Б. Киров

Какво е ставало в Даунинг стрийт 10 на 25 май 1940, според този добре направен почти документален филм: Отгоре надолу по колонки отляво надясно, направил съм си нещо като дайджест от тук: https://muvibg.com/filmi/29017-darkest-hour-nay-mrachniyat-chas-2017.html

Производство на кокс и въглища в границите на Германия от преди Аншлуса на Австрия: Germany (1937 borders) ----------------- Coal ------- Coke 1937/1938 --- 188.1 ------ 41.7 1938/1939 --- 187.5 ------ 44.4 1939/1940 --- 182.6 ------ 44.8 1940/1941 --- 185.6 ------ 46.3 1941/1942 --- 184.9 ------ 46.7 1942/1943 --- 190.8 ------ 47.3 1943/1944 --- 187.5 ------ 47.3 Но по времето на Барбароса Германия контролира „Гросраум“, което означава, че нейните цифри вече са били 2-3 пъти по-големи от съветските. Производство на кокс и въглища в Германия Grossraum (Germany+France+Benelux+Poland+Austria+Czechoslovakia), след анексирането на изброените страни: Grossraum (Germany+France+Benelux+Poland+Austria+Czechoslovakia), fiscal year (1st april to 31 of march) ----------------- Coal ------- Coke 1937/1938 --- 330.6 ------ 62.8 1938/1939 --- 332.8 ------ 65.2 1939/1940 --- 328.5 ------ 67.9 1940/1941 --- 334.6 ------ 64.4 1941/1942 --- 338.2 ------ 64.8 1942/1943 --- 353.6 ------ 66.7 1943/1944 --- 352.7 ------ 67.1 Производство на кокс и въглища в СССР: USSR ---------- Coal ---------- Coke 1940 --- 139.9 --------- 21.1 1941 --- 124.4 --------- 18.5 1942 --- 49.0 ----------- 6.9 1943 --- 54.8 ----------- 8.2 1944 --- 76.3 ---------- 11.5 1945 --- 99.4 ---------- 13.6 Към 1942 г. СССР е загубил голяма част от европейското си население (35% от цялото му население), а данните за промишленото производство на електроенергия, стомана, желязо, въглища, лигнитни въглища, кокс и т.н. са намалели до 35% -60% от нивата на 1940. До 1942 г. територията на Германия произвежда 7,2 пъти повече въглища и 9,7 пъти повече кокс (и около 10 пъти повече лигнит: 26,6 милиона метрични тона за СССР в сравнение с 260 милиона тона за Grossraum).Германия контролира по-голямата част от индустриализираните райони на Европа (голямото изключение: Обединеното кралство), докато СССР контролира само Сибир и части от Европейска Русия). Note: In 1943, the railroads consumed 117 million metric tons of coal, 69 million tons went to electricity production helping in generating total output of 160 billion kwh (for Germany it was 26 million metric tons helping in generating about 70 billion kwh in 1942). Производство на кокс и въглища в САЩ: USA ---------- Coal ---------- Coke 1937---- 323.202 ------ 47.5 1938 --- 263.182 ------ 29.5 1939 --- 283.751 ------ 40.2 1940 --- 339.896 ------ 51.8 1941 --- 362.245 ------ 59.1 1942 --- 426.279 ------ 64.0 1943 --- 433.297 ------ 65.0 Също така изглежда, че териториите, които Германия анексира и окупира в Гросраум, са дали пропорционален принос за военните й усилия, пропорционален към техния промишлен размер: през 1943 г. германските военни разходи са били 112 милиарда RM (Harrison, The Economics of WW2), но от окупираните части на Европа идваха 24 милиарда RM, така че самата Голяма Германия трябваше да плати 88 милиарда RM, а Голяма Германия включваше повече територии, отколкото предвоенна Германия, само 85% от нейното население живееше в границите й от 1937 г. До 1943 г. имаше 7 милиона чуждестранни работници в Германия от цялата 46 милиона работна сила, а съответстващата на нейните предвоенни граници работна сила е била едва 33 милиона работници. https://forum.axishistory.com/viewtopic.php?t=208676 1942 изглежда е била критична за вземането на категорична страна от САЩ. Цифрите за производство на кокс и въглища, един от основните показатели по онова време за икономическата и военна мощ на една държава, показват паритет и дори превъзходство на Голяма Германия в сравнение със САЩ. От трета икономическа и промишлена сила, Германия е станала втора с реална перспектива да конкурира САЩ като световен лидер в случай на победа над СССР, дори частична победа с изтласкване на Русия в нейната Азиатска територия. Между другото, голяма част от авиационния бензин с високо октаново число в Германия се произвеждал на базата на каменни въглища.

Марк Солонин открива топлата вода и плагиатства от Сталин :), защото пише същото, но 70 години след него: „Бих искал да изразя откровеното си мнение относно вижданията на Сталин за това дали Червената армия и Съветският съюз можеха да се справят с нацистка Германия и да оцелеят във войната без помощ от САЩ и Великобритания. Първо бих искал да разкажа за някои забележки, които Сталин направи и повтори няколко пъти, когато обсъждахме неформално тази тема помежду си. Той категорично заяви, че ако САЩ не ни бяха помогнали, нямаше да спечелим войната. Ако трябваше да се борим с нацистка Германия един срещу друг, нямаше как да се изправим срещу натиска на Германия и щяхме да загубим войната. Никой никога не е обсъждал официално тази тема и не мисля, че Сталин е оставил писмено доказателство за своето мнение, но тук ще заявя, че няколко пъти в разговори с мен той отбелязва, че това са действителните обстоятелства. Той никога не е направил специална точка за провеждане на разговор по темата, но когато бяхме ангажирани в някакъв спокоен разговор, преминавайки през международни въпроси от миналото и настоящето, това каза той. Когато изслушах неговите забележки, бях напълно съгласен с него и днес съм още повече.” Khrushchev, Nikita Sergeevich; Khrushchev, Serge (2004). Memoirs of Nikita Khrushchev: Commissar, 1918-1945. Penn State Press. pp. 638–639. ISBN 9780271023328. Joseph Stalin, during the Tehran Conference during 1943, acknowledged publicly the importance of American efforts during a dinner at the conference: "Without American machines the United Nations could never have won the war." https://en.m.wikipedia.org/wiki/Lend-Lease Никога не съм оспорвал това и затова Ви попитах: "И какво?". Не мисля, че Солонин е направил епохално научно откритие.

