Б. Киров

Доколкото присвояването на комитетски пари не се брои за предателство, конкретно предателство няма, но присвояването на комитетски пари какво е? И, но не ми се влиза в тези дълбоки води, Димитър Общи не е някакъв феномен появил се от нищото, той е изпратен като помощник, а по-късно му е присвоена власт на равноправен апостол, заедно с Ангел Кънчев и Левски. Там е заровено кучето.

Ама нали с всичките ми последни постове точно това искам да кажа - според мен няма конкретен предател, но полицията е знаела вече толкова много, че просто е било чудо да не бъде засечен и проследен Левски при едно негово влизане, все едно да мине през иглени уши. Знаели са всички къщи в които се отбива - а те са 4 в Ловеч, почти невероятно е да не ги наблюдават, трябва да са идиоти, а не са; знаели са, че е около Ловеч, има турски документ, който описва посоката му на движение. Не че преди не е минавал през иглени уши, този път обаче е било различно - след предателството на Общи в София и арестите на поп Кръстьо и Величка Хашнова в Ловеч. В същото време той просто е нямал друг избор, освен да влезе в Ловеч, така се е била стегнала примката около шията му, че тези пари на комитета и писмата са му били НЕобходими. Тук влизаме във вече по-широк кръг - защо му са били необходими. И той влиза в Ловеч за по-малко от 24 часа, но това е било достатъчно да щракне капана.

Той съобщава без да уточнява нищо - нито кога, нито къде. Левски е действал перфектно, няма грешки при него - той е казвал само толкова, колкото е абсолютно необходимо, и то в последния възможен момент. Няма негова грешка при това залавяне - но е ходел по острие на бръснач.

Разминаването е съмнително, но не е доказателство. Може да е бил нарочно оставен, защото е разпознат на излизане. Може и да е бил задържан и разпитан още при излизането. Защото той е единственият, който твърди, че е отишъл до къщата на роднини и после се е върнал сам в хана /след като е имало поне 1 изстрел?/. Но и в двата случая да се твърди убедено, че той е единственият кандидат за предател, според мен, е невъзможно, нищо не доказва това. Най-силното доказателство в негова защита остава излизането му рано сутринта, според свидетелството на Сирков, и знанието на турците, че Левски е в хана му. Кога да им го каже, когато самият той е узнал, че ще отваря хана същата сутрин от Сирков, Сирков е основното лице в канала до Търново.

Викат поп Кръстьо в конака, това е документирано в спомените, мисля на Николчо, когато го вижда окован, попът пита "Какво стана?", на което Левски му отговорил "стана тя каквато стана, свърши се вече..." Левски е разпознат чак в Търново, което говори че попът не го е разпознал в Ловеч /тоест положително за него/, след като извикват безспорен свидетел от Търново, сега не се сещам името, чак след това Левски прави самопризнание.

Според мен Али Чауш има важна роля в цялата драма: първо той издава едно истинско тескере за фалшива самоличност; второ, при наличие на допълнителна информация, че Левски е в Ловеч, той е човекът, който го среща при Пази мост и е в състояние да го разпознае, затова е в потерята. И трето, той патрулира до Къкрина и има възможност да види дали Латинеца е отворил хана, а той знае за роднинската връзка между Латинеца и Николчо, с който пътува Левски. И четвърто, пак се повтарям но няма начин, по това време полицията знае поименно всички членове на Ловчанския комитет /от разпитите в София и може би от Величка и поп Кръстьо/, а тези тримата - Николчо, Латинеца и Сирков - не стига че са такива, ами са и роднини помежду си.

Да, оттам пристига информацията за разпознаването/тук вече влиза в играта и поп Кръстьо, за да потвърди/, но ПРЕДИ това ОТ конака излиза заповед да бъде заловен Левски и то в Къкрина в хана на Латинеца, а не някъде другаде.

Защо да го иска - той сам е подписал тескерето на Николчо и Добри сутринта, той знае на кой какво тескере подписва; обаче с Николчо пътува някакъв друг субект. Операцията е елементарна. Добри кръчмаря, другото лице, си е в Ловеч, хабер си няма, че ще ходи в Търново.

