Б. Киров

В ЕС към 2017 е имало инвестиционни активи под управление /AUM/ на стойност около 24 трлн. долара, над 9 трлн. от тях са британски, насочни предимно в САЩ; същата година инвестиционните активи под управление в САЩ са били над 37 трлн., целият останал свят разполага с около 16 трлн. Тези активи работят денонощно във всяка точка на света, но са концентрирани основно в САЩ и ЕС, всъщност те движат технологичния прогрес и определят посоката му. Само американските преки частни инвестиции в ЕС са били над 3.55 трлн., докато тези на ЕС в САЩ 2.9, но половината от тях са британски. Само американски ПЧИ в ЕС колкото икономиката на Германия, освен тях има поне още толкова индиректни, има статистики за тях. Много от европейските държави отчитат БВП от печалбите на американските корпоративни гиганти, които после ги изнасяха чрез офшорни схеми и връщаха голяма част от тях под формата на лични активи, голяма част от които се реинвестират отново в ЕС и САЩ. Светът на капиталите е един друг свят от света на държавите и политиката, който стои невидим, но осезаем и движещо определящ на другите структури над него, там границите са по-размити и турболенцията много по-мощна. САЩ притежават многократно по-голям инвестиционен потенциал да финансират технологиите от четвъртата индустриална революция, а това са целия ай ти сектор, суперкомпютрите, изкуствения интелект и всички венчър технологии, поради простия факт на в пъти, а не в проценти, по-големите им инвестиционни възможности и развити стокови борси, както и извън банкови и извън борсови капиталови фондове за финансиране на нови технологии. ЕС няма такива възможности по исторически причини. Според мен, ЕС на този етап няма възможност да води еманципирана икономическа политика като самостоятелна сила, докато не се федерализира и обедини основните си институции от трите власти – съдебна, изпълнителна и законодателна в държавна структура /ако въобще?/. Ето защо смятам, че на този етап политиката, както икономическа така и друга, на ЕС като обединение, е много зависима от курса на американската политика /американските капитали/, а тя се определя на изборите. Ако САЩ в обозримо бъдеще, дали след 5 или 10 години, поемат по пътя на нов икономически и технологичен курс, ЕС ще ги последва, но обратното, според мен, е малко вероятно и възможно.

Тенденцията, разбира се, е преминаване към зелена енергия – това се вижда и в ЕС, където лидер в тази трансформация е Германия, виждаме го и в плановете на Китай до 2050, САЩ не могат да бъдат изключение. Но разглеждам този въпрос в темата единствено от гледна точка на предизборната кампания на Демократическата партия и нейния Нов Зелен Курс, който по партиен консенсус стана предизборната й платформа. Доколко тази платформа, по този начин поднесена на американската публика, може да катапултира Джо Байдън, който вече се очертава като безпорен фаворит за президентски кандидат на демократите, в Белия дом и доколко той може да изпълни своите ангажименти към новия курс на партията му в ролята му на Президент. Моята хипотеза е, че така както е формулиран Нов Зелен Курс от Оказио-Кортез е ляв политически популизъм и вместо да изписва веждите на Демократическата партия, вади очите й, като поднася удобен предизборен пас на десния популизъм в лицето на Тръмп, зад който стои Републиканската партия. Което отваря още един президентски мандат на тръмпизма и противопоставянето с Китай в контекста на темата. Разбира се, до изборите има още много време и много неща могат да се променят, но сценарият е написан, рамката е зададена. Разбира се, съществува и обратната страна на същата хипотеза – че уравновесеният и опитен Байдън ще тушира популизма в програмата на Кортез и ще го поднесе като прагматизъм, което, ако успее да направи, ще му осигури президентския пост и обръщането на досегашния тренд. Според мен шансовете са 50:50 и в момента американските елити калкулират плюсовете и минусите на всеки един от двата варианта, за да решат къде да поставят подкрепата си. Както и тези в ЕС и Китай и вероятно в целия свят.

За изключенията съм съгласен, но с една уговорка - Малта, Люксембург и Ирландия формират голяма част от своя БВП от отчетите на чужди фирми, регистрирани на тяхна територия, преобладаващо американски; към България, Румъния и Естония може да се прибави и Полша и вероятно още няколко страни, но това не променя общата картина за 28-те като цяло в ЕС и за Еврозоната в частност: https://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/9752703/2-30042019-AP-EN.pdf/df263061-9e85-44fc-8d90-edb3d2860a83 Това е статистика на Евростат, ясно се вижда откъде тръгват синята и червената линия /БВП на Еврозоната и ЕС като цяло, при това в евро/ от първото тримесечие на 2007 и къде свършват през първото тримесечие на 2019 - за 12 години няма никакъв растеж на БВП като цяло, най-високата точка е второто тримесечие на 2010. Не съм евроскептик, но реалността е такава, причините са много.

Четох не само заглавията от линковете ти, а и всичко в линковете. Ако си беше дал труд да прочетеш в темата за Брекзит: щеше да видиш, че Ник там е постанал линк с филм за Кембридж Аналитика, а аз съм цитирал материал за фирмата на Мърсър Ренесанс Технолоджи, на която Кембридж Аналитика е дериватна фирма, като и за това кой е Робърт Мърсър и каква е ролята му за финансирането на кампанията на Доналд Тръмп, както и за тази на Братята Кох, които на практика с обединеното си богатство са най-богатите хора в САЩ, техният бизнес е основно добив на шистов газ и нефт: "Магърман, който сега прекарва голяма част от времето си в своето имение в богатото предградие на Филаделфия Мерион, е много загрижен за влиянието върху политическия живот на богатите като него самия и особено на онези, които той нарича "мигновени милиардери" като Мърсър. „Ултра-богатите днес се различават от ултра-богатите в минали епохи с това, че не участват в инфраструктурата на обществото“, казва Магерман. Според нето, тяхното богатство не зависи от здравето и стабилността на страната. Всъщност те се обогатяват, когато има нестабилност. Организациите следящи кой инвестира пари в политиката отбелязват същото. Сара Брайнер, директор на базирания във Вашингтон изледователски Център за отговорна политика, заявява, че "богатството на хедж фондове е нов феномен, поне в света на финансирането на политическите кампаниии. Не е същото като да работите за големи банки като Chase или Wells Fargo, в много добре регулирана и огромна индустрия с очевидни политически цели. Лицата с висок статус в хедж-фондовете изобщо не са такива", каза тя. "Специално за Мърсър нямаме никаква представа защо се включва в политическата кампания." Компанията на Мърсър, Renaissance Technologies, наема избрана група от хора, които на пръв поглед са способни да печелят пари от нищо. Мърсър не е финансист; той е компютърен учен. Но неговите изследователски програми за разработване на речеви преводи чрез разпознаване на модели очевидно също могат да бъдат използвани за откриване на неясни модели на финансовите пазари и да направят огромно състояние - както той и екипът му са направили. Renaissance се превръща в това, което някои смятат, че е най-великият хедж фонд въобще съществувал някога, и то в сравнение с методите на хората, които действително са обучени във финансовата сфера. Renaissance е изграден от хора като Мърсър и Магерман - специалисти по компютърни науки, физика, математика и статистика. Вместо да преглеждат проспектите и отчетите за печалбата и загубата, те прилагат науките си към данните, които засягат пазарите. Това се нарича количествен анализ и самите те са известни като „quants“. Истински страхотната машина за пари в Renaissance е частен фонд, наречен Medallion, който е отворен само за служители от Renaissance. Според доклада на Блумбърг, Medallion е изпомпвал годишна печалба от почти 80% годишно, преди облагане с данъци.” Дори в лоша година Medallion постига повече от 20% печалба. "Хората, с които работех бяха велики учени. Искам да кажа, бихме могли да разрешим много важни и интересни проблеми, ако бяхме работили по различни неща. Вместо това направихме стотици милиони долари,” казва Магерман. След това добави с печален смях: "Както и да е." Формулата за инвестиране на Medallion е тайна. "Всичко, което научих, всичко, което съм изобретил, не мога да говоря за това, не мога да го публикувам. Не мога да споделя знанията си с други хора. Като учен наистина не съм публикувал нищо." Но в хода на нашите разговори Магърман направи едно провокативно наблюдение: "Проблемът, с който се сблъскаха "Ренесанс Технолоджис" с опитите да предвиждат поведението на пазара, е по същество същият технологичен проблем, пред който бяха изправени "Кеймбридж Аналитик" в анализа и убеждаването на избирателите. Анализаторите на данни са до голяма степен скептични, че Cambridge Analytica може да има решаващо влияние върху изборите в САЩ през 2016 г. или на референдума за Brexit, но Магърман премахва това съмнение с напомнянето, че така наречените "експерти" също са били скептични, че компютърните алгоритми могат да предсказват финансовите пазари."Те казваха, че няма начин да се направи това с наличните данни, И въпреки това, точно това правехме ние толкова години в Medallion, с почти невъзможните почти 80% годишни печалби. Защо тогава да не го направим по същия метод и Cambridge Analytica, за да се помогне на печелившите от двете страни на Океана. А имаме и Мърсър, един блестящ учен начело на двете компании.” https://www.cbc.ca/news2/interactives/sh/wex94ODaUs/trump-robert-mercer-billionaire/ Фирмите на Мърсър привличат двама блестящи аналитици и учени - Александър Коган и Михаил Козински - единият е от руски произход, но американски учен, другият е поляк, основател на рискова фирма във Варшава, а понастоящем светило на психометричния анализ в Станфорд https://www.varsity.co.uk/news/15192 https://www.linkedin.com/in/kosinskimichal/ Именно Козински разработва метода на Кембридж Аналитика, с който Тръмп печели изборите в САЩ, на този линк е обяснено как точно става това: https://www.vice.com/en_us/article/mg9vvn/how-our-likes-helped-trump-win Но да търсиш "руската връзка" във всичко това е да търсиш под вола теле, единствената "връзка" е един договор на Кембридж Аналитика с Лукойл от 2014 за турския пазар, толкова. Съвсем друго е нивото и други са заинтересованите в случая с избора на Тръмп в САЩ и Брекзит във Великобритания.

