Б. Киров

Според мен са напразни илюзии, ако имат такива, защото ЕС има много по-различна архитектура на икономика и власт от тази в САЩ. Първо ЕС няма ВПК и според мен няма и да създаде, цялата икономическа активност на ЕС е концентрирана около производителната философия на Германия, а тези споменатите страни, Унгария и Полша, са толкова вързани с германската икономика и производство, капитали, че ако се откачат от тях, просто ще потънат в мизерия и безредици от политически характер, те буквално са закачени като под-изпълнители на германското производство. Щатите тази относителна военна слабост и разпокъсаност на ЕС ги устройва, защото идват да я пазят като Големия Бял Брат с военната си мощ, а и здраво превъртат капитал през банковата и корпоративна кръв на Европа, симбиозата е взаимна.

Доста крайни изводи, но имайки предвид цялостната позиция на автора, който вече цитирах веднъж за ВПК на САЩ и връзката му с политическата машина, https://en.wikipedia.org/wiki/Robert_Higgs той си следва неговата логика: Това че изважда цялата военна продукция от БВП все пак ми звучи крайно. Също и това е почти сензационно твърдение, очевидно е убеден пацифист: Твърдението му пък, че има една нова Голяма Депресия през 1946, поне според мен, не е вярно - има една краткотрайна и голяма конверсия на военното производство в цивилно. Както и да е, това са неговите принципи и поне в това, което цитирах за ВПК, Хигинс е сериозен и задълбочен изследовател. Последовател на Австрийската школа по принцип не може да бъде привърженик на военната икономика. Но тя е факт, независимо дали се харесва на някой или не. Както е и трудно оборим факт, че именно военната продукция на САЩ ги направи световен икономически хегемон без съперник до края на 20-ти век. ВПК на САЩ е двигател на повечето иновации във високите технологии и притежава доказана способност да ги конвертира в търговски продукти, за да ги продава на света като патенти и стоки. Машината на "въртящите се врати" между военни държавни служители, политици, собственици и шефове на корпорации и връзката й с най-високия връх в хранителната верига на икономиката на САЩ - финансовия сектор , е така конструирана и напасвана десетилетия наред, че работи като едно цяло и диктува ходовете на тази велика страна поне от ВСВ натам. Проблемът на тази машина е, че в лицето на китайският държавен капитализъм се появява изгряваща и заплашваща да го превъзхожда сила, с която трябва да намери начин да се справи, за да запази позициите си.

Турция играе такава игра по време на ВСВ и до последния момент, 1944, опъва нервите на Съюзниците, но излиза "суха" от войната на страната на победителите. През цялото време на войната турците играят двойна игра, те преговарят с британците за закупуване на оръжие, докато продават стратегически суровини на германците. Дали България е можела да запази "въоръжен неутралитет" за мен е доста спорно, вероятно щеше да последва сценарий като с Югославия, но може и да греша. При всички случаи обаче, според мен, след войната България щеше да остане откъм Съветската страна на Желязната завеса, след като там си правим компания с Полша, която по всякакъв начин се съпротивлява и воюва срещу Хитлер, но въпреки всичко това е джиросана на Сталин. Цяла източна и Централна Европа до Германия и Австрия е била спазарена между Рузвелт и Сталин в замяна на войната срещу Япония, има документи за тези пазарлъци. Американците връщат на Сталин и няколко милиона руснаци, не само дезертьори от Червената армия и колаборационисти на Хитлер, но и белогвардейци и бежанци от периода след Октомври 1917 пребиваващи в тяхната европейска зона, тези хора са пратени немедлено в Сибир.

