Б. Киров

Да,последният случай на Капан на Тукидид беше Студената война между СССР и техния блок от Варшавския договор и САЩ плюс съюзници от НАТО. Противостоенето завърши без Трета световна война и с имплозия на Съветския блок. Това е добре разработен и проигран сценарий за Запада и може да бъде синтезиран с думите на Чърчил за Съветите "Оставете ги на тях самите, те сами ще се довършат", перифразирам по смисъл. Дали Китай ще влезе в такава схема - най-вероятно да, защото ще му бъде наложена, НО... Китай не е Съветския съюз. Китайският БВП вече е по-голям от този на САЩ по покупателна способност, а китайският пазар е с потенциал два пъти по-голям от този на САЩ и ЕС взети заедно. Има и хипотетична възможност, която лично не смятам за реалистична - Китай да "се сниши", да скрие силата си както правеше по стратегията на Дън Сяопин и да вегетира мирно в сферата на САЩ както доскоро /докъм 2008/ беше статуквото. Проблемът със сферите на влияние е, че всяка от страните се стреми да ги разширява за сметка на другата. При Пакс Американа имахме глобализъм, който бе нищо повече от глобална американска сфера. Някой тогава оповести Краят на Историята, блажени времена, рокендролът беше жив. При последната Студена война имаше една сфера - тази на Свободния свят /САЩ и съюзници/ и друга на СССР, а помежду им и Трети свят, където двете суперсили се конкурираха за влияние и надмощие. Новите граници на китайската и сферата на Запада тепърва предстои да бъдат очертавани, не е ясно ще има ли нов Трети свят. При първоначалното очертаване на нови сфери винаги е най-опасно и прескачат искри на гореща война по границите - така е било през 40-те и 50-те години в Източна Европа и през 60-те в Куба, светът е бил на ръба на атомна война. В интересен свят ни предстои да живеем.

Църквата не се отказва от него и по същество го защитава, като не го отлъчва от поста му. А знаем ли как е гласувал попът на това събрание, решило съдбата на Паисий? Дали е бил за или против още тогава, а не със задна дата - както е известно всичко се е приемало по вишегласие, така е натресен и Общи за апостол, въпреки мнението на Левски против, който остава в малцинство.

След общото събрание на БРЦК през май 1872 ВРО на Левски поема курс на терор, насилствено събиране на пари за оръжие за въстанието, което по същество е акт на война срещу Османската държава. Поп Кръстьо като деец на Църковната борба е против такова вътрешно насилие и терор, той затова изтъква като светли примери войводите Панайот, Хаджи Димитър и Ботев, но това по същество е старата четническа тактика, обречена на неуспех и доказала се като неуспешна. Левски както е известно е имал съвършено друго виждане за въстанието, което влиза в пълно противоречие с разбиранията на поп Кръстьо, това е сериозна база за конфликт на идеи между двамата. Попът смята тайната вътрешна организация и нейната тактика на насилствено събиране на пари от богати българи за "глупава работа", това си е негово лично право като свещеник. Левски има своето право като глава на Привременното правителство, което по същество е държава в Османската държава - тайната полиция е орган за терор и когато тя започва да действа като такъв, попът се отдръпва от делото, то влиза в противоречие с разбирането му на свещеник. Не мисля, че го е тресял страх, че ще му търсят отговорност за Паисий. До последния момент, до гибелта му, Левски не снема доверието си от поп Кръстьо, за това свидетелстват редица съвременници, той изпраща свой пратеник при него в Ловеч, за да го разпитва за предателството в града, кой рационално мислещ човек би изпратил свое доверено лице, за да го пита кой и кои са предателите, ако смята, че самият поп е предател - това е пълен абсурд. След Освобождението, буквално подлуден от моралния терор върху него, както и опитите да бъде физически убит от същите тези виновни хора, попът става открито критичен към самия Левски, но едва ли Левски е мислел да го праща през юли 1872, само няколко месеца преди гибелта си с комитетски пари в Букурещ, ако е имал и грам недоверие в поп Кръстьо.

Всяка една война е масово престъпление, но винаги има две противоположни гледни точки за това. Престъпления организирани от държави вече се наричат война.

Някога да съм твърдял, че поп Кръстьо е бил на друго мнение за убийството на момчето, както и за убийството на Паисий, и въобще срещу насилието? Това си е лично право на поп Кръстьо. Което не го прави предател, нито пък автоматично хвърля вина върху Левски. Двамата са стъпили на съвършено различни позиции и всеки един от тях има своето право. Гербов, според твоя начин на мислене, излиза, че единственият начин да се освободи България е била Руско-турската война и всичко друго е престъпление. Ами хайде тогава да зажалим за убитите турски войници в тази война, те са десетки хиляди - това според твоята логика е оправдано убийство, защото е организирано по заповед на Руския Цар? Прав ли съм, или крив - значи Левски е "убиец" на "невинното чираче", за което османската власт го осъжда на смърт за престъпление срещу османски поданик, защото действа от името на Българската държава, а Руския Цар е Освободител и не е убиец на хиляди османски поданици, каквито са били турските войници? Така ли е или не, според теб?

