Б. Киров

Превъзходството е най-вече в капацитета да правиш количество, професоре, количеството при Съюзниците е смазващо като превъзходство, никакво качество не би могло да компенсира толкова голямо количествено превъзходство. Така написано "смазващо превъзходство в количество" за Съюзниците като капацитет за военно производство е твърде общо, но ако трябва да се изрази с цифри е съвсем конкретно: Производство на военни самолети по време на ВСВ: Производство на танкове по време на ВСВ: Само Великобритания /нямали развита военна индустрия някой твърдеше/, Германия, САЩ Отделно производство на танкове СССР, разделени са на леки, средни и тежки отгоре надолу със зелена линия:

Я сега ти виж от всички тези модификации на Ме 109 след 1940 колко са били произведени в серия по-голяма от 1000 /при положение, че руснаци, американци и британци си правят от успешните нови модификации серии над 3000-4000 нагоре/, пак от посочения от теб линк: https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_World_War_II_military_aircraft_of_Germany Messerschmitt Me 163 Komet interceptor production 370 1944 rocket Messerschmitt Me 209-II fighter prototype 4 1943 unrelated to previous Me 209 Messerschmitt Me 261 Adolfine reconnaissance prototype 3 1940 262 Messerschmitt Me 262 Schwalbe fighter production 1400 ca. 1941 jet Messerschmitt Me 263 interceptor prototype 1 1944 rocket, did not fly under power Messerschmitt Me 264 Amerika bomber prototype 3 1942 Messerschmitt Me 309 fighter prototype 4 1942 Messerschmitt Me 321 Gigant transport production 200 1941 glider Messerschmitt Me 323 Gigant transport production 198 1942 powered variant of Me 321 Messerschmitt Me 328 fighter prototype 9 1944 pulse jet Messerschmitt Me 410 Hornisse fighter/reconnaissance production 1189 1942 improved Me 210 Две модификации от 11 са произведени в серия над 1000, останалите са или прототип или в незначителни за мащабите на ВСВ бройки. С другия ти линк: .https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_German_aircraft_projects,_1939–45 пак нищо не доказваш, цялата тази купчина е от проекти и прототипи, колко от тях са станали масово серийно производство, отиди пак на първия линк, който си ми цитирал и ще видиш – не повече от два-три, максимум 4 и то в много по-къси серии от тези на Съюзниците Другият линк, който си постнал https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_military_vehicles_of_World_War_II#Nazi_Germany , от всички 23 вида танкове, използвани от нацистите,8 са само на фаза прототип, 7 са пленени или по чужд дизайн, от оставащите 8 произведени над 1000 са 6 от които шест вида само 2 са конструирани след 1940, Panzer V "Panther" (5,984) и Tiger I (1,355), при това произведени в твърде къси за тази война серии, сравнени с тези на Съюзниците, написах ти, само Т-34 е в серия от над 80 000 Panzer I (1,493) Panzer II (1,856, excluding conversions) Panzer 35(t) (Czechoslovakian design, 434) Panzer 38(t) (Czechoslovakian design, 1,168 total) Kampfpanzer 7TP(p) (7TP captured during Germany's invasion of Poland) Pz.Kpfw. 17/18 R(f) (Renault FT captured following the Battle of France) Pz.Kpfw. 35R(f) (Renault R35 captured following the Battle of France) (~800) Pz.Kpfw. 35/38/39 H(f) (Hotchkiss H35 captured following the Battle of France) Pz.Kpfw. T-26(r) (Captured T-26) Panzer III (5,774, excluding StuG III) Panzer III/IV (proposed design only) Panzer IV (8,553) Panzer V "Panther" (5,984) VK 20 (proposed design only) VK 4501 (P) (91, one used as command tank, most of the other converted to Ferdinand Tank Destroyers) VK 4502 (P) (prototype only) Panzer VII Lowe (proposed design only) Tiger I (1,355) Tiger II a.k.a. "King Tiger" or "Royal Tiger" (492) Panzer VIII Maus (2 prototypes of which 1 incomplete) Panzer E-100 (1 incomplete prototype) Landkreuzer P. 1000 Ratte (proposed design only) Panzer IX and Panzer X (designs made to deceive allied intelligence) Т-34 е добър танк безспорно, но започват да го произвеждат през 1940, до 1941 има 400 бр.: Production of this first T-34 series – the Model 1940 – totalled only about 400,[30] before production was switched to the Model 1941, with the F-34 gun, 9-RS radio set (also installed on the SU-100), and even thicker armour. The T-34, a Soviet medium tank, had a profound and lasting effect on the field of tank design. At its introduction in 1940, the T-34 possessed an unprecedented combination of firepower, mobility, protection and ruggedness. Its 76.2 mm (3 in) high-velocity tank gun provided a substantial increase in firepower over any of its contemporaries while its well-sloped armour was difficult to penetrate by most contemporary anti-tank weapons. When it was first encountered in 1941, German general Paul Ludwig Ewald von Kleist called it "the finest tank in the world" and Heinz Guderian affirmed the T-34's "vast superiority" over existing German armour of the period. Stahel, David (2009). "5". Operation Barbarossa and Germany's Defeat in the East. New York: Cambridge university press. p. 169. ISBN 978-0-521-76847-4. Guderian, Heinz (2000). "6". Panzer Leader. London: Penguin Classics. p. 233. ISBN 978-0-14-139027-7. Възторжените ти дитирамби за Сталин, който „изпитвал армията” с цената на пет пъти повече жертви от противника и стотици пъти повече загуби в техника не коментирам, очевидно си фен на фюрери и вождове, не е мой проблем. По отношение на малочислените германски части във Френската кампания, това просто не е вярно, германците числено превъзхождат, а в техника имат паритет, като имат при това пълно въздушно превъзходство. Превъзходството е най-вече в капацитета да правиш количество, професоре, количеството при Съюзниците е смазващо като превъзходство, никакво качество не би могло да компенсира толкова голямо количествено превъзходство. Това за довършването при Дюнкерк вече го коментирахме, но не е вярно, че са нямали армия да защитят острова, по онова време на острова са мобилизирани над 1.5 млн. войници, а количеството на британските танкове там е над 7000, имат паритет и във авиация, а как се прави десант с недостатъчно морски съдове и подкрепа под обстрел. Дори Съюзниците срещат огромни трудности през 1944 в Нормандия и с три пъти превъзходство в сила пред германците дават повече жертви в първите дни на десанта.

Почти всички: 1. Interessengemeinschaft Farbenindustrie AG, известен като IG Farben е бил немски химически и фармацевтичен конгломерат, формиран през 1925 г. от сливане на шест химически компании - BASF, Bayer, Hoechst, Agfa, Chemische Fabrik Griesheim-Elektron и Chemische Fabrik vorm. След войната по обратния ред концерна е "разглобен" на съставните му части, от 26 съдени в Нюрнберг изпълнителни директори, ефективни присъди между 3-7 години получават 13, но са пуснати от затвора по-рано и повечето от тях си възстановяват позициите в старите-нови фирми в Западна Германия. 2. Круп и Тисен сега са обединени в един конгломерат Круп-Тисен, като контролния пакет, доколкото знам се държи от наследниците. 3. Фолксваген, контролния пакет се държи от фамилията Порше, старите-нови собственици. 4. Хуго Бос си е Хуго Бос, неговата фирма прави дизайна на униформите за СС и Вермахта, той е бил убеден нацист. 5. Имаше един особено фрапиращ случай на някой си Фридрих Флик /не е Хер Флик от Ало-Ало :)/ https://bg.wikipedia.org/wiki/Фридрих_Флик Абсолютен спекулант като нашия Буров, който в английски и немски източници е спряган за най-богатия човек в Западна Германия след войната, този е направо заклет нацист, не дава стотинка за жертвите от Холокоста след войната и не изказва никакво разкаяние, за разлика от останалите Тези ми идват на ум, но са повече, ако се проверят данните за фирмите.

