо "племе" от различни фрагменти на цялото общество, намиране на тези фрагменти с помощта на мощен ИИ и групирането им в монолитна избирателна маса. Това не е "реклама", а сондаж за установяване на политически съмишленици и консолидацията им в блок от гласоподаватели.

Така мислят и тези двама представители на шопската академична мисъл.

За който представлява интерес, за мен беше, съм го превел: Ако анализирате хиляда от милионите реклами във Facebook, които Доналд Тръмп е пуснал, ще ви е трудно да повярвате, че те представляват печеливша стратегия. Те рециклират едни и същи изображения и теми, отново и отново: Тръмп, фотошопиран пред знаме, сочи с пръст. Тръмп пляска пред публика. Тръмп вдига палец нагоре или се усмихва на микрофон. Всяко едно изображение се залива в патриотично червено или синьо. Текстът почти винаги отправя призив за действие: Купете тази шапка, подпишете тази петиция, RSVP на този митинг. В началото на годината Андрю „Боз“ Босуърт, който ръководеше рекламния екип на Facebook по време на изборите през 2016 г., написа, че Тръмп „провежда най-добрата дигитална рекламна кампания, която някога съм виждал от който и да е рекламодател“. Екипът на Тръмп се съгласява, разбира се. Но това може да не означава това, което мислите, че той прави. Тръмп не овладя Facebook заради чужда намеса на Русия или психографска експлоатация чрез Cambridge Analytica. Той не го направи чрез микронасочване - способността да изпраща към силно диференцирани аудитории точно правилните послания за промяна на нагласите или вдъхновяване на действия - въпреки конвенционалното разбиране. Кампанията му го направи чрез чисто и тъпо методично постоянство, използвайки Facebook точно по начина, по който технологичният гигант е замислил да се прави това: изсипване на купища пари и данни в автоматизираната рекламна система на Facebook. Дигиталният директор на Тръмп за 2020 г., Гари Коби, сравнява стратегията с високочестотна финансова търговия: Facebook е изградил алгоритмична система за закупуване на реклами със стремеж към ефективни резултати и кампанията на Тръмп я използва неуморно. В областта на изкуствения интелект тази система е еквивалентна на самоуправляващите се автомобили или роботи или виртуални асистенти: дълбоко скучно, основно невидимо приложение на машинното обучение, което драстично прекроява живота ни, не някой ден, а точно сега. Facebook включи машина в процеса на вземане на изборни решения. Политическите кампании престанаха да общуват с избирателите и вместо това започнаха да общуват с AI. Изкуственият интелект на Facebook за доставяне на реклама вече е ключов компонент на печеливша кампания и през 2020 г. - може би ключовият компонент. И това работи по заплетен, необичаен начин, който никой човек, дори във Facebook, никога не може да разбере напълно. Може би самото определение на рекламите във Facebook като „реклама“ на първо място е подвеждащо. Снимките и текстът, които се появяват на уебсайта му, наистина отговарят на традиционното значение на този термин. Но водопроводът, който избира и доставя тези реклами, е напълно различен от този преди Facebook. Навремето рекламодателите купуваха гарантирано разположение в печатни публикации, на външни дисплеи или в медийни предавания. Те биха избрали тези разположения, отчасти въз основа на аудиторията, която тези медии биха могли да достигнат: лъскаво списание за жени, интересуващи се от мода, или билборд, край който ежедневно минават хиляди пътуващи в центъра. В зората на интернет рекламодателите направиха същото на уебсайтовете: Ако даден бизнес искаше да излезе пред определена аудитория, той можеше да купи място със съдържанието, което доведе тази аудитория. В крайна сметка той може да купи и място в резултат от търсене, като наддава за разположение въз основа на термини, въведени в Google. Facebook надхвърли всичко това и направи нещо съвършено ново. „Facebook реклама“ е по-малко реклама и повече машина за създаване на реклами. Вместо да плаща, за да постави конкретна медия пред определена аудитория, рекламодателят сега плаща на Facebook, за да достави избран резултат на определена група хора. Например производител на дрехи може да плаща на Facebook за посещения на уеб страници от жени на 30-годишна възраст, които живеят в Лос Анджелис, или за харесвания от родители с висше образование, чието онлайн поведение е подобно на