Б. Киров

Не е точно източник, а мнение на Людмил Леонидов в книгата му "Случаят "Левски" /2012/: "Касабов ръководеше българското съпротивително движение в продължение на три години и осъществи прехода от Раковски към Каравелов и Левски. Този факт мъчно се преглъща. Каквото и да се говори днес, пропастта между идеологията на Раковски и на Левски е огромна. Ако не беше Касабов, вместо преход щеше да има тотален срив. Касабов завърши гимназия в Белград и стана масон под опеката на княз Иван Кулин. В масонството опекунът е гарант за просперитета на посветения. По негово време нямаше по-високо ниво на протекция. Касабов се дипломира във Виена като доктор на юридическите науки, където се свърза с Джузепе Масини и Михаил Бакунин, и се завърна в Белград. Масини беше идеолог на италианското масонство и лидер на карбонарите. По подобие на масонството в САЩ създаде „Млада Европа“, в която влязоха националните секции – „Млада Италия“, „Млада Полша“, „Млада Германия“ и т.н. Очакваше се да влезе и „Млада България“, когато бъде създадена. Бакунин беше теоретик на анархизма. Беше приет в братството на Франция, а по-късно стана член на италианската ложа „Социален прогрес“ и се издигна до 32-ра степен. В Белград, със съдействието на „Верните приятели“, Раковски сформира Първа българска легия. Отношенията на Раковски с Левски минаха през Ильо войвода. Финансирането на Легиона се осъществяваше от Привременното българско началство. Раковски не беше посочен като ръководител и вместо да се разсърди на Геров, се разсърди на Ильо и на всички около него. След 6 месеца Легионът беше разпуснат. Преди това, на 10 февруари, в Букурещ бил извършен държавен преврат за създаване на единна и независима Румъния. Раковски беше обвинен в съучастие, но успя бързо да стигне до Русия и поне за няколко месеца да се спаси от поредните репресии. За известно време емигрантите останаха без ръководител. Тогава Иван Касабов създаде в Букурещ ТБЦК, Таен български централен комитет. Чрез румънските „братя масони“ комитетът имаше пълна подкрепа от новото правителство и постигна Свещена коалиция между румъните и българите. Без участието на Раковски Касабов получи значителна парична сума, с която възобнови комитетите в Българско, създадени от цариградските българи и доразвити от самия Раковски. Касабов написа „Основно законоположение на народните тайни комитети и създаде Таен съд, който имаше право да произнася и да изпълнява смъртните присъди на провинилите се. Наследи го Левски. Като реакция срещу Раковски, „Добродетелната дружина“ публикува „Програма за политическите отношения на сърбо-българите, или тяхното сърдечно отношение“. Идеята беше с покровителството на Русия да се създаде сръбско-българска държава с общо народно събрание. След няколко месеца самата Сърбия категорично се обяви против създаването на държава от сърби и българи, дори и да е оглавена от княз Михаил Обренович. В отговор на „Програмата“ ТБЦК изпрати „Прокламация по българския въпрос“ до султана, Наполеон III и Александър II. Отникъде не получи отговор и тогава изпрати само до султан Абдул Азис „Припомнювание към Н. И. В. Султана“. То съдържаше повторно предложение за създаване на българо-турска държава по подобие на създадената през 1869 година Австро-Унгария. Раковски умря на 9 октомври 1867 година с неизплатени дългове. Четири дни след смъртта му българите продадоха цялото му имущество на търг – ръкописите, книгите, униформата му, сабята му и всичко останало. Как и откъде се появява Каравелов и защо всъщност заслугата е на Касабов? Накратко, след бягството на Раковски от Белград в отвореното революционно пространство се промъкна Любен Каравелов. Като младеж Каравелов направи неуспешен опит да постъпи в турското военно училище в Цариград. Беше скъсан на изпитите. Замина за Одеса, за да постъпи в кадетския корпус, но и там не беше приет. Установи се в Москва, но не успя да вземе приемния изпит в университета. След време замина за Белград и съвсем неочаквано се опита да стане лидер, измествайки гиганта Раковски. Успоредно със създадения от Иван Касабов в Букурещ „Таен български централен комитет“ (ТБЦК) Каравелов създаде в Белград „Български революционен комитет“ (БРК), състоящ се от 12 души. Беше обвинен във връзки със сръбската „Омладина“, масонската ложа на „Младите сърби“, и след много усложнения и арести емигрира в Букурещ. По това време Касабов реши да отдели представителството от действието. Каравелов вече беше достатъчно известен, за да оглави революционерите и да ги легитимира пред Европа. Левски беше известен само на доверен кръг хора и можеше да поеме организирането и провеждането на революцията. Когато Раковски умря, Касабов пое изцяло неговите функции. Масини и Бакунин вече го бяха приели като Брат и наследник на Раковски и му засвидетелстваха доверието на ложите си. Това му даваше правото да съсредоточи неограничена власт в своите ръце. Тогава ТБЦК се превърна в „Българско общество“ и продължавайки да поддържа четническата тактика, финансира четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Резултатът, както знаете, е печален. Едва тогава Касабов направи равносметка на изминалите години и написа: „Изходът е революция, а не четничество. Революцията изисква нравствено израстване, ясна програма, добре обучени главатари.“ Това не беше по силите само на един човек и всички предходни революции го бяха доказали. Революцията е насилствена смяна на режима, последвана от преустройство на политическия, социалния и икономическия ред. Тя е организирано вдигане на народните маси за смяна на системата и установяване на републиканско управление. Това я отличава от преврата и въстанието, които в повечето случаи се реализират като форма на отмъщение, без смяна на системата. Давате ли си сметка по онези времена кой разбираше какво е революция? Идеята за революция беше родена и израснала в свободните общества на Ренесансова Европа. Българите бяха минали покрай тази епоха по свой начин и им беше много трудно да разберат разликата между метеж и революция. Само през XIX век в Европа бяха извършени поне 10 революции и още толкова в Америките. Испанска революция от 1820 година, Португалска революция през 1821-1822 година, Гръцка революция от 1821-1829, Юлска революция във Франция през 1830, Белгийска революция от същата година, ноемврийска революция в Полша през 1830 и следващите години, отново революции във Франция от 1848 и 1849 година, Парижка комуна от 1871 и т.н. В България обстановката беше различна. Четничеството, отмъщението и грабежът имаха трайни традиции в българската съпротива и в това беше големият проблем, с който трябваше да се справи Левски, но правото да ликвидира четите беше в ръцете на Каравелов. Той обаче не искаше да се лиши от тяхната подкрепа. Във фолклора ни „хайдут“ и „хайдутин“ са мъчно разпознаваеми синоними. Хайдутинът е герой, а хайдутът е грабител.Всички знаят, че те са едно и също. Четите се формираха предимно от хъшовете в Букурещ. Те бяха бедни, вечно недоволни, неграмотни и готови да се жертват, за да отмъстят за мизерния си живот. Техните бедни и обезправени роднини в Българско бяха половината от населението. Това прозря Касабов и това завеща на Каравелов и на Левски. След безразличното отношение на Великите сили към проблемите на българите читалище „Братска любов“, основано приживе от Раковски, изпрати делегации до революционните центрове в различни страни на Европа. Иван Касабов даде на Любен Каравелов правото да установи връзки с неговите приятели Виктор Юго, Бакунин и „Международната лига за мир и свобода“ на Джузепе Гарибалди. Кой стои над Епохата: Левски или Каравелов? Левски се изкачи високо над Каравелов. Те двамата се стремяха към едно и също – „Свободна България“, – но тръгнаха по различни пътища. Левски заложи живота си и го загуби. Каравелов не заложи нищо и нямаше какво да загуби. Каравелов, водещ своя собствена политика, публикува в женевското списание на руските емигранти „Народное дело“ програма на БРЦК за създаване на „Дунавска федерация“. Никоя от дунавските държави не се интересуваше от такава федерация и казаното остана като глас в пустиня. Той заслужава особено внимание, защото не е еднозначна личност. По волята на Касабов стана вожд на хъшовете. Добра се до славата на ръководител, но нямаше никакви средства за изява пред висшето общество, за което винаги мечтаеше. Това беше общество на Европа, в което Раковски беше приет като български княз, но след неговата смърт за всички други българи вратите се затвориха. Само Левски можеше да реализира мечтите на Каравелов. Левски обаче не допускаше да го командва който и да било. В крайна сметка отношенията между двамата се сринаха. Левски се отдаде на революцията и остана в България с ежедневните рискове да бъде заловен и ликвидиран. Каравелов винаги и без проблем можеше да отскочи до Русия или Сърбия, ако бъде застрашен от нещо или някого. Живееше в относително спокойствие и имаше свое семейство. Беше почитан от хъшовете и им осигуряваше прехраната." Цитираното е с известни съкращения, направени от мен.

