Б. Киров

В свързаната тема за парламентарната република също посочих, че демократизма на българите се корени в градския еснаф и това е факт. Но градския еснаф се организира и работи в българските градове и градчета някъде от 17-ти век, пропуснати са поне три века история на градската буржоазия в Европа. Причината е Османската феодална система, разбира се, но е факт. Етимологията на "буржоа" идва от думата "бург" - град, а развити български градове със собствено самоуправление до 17-ти век няма, каквито са съществували в Западна Европа. София след Освобождението наброява 11 000 души, от която половината са турци и около 3000 евреи, Пловдив по същото време е около 30 000, като пак преобладават турци и гърци, Ловеч е около 20 000, където вече има силно развит еснаф и го наричат затова Алтън Ловеч /богат, златен/, подбаканските градчета като Копривщица, Трявна и Панагюрище до 17-ти век са предимно населени от дервентжии, охранители на проходите с привилегии и скотовъдци, чак през 17-ти век започват да се развиват занаятите, защото Империята се отваря за търговия със Запада след неуспешната за нея битка при Виена. Та мисълта ми е, че два века развитие не могат да запълнят пълноценно 3 века безвремие и консервиране на манталитет, същуствувал преди това десет века, инерцията е в сила и за социума, трябва да си го признаем, колкото и да е неприятно. Съгласен съм, но пропуснатото време бързо се наваксва, ако самите нации периодично не регресират, какъвто процес може да се види в българската история. България четири пъти сменя идеологиите и елитите си от Освобождението до днес, днес сме на гребена на петата вълна. С Атом обсъждахме, че българският елит от времето преди освобождението залязва след Руско турската война и това е факт. Старите влиятелни търговски родове западат. Идва нова вълна на буржоа и фабриканти, които успяват да се консолидират в управляваща класа със свои ценности и институции до 1944. След тази година идва нова управляваща класа, според марксизма работническо-селска, според мен предимно селска, която обсебва властта и икономиката в големите градове и селото и за 35 години създава свои ценности и институции. И четвърти път, през 1989 е извършена смяна на елитите, с тих вътрешнономенклатурен преврат, като предимно дечицата на старата номенклатура се самообявяват за демократи и либерали и започват да изграждат една нова България, да я наречем /на майтап/ глобална България. Обаче - греда. Отново сме пред смяна на модела.

Това, според мен, е много по-точно като определения от "мецанатско-клиентска система", и по диференцирано като определение. В България действат и двете явления, като второто, патроно-клиентската система, както споменах в другата тема, е институализирана, тоест имаме "превзета държава" от патроните, или популярно "мафията си има държава". Това е корупция от най-злокачествен вид, която е като раково заболяване за социалния организъм и, според мен, е нелечима с меки форми на обсъждания и порицания. Тя се лекува хирургически, чрез ефективна и работеща съдебна система, независима от този модел - има престъпление има реципрочно наказание, операция Чисти ръце. Друг начин не съществува. Другият тип, непотизъм, вече, според мен е дълбоко вкоренен манталитет и е неизкореним. Защо е така, дълга тема, най-общо казано, заради недоверието на хората в собствената им държава "бог високо, цар далеко" и "да извикаме неволята, пък ако не дойде сами да си помогнем". Както споменах богомилството е еманация на този непотизъм, то е пълно отрицание на официалните институции и религията, оттам тръгват и западноевропейските ереси като катарството... Да се лекува вроден непотизъм с културни революции е кауза пердута, може само да се постави под някакъв контрол и да се използват положителните черти в него, защото има и такива. Например хората на локално ниво да си помагат взаимно и да се съюзяват в беда, на село до преди години всички комшии и роднини отиваха на леене на плоча на къща да помагат, Андрешко, който е спряган за отрицателен герой от умните и красивите, не е чак толкова лош човек - той оставя бирника, за да спаси съселяните си от данъци и да ги предупреди и т.н. Японците са царе в това да направят от "отрицателните" си национални черти положителни - прословутата японска вярност към самурая се е трансформирала във вярност към фирмата и това е в основата на японското икономическо чудо.