това на потребители, които преди това са направили покупки. Как тези реклами стигат до съответстващите потребители зависи от Facebook. Като се има предвид някаква начална информация, неговата интелигентна система се научава как да настрои показването на рекламата спрямо всички останали рекламодатели там. Накратко, Facebook избира кои реклами ще бъдат показвани на кого на каква цена. Това вече напълно променя значението на създаването и внедряването на реклама. Днешните рекламодатели просто събират суровата информация - данни за действителни и потенциални клиенти -, която позволява на Facebook да върши работата от тяхно име. Когато тези реклами успешно подтикват потребителите да предприемат действия, тези действия генерират все повече данни, които от своя страна се връщат обратно във Facebook ..., за да помогнат за насочването на още повече реклами. С други думи: Рекламата преди това включваше идентифициране на пазар за продукти и услуги и след това поставяне на медии за адресиране на този пазар. Сега това означава обучение на изкуствен интелект на техническия гигант, за да събере правилната аудитория от разпръснатите фрагменти от потенциално подобни. Повечето политически реклами във Facebook започват със списъци на потребителите, към които може да се насочва, които Facebook нарича „персонализирани аудитории“. Персонализирана аудитория може да бъде създадена от данни, събрани или придобити от рекламодател извън Facebook - например списъци с телефонни номера или имейл адреси. Персонализирана аудитория може да бъде направена и от анонимизирани идентификатори на Facebook, генерирани, когато потребителите предприемат действие на уеб страница, маркирана с Facebook пиксел, начин за проследяване на онлайн активността обратно към нейния източник. Facebook предлага проследяване на 17 стандартни действия - като дарение за кауза и гледане на видеоклип - или търговците могат да създадат свои собствени. След като рекламодателите са идентифицирали своята аудитория, разбиращите след това използват свързан инструмент, който изгражда „подобни “ - групи от хора, които Facebook прогнозира, че ще действат подобно на тези, включени в персонализирана аудитория. Когато намерите рекламен процес, който дава добра реколта - повече хора се записват за митинг, купуват шапка, не отказват телефонен номер - семената могат да бъдат запазени и размножени, методите за тяхното отглеждане се използват отново и отново. Ако работи правилно, системата може да расте органично - повече пари означава повече реклами, което от своя страна означава повече пари, а те пък отново означават повече реклами. Ако това не работи по този начи, то тръгва в цикълът на упадък надолу, който е също толкова неизбежен и очевиден. Това е чудесна новина за Facebook, защото след като започнете да купувате реклами там, става трудно да спрете. Тръмп харчи десетки милиони долари за маркетинг във Facebook. Но неговите скучни, забравящи се реклами работят толкова добре, защото кампанията му е готова да отстъпи контрола на машината за закупуване на реклами на Facebook и след това да култивира резултатите в още повече реклами във Facebook. Facebook иска потребителите да прекарват възможно най-много време на своя сайт. За да стимулира това, компанията прави по-ангажиращите реклами по-евтини за пускане. Така че, за да намалят разходите си, маркетолозите могат или да правят реклами, които се представят по-добре, или да намерят аудитории, които реагират добре на рекламите, които вече са създали. Екипът на Тръмп заложи на последното. Той не им казва това, което си мисли че те искат да чуят, той оставя Фейсбук да намери това което ТЕ действително искат да чуят и да им го каже. Кампанията на Тръмп вероятно би имала десетки персонализирани аудитории, от които да започне, като списъци с донори и скорошни списъци с посетители на уебсайтове. Или списъци с хора, групирани по интереси по конкретни въпроси, като имиграцията, събрани около Милуоки, предположи Голдман. Тези данни формират скритите променливи, които генерират толкова много рекламни варианти. По-малка аудитория, като тази, която Голдман постулира, може да направи добри цели, но това не е гарантирано. Единственият начин наистина да разберете е да пуснете реклами към тях и да видите какво от това работи. Изграждането на списъци с цели е крайъгълен камък в кампанията от десетилетия. Но за разлика