Съгласен съм, но според мен в живота нещата не са черни и бели, 0 и 1, както е при компютърния процесор. Левски и Хаджипенчович са били стари познати и в известен смисъл съратници. През 1861 г. е била основана в Цариград "Тайната дружина на верните приятели", една организация много подобна на гръцкото братство, за което писах по-горе в темата. Самият Левски казва в едно от писмата си, че се е посветил за освобождението на отечеството си от 1861 и има данни, че той е бил заклет като член на "Тайната дружина" от д-р Христо Стамболски: https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Стамболски Точно Тайната дружина финансира Първата легия на Раковски. Хаджипенчович е един от основателите на Тайната дружина. Д-р Стамболски пише по-късно: "Тук, в кантората на Кира Попова, който беше уведомен от Илича за дохождането на Левски и гостуването му в къщата на х. Иванча на остров Халки, Киро си прехапа устните и се чудеше на смелостта и куража на гостенина, така и на гостоприемеца. Троицата се съгласиха да посъберат малко пари и от находящите се сега останали в Цариград верни приятели на тайната дружинка, за да ги занесе Илич на утрото в понеделник и ги предаде на Левски, тъй като във вторник последният трябваше да отпътува с парахода за Бургас." Това се отнася за първата обиколка на Левски като емисар на ТБЦК на Иван Касабов през 1868. При тази му визита в Цариград, Левски се среща и с Хаджипенчович, те все още са били съратници. Касабов е имал планове за дуалистична държава под егидата на Султана, затова Левски е носел прокламации на български и на турски. Разчитали са на младотурците-реформатори, най-силен представител на които е бил Мидхат, бившия валия на Русе и вече на висока позиция председател на Държавния съвет в Цариград през 1868. По-късно Хаджипенчович се обръща срещу ВРО и БРЦК, защото е бил убеден, че те работят под сръбско влияние, бил е надъхан срещу тях и даже има съмнение, че пише донос срещу БРЦК до Високата порта по тези мотиви. Впрочем самите османски власти са били убедени, че зад такива организации прозира дългата ръка на Русия и това убеждение е битувало дори доскоро сред турските историци, приписващи всичко на руските интереси на Балканите. Не съм му адвокат на Хаджипенчович, но мисля, че е коректно да се сложи всичко на везните, когато се оценява по възможност по-обективно.

Иванчо Хаджипенчович е бил член на Държавния съвет, който по онова време в Османската Империя е изпълнявал и ролята на Висш Касационен съд, така че назначаването му в Извънредната комисия сигурно е било служебно. В Комисията е имало още неколцина етнически българи, вероятно за да й предадат легитимност. Хаджипенчович е бил протеже на Митхад паша, валията на Русе и основател на Държавния съвет в Османската империя през 1868, Иванчо попада в този Държавен съвет, следвайки своя патрон.

Най-малко едното писмо на Каравелов, това в което го подканя за въстание, е било показано от комисията на Левски, защото в неговите показания той сам го споменава, като подчертава, че е издал лично нареждане да не се вдига такова въстание. Според мен, интересувал съм се по въпроса, въз основа на тези две писма, както и на цялата му останала дейност по тогавашното Османско законодателство Левски нямаше да бъде осъден на смърт, най-голямата присъда щеше да бъде доживотна каторга като тази на Марин Поплуканов, Пъшков и Анастас Попхинов. В Османското законодателство смъртна присъда за бунтовническа дейност е предвидена единствено, ако деянието се осъществи, тоест има въоръжен бунт и въстание. За подготовка на въстание максималната присъда е доживотна каторга. Затова са държали толкова да има доказано убийство и всъщност присъдата му е за убийство, както и тази на Димитър Общи. Разликата между присъдата на Левски и тази на Общи обаче е в това, че при Общи има самопризнание и свидетели. При Левски има само един свидетел и обвиняем, който категорично отрича, тоест дума срещу дума. Ето защо, лично според мен, тази присъда е неправомерна дори по тогавашното Османско законодателство.

