Б. Киров

Да, гледаме нещата с хоризонт 30 години. Преди в темата бях дал тези данни за Китай: https://energypost.eu/chinese-governments-plan-to-meet-the-paris-goals/ Китай днес потребява 30 процента енергия от възобновяеми източници и 70 процента други, като се вижда огромен дял на въглищата; през 2050 Китай обръща съотношението 30:70 огледално на 70:30, като редуцира най-силно въглищата. Тук плановете на ЕС и Китай съвпадат и те са от едната страна на Парижкото споразумение. САЩ са "друга бира" в техния енергиен микс: Те реално са в съотношение 20:80 възобновяеми и атомна енергия към други; при това нефтът е гръбнак на енергийната им система; и като тенденция добивите на нефт и газ растат, вместо да намаляват: Всъщност те са на исторически връх и това ще продължава. САЩ днас могат на 100 процента да задоволят своите нужди от суров петрол и даже да изнасят около 20 процента. Това обяснява оттеглянето им от Близкия изток, той вече не е от важност за Националната им сигурност, освен връзката им с Израел. САЩ не планират да съкращават енергийните си разходи до 2050, за разлика от Китай! който прави това с 20 процента, но и не ги увеличават съществено в сравнение със средното за света: Да като цяло светът ще консумира повече енергия през 2050, но не 50 процента, а около 25 процента, и това ще става в новите индустриализиращи се страни, една от които е Индия. Както се вижда светлото бъдеще на производителите на суров петрол и газ е осигурено още 30 години, техният процент в общия микс не пада много, стоката ще е търсена 6 петилетки напред, тя ще предизвиква геополитическо напрежение и може би горещи сблъсъци в критичните точки на добив и търговия на тази енергия. Но слънцето и вятъра стават почти 50 процента от проектираните източници за Китай през 2050, а те са възобновяеми, германия проектира подобен микс. Китай и Германия ще бъдат преки конкуренти като производители на съоръжения за целия световен пазар и в същото време геополитически съюзници по въпросите за Зелената енергия; САЩ остават от другата страна на барикадата, тяхната енергийна структура не го позволява. С какво ще върви най-голямата в света военна авиация, със слънчева енергия или с вятър? За противоречието между Уолстрийт и нефтеното лоби и ВПК в САЩ ще пиша в следващ пост, че се изморих да набирам на клавишите в този

Няма нито теория нито конспирация - факт е, че Тесла е правел такива експерименти и ги е спрял, след като Дж.П. Морган прекратява финансирането им по предварително сключен договор между тях: In a February 1901 Collier's Weekly article titled "Talking With Planets" Tesla described his "system of energy transmission and of telegraphy without the use of wires" as: “ (using) the Earth itself as the medium for conducting the currents, thus dispensing with wires and all other artificial conductors ... a machine which, to explain its operation in plain language, resembled a pump in its action, drawing electricity from the Earth and driving it back into the same at an enormous rate, thus creating ripples or disturbances which, spreading through the Earth as through a wire, could be detected at great distances by carefully attuned receiving circuits. In this manner I was able to transmit to a distance, not only feeble effects for the purposes of signaling, but considerable amounts of energy, and later discoveries I made convinced me that I shall ultimately succeed in conveying power without wires, for industrial purposes, with high economy, and to any distance, however great.” Tesla described his futuristic ideas on harnessing the sun's energy, control the weather with electricity, wireless control, and how future inventions would make war impossible. Morgan signed a contract with Tesla in March 1901, agreeing to give the inventor $150,000 to develop and build a wireless station on Long Island, New York, capable of sending wireless messages to London as well as ships at sea. The deal also included Morgan having a 51% interest in the company as well as a 51% share in present and future wireless patents developed from the project. Construction at Wardenclyffe continued through 1902 and in June of that year Tesla began moving his laboratory operations from 46 East Houston Street laboratory to the 94-foot-square brick building at Wardenclyffe. By the end of 1902 the tower reached full height of 187 feet. Tesla continued to write to Morgan asking the investor to reconsider his position on the contract and invest the additional funds the project needed. In a July 3, 1903 letter Tesla wrote "Will you help me or let my great work — almost complete — go to pots?" Morgan replied on July 14 was "I have received your letter and in reply would say that I should not feel disposed at present to make any further advances". The night of Morgan's reply, and several nights after, newspapers reported that the Wardenclyffe tower came alive shooting off bright flashes lighting up the night sky. No explanation was forthcoming from Tesla or any of his workers as to the meaning of the display and Wardenclyffe never seemed to operate again. https://en.wikipedia.org/wiki/Nikola_Tesla

Е, то е ясно защо, поради същата причина, поради която все още караме автомобили с бензин, заради парите, които са власт. Дж.П. Морган прекратява експериментите на Тесла с електрическа енергия и за една нощ разрушава съоръженията му, които сам е финансирал преди това, след като Тесла му казва, че неговите експерименти ще осигурят напълно безплатно електричество за целия свят. Наркотикът на властта

Ами тези личности са съвършено различни и с различна мотивация. Бил Гейтс от една страна и Мъск и Стив Джобс са на полярни позиции. Също и като тип богатство - богатството на Гейтс е от борсовата цена на акциите на Майкрософт, както и богатството на Безос, техните пари са резултат от очакванията на публиката технологиите им да я направят богата, публиката инвестира, търсенето нараства, цената също. Така изникнаха като атомни гъби баснословни богатства от ерата дот.ком, огромна част от тях и бързо се изпариха, Гейтс е истински тиранозавър от онази епоха. Богатството на династията Кох в САЩ е от съвършено различен тип - тези хора не се листват на борсите, техните пари са заровени в шистовия добив и в семейния кръг, а те създадоха Чаената партия, която изстреля Тръмп към върха на на най-мощната държавна машина в света. https://en.wikipedia.org/wiki/Koch_Industries При това с помощта на един магьосник от сферата на "новия нефт" - големите данни и техния анализ: https://en.wikipedia.org/wiki/Renaissance_Technologies "квантовият анализатор" Робърт Мърсър https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Mercer Помпео израства като бизнесмен и политик под крилото на династия Кох. Римският Клуб за информация е основан със силната подкрепа на Дейвид Рокфелер, фамилията няма нужда от представяне, но пак мирише на нефт и пари: https://climaterealists.org.nz/node/878 Какво ги обединява? Не страх, а наркотикът на властта, според мен, най-мощният и най-древен афродизиак в света на хората. Всеки от тях обаче си го набавя по негов уникален начин. Същото важи и за китайските другари от конкурентната супердържава. Да, съгласен съм, но мисля че се намираме точно на границата на пробива и повратната точка. Исторически момент, в който нов вид автономен ИИ ще се интегрира с всички останали дигитални технологии, за да се формира съвършено нов начин на производство - в цитираната от мен по-горе реч на изпълнителния директор на Сименс в Австралия този нов начин е обяснен пределно синтезирано: дигиталния и физическия свят ще се слеят. Това означава безкрайно по-голяма ефективност - примерът с Филипинската водна компания беше красноречив - дигиталния близнак на водопроводната им мрежа им спестява 400 млн. долара годишно, а това означава по-евтин ресурс и по-голяма печалба. Всеки един по-находчив и технически грамотен човек не след дълго ще може да бъде производител на уникални негови стоки с малки разходи, това означава по-голяма средна класа, по икономично производство, по-ниски цени, по-голямо разнообразие на пазара. Възобновяемата енергия е неограничена, това прави Земята отворена система, още Никола Тесла го е знаел.

