Б. Киров

ОК за линка :), но видях, че не излиза текста оттам, не знам защо, и го изрязах и постнах от ПДФ файла, който свалих преди това. Идеята ми е, че руснаците са блъфирали по най-демонстративния начин, докарвайки огромно количество техника /стара предимно/ до самата граница, но без да имат реален потенциал и дори намерения да атакуват. Половината им армия е вътре в страната, а мобилизационните им възможности са огромни. Дрънкали са оръжието, вероятно с цел да изнудват Хитлер за териториални отстъпки, но реално не са били готови за атака, нито са възнамерявали наистина да я започнат. Хитлер се прецаква сам. Генералите му казват "имаме гориво и амуниции най-много за 3 месеца", но той залага като пристрастен комарджия всичко на едно число. И губи естествено.

The Soviet-German War 1941-1945: Myths and Realities: A Survey Essay: http://sti.clemson.edu/publications-mainmenu-38/publications-library/cat_view/33-strom-thurmond-institute/153-sti-publications-by-subject-area/158-history https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Barbarossa Червената армия е имала на западните граници 2.6 млн. персонал на 22 юни, около 200 дивизии срещу 3.2 млн.германци, настъплението започва на фронт с дължина около 2000 км:

Както и има оперативни планове "в случай че", което не означава въобще, че ще има такъв случай.

Хитлер е имал дипломатически и политически алтернативи на военната атака срещу СССР - протакане на пазарлъците или мълчалив отказ. При всички случаи, положението му в Западна Европа е било бетонирано, Вермахта е бил в пълна мобилизация и готовност, а при една защитна война съотношението на атакуващите, за да имат успех трябва да бъде 3:1. Червената армия не е притежавала такива способности и това е било добре известно на немското командване. Те са следели с голямо внимание офанзивните операции на Червената армия във Финландия преди това и са били силно изненадани от нейните атакуващи способности, анализирали са тази война. Фактът че руснаците стигат с огромни жертви и сравнително бавно до Берлин през 1945, когато Вермахтът е в руини и се бият 16-годишни деца също е показателен. Западна Европа не е Халхин гол, а германската армия през 1941 е била несравнимо по-силна от японската през 1939, така че едностранното нападение над нея е било обречено на разгром. Какво точно е станало в главата на Фюрера през ноември-декември 1940 е медицински случай.

Според мен Хитлер е преекспонирал съветската заплаха - без Финландия и България и Турция като съветски бази за атака, Червената армия по мое мнение едва ли е щяла да предприеме мащабна атака срещу германските сили. Вероятно събитията биха се развивали в профила на хибридна война, какъвто е случая с преврата в Югославия и подпомагането на партизанското движение там, но Сталин едва ли би рискувал да хвърли цялата си армия срещу Вермахта. За Хитлер обходното движение в базите на Британската империя, Близкия изток и Иран, където е имало находища на нефт, е бил рационалния ход от военна гледна точка. Но очевидно идеологията и маниакалността у него надделяват, по това време вече той си е въобразявал, че е гениален военачалник и лично е поел/иззел от ръцете на генералите си военното командване. Любопитна е речта му по повод нахлуването: https://en.wikisource.org/wiki/The_Führer_to_the_German_People:_22_June_1941 Аз лично не откривам в нея убедителни причини, които да обяснят заповедта му за атака. А призивът му към божията помощ звучи като несигурност: May God help us especially in this fight!

През ноември 1940 “Uncle Joe”/както Ф.Д. Рузвелт е наричал Сталин/ е поискал от Хитлер всички ключове за Втората световна война, ако ги е имал тогава, той е щял да бъде в позиция да диктува условията си както на Хитлер, така и на Чърчил, косвено на Рузвелт. Разположението на Червената армия обаче през юни 1941 не предполага успешна атака по целия западен фронт, там руснаците са държали около 200 дивизии или малко над 3 млн., срещу струпаните от Хитлер около 3.5 млн. елитни немски дивизии.

ПЕРЕГОВОРЫ О «ПАКТЕ ЧЕТЫРЕХ» В БЕРЛИНЕ И СОВЕТСКО-ЯПОНСКИЕ ОТНОШЕНИЯ В 1940 Г. Идея «пакта четырех» была одобрена Германией еще ранее, в процессе переговоров о тройственном пакте. 13 октября в письме Сталину Риббентроп дал обзор состояния советско-германских отношений, высказал пожелание Гитлера, чтобы отношения СССР с Германией и Японией укреплялись, и выразил мнение, что «историческая задача четырех держав заключается в том, чтобы согласовать свои долгосрочные политические цели и. разграничив между собой сферы интересов в мировом масштабе, направить по правильному пути будущее своих народов». Для переговоров по данному вопросу В.М. Молотов был приглашен в Берлин. Перед поездкой в Берлин В.М. Молотов получил соответствующие инструкции от И.В. Сталина. В секретной записке от 9 ноября 1940 г., которую Молотову продиктовал Сталин, в частности указывалось: «1. Цель поездки: а) разузнать действительные намерения всех участников Пакта 3-х в осуществлении плана создания „Новой Европы“, а также „Велик. Вост-Азиатского Пространства“: границы „Нов. Евр.“ и „Вост. Аз. Пр.“; характер государственной структуры отд. европ. государств в „Н.Е.“. и в „В.-А.“, этапы и сроки осуществления этих планов и, по кр. мере, ближайшие из них, перспективы присоединения других стран к Пакту 3-х, место СССР в этих планах в данный момент и в дальнейшем». Указав, что главным вопросом переговоров должен быть переход Болгарии в сферу интересов СССР, и отметив, что в Турции и Иране у СССР «есть серьезные интересы», с чем должна согласиться Германия и Италия, Сталин продиктовал далее: «3. Транзит Германия – Япония – наша могучая позиция, что надо иметь в виду (во время переговоров. – К. Ч.)… 8. Спросить, где границы «Восточно-Азиатского Пространства» по Пакту 3-х. 9. Относительно Китая в секретном протоколе, в качестве одного из пунктов этого протокола, сказать о необходимости добиваться почетного мира для Китая (с Чан Кайши), в чем СССР, м. б. с участием Германии и Италии, готов взять на себя посредничество, причем мы не возражаем, чтобы Индонезия была признана сферой влияния Японии (Маньчжоу-го остается за Я(понией).). 10. Предложить сделать мирную акцию в виде открытой декларации 4-х держав, если выяснится благоприятный ход основных переговоров (Болг, Турц. и др.) на условиях сохранения Великобританской империи (без подмандатных территорий)[208] со всеми теми владениями, которыми Англия теперь владеет, и при условии невмешательства в дела Европы и немедленного ухода из Гибралтара и Египта, а также немедленного возврата Германии ее прежних колоний… В.М. Молотов прибыл в Берлин 12 ноября 1940 г. На следующий день он встретился с Риббентропом и в ходе беседы последний высказался за достижение договоренности между СССР и Японией о разграничении между ними сфер влияния в Азии[210].Это положение было конкретизировано в тот же день в беседе В.М. Молотова с Гитлером, который предложил, чтобы СССР обратил свои взоры к Индийскому океану, где советская сфера влияния должна была бы граничить на востоке с японской.На второй встрече в тот же день Гитлер предложил В.М. Молотову проекты соглашения трех держав оси с Советским Союзом и приложенных к нему секретных протоколов о разделе мира на сферы влияния. Так, в первом из них эти сферы распределялись следующим образом: Германии – большинство районов Европы и Центральной Африки, Италии – некоторые районы в Европе и в Северной и Северо-Восточной Африке, Японии – Японские острова, Маньчжурия и районы к югу от метрополии, СССР – районы к северу от Индийского океана.Вопреки традиционному утверждению советской историографии о том, что «советская делегация сразу в категорической форме отвергла идею „пакта четырех“ и связанное с ней „продвижение на юг“[212], на самом деле „Молотов одобрил выдвинутые Риббентропом предложения, в реализации которых Советский Союз был действительно заинтересован, – такие как достижение взаимопонимания с Японией, решение вопроса о черноморских проливах, уважение нейтралитета Швеции, решение судьбы Дунайской комиссии и некоторые другие. Не отверг советский нарком в принципе и идею получения выхода к Индийскому океану, где сфера влияния СССР должна была на востоке граничить с японской „сферой сопроцветания Великой Восточной Азии“, концепция которой была провозглашена 26 июля 1940 г. кабинетом Ф. Коноэ. Учитывая пожелание Сталина „не обнаруживать нашего большого интереса к Персии и сказать, что, пожалуй, мы не будем возражать против предложения немцев“, Молотов сказал, что «разграничение сфер влияния также должно быть продумано“ и что на этот счет он намерен посоветоваться со Сталиным и другими советскими руководителями и дать ответ по дипломатическим каналам.25 ноября Молотов сделал заявление послу Германии в Москве Ф. Шуленбургу, что правительство СССР «готово принять проект Пакта четырех держав о политическом сотрудничестве и экономической взаимопомощи» при следующих условиях: отказа Японии от своих прав на угольные и нефтяные концессии на Северном Сахалине и вывода германских войск из Финляндии как сферы влияния СССР при соблюдении экономических интересов Германии, что должно было быть оформлено в отдельных секретных протоколах, приложенных к «пакту четырех», соответственно между СССР и Японией и СССР и Германией. Молотов предложил также внести дополнения в два других, предложенных Риббентропом секретных протокола, а именно: признать район к югу от Батуми и Баку в направлении Персидского залива сферой интересов СССР, добиться, в случае необходимости, путем не только дипломатических, но и военных санкций присоединения Турции к «пакту четырех», предоставления СССР на условиях долгосрочной аренды территорий для строительства двух военных баз в проливах Босфор и Дарданеллы с целью обеспечения безопасности СССР в этом районе, а также согласиться на заключение договора о взаимопомощи между СССР и Болгарией[213]. https://litlife.club/books/6063/read?page=28 https://ru.wikipedia.org/wiki/Черевко,_Кирилл_Евгеньевич Однако главным требованием нашей стороны стал контроль над Финляндией, а также проливами Черного моря, Босфором и Дарданеллами. Обязательным условием Союза были и советские военные базы в Дании и Болгарии. Во время встречи в канцелярии госсекретарь Гитлера Карл Фридрих фон Вайцзеккер посмеялся над манерами советских чиновников. Однако смеяться над людьми с такими аппетитами было неосмотрительно. Германия была готова предложить СССР только Персию и Индию, которую Советы должны были завоевать самостоятельно. Когда Гитлеру передали требования Москвы, он понял, что союза со Сталиным не выйдет. Из тактических соображений Риббентроп продолжил обсуждать с Молотовым темы присоединения СССР к «Тройственному союзу» и континентальной блокады Англии. Сталин был уверен, что Берлин не сможет вести боевые действия на два фронта - против Лондона и Москвы, поэтому Молотов буквально диктовал свои условия немцам.Вечером 15 ноября произошло заседание Политбюро ВКП (б), на котором Молотов отчитался о поездке. Нарком сказал, что планы Гитлера и Риббентропа сумасбродны, а переговоры носили демонстративный характер и что главная цель Германии - изолировать Россию на Западе. На заседании был сделан вывод, что Токио и Берлин усиленно толкают СССР на Восток - в Иран и Индию, а сами в скором будущем намереваются совершить агрессию в отношении Советского Союза. Историки отмечают, что по завершении берлинских переговоров обе стороны поняли, что война неизбежна. 15 ноября 1940 года Гитлер сказал, что пускать русских в Европу нельзя, а Балканы и Финляндия, которые они требуют, – это гипотетическая угроза с флангов. Фюрер дал указание независимо от исхода переговоров начинать подготовку к будущей войне. Через месяц он подписал «Директиву №21», которая получила название план «Барбаросса». Согласно ему, вермахт должен был, не прекращая войны с Англией, напасть на СССР и за четыре месяца выйти на линию Волга-Архангельск. Ознакомившись с документом, главнокомандующий сухопутными войсками Вальтер фон Браун не поверил, что это правда. Он попросил адъютанта Гитлера Энгеля уточнить, действительно ли фюрер планирует нападение на СССР или это блеф. Такая же реакция была у начальника Генштаба сухопутных войск генерал-полковника Франца Гальдера, который спросил, не шутка ли это. Генералы вермахта считали, что даже с помощью совместного удара Японии, Турции и Испании разгромить СССР не получиться. Первоначально Гитлер планировал напасть на СССР 15-20 мая 1941 года, но из-за необходимости оккупировать Югославию и Грецию и спасать итальянцев в Африке дата вторжения была отодвинута на месяц. https://russian7.ru/post/na-kakikh-usloviyakh-sssr-gotov-byl-stat/ Знаел ли е Сталин за план Барбароса, според мен, определено да, най-надеждният му източник е била "Кембриджката петорка" на Ким Филби, англичаните са четяли шифрограмите на Енигма, като са подхвърляли части от информацията на т.н. Червен оркестър, агентурата на Сталин в Западна Европа, но нецензурираната и пълна информация е идвала от Филби и групата му в Лондон.