Следствие на кризата няма спад на растежа на БВП на Китай, напротив има три пъти и половина увеличаване на БВП на Китай в сравнение с 2007-2018. Следствие на кризата няма спад на растежа на БВП на САЩ, напротив има увеличаване с над 5 трлн. долара БВП на САЩ през 2018 спрямо 2007, което е около 33 %. Следствие на кризата има спад на БВП в ЕС, все още цифрата от 2008 е по-висока от тази през 2018, и през всичките 10 години е била по-ниска, тоест средният реален растеж е отрицателен. Целият този софистичен стил на "спор" не ме кефи и те оставям да си развиваш тук възгледите по въпроса. Темата беше за съвсем друго, което няма нищо общо с този стил на "ти знаеш ли кой съм", в което, съжалявам, се забърках като ти отговарям. Пак повтарям, че тезата за могъщата путинова пропаганда, която докарала популистите и Тръмп на власт е смехотворна, меко казано, дори и за децата в първо отделение. Нямам намерение въобще да обсъждам нещо подобно на темата за "плоската земя", която, между другото, веднага се опровергава от снимка на Земята от космоса, но кой знае защо е развита в този форум с дълги и напоителни постинги.

Това е съвсем друго - растеж от 8-10 процента не може да се поддържа дълго при индустриализирана икономика, това беше възможно само при преминаването на огромен брой хора от аграрния към промишления сектор, това сме го обсъждали и в други теми. Китай ще забави още повече растежа си през следващите 10 години и вероятно ще стигне до 3-4 процента, но това е вече въпрос на излизане от капан на средните доходи или не. Аз говоря за нещо съвсем друго, че кризата на практика не се отрази на плавния растеж нагоре на китайския БВП - цифрите са феноменални, от под 4 трлн. през 2007 до почти 14 трлн. през 2018 - ти разбираш ли за какво въобще става дума? 350 процента. И това е по номинална стойност, по покупателна цифрите са почти двойни.

Китай забави някъде с 4% растежа.Турция и тя.Няма начин, навсякъде където ползват пари вместо стокова разменна търговия, кризата оказа влияние. Надявах се този път да мина без статистика и качване на графики /което е трудоемко във форума/, но не ми се размина. Върбанов, преди да го напиша съм си проверил цифрите, не говоря на едро :)) или защото звездите ми го нашепват За Тръмп и емигрантите, заедно с руската пропаганда и помощ за него, оценявам хумора ти, навярно, надявам се. За суверенитета навярно си прав, но е дълга тема. P.S. Ако се вземат графиките за отделни страни за растеж на БВП в ЕС, включително България, картината съвпада с общата за ЕС и Еврозоната - растеж няма, има реален спад на БВП в сравнение с 2008. Същевременно доходите на глава от населението отчитат макар плавен растеж, този парадокс се дължи на инфлационен натиск и затъване в дългове - реалният БВП намалява, но по статистика индивидуалните доходи растат, което е своеобразна финансова магия. Точно закъснялата реакция на ЕЦБ/Марио Драги, която отначало възприе рестриктивна политика, стисна кранчето на парите и не освободи кейнсианската машина за производство на фиатни/от въздуха направени пари, стагнира европейските икономики, в рязък контраст с Китай /китайските комунисти са научили по-добре уроците на Кейнс от европейските си колеги-банкери/ и САЩ, Федералния резерв. САЩ вдигнаха дълга, но вдигнаха и реалния си БВП от 15 на над 20 трлн., тоест те използваха налетите пари за растеж. Италианци, французи и испанци се плъзнаха по плоскостта на популизма, имам предвид дори самите им правителства - те поддържаха изкуствено високи доходи без реален растеж и инвестиции, като правеха дълг, което от своя страна разпали апетитите на политици като Льо Пен и Подемос, Фараж и италианските националисти да искат още повече, да отворят националните печатници за пари, вместо да висят на подаянията на ЕЦБ и на бюрократите от Брюксел, които те намериха за виновници, така се стигна и до Брекзит "да си върнем контрола", въпреки че британците са на паунд, а гърците са най-скептичните европейци, при положение, че бяха поети на издръжка и пансион от немските и други данъкоплатци - това е парадокса на кризите. Единствено германската икономика показа жизненоспособност и сила, но това не е изненада, защото тя се основава на производство и износ, а не на финансови спекулации и преразход в бюджета: Все пак германците са автори на концепцията за Четвърта индустриална революция и иноватори. По принцип цикличните големи кризи на капитализма са неизбежни и това отдавна е изследвано и разработено като теория и практика, но те са като земетресенията - всички знаят, че предстоят, но засега никой не може да предвиди точно кога и как ще започнат. Превантивната политика е да строиш здраво и да избягваш да правиш това в застрашени области.

След голямата дефлационна криза от 2007 в САЩ, причинена конкретно от имотния балон, икономиката на ЕС и като цяло и като отделни страни е в стагнация, тя няма растеж с едно малко изключение на Германия. САЩ и Китай преминаха без сътресения тази криза, в САЩ растежът на БВП се възобнови почти веднага след сътресението, може би заради бързата реакция на ФЕД, който отпечати 4 трлн. долара своевременно, Китай даже не усети сътресението, ЦБ на Китай реагира преди дефлационния удар в американските финансови пазари, тя емитира около 1 трлн. долара в китайски юани преди кризата. ЕЦБ реагира с около година-две закъснение и европейската икономика не успя да посрещне леко удара на кризата в САЩ, защото е дълбоко свързана с американски капитали, инвестиции и пазари. На практика вече 11 години в Еврозоната и ЕС има нулев и дори отрицателен растеж на БВП в сравнение с предкризисната 2007 година. Емитираните около 4 трлн. евро от ЦЕБ не заработиха в реалната икномика, защото дойдоха късно, вече в процес на летеж надолу, а създадоха скрита инфлация, която реално понижи доходите. Ето защо в страните от ЕС разцъфтяха десни и леви популисти, предлагащи екстремни решения и това допълнително утежни икономическата ситуация с бюджетни дефицити и затъване в държавни дългове. Брекзит е пряк резултат от тези процеси, както и Гръцката дългова криза. Могат по-задълбочено да се анализират причините, поради които този финансов балон в САЩ засегна най-тежко европейските икономики, а не САЩ, но според мен той причини кризата на доверие в европейските институции, популизма, допълнително подхранван от огъня на ксенофобия срещу емигрантската вълна. Възстановяването ще е дълго и мъчително и иска време, което беше изпуснато в началото на кризата.

+ Много сполучливо сравнение - затова на германците им се е налагало да ползват конска тяга за транспорт, вместо руските железници през ВСВ :)) Между другото, забраната за китайски 5-Г е твърдо само в ядро от 5 страни засега - САЩ, Австралия, Нова Зеландия, Тайван и Япония, като много вероятно е да се присъединят отчасти или напълно Канада и Великобритания. Изобщо Европа се очертава като частично пропускателна за тази технология, нито германци, нито италианци, нито французи желаят просто от солидарност да губят време и пари. Залогът като инвестиции е огромен - 2.7 трлн. само в мрежите, а после идват ползите от ИИ, автономни автомобили, електроразпределителни мрежи, жп мрежи и "умни фабрики", само ползите от бързото внедряване на ИИ се оценява като 14 трлн. до 2030, това ще мине през новото поколение мобилна връзка. Така че кой държи патента за честотите е от огромно значение. А-1 внедрява с Нокия, ще бъдем едни от първите в Европа, надявам се.

A world divided by 5G: Russia's Huawei deal is the latest sign of an emerging internet iron curtain Джеймс Грифитс "Тъй като страните продължават да напредват в развитието на своите 5G мрежи - които ще осигурят по-бързи скорости, по-бързи връзки и по-бърз достъп до облака, нараства и овластяването на технологии като самоуправляващите се автомобили и интелигентните градове. От една страна, има съюзници на Пекин, които нямат никакъв проблем с Huawei, а Русия е само последният важен пример. От друга страна, Вашингтон и шепа най-близки съюзници, които се заклеха да затворят китайската фирма. В средата обаче остават редица страни, повечето от които традиционно са по-близо до САЩ, отколкото Китай, но не желаят да понасят забавянията и допълнителните разходи за изграждането на своите 5G мрежи, които забраняват Huawei да играе роля. САЩ вече изостават от Китай, когато става въпрос за 5G, а блокирането на пазарния лидер няма да направи нищо, за да намали тази разлика. Това не означава, че САЩ не могат да наваксат - и в крайна сметка дори да изпреварят Китай - но това вероятно ще бъде борба. Най-лошият сценарий за много наблюдатели е, че това разделение се затвърждава, принуждавайки правителствата да избират страни и да създадат интернет разделение между Китай и САЩ, нещо, което може да има големи последици отвъд които телекомуникационната фирма осигурява мрежово оборудване. "Използването на взаимно изключващи се технологични сфери не означава просто, че веригите за доставка ще се отразяват един на друг на различни континенти", каза наскоро технологичният анализатор Тим Кулпан. "По-скоро за страните по света това означава, че всяко бизнес и инвестиционно решение става политическо." Както наскоро написаха авторите на доклада за Центъра за иновации в международното управление (CIGI), отворената мрежа е „крехко и условно изграждане на хардуер, софтуер, стандарти и бази данни, управлявани от широк кръг частни и обществени участници, чието поведение е ограничено само от доброволни протоколи. " Тази крехкост е станала по-очевидна. Водени от Китай, все повече и повече страни се обръщат срещу принципа на отворения интернет, приемайки доктрината на Пекин за кибер суверенитет, в която правителствата строго охраняват границите на собствените си интернети, стимулирайки собствените си технически фирми и принуждавайки международните конкуренти да локализират своите данни и да я предоставят на националните служби за сигурност.Това оказа голямо влияние върху глобалната интернет свобода, тъй като цензурата и надзорът в китайски стил се разпространяват по целия свят, а Пекин се стреми да намали международната защита за онлайн реч и организация. Миналата година бившият главен изпълнителен директор на Google Ерик Шмит добави своя глас към онези, които предупреждават за разделение, в което светът ще бъде разделен между "интернет, воден от Китай и не-китайски интернет, воден от Америка". Дълго време тази тенденция се ръководи от Пекин, който щастливо е изнесъл технологията и експертния опит, за да помогне на страните да изградят собствените си добре контролирани интернети, или в случая с Русия, да блокират веднъж свободен и отворен. С кампанията си срещу Huawei обаче Вашингтон вече започна да ускорява и това разделение. Това би могло да има последици отвъд които компанията изгражда дадена 5G мрежа, или колко цензурирани са вътрешните интернет страници. Раздвояването на интернет в две или повече сфери също може да покаже, че се разработват различни стандарти и правила - мисля, че Android срещу iOS, но далеч по-екстремни - правят по-трудно да общуват в международен план или да се движат между системите. Предвиждаха се светкавични 5G мрежи да ни доближат още повече. Забраната на Huawei може да означава, че в крайна сметка ще ни тласнат към разделение ." https://edition.cnn.com/2019/06/07/business/huawei-russia-china-splinternet-intl/index.html Джеймс Грифитс е старши продуцент за CNN International и автор на "Голямата защитна стена на Китай: Как да се изгради и контролира алтернативна версия на Интернет." How Different Countries/Regions are Dealing with Huawei Products United States: Decision to ban Australia: Decision to ban Japan: Decision to ban New Zealand: Decision to ban Great Britain: Put on hold Canada: Put on hold EU: Decision up to member states. Germany hasn’t announced a ban. https://www.theguardian.com/technology/2019/jun/06/chinas-huawei-signs-deal-to-develop-5g-network-in-russia