Тази теория е фейк и работи в интерес на САЩ, вижте кой е сред основателите на Римския Клуб. Теорията е абсурдна, защото пик в човешката популация ще бъде достигнат към 2100, а единственият континент, който ще има растеж дотогава ще бъде Африка: От гледна точка на САЩ теорията /правена от учени от Масачузетския Технологичен институт/ е перфектна и сама се опровергава: Щатите растат като население от 200 млн. през 1970 до близо 600 млн. през 2100, растат и като БВП на глава от населението, тоест тях теорията за експоненциалния растеж ги облагодетелства, проповядваните от Римския клуб ограничения не ги засягат или важат единствено за другите. Китай: Китай е достигнал пик на населението си и започва да намалява като през 2100 ще има с около 375 млн. по-малко население /повече от това на САЩ сега/, тоест тогава съотношението на американците към китайците ще бъде 1 към 2, докато през 1970 е било 1 към 4. Европа намалява при това "устойчиво развитие". Азия също намалява като население. Теорията има слаби страни и от гледна точка на това, че не отчита развитието на технологиите, което коренно променя правилата на играта, най-вече с енергията и консумацията на пазарите. Общо взето ново-малтусианска теория в интелектуална дрешка.

Според Световния икономически форум до 2022 г. 75 млн. работни места ще бъдат съкратени от роботиката и изкуствения интелект, но ще се открият нови 133 милиона нови работни места. Но има едно условие, ще се открият потенциално за онези, които са готови за това. Това казва в речта си главният изпълнителен директор на Сименс в Австралия: Дали индустрия 4.0 е най-важната икономическа и социална тема за Австралия? Джеф Коноли, председател и главен изпълнителен директор на Siemens Australia & Pacific Днес говорих в Националния пресцентър по тема, близка до сърцето ми: Индустрия 4.0.Отворих лекцията си с това, че най-важната тема, на която може да се съсредоточи нацията, е подготовката за Четвъртата индустриална революция. Мнозина в залата вероятно никога не са чували за Индустрия 4.0 или имат ограничени познания по темата - така как това може да бъде толкова важно? В центъра на вниманието на медиите има много други належащи проблеми, като изменението на климата и икономическия растеж. И може да попитате: „Какво ще кажете за енергийния преход, недостига на вода, нарастването на населението, образованието, недостига на ресурси, киберсигурността или глобализацията?“ Списъкът продължава. Но вярвате или не, всички те са взаимосвързани. И ако се подготвим правилно за Industry 4.0, тогава можем да адресираме всички тези теми и други.Това е тема, заслужаваща национално внимание, защото Industry 4.0 ще се отрази драматично върху начина, по който живеем и работим в бъдеще. Това ще се отрази на цялата ни икономика и дори на образователната ни система. И така, какво е Industry 4.0 и защо е толкова важна? Казано по-просто, това понятие описва трансформацията, която се случва в производството, и по-скоро в обществото, защото индустриалните революции имат голямо значение за обществото. Първата индустриална революция беше тази на механиката и парата. Втората беше масовото производство и разделението на труда - мисля, че неин пионер е компанията Ford Motor, при която масовото производство се въведе при автомобилите, достъпни за средната класа. Третата индустриална революция се случи през 60-те години с първите истински технологии за автоматизация и ИИ. Сега с Четвъртата индустриална революция наблюдаваме сливането на физическия и кибер света. Това носи невероятна скорост и гъвкавост за всички индустрии. Крайната разлика в сравнение с втората индустриална революция е, че на цената на масовото производство вие вече можете да произведете един уникален продукт - известен като партида от 1. Получавате ефективността и цената на масова производствена линия, но вашият клиент получава предимствата на персонализиран продукт. Например, представете си, че можете да проектирате автомобил, който никой друг няма. Представете си да проектирате персонализиран чифт маратонки на софтуерно приложение, което ще можете да направите материално за същата цена като на нормален чифт, произведен от масова поточна линия. Какви са технологиите, движещи индустрията 4.0? Способността да имате цифров близнак е в основата на Industry 4.0: това е цифровият близнак на продукта преди да бъде направен; това е цифровият близнак на цяла производствената линия, преди да тя бъде изградена; това е и цифровият близнак на цял жизнен цикъл, където алгоритмите за изкуствен интелект и постоянното подаване на данни могат да се използват за непрекъснато подобряване на начина, по който правим нещата. Например, оптимизиране на суровините в процеса или използване на по-малко енергия за един и същи изходен продукт, или прогнозиране кога е възможно да се получи повреда, за да можете да я избегнете. Други технологии, общи за четвъртата индустриална революция, които поддържат т.н. „цифров близнак“, са изкуствен интелект, роботика, анализ на данни, инструменти за симулация, Индустриален Интернет на нещата (IIoT) и 3D печат. Примерите са много реални: Red Bull Formula 1 състезанията използват високотехнологичен индустриален софтуер, за да тестват „практически“ и да симулират 1000 промени в дизайна всяка седмица, преди да ги внедрят физически. Няма място за грешки - скоростта и бързото прототипиране са от решаващо значение. Но Industry 4.0 не се ограничава до производството ...