Б. Киров

Написал го е, според мен, точно за това - Ловчанския митрополит да абдикира. Хаджипенчович е бил от "партията" срещу Ловчанския митрополит, а донос срещу Ловеч като център на революционна дейност е косвено насочен срещу Ловчанския митрополит, злепоставя го пред Високата порта. Захари пише, че списъкът на Ангел включвал "български юнаци" готови да въстанат. Каравелов се е "изпуснал" за нещо записано "с цифри и букви" в портфейла на Ангел /все едно това е негов собствен портфейл и знае съдържанието му/, но злорадства, че османската власт нищо не може да узнае от тези "цифри и букви", не може да ги разчете. Расим паша пише за "опасни книжа", като Расим паша заключава, че Ангел ги е хвърлил в реката, преди да се самоубие. При това, Расим паша категорично обвързва в официален документ до Високата порта "опасните книжа" като съвместно дело на Кънчев и Христо Георгиев, и отбелязва, че смъртта на "двамата революционери" е предотвратила "опасни последствия" /документ 1-ви цитиран по-горе/. "Опасните последствия" са определени от гръцкия кореспондент като подобни на събитията от 1867-ма. Забележете, 1867-ма, а не 1868-ма, когато преминава два пъти по-многобройната и добре въоръжена чета на Хаджи Димитър и Караджата. Защо 1867-ма? Тогава именно преминават четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, финасирани от Добродетелната дружина с руски пари, четата на Караджата на следната година е дело на деятелите около Касабов и бившето ТБЦК. Гръцкият шпионин е бил наясно за кой са били предназначени "опасните документи" и за "опасните последствия" от тях. Османската полиция е имала "къртица" или в Букурещ или в Русе още преди събитията от март /убийствата на Пенев и Кънчев/, защото в информацията на Византис е фиксирано ходенето на Кънчев в Букурещ и връщането му обратно с план за въстанието и прокламации. Това се случва през януари и е точно отразено с какво се връща Кънчев, наблюдавали са го. Има един неизяснен въпрос за мен от намерените документи на Кънчев, неговото тезкере е датирано с начало декември. С какво е пътувал преди това? С какви документи се е прибрал в Русе и се е движел заедно с Левски през октомври и ноември при обиколката му с Левски? Някои мемоаристи, Кършовски, твърдят, че сами са си изработвали тескерета и са ги подпечатвали с фалшиви печати, което е много вероятно, имайки предвид, че Кънчев носи в Ловеч набор от букви, откраднати от печатницата в Русе, а по-късно има свидетелства, че Левски е използвал тези букви в Ловеч. Въпросът не е маловажен, защото този период на Кънчев между септември и началото на декември остава непроследим по документи, а това е време, в което той е можел да "прескочи" и до Цариград и това да не е отразено документално. В дописката на Византис е отразено пребиваването на Кънчев в Австро-Унгария, но там пише, че е учил две години там, а в публикувания превод в том 1-ви Нови документи е предедено "израснал във Виена", не оспорвам работата на преводачите, но за две години човек не може да "израсне", може да се учи, разликата е, че не точно във Виена, а в Табор, тогава в Австро-Унгария, но информацията е вярна. Ние знаем, че Кънчев е минал в Белград, откъдето Хитов му дава пари и препоръка до Левски, но това става в началото на юли, а Кънчев се появява в Русе в средата на август. През този месец и половина се предполага, че Кънчев е стоял в Белград, според Обретенов помагал на Каравелов да пишат Устава, даже той бил автор, но месец и половина да пишат устав от десетина страници ми се вижда прекалено много. Византис пише, че в този период Кънчев е бил в Русия, което е напълно възможно физически, само нямаме извори да го потвърдят. Уставът също е от фактите, които се замитат. Кънчев идва в Ловеч и обсъждат Наредата на Левски, която е разпратена навсякъде из комитетите вътре и в чужбина, а накрая, в Букурещ изведнъж изскача Уставът писан от Кънчев-Каравелов, който е коренно различен в целта си относно целта на революцията, залегнала в Наредата. Това е истински вътрешнопартиен преврат в БРЦК и Кънчев е бил наясно какво ще се поднесе през април 1872 в Букурещ още с идването му през август предишната година, но си е траел. Меко казано нелоялно, а иначе - предателство. Уставът задължава Левски да изпълнява малоумните нареждания на Каравелов за терор и убийства на чорбаджии и води до провала в Ловеч. Добре, че поне не е изпълнил още по малоумното му нареждане да вдига въстание, защото тогава Априлското въстание щеше да ни изглежда като детска игра в сравнение с жертвите от въстание през 1872-ра, никой не е вювал с Турция по онова време, Русия нямаше да има повод да се намесва и кръвопролитието с десетки хиляди жертви щеше да се пише единствено на сметката на българския народ. "Щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирва България чак до един век още."

Не могат да го пишат дори и официално, Георгиев е имал руско гражданство, не е за хвалба. Да, Кънчев няма как да е бил с Левски по същото време в Цариград, защото се появява в Ловеч на 28 август и изчаква там Левски да се завърне от Цариград. Но че Левски се е срещал с Хаджипенчович и други нотабили в Цариград при това посещение има източници, също така, че е взел пари от тях. После Хаджипенчович е фабрикувал донос до Портата. Има и друго, гръцкия кореспондент на Византис е заинтересован да клепа българите по онова време, те се опълчват срещу Вселенския Патриарх. Той е черпил информация и от Цариград, но главно от Расим паша, видно е от изпратеното от него до външния министър. Този кореспондент си е бил чиста проба шпионин, за да изпраща валията донесението му на министъра на външните работи. Позицията на Расим паша също не е чиста и безкористна; точно по това време се клатят краката на великия везир Недим паша, наричан от дипломатите Недимов, заради топлата си връзка с Игнатиев и младоосманците издигат нагоре към поста техния патрон Мидхат паша, така че в тънките интриги в Портата не е изключено Расим паша да е пускал такива информации с цел да компрометира Великия везир Недим паша. Между другото, Левски е бил наясно за борбите за власт в турската политическа върхушка, което е отразено в писмата му от този период, там има намеци за подготвяно въстание-преврат от младоосманците, така че посещението му през 1871 може да е имало за цел и опипване на почвата на място в столицата, освен набирането на пари. Все пак, не мисля че "опасните документи" търсени у Ангел са били измислица; очевидно е от текстовете на донесенията на валията и информацията на кореспондента на Византис, че османските власти са имали предварителна информация за тях и спирането на Кънчев на пристанището е било по сигнал точно за тези документи, тях са търсели у него. А и самият Кънчев едва ли щеше да носи снимки на руски офицери у себе си и да си рискува живота да минава без документ, ако е отивал просто при любовницата му в Букурещ, както казва на Цаню Захариев Левски в Трявна.