Ами вие сякаш ме гледате какво правя :), защото точно това направих. И какво?

Посочете откъде черпите информацията, че Германия завладява и/или разрушава 85 процента от съветската промишленост. Защото данните, които ползвам говорят съвършено различно: By the end of the first half of 1942, over 1200 evacuated enterprises had begun to operated in the Urals. From December 1941, the government managed to stop the decline in production that initially occurred due to industrial losses, and from March 1942 production again began to grow. The country's main economic and military industrial base was now based in the regions a bit east of the Volga, regions that were primarily in the Urals. When comparing the economy of Ural regions in 1942 and in 1940 (before the war), it becomes apparent that electricity production was increased by more than 2 times, coal production increased 2.3 times and steel steel production increased 2.4 times. In March 1942, the output of military equipment and machinery in the eastern regions reached a point which equaled production across the entire Soviet Union at the start of the war. In June of the same year, the US and the Soviet Union signed an agreement to lend-lease supplies. Known today as Lend-Lease. Thanks to Lend-Lease, during the war years, the Soviet Union received about 14.8 thousand aircraft, 7.1 thousand tanks, 8.2 thousand anti-aircraft guns, a large number of cars, tractors and other vital supplies. https://en.wikipedia.org/wiki/Soviet_industry_in_World_War_II Тоест още през март 1942 промишлената продукция в СССР възстановява на 100 процента довоенното си ниво. Как кореспондира това с 85 процента унищожена продукция? Второ, Вермахтът е планирал да овладее Баку, това е щяло да му даде достъп до 60 процента от нефта на СССР или около 15 млн. метр. тона нефт, което веднага е обръщало ситуацията с горивата огледално в негова полза - 11 млн. плюс 15 млн. тона срещу 10 млн. тона за Червената армия. Това е бил първоначалния замисъл. Когато не успяват да преминат кавказкия хребет, минават на план Б - прекъсване на съветската комуникационна линия за горива по река Волга. но прекъсване не значи овладяване, а само прекъсване, лишаване на Червената армия от горива, но не и достъп до тези горива. Нали виждате разликата. Затова битката за Сталинград е толкова жестока и за двете страни, Сталинград, днешен Волгоград, е разпределителното депо за горивата идващи с шлепове по Волга. Но не успяват и там, цялата армия на Паулус е пленена. Все пак, темата е друга, а именно какво би станало, ако 1/Великобритания бе окупирана през 1940; и като вариант, какво би станало, ако Великобритания бе сключила сепаративен мир с Германия през 1940.

И авиацията, според мен: Това са числата от реално продължилата около 4 месеца "Битка за Британия" между Луфтвафе и обединените британско-канадски ВВС, вижда се, че силите във въздушното пространство на Великобритания са били напълно изравнени, а германците дават повече жертви и загуби За флота съм напълно съгласен, там предимството на британците е било приблизително 5 към 1 и германците практически са нямали никакъв шанс за успех в единоборство с Британския Кралски флот: At the start of World War II in 1939, the Royal Navy was the largest in the world, with over 1,400 vessels, including:[121][122] 7 aircraft carriers – with 5 more under construction 15 battleships and battle cruisers – with 5 more under construction 66 cruisers – with 23 more under construction 184 destroyers – with 52 under construction 45 escort and patrol vessels – with 9 under construction and one on order 60 submarines – with 9 under construction Това е силата на Британския флот през 1939, а по-долу е планираното от Хитлер за силата на германския флот през 1945 и то в най-амбициозния му план, който никога не се осъществява: In the version of Plan Z drawn up in August 1939 the German fleet was planned to consist of the following ships by 1945: 4 aircraft carriers 10 battleships 12 cruisers 3 armored ships (Panzerschiffe) 5 heavy cruisers 44 light cruisers 158 destroyers and torpedo boats 249 submarines Numerous smaller craft Personnel strength was planned to rise to over 200,000. The strength of the German fleet at the beginning of the war was not even 20% of Plan Z. On 1 September 1939, the navy still had a total personnel strength of only 78,000, and it was not at all ready for a major role in the war. Подчертаното показва, че реално през 1939 германския флот е имал пряко сили една пета от възможностите на британския и три пъти по-малко личен състав.

"затова на германците им се е налагало да ползват конска тяга за транспорт" https://www.forumnauka.bg/topic/21175-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%B8-%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%B9-%D0%B2-%D0%BA%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D0%BA%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%B4/page/7/#comments ... споменавам го в темата за САЩ и Китай в Капан на Тукидид във връзка с нестандартните за Европа съветски жп линии, но това е само частично вярно - германците с влизането си в СССР веднага започват да стандартизират по техните стандарти жп, стесняват ги. Въпреки това, статистически изследван и доказан факт е, че Вермахта е използвал средно постоянно през цялото време на войната над 1 млн. коне при кампанията си в СССР: The German Army entered World War II with 514,000 horses,[13] and over the course of the war employed, in total, 2.75 million horses and mules;[16] the average number of horses in the Army reached 1.1 million.[26] В тази книга са посочени даже повече в началото на Барбароса: https://books.google.bg/books?id=bnyTBQAAQBAJ&printsec=frontcover&dq=inauthor:%22Nigel+Askey%22&hl=en&sa=X&ved=0ahUKEwiuzqn87uzlAhXZPsAKHSmQAuwQ6AEIKDAA#v=onepage&q&f=false Могат да се направят някои сравнения с други участници във войната: Вижда се, че германската армия е използвала в хода на войната 2.75 млн. коне за логистични цели/тяга, докато американците например са използвали 55 пъти по-малко, единствено Червената армия е използвала 3.5 млн. При разкаляните руски пътища и недобра логистична мрежа в много случаи конските впрягове са били по-добро решение от джипове, камиони или друг вид механизиран транспорт и е факт, че средно на всеки шести или седми германски войник е "воювал" и по един германски кон