Бих се съгласил донякъде, но кой построи и кой разруши Берлинската стена? И кой спечели и кой загуби? А Китайската стена и сега си стои, тя е била вдигната срещу Западните варвари

Някои автори сравняват 5G технологията с откриването на огъня за технологичното развитие на човечеството. Не става въпрос само за една област, а за свързващо звено между критично важни технологии като ИИ, суперкомпютри, интернет на нещата, самоуправляващи се автомобили, които посредством 5G/липсващото досега свързващо ги звено, ще повиши неимоверно производителността. ще цитирам своеобразен дайджест от мнения в тази светлина, които дават приблизително реална представа за мащаба на предстоящата технологична революция: Разгръщането на петото поколение на клетъчната мобилна технология - 5G - е мулти-трилионна комуникационна революция, която ще промени дълбоко всеки аспект от живота ни. Тази последна технологична модернизация, наречена четвъртата индустриална революция, всъщност е за модернизиране на всичко - от нашите коли, хладилници и фурни до нашите сгради, фабрики и болници. Последният анализ на 5G разходите на Greensill, най-големият небанков доставчик на решения за оборотен капитал в света, изчислява, че общата сметка за 5G навсякъде в глобалната верига на доставчиците на телекомуникационни услуги вероятно ще надхвърли 2,7 трилиона долара до края на 2020 година и че тази сума ще продължи да нараства в обозримо бъдеще. В изследователска бележка от октомври 2018 г. Morgan Stanley прогнозира $ 156 млрд. допълнителни годишни приходи, дължащи се на 5G само в седем пазарни сектора. https://www.greensill.com/whitepapers/financing-the-future-of-5g/ 5G ще донесе магия към бъдещата безжична свързаност: десет пъти намаление на латентността. Закъснението ще бъде само 1ms. Десет пъти увеличаване на плътността на връзката. Това ще даде възможност за по-ефективно сигнализиране за свързаност на IoT. Три пъти ефективност на спектъра. Повече бита на Hz ще бъдат постигнати с усъвършенствани техники на антената. Стократно по-голям трафик, което води до хипер-уплътняване на мрежата с повече малки клетки навсякъде. Десет пъти по-голяма производителност, което води до по-добро потребителско изживяване. Върховите скорости на Multi-Gbps ще бъдат много по-изравнени. Стократно по-добра ефективност на мрежата с много по-ниска консумация на енергия в мрежата. Освен САЩ, Китай, Южна Корея и Япония също са готови да пуснат 5G мрежи в следващите няколко тримесечия. До края на 2025 г. четири от всеки десет 5G връзки в света ще бъдат от Китай. Ако Съединените щати искат да победят китайското "Произведено в Китай 2025", САЩ по-добре да имат ефективна телекомуникационна инфраструктура. САЩ са в надпревара с Китай за господство в 5G, с изключение това в Китай. Тъй като САЩ продължават търговските си войни с Китай, китайците ще намерят други пазари и ще увеличат своя безжичен пазарен дял и проникване в световен мащаб. Двете основни притеснения на САЩ относно 5G и националната сигурност са кои са доставчиците. Първото притеснение е, че разполагането на това оборудване в държавите може да улесни китайския шпионаж. Второто е, че Китай може да затвори американските мрежи в случай на конфликт. Всичко това е възможно. Недобронамерен производител на 5G оборудване има възможност да затвори цялата внедрена 5G система в дадена страна.Китай е категоричен как иска да доминира 5G. 5G ще революционизира Интернет на нещата (IoT) е явление, което се разпространи през последните пет години. Почти всяко електронно устройство, създадено днес, се очаква да бъде свързано с интернет. Помислете за момент колко много неща около вас са свързани с интернет: вашите фитнес часовници, коли, домашни алармени системи, идентификатори на работни места, печки, хладилници, камиони за доставка, телевизори , готварски печки, трактори, комбайни, безпилотни летателни апарати, буквално всичко, което има електроника върху него е или ще бъде свързано с интернет. Тъжната част е, че свързаността е хаотична. Сигурността не съществува и точката на влизане в кибернетичното бедствие е най-слабото звено във веригата. Това ще отнеме време, за да може проблемите на сигурността и поверителността да бъдат решени изцяло в 5G мрежата. Каквито и да са предизвикателствата, обещанията за нови и силно развити IoT устройства ще се превърнат в реалност в предстоящия 5G свят. Победителите ще бъдат тези, които разбират пълния пейзаж и обещанието на 5G.5G ще отключи истинската сила на изкуствения интелект. Най-големият скок ще бъде в комуникациите от машина до машина, позволяващи мрежи от системи за изкуствен интелект и масивен растеж на софтуерно дефинирани мрежи. Не е немислимо 5G да бъде крайната граница на телекомуникационните мрежи. Днес AI бавно, но сигурно напредва. С 5G, изкуственият интелект ще експлодира експоненциално и ще започне да взема решения във всички аспекти на човешкия живот и икономиката. В света няма да има нито една несвързана AI машина. Това ще бъде свързана система от суперкомпютърни или дори квантово-компютърни AI възли, свързани с хипер-бърза 5G комуникационна мрежа. Бързите AI възли плюс бързите 5G мрежи се равнява на един смел нов свят. Историята дава перспектива на победителите. Иновациите и творчеството принадлежат на смелите. Печалбата отива при прагматика. Един нов неограничен и безграничен свят на софтуерно дефинирани мрежи и нови невъобразими приложения. Големите данни ще бъдат достъпни за всеки. Няма нужда дори от Google и да търсите данни. Просто се случва. В един нов свят, компютрите с изкуствен интелект ще се научат как да се свързват помежду си и да намират, пълни и кризизно важни данни, за да вземат решения за вас. https://medium.com/@yobiebenjamin/the-fourth-industrial-revolution-is-here-hello-5g-49b86d79f9b4 В САЩ фиксираната безжична широколентова връзка без кабел вероятно ще бъде най-ранният случай на използване на 5G, докато в Азия операторите могат да се съсредоточат върху интернет на нещата (IoT) за предприятието / индустриалния сегмент. Анализаторите на Morgan Stanley вярват, че операторите с доминиращ пазарен дял в предприятията / индустриалния сектор, особено азиатските телекомуникационни компании, са добре позиционирани, за да се възползват от тези значителни възможности. Едно от критичните за IoT заявленията за 5G е автомобилите със самостоятелно управление, които имат високи изисквания за непрекъснато покритие. Данните за автономните автомобили биха могли да увеличат глобалния безжичен трафик с 40 пъти в сравнение с настоящите нива, като предоставят тласък на телекомите, сравними с iPhone през 2007 година. По отношение на ИИ/изкуствения интелект: през 2017 г., DeepMind лансира обновената версия: AlphaGo Zero, която се учи от самото начало, а не от игри на хора. Ако първата AlphaGo се нуждаеше от 30 милиона игри за тренировка, за да може да се изправи срещу Лий Седол, на новият му бяха остатъчно 4,9 милиона, шест пъти по-малко. Първият се нуждаеше от няколко месеца развитие и обучение, а новият беше готов след само 70 часа.Тази технология може да бъде приложена към всеки сектор и компания и всъщност вече се използва. В областта на маркетинга A.I помага да се избере най-доброто действие, посочва кои са най-вероятните клиенти да сключват договори за своите услуги, препоръчва определени продукти въз основа на вкуса на всеки потребител, програмира оптималния транспорт и т.н. Netflix избягва повече от един милиард долара загубени продажби благодарение на A.I. Възможностите са безкрайни: разпознаването и етикетирането на изображения, обработката на данни за пациента, местоположението и картографирането, предсказуемата поддръжка, предсказването и предотвратяването на заплахите за сигурността, интелигентните системи за набиране и човешки ресурси са едни от многото случаи на използване на тези бизнес приложения, базирани на изкуствен интелект. Освен това Amazon е намалила разходите за складиране с една пета, използвайки автономни роботи. Консултантската PwC изчисли, че 72% от мениджърите смятат, че A.I ще бъде конкурентното предимство на бъдещето и повече от 60% очакват, че приложимостта на тези технологии върху потребителския опит е по-голяма, отколкото на останалите инициативи в тяхната организация.Както е отразено в друго изследване на PwC, „Използване на революцията на изкуствения интелект“, изкуственият интелект е предназначен да бъде следващата технологична революция, следваща стъпките на интернет и мобилността. Всъщност до 2030 г. той ще представлява ръст от 14% от световния БВП, 15,7 трлн. долара. Изследванията на Accenture сочат, че изкуственият интелект може да удвои годишните темпове на икономически растеж в много развити страни до 2035 г. САЩ ще бъдат най-облагодетелствани, като се движат от потенциалния растеж на БВП от 2,6% до 4,6%. Друго заключение от доклада е, че технологиите, свързани с когнитивните системи, ще увеличат производителността на труда с до 40%. „1/4 компании вече са внедрили A.I в своята организация“. Това е с около 10% повече от преди година. Въпреки че 47% от работните места в САЩ са в риск да бъдат автоматизирани според Университета в Оксфорд, друго проучване на Gartner посочва, че до 2020 г. A.I ще създаде повече работни места, отколкото елиминира. В действителност, 83% от компаниите, които вече използват A.I твърдят, че тези заявления са включвали създаването на нови позиции, особено в по-високите професионални категории (2 от 3 са в управлението и висшето ръководство).Освен това, роботите ще спестят разходи за автоматизацията на работните места от 9 трилиона долара през 2025 г., според данни на Bank of America Merrill Lynch. Рентабилността на дружествата, които прилагат A.I. в своите производствени процеси, може да нарасне средно с 38% до 2035 година.Засега обаче малко компании са готови да приложат A.I. в своите процеси. Според данни от консултантската компания SAS, едва 20% от големите европейски компании имат екипи от учени, които искат да се справят с това предизвикателство. Но изкуственият интелект също изисква подходящ талант за разработване на системи, базирани на тези технологии. И както често се случва на всеки пазар, ако нямате необходимите ресурси, единственото решение, което остава да се осъществи, е вносът. https://opendatasecurity.io/how-does-ai-affect-the-world-economy/ Изследователите на Nokia Bell Labs анализираха исторически данни от предишни индустриални революции, за да моделират и прогнозират потенциалното въздействие на следващата. По време на първата индустриална революция (която е била подхранвана от желязо и парни двигатели) и Втората (която е била захранвана от електричество, стомана, химикали и телекомуникации), производителността се разраства. От 1870 г. тези две революции запазиха Златен век на прогреса. По-специално 40-те и 50-те години на ХХ век допринесоха за огромни печалби в Съединените щати и другаде. След това какво стана? Пристигна Третата индустриална революция, която въведе информационната ера. В компютрите, интернет, мобилните комуникации и много други се появиха огромни и световно променящи се иновации. Но вместо да се покачва отново, двигателят на производителността отслабна. Всъщност от 1970 г. насам ръстът на производителността е спаднал до около една трета от процента от предходните 100 години. Ако цялата упорита работа, иновации и инвестиции в технологиите през последния половин век не успяха да се изплатят в производителността, какво означава това за огромните инвестиции, които вече се извършват в четвъртата инфраструктура на индустриалната революция? Песимист би казал, че трябва да я пропуснем и да сложим парите си на друго място.