Б. Киров

В България приходите от хазарт са 3 процента от БВП /не броим тук производителите на машини за хазарт, които са в топ 10 в света, това е една от най-развитите индустрии в България/. В САЩ, където е съсредоточен най-големия хазартен бизнес в света приходите от хазарт са 0.8 процента от БВП, в света като цяло те са 0.5 процента от БВП, значи България изпреварва 6 пъти света по приходи от хазарт и 4 пъти САЩ, браво. От тези 3 + млрд лева годишно от хазарт повече от 1 млрд. са от лотарии, предимно на частни оператор/и с лиценз. И сега, след като един от тези оператори, титулуван "спонсорчето" не без основание, включи вентилатора, в който имаше мръсотии, които опръскаха и него, какво се случва: идва на бял кон Законопроекта Симеонов, който вече мина на първо четене в НС и предвижда всички лотарии да се одържавят. Обаче това не значи, че хазартът с лотариите ще стане по-малко оборотен, според мен, а само, че ще бъде под шапката на държавата. Казината, онлайн залаганията и т.н., засега си остават както си бяха. Търси се ново "спонсорче", май

Левски е бил напълно наясно колко са комитетските пари, защото е проверявал отчетните книги, а и защото сам е организирал събирането им. Бил е пределно наясно и къде може да бъдат тези пари, а в писмото си отпреди две седмици /12.12.1872 пише и къде са, "у председателя ви"; поп Кръстьо никога не е бил председател, както някои се опитват да го изкарат; дори и да се е бил самоназначил, както се аргументират такива изследователи, при вече пламналата вражда между него и поп Луканови, Величка няма да му даде комитетските пари. Тя не му е била дала дори и комитетските книжа, както сама свидетелства в разказите си, че попът ги искал уж от нея с лъжливите си писма да ги носи на някакво лозе, та камо ли да му даде парите. Левски не търси тези пари от поп Кръстьо, нито иска срещи с поп Кръстьо, той отива, както ти пишеш, без предупреждение, в къщата на Величка Хашнова, защото много добре знае за скривалището там.

Защото вече веднъж е бил изпратил такъв емисар, това е Никола Сирков, който е предал съобщението му парите да се донесат у тях. Когато идва обаче у Сиркови става ясно, че нареждането му не е изпълнено, парите на комитета, които са били съхранявани от председателя, Марин поп Луканов, брат на Величка, а след ареста му най-вероятно от сестра му Величка Хашнова /защото там е било другото скривалище за комитетски неща, в нейната къща, освен това у Сиркови/ не са били у Сиркови. Съгласен съм, бил е длъжен да проведе такъв разговор, освен за парите и за "лъжливите писма", които единствено Величка е твърдяла, че били подхвърлени в къщата й; цялата тази история с подхвърлените писма тя измисля, за да пренесе вината за парите от брат й върху поп Кръстьо; но поп Кръстьо чинно си носи парите на Сирков преди идването на Левски; второ, по устав поп Кръстьо е касиер, който само описва парите, но те пак по устав се съхраняват от председателя; трето, самият Сирков /и жена му/ свидетелстват, че Левски отхвърля обвиненията срещу попа; четвърто, Левски преди да дойде в Ловеч праща съобщение по друг свещеник до поп Кръстьо да му каже какво е положението в Ловеч, ако го мисли за крадец на комитетски пари или предател, ще го пита ли какво става в Ловеч. Факт е, че отива при Величка.

Поради тия писма страхувам се да дойда в града Ви. В тях тълкувам: предателство истинно и предателство, без да ще, от страх. Но вижте какво ще Ви забележа веднъж за всякога и веднъж и сто пъти излизам от длъжността си. [Да ви кажа] защо исках да дойда: колкото писма, пари, вестници и всичко каквото има оставено у Вас и у председателя [ви] тайни работи да се пренесат у Николча [Сирков], че или аз ще премина да ги взема, или друг ще проводя да ги отнесе, дето събираме вече всичките работи [ЦК в Букурещ], защото времето заповядва. У председателя има пари, пренесени от други комитети. По-преди ги исках, а той ми писа, че ги употребил за ден-два в своя работа. Той не е ли чел устава? На комитетската парà минутата се не знае, кога[то] ще се поиска! Сега, както казах: пари, писма и пр. да се занесат у Николчови и всичко от днес нататък кой каквото има с мене у Николча да [го] оставя. Оттам ще и [да] получава. Занапред не трябва да го питате отде приема и закъде изпраща. Мои неща, ако дойдат до Вас отнейде, няма да разпечатвате. Писма и пр. недейте бави, а ги предавайте в същото време нему. https://bg.wikisource.org/wiki/Писмо_от_Васил_Левски_до_ловчани,_12.12.1872 Няма мистерия. Парите на комитета ги няма, отива у Величка да ги търси.

