Б. Киров

Като ще да е "българска алтернативка" поне да е рошава След падането на Великобритания, командващият армията ген. Валтер фон Браухич и началник щаба на Вермахта, Франц Хадлер, противници на продължаването на план Барбароса и изразители на недоволното офицерство във Вермахта срещу некадърното командване на Фюрера, организират военен преврат срещу Фюрера и поставят на трона на Великобритания българския цар Борис Трети, който се явява пряк наследник на фамилията Сакс-Кобургот и има пълно основание на претендира за наследството върху британския трон, тъй като е в родствена връзка с последния крал на Англия от тази династия Чарлс Едуард, внук на кралица Виктория, който въпреки че е симпатизант на нацистите, по патриотично британски причини и възпитание, се отказва от трона в полза на своя родственик Борис Трети. Новият крал на Великобритания е обявен за Император на новия Свещен Германо-англосаксонски съюз, наричан Третия Велик Райх на Европа, към който се присъединяват Италия, Испания, Португалия, по силата на родствените си връзки с рода Сакс-Кобурготски, както и Скандинавските страни, Франция, Румъния, България, Балтийските държави и Италия. Третият Велик Райх на Европа се простира на територия от 10 млн. кв. км и има население над 350 млн. души. Император Борис Велики, известен със своята умереност, добронамереност и популярност сред народните маси, както и с интереса си към науката и техниката, обявява Нов Златен Век за европейската цивилизация, основан на мир и просперитет, зачитане на човешките права, върховенството на закона и взаимното разбирателство и равнопоставеност на различни етноси и култури. Третият Велик Райх на Европа обявява толерантно отношение към всички раси и народности, интегрирани в неговите граници, признава автономията на Полша /в рамките на завладяната от Хитлер територия/ и сключва Пакт за ненападение със САЩ, както и нови клаузи със съветската империя на изток, гарантиращи зони на взаимен интерес и влияние, като основното в пакта с Русия е тя да приеме статуквото с бившите Британски колонии, които сега са интегрирани в границите на Райха. За Русия остават сфери на влияние на Изток, Персия и Централна Азия, както и Китай, но без Индия. Император Борис Трети предлага на Сталин взаимноизгодни търговски отношения между СССР и Райха, основани на търговия на суровини и храни срещу промишлени стоки и ноу-хау, както и взаимно зачитане на политическите и социални системи на двете страни. Сталин е изправен пред алтернативата да приеме или да воюва и след като пресмята внимателно всички плюсове и минуси на двете възможности, стига до заключението, че за неговата империя е по-изгодно да приеме мирния вариант, отколкото военният, тъй като съотношението на силите явно е в полза на Райха. САЩ наблюдават внимателно случващото се зад океана, и тъй като превратът срещу Хитлер /на който те са оказали съдействие/ и поставянето на англофила Борис Велики на трона на Европейския Райх напълно съвпада с тяхната Доктрина Монро за ненамеса в делата на Европейския континент, сега се съсредоточават в Тихоокеанската зона, където единственият им съперник е останала милитаризирана Японска империя, но вече изолирана от Оста Рим-Берлин. Япония става лесна плячка на американската военна машина, след като сама извършва провокативно нападения над американски самолетоносачи, патрулиращи в Южнокитайско море. Войната между САЩ и Япония е сравнително кратка, защото през 1943, когато избухва, САЩ вече са построили първите си 9 атомни бомби, които без да се колебаят по заповед на Ф.Д. Рузвелт хвърлят срещу Токио, Хирошима, Нагасаки и още три японски града. Япония капитулира безусловно и веднага, Императорът е наказан от международен съд в Сан Франциско като военнопрестъпник и Западното полукълбо остава изцяло под контрола на САЩ. Към 1945 г. нова световна война става невъзможна, тъй като Трите Велики сили – Третият Райх на Европа, САЩ и СССР – притежават достатъчно ядрен арсенал, за да се унищожат взаимно и сключват тристранен договор за неразпространение и ограничаване на ядреното оръжие в световен мащаб. България на пет морета и два океана, българското лъвче грей до британското.

Ами ето ги, и то по официалните германски статистики от онова време: Nazi Germany’s military expenditure as a percentage of GDP: 1935: 8% 1936: 13% 1937: 13% 1938: 17% 1939: 23% 1940: 38% 1941: 47% 1942: 55% 1943: 61% Пак по същите данни целият БВП на Германия през 1940 е бил 129 млрд. райхсмарки, 1 РМ е приблизително 7-8 щатски долара от 2015. То е ясно, че когато на стената в първо действие в една драма е окачена заредена пушка, тя непременно ще гръмне до края на драмата, перифразирам Чехов. Ако се погледне как "скачат" военните разходи, ще се види, че най-големият скок е между 1939-40 - с 15 процента годишно от БВП, на следващата година 1941, годината на войната срещу Русия - с още 11 процента от БВП. Човек трябва да е сляп икономически, ако не прочете в тези цифри сигурен знак за началото на войната. Забележителното е, че след като се отказва от инвазията във Великобритания през 1940, Хитлер се отказва по принцип и от техническото модернизиране на Вермахта, цялото инвестиране се съсредоточава върху количество на вече внедрени образци и муниции, а не търсене на нови, още един знак за започването на войната. Цялото това количество оръжие и муниции е трябвало да се изразходва някъде, иначе какво да го правят в складовете, пък и да увеличават производството му, държейки само във Вермахта близо 4 млн. мъже, извадени от работната ръка. По това време вече в Германия има остър недостиг на работна ръка и надниците падат, защото хората са съгласни да работят и за по-малко. Забележително е как расте и държавния дълг, при това той е силно занижен от нацистката статистика - в края на войната той е 4 пъти по-голям от БВП, но и през 1941 вече е колкото БВП, като само за 2 години е скочил тройно. Цифрите са красноречиви и недвусмислено говорят за началото на нова голяма война още в края на 1940.

Според мен, не е бил напълно безопасен, защото е можел да отцепи цяло крило от партията му, Отто Щрасер по случайност избягва съдбата на брат си, който е убит в Германия. Обвинението, че партията на Хитлер е сключила безпринципен съюз с едрия капитал в ущърб на работническата класа е много сериозен идеологически удар лично по Хитлер и върху цялата му партия. И наистина, след разправата с СА, хитлеристите въвеждат много ограничения върху правата на работниците, създават един-единствен казионен профсъюз, на практика реалните заплати не се увеличават след това, редица от социалните политики са замразени или въобще закрити. И всичко това за сметка на облагодетелстване на едрия банков и промишлен капитал, който получава пълна свобода да работи за воено-промишления комплекс на Германия. Към 1940 ситуацията с бюджета е вече такава, че над 50 процента от целия БВП на Германия отива за военни разходи.