Съгласен съм, само бих добавил: има няколко места, където Левски е могъл да бъде "засечен" от турско наблюдение. Първото е къщата на Сиркови, цитирал съм Марийка Сиркова, която свидетелства, че къщата им е била под наблюдение. Второто е при отиването му до Величкини, Величка преди това е била арестувана и малко вероятно е къщата й да не е била под наблюдение, Левски влиза там. Третото е с несъответствието с тескерето му, което същата сутрин Николчо Цветков взема за него от Али Чауш; тескерето е на името на Добри кръчмаря, който е и бакърджия. Но когато Али Чауш среща Левски и Николчо, вместо Добри, с Николчо пътува друго лице. На връщане Али Чауш се отбива в кръчмата на същия Добри, той си е там. Четвъртото е самата Къкрина, както пишеш и ти: Али Чауш прави ежедневната си патрулна обиколка до Къкрина, на връщане от която среща Левски. Минавайки през Къкрина към пладне, там вече е бил Латинеца. Петото е пак Къкрина: в ханчето на Латинеца, почти веднага след влизането на Левски, значи към 6-7 вечерта, при него идва някакъв селянин и го пита кой е? на което Латинеца го представя като Христо Иванов-Големия. Груба грешка, защото селянинът познава Големия, която Левски замазва, но...времето е достатъчно за този селянин, ако е бил турски шпионин да отиде в Ловеч и да каже на властите. Има възможност всички тези места да се припокриват, но факт е, че ловешкият каймаканин е знаел кой нощува в Къкрина, не е действал на сляпо.

Не искам и не казвам това. Казвам само, че Юсин Бошнак е имал заповед да залови Левски жив, изчакал е Латинеца да излезе, след което неговите хора са заели възможно най-добрата позиция, за да заловят Левски жив. Не е имало никакви изстрели, Левски сам го казва в показанията си пред комисията в София, освен този произведен от самия Левски, когато Бошнак го хваща за ръката. Левски е имал само един изход от задния вход и точно там го е чакал Бошнак. Вътре е можел да бъде убит, или сам да сложи край на живота си, но навън е бил заловен жив. Моето мнение е, че Левски е бил засечен от турско наблюдение още в Ловеч при влизането му у Сиркови.

Много добър въпрос. Нали си чел спомените на очевидците и протоколите от разпитите: светва Латинеца, който излиза от хана.