The Special Relationship...:) https://kinofen.net/filmi/44012-churchill-chrchil-2017.html

++ Също съм на мнение, че Сталин е бил преди всичко опортюнист, а следователно и ревизионист на марксизма и болшевизма на Ленин. Този разкол започва веднага след началото на 30, по-скоро със смъртта на Ленин, известно е т.н. Завещание на Ленин, в което последния предупреждава за крайното властолюбие на Сталин, и се оказва прав. Сталин органично не понася Лев Троцки и праща НКВД по целия свят да го преследва, и не само по лични причини от страх като съперник за властта в партията. Троцкизмът всъщност е правоверен марксизъм и ленинизъм с теорията му за перманентната революция. Сталин още през 30-те тихомълком се отказва от световната комунистическа революция. Конфликтът с Троцки и троцкистите е бил принципен. В България ги наричат "левосектанти" и безмилостно изчистват партията от тях по указание от Москва, едно от обвиненията срещу Трайчо Костов е в "левосектанщина". В светлината на всичко това, Сталин, според мен, е бил готов на много големи компромиси с Хитлер, дори през ноември 1940 Молотов отива в Берлин с поръчение от Сталин при постигане на съветските териториални искания /едно от тях е военни бази в България/, да изяви готовност за влизане в Оста на СССР като четвърти участник. Точно на тази среща германците предлагат като сфери на влияние на СССР Персия и Индия, но параноята на Сталин вече работи, че се опитват да го изхвърлят от Европа, защото нито една от европейските му претенции не е приета. В случая е бил прав, защото другият маниак вече му е бил скроил шапката, Хитлер е наредил да се разработи план за инвазия в СССР. Сталин по мое мнение, при достатъчно еластични отстъпки от страна на Хитлер, не би започнал пръв война срещу него. За Германия и установяването на комунизъм там си напълно прав, дори през ум не му е минавало през 1940 г. такава идея. Сталин държи с желязна ръка Коминтерна и репресира всички изявени интернационалисти-комунисти в него, нетърпимостта им е била взаимна, между другото. Сталин дори не дочаква края на войната, за да разтури тази пречкаща се в краката му организация и да я подмени с послушното Коминформбюро.

При алтернативата на Бевин, доколкото виждам, дори не се предвижда война със Сталин. Изтласквайки британците от тяхната зона в Персия, Хитлер би могъл да постигне пакт за разделяне зоните за влияние, подобен на този за Полша, приложен към Иран. Остава открит въпросът, подготвял ли е Сталин военно нападение срещу Германия, както твърди в дузината си книги Суворов-Резун, или е бил лоялен съюзник на Германия.

Тази идея буквално е била обсебила Хитлер, той я развива пространно и страстно още в "Моята борба", който има нерви и търпение, може да я прочете, книгата е като Библия за националсоциализма. В историята няма "ако", но все пак, ако Хитлер е бил макиавелист, а не обсебен идеологически доктринер, той, според мнозина автори, предимно военни историци и експерти, реално е имал шансове да построи европейска империя. Ето един такъв сценарий: From How Hitler Could Have Won World War II Written by Bevin Alexander Bevin Alexander is the author of eight books of military history, including How Wars Are Won, How Hitler Could Have Won World War II, and Lost Victories, which was named by the Civil War Book Review as one of the seventeen books that have most transformed Civil War scholarship. He was an adviser to the Rand Corporation for a recent study on future warfare and a participant in a recent war game simulation run by the Training and Doctrine Command of the U.S. Army. His battle studies of the Korean War, written during his decorated service as a combat historian, are stored in the National Archives in Washington, D.C. He lives in Bremo Bluff, Virginia. "Около 400 г. пр.н.е. големият китайски стратег Сун Дзъ е написал своето изречение с най-дълбок смисъл, писано въобще някога за войната: „Начинът да се избегне силната страна на противника е да се удари това, което е негова слаба страна“. Адолф Хитлер не знаеше нищо за Сун Дзъ. Но за първите седем години от неговата диктатура в Германия, от 1933 до 1940 г., той избягваше силата на противниците си, и удряше в тяхната слабост. По този път той постигна толкова смайващ успех, че се озова на прага на пълна победа. След 1940 г. обаче Хитлер изоставя този свой курс на действие, който би завършил победата му с триумф. Той атакува фронтално в силната страна на Съветския съюз, позволи на Великобритания и Съединените щати да изградят огромна военна мощ и не успя да им попречи да ударят слабостта на Германия. Сблъсъкът на Съюзниците и германците беше най-титаничния сблъсък в историята. Но резултатът вече беше предопределен от фаталните грешки на Хитлер през 1940 г. и след това. До 1945 г. Германия е разбита, а Адолф Хитлер мъртъв. Хитлер беше едно от най-злите чудовища, които света някога е познавал. Но той също беше умел политик. Талантът му на политик го издигна на власт и му позволи да скрие неговата злонамереност зад големите икономически, териториални и военни постижения, които спечели за Германия. Хитлер обаче не търсеше рационални цели. Целите му бяха тези на маниак. Той вярваше, че може да издигне германския народ в "господстваща раса" чрез ограничаване на бракове и сексуални отношения само сред "арийците", отказвайки да признае, че европейците са се кръстосвали от хилядолетие и не може да има такова нещо като чиста раса "на арийците". Той искаше да спечели Lebensraum или жизнено пространство за германския народ в Русия и Украйна и възнамеряваше да убие или умори от глад милиони славяни, живеещи в тези земи. Освен славяните, Хитлер възнамеряваше да ликвидира цели категории хора - евреи, цигани, лица с умствени и физически увреждания и всеки, който възрази срещу неговите желания. Хитлер притежаваше голямо умение да забележи и да използва уязвимостите на противниците си. Използвайки тези свои дадености, Хитлер постигна удивителна поредица от победи, които започват с инсталирането му като германски канцлер през януари 1933 г. и завършват през лятото на 1940 г., когато победата му над Франция го убеди, че е безпогрешен военен гений. Той не видя, че победата идва не от собствената му визия, а от тази на двама негови гениални генерали, Ерих фон Манщайн и Хайнц Гудериан. Вярвайки, че Великобритания вече няма да бъде основен проблем, Хитлер насочи вниманието си към убийството на евреи и други народи, които презираше, и към унищожаването на Съветския съюз. От този момент нататък тези близнаци - война срещу Съветска Русия и извършване на "окончателното решение" - консумираха по-голямата част от вниманието на Хитлер и огромната част от ресурсите и човешката сила на германския Райх. Този курс доведе направо до неговото унищожение. Не трябваше да тръгва по този път. Стратегията на Хитлер до средата на 1940 г. беше почти безупречна. Той изолира и погълна държава след държава в Европа, спечели Съветския съюз като свой съюзник, унищожи военната мощ на Франция, изхвърли британците от континента и остана само срещу един противник на континента, британската империя, който имаше слаби и уязвими места за нанасяне на удари от негова страна. Неговата империя по онова време обхващаща по-голямата част от Европа, Северна Африка и Близкия изток. Тази германска империя не само щеше да бъде неуязвима отвън, но и щеше да позволи на Хитлер във времето, да завладее света. Това не се случи. Параноите на Хитлер надделяха над политическия му разум. Той се отказа от успешната косвена стратегия да атакува слабото място на своя противник, която следваше до лятото на 1940 г. и се опита да грабне Lebensraum директно и с пълната си сила. Той не успя да види, че може да постигне тези негови цели много по-лесно и с абсолютна сигурност чрез индиректен подход - като удари не това, което е силно, а това, което е слабо. Пътят към победата за Хитлер не беше чрез челна атака срещу Съветския съюз, а косвен подход през Северна Африка. Този маршрут беше толкова очевиден, че всички британски лидери го видяха, както и редица германски лидери, включително Алфред Йодл, началник на операциите на въоръжените сили; Ерик Рьодер, командир на германския флот, и Ервин Ромел, спечелил слава в Северна Африка като Пустинната лисица. След унищожаването на военната мощ на Франция през 1940 г., Великобритания остана само с една бронирана дивизия, която да защити Египет и Суецкия канал. Германия имаше двадесет бронирани дивизии, като никоя не беше използвана. Ако Оста - Германия и съюзникът й Италия - бяха използвали само четири от тези дивизии, за да завземат Суецкия канал, Британският кралски флот щеше да бъде принуден да изостави Средиземно море, превръщайки го в езеро на Оста. Френска Северна Африка - Мароко, Алжир и Тунис - можеше да бъде окупирана, а германските сили можеха да завземат Дакар в Сенегал на западния бряг на Африка, откъдето подводниците и самолетите можеха да доминират в основните маршрути на Южноатлантическо море. Без надежда за помощ, Югославия и Гърция биха били принудени да се капитулират. Тъй като Хитлер спечели подкрепата на Унгария, Румъния и България, Германия щеше да постигне контрол над цяла Югоизточна Европа, без да загуби нито един немски войник. След като Суецкия канал бъде взет, пътят щеше да бъде отворен за германските бронирани колони, които да преодолеят Палестина, Трансйордания, Арабския полуостров, Сирия, Ирак и Иран. Това би предоставило на Германия неограничени доставки на ресурса, от който тя най-много се нуждаеше: нефт. Колкото и важен да беше петролът за воденето на съвременна война, най-големите предимства на германската окупация на арабските земи и Иран биха били изолирането на Турция, прекъсването на британския контрол над Индия и поставянето на германски танкове и оръдия на ударно разстояние от съветските нефтени находища в Кавказ и по бреговете на Каспийско море. Турция щеше да бъде принудена да стане съюзник или да предостави транзитни права на германските сили, Великобритания би трябвало да положи всички сили, за да защити Индия, а Съветският съюз щеше да направи всякакви усилия, за да запази мира с Германия заради застрашената си позиция. Германия нямаше да е изправена пред необходимостта да води война с подводници или авиация срещу британския флот и градове, защото участието на британците във войната щеше да стане с все по маловажно значение. Великобритания никога не би могла да изгради достатъчно военна сила, за да нахлуе сама на континента. Ако нямаха на своя страна цялата военна силата на Съветския съюз, Съединените щати не биха могли да прехвърлят достатъчна военна сила през Атлантическия океан, дори за период от години, толкова голяма, че да завладеят Европа чрез амфибийна инвазия сломявайки непокътнатата немска военна машина. Тъй като САЩ бяха все по-загрижени за заплахата от Япония, те почти сигурно нямаше да предизвикат на война Германия в Европа. По този начин на Германия щеше да остане практически непобедима империя и със свободно време да разработи отбрана и ресурси, които с течение на времето биха й позволили да съответства на силата на Съединените щати. Въпреки че Британия може би щеше да е отказала формално да сключи мир, на практика щеше да настъпи фактическо прекратяване на огъня. САЩ щяха да се концентрират върху отбраната на Западното полукълбо и Тихия океан. Дори ако САЩ бяха пристъпили към разработването на атомната бомба, те щяха да се поколебаят да я използват срещу Германия. Тази книга е за възможностите, които Хитлер е притежавал, които биха могли да доведат до негова победа. Но такова на практика никога не би могла да се осъществи, поради неспособността му да вижда косвения път към победата и неговата фикс-идея върху челно нападение над Съветския съюз. https://www.penguinrandomhouse.ca/books/1829/how-hitler-could-have-won-world-war-ii-by-bevin-alexander/9780609808443/excerpt нещо подобно като идея се развива и тук от професионален военен, който твърди, че пътят за победата за Хитлер е минавал през доверието му към способностите на неговите военни стратези, но... https://www.militaryhistoryonline.com/WWII/GermanysWorstGeneral

Да, съгласен съм, изглежда както и да въртим кубчето на Рубик в тази тема, трудно може да се нареди победител в Европа.