Много изкушава при този процент да се правят сравнения с голямата Депресия от 1933: Данните се различават в двете колонки, защото единият автор приспада заетите по държавни програми Обаче сравнението, което се прави вече от някои автори, според мен, е некоректно. При Голямата Депресия от 1933 причината е липса на ликвидност/пари, до вчера обаче банките бяха добре капитализирани. През 1933 Рузвелт и екипът му не започват да следват Кейнсианската политика да печатат ликвидност, напротив, те поддържат ниски нива на задлъжнялост чак до войната: Вижда се, че дългът е увеличен преди Рузвелт от правителството на републиканците, после е заравнен чак до 1942 Сега се отпуснаха 2.2 трлн. долара /над 10 процента от БВП/ еднократно и са подготвени още 4 трлн. Тоест днес финансово ние не сме в началото на Голяма Депресия, а в нейния край, паралелно днешното емитиране на дълг съответства на годините след 1940, когато САЩ влизат във войната Това е количеството пари циркулиращи в САЩ тогава, вижда се, че едва към 1939 правителството се обръща към Кейнсианска монетарна политика на стимулиране, като този процес се ускорява силно по време на войната А на тази графика е отразен растеж на БВП измерен в константни долари млрд. от 1999, нивото от 1929 е достигнато едва през 1936, след което има повишаване до 1937 и рязко спадане една година по-късно, това е втора рецесия вътре в депресията; точно този момент, според мен, съответства на икономиката в края на 2019, когато въпреки паричните стимули ръстът започна да боксува както в САЩ, така и в ЕС, През 1939 предвид започващата война в Европа, Рузвелт започва да провежда "военна икономика" и да отпуска фискалната дисциплина, правителствените разходи се насочват към ВПК, който заработва с държавни поръчки на пълни обороти; когато избухва войната с Япония, САЩ преминават изцяло на военна икономика, разходите за отбрана достигат до 40 процента от БВП в следващите няколко години /днес стимулите отпуснати от ФЕД са над 30 процента/, безработицата спада и без предишните правителствени програми, просто безработните отиват в секторите на ВПК, към края на войната БВП силно расте, безработицата е ниска, доларът е световна валута, и тогава дългът тръгва надолу, защото САЩ произвеждат и продават всичко на вътрешния си пазар и на света. По онова време вълшебният продукт, който изстрелва САЩ като безспорен лидер е нефт и автомобили; днес привържениците на Нова Зелена Сделка твърдят, че това е възобновяема енергия, но според мен това е "новият нефт" - Големите Данни, управлявани от ИИ и свързани с 5Г и вече задаващата се след 10 години 6 Г връзка, които ще интегрират всичко в една синергична система на информация. https://www.nature.com/articles/s41928-019-0355-6#Tab2 https://www.mitre.org/sites/default/files/publications/pr-19-02806-1-5G-frontlines-us-china-great-power-competition.pdf

Така е, съгласен съм, и Китай при цялото евентуално бъдещо затваряне ще си остане страхотно място за западни инвеститори - съровете в Лондон образно казано рият с копита от нетърпение да увеличат печалбите си от китайски инвестиции, това беше един от основните мотиви да се брекзитират. Според мен голямата изолация ще е в стратегически технологии, например това, което сега се случва с 5Г инсталациите, не мисля, че случайно горят китайски излъчващи кули за 5Г във Великобритания и Нидерландия, ще има огромен американски натиск и върху други европейски страни. Ще се вдигнат високи зидове, както пишат рокфелеровци, пред патентите в иновациите, особено ключовите технологии - суперкомпютри, чипове, Биг Дата, фармацевтика, технологиите свързани с интернет на нещата, тоест ключовите водещи патенти за 4-та индустриална революция. Вероятно няма да могат да спрат експанзията на Китай към Африка, но може би това е част от стратегията, да я канализират главно там.

Ако се върнем назад в нашата история от времето на Възраждането, малко преди Освобождението, в България никога военни диктатори не са играли съществена роля, ние нямаме Пиночет, нашата карикатура на Пиночет е Кимон Георгиев, професионалния превратаджия; едно време старците в Борисовата градина така играеха белот: "коз, коз, Кимон Георгиев" /ще рече най-силен коз/. Левски и Бенковски са най-близо до военни диктатори преди Освобождението, и двамата са предадени. Цар Борис, Тодор Живков и ББ са олицетворение на "българския диктатор", управляващ "со кротце со благо и со малко кютек".

Лично за мен отговорът е, че до голяма степен целият свят става заложник на конкуренцията/бих я определил вече като Студена война/ между САЩ и Китай. Китай е непобедим в един отворен свят, китайците играят както се играе Го, те заемат всяко свободно поле и стесняват така противника си; в един затворен или ограничен ясно в сфери свят обаче, те не могат да играят тяхната игра на Го, това е което сега става.

