Б. Киров

+++ Имаме за какво да се покаем пред българските евреи като държава - самият ЗЗН е мракобесен и расистки, а неговото изпълнение, защото такова е имало, отвратителен акт. Само през 1941 от българските евреи са секвестирани 1.4 млрд. лева, което е било близо 2 процента от целия БВП тогава; да не говорим за лишаването на тези хора от професиите им - адвокати, юристи, банкери, индустриалци, търговци. Отнети имоти, изселвания, унизителни отличителни знаци, това е срам за българската държава. От друга страна, ако не беше българския народ, българските евреи вероятно щяха да отпътуват към лагерите на смъртта, така че, според мен, има и с какво да бъдем горди като хора. Една от причините евреите в Македония и Беломорието да заминат към лагерите в Полша е липсата на подкрепа в тамошното население, това се вижда от документите. Един от разграбващите еврейско имущество даже е документиран да казва нещо от рода "Абе това грабеж ли е, вие да видите в Сингапур какво беше /вероятно визира разграбване на английско имущество от японците/, това съм го запомнил. Така че на братята македонци, според мен, извинение йок.

И аз

Защо да не разглеждаме - при едно открито противопоставяне на волята на Хитлер в началото на 1943, след битката при Сталинград, това би се възприело от него като преориентиране към Съюзниците. Защо тогава кани спешно същата година Царя в Берлин и е крайно недоволен от поведението на България, защо след тази среща иначе в добро здраве Борис Трети почива скоропостижно? Известен е фактът, че Борис се опитва да балансира между СССР и Германия, което изнервя до крайност Хитлер и е причина германското разузнаване в България винаги да държи резервен жокер в ръкава си. Възможно е било преврат срещу лоялния Хорти, а не срещу плъзгавия Борис Трети? Според мен, при най-малък опит за съпротива от страна на българското правителство, точно в онзи момент германската реакция щеше да бъде жестока, включително военен преврат или пряка окупация. Давам за пример Унгария, защото веднага след окупирането й унгарските евреи са депортирани. Точно в онази обстановка спасяването на българските евреи е изключителен подвиг за България като цяло.

Това са негласни уговорки на четири очи между Царя и Хитлер, но няма публично оповестен документ, подписан от тях двамата, освен споменатата спогодба Клодиус-Попов, която, пак се повтарям, не е документ, уреждащ цялостен суверенитет, тя касае предимно материално-финансови отношения. Подписана е на ниво 2-ри секретар на Външно министерство от германска страна, тоест господин Никой https://bg.wikipedia.org/wiki/Спогодба_Клодиус-Попов

Унгария е добър огледален образ какво щеше да се случи при такъв завой за излизане от германската орбита: 19 марта 1944 года Германия начала операцию «Маргарете». Вермахт оккупировал Венгрию, после чего в мае 1944 г. началась отправка венгерских евреев в лагерь смерти Освенцим. Вопросом депортации евреев занимался Адольф Эйхман. В период с 15 мая по 9 июля было депортировано 437 402 еврея, из которых, за исключением 15 тыс. человек, примерно 422 тыс. были отправлены в Освенцим[28]. Според мен при една окупация на България от Вермахта, щеше да бъде назначено отявлено фашистко правителство, начело с Цанков най-вероятно, а българските 48 000 евреи без никакви въпроси щяха да последват съдбата на унгарските 437 000. Но няма ненаказано добро.

Ами никъде няма документ, фиксиращ суверенитет на българската власт над новоприсъединените територии. Има едно мижаво споразумение между третокласен нацистки служител и българския външен министър, което даже не е парафирано от държавните глави. И де факто и де юре териториите са окупирани от Германия и Италия и се чака края на войната, за да им се даде друг статут на суверенна българска територия. Това че българските власти се изживяват като суверен с нищо не променя този статут на окупирани от Германия/и Италия територии, ерго върховната власт и суверен там е Германия/защото Италия губи войната в Гърция та трябва да ги спасява Вермахта, жабарите са в същата позиция и като българския "суверен", поканени бедни роднини на чужда трапеза. Аврамов, според мен, е съвсем наясно, след като пише за "мръсната работа", която са щели да свършат германците - тоест с или без българско съгласие, тези 11 300 евреи щяха да бъдат депортирани, а Аврамов пише за "измиване на ръцете" в стил Пилат Понтийски, демек ние сме само едни временно управляващи, да решават истинските собственици на тези земи. И сега при тази постановка, а какво щеше да коства на България такъв красив морален жест. Според мен незабавна окупация и свалянето на Царя, той и без това е убит няколко месеца по-късно.