Разбирам много добре сега какво сте имали предвид /може би трябваше да започнете с този пост в другата тема/, напълно съм съгласен с написаното. Това вече е нещо, което най-общо може да се обозначи с "манталитет" и не виждам как, а и защо, може да се изкорени и изобщо дали подлежи на "изкореняване", формирано е, според мен, още преди османското владичество, но е дълга тема. Богомилството има корени в този манталитет. Скоро четох книгата на Мери Биърд за Рим /първата, която издадоха на български/, същото го има и в историята на Рим от Момзен: там се определя като патернализъм, римската цивилизация е изградена около властта на бащата и това е отразено в цялото римско законодателство - наследяване, разпореждане с имущество, право на власт на първородния син и т.н. Все пак цялата история на България като държава минава в сянката на Източната римска империя, а Османската империя буквално копира много от асимилираната от нея Византия. Дълга и голяма тема за други раздели... Благодаря за този пост.

Не ги бъркам, пиша за изборите след деветнадесетомайския преврат /1934/, за резултата от изборите през 1939, които са предшествани от тези през 1938. https://bg.wikipedia.org/wiki/Народно_събрание През 1938 е отменена забраната партиите да участват в парламентарни избори, през 1939 партиите също участват в изборите и влизат в парламента.

Оттук остава само една крачка до президентската или полупрезидентската република - ако заместим "партията на царя" с "партията на президента", който за разлика от царя е избран мажоритарно, без да има наследствена власт. Ако президентът получи от конституцията правото да назначава правителство, ще имаме това, което е имало през 1939. При това с парламентарно представена партия в парламента. Такава е системата във Франция.

Де юре си прав, но дефакто нещата стоят по друг начин. Ако конституцията е договор между суверена /гражданското общество/ и управляващите /независимо дали е цар, президент или парламент/, когато едната страна от този договор отказва или не е способна да изпълнява функцията си, то, според мен, както във всеки двустранен договор другата има право да го разтрогне. Факт е, че 30 процента от правоимащите на глас гласуват за вече не броя кой пореден път, а останалите 70 на практика с негласуването си отричат правото на управляващите да упражняват власт от тяхно име, не виждат способност за такава власт. Простата сметка показва, че с 15 процента всяка партия може да управлява еднопартийно, без да има съгласието на останалите 85 процента. Тези 85 процента остават без представителство в управлението. Защо тогава да има праг за влизането в Парламента, а да няма праг за валидността на изборите? Къде е защитен интересът на суверена в тази практическа ситуация, в която се намираме?

Защо? Превратът от 19 май 1934 е извършен от "Звено" с подобни мотиви, които са валидни и днес: партизанщина, корупция, търсене на всяка цена на "тлъсти дробчета" /така са наричали партийните постове в министерствата/ и безогледна байганьовщина в политическия живот. Всичко това събрано на куп е подривало държавността и икономиката.

Такова управление, макар и не конституирано с двукамарен парламент, вече е имало в България след забраната на партиите от "Звено" през 1934: https://bg.wikipedia.org/wiki/Парламентарни_избори_в_България_(1939) Изборите са спечелени от блок "безпартийни" при участие на партии с мнозинство 142 места в парламента за блока на безпартийните срещу 18 места за партийните квоти. България тогава е имала население, колкото и сега, а местата за депутати в Парламента са били 160, пропорционално на населението на страната, което, според мен е пределната цифра, която е необходима и днес. Между другото периодът 1935-1940 е най-силният за българската държава в икономически план.