Както водоснабдителните, така и енергийните услуги по целия свят създават цифрови близнаци на своите мрежи. Компанията Manila Water, базирана във Филипините, има дигитален близнак от цялата си мрежа - виртуален модел и представителство на нейните физически активи в реалния свят, включително всички тръби, клапани и помпи. Използвайки своя цифров близнак, те симулираха вероятното въздействие на природните бедствия и направиха планове за укрепване и подобряване на инфраструктурата си. Компанията успя да спести около 400 млн. долара от планираните капиталови разходи. Като направи активите си по-издръжливи, компанията спести и 30 милиона долара годишно от застрахователната си сметка. Нужни са и нови умения. Миналата година Световният икономически форум съобщи, че до 2022 г. 75 милиона работни места могат да бъдат изместени от роботиката и изкуствения интелект. До 2022 г. остават само 26 месеца! Ако не мислите, че това ще се случи с вас, помислете отново. Ние наблюдаваме тези промени в много индустрии. Например, Dulux Australia е построил това, което се счита за най-модерната фабрика за боя в света. Това е изцяло без нищо на хартия, дигитализирано и чрез автоматизация и усъвършенствани технологии за производство, те вече имат гъвкавостта да произвеждат специални партиди около осем пъти по-бърз от възможното по-рано. Работните им места също изглеждат различно. Около 30% от работната сила вече са жени. Те работят в чиста среда с неръждаема стомана и таблети, а не с ръчен физически труд.Това не се отразява само на производствените работни места - потенциално би могло да бъдат и работни места на всички, включително членове на Националния пресклуб в Канбера. Докато подготвях речта си, тествах безплатен онлайн „писател на изкуствен интелект“, като просто написах заглавието… „четвъртата индустриална революция“. Отне две минути и половина, за да се създаде проект за редактиране на статия, създадена от около 30 световни източника. Първото предложено изречение беше: „Докато вървим към вратата към Четвъртата индустриална революция, можем да очакваме приток на мощни устройства, мрежи и цифрови услуги, които да променят нашето човешко съществуване.“ Дори един AI писател признава, че индустрия 4.0 ще прекрои човешкото съществуване. Факт е, че технологиите, които идват с Industry 4.0, силно ще променят начина, по който работим и живеем. И трябва да се научим как да използваме какви технологии могат да се направят, за да ни помогнат да бъдем по-ефективни, по-продуктивни и да подобрим начина, по който живеем и работим. Но преди да се притеснявате твърде много от това, че роботите ще поемат вашите работни места, обратната страна е, че технологията ще доведе до потресаващите: 133 милиона нови работни места - което означава нетна печалба от над 58 милиона нови работни места! Те обаче ще бъдат различни и изискват различни умения. Готова ли е Австралия за новите видове работни места? Според проучването на австралийската индустриална група (Ai Group) 75% от работодателите посочват пропаст в уменията. Те не могат да наемат хора с подходящите умения за необходимите работни места. И все пак имаме над 1 милион студенти, които учат в бакалавърска или следдипломна квалификация. Трябва спешно да намалим разликата между необходимите умения за индустрията и общите резултати, постигнати от най-големите ни образователни институции.Чудесно е да видим някои от нашите лидери да вземат под внимание и осъзнават, че това е спешна нужда. По-рано този месец Аарон Патрик, старши кореспондент на Australian Financial Review, написа статия за това, че Австралия е "богата, тъпа и става все по-тъпа". Източникът беше проучване на Харвардския университет, което класира икономическата комплексност на Австралия на подобно ниво на това на Пакистан и Уганда.Той продължава: „Огромното богатство, генерирано от добив на желязна руда, въглища, нефт и газ вероятно допринася за това, икономика, която не успя да развие индустриите, необходими за поддържане на позицията си сред страните на най-развития свят. " Това може да е донякъде вярно - но за първи път в историята ни сега имаме възможност да се състезаваме по начини, които по-рано не бихме сметнали за възможни, ако се подготвим за Industry 4.0. Можем драстично да увеличим индустриалната си комплексност. Нещата, които може да ни задържат в миналото, стават далеч не толкова значими. Например цената на ръчния труд в света на индустрията 4.0 вече не е най-голямата част от уравнението. Тъй като цифровизацията няма граници, трябва да насърчаваме бизнеса и обществото да се преквалифицират и да правят инвестиции в технологични капитали. Това се свежда до изобретателност - и вярвам, че Австралия притежава това в изобилие. Стратегическият подход към Industry 4.0 също се справя с предизвикателствата пред икономическия растеж. Очакваната прогноза за икономически растеж в Австралия е намалена за тази и следващата година, тъй като Международният валутен фонд прогнозира по-трудна година за световната икономика.Говори се за някои основни стимулиращи мерки за справяне с това предизвикателство, като на дневен ред е днешната парична политика, данъчната политика и новите инфраструктурни проекти. Всички те са валидни, но факт е, че имаме нужда от повече от това, особено когато сме изправени пред 4-та индустриална революция. За да стимулираме икономическия растеж в основата си, трябва да модернизираме нашите производствени сектори и да правим капиталови инвестиции. По този начин ние създаваме истинска конкурентоспособност, дългосрочни работни места, по-добри и по-високо платени работни места, повишена производителност, по-добро използване на ограничени ресурси, по-малко потребление на енергия за по-големи резултати и в крайна сметка икономически растеж. Нуждаем се от повече лидери, за да мислим мащабно и да мислим дългосрочно.Трябва фундаментално да изместим възприемането на представата за производството в тази страна. Всеки производител има възможност да стане усъвършенстван производител, тъй като важно е не е „какво“ правите, а „как“ го правите. Новият свят на производството също е много по-разнообразен и привлекателен. В Германия е чест да знаете, че имате високотехнологична търговия и професионално обучение. Трябва да накараме австралийските семейства да гледат с гордост и стремеж да влезем в наистина „готини“ производствени работни места. https://www.aumanufacturing.com.au/is-industry-4-0-the-most-important-economic-and-social-topic-for-australia

