Б. Киров
Потребители-
Брой отговори
6166 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
179
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Б. Киров
-
Китай си осигури евтин руски газ за един век напред, договора за Сибирския газопровод беше подписан с извиване на ръце, китайците платиха тръбата и си купиха за 70 години на евтина цена руски газ от нея, докато не си занулят разходите, тогава Путин, както и сега, беше на зор. Спомням си че Си го прие на по-висок стол и го гледаше отгоре надолу, точно както Хинки и дучето във "Великия Диктатор" на Чаплин, само дето Путин нямаше механизъм да си повдига столчето
-
Нямам никаква идея, защото не съм търсил информация по този въпрос. Мога само да правя предположения без стойност. Има логика в това, което пишете за китайското производство на стомана на територията на Северна Корея, защото официално С.Корея консумира годишно около 10 млн. тона въглища, а с кг. въглища енергия приблизително се изработва кг. стомана, и щом Китай внася, а не изнася въглища от С.Корея, значи енергията от тези въглища отива в някакво производство за Китай, тъй като реално Северна Корея няма необходимост от внос на въглища, тя има предостатъчно за собствените си нужди.
-
Цитирам по памет, може да дам и линк, официално Северна Корея произвежда под 1 млн.т. стомана, Южна Корея над 70 млн. тона, като около 50 консумира, все пак те са в топ производители на коли. Северна Корея може да произвежда стомана за Китай в китайски предприятия вътре в страната и да не отчита това като севернокорейско производство. Запасите на Северна Корея от въглища са над 600 млн. тона или за още 62 години и е на 35-то място в света, България, между другото се нарежда пред нея по този показател, ние сме на 24-то място с три пъти по-големи запаси от въглища от Северна Корея и те биха ни стигнали за около 100 години при сегашната консумация. https://www.worldometers.info/coal/coal-reserves-by-country/#north-korea
-
Не знам какво е съотношението залесяване-изсичане у нас, но ми се струва, че изсичането е в пъти повече от залесяването. Тази пролет пътувах от София към Бургас и от Стара Загора натам, особено около Сливен само голи чукари, грозна картина. Сещам се че Сливен е бил града на войводите, тези войводи сега няма къде да се крият, защото не само гори, дръвче не е останало в Балкана.
-
При цялата тази зелена истерия не чувам някой сериозно да обсъжда като контрамярка на количествата изхвърлен диоксит от производствата залесяването. Както е известно, растенията преработват въглеродния двуокис в кислород, но планове за залесяване на практика няма, или пък премии за залесяване.
-
Заинтригувахте ме с това, но официалните данни не потвърждават Северна Корея да е голям производител на стомана. Южна Корея обаче е, тя произвежда сравнимо количество с това на САЩ, Русия и половината от това на ЕС, при това плаща 6 долара за тон карбон и внася достатъчно въглища за производството на тази стомана. Северна Корея е джудже в производството на стомана, а и на въглища, според данните. Китай произвежда около 50 процента от стоманата в света. Може би искате да кажете, че Северна Корея има големи запаси от въглища, което е факт.
-
Китай и досега е инвестирал много, сега не си спомням точно, има един сайт "Тракер на китайските инвестиции по региони", бях извадил линка в темата ми за китайските инвестиции, Турция поглъща съществен дял от китайски инвестиции. Доколкото си спомням, най-голям дял в инфраструктурата - скоростни железници и пристанища, поне няколко пристанища, включително в Истанбул са дадени на китайска концесия с опция за разширяване и модернизация, каквото е и Пирея в Гърция /него го взеха по време на кризата/, имат такива и в Италия. Нас обаче ни заобикалят за такива проекти, пътя минава от Гърция през Северна Македония към централна и Западна Европа.
-
Май е такъв казуса, доколкото четох и други източници.