Той изпраща - това е Никола Сирков, - но когато идва да си ги получи от него, те не са там, ако са били у Сирков, Левски нямаше да нощува и гастролира в Ловеч.

Защото не е очевидно от гледната точка на самия Левски. Помислете сам - нанесен е почти смъртоносен удар на една военизирана политическа организация, каквато е ВРО, създадена от самия Левски. Същата година обаче, Левски е постигнал нещо много важно от политическа гледна точка, създадена е БРЦК в Букурещ, която обединява ВРО в България и политическото представителство на национално-революционната емиграция. Макар че няма лидерство над цялата БРЦК, Левски има пълен контрол над ВРО, дори след тежкия удар, нанесен й след провала той успява да реорганизира вътрешните комитети, да изолира провалените и да получи подкрепата на останалите по най-важния въпрос - този за въоръженото въстание. С тази подкрепа на окръжните комитети в България, и с клауза в Устава на БРЦК позволяваща му да оглави БРЦК заради груби грешки допуснати от неговия стар председател, Левски тръгва към Букурещ. Необходими му са били две неща: архива, доказващ тези грешки и парите събрани в Ловеч, за да може да функционира новия комитет в Букурещ. Без тези две неща той е Никой, "пътнико свиден" в политическата си кариера на лидер на национално-революционното движение. Да, имал е избор да хване пътя за Цариград или Белград, но щеше да бъде "отсвирен" от политическия пейзаж. А той е преди всичко политик, после конспиратор. Ето защо той влиза за 24 часа в Ловеч, правейки всичко възможно по силите на човек да не се "навре" в ръцете на заптиетата.

Е, Левски се обръща към Каравелов директно назовавайки го "байо" в цитираното от мен. Аз не твърдя, че не е Каравелов, в крайна сметка Панайот Хитов, който също е член на БРЦК е от квотата на Каравелов в БРЦК, а именно Хитов изпраща Общи към Данаил Попов.

Архивите му са били необходими, за да докаже черно на бяло своето и на своите опоненти становище, в случай, че на общо събрание възникнат спорове. Така мисля, когато се извади кореспонденцията и се прочете както е била, става ясно кой каква позиция е имал, а иначе нещата могат да се извъртят в разговор. Най-вече това конкретно се отнася за противоречивата и според мен абсолютно неадекватна заповед на Каравелов да вдига Левски на въстание всички комитети в България. Това е щяло да бъде кървав погром и провал много по-лош от провала след Арабаконак. Писменото становище, което Левски иска от вече новообразуваните окръжни комитети е за тази противоречива заповед на Каравелов - те казват "не". А клаузата в Устава, цитирам по памет, гласи, че когато преди избрания Председател и комитет не се справят добре със задачите си, комитетите имат право да гласуват смяната им. В интерес на истината, когато Левски тръгва от Ловеч, Каравелов вече не е в Букурещ, а неговата част от архива също липсва там.

Случайно. Повече толерантност към чуждото мнение и вникване/четене на чуждите аргументи. Нищо. Да си популяризира най-доброто като продукция на английски и по възможност друг освен български език в интернет.