Книговезецът събира напечатаните листи от печатаря, сгъва ги на коли, разрязва ги, събира последователно всички коли в едно книжно тяло, и накарая съединява това книжно тяло с корицата на книгата. В миналото от времето на Христо Иванов съединяването на колите в книжно тяло е ставало с шиене /затова "везец"/. Големия е практикувал в Белградската държавна печатница и цял живот се е прехранвал с този занаят. По-скоро съм "колега" на Хр.Г. Данов, но книговезец и книгоиздател винаги работят в екип, затова написах "донякъде". Според мен, когато е влязъл за 24 часа в Ловеч преди да го заловят е бил наясно, че влиза в "гнездо на оси", затова първите му думи у Сиркови са били "на никого да не казвате, че съм тук". Но...

В писаните конюнктурно спомени винаги има част достоверност, аз лично подхождам към тях селективно, като ги сравнявам паралелно с други мемоари за същите събития /ако е възможно/ или с документи за тези събития или с различни във времето подобни спомени, ако е възможно и с трите едновременно. После отсейвам и извличам достоверната, според мен, информация. За мен този начин работи. Латинеца е роден 1848, те двамата с Николчо са почти връстници, Николчо е роден 1849. Латинеца е бил с Големия в Белград по време на Първата легия /1862/, но е бил 14-годишен, на тази крехка възраст е изключено да са го приели за обучение като войник. Специализирал се е отрано като кафеджия. Големия е имал моя занаят, донякъде, книговезец, сериозен човек, имал е връзка с книжаря Хр.Г.Данов. Какво ли не правят обстоятелствата с хората, не всички са "стоманени". Имал е семейство, дете. Само да подчертая, че веднага след убийството на слугата в Ловеч, местната полиция е знаела много повече за комитета, тайните къщи и членовете с тяхната йерархия по близост до Левски, отколкото е написано в списъка на Хамди, така че този дебат откъде е получил информацията си Хамди е малко безпредметен с оглед на това: Баба Мария Николчевица, жена на Никола Цветков, родена Тодорова, родом от Ловеч, на 60 години, бивша жена на Николча Сиркова, записана от д-р Параскев Стоянов, 16.5.1901: "В къщата на Н. Сирков комитетът не се е събирал. Левски вардеше тая къща да си я има за тежки времена. Скривалището бе направено по същия начин, като това в къщата на Величка Хашнова и в къщата на Гечо Хашната до маслага над черквата “Света Богородица”. На тавана имаше две шинди, които като се махнат, се излиза на тавана и оттам по стълбата се покачва на полянката под скалата на крепостта Хисаря и избягва незабелязан от никого... Там Левски не позволяваше да идва никой. След улавянето на Левски Сиркова не безпокоили. От Света Богородица до Коледа къщата на Сиркова била заградена /в смисъл наблюдавана/, това след убиването на момчето Стоенчо. След убийството /на слугата/, както казахме, Левски след лозята се скри у Величкини и на заранта дойде у Никола Сиркова. Величка дошла след два дни да каже, че ще заградят къщата на Сиркова и Васил (Левски) да излезе. Той избягал, Сиркови скрили всичко. На третия ден след Богородица (19 август) чак заградили; Търсили и у Никола Цветков и вече заградили къщата, т. е. тайно я вардели отдалеч. Левски вече не дошъл, само довели коня му един път." Професор д-р П. Ив. Стоянов Забележка: Тетрадката оригинална моя, от която преписах всичко дословно, както е било писано от мен през 1901 г., когато събирах моите материали, тази тетрадка я подарих на Народната библиотека в отдела Ръкописи, защото се боях, че ако я дам в Ловчанското читалище, някой обиден потомък на някое от описаните тук лица да не го вземе от библиотеката на читалището „Наука“ в Ловеч и го унищожи.

++ Цитираният по-горе от мен спомен е четвърти или пети по ред и във всеки следващ разказ Никола Цвятков добавя нови и нови подробности, които доукрасява, така че някъде в неговите разкази и самият той, според мен, вече не е правел разлика между измислица и реалност. В този му разказ от 1901 той разказва разни свои сънища за висящи мамули и турци, говори за астрономическа беседа за луната, която му изнесъл в двора на ханчето под открито небе Апостола, залпова стрелба от заптиета при залавянето на Левски и т.н /при положение, че е имало само един изстрел от револвера на Левски/. Но най-първият му разказ е пред Софийската комисия и там Николчо казва: - Христо, аз и Дякона, и тримата, спахме в една стая. Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. После дошли заптиетата и заловили тогова [Левски], той искал да избяга, но те го хванали веднага. Сетне забраха и нас заедно [с него] и ни отведоха. Значи цялата история пред Параскев Стоянов как се събудил в полунощ пък после два часа ял кокошка гарнирана с винце увисва във въздуха, пък после уж той събудил Левски и Латинеца и т.н. Човекът чистосърдечно си признава: "Призори Христо ме вдигна [и] рече: „Аз отивам в къщата на вуйчо ми за коня.“ Яз заключих след него. " Да, но това променя вече ролята на Латинеца в цялата ситуация, защото излиза, че той е диктувал времето, когато ще тръгват, което е ключово важно в стиковането с идването на потерята. А какво казва Юсеин Бошнак след Освобождението пред Иван Драсов, Марин Поплуканов и Пъшков: "Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията /да хванат Левски/, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта. Ние почнахме по-силно да чукаме като угрожавахме, че ще запалим ханчето, но никакъв глас. Тогава двама от нас се покачиха на покрива с цел като разкрият дупка да могат оттам да влязат и ни отварят, а всички други стражари заградихме по-добре ханчето. Внезапно вратата се отвориха и един човек в потури изскочи като стреля и гръмна." "сардисахме неусетно през нощта ханчетои чакахме да се прехвърли нощта" - казва Бошнака. Не са се хвърлили на юруш, сардисали са неусетно и са чакали да прехвърли нощта", за колко време се "прехвърля нощта" - за пет минути, за десет или за повече, според мен за повече, през цялото време потерята чака навън около ханчето. Излизането на Христо Латинеца при така очертаната от Бошнака картина без да го забележат и да се размине с тях става абсурдно, потерята е чакала "докато се прехвърли нощта" и тогава са почукали, а Николочо казва, че не повече от 10 минути след като Христо излиза и той заключва след него, на вратата се чука. Бошнака обаче дума не обелва за неговото излизане, нито за неговото завръщане, а то е документирано черно на бяло в протоколите на Софийската комисия. Така както се очертава картината, Бошнака е чакал не свещ да се запали /тя си е била запалена през цялото време докато са "се сурдисали неусетно", а излизането на Христо, това е бил знакът за атака, само че Бошнака го премълчава, в неговия разказ Христо Латинеца не съществува.