Хм, не ми прилича като предложение за мир, повече на ултиматум в целия текст: "Не мога да завърша разсъжденията си за тази битка, без да мисля за нашия съюзник тук. Откакто съществува националсоциалистически режим, външната му политика е поставила две цели: 1. постигане на истинско разбиране и приятелство с Италия и 2. създаване на същите отношения с Англия. И до днес ме натъжава, че въпреки всичките ми начинания не успях да постигна това приятелство с Англия, което, според мен, трябваше да бъде благословия за двата народа; и най-вече защото не успях да го направя въпреки упоритите си, искрени усилия. В очите на английските политици последните им надежди, освен тези, които почиват върху лоялните им съюзни нации, лежат и върху редица от една клика от държавни короновани глави без тронове; държавници без поданици; и генерали без армии; и те вярват, че могат да постигнат някакъв резултат от това само заради добре доказаната си сръчност в такива манипулации. Истински Ахаузер /символ на заблуда/ сред тези празни надежди е вярата им във възможно ново отчуждение за разделяне на Германия и Русия. Германско-руските отношения са установени завинаги. /Ха!?/ Причината за това беше, че Англия и Франция, с подкрепата на някои по-малки държави, непрекъснато приписват на Германия амбиции да завладее терен, който лежи напълно извън сферата на германските интереси. По едно време Германия уж замисляла окупацията на Украйна; след това отново измислиха, че се стреми да нахлуе във Финландия; в друг момент се твърдеше, че Румъния е заплашена; тогава най-накрая измислиха, че дори Турция е застрашена. Като се имат предвид тези обстоятелства, считах, че е правилно преди всичко с Русия да се предприеме трезво очертаване на интересите, за да се изясни веднъж завинаги какво Германия смята, че трябва да счита за сферата си на интерес за осигуряване на своето бъдеще и какво от нейна страна Русия смята за жизненоважно за нейното съществуване. Въз основа на това ясно очертаване на взаимните сфери на интерес руско-германските отношения бяха преразгледани. Детинско е да се надяват, че в хода на тази ревизия напрежението може да възникне отново между Германия и Русия. Германия не е излязла извън сферата си на интереси, както и Русия. Англия е измамена с надеждата си да доведе до нова европейска криза, за да възстанови собственото си положение, доколкото става въпрос за отношенията на Германия с Русия. Въпреки че британските държавници са хронично бавни в разбирането си на почти всичко, със сигурност ще разберат това с течение на времето. Предполагам, че правилно прогнозирам бъдещото развитие на тази война в речта си от 6 октомври /1939/. Уверявам ви, мои последователи, че нито за миг не бих се усъмнил в победата. Тъй като бях сигурен в този ход на събитията, тогава предложих ръка на Франция и Англия за разбирателство. Вредите която господата Чърчил и Рейно са причинили на милиони хора, чрез своите съвети и нареждания - това те не могат да оправдаят нито в този свят, нито в следващия. Всичко това - както казах - не е трябвало да се е случи. мирно споразумение беше всичко, което поисках от Франция и Англия през октомври. Но господа печалбарите от войната искаха продължение на тази война на всяка цена. Те го имат сега. Аз самият съм твърде много войник, за да не разбирам трагедията на подобно развитие. Все пак всичко, което чувам от Лондон, са викове - не виковете на масите, а на политиците - че сега тази война трябва да бъде продължавана. Не знам дали тези политици имат даже слабо понятие за това как всъщност се води тази война. Те декларират, че ще продължат тази война и ако Англия падне, тогава ще го направят от Канада. Не вярвам, че това означава, че всички англичани ще емигрират в Канада, а по-скоро, че господата печалбари от войната, всички те ще се оттеглят в Канада. Опасявам се, че мнозинството от обикновените хора ще трябва да си останат в Англия. И, сигурно, те ще видят войната с различни очи в Лондон от техните така наречени лидери в Канада. Повярвайте ми, мои последователи, изпитвам вътрешно отвращение към този тип безскрупулни парламентарни унищожители на народи и държави. За мен е почти болезнено да съм избран от Провидението, за да дам тласък на онова, което тези мъже са довели до степен на разруха. Не ми беше амбицията да водя войни, а да изградя нова социална държава с най-висока култура. И всяка година война ме откъсва от тази ми работата. А причината за този грабеж от моето градивно време са онези нелепи нули, които човек в най-добрия случай би могъл да нарече политическото управление на мелницата за демагогия и лъжи, доколкото тяхната корумпирана мерзост не ги представя като нещо необикновено. Мистър Чърчил повтори декларацията, че иска война. Преди около шест седмици той започна тази война на арена, в която очевидно смята, че е доста силен: а именно във въздушната война срещу цивилното население, макар и под измамливия лозунг на така наречената война срещу военни цели. Още от Фрайбург тези цели се оказват беззащитни градове, пазари, села, жилища, болници, училища, детски градини и всичко друго, което може лесно да бъде ударено. Досега съм дал малко като отговор. Това обаче няма за цел да сигнализира, че това е единственият възможен отговор или че ще остане по този начин. Напълно съм наясно, че с нашия отговор, който един ден ще дойде, ще дойде и безименното страдание и нещастие на много хора. Естествено, това не се отнася за самия г-н Чърчил, тъй като дотогава той със сигурност ще бъде на сигурно място в Канада, където парите и децата на най-чевръстите военни печалбари вече са се приютили. Но ще има голяма трагедия за милиони други хора. И господин Чърчил трябва да направи изключение и да ми се довери, когато като пророк аз заявявам: Голямата му световна империя ще бъде разрушена. Световна империя, която никога не съм имал амбицията да унищожа или даже да нараня. Уви, напълно съм наясно, че продължаването на тази война ще приключи само с пълното разбиване на една от двете враждуващи страни. Мистър Чърчил може да си вярва, че това е Германия. Аз знам, че това е Англия. В този час се чувствам принуден, заставайки пред съвестта си, да насоча още един апел към разума в Англия. Вярвам, че мога да направя това, тъй като не искам нещо като победена страна, а по-скоро като победител говоря в името на разума. Не виждам убедителна причина, която би могла да принуди продължаването на тази война. Г-н Чърчил отново може да омаловажи моята декларация, крещейки до небесата, че това не е нищо друго освен симптом на моя страх или съмненията ми за окончателната ни победа. Все пак ще имам чиста съвест с оглед на нещата, които предстоят. Депутати, мъже от германския Райхстаг! Размишлявайки над десетте месеца, лежащи зад нас, всички ние със сигурност ще се почувстваме озарени от благодатта на Провидението, която ни позволи да изпълним толкова голяма задача. То благослови решимостта ни и застана до нас по много труден път. Самият аз съм докоснат като орисан за призванието, което ми е дадено да възстановя свободата и честта на моя Народ. Позорът, който изстрадахме в продължение на двадесет и две години и който имаше своето начало в гората на Компиен, беше заличен завинаги на същото място." Führer and Reichskanzler Adolf Hitler's Address to the Reichstag  (1940) by Adolf Hitler Но вероятно, кой знае, може би наистина е имало реално предложение на 25 май 1940, свързано с "чудото Дюнкерк"... В този патетичен текст на речта има само скърцане на зъби от яд за изпуснатия момент, поне това чувам.

