Б. Киров

Убийствата са мотив, това е вярно, но какво мотивира убийствата. Решението на Каравелов да вдига незабавно въстание. Левски е предвиждал много по-дълга подготовка за набиране на средства за оръжие преди събранието на БРЦК през май. В писмата му се говори за събиране на данък десятък от всеки член на комитет, а такива са били повече от 10 000 /на първи "призив"/, минумум толкова качествени винтовки са били необходими за успех на въстание. Каравелов натиска за незабавно въстание и оттам идва и нареждането да "възпретнат ръкави" в Българско и да наложат поголовен терор. Очаквало се е въстание в Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия да воюва с Турция, затова в писмото на Каравалов от 2 ноември се говори за "хиляди юнаци", които щели да подкрепят въстанието. Нищо такова реално е нямало. Левски слага спирачка на тези преждевременни планове. Ето Мотив, според мен.

Да, имаме съгласие, но не виждам в това мотив. Да си довърша фразата от предишния пост: ... останалото... "Кажи му всичко ти, за всички ужаси и злодеяния… Останалото е мълчание." Хамлет, Пето действие, Втора сцена

Мисля, че казахме почти всичко, останалото е...

Тук можем да навлезем в дълбоки води на социология и психология на възрожденския градски еснаф. Най-добрият познавач на тази материя е Иван Хаджийски, оставил ни златни страници за психологията и бита на еснафа, след преки негови наблюдения и проучвания в родния Троян. Всички тези хора от ловечкия комитет принадлежат към градския еснаф, те са или занаятчии, или търговци или предприемачи. Левски също произхожда от тази прислойка на възрожденското ни общество, неговият баща е бил разорен и фалирал от непочтени съдружници еснаф-занаятчия, станал гарант на заем, който съдружниците му не изплатили и така го съсипали. Човекът се е притеснил извънредно много и е починал млад, Левски остава сирак, доколкото си спомням на 14-годишна възраст, той е бил мъжът в семейството, отговорният. Интересно е какво казва пред комисията, когато го питат за настроенията сред народа - селяните са готови за въоръжен бунт, гражданите се дърпали, имат какво да губят. И още, че нашите българи искат свободата, но някой друг да им я поднесе на тепсия. Пъшков е бил осем пъти депутат след Освобождението, той май е рекордьор в този спорт и досега, Драсов е бил областен управител из цяла България, Марин депутат и областен управител, кмет... Всичките са осребрили свободата. Момчешка, момчешка, колко да са били момчешка, най-млад е бил Драсов, на 24 години, когато тръгва за Писек, другите са му били батковци. На тази възраст мъжът вече е поемал отговорност за семейство, занаят и обществени задължения. Драсов между другото се записва в гимназия, не в университет, прави опит да продължи образованието си във Виена, несполучлив, отива в Прага, но е е спорно дали е завършил гимназия там. Оплаквал се от чехите в писмата му. През 1874 го засмукват политическите борби във Влашко сред емиграцията между стари и млади, там отива заедно с Панайот Хитов и по-късно се присъединява към Ботев и Стамболов, с които дружно изритват Каравелов от новия БРЦК. Старозагорското въстание е недозрелия плод на тези вътрешнопартийни борби. Ботев е подлъган да влезе с четата си в България и намира смъртта си по всичко изглежда от български куршум, едно от главните действащи лица в неговата драма е Обретенов. Авантюрата на Общи им обърква сметките, иначе всички щяха да се измъкнат сухи от провала в Ловеч, включително Марин и Пъшков. А капанът с комитетските пари в Ловеч е щял да задейства и без провала на акцията в Арабаконак, Левски щеше да влезе да търси тези пари, независимо от случващото се в софийско и пак щяха да стигнат до Къкрина.

Кога се е състоял този семеен съвет, според Вас? Все си мисля, че това е било някъде около нападението над къщата на Денчо. Левски се връща от Букурещ на 1 юли и веднага, около 5 юли, пише писмо до Каравелов, в което има фраза: "Възпрятаме ръкавите си и както ми се чини, ще се почне от черна глава." Става въпрос за убийството на дякон Паисий. Според свидетелства, решението за това убийство е взето с колективно одобрение от Конвента в Ловеч, Драсов носи писмото на Левски до Общи. Това е станало преди 21 юли, когато е убийството на дякона. При това дякона е натопен, има разписка за 5 лири, които той е дарил на комитета, тях ги похарчил някой си Марин от Орханийско за лични нужди, същият Марин фигурира в списъка на Хамди, Общи му ги опростил. Каккто и да е, съзаклятниците гласуват единодушно за убийството на Паисий, против е бил само поп Кръстьо. Между 21 юли и 14 август имаме три седмици. Ако Пъшков казва истината в Спомените си, а мисля, че там казва истината, защото сам ги е писал не под натиска на целесъобразност какво да каже при анкета, то за това мероприятие вече "комисионерите" са били колективно против искането на Левски и той го е извършил на своя глава. Да, обаче е замесил много хора от комитета - Димо Драсов му дава достъп до къщата си, Вутьо спи в къщата на Марин /Много важен факт!/, Лукан Цачев носи пушката на Левски, която е била скрита у Величкини, Латинеца участва пряко или косвено в нападението, най-малко е разковавал дъските и набивал колове в двора на Димо, абе всичките тези са "вътре" до ушите като съучастници в убийство. После ходят да прибират дрехите на Левски и Вутьо и пак крият пушката му. Ами Латинеца, "трима души в арнаутски дрехи", да не би да не е бил въоръжен, ако е имал пушка, тя е била другата пушка на Левски, укривана при Никола Сирков, значи и тези са замесени до ушите. Драсов и Иванчо Колев междувременно са гласували с краката си против обира. Този обир и убийство са водораздел, според мен. Някъде преди обира е взето решение да натопят Левски и то това решение е било колективно, не на един човек, както си мислехме в началото. Донесението е плод на колективно творчество, в него много внимателно са балансирани интересите както на братовчедите от Къкрина, така и на Поплукановите, така и на тези, които вече са духнали - Иванчо Колев и Иван Драсов, ергените. Тези двамата въобще не фигурират в списъка, та може те да са били лицата за контакт с каймакамина, иначе как са получили тескеретата точно след убийството на Паисий, че на Иванчо и пари му дали властите. Иначе вижте донесението - братовчедите от Къкрина са мъгляво донесени, единият е Никола, ама кой Никола, Христо Иванов е пратен Габрово, върви го търси, единствено Латинеца свети, Поплуканови са представени като безлична група начело с поп Лукан, а цялата работа е представена като дело на Левски, който скоро се появил от Влашко и подвел тези хубави хора в Ловеч. Личното ми мнение е, че започването на терора върху богати ловчанлии е прелял чашата на търпението им. Всичките тези хора от комитета там са били еснафи до мозъка на костите си, и посегателството върху техни заможни съграждани са възприели като посегателство върху тях самите. Пъшков в спомените си се хвали, че е събирал десятъка от две села - Микре и забравих другото - ами той си е бил пар екселанс чорбаджия, получил бил кредит от швейцарска банка и т.н. И изведнъж Левски им излиза ребром - ще убия Памукчията, един от вас, вече не става въпрос за някакъв дякон, наместник на омразния им Иларион, а за един от тях.