За османската власт по онова време - началото на март 1872 - е съществувал само един Централен български комитет в Букурещ и това е бил Добродетелната дружина. Впрочем за руския консул в Букурещ, Офенберг, също, според негово донесение БРЦК е бил дузина безделници, които са се самонарекли комитет и се занимават с интриги. Захари дава подобна картина, до Общото събрание през април 1872, БРЦК е играел декоративна и отвличаща вниманието на турската власт функция с гръмки прокламации и много шум в "Свобода", но на практика е бил апендикс на ВРО, където на терен Левски е вършел истинска работа. В подкрепа на твърдението ми: Док.1 Телеграма от управителя на Дунавския вилает Ахмед Расим паша до Великото везирство относно самоубийството на Ангел Кънчев Русе, 10 март 1872 Установено е със сигурност и това, че като разбрал за този случай, Христо Йорги, който е от водачите на революционния комитет в Букурещ, родом от Карлово в Пловдивски окръг и известен с крайна враждебност заради упованието си в Русия, се уплашил, че у споменатия Ангел може да се намерят опасни документи, от които да излязат наяве улики за обмисляне на нови бунтовнически действия, и починал внезапно от страх. Докладвам незабавно за тези двама революционери, опасните последствия на чието сътрудничество бяха предотвратени благодарение на успешната политика на великия везир. Док. 2 Телеграма от Великото везирство до управителя на Дунавския вилает Истанбул, 12 март 1872 У самоубилия се българин на име Ангел Кънчев и внезапно починалия негов другар Христо Йорги или пък там, където са живели, би трябвало да се намират опасни документи. Затова е нужно да се претърсят и ако се открият такива документи и се получи информация за бунтовническите им начинания по местата, където са ходили, трябва веднага да уведомите Високата порта. Док. 3 Доклад на Ахмед Расим паша до Великия везир за извършеното допълнително издирване на документи Русе, 18 март, 1872 Както е посочено в предходната моя телеграма комитетския водач Христо Йорги е починал в Букурещ и затова документите му са там. У самоубилия се Ангел Кънчев са открити един документ тезкере за пътуване, един сръбски паспорт и снимки на няколко руски офицери. Той вероятно е хвърлил в Дунава революционнните книжа, за да не бъдат открити. Въпреки това, както се изискваше, се установи, че гореспоменатия е член на революционния комитет и един от главните руски шпиони. Затова тукашния руски консул много се притеснил... Никъде в тези официални османски документи не се споменава и думичка за друг комитет в Букурещ, освен този на Добродетелната дружина с председател Христо Георгиев, а Ангел Кънчев е цитиран като член на същия революционен комитет и "другар" на Георгиев, при това установено един от главните руски шпиони. Ни дума за БРЦК или за Каравелов. Мисията, според Расим паша е била възложена на Кънчев от Георгиев. В статията на Чаушева е цитиран и друг любопитен документ, а именно част от дописката на "Византис" за самоубийството на Кънчев. Този път, за разлика от оригиналната дописка, текстът е преведен на френски, и е адресиран до "надзорника на външните работи", ще рече до външния министър. Текстът не е дословно повторение на публикувания във вестника, както се твърди в статията, има разлики, преди всичко той е съкратен в частта му относно Христо Георгиев, и на второ място в него е вмъкнато лично обръщение към министъра, което твърди, че в подписалите български големци прошението до руския цар, много са от неговия град, т.е. от Цариградските българи.

Истината е в детайлите, а те са в официалните османски документи. Дора Чаушева е публикувала в първата книга Нови документи от стр. 154-та натам няколко изключително ценни османски документа, свързани с Ангел Кънчев. В следващ пост ще се опитам да анализирам фактите изложени в тях. Още от пръв прочит тези документи за мен са свидетелство, че османската власт е знаела много повече за конспирацията между Христо Георгиев и Ангел Кънчев, отколкото сме свикнали да приемаме досега. Знаели са и за съвместното посещение на Левски и Кънчев в Цариград преди самоубийството на Кънчев, нещо за което нашата историография мълчи оглушително, но има свидетелство на д-р Стоян Чомаков, че двамата са били по това време при него. Което пък означава, че османската власт е разполагала с разпръсната териториално агентура и не е разчитала единствено на един източник, но същевременно е била в състояние да обобщи цялата информация и да подреди за себе си голямата картина. В тези документи Кънчев е определен, заедно с Христо Георгиев, недвусмислено като руски агент, а познанството им е фиксирано като съвместна дейност, ще извадя съответните цитати, те разкриват много от информацията и погледа на османската власт. Наличието на списък с имената на български първенци предназначен за Христо Георгиев е недвусмислено отбелязано също, както и фактът, че Кънчев го е изхвърлил в реката. Все по-достоверно ми изглежда в тази светлина казаното на руския консул от негов познат турчин, че мисията на Ернест ефенди в Букурещ е била отравянето на Христо Георгиев; смъртта и на двамата е настъпила почти едновременно, има и заповед за едновременен обиск в домовете и на двамата след тяхната смърт. Тоест, османската власт е разглеждала Кънчев и Георгиев като тандем работещ за повдигане на въстание, при това се изтъква, че и двамата членуват в един комитет, което автоматично означава, че този комитет е Добродетелната дружина.