от директния пощенски маркетинг, Facebook не гарантира, че хората, към които рекламодателят е насочен, ще видят реклами с това насочване. Това не е като да купите списък на пародонтолози и да изпратите листовки до офиси. Вместо това всяко отделно парче от склонността на потребителя се продава в сложен търг, провеждан милиарди пъти на ден за всяка рекламна импресия. От години Facebook помага на рекламодателите да постигнат тази цел на най-ниска цена. Сега компанията насърчава рекламодателите да предадат изцяло юздите, позволявайки на Facebook да разпределя разходи между реклами, аудитории, графици и бюджети. Компанията дори автоматизира наддаването от името на рекламодателя. Както заяви един маркетолог във Facebook, „рекламният алгоритъм на Facebook е станал толкова по-добър в автоматизирането на управлението на кампаниите, че вече може лесно да надмине човешкия мениджър.“ Ето защо компанията съветва рекламодателите да „възприемат определен агностицизъм по отношение на разположението, платформите и да, дори към аудиторията. Това дава на системите повече възможности, които да вземат предвид, когато оценяват кое ще осигури най-доброто За да обърнат манивелата, която стартира тази машина, според Goldman търговците трябва да изградят свои собствени знания за потребителите, които имат или искат да достигнат. „Предайте това на Facebook под формата на персонализирана аудитория или подобен на персонализирана аудитория - каза Голдман, - и след това дайте на Facebook намек за това къде да се научи.“ Първоначално кампанията на Тръмп отдели много малко пари за малък брой рекламни варианти. Тогава машината на Facebook пое, опитвайки се да увеличи максимално „стойността“ на рекламата сред публикации от приятели (това, което Facebook нарича „органично съдържание“). Facebook трябва да пресее милиарди бита органично съдържание и трилиони възможни маркетингови съобщения, за да направи вашата информационна лента в движение. Голдман каза, че в много кампании само няколко реклами стават победителите. В случая на ралито в Милуоки системата наистина намери няколко победители - около 35 реклами от 1800 тоест 2 процента, които алгоритъмът остави повече пари. Използвайки данните, които Facebook предоставя, не можем да кажем защо тези реклами са работили, а други не. Истината е, че Facebook вероятно също не може да каже. Кампанията на Тръмп също не може. Ето защо трябва да продължи да показва толкова много реклами. На 8 януари 2020 г. в 12:23 ч. EST, рекламната кампания за ралито в Милуоки започва. Рекламните набори се зареждат по ред, като преминават през всички комбинации от креативни и основни цели, както показва изображението по-горе. Това вероятно се прави от човек, който е създал кампаниите и е издал първоначалните рекламни покупки. Осем часа по-късно, в 20:22 ч. EST, Facebook събра някои данни за ефективността на тези реклами. Алгоритъмът поема, като купува разположенията, миниатюрни по-долу в рамките на следващите 45 минути. В сравнение с първия набор, покупките изглеждат случайни, почти случайни, движени от непознаваемите обосновки на AI на Facebook. Ако това звучи мътно и избледняващо, това е така. Кампанистите трябва да научат машина, която не могат да разберат напълно (защото никой не може) как да намерят своето племе. Тогава тази машина намира хора, които изглеждат подобни, по начини, които никой не може да идентифицира, въз основа на фактори, които никой не знае. След това интерпретира офертите и поставя реклами въз основа на още по-непроследими фактори. Facebook сега прави своите прогнози за 2 милиона различни „функции“, каза Голдман. Това може да е последното място, където човек, който вижда реклама, е ял хамбургер, или в минутата, в която е стартиран рекламен търг, или процентът на живота на батерията, останал на нечий телефон. Ако съществува някъде във вселената за събиране на данни на Facebook, моделите за машинно обучение са се опитали да го отчетат. „Всичко, което можете да си представите, е характеристика“, заключи той. Прогнозите правят ли добър модел на действителните вътрешни желания на човек? Работят ли рекламите? Няма значение. Рекламният софтуер на Facebook не се опитва да накара някой да купи продукт или да гласува за кандидат. Той просто се опитва да произведе резултатите, които рекламодателите декларират, че искат, като показва реклами на потребители, подобни на