Вие ме убедихте, че е бил, някак си все не ми искаше да го допусна до съзнанието си. Но да отиде две седмици преди залавянето на Апостола при него, да му занесе онова писмо с интригите, да вземе обратно неговото писмо и да не му каже, че къщата им е наблюдавана, а напротив, да остави у Левски впечатление, че там е сигурно... Или трябва да е бил феноменално тъп, или... да е бил част от заверата. Не вярвам, че е бил толкова тъп, че да му повери Левски ролята на главен разпределител, другото е. Пъшков е бил около 58-годишен, когато пише това писмо, и бил далече от деменция, той в същото писмо помни до стотинка какво е дал за "цярът" на кръстника си: Това "платно за обвивка 30 ст. и такса изпращане 85 ст" направо ме разби, поне можеше да направи един жест към бойния си другар и кръстник и да му ги изпрати гратис, ама не...

В разследването на Кацев-Бурски имаше нещо за прогонен бивш зет, който знаел много за предателството и казвал, че го е страх за живота му от Марин... сега не ми е под ръка текста. Вижте Пъшков как е оставил автограф на гузната съвест: "Есенес в дворецът при Врана има разговор с княза, но от тоя разговор Ви/е/ не щяхте да явите нищичко поне на тия, с които си вървял рамо до рамо към турските бесилки през 1870-1871 години. Там, гдето има обществени интереси, не трябва да се таи нищо." Казал си е всичко, завалията - вървели са към турските бесилки през 1870-1871, на следващата година 1872 са се отървали от заплахата, през 1872 вече не са били заплашени от "турските бесилки", там са пратили друг.

Ето го и това писмо с малко предисловие от Лалов: На 6(18) февруари 1898 г. в Ловеч е отпразнувана 25-годишнината от смъртта на Васил Левски. За създаването на организация с цел "най-живо участие в отпразнуването" предварително е създаден комитет. Изработена е и програма за протичане на тържеството, като акцент се поставя на посещението на местата и къщите, "в които Апостола най-често е пребивавал". Предвижда се и фотографиране на членовете на революционния комитет в Ловеч и Никола Цвятков - "другаря при арестуването на Левски в с. Къкрина." На този ден, 6 февруари, според програмата "учрежденията, домовете и всички заведения и дюкяни да бъдат окичени с траурни флагове през целий ден на празника, а заведенията и дюкяните да бъдат закрити до пладне - 12 часът." Още същия ден Димитър Пъшков изпраща писмо до Иван Драсов, който по това време е във Варна. В него той го информира за протичане на тържеството и което е интересно за нас, за отказа на Марин п. Луканов и Ив. Колев, бивши членове на БРЦК в Българско, да участват в него. Анализът на съдържанието на писмото ни дава доста интересни моменти, които косвено ни насочват към предосвобожденската дейност на ловешките дейци. Това налага необходимостта то да бъде публикувано изцяло: Ловеч, 6 февруари 1898 г. Г-н Драсов, От приключената тук програма ще видите по кой начин се е отпразнувало 25 годиш/нината/ от смъртта на великийт Апостол Васил Левски. Обаче скръбното е, че Марин и цялото му семейство, и Колювич /?/ не взеха участие в тържественото отпразнуване на 25 годишнината на великийт покойник, както и г-да Никифоров, Хр. Цанков и пр. първи граждани, на които и къщите не бяха окичени с черни знамена. Марин и Колювич/?/ мотивираха невземането им в тържеството с това, че сегашната епоха не е за такива тържества. Фотографира се вашата стара къща, заедно с останалите другари на великийт Апостол: А. Хитров, Н. Цвятков и Д. Пъшков. Понеже Марин и Колювич/2/ отказаха на поканата да се явят, то фотографирането стана и без тях. В черква държа реч тукашнийт митрополит /Максим Пловдивски - б.м./ по случайт, доста обстоятелствена и назидателна. На Табашкийт площад държа реч Йонко Веселинов. Неговата реч беше пламенна. Той описа биографията на Левски и организираните от него комитети, спомена и за обесеният наш гражданин Тодор Кирков. При къщата на Луканов и Вашта държа реч Разпопов, който описа значението на тия къщи. Постъпката на Марина е осъдителна. Той даже се отказал да даде и някои подробности от живота на Левски на едного от учителите, но в случая може би ще е прав, защото на тяхното семейство много се струпа. На 2 того Ви изпратих цярът, който искахте. Вярвам да сте го получили до сега. За цярът разнесох: цярът 1,20 ст. платно за обвивка цярът 30 ст. такса за изпращане по пощата 85 ст. Всичко: 2,35 Приключвам Ви програмата по днешното тържество. Поздравете кръстницата от жена ми и мене, както и себе си. 6 февруари 1898 г. Ваш: Д. Пъшков г. Ловеч П.П. На 17 януари т.г. ми запалиха чифлика, от което ми се причини загуба повече от 2,000 лева. Да ме прощавате, кръстниче, но много си страшлив човек. Есенес в дворецът при Врана има разговор с княза, но от тоя разговор Ви/е/ не щяхте да явите нищичко поне на тия, с които си вървял рамо до рамо към турските бесилки през 1870-1871 години. Там, гдето има обществени интереси, не трябва да се таи нищо". Същий