Левски не е изпращал Ангел Кънчев при Каравелов, в противен случай нямаше да каже пред Цаню Захариев в Трявна за Ангел: "Той работа във Влашко нямаше." Цаню е бил близък съратник на Левски още от Тулча и член на комитета в Трявна. Няма и никакъв шанс списък с имена и подписи да е правен със знанието на Левски, защото такъв му е искан още през 1871-ва лятото от Филип Тотю и Тошков от Одеса, но Левски отказва да го направи. Факт е, че двамата с Ангел са направили обиколка точно през градовете посочени във в. Византис и е факт, че в тефтерчето на Левски са записани имената на чорбаджии от тези градове, но там те фигурират като "неблагонадеждни"; което обаче предполага и че е имало "благонадеждни", от които Ангел като касиер е вземал пари или обещания за пари, именно в качеството му на касиер той е можел да изготви списък с имена и подписи. Ако е имало такъв списък у Ангел /а според мен е имало/, Обретенов е знаел за него, защото той е бил отговорното лице като куриер, което е трябвало да го достави във Влашко от Ангел; ерго, знаела е и османската власт за такъв списък, затова Византис публикуват информацията за него, те са били вестник захранван с информация от османската полиция в Цариград, финансирани от министъра на полицията, вече писахме за това и за собственика на вестника. Списъкът обаче не е открит у Ангел, защото иначе щеше да се появи в описа на вещите му, изпратен до Великия Везир. За да не се появи там, редом със снимките на руски офицери и свителството му от сръбското Артилерийско училище, Ангел е успял да го унищожи, преди се самоубие. Не го е изгорил предната нощ, защото иначе се губи смисъла да минава без заверен паспорт във Влашко. Остава единствената възможност да го е изхвърлил в Дунава, преди да бъде убит или самоубит /пиша това, защото има свидетели за два изстрела, а човек не може да се самоубие с два изстрела в устата/. Ако списъкът е бил изхвърлен от Ангел във водите на Дунав, той е изчезнал безвъзвратно като документ. Но някъде, най-вероятно в руските архиви, трябва да е останала следа от поръчителите на този списък.

Защо да пиша за операция по арестуване на комунистически лидери в Сингапур, преди да се отдели от федерацията с Малайзия, в тема за икономика? И какво общо виждаш с операция Хладилна камера и икономическия възход на Сингапур? Сингапур става независима държава от 1965 и оттогава до сега е постигнал може би най-бързия икономически ръст в света. По времето на арестите ККП, тогава на власт е Мао, упражнява огромно влияние в азиатския континент и перспективата на Сингапур под управлението на прокитайски комунисти щеше да бъде вариант на Червените кхмери в Кампучия, около 80 процента от населението на Сингапур са етнически китайци, само 7-8 са индийци, така че и тия приказки за кастите по-горе са без предмет.

Сега не ми е под ръка дописката на в. Свобода за самоубийството на Ангел, но по памет, струва ми се, че Захари е взаимствал доста и от нея. Кой е бил дописникът-очевидец можем само да гадаем, но според мен, не е бил Захари, поради посочената по-горе причина, по това време той не е бил от антуража на Обретенов и Каравелов, а само едно селянче слуга в читалището, което се е въртяло покрай "революционерите", той самият го пише чистосърдечно в Записките. Яна Язова в нейната книга "Левски" описва присъствието на баба Тонка на сцената със самоубийството на Ангел Кънчев на пристанището, книгата я има в Читанка.

И как "се правят нещата", според теб, минавам просташки на "ти", без да те познавам, отговаряйки огледално. Имам цяла тема за Сингапур тук и смея да твърдя, че съм по добре запознат от теб "как се правят нещата" там, но... дерзай.

Едиственият, за който се сещам, може да е била османската власт. Те са се страхували от започване на война с Русия и са правели всичко по силите им да я предотвратят, а наличието на такъв списък е било предпоставка за война. Казусът е същият като със задържаното писмо на Каравелов за вдигане на въстание. Рискували са да разкрият агента си /Обретенов/, но залогът е бил много по-голям от него - война с Русия. По тази логика няма да е кой друг, освен Обретенов, който е бил куриерът за пренасянето на списъка до Влашко. Той е липсващото звено, принудило Кънчев да действа хазартно в ролята на куриер и да ходи при служител на руското консулство. Намерените у него снимки на руски офицери, според мен, са му били дадени от човека на консулството, едва ли ги е носел у себе си постоянно, те биха го компрометирали и пред Левски, който не е подозирал какъв "помощник" са му пратили от Белград, нито пък наивниците в Ловеч са нодозирали за тайната му от тях мисия. Кънчев е взел решението да минава във Влашко импровизирано, след като е ходил при баба Тонка и от нея е разбрал, че Обретенов и целия основан от него ЧРК в Русе са в зандана. Тогава е отишъл до руския драгоман за инструкции и до хората от стария ТБЦК за фалшив пропуск. Баба Тонка е посещавала редовно сина си в зандана, най-малко е пращала там другия й син, Ангел, Никола Обретенов сам е написал как Ангел му съобщил за смъртта на Кънчев в затвора. Захари по това време не е бил посветен в комитетските дела, бил е разсилен в читалището. Той сам го пише в записките, как е слухтял да разбере тайните на комитета, но Обретенов го заплашил с револвер да не си вре носа където не му е работа. Захари бил посветен в делото по-късно, пак от Обретенов. Защо се е въртял около пристанището при смъртта на Кънчев нямам идея и не съм сигурен дали изобщо е бил там. Той бърка деня на убийството и го свързва с подготовката за пристигането на Антим, освен това разказва небивалици, че съблекли трупа на Ангел гол и го обискирали още на пристанището, но в турския протокол пише черно на бяло, че това е станало в сградата на конака. Горов пък, според Захари, бил откраднал револвера на Кънчев /или му го дали от полицията/ с патрон в него... Захари има силно развита жива фантазия и, според мен, понякога виденията му са били толкова ярки, че ги е вземал за действителност. Дар слово бог го е дарил.