Разбирам патоса и тезата Ви, господин българоид, но тя, според мен, е ограничена и следователно несъстоятелна. Нито сте първият, нито ще сте последният, който я защитава, но го правите с предубеденост, следователно правите елементарната грешка да сте едностранчив в крайните си заключения, защото вземате само част от изворите под внимание. Вие се опирате на изказвания на Сталин и други функционери в техни официално публикувани документи, наричайки ги "първоизточник", но по тази логика да следвате „какво казват хората”, а не какво правят, не се стига далече в исторически анализ. И за да не съм голословен тук ще Ви отговоря със статия на американския професор T. J. Uldricks, в задочен спор с негов колега, професор Такър, публикувана през 1973 не къде да е, а в престижното издание на Кембридж и то точно в отговор на Вашата теза /както виждате, откривате топлата вода чак сега/: T. J. ULDRICKS Stalin and Nazi Germany Сталин и нацистка Германия Професор Тъкър повдига два много важни, но трудни въпроса. Какви бяха по-важните мотиви зад зигзазите на съветската дипломация през 30-те години на миналия век и каква роля играха съветската и Коминтерновската политика при нацисткото завземане на властта в Германия? По проблема със съветските външнополитически цели Тъкър предполага, че Сталин се е стремял да насърчи между-империалистическата война, чийто краен резултат би позволил териториалното укрепване на СССР. За да предизвика тази война, Такър твърди, че Сталин подпомагал издигането на Хитлер, като умишлено ръководил политиката на Коминтерна и Германската комунистическа партия по курс на самоубийство. Нацистко-съветският пакт от 1939 г., се подразбирал в плановете на Сталин още от 1933 г. или дори по-рано. По този начин, в интерпретацията на Тъкър, Студената световна война, формирането на Източноевропейския сателитен блок на СССР и биполярната природа на следвоенната световна политика са били предвидени, дори предопределени, от Сталин още през 1928 г.! Това са въображаеми, но в крайна сметка незадоволителни отговори на поставените по-горе въпроси. Със сигурност е вярно, че Сталин, заедно с повечето съветски лидери, се страхуват от война през 1927 г. и по-късно. Болшевиките очакваха най-лошото от обкръжаващите ги капиталистически сили, освен ако европейският пролетариат не им се притече на помощ. Чуждата намеса в руската гражданска война очевидно им показа, че тези техни страхове са били правилни. Дори след края на интервенцията и установяването на дипломатически отношения с Великите сили, болшевиките гледаха на променената международна ситуация като на просто само един кратък отдих преди подновяване на империалистическия натиск. Както професор Тъкър подчертава, ленинската доктрина смяташе, че умелото манипулиране на антагонизмите сред капиталистическите сили може временно да попречи на империалистическите държави да се обединят, за да разбият съветския режим. Споразумението от Рапало с Ваймарова Германия представляваше най-важното постижение на тази стратегия. Политиката, която проф. Тъкър приписва на Сталин, обаче е съвършено различна от традиционния болшевишки подход към Германия, както и към техния подход към капиталистическата държавна система като цяло. Ленинската тактика призовава за експлоатация на съперничеството между империалистическите държави, за да ги раздели, но не и да провокира големи войни между Великите сили. Този последен курс би изложил самотната социалистическа държава на най-голямата опасност. Дори ако СССР успее да запази своя неутралитет и по този начин да остане невредим, войната може да завърши с ясно очертана победа за една от силите, а не с взаимното отслабване на всички тях. Нито англо-френска победа, която бе създала отново заплашителната ситуация пред болшевиките през 1918 г., нито, както всъщност се случи, налагането на германската власт от Източна Европа към Атлантическия бряг не беше в стратегически интерес на СССР. Съветският подход към Великите сили, като се демаскира от марксистко-ленинския му жаргон, беше традиционният баланс на силовата политика - политика на повишено внимание, а не на безразсъден хазарт. По-специално Сталин винаги се е показвал като един от най-предпазливите сред болшевиките при оценката на външнополитическата и революционната инициатива, както го демонстрира противопоставянето му на авантюристичния курс в Полша през 1920 г. и в Германия през 1921 г. и 1923 г. Няма доказателства, които да показват, че Сталин съзнателно е поставил Коминтерна и Германска комунистическа партия по път, който би могъл да доведе до унищожаването на ГКП и консолидирането на изцяло тоталитарен, военно мощен нацистки режим. Професор Тъкър предполага, че линията на „социалния фашизъм“ е била грубо наложена от Сталин срещу по-добрата алтернативна преценка на повечето болшевики и германски комунисти. Въпреки че причините за „левия завой“, извършен от международното и комунистическо движение през 1928 г., е сложен въпрос, ясно е, че власт-имащите комунистически функционери; както в апарата на Коминтерна, така и в ГКП, са избрали сами новата линия. Предишната политика на "единен фронт", която включва опити на Коминтерна да си сътрудничи с не комунистическата левица се оказва безплодна и следователно среща съпротива от някои комунистически партии, най-вече от българите и французите. На практика стратегията на „единен фронт“ беше опасна, тъй като включваше голяма възможност от изпадане в ревизионизъм (тоест загуба на революционна войнственост) или или загуба на инициативата, пред възможността такава да бъде предоставена на социалдемократите. До 1928 г. съществуват значителни леви фракции в рамките на ГКП и Интернационала като цяло, които искат да се откажат от "обединения фронт". Сталин не наложи просто новия курс на несъгласните си другари. Нито Сталин, нито лявата фракция на ГКП не се тревожеха толкова от появата на нацисткия режим. Те вярваха, че един катаклизъм, който Германия преживява с този режим, в крайна сметка ще доведе до комунистическа победа. Ако Хитлер успее да завземе властта, неговото управление няма да продължи дълго е тяхната концепция. Комунистическите демонстранти носели банери, украсени с "Nach Hitler Uns". Дори ако революция не се осъществи в Германия и правителството на Фюрера оцелее, това ще са капиталистите, аристократите и военните, които според марксистката логика наистина ще държат властта зад сцените. Това бяха същите елементи, които подкрепяха ориентацията на Рапало. Не само марксистите оцениха нацистите толкова ниско, тоест ги подцениха. Генерал фон Шлайхер, Алфред Хугенбург, Шахт и германските консерватори като цяло споделят също това мнение. Тъкър обаче предполага, че Сталин е предвидил тоталитарната хватка, в която нацистите ще държат Германия, и огромната военна сила, която те ще придобият. В контекста на началото на 30-те години тази прогноза обаче изглежда твърде малко вероятна. По онова време Франция беше най-могъщата военна сила в Европа, а Великобритания можеше да се похвали с най-мощния флот, докато Германия по същество беше обезоръжена. Дори след германското превъоръжаване, смайващите победи от 1939-40 г. дойдоха като изненада. Трудно е да се разбере и обясни защо Сталин ще заговорничи за триумфа на Хитлер в Германия, ако го счита за нещо повече от прелюдия към успешна комунистическа революция или страхотно ново прикритие за управлението на старата десница. Професор Тъкър твърди, че най-малкото „нацистите не са били считани от Сталин за тежка категория борци“ и затова са били по презумпция по-приемливи за Сталин /ха-ха!, мой коментар Б.К/ от ориентираната към Запада Социалдемократическа партия. При по-внимателна проверка обаче едва ли е възможно да се намери германска политическа партия, чието издигане на власт би било по-застрашително за съветските интереси, отколкото тази на националсоциализма. В „Mein Kampf “, както и в безброй негови публични изказвания, Хитлер дава ясно да се разбере, че фокусът на неговите експанзионистични амбиции лежи на изток - за сметка на Полша и СССР. Както самият професор Тъкър отбелязва, „Сталин беше уникален сред старите болшевики със значението, което той придаваше на въпросите на териториалния и националния суверенитет”. Щеше ли при това условие един човек с подобни нагласи да отхвърли с лекота постоянната фиксираност на Хитлер за Lehensraum в Украйна? Разбира се, през първите няколко години след възхода си на власт Хитлер се отказа от всякакво агресивно намерение, поне на думи, към Съветския съюз. Тази двулична дипломация може наистина да е породила лъжливи надежди в Москва, точно както е заблудила и поляците, и британците. Но Тъкър твърди, че Сталин е подкрепял установяването на нацистки режим много преди 1933 г. (тоест от 1928 до 1933 г., точно когато най-зловещите заплахи срещу СССР са изричани от нацистки оратори). Сталин със сигурност би предпочел да продължи договореностите от Рапало дори с една нацистка Германия, независимо от идеологическите скрупули. Мегаломанските амбиции на Хитлер обаче попречиха на разширяването на постигнатото в Рапало. В интерес на съветската държава беше да подкрепи ревизионистка Германия срещу хегемонията на Великобритания и Франция, но Хитлеристка Германия не беше ревизионистка по начина по който Ваймарска Германия беше. Консервативните и центристки политици на Ваймарския режим бяха поставили ограничени цели, които по никакъв начин не застрашават СССР. Те искаха корекции на границите и повторното приемане на Германия като равнопоставена в общността на великите сили. Нацистка Германия, за разлика от тях, се стреми към неограничена власт и най-важното - представлява основна заплаха за самото съществуване на съветската държава. Желанието на Фюрера да изтласка болшевизма обратно зад Урал не беше тайна. Въпреки че в началото Хитлер частично маскира агресивните си проекти, след като става канцлер, истинските цели на неговата политика скоро започват да се появяват. С ремилитаризацията на Рейнланд през 1936 г. Хитлер обявява, че амбициите му на Запад са удовлетворени; бъдещите печалби за Райха ще дойдат от Изток. От този момент нататък Хитлер винаги се представяше пред западните сили като шампион на цивилизацията срещу варварските орди на Русия. Освен това подозрителните руснаци имаха множество доказателства, че много западни лидери се надяваха да отклонят нацистката заплаха на изток. В тази светлина политиката, която професор Тъкър приписва на Сталин, няма много смисъл. Дали Сталин нарочно би помогнал да си създаде сам смъртен враг на неговия режим? Дори ако Сталин беше предвидил точно (което изглежда крайно малко вероятно) избухването на Втората световна война, която би поставила на в конфликт Германия срещу западните демокрации, това би било отчайващо хазартна игра за подкрепа на нацистката агресия с надеждата за създаване на хаос и по този начин също възможност за съветски териториални придобивки. Подобно начинание изглежда напълно нетипично за предпазлив и реалистичен политик като Сталин. Теорията на проф. Тъкър за грандиозния коварен план на Сталин също не отчита съветската външна и вътрешна политика през 30-те години. Такър твърди, че тези съветски подходи към западните сили са просто хитрини, предназначени да демонстрират на Хитлер значението на руско-германския пакт. Ако инициативата за колективна сигурност е била само декор, е трудно да се обясни голямата сталинова упоритост на кампанията му за постигане на такива. По времето на Френско-съветския договор за взаимопомощ, а също и по време на преговорите с Великобритания и Франция през пролетта и лятото на 1939 г., съветската страна непрекъснато настоява за подробни, обвързващи военни ангажименти. Казаната с горчива ирония забележка на зам.-външния комисар Потьомкин към френския посланик след Мюнхен: "Мой бедни приятелю, какво направихте вие сега? Що се отнася до нас, аз не виждам друг изход, освен да си вземем нашата част от Полша." - също свидетелства съветските усилия за постигане на колективна сигурност и нежеланието, с което тази политика беше изоставена като провалена. Резултатите от Големите чистки също противоречат на теорията на Тъкър. Ако Сталин винаги е възнамерявал да сключи съюз с Хитлер, защо той да елиминира именно тези елементи от своя Външния комисариат, които са най-тясно идентифицирани с прогерманска ориентация на съветската външна политика (например Крестински и Карахин), като същевременно щади редица дипломати, чиято враждебност към нацистите беше легендарна (Литвинов, Майски, Колонтай и т. н.)? По същия начин, ако Сталин се опитваше да наложи голяма между империалистическа война още от 1928 г., война, в която Съветският съюз ще участва в по-късните етапи, то тогава 1937—38 г. беше абсолютно неподходящо време за съкращаване на офицерския корпус на Червената армия, техническата интелигенция и партийния апарат. За съжаление, изследователят на съветската външна политика през 30-те години има доста малко доказателства, с които да работи. Най-важните източници, архивите на Политбюро и Наркоминдел, са недостъпни. Без тях професор Тъкър разчита на старателна тълкуване на няколко публикувани изявления на Сталин в опит да реконструира мнението на генералния секретар за международното положение. Но думите на Сталин са обект на различни интерпретации. Тъкър например твърди, че използваният от Сталин израз „социалистическо обкръжение“ показвал, че още през 1926 г. той вече е планирал да установи съветско господство в Източна Европа. Изглежда логично, обаче да се тълкуват думите на Сталин по съвършено произволен начин е вече научна шарада . Той говори за условията, при които социалистическа Русия ще бъде защитена от капиталистически заплахи. Дали добавянето на Румъния или дори Полша към съветския лагер ще гарантира СССР срещу външна опасност? Очевидно е че не. Професор Тъкър не е първият, който предполага, че противно на всички явни претенции на съветската дипломация между 1934 и 1939 г., Сталин тайно е възнамерявал да формира съюз с нацистка Германия през цялото време. В заключителния му анализ обаче всички тези опити за преразглеждане на традиционната картина на съветската външна политика през 30-те години са основани върху липсата на доказателства, защото ученият има на разположение само публичния запис на съветската дипломатическа дейност, както и собствената си логическа реконструкция на международните условия и политически алтернативи. https://www.cambridge.org/core/services/aop-cambridge-core/content/view/9DA5A6EA3E69F54D51B8E638A6F0A865/S0037677900108393a.pdf/stalin_and_nazi_germany.pdf