Много близо сме до сглобяване на целия пъзел. Изглежда двата клана - Поплуканови и братовчедите от Къкрина в Ловеч /тук изключвам Христо Иванов Големия, макар че Стаски не го беше изключил теоретично/ - са действали съвместно. В тази роднинска задруга са били посветени Драсов и Пъшков, най-малко. Драсов, Пъшков и Марин след освобождението са като скачени съдове, свързвала ги е някаква обща омерта. Много интересна е първата част от статията на Иван Лалов, не я бях включил в цитираното, където Лалов прилага едно писмо, писано от Пъшков до Драсов по повод първото честване от годишнината от гибелта на Апостола в Ловеч, ще я намеря и цитирам по-късно.

Ако имате предвид Сирков, възможно е, но към датата 2-5 ноември, мисля, че все още кореспонденцията не е била изцяло към него. Защото чак на 12 декември Левски нарежда всичко да се пренесе при Сирков. Същевременно той отговаря на писмо, подписано от целия комитет, защото се обръща към тях колективно в писмото си от 12-ти декември, нарежда им да пренесат всичко у Сиркови. Поп Кръстьо след това писмо отчита 3000 гроша на Сирков, тези пари са от Ловечкия частен комитет, на който попът е събирал парите. Левски е очаквал и цялата сума, останала у Марин /Величка/ от другите комитети да бъде отчетена на Сирков, но тя не е била, за да минава в къщата й, когато влиза в Ловеч в деня преди да го заловят в Къкрина. Христо Иванов Големия пише в спомените си, цитирам по памет, видяло му се странно Левски да ходел из лозята и да хвърля писма с които да си иска архива, още повече, че той /Христо Иванов/, знаел, че тефтерът е на сигурно място, вижте цитата. Тефтерът с ключа към всички дарители е бил у поп Кръстьо, но явно той си го е задържал по-късно, не го е дал на Сирков, за да иска да го праща във вестник Марица след освобождението. Дали е имало уговорка между Левски и попа да държи на тайно /сигурно по думите на Големия/ място, можем само да предполагаме, според мен, да, Левски винаги следва принципа да не слага всички яйца в една кошница, минимализира възможно максимално риска, така че вероятно е да са имали уговорка този тефтер, искан толкова настойчиво от Величка, да стои на тайно място при попа. Въпросът е Сирков ли е приел писмото на Каравелов. Не знам, но ако е бил той, тогава кой е разказал на Бунито историята с ходещия по лозята Левски. Не че Сиркова е нямала развита фантазия... но е в стила на подхвърляните писма от Величка. Ако не са творили колективно творчество.

Каналът за писма Букурещ-Ловеч в общи линии е изяснен - Букурещ-Гюргево е бил Димитър Горов, от Гюргево-Русе до Търново куриер е бил Никола Обретенов; от Търново до Ловеч писмото е отнесено от Христо Караминков-Бунито, тогава Левски го няма, той е бил в Стара Загора, и тогава на Бунито му се разправят небивалиците, че Левски ходел из лозята на Ловеч и хвърлял писма. Второто писмо е отнесено от Матей Преображенски лично до Левски в Стара Загора, оттам му е направен препис. Слабите звена да попадне писмото в турски ръце, според мен, са Ловеч, където вече се разпорежда Величка, личи нейният почерк от разказаното на Бунито. Другото слабо звено е Никола Обретенов, не мога да изпитвам симпатия към тази личност от прочетеното около убийството на Ботев... Бунито, отец Матей, Христо Иванов /който е прочел писмото, за да знае какво пише в него/, Димитър Горов ги изключвам от подозрение. С уговорката, която и преди направих, Горов да е бил проверяван от румънската полиция, да му е иззето и върнато после писмото, а препис да е доставен на османската полиция. Но едва ли, самият Горов щеше да сподели някога по-късно все нещо. И така - Ловеч и групата на Величка, най-вероятно самата тя, и Обретенов. Величка към 2-4 ноември все още не е била арестувана, а брат й и Пъшков вече са били, все някой е трябвало да приеме писмото от Търново, а тя и други пъти е приемала писма, вижда се от спомените на Пъшков, че Наредата не се е спазвала - отваряли са и са чели писма без да имат право на това. Сега се сещам и нещо друго - Страшимиров посочва оригинала от архива на Обретенов и още един препис от Стара Загора. Следователно Обретенов е направил препис и го е отнесъл до Търново, за да бъде оригиналът в негов архив.