Зависи... ако пандемията с Ковид-19 се постави в светлината на биологична война или в по-мекия й вариант като акт на враждебно укриване на информация от едната страна, коалиция за една Студена геополитическа война може да се формира и да действа десетки години, вариант е, за който има индикации. Зеленият глобализъм беше алтернатива буквално до вчера, той предлагаше също възможности за преразпределение на ресурси и големи правителствени разходи, сравними с тези по време на Ню Дийл на Ф.Д.Рузвелт, не случайно идеолозите на Зелената сделка го нарекоха Ню Грийн Дийл, но това беше Вчера... Днес нещата изглеждат по-различни, поне от Американска гледна точка. В Европа Зелената сделка е любима тема на автомобилните концерни в Германия, но дефакто Китай е по-напред в зелените технологии.

Да напиша по-направо това, което досега се опитвах да намеквам, но явно трябва да съм по-конкретен: в случая с пристанището на Гуадар не става въпрос за някаква китайска далавера с цел забогатяване и прецакване на местни туземци. Китай демонстрира военен мускул и амбиция за геополитическо прекрояване на света. Ето гледната точка на индийски автор по темата: "Стратегическият внос на Gwadar трябва да се разглежда в контекста на Китайската "струна от перли". Струната включва порт Каякфу в Мианмар, пристанища в Бангладеш и Хамбантота, Шри Ланка. Гуадар в провинция Балухистан в Пакистан завършва струната около Индия. Струната е удължена на запад с китайската база в Джибути. Гуадар има потенциала да предостави на китайците база постоянно в Арабско море и да разшири възможностите за логистична поддръжка на техния флот до Оманския залив. Ако се вземе предвид базата в Джибути, китайските способности ще обхванат Аденския залив и източноафриканското крайбрежие. Китайците също създават съоръжение в Порт Дакм, Оман. Пристанището Гуадар намалява разстоянието от Западна Азия до Китай през протока Малака с цели 10 до 12 дни. Той предлага алтернатива на малакската дилема, пред пред която Китай е изправен вечно. Освен това Gwadar предоставя на Военноморските сили на народната армия (PLAN) база, която да защитава логистичната си линия на Индийския океан. Нефтогазовите тръбопроводи, планирани по трасето на Гуадер - Кашгар, също ще позволят значително прехвърляне на западно азиатска нефт през тръбопровода, като по този начин ще се избегне Малакската критична точка, макар и с много по-високи разходи. CPEC и пристанището Гуадар също осигуряват достъп до страните от Централна Азия и Иран до Китай. Погледнато от индийска гледна точка и тази на други основни играчи в Индийския океан, възможността за китайска военноморска база в Арабско море ще има последствия за региона на Индийския океан и западния бряг на Индия. След като установи доминираща степен на господство в Южнокитайско море, ПЛАН /Китайския ФМВ/ вече се разгръща и в Индийския океан. База в Gwadar му осигурява скок към капацитета в Индийския океан. Това позволява на Китай да защити своето корабоплаване, като същевременно подобрява способността си да наблюдава трафика в района. В момента пристанището на Гуадар разполага с три многоцелеви пристанища и с дължина от 4,5 км с дълбочина на драгиране 12,5 метра. Други големи проекти в процес на изграждане или планирани включват девет нови многоцелеви пристанища, шест лентова East Bay Expressway /магистрала/, която ще свързва Гуадар с крайбрежната магистрала Макран. Проектът е планиран за приключване тази година. Предвижда се също железопътна връзка с пристанището. Междувременно в Gwader се изгражда и международно летище „greenfield“. Проектът е стартиран през 2019 г. като работа с висок приоритет. Предстои да бъде завършен през 2022 г. Обслужва се завод за обезсоляване на вода и болница. Също така на картите са електроцентрала, използваща въглища, нефтохимически комплекс и рафинерия. До 2045 г. се очаква Гуадар да има сто многоцелеви пристанища с общ капацитет 400 млн ТЕU. Силите на Индийския ВМФ трябва да вземат под внимание постигането на възможно проектиране на сили от китайския военен флот в Индийския океан. Китайците имат два самолетоносача днес и ще имат пет до шест до 2030 г. Силата на китайските подводницаи е близо 70 до сега. Gwadar е дълбоко морско пристанище, което може да осигури достатъчно логистична поддръжка, след като бъде напълно развито. Накрая, корпусът на морската пехота на Китайския ВМФ се разширява. Китайците имат планове за разполагане на морски пехотинци в Гуадар. В момента те разполагат с морски пехотински контингент в Джибути. Въпреки че китайската армия намалява силата си общо, тя е готова да увеличи силата на PLAN и PLAN Marine Corps. Наскоро PLAN прехвърли две бригади от армията, увеличавайки силата на морския флот с морски пехотинци до четири бригади. Целта е да се създаде 100 000 силен корпус на морската пехота, който да даде на китайците огромна експедиционна способност. Офшорните му бази могат да бъдат предимно Джибути и Гуадар. Успоредно с това Китай изгражда големи кораби за дълбоководно пристанище, като някои от тези кораби имат способност да носят до 30 хеликоптера. Когато и трите въпроса, този за техните самолетоносачи, за силата на подводниците им и на морските пехотинци са събрани заедно, амбициите на Китай за глобално господство вече са доста очевидни. Китайците упражняваха с Пакистан в Арабско море през януари 2020 г. Съвместни военноморски учения. Китайските активи, които участваха според доклад в пакистанския вестник The Nation, включваха разрушител с управляема ракета Yinchuan, фрегата с управляема ракета Yuncheng, кораб за цялостно снабдяване Weishanhu и спасителният подводен кораб Liugongdao. Индийският отговор доведе до позиционирането на самолетоносача INS Vikramaditya на западния бряг. Развитието на четириъгълника на САЩ, Австралия. Япония и Индия в Индийския океан е най-могъщият отговор на възникващата китайска заплаха. Постепенното въвеждане на повече държави в четиристранното споразумение е следващата стъпка. Демокрациите обаче се движат със скорост на охлюв, независимо от заплахите. Само ако тези четири страни са в състояние да предприемат съвместно проектиране на сила, могат ли други държави от зоната на Индийския океан да бъдат повлияни да ангажират своите ресурси? В противен случай страхът от китайски репресии и фактът, че техните икономики са обвързани с китайците, ще продължат да ги възпират. Индия трябва да осъзнае, че тя е най-застрашената държава в този сценарии. Китайците трябва да докажат, че са най-важната регионална сила, преди да излязат значимо на световната сцена. Ако китайците действат съвместно с пакистанците, на западния ни бряг ще сме свидетели на огромни маневри на техните военноморски сили в унисон." https://bharatshakti.in/gwadar-port-a-golden-goose-for-china-shot-in-the-dark-for-pakistan/ Само за сравнение, сега капацитетът на Гуадар е 30 млн. ТЕU, което е сравнимо с това в Пирея, но до 2045 китайците проектират да го направят с капацитет 400 млн., което вече е сравнимо с капацитета на Ротердам и е 5 пъти повече от капацитета на всички пристанища в Индия днес. Нали не мислите, че ще хвърлят толкова много пари единствено за да пълнят терминалите с нефт и стоки? Те имат 50 годишен договор за концесия с Пакистан, пакистанската армия е почти изцяло въоръжена с тяхно оръжие, а Пакистан им е длъжник.

Изключвам априори Индия, защото, според мен, в следващите 25-30 години, колкото ще трае времето до върха на Четвъртата индустриална революция, тази движена от ИИ, 5Г и Големите данни в Интернет на нещата, заместващи човешкия труд с такъв на роботи, Индия няма нито: 1. Твърда сила 2. Мека сила 3 Икономическа сила, за да си извоюва статут на отделна сфера. Тук най-общо е обяснено защо в ретроспективен план: https://scroll.in/article/948319/india-superpower-2020-tracing-the-brief-history-of-a-spectacularly-incorrect-prediction Индия пропуска "влака" на Четвъртата индустриална революция, която ще бъде двигател на световната икономика някъде до 2060, ще й се наложи да чака Следващата. ЕС, както колегата новорегистран2 по-горе точно отбеляза е политическо, военно и икономическо творение на САЩ след ВСВ, следователно също не може да бъде отделна сфера в геополитиката, а единствено в геоикономиката. Остават две - тази на САЩ и друга на Китай. В областта на световните пари по същество има само една сфера - тази на долара, след емитирането на нови 20-25 трлн. долара от Централните банки във връзка с коронавируса, което вдига парите за инвестиции до над 110 трлн., повече от съвкупния БВП на света, делът на юана е практически нищожен. Тези нови пари ще отиват в някакви нови технологии, предполагам. Които ще задвижат т.н. Четвърта индустриална революция, това е факт.

Съгласен съм, но не аз ги правя сметките на китайците, нито съм експерт в тази сфера. Китайските експерти, политици и военни отдавна сами са си ги направили: The existing sea route being used by China passes through the risky South China Sea, Pacific Rim, the Strait of Malacca and Sri Lanka, and Chinese ships have to cruise about 10,000 kilometres for reaching its final destination. The Gwadar Port will reduce the sea distance to 2,500 kilometres and land distance for Kashgar to 2,800 kilometres because Kashgar is 4,500 km from the main Chinese port of Shanghai. The CPEC related projects will not only save China time but also millions of dollars. The overland route, via Pakistan, eliminates the need to ship crude through Malacca Strait. Chinese will establish a massive Industrial Park at Gwadar, which will house an oil city and petroleum refining zone beside dozens of other technical and logistical installations. This will help China meet its energy needs...and the Gwadar-Kashgar pipeline is likely to take around 17 percent of the share of total Chinese import. https://nation.com.pk/13-Jun-2016/china-to-build-mega-oil-pipeline-from-gwadar-to-kashgar https://www.merics.org/en/bri-tracker/the-bri-in-pakistan Морският маршрут през Малака, освен че е много по-дълъг, сега им коства между 1-3 млрд годишно повече при повишените цени на тарифата на супертанкерите, това си го изчислих сам. Китай ще вложи в този нефтопровод, който е успореден и на газопровод, жп линия и магистрала - но само в нефтопровода - 10 млрд. долара, които ще избие като цена за 5-10 години, след което е на печалба. На фона на оформящата се антикитайска коалиция срещу него, в която влиза и Индия /проблеми през протока Малака/.