Да включа тук и отговорите на ИИ на зададени от мен въпроси по темата: Kirov Би ли могло да съществува симбиоза между мецанато-клиентски модел на управление и функционална демокрация? ChatGPT Симбиозата между мецанато-клиентския модел на управление и функционална демокрация е сложна тема, защото тези два подхода по принцип се основават на различни принципи и предпоставки. Взаимоотношения: Мецанато-клиентският модел често включва лоялност и взаимни облаги, които могат да доведат до неформални връзки и зависимости, докато истинската демокрация предполага разграничаване на властите, прозрачност и отчетност. В условия на клиентелизъм, решението на политическите въпроси може да се основава на лични отношения, а не на принципи на справедливост или обществен интерес. Прозрачност и отчетност: Функционалната демокрация изисква ясно определени правила, механизми за контрол и инструменти за отчетност, които позволяват обществеността да следи действията на властите. В клиентелистки модели, тези механизми често отсъстват, което може да доведе до корупция и злоупотреби. Социална справедливост: Демокрацията цели да осигури равенство и включване на различни социални групи в процеса на вземане на решения. Клиентелизмът, обаче, може да подхранва неравенства, тъй като определени групи получават привилегии и предимства в замяна на политика на лоялност. Възможности за симбиоза: Въпреки тези предизвикателства, в някои контексти може да съществува симбиоза между тези модели. Например, в ситуации, където клиентелизмът предоставя на несигурни или маргинализирани групи достъп до ресурси и защита, което от своя страна може да осигури политическа стабилност. В такива случаи, местните лидери могат да играят роля в представителството на аутсайдери и в малките местни възможности за демократично участие. Практически примери: В исторически контексти, в които демокрацията е била минимално развита или нестабилна, мецанато-клиентският модел може да се е проявявал като начин за участие в политическия процес, дори ако това участие не е било напълно демократично. Въпреки това, за дългосрочна устойчива демокрация е важно да се преодолеят клиентелистките практики и да се укрепят институциите на цивилното общество. В заключение, макар и възможна, симбиозата между мецанато-клиентския модел и функционалната демокрация е предизвикателна и зависи от множество фактори, включително исторически контекст, политическа култура и социална структура. За достигане на устойчива демокрация, обаче, е необходимо да се минимизират неформалните и клиентелистки отношения. Kirov Дали един двукамарен парламент в България, където едната камара е от мажоритарни представителина гражданското общество, а другата от партийни представители няма да бъде добро решение за тази симбиоза? ChatGPT Предложението за двукамарен парламент в България, където едната камара е съставена от мажоритарно избрани представители на гражданското общество, а другата от партийни представители, наистина може да предложи интересни възможности за подобряване на политическата система и насърчаване на баланса между клиентелизма и функционалната демокрация. Нека разгледаме неговите потенциални предимства и предизвикателства: Потенциални предимства По-добро представителство: Мажоритарната система за избор на представители на гражданското общество може да осигури по-добро представителство на различни социални групи, интереси и нужди, които не винаги са адекватно застъпени от партиите. Това би могло да доведе до по-обосновани и разнообразни решения, отразяващи интересите на по-широк спектър от населението. Укрепване на гражданското общество: Включването на представители от гражданското общество в парламента може да насърчи активното участие на НПО и граждански инициативи. Това би могло да генерира по-голяма ангажираност от страна на гражданите и да усили демократичните практики. Контрол и баланс: Двукамарната система може да осигури механизми за контрол и баланс между партийните политики и нуждите на гражданите. Мажоритарната камара би могла да контролира политиките на партийната камара и да се увери, че те не пренебрегват обществени ползи. Намаляване на клиентелизма: Чрез активното участие на представители на гражданското общество, основните политически практики (включително клиентелизма) могат да бъдат поставени под контрол. Критиките и предложенията на мажоритарните представители могат да усилят отчетността на партиите. Потенциални предизвикателства Политическа фрагментираност: Добавянето на мажоритарна камара може да доведе до политическа фрагментация, особено ако различни интересни групи в гражданското общество имат противоположни позиции. Координацията и постигането на консенсус между двете камари може да станат