Б. Киров

Могат и дарвинистите, имат прибор за това - теорията на Дарвин за еволюцията. "Разстрел и след разстрела червеи", но Вапцаров е написаното от него, а не червеите.

Този бисер съм го пропуснал, единствено вярното заключение /подчертаното от мен/ в целия фентъзи анализ; въпросът е какъв е пътят и цената за излизането от "сферата на Китай" и дали е този, който вижда авторът.

Реваншът е израз на някакви емоции, а в геополитиката и още повече в геоикономиката тази линия никога не води до дългосрочни успехи. Последен пример за такъв вид "геоикономически реваншизъм" е ценовата политика за нефта, стартирана от Русия, която вероятно ще повлече надолу и интересите на самата Русия, защото шокът с цените е безпрецедентен, става въпрос за днешни цени от 34-36 долара на барел, нещо което е чиста загуба за всички продавачи. Какво като американските шистови фирми ще бъдат ударени от ниските цени, когато и ОПЕК, в който членува и Русия, също ще бъде повлечен надолу от тях: https://inosmi.ru/politic/20200309/247013133.html https://inosmi.ru/economic/20200309/247012622.html

В една съпоставителна аналитична статия трима автори разглеждат американската/западна стратегия към Китай и Русия и достигат до интересни за мен заключения. Не се опитвам тук, както бях обвиняван от един колега в друга тема, да пропонирам или пропагандирам, затова се разграничавам лично от тези мнения, но тъй като претендираме да сме в научен форум, според мен, те са добър анализ и синтез на компетентни автори, който заслужава внимание: "Съединените щати могат да възпират Русия, като адаптират актуализирани версии за отбрана, възпиране и съюзнически отношения, които те и техните западни съюзници използваха срещу Съветския съюз по време на Студената война, което подчертава значението на укрепването на алиансната система на САЩ. Вашингтон обаче не може да възпре по този начин Китай. Именно в сферата на геоикономиката, а не на геополитиката, вероятно ще се определи конкурсът за световно лидерство." "И все пак, ако Русия не стигне някога сама до заключението, че пътят към дългосрочното и възраждане е по-възможен като се присъедини към Запада, отколкото да укрепва на партньорството си с Китай, може би ще трябва да се примири с още по-горчиви загуби." "Русия може да бъде овладяна, като се използват актуализирани версии за отбрана, възпиране, информационни операции и съюзнически отношения, които възпираха Съветския съюз в разстояние от половин век. Китай не може да бъде ограничен по този начин. Неговата военна мощ в Източна Азия ще нарасва с течение на времето, принуждавайки САЩ да поемат по-големи разходи и рискове, само и само за да осигурят съществуващите им ангажименти. Но конкуренцията за световно лидерство ще се реши по-скоро от геоикономиката, а не от геополитиката. Именно в тази област балансът на глобалното влияние между Съединените щати и Китай започна да се измества в полза на Китай." Русия и Китай обаче представляват доста различни предизвикателства. Русия не е нито наш съмишленик нито наш равностоен съперник, а по-скоро добре въоръжена rogue /не открих подходяща дума/ държава, която се стреми да подкопае международен ред, в който никога не може да се надява да доминира. За разлика от Русия, Китай е равностоен партньор и едновременно конкурент, която иска да оформи нов международен ред, който може да се стреми да доминира. As the data presented above illustrate, Russia is not in the same class as China. It is far smaller, has poorer economic prospects, and is less likely to dramatically increase its military power in the long term. It certainly presents a challenge in 2018, but not one destined to become more potent over time." "За разлика от Съветския съюз, Русия е доста уязвима към редица невоенни възпиращи средства. Съветският съюз беше силно автаркичен. Той не търгуваше много извън своята сфера на влияние. Той нито е търсил, нито е получавал много външни инвестиции. Елитите му не са пътували или са имали чуждестранни банкови сметки. За разлика от тях, Русия има капиталистическа, макар и тромава капиталистическа икономика, много по-зависима от външните пазари и инвестиции, отколкото беше Съветският съюз. САЩ и европейските санкции вече ограничават тези Руската икономика и би могла да я ограничи много повече в бъдеще. Неотдавнашна оценка установи, че недостатъчната инфраструктура на Русия, застаряващото население, държавното господство в икономиката и лошо функциониращите институции са допринесли за слабата средносрочна икономическа перспектива, която ще задържи националния й доход доста под този на напредналите икономики. Един от аспектите от тази уязвимост е зависимостта на Русия от нейния износ на нефт и газ." "Националната стратегия за отбрана на САЩ за 2018 г. твърди, „че Китай и Русия искат да оформят свят, съобразен с техния авторитарен модел.“ И все пак нито една от тези две страни няма експортна идеология. И двете се връщат назад към силно идиосинкратични истории и спомени за имперското величие. Русия подкрепя политическите движения на крайната десница и крайната левица навън с оглед да наруши политиката на противниковите общества и, ако е възможно, да установи приятелски режими с какъвто и да е спектър там. За разлика от тях Китай изглежда безразличен към типовете на управление на държавите, с които си взаимодейства. Китайският собствен политически ред и икономическа система дължат повече на конфуцианското наследство и имперско минало, отколкото на всичко, което Карл Маркс някога е предвиждал. Определяща особеност на китайския модел е експериментирането с пазарните реформи и постепенните стъпки за постигане на икономически успех чрез пълен авторитарен контрол. Геоикономическата стратегия на Китай не е предизвикателство, което е податливо на отбрана, възпиране или ограничаване. " "With an economy smaller than that of Brazil, Italy, or Canada and only slightly larger than that of South Korea, Russia needs an off-ramp from its rogue behavior to enable it to rejoin the global trade and investment system in a way that will benefit Russians, although not necessarily Russia’s current leaders. China, in contrast, the world’s second-largest national economy, needs an on-ramp to consolidate its adherence to global economic rules. Such measures could include both positive inducements, such as a greater role in multilateral institutions, and negative inducements, such as reduced access to developed-country markets or technology, if it does not adhere to global norms." https://www.rand.org/pubs/perspectives/PE310.html