Но аз съм оптимист. Абсолютно вярвам, че сме на ръба на не само технологична революция, но и революция в производителността. За щастие, изследванията на Nokia Bell Labs съвпадат с това мнение.Анализирайки това, което направи възможен Златният век от 1870 до 1970 г., става ясно, че четири физически инфраструктурни технологии осигуряват основната основа за растеж: енергия, транспорт, здраве и канализация и комуникация.Тези основни технологии бяха важни сами по себе си, но два други фактора бяха от съществено значение за ускоряване на растежа. Първото беше, когато разпространението на всяка технология беше достатъчно широко разпространено, за да достигне критична точка. Вторият е ефект на мрежата: технологиите, необходими за работа в тандем за стимулиране на растежа. Само когато всичките четири технологии бяха широко разпространени, бързо се случи растеж.След това проучването разглеждаше съвременните технологии. Той откри нови цифрови еквиваленти, които се съгласуват с четирите технологични основи на Златния век: - Цифрова енергия: съчетаване на интелигентни енергийни мрежи и интелигентни измервателни уреди в платформи, които динамично съответстват на производството на енергия и търсенето от нови и традиционни източници. - Цифров транспорт: преместване на хора и стоки през океаните, небето и земята самостоятелно. - Дигитално здраве: отдалечено активиране на свързаното здравеопазване от всяко място. - Цифрова комуникация: свързване на милиарди хора и неща, което им позволява да си взаимодействат по нов начин. Към тях е добавена пета основна технология - цифрова продукция. Тя ще доведе до промяна на парадигмата, от централизирано масово производство към разпределено, локализирано производство, съчетавайки крайни компютърни облаци и 3D печат за създаване на стоки в почти реално време. Чрез изчисляване, когато тези цифрови технологии могат да достигнат своите критични точки и чрез прилагане на исторически формули, Nokia Bell Labs прогнозира значителен скок на производителността, до 30% до 35% в САЩ, започвайки в някакъв момент между 2028 и 2033 г. подобен скок към 50-те години на миналия век и може да добави около 2.8 трилиона долара за американската икономика. Подобни печалби се очакват в Индия, Китай и други нации. Широкото разпространение на 5G мрежи с голям капацитет и ниска латентност е основен катализатор за цифровата инфраструктура на бъдещето. Тази реалност не е далеч. Тази година се провеждат широки изпитания, които биха могли да доведат до пълно търговско разполагане на 5G през 2019 г. САЩ, Китай, Корея и Япония са начело на тези усилия.5G и облачните технологии ще подпомогнат и ускорят дигитализацията на индустриите. Това от своя страна ще създаде възможности за почти всеки сегмент от икономиката, от здравеопазването до транспорта, енергетиката и извън нея. Телекомуникационните компании, които поемат пътя към 5G сега и се фокусират върху софтуерно дефинирани мрежи и облак, имат огромна възможност да се възползват от обслужването на тези индустрии по време на техните трансформации.Както във всяка от предишните индустриални революции, такива печалби идват с икономически компромиси и предизвикват нови предизвикателства. Спешно е необходима и политическа работа, както докладва Комисията за широколентов достъп на ООН, както между правителствата, така и в рамките на държавите. Тя трябва да определи как общественият сектор може да помогне да се идентифицират и реализират ползите от дигитализацията, главно чрез осигуряване на рамка за сътрудничество в различни сектори на икономиката.Такава работа между правителствата, технологичните компании и нововъзникващите цифрови индустрии е съществен елемент за реализиране на огромния потенциал на Четвъртата индустриална революция.Това включва не само икономически потенциал, но и лични и социални ползи: подобряване на живота, запазване на ресурсите на нашата планета и предоставяне на повече време и свобода на хората да се свързват помежду си и с нещата, които им харесват.В края на краищата, това е по-голямото благо, което технологията трябва да служи. https://www.weforum.org/agenda/2018/01/fourth-industrial-revolution-massive-productivity-boom-good/ Тази седмица представители на Съединените щати и на повече от 30 държави от Европейския съюз и НАТО се срещнаха в Прага, за да формулират принципите за сигурност за безжичните мрежи от 5-то поколение. Срещата бе свикана от чешкия министър-председател Андрей Бабис, за да обедини еднакво настроени нации, за да се споразумеят за незадължителни препоръки за безопасно въвеждане на 5G в съответните им страни. Въпреки това, преди срещата на върха Германия и Обединеното кралство решиха да разрешат оборудването на Huawei като част от техните 5G мрежи. САЩ не могат да възприемат този подход. Тихите карантини и меките забрани, които биха били в съответствие с омекотяването на дипломатическия тон спрямо Китай, няма да защитят цифровата инфраструктура на САЩ. Вместо това президентът на САЩ Доналд Тръмп трябва да подпише предстоящата изпълнителна заповед, която да забрани Huawei и други китайски компании от американските мрежи. Това би постигнало две неща: първо, решението на САЩ да изключи китайските компании ще осигури покритие за съюзници, които се стремят да въведат собствените си строги мерки срещу Китай, независимо дали са забранени или по-строги протоколи за сигурност. Второ, подписването на заповедта ще съобщи, че Съединените щати се стремят да предпазят от системни рискове за сигурността, които надхвърлят Huawei - че сигурността на 5G мрежите не може да се договори. Трудно е да се надцени стойността на американското покритие от Huawei. Преди да избере конкурента на Huawei, Ericsson, да изгради датската 5G мрежа, датският министър на отбраната се оплака, че ръцете му са вързани, когато става въпрос за законодателство срещу Huawei. Полша също така сигнализира през януари, че иска да поеме по-твърда линия срещу фирмата, преди да преразгледа позицията си през последните седмици. На фона на предупрежденията за близката връзка на Huawei с китайската държава от службите за сигурност на страната, министърът на правосъдието на Норвегия призна, че правителството му разглежда „стъпките, предприети в Съединените щати и Великобритания“, преди да вземе окончателно решение дали да изключи компанията от строежа. неговата 5G мрежа. Съединените щати не могат да очакват от по-малките държави да поемат твърда линия срещу китайските компании, ако не желаят да го направят сами. В крайна сметка има разходи, които идват с изключването на оборудването на Huawei. Субсидиите от китайското правителство позволиха на компанията да подложи несправедливо своите конкуренти, което означава, че алтернативните технологии са почти с една трета по-скъпи, въз основа на отчетените отстъпки от 20 до 30% в световен мащаб. Ако Тръмп подпише изпълнителната заповед, Съединените щати ще могат по-добре да се справят с подобни ценови различия между китайското оборудване и оборудване от надеждни доставчици. Нова банка за цифрово развитие например може да помогне на по-малките страни да компенсират китайските субсидии. Междувременно, смелите действия у дома биха укрепили случая на администрацията на Тръмп за оказване на натиск върху правителствата с по-малко ресурси в чужбина. Тя трябва да си намери собствена къща, преди да очаква своите по-малки съюзници да се справят сами. Подписването на изпълнителната заповед е и начин за САЩ да излязат от прозелитирането срещу Huawei и да започнат да говорят за системния риск от китайските компании. Безжичната връзка с пето поколение, с бързата си, ниска латентност и високия потенциал на пропускателна способност, ще бъде основният елемент в бъдещето, доминирано от сензори. С изкуствения интелект, интернет на нещата, автомобилите със самостоятелно управление и интелигентните градове, 5G ще осигурява повечето технически приложения на бъдещето. Без защитена 5G мрежа критичната американска инфраструктура, включително енергийните мрежи и здравните системи, ще бъде уязвима от кражби на интелектуална собственост, отслабване на поверителността на данните, хакерство и други смущения.Съединените щати могат да останат в безопасност, а също и да се конкурират, като ценят сигурността на мрежата - с думи и дела - срещу държави с опит в атакуването на американските системи. Тя трябва да работи с държавите партньори, за да разработи рамка за строг преглед на потенциалните доставчици в 5G мрежите. Създаването на критерии за изключване на ненадеждни доставчици на базата на поредица от рискови фактори би помогнало за преглед на следващия Huawei. В края на краищата, ключът към сигурността в бъдещето на 5G не е само за Huawei. Вместо това става дума за системния риск, който произтича от използването на технологични компоненти от страни с история на кибершпионството и липса на правова държава в критичната инфраструктура. Съединените щати отдавна предупреждават за опасностите от оборудването на Huawei в безжичната връзка от следващо поколение. Директорите на Huawei настояват за тяхната независимост от правителството. И все пак реалността е следната: ръководителите на китайските компании не могат да устоят на тяхното правителство, дори ако искат. Наред с другите предписания, член 7 от националния закон за разузнаване на Китай поставя китайските граждани и организации в сътрудничество с „държавната разузнавателна дейност“. В Китай липсва независима съдебна власт, която да чува такива жалби. Същата дилема е за иранските, севернокорейските и руските компании. Досега дебатът се съсредоточи върху това, дали в кода на Huawei има тайна задна вратичка, която ще позволи на китайското правителство да има достъп до системи на трети страни. Но този анализ е остарял. Достъпът можеше да се осъществи чрез един на пръв поглед благоприятен пропуск в сигурността, скрит в уязвимостта на програмирането - така наречената bugdoor. Тези пропуски могат дори да бъдат внедрени тайно по-късно чрез софтуерна актуализация - след като Huawei вече е навлязла в критична инфраструктура на САЩ. Като такава, търсенето димящ пистолет, предполагайки злоупотреба от Huawei е неправилно. По-скоро допускането на китайски компании в 5G мрежи е като предаването на китайското правителство на заредено оръжие, според американската агенция за национална сигурност. Забраната на китайските компании ще спечели време за установяване на строги критерии за сигурност, за да се намалят рисковете от всички подобни технологии.Администрацията трябва да избягва да остави изпълнителната заповед да остане неподписана, докато търговските преговори с Китай продължават. Съединените щати подкопават собствените си дипломатически усилия, за да убедят съюзниците си да избягват Huawei и други компании, докато сигурността на 5G изглежда е потенциален фактор в търговските преговори. В момента липсата на подпис предполага, че 5G сигурност може да бъде обезпечена със соя.Ако Тръмп няма да действа, Конгресът трябва да вземе мантията и да приеме собствено законодателство. Съединените щати трябва да са готови да участват изцяло в сигурността на 5G, ако очаква нейните съюзници да направят дори половината от ангажимента си. Малко вероятно е тези нации да следват точно неговите стъпки - и това е добре - но поне може да осветли правилния път. https://foreignpolicy.com/2019/05/03/the-5g-future-is-not-just-about-huawei/ И така - ще имаме ли нова Китайска Стена, този път технологична?