"Па вече да не слушате глупци и да не препоръчвате хора, като очите ви на всички вас равно не гледат… А ти, байо, и сами виждаш, че досега с гледане на уста не си още познал нищо и никого. Попрегледай се в истината! Това да си го кажем в очи не е срамота. Така правят чистите хора!" (Васил Левски. Док. Насл., с. 217-218). "Ако вишегласието рече да продължавам работата си занапред, недей ми препоръчва работник като Димитър Общи." "Вие ще ги приемете ли и парите ще ли им вземете? Ще ли им се покажете, че сте членове на Ц.К. или съучастници само на таз работа? Каква възможност ще дадете на тая работа, чакам да видя?" (Васил Левски. Док. Нас., с. 211, писмо от 25 август 1872 г.). "Байо - обръща се той към Каравелов, - на вас казвам: препоръчайте ми такъв един да даде кефилите си (поръчители) и да остане да върши работата. Но ще кажете: ти кого си дал кефил! Ето моя кефил: работата, която съм я довел сами дотук и сами искам да дам сметка за доходите и разходите, и сами показвам как трябва да се върши, за да не може да пропадне парица и да не смее да се лъжи! Това е моя кефил. А думите на горните (Общи и Хинов) са интрига и с чували глупости." (Васил Левски. Док. Насл., с. 212)

Той веднъж е отървал кожата след Критското въстание, където се е бил като доброволец - гърците му издават документ за всички битки, в които е участвал там, а турците го пускат по живо по здраво. По този повод Хитов пише някъде "но не вярвам да е гръцки шпионин". Думите му "ах те ме излъгаха", преди да го обесят може би са били адресирани към гърците, защото ако е имал гръцко гражданство това би му дало основание да се надява, че гръцката държава ще се застъпи за него. Така или иначе, той едва ли, според мен, е бил способен самостоятелно да провежда някаква предварително начертана стратегия и тактика, имайки предвид личните му качества, по-скоро е бил манипулиран умело от други кукловоди, затова го определям като "троянския кон в организацията на Левски" в друга тема - разрушителен вирус вкаран там, за да я разбие.

Заложено е двувластие в учредителното събрание на БРЦК, което се провежда през пролетта на 1872. В Устава е определен Левски като главен апостол в България и му е дадено пълномощно да решава всичко сам на място; същевременно председател на БРЦК е Любен Каравелов в Букурещ, който стои по-високо от Левски в йерархията. Но Левски успява да прокара една клауза, че при общо събрание на частните комитети в България, по тяхно решение, председателят може да бъде сменен. Това отваря врата за политически борби за власт и на практика двувластие. Вътре в самата организация на Левски /ВРО/ също се формират "партии" - недоволните от Левски около Анастас Попхинов и Общи /точно тези двамата вземат решение да казват всичко на разпитите след провала при Арабаконак/ и такива, поддържащи Левски. Левски преди да тръгне към Букурещ в края на 1872, прави пълна реорганизация на комитетите, окрупнява ги, и взема от тях писмено становище.

Общи го разиграват като пешка, и то в самата организация на Левски - той е определен от Ловчанския комитет да отговаря за Тетевен-Орхание-Етрополе-София, въпреки несъгласието на Левски; Ангел Кънчев е определен на същото събрание да отговаря за Северна България. Чак след това на Общи му идва мерак да иска пълномощно за Македония от Тодор Пеев. Левски обаче не разрешава да му се даде такова пълномощно, а преди това не го взема със себе си в Букурещ на учредителното събрание на БРЦК, въпреки желанието на Общи, нещо което допълнително налива масло в омразата на Общи. Обирът в Арабаконак пак е инспириран от други хора. Общи поискал от Хаджи Станьо, председател на революционния комитет в Тетевен, десет хиляди гроша, за да ги прати на Каравелов в Букурещ. Последният изглежда не бил склонен да даде толкова от собствените си пари. Затова отвърнал, че комитетската каса нямало да се напълни така и предложил да се обере турската хазна. „Толкова пари има винаги готови у мене. – казал Станьо – Но, ако ти си мъж, от Орхание постоянно отива хазна, нападни я, вземи парите, свърши си работата!” И честолюбивият Общи, при това "ако ти си мъж" се задейства... Петко Милев пред комисията в София казва следното: "Един ден Димитър, хаджи Станьо и аз бяхме заедно. Димитър каза: "Отсреща искат пари" и ни поиска 10 000 гроша (От този разказ на Милев става ясно, че Общи е поддържал директен контакт с комитета в Букурещ през главата на Левски, и с тяхна благословия и събирал пари, въпреки Устава, поставящ го на пряко подчинение на Левски). Тогава, след като Общи иска от хаджи Станьо тези 10 000 гроша, хаджи Станьо го подтикнал за обира. Подробният план за обира, обаче, е бил окончателно уточнен в Етрополе, защото Тодор Пеев уверява Каравелов (отново през главата на Левски), че "планът да се обере пощата бе скроен при мен". (ДТС, с. 382).