+ Ерих фон Манщайн потвърждава написаното в дневника на Франц Хадлер, не мисля, че е имало световна конспирация да се фалшифицират дневници и факти, "царят /Хитлер/ е бил гол". За да се усети колко автентично звучи записаното от Хадлер, ето го на български, за мен лично, това е уникален документ, по-ценен от мъглявите теоретични концепции на академичните историци: 24/05/1940 Фюрерът пристигна в щаба на Рундщедт /командващият група армии А/ тази сутрин. а) Той нареди планираните вече действия за днес да се отменят , Иска да говори с ObdH / Командващ цялата армия във Франция, фон Браухич/ / б) ObdH призован да се яви при Фюрера Разговарям по тези въпроси по телефона с ObdH /фон Браухич/, който е в Главната квартира на Шеста армия. Заповеди за „спазване на желанията на Фюрера“ се оформят от мен към група A армии, одобрени от ObdH Von Salmuth съобщава за контраатаки от механизирани вражеските сили в Абевил и Миенс, които са особено енергични в зоните около Корби и в Перон: смята, че това е британски танков корпус ObdH се връща от OKW /The Oberkommando der Wehrmacht (OKW, "High Command of the Armed Forces, Върховното Командване, Хитлер) ; Очевидно, имал е отново много неприятно интервю с Фюрера В 20.20 ч. е издадена нова заповед, която отменя вчерашната заповед и насочва обкръжението да се извърши в района на Dunkirk-Estaires-Lille-Roubaix-Ostend. Лявото крило, състоящо се от нашите бронетанкови и моторизирани сили, пред които не стои никакъв сериозен отпор на вражески сили ... ще бъде стопирано неподвижно по директни заповеди на Фюрера! Довършването на обкръжената вражеска армия да бъде оставено на ВВС !! 25.05.1940 Денят започва с един от тези болезнени спорове между ObdH и Fuehrer относно следващите ходове в обкръжаващата операция. Съставеният от мен план /преди това/ за битка предвиждаше за група армии A: фланг A / чрез тежки фронтални атаки, изтласква противника, и докато той прави планово изтегляне, фланг Б се врязва в тила на вече разбития враг, и му нанася решителния довършващ го удар. Решаващата роля се отреждаше на нашите бронетанкови части. Сега политическото командване формира фикс идея, че решаващата битка трябва да се води не на фламандска земя, а по-скоро в Северна Франция. За да се маскира този /негов/ политически ход, се изтъква твърдението, че Фландрия, която е пресечена от множество разкаляни пътища, не е подходяща за танкова война. Съответно всички танкове и моторизирани войски ще трябва да бъдат прехвърлени, за да стигнат до линията Сейнт Кмер - Бе'тун. Това е пълно обръщане на елементите на моя план, аз исках да направя фланг A на група армии А "чук" и фланг Б на група армии "наковалнята" в тази операция, сега Б ще бъде чукът, а A наковалнята. Когато фланг Б на група армии A се сблъска с консолидиран противников фронт, напредъкът му ще бъде бавен и жертвите високи. ВВС, на който при новия план всички надежди са заложени, зависи от времето.Това разминаване на мненията води до проточване на операцията, която ще ни струва повече нерви, и по големи трудности. Битката обаче ще бъде спечелена, по този или онзи начин. Следобед конференция с фон Brauchitsch, който одобрява препоръките ми без коментар. Конференция в Главната квартира на Fuehrer; както обикновено, той ме приема хладно, почти враждебно. Няма големи промени в плановете ми - за прегрупиране, в които да се подчертаят целите на бронетанковите сили и проблемите на терена. 26/05/1940 През цялата сутрин ObdH /фон Браухич/ е много нервен, мога да му съчувствам напълно, тъй като тези заповеди от върха просто нямат смисъл. В една зона те призовават за нападение срещу вражески фронт, който се оттегля по подреден начин и все още притежаващи поразителната си сила, а на другия ни фланг замразява нашите бронирани войски на място, когато вражеският тил може да бъде разрязан за момент, ако го атакувате. Фон Рундщедт /командващият група армии А/ също очевидно не можеше да издържи повече и замина към предните линии към Хот и Клайст, за да подготви на място следващите движения на бронираните си части. Около обяд телефонно обаждане ни уведомява, че фюрерът е разрешил лявото крило да бъде преместено в рамките на Arty, стреляйки в обхвата на Дюнкерк, за да отсече от сушата непрекъснатия поток на вражески морски транспорт (евакуиращ и пристигащ). Най-накрая фюрерът е дал разрешение да се движим към Дюнкерк, за да предотвратим по-нататъшна евакуация. 30 май 1940г Разпадането на натиканите в "бутилка" вражески сили продължава. Някои от британските единици там все още се борят упорито и решително, други се връщат към брега и се опитват да преминат през морето във всичко, което плува. Сутрешна конференция с ObdH /фон Браухич/: той е гневен и причината е, грубите грешки, които ни бяха наложени принудително от OKW /Върховното Командване, Фюрера/, а именно отклонението в посока Лаон и задържане на танковете ни в St. Omer. Загубихме време и така пропуснахме възможностите на "джоба" със затворените в него французи и британци, и по-лошото е, че "джобът" през цялото време можеше да бъде затворен, само ако нашата броня не беше задържана в бездействие. Да се търсят някакви много "висши" политически съображения на Хитлер да "пощади" британско-френската армия е нонсенс, напротив, едно разбиване на тази армия щеше да размести политическия пейзаж във Великобритания в негова полза. Още по-малко "рицарство" или "хуманност" у Фюрера - следват четири месеца систематично бомбардиране на мирни градове, предимно Лондон, страхотен приятелски жест към британския народ. Така че, според мен, царят е гол, ефрейторът от ПСВ станал вече Фюрер през ВСВ е изиграл може би най-глупавия си ход върху шахматната дъска на ВСВ в Дюнкерк. Слава богу.

От написаното в дневника Фюрерът се държи като пълен военен аматьор, какъвто той всъщност е с военното си образование на ефрейтор, проваляйки грамотната и добре построена работа на опитните генерали. Няма друга причина за "чудото при Дюнкерк" освен пълната военна некомпетентност на Фюрера, и това е документирано ясно в записаното от Франц Халдер - когато пише за авиацията, която щяла да "довърши обкръжения враг" възмутеният генерал е сложил дори две удивителни, най-висша степен на негодуванието му от тази военна тъпота на началника си: will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !! С Други думи, Фюрерът идва, отменя всички заповеди на фон Браухич и Хадлер за нанасяне на танков удар върху насметените британци и французи в затворения "джоб" между клещите на двата немски танкови фланга и морето, докато още корабите им не са пристигнали на 25 и заповядва на танковите корпуси да стоят на място, докато противниковата армия се изнизва 5 дни пред очите на изумените му генерали, едва на 30 тази му идиотска заповед е отменена, но: Morning conference with ObdH: He is angry and the reason is that the effects of the blunders forced upon us by OKW (detour in direction Laon and holding the tanks, at St. Omer. We lost time and so the pocket with the French and British in it was sealed later. Worse, the pocket would have been closed at the coast if only our' Armor had no holding back. Както се казва "след дъжд качулка", на генералите им остава единствено да запишат в дневниците си какво е станало, за да са чисти пред военната си съвест и пред историята.

Дневникът на Халдер между 24 май и 30 май 1940 няма нужда от коментар, той казва твърде много за отношенията между началник щаба, главнокомандващия армията и Фюрера: 24.05.1940 The Fuehrer arrived at Rundstedts Hq this morning. a) He orders that new boundary line is not to go into effect today, Wants to talk to ObdH /Командващ армията/ ­b) ObdH summoned to Fuehrer Talk this over on phone with ObdH, who is at Hq. Sixth Army, Orders to' comply with Fuehrer’s wishes 'are issued to Agp. A by myself, to AGp, B by ObdH, Von Salmuth reports-on counter-attacks by mcz. enemy forces in Abbeville and Miens which are especially vigorous area Corbie, and at Peronne) thinks it is a British Tank Corps ObdH returns from OKW; Apparently, again a very unpleasant interview with Fuehrer At 2o.2o a new order is issued, canceling yesterdays' order and directing encirclement-to be effected in area Dunkirk-Estaires-Lille-Roubaix-Ostend'. The left-wing, consisting of Armor.and mot., forces, which has no enemy before it...will so be stopped dead in its tracks upon direct orders of the Fuehrer! Finishing off the encircled enemy army is to be left to Air Force !! 25.05.1940 The day starts off with one of those painful wrangles between ObdH and the Fuehrer on the next moves in the encircling battle. The battle plan I had drafted called for A Gp. A/by heavy frontal attacks, merely to hold the enemy, who is making a planned withdrawal, while AGp. B/ dealing with an enemy already whipped, cuts into his rear and delivers the decisive blow This was to be accomplished by our Armor. Now political command has formed the fixed idea that the battle of decision must not be fought on Flemish soil, but rather in Northern France To camouflage this political move the assertion is made that Flanders, crisscrossed by a multitude of waterways, is unsuited for tank warfare. Accordingly, all tanks and mot. troops will have to be brought up short on reaching the line St. Qmer— Be'thune. This is a complete reversal of the elements of the plan, I wanted to make AGp» A the hammer and AGp, B the anvil in this operation," Now B will be the hammer and A the anvil. As AGp, B is confronted with a consolidated front, progress will be slow and casualties high. The Air Force, en which all hopes are pinned, is dependent on the weather. This divergence of views results in a tug—of -war which costs more nerves them does the actual-conduct of the operations. However, the battle will be won, this way or that. In the afternoon, conference with won Brauchitsch who approves my recommendations without comment. Conference at Fuehrer Hg; As usual, He receives, me in a cool, almost hostile manner No major changes in my plans-for regrouping, in which stress the objectives of the armored forces and the terrain problems involved. Evening report: Resistance continues strong in front of AGp, A and in Douai pocket. Transport movements of enemy to lower Somme seen to continue. Now we have built up such strength that-we have nothing to fear. However, in our next moves we must reckon with stiff opposition there 26.05.1940 All through the morning, ObdH is very nervous, I can fully sympathize with him, for these orders from the top just make no sense.. In one area they call for a head-on attack against a front retiring in an orderly fashion and still possessing its striking power, and elsewhere they freeze the troops to the spot when the enemy rear could be cut into a time you wanted to attack. Won Rundstedt, too, apparently could not stand it any longer and went up front to Hoth and Kleist, to get the lay of the land for the next moves of his armor. Around noon, a telephone call notifies us that the Fuehrer has authorized the left wing to be moved within Arty, firing range of Dunkirk in order to cut off, from the landside, the continuous flow of transport (evacuations and arrivals). At last, the Fuehrer has given permission to move on Dunkirk in order to prevent further evacuations. 30 May 1940 The disintegration of the bottled-up enemy forces is continuing. Some of the British units in there are still fighting stubbornly and with determination, others are streaming back to the coast and try to get across the sea in anything that floats. Morning conference with ObdH: He is angry and the reason is that the effects of the blunders forced upon us by OKW (detour in direction Laon and holding the tanks, at St. Omer. We lost time and so the pocket with the French and British in it was sealed later. Worse, the pocket would have been closed at the coast if only our' Armor had no holding back.

В края на 1943 година американското командване стартира специална програма Alsos Mission, под директното командване на генерал Лесли Гроувс /той курира от страна на военните и Проект Манхатън/, целяща да узнае всичко за и да попречи на германската ядрена програма. В крайна сметка, както и ти пишеш, това разследване стига до заключението, че германската ядрена програма не е достигнала до резултат, позволяващ да се осъществи ядрена реакция на разпад. Ето какво е заключението на сайта Atomic Heritage Foundation днес, то все пак "отваря скоба": Днес има много дебати около неуспешния опит на германците да конструират атомна бомба. Германия беше не само родното място на съвременната физика, но даде и някои водещи ядрени физици на онова време и притежаваше суровините и индустриалната база, необходими за разработването на атомна бомба. Някои, включително самият Хайзенберг, твърдяха, че германците не са разработили бомбата по морални причини; тоест Хайзенберг и колегите му съзнателно възпрепятствали разработването на бомбата, за да попречат на Хитлер да има някога такова оръжие на негово разположение. Други, като Лесли Гроувс, твърдят, че германците не са разработили атомната бомба, защото са направили сериозна грешка при изчисляването на количеството делящ се материал, необходимо за атомно устройство и че просто не са разбрали техническата наука, която стои зад разработването на такова оръжие. Други обаче твърдят, че германската атомна програма за разработване на бомба е стигнала по-далеч, отколкото повечето историци са вярвали, а някои твърдят, че екипът на Дибнер е провел първия успешен тест за ядрено оръжие от някакъв тип при експеримент проведен с такова устройство в Охрудруф, Тюрингия на 4 март 1945 г. Неотдавнашното откриване на над 126 000 барела с ядрени отпадъци, погребани над 2000 фута в изоставена солна мина близо до Хановер, Германия през 2011 г., породи допълнителен спор около степента на германската програма за атомна бомба. https://www.atomicheritage.org/history/alsos-mission "Скобата", според мен е, че вероятно нацистите са стигнали до т.н. "мръсна бомба", при която се разпръскват радиоктивни вещества: https://en.wikipedia.org/wiki/Radiological_warfare https://ru.wikipedia.org/wiki/Радиологическое_оружие Документът, за който говори В. Белокон /той е академик, между другото, работил върху имплозивни ядрени реакции, това се вижда от един от линковете към поста ми/ в цитирания от мен текст на руски по-горе, писмото на Курчатов до Берия от март 1945, е за такъв вид експерименти, проведени на полигон в Тюрингия през 1944-5: На полигоне в Куммерсдорфе в мае 1944г. начались эксперименты по получению неуправляемой термоядерной реакции. В ходе экспериментов Дибнер сумел получить сверхвысокую температуру и давление с помощью кумулятивных взрывов тротила. Подробности их работы сохранил лишь шестистраничный отчет «Опыты возбуждения ядерных реакций с помощью взрывов». Отчет подписали В. Херман, Г. Хартвиц, Х. Раквиц, представлявшие лабораторию в Готтове, и В. Тринкс и Г. Шауб из отдела вооружений сухопутных войск. В отчете говорилось, — «… по инициативе... профессора Герлаха на полигоне в Куммерсдорфе было проведено несколько ориентировочных опытов, которые могут, наконец, позволить нам оценить эту гипотезу с привлечением некоторых экспериментальных данных». Термоядерной реакции получить очевидно не удалось. http://rocketpolk44.narod.ru/stran/hitler.htm

Това с Япония е интересна история. Според мен, не, Япония не се е заблудила. Работата на Зорге в Токио и неговите донесения за заседанията в тесен кръг около Императора са блестящ анализ за намеренията на японското правителство, те са публикувани и се изучават като класика в областта на шпионажа. Японците стигат до заключението, че нямат интерес да воюват срещу СССР след дълго претеглени аргументи за и против, няма нищо случайно в тяхното решение. Това дава възможност на Сталин да прехвърли Далекоизточната армия в битката за Москва и обръща войната. Друг е въпросът, че после тази работа на групата на Зорге се омаловажава и пуска в кошчето, след неговата екзекуция през ноември 1944, Зорге не е бил разменен за японски шпионин, поради параноята на Сталин, че е бил "двоен агент". Според мен пропуска на Хитлер да даде заповед за атака срещу британските сили в Дюнкерк си е... пропуск, грешка, недооценка. Която му е струвала много скъпо по-късно. Аргумент за това, че в поведението му е нямало нищо "рицарско" са почти веднага започналите варварски бомбардировки над цивилни във Великобритания, които костват над 14 000 жертви.