Съгласен съм. Според мен Турция и Унгария са съвсем различни казуси, макар че по отношение на авторитаризма могат да се открият общи неща. Турция на този етап си е самодостатъчна и турския едър капитал има интерес от статуквото да стои вън от ЕС, но да ползва преференциите на европейския пазар, безмитна търговия /в цитираната статия от Вас даже се говори за разширяване на безтарифната търговия/ и най-вече европейския капиталов пазар, но без да пуска европейските конкурентни стоки и правила на монополния си домашен пазар. Унгария е функция на икономиката на ЕС, Орбан е политически спекулант и популист, но с достатъчно здрав разум да осъзнава, че страната му ще рухне само месеци след напускането на ЕС, а заедно с нея и неговата власт. Така че там имаме брак по сметка, същото важи до голяма степен за Италия, Гърция и т.н. не дотам спазващи правилата членове на ЕС. По мое мнение бъдещето на ЕС ще зависи до голяма степен от следващите избори в САЩ и курса на американската външна политика, затова, струва ми се, сега европейските политици, предимно Макрон, се опитват да структурират властта в "две писти" - в случай на остър завой от прогресивните елити в Демократическата партия и едновременно в случай на запазване на статуквото още 5 години с господин Тръмп, затова и хоризонта е до 2025 и на петте сценария.

съдейки по очертаващия се консенсус между Макрон, Вишеградската четворка и Меркел по въпроса за избор на нов председател на Европейската комисия, дано да стане: https://www.thelocal.de/20190702/could-germanys-defence-minister-take-eu-top-job In a 2011 interview with Der Spiegel, von der Leyen expressed her preference for "a united states of Europe – run along the lines of the federal states of Switzerland, Germany or the USA" which would capitalize on Europe's size by agreeing on core issues relating to finance, tax and economic politics.[95] https://en.wikipedia.org/wiki/Ursula_von_der_Leyen Според мен би могло да се се очаква някаква комбинация между сценарии 3-4-5 3"Тези, които искат повече, правят повече", /което е Европа на 2 или 3 скорости/ 4"Прави се по-малко, но по-ефективно" /вече работи/ 5"Прави се много повече заедно"

Ами приемам, че донякъде е така, но не съвсем. Имахме тема за Гражданската война, тя е причинена не от хлабавата конструкция на федерацията, а от бързото и огромно разширяване и присъединяването на нови щати, спорът за робството е дали да бъде въведено в тях. Преди това разширение обаче САЩ са силна и просперираща федерация, която в навечерието на войната има БВП съпоставим с този на най-голямата имперска сила Великобритания и флот по-силен от британския, което е причина Великобритания да не организира морска блокада на Севера и да се намеси на страната на Юга, въпреки че е имала пълните основания и интереси да го направи.

Не е така, преговорете си историята - трябвало им е точно 5 години, 13-те щата основават Конфедерация през 1776, която се провъзгласява за федерация през 1781 https://en.wikipedia.org/wiki/Articles_of_Confederation Няма никакви 100 години, само 5, като основната причина е слабостта на президентската власт и липсата на пари: Congress was denied any powers of taxation: it could only request money from the states. The states often failed to meet these requests in full, leaving both Congress and the Continental Army chronically short of money. As more money was printed by Congress, the continental dollars depreciated. In 1779, George Washington wrote to John Jay, who was serving as the president of the Continental Congress, "that a wagon load of money will scarcely purchase a wagon load of provisions."[26] Mr. Jay and the Congress responded in May by requesting $45 million from the States. In an appeal to the States to comply, Jay wrote that the taxes were "the price of liberty, the peace, and the safety of yourselves and posterity."[27] He argued that Americans should avoid having it said "that America had no sooner become independent than she became insolvent" or that "her infant glories and growing fame were obscured and tarnished by broken contracts and violated faith."[28] The States did not respond with any of the money requested from them

ЕС е толкова далече като замисъл и структура от конфедерация, колкото САЩ или Обединеното Кралство от ЕС. Имам предвид централизирана изпълнителна власт /президентство /САЩ/ или Кабинет /Великобритания/; после идва централизиран бюджет, от който зависи обща армия, съдебна система и полицейски служби. Нито едно от тези две условия /силна изпълнителна власт/ и достатъчно голям федерален /конфедерален, съюзен/ бюджет не е в дневния ред на ЕС нито е било заложено при основаването му. За сравнение, федералният бюджет в САЩ събира и разпределя централизирано приходи от над 20 процента от БВП, на щатските бюджети се падат по-малко от 5 процента. Във Великобритания централният бюджет събира и разпределя 30 процента, на отделните страни в Обединеното Кралство се падат по-малко от 10 процента. ЕС събира и разпределя общ бюджет от 1 процент. Каква армия, какви съдебни органи, какви полицейски органи с 1 процент! Циркът с изпълнителната власт, избор на председател на комисията сега, е показателен колко кух е този пост, сравнен например с Президентството в САЩ или министър-председателският пост във Великобритания. Това е така, според мен, защото най-напред ЕС не се е дефинирал като държава/нация, той е замислен като Вавилонската кула - търговско съдружие с цел икономическа печалба. Би следвало изпълнителната власт на нещо като държавно обединение да се се избира пряко от гласоподавателите в това обединение или в най-лошия случай да е прозрачно на принципа най-голямата политическа сила съставя правителство - най-голямата след тези избори е дясноцентристката Европейска Народна партия, тя има по-голямо легитимно мнозинство от това на предишните избори в сравнение със социалистите: На какво основание се предлага за глава на изпълнителната власт човек от втората политическа сила и се правят пазарлъци задкулисно през главите на избирателите. Явно нещо е дефектно в самата конструкция и не предполага нито конфедерация, нито федерация, нито държава, а просто група на заинтересованите от икономическите ползи. Поне на този етап.