Ами няма го Драсов в протокола, ако искате ще кача тук фотокопия на 4-те листа да ги гледате, аз не го откривам. Единственият подпис на четвъртия лист, който може да наподобява нещо като "Драсов" е този: Но няма нищо общо, според мен, с подписа на Драсов от няколко месеца по-късно, в писмото на Левски за Анастас Попхинов: Ваню Тодоров Драсов макар че сега като гледам... тази извивка отдолу... За писмата от Букурещ пред комисията най-достоверният източник за мен е Левски, ето пак, какво отговаря на въпроса за писмата, записано в протокала:

Освен твърденията на Димо Драсов и на Марин, имаме ли други източници, че в Букурещ е бил отнесен целия архив на Ловчанския комитет преди събранието от 1872? Как Каравелов е убедил Левски да сдаде всичко? Не мисля, че е трябвало да го убеждава, било е споразумение вероятно, защото е имало вероятност събранието да избере за председател на БРЦК Левски. Тогава отнасянето на ловчанския архив щеше да ни изглежда като дублиране на архива във вътрешния център на БРЦК в неговия външен център, а председателят на БРЦК щеше да работи в България, пак вероятно в Ловеч. Не е било предопределено какъв е щял да бъде избора. Както споменах, според мен, везните са били наклонени в полза на Каравелов от хората на Общи и на Хитов в България, но не знам да има протокол кой как точно е гласувал. Факт е обаче, че веднага след събранието започват с пълна сила разправиите и дрязгите и те са отразени точно в писмата на Левски. Обикновено тези писма се поднасят на публиката като откъси и "крилати фрази", но като махнем това клише от техните текстове, ще видим колко дълбок е бил конфликтът между Левски и неговите опоненти до степен на отчаяние за Апостола: До Каравелов. ...Водителите на тая работа трябва да са опознали до тънко човеците, като кой е К-в, Ц-в, Петко, Стоян и пр., в какво са добри, а в какво не, где стоят техните слабости, за да не им се дава да паднат в тях и да се увреждат, да се осъждат един друг, без да се повредят в работата, и пр. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашни и великодушни Още и по времето да нарежда и работите. Задължение ми е да кажа, защото може да умра. Гледайте. 1872, 16 септември, Българско И от същата дата до Данаил Попов с препратка накрая пак до Каравелов: Братовче! Получих едно твое писмо без дата, което ме намери в едно село. Отгоре на писмото ми казва Господа! Аз не съм господа. ...... Да прекъсна и да не пълня книжата с глупости, да не се работи ден, пък десет дни да се разказва и след това да не се нападаме един друг. Вижте и направете така: съберете се и прегледайте по-тънко работите, па дайте и гласа си за едно място. Аз на драго сърце давам пълномощното си назад и да се управлявам и аз от това място. Но предварително трябва да явя на народа така: дотук беше моята работа, а отсега занапред вишегласието намира други деловодители. Следователно от мое име няма да вземате и да давате. Но за да се извърши това, трябва да взема и дам точна сметка за досегашните си работи (особено копие, което аз да си прибера). Тогава вече ще се оправям по новата команда, с всичките си сили и най-честно. Че тия ми думи изричам с чисто сърце, кълна ви се в името на народа. Така ви казвам, че от едно място трябва да се свири, а всички други да играят, пък песента ни е пред очите ни. Комуто се хареса, нека се хваща на хорото. Без така да е, няма нищо и по-пусто става. Това, което се е случило досега, да се разправи, па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат. Затова, ако вишегласието каже да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Д, Общи, а да кажеш: „Мисля, че ще бъде добър!“ А според думата, която съм дал пред членовете на Централния комитет, нямам право нито да взимам, нито да давам (извън Българско) без знанието на председателя. Както и другите като членове със същото пълномощно, където и да се намират извън Българско, нямат право без моето знание да вземат и да дават в Българско! Това да стане [но за да стане това] трябва да се спре народната работа за известно време и [онзи], пред когото ще давам сметка, трябва да бъде там за известно време, докато се развиди. Ако ли пък кажете, че имате доверие, то аз пък ви казвам, че донесените ви думи са лъжа и дърти интриги. Съдете умно, че от нас се чака уж пусто и върло по-големи работи!... Има в Българско работник, комуто съм дал пълномощно да работи и той на друга страна, каквото на Д. Той е още от 62-ро [лето] с мен в работата той най- добре може да докаже за мен, има ли безумни работи, лъжи, интриги и привилегии, както казват Бай Д. и Бай Анастас. Ваш по сърце чист! Ас. Дер. Кърджала Бай К-в! Дайте да се разгледат всичките ми писма и топтан отговор желая (с една дума), защото другояче аз не смея да се бъркам в работа. Твой побратим Драгойчо

Нали освен протоколите в архива е цялата кореспонденция със стотиците частни комитети из цялата страна, а в тях влизат хиляди хора, всички нишки се събират в центъра, като паяжина е, връзките с периферията са нишките, които са били в ръцете на Левски, защото той ги е изтъкал сам една по една. Тези хиляди хора са имали връзка помежду си благодарение на и през него. В Наредата това е ясно разписано. Каравелов си е мислел, че като хване нишките, ще движи сам цялата организация, но това е било по силите и възможностите единствено на нейният създател, организацията му така е построена, че може да бъде ефективна, само ако се управлява лично от него. Погледнете Устава от 1872 - това е един аморфен текст без никаква идея за организация, в него няма нищо друго, освен върховно право на председателя, без никаква негова отговорност. В самия устав е заложено разпадането на подобна пирамида. Което и става много скоро - през 1873 вече няма нищо друго освен свади и взаимни обвинения. Тези, които са изсмукали този текст на новия Устав от пръстите си са имали единствената идея да получат власт без отговорност. Левски като личност наистина не е имал място в такова организационно недоразумение. Затова е писал в тефтерчето си "а аз къде съм оттук насетне?".

