Б. Киров

Asked what could be behind the strategy, she said: 'It could be (senior aide) Dominic Cummings advising the Prime Minister to be extremely aggressive and to face down opposition from all sides of the establishment in order to secure his position as the tribune of the people. 'It could be coming from my brother himself, he obviously thoroughly enjoys being Prime Minister. 'It also could be from - who knows - people who have invested billions in shorting the pound or shorting the country in the expectation of a no-deal Brexit. We don't know.' Sister Rachel Johnson – Remainer She is a well-documented Remainer, and has been increasingly outspoken on the subject in her role as a journalist, TV panelist and novelist. Following the result of the 2016 referendum, she claimed in her Mail on Sunday column that she was so devastated she 'sat down and wept'. Before the general election in 2017, she shocked the Tory-aligned family by joining the Lib Dems. In a highly personal jibe at her brother, she accused Brexiteers of selling 'faulty goods' during the referendum. Speaking on her fight for the Remain cause, she added; 'I couldn't look back on my fifties and have my grandchildren say to me: 'Grandma, what did you do when Nigel Farage took over the country?'' She is the middle child of the three most prominent Johnson children, being younger than Boris and older than Jo. Her journalism career began at the Financial Times in 1989, before a stint at the BBC and a period as a freelance reporter in Washington. She currently writes a weekly column for the Mail on Sunday and is a panellist on Sky News' weekly debate show The Pledge. https://www.dailymail.co.uk/news/article-7508397/Boris-Johnsons-sister-Rachel-accuses-turning-Commons-dispatch-box-bully-pulpit.html

Да но парламентът може, той затова го суспендира. Освен това фракция в самата партия на торите може да го поиска.

В общи линии "новото предложение" на Борис Джонсън се свежда до това - да премести евентуалната митническа граница след преходния период на Ирландско море, в случай че дотогава не бъдат договорени новите митнически отношения между ЕС и Великобритания. С претенции преходния период да се удължи от 2020 до 2021-22, ако ЕС приеме това. По този начин слага като заложник Северна Ирландия, губейки, според мен подкрепата на партията на северно-ирландските юнионисти. на мен това ми прилича на хазарт със залог единството на Великобритания, защото наистина съществува реална перспектива северна Ирландия да се обедини с РИ, но вече оставайки в ЕС, а това отваря такива възможности за сепаратизъм и на Шотландия. Но явно партийните пристрастия на г-н Джонсън са толкова силни, че той е склонен да залага хазартно националните интереси срещу партийни печалби. Правейки такова предложение на ЕС, той очаква от тях да премахнат "предпазна клауза" в договора и така да се появи на бял кон пред своите избиратели, победител в преговорите с ЕС - хем постига сделка, хем запазва достойнството на Великобритания. Ерго пътят му към изборен успех е отворен. С тази малка подробонст, че е сложил като заложник северноирландските юнионисти в частност и цяла Северна Ирландия като цяло. Евентуалното бонбонче за утешение е, че в този /евентуално/ удължен преходен период до 2022 храброто и компетентно правителство на торите и лично неговият премиер Бо Джо ще се справят с уреждането на митническите си договорености с ЕС и ще издърпат от заложническия плен на ЕС Северна Ирландия, тоест граница на Ирландско море няма да се наложи да има, защото всички отношения ще бъдат договорени. Цялата тази работа ми прилича на "с човека е говорено той каза ще видим". Борис Джонсън /а вероятно и Тръмп/ си мислят, че това е "предложение на което ЕС не може да откаже": да ама, според мен, не. Показва го много ясно отношението на Юнкер и други висши представители на европейските институции. първо защото "предложението" се прави с "бухалка зад гърба", макар и с учтив глас - ролята на "бухалка" изпълнява заплахата, ако ЕС не приеме този "морков" на Бо Джо, то той ще ги удари с излизане без сделка, от която ще засегне и ЕС. Един вид, вземете каквото можете, за да не загубите всичко. Но ЕС има и друг по-добър избор от този на "моркова и тоягата", с които го блъфира Бо Джо, защото "тоягата", според мен не съществува. При едно отлагане, което може да бъде инициирано от британския парламент, шансовете на Бо Джо и на неговата партия ерозират с времето. Не случайно самият Бо Джо искаше от парламента незабавни избори - в момента вълната на популизма е на най-високо ниво, надигна я Брекзит партията на Фараж в Евроизборите и ако изборите са сега незабавно брекзитерите вероятно ще ги спечелят, дори с цената на коалиция с Фараж. Но времето работи срещу тях, тази вълна пада, обезсилвана от друга - на консолидиращите се "оставащи" - най-ярка индикация за тази нова вълна е 20 процентната подкрепа за либерал-демократите, те удвояват резултата си от предишните избори, и то само защото са твърдо "оставащи". Екзит половете също така показват поне 6-7 процента разлика в полза на "оставащите" при един нов референдум. Следователно трендът е "оставащите" да се консолидират и обединят и тогава при предсрочни избори торите и Бо Джо минават в опозиция. Въпрос на време е. Единствено недалновидната политика на Корбин като лидер на Лейбъристите стопира такова консолидиране с либерал-демократите, зелените и шотландската партия. Корбин се замеси и в преговори с ТМ, които по същество бяха колаборация с брекзитерите, той не се разграничи от тях, а само уточняваше детайлите. Това главно смъкна рейтинга на партията му и я отслаби. Сега Корбин прави една стъпка, макар и колеблива, във вярна посока - той казва,2 важното е да накараме Бо Джо да поиска отлагане... После вече могат да вземат завой към линия на оставане в ЕС. ЕС има интерес от такова отлагане, но разбира се, това трябва да бъде поискано от британския парламент. Ето защо ЕС не бърза да разглежда плановете на Бо Джо за Северна Ирландия като заложник и казва, че те не са конкретни, а Юнкер не бърза да чете предложенията му. Часовникът работи в полза на "оставащите". Но ние като публика не можем да знаем колко силен задкулисен натиск има - а че такъв се осъществява за мен е очевидно от "гафа" на Кралицата, това подписване на неин указ не може да е случайно, тя има множество юридически съветници, които е изключено да допуснат толкова злепоставящ я гаф. Също така не знаем за натиск, който може да бъде оказван върху лидери на ЕС, това никога няма да изтече в медиите. Така че не изключвам и сделка по правилата на Борис Джонсън.