Николчо казва пред П.Стоянов, че Латинеца е трябвало да ги преведе "по преки пътеки, които само той знае": "Христо щял да дойде с тях, за да ударят през преки и скрити пътеки, познати само нему, за да избягват шосето, на което постоянно сновели жандари, за да не минат през Севлиево." Интересно е какво Латинеца казва на Левски и Николчо като причина, че отива при вуйчо си: “ Щом се събудил, почнал да буди Левски да тръгнат. Те станали и гледали часовника, било 6 часа по турски (12 с. по европейски). Левски казал, че било рано, и си легнали и двамата. На Николчо не му се лежало вече, той станал, запалил печката, извадил си кокоше месо да яде и вино да пие, докато стане време за ставане. Чакал два часа и пак събудил Левски. Станали тогава и той, и Христо. Христо казал, че ще отиде да стори хабер на комшиите роднини, че баща му ще дойде на хана и ако попита за мен, да му кажат, „че съм по селата да си купя свиня и че ще се върна пак сутре“. Христо излязъл, Николчо заключил вратата и си влязъл в стаята при Левски. Левски си разпасал пояса, за да излезе навън по нужда, в яхъра. Като се върнал, тъкмо си опасвал пояса и се потропало на вратата. " оттук, ако включем тайминг /броене на времето/ нещата трудно се връзват от гледна точка на това, което разказва Латинеца пред комисията в София. Той там твърди, че отишъл при вуйчо си, съобщил му за коня, и когато се върнал, чул гърмеж и видял, че хванали Левски. Николчо казва, че когато Левски се върнал от яхъра /колко да е стоял там, не повече от 5-10 минути/ и тъкмо си опасвал пояса, навън се потропало. След като се е потропало следва екшън с бягството на Левски, и чак тогава изстрел, произведен от самия Левски. Значи, ако включим часовника, Латинеца излиза и минава през единствения вход отпред, казва на Николчо да залости отвътре /това означава вътрешно резе, иначе ако е имало ключалка самият Латинец щеше сам да си заключи отвън/, после отива до роднината, предполага се трябва да го е събудил в 2 часа след полунощ, казва му каквото му казва и се връща обратно, където вече вижда заловения Левски и това всичко е в рамките на максимум 10-15 минути. И най-важното, когато Латинеца излиза и Николчо заключва след него, потерята още да не е била там, защото никой не го е видял да излиза, цялата потеря трябва да дойде след неговото излизане, да обгради ханчето, едната група с Бошнака да се позиционира откъм задния изход от обора, после да последва борбата за задържането на Левски и изстрелът от неговия револвер в ръката на Бошнака, който Латинеца казва, че е чул, Латинеца да се върне обратно, да види вече заловения Левски и да каже на Николчо да отвори. В рамките на 10 минути, според мен, всичко това е невъзможно да се случи, трябва да се е включила някаква турбомашина на времето и всичко да се е движело на забързан каданс като в немите филми на Чарли Чаплин и пак няма да успеят сценаристите да го натикат в рамките на 10 минути.

И аз съм на мнение, че Николчо е бил фигурант в цялото действие, той даже не е знаел какво има зашито в самара на коня, който е яздел. Пращат го като Фигаро нагоре-надолу без много обяснения. Той сам пише, че Левски бил много неспокоен, като стигнали в хана, няколко пъти влизал и излизал и го питал "Ти никога ли не си бил в Търново преди?" Свещта Николчо запалил по негови думи, защото огладнял и станал да яде. Малко след това Латинеца излиза да ходи при вуйчо си за друг кон, пред комисията казва, че той щял да даде коня си на вуйчо си да си ходи до Ловеч, като излиза казва на Николчо да заключи вратата и заминава към къщата на вуйчо си. Юсеин Бошнак обаче никъде не казва, че го видял да излиза, а разказва, че като стигнали се разположили в засада, обградили ханчето, като Бошнака и още няколко заптиета отишли към задния изход от обора, откъде се опитва да излезе Левски, а другите обграждат ханчето. Има само един преден вход на ханчето, откъдето е излязъл Латинеца и чиято врата заключва след него Николчо. Бошнака казва, че щом светнало вътре те тръгнали да влизат. Латинеца казва, че излязъл и отишъл при вуйчо си. Миракъл, чудо.

Нямам теория, тогава писах на Стаски, че Николчо си е имал редовно тескере на бакърджия, заверено за Търново и един вид, аз съм си аз, и нямам нищо общо с тоя, и да го хванете и да ви избяга, той спеше на това легло и това са неговите неща, аз нямам нищо общо с него. А откъде Латинеца е разбрал, че Николчо си е вътре, и то в леглото /Николчо сам казва по-късно, че се завил презглава и се правел на заспал/ вече не само, че имам теория, но и съм почти сигурен, че между тях е имало уговорка - двамата са роднини и нямат нищо общо с Левски, който им се представил като търговец от Търново, случайно срещнал Николчо по пътя. Да, ама такава договорка трябваше да се разпадне на парчета при очната ставка между Латинеца и Левски, ако комисията е имала предвид донесението на Хамди от 28 септември, където черно на бяло като член на комитета в Ловеч фигурира Латинеца. Комисията обаче остава глуха и няма относно написаното от Хамди. Хм... не е до теории, а елементарно събиране на две и две.