Единият от братята - Грегор Щрасер - е убит по време на разправата със СА, Нощта на дългите ножове. Отто Щрасер успява да се спаси с бягство, емигрира в Канада, и създава "Черния Фронт" - опозиционна националсоциалистическа организация срещу Хитлер. Той обвинява Хитлер в предателство на идеите на националсоциализма, по-точно на идеята на социализма в програмата на партията. Според него след Нощта на дългите ножове, Хитлер бил предал интересите на германската работническа класа и сключил сделка с дявола, тоест с едрия капитал. Което де факто си е точно така. След войната ГДР кани Ото Щрасер да се върне в Източна Германия и да се присъедини към комунистическата партия, той отказва и се връща в Западна Германия, където и умира. Шеленберг, началникът на Четвърти отдел, външно разузнаване на СС, пише в мемоарите си, че Хитлер усилено е преследвал Отто Щрасер по цял свят и лично му е наредил да бъде екзекутиран, но не успели. https://en.wikipedia.org/wiki/Black_Front https://en.wikipedia.org/wiki/Otto_Strasser

Не съм чел нищо за съветска подкрепа на националсоциалистическата партия до идването им на власт от Сталин, ако е имало, не виждам мотив, Коминтерна подкрепя комунистите, след Лайпцигския процес си прибират Димитров. Може да се разглежда като някаква подкрепа интензивната търговия между Германия и СССР през втората половина на 30-те, но и двете страни са извличали изгода от стокообмена. поради блокадата по море, нацистите имат около 70-80 процента от целия си внос от СССР, това продължава до самата война, факт е. Обама няма никакъв проблем да общува с обикновени хора, той самият е такъв. Отгледан е от самотна майка, той е човек, разбиращ хората от малцинствата и между него и тях просто няма психически прегради, той е един от тях. От друга страна, официалните му речи... те са брилянтни като логика и ораторско майсторство, все пак той е адвокат от висока класа, то му личи. Но има нещо в тези речи, което издава несигурност, като метроном, например в речта му пред Британския парламент, се повтаря една негова гримаса на "сдържане": когато казва неща, в които не е напълно убеден. Според мен, той беше прекалено зависим от съветниците му, особено във втория му мандат и провала на Арабска пролет, както и срива на борсите, той там вече е един "друг Обама". Между другото, общото между него и Хитлер е, че и двамата са отгледани от самотни майки, и двамата са били свързани силно с тях емоционално, и на двамата майките почиват рано, и двамата са имали конфликт с бащите си.

Да, и Хитлер е "герой на неговото време", той е един човек от средната класа, с баща чиновник, бил е храбър войник на Западния фронт през ПСВ /служил като доброволец 4 години, раняван, награден с Железен кръст/, човек който си е изкарвал прехраната през младостта с рисуване на портрети по улиците и кръчмите, докато е следвал във Виена. Самата му биография предразполага към съпричастност, той е бил "човек от народа".