Сега прегледах и другите три сценария на Фондация Рокфелер - те са като оня страхотен филм "Добрия, Лошия и Злия": Добрия е "всички заедно за Зелена сделка" Лошият е този в който бяхме до сега Злият е "лошите хакват всичко и правят от света джунгла" Сега обаче ни вкараха във "вирусен национализъм", според авторите така можем да си откараме най-малко 3 петилетки, докато им омръзне на хората; пропуснат е дребният но съществен факт с откриване на ваксина и лекарства, както казваше един мой любим актьор "... и все така", петнайсет годин с диктат на автократични правителства, което, разбира се е абсурд. Значи след като мине еуфорията и германци, американци и китайци най-много след година, година и половина залеят света с масова ваксина, както е предвидено в сценария за вируса, ще останат само икономическите и политически последствия, а те са посочени от хората на Рокфелер много точно - три големи блока, Китай, ЕС и САЩ и фрагментиран свят на развиващи се страни.

Според мен е доста рано още да се оценява мащаба на пандемията и нейната смъртност, не без значение са и неточно, по мое мнение системно подаваните данни. Няма точна статистика за реално заразените, за да има такава статистика за процента на смъртност. Вероятно в крайна сметка наистина тази така силно раздута медийно пандемия ще се окаже меко казано силно преувеличена: https://blitz.bg/obshtestvo/strashna-statistika-gript-vzima-3000-zhertvi-godishno_news366586.html но с риск да бъда обвинен в лекомислие и безотговорност спирам дотук. Друго обаче, според мен, е очевидно - в икономически план пандемията се развива по предварително начертан план сценарий, който с голяма бързина и точност беше проведен може да се каже почти светкавично в световен мащаб - без да се направи пълна картина от медицинска гледна точка, пандемията беше оценена финансово като Трета световна война, това не е преувеличено, не случайно президенти и държавни глави се надпреварват да говорят за война и се портретират сами като водачи на нации във война. Сега остава открит въпросът, след като се открие ваксина и бъде овладяна пандемията, срещу кого ще се води тази война, и какво правим с "военната икономика", настанила се чрез финансите в нашия вече нов икономически свят. Кой ще бъде противник, и кой съюзник.