Според мен психопрофилът на специалиста от МВР принципно не е грешен, с една забележка, той по презумпция изключва Величка Хашнова, "защото е жена"; да, но всичко останало в профила се покрива, тя има семейство /страх за него/, има мотив /изчезналите пари на комитета, съхранявани от брат й, за които наказанието по комитетския Устав е смърт, тези пари са били търсени от Левски предишния ден преди залавянето му от нея и очевидно не са били предадени, освен всичко тя е измислила историята с "лъжливите писма", поради които Левски иска прехвърлянето на всичко у Сиркови и "проракувам предателство истинно или от страх"/ Да, обаче има едно голямо "но", за да набедим Величка Хашнова - тя не е знаела, че Левски ще пренощува в Къкрина, а заповедта към Бошнак е да "отиде на Къкрина и да залови Левски". Другите знаещи за Къкрина съм ги отсял в предишните си постове, те са само двама - Никола Сирков и Христо Латинеца. И двамата не съвпадат с профила, а освен това Латинеца няма как да доложи, че Левски ще нощува в хана му, тъй като тръгва преди него по заръка на Сирков. Сирков също не съвпада с профила, но има и друго при него, което го изключва - две седмици преди залавянето, на 12 декември той лично носи писмо до Левски и взема неговото до комитета в Ловеч, най вероятно в тайна къща в с. Миленча, следователно Сирков още тогава е знаел къде точно е Левски и... нищо, никой не отива да залавя Левски в тази тайна къща. Поп Кръстьо, според профила съвпада, но... поп Кръстьо даже не знае, че въпросната нощ Левски е бил в Ловеч у Сиркови, а камо ли да знае, че ще тръгне към Търново и ще пренощува в Къкрина. Николчо Цветков не е знаел, че Левски ще нощува в Къкрина. Мария Сиркова също не е знаела къде ще нощува Левски. Но Мария Сиркова пише черно на бяло в спомените си "от август до Коледа къщата ни остана под наблюдение". За мен предателство е присвояването на комитетските пари и непредаването им на Левски, причината да влезе в Ловеч за една фатална за него нощ са тези пари. Понеже "общите пари" не са "ничий пари", нали, нещо което от мнозина се изповядва и сега. Това вече е народностна черта. Че турската власт е имала добра шпионска мрежа и мнозина българи са й сътрудничели няма съмнение, властта в Ловеч е знаела поименно всички членове на комитета, но не ги е арестувала, това е безспорен факт. Ресавски, това че са тръгнали много късно се опровергава от Юсин Бошнак, той свидетелства: "Веднага след това юзбашията ме повика и ми заповяда да зема колкото може повече стражари, да отида и запазим Къкринското ханче, гдето тая нощ щял да пренощува баш комитата Левски, когото да уловим жив и му го представим. Аз изпълних буквално тая заповед на юзбашията, сардисахме неусетно през нощта ханчето и чакахме да се прехвърли нощта и узнаем ако е вече вътре. Уверихме се, че вътре имаше хора, защото светеше. Почукахме да ни се отвори, но никой не се обади и веднага се огаси свещта." 1. Те са знаели кой е вътре 2. Те са чакали "да прехвърли нощта", тоест седели са на пусия, а не са атакували веднага

Чел съм го това на Росен Янков в книгата му, Ник, обаче ето как стоят нещата с тази теза: имаме условно казано "престъпление", търсим отпечатъци от извършителя, такива няма, тогава вземаме ръкавица от набеден за извършител, слагаме я на местопрестъплението и казваме - ето този е престъпника, оставил си е ръкавицата на местопрестъплението! Защото "отпечатъци", тоест факти доказващи предателството на поп Кръстьо на "местопрестъплението" липсват - сега Росен Янков носи там "ръкавицата на поп Кръстьо", неговия "психопрофил".

Сигурно като им промиват мозъците 24 часа в денонощието 365 дни в годината някои иранци могат и да презират световния ред наложен от Запада и да мразят САЩ. Обаче този режим им затваря пазарите /което е световния ред на Запада бай да уей/, така че живеят зле, инфлацията е два пъти по-голяма от тази в Турция, 50 процента миналата година, животът им поскъпва, а парите стават по-евтини. Това е защото режимът ги е докарал до изолация от пазарите. Те изнасят стоката "шиитска религия" и правят конфликти със съседите си. Косвено САЩ имат интерес, донякъде, от това клатене на региона - цената на нефта се вдига, а САЩ са най-големия производител в момента. 33 процента от целия износ на нефт от Близкия изток минава през Омрузкия проток, контролиран от Иран - щом се натегнат отношенията между САЩ и Иран, Иран заплашва да го блокира и цената на нефта отива нагоре. Обаче от това Иран не печели, защото няма на кой да продава основната си стока. Общо взето иранците са големите прецакани от тази игра с нефта. ОПЕК печелят. САЩ печелят. Китай нищо не губи, защото има алтернативата на саудитския нефт. Сега ги изиграха като билярдна топка. Китай им е обещал /без официално обаче да го оповести, това е по сведения на иранските власти/ 400 млрд. инвестиции за пет години. Барон Мюнхаузен би завидял на такава фантазия. Досега Китай е инвестирал за 16 години 26 милиарда в Иран, и сега за 5 години ще инвестира по 80 милиарда всяка година, повече отколкото е инвестирал в цяла Европа за 15 години. Гледай ми окото, плува ли сламка или греда в него.