На изборите за Райхстаг през 1928 партията на Хитлер получава 2.6 процента, дотогава той не е популярен. Ходи винаги заобиколен с тежка охрана от щурмоваци в кафяви ризи, които правят погроми и се държат хулигански, техен водач е един скандален офицер Ерих Рьом, който по-късно е екзекутиран по заповед на Хитлер. Чак когато се споразумява с висшето офицерство и едрия бизнес, Хитлер започва да гради имидж. СС, които заменят щурмоваците /СА/ са вече партийни войски и в тях влизат много аристократи, хора на едрия бизнес и интелектуалци, те представляват нещо средно между религиозен орден на нацистки йезуити и партиен елит. Техен водач става един невзрачен човечец, Хайнрих Химлер с вид на благовъзпитан учител, ревностен католик и добър съпруг. Точно този човек изгражда връзката на Хитлер със средната класа, която до преди това се усеща отблъсната и изплашена от скандалджиите с кафяви ризи, водени от Рьом. До голяма степен Хитлер е образ на пропагандата, в който той, трябва да му се признае, се е превъплъщавал с талант. това го отличава от Ф.Д. Рузвелт, Чърчил и Сталин, но го приближава до образа на Дуче. Чарли Чаплин най-добре е схванал приликата във "Великия Диктатор", един гениален филм.

В нацистка Германия още повече, какво означава унищожаването на цялата частна собственост на евреите през 1938, Кристалната нощ? https://bg.wikipedia.org/wiki/Кристална_нощ и не само, не знам дали Ви е известно, но Хитлер създава класически олигопол в икономиката - протектираният от нацистката държава по политически критерии бизнес може да просперира, задължително е било всеки ариец да доказва документално до трето коляно арийския си произход, в противен случай не само частна собственост, но и наемна работа е било проблем да се запази Да, Версайският договор е грабителски и унизителен за Германия /и за България/, но Фюрерът и неговата партия не "просто искат справедливост", те искат много повече. малцина хора са запознати с идеите на нацисткото движение, преди то да се формира като политическа партия и да се докопа до властта, но си струва да се знаят тези неща. Движението Völkisch е още отпреди ПСВ, но то стои в т.н. Germanenorden, от което се разклонява Обществото Туле и в крайна сметка нацистката партия. https://en.wikipedia.org/wiki/Völkisch_movement https://en.wikipedia.org/wiki/Germanenorden https://en.wikipedia.org/wiki/Thule_Society Тези организации са свързани както идейно, така и чрез хората, участвали в тях, идеолози и организатори: https://en.wikipedia.org/wiki/Houston_Stewart_Chamberlain Този е английски антисемит и почитател на Вагнер, нацистите го почитат като един от основоположниците на тяхната идеология, Хитлер лично присъства на погребението му https://en.wikipedia.org/wiki/Dietrich_Eckart Този е "духовният баща" на Фюрера, посещава го в затвора след Бирения Пуч в Мюнхен и му дава идеи за "Моята борба"; под неговото идейно крило израстват младите тогава нацисти Розенберг и Гьобелс, както и Рудолф Хес https://en.wikipedia.org/wiki/Rudolf_von_Sebottendorf Този е одиозна фигура, но също играе видна роля - подвизава се като турски поданик и е осиновен от аристократ, претендира за арийското наследство на германската раса и символа на пречупения кръст Всички тези хора от младенческия период на Хитлер в общи линии се дематериализират на по късен етап, когато партията е формирана, но те са нейните акушери Хитлер е бил напълно под въздействието на техните идеи и зависим от техните пари, те дори плащат издаването на партийния му вестник, както и служат като посредници към големите пари и капитали в Германия. Бракът по сметка се сключва малко преди изборите през 1932, когато бизнесът решава да финансира кампанията на Хитлер и го прави, но не и преди да получи уверения за своите интереси от него. Знак за този брак по сметка е Нощта на Дългите ножове, когато Хитлер се разправя с полувоенната формация на щурмовите отряди и поставя на тяхно място СС, после пътят му към войната е трасиран, но еднопосочен.

А в днешен Китай какво е? Е, хубава работа :), колега, хайде да не се връщаме в отделенията: "реваншизъм" - идва от реванш, ако играем гейм на тенис, и Вие ме победите, аз ще искам "реванш", тоест да Ви победя, значи съм "реваншист" "антисемитизъм" е още по-лесно като се смени "семитизъм" с "русо" - има русоФОБИ и русоФИЛИ, тези които са "фоби" на семитите са "атисемити", а проповядването на такава фобия е "антисемитизъм", не се съмнявате, че Хитлер и приятелите му са били "семитофили", предполагам "месианска роля на Германия" никъде не споменавам, стария номер със "сламения човек", хайде сега... Хитлер се прави на месия, това пиша

Да ти го кажа по-кратко - след превземането на Острова /което реално е било невъзможно по технологични причини/ войната срещу СССР е била на дневен ред, поради набралата скорост военна машина на Райха, неизбежна е била. Хитлер е бил само политическата кукла на конци върху сцената на тази икономика. Не е било необходимо Зорге или Ким Филби да долагат секретни планове на Сталин за това, един икономически анализ на германските дългове и производство е щял да предскаже атаката като дата по-точно. Nazi Germany’s military expenditure as a percentage of GDP: 1935: 8% 1936: 13% 1937: 13% 1938: 17% 1939: 23% 1940: 38% 1941: 47% 1942: 55% 1943: 61% https://www.historylearningsite.co.uk/nazi-germany/nazi-germany-military-expenditure/

Веднага след поражението в ПСВ в Германия се формира реваншистко ядро сред елита на Германия, недоволно от Версай и желаещо ревизия на статуквото. В началото Хитлер няма никаква друга връзка с тези хора /те са от кръговете на богатата поземлена аристокрация и едрите индустриалци и банкери/, освен че е изпратен като агент на военното разузнаване с цел да се внедри в техните организации. Той обаче е опортюнист по природа и бързо осъзнава, че пред него се открива възможност. Използва вродената му дарба на оратор и бързо застава в центъра на тези полулегални реваншистки организации, структурирани конспиративно под формата на интелектуални кръжоци от посветени интелектуалци и копиращи формата и йерархията на масонските ложи, без реално да са такива. Обединяващото за тези кръжоци от интелектуалци от средната класа е антисемитизма, ницшеанската вяра в свръхчовека и месианската роля на германците като висша еманация на този Свръхчовек ариец. Тези първи идеолози и организатори на национал-социализма и нацизма развиват цяла система от окултни доказателства за божествения произход на германската раса /страната Хеперборея и т.н./, допълнена с доказателства за непълноценност и подчиненост на всички останали раси на нордическата. Хитлер, който първоначално е пратен да ги шпионира от своите началници в армията /по онова време под контрола на социалдемократическото правителство/, изведнъж се вижда призван да ги води. До това заключение той достига не без помощта на неколцина от лидерите на тези конспиративни кръжоци, финансирани щедро от богатите аристократи, индустриалци и банкери, които откриват в негово лице точния човек. Той умее да си вярва сам на фантазмите, да се възпламенява до истерия от тях и да предава това вълнение достигащо до екстаз на тълпата. Освен това има остър политически инстинкт и безгранична жажда за власт, може да бъде крайно решителен и жесток като лидер. Така се формира партията НСДАП, германската национал-социалистическа работническа партия, чийто лидер още от началото става Адолф Хитлер. Партията е средния път, толкова необходим да мобилизира цялата отчаяна и обезверена от поражението нация – тя прокламира социализъм, но само за германците, без да отрича частната собственост и обвинява евреите като причинители на поражението в предишната война. НСДАП е ориентирана към нова война в Източна Европа още със създаването си – Хитлер издига тази цел в манифеста му „Моята борба”, пръстът му там безапелационно е насочен към Полша, Украйна и Русия. И това е логично, през 1918 тези държавите са „болния човек” на Европа, те са слаби. Русия на Ленин сключва унизителния за нея Брест-Литовски мир, само и само да оцелее. Срещу Англия и Франция Германия е воювала и е загубила, но на Изток за германците се отваря Пещерата на Аладин – там има земя, полезни изкопаеми и работна ръка без силен противник, трябва само да изрекат вълшебната думичка. И Хитлер им внушава, че той я знае и е призван от Провидението да я каже на германците. През 1939 обаче, когато започва т.н. Блицкриг в Западна и Централна Европа ситуацията във военно отношение е коренно променена в сравнение с 1918 – Русия вече не „колос на глинени крака”, а силно индустриализирано във военно отношение тоталитарна държава с БВП съпоставим с този на Германия и три пъти по-голямо население. Въпреки изцяло променената външна реалност, военизираната икономическа машина на Третия Райх е набрала скорост към целта, тоест война на Изток, и няма сила, която да я спре, освен преврат срещу Хитлер и смяна на целия режим. Това обаче е невъзможно да се случи, защото тези, които трябва да финансират подобно начинание, едрите индустриалци и банкери, всъщност са инвестирали всичко в неговото управление и правят баснословни печалби от тази инвестиция. Затова вместо спирачка, те натискат до край газта. Към средата на 1940, когато завладява Западна Европа без Великобритания, икономиката на Райха е сто процента поставена на военни релси, тя е затънала в дългове и освен военна продукция не може и не желае /управляващия елит/ да се преориентира към нещо друго. Печалбите са баснословни, защото едрите индустриалци вече са влезли в управителните държавни бордове на нацистката държава и сами си дават държавните поръчки към частните предприятия оттам. Никой в тези кръгове няма интерес да спира машината на войната, а след падането на Великобритания, ако е имало такова, единствената голяма цел е на Изток.