Заради новата структура. Преди събранието ВРО е оперирала като напълно затворена йерархична структура, според Наредата писана от Левски. Ловечкия частен революционен комитет е стоял в центъра на тази структура и е бил едновременно неин Централен комитет, всички останали частни комитети са били йерархично под него: "Пребиванието на Ц. Б. Р. Комитет (Централният български революционен комитет) е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – навсякъде и нийде. БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп. Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се пременяват от същите и ще бъдат под надзора им." Частните комитети в тази структура имат само по едно лице за контакт с Централния: "Всякой град с околните си села съставлява частен б.р. комитет, който се управлява тъй също, както и Централният. В случай частен б.р. комитет се допитва и отправя писмата си до Централния комитет, под когото направо и зависи. Всички писма и решенията до частния б.р. комитет до Централния ще се отправят пак чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи. Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частния комитет са тайни. Само по едно лице от частните комитети е известно на Ц. комитет за в случай ако лицето, назначено от частния комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце." Ако действително Марин е носел архива на Ловечкия ч.р.к. през 1872 в Букурещ, това е било преход към нова йерархия, в който ВРО е влязла под шапката на БРЦК в Букурещ и, според мен, е било съгласувано между Каравелов и Левски. Компромисът му е струвал много скъпо. Наредата на Левски де факто е спряла да действа и в сила е влязъл новия Устав, където вече йерархията е друга. ВРО, както е описана в Наредата, е практически непробиваема. Има само по едно лице за контакт отдолу-нагоре и само по едно отгоре-надолу, практически щетите са ограничени до тези лица. Виждаме обаче какво се случва в комитетите под Димитър Общи - там всеки познава всеки и разпада е бил почти мигновен. Структурата описана в Наредата е перфектна за нелегална организация, тя е непробиваема при провал на едно от звената.

Ако Марин е носел със себе си някакъв архив от Ловеч, според мен, е било със знанието на Левски, защото двамата са пътували заедно и пристигат заедно в Букурещ, където отсядат в дома на Каравелов. По отношение на изсипания чувал с писмата, тук Гербов има цяла тема, в която доказва, че там не били писмата от архива на Каравелов, аз обаче не съм убеден. Каравелов бяга от Букурещ след 20 ноември, сега не помня точната дата, в Белград, след като разбира, че турците искат екстрадирането му. В бързината не е смогнал да вземе архива, и за този архив после Стамболов и Ботев го обвиняват, че е попаднал в ръцете на турците. Историята е заплетена, твърди се, че жена му Ната занесла архива в сръбското консулство в Букурещ, където един корумпиран служител го продал на турците. Лично за мен тази версия е съмнителна, ако архивът е бил придобит от сръбското консулство, то едва ли заради някакъв пияница е продаден на турците, а е бил изтъргуван от сърбите за някакви техни интереси с Високата порта. Леонидов в книгата си също отбелязва, че в един момент Левски в разпитите пред комисията рязко променя показанията си, и това става в този момент, когато е разбрал, че комисията разполага с неговата кореспонденция с Каравелов. Гербов тук доказваше, че Левски носел писмата в дисагите си в Къкрина, но, според мен, това е нонсенс. Каквото е носел е било пришито в самара на коня, защо да си слага сам таралеж в гащите. По-горе в един от постовете бях извадил отговор на Левски на въпрос, дали има някакви други негови писма, освен тези пред комисията, Левски казва, освен тези други няма, всичко което съм правил тука, писал съм до комитета в Букурещ. Тоест казва им, това което имате от Букурещ е във вас, други мои писма няма. Но в действителност си е правел сам копия и е бил упълномощил Д.Попов в Турну Магуреле също да прави копия. По-късно Драсов пише до Попов за тези писма. Попов троснато му отговаря, възприел писмото на Драсов като обвинение, че той ги бил предал на турците.

Винаги ме е озадачавал факта, че Николчо отнема от Левски пликчето с отровата, което Апостола винаги е носел у себе си, Левски е записал това в тефтерчето си. В разпитите на участници в арабаконашкото дело е отразено, че такива пликчета с отрова са били раздадени на много от членовете в комитетите, в случай на залавяне да ги използват, за да не издават. Николчо е знаел какво има в пликчето, за да го отнеме от Левски, иначе откъде е разбрал, че е отрова, може да е бил прах срещу зъбобол примерно.

Да, има спор между историци, че Иван Драсов също е присъствал на събранието през 1872, но общо взето консенсуса е, че не е бил. Димо Драсов е прав в едно, според мен, Марин отива с архива, дали Иван Драсов е бил заедно с него в Букурещ или не е под въпрос, но има и други свидетелства, че Марин е занесъл архива в Букурещ, което е странно за мен. Двамата с Левски са заминали заедно, после Марин се е завърнал по-рано, а Левски е останал до 1 юли.

Вярно е, че са ходили заедно, но това е било в края на 1869 или в началото на 1870, когато се основава ловчанския частен комитет. Анастас Попхинов разказва за това в показанията му пред Извънредната комисия: Марин и Иван Драсов отиват в Букурещ с писмо до Каравелов от Левски, за да се уверят в съществуването на БРЦК, който е основан от Левски, Теофан Райнов и Каравелов в началото на 1870. Това е след второто отиване на Левски в Цариград като пълномощник на ТБЦК. Затова Драсов е написал под писмото на Левски, касаещо разпрата му с Анастас: това е послеписа на писмото, датирано 25 август 1872, къде го е добавил Драсов е неясно, или в Турну Магуреле или в Букурещ, защото по това време трябва да е бил във Влашко, първите му писма от Писек са от началото на септември с.г. На събранието в Букурещ от Ловеч единственият делегат е бил Марин Поплуканов, името му фигурира в заключителния протокол, но там отсъства подпис на Иван Драсов:

Мисля, че ловечкия каймакамин си е имал списъка още преди обира. Хамди така е написал донесението, че е увъртял времената преди изпращането на доклада, сглобил е минало и бъдещо време като Франкенщайн, но ако разглобим тази негова конструкция, ще видим, че когато говори за бъдеще време, конкретно за Ловеч, на 28 септември има предвид минало - той пише за вече случили се събития /обиски и арести/ в бъдещо време, все едно предстоят, а те са били вече факт към датата на доклада му. Хамди нито е познавал имената, нито цялата картина в Ловеч. Това е било приоритет на потурчения византиец Джами бей в Ловеч, Пъшков го описва като маниер и поведение много добре в Спомените си. Хамди обръща специално внимание на назначаването в Ловеч на агент с български език, под прикритие горски. Бил е необходим на каймакамина за лице за контакт с доносника, не могат непрекъснато да викат техните хора в конака или да пращат при тях заптиета, докато горския винаги може да се срещне с всеки по повод на дърва за огрев, разпределение на парцели гори и т.н. съвсем непринудено, но е трябвало да бъде с български език, заплата 700 гроша месечно, днешни 8-9000 лева, сериозен агент за връзка. Нова длъжност, е отбелязано в доклада. За Марин трябва малко да погледнем в перспектива и да се дръпнем от близкия план на факта, че е крал от народните пари и е въртял три години далавера с продажба на револвери - 200 парчета в Ловеч по думите на Общи и сигурно поне толкова в другите комитети. Човекът е осребрявал. Има и друго, той е бил на всичките заседания на БРЦК в Букурещ и е видял как почвата под краката на Левски се изплъзва. В политбюрото на БРЦК, ЦК-то избират 6 човека: Каравелов /председател/, Димитър Ценович /касиер/, Кириак Цанков /подпредседател/, Олимпи Панов /писар/ и Панайот Хитов и Васил Левски /членове/. Трима от тези са славянофили - Каравелов, Хитов и Олимпи Панов /този е разстрелян по-късно за участие в русофилски бунт като офицер/, другите трима са от стария ТБЦК на Касабов - Ценович, Цанков и Левски. Превес обаче очевидно има групата на Каравелов. Марин е усетил накъде духа вятъра и е видял шанс за себе си в новата ситуация, след като се връща. Затова той, Пъшков и Драсов горещо подкрепят Димитър Общи, Левски го пише. Ако обирът беше успешен, всичките им золуми в Ловечкия комитет щяха да бъдат заметени, към Каравелов са щели да отидат едни 125 000 гроша, което да му замаже очите и да не иска от тях парите от касата в Ловеч толкова настоятелно. Защото истината е, че тези пари от централната за България каса в Ловеч не са стигали за пушки, нито онези от Арабаконак щяха - парите са отивали за издръжка на дейците, коне, дрехи, лично оръжие и пътни. Голяма част са отивали за хъшовете в Букурещ. И да съберем накуп касата в Ловеч и откраднатото в Арабаконак пряко сили ще купим с тези пари 200-300 пушки "иглянки", върви вдигай въстание с 300 пушки... Марин, Драсов и Пъшков подкрепят и решението за убийството на Паисий, а доноса срещу дякон Паисий, че е предател идва от Общи. Тримата другари са треперели Паисий наистина да не ги изпее на каймакамина в Ловеч и единодушно му гласуват смъртната присъда, Драсов носи писмото на Левски до Общи. Тази тройка са се изживявали нещо като Конвент в Ловеч, вижте спомените на Пъшков, той пише "комисията единодушно гласува против решението на Левски за обира на Денчо". Комисията... те са "комисари" и принципа на вишегласие, въведен от самия Левски му играе лоша шега - комисионерите си гласуват каквото ги устройва. Опитвам се тук да реставрираме предисторията и цялата картина в цялост, преди да се втренчваме в детайлите, за да не се изгубим сред тях.

Според мен на ловечкия каймакамин въобще не му е пукало кой е председател, кой подпредседател и кой касиер. Вижда се от разпита на Пъшков, единственото, което го е интересувало е бил Левски и декорирането му с ордени и награди. Даже предлага 2000 гроша на Пъшков и пълен имунитет. Интересно е, че парите у Латинеца са били 2500 гроша, както споменах, това са били много пари, прекалено много за оборота на кръчмата му за един ден, днешни около 30 000 лева. За сравнение, парите описани у Николчо са били 250 гроша, с тях тръгва да си купува бакър в Търново.

Според мен каймакаминът е знаел с абсолютна точност това още на 17 август, когато е първият обиск у Величка, а не знаем дали преди това не е бил този у Марин. Обиск в къщата на Димо Драсов, според мен, е бил направен още в деня на убийството, то е ясно, че от неговата къща тръгват "арнаутите" - а Димо фигурира в списъка като член на комитета. Вижте как е формулирал Хамди: "действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит." Значи, ако се водим от буквата на написаното, когато се разбере с точност кои са ръководителите им, вече се е разбрало, и е направена следващата крачка - домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани. Интересното е, че никой, освен Димо Драсов, в по-късните си спомени не признава, че е бил задържан. Но инструкцията на Хамди е недвусмислена: "домовете им да бъдат обискирани без предупреждение", което де факто всички си признават по-късно и веднага след това следва "а самите те задържани." Следователно всички, на които са били обискирани домовете, а ние знаем с положителност за обиски у Марин, Величка, Сиркови и Никола Цвятков, по нареждането на Хамди са били и задържани и разпитвани. Но изглежда пред каймакамина не всички са били равнопоставени, защото ден след обиска у Величка, тя отива да предупреди за обиск в къщата на Сиркови. По каква логика полицията ще я уведомява кой е следващия. Просто няма откъде другаде да научи, полицията не е разлепвала обявления на площада къде ще "бастисва" и кой не, и в каква последователност ще го прави. Според мен, обискът в къщата на Марин е бил преди този у Величка, ще рече на 15-ти или на 16-ти август, защото Левски в писмото пише, че Грую /марин/ наредил да бъдат хвърлени в "заода" тефтери и припаси. Припаси при него е нямало, пушката и патроните са били в тайника в къщата на Величка, вероятно там са били съхранявани комитетските пари, защото Левски минава оттам да ги търси. Щом Марин е наредил, всичко е било изнесено и скрито на друго място още преди обиска. Разбира се, ако въобще е бил правен обиск у Марин...