Левски очевидно е познавал добре османските закони, защото при всичките му разпити много умело се отклонява от обвиненията, които биха го довели до смъртна присъда. По обвиненията за подбудителство и участие в бунт ето какво казва: – Възложиха ми да обнадеждявам цяла България. – В какво се състои това твое обнадеждяване и как щеше да го извършваш? – Данъци много, а нямаш спокойствие. [Ето], за това щях да ги обнадеждявам. ... Малко преди обира на хазната заминах през Цариград по суша за Пловдив. Когато пристигнах там, от Букурещ дойде едно писмо, в което беше казано: „Хазната, която отивала за София, била обрана; поради това задържан бил някой си Димитър; ако по тоя случай се заловят и комитетските хора, ти дай знак за повдигане на общо въстание, ние ще пишем на всички войводи [и] те ще ти се притекат на помощ.“ След като прочетох това писмо, аз размислих: поради това, че обирът на тая хазна е разбойничество, не намирах за подходящо да се повдигне въстание. Затова писах на намиращите се в цяла България комитети за идването от Букурещ на такава заповед, и че понеже в случая се касае за разбойничество, няма основание за въстание. В същия смисъл отговорих и на Букурещкия комитет. След тоя отговор Букурещкият комитет искаше да ме отстрани и освободи от работа. Сетне аз реших да отида в Цариград, да потърся големи личности като вас и, признавайки престъплението и грешката, да поискам Прошка и да разправя от начало до край с всички подробности положението. – Какво ти попречи да изпълниш това си намерение? – Възнамерявах, щях да отида в Русчук, а оттам щях да отида в Цариград, обаче между това ме раниха и ме заловиха. 18 зилкаде [12]89 [6 януари 1873] година. Подписал: Дякон Васил Левски Искал да "обнадеждява" бедните заради тежките данъци, да отиде в Цариград, "да потърси големи личности като вас" /Ха! ха!/ да си признае "престъплението и грешката, да поискам Прошка" /още веднъж ха-ха!, Дяконът направо се гъбарка с членовете на Комисията, прави си гаргара с тях/ Не признава нищо, не издава никой, който вече не е известен на турската власт. Отрича всичко и го извърта така, че Комисията не получава негово признание нито за убийството на дякон Паисий, нито за това на слугата на Халача. За убийството на Паисий: "– Димитре, от кого дойде заповед за убийството на дякона-владишки наместник, когото ти уби в Орхание? – Убих го въз основа на писмо, дошло от Ловчанския комитет и от Дякона с подпис Арслан Дервишоглу. Нов въпрос към Дякона – Дяконе, ти чу, че Димитър е убил дякона въз основа на твоето писмо с подпис Арслан Дервишоглу, какво ще кажеш на това? – Според дадения от Димитра рапорт, дяконът щял да издаде работата на властта. Съгласно постановленията на комитетския устав, той трябваше да бъде убит. Аз писах на Букурещкия комитет, че е необходимо да се премахне дяконът, понеже мнението на Букурещкия комитет беше нужно. Докато дойде отговор оттам, Димитър убил дякона в Орхание. После се получи отговор от Букурещ за убиването му. Когато аз [го] пратих на Димитра, чух че ловчанската власт получила телеграма за убиването на дякона. От Букурещ били донесли уж по-напред на Димитра заповед за убийството на дякона. – Димитре, ти казваш, че Дяконът ти писал писмо за убийството на дякона, той обаче казва: „Аз не съм писал писмо.“ Ти не знаеш да четеш, кой ти прочете изпратеното писмо? – Прочете ми го даскал Иван, когато ходих в Тетевен. [Отпечатал пръст]: Димитър Нов въпрос към Дякона – Дяконе, ти чу казаното от Димитра, ако дойде даскалът и каже [същото], какво ще речеш? – Комитетите не вършеха никаква работа без подпис с моето лъжливо име Арслан Дервишоглу. Каквото и да съм казал преди за убийството на дякона, аз изпратих на Димитра писмо с подпис. Писма без моя подпис не се приемаха от никой комитет, дори и от Букурещкия." Излиза, че нареждането от Букурещ е изпреварило това на Левски и Общия, нали е неграмотен, избързал с убийството, преди неговото нареждане. За слугата Стойчо: – Дяконе, ти чу [и] разбра казаното от Вутьо Ветьов, какво ще речеш на това? – Аз чух казаните от тогова думи, но аз не съм лицето, което уби човека в Ловеч. – Дяконе, ти чу какво каза Вутьо Ветьов. Той казва, че ти си ходил в Ловеч, и че след десет-петнадесет деня той ти донесъл това писмо, какво ще кажеш ти? – Аз въобще не го познавам, в Ловеч аз не съм виждал тоя човек. [Подписал]: Васил Дякон Левски Общи предава всичко и всички и го прави с кеф. Той е гръцки гражданин по паспорт и вероятно е разчитал, че гръцката държава ще го спаси, както се е случило вече преди с участието му в Критското въстание. На него не само че не му дреме за никой, той предателства с удоволствие, ето как започва още първия му документиран разпит: – На 34 години съм. Най-напред слугувах три години в Сърбия. От Сърбия отидох със сръбски паспорт във Влашко. Три години прекарах във Влашко. После отидох при Гарибалди в Италия. По-късно от Италия минах в Гърция. От Гърция отидох на остров Крит. Критската война завърши. Предадох се на генерал Сава. На остров Крит прекарах три години. После, от Крит отидох пак в Гърция. Там хвърлих сръбския паспорт. Дадоха ми гръцки паспорт. Оттам преминах във Влашко. Във Влашко ме намери българският комитет и ме изпрати тук... Пристигайки в Никопол, там ми взеха паспорта, който притежавах, и ми дадоха тескере. После, като отивах [във Влашко], взех паспорта си и върнах тескерето. Във Влашко останах една седмица при комитета. Върнах се пак обратно. Предадоха ми книжа, които донесох в Ловеч. – На кого предаде в Ловеч книжата? – Книжата предадох на Марин Попов кафеджията, на Ваньо терзията и на фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. Оттам ме изпратиха в Сопот и в Карлово. Пратиха ме до Дякон Васил, който дошъл преди три години, изпратен от комитета, – Кой те изпрати при Дякон Васила? – От отсреща, от комитета ме изпратиха до кафеджията Марин, терзията Ваньо и фабриканта на коприна – Димитър Пъшков. – Оттам ли ти дадоха книжа? – Да, оттам ми дадоха. Аз пък предадох книжата, които ми дадоха, на Дякон Васила... На сутринта, след отпуск на черква, излязохме в лозята. Заедно с тримата души, чиито имена казах по-горе, и Христо бояджията от Ловеч, дойде и попът. Те бяха пет души и ние двама станахме всичко седем. Там, в лозето, направихме събрание. Аз отговорих на. Ангел Кънчев: „За работите попитайте Дякона. Той криеше от мен, не ми вярва.“ И той [Ангел Кънчев] захвана да разпитва Дякона. А Дяконът му отговори: „Аз и в теб не мога да имам доверие. Да походим един път заедно, да се запознаеш с работите. След като се запознаеш, ще ти кажа имената на хората.“ После, ако и да искахме да излезем по селата, нямахме нито пара в джоба си. Но нали се представяхме за търговци, срамувахме се да ходим пеш. Купиха ни коне. Един кон купиха от Ловеч, а друг – от Плевен, от пазара. В Плевен отидоха да купят коня Ангел Кънчев, Дяконът и Марин Попов. Разпит на Димитра, извършен на 27 октомври 1872, с 183-184 Преди да го обесят поискал богата вечеря, но му донесли вода, хляб и лук. Когато го повели да го бесят, казал "ах, ТЕ ме излъгаха..." Кои са били ТЕ, турците, сърбите или гърците, само грешната му душа знае.