-
Турците са изпреварили ЕС с няколко месеца и са въвели 40 процента вносно мито за китайски автомобили още през юни т.г. https://www.voanews.com/a/turkey-imposes-40-tariff-on-vehicle-imports-from-china/7648198.html като се приема, че са 40 процента или не по-малко от 7000 щатски долара за автомобил. Въобще турците от десетилетия си следват протекционистична политика, когато бях преди години там, не видях разнообразие от марки електроника и бяла техника по магазините, обясниха ми, че няколко големи холдинга държат този пазар и така налагат високи цени. Сега може да са се променили нещата, не съм ходил скоро, а телевизора ми е Тошиба, произведен в Турция. Реното ми също беше турско производство.
-
Засега тарифите са само за електроавтомобили, затова не съм смятал други компоненти, освен стомана, алуминий и енергия, но вътре има и литиеви батерии, компютри, чипове, електроника и т.н. Мотивът е "нелоялна конкуренция на субсидирана индустрия", но е факт, че китайската индустрия за литиеви батерии е много по-развита от тази на всички останали, общо взето 70 процента се държи от Китай и 30 процента си разпределят останалите. Естествено, че като си развил по рано мощности за преработка на литий /а това е много замърсяващо, затова другите не искаха да си цапат ръцете с него, докато не се разпаднаха веригите за снабдяване/ ще държиш и контролния дял от пазара и ще имаш монопол. Само че такива производства не се развиват за година-две, трябва време. Тук: https://www.bangkokpost.com/business/motoring/2877691/european-union-eu-to-impose-tariffs-up-to-45-on-electric-vehicles-from-china са обяснени накратко нещата, като се пише, че китайските автопроизводители едва ли ще бъдат чак толкова засегнати от тези тарифи, защото ЕС е между 1-3 процента от продажбите им, тоест те си имат други пазари. Интересното е, че Мерцедес, Фолксваген, БМВ и други немски производители протестират срещу тези тарифи, защото се оказва, че една трета от техните коли се продават в Китай и сега се опасяват, че ще станат жертва на ответни санкции.
-
Така е, очевидно, но на ДПС му трябваха само няколко гласа, за да направи коалиция с ГЕРБ, и щеше да си ги набави или от някоя от малките партии /спрягаха ИТН/ или от удобно разпадналите се Величие. И точно в този момент Доган изтегли килимчето изпод краката на Пеевски и Борисов. Впрочем Борисов ми изглеждаше някак облекчен от този развой. ДПС и лично "феномена" си управляваше и по време на сглобката, приказките за мазното кафе не бяха напразни. Те събитията си се развиваха бързо и по онова време.
-
Хронологично Доган дръпна спусъка на разцеплението. Ако тази му реакция е била предвидима, кое го е накарало на направи това, след като при назначението на Пеевски го провъзгласи за "феномен" и си траеше по време на "сглобката"?
-
Според мен не е, защото има и фактора Турция, който е труден за предвиждане в настоящата ситуация.
-
Да, продължава, но таблицата е подвеждаща, защото през 2020 Великобритания излезе от ЕС и износът на ЕС към нея вече е като към външна страна, а износът на автомобили към Великобритания е около 20 процента от целия износ на ЕС на автомобили. Забавно е да сравним един среднотежък автомобил примерно 1.8 тона, произведен в ЕС и в Китай: What percentage of steel is used in cars? 65 percent имаме около 1 тон стомана Material production generates CO2 emissions of an average 1.65 kg CO2/kg for steel значи в този автомобил влиза 1.65 тона карбон от стоманата имаме в него и 250 кг. алуминий 16.1 kg CO2/kg for aluminum production. значи над 4 тона карбон или общо около 6 тона, които за европейския производител струват 600 евро, за китайския 60, дотук сме 540 евро в полза на китаеца имаме и електроенергия: The total energy consumed to produce a vehicle was calculated as 62 GJ (41.8 MJ/kg of vehicle). 1 gj – 278 kwh The average price in the EU — a weighted average using the most recent (second half of 2023) data for natural gas customer prices for household consumers — was €0.1125 per KWh. Средната цена на KWh обаче за китаеца е 0.06, защото си бичи от електроцентрали на въглища и атомни, освен другото оттук за производство на един автомобил европееца дава за ток 2070 евро, китаеца около 1000 Имаме и пластмаса, която вдига цената на европейския производител с още 100 евро Имаме заплата на китайски работник 1000 евро на месец, на европейски 3000-4000 евро, колата средно се изработва за 30 часа, да кажем една работна седмица, ето още около 800 до 1000 евро по-малки разходи за китаеца Ако сумираме - въглеродни емисии и енергия - 1650 евро аванс за китайската кола, работна сила още 800 или общо около 2500 евро Затова слагаме 40 процента вносно мито на китаеца - при 20 000 евро неговата кола ще стане 28 000 на европейския пазар и решаваме проблема.