Кои от посочените сценарии ми се струват невъзможни: 1. Никакъв брекзит: Лейбъристката опозиция, водена от Джереми Корбин, печели предсрочните парламентарни избори и с подкрепата на проевропейската центристка либералдемократическа партия и шотландските сепаратисти организира втори референдум за Брекзит. Избирателите гласуват с "не" на напускането на ЕС. https://www.politico.eu/europe-poll-of-polls/united-kingdom/ Зелените и шотланските сепаратисти остават под бариерата, Консерваторите като първа сила могат да се коалират с Брекзит партията на Фараж и да сътавят про-брекзит правителство, което блокира втори референдум и отменяне на чл. 50 и влизаме в нова врътка на парламентарни борби до ... изборите в САЩ 2. Невъзможен е изход без сделка, според мен - първо, защото парламента с двете му камари вече прие закон срещу такъв, и второ - което е по-важно - абсолютно никой няма интерес от такъв изход, нито ЕС, нито Великобритания, нито САЩ. 3. Борис Джонсън подава оставка - малко вероятно, този човек е пълно перде и скандалите са му втора природа, така че още един повече или по-малко за него лично е без значение, имайки зад гърба си подкрепата на повече от 60 процента на членовете на партията си, мисля че няма да се трогне от призивите да си подаде оставка сам Възможни са според мен, по реда на вероятност: 1. Ново отлагане, и то инициирано от ЕС, който разчита на разместване на пластовете в британския политически пейзаж, на предсрочни избори при друга конфигурация и на втори референдум, който и сега да бъде проведен има големи шансове да отмени резултата от първия: 2. Сключване на сделка, в която фразата "предпазна клауза" липсва формално, но дефакто си остава такава само за Северна Ирландия, нещо такова "с отвращение" намекна в интервюто си Юнкер, но и с неохота. Все пак този вариант е най-малко желан, според мен, от ЕС, макар и възможен.

Пропуснах още една много важна причина за убийството на Кенеди и лично негова заслуга - именно той започва на федерално ниво анти-сегрегация срещу цветнокожото население. И не случайно убийството/публична екзекуция е осъществено в Далас/Тексас. По-късно, след като се кандидатира за президент, по същата основна причина е застрелян и брат му, Робърт Кенеди. Разбира се, преки доказателства за това няма публикувани, те ще станат публични, може би, след години. Един областен прокурор от Ню Орлиънс/избираем пряко/, Джим Гарисън, обаче, стига твърде дълбоко за истинските мотиви и организатори на убийството на Кенеди: https://kinofen.net/filmi/1158-jfk-1991.html По отношение на войната във Виетнам, за Кенеди и неговия екип /блестящ, между другото/ е било съвършено ясно, че тази война е била загубена кауза, война в азиатските джунгли е била невъзможно да бъде спечелена, те са знаели какво се е случило с френските окупационни войски.

https://en.wikipedia.org/wiki/Nuclear_arms_race Към времето на Карибската криза САЩ имат повече от 10-кратно превъзходство в ядрен арсенал. Един от генералите съветва Кенеди: "Да им отрежем краката до топките сега...всъщност ще им отрежем и топките". СССР разполагат в Куба около 160 ядрени бойни глави със среден радиус. Освен това пращат подводници с ядрени носители: https://ru.wikipedia.org/wiki/Архипов,_Василий_Александрович Този човек тогава еднолично взема решение да не се изстрелва ядрена ракета срещу САЩ, това става известно на света едва през 1992. За каква "слабост" става въпрос? Днес вероятно нямаше да пишем в този форум, ако не беше "слабостта" на Кенеди и Хрушчов.

Кенеди прави поне четири неща, които вбесяват ВПК и генералитета /ЦРУ/ в САЩ, както и крупния банков капитал: 1. Отстъпва в Куба и сключва сделка с Хрушчов. Неговото убийство като домино събаря Хрушчов в СССР и отваря атомната надпревара през следващите години. 2. Подписва указ за изтегляне на американските войски от Виетнам. 3. Заканва се да "разпилее на парчета ЦРУ" и започва да го прави методично 4. Решава да емитира правителствена емисия от долари, заобикаляйки ФЕД.

Лично за мен Дж.Ф. Кенеди е най-значителната и интересна фигура. А и за която се знае твърде малко, поради засекретените факти около разследването на неговото убийство. Но лека-полека с времето излизат все повече такива факти, които ми дават основание да мисля, че ако беше оцелял от това покушение /практически невъзможно, защото е професионално/ светът щеше да бъде много по-различен и по-добър от днешния.

Нов не/очакван обрат в сагата Брекзит: https://www.theguardian.com/politics/live/2019/sep/24/brexit-supreme-court-latest-news-labour-conference-starmer-says-it-is-obvious-labour-will-back-remain-despite-conference-vote-live-news Върховният съд на Великобритания /сезиран от съда на Шотландия/ излезе с много рязко становище, че Борис Джонсън е излъгал Кралицата да издаде "незаконен" указ за суспендиране на Парламента - "това никога не се е случвало в практиката на британската демокрация и няма да се случи" е приблизително становището на Върховния съд. Джереми Корбин веднага е поискал среща /докато Б. Джонсън отсъства, замина с едно червено куфарче на среща на върха за климатичните промени, комедия/ с Кралицата, след която е оповестил, че партията му иска оставката на Джонсън. Според мен скандалът е колосален, той не само, че засяга личността на Джонсън, който сега е поставен под въпрос като личност, с която европейските институции да преговарят, но косвено заплашва и институцията на монархията във Великобритания, макар че в изявлението на върховния съд цялата морална отговорност е хвърлена върху Джонсън. Корбин съвсем открито се обявява за “Labour’s Socialist Green New Deal” motion and have backed a separate motion calling for a “Green New Deal” that does not make reference to any dates for decarbonisation. Това е в пълно съзвучие на програмата на Демократическата партия в САЩ и по специално оповестения план на Александра Окасио-Кортес, която веднага откликва с подкрепа в Туитър: This is a huge deal: one of the first major political party adoptions of a #GreenNewDeal as an official policy plank. Our future relies on whether our leaders choose to act now. Thank you @UKLabour and all people in the movement for leading the world with ACTION.

Една поредица от 10 документални филма на Оливър Стоун точно по темата: https://kinofen.net/filmi/istoricheski/16316-the-untold-history-of-the-united-states-seasons-1-premlchavanata-istoriya-na-sasch-sezon-1-2012.html 1. Втората световна война 2. Рузвелт, Труман и Уолъс 3. Бомбата 4. Студената война 1945-1950 5. 50-те: Айзенхауер, бомбата и Третия свят 6. Джон Ф. Кенеди: На ръба 7. Джонсън, Никсън и Виетнам: Обрат на съдбата 8. Рейгън, Горбачов и Третия свят: Възход на дясното 9. Буш и Клинтън: Американският триумфализъм – Нов световен ред 10. Буш и Обама: Ерата на терора От тези 10 президента само Буш младши, Клинтън и Обама не са участвали във ВСВ; САЩ каквито са днес са формирани от военното поколение президенти

Елинор Рузвелт, днес е култ на феминизма, имали са тежки семейни проблеми със съпруга си.