беседу известного научного журналиста Ярослава ГОЛОВАНОВА с физиком и историком науки Валентином Белоконем. Для Ярослава Кирилловича это была одна из последних бесед в его жизни... - Валентин Анатольевич, когда вообще возникла мысль о том, что Гитлер имел шанс применить атомное оружие? - В своих мемуарах Уинстон Черчилль пишет: «Когда до начала Второй мировой войны оставалось лишь несколько недель, <...> я побаивался, что Гитлер сумеет деморализовать наш британский Кабинет блефом угрозы применить некое секретное оружие. Время от времени физик профессор Линдеманн - лорд Чэруэлл заговаривал со мной насчёт военных перспектив атомной энергии... И у меня есть веские основания считать, что это новое открытие не означает, что нацисты реально получат некую новую ужасную секретную взрывчатку, позволяющую им устранять врагов...»Это Черчилль писал о 1939 годе. А после войны он ликовал: «Как же точна оказалась моя оценка! Немцы <...> отказались от разработки А-бомбы, обратившись к созданию ракет и крылатых торпед, тогда как мы с Президентом Рузвельтом приняли решение <...> о крупномасштабном производстве ради создания А-бомб». Сталина до войны также не слишком заботили новые открытия: немцем Отто Ханом - расщепления ядер урана, французом Жолио-Кюри - цепной реакции. Иосиф Виссарионович уповал на тучи самолётов, танковые армады и... пакт с Гитлером о ненападении. Но немцев недооценили. Несколько лет назад наши видные атомщики Герман Гончаров и Лев Рябев раскопали в Президентском архиве письмо Курчатова к Берии от 30 марта 1945 года, в котором Игорь Васильевич подчёркивает исключительную важность разведданных, содержащих «описание конструкции немецкой атомной бомбы, предназначенной к транспортировке на ФАУ». - Речь шла о знаменитой ракете Вернера фон Брауна Фау-2 ? - Именно. У неё ещё была маркировка А-4. Масса спроектированной немцами урановой боеголовки не превышала тонны - в четыре с половиной раза легче американской! Это скорее всего была разработка группы инженера-взрывника Курта Дибнера. Альтернативная ядерная взрывчатка - плутоний - могла быть произведена из природного урана в атомном котле, возведённом группой Гайзенберга-Вайцзеккера. Но плутония там сделано не было. - Известно, что научно-технический потенциал СССР накануне войны был подорван сталинскими репрессиями. Может быть, и у немцев бомба не получилась по той же причине? Там, правда, репрессии были со своей, антисемитской, спецификой... -Действительно, Германию, Австрию и Италию видные физики-евреи к тому времени успели покинуть. Но с другой стороны, немецкие традиции уважения к профессуре помогли уцелеть даже таким «неблагонадёжным», как Планк и даже Хоутерманс - коммунист и полуеврей. Нобелиста арийца Вернера Гайзенберга в прессе и доносах нацистские активисты обзывали «белым евреем» за «пропаганду сионистской теории относительности Эйнштейна». Но Гайзенберга вовремя защитил патриарх мировой авиационной науки и любимец Геринга Людвиг Прандтль. Самым близким коллегой Гайзенберга перед войной стал создатель теории термоядерного горения Солнца молодой Карл фон Вайцзеккер. Именно эта пара «арийских гениев», с несомненным главенством Гайзенберга, задавала тон в атомной программе рейха. Сомнительно другое - исключительно мирная направленность этой программы, в чём уверял Гайзенберг, затравленный после войны упрёками в сотрудничестве с нацистами. - Но ведь в США оказалось гораздо больше великих атомщиков! В Манхэттенском проекте под руководством Оппенгеймера они работали как одна команда... Где уж за ними было угнаться горстке пусть даже гениальных немцев! - Да, в Америке ядерщики работали с воодушевлением, стремясь опередить немцев. А в Германии почти все их коллеги относились к созданию А-бомбы с прохладцей, если не сказать - с пассивным саботажем. С уверенностью можно это утверждать насчёт Гайзенберга. Летом 1939 года, когда он дал в США турне, демонстрируя превосходство «арийской» науки, Ферми и Теллер предлагали ему остаться на самых льготных условиях. Он отказался: не мог рисковать судьбой своей школы и немецкой физики в целом. Когда Эдвард Теллер начал горячо говорить о бесчинствах нацистов, Гайзенберг отвечал: «Если мой брат украл серебряную ложку,он не перестанет быть моим братом». Он всегда подчёркивал, что он «не нацист, но немец». К тому же на родине его ожидало назначение главным атомщиком Германии, т.е. контроль над соответствующими разработками... Короче, немецкие атомщики не были слабее «американских». После войны Гайзенбергу это припомнили: во время приёмов на международных научных конференциях великий физик нередко сидел в одиночестве за отдельным столиком - это был демонстративный бойкот. А Вайцзеккера почти никуда даже не приглашали... - Недавно стало известно: Нильс Бор написал после войны Гайзенбергу письмо, но не решился его отправить. Бор в письме упрекал коллегу, что тот с энтузиазмом «делал бомбу» против союзников и даже посмел, пусть в весьма туманных выражениях, предложить Бору в сентябре 1941 года участие в этих работах. - Бор не понял, что именно хотел Гайзенберг. Тогда, в оккупированном нацистами Копенгагене, Гайзенберг, рискуя собственной головой и судьбой детей, в знак доверия сунул Бору в карман схему сверхсекретного атомного котла, который был затем построен в Германии - раньше, чем такое сделал Энрико Ферми в 1942 г. Он надеялся, что «Великий Учитель» поймёт намёки на замысел «атомщики всех стран, соединяйтесь» ради бойкота создания А-бомбы. Бор вместо этого навсегда порвал с Гайзенбергом контакты. Чертёж котла он принял за дизайн бомбы, которую немцы надеются доработать с его - Бора - участием. За нарочито туманными возвышенными высказываниями Ученика о спасительной солидарности Атомщиков Мира ему мерещилась позиция тривиального антисемита: «Все эти, мол, жидовствующие атомщики скопились в США ради создания атомной бомбы, так не будете ли вы так добры, дорогой Нильс, убедить их остановиться?»... Как бы не так - через два с половиной года Бор с паспортом на чужое имя станет активным консультантом Манхэттенского проекта... - Кстати, американцы ведь, кажется, собирались похитить Гайзенберга? - В конце 43-го Оппенгеймер и генерал спецслужбы Лесли Гровс планировали покушение или похищение Гайзенберга на подводной лодке - по ситуации. Операция была поручена офицеру Управления специальных служб (УСС) Моррису Бергу, известному Америке до войны как модный бейсболист. В кармане у Берга лежал пистолет. Перед заброской в Европу он изучил общие основы ядерной физики и имел санкцию убить Гайзенберга, если сочтёт, что его военные атомные исследования продвинулись достаточно далеко. В Цюрихе на публичной лекции Гайзенберга по физике Берг, изображая вдумчивого студента, засыпал докладчика вопросами, но так и не понял главного - создаётся в Германии А-бомба или нет. После он вместе с Гайзенбергом был приглашён к другу последнего - профессору Цюрихского университета Паулю Шерреру. Шеррер также сотрудничал с УСС, но не знал, что у Берга санкция на ликвидацию его великого коллеги. А Берг ловил каждое слово немецкого учёного. И, наконец, по косвенным признакам сделал вывод, что Гайзенберг или не верит в создание А-бомбы, или не хочет её делать. Гайзенберга оставили в покое... - Опять «или-или»! Так всё-таки, НЕ МОГЛИ или НЕ ХОТЕЛИ? - Убеждён: могли, но не захотели. Гайзенберг фактически саботировал производство «начинки» бомбы - плутония-239 и урана-235. Гитлеру ещё в 1943 году докладывали о перспективах создания атомных подлодок, даже атомных самолётов, способных летать неделями без дозаправки. Подлодка и самолёт - это было для Гитлера и его команды привычно. И атомный реактор руководство рейха рассматривало прежде всего как супердвигатель. Но и традиционные двигатели их пока устраивали. Понять реальность фантастической мощи А-бомбы Гитлер был не способен. Если бы ему не растолковал это Вернер Гайзенберг. А он не растолковал. Ведь почти вся «вспомогательная инфраструктура» для атомной войны у Германии уже была! Более 5500 ракет Фау-2, не доступной ни зениткам, ни истребителям, поступили с заводов. Отрабатывался новый проект 2-ступенчатой ракеты А-Ю/А-9 Вернера фон Брауна, которая должна была поразить Нью-Йорк по суборбитальной траектории. С декабря 42-го уже летал 4-моторный Ме-264, способный быстро доставить в США пару атомных бомб и вернуться обратно. Были даже планы пуска Фау-2 со специальных «прицепов» к подлодкам! Гайзенберг умышленно запрашивал на работы по урану столь ничтожные суммы, что одно это настраивало нацистских бонз на несерьёзное отношение к атомной проблеме. Хотя Гайзенберг при желании мог внушить Шпееру (промышленность) или Герингу (авиация) мысль о необходимости массового производства «взрывчатого» урана-235. Ценой отказа от неэффективных программ: не слишком скоростных самолётов-снарядов Фау-1 (750км/час), которых наклепали около 20 тысяч, или от грандиозного производства боеприпасов с 0В. Ведь при этом немецкая промышленность смогла бы выпускать ядерную взрывчатку гораздо дешевле американской: немцы дальше продвинулись в конструировании центрифуг, сепарирующих уран-235. - И этому есть доказательства? - В 45-м союзники обнаружили у немцев 10 тонн металлического урана. Немцы легко могли бы наработать «оружейного» урана на пару бомб, подобных хиросимской. Мало того, немецкая имплозионная А-бомба потребовала бы в несколько раз меньше урана, чем американская! То есть Берлин имел бы шанс не только применить дюжину А-бомб, но и подарить Токио штуки три... И тогда над Лондоном, Нью-Йорком, Парижем и Москвой ранней весной 45-го могли бы подняться атомные грибы. Представляете, как это повлияло бы на ход войны? Возможно, Германии и Японии удалось бы избежать безоговорочной капитуляции или, по крайней мере, война потребовала бы новых ужасных жертв... - Выходит, нам всем нужно сказать спасибо «арийскому физику» Вернеру Гайзенбергу? - Пусть каждый читатель решает это сам для себя... Я считаю, слава Гайзенбергу. http://aurahome.ru/reich5.html http://x-ufo.ru/library/library_science/483-belokon_valentin_anatolevich.html https://matveychev-oleg.livejournal.com/62925.html

В моя също , с използване на атомно оръжие от американците срещу Германия през 1943, но тук вече се отваря "Кутията на Пандора", с безкрайни "ами ако"; например, ако Хитлер пръв беше стигнал до атомно оръжие + ракети и подводници носители на това оръжие до американските брегове ... и т.н.