С риск да се повтарям, но пак ще напомня, веднага след убийството на слугата властта прави обиски в къщите на Марин, Величка и Сиркови в Дръстене, трите къщи, в които Левски се е криел. Само най-тесен кръг от членове на комитета и много близки на Левски са знаели за къщата на Сиркови, Левски не е свиквал там събрания и не е приемал много хора. Или властта е имала ясновидски способности да нацели от няколко стотин къщи в Ловеч точно тези три, или някой /кой?/ им е казал къде да търсят, и това става през август. Драсов вече го няма, Марин е примрял от страх, Величка предупреждава Сиркова за обиска в нейната къща /тя пък да не е била абонирана за конака, че е знаела къде ще правят обиски/. Комитетът съобщава писмено на Левски, когато вече е избягал в Тетевен, че "трима в арнаутски дрехи" нападнали къщата, той го казва пред комисията и Вутьо не го оспорва, защото той му е донесъл писмото там като куриер. Кой от комитета му пише, и кой знае, че са трима, а не двама /според мен всичките взели колективно решение и теглили жребий са знаели кои са тримата в обира/. Латинеца обаче никакъв не се чува през това време, а къщата му е на метри от тази на Никола Сирков в Дръстене. За Латинеца в Къкрина Стаски два пъти писа, че един въпрос не му давал мира: откъде Латинеца разбрал, че Николчо е вътре в хана, след като заловили Левски, та му почукал точно на прозореца до предната врата /публикувал съм тук по-напред план на къкринското ханче с разположението на леглата на Латинеца, Левски и Николчо/ и още защо още преди да вкарат Левски в общото помещение на кръчмата от обора, Николчо струпва всички вещи на Апостола, който вече бягал навън, върху неговото легло /на Левски леглото/. Така и не можах да му отговоря тогава.....

И според мен Христо Бояджията е Христо Иванов, мисля че Стаски беше изровил конкретно доказателство за това, но сега не ми се рови назад в темата. Латинеца е бил участник във Втората Легия, Общи в Първата, там се разминават - Общи по време на Втората Легия е в Италия и в Крит, имал е и гръцки паспорт, сам споменава това при разпита му. Дали Латинеца /прякорът му идвал, според някои от боготворенето на гарибалдийците, които наричал често "латините"/ е познавал Общи от Ловеч или не, нямам никакви твърди доказателства, но нямам и никакви такива в обратна посока.

Идеята на Каравелов е била винаги за Балканска федерация със Сърбия и Черна гора, той е последователен в това. При това на общославянска основа, за това лежи в Австро-унгарска тъмница при убийството на прозападния Обренович. Австро-Унгария е една от Великите сили в Европа по онова време, тя също е имала своите имперски амбиции да се разпростре и на Балканите. Точно по времето на Левски се изгражда барон-Хиршовата железница, най-амбициозния инфраструктурен проект по онова време, имащ идеята да свърже Ориента /Цариград/ със Запада /Париж/. И точно по времето на Левски османското правителство отнема лиценза на барон Хирш, чиито капитали са базирани предимно в Париж. И точно по същото време за главен управител на българската част от тази железница е назначен Теофан Райнов, стар конспиративен другар на Левски, който преди това е бил провален като агент на прословутия разузнавателен отдел в османската полиция, работещ срещу емигрантите във Влашко и Сърбия. Не е случайно, че Левски търси оръжие в Белгия, държава много близо в политиката си до Франция по онова време, и че може да води преговори за безплатна доставка на големи количества оръжие от тази държава, с опция да се плати след основаването на българска държава. Както и не е случайно, че възприемаме белгийската конституция като основа за Търновската и търсим Фердинанд в Австро-Унгария, дворецът му във Виена е разкошен, между другото. И съвсем не е случайно, че до Голямата депресия в България доминират френските капитали и банки. Пиша всичко това не защото съм специалист в тези взаимоотношения, а защото са видни и с просто невъоръжено око на не специалист. И съжалявам, че професионалните български историци не забелязват и с въоръжено око тези взаимозависимости, или от някакви вътрешни спирачки на автоцензура не работят в тази посока.

Прегледах пак показанията на Общи пред софийската комисия, там той споменава и за второто събрание, вече в къщата на Марин, когато се е събрал "съвет" на който са присъствали и Попхинов и Левски и този съвет решил да се даде пълномощно на Общи от Ловеч до София, а на А.Кънчев от Ловеч до Русе, да обикалят и основават комитети, подписали им и пълномощни, това трябва да е било преди самоубийството на Кънчев в Русе. Общи е много точен, той казва "съвет от 18 души", но кои са присъствали не уточнява, той наистина, според мен, не е познавал повече от 5-6 души от Ловеч. Когато описва как го е водил със себе си Левски, видно е че Апостола демонстративно и безапелационно го е игнорирал, почти никъде не го допуска до събрания, праща го да спи по разни ханове, а не в тайни къщи, държи го изолиран още от началото. Сега тези 18 души от Ловеч кои са били и бил ли е между тях Латинеца, няма кой да ни каже. Латинеца, противно на повечето битуващи в литературата мнения, според мен е бил доста откъснат от комитетските дела. Стаски беше развил убедително тезата, че ханчето в Къкрина няма нищо общо с комитетски пари и дела, просто Латинеца си го е наел с негови пари и си е гледал частния интерес. Самият Латинец в показанията си казва, че преди това ханче е държал кръчма около Ловеч и с това се е занимавал, Левски пък при неговите показания казва, че го познавал бегло и за последно го бил виждал в тази кръчма край Ловеч, на което Латинеца категорично отрича въобще да е виждал някога Левски с думите "нека си твърди, не го познавам". Защо не е споменат Общи в този доклад, моята хипотеза е, че Латинеца, ако е автор на сведенията в него, не е знаел нищо за него, но нямам никакъв начин да я докажа, а не виждам и как може да се отрече. Какви са насрещните аргументи, че Латинеца е бил в течение на всички комитетски дела и за ролята на Общи. Като доверено лице на братовчедите си Сирков и Х.Иванов е изпълнявал техни нареждания, но дали се е занимавал с някаква друга комитетска дейност - дали има някакви доказателства за и против? Много видно е несъответствието в стандарта на разпитващите в комисията, когато му правят /на Латинеца/ очна ставка с Левски - те приемат за чиста монета неговите думи, че няма нищо общо с комитета, че е така доказва, че малко след това е освободен и са му върнати парите. Или между Софийската комисия, Хамди паша и Великия Везир не е имало никаква координация на информацията, за да е вписан Латинеца като член на комита в Ловеч и да го пуснат без повече въпроси, или зад кулисите на официалните разпити е имало и други, където Вутьо изведнъж онемява за участието на Латинеца в обира.