До Мюнхенското споразумение, в което Великобритания и Франция отстъпват Судетите на Хитлер де факто война няма. Дотогава цялата немска икономика се управлява от един технократ, Hjalmar Schacht: "Докато първоначално е бил привърженик на Хитлер и нацистката партия и служи в правителството на Хитлер като президент на Райхсбанк и министър на икономиката, Шахт в крайна сметка разви сериозни опасения относно германската политика за превъоръжаване и нейния ефект върху икономиката. Той се сблъска с Хитлер и по този начин беше освободен от задълженията си точно преди началото на войната. След войната Шахт е съден в Нюрнберг и е оправдан и освободен от всяка вина за превъоръжаване и инфлация. По-късно обаче той е съден и осъден от германски съд за денацификация на осем години в работен лагер. Оттогава никой не искаше да го помни, камо ли да реабилитира името му и великият му урок беше забравен. През 1921 г., след Версайския договор, задълженията за възстановяване на войната срещу Германия възлизат на 33 милиарда долара. Кейнс (1920) остро критикува Договора. Той не включваше никакъв план за обновяване на икономиката и наказателното отношение и икономическите санкции на основните сили срещу Германия, както той прогнозира, ще доведат до нови конфликти и нестабилности, вместо да се стреми да осигури дълготраен мир. Репарациите всъщност бяха в началото на сеизмичните събития, които последваха - от хиперинфлацията (1921-1923) до драматичната икономиии на правителството на Брунинг (1930-1932). Отчаянието, което всичко това създаде в германския народ, се проявява в огромната подкрепа, която Хитлеровият националсоциализъм получи в цялата страна (Ruffolo и Sylos Labini 2012). Докато Хитлер се издигна на власт, през януари 1933 г. икономическата ситуация в Германия беше тежка. Запасите от суровини бяха изчерпани, фабриките и складовете останаха празни, а около 6,5 милиона души (около 25% от домашната работна сила) бяха безработни и на ръба на недохранването, докато страната беше смазана от дълг и валутните резерви се приближиха до нула.И все пак, от 1933-1938 г., благодарение на Schacht, икономиката се възстанови зрелищно. Целта на Schacht е да стимулира стартиращата икономика, изискваща пари. Но парите не са били налични, тъй като спестяванията не са съществували и производството е било толкова ограничено, че спестяванията няма да се натрупват (Schacht 1967). Нито пари могат да бъдат отпечатани, тъй като кредитирането на правителството би изложило Райхсбанката на риск да загуби контрол над паричната политика.Тогава Шахт измисли блестящо нетрадиционно парично решение. За плащания държавните изпълнители и доставчиците получиха менителници, издадени от компания, наречена „MEFO“. Облигациите на MEFO бяха държавно гарантирани, можеха да циркулират в икономиката и могат да бъдат дисконтирани от техните притежатели в Райхсбанка в замяна на пари в брой. Schacht смята, че задължението на централната банка е да предоставя на икономиката толкова пари, колкото е необходимо, за да улесни производството на продукция. Издаването на менителници беше от съществено значение за тази цел - тъй като всяка облигация заставаше срещу продажбата на новопроизведени стоки и всяка емисия пари-облигации се основаваше на размяната на новите стоки, издаването на пари от централните банки срещу такива облигации не можеше да бъде инфлационно. Всъщност служителите на МЕФО провериха, че всеки издаден бон за облигация на МЕФО е обвързан с количество новопроизведени стоки и се предоставят само сметки, издадени срещу продажбата на тези стоки. По този начин циркулацията на парите и обменът на стоки останаха в равновесие.Райхсбанк пое ангажимент да приеме при поискване всички сметки на МЕФО, независимо от техния размер, брой и срок на валидност, и да ги обмени за пари. Сметките бяха дисконтирани с 4% лихва. Като такива те получават характера на лихвоносни пари, а банките, спестовните банки и фирмите могат да ги държат и използват точно така, сякаш са пари. Ако всички сметки на MEFO бяха представени за осребряване наведнъж, това би довело до инфлация. Но това не се случи - правенето на облигациите, както повторно отменяеми, така и лихвоносни, позволи на голяма част от тях да бъдат погълнати от пазара, без да преминават през Райхсбанк за осребряване. Освен това, продукцията реагира забележително добре. Държавните покупки подхранваха нарастващото търсене на работна ръка, а фирмите възобновиха инвестициите, използвайки MEFO-сметките като обезпечение за заеми. Инвестициите създават допълнителна работна ръка и в резултат на това доходите и спестяванията се увеличават, повишавайки фискалните приходи (Guillebaud 1940). През 1938 г. Шахт настоятелно прекратява програмата на MEFO, тъй като е постигната пълна заетост и затварящата се разлика в производството повишава ценовото напрежение (Toniolo 1988) . Той се сблъсква с Хитлер по този въпрос, а на 19 януари 1939 г. фюрерът го отстранява от Райхсбанк. Само за пет години програмата на Schacht трансформира една банкрутирала държава в най-силната икономика в Европа (Emry 1982). http://www.defenddemocracy.press/macroeconomics-in-germany-the-forgotten-lesson-of-hjalmar-schacht/ До този момент технократите и едрите индустриалци са изпълнили на сто процента да изправят на крака германската икономика и да я изградят отново, без да е било необходимо да водят война. Точно там е преломния момент, нахлуването в Полша, когато хора като Фриц Тисен и Шахт стават опозиция на нацистите, Тисен даже е хвърлен в концлагер.

След падането на Ваймарската република, която е западна демокрация до 1932, въпросът пред Германия дали да бъде военна диктатура не е стоял. Нито дали да нападне, според мен. Последният канцлер, Курт фон Шлайхер, генерал и привърженик на авторитаризма е смятал да военизира страната и да я управлява с помощта на армията, той е бил пряк конкурент на Хитлер за диктатор и затова е убит по негова заповед през Нощта на дългите ножове година по-късно. Въпросът пред индустриалците, докарали на власт Хитлер, в началото е бил дали Хитлер не е твърде краен и ляв, за да национализира едрата индустрия, но той бързо оправдава всичките им очаквания. Армията за 7 години от 100 000 през 1933 нараства до 6 млн. до 1940, като още един милион германци са били в различните видове полиция. Тоест една четвърт от цялата работна ръка е военизирана. От една страна тези хора не произвеждат, но от друга страна са клиенти на военната индустрия, която произвежда за тях и получава големи печалби от осигурен държавен пазар с гарантирана от държавата печалба. Машината на войната вече се е била завъртяла, концерните в стоманодобивната /Круп и Тисен/, автомобилната /Опел, Фолксваген, Даймлер-Бенц/, химическата /ИГ Фарбен/ са покровителствани от Хитлер и партията му и генерират луди печалби - в периода 1933-1941 печалбите им скачат 17 пъти! Няма капиталист на този свят, който може да устои на такива ръстове на печалбите, при това гарантирани. Празните работни места в индустрията са били заети от близо 7-8 млн. работници роби от военнопленници, концлагеристи и "подчовеци" от Полша. Като се има предвид, че производствените разходи за стоката "наемен труд" за един капиталист е повече от половината от производствените разходи, тази безплатна работна ръка, осигурявана от нацистите на немските концерни е генерирала още по-големи печалби. Войната за германския едър капитал ангажиран във военната индустрия си е вървяла по мед и масло до 1942, когато на повечето от тях им става ясно, че Русия е прекалено голям залък, който няма да бъде преглътнат. Разбира се, част от монополистите, като Тисен например, напускат кораба на нацистите по-рано, още преди 1941, други като Круп започват да втечняват активите си от германски ценни книжа в злато и други валути и да ги прехвърлят в швейцарски и латиноамерикански банки. След войната няма нито един крупен индустриалец наказан с повече от 3-4 години затвор.

Към началото на ВСВ британците са най-богатата нация в Европа, богатството на страната /материални и финансови активи/ надхвърля 7 пъти техния БВП, нещо което американците все още не са постигнали дори и днес, а по време на ВСВ американското богатство е 3.5 пъти по-голямо от техния БВП. Великобритания е била на върха на хранителната верига в световната икономика в навечерието на ВСВ главно заради нейната колониална система, от която е извличала всички ресурси под вид на британско богатство /обърнете внимание разликата между БВП на човек във Великобритания и този в колониите е 10 към едно в полза на британците/: Ако към БВП на Великобритания от 1938 се прибави този на колониите и доминионите й, то той става над 780 млрд. щ.д. остойностени от 1990 /по Медисън/ или над два пъти по-голям от германския и съветския по онова време и съпоставим с този на САЩ. БВП на глава от населението за британците също е най-висок в Европа по онова време и отстъпва единствено на този в САЩ, но е много близо до него. Данните по Медисън са близки и почти се покриват и тези на други изследователи:

