Б. Киров

Най-атрактивното за една страна със скромен бюджет като нашата, обаче е уникално ниската цена, която предлагат конструкторите. Според тях бюджетната цена на вертолета в базова модификация (без въоръжение и др. консумативи) ще е около едва 1.5 милиона евро, или под 3 милиона лв, което е повече от приемлива цена за подобна машина. https://nauka.bg/savsem-skoro-da-startira-proizvodstvo-balgarski-helikopteri/ Толкова е наистина, украинците го предлагат за 1.8 млн. долара на пазара. За сравнение Eurocopter EC145 https://en.wikipedia.org/wiki/Eurocopter_EC145 който е със сравними показатели е на цена 5 млн. евро. Партньорските фирми са австрийска, швейцарска и украинска. Ако България направи пробив с производство тук, има потенциал да направи такъв и за други подобни изделия. Между другото Ми-2 е бил много успешна модификация за времето си, произведени са над 5000 бр., и то главно в Полша. https://en.wikipedia.org/wiki/Mil_Mi-2

Хайде още малко да се посмеем, след което ще следвам правилото, че мълчанието е злато: Доклад от управителя на Дунавския вилает Ахмед Хамди паша до великия везир Мидхат паша за дейността на БРЦК и Васил Левски, за провежданите разследвания и разпити във връзка с извършените от комитетски членове убийства и за засилване на пограничния контрол, вкл. назначаване на тайни агенти Русе,16/28 септември 1872 г Донесението на нищожния раб до височайшата канцелария на великия везир е следното: Според направеното от моя милост разследване понастоящем Българският [централен революционен] комитет в Букурещ е започнал да подсилва редиците си и е предприел нови стъпки за осъществяване на революционните си намерения. Преди два и половина–три месеца комитетът е призовал и привлякъл някои съмишленици в околиите Ловеч Севлиево, Плевен, Търново, Габрово и Орхание, както и в градовете и селата Троян, Тетевен, Гложене, Етрополе и Видраре. Те получили общо указание да не зачитат обществения ред отсам [Дунава]. Във връзка с изпълнението на това разпореждане Ловеч е бил определен за център, а лице на име Васил Левски, който е българин, родом от Пловдивско, но от известно време насам се намира във Влашко, е било изпратено и с негово съдействие е бил съставен комитет, в който влизат [следните лица] от Ловеч: поп Лукан и поп Христо /поп Кръстьо/, членът на [местната] управа Христаки /Христо Йовков Пушкаров/, Димо Петри /Димо Петров Драсов/, Цонко Златаря /Стоян Куюмджията/, друг Лукан Цачо /Лукан Цачев (Аджемоглу)/, Христо Цони /Христо Цонев (Латинеца)/, Добри Механджията, Никола / Никола Сирков (Халача)/, Мирко /Миро Павлов/, синовете на поп Лукан /Марин, Илия и Христо Поплуканови/ и други. За [осъществяването на] това начинание за главатари (чорбаджии) са били определени в Плевен попският син Анастас /Анастас Попхинов/, в Орхание – Стоян Брънчо Ханджията /Стоян Брънчев/, в Габрово – Христо Иван от Ловеч /Христо Иванов (Големия)/, в Троян – Цочо Спас /Цочо Спасов Маринов (Шипковенски)/ и Йованчо Казанджията, в Тетевен – Марин Пуйо, в Гложене – Васил Йонко, в Етрополе – даскал Тодор Пейо, и във Видраре – Пато /Павел Поппетров. [Комитетските дейци] възнамеряват също да прекарат [на територията] на вилаета пушки винтовки, амуниции и други боеприпаси. Гореспоменатите лица искат да привлекат към съзаклятието заможни българи, като [за целта] са отпечатали в пълна тайна позиви и писма и са заплашвали с убийство несъгласните и предателите. Разбра се също, че е било решено споменатите пушки и амуниции да бъдат поетапно пренесени във вътрешността [на вилаета] през [територията на] Никополската, Свищовската и Оряховската околии. [Освен това] са били убити и екзекутирани преди месец един [мъж] в община Елена в Търновски окръг, след това в град Орхание дяконът /дякан Паисий/, [който е наместник] на ловешкия митрополит (деспот), а преди двадесет дни друг [мъж], докато спи в къщата си в селото Равитче, също в района на Търново. Влезли са и в къщата на Динчо Памукчията /Денчо Дейнов Халача/, който е от заможните жители на град Ловеч, за да го убият, но не го намерили и убили калфата му. Изпратили писмо и до Йованчо, наместник на ловешкия митрополит (деспот), но понеже не дал поисканите пари, извършили покушение и срещу него. Във връзка с описаните престъпления се проведе незабавно разследване и [няколко] заподозрени лица бяха заловени и задържани. При предприетите разпити и съдебни производства по места не беше категорично установено кои са точно лицата, които са инициирали, подпомогнали и поощрили [извършването на] тези [престъпления], но се установи, че имат общо със зловредните намерения на споменатия революционен комитет. Макар и да е очевидно, че управителят на [Дунавския] вилает, закрилян от Негово величество султана, никога няма да допусне порочните идеи на тези лица да получат широка обществена подкрепа, важно е да се направи, каквото трябва, и да се предприемат спешни мерки по този въпрос, тъй като опасните и забранени неща, които [комитетските дейци] са обявили в позивите си, ще доведат до изключително големи безредици и насилия, които ще засегнат мирните и по‐изтъкнати люде, които не са съгласни с тях и не ги подкрепят, но за да опазят живота си, ще бъдат принудени да влязат в съглашение със съзаклятниците и да им съдействат, а по този начин революционният комитет ще разшири [влиянието си] и ще подсили подривната си дейност. Ето защо, щом пристигна от столицата, търновският окръжен управител, почитаемият Али бей, получи необходимите устни указания. Ловешкият околийски началник Джaми ефенди /Мустафа Джами ефенди/ е разследвал и е събрал доста сведения по този въпрос. Там има и належаща нужда от секретен служител, който да владее езика. Затова се взе решение към [споменатия] околийски началник да бъде назначен и изпратен като горски служител Зия ефенди, който преди е заемал длъжността инспектор и се смята за подходящ. Заплатата му в размер на 700 гроша месечно ще се изплаща от излишъка от средствата, които се изразходват [само] по специално разпореждане за подобни възнаграждения и харчове под наименованието „здравни разходи“. След като беше установено, че [комитетските дейци] ще прекарат отсам [Дунава] оръжие и амуниции през [територията на] Свищовската, Никополската и Оряховската околии, Русенското митническо управление беше надлежно предупредено да подлага на щателна проверка сандъците с товари, които се пренасят от отсрещния бряг, и да не допуска контрабанда на предмети, като [за целта] се увеличи броят на митническите служители и на конната охрана. Ето защо, ако разпитваните в момента във връзка с описаните убийства [задържани] дадат показания за някое от лицата, чиито имена са изброени по‐горе, че е свързано с революционния комитет, то това лице ще бъде незабавно задържано и подложено на разпит. Но в случай, че от [разпитваните в момента лица] не могат да се вземат такива показания и те бъдат освободени, въпреки че са известни злодеянията на гореспоменатите лица, тогава, предвид, че в никакъв случай не бива да се допуска да продължи извършването на престъпления като гореописаните, след като действията и начинанията на гореспоменатите лица бъдат следени тайно още известно време и когато се разбере с точност кои са ръководителите им, домовете им ще бъдат обискирани без предупреждение, а те самите задържани, като намерените при обиска зловредни документи ще бъдат проучени. Ако се установи, че именно това са [лицата], заподозрени за погубване живота на убитите лица, то те ще бъдат подложени на разпит. Затова прося за Вашата височайша милост и незабавно да дадете указания до мен, бедния раб, тъй като Вие сте този, който е овластен да заповядва. 16 септември 1872 Ес‐сейид Ахмед Хамди https://unibit.bg/files/following-levskis-footsteps/CHASING LEVSKI and the REVOLUTIONARIES.pdf стр. 73-77 от документа