Не. Нищо такова не оправдавам, всичко това е гнусен факт. Евреите са дискриминирани и ограбени. Но факт е, че няма депортирани в лагерите на смъртта български евреи. Едното е жестока дискриминация, другото е спасяване от смърт /Холокост/. Не е Холокост да ти вземат бизнеса, парите и да те унижават с принудителен труд и жълти звезди. Холокост е масово убийство. Суверенна България единствена в окупирана Европа не допуска Холокост за българските евреи. Това са фактите, другото е игра на сенки.

Има съмнение, и пълно противоречие, в двете различни тези на самия Аврамов: щом суверенитетът е български, как Германия ще свърши "мръсната работа" на българска суверенна територия? Едната теза отрича другата - ако българското правителство е суверен на територията на Македония, и забрани депортирането на евреите, примерно като им даде българско гражданство, както е аналогично на територията на Царство България, как могат германците да вършат "мръсната работа" на чужда територия и да депортират български поданици? В Царство България това не се случва. Аналогично не би трябвало и на територията на Новоприсъединените земи, нали? Но самият Аврамов предполага, че германците дори и в този случай са щели да свършат "мръсната работа", въпреки суверенитетът. Няма никаква логика в двете твърдения на Аврамов, едното напълно отрича другото, той си знае каква е истината.

Тук има протокол от разпит на обергрупенфюрер от СС Бекерле, бивш посланик на нацистка Германия в Царство България, разпитът се води от представители на Смерш в Москва: Вопрос. Продолжайте ваши показания. Какие еще поручения германского правительства выполняли вы в Болгарии? Ответ: Весной 1942 г., согласно телеграфному распоряжению из Берлина, я потребовал от болгарского правительства через министра Попова объявить войну Англии и Америке в соответствии с принятым им обязательством (присоединение к пакту 3-х держав)13. Болгарское правительство объявило, что Болгария находится в состоянии войны с Англией и Америкой. http://istmat.info/node/21925 Цитирам точно отговорът на този въпрос, за да се разбере колко непреодолимо и голямо е било влиянието на Германия над политиката на Царството, за да се предприеме под натиск този налудничав ход България да обяви война на САЩ, който коства българския Холокост с бомбардировките. В разпита е засегната и ролята на германския натиск по отношение на евреите. Нищо от това не оправдава морално тази позиция, но от дистанцията на времето, не е коректно да се раздават морални оценки, още повече от позицията на победителя, според мен.

Запознат съм с монографиите на Аврамов. Да, не сме "спасени от еврейския въпрос" и това е от гледна точка на политика и морал, а не исторически. Ето какво пише самият Аврамов в предговора му към монографията с документи: "Тамошните евреи са се намирали в български ръце и, защо не, бихме могли да въобразим ситуация, при която, опитвайки се да запази бъдещото си добро име, българската държава отстъпва, или поне прави опити да отстъпи, мръсната работа изцяло на петимната за нея съюзна Германия. За това обаче са били необходими твърди морални ориентири и воля, а от поместените документи става съвършено ясно, че българските власти в нито един момент не са проявявали колебания дали да изселват евреите от Беломорието и Македония, че от самото начало и до края пра­вителството е приемало тяхното депортиране като допустимо за постига­не на свои външнополитически цели. Именно гонейки „националния идеал“ в сложните предвоенни условия, България прави своя избор и става съюзник на Гер­мания във войната. Акт от който, независимо дали са поделени с друг или поети под натиск, произтичат отговорности за последствията, чието сляпо и упорито отричане води единствено към недостойния негационизъм." http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/2146-2013-08-19-09-01-06 В историята няма "бихме могли", защото нещата вече са се случили. Но Аврамов сам проектира какво би могло да се случи - "мръсната работа" на "вдигането" на евреите щеше да бъде извършена от германските военни и Гестапо. Това е косвено потвърждение какъв е бил статутът на "новоприсъединените земи" - те де факто са били под германски контрол. Кой разпна Христа - Пилат Понтийски или фарисеите? Казусът е същият.