Превземането на Великобритания е било само пореден етап в голямата стратегия на Хитлер за Lebensraum /жизнено пространство на Изток/. Хитлер е гледал на англосаксонците като на „висша раса”, нордическа. Той е имал планове да премахне и отстрани анти-нацисткия британски елит и да го подмени с про-нацистки, но без да променя в основите й британската социална и политическа система. Така че войната на Изток, заложена в самата доктрина и идеология на нацизма, е била неизбежна. Въпрос на време е било след завладяването на Острова, Вермахтът да тръгне към Москва. С падането на Лондон в средата на 1940, Хитлер е щял да блокира САЩ в опитите му да помага на Великобритания, защото е предвиждал да запази монархията и привидно суверенно британско правителство, което е негова марионетка, тоест САЩ нямат на кого легитимно да помагат. Предвиждало се е Чърчил и цялото му правителство, заедно с Краля, да бъдат поставени под арест /както и Дьо Гол, главата на Френското правителство в изгнание/. От друга страна, Хитлер е щял да си осигури огромна промишлена база на британските военни заводи, както и първокласни научни и инженерни кадри, работещи вече за каузата на Германия. И черешката на тортата, могъщия британски флот. С всичко това в ръцете му, Хитлер вече е може да разчита на реален успех на Изток. Но не мисля, че е щял да се отклони от тази негова фикс-идея с периферни завоевания в Северна Африка или Иран. Друг е въпросът, че национализмът на нацистите е със заложено вътрешно противоречие в самата му същност, той е расов, което го взривява отвътре. Това е било заложено много преди Хитлер, който е само злият гений-практик на теоретиците от края на 19-ти и началото на 20-ти век, проповядващи „висша раса” и категоризиращи хората по расов признак. Ако трябва да се търси ирационалност в политическите и военни решения на Хитлер, тя не е на индивидуално ниво, където мнозина изследователи я търсят /психически проблеми и злоупотреба със стимуланти/, а на идейно, той буквално се е изживявал като месия на расовата идеология. Корените на неговата болна менталност са в годините, когато се свързва с представителите на обществото Туле и приема техните идеи като свои.

Говоря ти за Япония, естествено. При едно нахлуване на японската армия от изток, войната за Сталин е щяла да бъде много тежка. Хитлер не успява да си осигури по политически и дипломатически път такава подкрепа. Ако си чел внимателно директива 21, Хитлер предвижда след завладяването на съветска територия с площ два пъти по голяма от Западна и Централна Европа да отбранява тази територия с 60 дивизии, което е около 700 000 души, което е бълнуване на лунатик. Говоря също и за другия му съюзник, Мусолини, който сам се натиска да участва в операция Барбароса, но който даже не е споменат в Директива 21, а участието на италианската армия е със скромните 50 000 до средата на 1942.

Some 3.1 million Soviet prisoners perished in German captivity: about 500,000 were shot; the remaining 2.6 million died of starvation and hunger-related disease. More Soviet prisoners died in German camps on a given day in autumn 1941 than American and British prisoners did during the entire war. As of the end of 1941, by which time the Germans, with local help, had already murdered about 1 million Jews, the starvation of Soviet prisoners was still the greatest German crime. Even in occupied Poland – in 1942 to become the major site of the Holocaust – the mass murder of POWs brought from the east was, in 1941, still the central horror. As of December 1941, more Soviet POWS had died in occupied Poland than had either Jews or Poles. https://www.theguardian.com/commentisfree/cifamerica/2010/oct/21/secondworldwar-russia Under the direction of Reichsführer-SS Heinrich Himmler and the supervision of SS-Obergruppenführer Reinhard Heydrich, the Einsatzgruppen operated in territories occupied by the Wehrmacht (German armed forces) following the invasion of Poland in September 1939 and the invasion of the Soviet Union in June 1941. The Einsatzgruppen worked hand-in-hand with the Order Police battalions on the Eastern Front to carry out operations ranging from the murder of a few people to operations which lasted over two or more days, such as the massacre at Babi Yar with 33,771 Jews killed in two days, and the Rumbula massacre (with about 25,000 killed in two days of shooting). As ordered by Nazi leader Adolf Hitler, the Wehrmacht cooperated with the Einsatzgruppen, providing logistical support for their operations, and participated in the mass killings. Historian Raul Hilberg estimates that between 1941 and 1945 the Einsatzgruppen, related agencies and foreign auxiliary personnel killed more than two million people, including 1.3 million of the 5.5 to 6 million Jews murdered during the Holocaust. https://en.wikipedia.org/wiki/Einsatzgruppen Четете бе, хора, то сляпото окато прави Съюзници, съюзници и още съюзници... Тръгваш срещу държава с 30 пъти по-голяма територия от твоята и три пъти по-голямо население и не си си осигурил Съюзници в тази война, това са Фланговете. Нямаш и материален ресурс за продължителна война. Капиш? Има статистики - цифрите варират между 2.6 млн. съветски войски срещу 3.7 млн. германски на 22 юни 1941 и 3 млн. съветски и 3.1 млн. германски, цитирал съм откъде ползвам статистика в предишните ми постове, има линкове. Конфликтът между Троцки и Сталин не е само за власт. Ако беше така, Сталин щеше да ликвидира Троцки още докато е в ръцете му в СССР, но той го гони. След това, когато Троцки започва да критикува сталинизма като бюрократична диктатура на номенклатурата, Сталин нарежда той да бъде убит.

От гледна точка на теорията на Цикъла на Кондратиев, ВСВ е започнала във времето на ДМТ на третата технологична вълна /електроинженерство и химия/ - 1939. Четвъртата технологична вълна/цикъл е този на петролната промишленост и автомобилите. Цикълът на Кондратиев напълно се покрива с теорията за Големите дългови кризи като хронология и това е логично – надценената инвестиционно технология поглъща всички свободни финансови средства, след което на борсите започва да се надува дългов балон, спукването на този балон бележи връхната точка на дълговата криза, такава е Борсовата криза в САЩ от 1929, балонът на надценените технологично акции на водещите американски компании /автомобилната индустрия и корпорациите за радио най-вече/ изгърмява в рамките на седмица /Черния петък/ и повлича цялата борса към срив, който се прехвърля в реалната икономика и води до рецесия в САЩ, а оттам кризата преминава в Европа. Точно в такива драматично остри моменти, когато няма правилната правителствена намеса се появяват леви и десни популисти, обещаващи лесни и бързи решения за излизане от кризата – в Европа това са Мусолини и Хитлер през тридесетте, както и Сталин отляво по същото време, който се отказва от НЕП и започва форсирана индустриализация в СССР. Десет години по-късно лявата и дясната вълна се сблъскват в грандиозната ВСВ. САЩ намират Средния път, след първия шок на Голямата криза, ФДР провежда умела и балансирана политика на държавни поръчки и обезценяване на долара с отказ от златния стандарт, затова САЩ успяват да запазят равновесие при излизането от кризата. Ако погледнем началото на четвъртата технологична вълна /петрол и автомобили/ то съвпада с края на ВСВ, и САЩ са най-подготвени и в най-добра кондиция като икономика, за да се възползват от подема. Петрол, злато, долар и военно-промишлен комплекс ги изстрелват на световния връх до 70-те години. СССР също се възползва от тази четвърта петролна вълна, но закъснява, руснаците си „купуват фабрика на Девети”; когато идва новата технология, Информационните технологии /петата технологична вълна по Кондратиев/, и американците инвестират всичко в нея, руснаците не успяват да вземат „завоя” и залагат отново на петрола, който вече е надценен. Следва икономически колапс на цялата им политическа система и край на Студената война, светът е Пакс Американа към 2000-та.

