Б. Киров

Това си го обяснявам с отиването до Величка Хашнова, както и с изваждането на тескере същия ден от Николчо на името на Малък Добри за Левски. Същото тескере, което Левски поглъща, за да не попадне у турците при ареста. Това тескере Николчо заверява при Али чауш сутринта, по думите на Никола Сирков, заедно с неговото тескере. Когато обаче следобед Али чауш ги среща, заедно с Николчо не пътува другия бакърджия /той освен кръчмар е бил и бакърджия/, още един повод на Али чауш да се усъмни. Вероятно Николчо се е отбил при Малък Добри в кръчмата, за да вземе точно това тескере от Добри. А Каравелов сочи Малък Добри /Добри Кръчмаря/ в първата си дописка като един от предателите на Левски, преди да се "преориентира" към поп Кръстьо. Доста са навързани нещата в една линия. Има и други несъответствия в разказите на свидетелите, особено в тези на Мария Сиркова, фрапиращи несъответствия.

Юсеин Бошнак също разказва за тази запалена свещ в хана, според него тя им е показала, че вътре са хората, които търсят. Дали е пил вино... като се има предвид всички различни версии на разказите на Николчо, мътна работа, във всяка нова негова версия на разказа изскачат все нови и нови детайли. Този автор, който пише че Левски не би позволил на Николчо да пие, взел ли е предвид, че според разказа на самия Николчо, Левски и Латинеца са били заспали, докато той е бил в голямото помещение на хана, тоест Николчо по това време на малките часове е бил единствения буден от тримата, според неговия разказ.

За системата на заплащане и размера на заплащането в американския "сокер": Собствениците на Major League Soccer (MLS) притежават дял в лигата и имат право да управляват отбор. Soccer League Soccer (MLS) функционира в рамките на структура от едно цяло, в която отборите и договорите за играчи са централно собственост на лигата. Всеки отбор в MLS има инвеститор-оператор, който е акционер в лигата. За да контролира разходите, лигата споделя приходите и сключва договори с играчите, вместо играчите да сключват договори с отделни отбори. Лигата има 26 инвеститори оператора за своите 26 клуба. AEG, който по едно време инвестира в шест клуба, притежава единствено един отбор (LA Galaxy). Ламар Хънт беше собственик на няколко отбора, но сега Хънт Спортс притежава само един отбор (ФК Далас). Два от отбора на лигата са собственост, поне отчасти, нито на американци, нито на канадци - австриецът Дитрих Матешиц (Ню Йорк Ред Булс) и индонезиецът Ерик Тохир (Д.С. Юнайтед). Имането на няколко клуба, притежавани от един собственик, беше необходимост през първите десет години в лигата. По едно време AEG на Phil Anschutz притежаваше шест MLS клуба, а Hunt Sports на Lamar Hunt притежаваше три. За да привлече допълнителни инвеститори, през 2002 г. лигата обяви промени в оперативното споразумение между лигата и нейните отбори, за да подобри приходите на отборите и да увеличи стимулите да за индивидуален собственик на клуб. Тези промени включваха предоставяне на собствениците на правата върху определен брой играчи, които те развиват през системата на клуба си всяка година, като споделят печалбите на Soccer United Marketing и могат да продават индивидуални спонсорства на клубни фланелки. Тъй като MLS изглежда беше на ръба на рентабилността през 2006 г. и разработи значителни планове за разширяване, MLS обяви, че иска всеки клуб да има отделен собственик. Лигата привлече нови собственици, които са вложили повече пари в лигата. Примерите включват закупуването на Red Bull от MetroStars от AEG през 2006 г. за над 100 милиона долара. Fraser v. Major League Soccer, дело, заведено през 1996 г. и с излязло съдебно решение през 2002 г., лигата спечели правна битка със своите играчи, в която съдът постанови, че MLS е едно цяло, което може законно централно да сключи договор за услуги и заплати на играчите. https://en.wikipedia.org/wiki/Major_League_Soccer_owners Лигата е класически картел на обединени в монопол собственици. Собствениците са частни лица и корпорации в бизнеса със забавления и шоу. Както се вижда от примера с покупката на Ред булс през 2006 от Метро Старс, въртят се големи суми, тоест начинанието е бизнес. Картелът позволява на собствениците да натискат надолу базовите заплати, и както става обикновено, играчите натискат нагоре чрез профсъюзно обединение, водят се дела и т.н. Всъщност какви са заплатите в мъжката и женската професионални лиги: За 2019 г. таванът на MLS за заплата беше определен на $ 4.24 млн. на отбор за списък до 20 играчи. Отборът не е задължен да разпределя бюджета си за заплати между 20 играчи, но трябва да го направи за минимум 18 играчи и не повече от 20 играчи. Ако таванът за заплата в размер на 4,24 млн. долара е разделен по равно между списък от 20 играчи, всеки играч ще получава заплата от 212 000 долара годишно, което прави около 4000 долара седмично. Разбира се, състезателният характер на спорта означава, че някои играчи получават повече. Трябва обаче да се отбележи, че максималната годишна заплата, която отделен играч може да получи е $ 530,000 - малко над $ 10,000 на седмица. Минималната заплата за играч на MLS през 2019 г. беше определена на $ 70 250, което прави $ 1350 седмично. Има някои изключения от ограничението на заплатата - конкретно определени играчи и целеви парични средства за разпределение. Таванът на заплатите в МЛС бавно се повишава през годините. Водят се преговори между служителите в лигата и съюза на играчите на MLS (MLSPA) за заплатите, както и въпроси като пътуване и обезщетение. (MLSPA) договаря колективно споразумение на всеки пет години, което има за цел да осигури справедлива сделка за играчите по отношение на заплащането, правата на им и обезщетенията. Правилото за ексклузивен играч е изключителен регламент, който позволява на отборите на МЛС да подписват с играчи, които попадат извън обхвата на протокола за ограничаване на заплатите в лигата. Всъщност правилото позволява на MLS клубовете да се потопят на международния трансферен пазар, за да привлекат звездни играчи в лигата чрез стимули като изгодни договори и трансферни такси. Например, докато максималната единична заплата за играч в бюджета на клуба за заплати е ограничена на 530 000 долара годишно, основната заплата на Златан Ибрахимович като ексклузивен играч в LA Galaxy достигна 7,2 милиона долара. Въведено през 2007 г., правилото на ексклузивен играч понякога се нарича „правилото на Бекъм“, тъй като е било създадено специално за работа с световни играчи със статут на суперзвезди. https://www.goal.com/en/news/mls-salary-cap-how-much-us-soccer-players-paid/q015j4su3gb31bha41zto4fkb Тук се вижда разликата в парите при мъжкия и женския футбол, вляво схемата показва разликата в десетки пъти от наградния фонд за Световните първенства, съответно за мъже и жени, общо и за победител на първо място; вляво е разликата в заплащането между играчите мъже и жени в САЩ по онова време, 2015, средната заплата на мъж е била 60 000 годишно срещу 40 000 за жена играч. И това не е заради полова дискриминация, а чисто финансово обосновано, въпреки голямата популярност на женския сокер, повече приходи от реклама и посещения идват от сокера при мъжете, с една дума те печелят повече за собствениците в Лигата и получават повече от тях, отколкото тези от Лигата на женския футбол. Всъщност, проучване през 2018 г. показа, че в Съединените щати по-голямата част от професионалните футболисти печелят под 100 000 долара всяка година от своите отбори. Десетки печелят базовия минимум от 54 500 долара, което на някои пазари би затруднило плащането на ипотека или наем за приличен апартамент. Много от базираните в САЩ играчи обаче са милионери, а всички в списъка на топ 10 от звездите в мъжкия футбол са спечелили над 2 милиона долара през сезон 2017-2018. Ето топ играчите, които показват основната си заплата и общото обезщетение от своите отбори. Себастиан Джовинко (Торонто ФК) - 5,6 милиона долара базова заплата / 7,1 милиона долара общо обезщетение Майкъл Брадли (Торонто ФК) - 6 милиона долара основна заплата / 6,5 милиона долара общо обезщетение Карлос Вела (LAFC) - 4,5 милиона долара основна заплата / 6,3 милиона долара общо обезщетение Бастиан Швайнщайгер (Чикаго Файър) - 6,1 милиона долара Джовани дос Сантос (LA Galaxy) - 4,3 милиона долара база Дейвид Вила (NYCFC) - 5,6 милиона долара основна заплата и общо обезщетение Джози Алтидор (Торонто ФК) - 5 милиона долара основна заплата и общо обезщетение Игнасио Пиати (Монреал) - 0,5 милиона долара основна заплата / общо $ 4,7 милиона Тим Хауърд (Колорадо Рапидс) - 2 милиона долара базова заплата / 2,5 милиона долара общо обезщетение Диего Валери (Портланд Тимбърс) - 2,3 милиона долара базова заплата / 2,4 милиона долара общо обезщетение https://www.jjay.cuny.edu/sites/default/files/contentgroups/sasp/poster_gallery/poster14.pdf Не всичко е пари, но без тях не може.