Димо Драсов е 57-годишен, когато Парашкев Стоянов записва този негов разказ, следователно през 1872 е бил 28-годишен и е пряк участник в събитията. Всъщност това е най-силното свидетелство за участието на Христо Цонев-Латинеца в нападението. Той, Левски, никъде поименно не споменава Вутьо. Няма имена в писмото му до Каравелов, а на разпита в София отрича да е виждал Вутьо в Ловеч. Защо не споменава Латинеца, защото го пази, естествено - Латинеца не фигурира никъде в протоколите от разпитите, освен в показанията на Общи, който го нарича "Христо Бояджията". А защо Вутьо не споменава Латинеца? Вутьо е арестуван на 15 ноември, а на 16 вече е изпял всичко за Левски, но не обелва дума за Латинеца? Впрочем Вутьо и брат му умират в каторгата, а твърде скоро след Освобождението и Латинеца. Да, но от новооткритите документи се вижда, че османската власт в Дунавския вилает е била осведомена поименно за организацията на Левски в Ловеч. И което е по-интересно, ловчанския мюдюрин е бил предложен за повишение преди Арабаконашкото приключение, тоест преди арестуването на Поплуканов. Това става ясно от линка със записа на Виктор Комбов, ако го изслушате. И още нещо става ясно от него - веднага след арестуването му Димитър Общи прави опит за самоубийство, това вече е новост, той започва да предава всичко и всички, защото разбира че разпитващите го вече знаят това.

Много смешно, нали, boilad :) "Със сигурност новите документи ще променят и представата за вината на Димитър Общи за провала на революционната организация. Все още не е публикуван документът, в който се оказва, че Дунавският валия е знаел цялата подробна информация за организацията на Левски и действията ѝ още преди обира в Арабаконак и още преди Димитър Общи да попадне в ръцете на Османската полиция." https://www.bnr.bg/plovdiv/post/101229421/oshte-mnogo-neizvestni-dokumenti-za-levski-ni-chakat-v-osmanskia-arhiv Смех

Когато Дж.П. Морган починал през март 1913 в Рим, нефтеният крал на Америка Джон Рокфелер удивен възкликнал, след като узнал за размера на личното богатство на Морган от 80 млн. долара, еквивалентно на днешните 40 млрд.: - Аз си мислех, че той е бил много богат човек, а той дори не е бил богат... По същото време Рокфелер е притежавал лично богатство от 900 млн. щатски долара, еквивалентни на 450 млрд. днешни долара, което го прави най-голямото лично богатство за всички времена. Това не е анекдот, а действителни факти. Морган обаче оставя много по-трайна следа в американската финансова и икономическа система от Рокфелер, той е автор на това, което някои икономисти днес определят като "морганизация" - сливане на банковия и промишления капитал. Морган може и да е имал десет пъти по-малко лично богатство от Рокфелер, но той успява да установи ефективен контрол върху: - железниците в САЩ - стоманената промишленост в САЩ - корабоплаването в САЩ - машините за фермерство в САЩ и най-важното - върху цялата финансова система в САЩ. Де факто той е основният идеолог и стратег на Федералния резерв /ФЕД/ на САЩ, консолидиран банков синдикат, финансиращ правителството. През 1911 Джон Пиерпонт Морган вече е тежко болен и депресиран от непрекъснатите медийни и политически атаки срещу него, но неговият старши съдружник в банката, Хенри Дейвисън, заедно с Пол Уолбърг от Kuhn, Loeb Investment House и Франк Вандерлип от Ситибанк по инициатива на сенатора Нелсън Олдрич, се събират тайно на остров Джекил и договарят основните принципи на бъдещия Федерален резерв на САЩ, синдикат от частни банки, изпълняващи ролята на Централна банка за Федералното правителство. Две години по-късно е създаден Федералния резерв, в годината на смъртта на Дж.П. Морган:

Единственият награден с повишение в пост е мюдюрина на Ловеч. Единствените предадени членове на комитета в Ловеч, които са били откарани в София са поп Лукан /по грешка/, Марин Поплуканов и Пъшков. И то почти веднага след арестуването на Димитър Общи, който издава и други, в това число споменава и Христо Бояджията, който според мен е Христо Цонев-Латинеца. Веднага след убийството на слугата започва полицейско наблюдение над къщите на Латинеца, Цвятков, Сиркови и Величка, четирите къщи, където се е укривал Левски, по думите на Сиркова. Величка идва един ден след като Левски се премества в къщата на Сиркови да ги предупреди, че турците ще правят обиск там, пак по нейните думи, на Сиркова, те са знаели къде е тайното скривалище и са търсели в него. Двете къщи - на Величка и на Сиркови - са били най-тайните убежища на Левски в Ловеч, и двете са имали изход през покрива към скалите, откъдето може да се спаси той от блокада. Къщата на Сиркови, пак според Сиркова, е била най-тайната - там не са били допускани дори членове на комитета и не са се правели събрания. Ловчанския мюдюрин може и да не е оставил документи в Ловеч, но е изпращал такива в Цариград, защото иначе няма основание да бъде отличен еднолично, за случаен успех едва ли би му била връчена персонална награда.