Контролът върху добива и износа на петрол дава на САЩ в първите 3 десетилетия след ВСВ /до формирането на ОПЕК/ и геостратегически контрол върху цените, а оттам и върху икономиката и политиката както на техните съюзници, така и на техните врагове: "Икономическото значение на петрола се увеличава след Втората световна война, след като Съединените щати активизират своите модели на социално-икономическа организация, базирана на високи нива на използване на нефт, а Западна Европа и Япония правят прехода от въглища към нефт като основен източник на енергия. САЩ и световното потребление на петрол скочиха през 50-те и 60-те години на миналия век. Между 1950 и 1972 г. общото потребление на енергия в световен мащаб се увеличава със 179 процента, много по-бързо от нарастването на населението, което води до удвояване на потреблението на енергия на глава от населението. Нефтът представлява голяма част от това увеличение, като се увеличава от 29 процента от световното потребление на енергия през 1950 г. до 46 процента през 1972 г. До 1973 г. петролът представлява 47 процента от потреблението на енергия в САЩ. Западна Европа и Япония бяха още по-зависими от петрола за задоволяване на техните енергийни нужди; до 1973 г. петролът представлява 64 процента от потреблението на енергия в западна Европа и 80 процента от потреблението на енергия в Япония. Контролът на нефта изигра жизненоважна роля за установяването и поддържането на превъзходството на САЩ в международната следвоенна система. Като добавят към вътрешната си мощна база, САЩ затвърдиха контрола си над световния нефт през десетилетието след Втората световна война. До средата на 50-те години петролните компании в САЩ са здраво укрепени в големите райони за добив на нефт извън Съветския съюз. Освен това, ако не по-важно, САЩ, като доминираща сила в Западното полукълбо, контролираха достъпа до нефта на региона, а само САЩ разполагаха с икономическата и военната сила да осигурят достъп на Запад до петрола в Близкия изток. Силната позиция на САЩ в световния петрол осигури множество предимства. Освен че е централно място за военната сила и икономическия просперитет, контролът върху петрола даде на САЩ предимство над своите съюзници и бившите и бъдещите му врагове." https://www.americanforeignrelations.com/O-W/Oil-Oil-and-world-power.html Седемте най-големи компании до първата половина на 70-те контролират добива и цените на над 80 процента в света, наричат ги "Седемте Сестри", а именно: Anglo-Iranian (started as Anglo-Persian) Oil Company (now BP) Gulf Oil (later part of Chevron) Royal Dutch Shell Standard Oil Company of California (SoCal, now Chevron) Standard Oil Company of New Jersey (Esso, later Exxon, now part of ExxonMobil) Standard Oil Company of New York (Socony, later Mobil, also now part of ExxonMobil) Texaco (later merged into Chevron) От тях пет са американски. Първите четири от тях концентрират още повече олигопола /до 1973/: Energy Economics and Policy By James M. Griffin, Henry B. Steele На практика, като се извади производството на нефтени продукти в СССР, тези процента са 100: До към началото на 70-те Европа е била 100 процента зависима от внос на петролни продукти, Япония също, а продукцията в Близкия изток е надминала тази в САЩ, 48 процента от световните запаси на нефт са в Близкия изток Още на 8 август 1944 Рузвелт и Чърчил сключват като меморандум т.н. Anglo-American Petroleum Agreement: Even during WW2, Roosevelt and Churchill had been eyeing the growing oil reserves of the Middle East. On August 8, 1944, the Anglo-American Petroleum Agreement was signed, dividing Middle Eastern oil between the US and the UK. Roosevelt said, "Persian oil... is yours. We share the oil of Iraq and Kuwait. As for Saudi Arabian oil, it's ours." However this arrangement did not include the people of the countries concerned. https://www.bbc.co.uk/teach/how-did-oil-come-to-run-our-world/zn6gnrd https://digitalcommons.law.yale.edu/cgi/viewcontent.cgi?article=4446&context=ylj

Какви са жертвите на германската армия и на другите армии през ВСВ до юни 1941: 1 Полска кампания, 1939г 66 000 полски 15 000 германски 1000 СССР Руско-финландска война, 1939–1940 25 000 Финландия 127 000 СССР Дания и Норвегия април 1940г 5600 Германия 6000 Обединеното кралство, Франция, Полша и Норвегия Западна Европа май – юни 1940г 45 000 Германия 132 000 Франция 68 000 Великобритания 23 000 Белгия 9800 Холандия Общо до юни 1940 Франция – 134 000 СССР – 128 000 Великобритания – 70 000 Полша 68 000 Германия – 65 600 Финландия – 25 000 Белгия – 23 000 Холандия – 9800 Норвегия - 2000 https://en.wikipedia.org/wiki/Battle_casualties_of_World_War_II https://www.secondworldwarhistory.com/world-war-2-statistics.php Или обобщено войната в Европа преди руската кампания на Хитлер наистина е "странна", Германия завладява цяла Западна, Централна и част от Източна Европа с цената на 65 000 военни жертви; общо другите нации, без СССР дават около 300 000 жертви От този момент нататък, Германия владее континентална Европа, като се е подсигурила с буферна зона на територията на Полша и съюзнически страни по фланговете в лицето на България и Румъния на Балканите и Финландия на северния фланг. Германската армия е съсредоточила около 3 млн. сила на границата си със СССР срещу 2.6 млн съветска сила. И тогава Хитлер нарежда т.н. Битка за Великобритания, въздушни удари: Битката за Великобритания юли 1940-май 1941г Цивилните загуби на Обединеното 43 381 Германските загуби от Luftwaffe от август 1940 г. до март 1941 г. са 2840 самолета. Загиналите в германския екипаж са били 3 363 KIA, 2117 WIA и 2,641, взети в плен. Великобритания като сухопътни сили по онова време е умряла лисица, британските сили, освен да се надяват да удържат сухоземна атака на Острова не стават за нищо друго в Европа. Всъщност големият въпрос по онова време е Кой ще вземе повече от колониалното наследство на Англия? То просто стои слабо защитено по целия свят и чака някой да го прибере. И вместо да се концентрира върху това, което му е било най-достъпно от това наслесдтво - Северна Африка, Близкия изток и Иран, Фюрерът се хвърля към втората по сила и първа по големина армия в Европа, тази на Сталин. Сблъсъкът на титаните е с ужасяващи последствия и за двете страни: Източен фронт, 1941–1945 Военни жертви на Оста Срещу съветските сили германските въоръжени сили загубиха 3 604 800; 3 576 300 бяха заловени от Съветите, 442 100 от които загинаха. Загиналите от Оста и Финландия на Източния фронт са общо 4 852 900 души. СССР Загиналите съветски военнослужещи на Източния фронт са общо 8 900 000 Ако си зададем най-простичкият и безхитростен въпрос "кой спечели от всичко това"... какво се получава. "Търсете парите", кой наследи старата британска колониална система и нефта в Близкия изток? Дали Сталин е щял да посмее да атакува позициите на Хитлер в Европа, според мен, на базата на жертвите му във Финландската война, не. В защита на европейска територия тази близо 4 млн. наситена с модерна ефективна техника и богат опит немска армия е била непреодолимо препятствие за Червената армия без силен съюзник като САЩ. А Сащ нито са имали повод, нито са били в състояние да се намесят с пълна сила на Европейския военен театър по-рано от 1943, нито са щели да изпращат помощи на един пръв атакувал СССР. поне така ми се струва.