+ Съгласен съм, с няколко уточнения: 1. Хитлер никога не си е правел илюзиите, че може да окупира Великобритания, операция Морски лъв е бутафорна, в нея няма конкретност, тя е написана повече като средство да се упражни натиск върху британските политици, Хитлер и генералите му са били наясно, че нямат средства да извършат успешен десант на Острова и да го завладеят. 2. Хитлер подхожда в тази война като политически обсебен маниак, а не като прагматик политик от школата на Макиавели, какъвто например е Рузвелт. За Хитлер има една фиксация, още при идването му на власт и това е европейската територия на Русия и Украйна плюс нефта в Кавказ. Ето защо целият му подход на Запад, включително войната срещу Великобритания, която му е наложена от самата Великобритания, е само вторичен епизод и осигуряване на здрав тил преди върховната му цел на Изток. 3. От тази гледна точка разгрома на британците при Дюнкерк е щял да бъде решаващ за Хитлер не от военна гледна точка, той според мен и тогава нямаше да се опита да дебаркира на Острова, а от политическа. Много вероятно е било членовете на военното британско правителство и Парламента да принудят Чърчил /който оказва се от документите не е бил чак толкова непреклонен по онова време/ да си подаде оставката и новият премиер да започне преговори за мир с Германия, при условие, че тя гарантира целостта на Империята. За това пише и Кершоу: "Това беше поражение без аналог в британската история. В Лондон, военният кабинет, който заседаваше почти непрекъснато през последните дни, провеждаше напрегнати дебати за следващия ход на Великобритания. Въпреки загубата, Чърчил се държеше предизвикателно, аргументирайки се, че е по-добре да се сражавате безумно, отколкото да капитулирате безумно. Това обаче нямаше никакъв смисъл за останалите присъстващи политици - Невил Чембърлейн, бивш премиер и настоящ лидер на Консервативната партия; Лорд Халифакс, външният секретар; и Клемент Атли и Артър Гринууд, лидер и заместник-лидер, съответно на Лейбъристката партия. Отхвърляйки позицията на Чърчил като прекалено емоционална, военният кабинет се върна към дискусията си, започнала три дни по-рано, на 25 май, когато лорд Халифакс се беше обърнал към синьор Бастианини, италианския посланик в Лондон. Добре запознат с безнадеждното положение на британците при Ламанша, Бастианини беше намекнал за възможността за прекратяване на войната с посредничеството на Бенито Мусолини. Въпреки че Чърчил остава непреклонен, аргументите на лорд Халифакс убедиха останалите членове на военния кабинет. Армията беше загубена, военновъздушните сили все още слаби. Не можеше да се очаква помощ от САЩ. Продължаващите военни действия вероятно биха довели до безсмислено унищожение, вероятно и до германско нашествие във Великобритания. Едни преговори за мир можеха да предотвратят безмилостното бомбардиране на британски градове и потенциална германска окупация. Не на последно място в съображенията на лорд Халифакс беше мисълта, че империята все още може да бъде спасена. Гласът на Чембърлейн бе решаващ в подкрепа на лорд Халифакс. Атли и Гринууд, нови членове в правителството, също се присъединиха към това мнение. Изолиран, Чърчил смяташе отначало да подаде оставка, но, не желаейки да разкрие публично разцеплението в правителството, се съгласи с предложението на Халифакс с тежко сърце. Той знаеше, че това означава края на всичко, за което се бореше, собствената му политическа смърт и, най-вероятно, катастрофа за страната му." Това казва и прав текст Хитлер в речта си пред германския Райхстаг на 19 юли същата година: "Естествено, това не се отнася за самия г-н Чърчил, тъй като дотогава той със сигурност ще бъде на сигурно място в Канада, където парите и децата на най-чевръстите военни печалбари вече са се приютили. Но ще има голяма трагедия за милиони други хора. И господин Чърчил трябва да направи изключение и да ми се довери, когато като пророк аз заявявам: Голямата му световна империя ще бъде разрушена. Световна империя, която никога не съм имал амбицията да унищожа или даже да нараня. Уви, напълно съм наясно, че продължаването на тази война ще приключи само с пълното разбиване на една от двете враждуващи страни. Мистър Чърчил може да си вярва, че това е Германия. Аз знам, че това е Англия. В този час се чувствам принуден, заставайки пред съвестта си, да насоча още един апел към разума в Англия. Вярвам, че мога да направя това, тъй като не искам нещо като победена страна, а по-скоро като победител говоря в името на разума. Не виждам убедителна причина, която би могла да принуди продължаването на тази война." Същото предложение отнася една година по-късно и Рудолф Хес, противно на твърденията досега че отивал сам от свое име, оказва се, че е носел проект за мирен договор, в който се гарантира целостта на Империята. Едва когато е тикнат в затвора от англичаните, Хитлер официално заявява, че няма нищо общо с неговата мисия. Като заключение, Хитлер през цялото време е имал много по-добър ход, вместо да атакува директно Великобритания или да й гарантира в тайни преговори колониите в Африка и комуникациите през Дарданелите и Гибралтар, той е бил в състояние реално да ги отнеме от Великобритания, балансирайки с мирния пакт, който е имал със Сталин. При това унищожавайки ядрото на колониалната армия при Дюнкерк, Хитлер е щял да направи и много по-сговорчив Сталин, който същата година го шантажира с искания за Босфора, Дарданелите и даже бази в Дания, опирайки се на силната позиция на Великобритания. За такъв сценарий пише и Александър Бевин на 6 страница от тази тема: "Пътят към победата за Хитлер не беше чрез челна атака срещу Съветския съюз, а косвен подход през Северна Африка. Този маршрут беше толкова очевиден, че всички британски лидери го видяха, както и редица германски лидери, включително Алфред Йодл, началник на операциите на въоръжените сили; Ерик Рьодер, командир на германския флот, и Ервин Ромел, спечелил слава в Северна Африка като Пустинната лисица.След унищожаването на военната мощ на Франция през 1940 г., Великобритания остана само с една бронирана дивизия, която да защити Египет и Суецкия канал. Германия имаше двадесет бронирани дивизии, като никоя не беше използвана. Ако Оста - Германия и съюзникът й Италия - бяха използвали само четири от тези дивизии, за да завземат Суецкия канал, Британският кралски флот щеше да бъде принуден да изостави Средиземно море, превръщайки го в езеро на Оста. Френска Северна Африка - Мароко, Алжир и Тунис - можеше да бъде окупирана, а германските сили можеха да завземат Дакар в Сенегал на западния бряг на Африка, откъдето подводниците и самолетите можеха да доминират в основните маршрути на Южноатлантическо море.Без надежда за помощ, Югославия и Гърция биха били принудени да се капитулират. Тъй като Хитлер спечели подкрепата на Унгария, Румъния и България, Германия щеше да постигне контрол над цяла Югоизточна Европа, без да загуби нито един немски войник.След като Суецкия канал бъде взет, пътят щеше да бъде отворен за германските бронирани колони, които да преодолеят Палестина, Трансйордания, Арабския полуостров, Сирия, Ирак и Иран. Това би предоставило на Германия неограничени доставки на ресурса, от който тя най-много се нуждаеше: нефт.Колкото и важен да беше петролът за воденето на съвременна война, най-големите предимства на германската окупация на арабските земи и Иран биха били изолирането на Турция, прекъсването на британския контрол над Индия и поставянето на германски танкове и оръдия на ударно разстояние от съветските нефтени находища в Кавказ и по бреговете на Каспийско море. Турция щеше да бъде принудена да стане съюзник или да предостави транзитни права на германските сили, Великобритания би трябвало да положи всички сили, за да защити Индия, а Съветският съюз щеше да направи всякакви усилия, за да запази мира с Германия заради застрашената си позиция.Германия нямаше да е изправена пред необходимостта да води война с подводници или авиация срещу британския флот и градове, защото участието на британците във войната щеше да стане с все по маловажно значение. Великобритания никога не би могла да изгради достатъчно военна сила, за да нахлуе сама на континента.Ако нямаха на своя страна цялата военна силата на Съветския съюз, Съединените щати не биха могли да прехвърлят достатъчна военна сила през Атлантическия океан, дори за период от години, толкова голяма, че да завладеят Европа чрез амфибийна инвазия сломявайки непокътнатата немска военна машина. Тъй като САЩ бяха все по-загрижени за заплахата от Япония, те почти сигурно нямаше да предизвикат на война Германия в Европа.По този начин на Германия щеше да остане практически непобедима империя и със свободно време да разработи отбрана и ресурси, които с течение на времето биха й позволили да съответства на силата на Съединените щати. Въпреки че Британия може би щеше да е отказала формално да сключи мир, на практика щеше да настъпи фактическо прекратяване на огъня. САЩ щяха да се концентрират върху отбраната на Западното полукълбо и Тихия океан. Дори ако САЩ бяха пристъпили към разработването на атомната бомба, те щяха да се поколебаят да я използват срещу Германия." Но Хитлер е бил доктринер, виждащ нещата в черно и бяло и с тунелно мислене. И той тръгва по пътя на катастрофата, пропускайки реалния си шанс при Дюнкерк.

голямата Депресия е приключила още през 1938, преди войната. Втората колонка са числата на БВП в реални долари, вижда се кога БВП в реална покупателна способност надминава цифрата от 1929, още през 1936, безработицата през 1938 също е тръгнала надолу в сравнение с предходните години и продължава да спада. Няма да се впускам тук как и защо става това, но то е отразено в цифрите. И без помощта на войната САЩ излизат от кризата още през 1938. Който Ви каже друго, говори на едро и по същество лъже. https://www.thebalance.com/us-gdp-by-year-3305543 Войната само засилва този процес, особено за безработицата, както и държавните разходи за военната икономика, ускорява го рязко, но повратната точка е преди нея.

Хайде сега - илюминати и свободни зидари изскочиха Никъде дори не намеквам подобни... да ги наречем културно "неща". Нито пък даже намеквам, че САЩ са били виновни за войната в Европа, понеже... искали да унищожат последните значителни кралства и царства. няма такъв филм. След ПСВ Франция и Великобритания налагат непосилен, абсолютно неизпълним, план за репарации на Германия: Немците, Ваймарската република, все пак започва да го изплаща. До 1921, когато забавят плащанията и им е поставен т.н. Лондонски ултиматум, който вдига плащанията до 350 процента от БВП, направо лудница. Германия, естествено, отказва, франсетата блокират Рурската област, за да си прихванат дела, германците изпадат в хиперинфлация и пускат печатарката на райхсмарки, след две години едно кафе струва 4 милиона райхсмарки, а 1 предишна златна райхсмарка е равна на милиарди инфлационни. Ремарк го е описал. И кой им подава ръка след това? този човек Charles G. Dawes , вицепрезидент на републиканеца Калвин Кулидж https://en.wikipedia.org/wiki/Charles_G._Dawes Американците намаляват дълга на Германия с пъти и им отпускат заем, за да го изплащат. Всяка нация и нейният елит имат избор пред себе си, път по който могат да поемат. Това че германския елит залага на Хитлер и неговата програма не може да се вменява във вина на американския елит и на САЩ. В САЩ, когато избухва Голямата борсова криза и последвалата я Голяма депресия, президент става демократа Ф.Д. Рузвелт, който е банкер от Федералния резерв. Банкерът Рузвелт повежда лява политика, която е балансирана и намира верния изход от кризата, американците можеха да тръгнат също надясно към фашизъм или наляво към комунизъм, но те те минават по балансирания път на лява социална политика с балансирана дясна фискална дисциплина. Това че в Европа вилнеят фашисти и ултра-левичари не е проблем на американския елит, нито е техен заговор, още по-малко на някакви бутафорни илюминати и свободни зидари. Това че са се възползвали от благоприятната за тях световна конюнктура и са застанали на върха на световната икономическа и политическа система вече е следствие от добре балансираната им вътрешна политика, но не мога да допускам, че е някакъв световен заговор, направен в тъмни стаички от неизвестни злодеи. Според мен, може и да има и други виждания.