Следователите по процеса нямат необходимост от писмото, ако са имали още един свидетел на убийството, а такъв може да бъде само трети предполагаем участник. Това им е било достатъчно. Писмото може и да е напълно идентично, но в него става дума за брой на участниците само веднъж в две думи, прочетете го внимателно, ето тези две думи: "един другар", ако вместо тях Левски е писал "двама другари", няма необходимост да се пипне нито една друга дума, за да бъде подправено автентично вътре в текста само с няколко букви Вторият "другар" е ключът към предателството, но това трябва да се докаже документално, ако въобще е възможно, то трябва да е в в архивите на османската полиция в Ловеч. Аз имам обосновано предположение кой е бил този "другар", но това е само предположение.

Те сами ме намериха като зададох интересуващ ме въпрос. Има една описана от Малкълм Гладуел история в книгата му "Повратната точка" със зашеметяващият успех на продажбите на обувките Хъшпъпис през 1995 - той я дава за пример на "повратна точка", когато малка група хора с минимални усилия преобръщат инерцията/кинетиката на махалото, в случая на пазара, в обратна посока. Тук е описана от друга гледна точка същата история: https://www.latimes.com/archives/la-xpm-1997-aug-30-fi-27351-story.html Лично за мен описанието на "Лос Анжелес Таймс" е обективната история. Няма нищо случайно в такива "повратни точки", всичко е закономерно и предварително обусловено, а доколкото малка елитна група може да обърне събитията в противоположна посока, това винаги е връх на айсберга.

Съгласен съм Гербов, така се получава съответствие с написаното от Левски на 12 декември с.г. и показанията на Общи на 11 декември. Имало е само една среща между двамата на въпросното събрание, след което Общи се е покрил, затова Левски пише "на утрешния ден вече го не видях досега". Интересното за мен в неговите показания е друго, те са документирани близо месец след тези на самия Вутьо, който още на 15 ноември разказва за убийството. Значи някой е предупредил следователите какво да го питат, защото поводът за ареста му е наличието на револвер в него, който при това се оказва, че не е намерен там. Свидетели на признанието на Левски били и другите трима - хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван, но в техните показания не фигурира нищо за това събрание. Има големи несъответствия между казаното от Вутьо и Левски, както в отделните им свидетелства /разпит само на Вутьо и описаното в писмото от Левски/, така и в казаното на очната ставка между двамата. В разказа на Вутьо Левски е този, който напада слугата и го убива; в разказа на Левски до Каравелов слугата напада Вутьо, а Левски го убива защитавайки Вутьо. Левски говори за трима души с арнаутски дрехи при очната ставка с Вутьо, така е записан разказът му и в протокола на комисията, Вутьо говори за двама. "Трима души с червени облекла влезли в къщата и убили едно момче. После аз отидох в Тетевен и там чух същото. След това, докато бях още там, получих от Ловчанския комитет писмо, [в което] беше писано: „Да не идваш тука, защото е убито едно момче, властта [те] търси, опасно е.“ Вутьо в единия разказ говори, че е спал в къщата на Марин поп Луканов, в другия пропуска този детайл. "Дяконът изпрати един свой човек на име Лукан1, [който] ме заведе в къщата на Марин поп Луканов. Нея нощ аз спах в Лукановата къща. Сутринта пак тоя Лукан ме заведе на края на града [и] там се срещнахме с Левски. Дяконът имаше една пушка, [която] даде на Лукана да я занесе в къщи, а на мене [каза]: „Ти иди в Лукановата къща, аз ще те извикам [и] ще приказваме.“ Кои още са били свидетели и посветени на станалото в къщата на Денчо Халача? При всички случаи, според мен, това са самият Марин и сестра му Величка, както и цялата им рода. Марин поп Луканов е арестуван веднага след арестуването на Димитър Общи, сестра му Величка ден след него. Писмата за които говориш от 25 август са били препратени през Ловеч, защото на едно от тях, това до Анастас поп Хинов, има добавено на ръка от Иван Драсов /значи още не е бил избягал по това време към Чехия/: "Бай Анастасе! Ти ме запозна с Аслан Дер. Кърджала, и до днес съм работил с него. До днес не съм видял в него никаква грешка. Чист е." Точно от неговата къща, според мен, Вутьо и Левски влизат през откъртените дъски на оградата в къщата на Халача, в неговата плевня се и преобличат. Кой е занесъл там дрехите и пушките, кой е охранявал отвън пред портата на Халача и не е предупредил Левски и Вутьо, кои са другите членове на тайната полиция в Ловеч, участвали и друг път в подобни акции заедно с Левски? Много въпроси около логистиката и другите участници в тази провалена акция.

Със сигурност Димитър Общи лъже, като свидетелства от първо лице, че е чул това от Левски на събранието в Тетевен през втората половина на август 1872 . Защото въобще не се е виждал с Левски от датата на убийството на слугата в Ловеч, 14 август 1872 до датата, в която твърди това пред комисията, 11 декември 1872. Изобличава го писмото на Левски от 12 декември 1872 до дейците в Ловеч: "Също и Д.Общи ме вземаше за привилегист, като казваш и Вам [това], без да разбере, че народната работа не върви по друг път освен по оня, който показвам. Да се отпочне, решихте Вие всички, като най-много настояваше Анастас [Попхинов] от Плевен, Ваньо [Иван Драсов] и Пъшков [Димитър], и не след дълго четяхте против него писма от ония места. Сам Пъшков и др. от ония страни колко го нападаха устно и предвиждаха, че скоро работата по тия места ще пропадне поради лудите му действия. Следствие тия писма и думи писах му да дойде да видим това, което се казва за него, тъй ли е. Той не дойде. Писах му и нарочно пратих Д. Пощата [Пеев] пак да му каже да дойде и да донесе сметката от работата си – отде какво е земал и давал, – пак не дойде. Най-после отидох самичък, защото и писма получих от някои местни комитети, в които ми пишеха за работи, съвсем другояче показани от Д.Общи. Повиках го с мене да дойде [и] заедно да обиколим местата, [от]където го нападат. Той каза, че ще дойде, и на утрешня ден вече го не видях досега. Там в затвора му останаха и сметки, и разправии за всичко досега. Все тогава, като го не видях на другия ден, та да му кажа да не напада засега и пощата, докато наредим работата си и видим с какви хора трябва да се нападне. Това казах на Стоян Пандурина да го каже на Д.Общи, но като за всичко, [така] и за това не [ме по]слуша." Левски няма никаква причина и по логиката на неговия характер, който е бил дискретен и извънредно предпазлив, да ходи да разправя наляво и надясно подробности как е извършил убийство, още по-малко да описва с подробности това в писмо, като е бил пределно наясно, че това може да го качи на бесилото.