Сингапур процъфтява икономически от поне 50 години и не заради "Start with putting three of your friends to jail", а заради умно водената икономическа политика на Ли Куан Ю и неговите наследници, но най-вече заради трудолюбието и предприемчивостта на самите сингапурци, те са етническа смес от китайци и малайци.

Да, нещата идват на точните им места. Руският военен план е бил форсиране на Дунав през лятото, завземане на старопланинските проходи, за да блокират османската армия от юг и обсаждане на четириъгълника от крепости; което и става през 1877-ма. Плановете на Левски за въоръжено въстание са изложени в писмо до Хитов: те са за въстание през зимата, овладяване на големи градове, блокиране на старопланинските проходи и удържане на завзетите територии до предизвикване на признаване на независима България от Великите сили. С една дума - има пълно разминаване във времето и крайната цел. Това обяснява силния руски натиск въстанието в България да започне през пролетта или лятото - този рефрен е постоянен в призивите на Каравелов и Хитов, същото пише и Филип Тотю. Въпросните подписи искани с посредничеството на Филип Тотю и Никола Тошков от Одеса са по инициатива на руското военно командване; подписите от българско, дадени преди въстанието, са щели да послужат на Русия да се намеси военно, независимо дали въстанието е успешно или не, българите ги викат на помощ. Левски не задвижва нищо за събиране на подписи, защото е бил републиканец, предвиждал е републиканска форма на управление в новата българска държава и много добре е разбирал, че руския царизъм никога няма да приеме такава държава на пътя му към Проливите. Но проруската русофилска дружинка е копаела под краката му. Мисията на Кънчев.

Напълно обоснована е Вашата хипотеза, но, за съжаление няма никакви документални извори, които да я потвърждават. Косвените свидетелства на З.Стоянов и публикациите във Византис не са такива. Дописката във в.Свобода, в която пише, че в портфейла на Кънчев властите могат да открият единствено записки със "знакове и цифри", както и отразеното в протоколите, че Кънчев е изхвърлил някакви листове хартия в реката, също не дават категорично доказателство какво точно е имало върху тези изхвърлени от него листове. Остава открит и въпросът, ако допуснем, че Кънчев е събирал подписи за меморандум до руския Император от името на Добродетелната дружина или Одеското настоятелство, каква е била целта на такъв меморандум. Меморандумът връчен на Парижката конференция през 1869-та по повод на Критското въстание е бил адресиран до представителите на Великите сили, включително Русия, и под него са стояли подписите на десетки "нотабили", но в този Меморандум е била поискана дуалистична форма на монархия по подобие на Австро-Унгария. Какво, според Вас, биха могли да искат с нов Меморандум същите тези лица през 1872-ра от руския Император? Може много да се спекулира по темата, но липсват изворите.

В Начертанието на Гарашанин е посочена позицията на Русия и Австро-Унгария по отношение на силна държава на Балканите, разположена между Турция и Русия - такава не би трябвало да има. Начертанието е написано изцяло под влиянието на Адам Черториски, водач на полската емиграция. В Начертанието е заложена идеята на Гарашанин, че именно Сърбия трябва да стане тази силна държава на Балканите. В Наредата на Левски е заложена същата идея, но силната държава не е Сърбия, а България. Както написах по-напред в темата, със създаването на ВРО и Привременното й правителство в Ловеч, Левски е станал мишена на кръстосан огън от всички страни, включително и на Сърбия. В донесението на Али Саиб паша до Великия Везир от последните документи, комитетът в Ловеч е етикиран като "правителство в правителството". Интересен е мотивът на Черториски да предложи платформа за силна славянска държава на Балканите на Гарашанин през 1844-та, но се отдалечаваме от темата. Мотивът е бил да се създаде "санитарен кордон" срещу Русия, който по-късно е подет от Пилсудски с идеята му за Триморието /Радев също бълнуваше нещо такова/. Османците радушно откликват на идеите на Черториски и ги подкрепят, оттук и свободата на католически и протестантски мисионери в империята, корпусът на полските "казаци" на Садък паша Чайковски и т.н. на принципа "врагът на моя враг е мой приятел."