ВСВ е много интересна и от финансова гледна точка. Почти всички страни-участници в нея се отказват от златния стандарт в началото на 30-те, но единствено доларът запазва стабилност като световна инвестиционна валута, защото частично запазва златното си покритие. В резултат на това европейските държави през втората половина на 30-те започват да инвестират в долари, частните капитали във Великобритания, Германия, Франция и Италия търсят убежище в американския долар. Истински златен поток от Европа към САЩ има преди началото на войната, САЩ буквално засмукват златото на европейските банки: Някъде към 1940 златния резерв на САЩ е около 20 000 м.т. злато, което е около 1 трлн. долара, за сравнение най-големия златен резерв в Европа по онова време е британския, около 1800 м.т., който британците транспортират почти целия по море в Канада, опасявайки се от германска инвазия на Острова: https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Fish Германците са лишени от чужди инвестиции и внос и принудени да продават златото си: https://snbchf.com/swissgold/gold/gold-tells-20th-century-history/ https://bg.wikipedia.org/wiki/Автаркия Те затова и пропонират автаркия, вътрешно самозадоволяване с всичко необходимо, което допълнително ги тласка към война за завладяване на суровини, и то към най-големия им търговски партньор СССР, просто не им достига достатъчно конвертируема валута, затворили са икономиката си херметично. Същата е картината при японците: Така че... преди да започнат да си мерят "пишките" във военно отношение, воюващите страни си премерват "паричките" и предопределеният победител от този конфликт там е очевиден, това са САЩ.

Според мен, съдейки по данните за икономическите възможности на Германия, към зимата на 1941 те са били на пределните й възможности - всъщност след началото на 1942 Германия започва да изпитва недостиг на всичко, от суровини и оръжие до хора. Падането на Москва и Ленинград според мен е нямало да доведе до мир между СССР и Германия, войната е щяла тепърва да набира сила. Към март 1942 почти всички важни военни заводи от европейската част на Русия и Украйна са били евакуирани заедно с работниците в Урал и започват да работят на пълни обороти, като по това време е достигната военната продукция от 1940. През следващите години руснаците бълват все повече самолети, танкове и друга военна техника, като се съсредоточават да произвеждат само доказани в бой модели в големи серии, без да експериментират, нещо което правят германците. вижте какво правят например само с модификациите на няколко от бойните си самолети: Yakovlev Yak- 8,720; 1940–1945n/aIncludes trainers. Yakovlev Yak-3 4,848; 1944–1945n/aIncludes trainers. Yakovlev Yak-9 16,769 1942–?FrankIncludes trainers. Yakovlev Yak-7 6,339 1942–?n/aIncludes trainers. Ilyushin Il-2 "Sturmovik" 29,937 1941–late 1950sBark Petlyakov Pe-2 "Peschka" 11,427 1941-Includes trainers. Хващат един сравнително сполучлив модел и го правят в огромни серии, същото правят и с танковете, Т-34, например, произведени 84 000 бр. https://en.wikipedia.org/wiki/T-34 ВСВ е тотална война на масовото производство и единствено САЩ са имали значително по-голям капацитет на производствени мощности от СССР, без обаче да имат безплатната работна ръка в ГУЛАГ; в една дълга тотална война, СССР е придобивал все по-големи и по-големи шансове за победа отколкото в една светкавична блицкриг война, но Хитлер не е бил в позиция да доведе до край "светкавична война", поради две причини - голямата територия и население на СССР и големия военно-промишлен потенциал, евакуиран в Урал.

След падането на Москва, в директива 21 се предвижда Вермахта да изгради защитна бариера между Архангелск и Волгоград и да спре с настъплението до там. Става въпрос за едно разстояние над 2200 км или приблизително толкова, на колкото се е простирал фронтът на германската атака в началото на операцията. Тоест Хитлер премества границите на Райха с над 2000 км напред и прибавя между 3 и 4 млн. кв.км към територията, включително Украйна и Кавказките републики /нефта на Баку/. Теоретично и практически това, според мен, е възможно колкото шестица от тотото, или поне петица, тоест шанса е между 13 млн. към едно и 1 млн. към едно /шанса да те удари мълния при буря е 600 000 към едно, но пра-пра дядо ми е бил ударен от такава/. Имам предвид не че Хитлер е нямал по-голям шанс да превземе Москва, а да задържи окупираната територия след това. Всичко е взаимно свързано в тази война и много тъмни петна от историята си чакат осветлението с документи. Така например, за мен е енигма намесата на Хитлер в операцията при Дюнкерк и спирането лично от него на военния план за пленяването на английската армия. Имам само догадки, неподкрепени с информация. Обяснявам си го с неуспешната /??/ мисия на Рудолф Хес от 10 май 1941, Хес е вторият човек в партията след Хитлер, за която мисия вече излязоха разсекретени британски документи. Хес е предлагал мир с неутралитет на Великобритания в случай, че Хитлер започне война срещу Русия. https://www.telegraph.co.uk/history/10336126/Nazis-offered-to-leave-western-Europe-in-exchange-for-free-hand-to-attack-USSR.html Ние знаем какво е предлагал Хес, но засега не знаем какво му е отговорено. Факт е, че на същата дата една година преди това започва атаката срещу Франция, която приключва за 6 седмици.

Ето тук малко статистика до 1939 за производството на моторни превозни средства, включително камиони, леки коли и мотори: Американците са абсолютни шампиони, те са по-продуктивни от германци, британци и руснаци, взети заедно и то с пъти, а не с проценти. Горе с черно са данните за германския капацитет по време на Хитлер, а годината 1937 е взета като база за сравнение А това е в проценти германското производство на различни МПС, като е показан и процент на това което отива в цивилния сектор и отиващото във военния сектор:

Съгласен съм. Но според мен, не бива да се прави "жълта история" от новите факти, според мен, трябва да се подхожда доколкото е възможно обективно, а не селективно към тях и да се гледа цялата картина, а не фрагменти от факти, обслужващи една или друга теза. Ами картината е такава - изваждат се поне 3 млн. квалифицирана работна ръка от германски мъже от трудовия пазар, което е близо 10 процента от цялата трудова сила и се заменят тези хора с работници от окупираните страни, военнопленници и концлагеристи, които по презумпция за нацистите са или ниско платени или безплатен труд. При наличието на такава работна сила падат надниците на всички. Не си го измислям, мога да се заровя в статистиките, вече съм го правил, и там се вижда, че действително в предвоенните и военните години общо заплащането на труда остава на ниво от 1933-34, реалните заплати не растат, единствено с изключение на някои специализирани военни производства. Първите икономически успехи на Хитлер са с мащабната програма за строителство, по-специално аутобаните, но дори и те са преекспонирани - от статистиката се вижда, че работниците по магистралите са били зле платени, а цялата грандиозна програма до военните години, 1939, успява да построи едва 1000 км. аутобани. Но за депресираните от хиперинфлацията /до 1925/ и последвалата я рецесия германци тези първи стъпки на Хитлер са били правилната посока и печелят ентусиазираната им подкрепа, след 1936 обаче, така наречения четиригодишен план, слага цялата икономика на военни релси, с едно малко изключение - автомобилната промишленост, която е дотирана от държавата /Фолксваген/ и започва да произвежда масови автомобили за "средния германец", нещо което след 1939 секва, почти 60 процента от цялата автомобилна продукция се преориентира към армията.

?? Линията Мажино във Франция също е била укрепена не по-зле от Линията Манерхайм във Финландия, а френската армия е била 5 пъти по-голяма от финландската, подкрепена от 300-хиляден британски корпус. При това французите са имали силни танкови части, обединени в корпуси, Дьо Гол е командвал един от тези корпуси и дори претендира във военните си мемоари, че той е авторът на "блицкриг" танковите атаки, още дори преди германците да са чули за тях, но това е друга тема... Така че биенето на Суворов по гърдите в стил "булгар-булгар" за супер-хипер качествата на Червената армия, която преодоляла линията Манерхайм, меко казано са комични... ВСВ е война на моторите и двигателите с вътрешно горене, няма нищо случайно в тоталното превъзходство на САЩ в тази война, американците са имали смазващо предимство в автомобилостроенето и нефтената промишленост в навечерието на войната. А нефтената индустрия и всичко свързано с нея е началото на четвъртата технологична вълна по Кондратиев, тя започва някъде към 1939, и войната в Европа не може да избегне тази реалност. Между другото, една от основните причини Хитлер да не атакува по суша Великобритания е превъзходството на британската автомобилна /оттук и военна/ индустрия над германската, в областта на моторите, британците са били водещи в Европа - на Острова Вермахтът е можел да очаква яростна и масирана съпротива от британски механизирани части и авиация.

Зимната война от 1939 на Червената армия срещу Финландия е катастрофално скъпа "победа" за нея: С два пъти по-малко войници и 200 пъти по-малко танкове и 35 пъти по-малко авиация за финланците, Червената армия дава 5 пъти повече жертви, без да постигне пълен успех в настъпателна операция срещу финландците. Екстраполирайте тези резултати на фронта срещу Вермахта и ще видите, че за да постигне частичен успех, на Сталин му е било необходимо срещу Германия да мобилизира поне 15 млн. жива сила и да има 10-кратно превъзходство в танкове и авиация, за да се надява на нещо подобно като "успеха" във Финландия, ако има късмет. Нито той, нито генералите му са били лишени от разум - с цялата мощ на Червената армия по онова време, юни 1941, от 5.7 млн. и недостатъчно техническо превъзходство по земя и въздух, Червената армия е щяла да бъде напълно обезкървена и спряна още на полска територия. Каквото и да пише Суворов, руснаците не са имали ресурс за успешно настъпление през 1941, едва ли са щели да го имат и на следващата година. Достатъчно е било да си направят разбор от войната с Финландия, а съм сигурен, че такъв е бил направен и от германците и руснаците.