"По това време Дякон Левски дойде от Ловеч в Тетевен. Свика се пак събрание, на което дойдоха хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. С тях се устрои голямо съвещание. Той разказа събитията по ловчанското нападение. – Как ви разказа той случката по ловчанското нападение? – Заедно с Вутьо Ветьов, който е затворен тук, те се сговорили и отишли да нападнат къщата на един чорбаджия, чието име не зная, който обещал пари на комитета, но не ги дал. Те го почакали да се върне от дюкяна, та да му поискат пари, а ако не даде, възнамерявали да го убият; той не дошъл, а дошъл слугата му. Те го хванали, той извикал. Ударили го с нож и го убили. После те влезли в къщи, намерили около три-четири хиляди гроша пари, взели ги, излезли и отишли. Ето, толкова зная." Това е въпросният разказ за случката в Ловеч на Димитър Общи, документиран с дата 11 декември 1872. Вутьо Ветьов е арестуван на 15 ноември 1872 и веднага на другия ден дава показания за убийството в Ловеч. Това става ясно от следния документ: Телеграма от софийския окр. управител Мазхар паша до дунавското областно управление София, 16 ноември 1872 119 думи, пощ. № 2548, подадена в 6:10 часа. От София за Русе До Дунавското областно управление Донасям следното: При следствието, което се води тук на обирачите на хазната, се разкри, че нападението в една българска къща в Ловеч на 15 август през деня е извършено от разбойника Вутьо Ветьов от селото Видраре. Снощи въпросният Вутьо бе заловен по изкусен начин във Видраре и докаран. Разпитан, той призна пред специалната комисия, че, когато заедно с Дякон Левски двамата нападнали споменатата къща и задигнали известна сума пари, 20-годишният слуга на стопанина на къщата, като разбрал, че са влезли с цел да крадат, започнал да вика за помощ. Тогава Дяконът, в негово присъствие, наранил с кама слугата в корема, вследствие на което последният починал. И тъй, разкрити са авторите и на това престъпление и единият от тях е заловен. Софийски окр. управител: Ахмед Мазхар инв. 248/1951 Тоест Вутьо, който не е участник в обира е бил издаден от някои от вече заловените участници, те са 14, и посочен като участник в убийството. От изброените от Димитър Общи участници на събранието в Тетевен, те са четирима - самият Димитър, хаджи Станьо, Петко Милев и даскал Иван. Според мен най-вероятно посочилият Вутьо е Димитър Общи, единствено той има мотив да натопи Левски, защото го мрази лично и защото целенасочено руши организацията, изградена от Левски. Това е неговата постоянна линия още от идването му в Ловеч. И така, Димитър Общи е издал Вутьо, Вутьо още на другия ден посочва като убиец Левски, за да се оневини сам, естествено, и да спаси собствената си кожа. Свидетелството на Общи обаче няма никаква доказателствена тежест - той не е пряк свидетел, а препредава думите на самия Левски. Единствения очевидец на убийството е Вутьо и пак си остава въпросът за тежестта на неговите показания, тъй като Левски дори отрича да го познава при една от очните ставки между двамата. Тоест Вутьо и още повече Общи по този случай са кошаревски свидетели.

Цялата история с раздухването на вината на България трябва, според мен, да се разглежда хронологично. Яд Вашем, комитетът определящ ролята на личности и държави по отношение на Холокоста функционира официално от 1953, като през 1996 решават да сложат в Българската гора в Йерусалим паметници на Царя, Царицата, Църквата и Пешев. Същата година обаче Македония предава на Музея на Холокоста във Вашингтон архив с фотографии на арестуваните македонски евреи. Започва се дебат в Израел дали трябва да ги има или не тези паметници, особено на Царя, като през 2000 те са демонтирани вкупом, върнати на България и заменени с един паметник на загиналите евреи от окупираните от България Македония и Беломорието. Крушката обаче си има българска опашка - ето тук е протоколът от разискването в Българското Народно събрание по този случаи, от който ясно се виждат позициите на яростно противоположните политически сили по онова време: https://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/6/ID/1499 И за да е по-ясно: http://old.segabg.com/article.php?id=220501 https://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2000/07/21/204083_sendov_go_otnese_za_skandala_s_pametnicite/ Става видно, че българската следа води до конкретни личности. Разбира се, за да се обърнат така нещата, според мен, решаващата роля е била на дебата сред израелското общество, но все пак... От 1967 до 1990 България прекъсва дипломатическите си отношения с държавата Израел по искане на СССР, и въпреки това, никой не оспорва през това време спасяването на българските евреи. После има едно затопляне до средата на 90-те, когато по искане на живеещи в САЩ български евреи, явно с десни политически възгледи, са издигнати въпросните паметници - и 4 години по-късно са демонтирани и върнати. Оттогава вече 20 години все се преоценява спасяването и стана оцеляване. Междувременно светът вече не е същият, какъвто беше в началото на 21-ви век, краят на историята не настъпи, но инерцията е упорита сила...

да, странна е работата и с това писмо на Левски до Каравелов от 25 август 1872 http://pavelnik.blogspot.com/2018/01/25-1872_23.html Страшимиров посочва като източник за него архива на Кириак Цанков. Според мен това негово писмено самопризнание едва ли е било известно на турската комисия по време на разпитите, защото Левски дори отрича да познава Вутьо Ветов, докато Вутьо го сочи за убиец на слугата. Дума срещу дума, която не е доказателство за пред съд. Да, но в прихванатия архив на Каравелов от сръбското консулство в Букурещ това писмо е липсвало. Тогава как, въз основа на какво доказателство е осъден на смърт Левски, легитимността на Комисията без доказателство би била компрометирана, а е имало западни наблюдатели. Има нещо много гнило около това писмо. Ако приемем, че комисията в София е издала смъртна присъда на Левски единствено заради свидетелството на Вутьо, то тази присъда е грубо погазване на Османското законодателство по онова време. Или че е имала някакъв неизвестно попаднал препис или дубликат от това писмо, за да "закове" Левски със самопризнание... Но откъде? п.с. За писмото от 6 януари 1873 не помня да съм срещал нещо при Генчев, но според мен е абсурд, защото на 6 януари е третият разпит на Левски пред Комисията в София, а едва ли е можел да пише и праща писма от кауша на турската казарма, със сигурност, ако въобще е имало такова писмо, то е било фалшификат.