САЩ изискват 5G оборудването за американския пазар да бъде произведено извън Китай Специална заповед на Белия дом ограничава някои съоръжения и услуги, произведени в чужбина By Stu Woo in Beijing and Dustin Volz in Washington June 23, 2019 Администрацията на Тръмп изисква следващото поколение 5G клетъчно оборудване използвано в САЩ да бъде проектирано и произведено извън Китай. Този ход може да промени глобалното производство и да увеличи по-нататъшното напрежение между страните. Заповедта на Белия дом от миналия месец за ограничаване на чуждестранни мрежови устройства и услуги поради опасения за киберсигурност започна 150-дневен преглед на веригата за доставки в САЩ. Като част от този преглед, американски служители питат производителите на телекомуникационно оборудване дали могат да разработят и развият хардуер в САЩ, който включва електроника за клетъчна кула, както и маршрутизатори и комутатори, както и софтуер извън Китай. Разговорите са в ранен и неформален етап, казаха те. Изпълнителната заповед изисква списък на предложените правила и регламенти до 150-дневния срок, през октомври; така че всякакви предложения може да отнемат месеци или години. САЩ обмислят забрана за 5G оборудване от Китай Предложенията могат да принудят най-големите компании, които продават оборудване на американските безжични оператори, финландската Nokia Corp. и шведската Ericsson да преместят основните операции от Китай, за да обслужват САЩ, който е най-големият пазар в Световната индустрия за за телекомуникационно оборудване и свързани услуги и инфраструктура за 250 милиарда долара годишно. Няма основен производител на клетъчно оборудване в САЩ. Американски служители отдавна се притесняват, че Пекин може да нареди на китайски инженери да вмъкнат дупки в сигурността в технологиите, произведени в Китай. Те се притесняват, че тези дупки в сигурността могат да бъдат използвани за шпионаж или за дистанционно управление или деактивиране на устройства. Вашингтон вече по същество забрани телекомуникационното оборудване от китайски компании в САЩ, особено от индустриалния лидер Huawei Technologies Co., заради опасенията, свързани с кибер-сигурността, които според Huawei са неоснователни. Сега Белият дом приема тези опасения като основание за следващата стъпка, като пита западните производители на телекомуникационно оборудване дали могат да пренасочат своите зависими от Китай вериги за доставки. „Докато основната загриженост за националната сигурност е насочена към китайските фирми, оборудването, произведено от която и да е фирма, оперираща в Китай, е изложено на по-голям риск от уязвимости поради достъпа до персонал и съоръжения“, каза Майкъл Весел, член на Комисията за преглед на икономиката и сигурността, която докладва пред Конгреса по въпросите на сигурността. След Huawei, Nokia и Ericsson са най-големите производители на клетъчно оборудване в света. Според годишните отчети на компаниите, анализаторите на Citi Amit Harchandani и Robert Lamb оценяват, че произвежданото в Китай представлява 45% от продукцията на Ericsson и 10% от тази на Nokia през 2018 г. Ericsson е работил с около 75% капацитета си в световен мащаб през 2018 г., което дава на шведската компания гъвкавост да прехвърли производството си в други страни. Оценките на анализаторите не включват възможността двете компании да използват китайски подизпълнители. Натискът да се разпръснат световните вериги за производство и доставка е част от по-голямото съперничество между САЩ и Китай, което обхваща технологиите, търговията и влиянието за оформяне на световния икономически и политически ред. Очаква се президентът Тръмп и лидерът на Китай Си Джинпинг да се срещнат тази седмица на среща на върха на 20-те най-големи икономики, за да обсъдят търговския конфликт, в който всяка страна налага наказателни такси върху стотици милиарди долари стоки. За разлика от търговски спор, който може да бъде решен скоро, проблемите, свързани с националната сигурност, могат постоянно да се променят, когато се произвежда и проектира технологията, предназначена за използване в САЩ. Великобритания и Япония също провеждат отделни прегледи на веригата за доставки на телекомуникационни услуги. Докато САЩ лобираха двете страни да поставят в черния си списък Huawei, не е ясно доколко тези правителства координират работата си по осигуряването на техните мрежи за доставки на 5G мрежа. Британски и японски представители заявиха, че съответно провеждат независими прегледи. Американски представители заявиха, че действат спешно, тъй като безжичните оператори започват да надграждат до 5G, свръх-бърза клетъчна технология, която може да слее мобилния интернет с производствените и други начинания, създавайки свят на роботизирани фабрики, дистанционна хирургия и автономни превозни средства без водачи, които са в основата на "Четвърта индустриална революция". Тези 5G мрежи също обещават да свържат безброй много неща към интернет, оставяйки ги уязвими за кибер-атаки. Белият дом отказа да потвърди или коментира конкретни дискусии. "Четвъртата индустриална революция ще бъде извършена върху изградените днес телекомуникационни мрежи", заяви служител на администрацията на Тръмп. "Изключително важно е тези мрежи да са надеждни." Говорителите на Ericsson и Nokia отказаха да коментират дискусии с правителството на САЩ. Говорителят на Ericsson заяви, че стратегията на компанията е да произвежда продукти близо до своите клиенти и че има гъвкавост за преместване на производството си в САЩ, Тайван, Бразилия, Естония и Индия. Говорителят на Nokia заяви, че неговата производствена стратегия може да "смекчи рисковете като местни разрушителни събития, транспортни възможности и политически рискове". И Nokia, и Ericsson вече са се преместили, или са се подготвили за преместване на производството си от Китай, тъй като последните 25% увеличение на тарифите на китайските стоки на Тръмп засяга телекомуникационното оборудване, произведено в Китай и внесено в САЩ. Заповедта на Белия дом от миналия месец за преглед на веригата за доставка на телекомуникационни услуги регламентира, че САЩ могат да създадат списък с държави, считани за "чуждестранни противници". Очаква се Китай да бъде включен в списъка, казват източници свързани с изготвянето на документа. Неформалните дискусии между американски служители и технологични компании за преместване на производството от Китай започнаха доста преди заповедта от миналия месец, още през 2018 г. или по-рано. Вашингтон обсъди с други азиатски страни идеята за насочване на инвестиции към тях за производство на продукти, които в момента се произвеждат в Китай, каза един от източниците ни. Един от проблемите обаче е, че някои държави нямат достатъчно квалифицирани работници или подходящи производствени мощности, които да са сравними с добре установената система на Китай. Служители в САЩ не искат „интелигентно“ оборудване, което пренася данни, като хардуер за клетъчна кула, рутери и комутатори, направени в Китай, казват източниците. Те добавиха, че САЩ могат да позволят някои по-маловажни части, като например енергийни преобразуватели и защитни кутии, да бъдат произведени в Китай."Тези аналогови, неинтелигентни компоненти, от гледна точка на киберсигурността, не биха представлявали заплаха за веригата на доставки", казва един от тях. Софтуерът е по-сложен за регулиране. САЩ могат да забранят основния софтуер за телекомуникациите, разработен в Китай, но може да позволят генеричен софтуер с отворен код, който е достъпен за обществеността и който е разработен в Китай. https://www.wsj.com/articles/u-s-considers-requiring-5g-equipment-for-domestic-use-be-made-outside-china-11561313072 Тръмп позволява продажбите на САЩ за Huawei да се възобновят като част от търговските разговори САЩ се съгласяват да не налагат допълнителните тарифи за китайските стоки за сега By Bob Davis,William Mauldin and Lingling Wei June 29, 2019 Джей Тимънс, главен изпълнителен директор на Националната асоциация на производителите, заяви, че "търговската сделка, а не търговската война, е точно това, което производителите са защитавали през последната година и половина, а днешната среща ни приближава към тази цел." Myron Brilliant, ръководител на международните отношения в Търговската камара на САЩ, заяви, че ако Китай се ангажира със спазване на условията за американските компании, администрацията на Тръмп ще оттегли съществуващите тарифи върху стоки за $ 200 млрд. Той каза, че настоящите тарифи "навредиха на производителите, фермерите и потребителите в САЩ". Г-н Тръмп нарече г-н Xi „брилянтен човек“ и един от най-големите китайски лидери през последните 200 години. И г-н Тръмп възприе добронамерен тон описвайки отношенията между САЩ и Китай, казвайки, че страните са „стратегически партньори“. Това е различно описание от това в Стратегията за национална сигурност на администрацията на Тръмп от декември 2017 г., която нарече Китай стратегически конкурент и ревизионистична сила. Въпреки политическия натиск срещу Huawei във Вашингтон, намерението на Тръмп да позволи продажбата на американски технологии за китайската компания вероятно ще спечели подкрепа в Силиконовата долина. Джон Нейфър, президент на Асоциацията на полупроводниковата индустрия, заяви, че групата му е „насърчена да започне рестартирането на преговорите, а допълнителните тарифи са задържани“. Докато търговските преговарящи на Тръмп заявиха, че се фокусират върху структурните промени в Китай, като например премахването на натиска върху американските фирми за прехвърляне на технологии към китайските им конкуренти, г-н Тръмп често подчертава увеличаването на износа. Президентът разчита на селските райони на Америка като на основа на за негова подкрепата, а земеделските производители са поели тежестта на ответните тарифи от Китай и други страни, засегнати от американски трифи. Администрацията на Тръмп е направила милиарди долари федерални плащания, за да компенсира фермерите за загубените им пазари. На пресконференцията г-н Тръмп нарече фермерите „зелени патриоти“. Тръмп добави, че приветства китайските студенти, които учат в САЩ, и се надява, че много от тях ще останат след края на обучението си. Той нарече това „отказ от умни хора“ и добави, че би могъл да помогне на тези студенти да получат постоянно местопребиваване в САЩ. Китайски студенти и учени твърдят, че за тях е станало по-трудно да получат визи за обучение в САЩ. https://www.wsj.com/articles/trump-says-he-is-set-to-discuss-huawei-with-xi-11561769726

Според мен, глобално лидерство на САЩ през 21-ви век и рестартиране на еднополюсен свят Pax Americana е мисия невъзможна, поради променен баланс на силата. Всеки опит за връщане на статуквото ще въвлече САЩ в Капан на Тукидид /залязващата имперска сила става агресивна до степен на война срещу възходяща имперска сила/ и ще последва с голяма вероятност Край на Историята и Последния човек, различен от прогнозирания от Фр. Фокуяма през 1992. Ерата Pax Americana не подлежи на нов наратив в сегашно или в бъдеще време нито отляво, нито отдясно в идеологическите парадигми на двете големи партии в САЩ, Републиканската и Демократическата. Нито има обективни условия за нов Бретън Уудс като световна зелена валута със статут на Златен стандарт или като световна зелена идеология на Зелен Нов Договор. САЩ обаче могат да разделят и фрагментират света в две големи технологични, икономически и политически сфери на влияние, като интегрират в своята Атлантическа сфера ЕС и други страни-съюзници с обща ценностна система по която те определят правилата. Независимо от това Китай ще продължи да се развива експанзионистично в негова Тихоокеанска сфера и към Африка посредством инициативата Един Път Един Пояс – концентрично разширявайки се към Африканските си бази, като транзитно ще прави опити да печели влияние и съюзници и в Европа, доколкото му се позволи. По всяка вероятност до средата на века Китай ще е постигнал изцяло доминиращо икономическо, политическо и военно влияние в своята Тихоокеанска сфера, очертана ясно като външни граници от китайския нов Път и Пояс на Коприната /глобализъм с кадифени ръкавици от търговия върху ръце от стомана/. Към средата на този век, според много икономически анализатори, Китай ще достигне до зенит и плато на своите ресурсни възможности за вътрешно развитие и външно разширяване; тогава вероятно ще се появи реална перспектива за конвергенция между двете системи, тази на централното планиране в Китай и западната на либерализиран пазар или/и за някаква синергия между тях. Страни като Индия, Русия, Бразилия и т.н.регионални сили нямат потенциал да играят решаваща самостоятелна глобална роля в този двуполюсен свят и ще бъдат принудени да балансират в него, присъединявайки се към едната или към другата страна, според своите интереси и възможности.