Съгласен съм, но първоначалната ти теза, колега, беше съвсем друга, цитирам те буквално: "А по-голям БВП е невъзможен. Накъде повече?!". Тук ти говориш "за по-голям БВП", който е невъзможен, а не за "по-голям БВП на глава на населението". Разликата е фундаментална, защото при 55 процента от БВП на глава от населението на китайски гражданин в сравнение с този на американския, при три пъти по-голямо население на Китай от това на САЩ съвкупния БВП на Китай става 165 процента в сравнение с този на САЩ. Не е ли очевидно произтичащото от този факт: 3 процента от БВП например отделяни за отбрана от Китай ще бъдат повече от 4 процента отделяни от САЩ за отбрана. А от това ще последват множество геополитически проблеми за САЩ и съюзниците им, като например едно е, че самолетоносачите на Китай съвсем реално могат да бъдат повече и по-съвършени от тези на САЩ с всички произтичащи за САЩ последствия в глобален план. Моля не измествайте темата. Моята теза за избягване на влизане в капана на Тукидид от страна на САЩ е много ясна, това може да стане единствено с изолирането на Китай в негова затворена сфера, като за контратежест САЩ нямат друг ход, освен да направят тяхна сфера на Западния свят и съюзниците им, задължително с ЕС, Япония и Великобритания вътре в нея, за да могат да балансират противотежестта на Китай. И да се надяват че времето работи в тяхна полза и Китай ще завърши с вътрешен колапс от собствените си вътрешни проблеми, както това стана със СССР, което е вероятно, но не гарантирано. Всякакви сравнения за капан на средните доходи и БВП на човек са релевантни дотолкова в тази тема, доколкото са свързани с вътрешните проблеми на управляващата ККП и нейния режим.

Не искам да споря, то е и извън темата, но според мен теорията е в конфликт с практиката. Пример: Турция, която е с 27 /!/ позиции по-надолу в индекса на върховенството на закона от Китай, вече технически е преминала капана на средните доходи /40 процента от БВП на глава на населението по покупателна способност на САЩ/, при това Турция не е богата на природни ресурси https://worldjusticeproject.org/our-work/publications/rule-law-index-reports/wjp-rule-law-index-2019 https://data.worldbank.org/indicator/NY.GDP.PCAP.PP.CD?locations=TR Турция през 2018 има БВП на глава от населението по покупателна способност 28 139 щ. долара, което я приближава до средно-европейските нива и е около 50 процента от тези в САЩ. Китай за същата година има съответно около 18 000 щ. долара. Друг очеваден пример - германците през 1939 г. в годините на абсолютен тоталитаризъм и липса на върховенство на закона имат поне 50 процента по-висок стандарт от французите, които живеят по същото време в демократична република с върховенство на закона. Трети пример, прогнозата на експертите от OECD за БВП изчислен по покупателна способност в щатски долари от 2010 за БВП през 2060: Китай - 63 трлн. долара САЩ - 39 трлн. долара Прогнозирано население на Китай през 2065 - 1 млрд. 170 млн или БВП на глава от населението по покупателна способност 53 800 долара China's population is expected to fall back to 1.36 billion by the middle of the century, it said, which could mean a decline in the workforce of as much as 200 million. If fertility rates remain unchanged, the population could fall to 1.17 billion by 2065, it said. https://asia.nikkei.com/Politics/China-s-population-forecast-to-peak-at-1.44bn-in-2029 Прогнозирано население на САЩ през 2060 - 404 млн. или БВП на глава от населението 97 500 долара by 2060. By that year, the U.S. population is projected to be 404 million, nearly one-quarter larger than today’s 326 million residents. https://www.apmresearchlab.org/blog/the-united-states-will-soon-be-bigger-older-and-more-diverse Съотношението на БВП на човек по покупателна способност на Китай към това на САЩ е прогнозирано 55 процента, при днешно около 30 процента. По дефиниция за капан на средните доходи /40 процента от тези на САЩ/ Китай ще е прескочил капана. Или теорията е грешна /по-скоро не универсална/ или практиците грешат, едно от двете е.

VLCC tanker rates along the busy Middle East Gulf to China route jumped to about $160,000-$180,000 per day on Thursday, up from about $70,000-$100,000 per day on Wednesday, according to several ship broking sources. Only a month ago, the same rate was about $20,000-$30,000 per day, the sources said.Mar 12, 2020 Saudi Arabia exported a whopping 1,802,788 barrels per day to china Не е съвсем точно това за сухоземния транспорт и оскъпяването. Терминали и тръбопроводи от Гуадар до Китай почти изравняват цената на траспорт с танкер. Имаме 6 дни, около 1500 км. от Джибути до Гуадар и около 1000 км с тръбопроводи до Китай през Пакистан. Алтернативният маршрут отнема само 22 дни до Сингапур и още поне 6-7 дни до пристанищата в Източен Китай, поне три пъти повече време и три пъти по-голямо разстояние. Китай е най-големият вносител на суров петрол в света, над 10 млн. барела дневно, около 60-70 процента от тях идват от Близкия изток и Африка. Всичко това при усложнения през Малака може да бъде пренасочено през Пакистанския коридор, става въпрос за много спестено време и пари при транспорт и осигурени доставки на петрол. По този три до четири пъти скъсен маршрут няма да върви само суров петрол, а и стоки в двете посоки.

С това допълнение, че парите на богатите се стичат навсякъде, където печалбата е по-голяма и по-бърза. В други теми бях изследвал движението на инвестиционните средства под управление, Китай и Азия са привлекателно място за бързи печалби, не е задължително там да се купуват имоти или инвестира в производство, едни по-краткотрайни инвестиции в печеливши акции или сфери с отмиване в офшорни зони са достатъчно привлекателни. Студената война с Китай, която по нищо няма да прилича на предишната със СССР, главно защото в нея няма идеология, според мен ще бъде една странна Студена война на разделяне на сфери, главно в стандартите и пазарите, а не война целяща унищожаване. В такъв смисъл ще я водят стратези като Кисинджър, а не тактици като Помпео.

Цифровата валута на Китай – необходим стимул или прелюдия към антиутопия Липсата на ефективно държавно стимулиране на потреблението в азиатската страна може да бъде компенсирана от въвеждането на „дигитален юан“ Светът премина с бърз поглед през новината, появила се в средата април, относно намеренията на Китайската народна банка да експериментира с цифрова валута, която потенциално може да бъде въведена от държавните банки. Тази новина представлява потвърждение на това как Китай изпреварва останалата част от развития свят, що се касае до електронните разплащания и финансовите технологии, като подсигурява допълнително своите системи, пише Хени Сендър в коментар за Nikkei Asia Review. „Обосновката Китай да премине в цифрова валута е ясна“, отбелязва Кристофър Ууд, стратег в базираната в Хонконг инвестиционна банка Jefferies. „Освен че спестява разходи, технологията също така представлява начин централното правителство да поеме обратно контрола над частните компании, като Alibaba и Tencent, които в действителност контролират платежните системи през последните години чрез възхода на електронната търговия в континенталната икономика", добавя Ууд. Китай може просто да допълни акаунтите на своите граждани в WePay и Alipay с виртуални трансфери на ваучери. Това ще гарантира, че парите не напускат страната, подчертава Сендър. Дигиталната валута може да помогне на азиатската страна в момент, когато тя продължава пестеливо да действа по отношение на мерките за възстановяване от щетите, причинени от коронавируса. Сдържаният стимул на Китай контрастира на големите усилия на Вашингтон да подкрепи икономиката на САЩ. "Станахме свидетели на масивен, безпрецедентен стимул в САЩ", казва Дзън Син, съосновател на Soho China, като добавя: "Все още не сме видели много стимули от страна на Китай. Защо това отнема толкова време? Всички чакаме Китай да изготви план". Син не е единственият, който поставя този въпрос. В крайна сметка брутният вътрешен продукт (БВП) на Китай се сви с 6,8% през първото тримесечие, отчитайки най-лошото си представяне от десетилетия. Междувременно заетостта в градовете се свива с 6%, след като 26 милиона работници загубиха работата си през първото тримесечие, според данни на HSBC. Контрастът в стимулите между Китай и САЩ може да се проследи и в близкото минало. По време на световната финансова криза през 2008-2009 г. САЩ намалиха основните си лихви с почти 4,5 процентни пункта, докато Китайската народна банка сви своите лихви с близо два процентни пункта. От момента на избухването на пандемията от COVID-19 САЩ намалиха лихвите с 1,5 процентни пункта до почти нула. В същото време Китай ги понижи с едва 10 базисни пункта. "Общият фискален стимул на Китай трябва да възлиза на 4% от БВП", смята Тао Уан, главен икономист в UBS. По неговите думи подобни мерки биха били по-мащабни от 2-та процента, освободени през 2016 г., и значително по-малки от 10-те процента, използвани през 2009 г. Проблемът с настоящите стимули е, че по-голямата част от тях ще отидат в инфраструктурата, докато най-голяма нужда има потреблението – нещо, което целенасочените дигитални плащания биха стимулирали. Остава въпросът по какъв начин Китай ще развива тези технологии. Преминаването към цифров юан може в крайна сметка да очертае още един начин, по който страната използва технологиите, за да следи гражданите си. Когато хората използват конвенционални пари, правителството не може да следи разходите им. От друга страна цифровите валути са по-малко натрапчиви от софтуера за разпознаване на лица. В някакъв бъдещ момент „гражданският мониторинг“ на Пекин може да прерасне в нещо друго – контрол на потребителските сметки. https://www.investor.bg/analizi/9/a/cifrovata-valuta-na-kitai--neobhodim-stimul-ili-preliudiia-kym-antiutopiia-304179/