Открих в уикипедия бройката 500: A citizenship law followed on 21 November 1940, which transferred Bulgarian citizenship to the inhabitants of the annexed territory, including to around 500 Jews, alongside the territory's Roma, Greeks, Turks, and Romanians.[7][2] https://en.wikipedia.org/wiki/Law_for_Protection_of_the_Nation Не отричам възможността генерал Попов по свое усмотрение да е решил да изсели евреите от Южна Добруджа, но има издаден закон от 16 ноември 1940: ЗАКОН ЗА УРЕЖДАНЕ ПОДАНСТВОТО В ДОБРУДЖА ОДОБРЕН С УКАЗ № 260 ОТ 16 НОЕМВРИЙ 1940 Г. - ОТМЕНЕН, ИЗВ., БР. 16 ОТ 1951 Г. https://www.ciela.net/svobodna-zona-darjaven-vestnik/document/2119307265/issue/3991/zakon-za-urezhdane-podanstvoto-v-dobrudzha чийто първи член гласи следното: Чл. 1. Стават български поданици от 15 септемврий 1940 година, всички румънски поданици от нерумънски произход, които на този ден са имали местожителство в земите, отстъпени на Царството по Крайовския договор. Извън този въпрос за Добруджа, мисля че като цяло темата за Холокост в България е търсене на теле под вол. Но то не е толкова важно какво аз мисля, по-важното за мен е какво мисли този човек, който е пряко потърпевш от станалото в България в онези години, прочетете внимателно какво казва той тук и кой е: http://glasove.com/categories/na-fokus/news/samuil-arditi-narodyt-i-car-boris-iii-spasiha-evreite-na-simeon-ii-ne-raboti-za-pametta-bashta-si С. Ардити към Президента на Израел: Нямате право да обвинявате българския народ „Прочетох Вашата реч, в която обвинихте българския народ за смъртта на евреите от Тракия и Македония. Поставихте българския народ на подсъдимата скамейка, завързахте го за стълба на позора, затегнахте въжето около гърлото му. Вашите изказвания причиниха на мен и на много български евреи гняв и дълбоко съжаление. По мое мнение, нямахте никакво право да обвините българския народ, който спаси мен и още 49 000 български евреи от сигурна смърт и това стана точно в ден, в който трябваше да празнуваме приятелството, обичта и радостта между спасените и спасителите. Накрая, този ден приключи като ден на обида, скръб и тъга… Въпросът за депортацията на евреите от "новите земи" отдавна се намира под дискусия. За мое голямо съжаление, Вие приехте мнението на „домашните си историци“ от лявото пространство, които действат по съветския метод. Вие пренебрегнахте компетентните исторически мнения на личности като проф. Михаел бар-Зоар, на общественика и мой баща Бенямин Ардити, на философа Хана Аренд, на прокурора по делото срещу Айхман - Яков бар-Ор и още много други. Вие казахте в речта си : "…и които помогнаха за спасението на болшинството от българските евреи от лапите на нацистката машина за унищожение". Първо на първо, кой беше български евреин по това време, се определяше от злодея Адолф Айхман. Той записа в протокола от Ванзее, че в България трябва да бъдат унищожени 48 000 евреи, това беше точно числото на евреите в оригинална България, Тракия и Македония бяха превзети от германската армия. Българската войска не участва в страженията и това беше причината, поради която позицията на нацистите бе решаваща в тези земи. Евреите от териториите не бяха български поданици, а поданници на Югославия и Гърция – страни, окупирани от Третия Райх, който гледаше на тези евреи като на военна плячка. Затова България не можеше, нито да се намеси, нито да се застъпи, за да спаси евреите от "новите земи". Ние, българските евреи бяхме организирани в рамките на еврейската Консистория и нямахме никаква връзка с евреите от Тракия и Македония (това ни беше наложено от властите). В пределите на Царство България, признати от международния закон, нито един евреин - български поданик не беше изпратен в лагерите на смъртта. Значи, всички български евреи бяха спасени от българския народ. През септември 1940 г. България придоби Южна Добруджа - област, която преди войната принадлежеше на Румъния. Анексът беше направен според международните закони. България беше тогава по-самостоятелна, защото германската войска още не стануваше в нейните граници. Всички евреи в Южна Добруджа получиха българско поданство и не бяха депортирани през 1943 г. Действията на България относно евреите в Южна Добруджа доказаха, че когато тя можеше, тя спасяваше евреи. Вие отбелязахте във Вашата реч: "Правителството на Царство България сключи съюз с Третия Райх, но народът се пребори с всичка сила да попречи на унищожението на евреите". Ваше превъзходителство, между нас казано, Вашето мнение е много наивно и това Ваше предположение е нереално, фантастично. Живеех тогава в България и много добре познавам действителността. Бяха времена на жестока война на живот и смърт. Режимът беше тоталитарен и владееше със силна ръка. Народът симпатизираше на евреите, но освен това не можеше да направи нищо, за да спре депортацията. Войската и явната и тайната полиция се подчиняваха на царя и всичко се вършеше по негова заповед. Вярно е, че правителството подписа съюз с Третия Райх, но относно българските евреи то беше на съвсем противоположно становище от нацистите. Ние бяхме спасени не от тезиq които искаха да ни спасят, а от тези, които можеха да ни спасят. Само царят можеше да се противопостави срещу Вермахта с 500 хиляди щика. За мое голямо съжаление, историята на спасяването на българските евреи е политизирана. Мненията на института „Яд Вашем" и музея на Холокоста в Вашингтон са политически, а не исторически - те са много далече от истината. Моето мнение е, че в тези институти, изследователите по история са само от крайната левица. Самуил Ардити е роден в София през 1935 г. Потомък на древен еврейски род от Русе, племенник на Елиас Канети (единственият български Нобелов лауреат). Баща му Бенямин Ардити е водач на Ционистката ревизионистка еврейска партия в България. В Израел е най-дългогодишният представител в Кнесета /парламента/ от всички български евреи. През 1949 г. Самуел, още дете, емигрира със семейството си в Израел.
През 1960 г. завършва Техническия университет в Хайфа. Работи като инженер до 2002 г., когато се пенсионира. Изтъкнат общественик в Израел и изследовател по темата за съдбата на евреите през Втората световна война. https://frognews.bg/obshtestvo/naroden-glas/arditi-kam-prezidenta-izrael-niamate-pravo-obviniavate-balgarskiia-narod.html