Нищо. Де юре и де факто тези земи са били окупирана от Вермахта чужда територия. Това че българските власти ги наричат "новоприсъединени земи" не е регламентирано с никаква официална спогодба или договор. Върховната власт в тези територии е принадлежала на окупатора Германия. "Германските и италианските въоръжени сили, завладели териториите им, придобиват правата и задълженията на завоевател, определени в Хагската конвенция за водене на война от 1907 г.(5) България не участва по никакъв начин в бойните действия и няма статут на завоевател. На 17 април Хитлер разрешава навлизането на българските войски в Тракия с устно разпореждане към Главното командване на Вермахта — “българите да влизат в Тракия”. (6) След 3 дни той потвърждава думите си пред Цар Борис и Втора армия навлиза в Беломорието. На 23 април, след нова инструкция на фюрера, започва окупирането и на част от Западна Македония (Вардарска) - дотогава в пределите на Югославското кралство. На 24 април в София пристига Карл Клодиус. Той е треторазряден германски чиновник (заместник-началник на търговско-икономически отдел във Външното министерство на Райха), упълномощен да уреди бъдещото българско присъствие в Беломорието и Македония. Клодиус незабавно се среща с царя и веднага след проведения разговор, изпраща доклад до Рибентроп: “... Утре ще определя с външния министър дословното съдържание на писменото споразумение. Аз съм на мнение, че към настоящия момент, е по-добре засега да бъде избегнато сключването на официална спогодба и по тази причина възнамерявам да обменя с външния министър само парафирани записки.”(7) (**) Подписаният на следващият ден “документ” перфектно защитава германските интереси в Македония и на 27 април е последван от допълнителна “записка” за Беломорието в същия смисъл. Дава се пълно съгласие за неограничена експлоатация на индустриални суровини, издръжка на Вермахта при задължително осребряване на германски военни банкноти, които са без никаква стойност извън окупационните зони, заплащане за ползване на различни видове съоръжения и имущество, поемане на югославски и гръцки финансови задължения към Райха. За да не останат някакви илюзии, че срещу поетите задължения ще се получават материални облаги, се уточнява: “извършените конфискации се запазват в полза на Германия”, а в т. 4 е записано: ”В окупираните от България области неприятелската собственост подлежи на германско принудително управление.” От тези текстове следва да се подразбира и уреждането на временна българска окупация (използваната немска дума е ”besetzten”). В тях думата “окупация” и нейните производни са употребени 8 (!) пъти, а изрази като “областите, които при едно окончателно уреждане ще се паднат на България” – 3 пъти. Листовете, подписани от Клодиус и министър Иван Попов (и парафирани от българския министерски съвет), не само не са съставени в обичайната дипломатическа форма – не са оформени на официална бланка, липсват подписи на държавни глави или последваща парламентарна ратификация, но показват и фрапиращо несъответствие в ранга – подпис на заместник-началник на отдел срещу подписите на външен министър и цялото правителство. Остава ни да гадаем какво е това – споразумение, спогодба или някакви парафирани бележки, каквито Клодиус е обявил в споменатия доклад, че ще подпише. Тези страници, които нямат дори заглавие, по нищо не приличат на сключения преди това договор за присъединяване на България към Тристранния пакт, нито на спогодбата с Румъния за връщането на Южна Добруджа. Въпреки че е добил историографска популярност като ”Спогодба Клодиус-Попов”, ”документът” изобщо не урежда статута на България в Беломорието и Македония. И някой може ли да си представи чиновник с ранга на Клодиус да сключва договор за национален суверенитет върху тези земи? Това са единствено две записки, които подсказват, че много е трябвало да се преглътне, за да бъдат изобщо допуснати българската армия и администрация.(8) Подписаните текстове са в нарушение на чл.17 от Конституцията, защото не са одобрени от Народното събрание и формално не задължават България.(9)(***) За Хитлер обаче разпоредбите на основния закон на царството са излишни подробности – силата на оръжието на Вермахта е предостатъчна осигуровка за тяхното изпълнение. Така наречената “спогодба” с Берлин никога не е последвана от междудържавен договор, определящ окончателния статут на двете области. Съставените в условна форма “документи” са изключително удобни за германците. Те са своеобразна гаранция за българската ангажираност в Пакта с мъглявото обещание, че след войната царството ще получи нещо, без дори да се споменава какъв е настоящият регламент за окупация. Или по-просто казано – завоевателят може във всеки момент да си вземе обратно всичко, което е предоставил. Трудно е да се намери по-ясно свидетелство, което да показва кой ще командва и кой в последна сметка ще решава съдбата на окупираните територии. Вермахтът и германските военни власти никога не ги напускат напълно. В германските печатни издания и географски карти те са означени като зони “Под българско управление”.(10) На 23 април професор Димитър Яранов — правителствен пратеник по териториалните въпроси към германското командване в Солун, докладва: “немците допускат само наша военна окупация, но правят спънки за гражданското управление”.(11) На следващия ден, веднага след подписването на “бележките”, премиерът Филов разговаря с Клодиус и записва в дневника си: “Разисква се за пречките от германците по въпроса за администрацията на окупираните земи, обаче съгласихме се, че ще трябва да държим сметка за исканията им до окончателното разрешение на въпроса за границите.”(12) Политическите декларации и публикациите във вестниците за “национално обединение” отразяват единствено желания и намерения. Страната инвестира милиарди левове в строеж на пътища, железопътен транспорт, пристанища, училища и др. с надеждата, че колкото повече средства влага в региона, толкова по-голяма е вероятността той да стане трайно български. https://faktor.bg/bg/articles/politika/na-vseki-kilometar/77-godini-ot-mita-che-belomorieto-i-makedoniya-stavat-balgarski-prez-vtorata-svetovna-voyna