Моето мнение е, че широката общественост и медиите не трябва да се месят в "кухнята" /която би могла да се определи и като "тъмна страна"/ на високото спортно майсторство. Поне до тази граница, когато не се нарушават основни човешки и морални права вътре в процеса. Треньорът, според мен, трябва да има голяма свобода и независимост, когато формира шампиони, иначе става "много баби хилаво дете". За мен това е като все едно широката общественост и медии да обсъждат работата в нейния процес и да се опитват да дават съвети на един опериращ в момента хирург или приготвящ блюдото си шеф готвач. Тези между-личностни конфликти, изнасянето им за широко обсъждане и коментиране само вредят на резултатите. Поне при големия спорт, според мен, е така. Ако си спомняш Световното 1994 в САЩ с четвъртото място на нашите златни футболисти, тези момчета се разиграха неочаквано добре, чак след като спортните журналисти и деятелите, в това число политици, ги оставиха на мира и спряха да им влияят, тогава стана "чудото", в началото тръгнаха накриво като каръци, защото бяха натоварени с прекалено големи очаквания и зомбирани от разни "баячки". Сега прегледах по-внимателно историята на българските медали на летни олимпийски игри: Цифрите са красноречиви, ако следваме логиката "където е текло пак ще тече", все пак това е близо век история. Спортната акробатика, другата голяма сила на българските атлети в гимнастиката, където са почти толкова медали от световни състезания, колкото и от художествената, за съжаление не фигурира в олимпийските спортове, да не се бърка със спортна гимнастика.