Хубаво е, когато се представя нещо като част от историята, да се посочат извори и по възможност да се цитират. От написаното от теб излиза, че генерал Попов е искал да екстрадира в Румъния точно евреите. Но от това, което аз чета нещата не стоят точно така: The treaty involved a population exchange; the 103,711 Romanians who lived in the area were forced to leave their homes and move to Northern Dobruja, and the 62,278 Bulgarians residing in the northern part were forced to move to the south.[2][3] Most of those Romanians were settlers who emigrated to Southern Dobruja after the Treaty of Bucharest, which gave the region to Romania.[4] The Aromanian settlers, most of whom were native to Greece, were counted as Romanians and also left the zone.[5] Bulgaria had to compensate the displaced Romanians for their losses of equity,[3] and pay Romania 1 million lei for investments made to the region.[5] Although the bilateral treaty involved the forced displacement of hundreds of thousands of people, it was carried out peacefully and in accordance with the international laws of the time. Romania proposed to exchange all members of the respective ethnic minorities residing in the rest of the two countries, but that was rejected by Bulgaria.[3] The forced relocations also affected the Dobrujan Germans, most of whom lived in Northern Dobruja, under Romanian rule, but some of them also lived in the Bulgarian southern part. They were ultimately transferred to Nazi Germany through the Heim ins Reich idea.[6] https://en.wikipedia.org/wiki/Law_for_Protection_of_the_Nation Нали разбираш разликата между това да бъдат екстрадирани точно етническите евреи румънски поданици в пределите на Румъния и това да има размяна на румънски заселници с етнически българи от Северна Добруджа. Ако евреите с румънско поданство са били сред тези заселници /103 711/ преместени от Румъния в Южна Добруджа за да я колонизира и да разреди коренното българско население там, цялата постановка за изселването точно на етнически евреи към пределите на Румъния вече изглежда в съвсем различна светлина. Тогава постъпката на полковник Таджер е направила изключение единствено за етническите евреи с румънско поданство, за разлика от другите румънски заселници, върнати обратно в пределите на Румъния по Крайовската спогодба Между другото, не откривам данни за броя на евреите в Южна Добруджа през 1940, ако имаш, сподели.

Би ли бил така добър да посочиш точната минута и секунда, в която говорещият в този клип, който си линкнал, казва точно това, защото може и да съм го пропуснал, изслушах го от 19:40 до края и може и да съм пропуснал, все пак точния момент ми посочи. Анексията на Южна Добруджа, за която пиша, става през 1940, а Закона за защита на нацията е приет през 1941. Не виждам защо Таджер трябва да моли добруджанските българи да ходатайстват за българско гражданство за добруджанските евреи една година преди това, тъй като е действало международното право по онова време за автоматично получаване на гражданство, може и да не съм съвсем прецизен с "автоматично", но смисълът е такъв, за което проф. Петко Стайнов пледира през 1943: Може и да греша, но докажи.

Швейцария от 200 години няма териториални изменения, тази страна най-рано е разбрала, че развитието на една държава не зависи от територията, а от способността й да произвежда и се интегрира в световната икономика със специализация. Швейцарците растат като икономика без териториално разширение. Нещо, което след ВСВ става световен принцип. По време на ВСВ и двата воюващи блока използват швейцарските банки /най-силната специализация на Швейцария/, за да съхраняват златото и ценностите си в тях. Там е и най-голямата шпионска резидентура на двата воюващи блока, швейцарците чуват само звън на злато от всички страни.

Преминаването на германската 12-та армия през българска територия към Югославия и Гърция, според мен, е щяло да се осъществи и без подписването на Тристранния пакт на 1 март 1941 /в българската уикипедия датата е сбъркана/, но до детронирането на Борис едва ли е щяло да се стигне, защото Германия вече е планирала война със СССР, а толкова окупационни войски приковани в тила й, цялата 12-та армия, е била мисия невъзможна. От друга страна същата година, на 14 автуст 1941, САЩ и Великобритания подписват Атлантическата харта, в която първите три точки са недвусмислени: 1. САЩ и Великобритания не се стремят към териториални или други завоевания. 2. Те няма да се съгласят с никакви териториални изменения, които не са в съгласие със свободно изразеното желание на заинтересованите народи. 3. Те уважават правото на всички народи да си избират формата на управление, при която искат да живеят; те се стремят към възстановяване на суверенните права и самоуправлението на тези народи, които са били лишени от това право по насилствен начин. https://bg.wikipedia.org/wiki/Атлантическа_харта Ясно е, че повече няма да се толерират никакви териториални промени постигнати с насилие и война. Новият световен ред на Оста е оспорен от Нов световен ред на Съюзниците. Предстоял е военен конфликт между силите на Оста и Съюзниците, като вече са направени съществени стъпки от САЩ да подкрепи СССР в една предстояща война с Германия. И точно тогава Филов и Царя си "купуват фабрика на Девети", пришиват се към силите на Оста с подпис. Това обяснява и войната, която обявяват на Великобритания и САЩ на 14 декември същата година, наричана Символична, но според мен, съвсем реална. Пълна лудница и липса на информация. какво са правели посланиците ни в Москва, Берлин и Великобритания, стари вестници ли са чели за информация? Или са работели за други работодатели, не за българската държава.

Първопричината за едностранната анексия на Македония от България е подписването на Тристранния пакт от България; това е Рубикон след който България напуска неутралитета. Въпросът е дали България е можела да не подписва включването си в този пакт. Според мен да. В Южна Добруджа са живеели евреи, които автоматично са получили българско гражданство след анексията й от България, но тази анексия е призната от Румъния, Германия, Италия и СССР, следователно е легитимна и територията е запазена след края на ВСВ, което е косвено признание на анексията от всички Съюзници с Парижкия мирен договор от 1947.

Е почти копи-пейст с ПСВ, когато Фердинанд иска да влезе на бял кон в Цариград, няма спирка глупостта и суетата човешка, а цяла банда тарикати на държавна хранилка, както и през ВСВ припява в хор какви велики патриоти са, докато се облагодетелства от държавни поръчки по "новите земи" и смъква и ризата от гърба на евреите - както в Царството, така и по "новите земи". Мила родна картина.

Гаранции, но от кого? От бъдещия загубил ВСВ. Инвестиции в нищото с плащане на допълнителни репарации и издръжка на германската армия на българска територия. Егати сделката, печалби отвсякъде.

