Б. Киров

Първопричината за едностранната анексия на Македония от България е подписването на Тристранния пакт от България; това е Рубикон след който България напуска неутралитета. Въпросът е дали България е можела да не подписва включването си в този пакт. Според мен да. В Южна Добруджа са живеели евреи, които автоматично са получили българско гражданство след анексията й от България, но тази анексия е призната от Румъния, Германия, Италия и СССР, следователно е легитимна и територията е запазена след края на ВСВ, което е косвено признание на анексията от всички Съюзници с Парижкия мирен договор от 1947.

Е почти копи-пейст с ПСВ, когато Фердинанд иска да влезе на бял кон в Цариград, няма спирка глупостта и суетата човешка, а цяла банда тарикати на държавна хранилка, както и през ВСВ припява в хор какви велики патриоти са, докато се облагодетелства от държавни поръчки по "новите земи" и смъква и ризата от гърба на евреите - както в Царството, така и по "новите земи". Мила родна картина.

Гаранции, но от кого? От бъдещия загубил ВСВ. Инвестиции в нищото с плащане на допълнителни репарации и издръжка на германската армия на българска територия. Егати сделката, печалби отвсякъде.

Ами Ник, не знам, заплитаме се в юридически казуси, които не са моята стихия. Такова преотстъпване на суверенитет е нещо като цесия, но как и дали въобще е възможна цесия на суверенитет, според действащото международно право по онова време, а то е цитираната от мен част от Хагската спогодба за суверенитета на завоевател, не съм много наясно и въпрос за тълкуване от висококвалифицирани юристи в тази област на правото. Самата спогодба Клодиус-Попов е супер неизгодна за България, според мен - тя дава всички материални изгоди, или почти всички, на германската страна в тази своеобразна "цесия" на суверенитет, в това число пълен суверенитет върху т.н. "пътуващи работници" Член 5. Българската правителство е съгласно, щото пътуващите работници произхождащи от завзетите от България бивши югославски области и които и досега са били настанени в Германия, да работят и занапред в Германия. То ще следи да не се създават пречки за по нататъшното спазаряване на такива пътуващи работници за Германия. По тази точка от спогодбата, германската страна винаги е могла да класифицира евреите от окупираните територии като "пътуващи работници от завзетите от България области" и да изисква принудително тяхното депортиране. В случай на български отказ. Както и да го въртим, първоначалната договорка за влизане в окупирани от Германия чужди територии ни е изяла главата. Знам че много хора сега ще скочат, че това са били наши изконни територии, идеал за национално обединение и т.н., но нещата не стават по този гангстерски начин в цивилизования свят. А най-вече липсата на елементарна разузнавателна и аналитична работа на българското правителство и лично кабинета на Царя по отношение съотношението на силите в предстоящата ВСВ - достатъчно е било да пресметнат потенциала на двата изправили се един срещу друг противостоящи блока - този на Оста и другия на Съюзниците - за да не се включват активно в Тристранния пакт, липса на елементарен анализ и информация, нещо от което винаги е страдала, страда и ще страда, според мен, българската държава. И са изтеглили късата клечка.