Не е губене на време. Основният аргумент на вменяващите вина на България за холокоста на евреите в Новоприсъединените земи е, че българските власти са екстрадирали по искане на Германия над 11 000 български евреи. Това не отговаря на действителността. Българските власти са екстрадирали по искане на Германия тези хора като югославски и гръцки поданици, защото към датата на тяхната екстрадиция тези хора не са имали българско поданство и това много ясно се вижда от този документ: http://archives.bg/wars/98-s-Началото_на_Втората_световна_война_и_България_(1939–1941_г.)_# стр. 5 от сайта. Няма холокост за евреите български поданици в пределите на Новоприсъединените земи, за което българската държава да носи вина, защото там евреи български поданици не е имало. България спасява от изтребление 48 000 български евреи, които са били български поданици в Царство България. Гърция и Югославия по онова време са окупирани от Германия, която изисква техни бивши поданици, каквито се явяват евреите в пределите на т.н. Новоосвободени земи. Статутът на Новоосвободените земи не е бил признат нито от Германия, нито от Италия, този статут е бил оставен за след войната.

Според мен, практически и теоретически, няма начин да тръгне оттам, откъдето беше спряна преди карантината. Има различни мнения, дали възстановяването ще бъде V-образно или U-образно или /като логото на Найк/, според мен за САЩ ще е третото. И пак според мен, икономиката им ще върви по подобие на тази отпреди ВСВ, тоест ще се правят масирани държавни харчове в избрани от правителството области, нещо като военна икономика. Най-прекият проблем е с безработицата, къде ще ги насочат тези милиони нови безработни, дали в мащабна инфраструктурна програма, има такава, дали някъде другаде. Това трябва да стане ясно до месеци.

Болтън и Джим Матис бяха изритани от Тръмп през 2019. И двамата са "ястреби" - Болтън искаше "удари" върху Иран, Матис се възпротиви на изтеглянето на морски пехотинци от Сирия. Сега и двамата са в "опозиция" на Тръмп, но според мен, книгата на Болтън е "кьор фишек" и освен 2-та му милиона хонорар няма да постигне нищо повече. Тръмп зависи от възстановяването на икономиката, това му е проблемът.

Всичко това може да откриете в документите от епохата, но нали разбирате какъв труд Ви се отваря: http://jews.archives.bg/36-Вътрешна_политика_по_отношение_на_Еврейския_въпрос само тук има архивирани над 400 архивни единици, след като ги прочетете внимателно и анализирате, вероятно ще добиете бегла представа за отговорите на въпросите, които си задавате. Изчитането и анализирането на всеки отделен документ е само по-леката и по-малка работа, след това ще трябва сама да си сглобите цялата картина и да си очертаете собствена карта на видяното. Пожелавам Ви успех!

Тук https://www.weforum.org/agenda/2020/01/pax-sinica-an-extract/ една гледна точка на индийски автор: https://www.weforum.org/agenda/authors/samir-saran екстракт от негова книга Pax Sinica: Implications for the Indian Dawn.