Може би е щял да произведе повече танкове, самолети и т.н., но всичко това трябва да върви с гориво базирано на нефт, а такова не е достигало. Самият Хитлер иска от Генералния си щаб оценка на възможностите на Вермахта преди Барбароса и оценката, която му дават собствените му генерали /фон Браухич/ е шансове за успех през първите два месеца, тоест в рамките на това време германската армия е имала реален шанс да реши войната в нейна полза. Това е означало преодоляване на Кавказкия хребет и окупиране на Баку с нефтените находища. Това не се случва. Фактически войната е била решена през първите два месеца, после следва дълга и кървава агония. Най-силният възпиращ аргумент на Сталин е бил силната промишлена база в Урал, той е бил наредил да се запознаят германските военни с възможностите на тази военно-промишлена база, за да осъзнаят потенциала на СССР. При падането на Великобритания, което де факто от военна гледна точка е било невъзможно, според мен, а и според повечето военни историци и професионални военни: A 1974 wargame was conducted at Royal Military Academy Sandhurst,.[129] The controllers of the game assumed that the Luftwaffe had not diverted its daytime operations into bombing London on 7 September 1940, but had continued its assault against RAF airbases in the South East. Consequently, the German High Command, relying on grossly overstated claims of RAF fighters shot down, were under the erroneous impression that by 19 September RAF front-line fighter strength had fallen to 140 (as against a true figure of over 700); and hence that effective German air superiority might shortly be achieved.[130] In the Game, the Germans were able to land almost all their first echelon forces on 22 September 1940, and established a beachhead in south-east England, capturing Folkestone, and Newhaven, albeit that the British had demolished the facilities of both ports. The British army forces, delayed in moving units from East Anglia to the South East by bomb damage to the rail network south of London, were nevertheless able to hold onto positions in and around Newhaven and Dover, sufficient to deny their use by German forces. Both the RAF and the Luftwaffe lost nearly a quarter of their available forces on the first day, after which it finally became apparent to the German command that British airpower was not, after all, on the point of collapse. On the second day a Royal Navy force of cruisers and destroyers was able to reach the Channel from Rosyth, in time to intercept and destroy most of the barges carrying the second and third echelon of German amphibious landings (for the game, these follow-up echelons had been held back from crossing the Channel on S minus one with the first echelon, instead sailing across on the night of S plus one). Without the second and third echelons, the forces ashore were cut off from reserves of artillery, vehicles, fuel and ammunition supplies; and blocked from further reinforcements. Isolated and facing fresh regular troops with armour and artillery, the invasion force was forced to surrender after six days.[131] https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Sea_Lion ... Хитлер реално е щял да попадне в капан на враждебна окупирана държава, за която е бил необходим много силен германски окупационен корпус, при това Вермахта по различни оценки е щял да загуби между 40 до 60 процента от авиацията си, както и повече от половината си флота. В такава кондиция е щял да бъде изправен пред набиращия мощ СССР, и то пред реалната угроза Германия да бъде атакувана изпреварващо. Ето защо Хитлер е направил всичко по възможностите му, за да накара Великобритания да подпише мирно споразумение. Дори в разгара на въздушната война с Лондон, той изпраща доверения си посланик Рудолф Хес със специална мисия да преговаря за мир. Хес е заловен и хвърлен в затвора, а британците засекретяват протоколите от разпитите му за 70 години, но в крайна сметка става ясна целта на неговата мисия.

Базирана в Лондон, полковник Катерин Пауъл (Хелън Мирън) е офицер от британското военно разузнаване, начело на свръх-секретна мисия за залавянето на група опасни терористи в тайната им квартира в Найроби, Кения. Мисията неочаквано ескалира от „залавяне“ до „унищожаване“, след като Пауъл осъзнава, че терористите се подготвят за осъществяването на смъртоносен самоубийствен атентат. В базата си в Невада, американският пилот на дрон, Стив Уотс (Аарън Пол), получава заповед за унищожаване на тайната квартира на терористите, но в този момент едно деветгодишно момиче се появява неочаквано в смъртоносната зона, точно пред оградата на къщата, в която са терористите. Предвид това неочаквано обстоятелство и реалният риск от непредвидени косвени жертви, невероятно трудното решение за нанасянето на смъртоносния удар започва да се прехвърля по командната верига от политици и адвокати, докато секундите до самоубийствения атентат неумолимо изтичат. https://muvibg.com/filmi/44359-eye-in-the-sky-voyna-na-dronove-2015.html Добре направен трилър, с перфектна игра на актьорите в главните роли, британската школа. За мен беше най-интересна връзката между военното командване на британските специални сили и политическата им командна верига. Перфектна работа на военните и пълна какафония и безотговорност нагоре по политическата верига, достигаща до върха /министър-председателя/. Много симптоматично за ставащото със сагата Брекзит през последните три години. Бягство от отговорност от страна на политиците, липса на ясни критерии, мотивирани от конюнктурен популизъм решения /по-скоро блокиране на всяко едно решение/ и в крайна сметка прехвърляне на отговорността към Големия Брат, американските политици.

Като разклонение на алтернативката може да се разгледа и варианта "Хитлер сключва мирно споразумение с Великобритания през 1940", което лично за мен е било много вероятно. Целият натиск с операция "Морски лъв" ми прилича повече като средство за натиск върху британското правителство, а не като реално замислена военна операция. При целия си авантюризъм, заложен в натурата му, Хитлер не е бил толкова луд, че да планира стоварване на стотици хиляди войници и хиляди танкове и моторизирани средства през Ламанша, без да има необходимия му за това флот, при това под ударите на силен британски флот и авиация. Но масираният му политически натиск почти е докарал британското правителство до капитулация, при това той им е предлагал да си запазят колониите и суверенитета, за разлика от марионетното правителство на Виши във Франция. Една безкръвна победа с разделяне на сфери.

Решаваща по време на войната е ролята на т.н. Персийски коридор, осигурен от британско-съветската окупация на Иран през 1941. Оттам са минавали голяма част от доставките по суша към СССР. След войната обаче съветите се изтеглят много бързо през 1946: След края на войната британците се оттеглят, но съветските групи, разположени северозападно от Иран не само отказват да отстъпят, но и подкрепят бунт, който води до създаването на сепаратистки и просъветски държави в Иранския Азербайджан в края на 1945: Демократична република Азербайджан и република Махабад. И двете са марионетни съветски правителства. Това отключва ирано-съветската криза и съветските войски се отдръпват чак през май 1946, след като получават обещание за петролни концесии. Без съветските войски, които да ги пазят, съветските републики на север рухват и петролните концесии са отхвърлени. Именно по време на този исторически момент на окупация е написан персийският химн Ey Iran през 1946. https://bg.wikipedia.org/wiki/Британско-съветска_окупация_на_Иран Тук не се обяснява защо руснаците са се изтеглили толкова бързо през 1946, по-скоро се твърди "заради обещание за петролни концесии", но Оливър Стоун в поредицата му "Неразказаната история на САЩ" дава по-различно обяснение, според него Труман поставил ултиматум на съветските войски - или да се изнесат за 48 часа или САЩ ще използват атомно оръжие... изнесли се, поне според Стоун, може да се провери доколко това отговаря на фактите.