Така или иначе, Дюнкерк е "повратна точка" във войната за Западна Европа, унищожаването на британската армия там, според мен, би променило цялата история след това.

На 19 април 1941 година посланикът на Великобритания Крикс връчва на Молотов меморандум, който завършва със зловещо предупреждение: „Аз вече съм споменавал на Ваше превъзходителство, че не изключваме възможността, ако войната трае дълго, Великобритания да се изкуши да сключи спогодба за завършване на войната на определена основа…“ („Красния Звезда“, 02.06.1992). А ето някои фрагменти от множеството наскоро открити документи. На 26 септември 1940 година в Москва се провежда разговор на главата на съветското правителство В. М. Молотов с посланика на САЩ Л. Щайнхарт. Американският посланик съобщава съвършено секретни сведения: Съединените щати разгръщат флот в състав: 20 авионосеца, 32 линейни кораба, 100 крайцера (някои с водоизместимост над 20 хиляди тона), 400 ескадрени миноносеца и т.н. Подготвя се и съответно разгръщане на авиацията. Сто хиляди бъдещи пилоти вече са пристъпили към подготовката. В състава на американската армия има 140 хиляди души, но се подготвя набор от 12 милиона. По-просто казано, Америка е започнала невиждана в историята на човечеството мобилизация, която е превъзхождала дори мобилизацията на Съветския съюз. А мобилизация означава война. Тази мощ или е трябвало да се използва, или всичките тези линейни кораби и крайцери са щели да ръждясат и остареят, а страната отново да потъне в депресия, този път не Голяма, а Огромна. Американският посланик съобщава, че всички грехове на Съветския съюз във връзка със завземането на някои територии в Европа са простени, че САЩ започват да снемат всички ограничения за доставки на стратегически стоки за Съветския съюз, наложени във връзка със съветските „освободителни походи“. Това се прави въпреки че на самите Съединени щати такива материали са нужни в огромни количества във връзка с небивалия скок в развитието на армията, авиацията и флота. Щайнхарт заявява, че „Русия и САЩ са били най-близки приятели от времената на установяването на независимостта на САЩ“, и добавя, че „Германия може да бъде приятел на СССР само дотогава, докато не покори цяла Европа“. По-просто казано, американският посланик откровено съобщава на главата на руското правителство, че САЩ в най-близка перспектива възнамеряват да обявят война на Германия. Той без стеснение кани Съветския съюз на своя страна. За по-голяма убедителност посланикът на САЩ добавя, че Германия е обречена, че я заплашва глад: Хитлер няма пари, за да купи храни, и няма флот, за да си вземе храни със сила. В заключение посланикът на САЩ обрисува следвоенната обстановка: Европа ще се намира в състояние на банкрут и глад като през 1919 година и много неща ще зависят от позицията, която ще заеме Америка („Советско-американские отношения 1939-1945“. М., Материк, 2004, с. 93–95). Целият този разговор на американския посланик с главата на съветското правителство не е нищо друго освен несъкрушима основа за бъдеща антихитлеристка коалиция. Хитлер още не е утвърдил плана за нападението си над Съветския съюз и в Москва още не са били получавани никакви предупреждения за това, но съветското ръководство вече е получило официална покана да се откаже от сътрудничеството с Хитлер и да мине на страната на САЩ и Великобритания с гаранции за неограничена военна и икономическа помощ и дялове при разделянето на Европа след войната. Последната република, Част втора, Виктор Суворов, Ледоразбивачът, № 3 Благодаря за информацията, но според мен, това е цитиране от "втора ръка" с тълкувание на Суворов-Резун, целящо да обоснове негова теза. Да, американския посланик уведомява Сталин, за започнала мобилизация на американската армия. Това не е покана за война срещу Германия, това означава точно толкова, колкото е съобщено - пълна мобилизация. Тази мощ би могла да се използва за много цели: първо за гарантиране на американските територии, и второ за война в Тихия океан, но не означава непременно покана за съвместна война срещу Германия. Суворов сам си я тълкува така, че да напасне на тезата му - всички знаем каква е тя. Както и да, ценна информация. И тъй като сме в раздел алтернативна история, ето една друга "алтернативка" на професионален историк. Тук ключът е Дюнкерк: Бедствието Дюнкерк: една кошмарна фантазия Фантастично преосмисляне на едно от най-съдбоносните решения на Хитлер От Иън Кершоу https://en.wikipedia.org/wiki/Ian_Kershaw Бързото настъпление на германската армия през Белгия и Франция през май 1940 г. изтласка стотици хиляди британски, френски и белгийски войски в пристанището на Дюнкерк на брега на Северна Франция. На 24 май, когато враговете му бяха обкръжени, Хитлер нареди да спре атаката. Това предостави на британците достатъчно време да организират мащабна евакуация, използвайки всеки наличен граждански кораб наред с военноморските кораби, за да евакуират 198 000 британски и 140 000 френски и белгийски войски. Успехът на операцията даде значителен тласък на морала на британското население и спомогна за втвърдяването на решимостта му да се бори. Но какво щеше стане, ако Хитлер беше наредил на танковете си да унищожат съюзническите сили в Дюнкерк на 24 май? Как можеше решението му да повлияе на хода и изхода на войната? Адолф Хитлер беше в добро настроение сутринта на 24 май 1940 г. Неговите танкови дивизии бяха на петнадесет мили от онова, което остана от победената британска армия, хваната в капан близо до френското пристанище Дюнкерк. Той вярваше, че решаващата победа е близо. Но в Шарлевил, в щаба на немската армейската група А, осъществила атаката, Хитлер с удивление научи, че главнокомандващият й генерал-полковник Герд фон Рундщедт не планира да продължи атаката. Генералът предположи, че британците няма къде да отидат и бомбардировките от Луфтвафе скоро ще ги принудят да се предадат. Генералът имаше намерение танковете му да се прегрупират добре за разполагането им на юг срещу французите. Хитлер изпадна в истерия. Той реши да разговаря с главнокомандващия на армията Валтер фон Браухич и началника на Генералния щаб на армията Франц Халдер, и установи, че и двамата не бяха съгласни с Рундщедт. Те посъветваха Хитлер да унищожи британската армия без колебание. Херман Гьоринг, главнокомандващият на Luftwaffe и определен за наследник на Фюрера, се съгласи с тяхното мнение. Неговото мнение накара Хитлер да отмени заповедта на Рундщедт и да нареди атака на танковете срещу Дюнкерк. Това беше неравностойна битка. Британците и техните съюзници бяха изоставили по-голямата част от тежкото си въоръжение при главоломното им отстъпление. Имаха малко боеприпаси, малко храна и никаква надежда за подкрепления. На 28 май лорд Горт, главнокомандващ британските експедиционни сили, поиска разрешение за капитулация от Военния кабинет, оглавяван от новия министър-председател Уинстън Чърчил. Чърчил с неохота даде разрешението си. Същия ден Белгия капитулира пред Германия и скоро след това, лишена от съюзници и с разпадащи се собствени сили, капитулира и Франция. В полунощ на 28 май оръжията замлъкнаха, тъй като временно примирие влезе в сила на Западния фронт. Съюзническите войници, които не бяха избити или сериозно ранени в последната безплодна защита на Дюнкерк, бяха поведени в дълги окаяни военнопленнически колони към временните концлагери. Това беше поражение без аналог в британската история. В Лондон, военният кабинет, който заседаваше почти непрекъснато през последните дни, провеждаше напрегнати дебати за следващия ход на Великобритания. Въпреки загубата, Чърчил се държеше предизвикателно, аргументирайки се, че е по-добре да се сражавате безумно, отколкото да капитулирате безумно. Това обаче нямаше никакъв смисъл за останалите присъстващи политици - Невил Чембърлейн, бивш премиер и настоящ лидер на Консервативната партия; Лорд Халифакс, външният секретар; и Клемент Атли и Артър Гринууд, лидер и заместник-лидер, съответно на Лейбъристката партия. Отхвърляйки позицията на Чърчил като прекалено емоционална, военният кабинет се върна към дискусията си, започнала три дни по-рано, на 25 май, когато лорд Халифакс се беше обърнал към синьор Бастианини, италианския посланик в Лондон. Добре запознат с безнадеждното положение на британците при Ламанша, Бастианини беше намекнал за възможността за прекратяване на войната с посредничеството на Бенито Мусолини. Въпреки че Чърчил остава непреклонен, аргументите на лорд Халифакс убедиха останалите членове на военния кабинет. Армията беше загубена, военновъздушните сили все още слаби. Не можеше да се очаква помощ от САЩ. Продължаващите военни действия вероятно биха довели до безсмислено унищожение, вероятно и до германско нашествие във Великобритания. Едни преговори за мир можеха да предотвратят безмилостното бомбардиране на британски градове и потенциална германска окупация. Не на последно място в съображенията на лорд Халифакс беше мисълта, че империята все още може да бъде спасена. Гласът на Чембърлейн бе решаващ в подкрепа на лорд Халифакс. Атли и Гринууд, нови членове в правителството, също се присъединиха към това мнение. Изолиран, Чърчил смяташе отначало да подаде оставка, но, не желаейки да разкрие публично разцеплението в правителството, се съгласи с предложението на Халифакс с тежко сърце. Той знаеше, че това означава края на всичко, за което се бореше, собствената му политическа смърт и, най-вероятно, катастрофа за страната му. Мусолини не губи време да организира конференция в Брюксел на 2 и 3 юни. Четирите сили, които се срещнаха на Мюнхенската конференция в края на септември 1938 г., когато Великобритания и Франция избраха да предадат част от Чехословакия на Хитлер, вместо да да воюват с него, сега отново се върнаха на масата за преговори. Докато Мусолини посредничеше в постигането на мирното споразумение, той имаше смесени чувства относно потенциалния му резултат. Той беше сигурен в някои териториални придобивки за Италия за сметка на присъствието на Великобритания в Средиземноморието, но щеше да ги дължи на силата на Германия, а не на италианските победи в европейската война, както той искаше. Триумфът беше изцяло за Хитлер. И победителят Хитлер не остави на никого, най-малкото на Мусолини, да се съмнява в постиженията му - и в тоталното му овладяване на Западна и Централна Европа. Преди Брюкселската конференция Хитлер беше поставил три условия за присъединяване към преговори. Първо, Чърчил трябва да бъде сменен като премиер и да му бъде отказано участието в мирните преговори. Принуден да подаде оставката си, Чърчил и неговото семейство избягаха в изгнание в Канада на следващия ден. Второ, британските и френските военноморски сили се разформироват. Третото условие изискваше подписването на мирното споразумение на две места. Британците ще подпишат на мемориала на войната в Сома, където Хитлер се е сражавал и е бил ранен през 1916 г., докато французите ще подпишат в същия железопътен вагон в гората на Компиен, където е било подписано примирието за прекратяване на Първата световна война - едно крайно германско унижението от гледна точка на Хитлер. От друга страна, германският диктатор беше готов да даде уверения предварително, че с териториални корекции, Британската империя и френските колониални владения ще бъдат оставени да съществуват. Хитлер постигна пълен успех в преговорите. Въпреки уверенията на Халифакс, след като Великобритания започна преговори, вече нямаше връщане назад. Моралът у дома беше потънал драстично след Дюнкерк. Нацията бе загубила своя боен дух. Халифакс и ново назначеният премиер Чембърлейн, представители на Великобритания в Брюксел, се поклониха на необходимостта. Значимите териториални отстъпки сега бяха неизбежни. Дори островите в Канала и Шетландските зони, близо до британската континентална част, сега преминаха в германско владение. Свободната държава Ейре, номинално все още неутрална, се съгласи с разполагането на германските войски в Дъблин и предостави използването на ирландски авиобази на Luftwaffe, което означаваше, че Великобритания вече не е военно защитима. Въпреки че Хитлер разреши на Британската империя да оцелее, той я свеждаше до бледа сянка на това, което някога е била. Британските права в нефтените находища на Близкия изток трябваше да бъдат прехвърлени на Германия, заедно с мандатните територии в региона и контрола над Суецкия канал. Поддържан в преговорите от своя непроницаем външен министър Рибентроп, Хитлер настоя да му се предадат във владение британски, френски и белгийски колонии в Африка, установявайки германско управление над голяма част от африканския континент. С Малта, Гибралтар, Алжир и Тунис в ръцете на Мусолини - неговата част от плячката от Брюкселската конференция - силите на Оста сега доминираха в цялото Средиземноморие. Пълното подчинение на победените западни демокрации аг Германския Райх бе най-знаково рекламирано с разформироването на Френския и Британски флот. Франция беше разделена на две зони: северната част на страната, поставена под пряко немско наблюдение, южната част оставаше номинално независима при марионетно правителство със седалище във Виши. Първоначално французите се оттеглиха от Брюкселската конференция и се опитаха да обединят вече разнебитената си армия, за да се върнат в битката, но германските войски лесно потушиха краткотрайната им военна съпротива и окупираха Париж. При това французите напълно капитулираха. Хитлер твърдеше, че третира Великобритания, страна на която той много се възхищава, по-щедро от Франция. Немска окупация там няма да има. Великобритания ще остане независима - поне номинално - и ще запази своята (поокастрена) империя. Той обаче настоя за правителство, съпричастно към германските интереси. Веднага след Брюкселската конференция, Чембърлейн пледира че по здравословни причини - той наистина ще се разболее сериозно и ще умре от рак по-късно през годината - като претекст за оттегляне. Бившият премиер Дейвид Лойд Джордж, който председателстваше победителката Великобритания през Първата световна война, беше убеден да сформира марионетно правителство. (Лойд Джордж се възхищаваше на Хитлер след първата среща с него през 1936 г.) Халифакс оставаше външен секретар; Освалд Мосли, британският фашистки лидер, наскоро освободен от затвора, прие новосъздадения пост на министър на вътрешните работи. Други немски симпатизанти попълниха останалите постове в кабинета. Рибентроп оказа силен натиск за абдикацията на крал Джордж VI и възстановяването на неговия брат, прогерманския Едуард VIII, на престола. Церемониите се състояха в края на юни, когато Джордж VI беше поставен под домашен арест в Балморал. В края на лятото на 1940 г. Великобритания се е превърнала в сателит на Германия. Тези промени наложиха трайни последици върху баланса на световната сила. Чърчил се опита, но не успя да създаде правителство в изгнание в Канада. За да получи шанс за успех този негов ход, Чърчил се нуждаеше не само от подкрепата на канадците, но и на тази от американците. Администрацията на Рузвелт, под нарастващ натиск от разширяващо се изолационистко лоби в САЩ, уведоми Отава, че не е готова да подкрепи Чърчил. Скоро стана ясно, че интересите на САЩ ще бъдат ограничени до американското полукълбо. Избягването на войната стана техен приоритет. Съединените щати продължаваха превъоръжаването си в случай, че доминирана от Германия Европа в някакъв момент се опита да атакува Америка. Но след падането на Великобритания и Франция под германска власт, американските интереси вече се преместиха у дома. Не трябваше да провокират Хитлер, нито да правят опит за намеса в конфликт в Атлантическия океан. Рузвелт желаеше да осигури военноморско споразумение с Хитлер, което предвиждаше демилитаризация на западния Атлантически океан, оставяйки американския флот да се концентрира върху настъпващата опасност от Япония в Тихия океан. Перспективата за пълно-мащабна война с Япония стана по-реална, тъй като лидерите на Япония се възползваха от момента на британския и френския крах в Европа, за да започнат военни удари на юг, подчинявайки Индокитай, Тайланд и Холандската Източна Индия само за шест седмици. Офанзивата им даваше контрол над скъпоценните петролни ресурси и лиши Великобритания от възможността да защитава пътя си към Индия. В Берлин Хитлер не губеше време. Със укрепен западен фланг, сега той насочи вниманието си към проекта, който го занимаваше от почти двайсет години: война за унищожаване на Съветския съюз и заедно с него на онова, което той наричаше "властта на еврейския болшевизъм“. Неговите генерали го съветваха да не започва незабавна атака: инвазия през август и септември беше преценена за твърде рискована с оглед на евентуално ранно настъпване на зимата. Във всеки случай, сглобяването и мобилизирането на армията просто би отнело твърде много време; след западното настъпление много от моторизираните единици се нуждаят от продължителен период на ремонт. Следователно инвазията беше отложена до следващата пролет. Германските военни стратези се притесняваха, че вероятността от катаклизми на Балканите може да наруши подготовката за източната операция, известна вече като „Барбароса“. Но до есента на 1940 г. България, Румъния, Гърция, Югославия и Турция попаднаха под властта на силите на Оста и когато през май 1941 г. започна германското настъпление в Съветския съюз, Вермахтът напредваше толкова бързо по всички фронтове, че скоро превзе Ленинград, Украйна и индустриалния район на Донецкия басейн. До началото на август германските сили достигнаха до Москва. Сталин избяга от града, което доведе до пълна деморализация на съветско население. Същевременно новината, че японските сили са атакували през Монголия и в Сибир, принудиха Червената армия да се оттегли панически от източния си фронт. Оттеглил седалището си в централно-азиатските републики, режимът на Сталин не виждаше друг вариант, освен да иска мирни преговори под условия. Последвалите териториални загуби направиха отстъпките на Брест-Литовския договор през 1918 г. да изглеждат като жалки пред новия унизителен договор. Най-важното е, че нефтените находища от Кавказ сега паднаха в ръцете на Германия, заедно житницата на Украйна. В допълнение към огромните ресурси, които Германия вече контролираше и безпощадно експлоатираше в Западна Европа, нейните руските придобивки поставиха икономиката на победения европейски континент под пълен неин контрол. Япония също разшири значително материалните си ресурси благодарение на бруталната окупация на голяма част от Югоизточна Азия. Лишен от помощ от Съюзниците, китайският националистически лидер Чанг Кай-шек беше принуден да приеме суровите условия, които японците му наложиха. Те включваха присъединяването на Китай към сферата им на "общ просперитет на Източна Азия", евфемизмът, избран от Япония за обозначаване на огромната площ на ново-завладяното от нея „жизнено пространство“. По това време - пролетта на 1942 г. - САЩ ускориха програмата си за превъоръжаване. Осъзнавайки, че конфликт с доминиращите сили на Оста не може да бъде отложен за неопределено време, Рузвелт все пак продължи да прави всичко необходимо, за да избегне конфронтация както в Атлантическия океан, така и в Тихия океан. Президентът трябваше да подготви защитата на нацията си и да се опита да убеди изолационистката общественост, че в крайна сметка войната ще посети и Съединените щати. Междувременно американски учени работеха трескаво по проект, който военните лидери на страната считаха за решаващ в идващата война - стига САЩ да го развият по-бързо от германците. Но с наскоро спечелените си нови ресурси немците постигнаха по-бърз напредък към създаването както на атомно оръжие, така и на междуконтинентални балистични ракети с голям обсег, които биха могли да ги доставят. Не след много време Ню Йорк и Вашингтон щяха да застанат бъдат под ударите на германското ядрено оръжие. Май 1945: Изминали бяха пет години, откакто Хитлер отмени заповедта на генерал-полковник Герд фон Рундщедт. В Германия (Берлин) британските лидери, заедно със сановници от целия европейски континент, се събраха за честването на петдесет и шестия рожден ден на Хитлер на 20 април. Церемонията включваше най-големия военен парад, провеждан досега на Chalottenburger Chaussee. В Токио император Хирохито и министър-председателят Мацуока Йосуке - ръководители на триумфалните завоевания през 1940 и 1941 г. - приветстват държавното посещение на Ван Чинг-вей, лидер на марионетната китайска администрация, която управлява Китай през последните четири години. Редица вицекрале на индийски княжества, инсталирани от японските оръжия в старото сърце на Британската империя - са също допълнителни почетни гости. Както в Югоизточна Азия, така и на европейския континент милиони някога свободни хора са превърнати в роби, принудени да работят за своите японски и немски господари. Деградацията на унизените китайци допълва описанието; десетки хиляди славяни в Европа са били транспортирани във вагони за добитък до огромни лагери за робски труд в рамките на Северния ледовит кръг и на границите със Сибир. Какво се е случило с евреите остава неясно. Те напълно изчезват от погледа, депортирани от германците и техните съюзници в окупираните територии на изток - най-вероятно, в концлагери в завладените северни територии на СССР. Никой не е сигурен в последвалата им съдба. Ужасни слухове, разпространени от нелегални движения за съпротива и прихващани от американското разузнаване, показват, че до единадесет милиона евреи вече са били унищожени. Няколко забележителни доклада сочат, че те са били убити в специално проектирани газови камери, телата им са изгаряни в комплекси в индустриален стил, изградени за тази цел в района на Минск, Ковно, Рига и горите извън Москва. Но никой не може да потвърди подобни истории. Те са твърде фантастични, за да им се вярва. https://www.laphamsquarterly.org/about-money/disaster-dunkirk-nightmare-fantasy