тези, които са предоставили тези резултати на по-ранни подобни реклами. Всяко действие, което потребителят предприема или не предприема - щракване, харесване, споделяне, коментиране, дарение, задържане на курсора, купуване, попълване на формуляр - леко променя сложната мрежа от прогнози, които формират картината на Facebook на човек, което означава, потребител. От гледна точка на Facebook, големите политически рекламодатели са само източници на повече данни, които компанията да включи и оптимизира, а не претенденти, които се състезават да водят свободния свят. С течение на времето Facebook упражнява все по-голям контрол върху това какви реклами се показват, на кого и за колко пари. Парадоксално, но това означава, че търговците трябва непрекъснато да следят какво прави Facebook, за да не свършат твърде много или твърде малко. В епизод от подкаста за маркетинг на Facebook Perpetual Traffic, купувачът на медията във Facebook Нехал Казим, главен изпълнителен директор на AdPros, размисли какво е усещането да позволи на Facebook да поеме по-голяма степен на вземане на решения. „Усещането е като дневна търговия. Усещането е като хазарт “, каза той. "Какво правя?" Това, което той прави, е да се научи да комуникира с невероятно сложен изкуствен интелект, така че той да показва реклами, които дават резултатите, които той смята, че желае. Нищо чудно, че е объркващо! Представете си онези сцени от филма „Пристигане“, където подобни на октопод извънземни предават някои знаци и хората трябва да измислят как да пишат обратно. Маркетолозите на Facebook използват груба сила, за да си проправят път през този процес, надявайки се да изпратят правилните съобщения за тези няколко часа, а след това следващия и след това следващия. Нищо от това не е магия. Демократите се справиха добре в междинните периоди за 2018 г., факт, който не се губи за някой като Чарли Рибак, който пусна реклами на стойност милиони долари във Facebook за Демократичните приоритети на PAC САЩ през 2018 г. „Кампанията на Тръмп не прави нищо особено във Facebook , точно както не направиха нищо специално през 2016 г. “, каза Рибак, като удари Брад Парскале, дигиталния директор на Тръмп за 2016 г. и настоящия му мениджър на кампанията. „Parscale ги продаде с идеята, че има тайна формула, но всъщност просто пуска хиляди реклами и харчи милиони долари, което ще работи за всеки, който има ресурса да го направи.“ Хората се учудваха, че Тръмп не спира да провежда рекламни кампании във Facebook. И причината е, че не можеше. Изглежда, че Machine Zone не е работил директно по кампанията на Тръмп (компанията не отговори на нашите искания за коментар), но според бивш служител на Machine Zone методите й вдъхновиха дигиталния екип на Тръмп да възприеме този вид рекламна стратегия. Преди това фирмата на Parscale беше агенция за онлайн реклами от среден клас, създаваща уебсайтове за местни гастроентерологични служби и други подобни. Съоснователят и главен изпълнителен директор на Machine Zone, Габриел Лейдън, беше приятелски настроен с Джаред Кушнер, връзка, която може да е помогнала на Parscale да премине от прозаичен уеб маркетинг към президентски промоутър. Оттам екипът на Тръмп създаде машина за набиране на средства за малки долари във Facebook. Не беше нужен технически гений, колкото помощ от хора като Коби от Републиканския национален комитет, Джеймс Барнс, служител на Facebook, назначен да работи в кампанията на Тръмп, и техните пчели-работнички във фирми за закупуване на реклами. Заедно те направиха съвременните избори напълно кибернетични, сложно и динамично преплитане на човек и машина, което е напълно различно от това, което беше преди. С наближаването на общите избори през 2020 г. Тръмп има нова форма на предимство. Хората се учудваха, че Тръмп не спира да провежда рекламни кампании във Facebook. И причината е, че не можеше. Целият смисъл е, че кампанията трябва да поддържа свежи данни, протичащи през системата. По-голямата част от времето той може да оптимизира за разходите за придобивания, като крие пари и данни от потребителите на Facebook, към които е насочен. След това, в стратегически моменти, екипът обръща машината, харчейки всички пари, необходими за постигане на най-високо ниво на проникване и най-широк обхват сред хората. Пандемията COVID-19 утвърди превъзходството на Тръмп във Facebook, но също така създаде нови