Един добре илюстриращ The Special Relationship филм, както го разбират съвременните британските политици. В сюжета е показана "специалната връзка" между Тони Блеър и Бил Клинтън, но според мен подобен филм би могъл да се направи и за The Special Relationship между Доналд Тръмп и Борис Джонсън, принципната основа на връзката им е обща: https://www.imdb.com/title/tt1117646/ Филмът го има някъде със субтитри в програмите на българските кабелни оператори.

Китайците имат много, неприлично много общо с икономическото ембарго на САЩ. Най-малко стокооборот за 750 милиарда долара годишно и поне един милион работни места в Китай от американски инвестиции. И не само това, например: През 2012 г. Китай избра Банката на Кунлун, собственост на CNPC, за своя основна банка за обработка на плащания между Китай и Иран, за да предпази други китайски банки от санкции, базирани на долари. Същата година Министерството на финансите на САЩ санкционира банката за нарушаване на санкциите. След оттеглянето на САЩ от JCPOA, през август банката преустанови транзакции, деноминирани в евро с Иран, а след това през ноември транзакции, деноминирани в юани. Тя възобнови търговията на базата на юан през януари, но в съответствие с американските санкции. Това означава, че Иран няма да може да върне печалбата си и банката ще обслужва само хуманитарни стоки, освободени от санкции. https://www.atlanticcouncil.org/blogs/iransource/china-iran-s-lifeline-to-overcome-oil-sanctions/ https://www.atlanticcouncil.org/blogs/iransource/despite-sanctions-china-is-still-doing-some-business-with-iran/ CNPC е най-голямата държавна нефтена компания в Китай с над 1 млн. служители и глобален бизнес със задгранични придобивания: https://en.wikipedia.org/wiki/China_National_Petroleum_Corporation Нали разбираш какви загуби може да инкасира, защото оперира през международни банки съобразяващи се с американските санкции, ако не ги спазва. И Китай де факто ги спазва, не от добра воля, а защото боли: Много боли да ти наложат 25 процента мита върху износ за 500 млрд. долара, тоест да олекнеш с повече от 120 млрд. годишно. И така нататък. Санкциите не са на Тръмп, а на официален правителствен орган на САЩ, оторизиран от Конгреса и Сената на САЩ: Службата за контрол на чуждестранните активи (OFAC) е финансова разузнавателна и правоприлагаща агенция на Министерството на финансите на САЩ. Тя администрира и прилага икономически и търговски санкции в подкрепа на целите на националната сигурност и външната политика на САЩ. Съгласно националните президентски правомощия за извънредни ситуации, OFAC осъществява дейността си срещу чужди държави, както и редица други организации и лица, като терористични групи, считани за заплаха за националната сигурност на САЩ. Като компонент на Министерството на финансите на САЩ, OFAC работи при Службата за тероризъм и финансово разузнаване и се състои предимно от разузнавачи и юристи. Въпреки че много от целите на OFAC са поставени като цяло от Белия дом, повечето индивидуални случаи са разработени в резултат на разследвания от Службата за глобално таргетиране (OFG) на OFAC. Понякога се описва като една от "най-мощните, но неизвестни" правителствени агенции, OFAC е основана през 1950 г. и има право да налага значителни санкции срещу субекти, които опровергават директивите й, включително налагане на глоби, замразяване на активи и забрана на икономически субекти да оперират в САЩ. https://en.wikipedia.org/wiki/Office_of_Foreign_Assets_Control Сега ако китайските лидери решат, че геостратегическите им интереси са по-ценни от икономическите загуби, могат да продължат да губят милиарди, но не забелязвам такова нещо.