Не е въпрос, според мен, какво той е искал или не, името му е било сложено в списъка, независимо от неговото желание. Нали си спомняте, че този който е дал информацията така извърта нещата, че все едно комитетът е съставен към началото на юни 1872 /фразата преди 2.5-3 месеца, точно съвпада с връщането на ловечкия делегат от Букурещ, Марин Поплуканов, някъде през юни, Левски се връща в България на 1 юли/. Тоест доносникът е искал да каже, че и той членува в Ловечкия комитет /не е могъл да отрече това при хипотеза Латинеца, хванали са го на местопрестъплението/, но оттогава, преди това комитет не е имало, Левски го основал. Така естествено омаловажава и своята вина, прехвърляйки я върху Левски, така правят и по другите комитети, провалени заради Общи, всички охкат как Левски ги заплашвал, някъде и с убийство, ако не станат членове на комитета. Каравелов и Хитов са просръбски тандем, единият е на сръбска държавна пенсия /Хитов/, другият е купил печатницата си /еквивалент на влиятелна телевизия днес/ благодарение на заем от сръбското правителство, осигурен му по линия на жена му Ната. Но за конкретния списък едва ли са имали някакъв пръст, тъй като той е съставен от човек на терена на Ловеч, а и двамата са им били къси ръцете да стигат до ловченските дела, за безпомощността на Каравелов говорят двете дописки за предателите на Левски, каквото са му подхвърлили от Ловеч, това е публикувал, той не е познавал живота вътре в града.

3000 гроша са 30 златни турски лири, по тогавашния стандарт 1 златна лира е имала 6.61 гр чисто злато, тоест имаме около 200 гр. злато у Латинеца, което по днешни цени от 88 евра за 1 гр злато е точно 17 600 евра или около 33 000 лева; изключено е, според мен, това да е бил оборота на Латинеца от обяд когато той пристига в ханчето до вечерта, когато го затваря, колко да са яли и пили съселяните му от Къкрина. И да не забравяме, че той е този /по думите на Николчо/, който представя Левски като "Христо, дядо Иванов син" пред един от селяните, на когото Христо Иванов е бил кръстник. Ако не е умишлено, този анонс за личността на Левски е идиотски в тази ситуация, колко да е било селото, където всеки познава всеки, та да представи Левски като "дядо Иванов син" и то на съселянин, на когото Големия е бил кръстник. + Много е съществено дова допълнение. Затова Мария Сиркова така се оплита в спомените си, в пълно противоречие с първия й мъж Никола Сирков, Сирков казва "Левски първите му думи бяха на никого да не казвате, че съм тук", жена му развива разказ как Левски я пратил да извести Величка, че намесва и жената на Латинеца, която й асистирала в известяването, направо махленска история, много тайно... Участвали са всички, по мое мнение, като са държали настрани Сирков, който после се вайка кой може да го е издал. Ами този, който му е помогнал с отровата да си отиде по-късно. Аз лично си представям нещата така: Димо и баща му са пуснати веднага на следния ден, като при първия оглед се вижда, че и те са замесени, оградата разкована, в двора им забити колове откъм турския хан, в другия двор намерен патрон от пушка, която не е на въоръжение в османската империя... а тези двамата освободени веднага. Някой от тях е изплюл камъчето с името на Латинеца, той единствен е от Ловеч, те не са познавали Вутьо, а Левски се е изпарил яко дим. Димо и баща му обаче нямат тези познания за комитети извън Ловеч и за оръжието, които са демонстрирани в донесението на Хамди, някой е поел щафетата. Оттам Латинеца става известен на ловечката полиция и каймакамин. За участие в обир с убийство са можели да го обесят по бързата процедура. И е пропял веднага. Защото почти веднага започват обиски у Марин /дето хвърлил тефтерите в заода и се препарирал от страх/, у Величкини и у Сиркови /Сиркова свидетелства, че Величка я предупредила/; е, откъде още на следния ден или след няколко дни турските власти знаят точно къде да правят обиски, ако някой не им е посочил точно местата, където се крие Левски, а те са били 4 къщи в Ловеч, като тази на Сирков е била "най-тайната". Кой може да знае "най-тайната" къща на Левски в Ловеч? И откъде още на 15 август 1872? Защо и Вутьо и Левски мълчат за Латинеца. Според мен Вутьо мълчи, защото е сключил сделка, живот срещу скалъпени показания, целящи да качат на бесилото Левски. Левски мълчи, защото е бил Левски, той предпазва Латинеца от смъртно наказание или каторга, не е допускал "предателство истинно", пази другаря си Латинеца, но все пак казва пред комисията, че комитетът го известил за "трима в арнаутски дрехи" нападнали къщата на Денчо, това го има записано черно на бяло в протоколите. Само да допълня, защо властта прикрива Латинеца. Защото са имали за него големи планове, да стигнат до Левски, което се и случва. Защо да го горят, след като той е изпълнил своята част от сделката.