Тези не са, те вкарват в задачата пари, но, според мен, стратегията им в крайна сметка няма да има краен успех по причина, че центъра, от който осъществяват финансовия натиск не е достатъчно мощен и здрав, поставен на стабилна основа, за да постигне крайните им цели в пълния им размер, може би само частично и временно.

Добронамерено се смея :), нищо лично. Да, "потим се", инфлацията в ЕС с отпечатването на над 4 трлн. евро "количествени улеснения" бая ме изпотява, цените реално скочиха с 50 процента оттогава, но "акулите" също страдат, някои отидоха в затвора, справка "Вълкът от Уолстрийт" - така е в капитализЪма - "играйш, но не винаги пичелиш", да перифразирам Класика.

Игра на болен мозък с безпочвено бълнуване. Човекът, доколкото му чета биографията, не е някакъв важен фактор, среден ранг чиновник и функционер, добре захлебващ от подобни публикувани фанатазми https://ruskline.ru/author/b/baranov_sergej_dmitrievich http://www.ruspole.info/taxonomy/term/2485 Май е имало някакъв скандал около тази негова публикация през 2016 у нас, но според мен не си струва да се взема на сериозно, защото анализът му е без почва; за раздела алтернативна история. Изпуска от очи най-важното - икономическата безпочвеност на такива "стратегии" в сферата на политиката и военните решения, никаква икономическа обосновка на това планиране.

Пазарът, мислете за Африка като най-големия бъдещ пазар в света - 4.1 млрд. клиенти през 2100. При новите индустриални методи на производство цените на продуктите ще падат значително и тогава най-важното нещо става колко голям пазар имаш. Освен това суровините на Африка.

Да, но за разлика от Русия, собствениците на "ангелския капитал" си губят личните пари и пият по една студена вода, докато тук, както пишете, "Путин е решил да поекспериментира", от което губи държавния бюджет, тоест всички данъкоплатци. Печалбите лични, загубите общи, Левски разбран на обратно, обратната селeкция или анти-меритокрация в действие

Интересно филмче Някъде към петата минута: Човекът още казва, че са приели Свободна търговска зона между 54-те Африкански държави, а това според мен е съществена крачка на Африканския Съюз по пътя му към обединение от вида на ЕС. Китайците засега са най-активни и ефективни с инвестициите си в Африка, поне през последните 15 години, може да се види от тракера на тези инвестиции по целия свят. При това са агресивни с налагането на техния политико-икономически модел и внос на тяхна работна ръка, както и много експедитивни във финансирането, защото е подсигурено от държавни банки.