Струва ми се, че не сте чел внимателно Айн Ранд. В "Атлас изправи рамене" нейният главен герой, Джон Голт, не прави това - да мълчи и да не сътрудничи. Напротив, той създава общност на всички талантливи хора, които откъсва от общността на диктаторите - Голт лишава диктатурата от интелект и таланти. И по този начин я довежда до смърт, лишена от таланти, диктатурата колабира. Протестът на Голт е по-ефективен от въоръжена съпротива. Аргумент - създателите на атомната бомба са интелектуалци, несъгласни с нацизма, които напускат нацисткия кораб: През 1934 физикът от унгарски произход Лео Силард разработва идеята за ядрена верижна реакция чрез неутронно стимулиране, а по-късно патентова и идеята за атомна бомба на този принцип във Великобритания (патент 630 726). По този начин, в чисто академичен смисъл, Силард може да бъде определен като бащата на атомната бомба. През декември 1938 немските физици Ото Хан и Фриц Щрасман публикуват научна статия, в която твърдят че са засекли елемента барий след процес на неутронно бомбардиране на уран. Резултатите им са определени като реакция на ядрено делене от Лизе Майтнер и племенника ѝ Ото Фриш и потвърдени експериментално на 13 януари 1939.[2][3] Резултатът от експериментите на Хан и Щрасман вече е бил известен на физиците в САЩ, включително Нилс Бор, Уилис Лам и Енрико Ферми. На 25 януари 1939 екип на Колумбийския университет провежда първата реакция на ядрено делене в САЩ. https://bg.wikipedia.org/wiki/Ядрено_оръжие Ами какво да кажем за съпротивата на Айнщайн?

Пари има, важното е колко са, и къде се разпределят: И това е само на "първо четене", според някои анализатори ФЕД ще отпусне "количествени улеснения" до 6 трлн. /тук са показани 3/; за сравнение след миналата криза бяха по-малко от 4 трлн. На второ място е Япония, но ако се сумират парите на ЕС и отделните държави в ЕС, в ЕС ще има "количествени улеснения" повече от тези в САЩ Китай, Индия и като цяло останалия свят е много по-пестелив този път. Тук е показано колко бързо и масирано действа ФЕД: Жълтата линия сигнализира индекса S&P 500 https://www.visualcapitalist.com/the-feds-balance-sheet-the-other-exponential-curve/ По интересното за мен е къде се инвестират тези безпрецедентни пари: Using federal government data available on www.Usaspending.gov, NBC Bay Area’s Investigative Unit tracked more than 2,000 contracts worth $3,147,503,893 for products, supplies and services purchased by various government agencies designated as being used for COVID-19 related expenses from March 13, 2020 through April 14, 2020. 3 трилиона 147 млрд. долара на данъкоплатците /15 процента от БВП/ са отишли за правителствени контракти с частни фирми от тези 5 области, като лъвския пай - 728 млрд., повече от целия военен бюджет на правителството - отива за изследователска дейност в биотехнологиите. И това е само в рамките на 1 месец!!! Има ли смисъл да си задаваме въпрос накъде ориентират инвестициите си приоритетно САЩ след пандемията, то е очевидно. https://www.nbcbayarea.com/news/coronavirus/where-is-your-money-going-investigative-unit-tracks-federal-covid-19-spending/2274950/

Нещо такова е бил: Северните квартали на София, отначало са били 6 района, после стават 9, през 80-те години ги правят двадесет и няколко, които общо взето са днешните