предизвикателство. Конфликти между камарите: Има риск от конфликти между двете камари относно законодателството и политика, което може да забави процесите на взимане на решения. Необходимостта от предаване на законодателни инициативи между камарите може да забави процедури и да доведе до неоптимални резултати. Професионализъм и опит: Представителите на гражданското общество, избирани мажоритарно, може да нямат необходимия опит или знания за управление на сложни политически и икономически въпроси, както и за функционирането на законодателния процес. Липса на легитимност: Възможно е, че мажоритарно избраната камара да бъде възприемана като по-малко легитимна от партията, особено в контексти, в които партийната система остава доминираща. Заключение Възможността за внедряване на двукамарен парламент с мажоритарна камара, съставена от представители на гражданското общество, предлага перспективи за подобряване на демократичните практики в България. Обаче, за да бъде успешен такъв модел, е необходимо да се изградят ясни правила и механизми, които да осигурят ефективност, прозрачност и отчетност. Задълбочен анализ на възможностите и предизвикателствата е важен, за да се вземе информирано решение относно прилагането на подобна структура. Kirov В такава състема на двукамарен парламент коя е по-добрата опция за долна и горна камара и как биха функционирали съгласувано тези две камари, особено по въпроса за избор и контрол върху правителството, изпълнителната власт. ChatGPT В система с двукамарен парламент, в която се предвиждат две различни по състав камари – мажоритарно избрана камара от представители на гражданското общество и партийна камара – важно е да се обмисли не само форматът, но и механизмите на тяхното функциониране и взаимодействие, особено относно контрола и взаимоотношението с изпълнителната власт. Потенциална структура на камарите Долна камара (Партийна камара): Съставена от представители, избрани по партийни листи или мажоритарно на избирателни райони. По-голямо внимание към партиите и техните платформи, което осигурява политическа стабилност и представителство на различни идеологии. Отговорна за инициативите по законодателство, свързано с управление, бюджет и важни политики. Горна камара (Камара на гражданското общество): Съставена от мажоритарно избрани представители, които не са свързани с политически партии, а по-скоро с различни социални, икономически или експертни групи. Фокусирана в предоставянето на независими експертни преценки, контекстуализиране на законодателството и представяне на интересите на различни социални групи. Може да включва представители на НПО, местни лидери и активисти. Функциониране и взаимодействие 1. Законодателен процес Инициатива: Законодателните инициативи могат да идват от долната камара, след което да бъдат разглеждани от горната камара. Горната камара може да предлага изменения на предложенията, вземайки предвид обществените нужди. Одобрение: За окончателно приемане на законите се изисква одобрение и от двете камари, което насърчава консенсус и колективна отговорност. 2. Контрол над изпълнителната власт Избор на правителството: Долна камара може да има основната роля при избора на правителството, но горната камара може да предостави мнение и одобрение за ключови министри или за важни назначения, увеличавайки прозрачността и контрола. Проверка и баланси: И двете камари трябва да имат правомощия да инициират разследвания и да искат отчетност от правителството, което ще осигури по-задълбочен контрол. 3. Сътрудничество и комуникация Регулярни заседания: Предвидени срещи между двете камари, където могат да обсъждат важни въпроси и да се запознават с инициативи и предложения. Специализирани комисии: Изграждане на комисии, в които представители от двете камари могат да работят заедно по конкретни въпроси, за да осигурят по-добро разбиране и координация. 4. Обратна връзка с гражданите Отчетност: Включване на механизми за обратна връзка от гражданите, за да могат представителите в горната камара да разберат по-добре мнението и нуждите на обществото и да ги предадат на долната камара. Общуване с НПО: Работата с неправителствени организации и граждански инициативи за привлечение на експертиза и информация. Заключение Предложената структура на двукамарен парламент с такава диференциация по състав може да осигури по-добро представителство и контрол над правителството. С правилно дефинирани функции и механизми за взаимодействие, двете камари могат да функционират взаимодопълващо, насърчавайки прозрачността и отчетността в управлението. Нашата цел би била не само да се осигури политика, основана на интересите на гражданите, но и да се изградят устойчиви институционални практики, които укрепват демокрацията.