Колкото и да му е смешно на господин boilad, това е безспорен факт, документиран от османската власт. На 14 януари (1873) председателят Саиб паша изпраща следната телеграма до Великия везир в Цариград: „Понеже се установи, че арестуваният в Ловеч водач и организатор на размириците Васил Левски е подбуждал турските поданици да въстават с оръжие против държавата, че в замислените бунтове е бил подстрекател и ръководител, че произнесените от него речи и публикувани книжа са дали конкретни последствия и че е убил, за да не бъде заловен, един слуга – за всичко това той е осъден на смърт. Когато се разпитаха лицата установи се, че именуемият Дякон Левски е изпратен от страна на комитета във Влашко с цел да подбужда България. Той се очерта като компетентна и централна личност, която е подбуждала населението да образува комитети, които да се готвят да въстанат с оръжие в ръка против Турската империя. Той е разширявал кръга на бунтовническата си дейност и е бил главатар на всичките организирани действия на комитетите. Понеже е бил твърде хитър и лукав, а същевременно и прочут със своята храброст, той не можа да бъде заловен веднага. Въз основа на тия подробности и неговите резюмирани признания, както и писмените, и устни показания на заловените, установява се, че споменатият Дякон Левски е дошъл в България с бунтовнически намерения, като е подбуждал населението да въстане с оръжие против Османската държава за придобиване на права, че под неговото лично главатарство за бунтуване заедно с други разбойници, той не само, че е предприел разни бунтовнически деяния, но е изпълнявал твърде достойно възложената му длъжност, като е държал пред селяните, събрани в селските училища речи, издавал е печатни брошури под название „Комитетски устави“ и е подбуждал жителите и населението към въстание. Като последица от това подбудителство и насърчаване са се образували бунтовнически комитети и канали и са се събирали много парични средства за закупуване на оръжие. Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика. От заловената комитетска кореспонденция се установява положително, че той е кореспондирал относно бунта с други разбойници в Сърбия и Влашко, от което се установява, че споменатият Дякон Левски е източникът и инициаторът за тоя бунт, който е станал причина да отговарят пред повеленията на закона останалите българи, които са имали смелостта да нарушат спокойствието на България. Тъй като в чл.55 от Имперския закон е обяснено и изрично споменато, че всеки, който подбужда лично или чрез другиго турските поданици и жителите на Османската империя към въоръжено въстание, ако делото на неговата цел се осъществи напълно или пък се пристъпи към изпълнението на делото, той се наказва със смърт. В чл.57 пък е казано, че ако група разбойници извършват заедно бунтовнически дела, споменати в гореизложените членове 55 и 56, или пък пристъпят към изпълнението на целите си, то самият главатар и подбудител измежду тия, които се намират в това разбойническо общество, където и да се залови, се наказва със смърт, а другите, които биха се заловили на местопрестъплението, съобразно със степента на вината им и доказано съучастие в бунтовническото дело, се наказват с доживотен или временен крепостен затвор. В чл.67 пък е казано, че всеки, който произнася речи по площади, по пазарища и улици, по сборове, или пък чрез разлепване на афиши и издаване на печатни брошури, подбужда населението и жителите да извършват престъпления, споменати в настоящата глава, се наказва като автор на тия престъпления. В чл.147 се казва, че ако той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. Ако обаче това убийство е сторено при извършването на някое друго престъпление, или пък е извършено при изпълнението на някое нарушение, то лицето, което извършва убийството се наказва със смърт. Споменатият Дякон Левски е подбуждал лично турските поданици към вътрешно въстание срещу Османската държава, издавал е печатни брошури и въобще той е предприел разни бунтовнически действия, с цел да върши престъпления, посочени в Глава втора от Имперския закон. Понеже всичко гореизложено е установено с положителност, то на основание изричното повеление на чл.55, ал.I, чл.56, чл.66 и чл.147, ал.II, реши се: споменатият Дякон Левски да бъде осъден на смърт по политически причини. Ако Ваше високопревъзходителство одобрявате това, нека се издаде височайше ираде, за да се изпълни тая политическа присъда, съгласно закона“. https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/ Друг е въпросът, че така формулираната смъртна присъда по османското законодателство от онова време е нелегитимна, според мен. Защото в нея се казва "по политически причини", а Левски не е осъществил деянието "бунт" по чл. 55 и чл.56, по чл. 57 Общи извършва деянието подбудител на "бунтовнически действия", обира на пощата, но не и Левски, който е против този негов акт - следователно Общи попада под удара на закона в този член, а именно - смъртна присъда, защото сам се изтъква като подбудител. Левски по политически причини не може да бъде осъден на смърт, а единствено на някакъв срок каторга, Комисията не успява да докаже неговата роля като организатор на бунт, а като такъв само на подготвян бунт, което не предполага смъртна присъда. Смъртната му присъда е фиксирана с " Освен където той дал на Димитър (Общи) писмена заповед за убийството на дякона – наместник на ловчанския владика, той влязъл в къщата на един чорбаджия в Ловеч, за да му вземе насила пари като помощ за комитета и когато извършвал това престъпление, за да не бъде заловен, убил с кама слугата, който искал да вика." Това е единствената сламка, за която са се хванали съдиите, но и тя не им дава основание да го качат на бесилото - защото Левски е отричал това убийство, срещу думата на съучастника си Вутьо Ветов от Видраре. Дума срещу дума. За убийството на дякон Паисий, че Левски е издал заповед за това убийство, единственият свидетел, потвърждаващ това е убиецът Димитър Общи. С една дума по политически причини Левски е трябвало да получи някакъв срок каторга, но не и смъртно наказание, по буквата на закона, защото той де факто е нямал доказано участие в осъществен бунт, а само в подготовка на такъв. По отношение на убийството на слугата, което е буквално пришито към политическото обвинение, присъдата също е спорна, тъй като турската власт е изтълкувала неправомерно в своя полза, без негово самопризнание, единствено по думите на съучастника му Вутьо, който за същото деяние получава 6 години затвор, от спомените и описанието на самия Левски става ясно, че въпросният Вутьо пръв е искал да убие слугата, но Левски го е спрял и чак когато слугата застрашава живота му, посяга към камата, тоест това е самозащита и може да мине по горе цитирания В чл.147, в който се казва, че ако "той е убил неумишлено някое лице, наказва се с 15-годишен крепостен затвор. " https://news.lex.bg/guestpost/смъртната-присъда-срещу-васил-левски/ Така или иначе смъртни присъди се изпълняват единствено за Левски и Димитър Общи, като тази на Общия е по два прараграфа от закона, докато срещу Левски е неправомерна и съшита с бели конци по политически причини.

Въпросът е принципен. Левски и неговата организация в България са представители на новата българска държава. Въстанието е било средство, а не цел - целта е била установяване на независима българска държава. Като изпълнителен орган на българската държава, Левски и другарят му влизат в къщата на Халача, за да приберат дължимия данък, наложен на този чорбаджия от държавата /ВРО/ - те са Законът на тази Държава. Халачът е бил предупреден от държавата за дължимото към нея. И сега си представете, че при изпълнение на Закона, частно лице в някаква държава застрашава живота на представител на тази държава, изпълняващ законните си задължения. Държавният служител, било то полицай, било друго длъжностно лице, при нападение с опасност за живота му има законно право на неизбежна самоотбрана. Именно такъв е бил случаят с "невинното момче", което задържа Левски и другарят му при прибирането на законно дължимата сума - ако един от тях бъде задържан, турската полиция ще го арестува или убие, а това е смъртна опасност за цялата ВРО, тоест за Държавата на българите. Ерго, от гледна точка на България, Левски и другият член на ВРО са действали законно и правомерно, те са употребили сила в неизбежна самоотбрана при изпълнение на дълга си. Случаят с Паисий е аналогичен - дяконът публично е заявявал, че знае кои са членовете на организацията и ще ги съобщи на турската власт, тоест той е застрашавал живота на представители на българската държава. Противоположната гледна точка е на представителите на Османската държава - Левски затова е осъден на смърт, за неправомерно убийство на поданик на Османската държава, а не за правомерно изпълнен дълг към Българската държава. Каква е Вашата гледна точка, господа?