Не съм срещал никакви данни Димитър Общи да е бил сръбски агент. Според мен той не е бил годен за какъвто и да било агент, чисто и просто човекът е бил елементарен и неграмотен. Левски го характеризира точно: "Бай Димитър, че е заслужил с много неща за смърт, - така е, но прощават му се на простотията до сега. Ако да беше учен, не можех да потъпча закона и трябва да го изпълна. Бай Димитър не е предател, но неразбран, горделив и говори за работи от себе си, без да знай къде водат; а устата му колкото го препоръчват, не излиза на хилядо едно. И колкото е по-заслужил, хиляди пъти да не е било." (Васил Левски. Док. Нас., с. 216, писмо от 16 септември 1872 г., адресирано до Данаил Попов)

Общи е изпратен през Турну Магуреле, където е основната свръзка и доверен човек на Левски - Данаил Попов, с препоръка до Данаил от Панайот Хитов. За него Данаил /който Левски титулува "братовче" в писмата си/, пише: "Ние тук се разговорихме с г-н Димитра - пише Данаил Хр. Попов на Панайот Хитов - и одобрихме, щото той да не стои тъдява да се измайва напразно, но по-добре е да мине отсреща и да се събере с тях, че ще бъде от полза. Но това няма да стане, докато не приемем отсреща отговор, ако одобряват за сега да мине." (ДТС, с. 453 и 456). Писмото е писано на 25 или 26 май 1871 година. Левски познава Общи от първата Българска легия на Раковски - 1862. Защо Хитов е препоръчал Общи на Данаил Попов, за мен е загадка, след като сам е писал за него, че само "ходи да лъже да се храни." (ДТС, с. 575-576). Така или иначе, Общи отива в Ловеч и веднага се сдружава срещу Левски с Анастас Попхинов /брат на Данаил/, който по онова време вече е в открит конфликт с Левски, защото му отваря и чете писмата без да има разрешение за това. Двамата, Анастас и Общи, се опитват да привлекат съмишленици срещу Левски, наричат го "привилегист" /човек който се ползва с привилегии/, Анастас го обвинява, че яде бадева народните пари и нищо не прави, а когато Левски пише на брат му в Турну Магуреле за тези разправии, Анастас му пише едно писмо "не ми стъпвай на краката, защото ще се надигна и ще те ухапя, та да го помниш за цял живот." Общи си позволява да спира куриери изпратени от Левски, не отчита парите, събрани в неговия регион и фактически прави опит за сепаративност в организацията. Парите от Арабаконак също е трябвало да бъдат изпратени в Букурещ, а не в Ловеч. Тези раздори буквално разбиват организацията на Левски отвътре.