Ами Ник, не знам, заплитаме се в юридически казуси, които не са моята стихия. Такова преотстъпване на суверенитет е нещо като цесия, но как и дали въобще е възможна цесия на суверенитет, според действащото международно право по онова време, а то е цитираната от мен част от Хагската спогодба за суверенитета на завоевател, не съм много наясно и въпрос за тълкуване от висококвалифицирани юристи в тази област на правото. Самата спогодба Клодиус-Попов е супер неизгодна за България, според мен - тя дава всички материални изгоди, или почти всички, на германската страна в тази своеобразна "цесия" на суверенитет, в това число пълен суверенитет върху т.н. "пътуващи работници" Член 5. Българската правителство е съгласно, щото пътуващите работници произхождащи от завзетите от България бивши югославски области и които и досега са били настанени в Германия, да работят и занапред в Германия. То ще следи да не се създават пречки за по нататъшното спазаряване на такива пътуващи работници за Германия. По тази точка от спогодбата, германската страна винаги е могла да класифицира евреите от окупираните територии като "пътуващи работници от завзетите от България области" и да изисква принудително тяхното депортиране. В случай на български отказ. Както и да го въртим, първоначалната договорка за влизане в окупирани от Германия чужди територии ни е изяла главата. Знам че много хора сега ще скочат, че това са били наши изконни територии, идеал за национално обединение и т.н., но нещата не стават по този гангстерски начин в цивилизования свят. А най-вече липсата на елементарна разузнавателна и аналитична работа на българското правителство и лично кабинета на Царя по отношение съотношението на силите в предстоящата ВСВ - достатъчно е било да пресметнат потенциала на двата изправили се един срещу друг противостоящи блока - този на Оста и другия на Съюзниците - за да не се включват активно в Тристранния пакт, липса на елементарен анализ и информация, нещо от което винаги е страдала, страда и ще страда, според мен, българската държава. И са изтеглили късата клечка.

Оценявам заядливия ти стил, но няма да влизам в тон с него. Не знам какво искаш да докажеш, но си пропуснал най-важното изречение от лекцията на Тошев, а именно: Ти самият твърдиш в другата тема от 2011, че има правила в международните отношения; следователно, който не ги спазва е престъпник Нали точно заради нарушаването на международното право са наложени репарациите на България през 1947: ЧАСТ V РЕПАРАЦИИ И РЕСТИТУЦИИ Член 21 1. Загубите, причинени на Югославия и Гърция от военните действия и от българската окупация на териториите на тия държави, ще бъдат обезщетени от България на Югославия и Гърция, при което, като се вземе предвид, че България не само е излязла от войната против Обединените Народи, но и обяви и на дело води война против Германия, страните се споразумяват щото обезщетяването на посочените загуби да бъде извършено от България не напълно, а само частично, именно в размер на 70 000 000 САЩ долари, платими в течение на 8 години от влизането в сила на настоящия Договор, в стоки, произведени от българската добиваща и преработваща промишленост и селското стопанство. Сумата на обезщетението на Гърция ще възлезе на 45 000 000 САЩ долари, а сумата на обезщетението на Югославия ще възлезе на 25 000 000 САЩ долари. 2. Количеството и категориите на стоките, които ще трябва да се доставят, ще бъдат определени чрез споразумения, сключени от Правителствата на Гърция и Югославия с Българското правителство. Тия споразумения ще бъдат съобщени на Шефовете на Дипломатическите Мисии на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати в София. 3. В основа на пресмятанията в настоящия член е взет доларът на САЩ по златния му паритет на 1 юли 1946 година, т. е. 35 долара за една унция злато. 4. За основа на оценката на стоките, доставяни по настоящия член, ще се вземат международните пазарни цени за 1938 година в САЩ долари с повишение от 15% за индустриалните произведения и 10% за другите произведения. Разходите по доставянето до гръцката или югославската граница ще бъдат в тежест на Българското правителство." България се е самонастанила като окупатор и еднолично анексираща страна в чужда територия, окупирана след война с държавите Югославия и Гърция. Веднъж Германия е военнопрестъпник, нарушавайки Хагската конвенция за водене на сухопътна война, като преотстъпва завоювана територия на друга държава: ГЛАВА V. - относно примирията Член 36 Примирие прекратява военните операции по взаимно съгласие между воюващите страни. Ако продължителността му не е фиксирана, воюващите страни могат да възобновят операциите по всяко време, при условие че винаги врагът е предупреден в рамките на договореното време, в съответствие с условията на примирието. Член 37 Примирието може да бъде общо или местно. Първият спира всички военни операции на воюващите държави; втората, само тези между определени фракции на воюващите армии и във фиксиран радиус. Член 38 За примирието трябва да бъде уведомен официално и своевременно компетентните органи и войските. Военните действия се спират веднага след уведомлението или на определена дата. Член 39 Договарящите се страни трябва да уредят по отношение на примирието какви комуникации могат да се провеждат по театъра на войната, с населението и помежду си. Член 40 Всяко сериозно нарушение на примирието от една от страните дава на другата страна правото да го денонсира и дори, в случай на спешност, да започне незабавно военни действия. Член 41 РАЗДЕЛ III. - НА ВОЕННОТО ВЛАСТ ВЪВ ВРАЖЕСКА ТЕРИТОРИЯ Член 42 Територията се счита за окупирана, когато тя действително е поставена под властта на враждебната армия. Окупацията се прилага само за територията, където е установен такъв орган, и в състояние да се самоутвърди. Член 43 Правомощията на легитимната власт действително са преминали в ръцете на окупатора, последният предприема всички стъпки в своите правомощия за възстановяване и осигуряване, доколкото е възможно, на обществения ред и безопасност, като спазва, освен ако не е абсолютно предотвратено, законите, действащи в страната. Член 44 Всяко принуда на населението на окупирана територия да участва във военни операции срещу собствената си държава е забранено. Член 45 Всеки натиск върху населението на окупирана територия да положи клетва на враждебната сила е забранен. Член 46 Трябва да се спазват семейните права, личният живот и частната собственост, както и религиозните убеждения и свободата. Частната собственост не може да бъде конфискувана. Член 47 Грабежът е официално забранен. Член 48 Ако на окупираната територия обитателят събира данъците, таксите и пътните такси, наложени в полза на държавата, той го прави, доколкото е възможно, в съответствие с съществуващите правила и действащата оценка и ще в резултат на това трябва да поеме разходите за администрацията на окупираната територия в същия мащаб като този, с който законното правителство е обвързано. Член 49 Ако освен данъците, посочени в предходния член, окупаторът начислява други парични данъци на окупираната територия, това може да бъде само за военни нужди или за администриране на такава територия. Член 50 Никаква обща санкция, имуществена или друга, не може да бъде наложена на населението поради деянията на хора, за които не може да се считат за колективно отговорни. Член 51 Данък не се събира, освен по писмена заповед и за отговорността на главнокомандващия. Това събиране се извършва, доколкото е възможно, в съответствие с съществуващите правила и оценката на действащите данъци. За всяко плащане се издава разписка на данъкоплатеца. Член 52 Нито реквизиции в натура, нито услуги могат да се изискват от общности или жители, с изключение на нуждите на окупационната армия. Те трябва да са пропорционални на ресурсите на страната и от такъв характер, че да не включват населението в задължението да участва във военни операции срещу тяхната страна. Тези реквизити и услуги се изискват само от властта на командира в населеното място. Вноските в натура се изплащат, доколкото е възможно, в готови пари; ако не, получаването им се потвърждава. Член 53 Армията на окупатора може да завладее само парите, средствата и имуществото, подлежащи на реквизиция, принадлежащи строго на държавата, складове на оръжие, транспортни средства, магазини и провизии и като цяло цялото движимо имущество на държавата, което може да бъде използвани за военни операции. Железопътни заводи, сухопътни телеграфи, телефони, параходи и други кораби, с изключение на случаите, уредени от морското законодателство, както и складове за оръжие и като цяло всички видове военни материали, въпреки че принадлежат на компании или частни лица, също са материал, който може да служи за военни операции, но те трябва да бъдат възстановени при сключване на мир и обезщетения, изплатени за тях. Член 55 Окупиращата държава се счита само за администратор и ползувател на обществените сгради, недвижими имоти, гори и селскостопански дейности, принадлежащи на враждебната държава и разположени в окупираната страна. Той трябва да защитава капитала на тези имоти и да го управлява в съответствие с правилата на употребата. Член 56 Собствеността на общините, на религиозните, благотворителните и образователните институции, и тези на изкуствата и науката, дори когато е държавна собственост, се третира като частна собственост. Всяко изземване и унищожаване или умишлено увреждане, нанесено на такива институции, на исторически паметници, произведения на изкуството или науката, е забранено и следва да бъде предмет на съдопроизводство. https://avalon.law.yale.edu/19th_century/hague02.asp Значи представи си някой овладява със сила чуждо посолство, след което си вика подизпълнител терорист и му дава суверенитет в същото това посолство и новия суверен избива пленените служители. Според мен и двамата престъпници са за съд и присъда. Казусът е същият с разпореждането на т.н. "нови земи" които де факто и де юре са си окупирани след приключила война територии на Югославия и Гърция - германия може по силата на Хагската конвенция да се разпорежда само временно в тях, а не да ги преоддава на друг окупатор, камо ли да му признава суверенитет. Казусът е криминален та дрънка. Не стига че плащат обезщетение от 70 млн. долара, което през 1947 е 20 млрд. лева и е една четвърт от целия държавен бюджет, българските власти потрошават поне два пъти повече пари на данъкоплатците да асфалтират и благоустрояват югославски и гръцки територии, без да имат някакво международно право да правят това. Луд умора няма, ама го плаща българския народ. Това ако не е бил дебилизъм на квадрат, напомпан от Филов и Царя, здраве му кажи. Царя умира скоропостижно, та го отнася единствено Филов и компания, ама какво да кажем за потрошената народна пара, която е равна на половината БВП за онези години. И после защо била бедна България, ами щото са й тъпи управниците, затуй, защото за тях правила не важат. Ама нейсе затъкни я, както казва баща им.