Анастас Попхинов купува 42 револвера и ги пренася в Ловеч година и половина преди Арабаконашкото приключение, след това поетапно са закупени още около 150 револвера от комитета в Ловеч, откъдето са били раздавани по другите комитети срещу пари, всичко това е минавало през ръцете на Марин Поплуканов. Цената на един револвер е била около три златни наполеона, но Ловчанският комитет ги е продавал за по 3.5 златни лири на другите комитети, тоест значително по-скъпо. Анастас Попхинов разказва сам с подробности при разпита му пред Софийската комисия: След два месеца дойде у брат ми писмо: „Револверите не ги дават по-долу от три наполеона единия.“ Аз им изпратих това писмо и те писаха да се купят четиридесет и два броя. Сутринта минахме в Никопол, [като] едни от револверите носехме у себе си, а другите в дисагите. – Не ви ли прегледаха в митницата с тия оръжия? – Не, никой не ни попита, нито пък ни претърси. В един чувал с пипер бяхме поставили патроните им, не прегледаха дори и него. [34] – Какво направихте после? – От Никопол пристигнахме в Плевен. Те отидоха в хана, [а] аз си отидох в къщи. На следния ден дойдоха, взеха ме и отидохме заедно в Ловеч. Там отидохме в къщата на Марин Попов и му предадохме [револверите]. – Къде беше централата на комитета в Ловеч2? – Едната беше [в] къщата на Марин Попов, [а] другата в къщата на Ваньо терзията. Досега никога не съм бил на събрание. – Какво направи, след като предадохте оръжията? – Върнах се обратно в Плевен, в къщи. След това изпращах на брата си писмата на Ловчанския комитет, които трябваше да се изпращат на отсрещния комитет, а писмата, които идваха отсреща, изпращах ги на Ловчанския комитет. По тоя начин около една година и половина писмата се предаваха за двете страни чрез мен. Разпит на Анастас от Плевен Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд Документи из турските архиви, с.230 Около 150 револвера са били закупени след Общото събрание на БРЦК през 1872, те са били пренасяни на части от отделни куриери и разпределяни от Ловеч по окръжните комитети, както и в самия Ловеч: – Колко броя бяха дошлите у тебе револвери и на кого ги дадохте? – Пристигнаха на два пъти шест броя. От тях един [задържах] аз, дадохме един на брат ми, един на Вутьо Пелов и един на Вутьо Ветьов. Двата броя върнахме обратно. – Колко гроша дадохте за тях? – Купихме ги по за три и половина лири, с. 266 Разпит на Фильовия брат Йосиф 23 декември 1872 – Колко бяха парите, които събрахте от Видраре, къде ги изпратихте и получихте ли срещу тях оръжие или нещо друго? – Аз зная за около четиридесет лири. Събраните пари изпращахме в Извор. Оттам идваше временна разписка за получаването им. От Извор ги изпращаха в Ловеч; оттам изпращаха в Извор по отделни разписки на името на изпращача, а от там [Извор] ги изпращаха нам. Временната разписка ние връщахме на Извор. – Колко бяха пристигналите револвери? – На два пъти дошли девет револвери за Йосифа. Той раздал шестях, а за връщането на трите ми каза да напиша писмо. Аз написах писмото и върнахме револверите. – Кому дадохте тия револвери? – Един взема Йосиф, един дадохме на Фильо, един на Вутьо Ветьов, един на Вутьо Пелов и един на Георги Филев; кому се даде останалият, [12] не зная, забравил съм. – Какво направихте [с] парите, които получихте срещу револверите, и колко гроша взехте? – Револверите дойдоха у Йосифа, той ги раздаде и взема по три и половина лири. Тия пари се изпращаха с писмо на адрес „Българско“, къде отиваха – знае изворският куриер. Тия пари се изпращаха в един плик на Марин Луканов в Ловеч, оттам отиваха в българския комитет, а тоя комитет е главният централен комитет в Букурещ. с. 442 Разпит на даскал Васил от Видраре1 23 декември 1872 За точната бройка на револверите закупени от Ловчанския комитет свидетелства и Параскев Стоянов: В Букурещ събранието почнало иа 1 май 1872 г. М. Луканов и Иван Драсов се върнали след 1 месец, Левски дошъл малко след тях и донесли 2 пушки (едната система „Remington“, другата белгийска „Comblain“ и една сабля 4 пръста широка), за да изберат какво да поръчат, като фабриките (десетина) искали 1/2 пари напред и 1/2 след освобождението на България. Решили да снабдят хората с револвери и патропи, после с пушки. Пари взели 6000 лева от манифактурджийският еснаф с лихва и ги пратили на Димитър Ценов чрез Данаил Попов (в Турну Мъгуреле). Револверите 150 с по 25 патрона се пратили от Д. Попов, отдето Ловчанския комитет пратил хора да ги вземат: Пано Драганов Агопа, Лукан Цачев, Стефан Фичев, Тошко Луканов и Цвятко Берберчето. Револверите ги донесли у Марин Луканов и се разпродали, а А. Хитров взел останалите 30 револвера и ги занесъл да ги продаде в Търново. Един револвер за 6 патрона (алтъпатлак) с 25 патрона го продавали за 3 наполеона. Понеже в Търново тъкмо обискирали дюкяна на Хр. Ив. Крачула, Анастас Хитров дал револверите на Иван Захарелията. Парите ги върнали на еснафа и останали и други – всичко 450 наполеона. Заедно с плевнелията Анастас Попхинов в чували с чушки пренасяли патроните за Ловеч. Ханджията в Никопол бил цинцарин; той бъркал в чушките, разбрал, че има револвери, и си откраднал един. Те били около 200 револвери с по 6 патрони („алтъпатлаци“). 5-6 души минали по два пъти в Мъгуреле и всеки от тях носел по 10 револвера опасани по голо, на един път, за едно ходение. Тези хора, които пренасяли оръжието, били: Лукан, Тошко, Анастас Хинов, Цветко Вълчев (зет па Лукана, берберин в Радкоолу на хана, у когото остана перото [от] калпака на Левски. Виж за това бележките ми за музея в Ловеч) и Стефан Фичът. Патроните ги турили в два чувала, ред патрони, ред чушки. Един от хамалите, който носил чушките, забележил: „Чок авур биберлер“ (много тежки чушки!). Всичко се пренесло в „Компания хан“ в Никопол в една стая. Стопанина цинцарин си откраднал един револвер, но не ги издал. Те прибързаха и с две каруци пренесли всичко през Плевен в къщата на Анастас. Там оставили чушките, а патроните ги турили в дисаги и с коне ги откарали в Ловеч и ги стоварили в бащината къща на Лукана (сега, в 1901 г., къща на учителя Сирков), която, малко поправена, стои още. Не са я гътнали. Марин Луканов сетне ги взел всички у тях си и всеки си взел по един револвер. Лукан си взел два револвера десетака (за 10 патрона) без патрони за 1300 гроша, и двата – един за себе си и един оставил за Василя Йонков от Гложене, да го продаде. https://sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=687:vl&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Системата е била следната, парите събрани в Ловеч и в другите комитети са отивали в Ловеч, откъдето са се изпращали до Данаил Попов в Турну Мъгуреле, Попов е закупувал с парите по на цена около 3 наполеона единия револвер, тези револвери, общо около 200 с първата пратка на Анастас Попхинов, са били внасяни на части и разпределяни сред членовете на комитетите, но вече за цена по 3.5 златни турски лири, събраните пари от вътрешната продажба сред комитетските хора отново са идвали у Марин Поплуканов и от него е трябвало да бъдат изпратени в Букурещ. И нека бъде много ясно - става дума за около 200 револвера продадени на "вътрешния пазар" на революционните комитети за цена по около 3.5 лири бройката. Това прави една хубава сума от 700 златни турски лири.Между 1844 и 1881 г. лирата е покривала биметалния стандарт: 1 лира = 6,61419 грама чисто злато - или еквивалента на около 5 кг. чисто злато са преминали само за револвери през ръцете на Марин Поплуканов. Какво е направил Маринчо Поплуканов с тези 700 турски лири, еквивалентни на 5 кг. злато, ти ще ми кажеш, сигурно ги е предал до стотинка на комитета в Букурещ? Или пък не? Не идва ли Левски за тези пари, не пита ли той за тях в писмото си от 12 декември 1872? Комитетът реши да се вземат насила пари от Денчо Памукчията. За тая цел отиде Васил Левски заедно с Вутко Ветев (+) от село Видраре (който умря в Диарбекир на заточение после за участие в обира на пощата с Димитър Общий). Те са знаели, че Памукчията е сам, Левски бе облечен с турски дрехи с пушката си „Remington“. Отишъл през къщата на Димо Драсов в къщата на Памукчията, сега къща на Григор Иванчев. В двора забили към турския хан до дувара няколко кола, за да се мисли, че хората са дошли от този хан (сега хан на Радкоолу). Влезли в къщи и чакали скрити, додето дойде Денчо. Дойде момчето, слугата на Денча, Стойчо, на около 25 год. (казвал се С. Герганов, от с. Лесидрен), носел хляба от фурната. (Христо Луканов знае всичко, той през това време е дежурил на тяхната улица, за да види през къде ще избягат, за да съобщи на комитета. Марин го знаел от разказа на В. Левски и на Вуте.) Момчето готвело за вечерята и ги видяло скрити в самата къща и познало Левски, понеже Стойчо е бил по-рано слуга у Иван Драсов. Момчето извикало, те обяснили на момчето защо са дошли. Преди да дойде то, те бяха претърсили къщата и едва бяха намерили няколко наниза пари за стотина лева. Те искали даже да си излязат, но момчето не ги пущало и се боричкало с тях няколко минути до портата. Вутко искал няколко пъти да го убие, но Левски не давал, докато момчето не хванало силно Левски и почнало силно да вика. Като видял вече опасността, Левски сам извадил камата и я забил в сърцето на Стойчо и понеже и тогава не можал да се изтръгне от ръцете му, Левски завъртял камата в раната и момчето извикало и умряло…Левски се много кахърял, че бил принуден да убие момчето иа Халача. При обира (в къщата) били само Левски и Вутю. Разпит на даскал Васил от Видраре, 23 декември 1872 Неизбежна самоотбрана, "момчето" е било як мъж на 25 години, който е стискал Левски за шията.