Търновската конституция е предвиждала две камари - Камара на представителите и Сенат. Тя е копи-пейст на Белгийската конституция от 1831: "Глава I, озаглавена Федералните палати, определя състава, начина на избиране, квалификацията на членовете и организацията на двупалатния федерален парламент, който се състои от Камарата на представителите и Сената. Тя е разделена на три части: първата част съдържа разпоредбите, които са общи за двете камари, докато другите две части, раздел I, озаглавен Камарата на представителите и раздел II, озаглавен Сенатът, включват разпоредби, които се прилагат само за една от двете камари. Членовете на Камарата на представителите и пряко избраните членове на Сената се избират от всички белгийски граждани на възраст не по-малко от 18 години и които не попадат в нито една от категориите за изключване, определени със закон. Член 61 освен това предвижда, че всеки избирател има само един глас. По принцип се провеждат федерални избори на всеки 4 години, но е възможно Федералният парламент да бъде прекратен предсрочно и по този начин да се проведат предсрочни избори. За да може да участва в изборите, .лицето трябва да има белгийско гражданство, да има пълно право на граждански и политически права, да е най-малко 21 години и да пребивава в Белгия. Не може да се налага друго условие за допустимост. Глава II, озаглавена Федералната законодателна власт, описва правомощията на законодателната власт. Член 74 определя случаите, в които федералната законодателна власт се упражнява само от краля и Камарата на представителите, а не от сената. Член 75 предвижда, че всеки клон на федералната законодателна власт има право на инициатива. Това означава, че както членовете на Камарата на представителите или на Сената, така и кралят на практика федералното правителство имат право да предлагат законопроекти. Член 77 определя въпросите, по които Камарата на представителите и Сенатът имат еднаква компетентност. Членове 78 до 83 допълнително очертават парламентарната процедура и отношенията между двете части на федералния парламент." https://en.wikipedia.org/wiki/Constitution_of_Belgium Обаче както доста често в нашата история по-нахалните и "напористите" надделяват - къде с шамари, къде с ругатни, и накрая "консерваторите" /тоест по-образованите/ вдигат ръце и отстъпват, българският парламент си остава "демократичен и либерален", тоест еднокамерен. Интересно е че през 1921-22 Стамболийски отново се сеща за двукамерен парламент, но както е известно не му остава време да го направи.

"Капацитет на Парламента / Конгреса за надзор Общото събрание се състои от долна камара (Cámara de Repretantes) с 99 избрани членове и горна камара (Cámara de Senadores) с 31 членове, 30 от които са избрани. Конституционно законодателната власт е независима от изпълнителната и съдебната власт и има правомощията да осигурява надзор. Обикновено тя се смята за налагане на една от по-силните системи за проверки и баланси в региона като всички членове на правителството са отговорни пред парламента. Възможности за сигурност и правосъдие Честотата на корупцията Уругвай е една от най-ниските в региона. В Индекса на корупцията (CPI) на Transparency International през 2012 г. страната е на 20-то място от 176 държави, като резултатът от корупцията се подобрява спрямо предходната година. Това го постави редом до Чили с идентичен рейтинг и над всички други държави от Латинска Америка." https://issat.dcaf.ch/Learn/Resource-Library2/Country-Profiles/Uruguay-Country-Profile Парламентът в Уругвай е упълномощен и активно упражнява надзор над действията на Главния прокурор.

"Правната система на Уругвай принадлежи към традицията на континенталното право. Основата на публичното право е Конституцията от 1967 г., изменена през 1989, 1994, 1996 и 2004 г. Според нея Уругвай е демократична република. Има ясно разделение на функциите между президента на републиката, законодателната власт и съдебната власт. От друга страна, частните отношения се уреждат от Уругвайския граждански кодекс, който за първи път е публикуван през 1868 г., благодарение на работата на Tristán Narvaja." https://en.wikipedia.org/wiki/Law_of_Uruguay "Съдебната система на Уругвай е клон на властта на Уругвай, който тълкува и прилага законите на Уругвай, за да осигури равно-поставеност пред закона и да осигури механизъм за решаване на спорове. Правната система на Уругвай е гражданско-правна система, с публично право, основаваща се на Конституцията от 1967 г., изменена през 1989, 1994, 1997 и 2004 г. Конституцията обявява Уругвай за демократична република и разделя властта на три равнопоставени клона, изпълнителна, законодателна и съдебна. Частните отношения са предмет на Уругвайския граждански кодекс, публикуван първоначално през 1868 г. Конституцията определя съдебната система като съдилища по йерархична система, като най-висшият съд е пет-членен Върховен съд, който се назначава от изпълнителната власт на правителството за срок от 10 години. Върховният съд назначава съдиите на повечето от по-нисшите съдилища. Под Върховния съд има шестнадесет апелативни съдилища, всеки от които има по трима съдии. Седем от апелативните съдилища са специализирани в граждански дела, четири са специализирани в наказателни дела, три обхващат трудовото законодателство и два са съсредоточени върху семейните дела. На най-ниското ниво са мировите съдилища и съдилищата от първа инстанция, специализирани в административни, граждански, наказателни, митнически, за непълнолетни и трудови дела. Въпреки йерархията, всички те са функционално и структурно безпристрастни, тоест трибуналът не трябва да се интересува от обекта на конкретния случай, а по-висшият трибунал не налага поведение, нито прецедент на по-нисшите. Има и отделни съдилища за одит, избори и военни. Изборите в Уругвай се организират и контролират от постоянен и независим Изборен съд, който е създаден с избирателен закон, изготвен през 1924 г. и е включен в конституцията от 1932 г. Съдът има девет членове, от които петима са непартийни членове, избрани от парламента, Общото събрание на Уругвай. Останалите четирима членове представляват основните политически партии в Общото събрание и всеки се избира от законодателите на техните собствени партии. Под Изборния съд има деветнадесет ведомствени избирателни съвети. Съдебната система на Уругвай вероятно е най-независимата в Латинска Америка: отчасти поради наличието на собствен бюджет. Между 1977 и 1985 г. военното правителство сериозно ограничи независимостта на съдебната система, като постави съдебната система под контрол на правосъдно министерство. През 1985 г. Върховният съд потвърждава независимостта на съдебната власт, като освобождава членове на градската партизанска група Тупамарос, които бяха хвърлени в затвора през седемдесетте години от изпълнителната власт. От 1997 г. е възможно съдиите от Върховния съд да бъдат преизбирани след срок от пет години, но само до 70-годишната им възраст." https://en.wikipedia.org/wiki/Judiciary_of_Uruguay "Няма Конституционен съд, а въпросите, свързани с конституционността, вместо това, се разглеждат от Върховния съд. Прокуратурата (Ministerio Público y Fiscal) се ръководи от главния прокурор на националната главна прокуратура (Fiscalía de Corte y Procuraduría de la Nación), който изпълнява функциите на главен юридически съветник на правителството. В неговия офис се помещават и областните прокурори на Уругвай. Националната институция за правата на човека и омбудсманът (Institución Nacional de Derechos Humanos y Defensoría del Pueblo - INDDHH) е създадена със закон от декември 2008 г. и официално работи от 2012 г. Тя е предназначена да насърчава и защитава правата на човека, както е определено от закона на Уругвай. Уругвайската правосъдна система като цяло има една от по-добрите репутации в региона, без значителни опасения за корупция в нея. Националната полиция е основният орган, натоварен с поддържането на вътрешна сигурност и се ръководи от Министерството на вътрешните работи. В Уругвай има около 27 000 полицаи.Полицията е добре обучена, но недобре платена, според Държавния департамент на САЩ, което означава, че много от тях трябва да работят друга работа, за да печелят достатъчно. Въпреки че корупцията не е ендемична, тя е проблем за полицията. Полицейски офицери бяха арестувани през 2012 г. за изнудване и вземане на подкупи. Според проучването на LAPOP общественото доверие в полицията се е увеличило от 2007-2010 г. от 53,5 точки до 55,6. През 2012 г. въоръжените сили на Уругвай - управлявани от Националното министерство на отбраната (Ministerio de Defensa Nacional) - са наброявани 22 372. Военните са отговорни предимно за външната сигурност и са един голям доставчик на персонал за мироопазващите мисии на ООН. Около 10 процента от военните са участвали в мироопазващи мисии на ООН през 2011 г.Военните са прогресирали значително през последните две десетилетия след края на военната диктатура в страната през 1985 г. През 2010 г. уругвайците са имали повече доверие във военните, отколкото в полицията, според LAPOP. В страната има две основни разузнавателни агенции; Националната дирекция за информация и разузнаване (Dirección Nacional de Información e Inteligencia – DNII), която е клон на полицейското разузнаване и се намира в Министерството на вътрешните работи, и Националната дирекция за държавно разузнаване (Dirección Nacional de Inteligencia de Estado – DINACIE), разположена под шапката на националното министерство на отбраната." https://issat.dcaf.ch/Learn/Resource-Library2/Country-Profiles/Uruguay-Country-Profile