Нямам снизходително отношение. Трябва да поясните някои термини, които използвате, защото те имат различно значение в различен контекст. На първо място обяснете, моля, какво разбирате под "мецанато-клиентски модел". В икономиката това е отношение между фирми и клиенти; очевидно не го използвате в този контекст, а в политическия му аспект. В момента системата в този му политически аспект е "мецанатско-клиентски модел" - при Борисов беше изчистен от досадни подробности, бащицата решава коя фирма ще получи държавна поръчка и колко и кой; Ахмед Доган беше още по-прям с "аз разпределям парите в обръчите от фирми." Имате мецанат, имате клиенти. Правото и разделението на властите в този модел нямат никакво практическо значение, институциите още по-малко, имаме джуджета, които са посредници между мецаната и клиентите. Ако имате това предвид, задачата е нерешима: как ще търсите демокрация, функционална демокрация, в симбиоза с такъв модел? Те са органично несъвместими. Поставили сте грешно условие, ще получите грешно решение, сам си го гарантирате. Ако имате нещо друго предвид, разгърнете някакво обяснение какво разбирате под "мецанатско-клиентски модел".

Мисля, че е така, защото губят големите пазари на империята. Българските гайтанджии и производители на шаяк например са произвеждали почти 90 процента от необходимото за армията, а тя е била стотици хиляди; до Копривщица има една местност "Сълзливите камъни", където жените и децата на търговците и производителите на вълна и шаяк са изпращали мъжете, които са ходели до Цариград да си продават стоката. Бащата на Левски е бил гайтанджия, разорен от нелоялни съдружници, взели кредит с негово поръчителство... Бях пуснал тук една тема за Аврам Чальовски, типичен нов капиталист след Освобождението, удивителен човек, започнал от овчарче и станал най-големия производител на захар и шоколадови изделия в Царство България. Наричали са го "българския Форд" и "кралят на шоколада", след смъртта си завещава 500 000 златни лева за благотворителност, сега има голяма негова сбирка от дърворезби /поръчвал ги е на тревненски майстори/ в Трявна. Тези хора са изтрити от паметта на новите поколения след девети септември 1944, някои от тях като Буров са ликвидирани и физически, а те са много добър еталон за това как човек може да бъде богат и едновременно с това човечен и демократичен, при това богат със способности, а не с далавера.

Ако трябва да сме обективни, трябва да се признае, че винаги, включително и през 19-ти век е съществувал онзи мецанато-клиентски модел, за който пише колегата. През 19-ти век са наричали обикновено тези хора "чорбаджии" /чорбари демек, стоят до казана с чорбата/ и те са били една каста между османската администрация и рум-миллет /раята/. Тези хора, прилично богати, но не толкова колкото крупните търговци и производители, са събирали султанските данъци и са заделяли процент за себе си; с една дума султанът е бил мецанат, а те негови клиенти. Подобна прислойка в църковните среди е събирала данъци за гръцката Патриаршия от миряните. Но тази каста винаги е била възприемана като паразитна и е обирала ненавистта от страна на повечето българи /"чорбаджии-изедници" пише Ботев за тях/. Какво става с тази социална прислойка след Освобождението: нищо. Те се разтварят в другите социални слоеве и изчезват, някои от тях отиват в политиката, други западат финансово, но не те са гръбнака на новата класа от капиталисти, а хора като Атанас Буров и някои предприемчиви фабриканти, забогатели бързо в новата държава от предприемачество. Старите търговски фамилии, крупните търговци от Одеса и Цариград, както и онези във Виена, в общи линии западат и не играят важна роля в държавата.