LOCK STEP е като кристална топка в която Нострадамус гледа от миналото настоящето, съмнявам се само в сроковете на тази визия: Сценарий Свят на по-строг държавен контрол отгоре-надолу и авторитарно лидерство, с ограничени иновации и разрастващи се граждански ограничения. През 2012 г. пандемията, каквато светът очакваше с години най-накрая го удари силно. За разлика от 2009г с вируса H1N1, този нов грипен щам - с произход от диви гъски - беше изключително заразителен и смъртоносен. Дори и най-подготвените за пандемия нациите бяха бързо засегнати, когато вируса се разпръсна по целия свят, заразявайки почти 20 процента от глобалното население и причини смъртта на 8 милиона само за седем месеца, по-голямата част от тях здрави и млади хора. Пандемията също имаше смъртоносен ефект върху икономиките: международата мобилност както на хора, така и на стоки, доведе до спиране на индустрии като туризма и разбиване на световните вериги за доставки. Дори на местно ниво, обикновено оживени магазини и офис сгради седяха празни месеци наред, лишени от служители и клиенти. Пандемията погълна планетата - все пак непропорционални числа загинаха в Африка, Югоизточна Азия и Централна Америка, където вирусът се разпространи като див огън в отсъствие на официални протоколи за ограничаване. Но дори в развитите страни ограничаването беше предизвикателство. Първоначалната политика на САЩ която не спря гражданите им да пътуват се оказа смъртоносна в тази снизходителност на властите, ускорявайки разпространението на вируса не само в САЩ, но и отвъд границите им. Въпреки това, няколко държави се справиха с рестриктивните мерки добре - по-специално Китай. Китайците бързо наложиха и приложиха чрез правителството задължителна карантина за всички граждани като моменталното и почти херметично запечатване на всички граници, спаси милиони животи, спирайки разпространението на вируса далеч по-рано, отколкото в други държави и това им позволи по-бързо възстановяване от пандемията. Китайското правителство не беше единственото, което предприе крайни мерки за защита на своите граждани от риск и излагане на вируса. По време на пандемията, националните лидери по целия свят наложиха чрез авторитарни мерки правила ограничения, от задължителното носене на маски за лице, проверка на телесната температура при влизане в обществени пространства като гари и супермаркети. Дори след като пандемията избледня,този по-авторитарен контрол и надзор над гражданите и техните дейности останаха и дори равномерно се усилваше. За да се защитят от разпространението на все по-глобални проблеми - от пандемии и транс-национален тероризъм към екологични кризи и нарастваща бедност - лидери по целия свят започнаха по-авторитарно да упражняват властта. Отначало идеята за по-контролиран свят спечели широко приемане и одобрение. Гражданите с готовност се отказаха от част от своя суверенитет - и тяхното лично пространство - в полза на по-патерналистични държави в замяна на по-голяма безопасност и стабилност. Гражданите бяха по-толерантни и дори нетърпеливи в очакванията си към властите за надзор и националните лидери имаха повече одобрение да налагат ред по начини, които са сметнали за добри. В развитите страни този засилен надзор прие много форми: биометрични идентификационни номера за всички граждани, например, и по-строго регулиране на ключови отрасли, чиято стабилност беше счетена за жизненоважна за националните интереси. В много от развитите страни, засилено сътрудничество с набор от нови регулации и споразумения бавно, но стабилно възстановяваше както реда, така и икономическия растеж. В целия развиващ се свят обаче историята беше различна - и много по-променлива.Наложената власт отгоре надолу прие различни форми в различни страни, като зависеха до голяма степен от капацитета, калибъра и намеренията на техните лидери. В страни със силни и отговорни лидери, цялостно икономическо състояние на гражданите и качеството на живот се увеличиха. В Индия например, качеството на въздуха драстично се подобри след 2016 г., когато правителството забрани високо излъчващи въглеродни емисии превозни средства. В Гана въвеждането на амбициозни правителствени програми за подобряване на основна инфраструктура и осигуряване на чиста вода за всички хора доведе до остър спад на болестите, пренасяни от вода. Но при повече от развиващите се страни авторитарното ръководство работеше по-малко добре - и в някои случаи трагично - в държави, управлявани от безотговорни елити, които използваха своята увеличена власт да преследват собствените си интереси това стана за сметка на техните граждани. Имаше и други недостатъци, като възходът на вирусният национализъм създаде нови опасности: зрители на Световното първенство по футбол през 2018 г. например, носеха задължителни защитни медицински костюми, с лепенка на техния национален флаг. Силните технологични регулациите задушиха иновациите, поддържаха високите разходи, и ограничено приложение на иновации. В развиващия се свят, достъпът до „одобрени“ технологии се увеличи, но отвъд това технологичното обновление остана ограничено: фокусът на технологичните иновации се съсредоточи до голяма степен в развития свят, оставяйки много от развиващите се държави, като консуматори на технологии, които други са счели като „най-доброто“ за тях. Някои правителствата намериха това за протекционистично и отказаха разпространение на компютри и други технологии с мотива, че с тях се подиграват като „втора ръка“ нации. Междувременно развиващите се страни с повече ресурси и по-добър капацитет започнаха да се развиват свои иновации и вътрешно да попълват тези празнини самостоятелно. В развития свят присъствието на толкова много правила и норми наложени отгоре-надолу възпрепятстваше предприемаческата дейност. Учените и иноваторите често бяха административно принуждавани от правителствата какви изследователски линии да следват и да се занимават най-вече с проекти, които биха спечелили пари (напр. разработване на продукти, ръководени от пазара) или такива считани за „сигурни залози“ (например фундаментални изследвания), оставяйки на заден план по-рискови или иновативни изследвания. Богати страни и монополистични компании с големи изследователски бюджети все още бележеха значителни напредък, но техните иновативни открития и патенти оставаха заключена зад строга национална или корпоративна защита. Русия и Индия се наложиха строги вътрешни стандарти за надзор и сертифициране на продукти, свързани с криптиране на всички техни АйТи иновации. САЩ и ЕС се оградиха с непробиваеми зидове от техни национални стандарти, блокирайки развитието и разпространението на технологии в световен мащаб. Особено в развиващия се свят се действаше в национален личен интерес, което често означаваше търсене на прагматични съюзи, които отговарят на тези интереси с единствената цел да се постигне икономически растеж.В Южна Америка и Африка, регионалните и суб-регионални съюзи станаха по-структурирани. Кения удвои своята търговия с Южна и Източна Африка, като нови партньорствата нарастваха в рамките на континента. Китайските инвестиции в Африка се разшириха като сделка на нови работни места и инфраструктура в замяна на достъп до ключови минерали или износ на храни, което беше приемливо за много африкански правителства. Транс-граничните връзки се разпространиха под формата на официална помощ за сигурността на държавата. До 2025 г. хората сякаш се изморяват от толкова много контрол отгоре надолу и делегиране на толкова много власт на лидерите, които правят избор вместо тях. Където и да се сблъскат националните интереси и индивидуални интереси, имаше конфликт. Протестите на гражданите стават все по-организирана и координирани, като недоволни младежи и хора, които виждат как тяхното благосъстояние и възможности се свличат надолу - до голяма степен в развиващите се страни - подбуждат граждански вълнения. През 2026 г. протестиращите в Нигерия свалиха правителството, изморени от вкоренен кронизъм и корупция. Дори и у тези, които харесваха по-голямата стабилност и предвидимост на този свят започнаха да недоволстват от толкова много строги правила и от затваряне на националните граници. Зароди се усещане, че рано или късно нещо неизбежно ще разклати този наложен строг ред, за чието създаване световните правителствата бяха работили толкова усилено през цялото това време. https://drive.google.com/file/d/0B9oFf6PcWpbzYUtubzdpZDNvNkE/view