Оценявам заядливия ти стил, но няма да влизам в тон с него. Не знам какво искаш да докажеш, но си пропуснал най-важното изречение от лекцията на Тошев, а именно: Ти самият твърдиш в другата тема от 2011, че има правила в международните отношения; следователно, който не ги спазва е престъпник Нали точно заради нарушаването на международното право са наложени репарациите на България през 1947: ЧАСТ V РЕПАРАЦИИ И РЕСТИТУЦИИ Член 21 1. Загубите, причинени на Югославия и Гърция от военните действия и от българската окупация на териториите на тия държави, ще бъдат обезщетени от България на Югославия и Гърция, при което, като се вземе предвид, че България не само е излязла от войната против Обединените Народи, но и обяви и на дело води война против Германия, страните се споразумяват щото обезщетяването на посочените загуби да бъде извършено от България не напълно, а само частично, именно в размер на 70 000 000 САЩ долари, платими в течение на 8 години от влизането в сила на настоящия Договор, в стоки, произведени от българската добиваща и преработваща промишленост и селското стопанство. Сумата на обезщетението на Гърция ще възлезе на 45 000 000 САЩ долари, а сумата на обезщетението на Югославия ще възлезе на 25 000 000 САЩ долари. 2. Количеството и категориите на стоките, които ще трябва да се доставят, ще бъдат определени чрез споразумения, сключени от Правителствата на Гърция и Югославия с Българското правителство. Тия споразумения ще бъдат съобщени на Шефовете на Дипломатическите Мисии на Съветския Съюз, Съединеното Кралство и Американските Съединени Щати в София. 3. В основа на пресмятанията в настоящия член е взет доларът на САЩ по златния му паритет на 1 юли 1946 година, т. е. 35 долара за една унция злато. 4. За основа на оценката на стоките, доставяни по настоящия член, ще се вземат международните пазарни цени за 1938 година в САЩ долари с повишение от 15% за индустриалните произведения и 10% за другите произведения. Разходите по доставянето до гръцката или югославската граница ще бъдат в тежест на Българското правителство." България се е самонастанила като окупатор и еднолично анексираща страна в чужда територия, окупирана след война с държавите Югославия и Гърция. Веднъж Германия е военнопрестъпник, нарушавайки Хагската конвенция за водене на сухопътна война, като преотстъпва завоювана територия на друга държава: ГЛАВА V. - относно примирията Член 36 Примирие прекратява военните операции по взаимно съгласие между воюващите страни. Ако продължителността му не е фиксирана, воюващите страни могат да възобновят операциите по всяко време, при условие че винаги врагът е предупреден в рамките на договореното време, в съответствие с условията на примирието. Член 37 Примирието може да бъде общо или местно. Първият спира всички военни операции на воюващите държави; втората, само тези между определени фракции на воюващите армии и във фиксиран радиус. Член 38 За примирието трябва да бъде уведомен официално и своевременно компетентните органи и войските. Военните действия се спират веднага след уведомлението или на определена дата. Член 39 Договарящите се страни трябва да уредят по отношение на примирието какви комуникации могат да се провеждат по театъра на войната, с населението и помежду си. Член 40 Всяко сериозно нарушение на примирието от една от страните дава на другата страна правото да го денонсира и дори, в случай на спешност, да започне незабавно военни действия. Член 41 РАЗДЕЛ III. - НА ВОЕННОТО ВЛАСТ ВЪВ ВРАЖЕСКА ТЕРИТОРИЯ Член 42 Територията се счита за окупирана, когато тя действително е поставена под властта на враждебната армия. Окупацията се прилага само за територията, където е установен такъв орган, и в състояние да се самоутвърди. Член 43 Правомощията на легитимната власт действително са преминали в ръцете на окупатора, последният предприема всички стъпки в своите правомощия за възстановяване и осигуряване, доколкото е възможно, на обществения ред и безопасност, като спазва, освен ако не е абсолютно предотвратено, законите, действащи в страната. Член 44 Всяко принуда на населението на окупирана територия да участва във военни операции срещу собствената си държава е забранено. Член 45 Всеки натиск върху населението на окупирана територия да положи клетва на враждебната сила е забранен. Член 46 Трябва да се спазват семейните права, личният живот и частната собственост, както и религиозните убеждения и свободата. Частната собственост не може да бъде конфискувана. Член 47 Грабежът е официално забранен. Член 48 Ако на окупираната територия обитателят събира данъците, таксите и пътните такси, наложени в полза на държавата, той го прави, доколкото е възможно, в съответствие с съществуващите правила и действащата оценка и ще в резултат на това трябва да поеме разходите за администрацията на окупираната територия в същия мащаб като този, с който законното правителство е обвързано. Член 49 Ако освен данъците, посочени в предходния член, окупаторът начислява други парични данъци на окупираната територия, това може да бъде само за военни нужди или за администриране на такава територия. Член 50 Никаква обща санкция, имуществена или друга, не може да бъде наложена на населението поради деянията на хора, за които не може да се считат за колективно отговорни. Член 51 Данък не се събира, освен по писмена заповед и за отговорността на главнокомандващия. Това събиране се извършва, доколкото е възможно, в съответствие с съществуващите правила и оценката на действащите данъци. За всяко плащане се издава разписка на данъкоплатеца. Член 52 Нито реквизиции в натура, нито услуги могат да се изискват от общности или жители, с изключение на нуждите на окупационната армия. Те трябва да са пропорционални на ресурсите на страната и от такъв характер, че да не включват населението в задължението да участва във военни операции срещу тяхната страна. Тези реквизити и услуги се изискват само от властта на командира в населеното място. Вноските в натура се изплащат, доколкото е възможно, в готови пари; ако не, получаването им се потвърждава. Член 53 Армията на окупатора може да завладее само парите, средствата и имуществото, подлежащи на реквизиция, принадлежащи строго на държавата, складове на оръжие, транспортни средства, магазини и провизии и като цяло цялото движимо имущество на държавата, което може да бъде използвани за военни операции. Железопътни заводи, сухопътни телеграфи, телефони, параходи и други кораби, с изключение на случаите, уредени от морското законодателство, както и складове за оръжие и като цяло всички видове военни материали, въпреки че принадлежат на компании или частни лица, също са материал, който може да служи за военни операции, но те трябва да бъдат възстановени при сключване на мир и обезщетения, изплатени за тях. Член 55 Окупиращата държава се счита само за администратор и ползувател на обществените сгради, недвижими имоти, гори и селскостопански дейности, принадлежащи на враждебната държава и разположени в окупираната страна. Той трябва да защитава капитала на тези имоти и да го управлява в съответствие с правилата на употребата. Член 56 Собствеността на общините, на религиозните, благотворителните и образователните институции, и тези на изкуствата и науката, дори когато е държавна собственост, се третира като частна собственост. Всяко изземване и унищожаване или умишлено увреждане, нанесено на такива институции, на исторически паметници, произведения на изкуството или науката, е забранено и следва да бъде предмет на съдопроизводство. https://avalon.law.yale.edu/19th_century/hague02.asp Значи представи си някой овладява със сила чуждо посолство, след което си вика подизпълнител терорист и му дава суверенитет в същото това посолство и новия суверен избива пленените служители. Според мен и двамата престъпници са за съд и присъда. Казусът е същият с разпореждането на т.н. "нови земи" които де факто и де юре са си окупирани след приключила война територии на Югославия и Гърция - германия може по силата на Хагската конвенция да се разпорежда само временно в тях, а не да ги преоддава на друг окупатор, камо ли да му признава суверенитет. Казусът е криминален та дрънка. Не стига че плащат обезщетение от 70 млн. долара, което през 1947 е 20 млрд. лева и е една четвърт от целия държавен бюджет, българските власти потрошават поне два пъти повече пари на данъкоплатците да асфалтират и благоустрояват югославски и гръцки територии, без да имат някакво международно право да правят това. Луд умора няма, ама го плаща българския народ. Това ако не е бил дебилизъм на квадрат, напомпан от Филов и Царя, здраве му кажи. Царя умира скоропостижно, та го отнася единствено Филов и компания, ама какво да кажем за потрошената народна пара, която е равна на половината БВП за онези години. И после защо била бедна България, ами щото са й тъпи управниците, затуй, защото за тях правила не важат. Ама нейсе затъкни я, както казва баща им.