Затова и се опитвам да му кажа на колегата, че при сбъркано условие в задачата, ще получи грешно решение, гарантирано, но той упорито ме /се самоубеждава/, че не е така. От опит не боли, само се научават някои неща. По лесния и по трудния начин. Именно, българската демократичност е изградена отдолу нагоре по времето на Възраждането през 19-ти век, достатъчно е да погледнете някой типично възрожденски град като Копривщица, например: училището, църквите са строени със спомоществования, хората са събирали грош по грош, за да ги построят с общи усилия, даскалът и попът са се издържали от събрани по същия начин пари, еснафът /тази опошлена днес дума/ е постигал всичко задружно и напълно демократично и т.н. Какъв мецанато-клиентски модел какви пет лева?

Не е коректно, според мен, да го обсъждаме, без той да участва в това. Само да отбележа, че маркера "Балканската война" той не го споменава във въпросното интервю, а някъде другаде и винаги съм се питал защо. Вероятно прави връзка между Съединението, провъзгласяването на Фердинанд за цар и авантюрата му в Балканската война, като ги разглежда като поредица от актове на независима национална воля, но това са мои предположения. Точно така, изглежда неуместна. Което е нонсенс, защото целият 19-век до Руско-Турската война протича в борба за национална независимост, преди да се създаде българската държава. Тук с еднаква тежест, според мен, е борбата за независима българска църква като елемент от бъдещата българската национална държава и революционната борба, целяща същата цел за независима национална държава. Войната е катализатор, но не двигател на крайния акт. Ботев, Каравелов, Левски и много други са идеолози на българската национална държава, те имат ясна визия за нейното устройство и това е документирано в богатото им писмено наследство, което е достъпно за всеки, който се интересува от него. Естествено е, че те са под силното влияние на Просвещението и Френската буржоазна революция и се опитват да адаптират тези идеи върху българска почва, при това успешно. Левски пише за чиста и свята република през 1869, когато в Европа републиките се броят на пръстите на едната ръка, а в Америка започва гражданската война между робовладелския Юг и републиканския Север. Да връщаш българите ментално в 17-ти и 18-ти век на султанската Отоманска империя, прескачайки 19-ти век на либерална Млада България е все едно да си заровиш главата в пясъка, но да искаш да видиш слънцето.

Напълно безсмислено е, съгласен съм. Парадоксът в тезата на колегата Сторен е следният: - от една страна в неговото изложение на 5-те възможности, той дава "решение", цитирам го: "Демокрация - Имам в предвид функционална демокрация, а не сегашния бутафорен модел. Може да бъда обвинен в наивност но мисля, че има добри възможности за установяването на демокрация в България. Исторически погледнато демокрациите винаги са произлизали от олигархии. Тоест сегашната среда е много подходяща. Малкото население на България също опростява и улеснява нещата. В крайна сметка сложността от организационна гледна точка е сходна с тази на един по-голям европейски или американски град. Очаквам имперския център да реагира негативно доколкото те имат нужда от контрол върху понятието за пропагандни цели. Един пример за истинска функционална демокрация би поставил на изпитание много от сегашните пропагандни постановки. Въпреки това мисля, че има условия да се направят премерени стъпки в тази посока. " Функционална демокрация, ще рече пълно разделяне на властите с възможност за взаимен контрол и баланс, като антитеза, според него, на сега съществуващата парламентарна република, която, пак според него, е взаимствана форма отвън, неподходяща за нашия народен характер. - от друга страна обаче, според него, корупцията е нещо органично присъщо на българския манталитет и тя не е проблем, защото българите са си такива, те са останали незасегнати от големите либерални идеи на 18 век /дълбоко непознаване на българската история, 19-ти век е изцяло под влиянието на тези идеи в България/ и корупцията не е "аномалия", а национална характеристика произтичаща от силно адаптивния меценатско-клентелски социален модел който напълно оформя националния манталитет" /цитат/ "? Не съм алхимик, за да продължавам този безсмислен диалог с уважавания колега, успех на темата му пожелавам.