възможности за неговите демократични конкуренти. Към средата на март, когато новият коронавирус започна да затваря Америка, цената на разположенията на реклами във Facebook се срина с около 40%, според Казим, основателят на Facebook-маркетинговата фирма. Това е така, въпреки че повече хора прекарват повече време във Facebook, търсейки информация и комфорт - повече рекламодатели намаляват разходите си в резултат на икономическа катастрофа. Той хвърли ключ в рекламната техника на Facebook, предлагайки предимство на рекламодателите, които обръщат внимание. „Facebook реклама“ е по-малко реклама и повече машина за създаване на реклами. Кампанията Тръмп се възползва максимално от възможността, като закупи хиляди вече по-евтини реклами - за нашийници за кучета Trump / Pence Keep America Great, за шапки и дворни знаци на American Worker, за подновени призиви за дарение. Това може да изглежда като невероятно омаловажаване на проблеми, когато ужасяващ вирус опустошава гражданите на нацията и нейната икономика, но Казим смята, че те имат рационален смисъл: интелигентният рекламодател, каза той, би удвоил съобщенията, които произвеждат ангажираност сред хората, които вече са предразположени да реагират добре на това. Дори тези потребители да не купуват много нашийници за кучета, рекламите ще насочат потребителите към уебсайтовете на Тръмп, където Facebook пикселите ще измъкнат ревизирани данни, които ще помогнат за прецизиране на рекламата на кампаниите на Тръмп още повече. Същите тези условия също изравниха игралното поле за Байдън, Сандърс и други. Но досега демократите не са се възползвали от възможността. Кампанията на Байдън все още пускаше 96 процента по-малко реклами от Тръмп през седмицата след Деня на Свети Патрик – 17 март. През тази седмица Сандърс купи една-единствена реклама. Кампанията на Тръмп през 2016 г. всъщност никога не е приключила и събирането на много поколения данни във и извън Facebook междувременно вероятно му е дало предимство. Това, което със сигурност има, е трудно да се каже, защото да се види как данните текат напред-назад между политическите кампании и Facebook не е възможно. https://www.theatlantic.com/technology/archive/2020/04/how-facebooks-ad-technology-helps-trump-win/606403/

Поставили са го на прасето Гертруда преди 2-3 месеца. Мъск твърди че: "Това е нещо като Fitbit в черепа ви /What is a Fitbit? A Fitbit is an activity tracker, usually worn on the wrist, which can track the distance you walk, run, swim or cycle, as well as the number of calories you burn and take in. Some also monitor your heart rate and sleep quality/ с малки проводници", каза милиардерът предприемач в уебкаст. Неговата Neuralink кандидатства за стартиране на изпитания върху хора миналата година. Интерфейсът може да позволи на хората с неврологични заболявания да управляват телефони или компютри с ума си. Мъск твърди, че подобни чипове в крайна сметка могат да бъдат използвани за лечение на състояния като деменция, болест на Паркинсон и наранявания на гръбначния мозък. Но дългосрочната амбиция е да се започне епоха на това, което Мъск нарича „свръхчовешко познание“, отчасти за борба с изкуствения интелект, толкова мощен, че според него може да унищожи човешката раса." https://www.bbc.com/news/world-us-canada-53956683

На миналите парламентарни избори в България са гласували 3.8 млн. български граждани. От тях за ГЕРБ - 1.47 млн; БСП - 0.955 млн., ДПС - 0.315 млн., Обединени Патриоти -0.318 млн., Воля - 0.145 млн., Реформаторски блок - 0.107; другите надолу за разпилян вот, който се дели между парламентарно представените, тоест в Парламента са представени реално 3.3 млн. гласували https://results.cik.bg/pi2017/rezultati/ Фейсбук в България има 2.4 млн. потребители, тоест около 70 процента от гласувалите на миналите избори. https://dariknews.bg/novini/tehnologii/bylgariq-e-na-57-o-mqsto-po-broj-potrebiteli-na-fejsbuk-964074 Фейсбук не се занимава с политика, а с маркетинг и продажба, но точно затова е най-мощното оръжие за комуникация и анализ на потребителски интереси и пристрастия. Платформата има убийствено мощна машина за анализ и таргетиране. Тръмп спечели изборите през 2016 по магистралата Фейсбук, той направи това с екип, който буквално матира екипа на Демократите чрез таргетиране и анализ на общественото мнение. След победата на изборите през 2016 неговият екип не е спрял