стана ми интересно, не Ви отговарям на вас господин булгароид, просто проверих: От немските танкове, участвали във ВСВ само един: Panther tank е конструиран след 1943, и то по направен прототип преди 1940, и то е направен специално като противодействие на Т-34 И още един Panzer II, който е модификация на Panzer I, но е произведен в малка серия Всички останали, може да се провери, са направени като прототип до преди 1941: Stridsvagn L-5 (incomplete prototype) Leichttraktor Grosstraktor Panzer I Panzer II Skoda T-15 - Slovakian alternative to Panzer II, 5 built Panzerkampfwagen II mit Schwimmkörper (Panzer II with floats) Light Tank VK 1602 "Leopard" Neubaufahrzeug (also known as Nb.Fz) - 5 built Panzer 35(t) Panzer 38(t) Sd.Kfz. 140/1 Aufklärungspanzer 38(t) mit 2 cm KwK 38 Sd.Kfz. 140/1 Aufklärungspanzer 38(t) mit 7.5 cm KwK37 L/24 Panzer III Panzerbeobachtungswagen III Tauchpanzer III - amphibious (snorkel-fitted) Panzer III Panzer IV Panzerbeobachtungswagen IV (Pz. Beob. Wg. IV) - artillery observer Panzerkampfwagen V Panther Beobachtungspanzer Panther - artillery observer Tiger I Tiger II (also known as Königstiger or King Tiger) Panzer VII Löwe - development halted https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_German_military_equipment_of_World_War_II Същата работа е с бронираните коли: Armored cars Panzerspähwagen Kfz 13 Sd.Kfz. 221 Sd.Kfz. 222 Sd.Kfz. 223 Sd.Kfz. 231 (see also Schwerer Panzerspähwagen armored cars family) Sd.Kfz. 232 Sd.Kfz. 233 Sd.Kfz. 234 (also known as Puma or Stummel) Sd.Kfz. 250 half-track (machine gun and mortar versions) Sd.Kfz. 251 half-track (machine gun and mortar versions) Sd.Kfz. 260 (light armored radio car) Sd.Kfz. 261 (light armored radio car) Sd.Kfz. 263 (heavy armored radio car) Panzerwagen ADGZ M39 Pantserwagen (captured from Dutch) Panhard 178 (captured from French) няма един модел от тези, направен след 1941 Ами прословутата немска авиация: 192 AGO Ao 192 Kurier transport production 6 1935 used by senior officials 68 Arado Ar 68 trainer/night-fighter production 511 1934 biplane, obsolete by 1939 76 Arado Ar 76 trainer production 189 1934 biplane 80 Arado Ar 80 experimental prototype 3 1935 used to test Fowler flaps 95 Arado Ar 95 training production 27 1936 seaplane, built for export 96 Arado Ar 96 trainer production 2891 1938 196 Arado Ar 196 reconnaissance production 541 1937 ship-borne seaplane 197 Arado Ar 197 fighter prototype 3 1937 carrier aircraft derived from Ar 68 198 Arado Ar 198 reconnaissance prototype 1 1938 199 Arado Ar 199 trainer prototype 2 1939 seaplane 213 Arado Ar 231 reconnaissance prototype 6 1940 folds to fit on U-boat 232 Arado Ar 232 Tausendfüßler transport production 20 1941 234 Arado Ar 234 Blitz reconnaissance/bomber production 210 1943 Bomber Jet 240 Arado Ar 240 fighter prototype 14 1940 440 Arado Ar 440 fighter prototype 4 1942 1 converted from Ar 240 349 Bachem Ba 349 Natter interceptor production 36 1945 rocket, only 1 manned flight attempted 40 Blohm & Voss BV 40 Ersatzjäger interceptor prototype 7 1944 glider 138 Blohm & Voss BV 138 Seedrache maritime patrol production 297 1937 diesel trimotor flying-boat 139 Blohm & Voss Ha 139 transport prototype 3 1936 long-range seaplane 140 Blohm & Voss Ha 140 maritime patrol prototype 3 1937 flying-boat 141 Blohm & Voss BV 141 reconnaissance prototype 28 1938 asymmetrical 142 Blohm & Voss BV 142 maritime patrol/transport prototype 4 1938 144 Blohm & Voss BV 144 transport prototype 1 1944 155 Blohm & Voss BV 155 interceptor prototype 3 1944 built to counter B-29 222 Blohm & Voss BV 222 Wiking transport production 13 1940 six-engined flying-boat 238 Blohm & Voss BV 238 maritime patrol prototype 1 1944 six-engined flying-boat, largest Axis aircraft flown 131 Bücker Bü 131 Jungmann trainer production 5000 ca. 1934 biplane, also used for night harassment 133 Bücker Bü 133 Jungmeister trainer production 250 ca. 1935 aerobatic biplane 180 Bücker Bü 180 Student trainer production 50 1937 181 Bücker Bü 181 Bestmann trainer production 3400 1939 182 Bücker Bü 182 Kornett trainer prototype 4 1938 313 Caproni Ca.313G trainer production 164 1939 purchased from Italy. 38 DFS SG 38 Schulgleiter trainer production 10000 ca. 1938 glider, widely copied 228 DFS 228 reconnaissance prototype 2 1944 rocket-powered, unpowered flights only 230 DFS 230 transport production 1600 ca. 1937 glider 331 DFS 331 transport prototype 1 1942 glider 12 Dornier Do 12 Libelle trainer prototype 1 1932 impressed seaplane 16 Dornier Do 16 Wal training production 46 1922 flying-boat, most retired by 1939 17 Dornier Do 17 Fliegender Bleistift bomber/night-fighter production 2139 1934 18 Dornier Do 18 maritime patrol production 170 1935 flying-boat 19 Dornier Do 19 transport prototype 3 1936 only 1 flown, built as heavy bomber 22 Dornier Do 22 maritime patrol production 4 1938 built for export 23 Dornier Do 23 bomber production 282 1934 withdrawn after invasion of Poland 24 Dornier Do 24 maritime patrol production 218 1937 flying boat, was for export 26 Dornier Do 26 reconnaissance production 6 1938 long-range seaplane 215 Dornier Do 215 Fliegender Bleistift bomber/night-fighter production 105 1938 217 Dornier Do 217 Fliegender Bleistift bomber/night-fighter production 1925 1938 317 Dornier Do 317 bomber prototype 6 1943 Bomber B 335 Dornier Do 335 Pfeil fighter/bomber production 37 1943 push-pull engines 5 Fieseler Fi 5 trainer production 29 ca. 1933 acrobatic sportsplane 103 Fieseler Fi 103R Reichenberg manned bomb production 175 1944 manned variant of V-1 missile 156 Fieseler Fi 156 Storch reconnaissance production 2867 1936 167 Fieseler Fi 167 bomber production 14 1938 ship-borne biplane 256 Fieseler Fi 256 transport prototype 6–9 1941 184 Flettner Fl 184 reconnaissance prototype 1 1936 helicopter 282 Flettner Fl 282 Kolibri reconnaissance production 24 1941 Synchropter helicopter 223 Focke-Achgelis Fa 223 Drache transport production 20 1940 helicopter 330 Focke-Achgelis Fa 330 reconnaissance production 200 1942 autogyro kite, rarely used 152 Focke-Wulf Ta 152 fighter production 49 1944 improved Fw 190, production curtailed 154 Focke-Wulf Ta 154 Moskito night-fighter production 30 ca. 1943 development curtailed 44 Focke-Wulf Fw 44 Stieglitz trainer production 1700 ca. 1932 biplane, widely exported 56 Focke-Wulf Fw 56 Stösser trainer production 1000 ca. 1933 parasol monoplane 58 Focke-Wulf Fw 58 Weihe trainer production 1350 1935 61 Focke-Wulf Fw 61 experimental prototype 2 1936 twin rotor helicopter 62 Focke-Wulf Fw 62 reconnaissance prototype 4 1937 ship-borne biplane seaplane 186 Focke-Wulf Fw 186 reconnaissance prototype 1 1937 autogyro 187 Focke-Wulf Fw 187 Falke fighter prototype 9 1937 189 Focke-Wulf Fw 189 Uhu reconnaissance production 864 1938 190 Focke-Wulf Fw 190 Würger fighter production 20000 ca. 1939 many exported to client states 191 Focke-Wulf Fw 191 bomber prototype 3 1942 Bomber B 200 Focke-Wulf Fw 200 Condor maritime patrol/transport production 276 1937 originally airliner, some exported 145 Gotha Go 145 trainer production 1182 1934 146 Gotha Go 146 transport prototype 4 1936 147 Gotha Go 147 experimental prototype 1 1936 tailless 242 Gotha Go 242 transport production 1528 1941 glider 244 Gotha Go 244 transport production 176 1941 powered Go 242, 133 converted 345 Gotha Go 345 transport prototype 1 1944 glider 430 Gotha Ka 430 transport prototype 12 1943 glider 46 Heinkel He 46 trainer production 512 1931 parasol recon. Used for night harassment raids. 50 Heinkel He 50 reconnaissance/bomber production 78 1931 biplane 51 Heinkel He 51 trainer production 700 1933 obsolete fighter, few remained by 1939 59 Heinkel He 59 reconnaissance production 144 1931 biplane seaplane 60 Heinkel He 60 reconnaissance production 205 1933 ship-borne biplane seaplane 70 Heinkel He 70 Blitz transport production 15 1932 72 Heinkel He 72 Kadett trainer production 2000 ca. 1933 100 Heinkel He 100 fighter production 25 1938 also used He 113 designation 111 Heinkel He 111 bomber/transport production 5656 1935 many exported 112 Heinkel He 112 fighter production 104 1935 114 Heinkel He 114 reconnaissance production 29 ca. 1936 seaplane 115 Heinkel He 115 bomber production 138 1937 seaplane, some exported. 116 Heinkel He 116 reconnaissance prototype 14 1937 119 Heinkel He 119 high-speed reconnaissance prototype 8 1937 162 Heinkel He 162 Spatz light jet fighter production 320 1944 jet, Volksjäger winner 172 Heinkel He 172 trainer prototype 1 1934 He 72 with NACA cowling 177 Heinkel He 177 Greif heavy/strategic bomber production 1169 1939 engine problems until major redesign 219 Heinkel He 219 Uhu night-fighter production 300 ca. 1942 280 Heinkel He 280 fighter prototype 9 1940 jet 123 Henschel Hs 123 ground attack production 250 1935 125 Henschel Hs 125 trainer prototype 2 1934 126 Henschel Hs 126 reconnaissance production 600 ca. 1936 127 Henschel Hs 127 bomber prototype 2 1937 128 Henschel Hs 128 experimental prototype 2 1939 high-altitude test aircraft 129 Henschel Hs 129 ground attack production 865 1939 130 Henschel Hs 130 bomber prototype 13 1939 high-altitude 229 Horten Ho 229 fighter prototype 3 1944 jet flying wing, only one flown under power n/a Junkers W34 trainer production 2024 1926 1920s transport. 52 Junkers Ju 52 Tante Ju transport production 4845 1931 Spanish Civil War bomber, widely exported 86 Junkers Ju 86 bomber/reconnaissance production 632 1934 87 Junkers Ju 87 Stuka bomber production 6500 1935 many exported to client states 88 Junkers Ju 88 bomber/night-fighter production 15183 1936 variants filled numerous roles 89 Junkers Ju 89 transport prototype 2 1937 originally Ural bomber 90 Junkers Ju 90 transport production 18 1937 188 Junkers Ju 188 Rächer bomber production 1234 1940 252 Junkers Ju 252 transport production 15 1942 287 Junkers Ju 287 bomber prototype 2 1944 jet 288 Junkers Ju 288 bomber prototype 22 1940 Bomber B design winner 290 Junkers Ju 290 maritime patrol/transport production 65 1942 322 Junkers Ju 322 Mammut transport prototype 2 1941 glider 352 Junkers Ju 352 Herkules transport production 50 1943 388 Junkers Ju 388 reconnaissance/bomber production 101 ca. 1943 fighter variants also planned 390 Junkers Ju 390 bomber prototype 2 1943 Amerika Bomber 31 Klemm Kl 31 trainer production unk. 1931 35 Klemm Kl 35 trainer production 2000 ca. 1935 sportplane, many exported 36 Klemm Kl 36 transport production 12 ca. 1934 108 Messerschmitt Bf 108 Taifun trainer production 885 1934 many exported 109 Messerschmitt Bf 109 fighter production 33984 1935 many exported to client states 110 Messerschmitt Bf 110 Zerstörer fighter production 6170 1936 162 Messerschmitt Bf 162 Jaguar bomber prototype 3 1937 163 Messerschmitt Bf 163 reconnaissance prototype 1 1938 designation reused for interceptor 163 Messerschmitt Me 163 Komet interceptor production 370 1944 rocket 209 Messerschmitt Me 209 racer prototype 4 1938 209 Messerschmitt Me 209-II fighter prototype 4 1943 unrelated to previous Me 209 210 Messerschmitt Me 210 fighter production 108 1939 261 Messerschmitt Me 261 Adolfine reconnaissance prototype 3 1940 262 Messerschmitt Me 262 Schwalbe fighter production 1400 ca. 1941 jet 263 Messerschmitt Me 263 interceptor prototype 1 1944 rocket, did not fly under power 264 Messerschmitt Me 264 Amerika bomber prototype 3 1942 309 Messerschmitt Me 309 fighter prototype 4 1942 321 Messerschmitt Me 321 Gigant transport production 200 1941 glider 323 Messerschmitt Me 323 Gigant transport production 198 1942 powered variant of Me 321 328 Messerschmitt Me 328 fighter prototype 9 1944 pulse jet 410 Messerschmitt Me 410 Hornisse fighter/reconnaissance production 1189 1942 improved Me 210 104 Siebel Fh 104 Hallore transport production 46 1937 201 Siebel Si 201 reconnaissance prototype 2 1938 202 Siebel Si 202 Hummel trainer production 66 1938 sportplane 204 Siebel Si 204 trainer production 1216 1940 also used as transport https://en.wikipedia.org/wiki/List_of_World_War_II_military_aircraft_of_Germany Само два-три модела на Месершмит са след 1941, всичко останало е серийно производство на модели от 30-те, каквото са направили ново, тогава е било