Съгласен съм по принцип, но според мен не бива да се обобщава толкова много. Икономическа инвалидност на някои управляващи кръгове да, но не и руска икономическа инвалидност. В крайна сметка Сергей Брин е икономически гений, роден в Москва по времето на соца, има още много подобни примери. Exhemus беше писал по-горе, че между 1860 и 1913 Русия има средно ръст на БВП над 6 процента, с което изпреварва този на САЩ и западноевропейските държави и това е факт. Този ръст не се дължи само на освобождаването на крепостните и миграцията им към градовете, през 1913, 85 процента от населението на Русия е селско. По онова време има голям ръст на руската индустрия и предприемачество - Русия е първа по добив на нефт пред САЩ, руските фабриканти се справят много добре в конкуренцията им със западните. Така че, според мен, руснаците не са природно наказани икономически инвалиди, които нямат шанс да се възползват от възможностите на пазарната икономика. Пречат им като държава много неща, но това е огромна тема, много трудна за анализ и обобщения. Андрей Пионтковски, като прегледах бегло биографията му, е професионален анализатор с голям опит и много прецизен в някои пунктове от анализа му, но според мен, което е характерно и за други руски автори, малко драматизира. като цяло е прав обаче, че логиката на доктрината Помпео за използване /поне на теория или като контраблъф/ на тактически ядрени заряди в отговор на руска атака с такива е "реализъм на квадрат" и вероятно ще охлади някои горещи глави.

Само съм слушал за тяхното Золотое кольцо с много манастири, https://ru.wikipedia.org/wiki/Золотое_кольцо_России но не съм го виждал. Имат невероятна иконописна школа, по която на Запад са луди и има защо. Между другото, възрастните руснаци, особено жените са дълбоко религиозни, виждал съм го сам в техни манастири.

Това го прави най-вече Бенковски, но и Заимов, тоест хората от Гюргевския комитет, действащ в синхрон с подготовката на въстание в Сърбия. Но не и Левски, той никога не говори, че се уповава на Русия, казва само "дай Боже и Руския цар да помогне", толкова. Малко е затъмнен факта, че Левски и хората около него се опитват да договорят внос на белгийски пушки, много качествени за времето си, и то в количества от порядъка на 50 000. Мострата на такава пушка е била лично оръжие на Апостола, укривана в скривалището на Величка Хашнова. Преговорите са стигнали дори до условие оръжието да бъде заплатено в случай на успех на въстанието от новата българска държава. Много факти си чакат осветляване.

Прочетете внимателно всички постове на потребител с ник Стаски в тази тема, мисля, че той има съвсем ясна концепция за случилото се в Ловеч и Къкрина, както и по въпроса за конкретното предателство, ако е имало такова - което трябва да се докаже документално. Но според мен Стаски е "най-близко".

Доста далече отидохме от темата, но да, и според мен големия проблем на руската икономика е нейното центриране около суровините, а не върху високата добавена стойност, както е в развитите икономики. Как стоят нещата с руския износ и внос, балансът от който е главният източник на доходност за държавния бюджет и забогатяването на тесен кръг олигарси: В експорта над 50 процента от приходите идват от нефт и още около 30-40 процента от други суровини, включително зърно, само малка част е от продукти с висока добавена стойност В импорта е огледално обратно - над 80 процента заемат стоки с висока добавена стойност. Когато цените на суровините, главно нефт, паднат, руската икономика влиза в стагнация, това я прави зависима. Териториално външната търговия е ориентирана предимно към страните от ЕС и високо-технологичните икономики по разбираеми причини - те са големи консуматори на суровини и същевременно големи износители на продукти с висока добавена стойност: Експортират се нефт и суровини към ЕС, Япония, Китай засилващо се и САЩ - Африка и Латинска Америка почти не присъстват. Импортират се предимно високотехнологични/ с висока добавена стойност продукти в същото съотношение пак от същите дестинации. https://oec.world/en/profile/country/rus/ По този начин обаче Русия става донор на суровини за икономики, произвеждащи продукция с висока добавена стойност и купувач на такава добавена стойност, голяма част вложена в стоки, произведени с нейните суровини. Засега салдото е положително и това пази статуквото, някои хора стават много бързо много богати, защото са допуснати в секторите, генериращи търговски излишък. В перспектива от няколко десетилетия обаче тази стратегия ще бъде силно губеща, ако не се промени решително, особено с изместването на енергийните източници към зелената енергия. За периода след 2000-та до към 2014 тази политика е помогнала Русия да се възстанови сравнително бързо, но продължаването на такава линия води да застой и стагнация. Прави ми впечатление нарастващата обвързаност с Китай, което вероятно вдъхновява част от руския елит за по-широко от икономическото поле обвързване с тази свръх-държава, но и там обвързването е пак на същия принцип - суровини срещу технология. А китайците далече не са самаряни.