Няма никакви документални източници, поне засега, които да потвърждават това. Но има такъв, който потвърждава намерени снимки на руски офицери у Ангел Кънчев, както и това, че е посетил драгоманина на руското консулство в деня преди смъртта му. Това е достатъчно за доказване на връзката на Кънчев с руското консулство. В тази връзка, Обретенов също е поддържал контакт с руското консулство в Русе, има документален източник, който потвърждава, че комитетската поща е преминавала оттам след смъртта на Левски. Самият Обретенов е оставил най-автентичното доказателство за връзката си с руското консулство: След събранието на БРЦК през 1875, когато е взето решение за вдигане на въстание, Обретенов отива при руския вицеконсул във Варна /оттам минава да докладва и Михаил Греков, преди да се озове в Русе/ и чинно му докладва за плановете /тайните планове, ха-ха!/ на българските революционери в Букурещ. При това, Драсов го предупреждава в писмо да се пази от русите, за да не им попречат: "говори си, говори си, не ми пречиш" е поведението на Обретенов, той е имал не един господар. Гнила ябълка. Нещо повече, Никола Тихов Обретенов си приписва... ни повече ни по-малко, главната роля за Априлското въстание. От неговия мемоар, редактиран от Арнаудов, излиза, че той, Обретенов, е задвижил целия Гюргевски "комитет", ето как е станало това: Първо, като научил за провала на въстанието в Червена вода, той изтичкал пак до въпросния служител в руското консулство, Карамихайлов, и си уговорил да се крие в дома му. Преди това адресирал цялата комитетска поща пак до този драгоман в руското консулство, следователно всички планове /тайни, ама извънредно тайни/ на българските комити са били четени от руския консул. Та като го потърсили заптиите за арест, Обретенов с помощта на руското консулство духнал за Влашко. Там обаче се "разочаровал" и от Каравелов и от Ботев. Разочаровал се, че няма въстание в българско. И подел сам "работата": Писал и на Стамболов /вербуван за агент на руското военно разузнаване от Кишелски още през 1872, вижте поста ми по-горе/, писал и на майка си, той без нея нищо не предприема. Лека полека цялата дружинка в Гюргево се сбира, баба Тонка им пращала туй-онуй за хапване и пийване: топли пити, печени шарани, кокошки, вино и ракия... Съвсем "случайно" третият апостол, присъединил се към Обретенов и Заимов бил Волов, който пък преди това е асистирал на един руски полковник от Генералния щаб да прави скици на Шуменската крепост, пак руски възпитаник. Накрая си дават един на друг пълномощни и идват в българско. Със сръбски паспорти, това не го пише Обретенов, а неговия роднина Захари Стоянов, единият допълва другия. Това е историята накратко, разказана от самия Никола Тихов Обретенов, без героичен ореол

Съгласен съм, че до голяма степен е било изненада както за османската, така и за руската власт, но с едно уточнение: когато говорим за "власт" не бива да приемаме, че една власт е нещо монолитно, вътре във всяка власт има различни крила и възгледи, обикновено, когато се предприемат решителни действия, връх взема доминиращото и то според обстоятелствата. Руското военно командване, генералитетът, е бил подготвен за война с Турция. Смея да твърдя това, на базата на ултиматума, даден на Османската империя през 1876-та, когато сърбите губят войната и Русия заявява на Портата, че всяко следващо напредване на османска армия към Белград ще срещне 200-хилядна руска армия, става въпрос конкретно за руската Дунавска армия, която впоследствие провежда всички операции на българска територия в Руско-Турската война. Същото важи и за османската власт: там има две противоборстващи крила - на консерваторите около Султана и Великия везир Недим паша и на конституционалистите около Мидхат паша. Зверствата в България при потушаването на Априлското въстание са извършени под везирството на Недим паша, когато ситуацията става критична за Османската империя под външен натиск, на власт идват конституционалистите с Велик везир Мидхат; те обаче не успяват да наложат конституционната монархия, за която се борят, в противен случай Цариградската конференция е щяла да завърши с приемане на условията, наложени от Великите сили. Султанът се извърта и отхвърля тези условия, правейки пилатовски ход да заяви, че не е необходимо да се дава относителна автономия на българските вилаети, защото ще приеме Конституция, гарантираща по дефолт всички права на християните. Втори опит се прави с Лондонския протокол, където английската страна, правейки последен отчаян опит да избегне руско-турска война, предлага два големи автономни български вилаета със самоуправление, това също е отхвърлено. Идеята ми е, че определни военни кръгове в Русия са очаквали и са били подготвени за войната и именно пред тях дипломатите разтварят вратата.

В сръбската версия на уикипедия директно е написано, че гюргевския комитет, взел решение за Априлското въстание е бил "група русофили". Сложен е възелът на събитията от 1875-1877 довел до руско-турската война. Всяка от страните вплетени в този възел е играел своя самостоятелна игра. Въстанието в Босна и Херцеговина, последвалият опит за въстание в Стара Загора, Априлското въстание и последвалото обявяване на война от Сърбия и Черна гора на Турция не са еднозначни. Сърбия предприема крачката да обяви война на Османската империя въпреки нежеланието на Русия, това е отново авантюра на младия княз Милан Обренович, Блазнавац е вече мъртъв, Гарашанин също. Руското участие е на панслависта генерал Михаил Черняев, който идва в Сърбия като частно лице, а не представител на Императора. Тоест войната си е изцяло сръбска работа. За Начертанието на Гарашанин: Начертанието Гарашанин.pdf тук е публикувано в оригиналния му вид от 245 до 260 стр., останалия текст е предистория и тълкувания. Специално за България Гарашанин е посветил отделен раздел, в който, между другото, се казва: "От всички славянски земи България е най-близо до славната турска столица… освен това българите нямат почти никакви оръжия и са приучени да се трудят и да слушат - покорството и трудолюбието са се превърнали в тяхна втора природа. За зла чест българите са най-големият славянски народ в Турция. Накратко: Сърбия трябва да настоява от сградата на турската държава да се отделя само камък по камък и този добър материал да се прибавя към основите на старото сръбско царство." В резюме, сръбското виждане за българските земи и България е като "камък в сръбската държава", която трябва да се възроди в пълното й величие от времето на Душановото царство. затова сръбските "учени" измислят "шопския етнос", който, в най-добрия случай е "флуиден" между българи и сърби, а в техния смисъл си е сръбски етнос, "камък" в бъдещия градеж на Душанова Сърбия. Първите сръбски армии, които навлизат в Османските владения на Турция са насочени към Видинския и Софийския санджаци, земите населявани от шоплука. Само дето не им излиза сметката на сръбските шовинисти и след като османската армия ги насмита до Белград, Милан тича при император Александър с молби и плач да спасява Сърбия. Русия, естествено, от своя страна се възползвала пълноценно от ситуацията, и обявява ултиматум на Османската империя, че ако продължи да настъпва, ще срещне 200 000 руска армия. Следва Цариградската конференция, Лондонския протокол и - вече с развързани ръце - Русия обявява война на Турция през 1877. Априлското въстание, жертвите в него и зверствата на турците, само катализират процеса. Цяла Европа е потресена от турските жестокости, вдига се страшен обществен шум, и традиционните покровители на Османската империя - Великобритания и Австро-Унгария - остават с вързани ръце, тоест вдигат ръце и оставят Русия да води войната си един срещу един с Турция. Османската власт в тези години е в пълна нестабилност - Мидхат отново е назначен за Велик везир, борбата между консерватори и конституционалисти е в решителна фаза, и това противоборство довежда до изстъпленията при потушаването на Априлското въстание, което само помага на Русия да оправдае войната си с Турция, жертвите на българите, отразени от цялата западна преса, парализират защитата на Османската империя. За катализатор служи и неотстъпчивата линия на Султана, който отхвърля решенията на Цариградската конференция и Лондонския протокол.