"Заедно с Maria J. Stephan от американския държавен департамент, Chenoweth е съавтор на книгата, която изследва защо гражданската съпротива работи. Chenoweth и Stephan организираха международен екип от учени за идентифициране на всички основни опити за насилствена и ненасилсвена промяна на правителството на ХХ век. Те обобщиха резултатите в теория за гражданската съпротива и нейния успех за политическа промяна в сравнение с насилствената промяна. Техният екип идентифицира над 200 насилствени революции и над 100 ненасилствени кампании за политическа промяна. 26 процента от насилствените революции са били успешни, докато за сравнение 53 процента от ненасилствените кампании са успели. Нещо повече, разглеждането на промените предполага, че ненасилието насърчава демокрацията, докато насилието насърчава тиранията. В набора от проучвания всяка кампания, която в която вземат активно участие от поне 3,5 процента от населението, е била успешна, а много от тях са били успешни с по-малко. Всички кампании, които постигнаха този праг, бяха ненасилствени; никоя насилствена кампания не постигна този праг. " https://en.wikipedia.org/wiki/Erica_Chenoweth В Уругвай: "Истинското икономическо чудо в Уругвай се случва след 2006, когато бедността пада от 32.5 процента до 9. Същевременно през този период средната класа нараства до 60 процента /срещу 10 в България/. Върху какво се изгражда това "чудо": 1. Ниски нива на корупция 2. Добри условия за правене на бизнес 3. Прозрачност и свобода на пресата 4. Много точно дефинирани приоритети в икономиката, които носят висока добавена стойност, опиращи се на добро образование и квалификация на работната ръка И на базата на висок икономически растеж - средно около 5 процента годишно в последните 15 години - осъществява активна социална политика за ограничаване на бедността. Философията е не да преразпределяме малкото, а да създадем повече, за да има какво да преразпределяме. Това го казва и едно от емблематичните лица на това развитие, Хосе Мухика, който е президент в годините на най-бурен растеж на икономиката. Той е лежал 13 години в затворите на Хунтата, защото е бил един от лидерите на тупамарос/въоръжени градски партизани, терористи. След това обаче захвърля идеята за насилие и революция и става политически лидер на ляводемократично движение: “I believe we have to favor capitalism, so that its wheels keep turning, says Mujica, And then take our quota of resources to give to the weakest. But we should not paralyze it.” Бедността пада от 32.5 на 9 процента Увеличава се раждаемостта и населението Брутния продукт се вдига двойно Продължителността на живота осезателно се повишава Но това, както и самият бивш анархо-комунист Мухика сам признава, няма как де се случи без "механизмите на капитализма" да работят перфектно.

Според мен силно хиперболизирате, тоест преувеличавате - анализирайте хода на Френската революция, тя е класически пример за изпуснат контрол от страна на Анонимната Власт.

Много голяма щипка спекула. Гледам днес по новините на ВВС, мъдреците от Лейбъристката партия решили най-напред да работят за предсрочни избори, а след като ги спечелели щели да предизвикат втори референдум в рамките на 6 месеца, в който да питат "хората" какво искат, но преди това нямало да правят кампания за "остани". Както се казва каруцата пред коня, защото всички екзит полове сега им дават губещ резултат в избори, и всички екзит полове дават категоричен вот за "остани" при втори референдум. Значи стратегът Корбин директно играе една партия с торите, налива вода в тяхната мелница. Единствената партия, която категорично е за оставане в ЕС са либерал-демократите и те удвояват прогнозните си резултати в евентуални избори, почти се изравняват с лейбъристите. Които, от своя страна, вместо да им подадат ръка, подават ръката си на брекзитерите с последните си решения. При това разположение на силите, чичо Дони може да потрие ръце, излизането на Великобритания от ЕС му е почти в кърпа вързано, стига да се задържи на седлото на президентството си догодина, което е голям проблем за него.

Силен натиск върху екстрактивните олигархични институции /партокрация/ от добре организирано гражданско общество. За да бъде достатъчно силен този натиск, че да доведе до разкъсване на „железния олигархичен кръг”, хората извън него трябва да постигнат: 1. Представителство в законодателната власт /чрез системата на партиите/ и по възможност в изпълнителната 2. Достъп до независима от олигархичния елит система на техни медии 3. Върховенство на закона, чрез обществен натиск върху съдебната система, когато има изкривявания в нея Впрочем след падането на еднопартийния режим, СДС /съюз, а не партия/ имаше възможност: - да осигурява силен натиск и влияние в законодателната власт чрез свои представители, - да мобилизира голяма маса свои привърженици, ако този натиск не носеше резултат, - да информира своите привърженици с независими медии и - да оказва медиен и обществен натиск върху съдебната система, за да работи тя по правилата на върховенството на закона, а не по тези на олигархията Но това бе пропиляно и продадено...което е отделна тема. Другият път да бъде разкъсан един „железен олигархичен кръг” е еволюционен, от достатъчно интелигентни хора в самия олигархичен кръг – така Англия се е променила за 250 години от абсолютна монархия в парламентарна демокрация с инклузивни институции, които непрекъснато са разширявали обхвата си /трейдюниони, избирателно право, право на петиции и т.н/, но както казах това е отнело повече от двеста години Третият начин е шоков и обикновено кървав – якобинците обезглавяват Краля и после идва ред на жирондистите и монтанярите, леят се реки от кръв, накрая процесът е увенчан с абсолютен диктатор, Император Наполеон /революционен генерал в началото/, след рухването на който обаче нещата никога не се връщат в руслото на „железния олигархичен кръг”. Този начин обаче в повечето случай абортира в нова олигархична диктатура и екстрактивни институции - След Насер идва Садат, а след него Мубарак и така нататък, но Египет си остава постоянно провалена държава.