Има отделна тема във форума Вече има публикувани достатъчно документи от процеса срещу Трайчо Костов и полицейски документи от периода преди 9-ти, така че там има достатъчно факти.

Пардю сам уточнява, че говори в това интервю като частно лице, тоест може да си казва каквото си желае, без да ангажира никаква институция. Така че...

Ако не са ги изолирали от посещения, обяснимо е да намират заразени. Мисля че още от началото тук забраниха свижданията и посещенията в старческите домове и болниците. Иначе като са затворени и не общуват с други хора освен персонала, практически нямат откъде да бъдат заразени.

Първите няколко случая, доколкото си спомням, бяха от такива, не вярвам да не ги наблюдават.

Ето го на БАН "моделът": Много грубо направен, извили са "кривата" някъде към 13 май към върха й, в крак със забраната на щаба, после плавно я спускат до декември, да не си помисли народът да се разпаше прекалено, страх лозе пази, българският учен е предпазлив оптимист. Този модел в сайта, който работи и с американския случай, според мен, е по-точен, макар и много по-оптимистичен. Мисля, че е по-точен, защото редовно следя как се движи спрямо случаите в САЩ, на 95 процента е точен за тях, погледнах и за Германия и Франция, същата работа, защо тогава методиката им за България да е нещо различно, ние не сме нещо уникално, макар и да се мислим понякога за такова. Последните им прогнози за България се различават от тези, дадени от Божидарка , нейните данни все пак са от 9-ти, а тази е от днес: колко консумативи са необходими, какво имаме, презастраховали сме се, "донейде можем да сме спокойни кат спартански воини", както пееше Мамалев Пик на смъртност между 20-24 април с до 9 случая дневно, зануляване на смъртност в началото на май Пикът в началото на май, после плато Прогнозирана смъртност 66 души, максимум до 151 Може да е прекалено оптимистично, но това прогнозират. https://covid19.healthdata.org/bulgaria

Вижте тук какво казва на 12 април пред Фокс Нюз д-р Фаучи по повод на "подвеждащата информация" подадена им от Китай, нещата ще ескалират в посока на взаимните обвинения:

Интересното е, че Лаков е написал тази статия през 2016, а не днес, а тогава на хоризонта, според мен, имаше само един кандидат за такъв тип управление. Днес са най-малко двама, но ако се огледаме, можем да видим поне още няколко фигури.