Когато се пише за Априлското въстание в българската историография, бегло се споменават други две събития на неговия фон - въстанието в Босна и Херцеговина от 1875 и веднага започналата след Априлското въстание Сръбско-турска война от 1876. Тези две събития обаче са ключови за българското въстание. Неуспешното Старозагорско въстание, предшестващо окървавеното Априлско, също е инспирирано от въстанието в Босна и Херцеговина. И ако се задълбочим в мотивите на сръбската държава по онова време, както и от амбициите на руските панслависти на важни позиции в руската империя по същото време /граф Игнатиев е такъв/, ще се открие една съвършено друга перспектива на българските въстания и на основните участници в тях. По-късно ще дам линк към Начертанието на Илия Гарашанин, за да се види как в продължение на близо 30 години сръбската държава върви в неговите граници и какво е мястото на българите в него. Казано накратко, никакво, като "материал" за силна южнославянска сръбска държава под егидата и управлението на Сърбия. Само алтернативно /алтернативна история?/ си представете как щяха да изглеждат Балканите след една успешна за сърбите сръбско-турска война през 1876-та. Сърбия щеше като минимум да утрои територията си и населението си, присъеденявайки Босна, Херцеговина и Софийския санджак, половината от Дунавския Вилает до Средногорието /където е огнището на Априлското въстание/; в тази нова сръбска югославянска държава мястото на българите е нулево, защото според Начертанието на Гарашанин те в този регион не съществуват, шопите са побългарени сърби и трябва да се върнат към сръбските си корени, това важи чак до Чирпан, публикувах официално издадената сръбска карта. Ако гледаме от тази перспектива, какво излиза, че цялата плеяда "герои" подготвяли едно ялово въстание в стил "да почнем пък кавото ще да става след това" са работели против интересите на държавата България. Единственото препятствие по пътя им е била ВРО на Левски и той самият. Защото им е казал ясно и недвусмислено, че докато не се подготви едно добре въоръжено и организирано българско въстание, способно да осигури границите на България като държава в рамките на българското население под властта на Българската Екзархия, не трябва да се правят авантюри и да се играе със съдбата на 7 милиона българи. Това въпросните горепосочени господа са нарекли "гламави работи" на Апостола и са хукнали във всички даващи им пари и обещания чужди консулства да работят за своята лична кариера и полза. Само за сравнение - в Априлското въстание са изклани над 30 000 българи, в Сръбско-турската война сръбските жертви са между 2000-5000.

Според изследване на Римма Бицаева – Стоянова, Стефан Стамболов е бил вербуван за сътрудник на руското военно разузнаване още през 1872-ра, т.е. на 18-годишна възраст, най-вероятно по време на пребиваването му в Одеса: "Според секретните лекции на военното ни разузнаване, цитирани от полк. Иван Пенков в книгата му „българинът на руска служба полковник Иван Кишелски проникнал в БРЦК в Букурещ и вербовал много от членовете му за нуждите на руското разузнаване, в това число Тома Кърджиев (ръководител на агентурно разузнавателни групи) и Стефан Стамболов (Иван Пенков, „Катарзисът. Военно разузнаване”, т. I, Унив. изд. Св. Кл. Охридски, стр. 30-32 ). Фактът, че Стефан Стамболов е бил вербован през 1872 г. за нуждите на руското имперско военно разузнаване не е нов, но е много малко известен. Ето какво пише в само преди три години задълбоченият познавач на биографията на генерал Иван Кишелски – историкът Римма Бицаева – Стоянова: „Най – близкият помощник на Иван Кишелски в неговата разузнавателна дейност бил неговият стар приятел още от времената на Кримската война, воеводата Тодор Велков. Историята е съхранила някои от имената на агентите на тандема Иван Кишелски – Тодор Велков. Сред тях са Тома Кърджиев, Стефан Стамболов, Филип Симидов, Никола Славков, Христо Стоянов, Георги Ранчев, Димитър Костов, Стою Филипов, Христо Караминков..” (Римма Бицаева-Стоянова, „Генерал Иван Попкирков Кишелский – один из достойнейших болгарскиях патриотов”, В. Търново, Изд. Ивис, 2009, стр. 183) Вероятно тези факти за Стамболов ще бъдат приети като неполиткоректни, защото митологията около Стамболов е голяма – след руско – турската война става „русофоб”, „спасител от руското проникване”, „създател на нова България” и т.н." https://frognews.bg/glasat-na-jabata/glasat/moskovskata-agentura-balgariia--vekove-vekove.html Това е от публикация на Антон Тодоров. Ако погледнем имената на "апостолите" от Гюргево, такива са били и други. Тодор Велков е бил войвода на руска издръжка и служба, подобна е биографията и на Михаил Греков, син на Генчо Къргов.