Ами Стаски, той Латинеца си го казва сам на разпита в София: "Когато отивах, аз накарах Никола бакърджията да заключи вратата. Когато се върнах, чух един пушечен изстрел [и] видях, [че] заловили Дякона. „Къде беше?“ - ме запита Хюсеин бинбашият. Аз [му] казах." Видял е как залавят Левски. Същото казва и Николчо: Жандарите пак се върнали и почнали да чукат и дават зор да отвори. Н[иколчо] се направил на заспал, чул, че викат за балтия, за да счупят вратата. В това време Христо се връща и турците го хващат. Той им казал, че е ханджията и че ходил в селото по работа. Хр[исто] идва тогава до прозореца и извика на Николчо да отвори. Тук гвоздеят е в "идва до прозореца и извиква на Николчо": Прозорецът е на одаята, която са спали и тримата, Николчо лежи точно до него, неговото легло е най-близо, Латинеца чука на този прозорец и му вика да отвори, но вече Левски е заловен, Латинеца на разпита в София казва че е чул един гърмеж, няма ги тия залпове дето си ги съчинява Николчо по-късно, един гърмеж от револвера на Левски, с който ранява в ръката Юсеин Бошнак, същото казва и Бошнака, същото е описано на разпита точно и от Левски. Значи точно в този момент, след като Латинеца е видял, че Левски е заловен, той чука на прозореца до леглото на Николчо и му казва да отвори предната врата. Е това е свързано с първото, поне такава е моята версия за обяснение, любопитно ми е да прочета твоята. Николчо подготвя сцената за обиска, ако лицето вече е заловено, могат да бъдат обискирани вещите му, ако ли не /случайно избяга/ - пак струпва вещите му на едно място, един вид те с Латинеца нямат нищо общо с тях. Николчо два часа преди тези екшъни пали свещ в голямото помещение на кръчмата, яде кокошка там и пийва винце. Нали се сещаш, че през цялото време на тези два часа свети свещ в помещението, а потерята отвън е известена, че в хана е търсения. Те обаче почват акцията чак след като Латинеца излиза от предната врата, минава като Мойсей през морето през засадата, по негови думи, отива при вуйка си, и после пак се връща, когато уж го арестували, при това предвидливо си оставя револвера вътре да не стане някой сакатлък. На Латинеца му е ясно, че родата му Николчо няма да бяга през задния двор, той си има редовно тескере и е редовен търговец бакърджия, другия обаче има фалшиво тескере и въобще не е търговец. Има и още една любопитна подробност, която трябва да не ти е убягнала: "Н[иколчо] казва, че когато в одаята Левски си разпасвал гащите, оставил на земята една кърпа с вързани в нея 50 гроша и малко отрова в една хартия, но ги видял и ги взел и скрил в пояса си, когато ги арестували. Когато сетне излезли из селото и седнали да чакат колата, Н[иколчо] отворил кърпата, извадил парите, а отровата хвърлил." Д-р П. Стоянов. „Ловеч и Ловчанско”, кн. IV. Левски винаги е носел отровата у себе си, в тефтера му е записана цената и откъде си я купил, тая отрова щеше да сложи край на процеса срещу него, но... виждаш.

Младежкият футболен клуб Линкълн (LYSC) е рекреационна футболната лига на нашата общност. Рекреационната лига е основата на нашите програми и всичко започва с родители и играчи, които внасят страстта футболът да бъде воден от треньори доброволци и мениджъри на отбори, които да помогнат на играчите да изградят основите на играта. Нашата цел е да предоставим възможност на семействата да изградят общност от други семейства и да се насладят на всички предимства, които футболът може да донесе в живота им. Отборите ще играят приблизително 10 мача на сезон, обикновено започвайки през август и завършващи в края на ноември или началото на декември. Рекреационната лига е основата на нашите програми и всичко започва с това. Създадохме пътека за отбори, треньори и играчи, които да надграждат основата, която учат на любителско ниво. Те включват Kinder Kickers за деца на 3-5 години, за да усвоят основите и да развълнуват децата за футбола; Junior Skills Academy за деца 6-7 години, които планират да играят рекреационен футбол, но биха искали да удължат сезона си през пролетта и лятото; и U8 Академия за играчи под 8 години, които биха искали да преминат от рекреационен футбол към състезателен футбол, където треньорите и играчите ще работят с Visions Trainer за изграждане на фундамент за комуникация, образование и състезание. Или чрез препоръка или запитване, треньорите, които търсят отбори, които да се състезават на по-конкурентно ниво, се насърчават да се свържат с нашия директор по лиги и треньори или нашия координатор за състезателен футбол за обсъждане на възможностите. Lincoln FC (LFC) е програма за състезания по футбол на нашата общност. Тази състезателна програма предлага на играчите възможността да се състезават на високо ниво срещу някои от най-талантливите отбори в Северна Калифорния, щата и нацията. Обикновено лигите са съставени от отбори в региона на различни нива. Тези нива са класирани в степени никел, бронз, сребро, злато, платина, премиер и диаманти. Купата на щата е турнир, дълъг сезон, който позволява на отборите да се състезават на същите нива като в Лигата, но може да играят и отбори в цяла Северна Калифорния. Турнирите са събития, провеждани през уикенда, при които отборите имат възможност да се състезават на различни нива срещу отбори, които участват в турнира. Екипите могат да бъдат от различни щати. Всеки турнир има различни правила, присвоява различни точки на отборите, но може да помогне за класирането в региона, областта, щата, нацията и в международен план. Отборите, по собствена преценка, могат да продължат да играят в местни закрити или футболни съоръжения. Играчите, които не участват в отбори, могат по преценка на семейството си също да надграждат уменията си, като участват в местни съоръжения за футбол или лагери за умения, които се предлагат в целия регион. https://www.lincolnsoccer.org/content/10069/The-Club Наистина пирамида с много голяма масова основа, построена върху семейните ценности и забавлението за най-малките, в основата са семействата и здравето на децата, повечето си остават там, но такива като Кели О Хара имат пътеки нагоре, нейният път минава през всички етажи на пирамидата, като играч обаче, струва ми се, че се формира в университетския отбор, оттам я вземат професионалните отбори, оттам в националния. Хич не са за подценяване и мъжете им, макар че си прав, че там американския футбол привлича най-талантливите, американския футбол и бейзбола са религия за американците, големите пари също са там, много-много големи, сравними с професионалния баскетбол, има много хубави филми за това, после ще дам линк към един, който скоро гледах за първия отбор, който използва компютърни програми за оценка на играчите. https://kinofen.net/filmi/3460-draft-day-den-na-podbora-2014.html с Кевин Костнър в главната роля, по действителен случай Мъжкият им футбол има такива участия на Световно: стигали са до четвъртфинал и общо взето са редовни участници от 1990 насам, което само по себе си е успех. В Япония през 2002 играха много добър футбол, спомням си ги, отстраниха силни отбори. При женския футбол обаче са нещо като Бразилия в мъжкия, просто има САЩ и другите. Тази дама, изгледах ги всички клипове, направо си е роден талант, онзи гол, който вкара в горния десен ъгъл с гръб към вратата, за такъв гол би й завидял всеки мъж професионалист от висока класа, как се движи с топката само, как вижда играта и партньорите си, роден и добре шлифован талант.