Заради това "окончателно" - и заради факта, че: "Официална регистрация на спогодбата не е намерена в архивите на министерството на търговията и министерството на външните работи.[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/Спогодба_Клодиус-Попов Това не е официален документ, подписан от правителства, а тайна спогодба. Тя не е дебатирана и одобрена от Народното събрание. Тук Спас Тошев го е обяснил в негова лекция през 2013: "От гледна точка на международното право, изключително важна е телеграмата на Рибентроп, изпратена на 15 април 1941 г. до германската легация в София, в която се казва, че “съдбата на различните райони, принадлежащи на Югославия, няма да бъде определяна окончателно до края, до сключването на мира. По настоящем, следователно, никакви изявления не могат да бъдат правени относно политическите цели и бъдещите граници по отношение на Македония”. Друг важен документ е секретно решение на Хитлер от 18 април 1941 г., според което “Фюрерът сега разреши и желае влизането на български части в Тракия… Български полицейски части и войски могат да влязат в югославска територия… Тъй като германското движение ще бъде възпрепятствано от българската окупация, българските части са подчинени на германските армии в тези области”. Тези два нацистки документа показват, че Германия запазва правата си на временен суверен върху Вардарска Македония и Беломорието, а дейността на българската администрация е един помощен инструмент, функциониращ под контрола на този суверен. Спогодбите Клодиус – Попов от 24 и 27 април 1941 г. само потвърждават този факт, защото с тях Германия запазва военното си присъствие в тези територии и правото си да експлоатира и изнася безпрепятствено индустриални сурови материали. В духа на Хагската конвенция, югославската и гръцката държавна собственост в отстъпените на България за администриране територии подлежи на германско принудително управление. В потвърждение на извода за липсата на български суверенитет в „новите земи” бе показан брой на излизащия в Скопие вестник “Целокупна България” от 6 октомври 1942 г. В него е поместен коментар на речта на цар Борис III на 3 октомври 1942 г. в Скопие, който на дипломатически език заявява, че към този момент Македония не е част от България. Накрая Спас Ташев се позова на съюзническа декларация от 5 януари 1943 г. в която понятията вражеска окупация и контрол са разграничени. За съжаление изнесените от него факти не са били добре проучени от България след 1944 г., поради което българската позиция по този въпрос не е била прецизна, което пък в наши дни е създало възможности за спекулации и отправянето на нови обвинение към страната ни." https://www.eurochicago.com/2013/01/lektsiya-za-mezhdunarodno-pravniya-status-na-vardarska-makedoniya-i-belomorieto-prez-1941-1944-g/

Тя не бива, но става централна във връзка с останалото, според мен. Никога не съм казвал "няма значение" и съм напълно съгласен, че трябва да си говорим, ако разбира се, имаме какво да кажем, а това зависи доколко познаваме историята. Всъщност тези дни видях започналата през 2011 дискусия за това какво се е случило, според участниците в дискусията, в "новите земи" и тяхната интерпретация за това. Според мен точно тези събития подлежат на по-внимателен прочит и то не само от гледна точка на депортираните евреи от тях, а от гледна точка на цялата позиция на тогавашното правителство към "новите земи". Темата е заредена с много емоции, но ако се анализира по-хладнокръвно и безпристрастно, по мое мнение, могат да се откроят ярко някои традиционно възприемани клишета /преди всичко патриотарските възторзи от това как без бой сме постигнали национално обединение/ в съвсем друга светлина. Преобладаващите мнение, с изключение на един-двама от участвалите там, е че актът на присъединяването на "новите земи" е бил нещо много позитивно за България. Моето мнение е точно противоположното и бих могъл да се обоснова защо, но не знам дали тук е мястото и времето за това.