Емотиконът за смях ви го сложих без никаква зла умисъл, просто ме развесели това "Присъединяването на полският,чешкият и френският народ е станало случайно така да се каже,просто защото те са предприели враждебни действия спрямо Германия и на нея и се е наложило да ги окупира..." като оня виц за бракониера, който носел глиган на рамото и когато го хванал горския, се удивил и изплашил от "това" което е на рамото му, той не знаел откъде е дошло, малей страх За названието "Трети Райх" просто това ми дойде първо, съгласен съм, Ник е дал по добро име, то цялата ми алтернативка е майтап, нали, да уточня, нищо сериозно няма в нея Нищо по същество в този аргумент освен майсторската метафора "лъсва като пъпка на дупе" , браво, владеете го добре този български език, цветисто, така да се каже Въобще не си противореча, по това време в автомобилната индустрия, например, има точни данни за това, вече работят 38 процента ниско платени и ниско квалифицирани чужди работници, в много други отрасли работят концлагеристи, как няма да падне цената на труда, отделно си извадил 4 млн. германци от работната ръка. Другите Ви аргументи, включително този за модернизацията, не са подкрепени с нищо конкретно. Като цяло считам, че е чиста загуба на време да Ви отговарям, така че, пишете си, на мен не ми пречи.

Като ще да е "българска алтернативка" поне да е рошава След падането на Великобритания, командващият армията ген. Валтер фон Браухич и началник щаба на Вермахта, Франц Хадлер, противници на продължаването на план Барбароса и изразители на недоволното офицерство във Вермахта срещу некадърното командване на Фюрера, организират военен преврат срещу Фюрера и поставят на трона на Великобритания българския цар Борис Трети, който се явява пряк наследник на фамилията Сакс-Кобургот и има пълно основание на претендира за наследството върху британския трон, тъй като е в родствена връзка с последния крал на Англия от тази династия Чарлс Едуард, внук на кралица Виктория, който въпреки че е симпатизант на нацистите, по патриотично британски причини и възпитание, се отказва от трона в полза на своя родственик Борис Трети. Новият крал на Великобритания е обявен за Император на новия Свещен Германо-англосаксонски съюз, наричан Третия Велик Райх на Европа, към който се присъединяват Италия, Испания, Португалия, по силата на родствените си връзки с рода Сакс-Кобурготски, както и Скандинавските страни, Франция, Румъния, България, Балтийските държави и Италия. Третият Велик Райх на Европа се простира на територия от 10 млн. кв. км и има население над 350 млн. души. Император Борис Велики, известен със своята умереност, добронамереност и популярност сред народните маси, както и с интереса си към науката и техниката, обявява Нов Златен Век за европейската цивилизация, основан на мир и просперитет, зачитане на човешките права, върховенството на закона и взаимното разбирателство и равнопоставеност на различни етноси и култури. Третият Велик Райх на Европа обявява толерантно отношение към всички раси и народности, интегрирани в неговите граници, признава автономията на Полша /в рамките на завладяната от Хитлер територия/ и сключва Пакт за ненападение със САЩ, както и нови клаузи със съветската империя на изток, гарантиращи зони на взаимен интерес и влияние, като основното в пакта с Русия е тя да приеме статуквото с бившите Британски колонии, които сега са интегрирани в границите на Райха. За Русия остават сфери на влияние на Изток, Персия и Централна Азия, както и Китай, но без Индия. Император Борис Трети предлага на Сталин взаимноизгодни търговски отношения между СССР и Райха, основани на търговия на суровини и храни срещу промишлени стоки и ноу-хау, както и взаимно зачитане на политическите и социални системи на двете страни. Сталин е изправен пред алтернативата да приеме или да воюва и след като пресмята внимателно всички плюсове и минуси на двете възможности, стига до заключението, че за неговата империя е по-изгодно да приеме мирния вариант, отколкото военният, тъй като съотношението на силите явно е в полза на Райха. САЩ наблюдават внимателно случващото се зад океана, и тъй като превратът срещу Хитлер /на който те са оказали съдействие/ и поставянето на англофила Борис Велики на трона на Европейския Райх напълно съвпада с тяхната Доктрина Монро за ненамеса в делата на Европейския континент, сега се съсредоточават в Тихоокеанската зона, където единственият им съперник е останала милитаризирана Японска империя, но вече изолирана от Оста Рим-Берлин. Япония става лесна плячка на американската военна машина, след като сама извършва провокативно нападения над американски самолетоносачи, патрулиращи в Южнокитайско море. Войната между САЩ и Япония е сравнително кратка, защото през 1943, когато избухва, САЩ вече са построили първите си 9 атомни бомби, които без да се колебаят по заповед на Ф.Д. Рузвелт хвърлят срещу Токио, Хирошима, Нагасаки и още три японски града. Япония капитулира безусловно и веднага, Императорът е наказан от международен съд в Сан Франциско като военнопрестъпник и Западното полукълбо остава изцяло под контрола на САЩ. Към 1945 г. нова световна война става невъзможна, тъй като Трите Велики сили – Третият Райх на Европа, САЩ и СССР – притежават достатъчно ядрен арсенал, за да се унищожат взаимно и сключват тристранен договор за неразпространение и ограничаване на ядреното оръжие в световен мащаб. България на пет морета и два океана, българското лъвче грей до британското.