Проф. Митев спомена в подкаста, че Стамболов писал на Обретенов, че ще дойде лично в Русе и ще го издърпа за ушите, за да работи за делото на революцията. Отказът на Обретенов е бил през 1874-та, когато се скарва жестоко с Греков по повод на голямата сестра на Обретенов, Петрана. Греков напуска Русе и оставя Петрана бременна от него и излъгана, че ще се ожени за нея. Обретенов обявява, че повече няма да работи в комитета, заради Греков. Следват увещания и молби, след което Обретенов се появява на общото събрание на БРЦК в Букурещ, вече като поддръжник на Стамболов и Ботев, вероятно оттогава е била близостта между двамата. Пак прелистих Захари Стоянов, в Записките той твърди, че преди да влязат в Българско, "апостолите" се сдобили със сръбски паспорти, издадени им от сръбския консул в Букурещ по настояване на Стамболов. Никой от БРЦК и вътрешните комитети не знаел нищо за заседанията им в Гюргево, но сръбския консул им издал паспорти, много тайно, като Гарабет Шпионина... Относно подготовката им за въстанието, пак от Захари: "защото хора и ние имахме, но от тях само едната четвърт беше въоръжена с допотопни оръжия, а останалите нямаха даже и по една брадва на ръката. Това беше навсякъде; ако ние имахме оръжие да раздадем на всичките въста-нали българи от IV окръг, то поддържанието на въста-нието беше гарантирано поне за един месец." " Па и що ли бихме направили на неприятеля, ако го нападнехме с нашите чакмаклии пушки, от които една на десетте можеше да гръмне като хората? Не само ние, но да се съберяха 10 000 въстаници с подобни плющялки пушки, пак нищо не бяха в състояние да сторят срещу 500 иглянки. Турците не искаха и да знаят даже за нашите приготовления. Малко се тия бояха." "Бенковски от минута на минута ставаше по-замислен и несъобщителен. Забравих да кажа, че когато се явихме пръв път над Лисец и Панагюрище се представи пред очите ни във всичката своя грозотия, Бенковски спря коня си на върха на планината и посочи с пръст към пламналото село. — Моята цел е постигната вече! В сърцето на тиранина аз отворих такава люта рана, която никога няма да заздравей; а на Русия — нека тя заповяда!… — каза той и отиде да седне при корена на един бук." С последното Захари е казал всичко за целта на въстанието. Нищо общо с планираното от Васил Левски въстание. Но нали сме свикнали да викаме на всичко "ура!" без много да мислим, нека си върви инерцията. Може още много да се напише кои са били истинските двигатели на това удавено в българска кръв въстание, но не ни е в темата.

Да, интересно наблюдение, аз засега нямам обяснение, какво е Вашето? И още нещо, което ме впечатли силно от този подкаст - Гюргевските апостоли /те не са комитет, според професора, са действали абсолютно конспиративно, като херметична група, дори останалите дейци във Влашко, включително Ботев, не са знаели какво заседават. И най-важното, без никаква връзка с комитетите в Българско. Що за идея, боже мой, да вдигаш въстание и да държиш цялата мрежа на ВРО в Българско изолирана?! Въстание без разчет на оръжие, муниции, хора...

Има, да, навремето Тошко Колев и Джони Пенков водеха предаване "тоталния наблюдател" Ако трябва да сме сериозни: тук ИИ е превел "Блазнавац" като "блас нават", пояснение... Блазнавац умира през април 1873-та, същия месец Каравелов свиква общо събрание на БРЦК, на което отменя устава от 1872-ра; уставът е написан за единоначалие /негово/ в предстоящо въстание; Блазнавац умира, умира и Устава на Каравелов; Веднага след смъртта на Блазнавац /вижте сръбския текст за тази "светла личност" по-горе в темата/, на негово място министър председател става Йован Ристич: Кажете ми Вие, бихте ли разчитали на едни хора като сръбското правителство, които се въртят като фурнаджийски лопати, че ще държат на обещанията си? Дали Левски е бил толкова глупав или наивен, за да промени мнението си в разстояние на 20 дни, както твърди многоуважавания професор /без ирония/, че на 21-ви ноември 1872-ра да забрани на комитетите да вдигат въстание, а на 12-ти декември същата година вече да е бил убеден от Каравелов и компания в Букурещ и Белград, че правителството на Блазнавац е сериозен партньор и на него може да се разчита?

Тази "статия" е препубликувана моя тема от форума, в който пишем, даже не са ме питали съгласен ли съм, но както и да е. Слагам + на всичко в тази статия, чел съм и други неща от автора й, за него очевидно е лично, то по принцип "всичко е лично" на този свят. Попът не само, според мен, би следвал линията на Левски, той като духовник и личност не е бил някаква безгласна буква, а високоерудиран човек и би наложил и негова линия. Важното е да се подчертае като обсъждаме този неосъществен вестник, че Левски също е бил духовник, и то представител на т.н. "черно духовенство", за разлика от поп Кръстю, което е можело да заема висши постове в йерархията. Левски, за разлика от Каравелов и почти всички деятели на емиграцията в Белград и Влашко, заема твърда позиция синхронна с тази на Екзархията - българската държава ще бъде докъдето е българската Църква, това означава неговото "дорде не съберем четирите краища на България в едно".