Напълно споделям такова мнение, особено на ниво дори квартален спорт - строеж на спортни площадки за футбол, баскетбол, волейбол, тенис кортове за любители, плувни басейни. Колко добри плувни басейни за любители има в София, докато ми се ходеше да спортувам по 1-2 часа дневно, не много отдавна, реално бях 3-4 достъпни. За цяла София - Спортната палата, Дианабат, и още 1-2. Бившата Мария-Луиза, после Република, отдавна стои като грозен паметник, а това беше страхотно място за отдих и спорт за софиянци, там на времето през лятото ходехме цяла тумба момчета да плуваме и скачаме в басейна, изкарвахме си страхотно. Мач играехме на площадките в квартала, имаше доста такива, оттам някои момчета отидоха към ЦСКА и други клубове, правехме си квартални турнири с други отбори, абе можехме да спортуваме безплатно. Държавата и общината това може поне да направи, защото сега има комплекси, където можеш да играеш мач или тенис, ама бецален. В спортната палата пък преди години беше толкова мръсно, че хванах някакво кожно възпаление и дотам, и пак се плащаше неевтино. После обаче, при истински професионалния спорт си трябват големи пари, а там държавата, според мен, не я търсете. Тя не става за това. В САЩ големия спорт и големите таланти ги откриват в университетите, това е отделна голяма тема, оттам почва шампионската лига. В Европа са повече клубовете, големите яки и богати клубове, зад които винаги стои някой чичко-паричко с дълбок джоб и пипе в главата. При соца реално имаше два големи клуба, но наистина големи - Левски и ЦСКА, и една дузина по-малки, които им бяха донори за играчи - оттам идваха и олимпийските състезатели. Имаше и училище Олимпийски надежди, не знам какво стана сега с него, когато бях гимназист доведоха няколко момчета от това училище-интернат в нашето 31-во, един вид да им вдигнат нивото на интелекта, шегувам се, иначе те пак си тренираха в интерната, блъскаха там яко. Много готини хора бяха, единият стана някакъв шампион по плуване, другият беше боксьор. Имаше и "спортна рота" в казармата, един съученик, гений по физика и математика, без майтап, отиде там да служи като състезател по щанги и борба, наистина беше и такъв.

И двамата братя - Кубрат и Тервел - имат по един бронзов медал от Олимпийски игри, Кубрат от 2005 още като състезател в аматьорския бокс, Тервел от 2012 в Лондон, не знам дали е играл като аматьор или професионалист, мисля че като аматьор. Те обаче са нещо изключително, и като данни и като хъс за победи, и като произход, баща им, доколкото съм слушал и двамата, е изиграл голяма роля в мотивацията им да бъдат шампиони. При борците имахме шампиони във всички категории, не беше нещо инцидентно, но в ония години целия източен блок пращаше спортисти, декларирани като аматьори, а те на практика бяха професионалисти, в които държавите за престиж инвестираха огромни за времето средства, говоря за 70-те и 80-те години на миналия век. Сега китайците правят нещо подобно. Лично на мен ми харесва повече западната система на силни клубове, от които излизат шампиони. Там нещата се покриват като професионализъм, бизнес и инвестиции. Големите пари помагат да се направят големи спортисти, но всичко това е и бизнес, печалбата мотивира силно собственици, мениджъри и състезатели, действа естествения подбор на меритократичен принцип. У нас нещо подобно виждам единствено при футболен клуб Лудогорец, цялата верига от собственик до играчи работи на този принцип. Те всъщност са единствения български отбор на европейско ниво, всички останали са ерзац. Оопс, грешка, Кубрат има бронзов на Световно в Китай, няма медал от Олимпиада, само Тервел има медал от Олимпийски.

Не случаен предвид поста му в отбраната, затова го цитираха и по българските медии и в кой знае още колко по света. Малко излизаме от темата, но в "дийп стейт" има поне две противоположни групировки, тази на преторианците около Тръмп, випуск 86 на Уест поинт, за момента владее ресурса на държавата, така че, според мен, те са в по-силната позиция. Естествено другата го изкарва полуидиот, а подозирам че като бивш шоумен и той самият се прави понякога на такъв, много умните императори ги убиват често в историята, било свои или чужди. Има обаче нещо безспорно - и двете групи в американския "дийп стейт", и двете са единодушни в позицията им срещу Китай. Не бих очаквал завой на "затопляне" при Джо Байдън, дори напротив, може да се раздрънка много силно оръжие по всички географски ширини, по целия свят. Спомнете си "Големия завой" при Обама, когато американския флот се предислоцира в Южнокитайско море. И заканите на Хилари, че ще бомбардира Москва, ако са нарушени правата на лесбийките, нещо такова като повод беше. Тези сладурчета подкрепяха опита за преврат срещу Ердоган и буквално го натикаха в прегръдката на Путин с това. Да, до самите избори те ще изкарват Тръмп виновник за американския провал с коронавирус, те друг силен коз вече нямат.

Да.. Тук има и "българска връзка", споменават една прочута в миналото гимнастичка, а от години несменяем член и компания в пристрастните съдийски колегии, но парите нямат цвят и мирис, това е банално известно. +++ Това е новост за мен, никога не съм предполагал, че сме на трета позиция по медали в гимнастиката в световен мащаб, пред САЩ и Япония, феноменално е. Щангите бяха здраво напомпани със стимулираща химия, и когато това вече не може да се прави, балонът се спука. Въпреки химията обаче, имахме невероятни шампиони, няма да изреждам имена, тези хора са идоли за времето си. Същото е с борбата, но там едва ли е имало толкова химия, колкото природни дадености и школа. Пак легендарни имена, но такива е имало и преди соца - Дан Колов, Никола Петров и доста други... Борците обаче по-късно станаха мутри, а днес май само жените ни отсрамват в борбата. В бокса, според мен, също имаме шансове за медали, ако се инвестира достатъчно в нови таланти. Кобрата тръгна от аматьорския бокс и имаше успехи на Олимпийски игри. Това за инвестирането в нови стадиони е грозно според мен, тъй като на тези стадиони не ходи публика. А не ходи, защото българският футбол е гнил откъм главата, мачовете са уговорени и се е превърнал в машина за хазартни залагания. Хората, феновете, не са чак толкова прости, че да не видят всичко това и в резултат стадионите са празни. Във волейбола имахме доскоро и големи успехи и при мъжете, но отново дефектите са някъде в администрирането, тоест в главата, там се провалят нещата.