Този форум има правила, забраняващи лични обиди, доколкото знам. Обръщам се към модераторите и собствениците да си спазват собствените правила. Нямам никакъв мотив да продължавам да пиша тук, ако нарушаването на тези правила продължава. Exhemus: Всичко е кухо и леснооборимо Господин Екземус, след като си изляхте чувствата, къде са ви "оборимите" аргументи: Че кой твърди, че "Русия се наместила върху малкото петролни кладенци в Сирия", освен Вас. Първо петролните запаси на Сирия не са малко - Сирия е на 30-то място в света по запаси. Второ никъде не съм писал, че Русия се наместила върху кладенците на Сирия, а че Русия може да контролира цените на петрола, след като има морска база в Сирия. Понимаете? Едното не е другото, защо спекулирате с тъпия номер "да биете сламен човек" който сам си правите? Exhemus:Последното- за диверсификацията на икономиката, не успяла - също е лозунг. Не знаете колко заводи има в Русия за черна и бяла техника . Там Беко, Краун, Санг и другите от ниския сегмент си имат по няколко завода. Не знаеш пералнята ти в Турция или Русия е сделана. Не се излагайте - "това Беко" е турска марка https://en.wikipedia.org/wiki/Beko "това Crown" е американски бранд https://en.wikipedia.org/wiki/Crown_International "това Санг" и така нататък "това" не са руски брандове. Какво като "са сделани" в Турция или Русия, важното е какво е нивото на местните фирми. п.с. извинявам се на колегата Скорпион 1980, че погрешно го цитирах, моя грешка

Това е утопия, защото дори, което е чисто хипотетично, да допуснем, че американците се изнесат 100 процента от Европа, какво става с ядрената гаранция, Франция ли ще я поеме. Франция има добре развит оръжеен комплекс и на Макрон му е близо до сърцето да направи френски военно-промишлен конгломерат от държавно спонсорирани фирми, все пак той беше от школата на социалистите, министър в това правителство. Французите винаги ги тегли към "национални шампиони", свързани с държавни дотации, а военно-промишлен комплекс подобен на американския сигурно е техен блян, но не ми се струва реално осъществимо. Германците, от гледна точка на техния страшен опит от ВСВ, всячески се дърпат от милитаризация, те дори не искат да стигнат така желаните 2 процента от Тръмп, пазарят се за 1.5 до 2024, а последното е, че вероятно с титанични усилия ще отделят 1.25 дотогава и то с големи препирни в парламента. Колко драстично е намалението на военна сила в ЕС в сравнение с 1990 се вижда тук: брой батальони /800-1000/ бронирани, пехотни, артилерия Американците плащат най-големите разходи за поддръжка на техните бази в Германия, над 8 млрд годишно, повече отколкото дори в Япония, където имат по-многобройни части:

Над 2.1 млн. кв. км под които се предполага, че лежат 30 процента от световните запаси на газ и поне 13 от тези на нефт в съчетание с глобалното затопляне, което ще позволи експлоатацията им - това са огромни възможности за добив на суровини, освен военно-стратегическите съображения. Може би това е един от мотивите американците да не се присъединяват към конвенциите за климата, но това е двуостър нож в икономическо отношение, защото осезателно изостават от Китай и Германия в технологиите за зелена енергия. Германците, като индустриална и инженерна нация, са силно амбицирани да наложат зелени стандарти за ЕС, защото точно там са силни, в производството на инсталации. Това може да стане в близките десетилетия даже по-голям бизнес и износ отколкото сега са автомобилите.