Това за автомонтьорите ми е много разбираемо /така стана в печатарската индустрия, когато влязоха цифровите технологии, 90 процента от професията на офсетовите печатари стана излишна/, за тях няма да има хляб от електроавтомобилите - вътре няма колянови валове, бутала, карбуратори, лагери и един милион чаркаляци, от които те си вадят хляба - само едни батерии и предавателен механизъм към колелата, професията им умира, ето защо са на такова мнение. Лично аз мисля, че електроавтомобилите към 2050 ще са поне 50 процента от всички, а може би и повече. Тесла пуска догодина гигафабрика в Китай с капацитет 500 000, имат две такива в САЩ, направиха Модел 3 за 35 000 долара с безплатно зареждане, те ще издухат конкурентите си в САЩ, а вероятно и в ЕС, Фолксваген преструктурират всичко към електроавтомобили, наливат 40 млрд. евро в това, дай боже фабриката им в България е част от този план. На всички е ясно, според мен, че възобновяемата енергия ще става все по-евтина и масова, но това изисква време, усилия, планиране и огромни инвестиции и едва ли ще стане в рамките на 10-20 или 30 години, ще е постепенно и скъпо удоволствие.

Не става въпрос само за цената, а за мошенически анонс, който е представен за план. Вземете например автомобилната индустрия, сега в САЩ има над 250 млн. МПС, те вървят предимно с бензин, газ и нафта: Колко от тях са електрически: По-малко от 0.2 процента, към 400 000; да допуснем, че към 2030 при свръхпроизводство ще има около 30 млн., които са най-големите прогнози, това ще бъде едва малко повече от 10 процента, значи пак остават към 220 млн. МПС на нефтени продукти https://www.engineering.com/AdvancedManufacturing/ArticleID/19105/Tesla-Pushing-Ahead-for-Gigafactory-3-In-Shanghai-amid-Trade-War-Tensions.aspx После има много други абсурдни неща - как и на каква цена ще произведат инсталациите за тези 80 процента от необходимата им енергия, за да заменят сега получаваната от нефт, въглища и газ; въобще възможно ли е практически да се произвежда такова количество енергия, зависима от климат - слънце, вятър, приливи и т.н. И най-важното - след като имат уникална технология за добив на шистов газ и нефт, която вече им осигурява да са най-големия производител в света и да си покриват собствените нужди независимо на 100 процента и да изнасят, да се откажат от всичко това в името на световния мир, след като страни като Китай и Индия и без тях ще замърсяват атмосферата, на САЩ се падат под 20 процента от емисиите на парниковите газове, останалите 80+ са на други страни, как ще се справят с тях и защо да се жертват като икономика в тяхно име? Китайците по принцип са водещата сила във възобновяеми енергии, както и в електрически автомобили, но въобще не възнамеряват да се отказват от нефт, газ и въглища, само преструктурират и намаляват дяловото им участие, те наистина имат работещ план, а не въздух под налягане за политически предизборен балон: Вижте какво планират - намаляват общата електроенергия до 2050 при два пъти по-голяма икономика и преструктурират вътре в намаленото количество от 70:30 в огледална пропорция 30:70 за възобновяеми източници, но не се отказват от нефт и газ, намаляват предимно въглищата и работят по пречиствателни инсталации и технологии Цифрите показват структурата https://energypost.eu/chinese-governments-plan-to-meet-the-paris-goals/

Явно ще си го карам на монологичен режим, но и така става, устройва ме :)) 80 процента от енергийните източници в САЩ са петрол, газ и въглища, 9 процента атомна енергия и едва 11 процента възобновяеми източници; The first three of these sectors make up the Traditional Energy sector. This year’s report has expanded to include estimates of job levels in pipeline construction, wages, and energy storage employment. The 2019 report offers—for the first time—comparative analysis of wage levels across multiple energy sectors. Study: US oil, gas industry supported 10.3 million jobs in 2015 The US oil and gas industry’s total employment impact to the national economy in 2015, combining operational and capital investment impacts, amounted to 10.3 million full-time and part-time jobs and accounted for 5.6% of total US employment, according to a study commissioned by the American Petroleum Institute and conducted by PwC LLP. The jobs total included a 500,000 increase between 2011-15, encompassing both the shale boom and the onset of a downturn in oil and gas prices that began in the summer of 2014. Despite a down year, the industry’s total impact on US GDP in 2015 was $1.3 trillion, accounting for 7.6% of the national total. At the national level, each direct job in the oil and gas industry supported an additional 2.7 jobs elsewhere in the US economy in 2015, the study indicates. Counting direct, indirect, and induced impacts, the industry’s total impact on labor income, including proprietors’ income, was $714 billion, or 6.7% of national labor income in 2015. The total number of jobs directly or indirectly attributable to industry operations—not counting any capital investment impacts—ranged from a low of 11,800 in the District of Columbia to nearly 2 million in Texas in 2015. The top 15 states in terms of the percentage of jobs directly or indirectly attributable to industry operations in 2015 were Oklahoma (16.6%), Wyoming (14.4%), North Dakota (13.3%), Texas (12.2%), Louisiana (11%), Alaska (9.7%), New Mexico (8.3%), West Virginia (7.8%), Kansas (6.8%), Colorado (6.5%), Nebraska (6.3%), Montana (6%), Mississippi (5.3%), Arkansas (4.8%), and Pennsylvania (4.3%). According data from the US Bureau of Labor Statistics, the average wage paid by the oil and gas industry, excluding retail station jobs, in 2016 was $101,181, nearly 90% more than the national average. https://www.ogj.com/general-interest/article/17288322/study-us-oil-gas-industry-supported-103-million-jobs-in-2015 и сега ни се казва, че за 10 години тези 11 процента ще станат 100 процента, а останалите 80 процента /газ, петрол, въглища/ ще бъдат затворени. Това е според бомбастичния план на Александра Окасио-Кортез. Според смекчената версия на доайена Джо Байдън цифрите стават 50 процента до 2030 и пак 100 процента до 2050. Но от друга страна, в областта само на газовата и петролната промишленост в САЩ има пряко ангажирани 10.3 млн. работни места, които са високо платени, два пъти повече от средното в САЩ с по 101 000 долара годишно и още 2.7 млн. свързани с тях, тоест 13 млн. работещи американци, което е 10 процента от цялата работна сила в Съединените щати. Ако за 10 години тези индустрии бъдат закрити, това означава 13 млн. безработни американци. В същото време се казва, че ще бъдат открити 1-1.5 млн. работни нови места във възобновяемите източници, значи закриваме 13 млн. работни места и откриваме 1 млн. нови. При това за всички безработни щяло да бъде осигурено достойно заплащане, жилище и медицинска грижа от ...правителството. Звучи ми идиотско, дори за ушите на непретенциозните като мислители американци, които понякога са наивни като малки деца в социално и политическо отношение. Такова послание директно би трябвало да мобилизира наказателен вот срещу източника му. Според мен , разбира се.

Проблемът в плана Зелен Нов Курс е не толкова, че той е откровена утопия – за 10 години 0 емисии е практически неосъществимо, и това е очевидно както и за едно дете, така и за експерт; проблемът е, че този опакован с хуманна обвивка идеологически план слага нова база за еднополюсно превъзходство с претенция за световна мисионерска роля на САЩ, нова форма на предишния неолиберален Пакс Американа, той го реинкарнира този път като зелен американски глобализъм в хелиоцентрична световна система. Многополюсният свят е отречен, въпреки че е реалност. Както и реинкарнира старата форма на крони капитализъм с облагодетелстване на посочени по политически критерии фирми, черпещи субсидии от държавния бюджет по идеологически критерии. САЩ ще налагат световните норми на новата Зелена религия – нулеви карбонни емисии, открита е научна формула за нов американски глобализъм в еднополюсен свят. Който не се съгласява доброволно да влезе в Новия Зелен Световен Ред и да спазва неговите канони, ще бъде порицаван, заклеймяван и санкциониран като непрогресивен. Развиващите се и неразвити икономики, ще трябва да преминат в развитието си направо от аграрния и промишлен сектор във високо технологичния зелен, следвайки технологичния лидер и купувайки технологиите му. Отново се появява един световен мисионер, съдия и полицай, политически Зелен Бретън Уудс и над света ще свети Името Му. Това, според мен е опасно не само за САЩ, а и за целия останал свят – налагането на„добро със сила” – формулата е ясно заложена във външнополитическата част от програмата на Джо Байдън, единственият реално имащ шансове демократ да се кандидатира за президент на тези избори. https://joebiden.com/climate/ Ако възрастният Байдън не успее на тези избори, доктрината е готова, все след някой следващ избор тя ще заработи. Но едва ли по този начин, описван в сегашните предизборни документи на кандидатите от Демократическата партия.