Върховенство на закона не е равнозначно на законодателство по европейски модел, важното е как се прилага това законодателство. Освен това, другият стълб на инклузивните институции е свободата на медиите. Без върховенство на закона /справедлив процес за всички, а не само за някои/ и свобода на медиите не може да има силно гражданско общество, което да е информирано и с възможност да търси защита на правата и свободите си, а това вече изключва съществуването на инклузивни институции.

Outgoing European Commission President Jean-Claude Juncker says that he believes Brexit will happen but for the best outcome there must be a deal. Едно носталгично и откровено интервю за сбогуване с Великобритания, в което Юнкер казва много интересни неща.

От 7.15 до тази фраза в 8.15 Дончева обяснява кой и кога го е „произвел”... Аджемоглу използва в цитираната от мен книга „бръснач на Окам” реверсивно и „опростява” отговора на въпроса си „защо нациите се провалят” до два основни отговора: 1. Нациите, които възприемат „екстрактивни” политически институции ги прилагат за да възпроизвеждат в порочен кръг /Железен олигархичен кръг/ екстрактивни икономически системи. Това означава, че един олигархичен елит експлоатира/екстрактира в своя изгода всички ресурси и блокира развитието на нацията. 2. Нациите, които по един или друг начин успяват да разкъсат този екстрактивен модел и да формират инклузивни политически системи създават инклузивни икономически системи. Това означава, че в такива инклузивни системи се включват в разпределението на ресурсите все по-широки кръгове от населението, които имат интерес да са иновативни и продуктивни, защото работят за себе си, в свой интерес. Аджемоглу посочва като класически примери за инклузивни системи Англия от времето на Индустриална революция и САЩ след Гражданската война, както и Франция след Френската революция. Причината инклузивните системи да укрепват и да създават положителен кръг на инклузивност не се дължат на това, че техните елити са по-хуманни, просветени или морални от елитите в екстрактивните системи на бедните нации. Причината да не установяват диктатури и да не се връщат към екстрактивни системи е в устройството на самите им политически системи – те са така конструирани в основата си, че който и да е управляващ елит би загубил повече, ако установи диктатура или олигархия, отколкото да направи компромис, за да разшири инклузивния кръг, като включи нови отстъпки за други елити и обществени групи, които се борят за своите интереси. При екстрактивните политически и икономически системи, каквато според мен е българската, елитите се борят помежду си да застанат на върха на управлението, тази борба резултира в смяна на елитите, но самия порочен кръг на експлоатация над едно плебейско мнозинство от едно елитно власт имащо малцинство никога не се променя като система, сменят се само управляващите елити. Илюстрация за това е популярната фраза "нов бардак със стари к-ви не се прави", но презумпцията е, че ще има "бардак", а не държава. Нации попаднали в порочен кръг на екстрактивни политически системи не са отворени към иновации и продуктивност, защото експлоатираното мнозинство няма интерес да бъде продуктивно, а експлоатиращия го елит няма интерес от иновации. Нации влезли в градивен кръг на инклузивни политически и икономически системи са отворени към повишаване на продуктивност и иновации, защото все по-широки кръгове от обществото стават заинтересовани да печелят за себе си от повишената продуктивност и иновативност. Според мен въпроса не опира до кадърността или некадърността на служителите в администрацията или в управляващия елит – някои технократи в едно екстрактивно общество могат да бъдат извънредно ерудирани и квалифицирани, но това няма да доведе до просперитет такова общество, поне не траен и дългосрочен просперитет, защото дефектът в него е вграден в самата му база и винаги ще го тегли към ниска производителност и иновативност поради посочените по-горе причини. Ерго посредствеността и бедността в такива системи са гарантирани и неизбежни, докато то не успее да излезе от порочния кръг на системата.

"Хипотезата за незнанието гласи, че бедните държави са бедни, защото имат много пазарни провали и защото икономистите и политиците не знаят как да се освободят от тях и са следвали погрешни съвети в миналото. Богатите държави са богати, защото са предприели по-добри политики и успешно са елиминирали тези провали. Хипотезата за незнанието се различава от географската и културната хипотеза по това, че внушава как може да се „реши“проблемът бедност: ако ние тук тънем в невежество, то просветените и информирани лидери и политици могат да ни освободят от него и ние би трябвало да сме способни да „програмираме“ просперитет в целия свят, като си осигурим правилните съвети и убедим политиците що е добра икономика. Макар че хипотезата за незнанието продължава да преобладава сред повечето икономисти и в средите на западните политици – които почти без изключение се фокусират върху задачата как да изградят просперитет, – тя е просто поредната неработеща хипотеза. Тя не обяснява нито произхода на просперитета в света, нито настоящата ситуация – например защо някои нации, като например Мексико и Перу, а не Съединените щати или Англия, приемаха институции и политики, които довеждаха до бедност по-голямата част от техните граждани, или защо почти цялата Субсахарска Африка и по-голямата част от Централна Америка са толкова по-бедни от Западна Европа или от Източна Азия. Когато нациите скъсат с институционалните модели, обричащи ги на бедност, и съумеят да поемат по пътя на икономическия растеж, това не се дължи на факта, че техните невежи лидери внезапно са получили по-добра информация или са станали по-малко себични, или са получили съвети от по-добри икономисти. Погрешните действия най-често не се дължат на незнание или на културата. Както ще покажем, бедните държави са бедни, защото властимащите вземат решения, които пораждат бедност. Те постъпват неправилно не по грешка или от незнание, а нарочно. За да разберем това, е необходимо да отидем отвъд икономиката и експертните съвети за най-добрите действия. Нужно е да изследваме как всъщност се вземат решенията, кой ги взема и защо въпросните хора решават да направят това, което правят. Става дума за изследване на политиката и политическите процеси. По традиция икономиката игнорира политиката, обаче разбирането на политиката е изключително важно за обяснението на неравенството в света. Ние ще докажем, че постигането на просперитет зависи от решаването на някои основни политически проблеми. Именно защото икономиката приема за даденост, че политическите проблеми са решени, тя не е в състояние да стигне до убедително обяснение на неравенството в света." “Защо нациите се провалят. Къде са корените на силата, просперитета и бедността” – Дарон Аджемоглу http://4eti.me/acemoglu/