Всичко е казано в текста на донесението на Хамди, но този текст е написан на витиеват и неясен чиновнически език, който се нуждае от превод след превода. Иначе Хамди дава цялата интересуваща ни информация: "Преди два и половина–три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите ..." - докладът е датиран 28 септември, 3 месеца назад, първи юли, Левски се връща в България на 1 юли. "Ловеч е бил определен за център" - бинго, Ловеч е център, обаче "главатар" не е посочен, останалите са периферия и всичките са с "главатари" "лице на име Васил Левски от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат" /следват дейците от Ловеч, тоест от Центъра/ - няма и намек, че Левски е съставял комитети и конкретно този в Ловеч от 3 години насам, дошъл е от Влашко и съставил комитета в Ловеч, който е център без главатар "Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му" - това го коментирахме, влезли за да го убият, точно както пише в писмото на Левски И сега, съществената част: "Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани ...се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет. Ловешкият околийски началник Джaми ефенди е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. Ето защо, ако разпитваните в момента във връзка с описаните убийства [задържани] дадат показания за някое от лицата, чиито имена са изброени по‐горе, че е свързано с революционния комитет, то това лице ще бъде незабавно задържано и подложено на разпит. Но в случай, че от [разпитваните в момента лица] не могат да се вземат такива показания и те бъдат освободени, въпреки че са известни злодеянията на гореспоменатите лица, тогава, след като действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит." Тези засукани изречения се нуждаят, според мен, от разплитане, нека опитам. Хамди всъщност говорейки в бъдеще време описва какво вече е свършено, а именно: - лицата заподозрени в убийствата са вече били задържани и разпитани, защото в конкретния случай с убийството на калфата, лицето Димо Драсов фигурира в списъка на комитета, а на лицата Марин Поплуканов, Никола Сирков и Никола Цвятков къщите вече са били обискирани и следени тайно, ерго намерението в бъдеще време де факто е изконсумирано в минало по време на пращането на доклада. Ключова е фразата, за да разберем точно какво има предвид е: Ловешкият околийски началник Джaми ефенди е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. В резюме: към 28 септември каймакаминът на Ловеч, Джами ефенди, вече е бил установил връзката с убийството на калфата на Марин Поплуканов, Димо Драсов, Никола Сирков и Никола Цвятков, за да е предприел арести, разпити и обиски на къщите им. Тези четиримата са в списъка. За Латинеца толкова съм изписал по-горе, че ми е досадно да се повтарям - бил е закован за участието му в обира, и няма никаква разлика кога, дали след като залавят Вутьо на 15 ноември или по-рано, откупил се е вече писах по кой начин. Такова мнение имам от това, което виждам. Всеки има право на неговото. Жалко, че не притежаваме архивите на полицията и каймакамина в Ловеч, доколкото прочетох са унищожени по някакъв начин след Освобождението, в тях трябва да е имало конкретика на местна почва.

Логично е да са Сиркови, Левски с тях е контактувал. Изглежда между Величка и Мария Сиркова е имало топла връзка и са си споделяли, защото онзи разказ на Сиркова, как известила Величка, че Левски е у тях, пък и жената на Латинеца включила... След като Величка е предупредила Сиркова за обиска, естествено е, Сиркова да й е била благодарна, откриването на Левски и оръжието му с кометски документи в тяхната къща е щяло да съсипе живота на семейството, на Сирков не му е мърдала доживотна каторга, независимо дали заловят Левски или не, оръжието му и документите са щели да останат в турски ръце. Безграничното му доверие към Сиркови изглежда е било подхранвано от такова доверие към най-близкия му и верен съратник Христо Иванов Големия. Големия единствен му остава докрай предан след фиаското на Левски при избор на председател в Букурещ. Те двамата са стари другари от Първата и Втората легия, Христо Иванов е бил този, който се е грижел за Левски, докато е бил опериран с тежка рана в Белград, Големия пише в спомените си, че заявил на сръбския хирург: "Ако приятеля ми умре, умираш и ти с него." Големия се е предоверил на роднините си от Къкрина, Левски се е предоверил на Големия; последният изработва маршрута на оттеглянето му, има едно писмо на Левски, в което това е документирано. Има хляб в тази хипотеза, по причина на факта, че поп Лукан е въвлечен в аферата с парите на комитета, намереното през 1972 г. комитетско злато вероятно е било закопано от него в двора и след смъртта му, изглежда фамилията не са могли да го ползват, само на него е било известно къде. Нали той е изпращал лирите на Марин в Диарбекир, вътре в бизнеса с касата е бил. Отделно е имал люта професионална вражда с поп Кръстьо и сигурно му е завиждал за повечето енориарши от неговите, Кръстьо е бил млад, образован и красноречив, на всичко отгоре определен за наместник на Иларион. Възможно е, макар и според мен, да е малко вероятно. Защо пък точно към Добре Механджията се насочва първата дописка на Каравелов, твърде голямо съвпадение. Според мен източник за първата дописка са били Сиркови, които явно са се чувствали заподозрени като предатели и в невъзможност да си обяснят кой е предателя са измислили версията за Добре Механджията и Пано Бонжора, които са имали славата в Ловеч на нещо като Гарабед Шпионина от вица, публично известни мекерета на полицията. Затова и Сиркови са разказали на Драсов версията с Пано и Добре, която обаче издиша. Този, който е подхвърлил името на Добре в доноса е познавал славата му на полицейско ухо и може би си е правел сметките, че след като каже името му като комитетски член, ще го викат в конака, ще има някаква полицейска активност около него и това ще се забележи публично. Втората дописка с цел поп Кръстьо обаче е инспирирана от клана Поплуканови, конкретно от Величка. Тя вече хваща декиш в публичното пространство, защото Каравелов с размах посочва и мотива - "попът е взел от касата комитетски парици". И се почва, ама как ги е взел, колко "парици", той касиер ли е бил или председател, Левски влязъл в Ловеч да си разчиства сметките с него, Левски му определил среща в Къкринското ханче, лъжите са като търкаляща се надолу снежна топка, колкото по-долу удрят, толкова по-големи стават и се ускоряват. А хората, повечето от тях, са така устроени, че вярват на големи лъжи, не на малки... Така или иначе, но в доноса явно личи стремеж да се скрие ролята на Марин като председател и да се ударят хора от кръга на Сиркови - и тримата братовчеди са посочени, като сложим Никола1 и Никола2 - четиримата. Тоест целият канал на Христо Иванов Големия, Ловеч - Русе е изложен в имената от списъка.