Ако се търсят паралели между 30-те години на миналия век и днес, такива има, но има и много големи и съществени разлики. Каква е била най-общо ситуацията тогава. Корпоративният фашизъм на Бенито Мусолини в Италия е вече факт. През 1933 Хитлер печели мнозинство в Райхстага с избори и идва като легитимно избран партиен лидер на власт. През 1934 в България е извършен 19-майския преврат, забраняващ партиите и де факто царят управлява с декрети. В Европа има две много силни военно и икономически държави - СССР и Германия и старата имперска сила Великобритания, чиято мощ залязва. Франция е в непрекъсната икономическа криза, от която не съумява да излезе. След преврата от 1934 България започва все по-ясно да гравитира икономически и военно към милитаризиращата се Германия. Войната в Европа за преразпределянето й е очевидна за всеки далновиден политик по онова време, а цар Борис Трети е бил такъв. Каквото и да говорим днес, той залага всичко на победата на Германия, като не си оставя отворена врата за изход, или оставя твърде леко открехната такава, през която той и България не успяват да се измъкнат при разгрома на Германия. Зад Океана САЩ пазят относителен изолационизъм до 1941, когато са нападнати от Япония, но те де факто запазват военен неутралитет в Европа чак до 1943 десанта в Нормандия. България "символично" им обявява война, която през 1944 става съвсем реална, веднага след смъртта на Царя над София се изсипват американските бомби, това го нямаше в кинопрегледите. Днес ситуацията в света, макар че има някои сходни елементи, е коренно различна. В Европа няма доминираща военна сила с геополитически претенции. Русия има такива, но според мен и не само според мен, не притежава гео-икономически ресурс да ги осъществи. САЩ са на кръстопът пред изборите, но според мен там ще има втори мандат на изолациониста Тръмп, по простата причина, че той се добра до трилионите на ФЕД, а около него има желязно ядро от преторианци, готови на всичко, за да не изпуснат властта и тези финансови ресурси. Китай е възходяща икономическа и военна сила, която обаче в новата ситуация създадена от новата финансова криза и обявената "война" срещу пандемията все повече рискува да бъде изолирана в Югоизточна Азия. В България, дори да се намери нов кръг способен да осъществи военнен преврат и безпартийно управление, той не би могъл след това да задържи властта, защото няма сила в Европа, с която да си партнира. Единствено потенциален политико-икономически съюзник би могла да бъде Русия на Путин, но тя самата има големи икономически проблеми, които не се опитва да решава рационално. И така, какво би предприело едно безпартийно безцветно авторитарно правителство утре като икономически и външно политически курс? Къде може да се впише в новия свят?

Като говорим за духа на 40-те, лично за мен най-впечатляващо е класата на българските индустриалци и предприемачи, която е била унищожена след 1945. Тези хора в мнозинството си са били селф-мейд успели личности, нищо общо с днешните "бизнесмени" и "назначени милионери". Типичен представител, Аврам Чальовски, за когото съм писал вече във форума: Освен с предприемачество, Аврам Чальовски се занимава и с благотворителност. Подпомага стотици български училища и църкви, спонсорира образованието на голям брой български момчета и момичета у нас и в чужбина. Най-значителните му дарения са за Зографския манастир в Атон и прилежащото към него училище, на Рилския манастир, на Бигорския манастир. Основава фонд от 10 млн.лв. „за вечни времена“ за подпомагане на сиропиталища, болници, училища, читалища, културни клубове, църкви, манастири и параклиси. Той прави повечето от даренията си анонимно или много държи да не се разпространява името му на дарител. Щедър дарител, Аврам Чальовски същевременно е изключително пестелив човек, както казва народът "цепи стотинката на две". Към работещите в неговите предприятия е бащински настроен и е редовен кръстник на много сватби. В Бургас предприятието има работнически общежития, безплатен стол, а работниците получават безплатен сапун, олио, месо и в края на годината - 13-та заплата. Драстичен е случаят със сина на близкия му приятел Стефан Обрешков, индустриалец и бивш кмет на Горна Оряховица, който отива при него след фалита и смъртта на баща си. "Аврам Чальовски заслужава паметник- казва Атанас Обрешков. Ако не го построи обществото, аз ще го съградя в сърцето и душата си, заради уроците и добрите дела". Аврам Чальовски го завежда в църквата и пред иконата на "Св.Богородица" го кара да се закълне, че няма да вкусва алкохол и няма да пуши. Едва тогава му дава 500 000 лева и го съветва как да ги оползотвори правилно. Аврам Чальовски умира на 3 ноември 1943 г. в София. Погребан е по негово желание редом с първия работник, с когото стартира предприятието си. Ето какво пише за Аврам Чальовски „Книга за мияцитѣ” Георги Трайчевъ: „Колкото „Дѣдо Аврамъ" всецѣло да се е отдалъ на индустрията, все пакъ не е забравилъ и не забравя своя дългъ къмъ ближния си — всѣки страдащъ намира утѣха въ неговия домъ. Днесъ отъ неговото предприяте се препитаватъ ежедневно около 1000 души. Това сѫ цѣло селище отъ 200 кѫщи, по 5 души отъ кѫща = 1000 души. Това сѫ работници и служащи въ 9-тѣ магазина и фабрикитѣ, отъ които 5 — въ София, 3 — Бургасъ, 1 — Пловдивъ. Дѣдо Аврамъ е билъ винаги отзивчивъ и съ своята благотворителность къмъ книжовни предприятия. Така това мияшко чедо прави честь не само на племето си, но и на цѣлата ни нация. Хвала и честь на дѣдо Аврама Чальовски!” В завещанието си този български крупен индустриалец и милионер, Аврам Чальовски, е записал: "Отпускам сумата 10 000 000 (десет милиона) лева, която да послужи за образуване - учредяване на фондация на мое име, за вечни времена, като приходите от лихвите се употребят за подпомагане на бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства, а 10% от приходите от тези лихви да се употребят за същата цел в родното ми място град Галичник, ако същият влезе в пределите на българската държава. Управлението на фондацията да се уреди, съгласно постановленията на Закона за юридическите лица, а като мои представители назначавам в Управителния съвет на фондацията моя син Манол Чальовски и Асен Крайниковски. Те от своя страна могат да назначават свои представители, които да ги заместват. Задължавам моите наследници да привнесат за увеличаване на създадената от мен фондация, ако са в състояние да сторят това. При моята смърт да се разделят от моите наследници еднократни помощи от 550 000 лева, разпределени както следва: 1. На манастира "Св. Йоан Бигор" - Македония - 100 000 лева. 2. На черквата "Св. Петка" в град Галичник - 200 000 лева. 3. На черквата "Св. Никола Софийски"в град София - 100 000 лева. 4. На черквата "Св. Димитрий" в град Бургас - 50 000 лева. Така раздадените суми от 550 000 лева са извън отпуснатите 10 000 000 лева за фондацията. Опрощавам дълговете на всички длъжници в Галичник, които по една или друга причина не са могли да ми се издължат. Също опрощавам вземането на всички работници в софийската и бургаската фабрики, които не са могли да се издължат, докато съм бил жив. ...Това е моята последна воля и искам тя да бъде изпълнена от моите наследници. На всички мои наследници пожелавам да живеят в мир, сговор и братско разбирателство, защото по този начин създаденото от мен ще продължи да расте и се уголемява. Призовавам Божията помощ над моите наследници и пожелавам и те да бъдат щастливи. Тяхното щастие, преуспяване и сговор ще преизпълни душата ми, макар и в гроба, с голяма наслада."