Да, Б-39 е фикция, имало е прототип ХВ-39, произведен само в 1 брой, който не претърпява серийно производство. https://en.wikipedia.org/wiki/Boeing_XB-39_Superfortress После се появяват Б-44 и Б-55, но сравнително малки серии. Най-скъпо струващата разработка е на Б-29 One of the largest aircraft of World War II, the B-29 had state-of-the-art technology, including a pressurized cabin; dual-wheeled, tricycle landing gear; and an analog computer-controlled fire-control system that allowed one gunner and a fire-control officer to direct four remote machine gun turrets. The $3 billion cost of design and production (equivalent to $42 billion today[5])—far exceeding the $1.9 billion cost of the Manhattan Project—made the B-29 program the most expensive of the war.[6][7] The B-29's advanced design allowed it to remain in service in various roles throughout the 1950s. The type was retired in the early 1960s, after 3,970 had been built. За него Чичо Сам изразходва 42 млрд. днешни долара или 1.5 пъти повече от Манхатън.

В реалната история САЩ започват да инвестират сериозни средства и усилия в конструирането на атомна бомба едва от средата на 1942, Рузввелт подписва указ за програмата малко преди Пърл Харбър, в края на 1941. До края на 1941 британците са много по-напред в теоретичната разработка на техния атомен проект и се опитват да извиват ръцете на американците да имат водеща роля в съвместния им проект - ролите се разменят едва през втората половина на 1942, по простата причина, че британците изпитват силен недостиг на средства. Серийното производство след прототипа не е било проблем - за две години след войната - 1946-47, американците произвеждат 120 бр. 20-килотонни бомби подобни на Литъл бой. Доставката на такива бомби също не е била проблем с Б-29, който пуска "изделието" на Хирошима, "летящите крепости" са работния кон на американската авиация по време на ВСВ, те са най-масово произвеждания американски бомбардировач. За американците цялата атомна програма струва около 2 млрд. долара /днешни около 25/ и това е било по-малко от разработката на следващото им поколение бомбардировач. Дюпон, който строи инсталациите, заявява, че ще го направи за прототипа на цена от 1 долар, това съм го чел в официалния американски сайт за "Манхатън", друг е въпросът, че при серийното производство вече не е получавал по 1 долар... Идеята ми е, че ако Великобритания бе паднала през 1940, САЩ, според мен, са щели да форсират силно атомната си програма - до 1942 те са били вложили в нея десетина милиона, което е смешно малка сума. Дали щяха да използват атомно оръжие в Европа срещу Германия. Според мен определено, тъй като първите три бомби са били планирани за Германия, но войната в Европа е приключила по-рано от окончателното им изработване.

В първите минути имаше "алтернативна история" какво би се случило, според авторите, ако през 1940 Великобритания би приела мирното предложение на Хитлер /реално направено/. Това, според мен, е доста реалистично моделиране, известно е от документи, че британското правителство е било буквално на косъм да приеме такова предложение. Единствено упоритостта на Чърчил надделява. Такава ситуация би изправила директно Германия срещу СССР в пряк сблъсък без съюзници. Тогава войната в Европа, пак според авторите, би завършила на този етап с общо 90 000 жертви. Но съотношението на военно-промишления потенциал, показан в същото филмче, отново дава по-големи изгледи за съветска победа в такъв сблъсък между двете милитаризирани държави. Други източници, вероятно по тактико-технически а не чисто количествени показатели, дават други цифри: Warmaking potential in 1937 Country % of total warmaking potential U.S.A. 41.7 % Germany (without Austria and Czech protectorate) 14.4 % Soviet Union (Russia) 14.0 % United Kingdom 10.2 % France 4.2 % Japan 3.5 % Italy 2.5 % Total of the seven world powers 90.5 % https://ww2-weapons.com/military-expenditures-strategic-raw-materials-oil-production/ И пак са сметки без кръчмар, защото се предполага /от авторите на филма/, че САЩ ще пазят неутралитет в Европа, но според мен, те при всички случаи щяха да се намесят. Най-малкото, защото войната е била най-ефективният изход от Голямата депресия при тях, а потенциалът на Япония е бил крайно малък, за да ангажира цялата им индустрия.

Не се самозаблуждавайте, войната нямаше да свърши за Хитлер с превземането на Москва и Ленинград, основната промишлена база на СССР щеше /и е била/ изнесена към Сибир, а без кавказкия нефт немската военна машина щеше да се счупи рано или късно.

Идиотът, според мен, не е бил Сталин, а Хитлер, защото тази атака е била буквално идиотски самоубийствена. Сталин очевидно е надценявал Фюрера, смятайки го за не-идиот и затова е бил шокиран, както и не е приемал за чиста монета донесенията на своите шпиони за немска атака, която по всички закони на здравия разум е идиотски акт при онова съотношения на силите и ресурсите. Но Хитлер му поднася изненада, Барбароса, която очевидно е била възприемана като "лъжлива патица" от съветското главно командване, поради своята абсурдност. Не коментирам лендлийза на други суровини, освен нефтени продукти, защото в предишните постове с Ник ставаше въпрос за иранския/персийския нефт като мотив за изчаквателната позиция на Сталин. В което има голям резон и съм склонен да го приема, защото както е известно в началото на 1941 СССР и Великобритания окупират Иран и си го поделят с цел да ограничат възможностите на Хитлер за тотална война, както и да увеличат своите. Вероятно тази политика на масиран натиск от Сталин е щяла да продължи с години на териториално разширение /Естония също е имала големи за времето си нефтени находища, Бесарабия, защо не и Персия/.