Доказано с какво? Посланик на САЩ в Москва от 1939 до 1941 е бил Лоурънс Стейнхард, има негови нелицеприятни за съветската окупация на Балтийските държави писмени изказвания: On 23 February 1940, writing a letter from Moscow to Loy Henderson at the US Dept of State, Steinhardt reported that after having visited Riga, Tallinn and Leningrad with John Copper Wiley that he "could find no evidence in Riga or Tallinn -- and John agrees with me -- that there is any move presently on foot by the Soviets to "take over."[4] Of course, the take over occurred several months later in June 1940. https://en.wikipedia.org/wiki/Laurence_Steinhardt През 1939 СССР и Германия подписват пакта Молотов-Рибентроп, придружен със секретен протокол, който е последван от още един секретен протокол през 1940. Тоест съветско-германските отношения са в много добра форма през 1940. В САЩ по същото време действа Neutrality Act, с който Рузвелт е принуден да се съобразява. Ясно е, че посланикът не може на своя глава да предлага "да започнат заедно война срещу Германия", от името на Ф.Д. Рузвелт като тайна мисия ли е направено такова предложение? Или си говорим просто "в общ план и широки хоризонти", важното е лаф да става.

Е да де, но Никита Сергеевич е Хрушчов, член на политбюро от 1939 и генерален Секретар на комунистическата партия и Министър-председател на СССР от 1953 до 1964, той не е Сульо или Пульо. И самият той пише черно на бяло: " Когато изслушах неговите забележки, бях напълно съгласен с него и днес съм още повече.” Съгласен съм. Интересна алтернатива е.