След битката за Франция, през юни 1940 Хитлер практически е притежавал контрол върху това, което е днес ЕС в случай на Брекзит. При това е имал най-мощната в света армия. По отношение на най-важната за онова време суровина, нефт, пред него е стояла алтернативата на Иран, Ирак е Северна Африка – Египет и Либия, без да му се налага да води завоевателна война за съветския петрол в Баку. Хитлер дори издава две Директиви, 32 и Ориент, в които очертава пътища за завоюване на близкоизточния и ирански нефт. https://en.wikisource.org/wiki/F%C3%BChrer_Directive_32 https://en.wikipedia.org/wiki/Operation_Orient По отношение на иранския нефт през 1940, където са били разработени с британска концесия значителни добиви – над 10 млн. метр. тона годишно, Хитлер е имал възможност да го получи и без военна окупация, в сътрудничество с иранския шах, който е възнамерявал да отнеме концесията от британците и да я даде на Германия. Заедно с нефтените находища в Ирак, където Хитлер е подкрепял анти-британско въстание с военна сила, Хитлер е щял да добави към нефтените си запаси същото количество, каквото би могъл да има с овладяването на Баку, но на много по ниска цена и без да му се налага да води война с Русия. Всичко това е отразено в неговите директиви 32 и Ориент, с уговорката, че те вече са издадени след директива 21, тоест План Барбароса за инвазия в СССР. При слагане на ръка върху Иран, Ирак, Египет и Либия, както и контрол върху Гърция и Крит, не е бил проблем на осигурен транспорт на нефт както по морски път до Гърция, така и по сухоземен през Турция, която при такова съотношение на силите в Европа, вероятно е щяла под една или друга форма да се присъедини към Оста. Турция до 1940 е благосклонно настроена към Германия, и макар да пази неутралитет, активно изнася стратегически суровини за Германия. По този начин, без да започва война срещу СССР, Хитлер е имал, според мен, съвсем реални перспективи да превърне Европа, под лидерството на Германия, в най-силния икономически и военен играч в света.

Става и така, но бързо пада батерията при по-дълго четене и блести екрана, този на е-четците е матов и с подсветка, регулиране на шрифтове и маса други екстри за четене.

Здравей.

Ако всичко се е развивало по мед и масло, според плановете на Хитлер, то до зимата на 1941 той е трябвало да окупира една територия от около 3 млн. кв. км, като преди това Германия е държала заедно с полските територии малко над 700 000 кв. км, тоест 25 процента от ново-завзетите руски земи. При това плановете му са били да установи защитна бариера между Волга и Архангелск на Изток и на запад от Днепър. През 1939 територията на СССР е била 21 млн. кв. км, тоест Хитлер "отхапва" едва 15 процента от нея, като поне 80 процента от военната промишленост още в края на 1941 вече е била евакуирана в Урал, а към средата на 1942 тази промишленост започва да произвежда оръжия и амуниции сравними с нейния капацитет в предвоенната 1940. СССР губи огромно число от Червената армия в първите месеци - над 3 млн., но същевременно са мобилизирани почти толкова до края на годината и срещу 3 млн. на Вермахта, което е 90 процента от цялата му мощ, Червената армия изправя над 5 млн. свежи войски до пролетта на 1942, продължавайки перманентна мобилизация. Още в началото на 1941 Рихард Зорге информира Сталин, че Япония не планира да воюва със СССР - в Далечния изток срещу Япония руснаците са държали 1.5 млн. Далекоизточна армия, много добре екипирана и с боен опит, голяма част от тези дивизии са прехвърлени в битката за Москва, но след Пърл Харбър руснаците са щели да концентрират цялата си Далекоизточна армия срещу Хитлер. Същевременно през цялото време е оставала отворена възможността САЩ да стоварят свой военен корпус във Великобритания, който да удари Германия в гръб от Нормандия, което и става през 1943. При цялата тази абсурдно лоша за него ситуация, в която сам се вкарва перфектно с Барбароса, Хитлер обявява и война на САЩ в знак на солидарност с Япония /която не му отговаря с подобна солидарност, атакувайки СССР/. п.с. План Барбароса на Хитлер не предвижда нищо за нефта в Баку, неговата линия е преди кавказкия хребет, и то е обяснимо защо, като се погледне картата, както и Уралската планинска верига. А без нефт, как се води защитна война на фронт от хиляди километри срещу два пъти превъзхождащ те по численост противник. Всички тези въпроси са заметени с едно-две изречения в Директива 21 от Фюрера: в едното той казва, че авиацията щяла да унищожи уралската промишлена зона, интересно откъде ще са базирани летищата й, в другата, нещо от сорта, че "по необходимост" после ще се атакува уралската зона, но щом не успяват да преминат през Кавказкия хребет към Баку /не че не опитват с планински части/ как са щели да преодолеят Уралския хребет.

Александър елинизира и приобщава местните владетели и население, неговата империя прилича повече на антична Пакс-Американа, Хитлер като върха на параноята си стартира масови разстрели и "окончателното решение" веднага след влизането си в Русия; в това отношение той работи /несъзнателно разбира се/ като най-добрия "съюзник" на Съюзниците, и мощно срещу самия себе си; затова пиша, че проблемът му е бил ментален.

Аз съм си купил електронна книга-четец от Киндъл и чета предимно от нея, с което мисля че си спестявам поне няколко стотици лева годишно; прилични такива устройства има за по около 200-300 лева, вътре в паметта може да се съхранят хиляди е-книги, тоест да си носите цялата библиотека в джоба. Ако все пак сте фен на книжните книги, гледайте сайтовете на големите търговски вериги и издателствата, те почти винаги правят търговски отстъпки от порядъка на 15-20 процента; ако не Ви мързи, можете за определени книги да се обадите на самите издатели, те имат предвидена търговска отстъпка поне до 30 процента, най-сетне има книготърговски борси, откъдето също можете да си купувате с по 20 до 40 процента намаление от коричната цена.