Като гледам картата, това де факто вече е факт в Индийския океан - китайците имат опорна точка с пристанището в Гуадар, Пакистан и друга в Джибути, Африка, те просто правят байпас и на двете островни линии. САЩ ще трябва да ги затворят в Тихия океан с цел да не допуснат Китай в тяхната зона на Национална сигурност, но Китай има отворен излаз към Африка, сферите са очертани. Китай затова строи самолетоносачи, да охранява вътрешния кръг на Южнокитайско море те не са му толкова необходими, където е изградил вече бази в оградената с пунктирана линия /9 прекъснати линии/ и може да ги защитава с авиация и ракети. Самолетоносачите му са необходими, според мен, за Индийския океан, за да осигуряват пътя на нефта, а не в Тихия океан, за да се конфронтират с флота на САЩ. Тайван попада в зоната на пунктира, и макар САЩ да си го наричат "остров-самолетоносач", въпрос на време е, плановете на Китай са до 2050, Тайван да последва съдбата на Хонконг, според мен в един момент Щатите тихо ще отстъпят, избягвайки пряк сблъсък. Те вероятно ще се опитват да изолират Китай в тяхната Тихоокеанска зона, да скъсят и укрепят двете островни линии там, да ги затворят и да изолират Китай в неговата сфера, но не да го притискат прекалено силно до бреговете му, защото това вече е невъзможно. Протокът Малака е критично важен и за двете страни.

История за любов и мрак е израелско-американски драматичен филм от 2015 г., по сценарий и режисура на Натали Портман въз основа на едноименния автобиографичен роман на израелския автор Амос Оз. Действието се развива в Йерусалим през последните години на британския протекторат Палестина и в първите години на независимата държава Израел. Този филм е режисьорският дебют на Портман, която е и негов сценарист и изпълнява една от трите главни роли. Филмът е презентиран на филмовия фестивал в Кан през 2015 г.и в секцията за специални презентации на Международния филмов фестивал в Торонто за 2015 г. Той не е касов успех, но е сто процентов художествен успех, за ценители на добрата литература и кино. Базиран на международния бестселър на Амос Оз, A TALE OF LOVE AND DARKNESS това е историята на неговата младост, поставена на фона на края на британския мандат за Палестина и ранните години на държавата Израел. Филмът описва подробно отношенията на малко момче с майка му и неговото формиране като писател, човек на духа и мечтател, докато гледа как се случват нещата в живота, когато историите, които разказваме, стават историите, които живеем. Натали Портман режисира филма „История за любов и мрак“, със сюжет съсредоточен около живота на съпруг, съпруга и сина им в Йерусалим. Тя играе ролята на Фаня Оз, мечтателка, родена в Ровно, свалена от звездите на бляновете сред суровата действителност на следвоенните години в Йерусалим. Самата Портман казва за работата си над тази литературна творба, претворена от нея в кинематография: - Защо решихте да направите филм по романа „История за любов и мрак”? - Четях романа за удоволствие като нормален консуматор на качествена литература и в един момент просто започнах да виждам кадрите. Страниците оживяваха в съзнанието ми като завършен филм – с композициите, движенията на камерата, ракурсите, гледните точи, лицата на актьорите и актрисите, преходите, монтажните връзки, музикалното оформление. Съзнанието ми продуцира завършено екранно произведение, стимулирано от преживяването с тази великолепна книга. - Какво е специалното качество на книгата във Вашите очи? - Изключителният писателски талант на Амос Оз стои в основана на моето вдъхновение. В същото време аз успях да се идентифицирам страшно силно с историите, които са разказани в романа, да почувствам връзката с образите и техните житейски арки. Усетих, че именно това е книгата, по която трябва да създам свой режисьорски филм. А сега режисирането ми е страст. - Хареса ли ви режисирането. Как протекоха снимките? - Страшно трудно и в същото време изключително интересно. Забавлявах се много и държа да отбележа, че имах топло и плодотворно сътрудничество с Амос Оз. Първоначално се запознах с него през моите агенти, които уредиха да се срещна с него в Израел. Той веднага ми направи впечатление на щедър и отворен към предизвикателства човек, който не се смути от факта, че нямах никакъв опит в режисурата и по това време бях на 27 години. Няколко различни режисьори са му предлагали да превърнат книгата му във филм, но той е отказвал. За него беше важно в тази екранизация да няма лесни обяснения, да остане усещането за мистерия и да се даде свобода и възможност на публиката сама да изкове своята интерпретация за мотивациите на централните персонажи. За него беше излишно книгата да се редуцира до някаква форма на популярна психология. Линк към филма с бг суб: http://zelka.org/details.php?id=502539 „Можете да намерите Ада и Рая сред едни и същи хора около вас. Малко зло и хората стават за другите хора Ад. Малко милосърдие и същите хора стават за другите Рай.” „Единственият начин да запазите мечтата жива, пълна с надежда и горещ копнеж, е никога да не се опитвате да я осъществите. Сън, реализиран в живота, е разочароващ. Това е природата на мечтата.”

Не само че е възможен, според мен, а е предстоящ с навлизането в Четвъртата индустриална революция. Китай има ясна очертана програма за качествен скок в производството и технологиите, в 5 Г например е поне 5-10 години пред САЩ. Вътрешният потенциал на покупателна способност е неограничен, защото не зависят от световната валута на Запада долара и нейния резервен германски вариант еврото толкова много, колкото всички останали - Централната им банка може да печати неограничени количества юани, без да се съобразява с МВФ и Световната банка, стига да го пожелаят. Засега се въздържат да го правят, заради външната им търговия и ползите, които им носи отворената световна икономика. Затворят ли им се външните пазари на Запада и техните съюзници, според мен, ще го направят, като се насочат към неоколониализъм към Африка, където има суровини и пазар за техни стоки.