В Китай, според статистиката им, през последната седмица има средно по 10-15 нови случая дневно на заболели: https://www.worldometers.info/coronavirus/country/china/ при това, самите китайци твърдят, че те са предимно на влизащи от чужбина. Да, с тестовете, могат да се отчитат н-на брой нови случаи, ако при тестването се намират от старите коронавируси, стига да има желание да продължава пандемията. За мен изявлението на израелския професор, който не е случаен, е свързано и с друг аспект - когато започне да се изследва чия е вината за този вирус, къде ще се сложи разграничителната черта в геополитически и геоикономически план. Тук има една статия от гръцки автор, създател на англоезичен сайт, който съвсем откровено обвинява Китай, за сега това са екзотични частни мнения, но в някакво бъдеще могат да бъдат официализирани: https://www.neweurope.eu/article/the-day-after-a-new-yalta-in-the-making/

За Скуби, който е сложил на поста знак за неяснота: Исак Бен Израел индиректно казва, според мен, че има две възможности: - вирусът да е програмиран да действа 70 дни в човешка популация - статистиката на заболяването да е програмирана за 70 дни Дали е прав, ще видим.

Зависи от квотите, спечелени в квалификациите, доколкото виждам досега са проведени квалификации не за всички спортове, спечелени са малко над половината възможни квоти: Гимнастиката е шестият спорт, в който България ще има представител на XXXII летни игри. С най-много квоти за Токио 2020 е художествената гимнастика с три (ансамбъл + две индивидуални), а леката атлетика (Ивет Лалова и Мирела Демирева) и плуването (Антъни Иванов и Йосиф Миладинов) са с по две. По една имат стрелбата (Мария Гроздева) и борбата (Тайбе Юсеин). По-рано Международният олимпийски комитет заяви, че всички спортисти, които вече са се класирали, ще запазят квотите си. Понастоящем 57% от тях вече са раздадени. https://gong.bg/oshte-sport/drugi-sportove/multimedia/video/kvoti-za-tokio-shte-se-razdavat-pochti-do-zapochvane-na-igrite-584288 https://www.segabg.com/category-sport/gimnastik-donese-10-kvota-na-bulgariya-za-tokio-202 Като гледам статистиката обаче, трендът е определено надолу, макар че спортният министър Кралев е оптимист: Не следя много другите спортове, според мен пак основно на художествената гимнастика ще се разчита за медали, както и досега, макар че там руското лоби в журито е непробиваемо за златните медали:

Любопитно твърдение от интересен човек: Stay Cool – This Top Professor Claims His Data & Statistics Prove That Covid-19 Has “Lifespan” Of Only 70 Days Подходът за глобално блокиране, приет от почти всяко правителство в света, може да не е правилното или единственото решение, базирано на данни от коронавирусна инфекция, събрани и анализирани от проф. Исак Бен-Израел. В края на краищата, Южна Корея, Тайван и Швеция не се затвориха и не изглеждаха по-зле от Италия или САЩ. Според израелския професор вирусът Covid-19 ще завърши пълния си курс след 70 дни. Той каза, че неговият екип е анализирал глобалната статистика за коронавирус и е открил изумителен резултат - огнището на коронавирус достига пика след около 40 дни, а след това намалява до почти нула след 70 дни. Бен-Израел - математик, анализатор и бивш генерал, каза - „Нашият анализ показва, че това е постоянен модел в различните страни. Изненадващо този модел е често срещан в страни, които са предприели сериозно блокиране, включително парализа на икономиката, както и в страни, които провеждат далеч по-снизходителна политика и продължават обикновения живот. “ „Така е по целия свят. И в страни, в които са предприели стъпки за заключване, като Италия, и в страни, които не са имали затваряне, като Тайван или Сингапур. В в двата случая има увеличение от четвъртата до шестата седмица и веднага след това, умерено плато, докато по време на осмата седмица, се слиза до нула“, - каза професорът). Проучването му, публикувано за първи път на 16 април 2020 г., казва, че независимо къде ще се удари и без значение какви мерки налагат правителствата, за да се опитат да го предотвратят, разпространението на Covid-19 ще изчезне естествено след 70 дни. По отношение на Израел той каза: „Оказва се, че пикът на разпространението е вече зад гърба ни за около седмица и вероятно ще бъде почти напълно занулен в рамките на две седмици.“ Но кой е този израелски професор? Докато Исак Бен-Израел не е лекар, неговите пълномощия са невероятно впечатляващи. Той е ръководител на програмата за изследвания на сигурността в университета в Тел Авив и председател на Израелската космическа агенция и Националния съвет за изследвания и развитие. Притежава докторска степен по философия и бакалавърска степен по физика и математика от университета в Тел Авив. Исак Бен-Израел се присъедини към университета в Тел Авив като професор и беше ръководител на Центъра за международни изследвания в Куриел (2002-04), ръководител на Програмата за изследвания в областта на сигурността (2004-07), изпълнителен директор на Интердисциплинарния център за Технологичен анализ и прогнозиране в Университета в Тел-Авив и член на Центъра за стратегически изследвания в Jaffe. Роден през 1949 г., Исак Бен-Израел се присъединява към израелските военновъздушни сили, след като завършва гимназия и е там до пенсионирането му през 2002 г. Той оглавява отдела за изследване на операциите, анализи и оценки на ВВС, а след това е директор на Министерството на отбраната за Научни изследвания и разработки. Впоследствие той се издига в звание генерал-майор и е два пъти носител на награда за отбрана на Израел, награда, която се връчва ежегодно от президента на Израел на хора и организации, които дават значителен принос в защитата на държавата на Израел. Въпреки че Исак Бен-Израел разполага с данните и статистиката, за да докаже твърденията си, за които кредитира колегите му проф. Циглер и Рони Йефара, професорът призна, че не знае защо коронавирусът се държи по такъв начин. Неговата теория за това защо вирусът може да живее до 70 дни - може да се дължи на климата или дори на това, че вирусът има своя собствена продължителност на живота. Той твърди, че ако наистина вирусът се разпространява експоненциално винаги, Израел би изпитвал появата на двойно повече пациенти на всеки няколко дни. Въпреки че подкрепя социалното дистанциране, професорът смята, че паническото изключване на глобалните икономики е било грешка. Той предложи политиката за блокиране да бъде премахната след няколко дни и да бъде заменена с политика на умерено социално дистанциране. Това, според него, обяснява защо Ухан, Китай, успя да излезе победоносно след 76 дни блокиране? Случайно ли беше, че драматичният спад на новите случаи в Китай до голяма степен се дължи на продължителността на вируса от 70 дни и блокирането играе само незначителна роля за намаляване на разпространението? Около 56 милиона души в провинция Хубей бяха поставени под карантина по време на огнището. Според проф. Исак Бен-Израел, във всички страни се случва общ и предсказуем модел, независимо от политиките им за реакция - внезапно бързо увеличение на инфекциите, което достига връх (наречен експоненциална фаза) през 6-та седмица и намалява от 8-ма седмица. Пълното блокиране намалява разпространението на вируса, но това не е основната причина, поради която скоростта на инфекцията намалява. В случая на Италия, която претърпя много голям брой смъртни случаи, въпреки блокирането, Бен-Израел обясни, че италианската здравна служба вече е била претоварена. Той каза: „Тя се срина и през 2017 г. заради грипа.“ Математикът обаче призна, че има ограничения в данните в случая на Иран и Китай, държави, които не споделят прозрачно информация. Но д-р Габи Барбаш, бивш генерален директор на здравното министерство на Израел и бивш ръководител на най-голямата болница в Тел Авив, осъди теорията на Бен-Израел. Той каза пред Канал 12 Израел: „Силно настоявам да не позволяваме на математиците - които не знаят нищо за биологията - да определят кога да премахнем ограниченията.“ Той настоя, че „следващата година ще живеем с Коронавирус“. http://www.financetwitter.com/2020/04/stay-cool-this-top-professor-claims-his-data-statistics-prove-that-covid-19-has-lifespan-of-only-seventy-days.html