Заради това "окончателно" - и заради факта, че: "Официална регистрация на спогодбата не е намерена в архивите на министерството на търговията и министерството на външните работи.[1] https://bg.wikipedia.org/wiki/Спогодба_Клодиус-Попов Това не е официален документ, подписан от правителства, а тайна спогодба. Тя не е дебатирана и одобрена от Народното събрание. Тук Спас Тошев го е обяснил в негова лекция през 2013: "От гледна точка на международното право, изключително важна е телеграмата на Рибентроп, изпратена на 15 април 1941 г. до германската легация в София, в която се казва, че “съдбата на различните райони, принадлежащи на Югославия, няма да бъде определяна окончателно до края, до сключването на мира. По настоящем, следователно, никакви изявления не могат да бъдат правени относно политическите цели и бъдещите граници по отношение на Македония”. Друг важен документ е секретно решение на Хитлер от 18 април 1941 г., според което “Фюрерът сега разреши и желае влизането на български части в Тракия… Български полицейски части и войски могат да влязат в югославска територия… Тъй като германското движение ще бъде възпрепятствано от българската окупация, българските части са подчинени на германските армии в тези области”. Тези два нацистки документа показват, че Германия запазва правата си на временен суверен върху Вардарска Македония и Беломорието, а дейността на българската администрация е един помощен инструмент, функциониращ под контрола на този суверен. Спогодбите Клодиус – Попов от 24 и 27 април 1941 г. само потвърждават този факт, защото с тях Германия запазва военното си присъствие в тези територии и правото си да експлоатира и изнася безпрепятствено индустриални сурови материали. В духа на Хагската конвенция, югославската и гръцката държавна собственост в отстъпените на България за администриране територии подлежи на германско принудително управление. В потвърждение на извода за липсата на български суверенитет в „новите земи” бе показан брой на излизащия в Скопие вестник “Целокупна България” от 6 октомври 1942 г. В него е поместен коментар на речта на цар Борис III на 3 октомври 1942 г. в Скопие, който на дипломатически език заявява, че към този момент Македония не е част от България. Накрая Спас Ташев се позова на съюзническа декларация от 5 януари 1943 г. в която понятията вражеска окупация и контрол са разграничени. За съжаление изнесените от него факти не са били добре проучени от България след 1944 г., поради което българската позиция по този въпрос не е била прецизна, което пък в наши дни е създало възможности за спекулации и отправянето на нови обвинение към страната ни." https://www.eurochicago.com/2013/01/lektsiya-za-mezhdunarodno-pravniya-status-na-vardarska-makedoniya-i-belomorieto-prez-1941-1944-g/