Ако четем непредубедено текста от първия постинг в темата, цензурирането още не е преминало границата на безумието: The Duluth school district said it was removing To Kill a Mockingbird and The Adventures of Huckleberry Finn from its curriculum because their content may make students feel "humiliated or marginalised". The school district, which includes more than 20 schools, said it will keep copies of the classic novels in its libraries but will be removing the texts on its curriculum for its ninth and 11th-grade English classes in the next academic year. After an outcry, the schools announced that students with parental permission could participate in an in-depth study of the novel." Махат текстовете от учебната програма, но не ги махат от библиотеките, като разрешават на ученици с родителско разрешение да изучават "задълбочено" тези произведения. Мека цензура, такава имаше и в нашите учебни програми по отношение на "турско робство", големи страсти разпали като обществен дебат дали било "турско робство" или "османско присъствие", даже дядо Вазов беше подложен на изпитание, то все още си е така, между другото. Страшното става когато се прекрачи границата на глупостта в идейната разпаленост, защото такава на практика няма: G. Broder, artist. Office of War Information poster, no. 7. 1942. 29 x 21. Four months after Hitler became Germany's Chancellor on May 10, 1933, a torchlight parade of thousands of students made its way down Unter den Linden, the principle avenue in Berlin. In a square opposite the University of Berlin where the parade ended at midnight, thousands of books were burned which had been piled there. As books burned, more were added until some twenty thousand had been consumed. A student proclamation had declared that any book "which acts subversively on Germany's future or strikes at the root of German thought, the German home and the driving forces of German people" should be burned. Works of world famous writers such as Thomas and Henrich Mann, Albert Einstein, Emil Zola, Andre Gide, Marcel Proust, Jack London, Upton Sinclair, Helen Keller and H. G. Wells were not spared. Captured on newsreels, book burning had not been witnessed in the Western world since the late Middle Ages. Artist S. Broder captured this profoundly shocking scene in this poster. https://www.nh.gov/nhsl/ww2/ww02.html

Може би тази руска позиция започва с прословутия "завой на Примаков" /«разворот над Атлантикой»/, когато чувайки за бомбардировките на НАТО над Югославия, Примаков отменя срещата си във Вашингтон и обръща самолета обратно за Москва. После Примаков се кандидатира за Президент и в последния момент се отказва в полза на Путин, посочвайки го като свой приемник. Дали е бил правилен този "разворот", само времето ще покаже. Три години по-рано Самюъл Хънтингтън издава своята "Сблъсъкът на цивилизациите и преобразуването на световния ред", в която по същество развива идеята за няколко световни центъра на власт /сфери на влияния, цивилизации, с техни държави-ядра/ - едно от които е Русия, като ядро на православна цивилизация. Коварна идея, която досега не се е потвърдила, също както и нейното отрицание за настъпилият Край на Историята след победата на либералната демокрация глобално. В документа на републиканските конгресмени политиката на Путин във външнополитически план е описана с няколко обобщаващи изречения: "По принцип, както посочи Институтът за изследване на войната (ISW), Путин се стреми да възстанови „сферите на влияние“ и да получи „място на масата“, за да се превърне в посредник в международната система, докато оформя резултатите към интересите на Русия." стр.34 И после за санкциите: "В изпълнение на всички тези действия президентът Тръмп даде да се разбере, че САЩ се стремят към добри отношения с Русия, ако Русия промени агресивното си поведение. Ясно е, че настоящото ниво на санкции не е наложило достатъчно разходи за Русия да промени поведението си. В същото време работната група счита, че санкциите срещу Русия не трябва да се разглеждат непременно като единствено насочени към промяна в поведението, тъй като едва ли Путин ще го промени, докато остане на власт. Такъв подход в крайна сметка може да доведе до намаляване на решителността при запазването както на американските, така и на международните санкции срещу Кремъл. Това е цел, която търси Путин, който многократно и безуспешно се опитва да подтикне западните държави да отменят санкциите, включително чрез изборна намеса." Стремеж да се възстанови /реставрира/ по силов начин загубено геополитическо влияние, та било то в някаква "цивилизационна" сфера, според мен е загубена кауза. Китай разширява сферата си на влияние не геополитически, а геоикономически /когато преди десетина години тръгна по пътя на геополитиката, настъпи мотиката/; същото прави и Германия след Втората световна война. Русия засега върви по сценария на Хънтингтън, но видимо без особено големи успехи. Всеки може да получи "място на масата" по-леко и по-приятно не като посредник, а като поканен от домакините.