Да, добре, влизаме в ролята на адвокати на Марин и търсим издайника на друго място. Само че... има проблем с компетентността. Ако е поп Лукан или Гечо Хашната, примерно, нямат този капацитет на знания да посочат десетина главатари на другите комитети, ни един от тях, ни поп Лукан, ни Гечо са имали вземане даване примерно с даскал Тодор Пеев от Етрополе или Христо Иванов Големия, нито пък с Анастас Попхинов от Плевен и с още 5-6 души от Софийско и Орханийско, които са вярно изброени. Не става с роднина, или пък Марин трябва да е разказал цялата налична му информация на роднината и да го е пратил като пълномощник да прави донесението, ама от какъв зор, като сам може да се препоръча като буден разкаял се гражданин. Марин и Пъшков ги дондуркат две седмици в конака като писани яйца след ареста им в Ловеч, те са хората на полицията в Ловеч, от Пъшков искат само да им поднесе на тепсия Левски, даже и 2000 гроша му обещават и пълна анонимност, ако им свърши тази услуга, с Марин не вярвам да са били по-различни разговорите. Да, нямаме засега пряко доказателство, но за мен отсъствието на председател в донесението е подпис на самия председател, той е най-заинтерсованото лице да скрие ролята си в комитета. И роднините му, разбира се, но пък им липсва компетентност да посочат всички тези имена. За обиските, ако трябва да четем внимателно писмото на Левски от 16 септември, там има много информация: "Пишат ми писма отвред да не се излагам на опасности, но не мога да гледам страхливите ни работници, които от страх засират всичко, и работата да стои на едно място. Завчера като имаше една тупордия [2] в един град, в който бях и аз: издирвания, бастисвания [3] ненадейно по къщята. А аз, където бях в къщата, днес излязох от къщи, на другия ден бастисаха. От видело до видело по улиците турци вардят за странни хора. При това нещо в тоя град се изплашват всички. От тоя град е и Грую [4], който ми пише защо бях излязъл вече оттам и бях отишъл на други страни. Пише ми да не дохождам скоро, като преувеличава предирванията на тур[ците], че уж били търсили и у тях и пр., та нямало място където да сляза. И още казал, дето бях оставил припас, тефтери и пр. да се хвърлят в заода. Виждаш ли работа от страхопъзльовци! " Значи, не Грую /псевдоним на Марин/ е изхвърлил "припас" /това са бойни припаси, патрони, оръжие/, тефтери", а Грую е наредил да се изхвърлят от "дето бях оставил". Тайници за оръжие и документи е имало в две къщи - на Величка и на Сиркови, там е имало "припас и тефтери". На Сирков Грую не може да нарежда, защото после Левски нарежда всичко там да се пренесе, Сирковата къща е най-тайната и Сирков е най-довереният му. Грую е наредил на сестра си, на Величка. Величка пък била предупредила Сиркова и имаше някъде разкази на Сиркова, как изнесла и скрила пушката и вещите на Левски след предупреждението на Величка, така че турците нищо не са открили. Левски пише и друго " А аз, където бях в къщата, днес излязох от къщи, на другия ден бастисаха." Това е къщата на Сиркови, значи идва Величка, казва "утре ще ви бастисат", Левски се изнася оттам, на другия ден бастисват. Левски го няма, тефтери припаси няма, изнесени са, хепиенд. Ама защо Величка тича да предупреждава Сиркова, нека си го заловят Левски... Да, ама може и да не го... Къщата е имала изход от покрива, който е водел към скали и пещера, а оттам всяка засада е проблемна, лицето може и да избяга. Величка много добре е знаела това. Ако Левски избяга, аритметиката е проста, само няколко души от комитета в Ловеч знаят за къщата и нейните особености, а между тях са Марин и Величка, другият е бил Иван Драсов, ама него го няма. Ако имаше бастисване на Сиркови и Левски се измъкне жив, ще му е пределно ясно, че полицията е насочена от Поплуканови. Затова се презастрахова, отива и предупреждава Сиркова, един вид - ето верен член на комитета съм, спасих Левски и вас. Доверете ми се. Левски още тогава е бил длъжен да си зададе много въпроси.