В този документ на евроскептиците тори са посочени конкретно няколко зони на конфликт с регулациите на ЕС върху британската финансова индустрия: 1. ЕЦБ призова лондонските клирингови къщи да се преместят в еврозоната The UK is home to both the largest “over the counter” (OTC) Euro foreign exchange transactions market and the largest OTC interest rate derivatives market in the world. Around 1 trillion euros are exchanged in the UK every day, compared with 395 billion euros in the US. In terms of interest rate derivatives, including forward rate agreements, swaps, options and other products, the UK is a clear market leader in euro-denominated transactions, with a daily turnover of 927 billion euros. There are three clearing houses operating in the UK which are recognised by both the UK and the EU: CME Europe, a derivatives exchange and wholly-owned subsidiary of US-based CME group, the London Clearing House LCH Group Ltd., majority owned and operated by the London Stock Exchange Group, and the London Metal Exchange Limited. Това преместване обаче не е реалност, защото Великобритания е спечелила заведено от нея дело в Европейския съд, който отсъжда големите клирингови къщи опериращи с евро да останат в Лондон; следователно този аргумент е невалиден към днешна дата 2. Общоевропейски FTT /An EU-wide FTT/: „куршум, насочен към сърцето на Лондон“ "Общоевропейският FTT е потенциално едно от най-вредните предложения за град Лондон, който някога излиза от Брюксел. Миналия юни Комисията предложи да се въведе ДФС на ЕС като начин за набиране на пари за пряко финансиране на бюджета на ЕС. По-подробен проект на директива последва през септември, но не промени същността на плана. Комисията предложи налог с 0,01% върху финансови транзакции, включващи споразумения за деривати и 0,1% върху всички други видове финансови транзакции. Без разумно споразумение за споделяне на тежестта между държавите-членки на ЕС, огромен дял от всички приходи от FTT ще дойде от Обединеното кралство (между 62% и 72%, според последните оценки на Европейската комисия) . Комисията оценява, че FTT би генерират приходи за целия ЕС на 57 млрд. Евро на година Въз основа на данни на Световната федерация за борси (WFE) за нивото на финансовите транзакции в ЕС изчислява, че през 2010 г. Отворена Европа, използвайки 0,1% процент на Комисията за облигации и акции и 0,01% процент за деривати, потенциалното икономическо въздействие на FTT в ЕС-27 ще бъде между 24,3 милиарда и 80,9 милиарда евро. Следователно, при липса на споразумение за споделяне на тежестта, въздействието само за Обединеното кралство би било между 17,5 милиарда и 58,2 милиарда евро (15 милиарда и 49,9 милиарда британски лири) Както каза канцлерът Джордж Осборн, „Предложенията за данък върху финансовите транзакции само за Европа са куршум, насочен към сърцето на Лондон. Дори Европейската комисия признава, че това би струвало стотици хиляди работни места. Това правителство е всичко, за да накара финансовия сектор да плаща повече данъци ... Но идеите за данък върху мобилните финансови транзакции, които не включват Америка или Китай, биха били икономическо самоубийство за Великобритания и за Европа. " Съровете са калкулирали точно колко ще загубят от това изискване за данък върху транзакциите - 58.2 млрд. евро годишно, което е около 2 процента от БВП за страната - , но пропускат да отбележат, че изискването е предложено само за еврозоната, България също не го е приела, а дори не всички страни от Еврозоната го спазват, понястоящем те са само 11 https://en.wikipedia.org/wiki/European_Union_financial_transaction_tax Следователно този аргумент също е невалиден. 3. Правилата за платежоспособност Solvency II rules относно застрахователните и пенсионните фондове могат да лишат реалната икономика от инвестиции Традиционно застрахователните компании и пенсионните фондове са основни доставчици на дългосрочни инвестиции, които подкрепят реалната икономика. Предложените правила за платежоспособност II обаче дават преференциално третиране на инвестиции с по-кратък падеж и държавни облигации над корпоративни и банкови облигации. Deutsche Bank Research отбелязва, че „Един страх, например, е застрахователите да реагират на Solventcy II, като намалят инвестициите си в корпоративни и банкови облигации. Това може да лиши банките и компаниите от един от основните им източници на финансиране. Генералният директор на CBI Джон Кридланд предупреди, че предложенията за платежоспособност II „са шокиращо лоши“ и „биха имали значително влияние върху застрахователните компании и пенсионните фондове като потенциални доставчици на дългосрочен инвестиционен капитал.“ Той продължи: „Създадено, предложенията насърчават инвестиционната стратегия за раздуване на уж„ безрисков “държавен дълг на ЕС и съкращаване на продължителността на инвестициите в корпоративен дълг. Това предполага, че парите са по-добре изразходвани за държавни облигации, отколкото да се отделят за финансиране на проекти за енергийна, пътна и въздушна инфраструктура. ” Този аргумент е в сила, правилата за платежноспособност Solvency II rules наистина изискват от британските застрахователни и пенсионни фондове да поставят по-високи критерии за ликвидност, което би затруднило инвестиционната им дейност в дългосрочни инвестиции, а тези фондове са съществена част от финансовата система на Великобритания, около 20 процента. https://en.wikipedia.org/wiki/Solvency_II_Directive_2009 4. Правила на ЕС, които могат да противоречат на британската комисия Викерс относно капиталовите изисквания Най-видимият пример за това как промяната на финансовата регулация на Обединеното кралство може да се сблъска с преобладаващата регулаторна култура в ЕС, е Комисията на Викерс за банковите реформи. Докато въпросите стоят, далеч от регулацията на ЕС след британската регулация в тази област, това може дори да е пречка за предложенията на Викерс. Докато международно договорените изисквания на Базел III за допълнителен капитал за систематично важните банки са минимални стандарти, желанието на Европейската комисия да създаде „единен правилник“ за финансовите услуги в ЕС го накара да предложи нови регулации, известни като CRD IV, базирани на подходът на „Максимална хармонизация“. Тази точка наистина удря в сърцето британската финансова индустрия, в която най-големите играчи са няколко големи банки, новите правила на ЕС ще изискват много високи стандарти за капитализация на банките: https://en.wikipedia.org/wiki/Capital_Requirements_Regulation_2013 5. "MiFID II: един размер отговаря на всички средства за регулиране, които не отговарят на Обединеното кралство В момента Комисията преразглежда и актуализира MiFID като част от нов пакет, наречен MiFID II. Настоящите предложения - макар че те са в процес на консултации само в момента - включват мерки, насочени към повишаване на прозрачността на системите за търговия, нови ограничения на търговията с висока честота и принуждаване на договори за деривати за борси и правила за комисионни. Тези предложения са сложни, но има редица примери, при които MiFID II, както се предлага в момента, може да се сблъска с националните характеристики на Обединеното кралство в различните финансови индустрии. Независимо от предимствата, за разлика от предшественика си, предложението не е насочено основно към улесняване на търговията." https://www.investopedia.com/terms/m/mifid-ii.asp Това е най-болезнената част за Британската финансова система, която е доста по-непрозрачна от континенталната. Да припомня първите изявления на ентусиазираните брекзитери, които твърдяха, че "Лондон ще се превърне в Сингапур на Темза". Нещо като една голяма офшорна зона за капитали без ясен произход, насочени предимно към Азия и нововъзникващи пазари. Досега европейските регулаторни органи се въздържат да дефинират офшорните зони във Великобритания като "данъчен рай" и ги причисляват към "сиви зони", но дефакто отвъдморските територии на Великобритания са едни от най-големите убежища за анонимни пари на свръхбогатите, които не подлежат на данъчен контрол: https://www.taxjustice.net/2019/01/23/brexit-and-the-future-of-tax-havens/ Black and grey lists of tax havens in the context of Brexit Answer in writing Tax avoidance and evasion in the European Union and beyond is one of the fundamental issues Parliament is concerned about. The UK’s departure from the EU is fast approaching. There are many uncertainties as to the future cooperation between the two sides. When Brexit becomes a reality, in the area of cooperation and the fight against tax havens particular attention should be paid to certain British overseas territories and crown dependencies. They are currently on the EU’s grey list of jurisdictions unwilling to cooperate in the area of tax. These areas have committed to addressing economic and tax-related problems by the end of 2018. Despite the lack of clarity, Parliament has stressed that the current blacklist of tax havens is short, but that the criteria and process for placing territories on the list, and removing them from it, is not transparent. 1. Has the Council considered revising the criteria to determine whether a given tax jurisdiction is placed on the black list or grey list, in order to encourage them to cooperate with the EU and within the OECD?2. Has the Council considered introducing, for countries on the grey list, mandatory reporting to provide information on the progress made in meeting their obligations, which would improve the transparency of the process? https://www.theguardian.com/commentisfree/2018/oct/11/london-haven-dirty-cash-unexplained-wealth-orders-money-laundering https://www.theguardian.com/news/2017/nov/09/brexiters-put-money-offshore-tax-haven