Като говорим за 30-те и 40-те обаче, не бива да забравяме за конфликта през 20-те, а той е безспорен факт. През 1923 демократично избраното правителство на БЗНС е свалено с преврат, следва въстанието на комунистите, последвано от техен терористичен акт, целящ убийството на царя и висшия генералитет. После идва т.н. "бял терор" с убийства на политически противници от целия ляв спектър и въвеждането на известния ЗЗД. Законът за Защита на Държавата на практика дава право на полицейските органи и прокуратурата да налагат сурови наказания за всякаква опозиционна дейност, стига такава дейност да бъде поставена под знаменателя на този Закон. ЗЗД действа с още по-строги мерки и през 40-те години. Цар Борис Трети е невероятно ловък балансьор в тази атмосфера на ВСВ и преди нея, но не е застрахован от опити да бъде убит - срещу него има поне два документирани опита за покушение. Убивани са на улицата висши военни и полицаи, създадени са били лагери за въдворяване на политически опоненти, не само комунисти. Между другото, ако внимателно гледате кинопрегледа с Филов, той не ходи без охрана, след него като сянка се движи един господин с мека шапка и чанта под мишница, но не мисля, че този човек е чиновник или секретар, а на ъгъла на улицата, където е било жилището му, стои на пост въоръжен стражар.