Левски недвусмислено и не утопично е бил републиканец и винаги съм твърдял това, имам и отделна тема, посветена на неговите републикански идеи. Няма начин да не е бил републиканец, щом е свързан с Млада България, която е филиал на други подобни организации, Млада Италия, Млада Турция, Млада Русия и т.н. Все едно Мацини и Гарибалди да не са републиканци. Че републиканските им идеи не са били утопия се вижда от историята - Кемал Ататюрк установява република в Турция, Гарибалди се бори за република. Дали е бил русофоб Левски, не мисля - желанието му е било да учи в Русия преди да постъпи в Легията, само проклетията на вуйчо му не го осъществява. Най-напред отива при руския консул Найден Геров да иска пари за чета, но получава отказ. Скептичното му отношение към царска Русия идва на базата на личен опит - във Втората Легия вижда как се отнасят сръбските офицери, руски протежета, към българите. Сам пише за отношението си: В еднодружний ми брате Филипе! В Одеса. Съчюсв[о]ствоваме ви гдето ни подавате ръка от там, та да работим в едно! Бог нека е напред и ими българско да е войвода. Сами или и некой йоще родолюбиви българи, предлагате ни в писмото си тия две главни предложения, т.е. подписи от всичко българско и печати за захваяание на революцията зимно или летно време. В тия две главни предложения са нам в Българско живот или гроб. За първото което вий ни предлагате и искате го по-скоро, то чрез Н.М. Тошкова, за да помолиме Негово Високо Императорско величество за помощ, на което сте уверени, че без друго ще ни помогне! Дай Боже да помогни и да подпиши бар за нашата република, ако технити републиканци гони и наказва до смърт в окната. Брате! Ний не отказваме помощъта и от гяволът! Но имаме си предначертание за това ... ...защо в 67 и 68-мо не зеха българите участие с четите? Ето, че те останват си глупави на това питание, а българите много хубаво направиха, че са не измамиха подир четите, защото на четите обязаностъта беше не да бунат народът, но да свикват от градовете и селата умни хора и да им показват как требва да ся приготвят, че като им ся даде знак за революция да бъдат всички готови! Това брате Филипе, ако си забравил да им кажиш на горните господиновци, то аз имам и законът в пазвата си от 67-мо, а и сичките войводи испълниха ли какво им налагаше законът! То не ни е за сега работата да говорим, а искам да докажа на горните ни родолюбци, че българите ако беха са повлекли след четите, щеха да принесат полза на руският цар, пък за тех си, щеха да изгубат най-добрите си юнаци, на кои в ръцете стои българската свобода, пак тогава нека отсвирюва България, чак до един век йоще. С факт имам да докажя, че с руски агенти съм имал да работа без да знам в 69-то препоръчан – единият от одеските българи за добръ помощник на българите, пък не излезе така! Улових му неколко шарлатанъци и хайде от гдето е дошел. Коги стане за нужно, казаща го съ[с] сичките му работи. Цели сме изгорели от парине и пак не знаем да духаме?? https://www.vasil-levski.eu/документи/документ-21-18-или-около-26-април-1871-година/

Шиитския ислям е приет като официална религия от персийската династия на Сефевидите с чисто политическа цел да се противопостави на изповядващата сунитска версия на Исляма Османска Империя, преди това персийските династии са сунитски. Проблемът с това средновековно политическо оръжие е, че Иран днес е заобиколен от страни с големи шиитски общности /Ирак, Пакистан, Турция Азербайджан, Афганистан, Йемен... https://bg.wikipedia.org/wiki/Шиитски_ислям И когато в една ръка се сливат светска и духовна власт, а околните страни имат различна и дори враждебна на шиитската религия, това мотивира Иран да провокира агресивна политика и конфликти; войната между Иран и Ирак от миналия век също беше на религиозна основа, тогава сунитското малцинство начело със Садам Хюсеин изпреварващо атакува шиитски Иран, опасявайки се, че след вземането на властта от радикализирани духовници, те ще застрашат властта на сунитите в Ирак, които се едва 30-40 процента. От друга страна самото географско положение на Иран и ключово - няма друг алтернативен път на северния през Русия между Китай и Европа, освен през Иран. В случай че някога отношенията между Русия и Китай се охладят и обтегнат, алтернативния сухоземен коридор е през Централноазиатските републики, Иран и Турция /България е също част от този южен коридор/: Китай много агресивно инвестира в Казахстан и другите Централно-азиатски държави и, според мен, е въпрос на време икономически да измести Русия оттам. Пакистан от друга страна е жизнено важен коридор от гледна точка на Китай, защото е байпас на другия морски маршрут през Малака. Но в Пакистан живеят 20 млн. шиити, които потенциално Иран може да дестабилизира по пътя на прокси войните, водени от него в Близкия изток. Ето защо Китай се застрахова срещу подобна възможност като инвестира много в Саудитска Арабия и ОАЕ, в случай че Иран затвори Омрузкия проток. Обективно погледнато, САЩ имат конфликти с Иран, ако той продължава да изнася шиитска религия чрез оръжие, в краткосрочен план, защото вече задоволяват собствените си нужди от петрол, докато Китай ще има в дългосрочен, тъй като враждебен Иран ще бъде в състояние да му пресече южния маршрут към Европа и Близкия изток.