Е, и утре е ден, ако рекъл бог, но тия дни ще ме върти голяма мелница. Сега нямам време да ровя из архивите, ще цитирам тия дни точно за какви количества става дума от показанията на свидетелите, при това, забележи, те нямат интерес да казват повече, защото това е нелегална тяхна престъпна дейност, но си казват, по някаква тяхна, според мен, дебилска, логика. Приятна вечер и доскоро

200, има го в разпитите пред софийската комисия, даже са били повече от необходимото, затова продават на пазара част от тях. Само на един път Анастас Попхинов, братчето на Данаил Попов, внася наведнъж 40, всичко това е разказано с подробности в протоколите, скоро ги четох, ще цитирам, ако ти се струва невероятно. Печатница се купувало с дебели пари, то е сега като сървър за големи данни, Каравеловата е купена със сръбски държавни пари по линия на роднински връзки на жена му, не е била по силата на обикновен емигрант. Каравелов затова става фактор в Букурещ, защото има печатница, голямата работа.

У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему. По-преди ги е искал, тогава Марин се е измъкнал, че ги употребил "за ден-два в своя работа", не е уточнена сумата, не е уточнено времето. Факт е, сам знаеш, че закупуват 200 револвера, сметни колко е било парчето, това не е малка сума. Друго, през юли същата година Левски пише до Каравелов, че ще му изпрати като редактор и помощник във вестника поп Кръстьо и, цитирам по памет, ако Каравелов не се съгласи, попът ще носи достатъчна сума, за да започне Левски, респективно поп Кръстьо, да печати вестник на Вътрешната организация, независимо от Каравеловия. Колко е струвала печатница, според мен, сериозна сума. Това са били парите от експроприациите и обирите, не рдовно събирани пари като членски внос, въпреки това са вписвани в шифрования тефтер като от "дарители", защото после Бурски цитира свидетел, сега не мога по памет да кажа точно кой, който говори за тези суми събирани не само в Ловеч по този начин и мнозина ловчанлии надигат глас, че са вземани от тях такива пари. Според мен това е златото намерено в двора на Поплукановата къща през 20-ти век, приблизително толкова като злато са били събраните по този начин от обири и насилствени покани до богати пари. Затова и хаджи Мичо е изпитвал зверска омраза към Левски - взели са му насила 10 златни лири, колко още такива е имало. Всичко това се е втечнявало в злато и Левски идва за това злато в Ловеч, говорим за поне 4-5 килограма злато, огромна сума за времето пък и не малка и днес. За какво са били тези пари, за пушки естествено, работата е щяла да се разгърне още по-нашироко в Букурещ, ако Левски беше стигнал дотам. Имал е договорка с белгийска оръжейна фабрика, зад която стои и белгийската държава, да закупи 50 000 пушки, три от които са закупени като образец, едната е била в скривалището на Величка, впоследствие изчезнала. По-добри от турските армейски пушки по онова време. Пазарлъкът с белгийците е да се плати част от сумата, другата след успех на въстанието от новата българска държава. Защо белгийците са били толкова щедри - не защото са мили и добри хора естествено, имали са аспирации към барон Хиршовата железница, щели са да сложат ръка върху концесията. И така нататък. Левски си слага главата в торбата с отиването до Величка не заради морални проповеди или сладки разговори, а защото му трябва това злато, иначе няма никакъв рационален мотив, след като знае кой е предателя да му ходи на свиждане.

Хайде да сме точни с това писмо, паметта на Левски го иска: "Току да тръгна за града Ви, получих писмо, в което ми се съобщава, че са били подхвърляни в една къща писма с моя подпис: Ас.Дер. Кърджала. В тези писма [се] казвало: "Донесете ми тефтера на еди-коя си колиба и там го оставете, а всичко друго каквото има, да го изгорите!" Словата в писмото са ойдурдисани [нагласени] да наподобяват на моите. Писмено да ми дадете [обяснение] за тия писма, които са писани от Вас. Пророкувам каква е била целта Ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е." Тефтера иска предателят, а "друго каквото има да го изгорите"; тефтерът със записаните дарители на пари, който вече е у попа, него попа е искал да изпрати като доказателство за злоупотреба с комитетските пари от Председателя, тоест от Марин. Този тефтер е трябвал на Величка /респективно на брат й/, защото по него е можело точно да се проследи сумата, като се питат дарителите. И не попът е инициатор, защото тефтерът е у него, а Величка, която му прави засада със заптии, защото тефтерът им трябва на Лукановци, той е тяхното изобличение. Затова после са толкова злобни към попа, той стиска тефтера, това може да ги изобличи като крадци на комитетски пари. Наказанието за такава злоупотреба по Устава е било Смърт! Няма четири-пет, вече са били изпълнени няколко смъртни присъди от тайната полиция по нареждане на Левски. Страхът за Величка е бил по силен от Левски, отколкото от турците, тя през цялото време уж е под арест, а пише писма и осъществява срещи с други членове. Как стават тези работи под носа на турската полиция??? Затова Левски им пише "Пророкувам каква е била целта Ви. [Съобщете ми] по вишегласие ли сте го направили или само някой и кой е? Ако отричате това и всеки като Вас каже: "Не знам", то аз знам и ще Ви го покажа да го видите кой е." Той много добре е знаел, че Величка е съчинила историята с писмата, затова казва "ще ви го посоча", но се досеща, че и други от комитета й сътрудничат, затова пише "по вишегласие ли сте го направили", тоест отваря им вратата да ги оневини, да се отдръпнат от тази игра, докато е време. Предателството и присвояването на голяма комитетска сума, в случай че Левски е успеел да се измъкне жив, впоследствие са щели да бъдат наказани по Устава. Играта за Величка и брат й е била на живот и смърт. Буквално.

Той носи писмото на комитета /което е изчезнало от архивите/ и това на председателя от 7 октомври до Левски, вероятно в тайна къща в село Миленча на 12 декември. Той носи и писмото на Левски от същата дата, в което Левски е казал почти всичко за предателя и предателството в Ловеч, както и за присвоените пари от Председателя, който е бил Марин Поплуканов, а не поп Кръстьо. След като Мария Сиркова пише, че къщата им е била под турско наблюдение от август до Коледа, Никола не е ли знаел, не е ли казал за това на Левски? Според мен не, защото в писмото си Левски нарежда на другите членове "от сега нататък всичко за мен ще носите у Сиркови, пари и писма". Щял ли е да пише това, ако Сирков му е казал, че къщата им е под наблюдение, въпросът ми е реторичен.