Да, успях някак, слушал съм и други негови интервюта и изяви, той си цикли на тази тема, без да дава никакви решения. Тезата му в общи линии е "с България като суверенна държава е приключено след Балканската война и нищо не може да се направи по този въпрос, за да възкръсне Лазар." Според мен, професорът е ерудиран, но прекалено много комбинира чужди идеи.

Много дипломатично от ваша страна. Но темата си е ваша. Така до никъде няма да стигнете, гарантирано, защото не е вярно.

Досега четири пъти се повтаря един и същи модел и той не е протестен вот, а точно тази електорална група, която иска да премахне модела на институциализираната корупция /заложен впрочем още с Великото народно събрание, но това е друга тема/: Първо: 2001 година идва /докаран от Мадрид вече знаем от кои/ Царя и помита сини и червени /уж леви и десни/: 1. Национално движение „Симеон Втори“ 1 952 513 42,74% 2. ОДС 830 338 18,18% 3. Коалиция за България 783 372 17,15% 4. ДПС (ДПС - Либерален съюз - Евророма) 340 395 7,45% Второ: 2009 идва с шапка борсалино и кожен шлифер Бойко Борисов и помита "тройната коалиция, либерали и леви/: ГЕРБ 1 678 641 — 39,72 процента Трето: Идва Слави Трифонов с "Има такъв народ" и печели с малко, но достатъчно за коалиция: Партията на Слави Трифонов печели 24.08% от вота, а тази на Бойко Борисов - 23.51%. Трета политическа сила остават БСП с 13.39 на сто от вота на избирателите. Следват ги "Демократична България" с 12.64%. Пети са ДПС с 10.71%, а „Изправи се! Мутри вън!" е с 5.01%. Четвърто: Идват Продължаваме промяната, само няколко месеца след Слави: Всички тези гласове които са се преливали към НДСВ, ГЕРБ, ИТН и ПП идват от средната класа, която е търсила изход. Това не е протестен вот, а вот на надежда. И четирите пъти лидерите предават четата. Последните два избора, обаче, ГЕРБ вече се укрепил здраво в държавата и държи константен вот, близо до първото място. Която е и ситуацията днес.

Според мен е възможно, но средната класа /тук пак може да се спори какво е тя/ не е намерила свой лидер. Всички дребни и средни бизнеси, а хората от тази класа са електорално мнозинство, поне 800 000 /Влади Горанов ги нарече "маргинали"/ са отвратени от институализираната корупция, която им пречи да работят и да се развиват. Популистите от Величие се обърнаха към тази електорална група и затова взеха много гласове от българите в Западна Европа и САЩ, те си дадоха труда да отидат при тези хора и да говорят с тях. В мнозинството си гласувалите за тях наши сънародници в чужбина бяха хора с някакъв малък бизнес, който е бил съсипан от държавен рекет и чиновническо изнудване. В България такива хора са стотици хиляди, но са разединени. Копоративните лидери на партии, защото партиите у нас са корпорации за източване на обществен ресурс, умишлено разделят хората на русофили, русофоби, или на турбопатриоти и етнически малцинства, насъскват ги едни срещу други, за да разбият този вот. Затова набъбва и държавната администрация, държавният чиновник винаги ще е зависим от началника си, който е партийна номенклатура. И така си върви играта вече 35 години, сменят само аватарите.

Може ли да обосновете защо не е. Аз не съм специалист по екология, затова чета неща, които са написали специалисти, например: http://space.bas.bg/SES/archive/SES 2014_DOKLADI/4_Ecoclogy/7_Hristova.pdf Това е доклад на двама учени от БАН от 2014 г., в които те аргументирано обясняват какво означава залесяването конкретно за България. Какво в техния анализ не е вярно?