Това е ключово. Все пак в тази тема мисля обсъждахме вариант за отдръпване на Путин на втори план в управлението и изкарване на друга президентска фигура, с която може да бъде постигнат компромис. В документа е написано: "Както е възможно да се надяваме, че Съединените щати и Русия могат да намерят обща позиция и да работят заедно, това е много малко вероятно при режима на Путин." Формалното оттегляне на Путин, според мен, отваря врата към работа по тази формула. Мисля че Русия е много по-лесна за поставяне под натиск и относителен контрол, отколкото Китай, главно по две причини: тя няма диверсифицирана икономика и разчита на приходи от петрол и газ; няма такъв достъп до световно финансиране какъвто има Китай. За Китай в документа са отделени 45 конкретни мерки, за Русия 15, почти колкото за Иран. Срещу Русия най-ефективните мерки са финансовите и ограничаване на петролния/газов пазар, това е извънредно болезнено за властта там и в дългосрочна перспектива я подкопава дълбоко, чрез падане на жизнения стандарт. Ето ги тези лаконично формулирани мерки: 46. Определете Русия за държавен спонсор на тероризма 47. Налагане на нови вторични санкции срещу компании, подкрепящи специални руски проекти за петрол и природен газ, включително проект „Северен поток 2“ 48. Разширете санкциите срещу закупуването на нов руски държавен дълг 49. Активирайте Закона за защита на американската сигурност от агресията на Кремъл (DASKAA) 50. Изисквайте Министерството на финансите да постави Vnesheconombank (VEB) в списъка със специално определени граждани и блокирани лица (SDN ) 51. Санкционира руските пропагандни ръководители и онези, които подкопават американските партньори от бившия Съветски съюз 52. Насочете държавния департамент да изготви доклад за свързаните с Кремъл олигарси, които финансират руската военна агресия 53. Изискване на междуведомствен доклад за руското влияние в ключови вътрешни сектори 54. Мандатни санкции срещу Обществото за международни междубанкови финансови далекосъобщения (SWIFT), докато не изгони Русия от международната система за кодове SWIFT 55. Нареждайте редовни публични „финансови учения“, които демонстрират как САЩ и нашите съюзници ще изземат и замразят активите в случай на руски агресия 56. Изисквайте държавния секретар и министъра на отбраната да поставят възпирането на руската агресия като основна точка от дневния ред на всички срещи на върха на НАТО 57. Да се приеме Закон за непризнаване на Анексията за присъединяване на Крим 58. Да се въведе Законът за подкрепа на Грузия 59. Обновете инициативата за помощ за сигурност в Украйна и я разширете, за да включите противокорабните оръжия 60. Продължавайте да подкрепяте Европейската инициатива за възпиране, включваща борба срещу дезинформация и подкрепа на активистите за демокрация в Русия 61. Насочете Държавния департамент да състави стратегия за предаване на информация директно на руския народ Новото е натиск за изключване от междубанковата система (SWIFT), изключително болезнен ход, ако бъде предприет; поставянето на Внешкомерсбанк под възбрана; санкции срещу купуване на руски дълг; затваряне на кранчето на Северен поток-2; Всичко това в комплекс, ако се проведе ефективно, може да свали или измести Путин от властта, или най-малко да го направи по-диалогичен

Quad Plus: САЩ, Индия, Япония и Австралия /Квадрат/ плюс Нова Зеландия, Южна Корея и Виетнам https://www.rusi.org/commentary/india-strategic-quad "Квадратът" се опитва да се институционализира от 2007, включително от Барак Обама, засега неуспешно. Лично моето мнение е, че на САЩ реално не им трябва нещо като второ НАТО или SEATO, те вече ще залагат на двустранните отношения, дори при смяна на властта във Вашингтон. Индия като контрабаланс на Китай им е напълно достатъчен в Южна Азия. https://www.aei.org/op-eds/chinas-border-invasion-will-push-india-toward-the-us/ Вероятно ще оферират и Втора Ялта на Русия, предполагам само, но офертата няма да бъде Източна Европа, а Централна Азия, която се изплъзва от руски контрол и влиза в сферата на Китай. Тези две държави са им достатъчни за "санитарен кордон" около Китай. Затова Тръмп кани и Русия на предстоящата среща на Г7, заедно с Индия. Сега дали ще успеят да постигнат това, друг въпрос, но ще се опитват сериозно, според мен.

Всичко това е капитал, то влиза в цената на стоката; в точка б на фалит, банкрут, цената на тези активи се оценява като пари, за да покрие дълг направен в пари при производството; в случай на по-малка стойност от дълга, той се прехвърля към кредиторите Затова има амортизационни оценки на машини, компютри, сгради и т.н.