Няма как, нито е реално възможно. Новото, което миналата година формулира Макрон беше "САЩ, Русия и Китай вън от ЕС като военно присъствие, европейската защита дело на ЕС", но германците почти веднага реагираха остро отрицателно. Тях това не ги устройва и те въобще не желаят да се милитаризират, това е последното, което желаят. В Европа сега има пряко сили 70 000 американски военни, повече от половината от тях в Германия. В сравнение със Студената война /1989/ това е много по-малко, тогава са били около 400 000. Дори голямото учение на НАТО от 2018 включва около 50 000 от различни държави; същата година Русия прави грандиозно учение в Сибир с 300 000 /!!/ в което за приличие кани 3-4000 китайци и монголци... Между другото, германците въобще не се тревожат, че Русия ще ги напада и живо се интересуват да правят бизнес/гешефт с руснаците, в разгара на вдъхновението на Макрон да предлага обединени европейски военни сили /разбирай основно френски, старата мечта на Дьо Гол/, германците си сключиха сделката за Северен поток-2. Русия получава силен лост за влияние върху Европа с базата си в Сирия, оттам силно нейно влияние в Близкия изток и върху цените на нефта, които засега най-силно я интересуват. Но не успява да диверсифицира и модернизира икономиката си.

Само да припомня основната причина - тя се нарича Барак Обама. Обама де факто покани Путин в Сирия "да реши проблема", дори вдигна тост с него тогава по този повод. Тръмп само наследи статуквото. https://www.politico.com/story/2016/12/syria-obama-putin-middle-east-233042 Сирия сега е една напълно срината държава, за чието изграждане наново по някои изчисления ще са необходими между 400-500 млрд долара, които, на всички е ясно, самата Сирия не притежава - все някой ще спечели от това изграждане, въпросът е кой и колко.

Щял е да играе заради 4 млн. долара предложени на ЦСКА за трансфера му, които вече са били наместени в бюджета. Гунди обаче преди него не го пуснаха, въпреки всичко. Закономерно или случайно, това е въпрос.

Тогава в два мача Стоичков вкара 3 гола на Барса - Стоичков срещу Барса с общ резултат 6:3 в двата мача Бях на мача в София, Стоичков си изработи 100 процента отиването в Барса, Кройф го поиска заради трите гола, които Стоичков инкасира във вратата на неговия отбор. Ако трябва да сме прецизни, трансферът беше договорен още през 1989 преди 10 ноември и това се знаеше в България, доколкото сега чета Джуров е бил против и затова се е забавил още година, но Стоичков с 10-ти или без него, според мен, е щял да играе в Барса. https://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/pomnite-li-znamenitiya-gol-na-stoichkov-s-tsska-vkara-na-barselona-i-smaya-sveta-video_360512.html

Кисинджър е идеолог на целесъобразността във външната политика. Той е олицетворение на това, което се нарича Realpolitik и привърженик на максимата на Макиавели „целта оправдава средствата”. Докторската му дисертация е озаглавена „Мир, легитимност и равновесие“ (изследване на държавното управление на Castlereagh и Метерних). В докторската си дисертация Кисинджър въвежда концепцията за "легитимност", която определя като: "Легитимността, използвана като понятие тук, не трябва да се бърка със справедливост/морал, бел.моя/. Това означава не повече от международно споразумение за естеството на приложими договорености и за допустими цели и методи на външната политика ". Международен ред, приет от всички основни сили, е "легитимен", докато международен ред, неприет от една или повече от великите сили, е "революционен" и следователно опасен." Така, когато след Виенския конгрес през 1815 г. лидерите на Великобритания, Франция, Австрия, Прусия и Русия се съгласиха да си сътрудничат в един Концерт на Европа за запазване на мира, според гледната точка на Кисинджър, тази международна система беше "легитимна", защото тя беше приета от лидерите на всички пет от Великите сили на Европа. По-специално, възгледът на Кисинджър приема за основен такъв подход за външна политика към дипломацията при който лицата, вземащи решения в големите държави да са готови да приемат международен ред, когато той се счита за "легитимен", като при това въпросите за общественото мнение и морала, биват отхвърлени като "ирелевантни." Kissinger, Henry (1954). Peace, legitimacy, and the equilibrium: (a study of the statesmanship of Castlereagh and Metternich) (Thesis). Cambridge, Mass.: Kissinger. Кисинджър идва от академичния свят в политиката, но стои в основата на ограничаването на надпреварата в ядреното въоръжаване през 70-те, когато двата противостоящи си блока си очертават "сфери на влияние" /като при това успява да извади Китай от Съветската сфера/; и още веднъж през 80-те, когато политиката на "разведряване" между Рейгън и Горбачов доведе до падането на Берлинската стена. На 17 ноември 2016 г. Кисинджър се среща с избрания тогава президент Доналд Тръмп, по време на която среща те обсъждат глобални въпроси. Кисинджър се среща още веднъж с президента Тръмп в Белия дом през май 2017 г. В интервю за Чарли Роуз на 17 август 2017 г. Кисинджър казва за президента Тръмп: „Надявам се на нещо като "августинско просветление" при него/Тръмп/, това е по повод на преговорите със Северна Корея, нещо като онзи момент в живота на, св. Августин ... който в ранния си живот следваше модел, който беше доста несъвместим с по-късните му години, когато той имаше вече визия и се издигна до просветлението. Човек не може да очаква един президент да стане светец, но все пак е възможно някакво развитие в тази посока ... " https://charlierose.com/videos/30895 Тук са разкрити по-детайлно възгледите на Хенри Кисинджър по отношение на Русия: https://nationalinterest.org/feature/what-kissinger-teaches-us-about-negotiating-russia-107761 В тази статия особено интересен момент е мнението на Кисинджър за възможностите на Тръмп при воденето на преговори, както и за грешките, които, според Кисинджър, Тръмп е допуснал в преговорите си с Путин. По отношение на Китай, вече писах за това в друга тема, Кисинджър пропонира на Китай да се даде сфера на влияние в Югоизточна Азия, където той да не бъде притискан.