Сталин е имал конкретна информация от различни източници - Зорге от Япония, Заимов ат България и от други в окупираните страни на Европа, както и от мрежата си в самата Германия - че Хитлер ще атакува през 1941, но е отказал да повярва на тази информация. Той е бил в шок от новината за германското нахлуване и мисля има редица документи, доказващи, че е искал в първите часове и дни прекратяване на огъня и мирно споразумение с Хитлер. Дали е блъфирал, струпвайки ударната си мощ на границата или действително е мислел да атакува е спекулативна тема. Судоплатов твърди в мемоарите си, че СССР не е възнамерявал да атакува, тяхната стратегия е била да се разширяват териториално и да трупат индустриална мощ, което до средата на 1941 работи успешно. По отношение на нефтените запаси и потенциал, СССР е бил напълно подготвен да води дълга тотална война: USA 182.657 Mt USSR 29.700 Mt Venezuela 27.443 Mt Iran 10.426 Mt Indonesia 7.939 Mt Mexico 6.721 Mt Romania 5.764 Mt Columbia 3.636 Mt Iraq 3.438 Mt Argentina 2.871 Mt Trinidad 2.844 Mt Peru 1.776 Mt Burma 1.088 Mt Canada 1.082 Mt Egypt 0.929 Mt https://ww2-weapons.com/military-expenditures-strategic-raw-materials-oil-production/ Германската нефтена индустрия, с всичките териториални завладявания на Хитлер дотогава, е била способна на една трета от този обем, или около 10 млн. метрични тона нефт през 1940, в това число румънския нефт: https://www.worldcat.org/title/technical-data-digest/oclc/1768160 Германците не са били способни да водят дълга война с този ресурс и за го осъзнавали добре, една от главните, ако не и първа причина, Хитлер да започне тази война е бил съветския нефт в Кавказ, затова главният му удар е насочен натам. Кавказ /Баку/ е давал 58 процента от целия съветски нефт, СССР дори е изнасял нефт за Германия преди войната, и то сериозни количества. Иранският нефт по онова време, според мен, не е бил от решаващо значение за съветския военен потенциал, той е бил около 30 процента от този добиван в самия СССР. Забележително е, че към 1945 година Червената армия достига до Берлин с добив на нефт/гориво, което е по ниско от нивата на 1940: В 1940 году Советский Союз добывал более 31 млн. тонн нефти, или свыше 10 процентов ее мировой добычи. Главными районами нефтедобычи оставались Азербайджан (71,4 процента) и Северный Кавказ, т.е. Грозный и Краснодар, на которые приходилось 14,8 процента всей союзной добычи. Здесь же были сосредоточены и основные разведанные запасы нефти. Потому в таких богатейших нефтяных регионах, как Урало-Поволжье, Средняя Азия, Казахстан, добывалось чуть более десяти процентов нефти. Благодаря экстренным мерам, предпринятым уже в первые месяцы войны, по интенсификации разработки нефтяных месторождений, лучшему использованию фонда скважин и разведке новых месторождений тот же Азербайджан дал в 1941 году стране 23,5 млн. тонн нефти – самый высокий уровень за всю историю ее добычи. В 1942 году, когда была нарушена связь Северного Кавказа с Центром и Поволжьем, перевозки нефти и нефтепродуктов из Баку осуществлялись по Каспийскому морю в цистернах, сцепленных тросами по 10—15 штук, и в нефтяных резервуарах. Но оккупация районов нефтедобычи Западной Украины, Краснодарского края, Грозненской области, тем не менее, привела к резкому снижению уровня добычи нефти и продуктов ее переработки. В 1943 году добыча ее составила всего 17,98 млн. тонн. Затем начался медленный прирост. Довоенный уровень добычи нефти будет превзойден только в 1949 году. И здесь нельзя не отметить, что в годы войны среди поставляемых из США в СССР по ленд-лизу стратегических материалов и изделий было 2599 тысяч тонн горюче-смазочных материалов, в том числе 476 тысяч тонн высокооктанового авиационного горючего. Осенью 1942 года, когда над Баку нависла реальная угроза оккупации после захвата немцами нефтяных районов Северного Кавказа, более 10 тысяч бакинских нефтяников были перебазированы на освоение нефтяной целины в районы Поволжья и Урала. Поскольку Куйбышевская область являлась ведущим перспективным районом Второго Баку, туда были направлены более 5 тысяч бакинских специалистов. Яков Агарунов был назначен секретарем Куйбышевского областного комитета партии по нефтяной промышленности. В первый же год (1943 г.) нефтяники Куйбышева увеличили добычу на 42%. (добыча в 45-м году в тыс.т.): Туркмения - 629 Ухта - 700 Казахстан - 517 Сахалин - 1200 Добыча в 45-м на Кавказе: Баку - 11000 Баку-2 - 2833 Грозный - 890 Майкоп - 700 Дагестан - 550 Грузия - 36 https://obsrvr.livejournal.com/113952.html Особое место в истории нефтяной промышленности СССР в недавнем прошлом и в наши дни занимает тема роли бакинской нефтяной промышленности в победе советского народа в Великой Отечественной войне. И это естественно. Несомненно, что одной из основных причин развязывания мирового пожара были претензии фашистской Германии и ее союзников на овладение энергетическими ресурсами, прежде всего нефтеносными районами в Европе. В 1945 г. германский министр вооружений и военной промышленности Шпеер признался на допросе, что «потребность в нефти, несомненно, была основным мотивом при принятии решения о вторжении в Россию»1. Главный инициатор Второй мировой войны – Германия, быть может, как никакая другая страна была заинтересована во владении нефтяными ресурсами. Сумасбродные планы гитлеровского руководства с его претензиями на мировое господство не могли не вызвать желания пополнить свой скудный нефтяной ресурс путем подчинения себе других стран. Между тем в 1939 г. добыча нефти на территории рейха составила всего 805 тыс. тонн. Для ведения современной войны на больших пространствах этого количества нефти было явно недостаточно. Даже оккупация целого ряда стран Европы в 1939–1940 гг. и овладение там запасами нефтепродуктов, взятие под контроль нефтепромыслов союзной Германии Румынии с годовой добычей нефти в 5,5 млн тонн никак не могли удовлетворить растущие аппетиты агрессора. Следует признать, что в период относительного улучшения советско-германских отношений после заключения в 1939 г. Пакта о ненападении Германия проявляла огромный интерес к поставкам нефти и нефтепродуктов из СССР. В этот период она стала основным импортером советской нефти и нефтепродуктов. В 1940 г., например, 75% советского экспорта нефти и нефтепродуктов направлялось в Германию. С началом войны против СССР для Германии скорейшее овладение Бакинским нефтяным районом становилось стратегической целью. Для Советского Союза такое же стратегическое значение имело использование бакинской нефти для отражения агрессии. В современной научной литературе замалчивается не только причина наступления немцев на Кавказ летом–осенью 1942 г., но и внесение германским командованием корректив в планы всей военной кампании 1942 г. Между тем не секрет, что главной задачей германского командования в этот период войны было овладение нефтяными районами Кавказа, и прежде всего – Бакинским нефтяным районом. Столкнувшись с трудностями в преодолении Большого Кавказского хребта, немецкие дивизии устремились к Волге. Ставилась цель резко ограничить снабжение центральных районов СССР и советских войск нефтью и нефтепродуктами, доставлявшимися по Каспийскому морю и далее по Волге. Для этого немцы решили захватить Сталинград. Поэтому оборона Кавказа и Сталинградская битва имели для СССР жизненно важное, быть может, судьбоносное значение. Сколь ни значима была военная помощь со стороны союзников СССР, сколь ни значимыми были поставки в СССР продовольствия и обмундирования, союзники не в состоянии были обеспечить СССР необходимым количеством нефтяного горючего. В отношении нефти и нефтепродуктов Советский Союз мог рассчитывать главным образом только на собственные силы. И в эти годы в тяжелейших условиях нефтяники Азербайджана стойко выполняли стоящие перед ними задачи. http://vestikavkaza.ru/articles/57537.html Нефтените продукти, които СССР получава по лендлийз програмата от САЩ са около 2.9 млн. метрични тона за целия перод, тоест ооколо 10 процента от годишния им предвоенен добив.