Ами ето ги, и то по официалните германски статистики от онова време: Nazi Germany’s military expenditure as a percentage of GDP: 1935: 8% 1936: 13% 1937: 13% 1938: 17% 1939: 23% 1940: 38% 1941: 47% 1942: 55% 1943: 61% Пак по същите данни целият БВП на Германия през 1940 е бил 129 млрд. райхсмарки, 1 РМ е приблизително 7-8 щатски долара от 2015. То е ясно, че когато на стената в първо действие в една драма е окачена заредена пушка, тя непременно ще гръмне до края на драмата, перифразирам Чехов. Ако се погледне как "скачат" военните разходи, ще се види, че най-големият скок е между 1939-40 - с 15 процента годишно от БВП, на следващата година 1941, годината на войната срещу Русия - с още 11 процента от БВП. Човек трябва да е сляп икономически, ако не прочете в тези цифри сигурен знак за началото на войната. Забележителното е, че след като се отказва от инвазията във Великобритания през 1940, Хитлер се отказва по принцип и от техническото модернизиране на Вермахта, цялото инвестиране се съсредоточава върху количество на вече внедрени образци и муниции, а не търсене на нови, още един знак за започването на войната. Цялото това количество оръжие и муниции е трябвало да се изразходва някъде, иначе какво да го правят в складовете, пък и да увеличават производството му, държейки само във Вермахта близо 4 млн. мъже, извадени от работната ръка. По това време вече в Германия има остър недостиг на работна ръка и надниците падат, защото хората са съгласни да работят и за по-малко. Забележително е как расте и държавния дълг, при това той е силно занижен от нацистката статистика - в края на войната той е 4 пъти по-голям от БВП, но и през 1941 вече е колкото БВП, като само за 2 години е скочил тройно. Цифрите са красноречиви и недвусмислено говорят за началото на нова голяма война още в края на 1940.

Според мен, не е бил напълно безопасен, защото е можел да отцепи цяло крило от партията му, Отто Щрасер по случайност избягва съдбата на брат си, който е убит в Германия. Обвинението, че партията на Хитлер е сключила безпринципен съюз с едрия капитал в ущърб на работническата класа е много сериозен идеологически удар лично по Хитлер и върху цялата му партия. И наистина, след разправата с СА, хитлеристите въвеждат много ограничения върху правата на работниците, създават един-единствен казионен профсъюз, на практика реалните заплати не се увеличават след това, редица от социалните политики са замразени или въобще закрити. И всичко това за сметка на облагодетелстване на едрия банков и промишлен капитал, който получава пълна свобода да работи за воено-промишления комплекс на Германия. Към 1940 ситуацията с бюджета е вече такава, че над 50 процента от целия БВП на Германия отива за военни разходи.

Разбирам патоса и тезата Ви, господин българоид, но тя, според мен, е ограничена и следователно несъстоятелна. Нито сте първият, нито ще сте последният, който я защитава, но го правите с предубеденост, следователно правите елементарната грешка да сте едностранчив в крайните си заключения, защото вземате само част от изворите под внимание. Вие се опирате на изказвания на Сталин и други функционери в техни официално публикувани документи, наричайки ги "първоизточник", но по тази логика да следвате „какво казват хората”, а не какво правят, не се стига далече в исторически анализ. И за да не съм голословен тук ще Ви отговоря със статия на американския професор T. J. Uldricks, в задочен спор с негов колега, професор Такър, публикувана през 1973 не къде да е, а в престижното издание на Кембридж и то точно в отговор на Вашата теза /както виждате, откривате топлата вода чак сега/: T. J. ULDRICKS Stalin and Nazi Germany Сталин и нацистка Германия Професор Тъкър повдига два много важни, но трудни въпроса. Какви бяха по-важните мотиви зад зигзазите на съветската дипломация през 30-те години на миналия век и каква роля играха съветската и Коминтерновската политика при нацисткото завземане на властта в Германия? По проблема със съветските външнополитически цели Тъкър предполага, че Сталин се е стремял да насърчи между-империалистическата война, чийто краен резултат би позволил териториалното укрепване на СССР. За да предизвика тази война, Такър твърди, че Сталин подпомагал издигането на Хитлер, като умишлено ръководил политиката на Коминтерна и Германската комунистическа партия по курс на самоубийство. Нацистко-съветският пакт от 1939 г., се подразбирал в плановете на Сталин още от 1933 г. или дори по-рано. По този начин, в интерпретацията на Тъкър, Студената световна война, формирането на Източноевропейския сателитен блок на СССР и биполярната природа на следвоенната световна политика са били предвидени, дори предопределени, от Сталин още през 1928 г.! Това са въображаеми, но в крайна сметка незадоволителни отговори на поставените по-горе въпроси. Със сигурност е вярно, че Сталин, заедно с повечето съветски лидери, се страхуват от война през 1927 г. и по-късно. Болшевиките очакваха най-лошото от обкръжаващите ги капиталистически сили, освен ако европейският пролетариат не им се притече на помощ. Чуждата намеса в руската гражданска война очевидно им показа, че тези техни страхове са били правилни. Дори след края на интервенцията и установяването на дипломатически отношения с Великите сили, болшевиките гледаха на променената международна ситуация като на просто само един кратък отдих преди подновяване на империалистическия натиск. Както професор Тъкър подчертава, ленинската доктрина смяташе, че умелото манипулиране на антагонизмите сред капиталистическите сили може временно да попречи на империалистическите държави да се обединят, за да разбият съветския режим. Споразумението от Рапало с Ваймарова Германия представляваше най-важното постижение на тази стратегия. Политиката, която проф. Тъкър приписва на Сталин, обаче е съвършено различна от традиционния болшевишки подход към Германия, както и към техния подход към капиталистическата държавна система като цяло. Ленинската тактика призовава за експлоатация на съперничеството между империалистическите държави, за да ги раздели, но не и да провокира големи войни между Великите сили. Този последен курс би изложил самотната социалистическа държава на най-голямата опасност. Дори ако СССР успее да запази своя неутралитет и по този начин да остане невредим, войната може да завърши с ясно очертана победа за една от силите, а не с взаимното отслабване на всички тях. Нито англо-френска победа, която бе създала отново заплашителната ситуация пред болшевиките през 1918 г., нито, както всъщност се случи, налагането на германската власт от Източна Европа към Атлантическия бряг не беше в стратегически интерес на СССР. Съветският подход към Великите сили, като се демаскира от марксистко-ленинския му жаргон, беше традиционният баланс на силовата политика - политика на повишено внимание, а не на безразсъден хазарт. По-специално Сталин винаги се е показвал като един от най-предпазливите сред болшевиките при оценката на външнополитическата и революционната инициатива, както го демонстрира противопоставянето му на авантюристичния курс в Полша през 1920 г. и в Германия през 1921 г. и 1923 г. Няма доказателства, които да показват, че Сталин съзнателно е поставил Коминтерна и Германска комунистическа партия по път, който би могъл да доведе до унищожаването на ГКП и консолидирането на изцяло тоталитарен, военно мощен нацистки режим. Професор Тъкър предполага, че линията на „социалния фашизъм“ е била грубо наложена от Сталин срещу по-добрата алтернативна преценка на повечето болшевики и германски комунисти. Въпреки че причините за „левия завой“, извършен от международното и комунистическо движение през 1928 г., е сложен въпрос, ясно е, че власт-имащите комунистически функционери; както в апарата на Коминтерна, така и в ГКП, са избрали сами новата линия. Предишната политика на "единен фронт", която включва опити на Коминтерна да си сътрудничи с не комунистическата левица се оказва безплодна и следователно среща съпротива от някои комунистически партии, най-вече от българите и французите. На практика стратегията на „единен фронт“ беше опасна, тъй като включваше голяма възможност от изпадане в ревизионизъм (тоест загуба на революционна войнственост) или или загуба на инициативата, пред възможността такава да бъде предоставена на социалдемократите. До 1928 г. съществуват значителни леви фракции в рамките на ГКП и Интернационала като цяло, които искат да се откажат от "обединения фронт". Сталин не наложи просто новия курс на несъгласните си другари. Нито Сталин, нито лявата фракция на ГКП не се тревожеха толкова от появата на нацисткия режим. Те вярваха, че един катаклизъм, който Германия преживява с този режим, в крайна сметка ще доведе до комунистическа победа. Ако Хитлер успее да завземе властта, неговото управление няма да продължи дълго е тяхната концепция. Комунистическите демонстранти носели банери, украсени с "Nach Hitler Uns". Дори ако революция не се осъществи в Германия и правителството на Фюрера оцелее, това ще са капиталистите, аристократите и военните, които според марксистката логика наистина ще държат властта зад сцените. Това бяха същите елементи, които подкрепяха ориентацията на Рапало. Не само марксистите оцениха нацистите толкова ниско, тоест ги подцениха. Генерал фон Шлайхер, Алфред Хугенбург, Шахт и германските консерватори като цяло споделят също това мнение. Тъкър обаче предполага, че Сталин е предвидил тоталитарната хватка, в която нацистите ще държат Германия, и огромната военна сила, която те ще придобият. В контекста на началото на 30-те години тази прогноза обаче изглежда твърде малко вероятна. По онова време Франция беше най-могъщата военна сила в Европа, а Великобритания можеше да се похвали с най-мощния флот, докато Германия по същество беше обезоръжена. Дори след германското превъоръжаване, смайващите победи от 1939-40 г. дойдоха като изненада. Трудно е да се разбере и обясни защо Сталин ще заговорничи за триумфа на Хитлер в Германия, ако го счита за нещо повече от прелюдия към успешна комунистическа революция или страхотно ново прикритие за управлението на старата десница. Професор Тъкър твърди, че най-малкото „нацистите не са били считани от Сталин за тежка категория борци“ и затова са били по презумпция по-приемливи за Сталин /ха-ха!, мой коментар Б.К/ от ориентираната към Запада Социалдемократическа партия. При по-внимателна проверка обаче едва ли е възможно да се намери германска политическа партия, чието издигане на власт би било по-застрашително за съветските интереси, отколкото тази на националсоциализма. В „Mein Kampf “, както и в безброй негови публични изказвания, Хитлер дава ясно да се разбере, че фокусът на неговите експанзионистични амбиции лежи на изток - за сметка на Полша и СССР. Както самият професор Тъкър отбелязва, „Сталин беше уникален сред старите болшевики със значението, което той придаваше на въпросите на териториалния и националния суверенитет”. Щеше ли при това условие един човек с подобни нагласи да отхвърли с лекота постоянната фиксираност на Хитлер за Lehensraum в Украйна? Разбира се, през първите няколко години след възхода си на власт Хитлер се отказа от всякакво агресивно намерение, поне на думи, към Съветския съюз. Тази двулична дипломация може наистина да е породила лъжливи надежди в Москва, точно както е заблудила и поляците, и британците. Но Тъкър твърди, че Сталин е подкрепял установяването на нацистки режим много преди 1933 г. (тоест от 1928 до 1933 г., точно когато най-зловещите заплахи срещу СССР са изричани от нацистки оратори). Сталин със сигурност би предпочел да продължи договореностите от Рапало дори с една нацистка Германия, независимо от идеологическите скрупули. Мегаломанските амбиции на Хитлер обаче попречиха на разширяването на постигнатото в Рапало. В интерес на съветската държава беше да подкрепи ревизионистка Германия срещу хегемонията на Великобритания и Франция, но Хитлеристка Германия не беше ревизионистка по начина по който Ваймарска Германия беше. Консервативните и центристки политици на Ваймарския режим бяха поставили ограничени цели, които по никакъв начин не застрашават СССР. Те искаха корекции на границите и повторното приемане на Германия като равнопоставена в общността на великите сили. Нацистка Германия, за разлика от тях, се стреми към неограничена власт и най-важното - представлява основна заплаха за самото съществуване на съветската държава. Желанието на Фюрера да изтласка болшевизма обратно зад Урал не беше тайна. Въпреки че в началото Хитлер частично маскира агресивните си проекти, след като става канцлер, истинските цели на неговата политика скоро започват да се появяват. С ремилитаризацията на Рейнланд през 1936 г. Хитлер обявява, че амбициите му на Запад са удовлетворени; бъдещите печалби за Райха ще дойдат от Изток. От този момент нататък Хитлер винаги се представяше пред западните сили като шампион на цивилизацията срещу варварските орди на Русия. Освен това подозрителните руснаци имаха множество доказателства, че много западни лидери се надяваха да отклонят нацистката заплаха на изток. В тази светлина политиката, която професор Тъкър приписва на Сталин, няма много смисъл. Дали Сталин нарочно би помогнал да си създаде сам смъртен враг на неговия режим? Дори ако Сталин беше предвидил точно (което изглежда крайно малко вероятно) избухването на Втората световна война, която би поставила на в конфликт Германия срещу западните демокрации, това би било отчайващо хазартна игра за подкрепа на нацистката агресия с надеждата за създаване на хаос и по този начин също възможност за съветски териториални придобивки. Подобно начинание изглежда напълно нетипично за предпазлив и реалистичен политик като Сталин. Теорията на проф. Тъкър за грандиозния коварен план на Сталин също не отчита съветската външна и вътрешна политика през 30-те години. Такър твърди, че тези съветски подходи към западните сили са просто хитрини, предназначени да демонстрират на Хитлер значението на руско-германския пакт. Ако инициативата за колективна сигурност е била само декор, е трудно да се обясни голямата сталинова упоритост на кампанията му за постигане на такива. По времето на Френско-съветския договор за взаимопомощ, а също и по време на преговорите с Великобритания и Франция през пролетта и лятото на 1939 г., съветската страна непрекъснато настоява за подробни, обвързващи военни ангажименти. Казаната с горчива ирония забележка на зам.-външния комисар Потьомкин към френския посланик след Мюнхен: "Мой бедни приятелю, какво направихте вие сега? Що се отнася до нас, аз не виждам друг изход, освен да си вземем нашата част от Полша." - също свидетелства съветските усилия за постигане на колективна сигурност и нежеланието, с което тази политика беше изоставена като провалена. Резултатите от Големите чистки също противоречат на теорията на Тъкър. Ако Сталин винаги е възнамерявал да сключи съюз с Хитлер, защо той да елиминира именно тези елементи от своя Външния комисариат, които са най-тясно идентифицирани с прогерманска ориентация на съветската външна политика (например Крестински и Карахин), като същевременно щади редица дипломати, чиято враждебност към нацистите беше легендарна (Литвинов, Майски, Колонтай и т. н.)? По същия начин, ако Сталин се опитваше да наложи голяма между империалистическа война още от 1928 г., война, в която Съветският съюз ще участва в по-късните етапи, то тогава 1937—38 г. беше абсолютно неподходящо време за съкращаване на офицерския корпус на Червената армия, техническата интелигенция и партийния апарат. За съжаление, изследователят на съветската външна политика през 30-те години има доста малко доказателства, с които да работи. Най-важните източници, архивите на Политбюро и Наркоминдел, са недостъпни. Без тях професор Тъкър разчита на старателна тълкуване на няколко публикувани изявления на Сталин в опит да реконструира мнението на генералния секретар за международното положение. Но думите на Сталин са обект на различни интерпретации. Тъкър например твърди, че използваният от Сталин израз „социалистическо обкръжение“ показвал, че още през 1926 г. той вече е планирал да установи съветско господство в Източна Европа. Изглежда логично, обаче да се тълкуват думите на Сталин по съвършено произволен начин е вече научна шарада . Той говори за условията, при които социалистическа Русия ще бъде защитена от капиталистически заплахи. Дали добавянето на Румъния или дори Полша към съветския лагер ще гарантира СССР срещу външна опасност? Очевидно е че не. Професор Тъкър не е първият, който предполага, че противно на всички явни претенции на съветската дипломация между 1934 и 1939 г., Сталин тайно е възнамерявал да формира съюз с нацистка Германия през цялото време. В заключителния му анализ обаче всички тези опити за преразглеждане на традиционната картина на съветската външна политика през 30-те години са основани върху липсата на доказателства, защото ученият има на разположение само публичния запис на съветската дипломатическа дейност, както и собствената си логическа реконструкция на международните условия и политически алтернативи. https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/9DA5A6EA3E69F54D51B8E638A6F0A865/S0037677900108393a.pdf/stalin_and_nazi_germany.pdf