Парадоксът се нарича монопол върху цените на леките автомобили, упражняван тогава от единствения централизиран орган да ги продава, а по-горе ставаше въпрос за картелно споразумение между няколко производители на товарни коли, които са осъдени да връщат по-високо договорените между тях цени на клиентите им със задна дата от 1990. И те ги връщат, за разлика от тогавашните монополисти, продаващи леките автомобили в соц лагера.

Аз и още половин милион собственици на леки коли сме имали тези малки драми с техните цени: Според публикуван в Държавен вестник от април 1988 год. тиражен лист на Държавната парично-предметна лотария: Цена на едностаен (панелен) апартамент в София е 9001 лева, при отпускане на държавен жилищен кредит от ДСК, с лихви по-малки от инфлацията. Цена на двустаен апартамент в столицата – 14 304 лева. Цена на тристаен апартамент – 20 000 лева. https://petel.bg/Kak-zhivyahme-predi-10-noemvri-1989-godina---II-chast--__56413 Според отчетите на ДСО „Мототехника” - държавната компания, която по това време държи монопола върху търговията с коли, в края на 80-те години на миналия век са се продавали по 40-50 хиляди нови автомобила годишно. В числото влизат 20-30 хиляди лади, около 15 хиляди москвича и по 5000-6000 вартбурзи, шкоди и трабанти. В края на развития социализъм една лада струва 8500-10 000 лв. в зависимост от модификацията. При това първоначално се е правела вноска от 1500 лв., срещу която се получава номер. Парите са стояли на безлихвена сметка, а хората са чакали “да им излезе номерът”. Но разполагаме с цените на автомобилите от средата на 80-те години: 5660 лева за "Трабант", 6400 лева за "Москвич-2140", и 8000 лева за "Лада 2107" с базово оборудване (плюс десетина години чакане, през което депозитът ви от 1500 лева се съхранява в безлихвена сметка и на практика се топи от инфлацията). По същото време средната работна заплата в НРБ според статистическия институт е 213 лева месечно. https://automedia.investor.bg/a/2-novini/41445-kolko-naistina-struvaha-kolite-pri-sotsializma Аз лично си купих Трабант, защото иначе трябваше да чакам 10 години с въпросна вноска от 1500, който струваше около 6000 лева, а живеех в апартамент, който струваше около 12 000. Заплатата ми беше 170 лева. Не че беше голяма драма, ама така стояха нещата ОТ: не ви мисля за много, нито за парче.

Няма романтика на войната във "Война и мир". Самият Толстой е бил над 5 години действащ офицер в артилерията, награждаван за участията му в сражения по време на Кримската война, преди да се захване да пише романа. Той познава отблизо войната с целия й ужас. Той започва да пише книгата през 1863, когато е на 35-годишна възраст и я завършва към 1869, по същото време започва да пише "Престъпление и наказание" Достоевски, двата романа, макар че са коренно различни като стил и светоусещане, печелят голяма популярност сред руската публика и критика. Във "Война и мир" на Толстой има големи пасажи на негово участие като философ, историк и мислител извън повествованието. Преди да се захване да пише, той изчита цяла планина от исторически и военни трудове на големи автори, от които черпи знания и методология, но в неговите отклонения са напълно оригинални, например: https://chitanka.info/text/24967/350#textstart Това е нещо подобно на "Илиада" на Омир - авторът стои като наблюдаващ бог над събитията, развиващи се в романа, над живота на своите герои и коментира като древногръцки хор в древногръцка драма ставащото долу на земята. Лично за мен по-голяма ценност представлява духовното развитие на неговите герои, особено това на Пиер Безухов и княз Андрей Болконски. Това е вътрешно саморазкриване на самият Лев Толстой, независимо от епичната канава, върху която се развива действието.