нито за ден да работи с Фейсбук по същия начин, до началото на 2020 те са похарчили около 200 млн. долара за комуникация във Фейсбук, това са милиарди реклами и други форми на таргетиране, при това поне половината пари са им се върнали обратно от събиране на доброволни малки дарения пак през кампании на Фейсбук. Зукърбърг и неговите служители не са политически пристрастни към Тръмп, но Фейсбук е една от най-големите машини за правене на пари и те просто работят за парите на Тръмп както работят за парите на всеки друг търговски клиент. В България партиите действат така, както се е действало през 19-ти и 20-ти век, те реално го правят слепешката. Ето защо процъфтяват популизма и демагогията, които не са подплатени с реално знание на това кои са твоите потенциални гласоподаватели, колко са и къде са, тези хора са тера инкогнита за партийните лидери, които разчитат единствено на личния си чар и гласовитост, но го правят на сляпо. п.п. На тези линкове може да се прочете и разбере "как и какво точно правят" във Фейсбук: https://medium.com/better-marketing/how-trumps-marketing-won-him-the-presidency-5b98f1d6f01c https://www.theguardian.com/us-news/2020/jan/28/donald-trump-facebook-ad-campaign-2020-election https://www.newyorker.com/magazine/2020/03/09/the-man-behind-trumps-facebook-juggernaut https://thehill.com/homenews/campaign/516079-trump-campaign-bets-big-on-digital-ads-to-counter-biden https://edition.cnn.com/2020/09/06/politics/battlegrounds-campaign-ad-spending/index.html https://www.theatlantic.com/technology/archive/2020/04/how-facebooks-ad-technology-helps-trump-win/606403/ Особено на последния! Там е описана самата механика по която е работела машината за изборна победа на Тръмп и то от човек с професионални познания за това.

По чиста и твърда сила от Закона няма: Както наказателният, така и гражданският компонент на Закона RICO позволяват възстановяване на високи щети (щети в три пъти повече от действителните / като компенсаторните вреди). Въпреки че основното му намерение беше да се справи с организираната престъпност, Блейки /неговият вносител/ каза, че Конгресът никога не е възнамерявал да се прилага само за Мафията. Веднъж той каза пред Time: „Ние не искаме един набор от правила за хората, чиито яки са сини или чиито имена завършват на гласни, и друг набор за тези, чиито яки са бели и имат дипломи от Ivy League.“ През 80-те и 90-те години федералните прокурори използваха закона, за да повдигнат обвинения срещу няколко фигури от мафията. От 25 февруари 1985 г. до 19 ноември 1986 г. Руди Джулиани повдигна обвинение срещу 11 лица от организираната престъпност, включително ръководителите на така наречените "пет семейства" в Ню Йорк, съгласно Закона RICO по обвинения, включително изнудване, рекет и убийство. Списание Time нарече този процес „Делото на Века“ и цитира заявеното намерение на Джулиани: „Нашият подход е да унищожим петте Фамилии. " Шефът на мафиотската фамилия Гамбино Пол Кастелано избегна осъждането, когато той и неговият подчинен Томас Билоти бяха убити в Манхатън на 16 декември 1985 г. Трима глави на Петте семейства обаче бяха осъдени на 100 години затвор на 13 януари 1987 г. Лидерите на Дженовезе и Коломбо, Тони Салерно и Кармине Персико получиха допълнителни присъди в отделни процеси, със 70-годишни и 39-годишни присъди, които да се изпълняват последователно." https://en.wikipedia.org/wiki/Racketeer_Influenced_and_Corrupt_Organizations_Act След това Коза Ностра е смачкана като въшка в САЩ и на практика престава да съществува. Много по-ефективно е от геройски изпълнения на шерифи и павета. ГЕРБ не са непобедими, те са на власт, защото са възприемани от много хора като най-малкото зло, а не като най-голямото добро,просто опонентите им са слаби и си вкарват непростими автоголове. Не, хайде да не променяме тезата, за да я атакуваме с антитеза: аз не пиша, че трябва да се казва на хората каквото те искат да чуят, аз твърдя, че трябва да се чуват хората, а това са две съвършено различни неща Нали си спомняш оня образ от филма за Кембридж Аналитика в Лондон, политическият анализатор и гений, който спечели кампанията за Брекзит: той беше син на миньор и каза, че баща му го е научил да "чува какво става в земните пластове", просто да има изострен слух за настроенията и мислите на масата хора, да ги долавя и разбира. Какво им казва е съвсем отделна тема.