-
Само да отбележа факта, че не става въпрос за джапанки, а за автомобили, което е основния износ на Германия и той върви надолу: Говорим за 30 процента спад от 2018 година до днес, автомобилната промишленост е основно перо за положителния външнотърговски баланс на Германия, беше, Фолксваген започват да закриват фабрики в самата Германия, много германски производства се изнасят в САЩ или Китай главно заради цената на електроенергията. Примерът с цената на джапанките от 2 или 10 евро, които са по-качествени от китайските евтинджоси от 1 евро, не е релевантен, естествено, че ако качествените са 2 евро, много повече хора ще ги предпочетат пред некачествените от 1 евро, но при 5 или 10 евро цена вече няма да е така, има граници на цената, при която един клиент вече е готов да се откаже, независимо дали е автомобил или джапанки.
-
Ако беше с планове за изнасяне на стопанската дейност в космоса, ЕС щеше да развива паралелно с това космическа дейност, но такава развиват САЩ и Китай, които са замърсители номер 1 и номер 2, а средната цена на тон карбон и в двете тези държави е 3 пъти по-ниска от необходимата за цел 2050. Много по-прозаично е, според мен, силното зелено лоби в Брюксел плаща добре на силното бюрократично лоби в Брюксел да налага рестриктивни зелени политики, така и двете лобита са щастливи и задоволени.
-
Единствено ЕС като икономическа общност още сега е над нивата на цената на карбоновите емисии за тон, които се изискват от поставената цел 2050 с нулеви парникови емисии: https://www.visualcapitalist.com/sp/visualized-the-price-of-carbon-around-the-world-in-2024/ Големите замърсители, първите 6 държави, които обхващат над 55 процента от всички парникови емисии, включително Китай /33 процента/, САЩ, Индия и Русия, Япония и Индонезия плащат далече по-ниско от тези цени, а и не бързат да повишават своите такси: https://www.worldometers.info/co2-emissions/co2-emissions-by-country/#google_vignette В Китай средната цена е около 12 долара, в Индонезия, която е на 6-то място - 1 долар, за Русия не намерих данни, но вероятно също по 1 долар, колкото и Украйна. Теоретично от карбонови данъци сега трябва да се събират над 2 трлн. долара годишно, но реалността е съвсем различна. Както е известно, няма стъклен похлупак или някаква китайска стена, която да спира парниковите газове от Китай в атмосферата, така че слагайки по-високи цени на собствените си енергийни мощности, ЕС сам се прострелва и то не в краката, а в главата на конкуретноспособността си. Цената на енергията влиза във всяка промишлена стока и услуга, а тази цена не може да се компенсира с налагане на мита, както се процедира например с китайската стомана. Защо го правят бюрократите от Брюксел за мен донякъде е загадка, обяснявам си го с лобизъм.
-
Доста отворено за различни интерпретации определение, което може да варира по отношение на икономиката в противоположности, например: В първия случай вляво имаме хармонично застъпване на трите сфери, като компромиса с другите две отнема приблизително половината ръст на икономиката Подобно е съотношението и в схемата с трите колони, като там, според мен компромисът дори е по-малък, примерно 33 процента Горе вдясно обаче икономиката е погълната от другите два кръга и фигурата дава теоретична възможност не само за никакъв ръст, а за пълен регрес до нула, връщаме се там, откъдето сме тръгнали, в пещерната ера. Аз също, но все пак трябва да се отчете, че толкова обтекаемо определение дава възможност и за други гледни точки и е въпрос на избор и адаптация на една от тях. Ако разглеждаме третата екстремна версия, това наистина е случая с неизбежен спад на икономическия растеж, тръгване в отрицателна посока на растеж и последвало намаляване на населението, Малтус би намерил пълно потвърждение на теорията си при такъв сценарии; другите два варианта обаче включват много възможности за растеж на икономиката при равновесие със социалното благосъстояние и опазване на околната среда.