Резун-Суворов може да не е точен и прав в много неща, но, според мен, когато анализира дислокацията на Червената армия по границата през май-юни 1941 е в общи линии точен, все пак той е трениран военен анализатор, който умее да брои и пресмята добре. Очевадно е надвисването на атакуващи съветски армии, цялото им построение е било изнесено за атака, не за защита - летищата, бронетанковите корпуси, горивните складове, всичко е струпано и концентрирано в близост до границата, независимо от мирните пактове и съглашения. На съветските офицери са били раздавани руско-германски разговорници. Написах "пролетта на 1942", но е било възможно тази блицкриг съветска атака да стартира още през есента или дори няколко месеца след юни, тоест в края на лятото на 1941. Съветите са проиграли такъв тип война в Монголия, Халхин гол, и то успешно, техните маневри през 1939 и 1940 за разиграване на мълниеносна танкова война. При това са притежавали голямо числено превъзходство. Едно провеждане на операцията Морски лъв срещу Великобритания би дошло дюшеш на Сталин. Павел Судоплатов, началник на външното разузнаване на съветите от 1937-8 година в мемоарите си свидетелства, че най-големия кошмар за Сталин е бил съглашение между Великобритания и Германия и неговата служба е работела под пара и под прякото ръководство на Берия /член на Политбюро/ да предотврати такова съглашение срещу СССР. Също така са ликвидирали националистически лидери в Полша и Украйна още преди войските им да навлязат там, тоест разчиствали са пътя. Знаели са за сътрудничеството на германския Абвер и Гестапо с такива лидери и ако не са успявали да ги ликвидират физически са правели всичко възможно да ги вербуват и внедрят като техни агенти сред германците. Преди да нахлуе в СССР, Хитлер се опитва да води преговори с Великобритания и САЩ, чрез посланика си в Турция, фон Папен, с които да опипа почвата за техния неутралитет. Съветите узнават за това и правят неуспешен опит да убият фон Папен /там е замесен и българин техен агент, който се самовзривява/. И най-сетне, за да започне Морски лъв, Хитлер се е нуждаел от огромен флот, който не е притежавал, за разлика от британците. Френският флот почти изцяло излиза от негов контрол и преминава в британски и американски ръце, генерал дьо Гол още в първите дни след нападението базира свое командване и правителство в Лондон, откъдето призовава френските военни части да не се присъединяват към колаборационистите на Петен. Хитрата лисица Ф.Д. Рузвелт се прави на безразличен до Пърл Харбър, но това не означава, че американците не са наблюдавали зорко какво става в Европа, очаквайки своя час. Едно нападение над Великобритания би им развързало ръцете да се намесят пряко - нещо, което пропускат при нахлуването във Франция. Моето мнение, може и да греша, е че Сталин е изчаквал удобен и подходящ за него момент да атакува Германия,като ловко се е дистанцирал от всякакви обвързващи алианси със западните държави, преди да бъде нападнат.

През пролетта на 1942 Червената армия започва планираната си офанзива към Берлин, нанасяйки неочаквано мощен удар с авиация, танкови корпуси и моторизирана пехота. Разкъсвайки немската отбрана в Полша, съветските войски в ролята си на освободители маршируват към Берлин. Авиацията и подводния флот на германците са силно обезкървени от битката за Великобритания и въпреки качественото превъзходство на Луфтвафе, тяхната авиация не успява да се справи с огромното числено превъзходство на съветската авиация. Германците са принудени да държат огромен окупационен корпус на Острова, защото там има подпомагано от американците силно партизанско движение, контролирано от Британско правителство в изгнание, базирано във Вашингтон. Американците откриват втори фронт в Европа още през есента на 1942, опасявайки се, че падането на Берлин през есента на 1942 ще доведе до ефекта на доминото и до рухването на цяла Западна Европа под съветска власт. Американски десант е стоварен в Нормандия през ноември и започва бързо да напредва към Париж. Съветите срещат яростна съпротива от Вермахта на германска територия и войната се затяга. В средата на 1943 американците са завършили проекта си Манхатън и хвърлят три атомни бомби над Берлин, след което навлизат от френска територия в Германия. Офицери от Вермахта, с американска помощ, успяват да организират успешно покушение срещу Хитлер, след което капитулират пред настъпващите части на Патън и американците подписват мирен договор с новото германско правителство. Съветските войски са принудени да се задоволят с Източна Европа. Войната през 1944 се води в Тихоокеанския регион, където американците отново използват атомно оръжие срещу Япония, принудена да капитулира в края на същата година.