Партията на Поплуканови му издава "смъртна присъда", те още се изживяват като "комитет" след Освобождението, въпреки че Марин е в управлението на българската държава, този опит за отровителство на попа /а дали не бяха два?/ е засвидетелстван не само от самия поп Кръстьо. Да не говорим за моралния терор, наложен над него, който според мен, доста бързо го докарва до гроба. Попадията му после мизерства, работи като слугиня по чужди домове да се издържа. Ако беше откраднал пари, нямало ли е да останат за нея?

Да, и още казва, цитирам по памет и по смисъл - най-голямото му притеснение идва не от залавянето на Левски, а да не дойдат и него да приберат, арестуват. +++ Много интересна работа, наистина "сурдиса се и...умря", плюел черна кръв, после Големия идва в Ловеч и търси местния хекимин, заподозрян в отровителство на Сирков. Според един наш автор, сега не мога да си спомня кой точно, чиято съпруга е съдебен лекар, симпотмите на Сирков са типични за човек погълнал отрова. Няма човек, няма проблем. Сирков пред отец Матей искрено се пита "кой може да го е предал?", вероятно сам е стигнал до отговора. Всъщност не е бил толкова възрастен, малко над 40-те, нямат деца от брака с Мария, после тя има дете, дъщеря, от брака й с по-младия от нея комшия Цвятков.

Имай предвид, когато изследваш този въпрос, че Каравелов напуска Букурещ още преди това, а архивът му попада в ръцете на турците през сръбското консулство и е използван в процеса в София срещу Левски като доказателствен материал. Така че самият Каравелов е вече не в Букурещ по време на публикуването на тези дописки, а в Белград.

Според мен са двама, защото изложените факти са коренно противоположни в двете дописки, но не съм изследвал конкретно кои или кой е дописника/ците на Каравеловия вестник.

Спаски, цитирах източник за Добри Койнов, който е и Добри Кръчмаря: Сега, ако има един Добри Кръчмаря с малка кръчмичка в Дръстене, чиято дъщеря е Стоянка Добрева Вангелова, и друг Добри Механджията с кръчма пак в Дръстене, чиято дъщеря е това означава огромно съвпадение на имена, място и т.н., което разбира се е практически възможно, но малко вероятно. И те питам, а с какво принципно променя това останалите факти, които съм изброил: - това че къщата на Сиркови е била наблюдавана по думите на Мария Сиркова, а Сиркови не са предупредили за това Левски - това че Мария Сиркова същата вечер уведомява Величка Хашнова за идването на Левски, въпреки нареждането на Левски "на никого да не казвате, че съм тук" - това че Левски на другия ден минава през къщата на Величка Хашнова, преди да излезе от Ловеч и си тръгва оттам без парите на комитета, които трябва да бъдат в нейното скривалище - това че турците, според Юсеин Бошнак, отиват в Къкрина и обграждат хана със заповед да заловят жив Левски - това че Латинеца излиза десетина минути от хана преди атаката на потерята и минава през главния вход без да го спрат, като Юсеин Бошнак пише, че те са чакали да светне вътре предварително и тогава са атакували, тоест пропуснали са Латинеца С какво би променило всички тези факти обстоятелството дали Малък Добри Койнев и Добри Механджията са едно и също лице или не са. Или пък дали Левски е бил предната вечер при Яким Шишков или не е бил?

Добри Койнов е Добре Кръчмаря, същият е Малък Добри - това е недвусмислено и важно за темата. Цитирам: "Добри Койнов в малката си кръчмичка е черпил и забавлявал със своите шеги турците." Цитата е от "Ловеч и Ловчанско" по спомени на Стоянка Добрева Вангелова, дъщеря на Малък Добри. Според спомените на Мария Сиркова разказани на Иван Войнинов Николчо е извадил тескерето на Левски на името на Малък Добри Само Сиркова и Николчо Цвятков повтарят, че тескерето на Левски е извадено на негово име. Николчо минава през неговата кръчма преди да се срещне с Левски на излизане от Ловеч. Никола Сирков нищо не споменава за това тескере. Николчо твърди, че Левски изял тескерето на Добри Койнов при ареста, това предвид кой е бил въпросният Добри е абсурдно: "От дъщерята на Добре кръчмаря, която живее сега в домът на X[аджи]неделчева, той узнал, че Левски с другари се опитал да обере баща й. Разбили стената, обаче, там се случил забит голям гвоздей, върху когото били закачени кантар и сито, тe паднали с ужасен трясък. Баща й станал и изгърмял с пушката. Обираджиитe избягали. Баща й бил много зъл и голям скъперник и се грижел само за своите интереси. Нито българите, нито турците му вярвали." Цитат от книгата на Бурски: "Ние видяхме в излагане развоя на събитията, че има такива лица, които се интересували за Левски. Едно от тях е турския шпионин Пано Бонжора, който заблуден по портрета предава в Троян в хана на Ив. Казанджиев учителя Аврам Тодоров. Той същия заплашва с портрета на Левски, Яким Шишкова, че ще му види сметката. В денят на тръгването, той отива на два пъти чак в кръчмата на дядо Добре, която се намира по пътя за Севлиево и то далеч от града. Второ лице е Али Чауш помак, той постоянно слухти и търси. На Малка Коледа следи Левски и го заварва в ханбаря на Яким Шишкова. През денят на залавянето той посещава кръчмата на дядо Добре, 30 минути по-късно от Пано Бонжора. Същият след обед към 2-3 часа среща Левски и Никола Цвятков при „Пази Мост“. Тия лица имаха надежда, че ще получат обещанитe от турското правителство 20 000 гроша и искаха на всяка цена да ги получат. Пано Бонжора извършва в хана на Иван Казанджиев в Троян едно предателство, което подплашило доста троянчени. В хана пристигнал Аврам Тодоров учител в Силистра. Отивал си в своя роден град Сопот. При обиска намерили между учебниците му тетрадка с бунтовнически песни, това било достатачно да бъде арестуван и изпратен през Ловеч за София. Аврам Тодоров приличал много на Левски и той бил воден с голям салтанат. В Ловеч като минавали край манифактурната мааза на х[аджи] Мичо, тоя станал приближил се към окования във вериги нещастник и го заплюл в лицето, псувал го, като му подхвърлилъ: „харсазин“, който бунтува мирната рая против милостивия и добър падишах. Агите присътствували на тая отвратителна сцена му благодарили с едно: „Машала бре хаджи Ефенди“. През 1923 год. покойният художник Андро срещнал в Букурещ Васил X. Пеев, братовчед на Левски, от гр. Олтеница – Румъния, сега покойник, той искал да се проследи живота на Пано Петков, турски шпионин, който през 1872 година много често посещавал печатницата на Любен Каравелов. Пано се изгубил след събранието на комитетскитe представители към края на м[есе]ц май. Левски на два пъти му обръщал внимание, като се движили, как ги той следил. Дори, когато отишле един праздничен ден в Олтеница Пано и там се изтърсил, но като разбрал, че е забелязан прехвърлил Дунава за Силистра. От сведенията, които събрах Пано Петков Бонжора не е бил от Ловеч. Дошел неизвестно от къде през лятото на 1872 година и се установил в Ловеч. Някой твърдят, че бил помак от Севлиевските села, той носил басмена риза, каквато носят турците и помаците. (Това ми потвърди и г. Койнаков от Ловеч, бивш съдия, живее в София, „Веслец“ 22. Между другото той ми съобщи, че Пано Петков след Освобождението имал кръчма–вертеп на Саръ-Пазар в Ловеч до биглишкия хамбар. Бил много подозрителен тип и ловчалии отбягвали да общят с него.) Третото лице е дядо Добре, който има да отмъщава за обира, подпомага делото на Пано Бонжора и Али Чауш. Пано е подкрепен и от хаджи Мичо, който беше измамен в своята памет, когато заплюваше Аврам Тодоров, вместо тоя, който му беше взел на сила 10 турски лири. А хиляда и 50 гроша не са малко, за тогавашния чорбаджия, за тях, може да се окачи човек на въжето. Той живee наблизо до Поплуканови, до църквата „Св. Богородица“, техен роднина е и винаги следил какво става у тях, и всичко знае пак от тях. Цялата вечер пред арестуването на Левски, той е с турцитe на гуляй, а сутринта е един от първите поканени да видят кой е арестувания. Нo изнурения вид и окървавеното лице не са му позволили да го познае." tp://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=864:im&catid=29:2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Какво повече е необходимо да се знае? Това, което пишеш за първи декември 1872, ето цитирам турската шифрограма, преведена още през 1929 г.: "До дунавския вилает1 [Цариград], 1 декември 1872 Вашите книжа и рапорт, дето говорите, че очаквате пристигането на назначената от тук комисия, за да изследва делата и преписките на бунтовническия комитет в София, който биде изкаран наяве с арестуването на похитителите на държавното съкровище наблизо до Орханийската каза, бидоха едно по едно прочетени в министерския съвет. Наистина, заслужава похвала хващането по един, по двама, без шум и глас, на повече от 50 членове на комитета, разпитът им пред една смесена комисия, подписването на признанията от самите обвиняеми и потвърдяването им от смесената комисия. Вие полагате големи усилия и с положителност очаквате залавянето на главата на бунтовниците Васил Левски, който заминал да посещава Пловдивско и Казанлъшко, като сте изпратили заловената фотография на същия до всички паспортни чиновници с настойчиви заповеди да не бъде допуснат да мине отсреща и да бъде заловен. Поради засилващото се значение на тайните издирвания, ние ви позволяваме да изразходите нужните суми над дадените под форма на здравни разходи 3000 гроша за тайни агенти и други съответни разходи. 12 шеввал 1282." Писмото от Цариград до Дунавския вилает с дата 1.ХІІ.1872 г. (виж “Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд”, с. 93) С една дума, ловешкият каймаканин е имал в джоба си още на 1 декември 1872 целия "оркестър" от "славейчета", необходим му да засече влизането и излизането на Левски от града. Имал е и отворен капан: парите на комитета у Величка. Защото, ако не бяха тези пари, Левски щеше да излезе от къщата на Сирков с документите по най-бързия начин още на 25, оставането му един ден повече, което е било фатално, е само за да мине през къщата на Величка за комитетското злато. Еднозначно, няма друга причина. Но още предната нощ Сирковица се среща с Величка и й съобщава, че Левски е у тях. После цялата мрежа на капана се стяга в Къкрина.