Съгласен съм, като ще се опитам да допълня това твое виждане с едно мое предположение. Камерън е бил подтикнат и до известна степен „подхлъзнат” от свои съпартийци и дори съотборници в неговия кабинет, визирам имена като Тереза Мей и Дънкан Смит. Бих направил доста произволен паралел със ситуацията при която в БГ ТЖ беше „подхлъзнат” от такива свои подводни "съратници" да започне авантюрата с т.н. Възродителен процес, чрез която после същите негови „партийни другари” го свалиха от власт, това като офтопик. Дънкан Смит, тогава министър на труда и пенсиите в кабинета на Камерън е одиозна фигура – макар с невзрачен пост, той е силна фигура в Консервативната партия, бил е неин председател, насаден там лично от Маргарет Тачър, а като член на фракцията Отворена Европа е силен глас за предизвикването на референдум. Което не му пречи да напусне кораба на правителството като плъх няколко месеца преди референдума и да започне силна популистка кампания срещу самото правителство, както и да издигне кандидатурата на Бо Джо за нов лидер. Цитирам: "...През септември 2001 г. Дънкан Смит беше успешният кандидат в изборите за ръководство на Консервативната партия. Въпреки че първоначално той е бил разглеждан като аутсайдер, кампанията му беше засилена, когато Маргарет Тачър публично я подкрепи. Неговата победа в конкурса бе подпомогната от факта, че негов опонент в окончателния вот на членовете на партията беше Кенет Кларк, чиято силна подкрепа за Европейския съюз противоречи на възгледите на голяма част от партията. ...Поради атентатите от 11 септември обявяването на Дънкан Смит за спечелване на консервативното ръководство се забави до 13 септември 2001 г. През ноември 2001 г. той беше един от първите политици, които призоваха за инвазия в Ирак и проведе разговори във Вашингтон, окръг Колумбия, с високопоставени американски служители, включително вицепрезидентът Дик Чейни, Кондолиза Райс и Пол Улфовиц. ...На 18 март 2016 г. Дънкан Смит неочаквано подаде оставка от кабинета на Камерън. Той заяви, че не е в състояние да приеме планираното от правителството намаляване на обезщетенията за инвалиди . Той разшири тази позиция в следващо интервю за The Andrew Marr Show, като стартира атака срещу „правителствената програма за строги икономии за балансиране на бюджета на гърба на бедните и уязвимите“, описвайки това като разделително и „дълбоко несправедливо“ ...През 2019 г. Дънкан Смит служи като председател на кампанията за лидерство на Борис Джонсън, довела до категорична победа с над 50% от депутатите и 66% от членовете на Консервативната партия, гласуващи за Борис Джонсън да стане следващият лидер на Консервативната партия и премиер на Великобритания. https://en.wikipedia.org/wiki/Iain_Duncan_Smith За ТМ ситуацията е подобна, тя „лежи на дъното” като „подводница” докато е на пост вътрешен министър в кабинета на Камерън, но веднага след оставката му се активизира, на практика подкрепяйки Брекзит. Цитирам: "Седмици наред тя мълча, описва авторът, след като премиерът позволи на своите министри да вземат произволна страна в кампаниите. След като премиерът обаче взе страна за оставане, през април тя даде хладна критична реч към тези, които “твърдят, че небето ще се сгромоляса, ако гласуваме за излизане”. Това може да се разглежда и като преврат срещу премиера, пише “Скай Нюз”. Сър Крейг описва поведението ѝ в книгата си като “подводница” и “подобно на свинкс”, предполагайки, че мълчанието ѝ се дължи на планове да се възползва от евентуалния резултат в полза на излизането на Великобритания от Евросъюза." https://www.novini.london/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/14678-%D0%A1%D1%8A%D1%80-%D0%9A%D1%80%D0%B5%D0%B9%D0%B3-%D0%9E%D0%BB%D0%B8%D0%B2%D1%8A%D1%80-%D0%A2%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%B7%D0%B0-%D0%9C%D0%B5%D0%B9-%D0%BD%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D1%88%D0%B5-%D1%87%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BD%D0%B0-%D1%81-%D0%9A%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D1%80%D1%8A%D0%BD Цялата тази ситуация, обаче според мен, не може да се обясни просто с отношения на личностно ниво, ако се изолира от общата картина на британските интереси в областта на финансовите дела и конкретно като се има предвид тежестта на финансовия сектор на Кралството вътре за икономиката на страната и като цяло за финансовия сектор на ЕС. Големият конфликт между ЕС и Великобритания е за новите общоевропейски регулации и ограничените възможности на Лондон да налага вето върху някои рестриктиращи го нови правила на ЕС, могат да се анализират отделно. /в този документ на Отворена Европа са посочени конкретните рестриктивни области в европейското финансово регулиране, които според тази голяма евроскептична фракция в Консервативната партия, спъват възможностите на Лондон като финансов център и го ощетяват в дългосрочна перспектива: http://2ihmoy1d3v7630ar9h2rsglp-wpengine.netdna-ssl.com/wp-content/uploads/2014/10/continental_shift-safeguarding_the_UKs_financial_trade_in_a_changing_europe.pdf В проектодоговора има изрично точка, която, цитирам, блокира възможността Лондон да налага вето на такива рестриктиращи го регламенти: "Регламент (ЕС) No 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) No1093/2010 (OВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1). При надлежно отчитане на евентуалния неотложен характер на въпроса и предвид основанията за несъгласие по параграф 1, такава инициатива може да представлява отправянето на искане за обсъждане на въпроса в рамките на Европейския съвет преди връщането му на Съвета за вземане на решение. Подобно отнасяне на въпрос не засяга нормалния ход на законодателната процедура на Съюза и не може да води до ситуация, която би била равнозначна на това да се допусне държава членка да има вето. Точка 4 от Проектодоговора. Прилагането на мерките, включително надзора и преструктурирането на финансови институции и пазари, и макропруденциалните отговорности, които ще бъдат поемани с оглед на запазването на финансовата стабилност на държавите членки, чиято парична единица не е еврото, са от компетентността на техните национални органи, освен ако тези държави членки не решат да се присъединят към общите механизми, отворени за тяхното участие.Това не засяга механизмите на Съюза за макропруденциален надзор, насочени към предотвратяването и смекчаването на системния финансов риск в Съюза, нито съществуващите правомощия на институциите на Съюза да предприемат необходимите действия в отговор на заплахи за финансовата стабилност. Единният наръчник трябва да се прилага от всички кредитни и други финансови институции с цел да се осигурят условия на равнопоставеноств рамките на вътрешния пазар. Може да се наложи възприемането на по-еднообразенподход по отношение на разработването на материалните разпоредби на правото на Съюза, прилагани от Европейската централна банка при упражняване на функциите ѝ на консолидиращ надзорник или от Единния съвет за преструктуриране или органи на Съюза със сходни функции, включително единния наръчник, във връзка с пруденциалните изисквания за кредитните институции или други законодателни мерки, приемани с цел запазване на финансовата стабилност, за разлика от съответните правила ,прилагани от националните органи на държави членки, които не участват в банковия съюз. За тази цел може да се наложи в единния наръчник и други приложими инструменти да бъдат предвидени специални разпоредби, като същевременно се запазват условията на равнопоставеност и се допринасяза финансовата стабилност." Всичко това, което финансово се изразява с много милиарди пропуснати ползи за британската финансова индустрия, според мен е задвижило спиралата на популистката истерия, маскирайки с нея твърдото намерение на финансовия елит в Лондон да развърже ръцете си за по-изгодни условия да прави пари от тези, които му се налагат от европейските регулаторни органи, ерго партийната механика се е задействала на високи обороти.