-
Може ли да се даде определение на "устойчива икономика" и "устойчиво развитие", за да изясним понятията в този разговор?
-
Може би, защото в последните десетилетия възраждат учението на Конфуций и го официализират, всичките им културни центрове по света носят името на Конфуций. Цялото му учение е изградено върху патернализма /отношение на баща към децата му/ на владетеля към управляваните. Това, според мен, отваря път за нещо по-различно от колективен император, и във всички случай е по-различно от учението на марксизма за управляващата класа и партия, но ще видим.
-
Ами колега, общо взето описвате системата, която работи в Китай днес: Задругата е ЦК на Китайската комунистическа партия, а локалните й подразделения и комитети са централизацията по места. Този модел засега работи относително успешно в икономиката, но лично според мен, в него има няколко големи проблеми. Първият е в централизираната "задруга", ако там някой реши, че е повече равен от другите, пръв сред равни, което вече изглежда се случва, решенията почти със сигурност ще започнат да стават грешни, защото няма опозиция, градивна опозиция, а развитието на този процес вече сме го виждали в СССР и другите социалистически държави, някъде е гротеска като в Северна Корея или Румъния на Чаушеску. Вторият проблем е, че като елиминирате парите и пазара /нали за това става дума/ всички стопански решения ще се решават от волята на някакви можещи и знаещи хора, но на света поне засега не съществуват безпристрастни хора, и тази планираща група рано или късно ще създаде привилегии за самата себе си и обслужващите я кръгове, като упражнява диктатура върху управляваните. Този процес винаги и навсякъде е един и същ, без изключения, в исторически план. Има и редица други проблеми в системата, която описвате, но тези двата, според мен, са решаващи.
-
Много добро попадение, точно така е. Цялата тази дейност на централизирано планиране обаче тормози пазара и го изкривява, води до така наречения крони капитализъм, заради който хората стигат до убеждението, че капитализмът е порочна икономическа система. Подобен период в Америка е имало в началото на миналия век, когато обаче правителството успява да разбие монополите, най-характерния пример е с империята на Рокфелер за нефт, но това се случва и в сферата на производство на стомана, и в банкирането, и в железниците. Следствието е бурен икономически възход на САЩ, които излизат от ВСВ като абсолютен индустриален лидер с 50 процента от целокупното световно производство.
-
В САЩ първите четири банки държат около 40 процента от пазара на банкирането, но не това е същественото, а общата рамка в която се дават кредитите, която вече се задава от политиките. След като имаш въглеродни емисионни данъци и затваряне на газопроводи, естествено банката или няма да даде кредит на въглищна централа или фирма за добив на нефт и газ или ще им го даде при много тежки условия. Да, това се "планира" от политиците и законодателите с участието на медиите, но всички тези политики минават през финансиране, чиято обща рамка се планира от ФЕД.
-
Никъде не съизмервам тези власти, говоря как се създават нови пари при количествени облекчения. Освен това не говоря за властта на ФЕД, а на комерсиалните банки, които раздават кредити, ФЕД не се занимава с кредити и търговско банкиране. В интерес на истината, освен количествени облекчения, ФЕД провежда и цикли на количествени затягания, като повишава лихвените проценти и изтегля пари по обратния на описания по-горе път.
-
Пиша как функционера системата на ФЕД, защото основната резервна валута е американския долар, сега около 60 процента, и по-голямата част от разплащанията се извършват в долари. Че Централните банки в повечето случаи са независими от правителствата си /в Китай е точно обратното/ е очевидно, въпросът е дали правителствата са независими от централните банки, след като са техни длъжници.