Резолюцията на Кортез с гръмко име The Green New Deal е дървено политическо човече, един голям фейк според мен, направен умишлено като такъв, за да се провали и да даде възможност на републиканците да изкарат поне още един мандат, въпреки рекордно ниската популярност на Тръмп и неговите груби политически гафове.. Всъщност този абсурден „план” реално помага за преизбирането на Доналд Тръмп и му разчиства пътя към президентството със своята абсурдност. С две думи това е планиран гаф за, и на Демократическата партия, тя сама си бие автогол и то доброволно, а не неволно. „Има някаква мания с перфекционизма от рода на въпроси като:„ Какво ще кажете за клауза еди-коя си? ”- казва Кортез. Зеленият Нов курс, призна тя, не е предназначена да бъде приет като закон и всъщност е резолюция, която не може да бъде закон. „Това дори не е законопроект - обяснява тя. - Това е изявление. Това е документ за визия. " Просто, моля ви, не с тази евтини номера, където цялата флотилия от водещи либерални политици, включително седмина от най-силните кандидати за президент от Демократическата партия в Сената, се вливат в тълпата около Кортез скупчени като деца, които ще следват пастира си като в библейската легенда. Нашият съвременен „пастир” Александрия Окасио-Кортез се опитва да ни въвлече в набор от политики, които биха могли да помогнат за спасяването на планетата, но за сметка на сериозното увреждане на световната икономика. Спомняте ли си тези реклами за доставка в офиса с бутон „лесна поръчка“? Просто натискате магически червен бутон и всичките ви нужди са удовлетворени: Това е толкова лесно! Зеленият Нов курс, който по-рано тази седмица получи точно нулеви гласове за подкрепа в Сената, беше такъв "лесен" бутон за справяне с климатичните промени и всичко друго. Сделката изглежда наистина магическа, защото, въпреки че спечели непосредствената подкрепа на водещите либерали и социалисти в страната, тя не съдържа никаква конкретика за политики. Просто натиснете бутона „Зелен нов курс“ и ние фундаментално ще трансформираме икономиката, за да постигнем нулева емисия на парникови газове. Резолюцията в Конгреса на Окасио-Кортез и сенаторът Едуард Дж. Марки призовава за „10-годишна национална мобилизация“, която да включва: "Гарантиране на работа със заплати за семейството, адекватни семейни и медицински отпуск, платени почивки и пенсионна сигурност за всички хора в Съединените щати." „Осигуряване на всички хора на Съединените щати с: (i) висококачествено здравеопазване; (ii) достъпни, безопасни и адекватни жилища; iii) икономическа сигурност; и (iv) достъп до чиста вода, чист въздух, здравословна и достъпна храна и природа. “ „Осигуряване на ресурси, обучение и висококачествено образование, включително висше образование, за всички хора в Съединените щати“. "Посрещане на 100% от търсенето на електроенергия в Съединените щати чрез чисти, възобновяеми и нулеви емисии на енергия." - Ремонтиране и модернизиране на инфраструктурата в САЩ, включително. , , чрез елиминиране на замърсяването и емисиите на парникови газове, доколкото това е технологично осъществимо. " „Изграждане или модернизиране на енергийно ефективни, разпределени и„ интелигентни ”електрически мрежи и работа за осигуряване на достъпни цени на електроенергията. "Надграждане на всички съществуващи сгради в САЩ и изграждане на нови сгради за постигане на максимална енергийна ефективност, ефективност на водата, безопасност, достъпност, комфорт и дълготрайност, включително чрез електрификация." „Преразглеждане на транспортните системи в САЩ за елиминиране на замърсяването и емисиите на парникови газове от транспортния сектор, доколкото това е технологично осъществимо, включително чрез инвестиции в: (i) инфраструктура и производство на превозни средства с нулеви емисии; (ii) чист, достъпен и достъпен обществен транспорт; и (iii) високоскоростна железопътна линия. " „Стимулиране на масивен растеж в чистата екологично промишленост в САЩ и премахване на замърсяването и емисиите на парникови газове от производството и индустрията, доколкото това е технологично осъществимо.“ "Работа в сътрудничество с фермери в Съединените щати за елиминиране на замърсяването и емисиите на парникови газове от селскостопанския сектор, доколкото това е технологично осъществимо." Например, планът изисква премахване на емисиите на парникови газове от транспортния, производствения, селскостопанския и други промишлени сектори, доколкото това е технологично осъществимо. Е, технически е възможно да се изисква от всеки собственик на жилища да прави скъпи ремонти и да принуждава фабриките, петролните рафинерии и тръбопроводите да се затварят. Но това не означава, че е добра идея. Възможно е обаче да се направи обща оценка на това, което само част от Зеления Нов курс ще струва. Нашият анализ показва колко ще струваше само този още „празен чек“ от написаната с общи думи версия на Зеления Нов курс? До 2040 г. можем да очакваме: - Максимално намаление на повече от 1,4 милиона работни места - Повече от 40 000 долара загубени приходи за типично четиричленно семейство - Средно 12-14% увеличение на разходите за електроенергия за домакинствата - Предложеното разширяване на възобновяемите енергийни източници, за да се осигурят 100% от нуждите на страната, според уважавания физик Кристофър Кларк, струва около 2,0 трилиона долара или около 200 милиарда долара годишно в продължение на десет години. - Желанието на сделката за изграждане на „интелигентна електрическа мрежа“ за цялата страна би струвало около 400 млрд. долара или 40 млрд. долара годишно в продължение на десет години. - Да „изтеглим парникови газове” ще струва над 11 трилиона долара или около 110 милиарда долара годишно за десет години. - Целта на сделката е да модернизира всяка домашна и индустриална сграда в страната до най-съвременна безопасност и енергийна ефективност, която ще надхвърли 2,5 трилиона долара за десет години или около 250 милиарда долара годишно. Помислете, че в САЩ има 136 милиона жилища. Подобряването на всяка от тях ще струва средно 10 000 долара на единица или близо 1,4 трилиона долара, като това дори не включва индустриалните и търговски структури. Не включва и поддръжка. - Зеленият Нов курс също се стреми да осигури гаранции за работните места при „достойна заплата за живот“. Правителствената оценка на подобно предложение от страна на сенатор Кори Букер поставя разходите за такава програма на 543 млрд. долара през първата година, кумулативните разходи за десет години ще достигнат около 2,5 трилиона долара. - Целта за разработване на универсална система за здравно обслужване, която да е единствен платец, според проучване на MIT-Amherst за подобен план, представен от сенатор Бърни Сандърс (I-VT), е около 1,4 трилиона долара годишно. Точно тези шест от дългия списък от желания на Кортез ще струват около 2,5 трилиона долара годишно. Тъй като бюджетът на Вашингтон за 2018 г. постави разходи в размер на 4,5 трилиона долара, сделката ще доведе до увеличаване на федералните разходи с повече от половината. Това е тежка цена, значително от предложението на Кортез за повишаване на максималната данъчна ставка до 70%. За нейно чест тя е признала, че нейният „план“ също ще изисква повече дълг и „отпечатване на пари“. Разбира се, този дълг би имал свои собствени неблагоприятни последици, докато „отпечатването” на пари при необходимия процент би създал инфлацията. Вашингтон ще се нуждае от средства, за да плати всичко това, или от данъци, или от дълг, или от "печат на пари". И всичко това дотук без да споменем нито дума за крайната цена на целия пакет, която със сигурност надхвърля десетки трилиони долари и може да достигне 93 трилиона долара, когато всичко, което се обещава бъде направено; това надвишава с 13 трлн. БВП на цялата световната икономика. Всъщност, 80,6 трилиона долара от разходите в проучването на ААФ идват от гаранция за работните места и универсална здравна грижа. В заключение Зеленият Нов Курс обещава изобилие от работни места и икономически растеж, без да разкрива, че тези характеристики зависят от едновременното приемане на безпрецедентна програма за гарантиране на заетост, която ефективно би поставила цялата икономика под пряко управление на федералното правителство. В резолюцията даже не се споменава, че точно тази програма за гарантиране на работни места вероятно ще доведе до тромава бюрократична катастрофа на централизираното икономическо планиране. Програмата на Кортез е фундаментален манифест на държавния бюрократичен социализъм, но в края на деня всички ще знаем, че това е само театър. Мръсната малка тайна на Зеления Нов курс не е, че е несериозно предложение, което няма нищо общо с околната среда, а е че свързан с политическите амбиции за власт на елитните „прогресивни” от Демократическата партия. https://www.washingtonpost.com/politics/2019/02/11/whats-actually-green-new-deal-democrats/?utm_term=.7ec553ffdbc4 https://www.foxnews.com/opinion/nicolas-loris-the-green-new-deal-would-cost-trillions-and-make-not-a-dimes-worth-of-difference https://www.washingtonpost.com/politics/2019/02/11/whats-actually-green-new-deal-democrats/?utm_term=.7ec553ffdbc4

Това са последните екзит-полове, прогнозни още разбира се, има още много време, кои от двете дузини кандидати на Демократическата партия биха спечелили срещу Доналд Тръмп на следващите президентски избори: И като се отсеят последните двама, защото са "на кантар" реално остават трима - Джо Байдън /76-годишен/, Бърни Сандърс /78-годишен/ и Елизабет Уорън. Общо взето отборът, според мен, не блести с големи шансове за победа. Джо Байдън е безспорния фаворит в предварителните проучвания, неговия процент на одобрение надвишава този на останалите почти двойно: Той е направо титан в сравнение с тях. Проблемът му е, че "естаблишмънта" на партийната върхушка не го долюбва и харесва, "прогресивните" демократи радетели на Новия Зелен Договор го смятат за твърде умерен и се опасяват, че ще убие устрема им към радикална промяна. Ето защо Байдън още в първия си анонс скочи с радикални мерки, за да ги спечели, извади голямата торба с обещанията - той е за радикална "зелена политика" и влагане на 1.7 трлн. долара в тази кауза и т.н. Откъде ще дойдат, от данъците за корпорациите и богатите, естествено. Елизабет Уорън, за да не му остане длъжна, скочи още по-високо - тя обеща 2 трлн. за Зелената кауза и пак се закани люто на Уолстрийт, корпорациите, богатите и т.н. И за да е още по-силен анонса й, скочи на 15 долара минимална почасова ставка при сегашна 7.5 долара - кой ще ги плаща, същите тези корпоративни злодеи, разбира се. Ветеранът Бърни Сандърс е ясен, човекът си е американски социалист и марксист - той си каза всичко на миналите избори, всъщност той е най-радикалният от тримата, но повечето анализатори му дават най-малкия шанс да бъде номиниран. Байдауей, ако беше се изправил на миналите избори срещу бай Дони, можеше и да го помете, нищо не се знае. https://www.nytimes.com/2019/06/04/us/politics/joe-biden-climate-plan.html https://www.nytimes.com/2019/06/04/us/politics/elizabeth-warren-economy-jobs.html?module=inline https://www.google.bg/search?q=new+green+deal&source=lnt&tbs=qdr:w&sa=X&ved=0ahUKEwiMyufn7ffiAhUOmYsKHTFFBwIQpwUIJg&biw=1600&bih=758 https://www.whitehouse.gov/briefings-statements/president-donald-j-trumps-economic-agenda-working-americans/ Интересни времена.