Защото издайникът е от Ловеч, от комитета, /"вашенец" както пише за издайника Д.Попов на Ив.Драсов през 1873/, а в комитета такава партия на Общи няма, ако Пъшков и Марин в началото са го подкрепяли и са изиграли тази роля, то какво са получили като награда - доживотна каторга. Драсов е подкрепял Левски, поп Кръстьо е бил против убийството на Паисий, осъществено от Общи. В Ловеч е нямало троянски коне на Общи. Такива са били Анастас от Плевен и даскал Тодор Пеев от Етрополе, но в Ловеч, не. Търсете най-простото обяснение, то обикновено е най-точно. Латинеца го е чакало въжето заедно с Общи и Левски за участие в убийство. Вутьо е минал тънко с присъда от 7 години, защото е сътрудничел и скрива участието на Латинеца, като приписва злодейско убийство на "детето" на Левски, това е единствената причина да бъде осъден на смърт Левски по тогавашното османско законодателство. От главата на Латинеца и косъм не пада, той има още по-голяма заслуга в по-късните събития, организирани от "братовчедското каре" /Големия, Сирков, Николчо и той самият/, неговата роля там е ключова. Затова му връщат взетите от него лични 3000 гроша в ханчето. Вие носите ли винаги в джоба си 30 000 лева в брой, добра сума е била и за времето си и сега.

Поплуканов и Пъшков отиват на доживотна каторга. Каквито и уговорки да са правили, ако ги е имало, доживотната каторга си е била доживотна, никой не е знаел, че след няколко години ще има война, нито им е било гарантирано оцеляването по пътя и в самата каторга, затова ги изключвам. Поп Кръстьо е имал капацитет да напише такъв донос, но защо после да го арестуват и измъчват, а да не си го държат в качеството му на таен доносник. Защо не е добавил и Общи, който е познавал добре от събранието в лозето на Шишков. Защо не е посочил с точното му име Сирков, и защо е пратил Христо Иванов в Габрово, като много добре е знаел къде е председател на комитета Големия. И той отпада. Иван Драсов ми беше фаворит като капацитет, но и при него важат същите неточности, които изброих за поп Кръстьо. За мен той отпадна, когато уточних датата на издаването на тескерето му - 8 август, седмица преди убийството на слугата. Откъде Драсов да предполага, че този обир ще завърши така злополучно с убийството на Стойчо, който е бил и негов слуга. Дори да не е предупредил слугата, нали Левски е познавал младежа, как Драсов да нагласи такъв фатален завършек. И най-вече, той предварително си е подготвил заминаването в Писек, уговорил си е поне месец напред отиването и издръжката там, там са учели още четирима младежи като него от Ловеч, ерго заминаването на Драсов не е свързано с фаталния обир у Денчо Халача, отпада негов мотив да доносничи, той е заминал /издадено му е тескере/ преди случката. Не е Драсов. По-горе ми сложихте "благодаря" за обосновката ми за Латинеца, тази обосновка си остава в сила. Преди не го бях включил в моя "къс списък" заради съмнението ми, че той не е бил участник в обира, бях пропуснал свидетелството на Димо Драсов. С участието му в обира и мистериозното му изчезване от това участие, направо замитане, той за мен е неоспорим източник на сведенията в донесението на Хамди. Тук не коментирам неговото поведение при залавянето на Левски в Къкрина, за това съм писал по-напред в темата, минаването му покрай заптиетата блокирали ханчето е свръхестествено, а не вярвам в свръхестествени неща.

Няма разлика, "иглянката" е и винтовка, пушка със заден затвор, откъдето стрелецът вкарва готов патрон, ударният механизъм завършва с прецизен и заострен ударник, възпламеняващ капсулата в средата на патрона, заради този ударник ги наричат "иглянки", а винтовки заради винтовидния спираловиден нарез в цевта на оръжието, който придава въртеливо движение на куршума и прави полета му стабилен на дълго разстояние, по-точно попадението. Старите нарезни пушки са се зараждали отпред на дулото, откъдето се натъпквал зарядът и куршумът, това е отнемало много повече време и усилие за стрелеца, докато винтовките със задно зареждане са можели да изстрелят до 10 куршума за минута, тези с предно зареждане 2-3. https://en.wikipedia.org/wiki/M1870_Belgian_Comblain

Защото Общи е познавал 5-6 души по имена от комитета в Ловеч и толкова са го познавали него. Информаторът на Хамди не го е познавал.

В ръцете на Вутьо е била белгийската пушка на Левски, защото именно тя се дематериализира/изчезва от скривалището на Величка и по-късно Д.Попов точно за тази пушка пише, че Марин си я присвоил. Роднините на Величка я вземат заедно с дрехите и я отнасят у дома й, П.Стоянов достатъчно подробно е описал как е станало. А за да бъде в ръцете на Вутьо е можела да стреля, според мен, не я е държал само като детска играчка без патрони. Левски пише да му изпратят за нея 1000 патрона, но нали не си представяте, че е дал 5-6 лири за нея, за да я купи без нито един патрон и да не я изпробва /той в писмото си до Каравелов пише, че я е пробвал/, то човек обувки не си купува без да ги пробва, камо ли лично оръжие... 6 лири навремето са стойност на 10 000 лева днес. Другата е Ремингтъна у Сиркови, за нея никога не е ставало въпрос, че е без патрони, тя също е изчезнала безследно.

Няма никакъв начин на практика с външно наблюдение или слухтене по кръчми и кафенета да бъде направен този списък на Хамди от 22 души и няма никакъв шанс с разузнавателни средства в него да бъде вмъкнато лицето Добри Механджията погрешно. Дори в 70-те години на 20-ти век при наличие на модерни средства за разузнаване, ФБР вмъква Дони Браско /Джоузеф Пистоне/ като подставено лице в мафията, за да извлича оттам информация. Без човек в комитета в Ловеч тази информация не може да бъде доставена с никакви други "разузнавателни средства". Според мен, разбира се. Но ви оставям с колежката да си бистрите, за мен нещата са ясни, който може да чете това което съм написал преди, ще разбере.