Това е от преди няколко часа в Гардиън: "Версията за Брекзит на британското правителство включва Великобритания в крайна сметка да напусне единния пазар и митническия съюз, което изисква връщането на редица проверки на стоки, преминаващи границата между Северна Ирландия и Република Ирландия. „Предпазната клауза“ е предназначена като гаранция, че подобни проверки не трябва да се налагат до началото на ново споразумение за свободна търговия между Великобритания и ЕС. Споразумението за оттегляне на Тереза Мей предлагаше задържането на цялото Обединено кралство в споделена митническа територия с ЕС през този период на договаряне. Алтернативна идея включва само Северна Ирландия, пребиваваща на митническата територия на ЕС. Това би поставило митническа граница в Ирландско море. Мей го определи като заплаха за конституционната цялост на Обединеното кралство, но новият премиер Борис Джонсън откри настоящите преговори, като предложи изцяло обща Ирландска агро-хранителна зона. Идеята му е, че той ще се стреми спокойно да надгражда това с допълнителни споразумения само за Северна Ирландия. Като се има предвид, че предпазна клауза само за Северна Ирландия беше предложение на ЕС, изглежда този обратен завой на Джонсън ще бъде добре приветстван в Брюксел, въпреки че би срещнал съпротива от DUP в парламента." https://www.theguardian.com/politics/2019/sep/15/brexit-uk-ministers-talk-up-irish-border-compromise-as-key-to-deal Не мисля, че инициативата на Камерън е била импулсивен и глупав ход на политически шмекер, ако беше така поправянето на тази грешка е била през цялото време в ръцете на неговата партия със задействането на член 50 за отказ от излизането от ЕС, защото референдумът не е задължителен е само информативен. Цели фермани с анализи не бих привеждал за да обосновавам това мнение, вече съм посочил защо смятам така на стр.14 от тази тема: "Усилията на Камерън да задържи по-твърдите искания на евроскептиците за сериозно репатриране на властта или дори за референдум на основата на промяната на Договора за ЕС, бяха подкопани вчера, каза Иън Дънкан Смит, министърът на труда и пенсиите. Пред Sky News, той заяви, че „голяма промяна в договора“ в Европа ще доведе до референдум. "Премиерът винаги е бил ясен: ако има значителни промени, които засягат позицията на Великобритания, тогава той ще отиде на референдум, защото това е казано на британската общественост," това трябва да направим ". Даунинг стрийт усърдно се опитва да избегне въпроса за референдума, като вместо това да упълномощи премиера на Торите да продължи да защитава интересите на Великобритания по време на срещата на върха тази седмица. Очаква се той да настоява по-тясното сътрудничество в еврозоната да не засяга финансовите услуги на Великобритания. https://openeurope.org.uk/intelligence/economic-policy-and-trade/eu-financial-regulation/ Всички популярно припявани "сказки" по медиите, че заплахата от ЮКИП, заради нейната шумна антиемигранска кампания, накарала торите, Дейвид Камерън, да обяви през 2013 г. предстоящия референдум, според мен са несъстоятелни - просто се бърка причината със следствието, което се вижда много ясно от намеренията на Консервативната партия да предизвика такъв референдум, в случай, че не постигне успехи в преговорите си със страните от Еврозоната по отношение на британските финансови интереси. Мотивацията е посочена конкретно в този материал, година преди обявяването на обещанието на Камерън, че ще проведе референдум, политическата причина с раздутия мотив за суверенитет и антиемигранската тема е камуфлаж, защото въобще не присъстват в становището на Open Europe, няма ги, те са добавени по-късно като смокинов лист. Както винаги става въпрос за пари, неприлично много пари."