Интересно, дали тази франкофония в Пловдив през този период, пък и в цяла България до към началото на 30-те не е мотивирана/обоснована от преобладаващите френски капитали в българския банков сектор дотогава. За това говори и Буров в записаните му от Памукчиев мемоари. Цитирам по памет, Буров преживява жесток стрес в началото на 30-те, когато банката му е докарана почти до фалит през Голямата криза. Той сам обяснява на Памукчиев, че е стигнал до толкова тежко състояние, защото е залагал предимно на френски капитали, докато конкурентите му се били преориентирали /към германски предполагам, тогава започва подем в немската икономика/; но след това очевидно се е съвзел и е взел нещата в ръцете си, защото към края на 30-те го виждаме партньор с германски инвеститори /да не забравяме, че той е от прозападната Народняшката партия, но това не му пречи да е министър на промишлеността в русофилската Прогресивнолиберална партия, оттам да скочи пак като министър в правителството на Стамболийски, след което да се извърти с лупинг на 180 градуса като министър на външните работи в правителството на Народния сговор на Ал.Цанков/; тоест иначе казано, "Буров следва парите" ихич не му е пукало дали те са френски или германски /което в крайна сметка свършва зле за него/.

В момента търговията между Китай и Европейския съюз възлиза на над €1B на ден, като прогнозите на икономисти и анализатори са, че тази сума ще продължи да расте в бъдеще. Китай е вторият по големина търговски партньор на ЕС, както и вторият по големина партньор по отношение на износа. https://www.capital.bg/biznes/kompanii/2019/11/10/3988481_dhl_pusna_burzata_jelezoputna_liniia_mejdu_kitai_i/ Къде сме "ний", къде са "те": 1. Северния Евразийски жп коридор на Пътя на Коприната: Услугата се стартира в партньорство с Xi'an International и ще се движи между Xi'an в северен централен Китай до Хамбург и Neuss в Германия. Маршрутът ще премине през Казахстан, Русия, Беларус и Литва, преди да достигне Нойс на река Рейн. DHL казва в изявление, че „най-бързата железопътна услуга между Китай и Германия е създадена с подкрепата на China Railway, Belintertrans, RTSB Gmbh и UTLC – Eurasian Rail Alliance“. През последните години железопътният стокообмен между двата края на Евразия нараства, като железопътният транспорт е ценен за това, че е по-бърз от корабите и е по-евтин от този със самолета. Северният Евразийски коридор се очертава като най-бързият и надежден маршрут, превозващ 325 000 контейнера през 2018 г., според доклад, публикуван тази година от Европейската комисия. Това прогнозира, че трафикът ще нарасне до най-малко 437 000 до 2030 г., но може да стигне до над 4 милиона, ако има достатъчно капацитет и финансиране. Железопътния товарен превоз между Китай и Европа в края на 2018 г. е два пъти по-голям от този за 2017 г., достигайки 6000 пътувания в сравнение с около 3000 през 2017 година, съобщава информационна агенция Xinhua. Към ноември е имало 11 железопътни маршрути между 56 китайски и 49 европейски града. Първото пътуване беше направено през март 2011 г., откакто са приключили повече от 10 000 пътувания. Повечето маршрути са между немски и китайски градове, но има и по-дълги; най-дългият от всички е Yiwu и Мадрид, 12,874 км, който държи рекорда за най-дълъг в света, преди разклонението Yiwu до Лондон. Тласъкът за развитието на железопътната система дойде от Китай, който понастоящем има търговски излишък с ЕСв размер на 176 млрд. долара. Въпреки това Европа изнася почти стоки за почти 200 млрд. долара стоки за Китай годишно и в момента има 350% годишно увеличение на европейските стоки, което се реализира на връщане към изток по железопътната линия. Железопътните връзки вече са в основата на пощенска услуга Китай-Европа.DHL заяви, че на връзката Xian-Германия клиентите ще могат да проследяват доставките благодарение на GPS и софтуерната платформа iSee. Германия, най-големият търговски партньор на Китай сред страните от ЕС, е водеща и в развитието на междуконтиненталните железопътни връзки. През 1973 г. първият контейнер на Deutsche Bahn (DB) премина през Трансибирската железница. През 2008 г. тестов влак от Пекин достигна Хамбург, а през октомври последва първият контейнерен влак от Xi'ang. В обратна посока товарен влак от Хамбург пристигна в Уджиашан, град в централната китайска провинция Хубей, през март 2011 г. Оттогава DB предлага редовни влакови услуги между Германия и Китай. През 2018 г. от Хамбург до 27 китайски града бяха предложени около 235 седмични услуги за контейнерни влакове, с 25% повече в сравнение с 2017 г. През последните пет години китайският стокооборот със страни включени в Belt and Road надхвърли 5,5 трилиона долара, а преките инвестиции на Китай в не финансовите сектори на тези страни достигнаха 80 млрд. долара през същия период. http://www.globalconstructionreview.com/news/dhl-boosts-silk-road-new-rail-express-china-german/ http://www.globalconstructionreview.com/news/silk-road-steel-chinese-rail-freight-europe-set-do/ 2. Южния Евразийски коридор: Алтернативният план е 6000 километрова високоскоростна връзка от западната китайска провинция Синдзян, която преминава през Киргизстан, Таджикистан, Узбекистан, Туркменистан, Иран и Турция към България и оттам направо в сърцето на Западна Европа. В него ще участват повече от 40 азиатски и европейски държави с общо 3 милиарда население, твърдят китайски медии.Това би позволило на Китай да превозва произведените си стоки на Запад по-бързо и надеждно, отколкото морските пътища позволяват, и с малка част от цената на въздушния превоз. Китайски медии цитират един експерт, който казва, че тази линия ще струва 150 милиарда долара и ще бъде завършена до 2030 г., но множество фактори, включително геополитически, като и технологични /всички страни да имат железопътните линии със стандартни коловози/, ще представляват предизвикателства. Новият път на коприната има добър икономически смисъл за Китай, според Австралийския Lowy Institute for International Policy. „САЩ коварно заплашват морските пътища на Китай, докато евразийското сухоземно пространство е окупирано от слаби държави“, пише Джулиан Снелдър в блога на института. „Китай им предлага помощ за инвестиции, търговия и сигурност, а в замяна получава блокиране на казахстанския нефт и туркменския газ. Пекин преследва целта си за „пробиви през сухоземен маршрут“ до Индийския океан, Персийския залив и Европа ... “ Турция отпразнува откриването на високоскоростна железопътна връзка между Анкара и Истанбул, изградена от китайско-турско съвместно предприятие и отчасти финансирана с китайски заем.Китайските медии цитират турски служител, че тази малка връзка в крайна сметка „ще представлява важна част от съвременния жп Път на коприната“. http://www.globalconstructionreview.com/news/china-contemplates-new-silk-road-steel-europe76543/ България обаче се потрива със скоростните жп отсечки и реформата в БДЖ и рискува да бъде заобиколена през Гърция-Северна Македония с байпас към Истанбулската скоростна линия. И това е така, според мен, заради "браншовите" интереси на транспортните фирми с камионите, както и на нечистите интереси в товарните жп превози, в друга тема ставаше конкретно въпрос как държавните субсидии се приватизират тарикатски от частни превозвачи.