За пушките, и двете пушки на Левски са били налични в Ловеч, едната система Ремингтън, другата Комблен: "Захари Стоянов пише, че пушката на Левски и “кавалерийска”. Никола Станчев я нарича “хубава френска пушка”, поп Минчо Кънчев я определа като “къса мартинка”, за Минко Марковски е “новосистемна иглянка”... от белгийска фирма. ,Данаил Попов доставя иглянка за Апостола “от най-усъвършестваната система”,проф д-р. Параскев Стоянов назовава системите “Комблен” и “Ремингтън”. Самият Васил Левски в едно от писмата си от 31 юли 1872г., най-подробно описва патроните на едната пушка , купена в Букурещ. С такива патрони по това време са стреляли системите “Уинчестър” и “Ветерли”. В оръжейните си сметки Апостола отбелязва покупката на пет пушки и един револвер. Само две от пушките са от модерните системи-иглянки и са купени съответно за 540 и 774 гроша. В лист за сметки от времето на пребиваването на Левски в Букурещ-май-юни 1872г., в който са отразени всичките му харчове, срещу цената “540 гроша” е записано:”пушка отзад дето се пълни, без куршуми”. Този запис потвърждава, че пушката е от модерните системи, които се пълнят отзад, за разлика от по-старите системи пълнещи се през дулото. Доказателство, че точно тази е иглянката, доставена от Данаил Попов, има на гърба на една коректура от печатницата на Каравелов в Букурещ. Там Левски е написал собственоръчно: Плащам на Данаила 540 гроша за пушката”. Относно качествата на тази пушка Левски се произнася в писмото си до Любен Каравелов от 25-31 юли 1872г.: “Вземах и другата иглинячка пушка от Данаил Попов, която ми се видя твърде здрава и много добра на биене( войнишка с тесак)”. За разлика от втората иглянка на Апостола, за която ще стане дума по-нататък, “Комблен” е запазена и след Освобождениято, но и до днес не знаем къде се намира. Къде да я потърсим? Параскев Ив. Стоянов пише”.....”Комблен” се е запазила у Величкини(Величка Хашинова) и сега е у марин Луканов, който ще я даде за ловчанският музей”. След Освобождението Данаил Попов продължава да живее в Турну Мъгурели. Той също узнава, макар и по-други пътища и при други обстоятелства, че пушката на Левски се намира у Марин попЛуканов-факт, който дълбоко го възмущава. На 14 юли 1908г., той пише до министъра на просвещението в София: “....Марин поп Луканов и до сега мълчи и таи пушката, която не е негова, а Народна-защото аз с тая цел съм я донесъл, че да я дам на Един Народен поборник, с която да защитава Народните интереси, а не да я задържа Еди-кой си с цел може би, за някогаж, да се възползва той лично от цеността на такава Една реликва”. https://forum.boinaslava.net/forum/оръжие-и-военна-техника/армейско-въоръжение/хладно-оръжие-и-снаряжение/1107- Права сте, че Левски не държи никаква пушка, когато излиза, видно е от писмото му. Не би могъл и с пушка в едната ръка и нож в другата да се бори със слугата, нито да тършува из сандъците за парите на Денчо. Вутьо какво разказва в София: Тоест Левски му връчил пушката си, неговата, на Левски. Именно това е белгийският Комблен-1870, който после е отнесена от роднините на Величкини в нейното скривалище и Марин си е присвоил, вероятно заедно с комитетските пари. Другата "иглянка" Ремингтън е била в скривалището на Сиркови, които са съседи на Латинеца, и е повече от вероятно Латинеца да е бил въоръжен с нея, докато е участвал в обира, но той не излиза на улицата, предполагам се е измъкнал тихо през разкованата ограда обратно в къщата на Димо, където се е преоблякъл и вече спокойно е излязъл на улицата. Нито Левски нито Вутьо споменават Латинеца при този обир, но Димо Драсов го казва в прав текст на П.Стоянов през 1901: "Те бяха трима, Левски Латинеца и Вуто." "Падналият куршум" вероятно е патрон, защото никъде не съм чел да е имало стрелба в тази акция.

Пандура също е изпълнявал функцията на куриер, мисля и че в статията на Гербов за него това беше отбелязано. + Общия е сложен там от сценаристите като пушката на Чехов, която виси безсмислено на стената в първо действие на драмата, но непременно трябва да гръмне до края на спектакъла. Законите на драматургията са такива. Разцеплението и раздорите във ВРО са били вече неуправляеми още от началото на август. Ако не беше Общи, щеше да е Попхинов, ако не беше Попхинов, щеше да е Пеев /този се самоназначава за Македония/, лидер до лидера.

Имате предвид преди 04.08.1872, най -вероятно да, защото Левски идва в Ловеч на 3 август 1872 и стои там до 14, когато е приключението в къщата на Денчо Халача. Когато идва на 3 август пише няколко писма същия ден. По това време Иван Драсов още е в Ловеч и изпълнява функцията на писар, защото в негово писмо датирано 2 август 1872 и адресирано но Д.Попов се казва: „Потрудете се дано се пренесеше [оръжието] с варкаджиите, за които ни казва В. Левский, че били и те в работа, защото инак не можат ги пренесе всичките.“ Доколкото си спомням решението за влизането в дома на Халача е взето от комитета по вишегласие преди идването на Левски, а Левски сам поема инициативата да е водач на обира. И пак си идваме на думата, че са били трима - Вутьо, Левски и Латинеца, Димо Драсов на 57-годишна възраст не може да е бил толкова изкукал, че да не помни кой е влязъл в къщата му и кой се е преобличал с арнаутски дрехи. И Вутьо и Левски мълчат като риби пред комисията в София за Латинеца, единствено Левски казва, че не е бил и не знае нищо за този обир, но когато отишъл в хана, дошли при него комитетски хора и му съобщили, че обирджиите били трима. п.с. Сега се сещам, че има и писмо от Христо Иванов до Обретенов в Русе, датирано между 1-13 август, с което Големия уведомява Обретенов, че е упълномощен /от Левски/ да работи в Търновско. Вероятно с това се лигитимира и като получател на въпросната пушка, която Левски си купува от Д.Попов, тя е белгийска, модел Комблен-1870, предназначена за белгийската кавалерия. Тук, ако ви интересува, има много данни за оръжията на Апостола: https://forum.boinaslava.net/forum/оръжие-и-военна-техника/армейско-въоръжение/хладно-оръжие-и-снаряжение/1107- Значи пушката е получена от Габрово в Ловеч в интервала 3-13 август 1872, може би това забавя самия обир с 11 дни. Левски е бил с американския Ремингтън, Вутьо с белгийската пушка, латинеца вероятно е охранявал до оградата в Димовата къща с револвер, откъдето се е измъкнал незабелязано, не му се е наложило да минава през улицата пълна с народ.