Според мен Хитлер се изявява като лунатик и пълен военен дилетант в прословутата му Директива 21, тя е истинско бедствие от стратегическа гледна точка. Ако вземем за аналогия шахматната игра, планът на Хитлер е едно влизане с най-силната фигура, дамата /елитната немска армия с цялата й бронирана мощ/ в централната зона на противника, без да бъде осигурена с други фигури по фланговете. Всеки шахматист знае, че това е детинска стратегия. Достатъчно е да се погледне картата, Фюрерът предвижда едно разтегляне фронта на атаката до Москва, цялата европейска площ на Русия, удар по Москва и... след това предвижданията му са като тези в Дюнкерк, Уралската промишлена зона да се унищожи с авиация. Това е смехотворно бълнуване по мое мнение - пред него ще има огромна незаета територия с население три пъти по-голямо от германското, способно да мобилизира 12-13 млн. войници и със силна промишлена база, а той разчита на въздушни удари, за да предотврати руска атака и да задържи територия три пъти по-голяма от Германия, при това с Британия зад гърба си. Фюрер и Върховен Главнокомандващ на въоръжените сили ГК на Фюрер,18 декември 1940г.,9 копия Директива № 21 I. „Операция Барбароса“ Германските въоръжени сили трябва да са подготвени, дори преди приключването на войната срещу Англия, да разгромят Съветска Русия в една бърза кампания („Операция Барбароса“). За тази цел Въоръжените сили ще трябва да използват всички налични формирования, като овладяването на окупираните територии трябва да бъдат застраховано срещу изненадващи контраатаки. ВВС ще трябва да предостави на разположение за тази източна кампания въздушна подкрепа с такава мощ, че армията да бъде в състояние да проведе бързо наземните операции и Източна Германия да бъде възможно най-малко засегната от въздушна атака на противника. Това изграждане на фокусна точка на Изток ще бъде ограничено единствено от необходимостта да се защити от въздушна атака цялата ни контролирана бойна зона и нашия арсенал в нея, както и да се гарантира, че атаките срещу Англия и особено върху нейния внос няма да бъдада прекратени. Основните усилия на ВМС ще продължат да бъдат насочени срещу Англия дори по време на Източната кампания. При определени обстоятелства ще издам заповеди за разгръщането срещу Съветска Русия осем седмици преди да започне операцията. Подготовката, която изисква повече време от това, ще започне от сега, доколкото това вече не е направено, и ще приключи до 15 май 1941 г. От решаващо значение е намерението ни да атакуваме запазвайки пълна секретност. Подготовката на Върховното Командване ще се извършва на следната основа: Основни насоки: По-голямата част от руската армия, разположена в Западна Русия, ще бъде унищожена от дръзки операции, водени от дълбоко проникващи на бронирани остриета. Руските сили, все още способни да водят бой, да бъдат възпрепятствани да се изтеглят в дълбините на Русия. Впоследствие врагът да бъде енергично преследван и да се достигне до линия, от която руските ВВС вече не могат да атакуват германска територия. Крайната цел на операцията е да се издигне бариера срещу Азиатска Русия по линията Волга-Архангелск. Последната оцеляла индустриална зона на Русия в Урал може след това при необходимост да бъде заличена от ВВС. В хода на тези операции руският Балтийски флот бързо ще загуби базите си и след това вече няма да може да действа. Ефективната съпротива на руските ВВС трябва да бъде предотвратена в началото на атаката с мощни удари. II. Вероятни съюзници и техните задачи 1. По фланговете на нашите операции можем да разчитаме на активната подкрепа на Румъния и Финландия във войната срещу Съветска Русия. Върховното командване на въоръжените сили ще реши и определи своевременно начина, по който силите на тези две страни ще бъдат приведени под немско командване. 2. Румъния ще има задача да подкрепи атаката на германския южен фланг, поне в самото начало, с най-добрите си войски; да задържи противника там, където немските сили не са ангажирани; и да предоставят спомагателни услуги в тиловите зони. 3. Финландия ще покрие настъплението на Северната група на германските сили, движещи се от Норвегия (отряди от група XXI) и ще действа съвместно с тях. Финландия също ще бъде отговорна за премахването на Hangö. 4. Възможно е шведските железници и пътища да бъдат на разположение за движението на германската северна група най-късно до началото на операцията. III. Провеждане на операциите А. Армия (в съответствие с плановете, представени на мен): В театъра на операциите, който е разделен от Припятските блата на Южен и Северен сектор, основната тежест на атаката ще бъде доставена в Северната зона. Тук ще бъдат съсредоточени две армейски групи. На юг от тези две армейски групи (в центъра на целия фронт) ще има задачата да напредне с мощни бронирани и моторизирани формирования от района около и на север от Варшава и да се насочи към вражеските сили в Белорусия. Това ще даде възможност на нашите силни мобилни групи да настъпят на север и във връзка със Северната армейска група, действаща извън Източна Прусия в общото направление към Ленинград, да унищожат вражеските сили, действащи в района на Балтийско море. Едва след изпълнението на тази първа основна задача, която трябва да включва окупацията на Ленинград и Кронщадт, атаката ще бъде продължена с намерението да се окупира Москва, важен център за комуникации и оръжейна индустрия. Само изненадващо бърз срив на руската съпротива може да оправдае едновременното преследване на двете цели. Най-важната задача на група XXI, дори по време на тези източни операции, остава защитата на Норвегия. Всички сили, които са на разположение след изпълнение на тази задача, ще бъдат използвани в Север (Планински корпус), първо за защита на района на Петсамо и неговите мини за желязо и Арктическата магистрала, и едва след това за да се придвижват с финландски сили срещу Мурманската железница и по този начин да се предотврати преминаване на доставките до Мурманск по суша. Въпросът дали подобна операция може да бъде проведена с по-силни германски части (две или три дивизии) от района на Рованиеми и южно от него, ще зависи от желанието на Швеция да предостави железниците си на разположение за превоз на войски. Задължение на главните сили на финландската армия, във връзка с настъплението на германския Северен фланг, е да задържи възможно най-силните руски сили чрез атака на Запад или от двете страни на Ладожското езеро и да заеме Hangö. Групата армии, оперираща на юг от Pripet Marshes, също ще се стреми в концентрична операция със силни сили на всеки фланг, да унищожи всички руски сили западно от Днепър в Украйна. Основното нападение ще бъде осъществено от района на Люблин в общата посока на Киев, докато силите в Румъния ще осъществят широко обграждащо движение през долен Прут. Задачата на румънската армия ще бъде да задържа руските сили в зоната на интервенция. Когато битките северно и южно от Pripet Marshes приключат, преследването на противника ще има следните цели: На юг ранното превземане на Донецкия басейн, важен за военната индустрия. На север бърз ход към Москва. Вземането на този град би представлявало решаващ политически и икономически успех и би довело и до превземането на най-важните железопътни възли. Б. ВВС Задължение на ВВС е да парализира и елиминира ефективността на руските ВВС, доколкото е възможно. ВВС също така ще подкрепи основните операции на армията, т.е. тези на централната армейска група и на жизненоважния фланг на Южната армейска група. Руските железници ще бъдат или унищожени, или в съответствие с оперативните изисквания, превзети в най-важните им точки (речни прелези) от смелата работа на десантни войски. За да можем да концентрираме всичките си сили срещу вражеските военновъздушни сили и за незабавна подкрепа на сухопътните операции, руската промишленост за въоръжение няма да бъде атакувана по време на основните операции. Такива атаки ще бъдат направени едва след приключването на мобилната война и те ще бъдат съсредоточени първо върху района на Урал. В. ВМС. Задължение на ВМС по време на нападението над Съветска Русия е да защити собствените ни брегове и да предотврати активност на противниковите военноморски части от Прибалтика. Тъй като руският Балтийски флот с превземането на Ленинград ще загуби последната си база и след това ще бъде в безнадеждно положение, големи военноморски действия ще бъдат избегнати. След елиминирането на руския флот задължението на ВМС ще бъде да защитават целия морски трафик в Балтика и транспортирането на морски доставки до Северния фланг (разчистване на минни полета!). IV. Всички стъпки, предприети от главнокомандващите въз основа на настоящата директива, трябва да бъдат формулирани при недвусмисленото предположение, че това са предпазни мерки, предприети срещу Русия, за да промени тя сегашното си отношение към нас. Броят на служителите, наети за предварителната подготовка /на операцията/, да бъде възможно най-малък, а други служители да бъдат назначени възможно най-късно и само до степен, необходима за се знаят преките задължения на наетия човек. В противен случай има опасност от преждевременното разгласяване на нашите приготовления, чието изпълнение все още не може да бъде определено със сигурност, и следователно може да доведе до най-големите политически и военни трудности. V. Очаквам представянето на плановете на главнокомандващите въз основа на настоящата директива. Подготовката, направена от всички клонове на въоръжените сили, заедно с графиците, трябва да се докладват чрез Висшето командване на въоръжените сили. Source: Blitzkrieg to Defeat: Hitler's Wartime Directives 1939-1945, H.R. Trevor-Roper, ed., (New York: Holt, Rinehart and Winston, 1964) pp. 49-52. http://www.alternatewars.com/WW2/WW2_Documents/Fuhrer_Directives/FD_21a.htm Според мен, след пълния военен и политически провал при Дюнкерк, където добрият ход за Хитлер е бил да не стопира пленяването на британската армия, проблемът на Хитлер е бил ментален и той се е задълбочил, за да доведе до този негов лунатичен план за война срещу СССР.