Като пишем за "исторически преглед на конфликта", интересни са, поне за мен, някои цифри и събития от последните месеци: 1. През юни-юли м.г. Китай изкупуват 50-70 процента от иранския нефт, другите 30 процента отиват към Сирия: The imports are continuing at a precarious moment in U.S.-China relations: The flow is hampering U.S. President Donald Trump’s efforts to choke off oil exports vital to Iran through sanctions, just as tensions rise in the festering U.S.-China trade dispute that has cast a pall over the global economy. Senior Trump administration officials estimate that 50-70% of Iran’s oil exports are flowing to China, while roughly 30% go to Syria. China is typically Iran’s largest oil customer and contests Washington’s sanctions. But June imports of around 210,000 bpd were the lowest in nearly a decade and 60% below their year-ago level, according to customs data, as some Chinese refiners, concerned about the sanctions, refrained from dealing with Iran. The General Administration of Chinese Customs is scheduled to release details of July imports by origin in the last week of August. https://www.reuters.com/article/us-china-iran-oil/china-continued-iran-oil-imports-in-july-in-teeth-of-u-s-sanctions-analysts-idUSKCN1UY11S 2. През август иранска делегация отива в Пекин, среща се с президента Си и подписват грандиозен договор: След посещение през август на иранския министър на външните работи Мохамед Джавад Зариф в Пекин, двете страни се съгласиха да актуализират 25-годишна програма, подписана през 2016 г., която да включва безпрецедентните 400 милиарда долара инвестиции в иранската икономика.Условията на цялостното стратегическо партньорство между Китай и Иран от 2016 г., се съобщават в две части. Основната задача е, че „Китай ще инвестира 280 милиарда щатски долара в разработване на сектора на иранския нефт, газ и нефтохимия“.Тогава Китай ще инвестира още 120 милиарда долара в транспортната и производствената инфраструктура на Иран. Инжекцията на капитал, която ще се съсредоточи върху иранския нефтен и газов сектор, също ще бъде разпределена в цялата транспортна и производствена инфраструктура на страната. В замяна китайските фирми ще запазят правото на първия да участват във всички нефтохимически проекти в Иран, включително осигуряването на технология, системи и персонал, необходими за изпълнение на такива проекти. Подобно на другите евразийски икономики, участващи в мащабната инициатива (BRI), предимво вносна китайска работна ръка ще бъде използвана за изграждане на фабрики, проектирани и управлявани от големи китайски производители, с идентични спецификации като тези в Китай. Споразумението дава също така „правото да забави плащането на тези цени за две години и да се изплащат те в китайската национална валута (юан)“. Това представлява изключително благоприятна ситуация за китайците, тъй като Пекин печели юани от проектите си в Африка и Централна Азия - и следователно не е необходимо да търгува с петрол в щатски долари. В замяна Техеран печели допълнителен съюзник в Съвета за сигурност на ООН и икономически спасителен пояс със сигурен пазар на петрол и нефтохимикали. Сделката улеснява стремежа на Иран да стане регионален и ядрено въоръжен хегемон, потенциално застрашаващ Европа и САЩ. Като цяло това може да не се окаже финансово стабилно начинание на Пекин, тъй като китайските компании ще бъдат подложени на американски санкции. Рентабилността определено не е основната мотивация на Китай тук и както в много предишни инвестиционни схеми, такава е и в иранската. Този случай не е по-различен. Това е геополитическа антиамериканска ос. Играта на Китай тук е ясна: увеличаване на напрежението между САЩ и Иран чрез отслабване на въздействието на американските санкции и увеличаване на китайската мека сила в Близкия изток. След това ще последва интегриране на Иран в инициативата Път и пояс и в Шанхайската организация за сътрудничество, на която сега Техеран е член-наблюдател. Гамбитът на Пекин да използва като своя фигура държава, спонсорираща тероризма, обаче може да предизвика гръм. Иранската агресия вероятно ще завърши с поражението на Техеран. Независимо от това как Саудитска Арабия и Съединените щати решават да отмъстят за атаките на Abqaiq-Khurais, Китай скоро може горчиво да се разкайва за своите инвестиции. https://www.forbes.com/sites/arielcohen/2019/09/19/chinas-giant-400-billion-iran-investment-snubs-trump/#1ccc4a1184d1 Накратко, китайците се ангажират да инвестират 400 милиарда долара в Иран и иранците да им се отплащат в китайски юани: хитро 3. Месец по-късно, през септември, неидентифицирани дронове, за които САЩ и саудитска Арабия твърдят, че са ирански, атакуват Арамко, щетите са големи, цените на петрола литват нагоре, САЩ отварят резерва си 4. Преди броени дни Тръмп помпозно подписа Фаза 1 на търговско споразумение с Китай, което вдигна цените по американските борси рязко; най-сензационната за мен точка в това споразумение е, че китайците се задължиха да изкупят американски стоки за 200 млрд. долара, почти като в СИВ навремето - няма мърдане, ще купят американски стоки без да питат за цената и качеството, по квоти - толкова соя, толкова памук, и т.н. И сега какво правим с китайските обещани 400 млрд инвестиции за Иран в петролни инсталации и инфраструктура при затягането на санкциите?