Въпросът с вестника на поп Кръстю почти не е изследван, има една единствена публикация на историка Младен Стоянов в годишник на музея в Ловеч за неосъщественото начинание на попа и Левски през 1872-ра. "Според историка Младен Стоянов инициативата е на самия поп Кръстю, когото Левски изпраща с препоръчително писмо при Любен Каравелов в Букурещ. Разривът настъпва през лятото на 1872 г., когато след убийството на дякон Паисий именно поп Кръстю е назначен за наместник на владиката Иларион Ловчански. Като човек с по-умерени възгледи той е против възприетата по същото време тактика на т.нар. революционен терор и напуска комитета, което не означава че е издал Левски… " - пише проф. Пламен Павлов през 2023 тук: https://trud.bg/a/articles/предаден-или-заловен-левски-поп-кръстю-и-семейството-на-поп-лукан и след това развива добре познататата теза, че предател в Ловеч няма. Да, ама пренебрегва вече публикувания доклад на Хамди до Великия везир, в който поименно са изброени най-важните членове на комитета в Ловеч /без Драсов и Пъшков, плюс Добри механджията/. Не е лесно да се разтури една "историческа седянка", започнала от първите дописки на Каравелов и утвърдена с авторитета на Д.Т.Страшимиров... Попът, това го вярвам, писа го и Гербов, вероятно е имал намерение да издава легален "църковен" вестник, подобен на легално разрешения "Македония" на Петко Славейков. Браила също не е избран случайно, той е близо до българската диаспора в Измир и натам. Кой е бил словослагателя нямам данни, но е бил от Ловеч, според мен и трябва да е бил професионалист, в Ловеч доколкото ми е известно е имало печатница, следователно ковачница на кадри. Словослагател не може да бъде човек хванат от улицата, изисква се професионална подготовка. При Каравелов вече е работел словослагател от Ловеч, Астарджиев, но очевидно в писмото на Левски става въпрос за друг. Пенев и другите също са били кадри подготвени в печатници. Схемата, според мен, е била, ВРО плаща разходите за печат и хартия на Каравелов на занижени цени, като се приспадне труда на словослагателя и вече внесените суми от Левски, в тефтера му са отбелязани значителни суми за набор от букви, дадени на Каравелов през май 1872-ра. Попът, не съм чел статията на Стоянов в годишника, според мен, е щял да провежда една по-умерена еволюционистка линия във вестника, както пише и професорът, за да бъде разрешен вестникът легално в Българско. Тук големият въпрос е, това линията на самия Левски и ВРО ли е щяла да бъде? И, според мен, отговорът е да.

Затова дадох линк към цялата статия на Панайотов, там под линия е обяснено какво е имал предвид Левски под "конституционна система" - конституционна монархия, звездичката затова си стои над думите. Също и за търпимостта на Левски към Каравелов, нямало е такава. След цензурирания му текст за република, Левски спира да пише във вестника на Каравелов, отказ от авторство там, това не е търпимост. И веднага задвижва нещата за вестник на ВРО с купуване на печатарска машина и изпращане на поп Кръстю като редактор на този вестник. Създаването на окръжия с цел вътрешно гласуване на организация за смяна на председателя също е категорична крачка към скъсване. Отказът му да вдигне въстание по заповед на "председателя" е също знак за скъсване.

За плановете на Апостола ВРО да има собствена печатница и вестник е писал през 2006 г. Филип Панайотов: "Известно е, че Каравелов е преработвал собственоръчно абсолютно всичко, което е публикувал в "Свобода" и "Независимост". Той не е пожалил дори текстовете на Христо Ботев. Но дали в случая става дума само за "езиково-стилна" редакция? Левски казва: "Ще имаме едно знаме, на което ще пише "Свята и чиста република". Същото желаем и на братя сърби, черногорци, румънци и пр., да не останват след нас, в едно и също време да дадат гласа си". (с. 67) Същият текст в "Свобода": "На нашето знаме, което ще да бъде забито на Балканския полуостров, трябва да бъдат написани само три думи: "Свобода и всекиму своето". (с. 69) Разлика от земята до небето! Няма я "святата и чиста република", която е сърцевината на неговата идеология. Нека си припомним какво е записал той в "Наказателния закон", параграф 3: "Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система „демократска република‛ и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система*, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството и ще се наказват със смърт." (с. 115) Нещо повече – през 1872 г. Левски заменя предишния си девиз "Свобода или смърт" с нов, който гласи: "Смърт или република"! "Преработката" на Каравелов засяга и други, не по-малко съществени идеи и становища на Васил Левски. Ако не беше съхранен първообразът на този документ, ние никога нямаше да знаем за удивителното идейно богатство, което го откроява като революционер и идеолог от планетарен мащаб. Никога нямаше да научим как си е представял той бъдещото българско общество и как е искал на всяка цена да го предпази от гражданска война, подобна на тази, която по онова време бушува във Франция – брат брата, син баща, баща сина си да убива… В своята биография на Васил Левски (изданието от 1980 г.) Иван Унджиев не отминава "преработката" на Любен Каравелов. "Несъмнено промяната, извършена от Каравелов във този текст на черновата, не е случайна. Бихме могли да предположим, че той избягва да се свърже с републиканската форма на управление за политическо удобство пред сърбите, най-важния за Каравелов съюзник, чието управление е абсолютно монархическо." (с. 132) Нека сега назовем нещата с истинските им имена: Каравелов не прави "езиково-стилова" редакция на дописката, а я подлага на най-груба политическа цензура, за да не предизвика недоволството на сръбския кралски двор, на който редовно изпраща своя вестник. (Навремето акад. Христо Христов изнесе, че за издаването на "Свобода" той е получавал субсидия и от там) Какво излиза в последна сметка? Сръбският крал цензурира Васил Левски! ...... Той ни завеща и едно – по чудо оцеляло – джобно тефтерче, в което е записвал всичко: лек за зъбобол, песни и стихотворения – чути и прочетени, похарчени комитетски пари за пушки и печатарски букви... И на страница 54 – най-зашифрованото, най-загадъчното и навярно най-важното послание към нас: „Народе????‛ Колко време оттогава, а ние все още не сме го разчели, разгадали и проумели. Защо? Какво ни пречи? Прозорливост ли ни липсва, или нямаме кураж да се огледаме в ясните очи на Апостола, защото ще се ужасим от себе си? Тогава напълно сме си заслужили съдбата – сегашната и тая, която ни очаква. Декември, 2006 г." https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/12650