Защото, според мен, теориите на конспирацията са неразделна част от съзнанието на хората, те нямат национална принадлежност, както и потребността да се митологизира. Ако кликнете в търсачката на Гугъл "alliens ufo" само на английски изскачат 25 млн. резултата, предполагам сумата от изписаните на японски, корейски, френски, китайски и руски езици ще надвишава с пъти тази цифра. Същото е като с "чудовището от Лох Нес" или "нацистки летящи чинии". Като споменах за нацистите, там механиката на пропагандата и вярванията е била много идентична със съвременните вярвания за извънземни. Специално ме е интересувал въпросът за окултизма на Хитлер и тесния му доверен кръг, те до един са били убедени в съществуването на по-развита извънземна цивилизация, с която не само са търсели, а според мнозина от тях /елитния кръг в СС/ са осъществявали контакти - затова пращат няколко експедиции в Тибет да търсят митичните пещери Шангри Ла на страната Шамбала https://en.wikipedia.org/wiki/1938–39_German_expedition_to_Tibet https://ru.wikipedia.org/wiki/Шангри-Ла Същото правят и съветските власти, за всеки случай. Нещо подобно забелязвам и в херметично затворените кръгове на модерните западни елити. Има много обяснения за такива феномени, едно от най-допадащите ми е, че подобни култове са идеално средство за контрол чрез страх. Което не пречи, например, на нацистките учени като Фон Браун да правят наистина забележителни открития, едно от които по-късно качи американците на Луната.

Съдбата на България се решава между Тримата Големи, от които единият, Чърчил, само на думи е наречен такъв - всъщност се договаря между Рузвелт и Сталин. Не че нашите държавници, Буров например, не се е надявал точно на този вариант, затова остава в България и даже се гласи за министър-председател, като компромисна фигура за Съюзниците, но му излизат криви сметките, защото съдбата на България не се решава в България и от българските политици.

Активността да се търсят малки зелени човечета започва още преди Розуел и става много доходен бизнес, който само отначало е бил цензуриран от военните, после и те се включват и даже го подхранват с митове и легенди. Идеята ми е, че докато се правят някакви свръхсекретни и вероятно дори не регламентирани експерименти с нови технологии, за експериментаторите е много по-изгодно да ги приписват на "извънземни". Нещо като техниката на илюзиониста. Например: https://www.nytimes.com/2019/05/26/us/politics/ufo-sightings-navy-pilots.html https://www.military.com/daily-news/2019/06/01/scientists-explain-why-navys-tracking-ufo-sightings.html И все над този самолетоносач, Рузвелт, та от 2014 и 2015, извънземните все над него летят. Там избухна и епидемията от коронавирус, стана нещо като своеобразен бунт при отзоваването на капитана, накрая "дойде Горския", уволни капитана, смени целия екипаж и министърът на Флота си подаде оставката + Точно.

ВПК на САЩ се превръща във финансово чудовище по време на ВСВ и след нея, това е отбелязано публично още от президента Айзенхауер. Тук има едно великолепно написано изследване за механиката на този процес /усвояването парите на данъкоплатците/, забележете кой го публикува, автор и институция: https://mises.org/library/living-reality-military-economic-fascism Това добавя по-фини щрихи към горното: http://www.tomdispatch.com/blog/176686/tomgram%3A_danny_sjursen%2C_trump's_own_military_mafia_/?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed%3A+tomdispatch%2FesUU+(TomDispatch%3A+The+latest+Tomgram) Авторът, който е възпитаник на Уест пойнт и лично познава отвътре атмосферата там говори за випуск 86, който в момента е завзел жизнено важните позиции във военната сфера. Изглежда има борба между генерации, съдейки по рокадите там в последните месеци и години. Военните държавни служители в САЩ, цивилни, резерв и активен персонал, заедно с огромната администрация, са над 2.5 млн. души а бюджетът им е труден за изчисляване извън официално оповестения. Военните са и най-големите консуматори на енергия. Подобни клоунски фирми, като тази на Делонг, си имат, според мен, съвсем точна цел да прикриват реални неща, а клоуни и любители на бързи пари с лопата да ги ринеш.

Да, но сравнението е некоректно. Защото Лидъл примерно идват тук, строят си сами с техни инвестиции магазините върху земя, която си купуват, наемат български персонал, който обучават и на който плащат добре, съобразяват се с европейското и българското законодателство и си плащат всички данъци, не продават само от един производител, а от всички, които могат да покрият критериите за качество. И в този момент идва Голямата Държава и им казва - половината от вашата закупена площ не е ваша. Те не са монополисти, какъвто беше Майкрософт. Затова сравнението е некоректно, според мен. Ако Голямата Държава е толкова Голяма, защо не построи сама магазини за 100 процента български стоки и да ги събере всичките там, да видим как ще купуват клиентите, доброволно или на принципа "ще ги бием и ще купуват, къде ще ходят".