Мисля че Петър Шишков не бърка годината, той е предал с детайли разказа на баща си. Другият свидетел на Бурски, Христо Панов, който по времето на анкетата е бил седемдесетгодишен е по-лаконичен от Петър Шишков, но казва почти същото, като добавя заподозрените за предатели като имена, а именно Добри Кръчмаря от Дръстене /Малък Добри/, Пано Бонжура и хаджи Мичо, вуйчото на Гечо Хашната, съпруг на Величка Хашнова. конкретно и точно, тези тримата. Левски е обичал да си играе на руска рулетка, това е засвидетелствано от мнозина негови съвременници, самата му натура е била такава, той винаги е ходел по ръба между живота и смъртта, предизвиквал е риска. Влизането му в Ловеч преоблечен като търговец един ден преди да се появи облечен като турчин у Сиркови е напълно в негов стил. Защо влиза и отива при Яким Шишков? За да се осведоми от първа ръка, защото е имал доверие на Яким Шишков. Както е имал доверие на поп Кръстьо, за да изпрати преди това при него свещеник да го разпита за обстановката в града. Съгласен съм, но това е бива да се превръща в универсален ключ, просто един от елементите на анализа. Анализирай сам: на 24 декември Левски е в Ловеч при Яким Шишков, а Али чауш е по дирите му, значи предателите му вече знаят за неговото присъствие. На 25 декември вечерта влиза неочаквано в къщата на Сирков, според разказите на Мария Сиркова, и казва пред Сирков, Сиркова и Латинеца "на никого да не казвате че съм тук"; същата вечер Сирковица придружена от Мария латинката отиват на църква и съобщават на Величка Хашнова, че Левски е у тях. Сирковица присъства и на обсъждането на плана за другия ден Левски да се отбие в Къкрина при Латинеца. И сега най-интересното - защо Сирковица и Николчо твърдят, че Николчо взел фалшиво тескере на Левски на името на Малък Добри от Дръстене, а Никола Сирков не казва такова нещо. Помисли сам, Малък Добри от Дръстене е посочен като предател, Левски лично е организирал обир у тях, според свидетелство на неговата дъщеря, ще тръгне ли Левски да иска тескере точно на името на този чешит?!. Сирков трябва да е дебил да праща Николчо да вади тескере на негово име, та този човек е мразел Левски и в червата. Значи Сирковица и Николчо лъжат за това тескере. Николчо догам се е увлякъл в лъжата, че описва как Левски изял тескерето на Малък Добри при ареста. Дрън-дрън, на Левски въобще не му е трябвало такова тескере камо ли да пази Малък Добри, като го унищожи, той се е представил като търговец от Румъния при разпита, сам си е правел фалшиви тескерета, това е било практика при него, имал си е цяла портативна печатница за такива случаи. Николчо най-нагло лъже, както и Сиркова. Събери още малко несъответствия и странности на тази компания и сам ще си очертаеш кръга на групата, не е задължително на роднински принцип.