Тя не бива, но става централна във връзка с останалото, според мен. Никога не съм казвал "няма значение" и съм напълно съгласен, че трябва да си говорим, ако разбира се, имаме какво да кажем, а това зависи доколко познаваме историята. Всъщност тези дни видях започналата през 2011 дискусия за това какво се е случило, според участниците в дискусията, в "новите земи" и тяхната интерпретация за това. Според мен точно тези събития подлежат на по-внимателен прочит и то не само от гледна точка на депортираните евреи от тях, а от гледна точка на цялата позиция на тогавашното правителство към "новите земи". Темата е заредена с много емоции, но ако се анализира по-хладнокръвно и безпристрастно, по мое мнение, могат да се откроят ярко някои традиционно възприемани клишета /преди всичко патриотарските възторзи от това как без бой сме постигнали национално обединение/ в съвсем друга светлина. Преобладаващите мнение, с изключение на един-двама от участвалите там, е че актът на присъединяването на "новите земи" е бил нещо много позитивно за България. Моето мнение е точно противоположното и бих могъл да се обоснова защо, но не знам дали тук е мястото и времето за това.

Първият постинг на темата анонсираше този въпрос с публикация, която твърди, че в България е имало Холокост. И това се повтаря целенасочено. Затова мисля беше спорът, може би неправилно съм те разбрал. Цялата работа е как е зададен въпросът. Въпросът пакетира в едно арестуването на югославските и гръцки евреи в Македония и Беломорието с Холокост в България, представя едното за другото. Това е илюзионизъм, вади се черно зайче от празен бял цилиндър. Конкретно за отговорността на българската държава през 1943, тя е в ареста на тези хора и предаването им на нацистите. Но виновните за това са понесли своята съдебна отговорност, както се вижда много по-сурови присъди, смърт - за разлика от германските поръчители на този Холокост, офицерът от СС посланик Бекерле е обезщетен от германското правителство с пари. Пито-платено, както писа колегата Деф. Могат да се изплащат компенсации за отнетото имущество и социален статус на тези хора, както и за отнетото имущество и социален статус на българските евреи, според мен, ако се предявят основателни искове за това. Но по мое мнение самото навлизане на български войски без никакъв правен статут на тази временна окупация в суверенна чужда територия /окупирана вече от други държави след война, една "вторична" окупация без никакъв правен статут за България/ е щракнало капана на всичко последвало - не само арестите на евреите, избити са и много гръцки и югославски граждани от българските военни и полицаи, досега даже не е ставало дума за тях. Грешката е била в самото начало с приемането на Данайския дар - поканата за вторична окупация - от късогледство и лакомия на българската политическа класа. И това придружено с последвалото обявяване на война на Великобритания и САЩ, като е било известно, че те признават за законни правителствата на Югославия и Гърция в изгнание. Една безумна политическа авантюра, игра на руска рулетка, буквално. Турция например съумява да запази неутралитет и позиция на ненамеса по време на цялата ВСВ, въпреки че Германия й предлага подобни Данайски дарове като териториални придобивки. А в по-общ план държавата България да е вечно разпъвана на морален кръст заради престъпленията на отдавна осъдени и получили наказание политически режими е нонсенс.