Точката на насищане, в случая на пазара, където стойността на стоката става 0, за самият производител идва много по-рано в точката а2, защото тогава неговите производствени разходи и пазарната стойност се изравняват. След а2 за самия производител всеки разход е със знак минус, като в точката а тази отрицателна стойност става за него най-голяма. И този процес с отрицателен знак си тече през цялото време в дясната половина на графиката, но чак след точката на банкрут се прехвърля вляво с отрицателен знак. а1 а2 и а са единствено обозначения на пазарна стойност; пазарната стойност е съотношението от вложени пари в дадена стока В и получени пари от нейната пазарна реализация В точка а1 имаме произведена стока b1 за някакви пари Нх, които имат пазарна стойност Нх плюс h1 /добавена стойност, печалба/ която производителят е извлякъл от пазара В точка а2 на пазарната стойност имаме изравняване на пазарната стойност с реалната стойност на стоката – вложените пари съответстват на произведената стока без никаква добавена стойност; производителят произвежда и продава стоката си без печалба и без загуба, това е пълно равновесие на пазарна стойност и производствена цена; произвеждаш един стол за 10 лева твои разходи в него и го продаваш на пазара пак за 10 лева, пазарът не ти дава повече пари за този стол. Ерго производството на този стол за мен като производител вече няма никаква пазарна стойност, чиста загуба на време и енергия е. Но аз съм тъп и упорит, надявам се че моя стол е най-красивия и удобен стол в света на всички столове, и продължавам да влагам пари и труд в него, разчитайки, че утре пазарът ще го купи за 20 лева. Да но утре пазарът ми връща от същия стол не моите 10 вложени в него лева, защото аз продължавам да тегля заеми за производство, а 5 лева. Вдругиден не ми връща и 5 лева, никой не ще да купува моя върховен стол, той ми струва пак 10 лева, но си стои в магазина вечно и аз мога да взема от него 0 лева, зеро, следователно за мен като пари нулевата му стойност, точката на насищане на пазара, вече е отрицателна стойност минус десет, защото толкова пари ми струва на мен. Това е точката а на неговата пазарна стойност 0. Точката на насищане на пазара, както пишете Вие. Може и да е точка на насищане с невестулки, които нямат никаква пазарна стойност за природата, защото няма полски мишки, които да ядат, пазарът на природата не дава пукната полска мишка за всички тези невестулки, и те неминуемо трябва да умират от глад, натрупали са неплатим дълг като са се размножили прекалено много и са изяли всичките полски мишки в региона, и това ще продължава така, докато не се появи полска мишка. И тогава от точка а, точката на насищане, тръгва обратното движение към точка b – между b и Вm аз като производител съм си произвеждал стоката В с отрицателна стойност на пари – в случая от 0 до минус 10 лева за въпросния стол - в точка b той ми е струвал 0 лева, но в точка Вm аз производителят съм плащал за него 10 лева, които съм взел от банката да речем, произвел съм 100 000 стола по 10 лева и съм задлъжнял на банката 1 млн. лева, защото никой не ще да купува моите столове. И в точка а със 100 000 излишни стола със стойност 0, на мене ми идва гениалната идея да обява банкрут. Е, фалирам, но съм гол като пушка – банката не може да ми вземе нищо, прецакал съм я да ми даде кредит, защото до точка а1 от моята продукция банкерът е бил убеден че съм страхотен производител, за всеки 10 лева отпуснат от банката за един мой стол съм получавал от пазар по 15, а банката е получавала своята лихва отгоре върху заема ми, ерго банката е печелила от мен до тази точка; сега обаче банката е прецакана, заедно с мен, защото при моя фалит, целият дълг остава за нея, това са парите от моите непродадени стоки с нулева пазарна стойност, но платени от заема/дълга на банката. Банката си го пише като пасив, несъбираем кредит и той влиза в отрицателния й баланс С-0. Този отрицателен баланс се изразява от външната страна, но процесът е започнал и протекъл от вътрешната, дясната страна на графиката, веднага след точка а2 от пазарната стойност 10 – всичко след тази стойност е с отрицателен знак като пари до точка а равна на 0 пазарна стойност и възможно с най-голям отрицателен знак за длъжника, това е неплатим дълг от пари. Кривата аb описва отрицателна стойност, която продължава до точка С отляво; ако предположим че теоретично би могло да няма отрицателна стойност, тогава това е възможно единствено по кривата а2 – 0, дотам ще имаме пълно покриване между разход на производител и пазарна цена на стоката. В участък а2 – а /точката на насищане/ разходите за производителя са отрицателно число от 0 до 10 в конкретния пример, но тъй като банката го кредитира, тази отрицателна стойност или част от нея се прехвърля в лявата страна на графиката, макар че процесът си тече вече и вдясно след а2. Кривата а b описва само отрицателни стойности, макар и от дясната страна, тя преминава от b до С като инерционен процес.