Да,последният случай на Капан на Тукидид беше Студената война между СССР и техния блок от Варшавския договор и САЩ плюс съюзници от НАТО. Противостоенето завърши без Трета световна война и с имплозия на Съветския блок. Това е добре разработен и проигран сценарий за Запада и може да бъде синтезиран с думите на Чърчил за Съветите "Оставете ги на тях самите, те сами ще се довършат", перифразирам по смисъл. Дали Китай ще влезе в такава схема - най-вероятно да, защото ще му бъде наложена, НО... Китай не е Съветския съюз. Китайският БВП вече е по-голям от този на САЩ по покупателна способност, а китайският пазар е с потенциал два пъти по-голям от този на САЩ и ЕС взети заедно. Има и хипотетична възможност, която лично не смятам за реалистична - Китай да "се сниши", да скрие силата си както правеше по стратегията на Дън Сяопин и да вегетира мирно в сферата на САЩ както доскоро /докъм 2008/ беше статуквото. Проблемът със сферите на влияние е, че всяка от страните се стреми да ги разширява за сметка на другата. При Пакс Американа имахме глобализъм, който бе нищо повече от глобална американска сфера. Някой тогава оповести Краят на Историята, блажени времена, рокендролът беше жив. При последната Студена война имаше една сфера - тази на Свободния свят /САЩ и съюзници/ и друга на СССР, а помежду им и Трети свят, където двете суперсили се конкурираха за влияние и надмощие. Новите граници на китайската и сферата на Запада тепърва предстои да бъдат очертавани, не е ясно ще има ли нов Трети свят. При първоначалното очертаване на нови сфери винаги е най-опасно и прескачат искри на гореща война по границите - така е било през 40-те и 50-те години в Източна Европа и през 60-те в Куба, светът е бил на ръба на атомна война. В интересен свят ни предстои да живеем.

Църквата не се отказва от него и по същество го защитава, като не го отлъчва от поста му. А знаем ли как е гласувал попът на това събрание, решило съдбата на Паисий? Дали е бил за или против още тогава, а не със задна дата - както е известно всичко се е приемало по вишегласие, така е натресен и Общи за апостол, въпреки мнението на Левски против, който остава в малцинство.

След общото събрание на БРЦК през май 1872 ВРО на Левски поема курс на терор, насилствено събиране на пари за оръжие за въстанието, което по същество е акт на война срещу Османската държава. Поп Кръстьо като деец на Църковната борба е против такова вътрешно насилие и терор, той затова изтъква като светли примери войводите Панайот, Хаджи Димитър и Ботев, но това по същество е старата четническа тактика, обречена на неуспех и доказала се като неуспешна. Левски както е известно е имал съвършено друго виждане за въстанието, което влиза в пълно противоречие с разбиранията на поп Кръстьо, това е сериозна база за конфликт на идеи между двамата. Попът смята тайната вътрешна организация и нейната тактика на насилствено събиране на пари от богати българи за "глупава работа", това си е негово лично право като свещеник. Левски има своето право като глава на Привременното правителство, което по същество е държава в Османската държава - тайната полиция е орган за терор и когато тя започва да действа като такъв, попът се отдръпва от делото, то влиза в противоречие с разбирането му на свещеник. Не мисля, че го е тресял страх, че ще му търсят отговорност за Паисий. До последния момент, до гибелта му, Левски не снема доверието си от поп Кръстьо, за това свидетелстват редица съвременници, той изпраща свой пратеник при него в Ловеч, за да го разпитва за предателството в града, кой рационално мислещ човек би изпратил свое доверено лице, за да го пита кой и кои са предателите, ако смята, че самият поп е предател - това е пълен абсурд. След Освобождението, буквално подлуден от моралния терор върху него, както и опитите да бъде физически убит от същите тези виновни хора, попът става открито критичен към самия Левски, но едва ли Левски е мислел да го праща през юли 1872, само няколко месеца преди гибелта си с комитетски пари в Букурещ, ако е имал и грам недоверие в поп Кръстьо.

Всяка една война е масово престъпление, но винаги има две противоположни гледни точки за това. Престъпления организирани от държави вече се наричат война.

Някога да съм твърдял, че поп Кръстьо е бил на друго мнение за убийството на момчето, както и за убийството на Паисий, и въобще срещу насилието? Това си е лично право на поп Кръстьо. Което не го прави предател, нито пък автоматично хвърля вина върху Левски. Двамата са стъпили на съвършено различни позиции и всеки един от тях има своето право. Гербов, според твоя начин на мислене, излиза, че единственият начин да се освободи България е била Руско-турската война и всичко друго е престъпление. Ами хайде тогава да зажалим за убитите турски войници в тази война, те са десетки хиляди - това според твоята логика е оправдано убийство, защото е организирано по заповед на Руския Цар? Прав ли съм, или крив - значи Левски е "убиец" на "невинното чираче", за което османската власт го осъжда на смърт за престъпление срещу османски поданик, защото действа от името на Българската държава, а Руския Цар е Освободител и не е убиец на хиляди османски поданици, каквито са били турските войници? Така ли е или не, според теб?