И каква е истината, Скуби? Всеки един анализ се прави, за да изпълни определена цел - политиците си правят техните анализи, военните и предприемачите своите. Когато се оспорва истината, според мен, че българските евреи в България са били спасени, като се прокарва тезата, че са оцелели/случайно и се пишат статии озаглавени "Холокост в България", това ли е истината. ОК, щом приемаш това за истина, твой проблем, за мен не е. Нито съм политик, нито адвокат, нито професионален историк. Държавата България, според мен, ако се приема сериозно за държава, трябва да си събере екип от компетентни хора, за да защитават нейната външнополитическа позиция и интереси по въпроса за Холокоста. Когато се дискредитира образа на държавата с изопачаване на фактите от заинтересовани по различни причини личности и колективи, това не е мой проблем, на служителите на държавата България е. Единственото, което твърдя е, че Холокост в България не е имало. Не че това ме засяга, така мисля обаче. Ти си мислиш по друг начин, това също не ме засяга. Основната ти теза е, че българската държава носи отговорност за Холокоста в Македония и Беломорието през 1943. Не оспорвам това. Но "новите земи" никога не са били признати от никой по света за част от държавата България, освен от лицата, обявили еднолично това. Тези лица - правителството на Богдан Филов - са били разстреляни през 1944. Според мен, те са били лошо информирани политически дилетанти, взели погрешно решение и играли хазартно с интересите на българската държава, което също е спорно, разбира се. Холокост в България не е имало, така мисля, без да натрапвам мнението си. Ако българските историци и политически говорещи глави стигнат до друга тяхна позиция, тяхна отговорност си е.

Нямаме големи различия, според мен става дума за различни неща. При магическото светоусещане има пантеизъм, там човешкото съзнание не е обособено, разтваря се във всичко от природата, имаме тело-душа, всичко е тяло и всичко е душа. Крум е езичник, тоест пантеист, няма проблем да се пречисти по този начин. Монотеизма на юдейството изкарва на сцената бог творец, а християнството предполага човек, който може да сътвори себе си до богоподобен.

Българската армия влиза там с една устна заповед на Хитлер "българите да влизат", която не регламентира нищо от дейността им като окупатори. Страни по договора за капитулация са 4 държави - Германия, Италия, Гърция и Югославия. Българите са присъстващи в чужди територии и нищо повече. Анексията е анонсирана единствено в българското Народно Събрание едностранно без да бъде призната от нито една страна. При това от питането на професор Петко Стайнов се вижда, че на народните представители не са били показани никакви договори за анексията. Веднага след войната всички получили българско гражданство в "новите земи" го губят. Цялата тази афера приключва с огромни пасиви за България - направени са колосални за времето си инвестиции в тези чужди сега територии, които излизат от джоба на българските данъкоплатци. Лакомията и непочтеността на тогавашните български политици не се различава от тези на днешните - с чужда пита /народни пари/ те правят помен.