През Прага и Загреб, където са били студенти и антифашисти, заловени от Гестапо. Доказателства... Освен снимките има и огромен брой документи на нацистите, педантични отчети за планиран геноцид в концлагерите, част, само малка част, от тези отчети са включени в тази книга. Не е от най-забавните четива, но е документ: https://knizhen-pazar.net/index.php?option=add_book&id=999685&title=СС в действие

Ами аз съм един от малкото хора в България, които съм имал възможността лично да разговарям и то дълго с един български евреин оцелял от Аушвиц и двама други били в Бухенвалд и не мога да мисля по тези въпроси без емоции. Да спорим дали са били 6-5 или 3 млн. според мен е цинизъм. Лека вечер! п.с. погледнете и колко поляци, руснаци, украинци, роми и сърби са ликвидирани от нацистите, само защото са такива по етнос.

Връзката е пряка: мистичната вяра на Хитлер и цялата пасмина от елита в Германската национал-социалистическата /работническа/ партия стават държавна норма и научен канон: сериозни учени се допитват до хърватска контактьорка с извънземни същества, която им чертае схеми на "летящи чинии", които те после трябва да разработват в научни проекти и т.н. Това си е варварско средновековие, регрес към тъмните векове. Този подход се прилага навсякъде. Връзката с концлагерите на смъртта също е пряка: за разлика от колонизирането на Индия и Алжир, масовите убийства са научно обосновани и се провеждат с промишлени методи и научен подход - хората се сортират по расов признак и се унищожават с германска акуратност и фабричен размах, използват се косите, мазнините и дори зъбните им протези от ценни метали, това се прави по идеологически принцип и с научна обосновка. Ако нацизмът беше завладял Европа, това планирано научно унищожение щеше да добие много по-гигантски мащаби, защото идеологията на нацизма повелява всички непълноценни раси и народности /това са славяни и цигани да станат "тор за немската раса", тоест да минат през "окончателното решение", през което бяха пуснати евреите./ Как си представяте вие една такава просперираща и благоденстваща Европа под ботуш на нацистите? При Сталин подходът не е "наци", той е "класов" - "класовият враг" подлежи на унищожение физически. И двата подхода са идеологически с тоталитарен политически контрол. Науката е слугиня на партийната идеология.

Ако науката се беше развивала блестящо, защо само във Великобритания емигрират над 2500 германски учени по време на нацизма: Fortunately for those physicists and other displaced scholars, colleagues from outside Germany acted quickly to provide assistance. In April 1933, British economist William Beveridge founded the Academic Assistance Council, later renamed the Society for the Protection of Science and Learning. The group’s first president was physicist Ernest Rutherford. Ultimately SPSL would help more than 2500 scholars from Germany and occupied countries flee to the UK. A similar organization in the US, the Emergency Committee in Aid of Displaced German (later Foreign) Scholars, rescued more than 300 academics. The Notgemeinschaft kept detailed records of the scholars at risk and, working with organizations like SPSL, helped find jobs abroad for many of them. “In the fall of 1936, with the financial assistance of the [Rockefeller] Foundation, there was published in London a book of 125 pages entitled ‘List of Displaced German Scholars.’ This book is probably unique in academic history. It contains the names of 1,639 men who, in 1932, were German citizens holding positions as teachers and research workers in institutions throughout Germany. Some, although dismissed from their posts, are still resident in their native land. The majority of them are exiles in other countries. The list includes Nobel prize winners and other men of international repute and distinction. Over sixty academic disciplines are represented in the specialities of those listed, among which might be mentioned such varied subjects as anthropology, architecture, bacteriology, biology, chemistry, economics, engineering, forensic medicine, history, hygiene, law, mathematics, medicine, neurology, pathology, philology, philosophy, physics, physiology, sociology, surgery, and zoology” (Raymond B. Fosdick, Scholars in Exile”, The Rockefeller Foundation Review). The names in the physics section read like a who’s who of early 20th-century physics: Hans Bethe, Felix Bloch, Max Born, Albert Einstein, James Franck, Otto Frisch, Fritz London, Lise Meitner, Erwin Schrödinger, Otto Stern, Leo Szilard, Edward Teller, Victor Weisskopf, Eugene Wigner. Three of the displaced scientists—Einstein, Franck, and Schrödinger—were already physics Nobel laureates; five more would eventually receive the prize. A 2016 study found that the 15% of physicists who were dismissed from German universities accounted for 64% of all German physics citations. https://physicstoday.scitation.org/do/10.1063/PT.6.4.20180926a/full/ Вижте за какво иде реч в последния абзац - 15 процента от физиците на Германия я напускат по време на нацизма, но тези 15 процента са отговорни за 64 процента от германските научни публикации за онова време. Нацизма е пълно безумие, нацистите създават огромен институт Аненербе, който се занимава с окултизъм и шаманско контактьорство посредством медиуми с извънземни духове; половината от нацистката върхушка са окултисти, дори СС е окултна организация със средновековни ритуали и елементи на магьосничество. Цъфнала им науката, научно изтребиха в концлагерите милиони "непълноценни" хора по расов принцип. Хайде стига.