Не. И тримата в един период обикалят заедно, трябвало е Левски да ги запознае с комитетските дейци - тогава Левски изолира Общи и го държи настрана, откъдето у Общи се поражда омраза към Левски. Най-напред идва Общи, след дълги кандърми и нежелание на Левски да го приеме, после идва Кънчев, на едно събрание в Ловеч се решава и тримата да си разпределят територията като апостоли, не след много Кънчев се самоубива в Русе.

Първата дописка на Каравелов визира някой си Пано, ако се не лъжа, цитиран като турски шпионин и "Добри кръчмаря", Каравелов ги нарича "тия чапкъни"; после Каравелов се насочва към поп Кръстьо

Доколкото присвояването на комитетски пари не се брои за предателство, конкретно предателство няма, но присвояването на комитетски пари какво е? И, но не ми се влиза в тези дълбоки води, Димитър Общи не е някакъв феномен появил се от нищото, той е изпратен като помощник, а по-късно му е присвоена власт на равноправен апостол, заедно с Ангел Кънчев и Левски. Там е заровено кучето.

Ама нали с всичките ми последни постове точно това искам да кажа - според мен няма конкретен предател, но полицията е знаела вече толкова много, че просто е било чудо да не бъде засечен и проследен Левски при едно негово влизане, все едно да мине през иглени уши. Знаели са всички къщи в които се отбива - а те са 4 в Ловеч, почти невероятно е да не ги наблюдават, трябва да са идиоти, а не са; знаели са, че е около Ловеч, има турски документ, който описва посоката му на движение. Не че преди не е минавал през иглени уши, този път обаче е било различно - след предателството на Общи в София и арестите на поп Кръстьо и Величка Хашнова в Ловеч. В същото време той просто е нямал друг избор, освен да влезе в Ловеч, така се е била стегнала примката около шията му, че тези пари на комитета и писмата са му били НЕобходими. Тук влизаме във вече по-широк кръг - защо му са били необходими. И той влиза в Ловеч за по-малко от 24 часа, но това е било достатъчно да щракне капана.

Той съобщава без да уточнява нищо - нито кога, нито къде. Левски е действал перфектно, няма грешки при него - той е казвал само толкова, колкото е абсолютно необходимо, и то в последния възможен момент. Няма негова грешка при това залавяне - но е ходел по острие на бръснач.

Разминаването е съмнително, но не е доказателство. Може да е бил нарочно оставен, защото е разпознат на излизане. Може и да е бил задържан и разпитан още при излизането. Защото той е единственият, който твърди, че е отишъл до къщата на роднини и после се е върнал сам в хана /след като е имало поне 1 изстрел?/. Но и в двата случая да се твърди убедено, че той е единственият кандидат за предател, според мен, е невъзможно, нищо не доказва това. Най-силното доказателство в негова защита остава излизането му рано сутринта, според свидетелството на Сирков, и знанието на турците, че Левски е в хана му. Кога да им го каже, когато самият той е узнал, че ще отваря хана същата сутрин от Сирков, Сирков е основното лице в канала до Търново.

Викат поп Кръстьо в конака, това е документирано в спомените, мисля на Николчо, когато го вижда окован, попът пита "Какво стана?", на което Левски му отговорил "стана тя каквато стана, свърши се вече..." Левски е разпознат чак в Търново, което говори че попът не го е разпознал в Ловеч /тоест положително за него/, след като извикват безспорен свидетел от Търново, сега не се сещам името, чак след това Левски прави самопризнание.

Според мен Али Чауш има важна роля в цялата драма: първо той издава едно истинско тескере за фалшива самоличност; второ, при наличие на допълнителна информация, че Левски е в Ловеч, той е човекът, който го среща при Пази мост и е в състояние да го разпознае, затова е в потерята. И трето, той патрулира до Къкрина и има възможност да види дали Латинеца е отворил хана, а той знае за роднинската връзка между Латинеца и Николчо, с който пътува Левски. И четвърто, пак се повтарям но няма начин, по това време полицията знае поименно всички членове на Ловчанския комитет /от разпитите в София и може би от Величка и поп Кръстьо/, а тези тримата - Николчо, Латинеца и Сирков - не стига че са такива, ами са и роднини помежду си.