Ето Скуби, мусию Скуби, по повод на мисълта ти, че в политиката нямало благодарност, оказва се че има: Решението за депортиране на евреите предизвика масови протести. В столицата бяха проведени демонстрации в подкрепа на евреите, а Православната църква, интелигенцията, политическите партии и депутатите от Народното събрание се обявиха против депортирането. Голяма роля изигра позицията на заместник-председателя на парламента Димитър Пешев. След като научил за планираната акция, Пешев започнал да събира своите привърженици в парламента. В резултат тайната операция вечерта на 23 март беше спряна и масовите протести приключиха. Цар Борис III обяви на германския посланик Адолф Бекерле. "Евреите от моята страна са мои поданици. Ние приемаме всяко посегателство върху тяхната свобода като обида за българите." Българският премиер Богдан Филов написа в дневника си: „Негово Величество напълно премахна мерките, предприети срещу евреите.“ [16] [17] България беше единствената страна под германско влияние или контрол, в която еврейското население всъщност се увеличава по време на войната. През 1934 г. е 45 565, а през 1945 г. - 49 172. От 1 януари 2016 г. Институтът за героизъм на Яд Вашем в Израел е наградил 20 българи с почетната титла на Световната справедливост за спасяването на евреите по време на Холокоста. https://hy.wikipedia.org/wiki/Հոլոքոստը_Բուլղարիայում Надписът отдолу гласи: Паметник в Яфа (Израел) в чест на българския народ-праведник, спасил евреите от геноцид В четырехтомной энциклопедии "Холокост" приводится таблица погибших евреев в годы войны. Вот некоторые данные: Польша (в границах на сентябрь 1939 года) 3000000 Венгрия 569000 Румыния 287000 Дания 60 Финляндия 7 Болгария 0 Болгария была единственной европейской страной, где в страшные годы Катастрофы удалось отстоять всех евреев от гитлеровской машины уничтожения. До одного! Давид МЕЛЬЦЕР (Нью-Йорк) БОЛГАРСКИЙ НАРОД - НАРОД ПРАВЕДНИК http://www.vestnik.com/issues/98/0414/win/meltser.htm Ама ти си дрънкай, не ми пречиш, мусию

Е, аз си казах каквото е необходимо по темата "холокост в България", а ти само ми помогна като боксова круша, за което благодаря, жив здрав бъди.

Да, но ти в предишния ти постинг оспорваше, че е лъжа, че България е участвала във военните действия срещу Югославия и Гърция, а сега се изметна към окупацията. Това че там е имало български окупационни войски не променя нищо във въпроса дискутиран в темата. Тези окупационни войски са били пуснати по волята на победителите във войната, а единствените подписали капитулацията на Гърция и Югославия са Германия и Италия: On 16 April, a Yugoslav delegate arrived in Belgrade, but as he did not have authority to sign the document, he was given a draft of the agreement and an aircraft was placed at his disposal to bring in authorised representatives of the government. Finally, on 17 April, after only eleven days of fighting, the pre-coup Foreign Minister Aleksandar Cincar-Marković and General Milojko Janković signed the armistice and unconditionally surrendered all Yugoslav troops. It came into effect the following day (18 April) at noon.[142]At the signing, the Hungarians and Bulgarians were represented by liaison officers, but they did not sign the document because their countries were not officially at war with Yugoslavia.[142] The Italian representative, Colonel Luigi Buonofati, signed the document after noting that "the same terms are valid for the Italian army". https://en.wikipedia.org/wiki/Invasion_of_Yugoslavia Българското правителство единствено обявява анексия на тези гръцки и югославски територии под името "нови земи", но няма никакъв договор нито с югославското правителство в изгнание, нито с гръцкото правителство в изгнание, нито с германците и италианците, които са подписали примирието с Гърция и Югославия. Как тогава, когато на някой е изгодно ще твърди, че Македония и Беломорието са легитимна част от България, където е имало Холокост на български евреи, а в друг случай, че Беломорието и Македония не са легитимна част от България, когато не става въпрос за Холокост на български евреи? Ами да се изяснят тези хора най-после, ако признаят, че Беломорието и Македония са легитимна част от България, България да се извини най-после за Холокоста на българските евреи по тези земи. Стандартът е двоен.

Ами България не е участвала във военните операции срещу Югославия и Гърция, това е общоизвестен дори на английската уикипедия факт и на всички енциклопедии по всички земни кълбета: On 6 April 1941, despite having officially joined the Axis Powers, the Bulgarian government did not participate in the invasion of Yugoslavia and the Battle of Greece. On 20 April, the Bulgarian Army occupied most of Western Thrace and the Greek province of Eastern Macedonia, which had been already conquered by Germany, with the goal of restoring its pre-World War I outlet to the Aegean Sea. Bulgarian troops also occupied much of eastern Serbia, where Vardar Banovina was divided between Bulgaria and the Italians. https://en.wikipedia.org/wiki/Balkans_campaign_(World_War_II) Германия /12-та армия/ участва Италия участва Унгария участва Албания участва България не участва Махленска лъжа е, ако някой твърди че е участвала във военната операция по завладяването на тези държави.