Единият от братята - Грегор Щрасер - е убит по време на разправата със СА, Нощта на дългите ножове. Отто Щрасер успява да се спаси с бягство, емигрира в Канада, и създава "Черния Фронт" - опозиционна националсоциалистическа организация срещу Хитлер. Той обвинява Хитлер в предателство на идеите на националсоциализма, по-точно на идеята на социализма в програмата на партията. Според него след Нощта на дългите ножове, Хитлер бил предал интересите на германската работническа класа и сключил сделка с дявола, тоест с едрия капитал. Което де факто си е точно така. След войната ГДР кани Ото Щрасер да се върне в Източна Германия и да се присъедини към комунистическата партия, той отказва и се връща в Западна Германия, където и умира. Шеленберг, началникът на Четвърти отдел, външно разузнаване на СС, пише в мемоарите си, че Хитлер усилено е преследвал Отто Щрасер по цял свят и лично му е наредил да бъде екзекутиран, но не успели. https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Front https://en.wikipedia.org/wiki/Otto_Strasser

Не съм чел нищо за съветска подкрепа на националсоциалистическата партия до идването им на власт от Сталин, ако е имало, не виждам мотив, Коминтерна подкрепя комунистите, след Лайпцигския процес си прибират Димитров. Може да се разглежда като някаква подкрепа интензивната търговия между Германия и СССР през втората половина на 30-те, но и двете страни са извличали изгода от стокообмена. поради блокадата по море, нацистите имат около 70-80 процента от целия си внос от СССР, това продължава до самата война, факт е. Обама няма никакъв проблем да общува с обикновени хора, той самият е такъв. Отгледан е от самотна майка, той е човек, разбиращ хората от малцинствата и между него и тях просто няма психически прегради, той е един от тях. От друга страна, официалните му речи... те са брилянтни като логика и ораторско майсторство, все пак той е адвокат от висока класа, то му личи. Но има нещо в тези речи, което издава несигурност, като метроном, например в речта му пред Британския парламент, се повтаря една негова гримаса на "сдържане": когато казва неща, в които не е напълно убеден. Според мен, той беше прекалено зависим от съветниците му, особено във втория му мандат и провала на Арабска пролет, както и срива на борсите, той там вече е един "друг Обама". Между другото, общото между него и Хитлер е, че и двамата са отгледани от самотни майки, и двамата са били свързани силно с тях емоционално, и на двамата майките почиват рано, и двамата са имали конфликт с бащите си.

Да, и Хитлер е "герой на неговото време", той е един човек от средната класа, с баща чиновник, бил е храбър войник на Западния фронт през ПСВ /служил като доброволец 4 години, раняван, награден с Железен кръст/, човек който си е изкарвал прехраната през младостта с рисуване на портрети по улиците и кръчмите, докато е следвал във Виена. Самата му биография предразполага към съпричастност, той е бил "човек от народа".