Хомейни е в "изгнание" в Париж и оттам праща проповедите си на своите последователи в Иран, преди да се върне триумфално като месия в страната си и да яхне вълната на фанатизираните си последователи. Само да добавя, че по времето на Шаха, Иран също развива с помощта на САЩ атомна програма, която още тогава би му позволила да има ядрено оръжие, но на никой на Запад не му идва на ум, че това би било опасно за региона; на никой, с изключение на израелците, може би...

Въпросът е какво става вътре между тях, какви са различните крила в армията. Освен това корпусът на Гвардията, макар че е елитен, най-добре въоръжен и обучен, е далече по-малочислен от цялата армия. Един мощен натиск от улицата може да бъде използван в различни посоки от различните крила в армията.

Към военна хунта от типа на режима на Саддам Хюсеин, може би, само да легитимира и така почти пълната власт на иранската революционна гвардия.

Няма, безспорно, но на Тръмп може да му остава и по-малко година президентство, така че със сигурност няма да допусне. От друга страна, някои военни анализатори оценяват на толкова времето - 1 година - в което Иран има капацитет да произведе атомна бомба: https://nationalinterest.org/blog/buzz/thanks-donald-trump-iran-quickly-could-build-nuclear-weapon-111416 И още нещо - предишното споразумение не гарантираше, че Иран няма да произведе атомна бомба, а само че ще забави потенциалната му възможност да я произведе. Тогава стои основният въпрос - какво би се променило, ако Иран реши да има атомно оръжие, и в крайна сметка се сдобие с него? Ето една оценка на Ранд корпорация, озаглавена Iran After the Bomb How Would a Nuclear-Armed Tehran Behave? by Alireza Nader https://www.rand.org/pubs/research_reports/RR310.html Не се знае колко би спечелил и колко би загубил Техеран от сдобиването с атомно оръжие. Моето мнение е, че този режим повече би загубил, ако все пак реши да направи атомни ракети, защото ще се лиши от основният си коз, който сега притежава, за да не бъде оправдано едно икономическо блокиране на всичките му активи, а те почиват основно върху нефта.

Има го този момент на "дежа вю" определено, усещането че това вече сме го видели преди ВСВ. И да, определено Канада и Австралия се справят по-добре, защото може би са обекти на политика /външна/, а не субекти на такава като САЩ. Но ми се струва че историята никога не се повтаря, поне буквално, и ако има определено усещане за дежа вю, то е силно преувеличено. Защо мисля така - върхът на голямата финансова криза отмина, без да предизвика катастрофални последици, каквито бяха милитаризирането на Европа преди ВСВ; напрежението между Китай и САЩ е разрешимо по мирен път, защото те, все още и вероятно още дълго, ще останат обвързани във вече изградената световна финансова и търговска система на глобализма, формирала се след ВСВ. Вероятно ще бъдем свидетели на много големи промени в световен мащаб, но те ще стават по пътя на реформирането на старата система, а не по този на нейното разрушаване, както беше в навечерието на ВСВ. В края на краищата всяко предизвикателство и промяна отваря и нови по-добри възможности, говоря от гледна точка на ЕС и Европа, в която ние сме.