Това видео не е най-доброто представяне на романа, нещо като обяснение за американска блондинка, но става. Романът е четири тома общо 1500-1600 страници, значи 4 романа по 350-400 страници от които поне 200 са на френски, преведени под линия, не знам как е в новото издание. Прочети го когато имаш свободно време да направиш това наведнъж, иначе ще пишеш коментари като Скуби. Наистина си струва, можеш да си промениш много разбирания за живота, след като го прочетеш, ако разбира се издържиш докрай, американците го правят в адаптирана версия от 200 страници, но там няма нищо. Искам да кажа, че сюжетът е нищо, разбирането на героите му е всичко, трябва да ги усетиш.

Има и друго обяснение - спомни си точно кога беше сменено правителството на Медведев шоково, кое време беше това и какво предстоеше в САЩ по същото това време? Според някои сериозни автори, този ход е свързан с нова "тандемокрация" https://carnegie.ru/commentary/80838?fbclid=IwAR3wYyjP5xVwgKZG_Q6vz6VcV6yPBFoX5Dltx4IcH1XeDHophRZysu5rc10 https://www.rpolitik.com/wp-content/uploads/woocommerce_uploads/2020/01/BULLETIN-No.-2-42-2020-Special-edition.pdf?fbclid=IwAR2SE_7TAK-N2yxGb-ehrCWTFAZtIoSKVE5yLwnzAaOzeNeFy1V28NQO3i4

Мисля, че д-р Фаучи или губернатора на Ню Йорк, не съм съвсем сигурен кой от двамата, днес го спомена в интервю по СНН - смъртността реално е около 0.5 процента, тъй като предполагат, че заразените реално само в щат Ню Йорк са около 2.7-3 млн. и като се съпоставят цифрите за смъртността се получава този процент, но пак това не е нисък процент, поне 5 пъти по-висок е от сезонния грип, остават и тежки последици при много хора, така че реалността е някъде по средата.

Можете ли да докажете този факт, някаква надеждна като информация публикация или данни? Тук има смислена информация за ваксините и серумите с антитела: Съвременните биотехнологични техники, използващи RNA или ДНК платформи, позволяват разработването на кандидат ваксини по-бързо от всякога. Но клиничните изпитвания отнемат време, отчасти защото няма начин да се прибърза производството на антитела в човешкото тяло. Освен това, по неясни причини, някои предишни кандидати за ваксина срещу коронавируси като SARS са предизвикали „завишаване от антителата“, което прави реципиентите по-податливи на инфекция, отколкото по-малко. В миналото ваксините срещу H.I.V. и денга неочаквано са направили същото. Новата ваксина обикновено първо се тества при не по-малко от 100 млади, здрави доброволци. Ако изглежда безопасно и произвежда антитела, хиляди повече доброволци - в този случай вероятно медицински работници на първа линия с най-висок риск - ще получат или нея, или плацебо в това, което се нарича фаза 3 изпитване. Възможно е да се ускори този процес с „изпитателни предизвикателства“. Учените ваксинират малък брой доброволци, изчакват, докато развият антитела, и след това ги „предизвикват“ с умишлена инфекция, за да видят дали ваксината ги защитава. Предизвикателните изпитвания се използват само когато заболяването е напълно лечимо, като малария или коремен тиф. Обикновено е етично немислимо да се предизвикват лица с болест без лечение, като Covid-19. Но в тези необичайни времена няколко експерти твърдят, че поставянето на няколко американци на висок риск за бързи резултати може да бъде по-етично, отколкото да остави милиони в риск с години.Скритата опасност от опитни изпитания, обясниха ваксинолозите, е, че набират твърде малко доброволци, за да покажат дали ваксината създава подобрение, тъй като може да е рядък, но опасен проблем. Д-р У. Иън Липкин, вирусолог от факултета за обществено здраве на Университета Колумбия, предложи алтернативна стратегия. Изберете най-малко двама кандидати за ваксина, тествайте ги за кратко на хора и направете предизвикателни опити върху маймуни. Започнете веднага да правите победителя, дори докато разширявате тестовете за хора, за да търсите скрити проблеми. Колкото и да е трудно да се тества ваксина, производството на стотици милиони дози е още по-трудно, казаха експерти. Повечето американски лаборатории за ваксини произвеждат само около 5 милиона до 10 милиона дози годишно, необходими предимно от 4 милиона новородени бебета и 4 милиона души, които достигат 65 години годишно, заяви д-р Р. Гордън Дъглас-младши, бивш президент на такава лаборатория на Мерск. Но ако се измисли ваксина, САЩ може да се нуждаят от 300 милиона дози - или 600 милиона, ако са необходими повторни инжектирания. И също толкова спринцовки. лабораториите, които отглеждат ваксините в пилешки яйца, не са подходящи за съвременни ваксини, които растат в клетъчни бульони, каза той. Европейските държави имат капацитет на лаборатории, но ще се нуждаят от тях за собствените си граждани. Китай има голяма индустрия за ваксини и може да бъде в състояние да я разшири през следващите месеци. Експертите могат да направят ваксини за САЩ. Но клиентите трябва да плащат цената, която продавачът поиска, а стандартите за безопасност и ефикасност на някои китайски компании са под стандартите. Индия и Бразилия също имат големи индустрии за ваксини. Ако вирусът се разпространи бързо през многолюдната им популация, може да погуби милиони техни граждани, но да постигне широко разпространен стаден имунитет много преди САЩ. В този случай те могат да имат резервен капацитет на ваксина. В краткосрочен план експертите бяха по-оптимистични по отношение на лечението, отколкото ваксините. Няколко души усетиха, че така нареченият възстановяващ серум може да работи.Основната техника се използва от повече от век: кръвта се взема от хора, които са се възстановили от заболяване, след което се филтрира, за да се отстрани всичко, освен антителата. Богатият на антитела имуноглобулин се инжектира на пациенти. Препятствието е, че сега има сравнително малко преболедували, от които да вземат кръв. В ерата преди ваксината антителата са били „отглеждани“ в коне и овце. Но този процес беше трудно да се поддържа стерилен и животинските протеини понякога предизвикват алергични реакции. Съвременната алтернатива са моно-клонални антитела/клонирани от едно антитяло. Тези схеми на лечение, които наскоро се прилагаха срещу епидемията от Ебола в източен Конго, са най-вероятният краткосрочен смяна на играта, казаха експерти. Избират се най-ефективните антитела и гените, които ги произвеждат, се сплитат в доброкачествен вирус, който ще расте в клетъчен бульон. Но, както при ваксините, отглеждането и пречистването на моно-клонални антитела отнема време. На теория с достатъчно производство те биха могли да се използват не само за спасяване на животи, но и за защита на фронтовите медицински работници. Антителата могат да продължат да действат седмици, преди да се разпаднат - колко дълго зависи от много фактори, отбеляза д-р Силвърщайн - и те не могат да убият вирус, който вече е скрит вътре в клетките. Приемането на ежедневно профилактично хапче би било още по-добро решение, тъй като хапчетата могат да се синтезират във фабрики далеч по-бързо, отколкото ваксините или антителата могат да се отглеждат и пречистват. Но дори и такова хапче да бъде изобретено, производството ще трябва да се увеличава, докато не стане толкова повсеместно като аспирин, така че 300 милиона американци да могат да го приемат ежедневно. https://www.nytimes.com/2020/04/18/health/coronavirus-america-future.html https://www.dailymail.co.uk/news/article-8235963/UK-trial-use-COVID-19-survivors-blood-plasma-treatment.html В британската статия от втория линк се твърди, че в САЩ кръвен серум се използва от 29 март от над 100 лаборатории, проблемът при него е, че изработилите антитела са твърде малко все още, едно, и че трябва да минат 28-30 дни, след като са оздравели, така се твърди, за да им бъде взета кръв за серум.