At the CIA, Pompeo’s role was to continue punching back: with drones against terrorists, with covert campaigns against North Korea, with condemnations of WikiLeaks for acting like a “non-state hostile intelligence service.” And given the nature of American diplomacy with countries like Russia and North Korea, that experience may serve him well. But Pompeo’s record on foreign policy reveals less about how he’ll handle the other key role of the State Department he will lead: extending a hand. https://www.theatlantic.com/international/archive/2018/03/mike-pompeo-foreign-policy/555593/ Мисля, че и за двете големи партии в САЩ стратегически противник номер 1 е Китай, по това има негласен консенсус. Кошмарът за САЩ и съюзниците му е съюз между Китай и Русия във военно отношение. Китай с 10 пъти по-голям БВП от този на Русия, който по номинал е по-малък от този на Италия и няма перспектива да се увеличава интензивно, с този потенциал Русия остава суперсила само във военно отношение. Разбира се, която не е за пренебрегване, но няма потенциал да проектира глобално влияние поради размерите и структурата на икономиката си. От друга страна пред самата Русия /не пред управляващите я клептократи сега/ седи екзистенциален въпрос - тя в Европа ли е, е свързана ли са с Европа като цивилизация, култура и икономика или е в Азия; самата Русия трябва да се определи. В Азия, накъдето гледа сега, перспективите не са големи. поне според мен. Сирия и излизането на САЩ оттам по мое мнение не беше случайна грешка на американците, както и емоционалното изхвърляне на Макрон по отношение на Русия, може би Макрон каза това, което си мислят германците, но не им е удобно да го кажат. Едно пристанище в Средиземноморието блокира не само европейски и американски трафик там, но и този на Китай - погледнете откъде тече основната артерия на Пояс и Път на Китай от Африка за Европа /Пирея и италианските пристанища/, той минава пряко през Средиземно море и е в обсега на пристанището в Сирия. Тръмп и Помпео си вървят като тандем още в началото, Помпео беше шеф на ЦРУ преди да стане Държавен секретар, той е стар кадър на Уест пойнт с желязна закалка като офицер в танковите войски на САЩ в Германия, след това прави шеметна кариера като правист, буквално шеметна, а после е вдигнат във висшия пилотаж на бизнеса с подемната финансова машина на Koch Industries /тази фамилия се занимава с шистовия нефт и газ в САЩ и според някои е най-богатата американска фамилия/; оттам дойде и Тръмп в политиката, те с Помпео си вървят в комплект; Кисинджър винаги е биел камбаната за Китай като конкурент номер 1 за САЩ и неутрализирането му чрез противопоставяне с Русия.

Много е сложен въпросът и специфичен за всяка държава, нещата опират и до национална култура и манталитет. Според мен, но това е проверимо и дискусионно, най-големият проблем при българските млади семейства и родители е жилищният, ако родителите го решат би могло да се очаква по-висока раждаемост. Еталон в това отношение е Сингапур с тяхната система за преференции за закупуване на жилища за семейства, такива програми и политики има и другаде, включително в САЩ и Скандинавските страни, дискутирали сме проблема и в други теми.