Двата погледа - този на Патрик Бет-Дейвид и другият на Вокс - са от противоположни гледни точки отдясно и отляво, условно казано. Бет-Дейвид е предприемач в застрахователния бизнес и мултимилионер /150 млн. според Форбс за 7-8 години време натрупани/, син на емигранти от Иран и бивш войник в 101-ва Въздушнопреносима дивизия, след това служител на Морган Стенли, преди да основе собствената си компания: https://www.patrickbetdavid.com/about-patrick/ https://jobquittersunite.com/php-agency-is-a-massive-pyramid-scheme-ill-prove-it/ https://www.celebritynetworth.com/richest-celebrities/authors/patrick-bet-david-net-worth/ Той говори много бързо и много силно ръкомаха, което ме прави особено внимателен в това, което казва, а то накратко е: Проблемът с Иран е изплетен от три неща: нефт, религия и атомно оръжие. Това е така, но има още много неща, които той не казва, вероятно не защото не ги знае, а защото не желае. И още нещо, много важно според мен, което Бет-Дейвид съобщи на зрителите си: генерал Сюлеймани беше вторият човек след аятолаха и пряк кандидат за властта в Иран, човекът в сянка, който дърпаше конците на външната политика. Момчетата от Вокс са клонинг на Вашингтон поуст, така че от тях може да се очаква очакваното - те изразяват възгледите на прогресивно-левия мейнстрийм а ла Обама - оставете ги тези иранци, върнете сделката с тях, за да не спират танкерите ни в Ормуз и да помпат атомните си оръжия. И двата възгледа за ситуацията по мое мнение са опростени с някакво намерение за постигане на определена зрителна точка към Иран, но нещата са много по сложни, защото Иран е само част от целия пъзел.

Според мен доброто социалното решение на втората индустриална революция беше и това на третата, ще бъде и на четвъртата - това е така наречената инклузивна държава. Разширяване на средната класа от добре платени и печелещи хора. Държавата може да е социално-подпомагаща само по отношение на изпадащите към бедност хора, като ги субсидира по различни начини, а също така да осигурява всички условия за добро заплащане и образование, тоест включване на все по-широк социален пласт от хора в печалбите от увеличаващото се производство и богатство. И разбира се, да регулира разпределението на богатството чрез данъците. Четвъртата индустриална революция потенциално ще отвори повече работни места от третата и втората, но затова са необходими много сериозни реформи в образованието. Ще спечели онзи, който ги направи по-ефективно и на време.

САЩ имат много добре отработен механизъм за конвергенция на военните технологии в цивилната пазарна икономика /Само Интернет е достатъчно да споменем/; следователно те като система са заинтересовани да имат някаква постоянна голяма "война" и "голям конкурент", които да стимулират военните им иновации. По време на Студената война такъв спаринг-партньор им беше Съветския блок, сега, ако САЩ инициират "хладна" технологична война с Китай, китайците ще играят такъв стимул на спаринг-партньор във военните технологии. То вече и се случва - прави ми впечатление, че китайците развиват САМИ космическите си технологии, за разлика от всички останали. Но от истинска война, според мен, дори да я спечелят, САЩ няма да имат дългосрочен интерес, авторът също го пише и предлага алтернатива, за да бъде избегната такава "гореща" война - САЩ постепенно да се оттеглят като голямо военно присъствие от Южнокитайско море и около бреговете на Източна Азия. Завоят на Барак Обама препоръчваше точно обратното - 60 процента от американските сили да се концентрират в тези зони, а 40 да останал в Атлантика. Тръмп е временен гастрольор в американския политически естаблишмънт, независимо дали ще остане още един мандат, той само играе ролята, неблагодарна за него, да направи един непопулярен завой за американската имперска гордост. Последното търговско споразумение с Китай /фаза1/ за мен е индикатор, че САЩ не търсят челен сблъсък с Китай, а по-скоро следват стратегия да принудят Китай да спазва техния международен ред в сферата на законността, търговията и финансите; всеки опит на Китай да променя тези правила ще бъде болезнен от икономическа гледна точка за самия Китай.