Рибата е вмирисана откъм главата и не я щете ама ми се обиждате, че не ви давам малките й вмирисани златни рибки, половин милион евро или един милион Дойче марки:), смешно е. Впрочем никога не съм ви ги обещавал да ви ги дам, просто бях написал "ваши са", без да уточнявам откъде, но вие голям въпрос направихте, голяма драма, че не съм ви ги превел по личната сметка. Както и да е, този картел, който бай да уей е действал от началото на 90-те години на миналия век, ако сте чели внимателно, и е глобен 2.9 млрд. евро, е осъден да връща между 10 и 20 процента от платената цена от неговите клиенти. И ви задавам екзистенциалния въпрос - на мен кой ще ми върне надвзетите пари от раздутата поне двойно цена на Трабанта, който съм купил някога от Мототехника, социалистическия картел, за пари които тогава бяха една трета от цената на апартамента или близо петгодишната ми заплата? Вие или другаря Хонекер или други другари? За тази невмирисана риба ли ви стяга чепика.

Съгласен съм, но зад фигурата на генерал Вълков, и над нея, винаги стои тази на Цар Борис Трети. Вълков е негово оръдие и средство. В момента, когато Вълков му става ненужен, Царят го отстранява елегантно чрез Ляпчев, като преди това самият Вълков разпуска Военния съюз. Царят е безспорният господар на политическата власт след 1923 и до смъртта му, той мести всички политически фигури и военните като свои марионетки. Тук няма Пиночет, Вълков никога не е имал своята самостоятелна политическа роля да премести икономическия живот от ляво към дясно, каквото прави Пиночет. Единственият момент, когато Царя усеща килимчето на властта да се изплъзва изпод краката му е онзи, в който Стамболийски обявява намерението си да свика Велико народно събрание и пише проект за нова Конституция, в която ролята на царя е сведена до декоративна. И тогава се задейства Военния съюз, воден по онова време от Вълков. За мен най-интересното и характерно явление, според мен чисто български феномен, е политическия кръг, осъществил Деветоюнския преврат: Погледнете ги тези хора - от Димо Казасов, член на БРСДП до Александър Цанков, който си е обикновен фашист, а между тях едни вечни деятели като Цвятко Бобошевски и Кимон Георгиев, които са видни фигури и в Деветосептемврийския преврат и властта на ОФ, в гарнитура с кадрови военни като Вълков и Никола Рачев. После почти същите фигури влизат в друг български патент, кръга Звено, който дори по наименование означава "звено между левите и десни" партии. Ако не беше понякога много трагично и кърваво, щеше да е смешно. До голяма степен водевилът на властта продължава и в така наречения "социалистически период", особено след Хрушчовото "размразяване", тоест след Априлския пленум - пак кадрили, рокади, излитане нагоре и надолу на едни и същи хора и гравитиране около Първия, който този път не е е Цар Борис Трети, а Тодор Живков, но кадрилите на властта са много подобни. Има само един смразяващ и суров преход на сталинизация между 1945 - 1953, когато цялата стара гвардия на комунистите е прекарана през пълна "чистка" и подменена с просъветски млади другари, след което се завърта старото българско хоро, та до 1989.

Само за протокола, Михаил Такев, който пътува заедно с Алеко във файтона, не е убит при този атентат насочен срещу него, той е убит през 1920 от един анархокомунист. Алеко става жертва по погрешка, а убиецът, сбъркал го с Такев, е мотивиран от спорове за имоти, има една много добра карикатура на Бешков по този повод: "Бай Ганьо убива автора си"

Каква "основа за анализ" виждате в това съобщение на една германска адвокатска кантора, която приканва потенциални клиенти да подават искове за обезщетение, от които тя естествено ще спечели, след излязло решение на ЕК за картелно споразумение между изброените производители на над 6-тонни машини, трима от които при това не са германски. Анти-картелното законодателство работи, съдилищата издават присъди по искове, адвокатите печелят от исковете на клиентите. Анализирайте нещо друго.