До свидание, ама не съвсем. Когато в уикипедия е написано черно на бяло "Холокост в България" това не съответства на фактите. Когато "спасяването" на българските евреи е написано в кавички и се оспорва, че не е било спасяване, а оцеляване, това не съответства на фактите. Защо не съответства на фактите "холокост в България" - защото "новите земи" никога не са били част от България. Подменя се този факт с лъжата, че България ги е анексирала, но това е обявена едностранно от България анексия, Германия не признава тази анексия, "новите земи" не са били част от България, а окупирана от Вермахта югославска и гръцка територия. Да, там е имало Холокост, да българската полиция и войска е провела ареста и транспортирането, но това не е България. В България има спасени 48 000 български евреи, злодеянието на българските власти в окупирана Югославия и Гърция е наказано от Народния съд, разстреляни са преките виновници за това злодеяние, колаборирали с нацистите, по чиято заповед е извършен този Холокост. Да се лъже, че България е участвала във войната с Югославия и Гърция не е научно точно, чиста махленска лъжа е. Да градиш върху махленска лъжа цяла теза е измекярство. Понимаеш?

Според мен това е лош ход от страна на държавата, защото я вкарва в капан - аха, националисти-шовинисти, не могат да се защитят по друг начин, виновни са, затова приемат репресивен закон срещу Истината. Трябва да се дебатира спокойно и аргументирано с факти и това е задължение и професионален дълг на историците, имат достатъчно изворов материал на разположение.

Е то само с фатмашки команди "стига" и натрапчиви повторения дебат не става. "Няма значение" не е силен аргумент, защото "няма значение" единствено само за теб и това е твой проблем.

Според Джовани Пико делла Мирандола, мнение което споделям, това зависи от свободния избор на човек: " По законите на тайната мъдрост върховният Отец, строителят Бог бе вече сътворил видимата световна сграда – най-честития храм на божествеността; наднебесната област бе украсил с духове, ефирните кълба бе оживил с вечни същества, а отходните и мръсни части на долния свят бе населил с гадини от всякакъв вид. Но след завършването на делото Творецът искаше да има някой, който да разбира смисъла на творението, да обича красотата и да се възхищава на величието. Затова едва след като приключи всичко, както свидетелстват Мойсей и Тимей, той взе да мисли за създаването на човека. ...Вече всичко бе запълнено и всички неща бяха разпределени по висшите, средните и долните разреди. ... Накрая Творецът в добротата си реши, че този, на когото той не можеше да даде нищо собствено, може да ползва еднакво всички неща, определени за отделните същества. Също така прие човека като творение с неустановен образ и като го постави в центъра на света, му заговори с тези думи: „Адаме, не ти дадох нито сигурно място, нито собствено лице, нито някакъв особен дар, за да можеш по твоя воля и преценка да имаш и притежаваш, каквото място, каквото лице и каквито дарове си пожелаеш. Установената за останалите същества природа се регулира чрез предписаните от мен закони, а ти сам ще си определиш природата по твой свободен избор, в ръцете на който те поверих, без да бъдеш ограничаван от никакви пречки. Поставих те в центъра на света, за да можеш да огледаш всичко наоколо; не те направих нито небесен, нито земен, нито смъртен, нито безсмъртен, за да можеш като твой собствен ваятел и творец със свободна воля и чест да си изваеш образ по твое предпочитание. Можеш да се изродиш и да станеш като безсловесните твари, ако пожелаеш, можеш да се преродиш и да се издигнеш до небесните висини.” В "Престъпление и Наказание" Ф.М.Достоевски развива същата идея - Расколников сам избира да направи зло и сам избира изкуплението и очистването. Метафората за очистителната сила на водата и пепелта е съотносителна към вътрешната сила на човек да направи избор, пречистването не е външен акт, който би могъл да се купи с индулгенция.

Разбира се, само демонстрираме какво е възможно да се постигне с аргументация. Истината е в документите, а не в замерянето с тях.

Когато си изправен пред абсурдно обвинение, което предлага виновност по презумпция, се защитаваш с огледални аргументи, предлагащи невинност по презумпция. Каквото повикало, такова се обадило. Път за никъде.