Да, но ти писа по-горе, цитирам те: "Вуйчо й" на Величка Хашнова е само един и той е Тома Джанков. Сега за въпросния "х. някой си", за който пише Бурски - това е хаджи Мичо, но той не е вуйчо на Величка, а вуйчо на мъжа й, Гечо Хашната. Въпросният серсемин е бил много нахъсан от омраза към Левски и поне в два от разказите на свидетелите на Бурски се появява като негов предател. Това е важен момент, който хвърля нова светлина върху влизането на Левски в Ловеч. И тъй като е потвърден от двама свидетели, има голяма вероятност да е реалност /метод на триангулацията/ Ето за какво иде реч: "Петър Шишков, 35 год[ишен], от Ловеч, син на Яким Шишков, по спомени от своя баща ни даде следните сведения: – Докато беше жив баща ми, разпитвах го постоянно за Левски и неговото време, но не всякога беше разположен да говори. Когато се освети паметника, през 1901 година, издигнат в памет на Тодор Кирков, Васил Левски и другите ловчанци, борци за свободата ни, държаха се речи, в които се викаше срещу поп Кръстю като предател. Той не беше жив и те свободно го клеймяха. Попитах баща си, защо клеймят поп Кръстю, нали не е той предател? „Остави ме сега, извика ми нервно, също възмутен от тия речи, има много работи, които скоро ще се разяснят. Поп Кръстю не предаде Левски, а друг и се знае кой е. От тоя ден той стана много мрачен и мъчно можеше да се изкопчи от него нещо. Той ми разказваше, че Негово Блаженство Екзарх Йосиф, като дошел за митрополит в Ловеч, дочул за мълвата и, като личен приятел на Левски, разследвал случката и знаял истинските предатели. Само така позволил на попа да служи с него. През м[есе]ц декемврий 1872 година на Малка Коледа преди залавянето на Левски, който идел към Хармането, за да се види с баща ми, бил проследен и подгонен от турската полиция. Дяконът влязъл в хамбаря (склада за кожи и пашкули) при баща ми, смигнал му и изцъкал „ язък “. След него влезли турски заптиета начело с Али чауш-помак. Мигът бил критически. Баща ми без да мисли, поканил неканените гости да седнат и пият по една ракия, па ги помолил да му помогнат да направят пазарлъка с търговеца на кожи. „Едно кьораво ударих, та помагайте! На един ахмак, кожи продавам, дава добра цена; помагайте, ще има кръчма. Пазарили се Левски и баща ми, но в джоба на търговеца нямало нито стотинка поне за капаро. Баща ми незабелязано спуснал фишек желтици в джоба му и той „каафетлия“ наброил 25 желтици за капаро и се збогувал, а заптиетата започнали да гуляят за добрата зделка. По едно време Али помакът, се сетил за какво дошъл и се затюфкал. „Е Яким Чорбаджи, какво я свършихме?“ „Какво има? Нали помогнахте да направим пазарлъка?“ „И други път, когато има такова кьораво повикай ни пак.“ През време на преглеждане кожите и пазаряването, баща ми съобщил на Дякона, че се готвят да го предадат и го замолил веднага да замине за Букурещ, да не остава повече в Ловеч. На третия Коледен ден Левски бил заловен. От конака повикали и баща ми да види „баш комитата“, който бил уловен. С подкосени крака той отишел да види. Влязал в конака и там видял Левски с окървавена глава, който се приструвал, че го не познава. След малък разпит дали го познава, баща ми измолил от каймакама разрешение да донесе храна от къщи на тоя чужденец, понеже било най-големия християнски празник. Каймакамина се съгласил, но храната била раздробена и прегледана дали няма нещо поставено в нея. Обаче, на дъното на сахана било написано: „Инкери! всичко унищожено“, когато върнали сахана, написаното било заличено от Левски. В конакът никой не знаял че, заловеният е Левски. Виканите лица, казали, че не го познават. Каймакаминът и другите турски чиновници казвали, че били хванали „баш комита“ – „голям комита“. Между виканите били Хаджи Мичо и много други, имената на които съм забравил вече. Това правили турците, щом като видят, че некой го познава, веднага да го арестуват, за да узнаят кой е хванатия, защото Левски казвал: „аз съм търговец от Румъния и никого не познавам“. Очите му били сведени към земята и никого не поглеждал. След обед Левски заедно с Никола Цвятков и Хр. Латиница били откарани за Търново, та там пашата да ги разпита. Ако били узнали турците, че хванатия е Левски, щели да го изпратят в София и наградата, обещана от правителството, да се раздаде на Ловчанската полиция." Действието описано тук от Петър Шишков, син на Яким Шишков, се развива на Малка Коледа 1872, а Малка Коледа е 24 декември - следователно Левски е ходил в квартал Харманите в къщата на Шишков един ден преди да отиде у Сиркови, тази къща е от другата страна на Осъма, доста отдалечена от Дръстене и къщата на Величка. И там за едната бройка не е бил заловен от Али чауш, същото заптие, което го среща на 26-ти следобед. При това заптието идва по сигнал - подаден от кой??? Ето другият свидетел пак на Бурски, ловчанлията Христо Панов, пак казва същото и посочва кой и кои: "Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи..." http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61 Да резюмирам - двама души от Ловеч, сериозни свидетели, независимо един от друг твърдят едно и също: на 24 декември 1872 Левски е при Яким Шишков /ти знаеш кой е той/ и само по чудо и заради находчивост се отървава от изпратени по сигнал заптиета начело с Али чауш да го арестуват. В Ловеч е имало организирана престъпна група от предатели, няма нищо случайно в залавянето в Къкрина. Спирам дотук, който може да сметне колко е две и две вече знае отговора.

Тома Джанков е брат на Мария Джанкова /Лилова, която е майка на Величка и Марин; следователно Тома е вуйчо на Величка и Марин. Ако знаеш нещо повече за него, сподели https://www.geni.com/people/Пауна-Никифорова/6000000002979781993 Пауна Никифорова/Джанкова е съпруга на Тома Джанков, вуйчото на Величка, но преди това е била съпруга на поп Тодор Никифоров, бащата на поп Кръстьо. Пауна обаче не е майка на поп Кръстьо, майката на поп Кръстьо е нейната сестра. Бащата на поп Кръстьо се жени за Пауна след смъртта на майката на поп Кръстьо, следователно поп Кръстьо е доведен син за Пауна от първата жена на Тодор Никифоров /бащата на поп Кръстьо/, Пауна след това се жени за вуйчото на Марин и Величка, от който брак се раждат две дъщери, Натя и Янка. Не беше ли Натя тази, дето Величка е имала някакви мераци да сгодява с Левски, нещо такова ми се върти като спомен от писанията на доктор Параскев Стоянов? Тоест, опосредствено поп Кръстьо, Величка и Марин Поплуканови се падат донякъде роднини.

Не съм съгласен, защото "социалистите" у нас са обект, функция, а комунистите в Русия имат потенциал да са субект на политика, генератор. Промяната може да бъде надясно в лявото, към европейски тип социалдемокрация, тоест синхронизация с ЕС и автоматично влизане по този начин в коалицията на САЩ. Или "завой наляво" към китайски тип комунизъм, което предполага влизане в сферата на Китай. Това разбира се са хипотези, защото досега партията на Путин Единна Русия успешно изтръгва всяка инициатива от комунистите изпреварващо и прави това, което те биха могли да направят, те я следват като обоз.

Да, Кацев-Бурски в тази негова книга не пише пряко това, което Дочо Дулев твърди в цитираното от неговата книга в по-горния ми пост. Възможно е Дулев да базира твърдението си на разгорялата се полемика между Страшимиров и Кацев-Бурски в тогавашната преса, но нямам възможност в момента да проверявам това. Но в книгата си Кацев-Бурски е написал по повод на Величка Хашнова, цитирайки думите на ловчанлията Христо Панов: "Христо Панов, 70 годишен, от Ловеч, на запитването ми дали познава Петър Маринов, отговори, че го познава. Петър бил зет на Величка Хашнова. Оженил се възрастен след Освобождението. Той е знаял някаква тайна, защото скоро по искането на вуйча му Марин П[оп]луканов напусна Ловеч и се изгуби. Беше стражар и още жив получаваха му пенсията... Тодор Златев началник на гара Ветово до 1896 год. заварил Петър Маринов стражар на гарата. Бил винаги умислен и скърбял за Ловеч. Питал го зашо си не отиде, а той със сълзи на очи отговарял: „Не мога бе, брате, не мога. Щом си отида ще ме убият... Аз им знам всичките работи... Тъща ми ще ми издере очите, ако ме види, нали ме знаят за умрял. " ............. "Съобщава, че Левски на Малка Коледа щял да бъде хванат в хамбаря на Яким Шишкова от Али Чауш помакът, но благодарение предвидливостта му бил спасен. Още тогава съмнение се хвърли не върху поп Кръстю, а върху Добре Кръчмаря от Дръстени и Пано пезевенгина, нещо и за вуйчата на Гечо Хъшната пошушнаха – за Хаджи Мичо. Всичко се скрои у Величка и тя каквото намислеше го правеше. Нея повече слушаха ..., а знайте какво е женска уста, когато се разплещи..." http://www.sitebulgarizaedno.com/index.php?option=com_content&view=article&id=740%3Aim&catid=29%3A2010-04-24-09-14-13&Itemid=61