Левски очевидно е познавал добре османските закони, защото при всичките му разпити много умело се отклонява от обвиненията, които биха го довели до смъртна присъда. По обвиненията за подбудителство и участие в бунт ето какво казва: – Възложиха ми да обнадеждявам цяла България. – В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш? – Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам. ... Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам Прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението. – Какво ти попречи да изпълниш това си намерение? – Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха. 18 зилкаде [12]89 [6 януари 1873] година. Подписал: Дякон Васил Левски Искал да "обнадеждява" бедните заради тежките данъци, да отиде в Цариград, "да потърси големи личности като вас" /Ха! ха!/ да си признае "престъплението и грешката, да поискам Прошка" /още веднъж ха-ха!, Дяконът направо се гъбарка с членовете на Комисията, прави си гаргара с тях/ Не признава нищо, не издава никой, който вече не е известен на турската власт. Отрича всичко и го извърта така, че Комисията не получава негово признание нито за убийството на дякон Паисий, нито за това на слугата на Халача. За убийството на Паисий: "– Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона-владишки наместник, когото ти уби в Орхание? – Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу. Нов въпрос към Дякона – Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това? – Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитра, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитра заповед за убийството на дякона. – Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо? – Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен. [Отпечатал пръст]: Димитър Нов въпрос към Дякона – Дяконе, ти чу казаното от Димитра, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш? – Комитетите не вършеха никаква работа без подпис с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия." Излиза, че нареждането от Букурещ е изпреварило това на Левски и Общия, нали е неграмотен, избързал с убийството, преди неговото нареждане. За слугата Стойчо: – Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това? – Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч. – Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти? – Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек. [Подписал]: Васил Дякон Левски Общи предава всичко и всички и го прави с кеф. Той е гръцки гражданин по паспорт и вероятно е разчитал, че гръцката държава ще го спаси, както се е случило вече преди с участието му в Критското въстание. На него не само че не му дреме за никой, той предателства с удоволствие, ето как започва още първия му документиран разпит: – На 34 години съм. Най-напред слугувах три години в Сърбия. От Сърбия отидох със сръбски паспорт във Влашко. Три години прекарах във Влашко. После отидох при Гарибалди в Италия. По-късно от Италия минах в Гърция. От Гърция отидох на остров Крит. Критската война завърши. Предадох се на генерал Сава. На остров Крит прекарах три години. После, от Крит отидох пак в Гърция. Там хвърлих сръбския паспорт. Дадоха ми гръцки паспорт. Оттам преминах във Влашко. Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук... Пристигайки в Никопол, там ми взеха паспорта, който притежавах, и ми дадоха тескере. После, като отивах [във Влашко], взех паспорта си и върнах тескерето. Във Влашко останах една седмица при комитета. Върнах се пак обратно. Предадоха ми книжа, които донесох в Ловеч. – На кого предаде в Ловеч книжата? – Книжата предадох на Марин Попов кафеджията, на Ваньо терзията и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. Оттам ме изпратиха в Сопот и в Карлово. Пратиха ме до Дякон Васил, който дошъл преди три години, изпратен от комитета, – Кой те изпрати при Дякон Васила? – От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. – Оттам ли ти дадоха книжа? – Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила... На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе, и Христо бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание. Аз отговорих на. Ангел Кънчев: „За работите попитайте Дякона. Той криеше от мен, не ми вярва.“ И той [Ангел Кънчев] захвана да разпитва Дякона. А Дяконът му отговори: „Аз и в теб не мога да имам доверие. Да походим един път заедно, да се запознаеш с работите. След като се запознаеш, ще ти кажа имената на хората.“ После, ако и да искахме да излезем по селата, нямахме нито пара в джоба си. Но нали се представяхме за търговци, срамувахме се да ходим пеш. Купиха ни коне. Един кон купиха от Ловеч, а друг – от Плевен, от пазара. В Плевен отидоха да купят коня Ангел Кънчев, Дяконът и Марин Попов. Разпит на Димитра, извършен на 27 октомври 1872, с 183-184 Преди да го обесят поискал богата вечеря, но му донесли вода, хляб и лук. Когато го повели да го бесят, казал "ах, ТЕ ме излъгаха..." Кои са били ТЕ, турците, сърбите или гърците, само грешната му душа знае.

Колкото и да му е смешно на господин boilad, това е безспорен факт, документиран от османската власт. На 14 януари (1873) председателят Саиб паша изпраща следната телеграма до Великия везир в Цариград: „Понеже се установи, че арестуваният в Ловеч водач и организатор на размириците Васил Левски е подбуждал турските поданици да въстават с оръжие против държавата, че в замислените бунтове е бил подстрекател и ръководител, че произнесените от него речи и публикувани книжа са дали конкретни последствия и че е убил, за да не бъде заловен, един слуга – за всичко това той е осъден на смърт. Когато се разпитаха лицата установи се, че именуемият Дякон Левски е изпратен от страна на комитета във Влашко с цел да подбужда България. Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Турската империя. Той е разширявал кръга на бунтовническата си дейност и е бил главатар на всичките организирани действия на комитетите. Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно и прочут със своята храброст, той не можа да бъде заловен веднага. Въз основа на тия подробности и неговите резюмирани признания, както и писмените, и устни показания на заловените, установява се, че споменатият Дякон Левски е дошъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, че под неговото лично главатарство за бунтуване заедно с други разбойници, той не само, че е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал твърде достойно възложената му длъжност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища речи, издавал е печатни брошури под название „Комитетски устави“ и е подбуждал жителите и населението към въстание. Като последица от това подбудителство и насърчаване са се образували бунтовнически комитети и канали и са се събирали много парични средства за закупуване на оръжие. Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика. От заловената комитетска кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с други разбойници в Сърбия и Влашко, от което се установява, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът за тоя бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона останалите българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България. Тъй като в чл.55 от Имперския закон е обяснено и изрично споменато, че всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жителите на Османската империя към въоръжено въстание, ако делото на неговата цел се осъществи напълно или пък се пристъпи към изпълнението на делото, той се наказва със смърт. В чл.57 пък е казано, че ако група разбойници извършват заедно бунтовнически дела, споменати в гореизложените членове 55 и 56, или пък пристъпят към изпълнението на целите си, то самият главатар и подбудител измежду тия, които се намират в това разбойническо общество, където и да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха се заловили на местопрестъплението, съобразно със степента на вината им и доказано съучастие в бунтовническото дело, се наказват с доживотен или временен крепостен затвор. В чл.67 пък е казано, че всеки, който произнася речи по площади, по пазарища и улици, по сборове, или пък чрез разлепване на афиши и издаване на печатни брошури, подбужда населението и жителите да извършват престъпления, споменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия престъпления. В чл.147 се казва, че ако той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. Ако обаче това убийство е сторено при извършването на някое друго престъпление, или пък е извършено при изпълнението на някое нарушение, то лицето, което извършва убийството се наказва със смърт. Споменатият Дякон Левски е подбуждал лично турските поданици към вътрешно въстание срещу Османската държава, издавал е печатни брошури и въобще той е предприел разни бунтовнически действия, с цел да върши престъпления, посочени в Глава втора от Имперския закон. Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл.55, ал.I, чл.56, чл.66 и чл.147, ал.II, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт по политически причини. Ако Ваше високопревъзходителство одобрявате това, нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая политическа присъда, съгласно закона“. https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/ Друг е въпросът, че така формулираната смъртна присъда по османското законодателство от онова време е нелегитимна, според мен. Защото в нея се казва "по политически причини", а Левски не е осъществил деянието "бунт" по чл. 55 и чл.56, по чл. 57 Общи извършва деянието подбудител на "бунтовнически действия", обира на пощата, но не и Левски, който е против този негов акт - следователно Общи попада под удара на закона в този член, а именно - смъртна присъда, защото сам се изтъква като подбудител. Левски по политически причини не може да бъде осъден на смърт, а единствено на някакъв срок каторга, Комисията не успява да докаже неговата роля като организатор на бунт, а като такъв само на подготвян бунт, което не предполага смъртна присъда. Смъртната му присъда е фиксирана с " Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика." Това е единствената сламка, за която са се хванали съдиите, но и тя не им дава основание да го качат на бесилото - защото Левски е отричал това убийство, срещу думата на съучастника си Вутьо Ветов от Видраре. Дума срещу дума. За убийството на дякон Паисий, че Левски е издал заповед за това убийство, единственият свидетел, потвърждаващ това е убиецът Димитър Общи. С една дума по политически причини Левски е трябвало да получи някакъв срок каторга, но не и смъртно наказание, по буквата на закона, защото той де факто е нямал доказано участие в осъществен бунт, а само в подготовка на такъв. По отношение на убийството на слугата, което е буквално пришито към политическото обвинение, присъдата също е спорна, тъй като турската власт е изтълкувала неправомерно в своя полза, без негово самопризнание, единствено по думите на съучастника му Вутьо, който за същото деяние получава 6 години затвор, от спомените и описанието на самия Левски става ясно, че въпросният Вутьо пръв е искал да убие слугата, но Левски го е спрял и чак когато слугата застрашава живота му, посяга към камата, тоест това е самозащита и може да мине по горе цитирания В чл.147, в който се казва, че ако "той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. " https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/ Така или иначе смъртни присъди се изпълняват единствено за Левски и Димитър Общи, като тази на Общия е по два прараграфа от закона, докато срещу Левски е неправомерна и съшита с бели конци по политически причини.