Ами, Скуби, аз ти отговорих поне три пъти на един и същи въпрос Какво друго очакваш - четвърти, пети... н-ти път да ти повтарям едно и също нещо, сори, досадно е.

Не си прав, защото не четеш достатъчно внимателно: в Македония и Тракия окупационната власт е на Германия, а не на България. Германия никога не признава анексията: С едностранно анексираните територии, България придобива 39 756,6 km2 както следва: Западни покрайнини – 2968 km2, Македония – 23807 km2, Беломорска Тракия – 12363 km2, остров Тасос – 443 km2 и остров Самотраки – 184 km2 и общата площ на държавата става 150 668,1 km2.[1][2][3] Присъединяването към България на Вардарска Македония, Беломорието и Поморавието не е санкционирано от специален акт на българския праламент. На 14 май 1941 г. Народното събрание се събира на заседание на което при демонстративното отсъствие на пълномощните министри фон Рихтхофен и граф Маджистрати, министър-председателят Филов произнася реч в която обявява за присъединени Новоосвободените земи. Тази анексия не е призната официално нито от Италия, нито от Германия. Въпреки това, през войната България се опитва да представи това като свършен факт. Докато присъединяването на Добруджа става с международен договор, който влиза в сила, то териториалните промени през 1941 г. са оставени за окончателно решаване след войната. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE_%D1%83%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5_%D0%B2_%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B5%D0%B4%D0%BE%D0%BD%D0%B8%D1%8F,_%D0%9F%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE_%D0%B8_%D0%97%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B4%D0%BD%D0%B0_%D0%A2%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B8%D1%8F_(1941_%E2%80%93_1944) Да ти го обясня така: ако българските власти бяха дали статут българско поданство на евреите или директно бяха отказали да изпълнят заповедта на германците, защото това е заповед, а не молба: "По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна." то самите германски военни власти щяха да осъществят депортирането, защото те са владетели на тези завзети с тяхна военна сила земи. Не забелязваш ли, че Бекерле дори не употребява "новоприсъединени към Блгария земи" или нещо свързано с България по отношение на тези територии, той казва Македония и Тракия, за Вермахта това са окупирани от него югославски и гръцки територии. Това че мошениците от правителството на Филов баламосват българския народ и Парламент, че са "анексирали" към България нови територии си е за тяхна и на балъците сметка, никой не е признал тази анексия, а най важното, окупаторите не я признават. И пак зацикляме - а какви щяха да са последствията за българските евреи /48 000/ при един такъв акт на камикадзе-отказ на българското правителство да се съобрази със заповедта на окупатора Германия на окупирана от Германия територия? Какво щеше да стане с тези вече български евреи, евреите в Македония и Тракия пак щяха да заминат за Полша. Според мен щеше да последва окупация на самата България и депортация и на българските евреи. Значи тогава вече щяхме да говорим не за 11 300, а за 60 000 български евреи. Няма ненаказано добро. Но щом ти харесва да се присъединяваш към хора на националните мазохисти, твоя воля, дрънкай си.

"По нареждане на Химлер постигнах изселването на 14 000 до 15 000 евреи от Македония и Тракия. По мое искане те бяха транспортирани в Полша. По-нататъшната им съдба ми е неизвестна." - Бекерле, посланик на Германия в София през 1943 73-годишният Херберт фон Рихтхофен, дипломат от старата имперска школа и някогашен посланик в София, умира в подземията на Лубянка. Неговият приемник Бекерле, който изпраща на смърт евреите, а преди това е вилнял и в Лодз, е осъден на 25 години затвор, но през 1955 влиза в групата на последните германски военнопленници, освободени от СССР. Бекерле се завръща в Германия и получава от общината на Франкфурт обезщетение от 6 000 марки. В края на 1966 все пак го арестуват, но до осъждане така и не се стига. https://www.dw.com/bg/%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D1%85%D0%B8%D1%82%D0%BB%D0%B5%D1%80-%D1%81-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/a-15493876 Това е от публикация на Дойче Веле от 2011 година, свидетелството на Бекерле е пред разпитващи го офицери от Смерш в Лубянка.