Моите усещания нямат никаква връзка с анализ, който вие се опитвате да предложите в горния си пост. Ще започна с това: Това може да се случи, но не като цел, а като средство да се излезе от безизходица, както и сам твърдите. Но моментът за това беше, когато Радев излезе с вдигнат юмрук и каза "мутри вън!" и този момент беше изпуснат от него. Според мен това е така, защото всички политически анализатори упорито си затварят очите за "слона в стаята", а той се нарича институализирана корупция, не каква да е, а закрепена със закони и институции. Опитът на новата формация ПП да промени нещо в механизма на тази машина завърши с пълен провал, те бяха интегрирани в нея и погълнати успешно. Може би корените на това явление се крият в генезиса на Прехода. Вие сам определихте някъде, че комунистическата номенклатура се е трансформирала от класа на обществени мениджъри в класа от собственици. И виждате бъдеще в тази класа, или каста, както искате я наречете. Но това, че на някой е дадена собственост въобще не означава, че той е способен да я управлява и увеличава с предприемачество. Там е генезиса на олигархията, която за разлика от западната олигархия, е непродуктивна и единственият спорт, който се практикува от тази каста или елит е да се краде обществен ресурс. Докато тази система на корупция не бъде разбита до основи, а това става със седебната власт и силите на държавата, нещата няма да мръднат към какъвто и да е прогрес, независимо дали формата е президентска република, монархия или парламентарна република. В Италия е имало подобна криза през 90-те и е изчистена от операция "Чисти ръце", като ръцете са били прокурорски. Нито една от старите партии не е оцеляла, поне във вида от преди това.

Тезата на колегата не съвпада с тази на Христов, всъщност цитатите от Христов са силно съкратени и деформирани с това съкращаване, цялото му интервю е преди 1 ден тук по някакъв ютубърски канал "Всичко БГ": https://www.youtube.com/watch?v=YIirA5Ua8TY Доколкото виждам в предпоследния пост на Storen са развити негови виждания, за които Христов не казва нищо в интервюто си. Без да съм адвокат на колегата пиша това, като най-общото ми мнение за вариантите, които той разглежда е, че са прекалено абстрактни, без да отчитат реалностите в България.

Китай си осигури евтин руски газ за един век напред, договора за Сибирския газопровод беше подписан с извиване на ръце, китайците платиха тръбата и си купиха за 70 години на евтина цена руски газ от нея, докато не си занулят разходите, тогава Путин, както и сега, беше на зор. Спомням си че Си го прие на по-висок стол и го гледаше отгоре надолу, точно както Хинки и дучето във "Великия Диктатор" на Чаплин, само дето Путин нямаше механизъм да си повдига столчето

Нямам никаква идея, защото не съм търсил информация по този въпрос. Мога само да правя предположения без стойност. Има логика в това, което пишете за китайското производство на стомана на територията на Северна Корея, защото официално С.Корея консумира годишно около 10 млн. тона въглища, а с кг. въглища енергия приблизително се изработва кг. стомана, и щом Китай внася, а не изнася въглища от С.Корея, значи енергията от тези въглища отива в някакво производство за Китай, тъй като реално Северна Корея няма необходимост от внос на въглища, тя има предостатъчно за собствените си нужди.

Цитирам по памет, може да дам и линк, официално Северна Корея произвежда под 1 млн.т. стомана, Южна Корея над 70 млн. тона, като около 50 консумира, все пак те са в топ производители на коли. Северна Корея може да произвежда стомана за Китай в китайски предприятия вътре в страната и да не отчита това като севернокорейско производство. Запасите на Северна Корея от въглища са над 600 млн. тона или за още 62 години и е на 35-то място в света, България, между другото се нарежда пред нея по този показател, ние сме на 24-то място с три пъти по-големи запаси от въглища от Северна Корея и те биха ни стигнали за около 100 години при сегашната консумация. https://www.worldometers.info/coal/coal-reserves-by-country/#north-korea