Филмът е титулуван с редица престижни награди и се радва на голям зрителски интерес, но дискусиите между историците по позицията на Чърчил през 1940 не стихват вече близо 80 години след това: Катастрофалното представяне на Великобритания в първите години на Втората световна война принуждава Уинстън Чърчил, да обмисля мирни преговори с нацистите, разкриват документи, открити от един историк от Кеймбридж. Кореспонденцията, съдържаща се в нова голяма книга за военната кореспонденция на премиера, показва, че той е е бил убеден до лятото на 1940 г, че Великобритания няма друга алтернатива освен такива преговори - и това противоречи на неговата публична декларация, че той никога няма да преговаря с германците. Професор Дейвид Рейнолдс, изследва в новата си книга хиляди документи и прави анализ на данните от периода на военното управление на Чърчил и на последвалия му мемоарен труд - Втората световна война. Тези данни осветляват истинската степен на връзката му със Сталин и съмненията му относно стратегията „D-Day“. Книгата твърди, че във времето след Дюнкерк и преди руснаците и американците да влязат във войната „един договорен мир с алтернативно германско правителство“ е изглеждал „най-добрият възможен изход“ за Чърчил. „Чърчил беше написал в мемоарите си, че никога няма да преговаря с Германия, но сега става ясно, че през 1940 г. той не е изключил да преговаря с германско правителство, което не е водено от Хитлер“, твърди проф. Рейнолдс. "Той е бил по онова време един човек изправен пред бездната." Отчаянието, усетено автора у Чърчил, е илюстрирано страхотно от един от документите, открити от професор Рейнолдс. Той цитира стенографиран разговор между Чърчил и генерал Хастингс Исмаи. Последният казва на премиера през лятото на 1940 г.: "Ние ще спечелим битката за Великобритания", на което Чърчил отговаря: "Ти и аз ще сме мъртви след три месеца". "Чърчил започва да публикува своята епична шест-томна история на войната през 1948 г. С достъп до стотици строго секретни документи, неговият разказ бързо се превръща в окончателната история на войната и му помага да спечели Нобеловата награда за литература през 1953 г. Но днес изглежда, че той също така е използвал мемоарите си като инструмент, за да скрие своите собствени, малко признавани от него самия грешки и слабости от бъдещите поколения историци. Професор Рейнолдс поставя под въпрос и настояването на Чърчил в мемоарите му, че е забелязал следвоенната съветска заплаха още в началото - аргументирайки, че той е имал повече доверие на Сталин, отколкото някога публично е бил склонен да признае. „Чрез своите мемоари Чърчил успя да отпечата своя военен имидж върху всички нас“, казва проф. Рейнолдс. "Той много държеше да гарантира, че неговият поглед върху себе си ще е този, който ще имат и потомците. Това беше много решителен, превантивен удар по присъдата на историята." https://www.independent.co.uk/news/uk/this-britain/revealed-why-churchill-considered-negotiating-with-germany-in-1940-535401.html Това е една съвсем наскоро публикувана рецензия за книга в Индепендент, а тази статия от 2000 година в Ню Йорк Таймс отразява три различни гледни точки на три групи историци: Въпреки че американците са прегърнали имиджа на Уинстън Чърчил като един от великите държавници на 20-ти век, той никога не се е радвал на толкова сляпо пристрастяване в собствената му страна. Чарчил е бил и все още се смята от мнозина свои колеги Тори за опортюнист и грандоман. А британската левица никога не можеше да понесе архи-мпериализма му и отявлената му реакционна жилка. Независимо от това, дълго време всички във Великобритания изглеждаха съгласни, че Чърчил, както големият ляв историк AJP Тейлър го помаза, е бил "спасителят на своята страна", човекът, който предизвикателно поведе британския народ в неговата на пръв поглед безнадеждни съпротива срещу Хитлер. Дори този образ на Чърчил обаче беше подложен на преоценка. Наскоро Франк Джонсън, колумнист и бивш редактор на The Spectator, отявлено консервативен седмичник, предизвика огромна полемика тази пролет, когато повдигна един въпрос в списанието, който историците обсъждат повече от четвърт век: дали Чърчил е обмислял да преговаря с нацистите през 1940 г.? Този дебат е част от друг, по-широк и още по-принципен сред британските историци и политически дейци: трябваше ли Чърчил да договори компромисен мир с Германия? Аргументът се върти около объркващите и неубедителни записи на обсъждания в кабинета на Чърчил през май и юни 1940 г. относно това дали Великобритания трябва да обсъжда мирните условия с Германия, записи, за които историците спорят вече от 30 години. Няма разногласия, че кабинетът е обсъждал дали Великобритания трябва да информира Хитлер по отношение на това какви мирни условия може да предложи. Също така няма съмнение, че Чърчил е направил коментари, които не подкрепят изцяло неговия образ като непоколебим герой, преследвайки целта „победа на всяка цена“ и отказвайки дори да обмисля преговори с Берлин. Той е записан като деклариращ, например, че „ако успеем да се измъкнем от тази каша, като се откажем от Малта и Гибралтар и някои африкански колонии", той ще скочи в нея, „въпреки че не виждам никакви такава перспектива". Той също така заявява, че е готов да приеме „мирно споразумене по отношение на възстановяването на германските колонии и лидерската й роля в Централна Европа“, което по презумпция включва продължителна окупация на Чехословакия и Западна Полша, въпреки че отново казва, че подобна оферта бибила „най-малко вероятна“. Въпросът е как да се тълкуват тези забележки. За историци като Джон Лукач, авторът на няколко книги за периода, и Мартин Гилбърт, официалният биограф на Чърчил, които изобразяват Чърчил като безкомпромисен герой, подобни забележки са доказателство само за изключителното политическо умение на Чърчил. Обмислете контекста, казват ни те. Чърчил прави тези изявления по време на дебатите с външния си секретар Лорд Халифакс, един от най-пламенните защитници на умиротворението през 30-те години. Халифакс се опитвал да убеди кабинета, че Великобритания трябва незабавно да изпрати на Хитлер посланици, като се аргументира, че ако преговорите се водят изобщо, колкото по-рано започнат те, толкова по-добре, тъй като мирните условия вероятно ще бъдат по-приемливи, докато Франция все още е във войната и преди да бъдат бомбардирани британски самолетни заводи. По този начин аргументът на Чърчил да изчака по-добри условия, всъщност бил начин за отказ от молбата на Halifax да започне незабавно преговори. Говоренето за мир при него било просто дискусионна тактика на протакане. Ревизионисти историци като Шейла Лоулър, директор на британския мозъчен тръст "Политея"; Клайв Понтинг, професор в Университета на Суонзи, Уелс; и Андрю Робъртс, биографът на Халифакс, казват, че има малко доказателства за това тълкуване в историческия запис. Те твърдят, че Халифакс не е бил някакъв отчаян капитулант. Той просто не е разбирал, че до края на май 1940 г. Великобритания и Франция могат да се противопоставят на Хитлер, и че той няма да бъде в състояние да сломи Великобритания. Чърчил от друга страна признава, че най-малкото Великобритания трябва да маневрира в по-добра позиция за преговори, казвайки: „Може да дойде време, когато ще почувстваме, че трябва да сложим край на борбата, но условията тогава няма да бъдат по-смъртоносни от тези, които ни се предлагат сега. '' Това, което хората забравят, ревизионистите твърдят, е, че по време на дебатите в кабинета през май 1940 г. всеки британски политик е предполагал, че без споразумение с Германия, четвърт милион британски войници, хванати в капан в Дюнкерк, ще бъдат убити или пленени. Те също така твърдят, че идеята за примирие с Германия не е носела същата морална оценка, която и се дава днес. (Дори Чърчил спекулира през 1935 г., че Хитлер „ще влезе в историята като човекът, който възстанови честта и спокойствието на великата германска нация“). Накрая те твърдят, че през май 1940 г. Великобритания е била под още по-тежки икономически и военни ограничения от онези, които са вдъхновили политиките за умиротворение през 30-те години. Продължаването на войната само по себе си неумолимо ще сложи край на Великобритания като независима сила чрез нейния национален фалит. Всъщност неизбежността на икономическия срив, съчетана с мрачните стратегически перспективи, може би тогава водят британските политици до един отговор: да приемем, че Германия сега доминира Европа и да постигнем възможно най-добрия мир с режима на Хитлер. Именно с този фундаментален въпрос е свързан и вторият, по-противоречив, исторически въпрос. Някои британски учени-ревизионисти като Джон Чармли, историк от Университета в Източна Англия, критикуват Чърчил за това, че не е искал мирно уреждане, което те твърдят, че би могло да защити империята и да попречи на Великобритания да стане това, което те смятат за васал на САЩ. Ревизионистите твърдят, че през 1940 г. Чърчил не е имал стратегия за спечелване на войната. По-важното е, казват те, че сражавайки се до 1945 г. Чърчил всъщност е работел в посока за ликвидирането на империята и е гарантирал, че единствените победители ще бъдат Съветският съюз и САЩ. Дори учени, които намират тези аргументи за нубедителни, признават, че най-добрата причина за Чърчил да продължи да се бори е била, че той не е имал информация, че още през юли 1940 г. Хитлер е планирал нападението си срещу Съветския съюз. За тези намерения на Хитлер не могат да се намерят никакви прогнози в докладите на британското разузнаване и стратегическите оценки. Но за историци като Дейвид Рейнолдс от университета в Кеймбридж, сметката на ревизионистите, че Великобритания би могла да поддържа всякакъв вид колаборация с една доминираща Европа Германия, изглежда смешна. Тъй като Германия е притежавала бази по северното и западното крайбрежие на Франция, британците са щели да станат остро уязвими от блокада и следователно щяха да зависят до голяма степен от волята на Берлин. В крайна сметка стратегията на Чърчил по случайност или късмет е проработила. Както те твърдят, едва ли е било неразумно от страна на Чърчил да се надява, че по време на хаотичната дипломатическа и военна среда, която е преобладавала при липса на мирно споразумение с Германия, САЩ и Съветският съюз може да бъдат въвлечени в конфликта срещу Хитлер. И действително, дългосрочните интереси на тези две държави се сблъскват с Германия в много по-голяма степен, отколкото тези на Великобритания. И следователно позицията на ревизионистите, че Чърчил е жертвал империята и независимостта на Британия, като е избрал да се бори, е вярна, но много преувеличена твърдят тази група историци. Без значение какъв курс е щял да последва Чърчил през 1940 г., със способността на Великобритания да поддържа позицията си на световна сила е било свършено. Докато историците могат да продължават да спорят за вината на Чърчил за загубата на този статус на Британската империя, това е проблем от който самият Чърчил е изпитвал истинско отчаяние. Ето защо на стари години той говори за опита на Великобритания по време на двете световни войни и се оплаква: „Ние отговорихме на всички тестове на историята. Но напразно, в крайна сметка това се оказа безполезно.'' https://www.nytimes.com/2000/11/25/arts/rethinking-negotiation-with-hitler.html Фактите през май 1940 обаче са неоспорими: около 330 000 британски войници с цялото им тежко въоръжение, ядрото на 1 млн. британска армия, нейното професионално ядро, са "приклещени" във Франция и единствено "чудо" спасява тази британска армия от пълно поражение и плен. Част от това "чудо" е загадъчното забавяне от страна на германците по заповед на Хитлер, за което и днес има противоречиви обяснения. Не бива да се забравя и факта, че по онова време СССР и Германия имат пакт за ненападение и таен протокол разделящ сферите им на влияние, а САЩ отказват на Чърчил помощ от американската флота, за да спаси бягащата британска армия от Дюнкерк.